Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
19/10/2006
проект на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 октомври 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката г-жа Нина Радева и директорът на Дирекция “Защита на потребителя” в същото министерство г-н Емил Алексиев.
І. Маркетингът от разстояние на потребителски финансови услуги е една от бързо развиващите се дейности в рамките на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. За да може тази дейност да се извършва трансгранично, което е едно от основните предимства на електронната търговия, е необходимо да се приемат задължителни минимални изисквания за защита на потребителите в рамките на цялата Общност. Тази задача се изпълнява с Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета, приета на 23 септември 2002 г.
В указаната директива се дават дефиниции на редица важни понятия като “договор от разстояние”, “финансова услуга”, “траен носител” и др. Финансова услуга, например, е всяка услуга от банков, кредитен, застрахователен, индивидуално-пенсионен, инвестиционен или разплащателен характер”. Специално внимание е отделено на предварителната информация, която потребителят трябва да получи преди сключването на договора от разстояние. При това е отчетено наличието на нов тип услуги, свързани с рисковото инвестиране. При продажбата от разстояние на такъв тип инвестиционни услуги потребителят трябва да бъде специално информиран за особеностите на използваните финансови инструменти, операциите в които те участват, възможните колебания в цените, които не са подвластни на лицето, предлагащо услугите. Трябва да се укаже също, че историческият опит с подобни инструменти не може да е меродавен за бъдещото развитие на цените.
Директивата отделя значително внимание на добрата информираност на потенциалния клиент при сключване на договор от разстояние за финансови услуги. Друг важен акцент е правото на потребителя да се откаже от договора от разстояние в определен период от време, както и недопускането на злоупотреби от страна на лицата, занимаващи се с маркетинг от разстояние на финансови услуги при използването на някои технически средства за индивидуална комуникация.
ІІ. Главната задача на предлагания проект на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние е да хармонизира нашето законодателство с разпоредбите на Директива 2002/65/ЕО. В първата глава на проекта е посочен обхватът на действие на закона и неговата цел – допълнителна защита на потребителите. Втората глава разглежда някои специфични черти на договора от разстояние за предоставяне на финансови услуги. По нататък са посочени изискванията към доставчика да даде на потребителя задължителната първоначална информация, преди сключването на договора от разстояние, правото на отказ на потребителя от договора и правото на прекратяване на договора. Както е предвидено в указаната директива, тежестта за доказване на изпълнението на разпоредбите на закона е прехвърлена върху доставчика на финансовите услуги. Посочена е и институцията която разглежда потребителските жалби – това е Комисията за защита на потребителите. Тя, заедно със сдруженията на потребителите могат да съдействат за разрешаване на потребителски спорове. За извънсъдебно решаване на спорове могат да се използват и помирителните комисии, създадени със Закона за защита на потребителите.
Предлаганият законопроект се използва и за изпълнението на редица ангажименти на страната ни във връзка с прилагането на други европейски актове, извън засегнатата тематика за продажбите от разстояние на финансови услуги. Това се прави чрез параграфи в Заключителните разпоредби на проекта. Например §3 в Заключителните разпоредби създава условия за прилагането на Регламент 261/2004/ЕО относно общите правила за компенсиране и оказване на съдействие на пасажерите в случай на отказ те да бъдат регистрирани за полети, или при отмяна и голямо забавяне на полети. С §4 се довършва хармонизацията на Закона за електронна търговия с Директива 2000/31/ЕО. §6 пък цели по-пълната хармонизация на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с изискванията на Директива 2001/83/ЕО и Директива 2004/28/ЕО. По-нататък §8 довърши хармонизацията на Закона за радио и телевизия с Директива 89/522/ЕИО и Директива 97/38/ЕО, а §9 - на Закона за туризма с разпоредбите на Директива 90/314/ЕИО.
ІІІ. Предлаганият законопроект като цяло изпълнява задачата, свързана с хармонизирането на нашето законодателство с правните норми на Европейския съюз. Същевременно могат да се направят и някои препоръки за по-точното изпълнение на тази задача:
1. Основната препоръка е свързана с предмета на регулиране в закона. Още в заглавието той е определен като “предоставяне на финансови услуги от разстояние”, но буквалният превод на предмета на регулиране на Директива 2002/65/ЕО е “маркетинг от разстояние на потребителски финансови услуги”. Действително, както в директивата, така и в предлагания законопроект, са описани редица условия към договора от разстояние за предоставяне на финансови услуги, но никъде не става въпрос за предоставяне от разстояние на самите финансови услуги, които са предмет на договора от разстояние. Ето защо би било по-правилно предмета на регулиране да се запише като “маркетинг от разстояние” или “продажба от разстояние” на финансови услуги.
При възприемане на тази промяна трябва да се извършат и съответните промени в текста на законопроекта, в това число, например, на заглавието на Глава втора, което от “Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние”, би трябвало да стане “Договор от разстояние за предоставяне на финансови услуги”.
2. От гледна точка на свободното движение на лицата в рамките на единния вътрешен пазар на ЕС би било целесъобразно в чл. 8, ал. 1, т. 1, б. “г” след “Агенцията по вписванията” да се добави текста “както и идентификационен номер, издаден от служба по вписванията на страна-членка на ЕС”.
3. В заключителните разпоредби на законопроекта на редица места се цитират европейски директиви и регламенти. В някои случаи, както например в §7 обозначението на директивата се дава в превод на български език, т.е. записано е съкращението “ЕИО” (Европейска икономическа общност) вместо английското съкращение “ЕЕС”. В редица други случаи, обаче, обозначението на директивите се дава на английски език, т.е. запазва се английското съкращение “ЕС” вместо то да се изпише на български като ЕО (Европейска общност). Желателно е да се унифицира начина на записване на директивите, като английското съкращение “ЕС” се замени с българското “ЕО”.
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет на 06 октомври 2006 г. с единодушие от 10 гласа “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
На свое редовно заседание, проведено на 19 октомври 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на икономиката и енергетиката г-жа Нина Радева и директорът на Дирекция “Защита на потребителя” в същото министерство г-н Емил Алексиев.
І. Маркетингът от разстояние на потребителски финансови услуги е една от бързо развиващите се дейности в рамките на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. За да може тази дейност да се извършва трансгранично, което е едно от основните предимства на електронната търговия, е необходимо да се приемат задължителни минимални изисквания за защита на потребителите в рамките на цялата Общност. Тази задача се изпълнява с Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета, приета на 23 септември 2002 г.
В указаната директива се дават дефиниции на редица важни понятия като “договор от разстояние”, “финансова услуга”, “траен носител” и др. Финансова услуга, например, е всяка услуга от банков, кредитен, застрахователен, индивидуално-пенсионен, инвестиционен или разплащателен характер”. Специално внимание е отделено на предварителната информация, която потребителят трябва да получи преди сключването на договора от разстояние. При това е отчетено наличието на нов тип услуги, свързани с рисковото инвестиране. При продажбата от разстояние на такъв тип инвестиционни услуги потребителят трябва да бъде специално информиран за особеностите на използваните финансови инструменти, операциите в които те участват, възможните колебания в цените, които не са подвластни на лицето, предлагащо услугите. Трябва да се укаже също, че историческият опит с подобни инструменти не може да е меродавен за бъдещото развитие на цените.
Директивата отделя значително внимание на добрата информираност на потенциалния клиент при сключване на договор от разстояние за финансови услуги. Друг важен акцент е правото на потребителя да се откаже от договора от разстояние в определен период от време, както и недопускането на злоупотреби от страна на лицата, занимаващи се с маркетинг от разстояние на финансови услуги при използването на някои технически средства за индивидуална комуникация.
ІІ. Главната задача на предлагания проект на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние е да хармонизира нашето законодателство с разпоредбите на Директива 2002/65/ЕО. В първата глава на проекта е посочен обхватът на действие на закона и неговата цел – допълнителна защита на потребителите. Втората глава разглежда някои специфични черти на договора от разстояние за предоставяне на финансови услуги. По нататък са посочени изискванията към доставчика да даде на потребителя задължителната първоначална информация, преди сключването на договора от разстояние, правото на отказ на потребителя от договора и правото на прекратяване на договора. Както е предвидено в указаната директива, тежестта за доказване на изпълнението на разпоредбите на закона е прехвърлена върху доставчика на финансовите услуги. Посочена е и институцията която разглежда потребителските жалби – това е Комисията за защита на потребителите. Тя, заедно със сдруженията на потребителите могат да съдействат за разрешаване на потребителски спорове. За извънсъдебно решаване на спорове могат да се използват и помирителните комисии, създадени със Закона за защита на потребителите.
Предлаганият законопроект се използва и за изпълнението на редица ангажименти на страната ни във връзка с прилагането на други европейски актове, извън засегнатата тематика за продажбите от разстояние на финансови услуги. Това се прави чрез параграфи в Заключителните разпоредби на проекта. Например §3 в Заключителните разпоредби създава условия за прилагането на Регламент 261/2004/ЕО относно общите правила за компенсиране и оказване на съдействие на пасажерите в случай на отказ те да бъдат регистрирани за полети, или при отмяна и голямо забавяне на полети. С §4 се довършва хармонизацията на Закона за електронна търговия с Директива 2000/31/ЕО. §6 пък цели по-пълната хармонизация на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина с изискванията на Директива 2001/83/ЕО и Директива 2004/28/ЕО. По-нататък §8 довърши хармонизацията на Закона за радио и телевизия с Директива 89/522/ЕИО и Директива 97/38/ЕО, а §9 - на Закона за туризма с разпоредбите на Директива 90/314/ЕИО.
ІІІ. Предлаганият законопроект като цяло изпълнява задачата, свързана с хармонизирането на нашето законодателство с правните норми на Европейския съюз. Същевременно могат да се направят и някои препоръки за по-точното изпълнение на тази задача:
1. Основната препоръка е свързана с предмета на регулиране в закона. Още в заглавието той е определен като “предоставяне на финансови услуги от разстояние”, но буквалният превод на предмета на регулиране на Директива 2002/65/ЕО е “маркетинг от разстояние на потребителски финансови услуги”. Действително, както в директивата, така и в предлагания законопроект, са описани редица условия към договора от разстояние за предоставяне на финансови услуги, но никъде не става въпрос за предоставяне от разстояние на самите финансови услуги, които са предмет на договора от разстояние. Ето защо би било по-правилно предмета на регулиране да се запише като “маркетинг от разстояние” или “продажба от разстояние” на финансови услуги.
При възприемане на тази промяна трябва да се извършат и съответните промени в текста на законопроекта, в това число, например, на заглавието на Глава втора, което от “Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние”, би трябвало да стане “Договор от разстояние за предоставяне на финансови услуги”.
2. От гледна точка на свободното движение на лицата в рамките на единния вътрешен пазар на ЕС би било целесъобразно в чл. 8, ал. 1, т. 1, б. “г” след “Агенцията по вписванията” да се добави текста “както и идентификационен номер, издаден от служба по вписванията на страна-членка на ЕС”.
3. В заключителните разпоредби на законопроекта на редица места се цитират европейски директиви и регламенти. В някои случаи, както например в §7 обозначението на директивата се дава в превод на български език, т.е. записано е съкращението “ЕИО” (Европейска икономическа общност) вместо английското съкращение “ЕЕС”. В редица други случаи, обаче, обозначението на директивите се дава на английски език, т.е. запазва се английското съкращение “ЕС” вместо то да се изпише на български като ЕО (Европейска общност). Желателно е да се унифицира начина на записване на директивите, като английското съкращение “ЕС” се замени с българското “ЕО”.
След състоялата се дискусия и като взема предвид цялостната положителна оценка на проекта и направените препоръки, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, № 602-01-86, внесен от Министерския съвет на 06 октомври 2006 г. с единодушие от 10 гласа “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
