Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
02/11/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на
23 октомври 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха г-н Георги Кадиев - заместник-министър на финансите, и г-н Велин Филипов експерт от Министерството на финансите.
I. Хармонизирането на изискванията към счетоводството на фирмите е едно от условията за функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. То се базира на чл. 54, ал. 3, буква “g” от Договора за създаване на Европейската общност. Гръбнакът на това хармонизиране представляват Четвъртата и Седмата директиви на Съвета на ЕИО в областта на фирменото право - съответно Директива 78/660/EЕО и Директива 83/349/ЕЕО. Тяхната цел е да се уеднаквят основните изисквания към годишните счетоводни баланси, така, че предоставяната финансова информация да е сравнима и да е подходяща за икономически анализи в рамките на цялата Общност.
Посочените директиви не въвеждат, обаче, единни счетоводни стандарти. Такава задача възниква на един по-късен етап в интеграцията в контекста на реализацията на Лисабонската стратегия за окончателно завършване на единния вътрешен пазар, по-специално в областта на финансовите услуги. Въвеждането на общи счетоводни стандарти позволява изготвянето на еднакви по съдържание и по качество финансови отчети и това значително облекчава публичната търговия с акции и дялове в рамките на европейския капиталов пазар. Но тъй като европейските фирми действат и в рамките на глобалния капиталов пазар, се оказва че най-подходящият начин за уеднаквяване на счетоводните стандарти е преминаването към международните счетоводни стандарти.
Въвеждането в ЕС на международните счетоводни стандарти е процес, който започва с Регламент (ЕО) 1606/2002 от 19 юли 2002 г. Този процес е сложен и още не е приключил. Той протича на три нива. На най-високото, глобалното ниво, действа един независим експертен орган - Съветът по международните счетоводни стандарти (до 2001 г. – Комитет по международните счетоводни стандарти) със седалище в Лондон. Второто ниво е – общностното ниво. На това ниво Европейската комисия преценява кои международни стандарти могат да се използват в Европейския съюз, превежда ги на всички официални езици на Съюза и ги публикува като свои регламенти. Третото ниво е националното ниво. Страните членки създават условията за прилагането на регламентите на Европейската комисия, а в някои случаи и директно на международните счетоводни стандарти (международните стандарти за финансови отчети).
ІІ. От гледна точка на европейската интеграция на нашата страна предлаганият законопроект изпълнява следните задачи:
- Довършва транспонирането в българското законодателство на Директива 78/660/ЕИО и на Директива 83/349ЕИО. По-специално на тази задача са посветни §§ 30, 35, 36 и 38 от проекта.
- Създава необходимите условия за прилагането на Регламент (ЕО) №1606/2002 и на свързаните с него регламенти на Европейската комисия, въвеждащи отделни международни счетоводни стандарти.
- Премахва оставащите все още ограничения пред свободното предоставяне на счетоводни и одиторски услуги у нас и по този начин изпълнява поети от страта ни ангажименти в рамките на преговорите за присъединяването ни към ЕС. Това се постига чрез измененията и допълненията, предложени в §43, т. 3 и §50.
ІІІ. Общото заключение, което може да се направи е, че предлаганият законопроект изпълнява поставените задачи в областта на европейската интеграция. Като препоръки, които да се вземат предвид при по-нататъшното обсъждане, могат да се посочат следните:
1. В §17 на проекта, като чл. 22а, ал. 3 от Закона за счетоводството, е записано, че предприятие, което през един отчетен период е изготвило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните финансови стандарти не може да прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Този текст лишава фирмите, които са възникнали като големи предприятия, но след това са станали малки или средни предприятия (например поради съкращаване на персонал), да ползват привилегията, която се дава на останалите малки и средни предприятия. Облекчението за изготвяне на опростени финансови отчети придобива специфичен характер, т.е. не е общодостъпно за всички субекти, отговарящи на определени законови условия, а това противоречи на европейските разбирания за защита на конкуренцията. Ето защо би било добре ал. 3 на чл. 22а да отпадне и да се създаде възможност за преминаване в отчитането от Международните финансови стандарти към Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия
2. В § 18 на проекта се предвижда възможността дребния и среден бизнес да изготвя годишни финансови отчети на базата на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Действително в Директива 78/660/ЕИО се съдържа възможност за изготвяне на съкратен вариант на финансов отчет (чл. 11 от директивата) и опростен вариант на финансов отчет (чл. 27 на директивата). След като нашето законодателство е въвело опростено финансово отчитане за малките и средни предприятия и си е поставило за цел да облекчи дейността на дребния и среден бизнес, то би било целесъобразно да се използват изцяло предоставените възможности и в новия чл. 22б, ал. 1 да се запишат лимитите за средно предприятия, така както те са указани в чл. 27 на Директива 78/660/ЕИО, а именно – за балансова стойност на активите към 31 декември – левовата равностойност на 14 600 000 евро (28 500 000 лв.); нетни приходи от продажби през годината – левовата равностойност на 29 200 000 евро (57 000 000 лв.). Средната численост на персонала за годината може да остане непроменена – 250 души. По същата логика в § 43, т. 8 балансовата стойност на активите към 31 декември за малките предприятия би било добре да отговаря на лимита, указан в чл. 11 на Директива 78/660/ЕИО, а именно левовата равностойност на 3 650 000 евро (7 100 000 лв.), а нетните приходи от продажби за годината на левовата равностойност на 7 300 000 евро (14 200 000 лв.).
Целесъобразно е да се помисли също дали е удачно да се използват в предлагания проект термините “малки и средни предприятия” и “малки предприятия”, като се имат предвид различията между критериите за тяхното определяне в проекта и в действащия Закон за малките и средни предприятия.
3. В §35 при изменението на чл. 37 от Закона за счетоводството трябва да се добави още една алинея, в която да се предаде императивното изискване на чл. 7 на Директива 83/349ЕИО относно освобождаването от задължението да изготвя консолидиран финансов отчет на предприятие-майка, което в същото време е в положение на дъщерно предприятие спрямо предприятие-майка със седалище в друга страна-членка на Европейския съюз. Освобождаването трябва да става съгласно изискванията и условията, посочени в същия чл. 7 на директивата.
След състоялата се дискусия и като се имат предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2006 г., с 11 гласа "за" и 1 глас "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на
23 октомври 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха г-н Георги Кадиев - заместник-министър на финансите, и г-н Велин Филипов експерт от Министерството на финансите.
I. Хармонизирането на изискванията към счетоводството на фирмите е едно от условията за функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. То се базира на чл. 54, ал. 3, буква “g” от Договора за създаване на Европейската общност. Гръбнакът на това хармонизиране представляват Четвъртата и Седмата директиви на Съвета на ЕИО в областта на фирменото право - съответно Директива 78/660/EЕО и Директива 83/349/ЕЕО. Тяхната цел е да се уеднаквят основните изисквания към годишните счетоводни баланси, така, че предоставяната финансова информация да е сравнима и да е подходяща за икономически анализи в рамките на цялата Общност.
Посочените директиви не въвеждат, обаче, единни счетоводни стандарти. Такава задача възниква на един по-късен етап в интеграцията в контекста на реализацията на Лисабонската стратегия за окончателно завършване на единния вътрешен пазар, по-специално в областта на финансовите услуги. Въвеждането на общи счетоводни стандарти позволява изготвянето на еднакви по съдържание и по качество финансови отчети и това значително облекчава публичната търговия с акции и дялове в рамките на европейския капиталов пазар. Но тъй като европейските фирми действат и в рамките на глобалния капиталов пазар, се оказва че най-подходящият начин за уеднаквяване на счетоводните стандарти е преминаването към международните счетоводни стандарти.
Въвеждането в ЕС на международните счетоводни стандарти е процес, който започва с Регламент (ЕО) 1606/2002 от 19 юли 2002 г. Този процес е сложен и още не е приключил. Той протича на три нива. На най-високото, глобалното ниво, действа един независим експертен орган - Съветът по международните счетоводни стандарти (до 2001 г. – Комитет по международните счетоводни стандарти) със седалище в Лондон. Второто ниво е – общностното ниво. На това ниво Европейската комисия преценява кои международни стандарти могат да се използват в Европейския съюз, превежда ги на всички официални езици на Съюза и ги публикува като свои регламенти. Третото ниво е националното ниво. Страните членки създават условията за прилагането на регламентите на Европейската комисия, а в някои случаи и директно на международните счетоводни стандарти (международните стандарти за финансови отчети).
ІІ. От гледна точка на европейската интеграция на нашата страна предлаганият законопроект изпълнява следните задачи:
- Довършва транспонирането в българското законодателство на Директива 78/660/ЕИО и на Директива 83/349ЕИО. По-специално на тази задача са посветни §§ 30, 35, 36 и 38 от проекта.
- Създава необходимите условия за прилагането на Регламент (ЕО) №1606/2002 и на свързаните с него регламенти на Европейската комисия, въвеждащи отделни международни счетоводни стандарти.
- Премахва оставащите все още ограничения пред свободното предоставяне на счетоводни и одиторски услуги у нас и по този начин изпълнява поети от страта ни ангажименти в рамките на преговорите за присъединяването ни към ЕС. Това се постига чрез измененията и допълненията, предложени в §43, т. 3 и §50.
ІІІ. Общото заключение, което може да се направи е, че предлаганият законопроект изпълнява поставените задачи в областта на европейската интеграция. Като препоръки, които да се вземат предвид при по-нататъшното обсъждане, могат да се посочат следните:
1. В §17 на проекта, като чл. 22а, ал. 3 от Закона за счетоводството, е записано, че предприятие, което през един отчетен период е изготвило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните финансови стандарти не може да прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Този текст лишава фирмите, които са възникнали като големи предприятия, но след това са станали малки или средни предприятия (например поради съкращаване на персонал), да ползват привилегията, която се дава на останалите малки и средни предприятия. Облекчението за изготвяне на опростени финансови отчети придобива специфичен характер, т.е. не е общодостъпно за всички субекти, отговарящи на определени законови условия, а това противоречи на европейските разбирания за защита на конкуренцията. Ето защо би било добре ал. 3 на чл. 22а да отпадне и да се създаде възможност за преминаване в отчитането от Международните финансови стандарти към Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия
2. В § 18 на проекта се предвижда възможността дребния и среден бизнес да изготвя годишни финансови отчети на базата на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Действително в Директива 78/660/ЕИО се съдържа възможност за изготвяне на съкратен вариант на финансов отчет (чл. 11 от директивата) и опростен вариант на финансов отчет (чл. 27 на директивата). След като нашето законодателство е въвело опростено финансово отчитане за малките и средни предприятия и си е поставило за цел да облекчи дейността на дребния и среден бизнес, то би било целесъобразно да се използват изцяло предоставените възможности и в новия чл. 22б, ал. 1 да се запишат лимитите за средно предприятия, така както те са указани в чл. 27 на Директива 78/660/ЕИО, а именно – за балансова стойност на активите към 31 декември – левовата равностойност на 14 600 000 евро (28 500 000 лв.); нетни приходи от продажби през годината – левовата равностойност на 29 200 000 евро (57 000 000 лв.). Средната численост на персонала за годината може да остане непроменена – 250 души. По същата логика в § 43, т. 8 балансовата стойност на активите към 31 декември за малките предприятия би било добре да отговаря на лимита, указан в чл. 11 на Директива 78/660/ЕИО, а именно левовата равностойност на 3 650 000 евро (7 100 000 лв.), а нетните приходи от продажби за годината на левовата равностойност на 7 300 000 евро (14 200 000 лв.).
Целесъобразно е да се помисли също дали е удачно да се използват в предлагания проект термините “малки и средни предприятия” и “малки предприятия”, като се имат предвид различията между критериите за тяхното определяне в проекта и в действащия Закон за малките и средни предприятия.
3. В §35 при изменението на чл. 37 от Закона за счетоводството трябва да се добави още една алинея, в която да се предаде императивното изискване на чл. 7 на Директива 83/349ЕИО относно освобождаването от задължението да изготвя консолидиран финансов отчет на предприятие-майка, което в същото време е в положение на дъщерно предприятие спрямо предприятие-майка със седалище в друга страна-членка на Европейския съюз. Освобождаването трябва да става съгласно изискванията и условията, посочени в същия чл. 7 на директивата.
След състоялата се дискусия и като се имат предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 602-01-88, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2006 г., с 11 гласа "за" и 1 глас "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
