Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
01/09/2005
Проект за Закон за акредитация № 502-01-18, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.
На свое заседание, проведено на 1 септември 2005 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проекта за Закон за акредитацията № 502-01-18, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха г-жа Олга Манафова, зам.председател на Държавна агенция по метрология и технически надзор, г-жа Силвана Любенова, директор на дирекция „Европейска нитеграция” в Министерство на икономиката и енергетиката, г-жа Живка Станева, началник отдел в дирекция „Европейска нитеграция на МС, г-н Ивелин Буров, председател на Български институт по стандартизация и г-н Георги Шиваров, зам. Председател на Българска стопанска камара, г-жа Ани Стоилова, изпълнителен директор на Българска служба за акредитация, г-н Димитър Палов, юрисконсулт на службата.
Предложеният законопроект разглежда акредитацията на лаборатории за изпитване и калибриране, на органи, извършващи сертификация на продукти, персонал и на системи за управление, както и на органи за контрол и на проверяващи по околната среда е съществен елемент от общата система на акредитация, стандартизация и технически надзор, която лежи в основата на функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Забавянето в развитието на тази система води до възникването на нежелани технически бариери пред търговията. Предложеният от Министерския съвет законопроект има за цел да придаде по-голяма стабилност и правна яснота в дейността на съществуващия и в момента орган по акредитацията в Република България - Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
1. Трябва да се отбележи, че в европейското право няма императивни норми за организацията и правния статут на акредитиращите органи или организации. В Дания с акредитацията и метрологията се занимава обслужващата компания – Датският акредитационен и метрологичен фонд - DANAK. Той извършва своите услуги на базата на договор с Датската служба по безопасността на технологиите, която пък е част от датското министерство на икономиката. DANAK е създадена през 2002 г. от представители на администрацията и на индустрията. Във Великобритания акредитацията е монопол на Акредитационната служба на Великобритания – UKAS. Това е организация с нестопанска цел, която включва представители на обществени организации, на администрацията и на деловите среди и работи на базата на договор с Министъра на търговията и промишлеността.
Доста по-различен е обаче правният статут на акредитиращите органи в редица други страни от Европейския съюз. Преди всичко трябва да се отбележи, че във всички новоприсъединили се страни от Централна и Източна Европа акредитиращите органи са в една ли друга степен част от държавната администрация. Подобно е положението и в част от старите страни-членки на ЕС. Във Финландия например Финландската акредитираща служба FINAS е агенция, подчинена на Министъра на търговията и промишлеността. В Германия е създадена една “шапка” – Германски съвет по акредитацията, в който участват представители на акредитиращите органи, на правителството и на германската икономика. Разграничени са акредитацията на калибровъчните органи от акредитацията на сертифициращите органи, като при първата група (калибровъчни органи) е запазен прекият правителствен контрол, докато при втората група този контрол е заместен с обществено-държавен контрол.
2. Независимо от растящото напоследък разнообразие при правния статут на акредитиращите органи и организации в ЕС, има някои принципни положения, които се препоръчват от Европейската комисия, по-специално в документа й CERTIF 97/4 – EN Rev.2 на Генерална дирекция “Промишленост” от 15.12.1997 г. Преди всичко се препоръчва да не се допуска конкуренция между два или повече акредитиращи органа в една и съща държава-членка на ЕС. Аргументът на защитниците на тази теза е, че конкуренцията в такава изключително важна и обществено отговорна сфера като акредитацията, може да доведе до допускане на компромиси при спазването на строгите изисквания за издаването на сертификати за съответствие и да подкопае самите основи на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Същевременно в интерес на истината трябва да се отбележи, че в ЕС съществуват и защитници на обратната теза, че конкуренцията е допустима и при акредитацията. Това обаче важи за страни с утвърдена пазарна икономика и с традиции в сферата на сертифицирането. Препоръката на Европейската комисия за недопускане на конкуренция (дублиране) при акредитацията е постигната в предлагания закон чрез чл. 1, ал. 3, където се казва – “Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” е единственият национален орган за акредитация в Република България”.
3. От гледна точка на европейските изисквания за защита на конкуренцията е необходимо при предоставянето на изключителни права на даден орган или организация, това да се компенсира с повишени изисквания за прозрачност и демократичност в процедурите. В този смисъл предоставянето единствено на Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” на правото да акредитира указаните в чл. 1 на проектозакона лаборатории и сертифициращи органи трябва да се придружава от повишени изисквания за гарантиране на нейната независимост и на равното третиране на всички кандидати. За съжаление това не личи ясно от представения проект. Пораждат опасения твърде големите права на изпълнителния директор на агенцията за сметка на ограничените права на Съвета по акредитацията (чл. 9, ал.1 и чл. 10, ал. 4). Необходимо е да се помисли допълнително и за състава на Комисията по възраженията и на Помирителната комисия, както и за техните права. Дали е уместно, например, съставът на Комисията по възраженията да се утвърждава от изпълнителния директор при положение, че в тази комисия се обжалват именно негови решения? (чл. 13, ал. 3). Не е желателно агенцията, която е държавен орган, да получава дарения от частни лица и част от тях да разпределя за материално стимулиране на служителите (чл. 8, ал. 1, т. 4 и ал. 3).
Комисията по европейска интеграция проведе задълбочена дискусия, при която се повдигна въпроса за цялостното виждане на правителството за системата за оценка на качеството и сертификация на съответствието. Бе отбелязано, че в законопроектите по стандартизацията, метрологията и акредитацията съществуват редица моменти, които могат да бъдат решени по различен начин, без това да противоречи на хармонизацията на нашето законодателство с европейското право.
С 8 гласа “за”, 1 “против” и 4 “въздържал се”, Комисията по европейска интеграция предлага разглеждането на първо четене на законопроекта за акредитацията да бъде отложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
На свое заседание, проведено на 1 септември 2005 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проекта за Закон за акредитацията № 502-01-18, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха г-жа Олга Манафова, зам.председател на Държавна агенция по метрология и технически надзор, г-жа Силвана Любенова, директор на дирекция „Европейска нитеграция” в Министерство на икономиката и енергетиката, г-жа Живка Станева, началник отдел в дирекция „Европейска нитеграция на МС, г-н Ивелин Буров, председател на Български институт по стандартизация и г-н Георги Шиваров, зам. Председател на Българска стопанска камара, г-жа Ани Стоилова, изпълнителен директор на Българска служба за акредитация, г-н Димитър Палов, юрисконсулт на службата.
Предложеният законопроект разглежда акредитацията на лаборатории за изпитване и калибриране, на органи, извършващи сертификация на продукти, персонал и на системи за управление, както и на органи за контрол и на проверяващи по околната среда е съществен елемент от общата система на акредитация, стандартизация и технически надзор, която лежи в основата на функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Забавянето в развитието на тази система води до възникването на нежелани технически бариери пред търговията. Предложеният от Министерския съвет законопроект има за цел да придаде по-голяма стабилност и правна яснота в дейността на съществуващия и в момента орган по акредитацията в Република България - Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”.
1. Трябва да се отбележи, че в европейското право няма императивни норми за организацията и правния статут на акредитиращите органи или организации. В Дания с акредитацията и метрологията се занимава обслужващата компания – Датският акредитационен и метрологичен фонд - DANAK. Той извършва своите услуги на базата на договор с Датската служба по безопасността на технологиите, която пък е част от датското министерство на икономиката. DANAK е създадена през 2002 г. от представители на администрацията и на индустрията. Във Великобритания акредитацията е монопол на Акредитационната служба на Великобритания – UKAS. Това е организация с нестопанска цел, която включва представители на обществени организации, на администрацията и на деловите среди и работи на базата на договор с Министъра на търговията и промишлеността.
Доста по-различен е обаче правният статут на акредитиращите органи в редица други страни от Европейския съюз. Преди всичко трябва да се отбележи, че във всички новоприсъединили се страни от Централна и Източна Европа акредитиращите органи са в една ли друга степен част от държавната администрация. Подобно е положението и в част от старите страни-членки на ЕС. Във Финландия например Финландската акредитираща служба FINAS е агенция, подчинена на Министъра на търговията и промишлеността. В Германия е създадена една “шапка” – Германски съвет по акредитацията, в който участват представители на акредитиращите органи, на правителството и на германската икономика. Разграничени са акредитацията на калибровъчните органи от акредитацията на сертифициращите органи, като при първата група (калибровъчни органи) е запазен прекият правителствен контрол, докато при втората група този контрол е заместен с обществено-държавен контрол.
2. Независимо от растящото напоследък разнообразие при правния статут на акредитиращите органи и организации в ЕС, има някои принципни положения, които се препоръчват от Европейската комисия, по-специално в документа й CERTIF 97/4 – EN Rev.2 на Генерална дирекция “Промишленост” от 15.12.1997 г. Преди всичко се препоръчва да не се допуска конкуренция между два или повече акредитиращи органа в една и съща държава-членка на ЕС. Аргументът на защитниците на тази теза е, че конкуренцията в такава изключително важна и обществено отговорна сфера като акредитацията, може да доведе до допускане на компромиси при спазването на строгите изисквания за издаването на сертификати за съответствие и да подкопае самите основи на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. Същевременно в интерес на истината трябва да се отбележи, че в ЕС съществуват и защитници на обратната теза, че конкуренцията е допустима и при акредитацията. Това обаче важи за страни с утвърдена пазарна икономика и с традиции в сферата на сертифицирането. Препоръката на Европейската комисия за недопускане на конкуренция (дублиране) при акредитацията е постигната в предлагания закон чрез чл. 1, ал. 3, където се казва – “Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” е единственият национален орган за акредитация в Република България”.
3. От гледна точка на европейските изисквания за защита на конкуренцията е необходимо при предоставянето на изключителни права на даден орган или организация, това да се компенсира с повишени изисквания за прозрачност и демократичност в процедурите. В този смисъл предоставянето единствено на Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” на правото да акредитира указаните в чл. 1 на проектозакона лаборатории и сертифициращи органи трябва да се придружава от повишени изисквания за гарантиране на нейната независимост и на равното третиране на всички кандидати. За съжаление това не личи ясно от представения проект. Пораждат опасения твърде големите права на изпълнителния директор на агенцията за сметка на ограничените права на Съвета по акредитацията (чл. 9, ал.1 и чл. 10, ал. 4). Необходимо е да се помисли допълнително и за състава на Комисията по възраженията и на Помирителната комисия, както и за техните права. Дали е уместно, например, съставът на Комисията по възраженията да се утвърждава от изпълнителния директор при положение, че в тази комисия се обжалват именно негови решения? (чл. 13, ал. 3). Не е желателно агенцията, която е държавен орган, да получава дарения от частни лица и част от тях да разпределя за материално стимулиране на служителите (чл. 8, ал. 1, т. 4 и ал. 3).
Комисията по европейска интеграция проведе задълбочена дискусия, при която се повдигна въпроса за цялостното виждане на правителството за системата за оценка на качеството и сертификация на съответствието. Бе отбелязано, че в законопроектите по стандартизацията, метрологията и акредитацията съществуват редица моменти, които могат да бъдат решени по различен начин, без това да противоречи на хармонизацията на нашето законодателство с европейското право.
С 8 гласа “за”, 1 “против” и 4 “въздържал се”, Комисията по европейска интеграция предлага разглеждането на първо четене на законопроекта за акредитацията да бъде отложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
