обсъждане от Комисията по европейска интеграция на
общия проект по Проектите за решение за изменение и
допълнение на Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание, свързани с членството на
Република България в ЕС

---

На свое извънредно заседание, проведено на 13 декември 2006 г., Комисията по европейска интеграция обсъди проекта за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), внесен от Георги Пирински и група народни представители и проекта за доклад на работна група по измененията в ПОДНС, сформирана към Комисията по правни въпроси. На Комисията беше предоставена също и информация относно правната уредба на дейността на Комисиите по европейски въпроси в националните парламенти на държавите-членки на ЕС. Въз основа на тези документи във връзка с предложенията за изменение и допълнение на ПОДНС, свързани с членството на Република България в ЕС, Комисията по европейска интеграция прие следното становище в подкрепа на предложените промени.

І. С проекта на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предлагат промени, произтичащи от пълноправното членство на Република България в Европейския съюз, които се състоят в промяна на наименованието и функциите на Комисията по европейска интеграция, в предвиждане на правила за упражняване на парламентарен контрол по европейски въпроси от Народното събрание и създаване на правила, уреждащи връзките и участието на членовете от Европейския парламент от Република България в дейността на Народното събрание. Освен посочените промени, с проекта на решение се съобразяват редица текстове от правилника с присъединяването на Република България към ЕС. При изготвянето на предложените промени са използвани добрите практики и нормативни актове, уреждащи дейността на Комисиите по европейски въпроси в националните парламенти на държавите членки на ЕС. Предлаганите процедурни правила са съобразени с Конституцията на Република България и са съгласувани с Министерския съвет.

ІІ. Промените, свързани с дейността на Комисията по европейска интеграция се състоят в следното:
1. Променя се наименованието на Комисията по европейска интеграция в Комисия по европейски въпроси. Тази промяна следва от присъединяването на Република България към ЕС, с което процесът на интеграция на българската държава към ЕС завършва. Наред с това, новото наименование на Комисията отразява новите функции, които й се възлагат, а именно да осъществява парламентарен контрол по въпросите, свързани с ЕС.
2. Променят се функциите на Комисията в следните насоки:
- предвижда се основната функция на Комисията да се състои в упражняване на контрол върху участието на правителството в процеса на вземане на решения в институциите на ЕС посредством изготвяне на становища по проекти на нормативни актове на институциите на ЕС, приемани с участие на българското правителство.
- Комисията по европейски въпроси може да обсъжда и приема становища по стратегически въпроси на развитието на политиките на Европейския съюз (Зелени и Бели книги на Европейската комисия и др.), по годишната Законодателна и работна програма на Европейската комисия, както и по други документи на институциите на ЕС, които нямат нормативен характер.
- Комисията по европейски въпроси ще осъществява и наблюдение за прилагането на принципите на субсидиарността и на пропорционалността в работата на европейските институции;
- Предвидено е и правомощие на Комисията по европейски въпроси да изслушва кандидатите за длъжности в институциите на ЕС, предложени от Министерския съвет.
След присъединяване на Република България към ЕС сегашните функции на Комисията по произнасяне относно съответствието на законопроектите с достиженията на общностното право отпадат. Тази дейност ще бъде осъществявана изцяло от съответните секторни комисии, разглеждащи законопроекти, които транспонират нормативни актове на ЕС, подлежащи на въвеждане в националното законодателство.
Във връзка с функцията на Комисията по европейски въпроси по упражняване на парламентарен контрол върху участието на правителството в процеса на вземане на решения в ЕС, се предлага нарочни процедурни правила, които уреждат реда за извършване на тази дейност.
Предвидено е задължение на Министерския съвет да внася в Народното събрание Годишната си програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС, която е основана на Годишната законодателна и работна програма на Европейската комисия и на програмата на Европейския съвет. Въз основа на нея Комисията по европейски въпроси в сътрудничество с останалите постоянни комисии изготвят предложение за Годишна работна програма на Народното събрание, съдържаща списък с проектите на актове на ЕС, които Народното събрание желае да обсъди, която се приема в пленарно заседание от Народното събрание. Министерският съвет внася проектите на нормативни актове, включени в тази работна програма, заедно с мотивирано становище, съдържащо определени реквизити, включително първоначалната позиция на правителството по приемането на акта на ЕС. Съгласно предлаганата процедура тези документи се разпределят на Комисията по европейски въпроси и на съответните постоянни комисии, в чийто ресор попадат проектите на нормативни актове на ЕС. Комисията по европейски въпроси обсъжда проекта на акт на ЕС след постъпване на докладите на другите постоянни комисии. Комисията изготвя доклад въз основа на информацията, представена от Министерския съвет и на постъпилите доклади на другите комисии, който съдържа становището на парламента по позицията на българското правителство при приемане на съответния нормативен акт на ЕС. Докладът на комисията се изпраща на Министерския съвет от председателя на Народното събрание преди участието на съответния министър в заседанието на Съвета на ЕС за приемане на акта.
Предвидено е и задължение за съответния министър да се отчете пред Комисията по европейски въпроси, като в случаите, когато позицията на българското правителство не се отклонява от становището на комисията, изразено в нейния доклад, отчетът е писмен, а при отклонение – устен. По този начин на съответния министър се предоставя възможност да обясни причините, наложили отклонението.
С предложените изменения и допълнения се предвиждат и правила за провеждане на съвместни заседания от Комисията по европейски въпроси и други постоянни комисии. Когато проектът на акт на ЕС засяга въпроси на външната политика или на отбраната, Комисията по европейски въпроси провежда съвместни заседания съответно с Комисията по външна политика и с Комисията по отбраната.

ІІІ. Друга част от предлаганите промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са свързани с упражняване на парламентарен контрол от Народното събрание. Предлагат се правила, съгласно които Народното събрание упражнява парламентарен контрол върху дейността на правителството в ЕС чрез изслушване на доклад на министър-председателя в началото на всяко председателство на ЕС за участието на България в ЕС по време на предходното председателство и за задачите, които българската страна си поставя за текущото председателство. Предвидена е и възможност за провеждане на изслушване на министър-председателя относно позицията на България в предстоящи заседания на Европейския съвет. Със създаването на тези правила се цели да се ангажира участието на Народното събрание в процеса на упражняване на парламентарен контрол по въпроси от важно политическо значение за нашата страна.

ІV. Третата група промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание засягат контактите и участието на членовете на Европейски парламент от Република България в работата на Народното събрание. В тази връзка се предвижда възможност за членовете на Европейския парламент да участват в заседанията на парламентарните групи в съответствие с партийната им принадлежност или политическата си ориентация.
Членовете в Европейския парламент имат право да участват в откритите заседания на Комисията по европейски въпроси с право на съвещателен глас. Те могат да участват и в заседанията на другите постоянни комисии по покана на техните председатели.
Членовете на Европейския парламент могат да участват с право на съвещателен глас и в пленарните заседания, в рамките на които Народното събрание упражнява правомощията си по контрол върху министър-председателя във връзка с позицията на България в заседанията на Европейския съвет или във връзка с участието на България в политическия живот в ЕС. Посочените форми на участие на членовете на Европейския парламент в работата на Народното събрание целят да създадат условия за контакти, обмен на информация и сътрудничество между представителите на България в Европейския парламент и народните представители.
Предвидено е и изменение на Финансовите правила по бюджета на Народното събрание, съгласно което Народното събрание осигурява на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в София с необходимите технически и комуникационни средства.
Промените във връзка участието на членовете на Европейския парламент в работата на Народното събрание влизат в сила след провеждане на изборите за Европейски парламент, тъй като след този момент мандатът на народен представител и на член на Европейския парламент стават несъвместими.

V. Въз основа на изложеното, Комисията по европейска интеграция достигна до следните изводи:
Присъединяването на Република България към ЕС поставя нови задачи пред Народното събрание. Упражняването на ефективен контрол върху правителството по отношение на участието му в процеса на вземане на решения в ЕС изисква създаването на необходимите за това правила и условия, които да гарантират възможност на българския парламент да оказва влияние и да бъде ангажиран в процеса на приемане на нормативни актове на ЕС, които впоследствие стават пряко приложими или подлежат на транспониране в националното законодателство.
С настоящите изменения се създават предпоставки значителна част от функциите на Народното събрание по упражняване на този контрол да се осъществяват от Комисията по европейски въпроси с оглед на нейната специализация. Пряко на Народното събрание се възлага упражняване на контролни функции само по най-важните политически въпроси, свързани с участието на Република България в ЕС, като по този начин се постига икономия на време и ресурси, без същевременно всеки народен представител да е лишен от възможност да участват в тази дейност.
Следва да се има предвид, че за изпълнение на функциите по парламентарен контрол по въпросите на ЕС, Народното събрание следва да разполага с необходимия експертен административен капацитет за подпомагане на тази дейност и за осъществяването й в съответните срокове.
Във връзка с конкретните текстове на предлаганите изменения и допълнения на Правилника може да се отбележи също, че поради отпадане на функциите на Комисията по европейски въпроси за контрол за съответствие на законопроектите с достиженията на общностното право, е уместно действащите разпоредби на чл. 45, ал. 2 и чл. 70, ал. 1, изречение последно от Правилника да отпаднат, тъй като тези текстове предвиждат правила за съкращаване на процедурата при приемане на законопроекти, въвеждащи изисквания на общностното законодателство, когато е постъпило решение или становище на Комисията по европейска интеграция.

С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция приема становище с единодушие (11 гласа “за”) в подкрепа на предложените изменения в ПОДНС, като предлага становището да бъде изпратено чрез председателя на Народното събрание до Комисията по правни въпроси, която да го вземе предвид при обсъждането на проектите за решение за изменение и допълнение на ПОДНС.






ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
АТАНАС ПАПАРИЗОВ