Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
04/10/2007
проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-131, внесен от Ремзи Дурмуш Осман на 25 септември 2007 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-131, внесен от Ремзи Дурмуш Осман.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на вътрешните работи
г-н Цонко Киров; началникът на КАТ – “Пътна полиция” в Генерална служба “Полиция” г-н Алекси Стратиев и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” г-н Любомир Христов.
І. Въпросът за шофьорската правоспособност и взаимното признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства е свързан с функционирането на единния вътрешен пазар на ЕС. Ето защо на този въпрос е отделено специално внимание още в началото на 80-те години на миналия век, като в течение на десетина години се извършва хармонизация на правилата за издаване на свидетелства за управление, така, че да се постигне реално взаимно признаване на тези документи.
Основният нормативен акт на ЕС, който действа в момента, е Директивата на Съвета от 29 юли 1991 г. за свидетелствата за управление (Директива 91/439/ЕИО). Тя е изменяна и допълвана многократно, последния път през 2003 г. Задачите на директивата са формулирани в чл. 1 – въвеждане в държавите-членки на свидетелства за управление, базирани на един общ модел, взаимно признаване на свидетелствата, правото на държавите-членки да прилагат спрямо всички собственици на свидетелства за управление на своите национални разпоредби за времето през което тези лица пребивават като резиденти на тяхната територия.
Що се отнася до изискванията, на които трябва да отговарят лицата за да получат свидетелства за управление, то те са формулирани в чл. 7 на директивата. Там се казва, че лицата трябва да са преминали тест за шофьорски правоспособности и за поведение на пътя, а така също теоретичен тест със съответната сложност. Те трябва да отговарят на определени медицински стандарти и да са навършили определена възраст. В същия член се казва, че всяка държава-членка запазва правото си да определя на базата на национални критерии, периода на валидност на съответните шофьорски документи, а така също, след консултации с Европейската комисия, може да прилага при издаването на свидетелствата за управление “разпоредби на своите национални правила по отношение на условия, различни от тези, указани в директивата”.
ІІ. Съгласно действащия в момента у нас законодателство “Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство.” (Закон за движението по пътищата”, чл. 151, ал. 2). В разглеждания законопроект се предлага от изискванията за издаване на свидетлество да управление на МПС да отпадне това за завършено основно образование.
Както личи от цитираната по-горе Директива 91/439/ЕИО, в правото на ЕС няма изискване на образователен ценз за получаване на свидетелство за управление на МПС. Определящо значение за оценка на квалификацията има успешното представяне на кандидат-водачите на МПС на съответните практически и теоретични тестове. В практиката на държавите-членки на ЕС също не се наблюдава прилагането на образователен ценз за получаване на шофьорски книжки.
Ето защо може да се направи изводът, че направеното предложение не противоречи на хармонизацията на нашето право с това на ЕС и отговаря на практиката, възприета в държавите-членки на ЕС.
ІІІ. Тъй като отмяната на образователния ценз би засилила ролята на теста за доказване на съответната квалификация на водачите на МПС и изхождайки от факта, че в приложение №2 на Директива 91/439/ЕИО са посочени минимални изисквания за съдържанието на такъв тест, то в случай, че се променя текста на ал. 2 на чл. 151 би било добре ако там се укаже, че изпита за водач на моторно превозно средство се провежда в съответствие с Приложение №2 на Директива на Съвета 91/439/ЕИО от 29 юли 1991 г.
На базата на гореизложеното и след като взе предвид направената препоръка, Комисията по европейските въпроси стигна до заключение, че проекта на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-131, внесен от Ремзи Дурмуш Осман на 25.9.2007 г. не подлежи на преценка с оглед съответствието му с правото на ЕС, тъй като липсват изрични изисквания по разглеждания въпрос. Становището е прието с 8 гласа "за" и 1 глас "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2007 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-131, внесен от Ремзи Дурмуш Осман.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на вътрешните работи
г-н Цонко Киров; началникът на КАТ – “Пътна полиция” в Генерална служба “Полиция” г-н Алекси Стратиев и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” г-н Любомир Христов.
І. Въпросът за шофьорската правоспособност и взаимното признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства е свързан с функционирането на единния вътрешен пазар на ЕС. Ето защо на този въпрос е отделено специално внимание още в началото на 80-те години на миналия век, като в течение на десетина години се извършва хармонизация на правилата за издаване на свидетелства за управление, така, че да се постигне реално взаимно признаване на тези документи.
Основният нормативен акт на ЕС, който действа в момента, е Директивата на Съвета от 29 юли 1991 г. за свидетелствата за управление (Директива 91/439/ЕИО). Тя е изменяна и допълвана многократно, последния път през 2003 г. Задачите на директивата са формулирани в чл. 1 – въвеждане в държавите-членки на свидетелства за управление, базирани на един общ модел, взаимно признаване на свидетелствата, правото на държавите-членки да прилагат спрямо всички собственици на свидетелства за управление на своите национални разпоредби за времето през което тези лица пребивават като резиденти на тяхната територия.
Що се отнася до изискванията, на които трябва да отговарят лицата за да получат свидетелства за управление, то те са формулирани в чл. 7 на директивата. Там се казва, че лицата трябва да са преминали тест за шофьорски правоспособности и за поведение на пътя, а така също теоретичен тест със съответната сложност. Те трябва да отговарят на определени медицински стандарти и да са навършили определена възраст. В същия член се казва, че всяка държава-членка запазва правото си да определя на базата на национални критерии, периода на валидност на съответните шофьорски документи, а така също, след консултации с Европейската комисия, може да прилага при издаването на свидетелствата за управление “разпоредби на своите национални правила по отношение на условия, различни от тези, указани в директивата”.
ІІ. Съгласно действащия в момента у нас законодателство “Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство.” (Закон за движението по пътищата”, чл. 151, ал. 2). В разглеждания законопроект се предлага от изискванията за издаване на свидетлество да управление на МПС да отпадне това за завършено основно образование.
Както личи от цитираната по-горе Директива 91/439/ЕИО, в правото на ЕС няма изискване на образователен ценз за получаване на свидетелство за управление на МПС. Определящо значение за оценка на квалификацията има успешното представяне на кандидат-водачите на МПС на съответните практически и теоретични тестове. В практиката на държавите-членки на ЕС също не се наблюдава прилагането на образователен ценз за получаване на шофьорски книжки.
Ето защо може да се направи изводът, че направеното предложение не противоречи на хармонизацията на нашето право с това на ЕС и отговаря на практиката, възприета в държавите-членки на ЕС.
ІІІ. Тъй като отмяната на образователния ценз би засилила ролята на теста за доказване на съответната квалификация на водачите на МПС и изхождайки от факта, че в приложение №2 на Директива 91/439/ЕИО са посочени минимални изисквания за съдържанието на такъв тест, то в случай, че се променя текста на ал. 2 на чл. 151 би било добре ако там се укаже, че изпита за водач на моторно превозно средство се провежда в съответствие с Приложение №2 на Директива на Съвета 91/439/ЕИО от 29 юли 1991 г.
На базата на гореизложеното и след като взе предвид направената препоръка, Комисията по европейските въпроси стигна до заключение, че проекта на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-131, внесен от Ремзи Дурмуш Осман на 25.9.2007 г. не подлежи на преценка с оглед съответствието му с правото на ЕС, тъй като липсват изрични изисквания по разглеждания въпрос. Становището е прието с 8 гласа "за" и 1 глас "въздържал се".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
