Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
31/01/2008
проект на Закон за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 14 декември 2007 г.
На заседанието, проведено на 31 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за агенците за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от народния представител д-р Иван Колчаков. В обсъждането по законопроекта от страна на Министерство на труда и социалната политика взеха участие г-н Димитър Димитров - заместник-министър, и г-н Веселин Илков – началник сектор в дирекция "Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество ".
І. Агенциите за временна заетост са една сравнително нова форма за посредническа дейност при осигуряването на работна сила. Тяхното основно предимство е, че те позволяват по-голяма гъвкавост при наемането и използването на работниците в предприятията и по този начин водят до повишаване на икономическата рентабилност. От страна на европейските синдикати се изразяват, обаче, опасения, че чрез тази нова форма на посредничество може да се злоупотребява, като се заобикалят извоювани вече социални права.
Независимо от противоречивите настроения агенциите за временна заетост осигуряват вече между 1 и 5% от заетостта в отделните държави-членки на ЕС. Най-силно те са застъпени в Люксембург, Холандия, Франция, Великобритания, като напоследък расте тяхното значение и в новите държави-членки.
В правото на Европейския съюз липсва нормативен акт, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост. През 2002 г. Европейската комисия е подготвила проект на директива по този въпрос, но тя не намира достатъчна подкрепа в Съвета на ЕС. От тогава насам в повечето държави-членки са приети съответните национални нормативни актове, регулиращи този въпроси. Те като правило следват логиката на не влязлата в сила европейска директива, а именно спазването на принципа на равното третиране на наетите чрез агенциите за временна заетост и останалите работници. Това се отнася най-вече за основните елементи на трудовите отношения: заплащането на труда, платеният отпуск, условията на труд, специалното отношение към определени категории трудещи се в неравнопоставено положение и др.
С цел по-доброто управление и контрол на дейността на агенциите за временна заетост във всички държави-членки на ЕС, освен Финландия, Швеция и Великобритания, е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции.
ІІ. В предлагания законопроект е обърнато значително внимание на спазването на указания по-горе принцип на равното третиране на работниците, наети по трудов договор от агенция за временна заетост и останалите работници, в съответното предприятие, ползващо услугите на агенцията. Конкретно равното третиране по отношение на заплащането, отпуските, социалното и здравното осигурява, здравословните и безопасни условия на труд се постигат чрез чл. 21, ал. 3, 4 и 5; членове 22, 23, 24; чл. 30, ал. 2 и 3; чл. 31, ал. 1; чл. 34. Предвидена е също възможността когато временната заетост излага на опасност живота и здравето на работника, той да може да откаже предлаганата му работа без от това да следват за него санкции (чл. 31, ал. 2).
По отношение на лицензирането на дейността на агенциите за временна заетост в проекта е възприет регистрационен режим, като регистрацията ще става в Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика.
ІІІ. Комисията по европейските въпроси счита, че липсва нормативен ред, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост. Като цяло предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правни норми на ЕС. Законопроектът следва логиката на не приетата директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави-членки на ЕС.
Като препоръки към законопроекта биха могли да се отбележат следните:
1. Изхождайки от принципа на равното третиране на работниците, наети чрез агенция за временна заетост и останалите работници в предприятието - ползвател, би било целесъобразно в предлагания текст на чл. 32, ал. 2 да отпаднат думите “могат да” и той да стане “когато работниците и служащите, наети по трудов договор за временна заетост се предоставят на предприятие – ползвател за период над 6 месеца, те се присъединяват към действащия в предприятието – ползвател колективен трудов договор при условията и по реда на чл.57, ал.2 от кодекса на труда”.
2. Предвид на повишената обществена значимост на дейността на агенциите за временна заетост и на реалната опасност от нарушаване на принципа на равното третиране, е желателно да се усилят предлаганите мерки за контрол и административнонаказателна отговорност и преди всичко тези в чл. 43 и чл. 44 на проекта. По-специално в чл. 44 при определянето на размера на глобите по ал. 2 и 3 е целесъобразно да се определят не само горни но и долни граници на глобите.
На базата на гореизложеното и като се вземат предвид направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага (с 12 гласа "за"и 1 "въздържал се") на Народното събрание да бъде подкрепен проект на Закон за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 14 декември 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
На заседанието, проведено на 31 януари 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за агенците за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от народния представител д-р Иван Колчаков. В обсъждането по законопроекта от страна на Министерство на труда и социалната политика взеха участие г-н Димитър Димитров - заместник-министър, и г-н Веселин Илков – началник сектор в дирекция "Европейска координация, международно-правни въпроси и сътрудничество ".
І. Агенциите за временна заетост са една сравнително нова форма за посредническа дейност при осигуряването на работна сила. Тяхното основно предимство е, че те позволяват по-голяма гъвкавост при наемането и използването на работниците в предприятията и по този начин водят до повишаване на икономическата рентабилност. От страна на европейските синдикати се изразяват, обаче, опасения, че чрез тази нова форма на посредничество може да се злоупотребява, като се заобикалят извоювани вече социални права.
Независимо от противоречивите настроения агенциите за временна заетост осигуряват вече между 1 и 5% от заетостта в отделните държави-членки на ЕС. Най-силно те са застъпени в Люксембург, Холандия, Франция, Великобритания, като напоследък расте тяхното значение и в новите държави-членки.
В правото на Европейския съюз липсва нормативен акт, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост. През 2002 г. Европейската комисия е подготвила проект на директива по този въпрос, но тя не намира достатъчна подкрепа в Съвета на ЕС. От тогава насам в повечето държави-членки са приети съответните национални нормативни актове, регулиращи този въпроси. Те като правило следват логиката на не влязлата в сила европейска директива, а именно спазването на принципа на равното третиране на наетите чрез агенциите за временна заетост и останалите работници. Това се отнася най-вече за основните елементи на трудовите отношения: заплащането на труда, платеният отпуск, условията на труд, специалното отношение към определени категории трудещи се в неравнопоставено положение и др.
С цел по-доброто управление и контрол на дейността на агенциите за временна заетост във всички държави-членки на ЕС, освен Финландия, Швеция и Великобритания, е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции.
ІІ. В предлагания законопроект е обърнато значително внимание на спазването на указания по-горе принцип на равното третиране на работниците, наети по трудов договор от агенция за временна заетост и останалите работници, в съответното предприятие, ползващо услугите на агенцията. Конкретно равното третиране по отношение на заплащането, отпуските, социалното и здравното осигурява, здравословните и безопасни условия на труд се постигат чрез чл. 21, ал. 3, 4 и 5; членове 22, 23, 24; чл. 30, ал. 2 и 3; чл. 31, ал. 1; чл. 34. Предвидена е също възможността когато временната заетост излага на опасност живота и здравето на работника, той да може да откаже предлаганата му работа без от това да следват за него санкции (чл. 31, ал. 2).
По отношение на лицензирането на дейността на агенциите за временна заетост в проекта е възприет регистрационен режим, като регистрацията ще става в Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика.
ІІІ. Комисията по европейските въпроси счита, че липсва нормативен ред, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост. Като цяло предлаганият законопроект не влиза в противоречие с правни норми на ЕС. Законопроектът следва логиката на не приетата директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави-членки на ЕС.
Като препоръки към законопроекта биха могли да се отбележат следните:
1. Изхождайки от принципа на равното третиране на работниците, наети чрез агенция за временна заетост и останалите работници в предприятието - ползвател, би било целесъобразно в предлагания текст на чл. 32, ал. 2 да отпаднат думите “могат да” и той да стане “когато работниците и служащите, наети по трудов договор за временна заетост се предоставят на предприятие – ползвател за период над 6 месеца, те се присъединяват към действащия в предприятието – ползвател колективен трудов договор при условията и по реда на чл.57, ал.2 от кодекса на труда”.
2. Предвид на повишената обществена значимост на дейността на агенциите за временна заетост и на реалната опасност от нарушаване на принципа на равното третиране, е желателно да се усилят предлаганите мерки за контрол и административнонаказателна отговорност и преди всичко тези в чл. 43 и чл. 44 на проекта. По-специално в чл. 44 при определянето на размера на глобите по ал. 2 и 3 е целесъобразно да се определят не само горни но и долни граници на глобите.
На базата на гореизложеното и като се вземат предвид направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага (с 12 гласа "за"и 1 "въздържал се") на Народното събрание да бъде подкрепен проект на Закон за агенциите за временна заетост, № 754-01-170, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 14 декември 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
