Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
17/04/2008
проект на Директива на Европейския парламент и Съвета за създаване на рамка за опазване на почвата и за изменение на Директива 2004/35/ЕО– СОМ (2006) 232
I. На своето заседание, проведено на 17 април 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Проект на Рамкова директива за почвите - COM (2006) 232, включено като т.12 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.)
II. Предлаганият проект на Рамкова директива цели установяването на обща рамка за защита на почвите, основана на принципите на запазване на почвените функции, предотвратяване на увреждането на почвите, възстановяване на увредените почви и включването им в други секторни политики. Необходимостта за създаването на този проект на директива произлиза от факта, че към момента различни политики на ЕС (в областта на водите, химикалите и отпадъците) допринасят до известна степен за опазване на почвите, но не съществува единна европейска политика за почвите. Само десет страни-членки на Европейския съюз, към които спада и нашата страна имат специфично законодателство за опазване на почвите, свързано предимно със замърсяването им.
Проектът на директива въвежда изискване за идентифициране и оценка на въздействието на някои секторни политики върху процесите на деградация на почвите, с оглед защита на почвените функции. Въвежда се също така изискване към ползвателите на земя да предприемат предохранителни мерки, когато в резултат от тяхната дейност може да се очаква значително нарушаване на почвените функции. В чл. 6, глава II от проекта на директивата e въведено задължение на държавите-членки да идентифицират в рамките на техните национални територии, т. нар „рискови зони”, в които се наблюдава увреждане на почвите. В последствие те трябва да определят конкретни цели за намаляване на риска в тези области и да разработят програми от мерки за постигането им. Проектодирективата изисква още предприемането на превантивни мерки срещу по-нататъшно замърсяване. Необходимо е да се отбележи, че в чл. 12 от проектодирективата се предвижда изискването при продажба на даден терен, на който се извършват или са се извършвали потенциално застрашаващи качеството на почвите дейности, продавачът или купувачът да предостави на определената компетентна администрация доклад за състоянието на почвата, който трябва да съдържа история на замърсения терен, химически анализ на почвата и рисковите нива на концентрация на замърсителите.
III. Директивата е в процес на приемане съгласно процедурата на съвместно вземане на решение. На 14 ноември 2007 г. е разгледана на първо четене от Европейския парламент и са предложени изменения. Българската страна е представила своята позиция по проекта на заседание на Работната група по околна среда към Съвета на 24 май 2007 г. В позицията е посочено, че Република България като цяло подкрепя проектодирективата. Посочени са позиции и по някои конкретни текстове, като по-съществените от тях касаят чл. 10 и чл. 12. По отношение на чл. 10, вменяващ на задължение на страните-членки да извършват оценка на риска и да идентифицират замърсените места в рамките на тяхната национална територия, в позицията е посочено, че ангажиментите по проучването и финансирането трябва да се разделят между държавата и замърсителя, т.е. държавата да прави формална оценка на риска, отчитаща наличието на превишаване на пределно допустимите концентрации в почвите и в случай, че се отчете достатъчно основание за наличие на риск за околната среда и човека да се задължи замърсителя да извърши проучване и оценка на този риск. Посочено е, че е необходимо да се предвиди по-гъвкав подход, позволяващ на конкретната държава сама да определи механизъм за това в националното си законодателство. Относно чл. 12, предвиждащ изготвянето на доклад за състоянието на почвите, в позицията е посочено, че изготвянето на такъв доклад в случай на покупко-продажба е трудно осъществимо за условията в България поради спецификата на този вид собственост, тъй като седемдесет процента от използваемата земеделска площ в страната е в размер под 1 ха. В тази връзка е посочено, че би следвало да бъде дадена възможност на всяка страна сама да прецизира случаите, при които е необходимо да се изготвя такъв доклад.
На 12 ноември 2007 г. от заместник-постоянния представител на Република България в ЕС в Народното събрание е постъпил доклад от заседание на Коперер-I, проведено на 9 ноември 2007 г., на което е разглеждана проектодирективата. На заседанието Германия, Австрия, Великобритания и Холандия са изказали принципната си позиция против налагането на обща за ЕС рамка за опазване и устойчиво използване на почвите, тъй като считат, че с директивата се нарушават основните принципи на европейското законодателство, а именно тези на субсидиарността и пропорционалността. Четирите държави считат, че рамковата директива не е необходима, тъй като целите й са постижими посредством прилагането на друго общностно законодателство. Освен това прилагането й налага сериозни финансови ангажименти за страните-членки, което противоречи на принципа на пропорционалност на европейското законодателство. Белгия, Италия и Испания подкрепят инициативата за приемане на общностно законодателство, свързано с опазване на почвите и смятат, че трябва да се върви към разработването на компромисен текст за политическо споразумение. Франция изразява принципната си подкрепа за директивата, но счита, че има сериозни проблеми с определянето на замърсените места и със задължението за определяне на приоритетни области. По повод позициите на Германия, Австрия, Великобритания и Холандия Комисията е заявила, че при разработването на тази проектодиректива е взела предвид преди всичко принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейското законодателство и в тази връзка е предвидила достатъчно свобода на действие за страните-членки, що се отнася до оценката на риска и определянето на приоритетни области за конкретни действия. Европейската комисия потвърждава готовността си да работи заедно със страните членки за формулирането на взаимно приемливи компромисни текстове. На тази среща България изразява подкрепа за предложения компромисен пакет по основните спорни въпроси в проектодирективата. С цел постигане на политическо споразумение на 20 декември 2007 г. е проведено ново заседание на Работната група по околна среда към Съвета. На заседанието се предлагат ревизирани компромисни текстове по спорните разпоредби на директивата, но въпреки това отново не е постигнат политически компромис, тъй като Германия, Великобритания, Холандия, Австрия и Франция поддържат принципната си позиция против директивата.
IV. Проектът на рамкова директива за опазване на почвите и свързаните с него документи, са били предмет на обсъждане на заседание на Комисията по околната среда и водите, състояло се на 13.12.2007 г. В доклада на Комисията се отбелязва, че в представената от Министерския съвет позиция не е изразено становище по въпроса за съблюдаването на принципите за субсидиарност и пропорционалност, във връзка с възраженията, отправени от петте страни-членки. Отбелязано е също така и, че директивата е от значение за Република България, тъй като предвижда предприемането на мерки за защита на почвите, които ще изискват съответното финансиране на национално ниво. По отношение на задължението на държавите-членки, в рамките на седем години след приемането на директивата да изготвят Национална оздравителна стратегия, включваща график за нейното прилагане от Комисията по околната среда и водите е повдигнат въпросът, доколко България разполага с необходимите финансови средства и административен капацитет за изготвянето на такава стратегия.
V. Комисията по европейските въпроси счита, че приемането на нова Рамкова директива за опазване на почвите ще запълни определена празнота в европейското законодателство, тъй като на този етап почвата остава единствения компонент на околната среда, който не е регламентиран на общностно ниво.
Същевременно с проектодирективата възниква въпросът за съблюдаването на принципите за субсидиарност и пропорционалност и доколко проектът на директивата е съобразен с тях.
Във връзка с гореизложеното могат да се изкажат и следните препоръки.
- Предвид сериозните ангажименти за нашата страна, произтичащи от приемането на директивата, е желателно да бъде изготвен задълбочен анализ на въздействието от проекта, който да определи реалните срокове за изпълнение на целите на директивата и съответните ресурси, бюджетни и административни, които ще са необходими за това.
- При постигането на общите цели за изпълнение от държавите-членки (например чл.12) би следвало да се отчитат в по-голяма степен националните особености на тези държави по отношение на средния размер на използваемата земеделска площ. В случай, че това не стане би трябвало да се постави от наша страна да се разгледа въпроса за прилагане на принципа на субсидиарността.
Докладът се подкрепя с 9 гласа "за” и 1 глас «въздържал се».
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
I. На своето заседание, проведено на 17 април 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа Проект на Рамкова директива за почвите - COM (2006) 232, включено като т.12 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.)
II. Предлаганият проект на Рамкова директива цели установяването на обща рамка за защита на почвите, основана на принципите на запазване на почвените функции, предотвратяване на увреждането на почвите, възстановяване на увредените почви и включването им в други секторни политики. Необходимостта за създаването на този проект на директива произлиза от факта, че към момента различни политики на ЕС (в областта на водите, химикалите и отпадъците) допринасят до известна степен за опазване на почвите, но не съществува единна европейска политика за почвите. Само десет страни-членки на Европейския съюз, към които спада и нашата страна имат специфично законодателство за опазване на почвите, свързано предимно със замърсяването им.
Проектът на директива въвежда изискване за идентифициране и оценка на въздействието на някои секторни политики върху процесите на деградация на почвите, с оглед защита на почвените функции. Въвежда се също така изискване към ползвателите на земя да предприемат предохранителни мерки, когато в резултат от тяхната дейност може да се очаква значително нарушаване на почвените функции. В чл. 6, глава II от проекта на директивата e въведено задължение на държавите-членки да идентифицират в рамките на техните национални територии, т. нар „рискови зони”, в които се наблюдава увреждане на почвите. В последствие те трябва да определят конкретни цели за намаляване на риска в тези области и да разработят програми от мерки за постигането им. Проектодирективата изисква още предприемането на превантивни мерки срещу по-нататъшно замърсяване. Необходимо е да се отбележи, че в чл. 12 от проектодирективата се предвижда изискването при продажба на даден терен, на който се извършват или са се извършвали потенциално застрашаващи качеството на почвите дейности, продавачът или купувачът да предостави на определената компетентна администрация доклад за състоянието на почвата, който трябва да съдържа история на замърсения терен, химически анализ на почвата и рисковите нива на концентрация на замърсителите.
III. Директивата е в процес на приемане съгласно процедурата на съвместно вземане на решение. На 14 ноември 2007 г. е разгледана на първо четене от Европейския парламент и са предложени изменения. Българската страна е представила своята позиция по проекта на заседание на Работната група по околна среда към Съвета на 24 май 2007 г. В позицията е посочено, че Република България като цяло подкрепя проектодирективата. Посочени са позиции и по някои конкретни текстове, като по-съществените от тях касаят чл. 10 и чл. 12. По отношение на чл. 10, вменяващ на задължение на страните-членки да извършват оценка на риска и да идентифицират замърсените места в рамките на тяхната национална територия, в позицията е посочено, че ангажиментите по проучването и финансирането трябва да се разделят между държавата и замърсителя, т.е. държавата да прави формална оценка на риска, отчитаща наличието на превишаване на пределно допустимите концентрации в почвите и в случай, че се отчете достатъчно основание за наличие на риск за околната среда и човека да се задължи замърсителя да извърши проучване и оценка на този риск. Посочено е, че е необходимо да се предвиди по-гъвкав подход, позволяващ на конкретната държава сама да определи механизъм за това в националното си законодателство. Относно чл. 12, предвиждащ изготвянето на доклад за състоянието на почвите, в позицията е посочено, че изготвянето на такъв доклад в случай на покупко-продажба е трудно осъществимо за условията в България поради спецификата на този вид собственост, тъй като седемдесет процента от използваемата земеделска площ в страната е в размер под 1 ха. В тази връзка е посочено, че би следвало да бъде дадена възможност на всяка страна сама да прецизира случаите, при които е необходимо да се изготвя такъв доклад.
На 12 ноември 2007 г. от заместник-постоянния представител на Република България в ЕС в Народното събрание е постъпил доклад от заседание на Коперер-I, проведено на 9 ноември 2007 г., на което е разглеждана проектодирективата. На заседанието Германия, Австрия, Великобритания и Холандия са изказали принципната си позиция против налагането на обща за ЕС рамка за опазване и устойчиво използване на почвите, тъй като считат, че с директивата се нарушават основните принципи на европейското законодателство, а именно тези на субсидиарността и пропорционалността. Четирите държави считат, че рамковата директива не е необходима, тъй като целите й са постижими посредством прилагането на друго общностно законодателство. Освен това прилагането й налага сериозни финансови ангажименти за страните-членки, което противоречи на принципа на пропорционалност на европейското законодателство. Белгия, Италия и Испания подкрепят инициативата за приемане на общностно законодателство, свързано с опазване на почвите и смятат, че трябва да се върви към разработването на компромисен текст за политическо споразумение. Франция изразява принципната си подкрепа за директивата, но счита, че има сериозни проблеми с определянето на замърсените места и със задължението за определяне на приоритетни области. По повод позициите на Германия, Австрия, Великобритания и Холандия Комисията е заявила, че при разработването на тази проектодиректива е взела предвид преди всичко принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейското законодателство и в тази връзка е предвидила достатъчно свобода на действие за страните-членки, що се отнася до оценката на риска и определянето на приоритетни области за конкретни действия. Европейската комисия потвърждава готовността си да работи заедно със страните членки за формулирането на взаимно приемливи компромисни текстове. На тази среща България изразява подкрепа за предложения компромисен пакет по основните спорни въпроси в проектодирективата. С цел постигане на политическо споразумение на 20 декември 2007 г. е проведено ново заседание на Работната група по околна среда към Съвета. На заседанието се предлагат ревизирани компромисни текстове по спорните разпоредби на директивата, но въпреки това отново не е постигнат политически компромис, тъй като Германия, Великобритания, Холандия, Австрия и Франция поддържат принципната си позиция против директивата.
IV. Проектът на рамкова директива за опазване на почвите и свързаните с него документи, са били предмет на обсъждане на заседание на Комисията по околната среда и водите, състояло се на 13.12.2007 г. В доклада на Комисията се отбелязва, че в представената от Министерския съвет позиция не е изразено становище по въпроса за съблюдаването на принципите за субсидиарност и пропорционалност, във връзка с възраженията, отправени от петте страни-членки. Отбелязано е също така и, че директивата е от значение за Република България, тъй като предвижда предприемането на мерки за защита на почвите, които ще изискват съответното финансиране на национално ниво. По отношение на задължението на държавите-членки, в рамките на седем години след приемането на директивата да изготвят Национална оздравителна стратегия, включваща график за нейното прилагане от Комисията по околната среда и водите е повдигнат въпросът, доколко България разполага с необходимите финансови средства и административен капацитет за изготвянето на такава стратегия.
V. Комисията по европейските въпроси счита, че приемането на нова Рамкова директива за опазване на почвите ще запълни определена празнота в европейското законодателство, тъй като на този етап почвата остава единствения компонент на околната среда, който не е регламентиран на общностно ниво.
Същевременно с проектодирективата възниква въпросът за съблюдаването на принципите за субсидиарност и пропорционалност и доколко проектът на директивата е съобразен с тях.
Във връзка с гореизложеното могат да се изкажат и следните препоръки.
- Предвид сериозните ангажименти за нашата страна, произтичащи от приемането на директивата, е желателно да бъде изготвен задълбочен анализ на въздействието от проекта, който да определи реалните срокове за изпълнение на целите на директивата и съответните ресурси, бюджетни и административни, които ще са необходими за това.
- При постигането на общите цели за изпълнение от държавите-членки (например чл.12) би следвало да се отчитат в по-голяма степен националните особености на тези държави по отношение на средния размер на използваемата земеделска площ. В случай, че това не стане би трябвало да се постави от наша страна да се разгледа въпроса за прилагане на принципа на субсидиарността.
Докладът се подкрепя с 9 гласа "за” и 1 глас «въздържал се».
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
