П Р О Т О К О Л

№ 99


На 10 юли 2008 година се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-53/3.07.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, и на
Законопроект № 854-01-65/5.06.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Диана Хитова и група народни представители.

2. Изслушване на информация, представена от посланика на Франция Н.Пр. г-н Етиен дьо Понсен, относно акцентите в дейността на правителството по време на френското председателство на Европейския съюз – заседанието е съвместно с Комисията по външна политика.

На заседанието присъстваха: Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Гергана Грънчарова – министър на европейските въпроси, Тодор Чуров – заместник-министър на външните работи, Зинаида Златанова – ръководител на Представителството на европейската комисия в България.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Днешното заседание ще протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-53/3.07.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет, и на
Законопроект № 854-01-65/5.06.2008 г., за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Диана Хитова и група народни представители.

2. Изслушване на информация, представена от посланика на Франция Н.Пр. г-н Етиен дьо Понсен, относно акцентите в дейността на правителството по време на френското председателство на Европейския съюз – заседанието е съвместно с Комисията по външна политика.
На заседанието са поканени да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Анна Янева – заместник-министър
От Агенцията за обществени поръчки
Миглена Павлова – изпълнителен директор
Галя Манасиева – директор на Дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки”
Анастасия Венкова – държавен експерт.
Имате ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-53/3.07.2008 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, И НА
ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-65/5.06.2008 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, ВНЕСЕН ОТ ДИАНА ХИТОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Предлагам първо да чуем вносителите, които ще ни представят проекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – един законопроект, който достатъчно широко беше обществено дебатиран, свързан е и с подобряване на процедурата във връзка с изискванията на доклада за обществените поръчки.
Заповядайте, госпожо заместник-министър. Имайте предвид, че ние сме разработили едно становище. Нашата комисия има по-тесен обхват на преценка, не по целия законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание предлагам законопроект за Изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Предлаганите промени в закона могат да се обединят в няколко основни групи, в зависимост от ефекта, който се цели.
На първо място, това са промени, насочени към постигане на по-висока степен на публичност, прозрачност и лоялна конкуренция. Тук се дава възможност за включване на външни лица в комисиите. Това може да бъдат експерти от други администрации или представители на неправителствените организации.
Публично отваряне не само на офертите, но и на пликовете с предложената цена.
При критерии икономически най-изгодна оферта, преди отваряне на ценовите предложения и публично оповестяване до момента на останалите показатели.
Целта е да се елиминира възможността за подмяна на ценови предложения именно по реда на резултатите от процедурата.
Въвеждане на изрична забрана за използване на критерии за подбор на кандидати като критерии за оценка на офертата.
Първата група е свързана с промени ,насочени към постигане на по-висока степен на публичност, прозрачност и лоялна конкуренция, като се дава възможност за включване на външни лица в комисиите. Това може да са експерти от други администрации или представители на неправителствени организации.
Публично отваряне не само на офертите, но и на пликовете с предложената цена, а при критерий икономически най-изгодна оферта – преди отваряне на ценовите предложения и публично оповестяване на класирането до момента по останалите показатели.
Целта е да се елиминира възможността за подмяна на ценовите предложения и манипулиране на резултатите от процедурата.
Въвеждане на изрична забрана за използване на критерии подбор на кандидатите и участниците като критерий за оценка на офертата.
На второ място, това са промени, насочени към опростяване на правилата и намаляване на административната финансова тежест върху кандидатите и участниците в процедурите, като:
Повишаване размера на по-ниските прагове с около 12 на сто, предвид общото вдигане на цените на строителството, доставките и услугите;
Ясно дефиниране и намаляване на кръга от лицата, които са длъжни да представят декларация относно личния си статус.
Това ще облекчи административно предимно големите фирми, чиито органи за управление имат многочислен състав.
Отпадане на изискването за предоставяне на документи за доказване на обстоятелства, вписани в Търговския регистър. За целта ще е достатъчно посочването на единен идентификационен код при подаване на офертата, което ще даде възможност на самите възложители да извършват проверка на посочените обстоятелства.
Премахване на необосновано високите разходи за закупуване на документация, като те не могат да бъдат по-високи от разходите за тяхното копиране.
На трето място, това са промени, които предвиждат укрепване и засилване на предварителния контрол, а именно:
Развитие на функцията на наблюдателите от Агенцията по обществени поръчки чрез осъществяване на предварителен контрол върху целия процес на възлагане, без да се елиминира отговорността на възложителя;
Проверка на всички обявления за откриване на процедури по закона, изпратени за публикуване в регистъра на обществените поръчки.
Това ще спомогне за откриване на пороците в процедурата на най-ранен етап.
На четвърто място, промените са насочени към засилване ефективността на последващия контрол и спазване на законодателството чрез прецизиране на съществуващите разпоредби и въвеждане на нови санкции за нарушения, като:
отговорност за възложител, който сключи договор, без да изчака срока за обжалване на решението за избор на изпълнител;
отговорност за възложител, който възложи договор според процедура състезателен диалог, без да е налице законова предпоставка за провеждането им;
отговорност за възложител, който сключи рамково споразумение при динамична система за доставки за период, по-дълъг от четири години, без да са налице предпоставки за това. мярката цели възпрепятстване на нелоялна конкуренция.
На пето място, това са промени, които са резултат от членството ни в Европейския съюз и целят постигане на съответствие и еднакво прилагане на актовете на Общността, а именно уеднаквени са разпоредбите в закона, които се отнасят до предлагането на европейските регламенти, влезли в сила след приемане на промените в закона от 2006 година, тоест преди членството ни в Европейския съюз, Регламенти 14 и 22 от 2007 година на Европейската комисия уеднаквяване на стойностите прагове за обявяване поръчките на общността в официалния вестник на Европейския съюз; регламент 15-64 относно Общия терминологичен речник за обществени поръчки.
И на шесто място промяната е насочена към засилване на контрола при разходване на средствата по програма ФАР.
Тук се предвижда присъствие на независим юрист при провеждане на процедури, финансирани със средствата на програма ФАР който изготвя доклад до националния ръководител.
Промени, които са резултат от членството ни в Европейския съюз чрез постигане на съответствие или еднакво прилагане на актовете на общността.
Уеднаквени са разпоредбите в закона, които се отнасят до прилагането на европейските регламенти, влезли в сила след приемането на промените в закона през 2006 година, тоест преди членството ни в Европейския съюз:
регламент 14-22/2007 г. на Европейската комисия относно уеднаквяване на стойностните прагове за обявяване на поръчките в официалния вестник на Европейския съюз;
регламент 15-64/2005 г. за установяване на стандартни формуляри за публикуване на документите;
регламент 15-64/2008 г. на Европейската комисия относно опция терминологичен речник на обществените поръчки.
Последната промяна е насочена към засилване на контрола при разходване на средства по Програма ФАР. Предвижда се присъствие на независим юрист в Комисията за провеждане на процедури, финансиране със средства от програма ФАР, който изготвя доклад до националния ръководител.
Акцентът сега трябва да се постави върху начина, по който ще се прилага законът, заедно с промените, които ще последват в наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и в правилника за прилагане на закона ще се оформи пълния пакет от нормативни актове.
В заключение искам да кажа, че всички промени които са предложени, са в съответствие с европейските директиви по отношение на обществените поръчки. И тъй като се дискутираха всички законопроекти, трябва да кажа, че една голяма част от предложенията на народните представители са приети и са включени в законопроекта на Министерския съвет.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да добавим и регламенти, които са посочени в нашето становище.
Колеги, имате думата за въпроси, становища.
Имаме разработено становище. Посочваме в раздел втори конкретните регламенти и директиви, които третират тази материя, както и онези разпоредби, които са транспонирани в нашето законодателство.
Общото заключение е че законопроектът хармонизира с правилата на тези актове.
Имате ли въпроси или становища? – Няма.
Колеги, който е съгласен с нашето становище да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия законопроект – на народния представител Диана Хитова. Ще помоля госпожа Янева да остане тъй като този законопроект също е по Закона за обществените поръчки.
Госпожа Хитова я няма. Тогава да чуем становището на Министерството на икономиката и енергетиката и на Агенцията за обществени поръчки по законопроекта, внесен от госпожа Хитова и група народни представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Господин председател, предлагам госпожа Павлова да изложи становището. То е единно – и на министерството, и на агенцията.
Като цяло трябва да кажа, че не приемаме предложения законопроект.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще помоля госпожа Павлова да се съсредоточи главно върху нашето становище, което сме разработили като комисия. Предметът на нашата преценка е дали то съответства на европейското право, а не същностния елемент на законопроекта, който е предмет на преценка на водещата комисия.
Заповядайте, госпожа Павлова.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Ще помоля аз да кажа няколко думи.
По принцип промените които се предлагат с този законопроект, засягат и европейските директиви, тъй като една от промените предвижда да се отделят отделно особен вид услуги. Това са услуги, които представляват по естеството си непрекъсваем процес, като има и опит да се дефинират тези услуги.
Също и другото предложение да се изключи процесуалната услуга, процесуалното представителство от приложното поле на директивите.
В тези два аспекта законопроектът според нас засяга и европейските директиви, поради което ние не сме приели тези две изисквания. Още повече, че не е добре дефинирано понятието за услуги, които представляват непрекъсваем процес. Дадено е много общо. Всъщност всяка една услуга може да бъде такава, защото възложителите я възлагат дотогава, докато имат нужда от нея.
Така че такова отделяне на такива услуги не се налага, няма го по директива и не можем да приемем това предложение.
Втората група предложения, които се правят, са предложения, за които се иска да се допълни навсякъде, че декларацията, която се изисква като част от офертата, да бъде записано, че се подава при условията на чл. 313. Това не засяга директивата.
Ние също не сме приели това предложение. смятаме, че то не е необходимо.
Във всички случаи, ако се изпълни наказателният състав, тоест ако някой подаде такава декларация, която се изисква съгласно закон и тази декларация съдържа неверни данни, той носи отговорност.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тези съображения по-добре ги споделете пред водещата комисия. Нашата задача е много по-тясна.
Аз ще помоля господин Калайджиев да вземе становище по това, което чухме от представителите на Агенцията за обществени поръчки.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз съм съгласен с тези бележки, макар че не съм ги отразил, което е мой пропуск. Така че аз съм съгласен с тях.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест бихме могли да допълним нашето становище с това, което казаха от Агенцията за обществени поръчки.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Да.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Но принципното ви становище, че законопроектът е в съответствие?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Основните насоки на този законопроект са най-вече към това да се промени редът за оспорване на актовете, които се издават във връзка с процедурите по обществените поръчки. Идеята е тази процедура да е към Административния съд, а не към Комисията за защита на конкуренцията. Това е основният акцент.
Всъщност досегашният режим не противоречи на европейското право, тъй като органите могат да бъдат и несъдебни, и съдебни. Струва ми се, че общо взето това е по-сполучливо. Но това няма пряка връзка с правото на общността.
Но ми се струва ,че от вътрешно-правна гледна точка би било може би по-подходящо.
Имам една друга бележка, която според мене е неточна в недействителността. Такова нещо не съществува по нашето право, а по европейското право този режим е национален, не се създава някакъв нов режим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, на нашето внимание се предлага становище, разработено от господин Ангел Калайджиев като наш експерт, в което принципно се прави становище, че законопроектът не противоречи на директива 89-665 и директива 92-13.
Същевременно се отправят редица препоръки към законопроекта, в това число и с направената бележка от Агенцията за обществени поръчки, която може да бъде отразена в нашето становище.
Ако сте съгласни с тези корекции, да приемем това становище, като се отрази становището на Агенцията за обществени поръчки и общия извод, който господин Калайджиев е изложил, да гласуваме това становище.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.

Уважаеми колеги, откривам днешното съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и на Комисията по външна политика, на което присъства Н.Пр. г-н Етиен дьо Понсен – посланик на Франция. Целта на днешната среща е да чуем от първа ръка какви ще бъдат акцентите на Френското председателство. Това е поредното представяне на тези акценти.
Лично аз имах възможност да чуя държавния секретар на заседанието на КОСАК.
Особено ми е приятно да приветствам на днешната среща госпожа Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, господин Димитър Япраков – съветник в кабинета на министъра по европейските въпроси, господин Тодор Чуров – заместник-министър на външните работи, госпожа Зинаида Златанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, която за съжаление не виждам сред нас, Милена Дамянова – ръководител на политическия кабинет в Представителството на Европейската комисия в България.
Надявам се с удоволствие да изслушаме приоритетите на Франското председателство.
Давам думата на господин Понсен.
Н.ПР. ЕТИЕН ДЬО ПОСЕН: Господин председател на Комисията по европейските въпроси, госпожо Грънчарова, госпожо Михайлова, дами и господа народни представители! Ще се спра на начина, по който възнамеряваме да протече Френското председателство през идните шест месеца.
Мисля, че би било добре и да споделим с няколко думи развитието на френско-българските двустранни отношения.
Ние имаме опит в председателството. За дванадесети път осигуряваме тази отговорност от 1957 година насам. Знаем, че положението е сложно, така че подхождаме със смирение и отговорност.
Контекстът е труден в международен план, икономическото положение е трудно. Също е трудно за Европа, защото ирландският референдум имаше отрицателен резултат.
Нашият подход в рамките на това председателство, както ще каже и днес в Страсбург нашият президент на Републиката, където той ще представи приоритетите на Френското председателство пред Европейския парламент, се основава на смирение и на отговорност. Смирение, скромност, в смисъл, че не Франция застава начело на Европейския съюз, а Франция се поставя в услуга на общия европейски интерес, тя се поставя в услуга на общия интерес, за да може Европейският съюз и нашето европейско семейство да отбележат още по-голям напредък.
Нашият подход също така се основава и на диалог с партньорите ни. Това е много важно. бих казал, че България всъщност поведе в тази насока, защото президентът на Републиката, в качеството си на председател на Европейския съвет, прие като свой първи събеседник премиера Станишев миналия петък.
Това беше един силен знак за това, че ние желаем да водим диалог с нашите 26 партньори. Защото няма решение, което може да бъде наложено отгоре. всяко решение се ражда от общ консенсус.-
Ние искаме също така да постигнем конкретност в Европа, Европа да защитава своите граждани. Тъй като европейските граждани имат основателни притеснения пред глобализацията, увеличението на цените на суровините и т.н. Тоест една конкретна Европа, една Европа – защитница на своите граждани, която води диалози с тях.
Защото, както знаем, винаги когато в света възниква важен проблем, като енергийната криза, климатичните промени, проблеми със сигурността и с миграцията, хората се обръщат към Европа. Затова Европа трябва да може да даде отговори на тези техни притеснения.
Ние също така се стремим да развиваме и културата в Европа. Културното измерение е много важно. ние се стремим да развиваме Европа на културата с европейския културен сезон във Франция. Двадесет и шестте европейски култури ще се представят на нашите съграждани.Има впрочем много интересни проекти, водени от България.
Ние искаме една Европа, открита към многоезичието. Именно затова много внимателно проследихме на интернет-сайта на Председателството да бъдат качени максимален брой документи на всички езици. Така че и на български език ще има една голяма част от документите. Вие ще намерите програмата на Френското председателство на български език в папките, които ви бяха раздадени. Документът е на вашия език и свидетелства, че Европа е Европа на 27 държави.
Ние искахме да покажем тази реалност.
Бихме искали също така Председателството да подкрепи всички столици на Европейския съюз. бих искал председателството на живее и тук, в София. Ние започнахме с различни събития, семинари. Госпожа Грънчарова присъства на редица от тях.
На 30 юни в Националната Софийска опера беше представена операта “Лакме”.
Ще се проведат редица подобни инициативи през шестте месеца на нашето председателство на местно равнище.
Както знаете, ние определихме редица приоритети. Това не беше лесно, защото трябваше да бъдат направени определени избори. Но понеже времето, с което разполагаме, не е дълго, ние се опитахме да определим четири основни приоритети, в които да отбележим напредък по време на нашето председателство.
Това, разбира се, не означава, че няма други теми, по които ще работим. Разбира се, че има. Но ние бихме искали да дадем решаващ импулс на четири досиета. Някои от тях са ни наложени от графика, защото идва крайният им срок. Други са по-скоро по френска инициатива, за да покажат в коя посока бихме искали да поведем Европейския съюз в името на неговия напредък.
Първият от тези приоритети, онзи, който вероятно ще бъде и най-трудният, защото е с най-силно техническо съдържание, е свързаният с пакета енергия – климат.
Знаете, че Европейският съвет по време на германското председателство през март 2007 година определи редица амбициозни цели – 20 процента възобновяема енергия, намаляване с 20 процента на газовете с парников ефект и увеличаване с 20 процента на енергийната ефективност. Тоест три пъти цели с 20 процента.
Сега Европейският съюз трябва да си разпредели тежестта на 27-те държави – членки. Без съмнение това ще бъде тежка задача. Защото всяка една държава – членка има основателни аргументи, за да поеме малко по-лек товар от този, който ще бъде предвиден от комисията.
Настоящият период е от решаващо значение, защото Европейският парламент стига до края на мандата си. От първото шестмесечие на идната година той ще бъде в предизборна кампания. Изборите ще са в края на юни. Така че ако искаме този енергиен пакет да бъде бързо приет, е необходимо политическо съгласие, което да стане реалност по време на Френското председателство. Това е една традиционно европейска тема – проектът за директива за разпределение на тежестта. Но ще бъде много сложен въпрос, с много големи залози.
Ние вече започнахме работа, като проведохме неформално заседание на отговорните министри. Разбира се, тази работа ще продължи през цялото шестмесечие. Но залогът е много голям. Нашата цел, нашето желание е Европейският съюз да може да се яви на конференцията в Копенхаген идната година с вече утвърдена консенсусна позиция и по този начин да послужим като пример за останалата част от планетата.
Вторият приоритет – вие вероятно знаете, че той се развива добре – е пактът за имиграцията. Ние от няколко седмици насам изразихме желание да дадем сериозен импулс на това досие. Всъщност по този въпрос работата започна дори от преди Френското председателство. Защото ние сезирахме неформално нашите партньори още преди Френското председателство.
През месец март един пратеник, така да се каже, дойде тук, за да представи нашите идеи. Това много предварително подготвяне позволи постигането на бързи резултати.
Българските министри взимат своето участие. Господин Миков беше в Париж още преди края на Словенското председателство през юни. Както знаете, в Кан има заседание на министрите на вътрешните работи и министрите на правосъдието. Госпожа Тачева е представител на България. Така че имаше доста широк консенсус по този проект за имиграцията и убежището. Би трябвало той да бъде приет на Европейския съвет през октомври. Така че това беше предвидено.
Защо да има Европейски пакт за емиграцията и убежището. Защото според нас тази проблематика е определяща. Определяща е както за нашите граждани от всички държави. Всички държави, дори и тук, дори и в България се срещат с една и съща обща проблематика – как да интегрират по-добре имигрантите, които са на тяхна територия, как да контролират така нещата, че Европейският съюз да приема хора, които са желани, а не нежелани на неговата територия, как да се организира легалната имиграция и после как да се организира ефективното отдалечаване от европейската територия на граждани, които незаконно пребивават там. Как да се изгради Европа на убежището и как да се насърчи развитието в координация със страните, които са източник на имиграция.
Знаете, че от няколко години насам Европейският съюз има един глобален подход в областта не имиграцията. Това означава, че ние искаме да организираме една конференция, на която да се съберат всички страни, всички партньори, страните, които са източник на емиграция, страните на транзит и страните на предназначение на имиграцията. Това е един глобален подход, който ще търси глобални решения.
Виждате, че амбициите, свързани с този пакт за имиграцията, са много големи.
Ние успяхме да постигнем доста общо споразумение. Това вече е един първи успех, който трябва да бъде още потвърден, един първи успех на Европейския съюз и на Френското председателство по този въпрос.
Ясно е, разбира се, че в тази област ние имаме нужда от координация и от хармонизация на политиките. Когато държавите отговарят за външната граница на Европейския съюз, те я охраняват не само за себе си, а за да охраняват целия Европейски съюз.
Когато в Испания има масивен приток от имигранти на Канарските острови или когато Полша контролира границата с Украйна, тези страни, разбира се, пазят границата и за себе си. Но имигрантите не винаги решават да останат съответно в Испания или в Полша, те искат да отидат в Ротердам, Хамбург, Париж или Лондон.
Ето защо е необходим глобален подход. Защото страните, които географски са разположени по външната граница на Европейския съюз, всъщност работят в ползата на всички. Естествено мисля и за остров Малта, където също пристигат масово имигранти. И естествено тези хора надали винаги остават на остров Малта.
Тоест това е още едно доказателство за необходимостта от глобален подход.
Третият приоритет е отбраната. Знаете, че това е една стара привързаност на Франция към тази тематика – Европа на отбраната. Ние искаме през този семестър на Френското председателство много тематично да подходим към нея. Не става дума за организиране на теологични дебати по отношение на отбраната. Разбираме много добре, че има комплементарност между НАТО, който носи глобалната сигурност на нашите страни, и Европа на отбраната, която пък се занимава с мисии, които не се поемат от НАТО, но които са близки по околна среда с първите. Тъй че има една комплементарност между двете организации.
Има една “Бяла книга”, която бе издадена във Франция по тази тема. Ние искаме да лансираме Европа на отбраната. Ние поехме заключенията от 15-те операции, които Европейският съюз организира през последните години. Тук се показаха няколко недостатъци. Искаме да направим баланс, да видим кое е функционирало добре, кое не е добре функционирало, да се опитаме в бъдеще да имаме по-колективен подход, за да може следващия път да бъдем по-бързо на зоната на операциите в Чат или Дерфур, където бе показано, че има голямо разстояние от време между взимането на решението – понякога от няколко месеца, до пристигането на войските на мястото. Вероятно има начин да се подобрят нещата.
По същия начин същите трудности срещаме при всичките европейски операции по отношение на капацитета на хеликоптерите. Тъй че трябва да се осъществи прогрес в тази област.
Разбира се, всичко няма да бъде извършено по време на Френското председателство. По-скоро бихме искали една работна програма, която да се простира върху бъдещите десет години, за да може европейската отбрана да бъде по-ефикасна и по-надеждна.
Има проблеми с бюджетните ресурси, които са ограничени. Може би ще трябва да се групираме, да предприемем по-ефикасни процедури, да придадем по-голяма важност на Европейската агенция по въоръженията, за да може да икономисаме средства и да станем по-ефикасни в това отношение.
И накрая, в областта на отбраната ние ще работим за осъвременяване на европейската стратегия за сигурност 2003, която бе приета от Европейския съюз през 2003 година. По това време ние бяхме само 15 страни – членки, тъй като новите страни – членки все още не се бяха присъединили към нас. Тогава ни се стори необходимо това.
След като светът от 2003 година насам доста се промени, а и най-вече защото искаме да отчетем и вашето мнение, по-специално вашето българско мнение по въпроса, тази Европейска стратегия за сигурност трябва да бъде актуализирана и следователно ще действаме за това актуализиране.
Четвъртият приоритет е селскостопанската политика на Европа. Това е тематика, която пак се връща сред приоритетните, тъй като, както знаете, има увеличение на цените на суловините. Това е тема, по която е интересно да се работи, тъй като няма някакви срокове, съвсем фиксирани. Бюджетът е до 2013 година. Тоест ние можем да имаме време да мислим спокойно и разумно за общата европейска селскостопанска политика.
Има два раздела:
Първо, един баланс за здравословното състояние на общата европейска политика, което беше предвидено да се извърши през това шестмесечие. Беше предвидено в регламентите.
Също така трябва да разсъждаваме върху това, което ще стане до 2013 година и след 2013 година. Имаме време.
Нека да разсъждаваме трезво. Земеделската политика е най-старата от европейските политики, тя е емблематична в днешния свят, тъй като тя е свързана с безопасността на храните, с качеството на храните, със сигурността на доставките. Следователно трябва да започнем да разсъждаваме мъдро по тези въпроси.
Господин Мишел Берние, френският министър на земеделието, който бе тук през месец декември, който много добре познава европейската тематика, ще лансира това размишление по тази тематика.
Има две други неща, които искам да кажа.
Лисабонският договор. По него европейската позиция вече е известна. Ние желаем да се продължи ратификацията. В момента 21 държави ратифицираха договора.
Искам да напомня, че България и Франция почти ръка за ръка – ние сме пета и шеста държави, - ратифицираха Лисабонския договор. Това е силен знак. Тъй че 25 държави почти са приключили с ратификацията. Разбира се, ние желаем да продължи това движение.
Що се отнася до нашите ирландски приятели, Европейският съвет им даде малко време, за да може да анализират причините и да извлекат поуките от негативния вот, който се показа при тях.
Президентът на републиката ще посети Дъблин през втората половина на юли, за да може да чуе ирландците от самите тях какво смятат да правят.
Разбира се, понеже трудността идва от ирландците, те ще трябва да ни кажат колективно как виждат продължаването на този процес. Ирландците именно ще трябва да се върнат в Европейския съвет през октомври, за да ни кажат как виждат бъдещето на нещата по тази тема.
Може би трябва да се спра на един друг въпрос във връзка с Лисабонския договор. Мисля, че френската позиция, която е европейска позиция, е много ясна.
Първо, не става дума да започнем институционални преговори наново. Аз, който съм участвал в такива преговори, мисля, че има една доста голяма умора по тези институционални въпроси на Европа и гражданите не ги вълнуват тези проблеми, свързани със състава на Европейската комисия, право на гласуване и т.н. Това не са теми, които интересуват нашите граждани. Така че няма да има Парижки договор примерно, няма желание на Париж да се ангажира в нови преговори по тези въпроси, това никой не го желае. Но за сметка на това имаме нужда от институционални реформи, имаме нужда от Лисабонския договор, за да може да функционира Европейският съюз с 27 страни – членки.
Всъщност този договор трябваше преди няколко години да бъде в сила. За нещастие това не е така. имаме нужда от реформите, които са предвидени в този договор, като стабилното председателство, правилата за гласуване, разширените права на Европейския парламент и т.н., засилване на властта на комисията. Така че и днес имаме нужда от този Лисабонски договор и още повече ще имаме нужда от него, ако желаем да разширим Европейския съюз.
Тъй че за да резюмираме общо взето тази тема, а и това е позиция на господин Никола Саркози, ще кажа, че досегашният договор може да функционира благодарение на една четвърт от Европейския съюз и е абсолютно невъзможно да се присъедини дори 28-ма страна, ако останем пленници на Договора от Ница. Тоест било да задържим договора от Ница и да останем 27 страни – членки, или както ние желаем – приемаме Лисабонския договор и ще можем да приемем нови страни – членки на Европейския съюз, по-специално балкански страни, като се започне от Хърватия.
Разбира се, искам да завърша с механизма за сътрудничество и проверка, който засяга вашата страна и Румъния. Позицията на Френското председателство по този въпрос сега е добре определена. Трябва да се чака докладът на комисията. европейската комисия трябва да направи този доклад.
На този стадий ние не можем специално да знаем точно какъв трябва да бъде докладът на комисията. Този път ние ще очакваме този доклад. Той ще бъде публикуван на 23 юли. След това ще изслушаме и едните, и другите, най-напред българите, разбира се, българите и румънците, а след това ще се постараем да намерим консенсус, за да може да се направят някои заключения за Министерския съвет, които ще бъдат заключения, приети през септември и октомври, в които ще бъдат заложени заключенията от този доклад, за да се види как ще продължи процесът по-нататък след есента.
Към този срок ние пристъпваме с голяма отговорност. Трябва да се изслушат всички страни. В договора трябва да бъдат заложени всичките действия, които бяха предприети напоследък.
Въпреки че комисията има някои собствени процедури, които са доста продължителни, в този доклад трябва точното състояние да бъде отчетено в началото на юли, тоест всичките дейности, които наскоро бяха предприети, трябва да бъдат вложени в него. Този срок, който остава дотогава, трябва да бъде безпристрастно очакван.
Механизмът съществува. Ще бъде констатиран вероятно прогрес, ще бъде констатирано вероятно, че остава доста работа още да се свърши.
Ще трябва безстрастно да разгледаме този доклад, за да се ориентираме по-скоро към прогреса ,който трябва да бъде извършен. Това ще бъде направено в тясно сътрудничество с българските власт, което започна вече и по време на визитата на министъра на вътрешщните работи във Франция.
Що се отнася до двустранните отношения. От една година насам има доста показателно обновяване на засилването на нашите взаимни връзки, което започна с освобождаването на българските медицински сестри, което стана почти преди една година.
Също така посещението на господин Саркози на 4 октомври 2007 година, което сложи край на един дълъг период на непосещаване на социалистическа страна от френски президент.
По този повод президентът Саркози предложи да се обсъди стратегическото партньорство между нашите две страни, неговата политическа амбиция да покаже, че Франция се завръща в тази част на Европа и че откакто България е член на Европейския съюз, нашите взаимоотношения са различни. Те вече не са традиционни връзки между две страни, а са връзки между две страни от едно и също европейско семейство, които споделят една и съща съдба, които са членки на институциите НАТО и Европейския съюз. искаме да се покаже доста силно, че тези връзки са променили своята природа. Това беше и целта на гостуването на господин Никола Саркози. Неговото предложение бе добре прието от българските власти и от министър-председателя Станишев.
По време на обратното посещение на 4 юли двамата ръководители подписаха това стратегическо партньорство, което се състои от една политическа декларация, в която са определени общите схеми на нашите взаимоотношения. И може би най-интересното е този пътен лист, който бе подписан, където конкретно се определя една програма за дейност между нашите две страни.
Без да навлизаме в подробности, политическата декларация и пътният лист определят известен брой големи теми, които трябва да бъдат извършени, на първо място, политическо сътрудничество, което трябва да се засили на всички нива между нашите две страни. Следователно едно съгласуване по-специално по европейските въпроси, а също така и по други теми – на отбраната, стратегическите въпроси и т.н.
Освен това едно икономическо партньорство. Това е един раздел, който искаме да се засили, защото френските инвеститори са достатъчно в България, тъй че има желание и воля за същинско икономическо партньорство с механизми, които да позволят идването на френски капитали в България.
Един важен раздел, на който много държим, това е отбраната и въоръженията по-специално във военноморския флот.
В пътния лист се предлага една насока за много тясно сътрудничество в областта на военноморските сили, което минава през откриване на преговори за придобиване от България на корвети чрез много тясно индустриално сътрудничество между френските военни корабостроителници и българските корабостроителници във Варна, което би осигурило няколко хиляди работни места за региона във Варна.
На трето място, в тази стратегическа област идва установяването на едно същинско сътрудничество между френския и българския военноморски флот, нещо, което би могло да даде пример в тази област.
Един друг раздел, много важна тема на нашето сътрудничество в областта на сигурността и на миграцията е засилване и развитие на полицейското сътрудничество с обмен на добри практики, което всъщност е свързано с този механизъм на проверка в областта на вътрешните работи и правосъдието.
Също така идва една друга област – култура, образование и наука. България е член на франкофонията. Знаем, че съществува много добро сътрудничество в областта на образованието и културата. ние искаме да обогатим това, което е придобито, и да продължим нататък.
България е петата страна, която подписа такъв договор с Франция ,което показва и голямата воля на президента Саркози за едно силно и активно присъствие на Франция и силно партньорство с новите държави – членки на Европейския съюз и по-специално с България.
Много съм доволен, че това партньорство бе подписано. Президентът Саркози и министър-председателят Станишев съответно възложиха на двамата държавни секретари по европейските въпроси редовно да проверяват дали се изпълнява този пътен лист, за да може да се преминава постепенно към всеки по-нов етап. Има едно следене дали се изпълняват възложените задачи, за да може това партньорство действително да бъде конкретно, жизнено и в услуга на двете страни и двата народа.
Надявам се, че не бях многословен.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря на посланик Понсен за неговото изложение, което значително надхвърли тясната задача за представянето на четирите основни френски приоритета на председателството.
Разрешете ми да приветствам с “Добре дошли” госпожа Зинаида Златанова и представителите на нейния политически кабинет.
Предлагам нашето заседание да продължи не повече от 12 часа. Затова най-добре е първо да дадем думата за въпроси на членовете на двете комисии, след което ще дадем възможност на господин посланика да отговори на тях.
Разбира се, първоначално правото се пада на председателя на Комисията по външна политика, след това на министъра но европейските въпроси, който още на 23 юни изрази становището на нашата страна по така подчертаните френски приоритети.
Аз ще се възползвам от правото си да задам само един въпрос.
Господин посланик, за нас е изключително важна тази идея за Евросредиземноморския съюз, която лансира президентът Саркози.
В тази връзка моят въпрос има два подвъпроса.
Първо, по какъв начин се връзва тази идея с Парламентарната асамблея и Барцелонския процес от 1994 година?
Вторият ми въпрос е какво ще бъде отношението на този съюз към Европейския съюз и неговото влияние върху процеса на по-нататъшното разширяване на Европейския съюз. благодаря ви.
Господин Паси, имате думата.
СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председател. Господин посланик, колеги! Искам да се присъединя най-напред към поздравлението на председателя Червеняков към Френското председателство. То наистина е амбициозно, но много адекватно за мащабите и възможностите на Франция.
Некуртоазно бих искал да пожелая успех и да изразя пълната подкрепа, която ние като парламент и като страна бихме оказали на Френското председателство.
Имам три конкретни въпроса, три конкретни предложения или уточнения към общата програма, която изложи пред нас господин посланикът. Тези три конкретни предложения могат да минат под два общи знаменателя.
Единият общ знаменател това е глобалното затопляне и климатичните промени, другият общ знаменател – това е Европа на резултатите. Или, както се казва в заглавието на председателството, една Европа, търсеща да отговори на днешните предизвикателства.
Първият момент, на който искам да се спра, това е общата европейска отбрана, за която говори господин посланикът. И по-специално бих призовал за това да мислим по-стратегически, за това да изработим една обща политика по европейската отбрана и въоръжението.
В доклада на Европейския парламент от 2002 година се споменава, че Европа харчи около 200 млрд. евро за въоръжаване. Но поради крайно неефктивно харчене, поради огромно дублиране на въоръжения, техника и жива сила тези пари вършат същата работа, която биха вършили 40 милиарди евро, похарчени от Съединените щати.
Тоест ние на практика имаме около 160 млрд., които могат да се похарчат по един много по-ефективен начин. и за държави като България и Франция, които харчат между 2 и 3 процента от брутния вътрешен продукт за въоръжение, наистина това може да се смята за сериозен приоритет.
Нещо повече, споменах глобалното затопляне. Цялото това излишно въоръжение, което се произвежда и слага на въоръжение, безспорно води до огромна излишна човешка дейност, която пряко влияе върху глобалното затопляне.
Втората тема, която искам да коментираме с господин посланика, по-скоро чрез него да я предадем на Председателството, това е темата за сигурността по пътищата. Изчислява се, че около 3240 млрд. евро годишно харчи Европейският съюз, за да покрива щетите от най-разнообразни пътно-транспортни произшествия.
В това отношение България за съжаление е сред негативните шампиони. Има политика на Европейската комисия за редуциране на жертвите от пътнотранспортните произшествия на територията на Европейския съюз с 50 процента до 2010 година. Само че това, което нас живо ни интересува, е една нова политика, която да накара страните – членки да се придържат към средното за Европа, а да не се отклоняват твърде много от средните показатели. Т
Така че това е друга област, в която тези 340 млрд. евро са отново една директна инвестиция в глобалното затопляне чрез излишно производство на автомобили, възстановяване, трафик и т.н., и т.н.
Третата тема е една може би не толкова мащабна като замисъл, но изключително полезна за всеки един средностатистически европеец. Някъде четох днес по вестниците, че малко били децата над 7 години, които нямали мобилен телефон.
Конкретната тема е следната. Ние сме изпадали в сериозен проблем с падналата батерия. Откъде идва това? То идва от огромното разнообразие на зарядни устройства.
Напоследък китайците са подели една такава пионерска инициатива и са въвели една стандартизация на зарядните устройства, която ще им спести по няколкостотин долара годишно само за първите месеци.
Така че огромният електронен боклук, който се произвежда чрез този тип производство, смятам, че е нещо, което си струва да сложим в контекста на борбата с глобалното затопляне.
И една тема конкретно по външната политика. Аз и всички ние приветстваме много енергично завръщането на Франция във военната структура на НАТО. Надявам се, че с това си връщане Франция ще допринесе и за поправката на една сериозна аномалия вътре в Европейския съюз. И в предишното си качество като министър на външните работи, а и сега, а и сигурен съм, че и повечето от вас, които участват на различни европейски форуми, ние сме забелязали една много сериозна аномалия, а тя е, че в Европейския съюз на практика почти никога не се говори за НАТО. НАТО е дума табу в рамките на европейските дискусии.
Смятам, че Европейският съюз трябва да има самочувствието, че дискутира бъдещето на НАТО да има визия за това как да се разширява НАТО, къде да ходи НАТО и как да продължава напред.
И една съвсем конкретна идея, която смятам, че е точно по мащабите на Френското председателство.
Смятам, че ще бъде благотворно и за евроатлантическата общност, и за Европейския съюз, и за света като цяло, ако НАТО установи нов тип отношения с Китай и създаде един съвет НАТО – Китай по подобие на съвета НАТО – Русия.
Смятам, че тази инициатива най-много би прилягала на водещите европейски държави и в частност на Франция да я лансира.
Не мога да кажа, че тези четири идеи, които споделям, са мои лично, тъй като сме ги дискутирали в рамките на политическата сила ,която представлявам, и в много по-широк контекст. Смятам, че предлагам нещо ,което е добро не за един човек или за една страна, а нещо, което е добро за Европа. И Френското председателство би могло да бъде много мощен механизъм да придвижване на такъв тип идеи по-напред. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря на председателя Паси. Предполагам, че неговото изказване съдържаше предложението за общи зарядни устройства на джиесемите да се превърнат в приоритет на Френското председателство.
СОЛОМОН ПАСИ: Стандартизацията е един от основните приоритети на комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предоставям думата на госпожа Грънчарова, тъй като не бихме искали ние да ставаме причина за прекъсване на работата на Министерския съвет.
ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Господин председател, господа председатели, колеги народни представители, Ваше превъзходителство! Това е поредният формат, в който се дискутират приоритетите на Френското председателство. И аз съм убедена, че всяка дискусия по тези приоритети, наистина си струва.
Несъмнено пред нас са шест много интересни месеца, даже бих казала, не шест, а 18. Защото това е вторият пореден път, в който три последователни председателства приемат 18-месечна програма и са амбицирани да я следват.
Очевидно много окуражаващ е начинът, по който френското, чешкото и шведското председателство вече планират своите политики в перспектива.
Наистина смятам, че Френското председателство, не само защото вече в плановете си има повече от 400 събития, не само, защото има ключови срещи на върха с трети за Европейския съюз държави, но и заради присъщата амбиция, размах и стил ще предложи норми, ще предложи дискусии, ще предложи политики, които ще касаят живота не само на европейците, но и на граждани на държави, трети за Европейския съюз.
Вече бяха дискутирани основните четири теми. Струва ми се, че по много от тях България и Франция имат споделен интерес. Ще спомена дебата по обща селскостопанска политика, отбраната като голяма политическа тема.
Повече от естествено е държави като България и Франция, които са сред страните – членки, харчещи наистина измежду най-високите проценти от брутния си вътрешен продукт за отбрана, да подкрепят и да лансират свои практични идеи в този дебат.
Климат – енергетика е тема, която ми се струва важно в България да зазвучи много по-видимо и много по- практично. Защото говорим за изключително сериозна промяна не само в начина на живот, но и в начина, по който бизнесът функционира и оттам изключително високата цена, която и България в частност, и българският бизнес ще платим, за да направим стандарта на живот по-висок и екологичната среда по-съвършена.
Лисабонският договор със сигурност е акцент във Френското председателство, с малко видоизменен нюанс след референдума в Ирландия. България счита, че двойният подход или двойната писта, които бяха избрани от Френското председателство и подкрепени от Европейския съвет, тоест работата с Ирландия и продължаването в същия момент на ратификационния процес са много важни, за да не спре този процес, който, ако бъде стопиран, ще има наистина реални импликации върху процеса на разширяването на Европейския съюз.
Наистина нашата надежда е, че този хоризонт ще бъде съхранен и по време на Френското председателство, когато се очаква да продължат преговори с държави като Хърватия и Турция.
От наша, чисто българска гледна точка по време на Френското председателство очакваме, всъщност, убедена съм, че ще отпадне една от предпазните клаузи,, с които станахме член на Европейския съюз – това е клаузата в областта на авиацията. Ако това не се случи до края на месец юли, а това ще бъде, струва ми се, само по бюрократични и процедурни причини, но надявам се, през септември българските авиационни оператори ще могат да осъществяват своята дейност точно по начина, по който всеки общностен оператор го прави. Така че това ще бъде един голям успех за България.
Второто ограничение, така да се каже, с което България влезе в Европейския съюз и по което работата продължава, надявам се, даже на по-високи обороти, това е в областта правосъдие и вътрешен ред. ние сме удовлетворени от това, че френският президент пое ангажимент за това всичко, което се е случило до момента на този терен, да бъде усетено в доклада. Нямам никакво съмнение, че ще бъде така, че ще имаме балансиран, обективен доклад, критичен доклад – това е извън всякакво съмнение. Но до 23 юли, когато се очаква Европейската комисия да го дислоцира в съответния формат, много трудно е да се говори каквото и да е в детайли.
Надяваме се, че заключенията, с които Съветът на външните министри ще излезе през септември – между другото, отварям една скоба само да кажа, че заключенията на Съвета са стандартни практики, досега всеки доклад по правосъдие и вътрешен ред, миналогодишния през юни, който беше цялостен, през февруари междинният, след това е последван от такъв тип заключения, тоест това е част от процедурата.
Разчитаме, че това ще бъдат заключения, които ще са балансирани, по които всичките наши 26 партньори, членки на Европейския съюз, ще постигнат съгласие.
Последните три или четири теми, които бяха повдигнати от председателя на Комисията по външна политика, нескромно ще кажа, че част от тях са част от кампанията, която се опитваме да инициираме тук, в България – “Европа пред зареждане”, в опит наистина да помислим ние като нови европейски граждани за нови европейски практики, които смятаме, че биха улеснили нашия живот и да се опитаме да насърчаваме и комисията, и съответните председателства да дискутират по тях.
Със задоволство мога да кажа, че моят колега – френският държавен секретар Жан-Пиер Жоайе реагира изключително положително. И макар не всички от предложените идеи да са непосредствен приоритет на комисията или на председателството, нямам никакво съмнение, че правилната аргументация ще спечели поддръжници и може би ще видим реализирани по-голямата част от тях.
Още веднъж пожелавам успех на френското председателство. Мисля ,че ни очаква много интензивен диалог по всички приоритети на френското председателство.
Струва ми се, че парламентът има много запазена, важна роля в целия този процес. Пожелавам успех на председателството.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има думата госпожа Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви много, господин председател. Ваше превъзходителство! Позволете ми в началото аз да се присъединя към пожеланията за успех на Френското председателство.
Смятам, че не само България, но и всички страни имаме редкия шанс да се възползваме от тези 6 месеца на председателството на Франция ,която е страна с безусловен принос по отношение на голямата идея за развитието и разширяването на Европа и за нейното реформиране.
Не знам доколко беше коректен преводът. Самата аз за съжаление не съм франкофон. Но Вие казахте или поне така се преведе, че девизът на Френското председателство ще бъде “Смирение и отговорност”.
Аз смятам, че онова, което Вие заявихте пред нас, по-скоро доказва, че девизът на Френското председателство ще бъде “Амбиция и отговорност”, на което ние много разчитаме.
Ще започна, разбира се, с националната тема – това е докладът за България.
Ние много разчитаме на партньорството на Франция и смятам, че реалното партньорство наистина е в това да има взискателност и критичност. И ще разчитаме наистина, че каквито и да са проблемите, които България все още има, на помощта и на критичното отношение на Франция, за да ни помогне да поправим тези слабости.
Аз искам да засегна два въпроса, които според мене ще бъдат изключително важни.
Единият въпрос е свързан с борбата с тероризма, който пряко е съотнесен към темата за сигурността, така наречените нетрадиционни заплахи в момента и респективно онова, което дипломацията нарича превантивност, тоест за диалога между религиите и цивилизациите. Франция има огромен позитивен опит в това отношение.
Искам да Ви попитам по какъв начин това се вписва във вашите приоритети.
И другото – за евроатлантическото партньорство, което също беше маркирано по време на дискусията, но не само в контекста европейска сигурност – НАТО, а в много по-широк контекст – за взаимоотношенията между Европейския съюз и Съединените щати.
Знам, че се очакват промени. Но тъй или иначе, говорейки за отношенията с Китай и за нови зарядни устройства, аз смятам, че евроатлантическата солидарност и взаимоотношения са също един много важен ракурс. И за нас ще бъде много важно да чуя от Вас предвижданията на Френското председателство в този контекст. Благодаря ви много.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря.
Господин Лютфи, имате думата.
ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин посланик, аз изслушах внимателно Вашето отношение, след като вече Франция пое председателството на Европейския съюз до 31 декември.
Запознах се днес, слушайки Ви, с тази амбициозна програма за тези шест месеца, които стоят пред председателството на Франция.
Но това са важните акценти, наистина, за Европейския съюз към днешна дата и за в бъдеще.
Аз бих искал да се спра на приоритета, касаещ политиката на Европейския съюз по отношение на имиграцията и даване на убежище. Това е един изключително важен въпрос, по който Европейския съюз взе решение на заседанието на Съвета на Европейския съюз през 2007 година.
Бяха набелязани конкретни програми. Но за съжаление все още не е направена една обща програма, един общ подход и една обща политика на Европейския съюз, която да се изпълнява от всичките страни – членки на Съюза.
Какво имам предвид? Наистина ясно да се дефинират легалните и нелегалните бежанци и имигрантите, които идват от държавите, и даването на подслон. Това – от една страна.
От друга страна, политиката на всяка една от тези държави за интегрирането на тези хора в обществата в държавите, където живеят.
Разбира се, някои държави – членки на Европейския съюз, имам предвид северните държави – Дания, Финландия, Швеция, знам, че и Германия доста е напреднала и там вече механизмът работи добре. Но в някои от новите държави – членки в централна, Източна и Северна Европа все още наистина има какво да се направи. И аз Ви приветствам с това, че тази голяма тема е заложена като един от приоритетите в програмата на Франция като председателстваща Европейския съюз.
Другото, което бих искал да отбележа, това е въпросът, който беше засегнат от председателя Червеняков, но аз ще искам малко да го доразвия, това е Съюзът на Европа и страните от Средиземноморския басейн. Това е сравнително ново предложение и автор на това предложение е Вашият президент. И то е в контекста на барцелонския процес, едно по-широко, по-практическо и по-работещо, по-интегриращо, ако щете, в политическо и икономическо отношение измерение на барцелонския процес.
Затова аз също смятам, че този Евросредиземноморският съюз тепърва ще даде своите резултати при обсъждане от други международни организации, имам предвид Съвета на Европа.
В политическата комисия на Съвета на Европа и в една от предстоящите сесии това ще бъде една от темите, по които Съветът на Европа ще излезе със своя резолюция.
Символично аз приветствам този процес. Наистина Европейският съюз трябва да гледа не с едно, а с две очи към страните, принадлежащи към Средиземноморския басейн.
Разбира се, Вие давате във вашата програма пример с Мароко, но аз мисля, че това се отнася и за някои други държави от Магреба и не само от Магреба.
С това ще завърша моето изказване. Искам от мое име да Ви пожелая успешно председателство.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Ще кажа само няколко думи. Приветствам господин посланика и желая успех както на Френското председателство така и лично негов успех като посланик на държавата – председател.
Бих Ви помолил за кратък коментар по следните въпроси.
Първо, какви са основните акценти на Вашето наблюдение върху България в оставащите дни до доклада? Какво от гледна точка на Френското председателство и на Франция като държава – член на Европейския съюз, със своите контакти с Европейската комисия, разбира се, би настоявала да присъства в доклада, който очакваме към 24 юли? Какви са опорните точки, които дефинират френската оценка за напредъка на България в последните няколко дни преди доклада?
В тази връзка бих искал да изразя разочарованието на значителна част от българската опозиция от липсата на прозрачност по един важен аспект на подготовката на България за едно по-добре реализиране на европейските ценности, а именно ненужното засекретяване на доклади на одиторски фирми и на Сметната палата на Република България, касаеща злоупотребите със съответните предприсъединителни фондове по линия на Европейския съюз.
В този смисъл на думата аз бих потърсил становището на господин посланика дали той като представител на държавата – председател има достъп до готовите вече одиторски доклади, в частност този на KPMG, свързан със състоянието на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
И последно, ако може с едно изречение да ни кажете какво е очакването на френската страна за продължителността на преговорите по изграждането и придобиването на корветите?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Илияз за едно малко въпросче.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин посланик, аз много внимателно слушах това ,което казахте за приоритетите на Френското председателство.
Моят въпрос е свързан с първия приоритет – за климатичните промени.
Знаем, че Европейският съвет пое амбициозната задача да постигне до 2020 година 20 процента намаляване на емисиите от парниковите газове и 20 процента източниците на енергия да бъдат от възобновяеми енергийни източници.
Във връзка с това моят въпрос е следният. Имайки предвид, че Европейският съюз е малка част от замърсителите в общия, глобален мащаб на замърсяването в света, някъде 18 процента, какви инструменти ще използва Френското председателство, за да повлияе на другите глобални замърсители, като Китай, Индия, Съединените щати, Канада, които също трябва да намалят своите емисии? Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин посланик, имате изключителната възможност да отговорите на въпросите на народните представители.
Н.ПР. ЕТИЕН ДЬО ПОНСЕН: Благодаря, господин председател. Дами и господа! Първо, една обща бележка. Искам да ви благодаря за подкрепата, която изразявате за приоритетите на Френското председателство. Тази подкрепа бе изказана в повечето от вашите бележки. Особено госпожа Грънчарова подчерта това.
Ние наистина ценим дълбоко тази подкрепа и това, че никой от приоритетите не предизвиква някакви възражения от страна на България. Напротив ние установяваме, че има воля да се работи заедно с нас. И това е много насърчително. Благодарим още веднъж за подкрепата.
Сега ще се върна на въпросите.
Господин Червеняков, благодаря за въпроса Ви, свързан със Средиземноморския съюз. аз всъщност не споменах. Ние приехме само четири приоритета, но ако имаше пети, петият щеше да бъде Средиземноморският съюз. Това е една много силна инициатива на нашия президент, която се базира на констатацията, че Лисабонският процес тече отдавна, но още не е успял да отговори на всички очаквания, които сме имали към него, независимо че са постигнати много неща.
Ето защо той пожела, още преди да бъде избран за президент, провеждането на една силна инициатива, за да се постигне един нов етап от развитието на средиземноморското сътрудничество като едно продължение на Барцелонския процес. Констатацията е известна. Между северния и южния бряг трябва да се направи всичко възможно сега, за да не се създава икономическа и културна пропаст. Ние всъщност трябва да се върнем към римските извори на Средиземно море.
Подходът, който е избран, е съвсем прагматичен – да се започне с конкретни проекти. Всички знаем, че имаше различни политики, за да се работи за Средиземноморското крайбрежие. Ние бихме искали да приложим същия подход, както за изграждането на Европейския съюз преди 50 години, когато започнахме да го изграждаме. Тоест общи проекти в областта на транспорта, околната среда, отпадъците, да се съберем всички около масата за преговори и да работим заедно по прагматичен начин.
В края на тази седмица има среща на върха в Париж за лансирането на този съюз. президентът Първанов ще представлява България на тази среща.
Ние сме много удовлетворени от подкрепата на инициативата от страна на България. Разбира се, вашето географско положение предполага, че се разбира Средиземноморието в много широк смисъл, включително и Черно море, независимо че във връзка с Черно море проблематиката е малко по-различна. Ние нямаме принципни възражения за това тази зона, която вие добре познавате, също да бъде разгледана като част от тази инициатива за Средиземноморието.
Господин председателят Паси зададе редица много конкретни въпроси. Това беше подход, който съответства напълно на нашето желание за една конкретна Европа, Европа на резултатите. Както каза госпожа Грънчарова, инициативите, които вие сте повели, например инициативата за зарядните устройства на мобилните телефони е много добре приета в Париж.
Подобни въпроси сближават гражданите на Европейския съюз. Действително има загуба на енергия, загуба на средства, защото всички ние имаме по няколко различни зарядни устройства, те заемат място, замърсяват околната среда, неудобно е, защото невинаги човек ги носи със себе си. Така че идеята е много здравомислеща. Жан Пиер Жоайе ще се опита да я представи в съвета за вътрешния пазар.
Разбира се, ще трябва да се убеди комисията, защото тя може да направи предложения в тази област. Но все пак вие сте в добро положение, защото един от комисарите, който отговаря за тези въпроси, е именно българският комисар госпожа Меглена Кунева.
По другите повдигнати въпроси аз също споделям Вашата позиция.
Сигурността по пътищата не е от общностна компетенция. Тя спада към проблемите, решавани субсидиарно. Но все пак тук може да се обменят добри практики.
Във Франция от десетина години насам ние постигнахме почти културна революция в тази област. Български отговорни лица идват на посещение, за да видят как ние успяхме да променим ситуацията. При нас беше много трудно, имахме много смъртни случаи. Дори се даваха 12 000 жертви годишно. За няколко години ние стигнахме до 5000 жертви годишно. Това е резултат на превантивни мерки и репресивни мерки, които интересуваха много българските специалисти в тази област.
Това е една тема, засегната от господин Миков при посещението му в Париж. Ние сме готови да обменим нашия опит и добри практики, за да може тази черна точка в българската действителност, тези смъртни случаи по пътищата да бъдат намалени.
За връзките между Европейския съюз и НАТО. Те са част от нашите приоритети. Ние бихме искали да развиваме обмена, меморандумите между двете организации, които все пак са много допълващи се. НАТО съществува във връзка с общата заплаха. Общата заплаха се разглежда на равнище НАТО. А когато става дума например за военна намеса с Африка, на Балканите, което е задният ни двор, така да се каже, там може да се ангажира европейската отбрана. Двете неща са взаимодопълващи се и няма противопоставяне между тях.
За връзките между НАТО и Китай. Господин Паси неколкократно се е обръщал към колегата си Бернард Кушнер по този въпрос за тази инициатива. Тя трябва да бъде продължена.
Госпожа Грънчарова вече не е тук. Но мисля, че това, което тя каза във връзка с доклада на комисията, че ще бъде обективен, аз мисля, че и нашата позиция е такава – цели се обективност. Малко наизуст говорим, защото още не е известен, но със сигурност той ще бъде един обективен доклад.
За да отговоря на въпроса на господин Димитров по този повод, ще кажа следното. логично е, че този доклад ще отразява последните промени в създаването на Националната агенция за сигурност. Без съмнение този елемент, който е много важен, ще бъде отразен в доклада.
Също така и създаването на длъжността заместник-министър председател, отговарящ за европейските фондове. Това е също много скорошна промяна, от няколко седмици насам. Тя също допринесе за развитие на нещата към положителна посока. Предполагам, че всичките тези неща ще бъдат отразени.
Във връзка с реформата за авиацията, спомената от министър Грънчарова, мисля, че наистина нещата вървят добре. Най-вероятно тази предпазна клауза, която засяга само транспортната авиация, а не превоза на пътници, ще бъде отменена.
Госпожа Михайлова говори за борбата срещу тероризма. Това е тема, в която знам, че тя е силно ангажирана и поддържа информационен обмен с Брюксел с един орган, наречен Сюксен, който функционира и който позволява да се обменя поверителна информация.
Разбира се, усилията в тази посока ще продължат, заедно с европейския координатор за борба с тероризма. С него ние поддържаме много добри отношения. Разбира се, това е една дискретна работа, по дефиниция дискретна и поверителна, която е необходимо да продължи с обмен на информация между държавите – членки.
Във връзка с партньорството също така съм напълно съгласен с госпожа Михайлова. Това също ни е приоритет. Проблемът е, че графикът е такъв, че към края на периода ние трудно ще намерим събеседници във Вашингтон, защото те ще бъдат в предизборна кампания. Така че надали ще може да се направи една приоритетна насока от това. защото все пак демокрацията трябва да намери израз.
Сенатор Маккейн посети Париж, господин Обама също. Действително това е едно партньорство от особена важност за Европа и за Франция. Но на този етап няма как действително да преминем на един нов етап.
Господин Лютфи също си е тръгнал. Той искаше да подкрепи тази френска инициатива за пакта за имиграцията. Действително това е нашият подход, точно така, както той го изложи – да се направи ясно разграничение между нелегалните имигранти, които имат нужда от емиграция, и легалните, тези, които искат да се интегрират в Европа. Защото емиграцията все пак е принос, включително и културен. Ние не искаме да затваряме Европа, но трябва да можем да избираме. За да можем да интегрираме добре законните имигранти, трябва да имаме минимално количество нелегални имигранти.
Действително това са две насоки – от една страна, интеграцията на имигрантите, с обмен на добрите европейски практики, от друга страна, мерките за отстраняване, мерките за граничен контрол за онези, които не следва да влизат в Европейския съюз.
На господин Димитров във връзка с доклада аз отговорих. Не, не разполагам с докладите от одитите. Всъщност не трябва ние, държавите членки, да получаваме резултатите от одитите. Комисията е тази, която трябва да получи одита. Защото комисията отговаря за доброто използване на европейските фондове. Комисията е пазителката на договорите и също така тя отговаря за функционирането на механизма.
Така че когато видим нейния доклад, ние ще можем да видим какви насоки ще бъдат посочени в заключенията. Но така или иначе комисията е тази, която отговаря. Ние имаме пълно доверие. Комисарят Барок в момента отговаря за това досие в Брюксел. Той е французин и от няколко седмици насам той се е наел с тази задача.
За корветите. Това е в двустранните ни отгношения. Преговорите започнаха в понеделник тази седмица. Те би трябвало да продължат няколко седмици. Има технически аспекти, които трябва да бъдат разгледани. Няма да навлизам в подробности. Но става въпрос, разбира се, за цената, за оборудването и т.н., различни индустриални последици. Тоест има много технически аспекти.
По принцип би трябвало преговорите да продължат няколко седмици, тоест или до края на юли, или до началото на септември. В този момент би трябвало да можем да получим едно малко по-ясно виждане за нещата.
Последният въпрос, който се постави, беше за климатичните промени.
Европейската позиция винаги е била да даваме пример на останалата част от света, за да може да провеждаме добрите практики. Затова мислим, че ако се явим с вече солидно поети ангажименти на европейско равнище, бихме могли да окажем по- голямо въздействие върху другите големи замърсители, като Съединените щати например. Защото, колкото и да е странно, но страната, която замърсява най-много, е страната, която не поема конкретни ангажименти в борбата с климатичните промени. Но нещата и там се променят.
После можем да окажем въздействие и върху другите големи замърсители, като Китай. Вие видяхте, че на последната среща на Г-8 започна някакво раздвижване между двете страни, въпреки че положението още е сложно.
Така или иначе европейската позиция винаги е била такава, че само когато ние самите може да служим за пример, можем да имаме по-голямо въздействие върху останалите страни. Затова първият приоритет на Френското председателство е да постигнем съгласие между нас, а после ще се намеси Чешкото и Шведското председателство. Всъщност тяхна задача ще бъде те да отидат и да разменят в някакъв смисъл усилията, които ние сме положили. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги! Разрешете ми от ваше име да благодаря на господин посланика за изключително ценните разяснения за френските приоритети, за акцентите на Френското председателство и за отговорите на въпросите.
Мисля, че мога от ваше име да го уверя за нашата подкрепа за тези приоритети и искрено да пожелаем успех на Френското председателство. Благодаря Ви, господин посланик.
Закривам срещата.


Стенограф:
(Божана Попова)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Младен Червеняков)