П Р О Т О К О Л

№ 102



На 11 септември 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-02-27/25.07.2008 г. за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, и на Заключителния акт към него – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-63/1.08.2008 г. за енергийната ефективност – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-59/22.07.2008 г. за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-65/12.08.2008 г. за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-66/12.08.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет, и гласуване на законопроект № 854-01-72/16.06.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-83/11.07.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели – внесен от Борислав Китов.

На заседанието присъстваха: Костадин Манев – председател на Патентното ведомство, Светла Йорданова – директор на Дирекция “Международна дейност”, Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Костадинка Тодорова – директор на Дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”, Красимир Стоянов – началник отдел “Енергийна ефективност”. Таско Ерменков - изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност, Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Делян Пеевски – заместник-министър на извънредните ситуации, Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Първо, искам да благодаря на всички колеги, които са намерили време да присъстват на това наше първо за тази сесия заседания на Комисията по европейските въпроси. Пожелавам ползотворна работа на комисията.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следната подредба на

ДНЕВНИЯ РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-83/11.07.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, внесен от народния представител Борислав Китов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-02-27/25.07.2008 г. за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, и на Заключителния акт към него – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-63/1.08.2008 г. за енергийната ефективност – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-59/22.07.2008 г. за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-65/12.08.2008 г. за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, внесен от Министерския съвет.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-66/12.08.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет, и гласуване на законопроект № 854-01-72/16.06.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
Има ли други предложения във връзка с дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-83/11.07.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИ МОДЕЛИ, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ БОРИСЛАВ КИТОВ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Патентното ведомство:
Костадин Манев – председател
Светла Йорданова – директор на Дирекция “Международна дейност”.
Давам думата на вносителя – народния представител Борислав Китов, да представи законопроекта.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, позволете ми и аз да ви поздравя с новата сесия и да ви пожелая ползотворна работа.
Преминавам по същество.
Искам да ви представя подготвения от мене законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели.
Регистрацията на полезни модели в Европейския съюз става със създаването на сертификат. Ние искаме с приемането на промените в Закона за патентите да се реши въпроса кой дава правно основание на българските власти да удължава патентната защита. Тези неща са били публикувани в официалния бюлетин на Патентното ведомство, който е официален документ, гарантиращ патентната защита.
Разпоредбата на § 77 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите (Обн., ДВ, бр. 64, в сила от 9.11.2006 г.), българската държава отнема законно придобити патентни права върху лекарствени продукти и ограничава срока на действие на преходните патентите до 20 години, което от своя страна представлява нарушение на поетите ангажименти на България, както в предпресъединителният процес, така и след присъединяването на държавата ни към Европейския съюз.
Подобно ограничение не е в съответствие с клаузите на Договора за Европейската общност (ДЕО), доказателство за което е фактът, че на 26 юни 2008 г. Комисията на Европейските общности е изпратила официално уведомително писмо (Нарушение № 2008/4129) до българският министър на външните работи, в което се изразява становището, че България е нарушила конкретни общностни разпоредби и трайната практика на Съда на Европейските общности, тъй като българското законодателство не съответства на принципа на общностна преференция по отношение на патентодържателите от държави, които не са членки на Европейския съюз и патентодържателите от държави-членки на ЕС. С приемането на § 77 от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите, обнародван в Държавен вестник, бр. 64, в сила от 9.11.2006 г., България нарушава и общи принципи на правото на Общността като право на собственост, придобити права, законови очаквания и недискриминация.
Във връзка с гореизложеното, Комисията приканва българското правителство, в съответствие с чл. 226 от Договора за Европейската общност, да изложи своите съображения относно визирания проблем и да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъответствията в българското законодателство по отношение на придобиване на патентни права върху лекарствени продукти. Следващата мярка от страна на Европейската Комисията би могла да бъде издаване на мотивирано становище предвидено в чл. 226 от ДЕО и стартиране на наказателна процедура срещу България.
Приемането на настоящия законопроект ще приведе българското законодателство в съответствие с принципите на европейското право и европейската съдебна практика и би предотвратил стартирането на наказателна процедура срещу нашата държава.
Във връзка с гореизложеното, Комисията приканва българското правителство, в съответствие с чл. 226 от Договора за Европейската общност, да изложи своите съображения относно визирания проблем и да предприеме необходимите действия за отстраняване на несъответствията в българското законодателство по отношение на придобиване на патентни права върху лекарствени продукти. Следващата мярка от страна на Европейската Комисията би могла да бъде издаване на мотивирано становище предвидено в чл. 226 от ДЕО и стартиране на наказателна процедура срещу България.
Разбира се, трябва да подчертая, че днешният законопроект също не е съвсем пълен, защото отнемането на § 77 премахва възможността това да става, но не отнема случилото се. Аз мисля, че на второ четене Комисията по икономическата политика, ако приема този подход за правилен, би следвало да направи промени в § 5, в който да се казва как тези неща трябва да се случват. Разбира се, колегите са наясно, че има недоволство от страна на Европейската комисия, която е започнала първоначална процедура срещу България. И мисля, че не е в интерес на страната ни да допуснем това. аз доста рано бях изпратил законопроекта до министър Петър Димитров за съгласуване, но за съжаление досега няма инициатива. Процедурата напредна и затова аз си позволих да внеса законопроекта, като считам, че той трябва да бъде допълнен на второ четене.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Очевидно е несъответствието, очевидна е реакцията на Европейската комисия с официална жалба по чл. 226.
Моля за становище Патентното ведомство.
КОСТАДИН МАНЕВ: Действително става въпрос за един текст, който се отнася за много сложна правна хипотеза, свързана с издаването на сертификати за допълнителна закрила в България. Респективно това не е уредено в разпоредбата на § 4, ал. 5, сега § 5 на Закона за патентите. Защото там срокът на тези патенти, издавани по този параграф, се определя само и единствено от основно чужд патент, който служи като основание за издаване на официален български патент с процедура от 1993 година, предназначена да запълни една несправедливост при патентоването на химическите вещества, респективно на фармацевтични продукти.
Така че подкрепям напълно казаното от господин Китов, че ако се отмени разпореждането на § 77, това не е достатъчно а трябва да се направи преуреждане на въпроса, свързан с тези патенти, които в момента са спорни и са предмет на тази жалба, подавана пред Европейската комисия при тези патенти, които ползват права от издавани европейски патенти, чийто срок е прекратен за действие там, където са издавани. Защото се говори само за патенти, а не за сертификати за допълнителна закрила.
Това се доказва от влезлите в сила две решения на Върховния административен съд в България, който казва действително това, което се случва, да влезе в сила. Но § 77 всъщност се основава на една нищожна карта на ведомството за това ,което се е случвало в годините преди 2007 година.
Ние сме подготвили нашето становище, което е основа за позицията на Република България по тази процедура. До този момент не сме получили писмено становище по реда на процедура за нарушение от страна на Европейския съюз.
До този момент съществуващата практика показва на Европейския съд, че няма такива казуси, които да дадат основание за тълкуване или за прогнозиране на изход от тази процедура. Казусът е уникален. Параграф 77 създава една правна конструкция, която, въпреки че кореспондира с действащия регламент, в известен аспект може да се приеме, че има нарушаване на общностните принципи, но конкретизира разпоредба. Защото регламентът, такъв, какъвто е, е имплантиран в българското законодателство и има за цел да уреди състоянието и правния режим на патентите, издавани с § 4.
Действително ако законодателят прецени, че трябва да се отмени разпоредбата, трябва да се уредят още хипотезите, свързани с въвеждане на основанието като титуляр за действие на патентите по § 4, да се уреди периодът от 1 януари 2007 година датата на влизането в сила на § 7 до датата на отмяната му и да се предвиди разпоредба, че таксите, които ще се плащат за поддържане на тези патенти, ще бъдат приемани след удостоверяване на действието на патента на територията на държавата, като послужат за основание за издаване в България.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз съм съгласен с това, което каза господин Манев. Но трябва да бъде ясно на колегите, че комисията счита дали удължаването на защитата посредством издължаване на патента и издаването на сертификат за допълнителна закрила е еднакво. Да не говорим за това, което се казва в § 77, ал. 3.
Явно е, че в нашето законодателство има неща, които си противоречат, да не говорим за самата наредба за прилагането на закона, § 3, в който се говори само за удължаване на патента, че няма правно изискване и трябва да бъде спряно.
Така че в интерес на страната е § 77 да се премахне и да се разпише в § 5 как става, за да нямаме проблеми с Европейската комисия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един очеваден въпрос. ясно е, че има проблеми. И Патентното ведомство, и вносителят навреме са забелязали този проблем. Въпросът, който се поставя, е ясен: Защо след като господин Китов е поставил въпроса пред Министерството на икономиката и енергетиката, до този момент от Патентното ведомство няма предложение за промяна?
Второ, възможно ли е между първо и второ четене тези въпроси да бъдат уредени, тоест да се направи предложение наред с отнемането на § 77 да бъдат уредени и тези въпроси.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Аз мисля, че няма да има проблем, защото тези неща са свързани и са в зависимост от характера на материята, която се разглежда. Защото според Правилника на Народното събрание не може да се удължава обхватът.
Когато става въпрос за взаимно свързани неща, аз мисля ,че няма проблем това да бъде уредено, което е в интерес и на Патентното ведомство, и на страната.
КОСТАДИН МАНЕВ: Патентното ведомство е застъпило становище, че разпоредбата на § 77 не нарушава общностното право, до този момент, в който получихме уведомлението за процедурата по въпросната жалба. Първият отговор е в тази посока. Но изхождайки от интересите на държавата, ние желаем да имаме уредба, която да не противоречи и на общностните принципи, и изхождайки от обстоятелството, че е трудно да се прогнозира какъв ще бъде окончателният резултат. И ако се стигне дотам ще има решаващо значение официалният представител на страната.
До този момент ние сме склонни да подкрепим преуреждането на въпроса. Защото когато сме уреждали § 77 и ал. 3, действително се урежда един напълно адекватен въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ7 Въпросът е дали е възможно с господин Китов между първо и второ четене да внесете допълнителни разпоредби, които да уредят тази материя?
КОСТАДИН МАНЕВ: От нас ще имате пълна подкрепа в това отношение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища. Разбирам, че няма. Тогава преминаваме към гласуване на законопроекта.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, внесен от народния представител Борислав Китов, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-02-27/25.07.2008 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА БОРБА С ИЗМАМИТЕ И ДРУГА НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ, ЗАСЯГАЩА ТЕХНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНТЕРЕСИ, И НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ КЪМ НЕГО – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Явор Куюмджием – заместник-министър
Галатея Коликова – главен експерт в Дирекция “Външноикономическа политика”
От Министерството на правосъдието
Борислав Петков – началник отдел “Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”.
Има думата господин Куюмджиев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашият законопроект е внесен в министерския съвет с предложение за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси.
Основната цел на сключеното споразумение между Европейския съюз и Швейцария през 2004 година е да увеличи оказването на административна и взаимноправна помощ за превенцията, разкриване, преследването и ограничаването на измамите, по отношение интересите на държавите – членки на Европейския съюз и Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 2 Споразумението се прилага към:
- Административна и наказателна превенция и разкриване, разследване, съдебно преследване и наказване на измами и на другите незаконни дейности, засягащи съответните финансови интереси на страните по споразумението, по отношение на:
- търговия със стоки в нарушение на митническото законодателство;
- търговия в нарушение на данъчното законодателство, регулиращо данъка върху добавената стойност, специалните данъци върху потреблението и акцизите;
- отпускането или задържането на средства – включително използването им за цели, различни от тези, за които първоначално са били отпуснати – от бюджета на страна по споразумението или от бюджети, управлявани от тях или от тяхно име, като безвъзвъзмездни помощи и възстановени суми;
- процедури за възлагане на договори от страни по споразумението;
- конфискуването и възстановяването на дължими средства или на средства, придобити незаконно в резултат на посочените незаконни дейности.
От влизането в сила на Споразумението са го ратифицирали 15 държави членки, включително Румъния.
Съгласно чл. 47, който се отнася до новоприсъединяващите се страни, всяка държава може чрез писмена нотификация до договарящите се страни да стане договаряща страна по споразумението. За целта съответната държава в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 следва да ратифицира или одобри споразумението съгласно нейните собствени вътрешно-правни процедури.
Към споразумението е приет Заключителен акт и съвместна декларация.
Поради естеството на регулиране на Споразумението, съгласно чл. 65, ал. 1 и 7 от Конституцията на Република България Споразумението следва да бъде ратифицирано от Народното събрание.
Споразумението развива изрично становище на страните по него и органите на отделните разпоредби. В тази връзка са предложени няколко декларации, които касаят няколко органа на съдебната власт, а именно Върховната касационна прокуратура, Министерството на правосъдието и др.
Считаме за целесъобразно присъединяването на България към Споразумението като ефикасен инструмент за сътрудничество.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това е един безспорен законопроект.
Има ли въпроси? – Няма.
Аз имам предложение към нашите експерти да допълним нашето становище, че 15 държави – членки до този момент са ратифицирали Споразумението, което ще бъде от полза за приемането му в пленарната зала.
Който е съгласен да приемем законопроекта за ратифициране на Споразумението, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Валентин Иванов – заместник-министър
Костадинка Тодорова – директор на Дирекция “Енергийна ефективност и опазване на околната среда”
Красимир Стоянов – началник отдел “Енергийна ефективност”
Милена Янузова – главен експерт в отдел “Енергийна ефективност”
Мария Томова – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна”.
От Агенцията по енергийна ефективност
Таско Ерменков – изпълнителен директтор
Деница Тодорова – началник отдел “Административно-правно обслужване
Снежана Тодорова – директор на Дирекция “Програми и проекти и международно сътрудничество”.
Давам думата на господин Валентин Иванов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Аз ще представя законопроекта за енергийната ефективност. Законът по принцип е приет през 1994 година. През 2007 година ние приехме Закон за изменение и допълнение на закона. само ние сме приели този закон. В изказвания на други колеги на форумите в Европа се даваха адмирации към България за приемането на този закон.
Освен това планът за действие е приет от Европейската комисия без нито една забележка.
Проектът на Закона за енергийната ефективност е разработен в съответствие с основните положения на директива 32/2006/ЕО за ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийните услуги и Директиива 2002/91 за енергийната ефективност на сградния фонд. Тази директива беше частично допълнена миналата година от нашето законодателство. Разбира се, една част остана да бъде уредена с новия закон, тъй като това изискваше доста време, за да се направят анализи.
Със сега действащия Закон за енергийната ефективност, в законодателството на Република България бяха въведени разпоредбите на Директива 2002/91, с изключение на частта от тази директива, свързана с инспекцията на водогрейните котли и климатичните инсталации. С настоящия законопроект е въведена задължителна периодична инспекция за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации и сгради.
Въвеждането на разпоредбите на Директива 2006/32 в представения за одобрение проект на Закон за енергийната ефективност обуславя необходимостта от поставяне на акцента върху повишаването на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и при предоставянето на енергийни услуги.
Освен субектите, на които със сега действащия Закон за енергийната ефективност са вменени задължения за изпълнение на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност – собствениците на сгради, подлежащи на задължително сертифициране, и собствениците на промишлени системи, подлежащи на задължително обследване за енергийна ефективност, въвеждането на директива 32 наложи необходимостта н изпълнение на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност да бъдат включени и търговци с енергия. Включването на тези нови субекти на пазара на енергоефективните услуги предпостави въвеждането на многобройни и важни промени в сега действащия Закон за енергийната ефективност, което е в съответствие с чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове, обуслови заменянето му с нов закон.
Основната цел на Директива 32 е повишаването на енергийната ефективност при крайните потребители чрез система от мерки и дейности за повишаване конкурентноспособността на икономиката, сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда като основни стълбове на политиката за устойчиво развитие. Във връзка с това директивата изисква страните членки да предприемат действия за подпомагане на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и да осигурят непрекъснат растеж и развитие на пазара на енергийните услуги, като по този начин допринесат за постигане целите на Лисабонската стратегия
Повишаването на енергийната ефективност при крайните потребители е фактор за намаляване на първичното енергийно потребление и смекчаване вредното влияние на емисиите на въглероден двуокис и другите парникови газове, което води до предотвратяване на опасни промени в климата.
Ангажиментът, който страната поема, е един единствен – 100 млн. лв. инвестиции. Тези анализи трябваше да бъдат направени.
Законът има за цел повишаване на енергийната ефективност като основен фактор за повишаване на нашата икономика и сигурността на енергийните доставки чрез система от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайния производител, развитие на пазара за услуги и предоставяне на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при дребните производители и търговци. Акцентът на законопроекта е повишаване на енергийната ефективност.
В тази връзка законопроектът определя три национални цели за енергийна ефективност:
Първо, търговците на енергия;
Второ, собствениците на сгради;
Трето, собствениците на промишлени системи, подлежащи на допълнително изследване за енергийна ефективност.
В частта на законопроекта, отнасяща се до енергийната ефективност на сградния фонд, е предвидена детайлизация на дейностите за енергийна ефективност и съответно обследване на енергийната ефективност на паричните системи.
В съответствие с изискванията е регламентирана инспекция за климатични инсталации по отношение на тяхната енергийна ефективност.
Като нов момент следва да се посочи изискването за енергийната ефективност на сгради, подлежащи на допълнително укрепване.
Целта на управлението е да се изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност и да се следи ефектът от тези мерки на съответните сгради и системи.
Друг момент на законопроекта е енергийните услуги. Те представляват координация на енергийната ефективност с технологиите. Предвидено е, че енергийните услуги могат да се извършват от всички юридически и физически лица по Търговския закон.
Тези цели могат да бъдат изпълнени или чрез поставянето на енергийни услуги, или с финансови средства и създаване на фондове за енергийната ефективност.
В проекта беше записано да се създаде едно предприятие за опазване на околната среда, но при общественото обсъждане се оказа, че тези неща не се приемат.
Във връзка с предвиденото задължение за предоставяне на енергийните услуги е предвидено задължение обществените доставчици да представят на крайния потребител информация за действително потребената енергия и информация за енергийната консумация за същия период. По този начин се дава възможност на крайния потребител да контролира потреблението, да повишава енергийната ефективности да преценява необходимостта от такива мерки в бъдеще.
За предоставяне на информация се дава възможност на търговците с енергия да предлагат на крайния потребител да получава ефективни енергийни услуги и контрол върху предоставените им услуги.
Предвидено е създаването на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в България. Информацията от тази система е необходима за правилното планиране и осъществяване на планове и програми за подобряване на енергийната ефективност и за насърчаване и наблюдение на енергийните услуги и другите дейности и мерки за подобряване на енергийната ефективност.
От особено значение в законопроекта е уредбата, свързана с финансови инструменти за повишаване на енергийната ефективност.
Като нов момент следва да се посочат доброволните споразумения, които имат за цел да спестяват енергия чрез предоставяне на енергийни услуги на лицата по Търговския закон.
Друг нов момент в частта на законопроекта, свързан с финансовите инструменти за повишаване на енергийната ефективност, са енергийните спестявания, които имат за цел да докажат приноса на своя притежател. Засега такова нещо има само в Италия.
Във връзка с гореизложеното предлагаме комисията да възприеме предложения от Министерския съвет законопроект за енергийната ефективност.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В нашето становище в раздел ІІІ сме направили две бележки по отношение на законопроекта. Бих желал да чуя мнението на вносителите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Първата бележка по законопроекта е в чл. 4, ал. 2, т. 10 и 11 – вместо “правото на Европейската общност” да се използва изразът “правото на Европейския съюз”. Ние приемаме така направената бележка.
Следващата бележка се отнася до чл. 6, ал. 3 – предлага се отпадането на т. 3. Приемаме и тази бележка.
Само имаме възражения по последната забележка – да се обясни понятието “ЕСКО услуги”. Това е ратифицирано споразумение от парламента, така е записано.
Другите бележки ги приемаме.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Господин председател, бих искала да внеса малко яснота по този въпрос.
Тъй като с този законопроект се въвеждат спестявания, които са еквивалент на задължителните индивидуални цели, подлежащи на разпоредбите на този закон, трябваше да бъде създаден някакъв друг пазар, с който пазар да бъдат възмездени тези, които извършват такава дейност, която няма да бъде признавана при определяне на целите на енергията, която се продава. Поради тази причина ние предложихме текст в този закон.
Този пазарен механизъм може да бъде създаден само с много внимателно обмисляне, тъй като това е повече финансов пазар, отколкото инженерен. Това може да стане с много широко участие на финансисти, на банкери, на хора, заети с такива дейности. Ние не се наемаме да направим каквито и да било записи в този закон, които биха могли да бъдат лоша основа за създаването на пазарни механизми, още повече, че такъв текст е създаден вече в друг закон. въпросният пазарен механизъм може да бъде с два регистъра и по този начин да бъде съвместена цялата дейност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Трябва все пак да има баланс между потребяващите тази услуга и търговците на енергия. За да се получи баланс, тези инструменти са инструмент, който би покрил разходите на инвеститора. От тази гледна точка това не може да се случи толкова бързо и не би могло да се разпише в този закон.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тази забележка малко излиза извън предмета на преценка на нашата комисия.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз също искам да се спра на тази бележка, защото ми се струва, че за да се въведе този механизъм на търговия, трябва да се осмислят тези неща от всички страни, ратифициращ орган да има, въобще как това ще се замества в европейската система за търговия с енергийни спестявания, както вие го наричате, а това как ще се вмества в търговията с емисии, е другият момент.
Един от начините за намаляване на емисиите от парниковите газове е точно енергийната ефективност. Как ще се направи връзката между енергийни спестявания и търговия с емисии? Тези неща не са ясни.
Не трябва ли този сертифициращ орган да бъде записан в самия закон и самите механизми? Тук се говори за удостоверение. Не ми е ясно как ще заработи този механизъм.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: На този етап Европейската комисия в предложенията за работа, както и в пакета приема, че тези два инструмента – за енергийната ефективност и удостоверенията, които се издават, няма да влязат в периметъра за търговия с емисии, който касае другите замърсители. Поради тази причина ние спираме само дотук. Новата рамкова директива казва, че ще има такъв орган на европейско ниво. Но за да можем да извършваме там търговия, ние трябва да имаме нещо, създадено в страната. Поради тази причина трябва да бъде създаден този закон.
Освен това законът казва правилата за създаване на самия пазар, кои ще бъдат сертифициращи органи, как ще бъдат направени съответните връзки, ще влезе ли това като данъчна политика на самите замърсители. Това ще бъде заложено в този закон.
Имаме обаче готовност за преизчисление на самите удостоверения за енергийно спестяване спрямо определен ресурс. Това преизчисляване веднага дава възможност на държавата да знае в кой момент какви спестени емисии има. Това
Вие сами разбирате, че простият механизъм е сложен. Самите директиви не го изискват. Те спират до този етап. Оттам нататък основната настройка е всъщност търговията с емисии.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: В т. 5 става въпрос, че сложността на проблема не дава отговор на въпроса какво ще се прави със сертификатите. Ако те възникнат, какво ще правят държателите на тези сертификати? Това е проблемът. Но фактът, че проблемът съществува, не се решава със сложността на проблема.
По т. 3, в която става дума за финансиране, фактически те няма да имат някакви проблеми да набират средства при пазарни условия.
КРАСИМИР СТОЯНОВ: Аз искам да взема отношение по въпроса за фонда. Фондът функционира по правила, които се явяват неразделна част от сертификационното споразумение, подписано между България и Световната банка като администратор на Екологичния фонд. В тази връзка ние затова сме казали как е предвидено там. Там се предвижда, че трябва да бъде на конкурентен принцип и стимулиращо финансиране.
Що се отнася до т. 5, в момента това, което ние въвеждаме като удостоверение за енергийно спестяване, това е удостоверението, с което ще се декларират изпълненията на поставените индивидуални индикативни цели. С наличието на това удостоверение хората ще знаят, че са си изпълнили целите и липсата на това удостоверение ще доведе до налагане на съответните санкции.
Като говорим, че има сложност, говорим защо в момента не можем да направим пазарно удостоверение. Защото ние трябва най- малкото да имаме статистически материал. Тоест за да търгуваме със стока, трябва да знаем колко стока има.
От тази гледна точка сме предвидили въвеждането на тези удостоверения като доказателствен материал за изпълнени мерки, като начин за отчитане пред Европейската комисия на това, което сме постигнали, и полагане на българските сертификати.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища.
КОСТАДИН ДИМИТРОВ: Как си представяте всъщност пазара? Страните, които биха закупили предлаганите удостоверения? Това е въпрос, който вълнува мнозина и извън тази зала. Докато при въпроса за квотите в търговията с емисии нещата са по-ясни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: От една страна, те трябва да инвестират, а, от друга страна, това ще доведе до повишаване на цената.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Въпросът беше за удостоверение на енергийните спестявания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Търговците ще получават тези удостоверения.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Закупилият удостоверение на другия търговец какво ще направи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Той ще го продаде и ще си покрие разходите, които е направил.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Търговията с бели сертификати е със същия механизъм, както и с големите сертификати. Тоест ако има някой, който си позволи да направи повече инвестиции в енергийна ефективност, прави го, преизпълнява задачата в резултат на което има свободни сертификати, които продава. Този, който не може да инвестира, отчита участие в тази дейност чрез закупуване на тези сертификати. Това е един изравнителен пазар. В същото време финансовият пазар е на този, който купува.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Тоест имаме индикативни санкции.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Аз предлагам да гласуваме нашето становище без т. 5, защото ми се струва, че тя надхвърля конкретния предмет на преценка. Проблемът съществува, но той не е свързан с преценка на нашата комисия.
Друго становище няма.
Който е съгласен да приемем становището на комисията, без т. 5, а с това и самия законопроект за енергийната ефективност, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-59/22.07.2008 Г. ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ УСТОЙЧИВОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика
Лазар Лазаров – заместник-министър
Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване”
От Министерството на финансите
Яна Пальова – държавен съкровищник и директор на Дирекция “Държавно съкровище”.
Давам думата на господин Лазаров да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. На вашето внимание е законопроект за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, внесен от Министерския съвет.
Аз няма да се впускам в излишни подробности. Единствено бих искал да кажа, че този законопроект е в изпълнение на правителствената програма и в изпълнение на гарантиране на устойчивост на нашата обществена пенсионна система, така че след време, когато настъпи съответният демографски натиск, а той се очаква да се случи след десетина години, нашата пенсионна система да може да изплаща полагаемите се на българските граждани съответни пенсии.
Предложеният законопроект за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система има за цел да регламентира статута и дейността на създадения Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
Предвидено е средствата на фонда да са самостоятелно обособена част от централния бюджет и да се управляват и структурират в инвестиционни портфейли, които ще се възлагат за управление на финансовите институции.
Във фонда ще се акумулират 50 на сто от отчетените по републиканския бюджет касови постъпления от приватизация, 25 на сто от излишъка на републиканския бюджет за съответната бюджетна година, приходите от концесии, както и възможност за отчисляване и на други приходи въз основа на закон или акт на Министерския съвет.
Предвижда се ръководството на фонда да се осъществява от управителен съвет, състоящ се от девет членове, като се предлага министърът на финансите да бъде председател, а министърът на труда и социалната политика – заместник-председател на управителния съвет на фонда. Дейността на фонда ще се подпомага административно и оперативно от специализирано звено към министъра на финансите.
Натрупаните във фонда средства ще служат само за покриване на недостиг от средства за фонд “Пенсии” в бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като конкретните размери на тези трансфери ще се определят със закона за държавния бюджет за съответната година. С оглед осигуряване на възможност за натрупване на средства от инвестирането на средствата на фонда е предвидено 10 години да не се правят трансфери към бюджета на държавното обществено осигуряване на фонд “Пенсии”.
Приети са изключително строги регламенти по отношение инвестирането на средствата в този фонд, като предметната област е именно в тази част, и изцяло са съобразени пенсионните ограничения както по структурата, така и по вида на европейския регламент.
Предвидена е една широка степен на управление и прозрачност в дейността на този фонд в съответствие с изискванията, които са релевантни на Европейския съюз.
За управление на публичните средства се включват социалните партньори и други организации.
Бих искал да спомена, че такива фондове има създадени в редица държави от Европейския съюз. В 9 са изградени такива фондове.
Ние при нашата работа с колегите от Министерството на финансите сме проучили детайлно този опит и резултатът е пред вас.
Считам, че законопроектът отговаря на изискванията на директивата в тази област.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, за становища. – Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, ще кажа защо се въздържам. Не бе коментирана от уважаемия представител на вносителя бележката, направена в нашето становище в т. 2 – доколко законодателят е насочен към гарантиране на пенсионната система, освен препоръката относно техническите средства, съответно уредена в директива 2003 и т.н. Как бихте коментирали може би основателното предложение на нашата комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: По принцип не го коментирах, защото следейки дискусията преди, ми се стори ненужно. В този случай ще го направя.
Бележката, която е предложена като становище на Комисията по европейските въпроси, във всички случаи касае стабилността, от една страна, на пенсионната система, от друга страна, съответства на този сребърен фонд.
Във всички случаи, когато ние изготвяхме законопроекта и го предложихме на вашето внимание, сме водени от тези две съображения.
Разбира се, това което е записано в т. 2, на мене ми се струва, че трябва да бъде допълнително обмислено и обсъдено от вас, защото става дума за технически резерви – собствени средства и вложения, като се говори за институции за професионално пенсионно осигуряване. Ние трябва да правим категорично разграничаване между институциите за професионално пенсионно осигуряване и този държавен фонд, който ние предлагаме на вашето внимание. Едните са инвеститори от частен вид, другият фонд, който ние предлагаме, не е в този вид.
От друга страна, едните средства са публични, а институциите за професионално пенсионно осигуряване в 99 на сто от случаите са с частни средства. Поради тази причина не е необходимо сребърният фонд да има такива инструменти като собствени средства и вложения.
От своя страна, в тази директива има разлика между дейността на фонда и разделенията на съответното юридическо лице. ние не предвиждаме сребърният фонд в този вид да бъде отделно юридическо лице.
Поради тази причина ми се струва, че бихме могли да продължим диалога и ако е необходимо, да бъдат приети предложения и допълнения. Механизмът между първо и второ четене позволява това да се направи.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: За първото приемам тази бележка. Но съгласно вложенията за инвестиране, те са по-близки до дейността. Тук държава учредява едно юридическо лице, което на практика представлява управление на други управляващи органи, инвестиционни посредници и т.н. за управление на различни фондове.
Аз мисля, че правилата за структуриране на тези инвестиции би трябвало да бъдат във връзка с тази директива, а не само с правилата на кредитните институции. Защото тези кредитни институции и инвестиционни посредници инвестират на практика частни средства. Тоест тези правила са правила за инвестиране на частни инвеститори.
Аз мисля, че при изготвянето на правилата трябва да се прави така, че тези правила да се отнасят към лицата, които да управляват тези фондове. Това е моята идея.
За техническите средства действително тук не става дума за този фонд. Това е без значение.
Това е моето мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Вие изцяло сте прав в хипотезата, в която има отделно юридическо лице и обособяването му по този начин и управлението на тези средства когато има частно юридическо лице. В този случай това не е налице. Фондът е самостоятелно обособен член на държавния бюджет и средствата в него са обособени в отделни инвестиционни портфейли, които се подчиняват на правилата, въведени в тези три рамкови директиви. Ако е необходимо, мога да прочета техните номера.
Поради тази причина ние не считаме, че това е необходимо. Ние считаме, че това, което сме предложили, е достатъчно консервативно, така че да осигури гаранции и стабилност както на сребърния фонд, така и на пенсионната система.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест вие правите фонд сметка, а не структура.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Правим обособена част от държавния бюджет, която се обособява и структурира в инвестиционни портфейли, които се управляват от съответния управителен съвет с председател министъра на финансите. Основно се възлага вече части от тези портфейли за управление на съответните дружества.
Ние считаме, че тези регламенти, които ние сме предложили, отговарят на регламентите на директивите.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Аз не съм съвсем съгласен. Те ще бъдат отчасти управляващи дружества и правилата за инвестиране трябва да бъдат не само правилата на инвестиционните посредници и кредитните институции, но и правилата за това тези инвестиции да се обвързват и с тази директива, която важи за управляващите дружества, които управляват пенсионните средства и активи на частни лица. защото тези средства ще бъдат предоставени на частни управляващи дружества и трябва да отговарят на тези правила, които са в тези три директиви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Разбира се, в спора се ражда истината. Но пак казвам, генералното разминаване е свързано с това, че ако една институция за професионално пенсионно осигуряване трябва да осигурява някакви схеми, които да предоставят след това на съответното лице, в случая това не е релевантно. Това е отделен публичен фонд, който при съответна необходимост прави съответен трансфер към обществената пенсионна система. Разпределянето на тези инвестиционни портфейли се осъществява чрез сключването на инвестиционен договор със съответния посредник. В него има отделни регламенти, които показват какво трябва да съдържа той и на какви условия трябва да отговаря.
Аз считам, че тази директива не е релевантна към дейността на сребърния фонд. Независимо от това пак повтарям – ако в хода на обсъждането между първо и второ четене народните представители считат за необходимо да направят изменения, те, разбира се, ще бъдат обсъдени от вас и приети по целесъобразност от вас.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Разбира се, тази бележка за техническите резерви ще остане в нашето становище, а ако народните представители решат между първо и второ четене, ще отпадне.
Ние вече гласувахме този законопроект и го приехме.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СВЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на извънредните ситуации
Делян Пеевски – заместник-министър
Пенка Менкаджиева – юридически съветник на министъра.
Мотиви:
Приемането на закона се обуславя от необходимостта за:
1. Трайно уреждане на обществени отношения с висока обществена значимост.
2. Възлагане на нови задължения и отговорности на структури, включени в Националната система за спешни повиквания, чиято дейност е регулирана с отделни закони.
3. Регламентиране на взаимодействието в Националната система между структури с различна ведомствена подчиненост.
4. Определяне на правата и задълженията на гражданите при ползването на ЕЕН 112.
5. Определяне на санкциите при нарушаването разпоредбите на закона.
Законопроектът:
1. Гарантира достъпа до службите за спешно реагиране чрез ползването на единния европейски номер за спешни повиквани 112 от всички крайни потребители на общественодостъпни телефонни услуги на територията на Република България.
2. Определя структурата на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, която включва центровете за приемане на спешните повиквания с ЕЕН 112 (“центрове 112”), националните служби за спешно реагиране (“службите за спешно реагиране”) и взаимодействието между тях.
3. Регламентира изграждането на единна комуникационно-информационна свързаност между центровете 112 и службите за спешно реагиране, както и между центровете 112 с цел осигуряване на сигурност и бързина в предоставянето на спешната помощ.
4. Определя функциите на центровете 112 във връзка с приемане на повикванията към ЕЕН 112 и предаване на информацията при необходимост от спешна помощ на службите за спешно реагиране.
5. Определя задълженията на службите за спешно реагиране относно приемане на спешните повиквания от центровете 112 и управление на ресурсите им за оказване на спешна помощ.
6. Определя правата, задълженията и отговорностите на гражданите при ползването на единния европейски номер за спешни повиквания 112.
7. Възлага задължения за изграждане, поддържане и развитие на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112.
8. Запазва ползването на другите национални телефони - 150, 160 и 166, за спешни повиквания паралелно с ЕЕН 112, като Министерският съвет в срок една година от влизането в сила на закона приема решение за пренасочване на повикванията към тези телефони към центровете 112.
Приемането на законопроекта ще осигури на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз, лесен и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това е един безспорен законопроект. Съгласни ли сте направо да преминем към гласуване?
Предложението се приема.
Който е съгласен да приемем законопроекта за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
По тази точка сме поканили да присъства:
Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Моля да представите законопроекта.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е съгласуван с европейското законодателство и по-специално с директиви 21 и 22 от 2002 година, както и с резолюцията, приета от 2007 година за по-ниските цени в роуминга. В нашия закон този въпрос не беше третиран, поради това, че законът беше приет през месец май 2007 година, а директивата излезе след това.
Така че съществената част в законопроекта е въвеждането на съответни санкции за неизпълнение на резолюцията на Европейския съюз.
Целта на другата част от измененията е по-голяма самостоятелност и независимост на регулатора във връзка с тези две директиви.
Сега се обсъжда от Европейския съюз Директива 22 за SMS-те.
Така че най-общо казано това е целта на законопроекта.
Що се отнася до измененията и допълненията, предложени в законопроекта на народния представител Минчо Спасов и група народни представители, на миналото заседание ние взехме отношение по този въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, законопроектът на Минчо Спасов беше обсъден и предстои само да бъде гласуван. Този на Министерския съвет току-що ни беше представен.
Нашите становища по тези два законопроекта са положителни, нямаме забележки по тях.
Има ли въпроси? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем двата представени законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приемат се.
Колеги, по точка “Разни” има ли въпроси?
Аз бих желал да обсъдим въпроса дали да не поканим представители на изпълнителната власт, които да ни запознаят с екшън-плана.
Предлагам на заседание на комисията да поканим госпожа Плугчиева, госпожа Тачева, госпожа Грънчарова като основни лица по този екшън-план и да изслушаме основните постановки. Предлагам да направим опит да организираме това за следващия четвъртък.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Дали е удачно да каним всички министри и госпожа Плугчиева заедно?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Планът е един.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Предлагам екшън-планът да ни бъде представен три-четири дни предварително, за да се запознаем и да се подготвим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тогава да поискаме да ни се изпрати този екшън-план в комисията и на по-следващото заседание да поканим министрите.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ


(Младен Червеняков)