П Р О Т О К О Л

№ 100


На 17 юли 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Решение на Европейския парламент и на Съвета относно ангажиментите на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове с цел изпълнение на ангажиментите, поети от Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 година, № 803-01-35/19.05.2008 г. – т. 2, от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).
2. Обсъждане на Директива за геоложкото складиране на въглероден двуокис, № 803-01-35/19.05.2008 г. – т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-67/9.06.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – внесен от Мария Капон.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-79/4.07.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация – внесен от Бойко Великов и група народни представители.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-72/16.06.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-54/10.07.2008 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Калин Илиев - началник отдел “Координация по въпросите на ЕС”, Димитър Бранков – Българска стопанска камара, Силвия Рангелова - старши експерт в отдел “Координация по въпросите на Европейския съюз” към Министерството на околната среда и водите, Александър Кашъмов – ръководител на Правния отдел в Програма “Достъп до информация”, Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Димитър Станчев – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Красимир Колев – главен юрисконсулт на ДОТИ, Любослав Панов – юрисконсулт в Дирекция “Правно нормативно обслужване”.
Заседанието беше открито и ръководено от Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси.


МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Решение на Европейския парламент и на Съвета относно ангажиментите на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове с цел изпълнение на ангажиментите, поети от Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 година, № 803-01-35/19.05.2008 г. – т. 2, от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).
2. Обсъждане на Директива за геоложкото складиране на въглероден двуокис, № 803-01-35/19.05.2008 г. – т. 3 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-67/9.06.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – внесен от Мария Капон.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-79/4.07.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация – внесен от Бойко Великов и група народни представители.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-72/16.06.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-54/10.07.2008 г. за изменение и допълнение на Кодекса на труда – внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО АНГАЖИМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ТЕХНИТЕ ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ С ЦЕЛ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АНГАЖИМЕНТИТЕ, ПОЕТИ ОТ ОБЩНОСТТА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ДО 2020 ГОДИНА, № 803-01-35/19.05.2008 Г. – Т. 2, ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008 Г.).
По първа, втора и трета точки от дневния ред сме поканили да присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Стефан Дишовски – началник отдел “Изменение на климата”
Калин Илиев – началник отдел “Координация по въпросите на ЕС”
Силвия Рангелова – старши експерт в отдел “Координация по въпросите на ЕК”
Юлия Македончева – началник отдел “Земни недра и баланс на запасите”
Валери Трендафилов – държавен експерт в отдел “Геология и разрешения за проучване”
От Българска стопанска камара
Димитър Бранков – главен директор.
Давам думата на господин Калин Илиев да представи законопроекта.
КАЛИН ИЛИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-общо казано с проекта на Решение на Съвета и Парламента се въвеждат правила относно определяне на приноса на страните членки за намаляване на емисиите на парникови газове в периода от 2013 до 2020 година от секторите, които не попадат в схемата за търговия с емисии.
С този проект на решение се определят конкретни индивидуални количествени цели за намаляване на емисиите на парникови газове за всяка отделна страна членки, които варират от 20 процента увеличаване на емисиите в този период до 20 процента увеличение на емисиите за отделните страни, като критерият за това дали емисиите на страната членка ще се увеличават или ще намаляват в периода е брутният вътрешен продукт на глава от населението.
Използвайки този критерии, за нашата страна е определена цел от 20 процента увеличаване на емисиите в периода 2013 – 2020 година от тези сектори, които не попадат в схемата за търговия с емисии.
Може би само с няколко думи да представя и позицията на страната ни по най-спорните и конфликтните моменти от проекта за решение.
Основният дискусионен въпрос, който се очертава към този момент в проекта на Решение, това е базовата година, спрямо която се фиксират ангажиментите на страните членки. В проекта на решение комисията е заложила 2005 година да се използва като базова година, докато на този етап седем страни членки, между които и България, заедно с Унгария, Румъния, Словакия, Литва, Латвия и Естония настояват за преразглеждане на така посочената базова година и фиксиране на ангажиментите на страните спрямо базовите години по Протокола от Киото, която е 1990 година за страните членки, а конкретно за България – 1988 година.
При така поставената базова година и при общо ограничаване на емисиите с минус 13 процента за всички страни членки, а не диференцирано, както е в предложението на Комисията, се получава абсолютно същият ефект, както и с първоначалното предложение на Комисията.
Може би следва с няколко думи само да кажа, че тези седем страни членки, подкрепили тази декларация за формиране на различна базова година, нямат блокиращо малцинство в Съвета. Така че на един етап от преговорите по досието по този проект на решение, както и по останалите актове, включени в законодателния пакет “Енергетика и климат”, тази декларация на седемте би могла да бъде използвана като ход за извоюване на други цели по целия законодателен пакет “Енергетика и климат”.
Искам да кажа няколко думи и за проекта на директивата, тъй като тя не е включена в дневния ред на комисията. но тъй като целият законодателен пакет се разглежда като едно цяло, искам да кажа, че евентуалното отказване от така направената декларация на един по-късен етап от преговорите по досието България би могла да го спазва, като изяви претенции за по-голям дял на правата от правата за аукцион, съгласно Директивата за търговия с емисии, спрямо която се предвижда страните членки да продават квотите на аукцион на предприятията си, като определени страни членки ще могат да продадат повече квоти, отколкото се емитират от собствените им инсталации, като по този начин се реализира един приход, който впоследствие да се инвестира в проекта, свързан с енергийна ефективност от възобновяеми енергийни източници. И един от компенсаторните механизми, които страната ни може да иска в случай на отказване от Унгарската декларация, това е увеличаване на този процент за преразпределение между някои страни членки.
Това е накратко и общо по проекта за Решение.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, всички разполагате с изготвения доклад. Искам да ви попитам имате ли някакви въпроси.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, искам само да уточним нещо. България има интерес от изтеглянето на срока по-рано, защото ще се отчете това редуциране което е направено в някакъв период. Така ли е? Тоест декларацията ни дава, от една страна, предимството на това, че ще смятаме от една дата и всички мерки след това ще бъдат отчетени като нещо направено. Защото ако тръгнем от 2005 година естествено е, че 13-те процента, които първо трябва да редуцираме, ще бъдат като физически обем много повече.
Вие обяснихте предимството, че евентуално ако се откажем, ще можем да се борим за аукциони. Но къде остава предимството от това да отчитаме редукцията от по-ранна дата? Това моля да го обясните.
КАЛИН ИЛИЕВ: Точно това е смисълът на подкрепата на тази декларация на седемте, тъй като фиксирайки ангажиментите спрямо базовите години по Протокола от Киото, таванът, определен за България, остава значително по-висок, отколкото този, който се определя с предложението на Комисията.
Говорейки в абсолютна стойност, разликата е някъде от порядъка на около 37-38 млн. т. В единия случай става въпрос за общи емисии около 62 млн. т., а в случая на унгарското предложение – за около 100 млн. н.
Точно това е смисълът, тъй като, подкрепяйки унгарското предложение, един вид се отчита постигнатото в периода от базовата година по Протокола от Киото до 2005 година, с което предложението на Комисията на практика се зачерква.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: От друга страна, Вие казвате, че ако се оттегли, може да очакваме друго предимство. Така ли Ви разбрах?
КАЛИН ИЛИЕВ: Да, точно така. тъй като седемте страни, подкрепили декларацията, както вече казах, нямат блокиращо малцинство в Съвета. И дори докрай да настояваме за предложението, което сме направили, а и Комисията е категорично против нашето така наречено Унгарско предложение, твърде вероятно е на един етап от хода на преговорите по Досието това Унгарско предложение да бъде оттеглено и страната да се бори да го използва, за да постигне други цели по целия законодателен пакет “Енергетика – климат”.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: И за да довършим – извинявайте, госпожо председател, че влязохме в диалог, но мисля, че нещата са малко по-ясни, ще Ви помоля не за политическата позиция, която ние ще обсъдим, а за Вашето експертно становище кое смятате, че би дало по-добри предимства в техническо измерение на България - отстояването на Декларацията и евентуален успех или оттеглянето на подписа с някакви евентуални бъдещи клаузи?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Ако мога да допълня въпроса на господин Софиянски. Става ясно, че съгласно Протокола от Киото ние имаме ангажимент спрямо базова година 1988 да намалим емисиите с 8 процента. Това, което в момента въвежда Европейската комисия, това е намаление спрямо 2005 година, без да се отчита намалението, което е постигнато до този период.
Оттам нататък в момента има една декларация, към която България също се присъединява. Но Вие сам казахте, че вероятно тази декларация няма да бъде приета и Европейската комисия е категорична за това.
Какви са по-нататък действията на България, за да може да си отстои интереса, тъй като в този случай се касае за голям икономически интерес? Какви са по-нататъшните стъпки на България - вероятно това ще се осъществява от Министерството на околната среда и водите и от Министерството на външните работи, - за да се отстои неговият интерес спрямо другите страни от Европейския съюз? Благодаря.
КАЛИН ИЛИЕВ: Аз ще се опитам да комбинирам и двата въпроса.
Ние си даваме сметка, че отстояването на Унгарското предложение би било много трудно, дори – да не използвам по-сериозна дума – нереалистично. Тъй като 21 страни членки са категорично против него, а също и Комисията. В последните месеци, откакто Франция пое председателството на Европейския съюз, се оказва много сериозен натиск и на високо политическо ниво за приемане на целия пакет, предложен от Комисията.
Така че ходовете на България, полезните ходове, малкото ходове, които страната ни може да предприеме, в момента, в който се откаже от Унгарското предложение, са да настоява за по-висок процент от квоти за преразпределение в рамките на схемата за търговия с емисии на Общността.
Според изчисленията н Комисията само за 2020 година, когато всички квоти се предвижда да се разпределят чрез аукцион. От тези аукциони в държавния бюджет ще постъпят 1 млрд. 650 млн. евро само за годината 2020.
И това, което страната ни може да използва и да аргументира, е, че тъй като не е отчетено това, което ние сме постигнали, а и не само ние, а и други страни в нашето положение в периода 1990 – 2005 година, ние ще настояваме за по-висок процент на тези квоти за преразпределение, като по този начин тази цифра от 1,6 млрд. ще бъде увеличена с някакъв процент.
Така че това е един от компенсаторните механизми, за които страната ни ще настоява в хода на преговорите по досието.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, имате думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Като говорим за увеличаване на нашата квота, за сметка на коя страна се очаква да увеличим нашите квоти вътре в Европейския съюз?
КАЛИН ИЛИЕВ: Не за сметка на някоя друга страна. По принцип както е оформена в момента директива за уреждане на схемата за търговия с емисии, се предвижда 90 процента от квотите да се разпределят между страните членки в дялове, равни на дела от техните верифицирани емисии за годината 2005. Десет процента от квотите се преразпределят между определен брой страни членки, които са включени в приложение към директивата.
Нашето искане ще бъде този процент 10 да бъде увеличен. И вече има предложение на Полша, направено в тази посока, процентът квоти за редистрибуция да бъде увеличен от 10 на 20.
Така че това е предложението и посоката, в която ще бъде българската позиция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВ: Колеги, искам да подчертая, че нашият доклад е изготвен въз основа на обсъденото решение от Комисията по околната среда и водите на Народното събрание, както и са възприети тезите от обсъждането на Съвета за обществени консултации към нашата комисия. Имаме своите бележки. Мисля, че те са изложени достатъчно обстойно.
Някой желае ли да допълни нещо?
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Аз само искам още веднъж да подчертая нещо, по което ми се струва, че няма яснота. Сред експертите има, разбира се, но сред широките кръгове на обществеността, а мисля, и в комисията няма.
Трябва да бъде във функция с доклада по повод проекта на Решение на Комисията, което днес обсъждате за решение на Европейския парламент и Съвета. България се ангажира с цел намаляване на парниковите газове към 2020 година спрямо базовата година по Киото – 1988, с намаляване на емисиите с 50 процента. Това е едно рентиращо икономическото развитие на страната ни решение и оценката, която е направена от Комисията по отделни страни, е изключително оптимистична, бих казал, и повърхностна.
Няма да губя много от вашето време, но ще спомена няколко неща, които са в прерогативите на изпълнителната власт, на правителството и са в пряка връзка с това решение.
На първо място, това е официалната позиция, която е готвена, която поради липса на време господин Илиев нямаше възможност да спомене.
В нашата официална позиция, по която ние като Стопанска камара сме давали и експертно становище, е заложен един много важен текст – възможността да се банкират така наречените предписани и силни единици по Протокола от Киото за периода 2008 – 2012 година към периода 2013 – 2020 година.
До такъв запис, за който, разбира се, шансът е малък – господин Илиев спомена, че не разполагаме с банкираща квота, и в Европейския парламент вероятно е така, практически с това решение Комисията се суспендира пряк текст на Протокола от Киото – чл. 3, § 13 на Протокола от Киото, който дава тази възможност на страните членки.
Само още един момент. Всъщност беше обявено съвсем наскоро правителствено намерение за продажба на предписани единици, като се уточнява числото около 44 млн. т., които да бъдат продадени. Само ще спомена за ваше сведение, че през 1988 година сме рентирали около 132 млн. т., преизчислени по различна методология. Може да се говори малко по това число, но няма значение. Четиридесет и четири милиона тона, продадени днес утре или в близка перспектива, обричат страната ни да банкира, да прехвърля емисионни права от един период в друг период. И Българската стопанска камара е изпратила до вашата комисия писмено становище с предложение, преди да се взима каквото ида било принципно решение по този въпрос, да се направи това, което всички страни членки са направили, а ние все още не сме – една реалистична, надеждна прогноза на емисиите на развитието на икономиките на отделните сектори до 2020, а след това и до 2030 година – може би някой ще се усмихне, като чуе толкова дълъг период – и оттам нататък да се види има ли страната в момента ресурс да продава предписани единици по Протокола от Киото.
Подчертавам – и с това приключвам, за да не губя вашето време – нещата са много пряко свързани – проект на решение на Комисията, текстът, който ви цитирах от Протокола от Киото и намерението на нашето правителство.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бранков. Приемаме Вашето мнение за сведение.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така предложения доклад, изготвен от комисията. Който подкрепя доклада, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 4, въздържали се няма.

Ще ви помоля да направим малко разместване в днешния дневен ред и да продължим с обсъждането на трета точка :
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-67/9.06.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА – ВНЕСЕН ОТ МАРИЯ КАПОН.
По тази точка са поканени същите представители на Министерството на околната среда и водите, които преди малко прочетох.
Заповядайте, госпожо Капон, да представите своя законопроект.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, госпожо председател. Благодаря на комисията и на експертите, които са тук.
Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда се състои от един единствен параграф, който сме предложили, а именно един нов параграф в чл. 59б в следния смисъл:
“Чл. 59б. Забранява се преработката на метални руди и производството на метали от концентрат чрез прилагане на цианидно излужване”.
Тук искам ясно да кажа – цианидно излужване, а не на цианидите като цяло, тъй като цианидите се използват на много други места.
Искам да кажа няколко факти, може би малко по-различни. Те обосновават в крайна сметка моето предложение.
Натриевият цианид е едно високо токсично вещество, известно още като натриева сол на цианидоводородна киселина, воден разтвор на водороден цианид. Само една чаена лъжичка от 2-процентов разтвор на натриев цианид може да убие човек. Като цяло рибите и други водни обитатели умират от отравяне с цианид в концентрат 1 микрограм за литър.
Казвам всичко това, защото един от големите аргументи е възможността за унищожаване на една екосистема и съответно опазване на здравето на хората.
Цианидното излужване позволява на рудодобивните компании да развиват нови мини и да разширят старите, такива, чието разработване преди се е считало за икономически неизгодно.
Методите за добив по принцип са два: чрез купчини и чрез цистерни.
Знам, че много по-дълго ще водим тази дискусията в рамките на Комисията по околната среда.
Искам да кажа, че в голяма част от европейските страни, въпреки че няма изрична разпоредба – тук трябва да го подчертаем – от страна на Европейската комисия, не се използва тази технология или в някои от тях тя е забранена.
Аз искам да ви кажа само за някои от инцидентите. Мисля, че като кажа в кои страни какво се е случило, това е достатъчен аргумент в кои страни си позволяват икономиките да използват това цианидно излужване.
В Гана през юли 2006 година цианиден разлив от отпадъчно хранилище, което замърсява тогава река Аджун и убива големи количества риба и омари. Инцидентът е породен от скъсване на тръба.
В Румъния през 2005 година има силно съмнение за цианиден разлив при мина Табая борсо в Румъния, което отравя течението на река Тиса в Унгария.
Няма официални данни за поражения по-късно, въпреки че има доста инициативи, които след това румънското правителство кара да променят и законодателната уредба.
Във Филипините – два цианидни разлива на полиметалния проект.
Лагос – цианиден разлив от златодобивната мина Фубиа.
Австралия – в доклад на западното австралийско правителство се съобщава, че години наред от една мина се втичат цианидни отрови.
Папуа и Нова Гвинея, Китай, Нова Зеландия, Никарагуа, Хондурас, едни от последните разливи са пак в Гана, в Невада в Съединените американски щати, където 245 хиляди галона, отровени с цианиден отпадък отиват в две местни реки, след което има и промяна на законодателството.
Докато желанието – и то е напълно разбираемо – в някои от старите мини за възобновяването започва точно с едни такива технологии, смятам, че е важно тази поправка да намери своето място. Може би има нужда от редакция на експертите. Но искам да ви кажа, че това, което се случва в страната, е изключително обезпокоително. За мене лично е обезпокоително това, което се случва в “Горубсо” - Кърджали – в желанието за отваряне неизползването на цианидното излужване в региона, в Крумовград също.
Използването им в източните Родопи и начина, по който те застрашават както екосистемата, така и здравето на хората смятам, че трябва да бъде обект най-вече на експертен оглед от страна на Народното събрание. Това е аргументът, с който съм внесла текста. Може да има място и в друг законопроект, тъй като част от експертите твърдяха, че е възможно да бъде не само в Закона за околната среда, а може да бъде в Закона за добива на руда и подземните богатства, който между другото в момента тече в комисия.
Тъй като тук сме в Комисията по европейските въпроси, считам, че законопроектът, такъв, какъвто съм го внесла, не противоречи на европейските практики и на европейските норми.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, в такъв смисъл е и нашето становище. Аз ще дам за кратко думата на нашия експерт госпожа Стоянова, която подробно разгледа този въпрос.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: От гледна точка на съответствието с европейското право действително не съществува проблем при законопроекта на госпожа Капон. Но систематичното му място действително е по-скоро в Закона за подземните богатства, чието изменение в момента се обсъжда в Комисията по околната среда и водите. Точно там в момента се въвежда Директива 2006/21 относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.
В изменителния закон сега се въвежда и чл. 13 от тази директива, съгласно който от оператора на хвостохранилище с наличие на цианид се изисква да гарантира, че концентрацията на слабо киселинен разтворим цианид в хвостохранилището е намален до възможно най-ниското ниво, използвайки най-добрите налични техники и е предвидено прогресивно намаляване на тази концентрация, съгласно изискванията на директивата.
До известна степен, това е същият смисъл, както предложението на госпожа Капон, макар че това не се забранява изцяло.
Но пак искам да кажа, няма проблем от гледна точка на съответствието, тъй като съответната директива постановява минимални изисквания и тя не би пречила да бъде забранена изцяло употребата на цианид.
МАРИЯ КАПОН: Напълно сте права, че само една малка част от текста, който прочетохте, идеята е, че ако сега има в някоя страна въведено, това е целта на директивата. ако в дадена страна има цианидно излужване, вече приложено, да кажем в една мина в Румъния, то да има в хвостохранилището бавно и постепенно намаляване на концентрацията. Това е смисълът на директивата.
Прилагането в момента означава да отворим един много голям проблем, а именно проблема с хвостохранилището в Кърджали. Затова казвам, че дискусията ще мине доста експертно и обществено значимо. Знаете, че старото хвостохранилище в Кърджали през последните няколко години не беше добре оросяване, да не кажа изобщо не беше оросявано от страна на приватизатора на “Горубсо” – Кърджали, мисля, че вече няколко години. Благодарение на това се получаваше един бял прах, от който реално в няколко села около Кърджали измираха хората и всичките смъртни актове са на база на проблем в белите дробове.
Благодарение на намесата на всички народни представители от региона – и аз самата съм писала многократно, и интервенцията на Министерството на околната среда и водите те бяха принудени да направят проекта за оросяване на хвостохранилището.
Моите съмнения са, че използването на тези хвостохранилища за използване на технология с цианидно излужване, дори ако ние оставим тази точка в закона по начина, по който се намалява концентрацията, няма да позволи защита на екосистемата на гражданите в региона.
Това е моето категорично мнение. Това е пряката причина, поради която аз съм се ангажирала, тъй като познавам казуса от доста време. Но това ще го гледаме по същество в Комисията по околната среда и водите. Искам просто да изтъкна, че директивата има за цел намаление на концентрацията дългосрочно, тоест там, където в хвостохранилището има концентрация, то ако има използване на такава технология, постепенно и малко да се отиде към намаление на концентрацията за да се премахне. Това е смисълът.
ЮЛИЯ МАКЕДОНЧЕВА: Аз ще кажа, че противоречи на директивата.
Искам да кажа също, че този извод, че ограничението, наложено от директивата за минните отпадъци, води до постепенно заглъхване на технологията на излужване, това не е така. директтивата казва, че технологиите трябва да се подобряват с намаляване на тази суровина , по-малки количества да се влагат, което се постига
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Госпожо председател, ние днес по тази точка, предложена от госпожа Капон, се намираме на урок по физико-химични явления. Така че оттук нататък молбата ми е, когато колегите ще докладват, да докладват по същество.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, всички разполагате с текста на становището. В него са направени съответните бележки за систематичното място на това, което се предлага, като по-подходящо да бъде в Закона за подземните богатства. Но така или иначе имаме изготвено становище.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Има документ, който е част от директива 96/61, който има много общо с физико-химичните характеристики и процеси и е европейски документ, не български, не китайски. Следователно това предложение противоречи напълно на този европейски документ.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Първо, ще Ви кажа, че не Ви дадох думата.
Второ, искам да отбележа, че нашите експерти са едни достатъчно компетентни хора, с огромен опит и те са представили становище, което всички ние сме разгледали, което в момента подложих на гласуване относно това дали го подкрепят или не.
Още повече, за Ваше сведение искам да отбележа, че в момента ние не разглеждаме законопроекта по същество.
Уважаеми колеги, който подкрепя така предложеното становище на комисията, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 2, въздържал се 1.
Приема се.

Връщаме се към разглеждането на втора точка от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ОТНОСНО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА ОТНОСНО СЪХРАНЯВАНЕТО НА ВЪГЛЕРОДЕН ДВУОКИС В ГЕОЛОЖКИ ОБЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВИ НА СЪВЕТА 85Ы 337, 96/61Ы ДИРЕКТИВИ 60, 80Ы 32/12, РЕГЛАМЕНТ 1013.
По тази точка сме поканили да присъстват същите представители, както и по горните две точки, които разгледахме.
Давам думата на Силвия Рангелова - старши експерт в отдел “Координация по въпросите на Европейския съюз” към Министерството на околната среда и водите да представи законопроекта.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Тази директива за геоложко съхранение на въглеродния диоксит е част от пакета “Енергетика и климат”. Това е ново предложение на комисията. Ние въвеждаме нова технология, чиято цел е при съхранението на въглеродния диоксит да бъдат максимално ограничени климатичните изменения.
Начинът, по който това се предвижда да стане, е чрез дългосрочно задържане на въглеродния диоксит в земните недра при максимално ограничаване на риска за околната среда и човешкото здраве.
С разпоредбите на директивата се урежда начинът за това съхранение, като се забранява то да бъде осъществено в водни стълбове.
Посочено е горивото – то може да бъде твърдо гориво, газ а също така може да бъде използван за производството на цимент и други такива.
С директивата се въвеждат два разрешителни режима – единият е за проучване на площадките, където трябва да бъде извършвано това геоложко съхранение, а другият е вече за извършване на самото съхранение.
Също така е предвидено изработването на мониторингов план и е уреден начинът за отговорността от оператора на компетентния орган, след като тези геоложки структури – земните недра, бъдат запълнени и този комплекс бъде затворен.
Принципно позицията на нашата страна е, че подкрепя проекта на директивата.
Също така има изявена готовност да реализираме демонстрационни проекти,за които разпоредбите на директивата също се отнасят, за реализиране на такъв.
Трябва да отбележа, че разпоредбите на директивата са диспозитивни, тоест предоставя се възможност на страните членки, ако желая, да използват тази технология за намаляване на климатичните изменения, а не са задължителни.
За съжаление нашата страна все още не е изследвана и няма достатъчно данни да се каже в коя част и дали има възможност за извършването на такива съхранения, което ще наложи съответно възлагането на проекти за проучване.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, имате ли въпроси, становища? Има ли някой да допълни или да възрази към така предложения доклад? Ние казваме в становището, че е необходимо да бъде подкрепен проектът на директивата и това би било полезно за нашата страна.
Ако няма някакви други бележки, подлагам на гласуване така предложения доклад.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

Пристъпваме към пета точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-79/4.07.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ БОЙКО ВЕЛИКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Разбирам, че господин Великов го няма. Ще го изчакаме, като ще продължим нашата работа.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-72/16.06.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНЧО СПАСОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили за присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Любослав Попов – юрисконсулт в Дирекция “Правно нормативно обслужване”
Красимир Колев – главен юрисконсулт в ДОТИ
От Държавната агенция за информационни технологии и съобщения
Димитър Станчев – заместник-председател.
Господин Спасов ме упълномощи да представя от негово име законопроекта. Това не е знак за равенство между мене и неговата личност.
Директива 24 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2006 година указва на държавите – членки на Съюза да предприемат мерки за запазване на данни, създадени и обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи за изменение на Директива 58.
В изпълнение на този акт българският парламент прие допълнение на Закона за електронните съобщения, като в ал. 1 на чл. 251 допълни тези мерки.
По своя характер трафичните данни, описани в директива 24 са лични данни. те съдържат информация, идентифицираща автор, адресат, време, място и други характеристики на лица, ползващи електронните услуги. Запазването им е записване по смисъла на чл. 32 от Конституцията и може да стане само в предвидените от закона случаи. А те са два:
- При заплаха за националната сигурност и
- За разкриване на престъпления.
В Закона за специалните разузнавателни средства е предвидено изключение от правилото на чл. 32 от Конституцията само при наличие на данни за тежко престъпление.
Директива 24 също разпорежда, че данните трябва да са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, тоест тежки престъпления по смисъла на нашите закони, както те са определени в националното право на всяка държава – членка. Добавянето на заплахата за националната сигурност като второ основание не кореспондира със задължението по директивата.
От друга страна, данните са част от кореспонденцията на лицата и се ползват със защитата на чл. 34 от Конституцията. Правата по чл. 32 могат да бъдат ограничавани във всички случаи, предвидени в закон. такъв е законът за специалните разузнавателни средства, който предвижда двата случая, при които използването е допустимо:
При тежки престъпления и
За защита на националната сигурност.
Конституционният законодател е отделил правото на свободна и трайна кореспонденция от останалите лични права по чл. 32 от Конституцията и му е дал специална, по интензивна защита в чл. 34, като правото на неприкосновеност на кореспонденцията може да бъде ограничавано само и единствено за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления.
Ето защо е конституционно съобразно текстът на чл. 251 от Закона за електронните съобщения да отпадне за нуждите на националната сигурност. Основание за предоставяне и ползване на трафичните данни да остане само разследването и предотвратяването на тежки престъпления.
Колеги, уважаеми гости, имате думата.
ЛЮБОСЛАВ ПАНОВ: Уважаеми господа народни представители, чл. 251 на Закона за електронните съобщения, така, както беше споменато, който транспонира директива 24 от 2006 година дава правото на двете ведомства – Министерството на вътрешните работи заедно с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения да направи наредба, с която да опише технологията и да направи реда, по който могат да бъдат ползвани тези данни.
По това нямаме проблеми. просто наредбата е факт – ще говоря след малко и за нея.
Що се отнася до този законопроект, който е предложен тук, имам няколко бележки по него, ако той остане така.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Искам да припомня, че тук дискусията водим само в рамките на въпросите, свързани с това доколко законопроектът кореспондира с европейското право.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Точно това имам предвид. Никъде в съобщенията не се използва думичката “съобщения” и вида на съобщенията. Така че в първата част трябва стилистично да се изчисти.
Освен това струва ми се, че прехвърлянето към Закона за специалните разузнавателни средства малко променя темата на заниманието, темата на този текст. Защото в Закона за специалните разузнавателни средства се говори за видеоматериали, за киноматериали, за снимки, докато тук изрично е упоменато, че тук става дума само за технически данни. Данните са упоменати в законопроекта, който предлага господин Минчо Спасов. Но те са предмет на самата директива.
В тази връзка, за да не отнемам повече времето ви, ако действително юристите счетат или стане прехвърляне към Зактона за специалните разузнавателни средства, според мене несъстоятелно звучи промяната на чл. 332, ал. 2, с която трябва да се налагат наказания от единствения наказващ орган в системата на съобщенията – това е Комисията за регулиране на съобщенията.
Така че ако този текст или нещата за ползване на материалите от това наблюдения отидат в Закона за специалните разузнавателни средства, съответно и наказателната отговорност би трябвало да се носи по този текст в Закона за специалните разузнавателни средства.
Само искам да спомена и още нещо. Тази процедура или този ред съществува в България по отношение на фиксираните съобщителни средства и по отношение на мобилните съобщителни средства. Съществуват без всякакви проблеми и там нещата си вървят.
Проблемът възниква тогава, когато с излязлата на базата на чл. 251 наредба, която публикувахме съвместно с колегите от МВР в началото на тази година…. Тогава колегите или операторите на интернет услуги, доставчиците реагираха остро.
Има нещо, което е постигнато и което ние успяхме да договорим – това е един отлагателен период. Наредбите специално за интернет доставчиците влизат в сила от месец март следващата година. Тоест даден е един период от време за подготовка на тези оператори, за да могат да се оборудват и да доставят тази апаратура.
В този смисъл, както ви казах, и наредба 40 е излязла. Наредба 40 беше оспорвана от Програма “Достъп до информация”. Доколкото имам информация от днес, жалбата е отхвърлена от Административния съд – информацията е току-що споделена.
И още нещо, което бих предложил. Ние готвим цялостен преглед и е изготвен Закон за изменение и допълнение на този закон. внесохме го в Министерството на външните работи, защото ние го внасяме в Министерския съвет през Министерството на външните работи. той касае около 28 параграфа за промени на отделни текстове и членове на закона, включително и чл. 251.
Така че според програмата на Министерския съвет този ЗИД е включен в дневния ред или поне ще бъде включен в дневния ред за следващия четвъртък, тоест 24 юли. За нас това изменение е съвсем ново. Но мисля, че разумният подход е промяната на Закона за електронните съобщения да стане наведнъж. Тъй или иначе това, което ние готвим, ще се гледа от Народното събрание на първо и второ четене. Може би най-разумно е тогава да се направи всичко.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Станчев.
Има думата Красимир Колев от Министерството на вътрешните работи.
КРАСИМИР КОЛЕВ: Искам да направя едно допълнение във връзка с това, което господин Станчев каза.
Решението на Върховния административен съд, което сме коментирали, защото той е абсолютно прав – още първия ден се появи наредбата, тръгнаха питания от народното представителство, омбудсманът проведе среща и т.н. Имаме може би 10-15 оплаквания от доставчици на интернет услуги срещу наредбата. Това беше завършек на жалването пред Върховния административен съд.
Върховният административен съд възприема, че трябва да се използва само за тежки престъпления, като сериозно престъпление, което е потвърдено в директива 24 се трансформира като тежко престъпление по смисъла на нашия Наказателен кодекс. Не знам защо, но това нито едно българско съдилище не възприема, включително и съставът на Върховния административен съд, който е разглеждал жалбата и е казал категорично, че терминът не е подвластен на тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Определението за понятието “сериозно престъпление” е дадено в съвместно действие от 3 декември 1999 година на Съвета на Европа, който на основание на чл. 3а от Договора на Европейския пари относно прането на пари, нотифициране, издирване, замразяване и конфискация на средствата. И това са престъпления, наказуеми с лишаване от свобода с мярка за неотклонение повече от една година.
По нашия Наказателен кодекс, може би знаете, тежко престъпление е това, за което наказанието е повече от 5 години.
Така че вносителите не са коректни в този смисъл. Това, от една страна.
На второ място, трябва да имате предвид, че противоречието, което разглеждате в момента, с Директива 24, в смисъл, че се прехвърля към режима на Закона за специалните разузнавателни средства. Директивата, Наредба 40, както и чл. 251 от Закона за електронните съобщения категорично указват, че не се събират данни за съдържанието на съобщението. Това е възпроизведено. Като в наредбата ние с господин Станчев и екипа от колеги, с които работихме, възпроизведохме дословно този текст в Наредба 40. А със специалните разузнавателни средства, може би знаете, че събира точно това – освен трафичните данни и съдържанието на съобщенията.
И да се прехвърля един режим към друг е най-малкото некоректно и влиза в противоречие с чл. 24.
Така че на този етап това, което чувам от господин Станчев, напълно го подкрепям, в смисъл, че е хубаво всичко да бъде решено с едно изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, защото там има и други проблеми.
Затова предлагам на този етап становището, което е предоставено, да не бъде прието от уважаемите народни представители.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Бих искал да допълня това, което се каза.
Още в чл. 2 на Закона за електронните съобщения изрично е записано, че той не се отнася за съдържанието на съобщенията. Това е още едно противоречие.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Тук стана дума, че ние сме във връзка с друга точка от дневния ред. Но тъй като представителите на изпълнителната власт коментираха конкретно решение, подкрепяйки становището си по измененията, от това, което чуваме ние с директора на Програма “Достъп до информация”, считаме, че предлаганите изменения са уместни и напълно съответстват на европейското законодателство.
Доста лош тон е да се коментира съдебно решение, което не е влязло в сила и е излязло днешния ден.
С приемането на поправката от 2006 година се допусна разглеждане от 5-членен състав на втора инстанция на жалбите срещу нормативни актове.
Също така трябва да се отбележи, че съдът се е десезирал по въпросите, свързани със съответствие с Конституцията, чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, както и за съответствие с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Тоест в този смисъл трябва да се има предвид, че е много ограничено становището на представителите на изпълнителната власт.
Сега чуваме мотивите и предложената редакция. Те са напълно в посока на едно по-голямо съответствие и с европейското законодателство, - не бива да забравяме тук, че Съветът на Европа също създаде европейско законодателство, стандарти, и с Конституцията.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря на Вашата позиция, която е в подкрепа и на нашето становище, което сме изготвили до този момент.
Давам думата на госпожа Стоянова.
ЙОРДАНКА СТОЯНОВА: Аз нямам какво да добавя, освен това което съм написала в становището. Според мене е очевидно, че, доколкото се изключва националната сигурност като основание за разкриване на трафични данни, директивата не е имала предвид националната сигурност. Още повече, че с нея се изключва приложението на един текст от директива 2002-58 за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации.
С настоящата директива се изключва приложението на този текст, който дава право на държавите членки да приемат законодателни мерки, ограничаващи обхвата на определени права и задължения относно данните за трафик. Това представлява необходима мярка за гарантиране на националната сигурност.
Така че според мене законопроектът не влиза в противоречие с изискванията на европейското право.
ДИМИТЪР СТАНЧЕВ: Какво е становището на водещата комисия по този законопроект?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Съжалявам, но аз не принадлежа към членския състав на водещата комисия, нито имам информация. Доколкото знам, все още няма други становища. Но това е съвсем неофициално. Единственото нещо, което визира нашето становище, е фактът, че законопроектът не влиза в противоречие с европейското право и че действително директива 24, в изпълнение на която е разписан законопроекта, не посочва националната сигурност като отделно основание за предоставяне на трафични данни. Това е факт.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам, че е погрешно да се приеме непротиворечие с документите на Европейския съюз като необходимо и достатъчно доказателство за приемането на нашия законопроект.говоря по принцип. Мисля, че е по-рано да отложим приемането на този законопроект ида чуем становището на водещата комисия. Все пак тя трябва да се произнесе по същество и ние ще можем по този начин да вземем правилно решение за това дали да подкрепим законопроекта.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Без да искам да влизам в противоречие с Вас, господин Имамов, искам да изразя моето мнение ,че няма нужда да вземаме никакво становище по същество и че в рамките на нашите компетентности винаги до този момент ние сме изготвяли и приемали нашите становища единствено с оглед на това дали съответният законопроект влиза или не влиза в противоречие с европейското право. И това ще е едени презедент според мене.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Имамов разглеждането на законопроекта да бъде отложено, с оглед изчакване становището на водещата комисия по същество.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Наистина не е хубаво ние да си формираме прецеденти по каквито ида било законопроекти. но в случая нека да отложим не взимането на самото становище, тоест няма нужда самите вносители още един път да го представят, а да направим формално отлагане от гледна точка взимането на решение от Комисията по европейските въпроси. Мисля, че това е по-добро като изказ. А не пак да се докладва в рамките на комисията. мотивите на вносителя мисля, че бяха достатъчно добре представени. Така че да отложим самото взимане на решение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз не искам да предизвиквам дискусия по този въпрос, но мисля, че има някакво фундаментално неразбиране. Поне според мене. Нашата комисия приема или не приема законопроекта. Решението не е формулирано противоречи или не противоречи на европейските директиви. Това не е нашето решение. нашето решение е приемаме или не приемаме законопроекта. Дали не противоречи на европейските директиви – това е едно от условията. А за приемането на законопроекта са необходими и други аргументи. След като ние не сме специализирана комисия, ние изцяло се доверяваме на решението на водещата комисия. Тя е казала “да” или е казала “добре”. Това ние подкрепяме със заключението, че не противоречи на европейските директиви.
Това е моето становище по въпроса. Мисля, че този въпрос трябва да бъде изяснен. Защото много често докладващите казват: този законопроект не противоречи на европейските директиви, значи че го приемаме. Това не е правилен подход.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, господин Имамов, Вие направихте едно процедурно предложение, господин Иванов направи друго процедурно предложение. може ли да предложите общ вариант.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз оттеглям моето предложение.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов за отлагане гласуването на настоящето становище. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
В такъв случай отлагаме провеждането на гласуването.

Връщаме се към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-79/4.07.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ – ВНЕСЕН ОТ БОЙКО ВЕЛИКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили за присъстват:
От Министерството на държавната администрация и административната реформа
Радослина Захариева – директор на Дирекция “Организационно развитие на административните структтури”
Леончия Сеизова – началник отдел в Дирекция “Организационно развитие на административните структури”

От Програма “Достъп до информация”
Гергана Жулева – изпълнителен директор
Александър Кашъмов – ръководител на Правния отдел.
Ще го представи господин Димитров. Имаме изготвено и становище по него.
ДИМИТРОВ: Ще кажа само, че това е плод на усилията на колегите от Комисията по корупция. Сблъскваме ги със самите проблеми, които имаме в процеса на нашата работа. Беше възложена задача и изготвихме този законопроект, който визира в много от случаите проблемите във връзка с достъпа до информация. Като основното ни усилие е било синхронизиране на нашата законова уредба с европейските регламенти.
Разбира се, сигурно има и проблеми по самите дефиниции. Но ние смятаме, че сме направили максимума в тази област, разбира се, инкорпорирайки усилията на редица обществени неправителствени организации, за което искам да им благодаря.
Това е,което мога да кажа.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на Радостина Захариева.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители. Министерството на държавната администрация и административната реформа изготви становище по дискутирания днес законопроект, внесен от група народни представители.
Принципната позиция във връзка със разглеждането на законопроекта на първо четене е тази че Министерството на държавната администрация и административната реформаподкрепя законопроекта.
Имаме бележки по законопроекта, които можем да дискутираме в рамките на дискусията между първо и второ четене, с оглед на някои насоки по отношение на вносителите и на народните представители. Те са свързани основно с определяне на понятието “надделяващ обществен интерес”. Ние сме с пълното съзнание, че това понятие е трудно дефинируемо.
Ако определянето на това понятие чрез целта да се разкрият злоупотребите с власт и корупция, които са престъпление – поне това е ясно, може да се направи, то обвързването на това понятие с термина “прозрачност” е много трудно. Защото легална дефиниция на понятието “прозрачност” не съществува в националното законодателство. И винаги едно искане за достъп до обществена информация може да бъде дефинирано с мотиви за постигане на прозрачност, което предполага изключване на хипотезите на отказ.
Имаме още някои правнотехнически бележки, но тях бихме могли, ако естествено комисията ни покани, да ги споделим между първо и второ четене на законопроекта.
Принципно подкрепяме законопроекта.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: От Програма “Достъп до информация” , ако имате нещо да допълните или да изразите своята позиция, имате думата.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, уважаеми гости. Програма “Достъп до информация” е като участващ в работната група със свой представител по изработването на текстовете и в дискусиите.
Нашето становище е изразявано няколко пъти в писмен вид и внесено в Комисията по корупция.
Окончателният текст, който е представен, го подкрепяме и смятаме, че съответства на това, за което ние като неправителствена организация, фокусирана върху работата за по-голяма прозрачност и достъп до информация.
Разбира се, с удоволствие ще участваме в следващите дискусии между първо и второ четене.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: И във водещата комисия, разбира се.
Уважаеми колеги, който подкрепя изготвеното становище, в заключението на което се казва, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация съответства на изискванията на правото на Европейския съюз, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-54/10.07.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Лазар Лазаров – заместник-министър
Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване”.
Ще ви помоля да представите законопроекта. Ние сме го разгледали, изготвили сме нашето становище. Ако имате бележки или съображения по становището.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители. Аз съм изключително улеснен в апела, който Вие, госпожо председател, отправихте към мене. няма да правя изложение. Във всички случаи две директиви основно се транспонират. Те са свързани с други специални директиви.
В първия случай имаме въвеждане на процедура за опростяване на докладването по здравословни и безопасни условия за труд.
Във втория случай директивата се отнася за равно третиране на мъжете и жените и възможността майка, която се връща от отпуск при бременност и раждане, да има същите или сходни права преди отпуска за бременност и раждане.
Друга промяна в Кодекса на труда, която правил, е свързана със Съвета на Европа и Европейската социална харта, която е ревизирана. Тя е свързана с правото на работника и служителя за ползва обезщетение в случаите, когато той откаже да последва предприятието и работодателя тогава, когато то се премести от населеното място, в което той живее.
Изцяло подкрепяме предложението което имате за становище. Може би то е по-добро от това, което аз бих ви представил.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Благодаря ви за подкрепата.
Уважаеми колеги, който подкрепя така предложеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието в днешното заседание. Закривам заседанието.


Стенограф:
(Божана Попова)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА
ПОЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Мария Ангелиева-Колева)