П Р О Т О К О Л

№ 18


На 12 януари 2006 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на Работна програма на Комисията по европейска интеграция през 2006 г.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-67/13.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето – вносител: Министерският съвет.

3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-66/13.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане – вносител: Министерският съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-30/19.12.2005 г. за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на детето – вносител: Министерският съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-31/19.12.2005 г. за ратифициране на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища /AND/ - вносител: Министерският съвет.

На заседанието присъстваха: Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, Виктория Нешева – държавен експерт в Дирекция “Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието, Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта, Петър Киров – експерт в Изпълнителна агенция “Морска администрация” в Министерството на транспорта.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Първата точка – Обсъждане на Работна програма на Комисията по европейска интеграция и по другите точки – Закона за закрила на детето, Закона за социално подпомагане, Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и Европейското споразумение за международен превоз за опасни товари са теми, по които няма да има възражения да бъдат включени в дневния ред.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА РАБОТНА ПРОГРАМА НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ ПРЕЗ 2006 Г.
Представихме ви програма за работата на комисията. По нея ще кажа няколко думи. Това е всичко, което до момента ни е известно – заседанията на комисията, срещи с делегациите на различни парламенти, първата от които е с представители на Шведския парламент.
Освен това, разбира се, това, което миналия път предложихте – в началото на всяко председателство да проведем среща с представители на тройката и преди всичко с австрийския посланик и представителите на Европейската комисия.
Също така да започнем изслушването на министрите във връзка с партньорските проверки.
Така че през месец януари, наред с тези традиционни срещи с тройката, продължаваме съвместните заседания, този път с Комисията по земеделието, във връзка със серията от партньорски проверки в областта на селското стопанство.
През месец февруари партньорските проверки са в областта на регионалната политика. Затова предлагаме заедно с Комисията м по местно самоуправление да проведем съвместно заседание.
По-нататък ще проведем с помощта на Европейския парламент и един образователен семинар по актуални въпроси на развитието на Европейския съюз по отношение на парламента, така че ще дадем възможност на желаещите представители на комисията и на администрацията в по-големи детайли да се запознаят с проблемите, които решава в момента Европейският парламенти които решават европейските институции.
Вие знаете, че Австрийското председателство е поставило като основен свой въпрос сега решенията във връзка с бъдещето на Европейската конституция. Всички европейски институции и страните-членки изразиха свои становища по нейното бъдеще. Както личи от изказването на канцлера на Австрия Шусел, идеята – поне неговата, навярно – е да се възобнови Конституцията чрез един по-опростен документ, който не е толкова технически и не включва всички досега подписани договори, а включва основните принципи, които сега са залегнали в част първа и в част втора. По този начин очевидно ще има възможност по-лесно тази конституция да се представи на общественото мнение и съответно да получи неговата подкрепа.
Така че ще следим работата на австрийското председателство в това отношение и ако е необходимо, ще проведем и специално заседание по въпроса на Конституцията.
Наши представители – и на комисията, и евронаблюдатели, пък и председателят на парламента ще участват в различни форуми, които се предвижда да бъдат организирани от австрийското председателство по двата въпроса – Конституцията и субсидиарността, тоест, ролята на националните парламенти. И своевременно, когато се отправят покани и до нас, аз ще ви информирам.
В момента има покана за председателя на парламента за края на януари, когато ще има такова заседание. Ще трябва да уточня с него и с протокола какво предвижда той – да участва ли, да участва ли представител на комисията, защото си струва да има представител, когато се обсъждат такива важни въпроси.
Двете заседания на КОСАК са в този период – на председателите в началото на февруари и на целия КОСАК през месец май.
Предлагам ви да запазим тази практика, когато са само председателите, заедно с председателя да пътува и един заместник-председател, докато на заседанията в рамките на целия КОСАК на ротационен принцип да бъдат представени всички парламентарни групи, които нямат заместник-председатели на комисията. Това ще бъде заседание през май. Просто по такива начин ще има възможност всички групи да участват в работата на тези органи.
В случай, че получим покана за някое от другите мероприятия на австрийското председателство, които като цяло са свързани с правителствата, но по въпроса на субсидиарността са свързани с работата на парламентите, ще ви информирам своевременно, за да можем да предвидим и комисията да бъде представена в съответното мероприятие.
Аз нямам готовност да кажа за края на януари какво се предвижда.
Знаете, че има покана, наред с традиционните задачи, от Финландия, която има много активна комисия по въпросите на европейската интеграция. Председателят на комисията отправи до мене покана сътрудниците на комисията да могат за няколко дни да наблюдават работата в тази финландска Голяма комисия – така се казва тя – и да видим според мене не само работата на комисията, но и взаимовръзките им с парламента.
Така че, ако не възразявате, ще предложа на моя колега от Финландия, освен нашите експерти, да отидат председатели на Законодателния отдел, който работи по въпросите на Европейската интеграция и съветникът към кабинета на председателя по тези въпроси, за да намерим някакво взаимодействие и да видим как се работи при тях между комисия, пленарно заседание, ръководството на парламента. Това предстои за месец март.
Паралелно, разбира се, продължават всякакви инициативи, свързани с програмите в подкрепа на парламентите и на присъединяващите се страни.
Редовните заседания на комисията не ги отбелязвам, тъй като очевидно е, че ние ще се занимаваме със законите, които следва да приемаме.
Описани са тези семинари по линия на ТАИТС, които засягат конкретни проблеми по отделни директиви. На мене ми се иска, след като получите програмата – разбира се, ние ще ги изпратим в съответните комисии, както, да кажем, водите или проблеми, свързани с правните актове, взаимовръзката между
Моята молба е да предложите и вие ваше лично или на колеги участие, да изразите интерес по съответните теми. На основа на тази програма всеки член от комисията може да прояви интерес към някоя от темите, за да имам възможност аз да се опитам да направя съответно предложение, да видя какви ще бъдат представителите и на другите комисии, за да можем малко по-активно да участваме в този процес, който ни дава възможност за повече информация - както за депутати, така и за различните служби към парламента. Виждате, че на практика всеки месец има по един семинар по предприсъединителната програма на ТАЕКС –
Така че е хубаво, освен представители на специализираните комисии, тези от вас, които имат интерес към дадена тема, да го заявят, за да мога да имам възможност да направя съответно предложение за тяхното участие.
В момента до края на годината сме отразили единствено тези заседания, които са по линия на КОСАК, Комисията по европейска интеграция на Европейския парламенти конституционната комисия, които се събират два пъти годишно на ниво комисии, два пъти на ниво председатели, а също така и всички семинари по линия на ТАИТС.
Включени са в програмата всички партньорски проверки, които досега са ни известни, освен това всички потвърдени посещения на делегации, както в България – например на шведската делегация, която ще дойде в понеделник, така и наши
Все пак избираме страни, където има проблеми. В Швеция още не е започнал процесът на ратификацията. В Долната камара на Чешкия парламент се
Общо взето целта на тези международни контакти е своевременната
Така най-общо мога да ви предложа на вашето внимание проектът на Програма за работа на комисията и ви моля за вашите становища, мнения, предложения.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Ясно е, че през тази година една от най-важните задачи пред нашето общество е присъединяването към Европейския съюз. всички очакват със затаен дъх пролетно-летния доклад.
От една страна, правилно е според мене становището на премиера, който заяви, че нямаме друг план, а всички работим за присъединяването. Но в нашата действителност много често се случва през януари например да ни изненада снегът. Това се е случвало много години. Така може да ни изненадат и определени констатации в доклада към средата на тази година.
Аз си мисля, че Народното събрание като висш орган и по-специално Комисията по европейска интеграция би могла веднъж месечно да получи сведения от неформални контакти на евродепутати, от съответните институции на Европейския съюз какви са шансовете да имаме положителен доклад или доклад, който би могъл да ни направи членове на Европейския съюз от 1 януари 2007 година. Тогава, при евентуалното публикуване на този доклад, ние няма да бъдем изненадани. Затова защото при разглеждане в тази комисия всеки месец ние ще знаем своевременно съответните забележки според нашите партньори от европейските страни и съответните причини за това, отговора на нашите институции, включително на Народното събрание и ние ще посрещнем с една
Не смятам, че ние трябва да чакаме със затаен дъх и общественото мнение
Всички ние знаем, получаваме сведения за съответната упорита работа на институциите у нас. Но, от друга страна, се прокрадват неформални сведения, които е получила било определена политическа сила, било определени личности, че, видите ли, нещата не вървят в очакваната посока.
Мисля, че една институция като Комисията по европейска интеграция с наближаването на тази дата трябва да скъси сроковете за контрол върху информацията, в смисъл, да получава информация, за да може да я предостави на обществото у нас.
Същото нещо се отнася и за настроенията в европейските страни, за общественото мнение там, което безспорно ще повлияе върху евентуално гласуване.
Аз смятам, че Комисията по европейска интеграция би трябвало да обобщава по някакъв начин информацията на по-къси срокове от време, колкото повече наближава срокът за публикуване на един или друг доклад, който е
В този смисъл моето конкретно предложение е да се предвидят такива заседания със съответната подготовка, преди всичко с доклади от министър Кунева или нейния екип и от евродепутати.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние може би трябва да формулираме това, което Вие, д-р Щерев, казвате по такъв начин, че всеки месец трябва да получаваме информация от правителството по хода на подготовката. Но това аз мисля да го обвържем с конкретни дати, защото точно в момента се прави предложението от Европейската комисия до правителството. Аз не зная дали вече е потвърдено, но тези дни се обсъжда кои са тези конкретни дати.
Първата дата, когато България трябва да представи това, което е направила по бележките, които има в доклада, е 27 февруари.
След това срокът комисията да подготви свои варианти и първото обсъждане с правителството трябва да стане в средата на март. Не мога да ви кажа кои дати са договорени в момента, по-скоро те са за втората половина на месец март, когато ще се проведе същото това обсъждане на проекта за доклад на комисията.
Най-късната дата, в която ще се отрази напредъкът, който се осъществява в България, мисля, че съвпада с вашия празник, господин Щерев, имам предвид вашата професия, по-широко погледнато – някъде около 7 април, ако не се лъжа.
На 16 май ще се приеме от комисията докладът като цяло.
Такива са сроковете. Не сме записали тези срокове. Все пак очакваме да се договорят от правителството.
Това, което миналия път уж съгласувахме с министър Кунева и което по същество отговаря на Вашето предложение, е правителството много скоро да подготви своята програма за действие по проекта за програма на комисията, тоест, не само по въпросите, свързани с хармонизацията. Когато искаме едновременно с този проект за програма за законодателна дейност на Европейската комисия, да видим и мерките, които правителството предприема за изпълнение на препоръките от доклада.
Тоест, ние да проведем в най-скоро време заседание, което да бъде посветено както на това становище, което ние приехме по проекта за програма на Европейската комисия, така и по съответния документ на правителството. И на основа на този документ да имаме обсъждане и в пленарната зала – малко по-широко, не само какво трябва да направим за хармонизиране на законодателството, но какви ще бъдат нашите позиции по новите регламенти, които се приемат в Европейския съюз, за да не тичаме, така да се каже, след вятъра. Защото докато ние наваксаме в едно отношение, те приемат нови правила и нещата стават безкрайни.
Тези две неща в отговор на това, което казахте, имаме предвид – както да видим тази програма на правителството, съобразено с европейското законодателство, така и, разбира се, да каним представители на правителството всеки път, когато тези етапи по подготовката на доклада бъдат съгласувани с Европейската комисия. С това ще допълним нашата програма.
Тези срокове, които ви казах, в момента се обсъждат и е хубаво, след като ги публикуват двете страни – комисията и правителството, да ги отбележим в нашата програма. Тоест, като се реши 27 февруари, до края на февруари или началото на март да имаме информация от правителството. Като се е решило 16 март примерно да има среща в Брюксел, в двете седмици до края на март да получим информация за това. когато 7 април се окаже датата, когато ще се дадат последните наши допълнения, да знаем за какво става дума. И всичко това да го включим в програмата, наред с предвидените партньорски проверки.
Предлагам да приемем да доработим програмата с тези предложения, които направи д-р Щерев.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора и трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.

Във връзка с тези точки сме поканили да присъстват госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, Мария Томова – директор на Дирекция “Социална закрила и социална интеграция” и Ивелина Велева – младши експерт в Дирекция “Социална закрила и социална интеграция”.
Към нас са отправени критики по отношение на закрилата на детето. В тази връзка се внасят двата законопроекта. Единият законопроект е за изменение и допълнение на Закон за закрила на детето, другият е за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
Наред с това, което постави като задача Европейският съюз, вие знаете, че дори и във вашата практика, както и в моята като депутат, има проблеми във връзка с прилагането на тези закони и тяхното хармонизиране. Например тези услуги в социалните домове, които са дневна или седмична грижа, някак си досега бяха спорни между двете министерства – кое от тях отговаря. Един е регламентът на образованието, друг е на Министерството на труда и социалната политика.
Може би наред с двата законопроекта, ще ни информирате дали има предложения по тези въпроси – освен да усъвършенстваме законодателството, да усъвършенстваме и неговото прилагане и да сме от полза на децата, които са в неравностойно положение.
Давам думата на заместник-министър Иванка Христова.
ЧЕТИН КАЗАК: Само един предварителен въпрос.- господин председател, дали на днешното заседание има поканени представители на Държавната агенция за закрила на детето?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не сме поканили. А би трябвало, разбира се.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз мисля, че би трябвало, след като разглеждаме тези две точки. Все пак Държавната агенция за закрила на детето е специализиран орган в тази област.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз се учудвам защо не са поканени.
ЧЕТИН КАЗАК: Не зная дали е уместно в тяхно отсъствие да разглеждаме тези въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вносител на законопроекта е Министерството на труда и социалната политика. Но, разбира се, без техен представител не виждам как може да се разглежда специално законопроекта за закрила на детето.
Само искам да кажа, че законопроектът за закрила на детето по-скоро е свързан с правото на граждани на чужди страни да оказват същите услуги, каквито в момента се осъществяват от български граждани и български институции.
Така че в този смисъл тук Агенцията за закрила на детето няма някакво пряко отношение. Проблемът е свързан по-скоро с тези ограничения, които съществуваха за оказване на такива услуги. Може би това е причината те да не бъдат поканени, тъй като проблемът не е техен, а проблемът е на законодателството в социалната област.
Но нека да чуем представителите на Министерството на труда и социалната политика и ако се наложи, тогава да ги каним. Мисля, че с нищо ние не засягаме правата на Агенцията за закрила на детето с тези изменения.
Заповядайте, госпожо Христова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Уважаеми дами и господа народни представители. Искам само с няколко думи да кажа,че наистина социалните услуги са регламентирани в закона за социално подпомагане. И тъй като те касаят социални услуги, които да бъдат предоставяни на деца, двата законопроекта се разглеждат заедно точно в тази им част.
В изготвянето и на двата законопроекта са участвали експерти на Държавната агенция за закрила на детето. И двата законопроекта са съгласувани и с тях, както и всички промени, които сме направили в Закона за закрила на детето.
Както казах, основната причина, която налага промяната в Закона за социално подпомагане, е свързана с предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз и произтичащите от това ангажименти на страната.
Най-вече промените са свързани с необходимостта за отстраняване на констатирани в закона несъответствия с правото на установяване, което е регламентирано в Договора за създаване на Европейската общност, и правото на свободно предоставяне на услуги.
В чл. 49 от същия договор се забранява ограничаването на свободата на предоставяне на услуги по отношение на лица с националност на държава, членка на Европейския съюз, които са установени в държава от Европейския съюз, различна от тази, в която се намира лицето, на което се предоставят услугите.
Искам да кажа, че с това всъщност ще се разширят доставките на социални услуги в страната, като ние запазваме доставките на социални услуги, регистрирани в други страни – членки на Европейския съюз, да се регистрират в Агенцията за социално подпомагане и да получават лиценз в Държавната агенция за закрила на детето, когато предоставят услуги за деца.
Това са основните промени в двата законопроекта.
Заедно с това искам да отбележа, че в Закона за социално подпомагане ние правим някои други промени, които не са свързани с промяна на философията, а по-скоро са свързани със структурата на Агенцията за социално подпомагане, като се дава възможност тази структура да се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
Какви са причините.
В момента по сегашния закон всъщност структури на Агенцията за социално подпомагане, където са и отделите за закрила на детето, се ситуират във всяка една община. Това налага във всяка една община да има директор на Дирекция “Социално подпомагане”, началник отдел “Закрила на детето” и началник отдел “Социално подпомагане”, което става за сметка на щата на агенцията. Всъщност се намаляват работещите директно с хората, което затруднява работата. Целта е да се оптимизира дейността на агенцията, по-точно нейната структура, за да има възможност повече хора да работят с клиентите, тъй като самата агенция работи по четири закона.
Другата промяна е промяна в срока за получаване на помощи. Знаете, че досега всъщност нямаше такъв срок. Сега ние предлагаме тази възможност срокът за хората, които са на социално подпомагане, да бъде 18 месеца. През тези 18 месеца на тези хора да им се даде възможност да се квалифицират, да получат възможност за работа от бюрата по труда и ако това не стане, да бъдат лишаване от подпомагане за една година, след което, ако наистина не са намерили работа, отново да бъдат включени.
Целта е да се стимулира индивидуалната активност на всеки един за намиране на работа и, както казахме, да се прекрати с професията “социално слаб”.
Другата по-сериозна промяна е в санкциите, които се налагат на длъжностните лица, които досега бяха от 500 до 1000 лв., ние ги увеличаваме от 600 на 1200 лв. Това е с цел да се дисциплинира системата.
Това е основно по Закона за социално подпомагане.
Ако ми разрешите, ще представя и промените в Закона за закрила на детето.
Освен промяната в регламента на доставчици на социални услуги, ние сме направили някои промени, които са възникнали от практиката в приложението на Закона за закрила на детето. Всъщност основен контрол върху предоставянето на услуги ще се извършва от Държавната агенция за закрила на детето.
Освен това в закона се регламентира възможност за национална информационна система, чието създаване и поддържане също ще бъде задължение на Държавната агенция за закрила на детето. Освен това се прави е синхронизация с някои разминавания по отношение на закрилата на детето със Семейния кодекс и същия закон. това е следосиновителния период, който в Семейния кодекс е 2 години, а в Закона за закрила на детето е една година. Ние го изравняваме със Семейния кодекс.
Освен това в мерките за закрила на детето в семейна среда се премахва ограничението, което беше записано в закона, че децата могат да бъдат насочени единствено към центровете за рехабилитация. Сега вече имаме развити и други алтернативни услуги и предлагаме отделите за закрила на детето да насочват децата към всички видове услуги, които се предоставят в Европейската общност.
Заедно с това се въвежда режим за настаняване на деца извън семейството, тъй като този режим досега не беше конкретно разписан.
Също така се въвеждат и нови основания за прекратяване на настаняване извън семейството. Досега практиката показа, че при смърт на детето или при смърт на лицето, което е приемен родител или близък, или роднина, при когото е настанено детето нямаше основание за прекратяване на настаняването.
Разбира се, важен момент в новия законопроект е изискването за приемните семейства - кандидатите за приемни семейства да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да няма образувано срещу тях наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Тези условия досега ги нямаше в закона, а те са изключително важни, с оглед закрилата на детето, когато се извършва проучване на приемните семейства.
Въвежда се също така задължението приемните семейства и семействата на близки и роднини, при които са настанени деца по реда на Закона за закрила на детето да дават информация на биологичните родители, тъй като цялостната философия на Закона за закрила на детето е лицата да растат в биологичното семейство и да се даде възможност тази връзка да не се прекъсва.
Дава се възможност в закона на семействата на близки и роднини и приемните семейства да изразяват мнението си при прилагане мярката на Закона за закрила на детето и тяхното мнение да е от значение.
Премахва се срокът за лиценза, който издава Държавната агенция за закрила на детето за доставчиците на социални услуги, който досега беше петгодишен, да стане безсрочен.
Това са основните промени по двата законопроекта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата, колеги, за мнения и въпроси.
ЧЕТИН КАЗАК: Както чухме от представянето на законопроекта от страна на заместник-министъра на труда и социалната политика, специално що се отнася до законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, не става въпрос само и единствено за поправки, свързани с хармонизацията на нашето законодателство с това на Европейския съюз, а става въпрос за доста съществени изменения, които имат основание и целесъобразност, усъвършенстване на вътрешното законодателство, хармонизиране на вътрешноправните ни норми и т.н.
Мисля, че трябваше да бъде поканен представител на Държавната агенция за закрила на детето като специализиран държавен орган, който е като координиращ държавната политика по закрила на детето.
Вярно е, че вносител е Министерството на труда и социалната политика, по простата причина, че министър трябва да бъде по принцип вносител по точки от дневния ред на Министерския съвет и специално законопроекти.
Аз моля да бъде отбелязано в крайното становище на Комисията по европейска интеграция, че е било изказано възражение от страна на представител на ДПС за това, че не е поканен представител на Държавната агенция за закрила на детето.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако правите процедурно предложение да отложим гледането на този законопроект, за да бъде поканен представител на Държавната агенция за закрила на детето, да го гласуваме. Иначе няма никакъв смисъл да пишем в становището, че се прави такова възражение, защото това очевидно е пропуск.
ЧЕТИН КАЗАК: От една страна, на мене ми е съвестно сега да предлагам такова нещо и след като сега са дошли представителите на Министерството на труда и социалната политика, да ги разкарваме още един път.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ясно е, че това е пропуск, а не е нещо специално направено.
ЧЕТИН КАЗАК: Що се отнася до съществото на този законопроект, разбира се, нашата задача не е да изследваме по същество всички предложения. Благодарим на заместник-министър Иванка Христова за това, че ни представи детайлно тези промени.
Лично аз си позволявам да подкрепя специално идеята за това да се въведе някакво санкциониране на онези граждани, които са на социално подпомагане дълги години, които не правят никакви усилия да излязат от тази ситуация, които не правят никакви усилия да се интегрират в трудовата среда и да бъдат предприети някакви мерки, които да ги потикват към активност в това отношение, а не да стоят в тази ситуация години наред на гърба на държавата.
Аз приветствам такава мярка, дано тя да донесе плодове.
Нямам някакви специални възражения по законопроекта на този етап.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми колеги, аз искам да се изкажа по Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, по-скоро по § 3, където тези текстове, които целят след един срок за получаване на социална помощ от година и половина безработните лица в трудоспособна възраст да бъдат стимулирани за една година с ал. 2, всъщност да се квалифицират и през този период от време да си намерят работа.
Но с последния държавен бюджет и бюджета на здравното осигуряване всички пари за здравеопазване се прехвърлиха в Националната здравноосигурителна каса. Да си представим един безработен и хронично болен – той нито ще може да се адаптира в тези условия или ще бъдат много малко тези хора, които ще се адаптират. И в периода, когато той би трябвало да се оправя сам – така да го кажем, през тези 12 месеца ще се изпитат извънредно големи затруднения. Защото сега държавата вече не доплаща за лечението му. Това би трябвало да бъде задължение на Министерството на труда и социалната политика.
Затова предлагам още две алинеи да бъдат включени, които да разширят текста в следния му вид:
“Ал. 2. Безработните и хронично болни лица в трудоспособна възраст могат да получават месечна съответно социална помощ – което означава ,че тя може да бъде и по-висока, след като има хронично болен и безработен – непрекъснато в срок не по-дълъг от 24 месеца”.
Следващата алинея да бъде ал. 3 и тя да бъде следната:
“Ал. 3. Правото на месечно социално подпомагане може да се възстанови след изтичането” – не мога точно сега какъв би бил добрият срок, три или шест месеца, защото част от тези хора биха могли действително да намерят начин да усвоят дадена професия или по някакъв начин да могат сами да заплащат било ежедневните си нужди, било здравеопазване. но за много от тези хора това ще бъде неразрешим проблем и те ще трябва отново да се върнат на социална дейност.
Искам да кажа ,че тук трябва да се обвърже във връзка с промените на Закона за Националната здравноосигурителна каса и държавния бюджет и коренно различния начин на финансиране. Министерството на труда и социалната политика трябва задължително да поеме по различни начини финансирането на социално слаби безработни, инвалиди и т.н., като се поемат много по-големи изисквания за заплащането на тази медицинска помощ. Защото се планира болниците, които са около 300 в България, да си определят цена. Касата плаща 40 процента от тази цена. Министерството на здравеопазването плаща 20-30 процента в отдалечени региони на страната или пък за специфични заболявания. Обаче остават един 10-20 процента, които хората трябва да плащат на ръка. Хората, които могат. А които не могат? Това са точно тези, които се визират в този законопроект.
Това нещо трябва да бъде уредено задължително според мене. аз съм готов да участвам и в консултации, и в по-нататъшното развитие на тази тема. Но бих ви помолил да вземете отношение по това предложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Все пак искам да кажа, че този законопроект урежда само взаимоотношенията между държавата и хората, които са изпаднали в затруднено положение, и много конкретно е разписано кои точно са те.
Това, което искам да кажа, е, че тази, ако може така да се каже, санкция, тоест, ограничаване на срока за социално подпомагане се отнася единствено и само за хората, които са здрави и са в трудоспособна възраст. Всички останали – млади майки, хора, които са извън трудоспособната възраст, хора, които са с някакво увреждане, не попадат в тази категория, на които ще им бъдат прекратени помощите след изтичането на тези месеци.
Иначе вие знаете, че и в момента в Министерството на здравеопазването се готви съвместно постановление във връзка със здравното осигуряване на някои групи, тъй като тези, които третира Закона за социално подпомагане, са здравно осигурени. Тоест, всички хора, които са социално слаби и получават месечни помощи по чл. 9 от закона, са и здравно осигурени. И всички тези, които получават енергийни помощи, също са здравно осигурени. А там вече кръгът е доста по-разширен. Тоест, хора с по-големи доходи, но също пак здравно осигурени.
Това, което Вие предлагате, е този кръг да бъде още разширен. Аз така Ви разбирам. Това вече трябва да се обсъди и да видим кои точно ще бъдат тези хора. Тъй като ние правихме с Министерството на здравеопазването и с Националния осигурителен институт един преглед кои са точно хората, които не са здравно осигурени. И се оказа, че бедните хора всъщност, децата или пенсионерите са здравно осигурени. Кои са тези, които не са здравно осигурени? Основната група обаче не са бедните хора.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам да помоля, преди да продължим този дебат, в по-големи детайли той да се води в специализираната комисия и във връзка с второ четене, тъй като вие навлизате в чисто специализирани въпроси, които са типични за други комисии.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Съгласен съм с Вас, господин председател. Искам само да ви кажа, че аз не коментирам здравното осигуряване. Хората, които са безработни, се осигуряват от държавата. Тук няма никакъв проблем. Аз говоря, че освен че се осигуряват от държавата, те трябва допълнително да заплащат. Нищо, че са здравно осигурени. Националната здравноосигурителна каса плаща 40 процента от стойността на лечението на един човек. Когато той е безработен, той няма как от тази социална помощ да доплати за лечението си. Въобще не става въпрос дали е здравно осигурен или не.
Пътеките дават 40 процента от стойността на лечението. Останалото някой трябва да го даде. А на един безработен, освен държавата или общината, не виждам кой ще му даде тези пари.
Съгласен съм с господин Папаризов, че това е въпрос на специализираната комисия. Но аз ще повдигна отново този въпрос, когато разглеждаме законопроекта в Комисията по здравеопазване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно тези промени във финансиране на здравеопазването създават някои проблеми, но ние няма да можем да ги решим чрез този Закон за социалното подпомагане. И мисля, че в Комисията по здравеопазването много по-детайлно ще може да разгледате този проблем и да видите кой ще покрива другите проценти.
Така че ако няма повече въпроси и ако господин Казак не настоява да отложим единия закон, аз предлагам да ги приемем, като се извинявам на господин Казак, от името на техническите сътрудници. Но не нарочно не е поканена Агенцията за закрила на детето. Така че ви предлагам да не пишем такива неща в становището. Ако трябва да го пишем, трябва да ги поканим все пак, тъй като излиза, че не сме искали да ги поканим. Но не това е проблемът.
Ако сте съгласен, господин Казак, нека първо да гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане.
Моля, който е съгласен да го приемем, да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на представителите на Министерството на труда и социалната политика. Съжалявам още веднъж за това ,че не сме се съобразили да извикаме вашите колеги от Агенцията за закрила на детето. Но ние ще имаме възможност с тях и с вас отново да обсъждаме тези проблеми на Съвместния парламентарен комитет в края на март. Да се надяваме, че дотогава нещата ще бъдат изяснени и механизмите ще заработят, тъй като в тези области към България има много бележки и претенции, включително и по това, за което говорихте – за по-голямата възможност приемни семейства. Да се грижат за деца, които са или в неравностойно положение, или са деца, изоставени от родители и т.н.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз имам един въпрос. Искам да попитам някакво изискване ли е да се изисква съгласието на биологичните родители за промяната на мярката за закрила? След като те така или иначе са изоставили това дете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Тук ставаше въпрос, ако говорим за законопроекта, да се изисква приемните родители и близките и роднините, при които е настанено детето, да информират биологичните родители за състоянието на децата, за да не се прекъсват контактите. Това е промяната. Защото за да се настани детето някъде другаде, за да не живее то в биологичното семейство, значи някъде има някакъв проблем. Затова се предприема друга мярка по Закона за закрила на детето. Дали ще бъде приемна грижа или настаняване при близки и роднини, това е вече по преценка на социалните работници, на отделите и, разбира се, на съда.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз също имам една препоръка към вашето министерство извън дневния ред - действително за тези услуги, които вие имате, дневни, седмични, някак си да се договорите с министерството на образованието те да се прилагат, защото някои от домовете нямат средства за това. разбира се, това е въпрос извън законопроекта, но се случва в големи градове, където биологичните родители не могат да се грижат за децата си през седмицата или през деня, да възниква проблемът за заплащането на услугите в специализираните домове на Министерството на просветата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Тъй като действително това е проблем, който съществуваше, през месец декември ние променихме нашия правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане точно в частта за социалните услуги. Така че такава възможност вече се дава на домовете за лица, лишени от родителски грижи.
Проблемът е дали в стандартите има разписана такава издръжка.
Освен това вие знаете, че основният проблем всъщност е, че домовете, специално за децата, са подчинени на три министерства – на Министерството на здравеопазването, на Министерството на образованието и на Министерството на труда и социалната политика, що се отнася до децата с увреждания, което създава доста трудности по отношение на деинституциолизацията на децата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Действително знам, че проблемът е решен, но еднократно. Все се надяваме, че работна група от представители на трите министерства ще го реши по-дългосрочно. Защото все пак нашите избиратели идват при нас и ни поставят този въпрос, често за по-големи градове или за по-малки градове.
Надявам се, че въпросът ще намери някакво решение и в нормативите на другите министерства, след като има промени във вашата наредба. Точно това е проблемът, който поставят много директори на такива домове за деца, лишени от родителски грижи. Поне в моя избирателен район е така.
Благодаря ви още веднъж. Извинявам се, колеги, за това отклонение. Но у нас, когато има много министерства, се получава, както казва народът: Много баби – келяво дете. Така че наистина е проблем.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Наред е Министерството на правосъдието. Виждам, че тук е госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, госпожа Виктория Нешева – държавен експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”, Стела Здравкова – експерт в Дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”.
Това е конвенция по същите проблеми, по които досега разговаряхме.
Давам думата на заместник-министър Ана Караиванова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми членове на комисията, дами и господа!. Господин председателят изчете дългото наименование на конвенцията, поради което аз няма да го повтарям, още повече, че то е пред вас.
Искам само да кажа ,че Конвенцията е сравнително нов международен акт, продукт на усилията на държавите от съвремения свят, обединени в Хагската конференция по международно частно право, чийто член е Република България от 22 април 1999 година.
В преамбюла на Конвенцията се посочва, че съставянето й е необходимо, с оглед подобряване закрилата на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателствата на договарящите се държави по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за закрила на децата и международното сътрудничество в тази област.
Отчита се, че защита на интересите на детето е съображение от първостепенно значение.
Конвенцията се прилага само по отношение на деца, ненавършили 18 години, тоест, по нашето право малолетни и непълнолетни.
Изрично са посочени случаите, които не попадат в приложното поле на Конвенцията, а именно установяване или оспорване на произход, осиновяването, както и унищожаването или прекратяването му, определяне на собствено и фамилно име на детето, еманципацията, задълженията за издръжка, тръстове или наследяване, социално осигуряване, мерки от общ характер по въпросите на образованието или здравеопазването, мерки, взети в резултат на престъпления, извършени от деца, правото на убежище и в областта на емиграцията.
По общо правило компетентни според Конвенцията са органите на държавата по обичайното местопребиваване на детето.
Регламентирани са също така и отделни хипотези, като е определен компетентният орган за вземане на мерки при деца – бежанци и деца, които са изселени в друга държава, както и деца, чието обичайно местопребиваване не може да бъде установено, при неправомерно прехвърляне или задържане на детето, при промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава.
Уредено е прехвърлянето на компетентност между органите на договарящите държави, основаващо се на съобразяване с висшия интерес на детето във всеки конкретен случай.
Конвенцията определя също така компетентния орган за вземане на мерки при спешни случаи, на мерки от временен характер, за закрила личността или имуществото на детето, които имат териториален ефект в рамките на съответната държава.
Подробно е уредена материята за приложимото право.
По принцип всеки орган, упражнявайки компетентността си, прилага своето собствено вътрешно право.
Уредено е признаването и изпълнението в една договаряща държава на мерките за закрила, взети в друга договаряща държава. Изброени са основанията, при които признаването на мерките може да бъде отказано.
По правило предприетите мерки от органите на една договаряща държава не се преразглеждат по същество от органите на друга договаряща държава.
Обявените за изпълними мерки в тази друга договаряща държава се изпълняват така, както ако са взети от нейните органи.
Установен е механизъм за сътрудничество между договарящи се държави чрез определяне във всяка една от тях на централен орган, на когото да се прехвърлят задълженията, произтичащи от тази конвенция, и са определени правата и задълженията на централните органи на договарящите държави. За България това е Министерството на правосъдието. Именно затова то докладва, а не Министерството на труда и социалната политика.
Конвенцията е ратифицирана с декларация и резерви. С декларацията централният орган, както вече казах, е Министерството на правосъдието.
Декларацията по чл. 34, ал. 2 определя, че молбите за предоставяне на информация, нужна за защита на детето ,следва да се предават само чрез нейния централен орган. По този начин ще се улесни получаването на информацията от заинтересованите органи.
С резервата по чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 50, т. 1 от конвенцията, Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращото се на нейна територия имущество на детето, както и правото си да не признае родителската отговорност или мярка, която е несъвместима с мярка, взета от нейните органи във връзка с това имущество. Такава резерва е направена от повечето от държавите, за които Конвенцията е в сила.
Необходимостта от ратифициране на Конвенцията се обуславя от нейното изключително значение за защита на интересите на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателствата на договарящите държави по отношение компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки, насочени към закрила личността и имуществото на децата.
Като част от вътрешното законодателство разпоредбите на Конвенцията ще подобрят възможността за сътрудничество между Република България и останалите договарящи държави в тази област.
В съответствие с препоръките на депозитаря на Хагската конвенция по международно частно право от 9 октомври 2003 година и поетите ангажименти в областта на правосъдието и вътрешните работи, Република България вече се присъедини към шест от изготвените от конференцията конвенции, които могат условно да се разделят на две групи. Първата група се отнася до правната помощ между правосъдните органи, а втората – за защита на децата.
Предприемането на действия от Република България в посока присъединяване към Конвенцията е прието с особено задоволство от Постоянното бюро по време на заседанията на Специалната комисия по общите въпроси и политика на Хагската конференция, проведена в Хага през 2005 година.
Присъединяването към настоящата Конвенция е задължително за Република България, с оглед бъдещото ни членство в Европейския съюз.
Конвенцията е подписана от всички държави – членки на Европейския съюз, оторизирани за това с решение на Съвета на Европейския съюз от 19 октомври 2002 година и същата й част от общностното право.
Присъединяването на Република България към Конвенцията е предвидено в утвърдения през 2004 година от Министерския съвет план за действие по изпълнение на стратегията за ускоряване преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Караиванова постави два въпроса. Първият е какво е дете в тесен и широк смисъл на думата. След това, обаче, ако може да ни информира за следното. Тази конференция би трябвало да бъде междуправителствена организация и би трябвало да работи на основата на единодушието и мнозинството. Как е възможно тя да приеме текст, по който след това мнозинството страни правят резерва. Аз това някак си не мога да си го обясня. Ако мнозинството са били против този текст, той не би могъл да стане част от Конвенцията. Казахте, че по отношение на претенциите и имуществената отговорност към родителите повечето от страните са приели с резерва.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: За имуществото на детето.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, за имуществото на детето. Нещо не мога да си го обясня.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: В повечето международни конвенции винаги се предвижда по кои текстове държавите, ако желаят, могат да направят резерва или декларация. Това просто е принцип.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е безспорно, но не е логично – мнозинството страни, подписали една конвенция, да направят декларация. Те не биха приели съответния текст. Това не го разбирам.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: Това е просто принцип на международното частно право.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: С разширяването на Европейския съюз вече новите страни са нарушили логиката на конвенцията.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: Като конференция по международното частно право – не. Ако се направи един преглед, ще се види, че в повечето от конвенциите, имам предвид в значителна част от тях това нещо се допуска.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли бележки по текста?
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър на правосъдието! Бих искал да задам един въпрос на Вас, госпожо Караиванова, и на Вашия екип. Имате ли информация досега подписалите и ратифицирали тази конвенция, кой е централният орган, който те са избрали по тази конвенция и какви са мотивите, заради които Министерският съвет предлага централен орган по Конвенцията да бъде Министерството на правосъдието?
Задавам този въпрос, тъй като ние в миналия парламент се занимахме с този въпрос, когато ставаше въпрос за Конвенцията за осиновяването. Тогава се съгласихме и тогава се прие, въпреки че все пак накрая се прие, че осиновяването също е мярка за закрила, с оглед на традициите и на това, че в другите страни по принцип така се възприема Министерството на правосъдието да бъде централен орган. Но тук става изключително въпрос не за осиновяване, а за мерки за закрила на детето и сътрудничество в тази област, и т.н.
Защо Министерството на правосъдието е избрано за централен орган по тази конвенция, а не например специализираният държавен орган в тази област?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: От таблиците, които имаме, от ратифициралите страни и данните от експертите, в почти всички държави, ратифицирали конвенцията, централен орган е Министерството на правосъдието. Министерството на правосъдието е признато за централен орган, тъй като това обикновено са мерки по Семейния кодекс, които се взимат от съответните съдилища. Временните мерки, това са обикновено в повечето случаи при разведени родители или родители, които се установяват на различно местожителство. Сигурно знаете от практиката, че тогава е изключително трудно виждането на единия родител с другия родител, осигуряването на личните отношения с децата. Още веднъж казвам, това са мерки, които по нашето право се взимат от съответните съдилища и затова, макар че съдебната власт е независима, е приет централен орган да бъде Министерството на правосъдието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Казак, удовлетворява ли Ви този отговор?
ЧЕТИН КАЗАК: Частично ме удовлетворява. Мисля, че заслужава да се обсъди по-детайлно този въпрос може би в специализираната комисия.
Трябва да се намери все пак някакъв баланс, струва ми се, в тази област, заради това, че наистина някои от по-сериозните мерки ес налагат от съда. Но не мисля, че трябва изцяло министерството на правосъдието да бъде централен орган в цялата област, свързана със закрилата на децата, по простата причина, че огромната работа в тази област се извършва от други държавни органи.
И с това, което е посочено тук, например, че молбите за сътрудничество във връзка с мерките за закрила се подават само чрез централния орган и т.н. мисля, че Министерството на правосъдието започва да придобива една много съществена роля в една област, която му е несвойствена според мене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще дам думата на госпожа Караиванова, но искам да кажа, че за съжаление такава е досега традицията в тази област. Общо взето министерството и в някои моменти и президентството имат отношение по тези взаимоотношения, особено когато се доближават и до проблемите на гражданството. Не знам дали така е във всички държави. Все пак това е една интересна материя.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Аз вече веднъж казах, че доколкото ме информираха експертите, в ратифициралите конвенцията държави централен орган е Министерството на правосъдието.
Освен това на по-преден етап в случаи, които аз не съм обсъждала, е ставало въпрос агенцията да поеме, но тя е отказала, смятайки може би, че няма капацитет. Но те не са приели да бъдат централен орган. И по другите конвенции – също. Така че на тях е предлагано да бъдат централен орган, но те не са приели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, получихте ли необходимата информация? Да считаме ,че няма други изказвания.
Който е съгласен да ратифицираме тази конвенция, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА ОПАСНИ ТОВАРИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА /AND/ - ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.

Тук трябва да присъства заместник-министър Даниела Никифорова.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: За съжаление моля да извинете заместник-министър Никифорова. Тя беше тук, но каза, че има някакъв неотложен ангажимент в министерството.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тя поиска това да бъде последна точка. Трябваше да каже, че има ангажимент. Ние заради нея сложихме тази точка последна.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Преди това разглеждане същото споразумение се разглеждаше в комисията по транспорта и съобщенията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По тази точка присъстват представителите на Министерството на транспорта Петър Киров – експерт в Изпълнителната агенция “Морска администрация” и Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна”.
Какво ще кажете, колеги, да приемем ли, че можем да разгледаме тази конвенция в отсъствието на заместник-министър Даниела Никифорова, дотолкова, доколкото не е основен законопроект, свързан с промяна в законодателството, а е международна конвенция?
Можем да приемем, че сега ще участват госпожа Стоянова като директор на дирекция и господин Киров като експерт.
Госпожо Стоянова, ще Ви помоля да представите конвенцията.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Уважаеми народни представители, ще представя на вашето внимание Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища, което се предлага да бъде ратифицирано от Народното събрание.
Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища е прието през месец май 2000 година на дипломатическа конференция, проведена в Женева, под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН и Централната комисия за корабоплаване по Рейн.
Споразумението е разработено съвместно от тези две международни организации.
Безопасността на превозите е сред основните приоритети на общата транспортна политика на Европейския съюз. в тази връзка и поради тази причина то е поето и като ангажимент на Република България в хода на преговорния процес за присъединяване на страната ни към Европейския съюз по Глава девета – “Транспортна политика”.
В същото време от друга страна препоръки за бързото ни присъединяване се съдържат и в доклада на проведената през месец май миналата година транспортна проверка по “Вътрешни водни пътища”.
Няколко основни неща се въвеждат с предложения международен договор, а именно:
- унифициран режим за международни превози на опасни товари по вътрешни водни пътища;
- от приложното поле на предложеното споразумение са изключени превозите на опасни товари от морски плавателни съдове по морски води, които представляват част от вътрешните водни пътища.
Неразделна част от споразумението са и:
- техническите правила, които са негова неразделна част и с които всъщност се урежда международният превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища;
- изискванията и процедурите за прегледи;
- издаването на свидетелства за одобрение;
- признаването на класификационните общества, обучението и изпитването на експерти за прилагането на споразумението.
Наред с това споразумението урежда и процедури за уреждане на спорове по неговото прилагане.
Аз споменах в началото, че основна идея на това споразумение е да допринесе за повишаването на безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Европа.
Нашата страна е подписала споразумението през месец май 2000 година с уговорка за последваща ратификация. Към момента споразумението не е влязло в сила, дотолкова, доколкото то предвижда депозирането на 7 ратификационни документа от страните, които са се присъединили към него.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата господин Киров от името на новата Агенция “Морската администрация”.
ПЕТЪР КИРОВ: “Морска администрация” не е нова, агенцията е от 2000 година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сравнително нова, с изменящи се компетенции.
ПЕТЪР КИРОВ: Това, което искам да добавя, е, че първо, присъединяването на Република България към Европейското споразумение може да се окаже решаващо за влизането му в сила, което ще допринесе допълнително за имиджа на България в областта на безопасността на корабоплаването по вътрешни водни пътища.
Освен това, тъй като се очаква разработването на директивата на Европейския съюз за превоза на опасни товари в рамките на Европейския съюз, която ще препраща към това споразумение, от правнотехническа гледна точка след влизането му в сила ще се улесни въвеждането му в националното законодателство, тъй като ще е възможно директното препращане към влязъл в сила за Република България международен договор вместо инкорпорирането му в тялото на самото българско законодателство. Самото споразумение е над 1000 страници, заедно с техническите приложения към него.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Във връзка с това, което казахте, имам въпрос какви са ви взаимоотношенията с Френската морска администрация, откъдето има най-много притеснения относно проблема, който третира конвенцията.
ПЕТЪР КИРОВ: Първо, искам да ви кажа, че споразумението е свързано с превоза на опасни товари по вътрешни водни пътища, докато Франция има повече притеснения относно превоза на опасни товари по море. Но във връзка с неизяснените въпроси, които “Морска администрация” е имала в миналото с френските власти по време на международни събития, като например последната Асамблея на Международната морска организация, бяха проведени срещи с представители на Френската морска администрация, а през тази година се подготвя посещение на експерти на “Морска администрация” във френски пристанища и среща с техни ръководители на отделите им по държавен пристанищен контрол за установяване на добри работни взаимоотношения, за да бъде намален допълнително процентът на задръжки на български кораби по Парижкия меморандум по държавен пристанищен контрол.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това трябва да се ускори, защото от март нататък във Френския парламент ще се гледа договорът с България. И е добре до този етап да няма проблеми, които да бъдат поставени на депутатите на Френския парламент, от които все пак ние зависим за тяхното единодушно решение.
Така че освен конвенцията, да се надяваме, че и другите въпроси на взаимоотношенията ще се изяснят.
Има ли въпроси? Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Бихте ли ни дали информация защо от 10 страни, подписали конвенцията, само една я е ратифицирала към момента? Защо не бързат вече повече от 4 години тези държави да ратифицират тази конвенция?
ПЕТЪР КИРОВ: Първо, четири държави са я ратифицирали.
ЧЕТИН КАЗАК: Доколкото разбирам, от справката от десетте подписали само една я е ратифицирала.
ПЕТЪР КИРОВ: Другите се присъединяват.
ЧЕТИН КАЗАК: Другите се присъединяват, извън десетте. Аз затова питам – защо другите не я ратифицират? Само една от десетте я е ратифицирала до момента.
ПЕТЪР КИРОВ: Споразумението е подписвано от всички държави.
ЧЕТИН КАЗАК: В информацията пише, че всички са я подписали с условие за ратификация.
ПЕТЪР КИРОВ: Споразумението е подписано от всички държави с условие за последваща ратификация. Трябва да се отбележи, че по принцип това споразумение в момента на създаването си е имало за цел да замени Европейското споразумение за превоз на опасни товари по река Рейн и правилата на Дунавската комисия за превоз на опасни товари по река Дунав, тоест, да се създаде един унифициран режим.
Въпреки че в хода на разработването на цялостното споразумение е бил постигнат компромисен вариант на техническите правила, някои от държавите – главно рейнските държави продължават да считат, че е по-добре да бъдат оставени нещата в рамките на Централната комисия за навигация по Рейн.
Въпреки всичко Европейският съюз с цел насърчаването на държавите да се присъединят към този международен договор. В разработвания проект за директива той е включил разпоредба, която задължава всички страни – членки на Европейския съюз, които съгласно чл. 10 на Европейското споразумение могат да станат страна по него, да се присъединят към него.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не мога да разбера само едно нещо – как Словакия досега не я е ратифицирала, а е страна – членка. Но тя сигурно я е подписала. Така или иначе ние се опитваме да си изпълняваме изцяло задълженията и очевидно това е само един пример как не всички страни са били еднакво готови към момента на присъединяването. И опитът от това, че другите са по-малко готови, сега се излива върху нас и ни следят много по-внимателно. Само този списък е доказателство за това. тук виждаме Чешката Република и Словакия, които само са я подписали, Унгария я е ратифицирала.
Това е за съжаление ситуацията. Дори Франция само я е подписала. Към нас, както тук забеляза господин Казак, в много области има много повече изисквания. Затова е верен текстът, който пишем във всички документи, съвместни парламентарни комитети, Ван Орден за парламента като цяло, че България на този етап е не по-назад, дори по-напред толкова месеца преди присъединяването, отколкото страните ,които са се присъединили. За съжаление към нас и към Румъния се пристъпва с голямо внимание, особено, разбира се, в областта на правосъдието и вътрешните работи, където се търси най-много да се види дали ние можем да се присъединим. А вие виждате, че за тази ситуация към нас да проявяват по-голямо внимание допринасят и наши среди в България, които напомнят в неофициални документи за това, че в България има вестници, а освен вестници има най-различни версии за това кой какво в България прави или не прави през последните 10 или 15 години.
Общо взето достатъчно много кръгове в България се опитват да създадат не само у европейски кръгове представа, че ние не можем да станем готови. Въпреки всичко ние се стараем, както виждате, в случая дори изпреварваме подписали страни да ратифицираме отделни договори.
Това е за съжаление ситуацията. Но ние сме поставени в тази ситуация, особено след като две държави – Франция и Холандия не ратифицираха договора. Сега перспективите за нас се подобряват с приемането на финансовата рамка. Остава главно правосъдието. Такава е реалността.
Това беше отклонение от темата.
Искате ли да кажете нещо допълнително? – Няма други изказвания, освен това на господин Казак, на когото му благодаря, че подчерта, че ние сме отличници, както винаги.
Който е съгласен да подкрепим ратификацията на конвенцията, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.



Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:

(Атанас Папаризов)

74553