П Р О Т О К О Л

№ 104


На 25 септември 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на информация от министъра по европейските въпроси, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи относно мерките, произтичащи от последния мониторингов доклад на Европейската комисия и направените в него препоръки в областта на правосъдието и вътрешните работи.

На заседанието присъстваха: Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, Миглена Тачева – министър на правосъдието, Калин Славов – заместник-министър на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предвид огромния интерес, който предизвика последният доклад на Европейската комисия и предприетите мерки от българското правителство, приетият от него график от мерки за изпълнителната и съдебната власт за работа по Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи” и съгласно нашето решение поканихме на днешното заседание министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова, министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева, от името на Министерството на вътрешните работи господин Калин Славов – заместник-министър на вътрешните работи, заедно със съответните представители на кабинетите на министрите, за да изслушаме информация по отношение на този график, който е приет от правителството, неговите намерения по отношение на неговата реализация, това, което се очаква от народните представители, изразено пестеливо в един абзац на министъра по европейските въпроси като успешно приемане на някои законови нормативни актове – аз преброих поне 10 на брой в този план, които предстои Народното събрание да приеме, след като бъдат внесени, разбира се, от Министерския съвет и съответните отговорници, както са записани по плана.
Така че, колеги, предлагам първо да изслушаме госпожа Грънчарова, госпожа Тачева и господин Славов, след което да имате възможност да зададете вашите въпроси, да изразите мнение по поставените въпроси и да направим обсъждане на темата, която е поставена на днешното заседание.
Ако нямате нищо против, особено ми е приятно да дам думата на министъра по европейските въпроси госпожа Гергана Грънчарова.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители. Мисля, че е излишно да изразявам увереността си, че точно в тази комисия, независимо кой от депутатите коя политическа сила представлява, изпълнението на ангажиментите, свързани с членството ни в Европейския съюз, представлява всъщност основен приоритет, изисква подкрепа, даже бих казала, че изисква консенсус. Точно моментът наистина налага по един много по-отчетлив начин необходимостта от консенсус.
След юлския доклад на Европейската комисия по правосъдие и вътрешни работи, защото ние тук обсъждаме този доклад и винаги ми се ще да подчертаваме, че говорим наистина за две отделни писти, за два отделни доклада, в случая форматът, който е поканен от изпълнителната власт, предполага, че в тази ситуация говорим за правосъдие и вътрешни работи, мисля, че не е нужна словесност, за да си кажем в този състав, че ситуацията изисква особено внимание, усещане за спешност и разбиране за необходимостта от много конкретни резултати практически от всички институции, които се явяват адресати по линия на механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Драматично важно – това е най-точното определение. И честно е пред депутатите да се каже, че през юли разминаването с предпазната клауза беше абсолютно последно за България. Точно поради тази причина знаете, че ние имаме план за действие, по който работим. Но заедно с него и като неразделна част от него беше приет един график за неотложните стъпки и мерки, които отделните институции следва да предприемат, всяка една от тях, адресираща съвсем точно и коректно конкретни препоръки, критики, заключения в доклада на Европейската комисия по правосъдие и вътрешни работи.
Честно е също да кажем, че и към момента няма как да не се оценят усилията и на институции, които са извън представените тук, като Държавната агенция за национална сигурност, прокуратурата, забелязва се активиране на комисията “Кушлев”, Националната агенция по приходите и т.н. Казвам всичко това, за да си дадем сметка ,че говорим за усилия на много на брой институции.
Моята позиция – и аз съм я заявявала многократно – е, че този механизъм работи в интерес на България, нищо че понякога реагираме чувствително, когато не ни е приятно да получаваме критики в сфери, които знаем, че така или иначе страдат от несъвършенства.
Изключително важно е за всяка институция представителите на всички власти, включително и парламентът, да намерят, след реализирането на конкретни резултати, най-адекватния начин да ги комуникират. Не говоря за чист пиар, говоря за лидерство в процеса по представяне на една политическа логика за развитието му тук, в България.
Използвам възможността в съвсем пряк разговор с вас да припомня някои от най-важните законодателни действия, за които има очаквания към българския парламент. Част от тях, разбира се, са на полето на изпълнителната власт и те се движат с повече или по-малко необходимата скорост, но те рано или късно попадат в парламента и тогава наистина е много важно да концентрираме максимално усилията си, независимо дали представляваме управляващи политически сили или опозиционни, за да приемем съответните законодателни актове.
Ще споделя, че в това отношение законът, добил популярност като "Законът "Кушлев”, не беше най-добрият сигнал, който в този момент можеше да си позволим да изпратим към Европейската комисия. Наистина се надявам, че с общи усилия ще изработим вариант, който да получи подкрепата на народните представители.
Други закони, които са същностно важни и по които вероятно ще се спрат министър Тачева и заместник-министърът на вътрешните работи господин Славов, са законът за специалните разузнавателни средства. В графика за неотложни мерки този закон е предвиден за месец септември. Надявам се, че веднъж попаднал в парламента, на него ще му бъде осигурена бърза писта, така че максимално бързо да бъде приет и да премине през съответните фази.
Законът за конфликт на интереси разбирам, че на второ четене почти е получил подкрепа на ресорната комисия. Неговият срок също е септември. Наистина се надявам закъснението там да е минимално и след направените обсъждания да бъде приет вариант, който да е работещ и да покаже, че това е тема, която се регламентира вече интегрирано и най-вече се прилага ефективно.
Впрочем този законопроект е изпратен вече от българското правителство и за цялостна оценка от страна на нашите европейски партньори.
Промените в Закона за обществените поръчки. За тях също срокът е септември. Надявам се, имайки предвид напредналостта на процедурата, това да се случи до края на септември или най-късно в началото на следващия месец.
Смятам, че предложените от Министерския съвет промени в Закона за обществените поръчки, които целяха в крайна сметка да направят процеса много по-прозрачен и много по-отворен, получиха положителна оценка и ще бъдат адекватно вместени в контекста на критиките, които комисията констатира, а, разбира се, и на публично направените констатации за липса на политическа воля при отваряне на целия този процес.
Друг важен законопроект, който вероятно в началото на октомври ще влезе в Народното събрание и който обсъждахме днес на заседание на Министерския съвет, е свързан с преустановяване на порочната практика на заменки, условно казано, с имоти – държавна и общинска собственост. Днес го дискутирахме и мога да ви уверя, че има пълно разбиране сред колегите министри за това, че тази практика, която е не просто критикувана от Брюксел, а най-вече е обект на тотално недоверие от страна на българското общество, трябва да бъде наистина прекратена и това да бъде направено в най-кратки срокове.
Формирана е работна група, която със срок 9 октомври ще трябва да внесе такива законодателни предложения в Министерския съвет и впоследствие незабавно те ще бъдат върнати на Народното събрание.
Министър Тачева ще спомене, че за октомври са предвидени конкретни предложения, свързани с промени в Закона за съдебната власт; за ноември – в Наказателния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс.
Единственото, което наистина бих формулирала като молба към тази комисия и изобщо към народното представителство, е да се опитаме темата “Правосъдие и вътрешни работи” да я поставим наистина като истински приоритет на тема в законодателната дейност на Народното събрание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата министър Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Аз ще бъда може би малко по-кратка.
Разбира се, трябва да дадем оценка на действието на механизма за сътрудничество. И оценката на Министерството на правосъдието е, че това е положителен механизъм, защото той дава положителен импулс на реформите в страната и, от друга страна, ни предоставя възможност да фокусираме усилията си в основните насоки, в които трябва да бъдат предприети допълнителни мерки.
Пред вас вероятно е графикът с набелязаните 80 мерки. Аз няма да влизам в детайли в тях. Ще кажа само, че работна група е готова вече с вариант на промени в Закона за специалните разузнавателни средства. Вероятно ще има и други промени, предвид на това, което днес излиза като коментар в агенциите.
Но това, което поех като ангажимент към министъра на вътрешните работи, който в момента пътува за съвет “Правосъдие и вътрешни работи”, този петък и събота ще бъдат само точки на Министерството на вътрешните роботи, ние нямаме такива, е да вкараме текста в Министерския съвет, след като е дебатиран предварително с Комисията по вътрешен ред и сигурност или най-малко с ръководството и, разбира се, с министъра на вътрешните работи.
Има няколко спорни момента, които се очертават, но идеята за промяна на този закон е да изпълним всички онези критики, които съществуват в решението на Европейския съд за правата на човека от средата на тази година. Там има много точно и ясно отправени препоръки кои текстове в закона всъщност противоречат на Европейската конвенция и усилията на работната група са в тази посока.
Трябва да кажем, че в работната група има представители и на прокуратурата, и на Министерството на вътрешните работи. но проблемът е, че може би на други нива трябва да се вземат конкретни решения и след това да се разписват съответните текстове.
Смятам че ще изпълним срока – не 30 септември, защото така се договорихме с министър Миков. Не следващата, а по-следващата седмица законопроектът ще бъде внесен в Министерския съвет.
Оттам насетне конфликтът на интереси, ако и да пише като отговорна институция Министерство на правосъдието ,ми се струва, че на всички е ясно, че се работи много активно в комисията, вече е готов вариантът. Министър Грънчарова спомена, аз няма да се връщам на този текст. Въпросът е обаче да направим текст, който ще създаде работещ механизъм и в някаква степен ще отговори на критиките и от юлския доклад, специално за Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси – това е заглавието към този момент.
Това, което ще кажа, че не сме направил ,въпреки че то не е по този график, но то е свързано с европейските фондове а тук е председателят на подкомисията, се отнася за този черен списък, който поехме ангажимент да направим към 15 септември. Действително работната група, която работи в Министерството на правосъдието, не съумява да предложи критериите за изработване на такъв механизъм, по който да преценим не само фирми, но и лица, които да бъдат вкарани в един такъв списък, по който да има основателни съмнения за финансови злоупотреби.
Ние сме готови да дадем, ако имаме, осъдителни присъди, лицата, които са осъдени, електронен достъп на всички заинтересовани институции, включително и на Агенцията за обществени поръчки. Но може би трябва да видим някакъв друг механизъм. Очакваме следващата седмица да дойде експертът от ОЛАФ, така, както поех ангажимент, за да видим как да се процедира. Защото се оказа, че от всички държави само Германия има такъв списък.
Взехме и Баварското законодателство, и всичко. Експертите направихме преценка. Там има текстове от техния законодателен кодекс, текстове от цялостното им законодателство. Ако ние направим преглед на нашето цялостно законодателство, ще видим, че при нас също има такива механизми, в които да става ясно защо едно конкретно лице, което представлява дадена фирма, не би трябвало да участва в обществени поръчки. Не говоря само за европейски фондове, говоря за обществени поръчки с пари на българския данъкоплатец.
Няма да съумеем да се справим с текстовете. Несериозно звучи до октомври да направим промяна на Закона за съдебната власт, при положение че ние сега разработваме критериите за наблюдение по приложението на Закона за съдебната власт, който знаете ,че беше приет миналата година от Народното събрание като нов текст на Закона за съдебната власт, затова защото има още конкретни текстове, които трябва да бъдат направени. Освен това ние все още не сме постигнали съгласие какво да направим с тези 550 следователи. Днес постигаме съгласие за нещо между конкретните институции и в момента, в който започваме да работим по конкретни текстове, се изсипва една серия от приказки как искаме да суспендираме Конституцията и т.н. и резултатът остава на този етап.
Още повече след последното изречение, което отново беше подчертано и беше преписано от февруарския доклад, ми се струва, че следствието може да бъде натоварено през други механизми, без изрично да разписваме конкретни текстове и да отваряме нов дебат за това, че не си изпълняваме ангажиментите, които сме поели в 2003 година.
За ваше сведение, тук може би ще искаме конкретна ангажираност не само на вашата комисия, господин Червеняков, но и на други народни представители. Следващата седмица пристига френският експерт, който поискахме по време на посещението на министъра на правосъдието Рашида Дати, за да ни консултира по текстове за финансиране на политическите партии, тоест по промени на Закона за политическите партии. Аз знам, че има осем законопроекта, които са внесени. Но той иска срещи не само с вносителите. Ние сме изпратили вчера писмо до председателя на Народното събрание. Министърът на правосъдието пристига във вторник. Разчитаме да се направи необходимото съответните колеги депутати да го посрещнат, да направят необходимия разговор. Ние сме подготвили тези текстове, които ще му бъдат предоставени. Защото Министерството на правосъдието е отговорна институция и по този законопроект.
Наказателно-процесуалният кодекс също е готов. Ние го готвим от октомври миналата година. Даже беше записано в плана за действие, че миналата година трябваше да го променим, така че да направим качествена досъдебна фаза. Всеки ден обаче даваме нови предложения, всеки ден съобразно ведомствените си интереси колеги на различни нива в прокуратурата дават съответни предложения, дори в Министерството на вътрешните работи, въпреки че има техни представители.
Последно аз смятам, че трябва тези законопроекти да вървят относително в пакет. Затова в момента сме готови да внесем и Наказателно-процесуалния кодекс, въпреки че срокът е 15 ноември, а да хвърлим усилия върху разписването на конкретни текстове в сега действащия Наказателен кодекс и по-скоро това, което сме поели като ангажимент в плана за действие, до края на годината да сме готови с концепция за наказателно-правна политика и нов Наказателен кодекс. Там нещата не вървят.
В Консултативния съвет, който работи при мен, се обсъждат най-различни идеи, но към този момент нямаме разписан не един лист, а едно изречение върху което да можем да отворим дебата по това каква трябва да бъде наказателно-правната политика на страната ни.
Тук има във всички случаи и ангажименти, те в голямата си част са ангажименти на Инспектората. Всъщност ако трябва да кажем коя от всички институции работи достатъчно ефективно, без да зачертавам усилията на Висшия съдебен съвет, това е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който направи съответните проверки. Говоря вече за нова дисциплинарна практика на Висшия съдебен съвет, ще си позволя да говоря от името и на съдебната власт като председателстващ Висшия съдебен съвет.
Всъщност това, което фиксирахме за октомври и началото на ноември, е да направим три изнесени заседания на Висшия съдебен съвет, така че да обхванем след това срещи със съдии и прокурори от съответните апелативни райони, за да можем да дискутираме с магистратите и в присъствието на Висшия съдебен съвет и на Инспектората по онази проблематика, която е свързана с върнатите за доразследване дела – един проблем, който се очертава в доклада, и по движението на съдебните дела по така наречените обществено значими дела.
Договорихме се и във Висшия съдебен съвет вече работим по една статистическа форма, която ще бъде качена на сайта и на прокуратурата, и на Висшия съдебен съвет, за досъдебната фаза на прокуратурата, да се наблюдава движението по конкретна преписка или по конкретно дело, което включително и Брюксел наблюдава, за да може всеки, който се интересува, да види вчера как е минало делото на Вальо Топлото, ако е отложено, защо е отложено, ако има основание да се налагат глоби или други мерки, които съдът има право да налага в рамките на процеса –по всичко това процесът да е по-прозрачен и по-публичен.
Сигурно ще изпусна някоя от мерките, но след това съм готова да отговарям на въпросите ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата заместник-министър Калин Славов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Може би след двете добре структурирани изложения аз ще се опитам да бъда малко по-конкретен с по-кратко изказване, като се концентрирам върху конкретните мерки, които са специфични за Министерството на вътрешните работи.
Както знаете, един от акцентите в доклада беше качеството на работа на разследващата полиция. Затова започвам с тази мярка.
Разработване на програма за обучение на разследващите полицаи с практическа насоченост, като акцентът именно е върху практическата насоченост, защото тя ни дава връзката между отделните елементи на системата за правоналагане.
В рамките на Академията на МВР се разработват и се изпълняват в момента допълнителни обучителни програми, които са насочени към обучаване на курсантите и на разследващите полицаи от действащи магистрати и от действащи прокурори, както и обучение на курсантите от разследващи полицаи от практиката. Считаме, че това изключително много ще повиши качеството на работата, защото ще даде връзката между институциите още на ниво обучение.
Мярка, по която отговаряме, това е създаването на специализирано звено, работещо по делата срещу организираната престъпност. По обясними причини лаконично ще кажа, че това звено фактически е създадено и се очакват резултати от неговата работа.
По Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Както госпожа Тачева изключително коректно отбеляза, работим усилено по този законопроект и сме намерили допирните точки между ведомствата, което ни дава увереност, че в най-скоро време ще се тръгне на съгласуване и този закон ще бъде факт.
Относно Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, с удоволствие мога да кажа, че на 24 септември той вече беше пуснат за междуведомствено съгласуване.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има закъснение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Да, малко сме закъснели по този закон. но пък моля да отчете и факта, че този правилник е изключително комплексен, изключително тежък, дотолкова, доколкото в новия закон акцентът е поставен върху специализираните служби, докато администрацията е оставена като поле за уредба именно на правилника. И при това сложно и тежко преструктуриране, което се извършва в Министерството на вътрешните работи, работата се оказа доста повече, отколкото законодателят бе предвидил.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би беше по-добре тогава в закона да регламентираме повече неща, за да останат по-малко за правилника.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: И това е така. Но има и други аргументи в посока на тезата, че администрацията в крайна сметка следва да е по-гъвкава, отколкото самите служби, които пряко работят по специализираната дейност на Министерството на вътрешните работи, категория “Обществени отношения”.
Анализ и оценка на ефективността на оперативно-издирвателната дейност. Там също ще се наложи да съм лаконичен, тъй като информацията е класифицирана. Но това, което мога да кажа, е, че този анализ е изключително важен за дейността на МВР, той се извършва, има резултати от него. Изключително важен е дотолкова, доколкото ни дава възможност да оценим ефективността на едно или друго звено, на базата на тази оценка за ефективност да се направят да се реализират предложения и относно подобряването на работата на отделните звена, а също така и да се изведат и показателите, по които тази работа ще се оценява. Защото знаете, че понякога въвеждането на един или друг статистически показател води до изкривяване в практическата дейност. Тоест органите се насочват да извършват дейности, за да отчетат по-добра статистика в дадена посока. Това трябва да бъде преодоляно и този анализ е насочен именно към това.
Анализ и оценка на състоянието на разследващата полиция. Изготвени са анализ и оценка, на базата на които са идентифицирани затруднения в дейността на нововъдената фигура “Разследващ полицай” и са направени конкретни предложения за подобряването.
В краткосрочен план са предвидени следните мерки:
Промени в Наказателния кодекс с цел усъвършенстване на уредбата, свързана с организираната престъпност;
Промени в Наказателно-процесуалния кодекс с цел повишаване ефективността и бързината на досъдебното производство, което значително ще ни помогне да имаме резултати, изразени в присъди, било то осъдителни или оправдателни, в разумни срокове. Именно практическите резултати, които следва да имаме;
Повишаване квалификацията на разследващите полицаи – вече споменах като мярка как се постига;
Приемане на мерки за щатното и за ресурсното осигуряване. Знаете, че заплащането в МВР не е на необходимото ниво, за да задържи продължително време кадри. Това се преодолява. Отразява се спецификата на натовареността в различните градове. Вече имаме първите практически стъпки в тази област. Със заповед на министъра на вътрешните работи е диференцирано заплащането в София, Варна и Бургас като големи градове спрямо по-малките населени места. Знаете, че икономическата обстановка в тези градове е различна и съответно това е основание за отлив на част от кадрите.
По отношение на ресурсното осигуряване работим върху информационни системи, които в най-скоро време ще бъдат реализирани, които ще ни дадат възможност да се намали чисто формалната, “хартиената” работа, грубо казано, което ще позволи на разследващите полицаи да отделят повече време и усилия върху същинската дейност. Ще се ускори и дейността им по извършването на всяко едно отделно разследване.
Следващата мярка е издаване на инструкция, уреждаща механизмите на взаимодействие между ДАНС и МВР. Със заповед на министъра на вътрешните работи е създадена такава междуведомствена работна група и инструкцията се работи. Очаква се последното заседание на работната група да е на 26 септември, когато да бъде финализиран текстът на ниво експерти, след което се очаква вече политическото ръководство от страна на Министерството на вътрешните работи, както и председателят на ДАНС да одобрят тази инструкция.
Изключително важна мярка е структурирането и укрепването на звеното за вътрешна сигурност в Министерството на вътрешните работи. това ни дава увереност за добри резултати както по отношение на популярния конфликт на интереси, така и по отношение на опазване сигурността на информацията, с която разполага Министерството на вътрешните работи.
Ако позволите това да е накратко. Ще очаквам вашите допълнителни въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, ще ми разрешите да благодаря на министъра по европейските въпроси, на министъра на правосъдието, на заместник-министъра на вътрешните работи за полезната информация. Предлагам да преминем към въпроси и изразяване на становища.
Ще се възползвам от правото си на председател на днешното заседание, за да открия дебата.
Ще започна оттам, че механизмът за сътрудничество и верификация безспорно е изключително полезен за нашата страна. Но в думите на министъра по европейските въпроси прозвуча доста тревожната нотка, че ние сме получили едва ли не последната отсрочка с доклада от месец юли. Следователно основната цел на графика и на мероприятията, включени в него, е да отговори на тази опасност, така че в следващия доклад ние действително да не получим такава оценка.
От тази гледна точка има няколко въпроса, които правят впечатления.
Първият е кои данни ще бъдат отразени в този доклад на Европейската комисия, тоест какъв отрязък от време, тъй като ми се струва, че имайки предвид целият график, така, както е разчетен до края на месец декември, едва ли ще може всички мероприятия, които са включени в графика, да бъдат отразени в доклада.
Второто – не беше ли малко по-добре ние да се опитаме, преди да разработваме графика на съответните мероприятия, да определим ясно целите и приоритетите на тези мерки. Защото тези множество, 79 на брой мероприятия, от които 11, свързани с нови закони или закони за изменение и допълнение на действащи закони, някак си продължават един подход, който във времето следвахме по Глава двадесет и четвърта – много добре да си изпълняваме ангажиментите по синхронизиране на законодателството, да правим необходимите законодателни промени, но някак си резултатите от тази дейност да бъдат недостатъчни.
В крайна сметка от шестте бенчмарки, основните, които остават – четвърта, пета и шеста, касаят организираната престъпност и корупцията. Това е основната насока и основното предизвикателство, което стои пред нас.
Въпросът ми е по-скоро как ще сложим ударението в тази насока при тези толкова множество мероприятия, които сме предвидили?
Предварително искам да ви кажа, че Народното събрание безспорно ще изпълни своите ангажименти, ще има пълно съдействие изпълнителната власт в приемането на онези законопроекти, които разработи своевременно, и в представения пред нас график предостави на нашето внимание.
Под номер 23 е записано създаване на парламентарна комисия, която да контролира дейността на ДАНС. Отговорник – министърът по европейските въпроси.
Стои въпросът каква ще бъде технологията, която ще се следва при създаването на тази специална подкомисия, има ли вече известна яснота, тъй като срокът е 30 септември, а днес е 25 септември? Дали това ще бъде действащата постоянна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред или съществуваща специална подкомисия за контрол върху службите? Или пък ще бъде създавана нова парламентарна комисия? Защото в тези срокове, ако ние трябва да реализираме това мероприятие, вече трябва да имаме пределна яснота и по технологията, и по съдържанието на реализацията на тази мярка.
Струва ми се, че действително това ,което изрази като притеснение министърът на правосъдието по отношение на мярка 36 – “Изменение на Закона за съдебната власт”, по отношение на сроковете е напълно основателно. Поне вчера на това съвещание, на което повечето от нас присъстваха, чухме, че Върховната касационна прокуратура също има редица предложение за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, които биха позволили създаването на някои по-ефективни структури по тяхно виждане, които биха се отразили в противодействие на организираната престъпност и корупцията.
Прави ми впечатление, че под № 54 сме записали “Промени в НК и НПК”, а същевременно под № 64 сме записали “Изработване на цялостна концепция за наказателна политика и концепция за нов Наказателен кодекс”.
Тъй като до известна степен съм наказателноправник и криминолог, така формулирана задачата, поне втората, предизвиква няколко въпроса.
Наказателната политика – това е политиката, която определени органи предприемат за прилагане на дадено законодателство. Тоест тя може да се отрази в едни по-тежки санкции или даден вид присъди, или даден вид ефективност, или активизиране на органите. За мене задачата, която стои в момента, е разработване на концепция за наказателно законодателство, която да включва в единство материално право, процесуално право и изпълнително право.
Така че да преустановим онази практика, която от години се наблюдава – да работим на парче, една група да работи НПК, друга да работи Наказателния кодекс, третата да работи Закон за изпълнение на наказанието. Ив крайна сметка, когато се стиковат трите неща, да се получи доста съществено разминаване и затруднение в практиката.
Очевидно е, че съветът, който е съставен към министъра на правосъдието, трябва да отговори на редица въпроси, преди да започнат да се пишат конкретни въпроси, като например ще отидем ли към категоризация на престъпленията, в това число и наказателноправни простъпки, за да не виси все пак пробацията като някаква кръпка в тялото на наказателното законодателство, тъй като не отговаря на въпроса: Защо?
Ще отидем ли оттам нататък до отделни видове наказания за всяка една категория престъпления, до съответна процедура за налагане на всеки един вид наказание и след това – до съответен начин на изтърпяване, за да може това да бъде базата или основата, на която да се разработят трите закона?
Ако целта на тази работна група е само изработване на нов Наказателен кодекс, то за мене ние ще бъдем изправени след години отново пред проблема да си изясняваме концепцията за наказателното законодателство.
Има и един въпрос по отношение на мярка 77 – “Нова стратегия за продължаване на реформата в съдебната система за 2008 – 2013 година”, нещо изключително важно. Мене много ме блазни думичката “нова”. Искам да задам въпроса какво означава тя. Дали това ще означава и корекция на някои от досега предприетите мерки?
И мога да кажа съвсем ясно едно мое виждане по тези въпроси. Не мисля, че стъпките, които бяха предприети в значително орязване на правомощията на министъра на правосъдието по отношение на съдебната власт, бяха стъпка в правилната насока. Защото единствената възможност за контрол върху съдебната власт е това, което министърът на правосъдието имаше в ръцете си. В крайна сметка проблемът у нас не е, че съдебната власт у нас не е независима, а че тя е толкова независима, че липсват всякакви механизми за контрол върху нейната дейност.
Така че бих желал малко повече да чуя по какъв начин ще бъде изготвена тази нова стратегия и визира ли тя преглед на някои от досега предприетите действия.
И последният въпрос. Хубаво е да правим оценка на ефективността на оперативно-издирвателната дейност, но на фона на днешните информации, с които са пълни средствата за масова информация, най-малкото въпросите направо дрънчат в публичното пространство. Тогава, когато 94 процента от използваните специални разузнавателни средства са подслушване на стационарни и мобилни телефони и само 12 процента от тях се използват като ВДС-та след това по време на досъдебната фаза и съдебната фаза на наказателното производство, то за каква ефективност въобще можем да говорим? Защо в крайна сметка забравихме всички останали специални разузнавателни средства, като служители под прикритие, контролирани доставки и т.н., да не ги изброявам в момента?
Така че очевидно е необходим този анализ на ефективността, но мога да ви кажа, че към днешна дата оценката е повече от ясна. Въпросът е какви мерки ще се предприемат, за да може тази ефективност да бъде повишена.
И за финал искам да кажа моето мнение. Хубаво е на базата на този график да определим много по-ясно и много по-отчетливо не повече от 5 – 10 неща, които ще извършим в този период от време, които да имат очевиден резултат, за да можем да преодолеем тази негативна оценка, която се очаква.
С това аз приключвам. Колеги, имате думата за въпроси. Господин Софиянски поиска пръв думата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Благодаря господин председател. Уважаеми дами министри! Веднага искам да уточня, че няма да задавам въпроси, просто ще дам становище по позицията. Господин заместник-министър, към Вас нямам нищо.
Два конкретни случая. Те може да не са най-съществените, но ще споделя практика.
Първият е за черния списък, госпожа Тачева. Ако приемете съвет от човек, който се е опитвал да прави черен списък, не се опитвайте да го правите. Аз споделих тази позиция и миналия път2, когато се изказах. Просто това е нещо, което не може да действа. Аз за първи път чух, че в Германия действа. Аз съм правил челен списък с пълен неуспех, със самочувствието, че мога да санкционирам чрез черен списък некоректните към общината изпълнители. Не, не може, защото те винаги имат аргументи да оспорят черния списък.
По-скоро трябва да насочим усилията си към нормално провеждане на тръжните процедури. А когато проведеш нормално тръжната процедура, ти можеш да имаш съответните изисквания към некоректния изпълнител и в следващата тръжна процедура да го елиминираш.
Затова за втори път споделям, мисля, че и пред колегите споделих – просто черният списък, колкото и популярно и атрактивно да звучи, за мене е неизпълним. И неслучайно Вие споделихте че само в Германия са постигнали успех.
Вторият ми въпрос е за заменките.
Не бива да заместваме лошата практика и да я противопоставяме срещу правилния принцип. Да, в заменките има лоша практика. Но принципът на заменките, госпожа Грънчарова, е правилен. Не Ви опонирам, а просто споделям. И ще Ви дам аргументи.
Първо, това е една чисто икономическа практика. В много случаи, да не кажа в повечето случаи, тя решава проблемите на съсобственост. И тогава е абсолютно правилна, защото по този път ти даваш право на съсобственика, с който е държавата или съответно общината, да реализира инвестиционните намерения на един общ имот.
Второ, особено в земеделието и в горския фонд заменката е абсолютно правилна, стига да не бъде лоша практика. Тя е абсолютно правилна, защото довежда до реализирането на собствеността в много по-правилни на обществото и на частния собственик пропорции.
Така че ние не трябва само заради това, че са реализирани като лоша практика, да отиваме и да подменяме правилния принцип с лошата практика при неговата реализация.
Ще завърша със заменките още нещо. При правилната процедура, при коректната процедура това е най-добрият начин за борба със спекулацията. Защото когато ти имаш реални инвестиционни намерения, в самата процедура ти даваш възможност на контрол от страна на публичната институция върху реализацията на тези инвестиционни намерения и след това да я елиминираш и заменката да отпадне, ако не се реализират тези инвестиционни намерения. При свободната процедура в много случаи имотите са обект на спекулация – идва човек, който има възможности, няма инвестиционни намерения, винаги след години може да се изплъзне от инвестиционните си декларации при свободната процедура и да спекулира с придобития имот.
Затова, както и в предишния случай тук ние трябва да търсим нормален контрол и нормални процедури, а не механичното им елиминиране чрез законодателството. И тук, колкото и да е непопулярно, както Вие споделихте, да, непопулярно е, затова хората са ангажирани в обществения живот, за да отстояват правилни позиции, стига да могат да ги реализират по съответния начин. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря на господин Софиянски. Заповядайте, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Господин председател, уважаеми госпожи министри! Аз останах приятно изненадан от оценката, която министър Тачева дава на Инспектората, тоест началото, с което започна Инспекторатът. Казвам, че съм доволен, защото аз и доста независими депутати подкрепихме колегите, които бяха включени. Тъй като по наша оценка част от тях са високо професионално подготвени юристи. Пожелаваме в същия дух, със същия темп да започнат да контролират тази наистина лошо работеща съдебна система.
Аз към Вас, госпожо министър, имам един въпрос: имате ли информация до каква степен за това, че често пъти семейство юристи, единият адвокат, другият съдия гледат едни и същи дела? Аз не бих казал, че това е практика, но е доста често явление в съда. Имате ли такава информация и ако имате, как смятате да се преборите с това крайно опасно явление?
Един въпрос към господин Славов. Вие казахте да се ускори досъдебното производство. Аз бих попитал: Как? Как, след като имаме 1500 дознатели и 55-560 следователи? Следователите са натоварени и поемат някъде около 3 – 4 – 5 процента, другите – 90 и няколко. При съотношение в заплащането едно към три.
Второ. Тук се говори за някакво диференцирано заплащане. Извинявайте, не обичам силните думи, но това ще бъде една пълна глупост. Как ще ги диференцирате, по кой начин тези от Варна, от Пловдив и т.н.? Ами вижте, на тези, които имат по-малко работа, ще им дадете повече райони.
В тази връзка ще кажа, че аз започнах трудовата си дейност като следовател и след това бях в най-тежката Пернишка прокуратура. Там, където нямаше дела или имаше по 5 – 6 дела – в Брезник, в Трън, нямаше следователи, отиваха от Перник. Толкоз! Там, където няма нужда от местна прокуратура, нямаше. Закри се в Перник.
Дайте този начин да приложим. А не така – един ще получава повече, защото повече работи. как ще работи повече?
Вие заложихте пак един доста сериозен конфликт ДАНС – МВР, пак съотношение в заплатите. Моля ви, и едните, и другите имат своето място в държавата като отстояващи сигурността, реда законността в тази страна. Много е опасно туй нещо. То е заложено някога, защото имаше случаи, когато между Народната милиция и Държавна сигурност имаше различно заплащане, между армия и някои служби – различно. Просто е опасно. Така че ако искаме някои неща да ги правим, трябва да ги погледнем по-сериозно и по-дълбоко, защото иначе ефектът няма да бъде голям. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Има думата господин Константин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми членове на Министерския съвет! бих искал като начало да изразя действително тревогата си от това, което министър Тачева каза, че няма надежда за скорошно изграждане на единна концепция за наказателно-правна политика. Бих искал Вие да ми кажете: ако от Вас зависи, каква би трябвало да бъде насоката? Защото днес, в тази ситуация на последния шанс да избегнем предпазната клауза такава фундаментална констатация буди особена тревога. И тук се присъединявам към анализа на господин председателя.
И тъй като днес е 25 септември, аз бих желал чрез няколко кратки въпроса от моя страна да фокусирате Вашите отговори върху постигнатото от август до 15 септември, срокове, които вече са изтекли.
Бихте ли ни казали приблизителния брой на проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет и най-вече кои са най-значимите от гледна точка на обществения интерес за периода до към 15 септември? Това се отнася, разбира се, и за друг важен елемент на вашия план, а той е: към днешна дата как оценявате ефективността на работата на прокуратурата, чрез кои качествени показатели, тъй като това е особено важно както за народните представители, така и за обществото? Да ни запознаете със субстанцията на тези показатели и все пак да кажете какви са наблюденията Ви за периода от август до 15-20 септември 2008 година.
Мярка номер 8 касае промяна на акцента на проверките, извършвани от Инспектората. Бихте ли характеризирали по-конкретно тази промяна на акцента – от какъв акцент към какво фокусиране преминавате? Това е важно за нас.
Разбира се, в заключение бих искал да кажа следните две неща.
Макар и водещо да е Министерството на финансите, за нас би било интересно да се запознаем с предвижданото увеличаване на броя на специализираните проверки в търговски обекти, предлагащи акцизни стоки. Това е много важно както за нас, така и за нашите европейски партньори. Към 15-20 септември какъв е качественият принос на този план в увеличаване на броя и ефективността на тези проверки?!
И в заключение, тъй като виждам, че точка 17 е въвеждането на системата на единен фиш на контролно-пропускателен пункт Калотина, аз искам да изразя смущението на много мои съграждани от това, че безспорно може би единният фиш противодейства по някакъв начин на корупцията, но много хора се оплакват от много високата такса, която те плащат поради банковата услуга, съпътстваща осъществяването на единния фиш. Аз самият изживях това. между другото, това беше през месец август, не знам дали е променено.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: То беше по-скоро долу при Свиленград, когато се въведе за първи път.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: През август получих десетки обаждания по този въпрос. от една страна, хората приветстваха това като път за преодоляване на пограничната корупция. Но, от друга страна, те се оплакваха от това, че не зная защо, е прекалено висока таксата.
Това, което господин председателят казва, може би е успокоително. Но така или иначе бих искал да предоставя на вашето внимание и тази бележка на много българи. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря и аз. Понеже не виждам други желаещи да зададат въпроси, уважаеми гости, имате думата за становища, за отговор на поставените въпроси.
Имате думата, уважаема госпожо министър по европейските въпроси.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Започвам по реда на въпросите.
Следващият доклад на Европейската комисия най-вероятно ще бъде през януари или февруари, все още не е фиксиран. Но традиционно докладът излиза в началото на февруари. Той ще е междинен доклад и ще предшества фактологично политически доклада, който ще излезе най-вероятно през месец юли следващата година.
За този график с неотложни мерки. Пак казвам, правителството работи по плана за действие, който е изработен и консултиран с Европейската комисия. Този график имаше за цел да адресира всички онези конкретни бележки, които се появяват и ние констатираме в последния доклад на Европейската комисия. Той практически трасира процеса до следващия доклад. Тогава ще преценим дали е необходим друг график с други неотложни мерки, върху който ние да се концентрираме.
Споменахте за хармонизацията на законите и за това да се концентрираме върху три, четири или пет неща от този график, които да изпълним, които са същностни – нещо, на което аз категорично бих възразила. Разбира се, част от мерките са фундаментални, част от тях са с повече технически характер. Но истински важно е всяка една от институциите, които са въвлечени в този процес, да си свърши ангажимента и по възможност да го свърши в много ускорени срокове. Искам да кажа в този дух, че когато говорим за срок и качество, признавам си, второто е драматично по-важно.
От тази гледна точка дори ако един законопроект прескочи със седмица – две или ако има основателни причини, с повече своя срок но предложи качествен продукт, смятам, че има всички аргументи да обосновем това закъснение.
Всичките тези промени, които се дават като законодателен акт, не са промени, които имат за цел да хармонизират нашето законодателство с европейското. Държа да направим тази разлика. Те са промени, чиято необходимост се е доказвала тук на терен. И точно поради тази причина ние променяме един закон, който практически към един по-заден момент беше хармонизиран с европейското законодателство – такъв е Законът за обществените поръчки. Спомняте си, че в хода на преговорите той беше променян, практически беше унифициран с европейското законодателство. Но има ли обикновен българин, който казва, че обществените поръчки в България са прозрачни? Не мисля, че има.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има 12 процента.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Аз не бих присъединила себе си към тези 12 процента. И смятам, че всяко усилие, което можем да направим в посока изобщо на отваряне на целия този процес, си струва най-вече заради самите нас.
Сигурна съм, че специално членовете на тази комисия са чели доклада и в онази синтезирана политическа част, и в по-разгърнатата техническа част и знаете, че там голяма част от бележките са много конкретни.
И точно това е нашата цел – да адресираме съвсем конкретно, съвсем прагматично бележките, включително и по отношение на един такъв очевидно чувствителен за българския парламент въпрос като промените в Закона за комисията “Кушлев”. Смятам, че няма българин, който се чувства комфортно, когато вижда, че в една голяма част от случаите, в които се иска обезпечение на даден имот, междувременно той вече е прехвърлен на втори, трети и т.н. лица. Лично аз не се комфортно.
Смятам, че изтеглянето изобщо на момента, в който може да се сезира тази комисия малко по-напред във времето, също е положителна стъпка в правилната посока.
Ние не работим в стандартна среда. И от тази гледна точка включително и сравненията ,че в еди-коя си държава това не е така, някак си нищо не носят като добавена стойност. Например в повечето държави – членки на Европейския съюз – министър Тачева трябва да знае по-добре – моята информация показва, че съдилищата не са длъжни да публикуват решенията си на интернет-страницата. Да, но ние смятаме, че това е позитивна стъпка. И не защото тя се предписва от който и да е европейски акт, а защото това отваря като о много по-голямата тема за отчетност на съдебната система. И тук ние наистина трябва да си даваме сметка, че когато имаме претенция, тя съвсем закономерно – и така трябва да бъде – е насочена към правителството, което и да е то, към Народното събрание, каквито и политически сили да представлява, но и към съдебната система.
Парламентарният контрол върху ДАНС – също изрично записано. Начинът, по който това ще се осъществи, е въпрос на преценка от народните представители, от политическите сили. Различният подход носи различни предимства и недостатъци. Във всеки случай надявам се, че тази мярка може да бъде реализирана през месец октомври. Вече говорихме с представителите на политическите сили. И въпрос наистина на политическа воля и на политическо виждане е това да стане по най-добрия начин. Аз си представям, че трябва да мислим за достатъчно представителен и за опозицията формат, който да легитимира този вид парламентарен контрол върху една нова служба, която показва резултати, може би с всички затруднения, с които се сблъсква една такава служба за сигурност.
Специално за това е сложен като отговорник министърът по европейските въпроси, не защото аз мога да определя каква да е тази комисия, това ще е решение на депутатите на политическите сили. Мислихме, умувахме, че не върви с решение на Министерския съвет да задължаваме една институция като парламента. Така че само от респект към вас това сме го направили, по-скоро за наше вътрешно дисциплиниращо действие.
Това, което господин Софиянски повдигна като въпрос. мисля, че той напусна залата. Въпреки това с няколко думи ще кажа. Мисля, че съвсем коректно и съвсем конструктивно той изрази своето мнение. Струва ми се, че темата има нужда от наистина такъв широк обществен дебат. Не знам, замяната най-общо си е правен способ и по това никой не спори. Първо е добре да си даваме сметка, че тук говорим само за държавна и за общинска собственост и за начина, по който този инструмент е тотално дискредитиран в българските условия.
Така че според мене едно категорично решение в тази посока би пресрещнало и някаква обществена непримиримост, обществено напрежение по въпроса, разбира се, с прецизиране на случаите, в които такива изключения ще бъдат допускани.
Съвсем коректно беше поставен въпросът за съсобствеността. Очевидно,че там е необходима замяна. Има такива случаи, когато говорим за международни споразумения, когато се прехвърля имот между едно министерство и друго министерство. Не рядко това е единственият възможен способ.
За земеделските земи съм малко скептична.
За горския фонд – това, което пострада в много голяма степен през последните години, бяха точно горите. В същия момент си давам сметка, че там трябва да се помисли за една по-сериозна финансова ангажираност на държавата, така че този фонд да се укрупнява. Но пак казвам, през следващите 10 дни група от всички заинтересовани министерства ще намери, надявам се, най-удачното решение.
За Националната агенция за приходите беше споменато. Смятам, че те много съвестно и практически почти са покрили всичките си мерки за септември. Може да поканите госпожа Мургина. Миналия ден направихме един по-широк формат, в който тя изнесе цялата информация. Включително и този въпрос, който господин Димитров спомена за проверките в търговски вериги на акцизни стоки. Такъв тип проверки са реализирани и се реализират. Работи се доста последователно. Ефектът от тях е добре наистина специалистите да го споделят професионално с вас.
По отношение на Калотина мярката е вече изпълнена. Признавам си, че не мога да взема отношение по въпроса за високата такса, но ще го проверя.
Колежката от моя екип ми казва, че всъщност още на втория ден тези такси са били намалени. Така че допускам, че въпросът вече не е актуален, но ще го проверя още веднъж с министър Николай Василев.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, госпожо Тачева.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря, господин председател. Аз ще направя един кратък коментар само на изказването на Стефан Софиянски за този черен списък, защото аз действително по същия начин като него разсъждавам. Не е въпросът да напишем критерии за фирми, защото в крайна сметка ние можем да се съгласим, че тази фирма е извършила финансово нарушение, но след това този, който е регистрирал тази фирма, да я закрие и да открие нова. Затова е много сложно да го разработим. Но аз също смятам, че ако в Закона за обществените поръчки има съответни промени, които вървят сега и мисля, че законопроектът вече е в Народното събрание, ще направим такъв преглед. Защото ми се струва – това, което и той каза, - че нормалното провеждане на тръжната процедура ти дава основание да кажеш тази фирма да участва или не.
На въпроса на господин Величков – дали имаме информация за семейство адвокат и съдия да работят по конкретно дело. Аз нямам конкретно такава информация. Но в законопроекта за конфликт на интереси и за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси бяхме заложили текст включително и за магистратите. Ако Вие имате такава информация, ми я дайте. Знам, че има места, в които съпругата е съдия, съпругът е прокурор или двамата са административни съдии. Имаме съд, в който жената е председател на съда, а съпругът е съдия в същия съд. Има неща, които трябва да изчистим.
Но въпросът е, че е недопустимо това, което Вие казвате – съпругата да бъде адвокат по конкретно дело, а съпругът да бъде съдия. Ако имате такава информация, дайте я Инспекторатът да я провери, защото това е основание за отвод. И въобще не е необходимо да има никакъв текст в Закона за конфликт на интереси – в НПК и в ГПК има по-добър текст. Знаете за какво става дума.
На въпросите, свързани с концепцията за наказателно-правна политика и новия Наказателен кодекс – ще ги съчетая. Като сме написали на 15 ноември промени на НК, едното не обезсмисля другото. Защото през годините това трябваше да бъде направено много отдавна. Вие знаете,че от две години имаме нов Наказателно-процесуален кодекс. Готови сме в Министерството на правосъдието с нов Закон за изпълнение на наказанията на базата на една концепция за развитие на местата за лишаване от свобода. И след доклада от февруари, в който ние сами си казахме, че този 40-годишен Наказателен кодекс ни пречи и трябва да напишем нов, съвсем естествено дойде изречението в доклада – нов Наказателен кодекс.
Затова ние сега ще направим съответните промени в Наказателния кодекс, които са дошли по предложение от прокуратурата, от следствието, от други, дори неправителствени организации. Не съм казала, че няма да се справим до декември, но е малко сложно, защото този Консултативен съвет, така, както аз го бях замислила, всъщност се занимава малко с други неща и всеки ден там се раждат нови идеи. А нещата, които трябва да се направят, всъщност са онези, за които говори господин Червеняков, които всъщност той започна да коментира още от 1996 година, но тогава не му стигна времето да разработи тази концепция за наказателно-правна политика, действително простъпки, нарушения, престъпления, съответните наказания. Не че сега го нямаме същото.
Даже ще кажа още едно изречение. Ние сме готови с Административно-наказателен кодекс, но умишлено не го вкарваме, за да можем поне да видим концепцията за наказателна политика, поне да видим концепцията за нов Наказателен кодекс. Заради това съм възложила на двама конкретни експерти – оказа се, че нямаме много експерти, които да напишат това нещо – да седнат да го напишат, след това да сглобим и едва тогава да събираме Консултативния съвет, за да започнем да разсъждаваме по нещо готово. Работим, няма да кажа съвсем без пари, но с много по-ограничени средства.
Затова казвам – Наказателно-процесуалният кодекс и Наказателният кодекс ще вървят като промени, първо, за да синхронизираме онези промени, които Законът за МВР направи, които трябва да намерят съответното място в Наказателно-процесуалният кодекс. Наказателният кодекс ще върви на базата на всички онези, но не през идеята на всяка цена да завишим наказанията, защото това не е механизмът, който работи.
Аз вчера имах възможност да кажа, че ние трябва всъщност да направим по-сериозна оценка на контролната система и всъщност да се радваме, ако сме предотвратили престъпление, а не ако на всяка цена сложим 20 години лишаваме от свобода. Защото към момента имаме 12 000 затворника, няма да говорим за квадратни метри, за правата на лишените от свобода, за предписанията на Комитета по изтезания, макар че много дълго мога да говоря и за това.
Качествените показатели на прокуратурата. Действително това е записано като една конкретна мярка. Мисля, че няма човек в тази зала, който да не знае, че единствената оценка за качеството на работа на прокуратурата е осъдителната присъда. Първо обвинителен акт и след това осъдителна присъда.
Факт е, че ние имаме още проблеми със статистическото отчитане и в МВР, и в прокуратурата, и в съда. Факт е, че се работи от много години по единната система за противодействие на престъпността. Затова, ако проследите внимателно графика, ще видите, че някъде през ноември ние трябва да вземем окончателно решение какво се случва с единната система за противодействие на престъпността, която е замислена от 1995 – 1996 година. Така, както е замислена тази система, ще ни дава ли онази информация, която е необходима на МВР да се бори с организираната престъпност и корупцията. И ако не, да кажем, че онези 12 млн. лв., които сме изхарчили, остават така и мислим за друга система. Ако не, казваме: трябва ни още нещо, за това ни трябва еди-каква си сума пари. Дава се тази сума пари, защото правителството има решение за това и много бързо тази система влиза в действие.
Но имаме проблеми по съвместимостта на ведомствените системи с тази на единната система за противодействие на престъпността. Не искам да влизам в детайли. Но имаме ясна идея и стъпки, които трябва да предприемем.
По мярка номер 8 – за работа на Инспектората. Тя е свързана по-скоро с промяна на акцента на проверките.
В доклада имаше едно изречение, което казваше, че Инспекторатът трябва да заложи повече на проверки, които са свързани с антикорупционен характер, и да заложи на проверки, по които се самосезира.
Трябва да кажа, че Инспекторатът работи по годишни планови програми, които се утвърждават от Висшия съдебен съвет, и по 6-месечни такива. и едновременно с това не само заради това изречение, но от създаването си Инспекторатът работи по проверки на сигнали на граждани. Включително аз препращам всички онези сигнали, жалби на граждани, включително на други институции на Президентството, на Комисията по жалби и петиции. Всеки, който се сети, изпраща до министъра на правосъдието. Аз ги препращам, когато касаят работата на съдебната власт.
Има към този момент за сроковете, за които казах, 6 дисциплинарни производства, които са образувани по проверки от Инспектората. Включително вчера на заседанието на Висшия съдебен съвет по една моя констатация имаше предложение за дисциплинарно производство на един съдия от градски съд заради забавяне на конкретно дело, което не позволи да бъдат осиновени две деца от афро-азиатски произход, заради това, че делото беше насрочено след изтичане на срока на разрешението за осиновяване.
Когато внесохме това, се оказа, че Инспекторатът прави проверка на този съдия и се оказа, че няма да налагаме порицание, оттеглихме точката, за да може всъщност да се получи съответното наказание на съдията, който е допуснал забавяне не само на този акт, а и на много други актове.
Аз мисля – не само мисля, то просто са видими резултатите. И ако има нещо, което ние показваме от работата на съдебната власт, това е работата на Инспектората. Очакваме такива и от Висшия съдебен съвет.
Кое е другото, което е важно като акцент за работа на Инспектората. Имат вече включително направено едно предложение за тълкувателно решение по съкратеното следствие. Но ние дебатираме в Наказателно-процесуалния кодекс да променим текста. Става дума за това, когато се признаеш за виновен, да се слезе под минимума и т.н., и т.н.
Това, което те работят също, са делата на ОЛАФ. Всяко едно дело, което беше фиксирано в доклада на ОЛАФ от юли месец, се проверява от Инспектората и ОЛАФ ще получава съответната информация по движението на тези дела.
Още нещо, което трябва да кажа, е, че на базата на онези проверки, които инициира Инспекторатът в три апелативни района, не само по наказателните дела, но и по гражданските вече има образувани включително и производства - и във Варна срещу един съдия изпълнител, и в Горна Оряховица дисциплинарно производство по публикации в медиите. Така че там нещата вървят добре.
Още повече, че председателят на Върховния касационен съд в началото на октомври ще направи едно национално съвещание с всички председатели на съдилища или по-скоро с част от наказателните съдии, за да можем да изследваме докладите на Инспектората, които са свързани с върнати за доразследване дела и с отлагане на делата – говоря не само за наказателните, но и гражданските дела.
За новата стратегия. Действително е написана нова стратегия, нова стратегия в смисъл на това ,че през 2001 година разписахме стратегията за съдебна реформа, след това, някъде през 2005 – 2006 година я актуализирахме. Сега през 2008 година пишем нова стратегия, но като продължаваща стратегия за съдебната реформа с фокус конституционни промени, Закон за съдебната власт, съдебното изпълнение, информационните технологии на съдебната власт, достъп до правосъдие.
Ние не предлагаме Велико Народно събрание. Ако постигнем съгласие за това, че трябва да направим промяна в структурата на съдебната власт, а оттам на Висшия съдебен съвет, и на числеността, и на квотите, мисля ,че не е необходимо да свикваме Велико Народно събрание.
Вече са сформирани работните групи, които работят по тези конкретни теми. До края на годината се надявам да бъдем готови с проекта за стратегия като краткосрочни, средносрочни и дългосрочни приоритети.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, министър Тачева.
Има думата господин Славов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители, аз ще отговоря на въпросите, поставени към мене.
На въпроса на господин Величков относно ресурсното обезпечаване на кадрите в Министерството на вътрешните работи или заплатите на кадрите в министерството на вътрешните работи. Обаче трябва да подчертая, че това е и бюджетен въпрос. в крайна сметка колкото пари са отпуснати по бюджета на Министерството на вътрешните работи, толкова бихме могли да позволим да бъде заплащането.
Разбира се, този отговор не изчерпва въпроса. Напротив, въпросът е в рамките на този ресурс какво правим. Веднъж в рамките на този ресурс ръководството на МВР счита, че е необходимо наистина да бъде диференцирано заплащането, дотолкова доколкото различните служители дават различни резултати – и като натовареност, и като срокове, в които изпълняват възложените им задачи и в частност разследването, и като качество на своята работа. Както и госпожа Тачева каза, в крайна сметка целта на всички е една осъдителна присъда или в случая повдигнато обвинение.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не само такава, може да е и оправдателна. Но да има присъда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Да, присъда – осъдителна или оправдателна. Като крайна сметка тук сме на стадия повдигнато обвинение.
Така че обективни критерии за измерване има и те трябва да се прилагат. Съответно това поощрява служителите, които горят в работата си.
Друга мярка – и тя е свързана вече с нормативната уредба, която в сегашния си вид и сегашната си гъвкавост, каквато я виждаме – ще ни позволи да постигаме точно това, което и Вие предложихте и казвате, че е било практика. Да, там, където не достигат хора, независимо в рамките на дадена служба или в страната, те ще бъдат пренасочвани. Именно по този начин ще се преодолява недостатъка липса на кадри на едно или друго място.
А по отношение на диференцираното заплащане ще кажа само една реплика в защита на тази теза. Знаете много добре, че наистина има много сериозна разлика в жизнения стандарт в малките населени места и в големите градове. Тоест за да привличаме служители в големите градове, трябва да им предложил и друго заплащане. Освен това и тежестта на случаите е различна. Така че това трябва да бъде отчетено, разбира се, в разумни граници. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря.
Уважаеми колеги, разрешете от ваше име да благодарим на представителите на изпълнителната власт за информацията, която получихме. Да се надяваме, че в изпълнението на този график ще имаме и други оценки от Европейската комисия в междинния доклад в края на януари – началото на февруари. Да се надяваме, че ще имаме вече значителни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Искам да уверим представителите на изпълнителната власт още веднъж в нашето съдействие и да им пожелаем лека работа.
Закривам заседанието.

Стенограф:
(Божана Попова)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:


(Младен Червеняков)