П Р О Т О К О Л

№ 19


На 19 януари 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


1. Среща с посланика на Република Австрия у нас г-н Карл Дийм, на която ще бъдат представени и дискутирани приоритетите в работата на австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз.
За участие в срещата са поканени също г-н Джеръми Хил, посланик на Великобритания, страна, председателстваща Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2005 година, г-н Кауко Ямсен, посланик на Финландия, страна, която ще председателства Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2006 година, и г-н Димитрис Куркулас, Ръководител на Делегацията на Европейската комисия.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-34/27.12.2005 г. за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на европейските общности от името на Европейската общност, променящо Годишното финансово споразумение за 2004 г. по програма САПАРД (Специалната присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България) – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-65/8.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от Министерския съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-2/10.01.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от Министерския съвет.

Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-1/10.01.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Карл Дийм – посланик на Република Австрия, Джеръми Хил – посланик на Великобритания, Кауко Ямсен – посланик на Финландия, Димитрис Куркулас – ръководител на делегацията на Европейската комисия, Нина Радева - заместник-министър на икономиката и енергетиката, Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието и горите; от Министерството на вътрешните работни: Камен Пенков – заместник-министър, Божидар Василев – началник на служба “КОС” към Дирекция “Национална служба полиция”, Силвана Любенова - директор на Дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Сред нас е представителят на Председателството, посланикът на Република Австрия Негово превъзходителство Карл Дийм, представителите на Тройката – представителят на Кралство Великобритания и Северна Ирландия – Обединеното Кралство, Негово превъзходителство Джеръми Хил, посланикът на Финландия Негово Превъзходителство Кауко Ямсен, който ще поеме следващото председателство и, разбира се, постоянният представител на Европейската комисия в България господин Димитрис Куркулас
Бих искал да ги приветствам с “Добре дошли” и да им благодаря, че в този важен за нас етап, може би най-важният период във връзка с осъществяването на нашите ангажименти във връзка с членството ни в Европейския съюз от 1 януари 2007 година те се отзоваха на поканата ни да представят пред Комисията по европейска интеграция перспективите на работата в Европейския съюз под председателството на Република Австрия и, разбира се, тази част от перспективите, които засягат нашето европейско бъдеще.
Аз вчера имах привилегията и възможността да чуя лично от канцлера на Република Австрия г-н Шусел приоритетите на австрийското председателство, както той ги представи пред Европейския парламент. Започна вече и една дискусия по този въпрос както по отношение на някои от новите идеи, за които вие ще чуете, така и по въпроса да се увеличи прозрачността в работата на европейските институции.
Както е известно, в нашата комисия ние също така ще следим работата на българското правителство на основа на програмата за работа на Европейската комисия и на европейското председателство и наред с хармонизационните закони ще се занимаваме с това, което се разглежда днес от институциите на Европейския съюз, за да можем постепенно да се подготвим и за периода след влизането ни в Европейския съюз да бъдем една комисия на националния парламент, която активно участва в европейските дела и активно действа да се прилага принципът на субсидиарността.
С тези няколко думи бих искал още веднъж да приветствам посланик Дийм и да му предоставя думата.
Заповядайте, господин посланик.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО КАРЛ ДИЙМ: Бих искал да ви благодаря за поканата да присъствам на вашето заседание.
Що се отнася до това, че сте ме поканили в парламента, аз съм изпълнен с респект, защото в дългата си кариера имаше един министър, който беше заемал абсолютно всички постове и дори когато се пенсионира, всички все още се страхуваха от него. Направиха го външен министър. И когато всички се страхуваха от него, той се притесняваше, когато го викаха в парламента.
И така, на моите колеги, които така любезно присъстваха на церемонията в Министерския съвет, се каза, че те не могат да чуят нищо ново от мене, защото това, което казах, ще го повторя. Но се надявам, че вие в това, което чухте от мене и това, което нашият канцлер г-н Шулц каза вчера в Страсбург, ще намерите нещо интересно за това какво се очаква и какво предстои.
Още веднъж благодаря за поканата.
Искам да коментирам нещата, които каза господин Шулц.
Разбира се, да поемеш председателството, е голяма чест за всеки, почетна задача за хората, които изпълняват всеки ден работата си в президентството и особено за посланиците в чужбина.
Началото на всяко председателство е момент, изпълнен с емоции и надежди, защото ние искаме да служим на Европа. В нашия случай това означава да се занимаваме с 600 папки от всички облрасти на политиката.
Приоритетът на нашето председателство се основава на общата работа на австрийското и финландското председателство. 16 665 документа са тези, с които трябва да работим.
Финландското председателство ще се съсредоточи върху осигуряване на работни места, развитие на европейския социален водел, спечелване на доверието и вярата на гражданите в Европейския съюз, засилване ролята на Европейския съюз, изтъкването му като надежден партньор пред целия европейски свят.
През следващите няколко месеца ние ще имаме срещи на високо равнище с Русия, Япония, Латинска Америка, Съединените щати, за да можем да създадем по-голям ръст на икономиката и разширяване на възможностите за заетост на работната ръка.
Ние трябва да създадем макроикономически условия, които ще ни помогнат да постигнем конкретен напредък в структурната политика и в политиката по заетостта.
Ние ще продължим работата и проучванията, които се извършват в университетите, развитието на образованието, демографските процеси.
Ще продължим развитието на научно-изследователската работа, за да можем най-сетне да достигнем конкретни резултати в конкурентноспособността и иновациите в периода между 2007 и 2013 година, като главната цел трябва да бъде постигната през 2006 година.
По отношение на младежта ние ще работим по Лисабонската стратегия за вземане на младежи на работа, за подобряване на тяхното образование и за задълбочаване привлекателността на семейния живот и професиите.
Миналата година в Австрия ние обсъждахме устойчивото развитие на околната среда и възможностите за нейното опазване. Това означава, че сегашното поколение ще гарантира бъдещето на бъдещите поколения, без да компрометира тяхната позиция.
Шестдесет на сто ок населението е по-старо от 60 години, за разлика от много други държави, които имат много по-младо население. Така че ние имаме всеобхватна стратегия за устойчиво развитие през 2006 година.
През следващите няколко месеца ние ще се опитаме да сключим споразумение между Европейския парламенти Европейската комисия.
Вчера парламентът отказа да се съгласи с приетото от Съвета решение. това, разбира се, не ни помага в нашата работа, тъй като парламентът има нужда от повече пари, от още няколкостотин милиарда евро. Тази нужда по някакъв начин трябва да бъде удовлетворена. Изненадата не дойде от институциите, които не желаеха да приемат автоматично някакво решение, а от задружните усилия да се постигне споразумение по въпроси, които биха ни придвижили напред.
Надяваме се, че Българският парламент и Европейският парламент ще подкрепят в това отношение канцлера Шулц.
Споразумяваме се да вземем решение в Съвета по около 40 разпоредби, между които и за разпределение на бюджета по различни програми на Европейския съюз.
За да можем да продължим дебата по европейския начин на живот, европейското председателство на 27 и 28 януари в Залцбург ще бъде свикана конференция по въпроси като ролята и значението на Европейския съюз, целите на съюз, възможностите на съюза и възможностите за общо европейско бъдеще. Конференцията се нарича “Звукът на Европа”.
Въпросите за субсидиарността ще бъдат обсъждани на 18 и 19 април, пак в Залцбург.
Човешките права – това е друг приоритет, който стои на едно от първите места в нашия дневен ред. Той е свързан с работата на Агенцията по общочовешките права, която ще бъде създадена във Виена и която ще влезе в действие от 1 януари 2007 година.
Както споменах, канцлерът Шулц представи вчера пред Европейския парламент нашата програма , а скоро Европейският парламент ще има членове, които са избрани в България. Сега Европейският парламент има 18 български наблюдатели. Това е един парламент, който винаги е бил динамото на интеграцията и го е прилагал за прилагане на европейския дневен ред в страните от Европа през 70-те години. Неговата работа ни даде възможност да постигнем европейска интеграция чрез пряко гласуване, даде пълномощия на европейските народи, подпомогна за Договора за европейския съюз, за правилата на конвента и за проектоконституцията.
Споменавам това поради необходимостта Европейският съюз да се превърне от съюз на държави в съюз на народите на тези държави. Това означава законност и легитимност на интеграцията, а също така засилване на доверието у нашите граждани.
В Европейския съюз за съжаление не преобладава толкова оптимистично настроение, особено що се отнася до европейската идентичност. Много от нашите народи не се отнасят особено благосклонно към това понятие и това също трябва да се има предвид. Няма смисъл да следваме сляпо линията на интеграция, без да си даваме сметка за европейската идентичност. Невинаги нашите граждани живеят със съзнанието за европейската идентичност. Смятам, че в това отношение, ако не се обърне внимание на съществуващите реалности, европейската мечта може да замре.
Естествено не става дума за популистко мнение. Това, което е необходимо, е един задълбочен диалог между гражданите, създаване на оптимистични настроения у народите по отношение на интеграцията на Европа, процес, който трябва да се отличава с оптимизъм и с чувство на реалност.
Трябва да се опитаме по-задълбочено да разясняваме необходимостта и предимствата на комуникациите и на общуването вътре в Европейския съюз чрез страните, чрез институциите в дадените държави, чрез неправителствените организации, чрез посолствата.
Нашето посолство се опитва да работи с тези принципи на демократичност, диалог, дискусия. В България с помощта на Делегацията на Европейската комисия българското Министерство на външните работи и неправителствените организации ще бъдат наши помощници в това отношение.
Аз не говоря за някакво бюрократично, празно упражнение, а за нашето желание да се постигне успех в бъдеще. Защото споразумението върху нашите цели винаги ще подпомогне нашата работа.
Нека да спомена проекта “Галилео”, който ни дава толкова големи възможности да получим подкрепата на европейските държави за изграждане и интегриране на европейския модел, който включва социална справедливост, признаване на образованието, а чрез него да можем да постигнем единство.
Искам да кажа няколко думи за Конституцията и разширяването.
Бъдещето на конституционния договор е една от най-деликатните теми по време на австрийското председателство, защото се касае за един всеобхватен процес на 28 държави, за участие на европейските институции и правителства. Сега Конституцията е ратифицирана от 14 държави – членки, които имат 50 процента от населението на Европейския съюз. Реформите, които предвижда Конституцията, са жизнено важни и те са причина тази конституция да бъде съставена, защото чрез тях трябва да се увеличи доверието на гражданите на Европейския съюз.
Нашият канцлер господин Шусел каза, когато гласуваха французите: “Конституцията не е мъртва”. Когато гласуваха холандците, той каза: “Конституцията може да е мъртва”. Но ние имаме още месеци пред себе си.
През юли 2005 година Европейският съюз реши да сложи началото на едно общо решение, в което да се разисква по националния дебат за бъдещето на Европейския съюз. ние възнамеряваме да внесем европейско равнище чрез този дебат на конференцията “Духът на Европа”. Там ще се обмислят резултатите от размишленията и ще се дефинират перспективите на бъдещето. Ще се опитаме да насърчим създаването на предварителна пътна карта с най-важните теми.
Разширяването на Европейския съюз засега е успешно и укрепи Европа. България и Румъния ще станат новите членове на Европейския съюз въз основа на договорите за присъединяване, подписани в Люксембург.
Знам, че се намирам в Българския парламент. Гледайки отсреща часовника на Банката, виждам, че той показва колко още дни остават и аз започвам да си мисля, че тези дни действат парализиращо. Не трябва да се поддавате на чувството на парализа и да се съмнявате дали ще успеете.
Европейският съвет трябва да вземе окончателното си решение по датата на влизането на България в Европейския съюз. това ще стане след доклада на Европейската комисия по отношение на съдебните и другите мерки, които са необходимо условие за присъединяването ми към Европейския съюз.
Аз искам да ви поздравя за впечатляващата работа, която сте извършили с приемането на толкова много закони и с промените, които искате да въведете в Конституцията. Това постижение е от изключително голямо значение.
С голямо задоволство отбелязвам, че в България Европейският съюз се ползва с авторитет и доверието в него е голямо. Но хората очакват прекалено много. От собствен опит знам, че когато Австрия стана член на Европейския съюз, в момента, в който се присъединихме към Шенгенското споразумение и в момента, когато приехме да се присъединим към Европейската зона и това ни спести пари, хората моментално осъзнаха за какво става дума. Аз се надявам, че техният пример ще убеди българите що за член на Европейския съюз ще стане България и какво ще получат българите от това. успехът ще бъде много голям, ако българското население бъде предварително подготвено. Това ще помогне на страни като Хърватия и Турция, преговорите за присъединяването на които започнаха през месец октомври миналата година. Ние се споразумяхме по рамката на преговорите. Всяка държава – кандидат ще бъде третирана индивидуално въз основа на собствените й постижения и на собствените й достойнства.
Що се отнася до бившата югославска република Македония, ние ще й дадем статут на страна-кандидат и съответно ще продължим да прилагаме критериите от Копенхаген за ефективно прилагане на споразумението за асоцииране.
Балканските страни са много интересни за нас. Нашата цел е стъпка по стъпка да присъединим към Европейския съюз Западните Балкани.
Искаме всяка държава да се присъедини към Европейския съюз въз основа на собствените й достойнства. И това е една от първите точки в нашия дневен ред.
Всички страни ще бъдат членки на Европейския съюз – това изтъкваме във всички срещи с тях. По време на нашето председателство ще има още 6 или 8 такива срещи. Идеята ни е да продължим работа по стабилизиране на споразумението на асоцииране и за стабилизиране на преговорите по това споразумение с останалите страни. Както знаете, всички ние сме опитни хора и знаем как да си свършим работа.
В заключение, госпожи и господа, позволете ми да отправя три пожелания:
- необходимо ни е по-голямо доверие от страна на гражданите на Европейския съюз;
- необходима ни е по-голяма яснота вътре в Европейския съюз;
- необходима ни е вяра в работата на Европейския съюз.
Надявам се, че всички ние ще работим заедно. Всеки от нас е член на Европейския съюз и допринася за неговия успех, както може да допринесе и за неговия провал.
Затова искам специално да подчертая следното. Ние като членове на Европейския съюз и вие като бъдещи членове на Европейския съюз се срещаме. Ние искаме всичко, което се говори за нас, да не е това, което се прави в Брюксел, а да бъдем оценявани по собствените ни качества.
Канцлерът Шусел каза: Когато критикувате, критикувайте правителствата за решенията, които те вземат, а не това, което някой взема от тях.
Ние всички като страни и като личности сме част от Европа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин посланик Дийм за подробното изложение за работата на австрийското, а и на финландското председателство до края на годината.
За нас е много важно да съсредоточим своите усилия в рамката, която Вие очертахте.
Искам все пак да Ви уверя, че часовникът, който отмерва дните, за нас играе ролята на стимул да изпълняваме поетите ангажименти и програмата, която сме приели.
Единственото, което може да ни парализира, би било през юни Съветът да отложи нашето членство с една година. Тогава в България никой нищо няма да прави през следващите 18 месеца. Но това, разбира се, е въпрос, до който ние, надяваме се, няма да стигнем, тъй като действително съдържа голяма ирония фактът, че ние работим за да ни приемат навреме и ни поставят много условия. След това след една година приемането става автоматично. Това е доста странна ситуация, включена в Договора за присъединяване за България и Румъния. Надяваме се ,че ние няма да можем да попаднем в нея.
Така че ние сме убедени, че 1 януари 2007 година ще бъде датата на нашето членство. Въпросът е дали във всички области ще сме готови, за да не се приложат другите защитни мерки, които съществуват за всички присъединяващи се страни, свързани с вътрешния пазар, с правосъдието и вътрешните работи, а също така свързани и с нашите възможности да се справим с конкуренцията, която ще се очертава пред нас през следващия период.
Ние наистина не вярваме, че след 1 януари 2007 година ще се случат чудеса, но, от друга страна, вярваме, че България, макар и малка страна, ще стане още по-привлекателна за тези инвеститори, които желаят, използвайки опита на българите и техните знания, да произвеждат успешно и добре в увеличаващата се глобална конкуренция.
Аз искам да дам възможност на моите колеги да изразят своето отношение към програмата на австрийското председателство, към задачите, които те виждат, че стоят пред нас, и да зададат въпроси. Защото Вие изложихте пред нас толкова много нови инициативи, които прозвучаха в изказването на Вашия канцлер, че те действително поставят пред Европа отново въпроса за това да се намерят колкото се може по-бързо пътищата, които да позволят Европа да стане още по-динамична и още по-конкурентна общност.
Вие ни изброихте и тези мероприятия, които ще се осъществяват на ниво парламент. Те са свързани и с Лисабонската стратегия. И още в края на този месец с помощта на Европейския парламент на австрийските парламентаристи, на парламента на Великобритания. Първата конференция в този смисъл ще се проведе в Европейския парламент, за да може действително и въпросът за Лисабонската стратегия да продължи да бъде един сериозен приоритет.
Изключително амбициозна е програмата на австрийското председателство, а също и на финландското председателство. И ние сме готови, на основа на това, което Вие ни казахте, както и на информацията, която ще получаваме в бъдеще, да сме активни участници в търсенето на тези решения, които се предлагат в качеството ни на активен наблюдател и в органите на Европейската комисия, и в Европейския парламент.
Ние бяхме добре подготвени за гласа “НЕ” на Европейския парламент. В понеделник и във вторник имахме специални срещи, организирани в института “Ена” от страна на френското правителство, за да ни информират какво следва, когато има такова “Не” и когато парламентът продължава към процедура на второ и трето четене.
Ние се надяваме, че диалогът между парламент, съвет и комисия ще доведе до един още по-добър бюджет. И сме подготвени като наблюдатели в Европейския парламент също да участваме в този процес.
Благодаря още веднъж за изложението.
Давам думата на моите колеги, ако разрешите, да зададат някои въпроси. Но те няма да бъдат толкова страшни, колкото Вие казахте в началото.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател.
Ваши превъзходителства, уважаеми колеги! Чухме основните приоритети на австрийското председателство. Така да се каже, посланик Дийм засегна всички области на развитието на икономиката, включително и човешките права.
Моят въпрос е чисто практически. Днес пак се появиха съобщения и писания за това ,че бюджетът за следващите пет години ,който беше одобрен от Европейския съвет, не е одобрен от Европейския парламент. Как мислите да преодолеете този проблем?
Следващият ми въпрос е относно бъдещето на Европейската конституция. Мислите ли да възобновите дебата върху Европейската конституция и изобщо как мислите да процедирате по този въпрос?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам и другите колеги, ако имат въпроси, да ги зададат. Също и другите представители на Тройката и на Европейската комисия могат да вземат отношение.
Има думата госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Господин посланик, Дийм, уважаеми гости! Първо, искам да ви приветствам с “Добре дошли” в Българския парламент.
Пред нас беше представена една много амбициозна програма за една съвместна работа между австрийското и финландското председателство. Аз лично съм удовлетворена от това, което чух.
Особено впечатление ми направи амбицията, която имате, за работа с младите хора по конкретни програми, свързани с приобщаването на младите хора към процесите в Европейския съюз и за вашите надежди и очаквания, свързани с младото поколение.
От друга страна, Вие споменахте за това, че имате амбицията дебатът за бъдещето на Европа, дебатът за Европейската конституция да бъде продължен и доразвит.
Аз на свой ред, както и госпожа Илияз, бих искала да попитам: какво по-конкретно е онова, което ще използвате с всички онези механизми, с които ще разполагате като председателство, за да убедите европейските граждани, че те имат нужда от тази Конституция, че именно това е бъдещето, което относително безспорно ще очакваме всички ние като граждани на Европейския съюз?
Това е, мисля, сериозен въпрос.
Освен това бих искала да попитам следното. Знаем и разчитаме, че след година България вече ще бъде пълноправен член на Европейския съюз. Започва една много интензивна работа в България във връзка с бъдещото ни членство в Европейския съюз, не толкова вече подготовката.
Подготовката за това членство продължава интензивно, ние работим на всички нива в държавата за това. Но оттук нататък нашите усилия би следвало да се съсредоточат върху работата ни за това как след приемането ни като пълноправен член на Европейския съюз ние ще трябва да работим с нашите партньори, ще трябва да изпълняваме определени програми, да усвояваме фондове, да имаме капацитета за това.
Как виждате вашата роля в подпомагането на България по време на вашето председателство за тази така важна работа, която ни предстои?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на другите колеги, бих искал да благодаря на заместник-министрите на здравеопазването – господин Валери Цеков, на икономиката и енергетиката – госпожа Радева, на земеделието – госпожа Бъчварова, на вътрешните работи – господин Пенков, както и на техните сътрудници, които са тук във връзка със следващите точки от дневния ни ред, за тази интензивна законодателна програма, която ние осъществяваме на фона на часовника, който споменахте, господин посланик Дийм.
Колеги, има ли други въпроси към посланик Карл Диим? – Няма.
Заповядайте, Ваше превъзходителство.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО КАРЛ ДИЙМ: Благодаря ви за зададените въпроси. Аз ще се опитам да отговоря колкото се може по-добре.
По отношение на бюджета и как ще продължим да работим в тази връзка. Това е много труден въпрос или то-точно аз се затруднявам в отговора. Европейските парламентаристи знаят, че са необходими не седмици, а месеци преговори, тъй като сумата вече е определена и по нея е постигнато споразумение. въпросът е по какъв начин да решим този проблем.
Най-главната част от този въпрос е как ще се постигнат промените, които се искат, ще се обсъждат ли, ще бъдат ли те подкрепени от мнозинството гласове. Те не могат да продължават така, както стоят сега нещата по отношение на данъчното облагане в европейските страни. Ако продължават така, това ще бъде последният бюджет, по който се споразумяваме. Ние не бихме могли да поддържаме традиционния начин за финансиране.
Що се отнася до въпроса за Конституцията, да, съществува едно мнение, че Европейската конституция ще бъде съживена чрез нашите по-активни действия. Конституцията – такава, каквато е в момента, е неприемлива и тя има нужда от промени. Но как ще станат тези промени още никой не може да каже.
На второ място, ние сме наясно, че ако населението на страни като Франция или Холандия е казало “Не”, не може да се очаква, че населението ще приеме някакви промени в работата на настоящето правителство.
Засега имаме два отказа. Ако се отправи въпрос директно към населението, може да има отрицателен отговор и от други страни. Всички ние знаем, че това “Не” се отнася и до недоволството на всеки народ от съответното правителство, особено в областта на вътрешната политика.
Ние не можем да очакваме, че дори университетски преподаватели или издигнати хора в обществото на всяка държава са чели в подробности Конституцията, какво остава за средния гражданин, за човека от улицата, когато има едно отрицателно мнение. То е отрицателно, затова защото населението не е доволно от политиката на своето правителство. Когато има референдум, ние казваме “не”.
Следователно, след като има такъв отрицателен вот, хората започват да мислят. Отначало се смята, че тези, които са казали “не”, са много доволни от себе си, защото са изразили мнението си. Но ако ги запитате втори път, няма да получите от тях такъв убедителен отрицателен отговор. Следователно е необходима много работа в тази посока.
Същото се отнася и за младите хора. Какъв отговор ще очакваме от младежите между 15 и 30 години, когато нямат работа?
Ние в Австрия сме късметлии в сравнение с другите страни, все пак имаме 300 хиляди безработни, не само младежи, но общо от населението на Австрия и също не сме сигурни какви ще бъдат отговорите на общественото мнение по един или по друг въпрос.
Отчаянието се засилва не само сред младежите, които не могат да си намерят работа, след като са завършили своето образование, но и сред тези, които са над 50 или 55 години, които по някаква причина са загубили работата си и със сложната система за помощ на безработните в Австрия не могат да се оправят. А човек на 55 години не може да очаква сигурна работа и високо заплащане.
Нашата задача е да убедим младежите, че си струва подкрепата на членството в Европейския съюз и живота в Европейския съюз.
Младежите в събота и неделя излизат и отиват на дискотека. Тяхната задача едва ли е докато танцуват, да мислят за Европейския съюз. обаче в понеделник, когато се окаже, че може да им предложите високо платена работа, тогава те ще се замислят за предимствата, които им дава Европейският съюз. младежите могат да станат източник не само на емоции, но и на идеи.
Аз не преставам да се изненадвам от факта, че когато младежите отидат на някакъв поход, организират от австрийската католическа църква, те идват независимо от това какво е времето и дали са гладни. И това е не само в областта на църквата. Всяка инициатива, която ги интересува, ги спечелва на своя страна.
По-добър отговор от този не мога да ви дам. Ако можете да ми предложите някаква тайна надежда за убеждение на младото поколение, ще се радвам.
След една година вие очаквате да станете държава – членка на Европейския съюз. всички ние се надяваме, че това ще стане. Мисля, че всички държави, които са представени с дипломати в България, работят по различни програми, за да помогнат на вашата страна – чрез програмата ИСПА, чрез лекции, чрез срещи с ваши политики, чрез речи, в които се обяснява на младите хора какво представлява Европейският съюз.
По една или по друга причина нашите държави, които имат акредитирани дипломати във вашата страна, работят за вашата кауза.
Икономическите възможности и тяхното очертаване също е много важно. Също така много са важни тези начини за пряко общуване с вас.
Едно нещо, което се избягва, е провалът и подигравката. Колкото повече хора имат работа, толкова по-голяма ще бъде тяхната подкрепа за членство в Европейския съюз.
Надявам се, че съм отговорил на всички поставени ми въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Бих искал да попитам господин Куркулас и другите представители на Тройката дали искат да кажат нещо допълнително към поставените въпроси, да се обърнат към нас с въпрос, който те считат важен за тази година.
Има думата посланик Хил.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ДЖЕРЪМИ ХИЛ: Много Ви благодаря, господин председател. Благодаря ви за възможността, която ми предоставяте да бъда при вас сега и благодаря за подкрепата, която вие ни оказвахте, когато Великобритания председателстваше Европейския съюз.
Бих искал да добавя само един въпрос – за конституционния договор и за този период на размисъл.
По време на нашето председателство ние свикахме неофициална среща на Европейския съюз в края на октомври миналата година. Целта беше да се осмислят стратегическите предимства, пред които е изправен Европейският съюз. Обсъждаха се въпроси като конкретния статут на конституционния договор.
Ние подкрепяме усилията на австрийското председателство да продължи да
Предизвикателствата идват не само от глобализацията, а идват от други страни, които бяха обсъждани, например по въпросите на енергийната политика, вноса от Китай и от други страни от развиващия се свят. Това са все въпроси, които са много сериозни и много реалистични за България, тъй като България ще се
Така че ние подкрепяме идеята да загърбим различията по конституционния договор.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин посланик Хил за неговото изказване.
Заповядайте, господин Куркулас.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ДИМИТРИС КУЛКУЛАС: Аз лично
Що се отнася до използването на европейските фондове, аз искам само да спомена, че вече предприсъединителната финансова помощ за България е структурирана така, че ние сме предвидили съществени суми за подпомагане на развитието на абсорбционния капацитет, защото смятаме, че това е въпрос от стратегическо значение, ако искате да успеете като страна – членка на Европейския съюз.
Искам да припомня, че в резултат на споразумението по бюджета, което беше обявено по време на британското председателство, вашата държава очаква 6 млрд. евро за структурните фондове между 2007 и 2013 година. Това са 6 млрд. евро само за структурните фондове.
Към това ще се добавят сумите, които ще дойдат от други пера в Европейския съюз. така че се очаква вашата страна да бъде най-големият бенифициент в помощ на Европейския съюз.
Всичко това обаче е обвързано с условие – вашата администрация не само да използва тези фондове, но да ги използва за националните интереси. Затова ние работим в много тясно сътрудничество с всички ваши министерства.
Мисля, че и парламентът ще трябва да помогне и да напомня непрекъснато на правителството и на администрацията колко е важна ранната подготовка за правилното използване на тази доста сериозна възможност, която обаче е същинско предизвикателство.
Аз не само не мога да кажа какво ще стане до 2013 година, но не мога да кажа, че ако вашата страна успее да използва правилно тези фондове, вие просто ще се преобразите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Действително въпросът за усвояване на средствата е изключително важен. Между другото, следващия четвъртък ние ще поканим министъра на земеделието заедно с Комисията по земеделие, във връзка с предстоящите партньорски проверки. Един от основните въпроси, разбира се, е
Това ми дава повод още веднъж да ви запитам дали във връзка с тези проверки и засилване ролята на парламента Вие и вашите сътрудници, както и делегациите, които идват тук, сте готови да взимате участие в подобни дискусии,
ДИМИТРИС КУРКУЛАС: Да уточним вашия въпрос. Ако парламентът организира такива срещи, членовете на нашата комисия разбира се, че ще участват в такива обсъждания.
Вие попитахте дали ще участваме ние, ако поканите министъра на земеделието следващата седмица, което е свързано с партньорските проверки. Аз мисля, че не само че ще дойдем, мисля, че всичко това е много полезно и ще се радваме, че сме поканени.
Това е една значима тема и ние сме готови да участваме и да предоставим пълна информация на парламента относно това как виждаме развитието на нещата в този сектор.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на господин Кауко Ямсен, посланик на Финландия.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО КАУКО ЯМСЕН: Благодаря Ви, господин председател.
Финландия подкрепя конституционния договор.
Ние знаем колко важни са другите решения, които трябва да вземем, колко много се иска от нас. Ние трябва да се отворим към този процес, да потърсим в другите държави – членки на Европейския съюз, нови решения, за да можем да извършим тази реформа.
Този процес е един общ, цялостен процес. Той не може да бъде разделен на части. Всички ние трябва да участваме в него.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз искам да благодаря, защото виждам, че на този етап няма повече въпроси, на посланик Дийм, на посланик Ямсен, на посланик Хил и на посланик Куркулас за тяхното участие в това наше заседание, което ни даде възможност по-близко да разберем задачите, които стоят пред председателството на Австрия и на Финландия през тази година, и да насочим и нашите усилия именно в тези области, които имат значение за бъдещето на Европейския съюз.
Благодаря и за готовността специално на представителите на Европейската комисия да участват и в нашите обсъждания на партньорските проверки, а не само в тези дискусии, които те имат непрекъснато с правителството.
Регламентът, който навремето е бил използван, смятам, че е също в законодателната област.
Още веднъж искам да благодаря на нашите гости и да ги уверя, че ние няма да намалим темпото на нашата работа.
Самият факт, че има толкова много ведомства, представени тук по следващите точки от дневния ред, и то все на ниво заместник-министри, отговарящи за проблемите на европейската интеграция, мисля, че ви показва това.
Благодаря ви още веднъж.

Точка втора от дневния ред отпада, тъй като парламентът и пленарната зала днес ни облекчиха с програмата САПАРД.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този законопроект сме подготвили едно доста подробно становище, на 7 страници, не знам дали се приема от вносителите.
По тази точка присъстват представители на много заинтересовани ведомства: от Министерството на здравеопазването д-р Валери Цеков – заместник-министър и д-р Светлана Черкезова – главен експерт в Дирекция “Опазване на контрол на общественото здраве”;
От Министерството на икономиката и енергетиката присъства госпожа Нина Радева – заместник-министър, Силвана Любенова – директор на Дирекция “Европейска интеграция”, Жана Райчева – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция”;
От Министерството на земеделието и горите – Димитър Пейчев – заместник-министър, Светла Бъчварова – заместник-министър, д-р Галя Костадинова – главен експерт, Милена Николова – главен експерт, Десислава Кърчанова – младши експерт, Иванка Статкова – младши експерт.
Така че представянето на тези институции е доста стабилно.
Давам думата на госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Ние сме водещото министерство по този законопроект, така че позволете ми да представя общата концепция и съдържание на законопроекта.
С този законопроект, разбира се, се прави една много важна крачка по прилагане на европейското законодателство. Но това е общо само формалната страна на въпроса. Вносителите и създателите на законопроекта в крайна сметка са имали амбицията, че с тези текстове ние ще гарантираме наистина един по-сигурен режим за безопасност на храните и за българските граждани.
С приемането на този законопроект ние отговаряме на един от най-важните критики в мониторинговия доклад, свързан със забележките в главата “Свободно движение на стоки”, както и в глава “Земеделие”.
Това, което е особено важно, е, че в законопроекта са предвидени редица законопроекти, които са свързани с една друга система, по-ефикасна и по-ефективна координация между всички компетентни органи, които осъществяват официалния контрол върху храните.
С приемането на тези разпоредби ще бъде удовлетворено едно от императивните изисквания на Европейската комисия, а именно да има един контактен орган, свързан с официалния контрол върху храните.
По отношение на разпределението на контролните функции в областта на храните този законопроект не предлага никакви радикални решения. Бих могла да кажа ,че той запазва статуквото и запазва това, което вече са приети текстове в новия Закон за ветеринарно-медицинската дейност, който беше приет в края на 2005 година. Но все пак сме се постарали, запазвайки статуквото на контролните органи, които съществуват в Министерството на земеделието и в Министерството на здравеопазването, да създадем една нова форма по координация при осъществяване на официалния контрол върху храните. Защото проблемът с това, че контролът се изпълнява от повече от една институция наистина представляваше сериозен проблем за тези, които са обект на контролиране. И ние направихме опит с текстовете на закона да координираме тези проверки, да ги направим съвместни, като при това съвместяване на функциите се отдаде превес на органите на държавния здравен контрол, които всъщност са водещи в процеса на координация. Те не изземват в никакъв случай каквито и да е и досега съществуващи контролни функции на органите по ветеринарния контрол, но просто съвместяването, координирането на проверките ще се осъществява от държавния здравен контрол.
Това, което е ново в закона, е създаването на Съвет за координация на контрола със следните основни функции:
- координация и планиране на контролните дейности в обектите, контролирани от повече от една институция;
- обмен на информация за контролните дейности, които се извършват самостоятелно от различните контролни органи.
В крайна сметка този орган – Съветът за координация, ще бъде и този орган, който ще контактува с Европейската комисия и с нейните структури.
В състава на съвета за координация са включени главният държавен здравен инспектор, главният държавен ветеринарно-санитарен инспектор, главният директор на Национална служба за растителна защита и директорът на Агенция “Митници”.
С текстовете на закона е преодолян един друг много важен аспект от критиките, които имахме от Европейската комисия по сега действащия закон, а именно критиката, че не е въведен принципът на анализ на риска при развитие на законодателството, така както е заложен в един от основните базисни регламенти на Европейския съюз – Регламент № 178 от 2002 г.
Анализът на риска се състои от три взаимосвързани компонента:
- оценка на риска;
- управление на риска;
- информация за риска.
Тук изискването е тези отделни компоненти на анализа да бъдат изпълнявани от различни органи, така че наистина това да бъде ефективен анализ, а не да се прави от орган, който директно е заинтересован.
Тоест разделянето на този анализ на съставните му части и възлагането на различни органи беше също част от задачите които трябваше да се решат от авторите на законопроекта.
В тази връзка са прецизирани функциите на съществуващия в момента Национален съвет по безопасност на храните, като на него му се вменява функцията да управлява риска.
Създава се един нов орган, който се нарича Научен съвет, който ще координира извършването на оценката на риска, като в този орган участват представители на научни организации, които имат отношение към безопасността на храните по цялата хранителна верига.
В крайна сметка със законопроекта са регламентирани връзките между двата органа, така че да се осигури спазването на принципа, че законодателството по храните трябва да се основава на един много качествен анализ на риска. Това на практика означава, че при формулирането на промени в правното регулиране в областта на храните Националният съвет по безопасност на храните ще отчита резултатите от извършената от Научния съвет оценка на риска.
С разпоредбите на законопроекта се предвижда и създаването на комисии и работни групи към научния съвет, които съответстват на тези в Европейската агенция за безопасност на храните. Тоест органът на ниво общност, който също се занимава с оценка на риска. Значи ние търсим някаква съпоставимост и някакъв орган, който да бъде аналог на това, което представлява европейският орган на Европейската агенция за оценка на безопасността на храните.
По отношение на въвеждането на системата “Хасъб” за анализ на опасностите и критични контролни точки. Това е една част от законопроекта, в който, така да се каже, правим опит за изпреварващо законодателство. Защото предложението е направено с ясното съзнание, че това не е изискване по действащи регламенти, но то е в логиката на развитието на европейското законодателство в областта на безопасност на храните. И ние се надяваме, че въвеждайки тази система, ще спестим допълнителни усилия и разходи на българския бизнес, ако впоследствие се постави такова задължително условие в общностното законодателство.
Като цяло бих искала да отбележа, че със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните за първи път се създава схема, която осигурява директното прилагане на регламентите от датата за членство на Република България в Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Давам думата на господин Цеков, тъй като тяхното министерство има определена координираща роля според новия законопроект за изменение на Закона за храните.
Заповядайте, господин зам.-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги зам.-министри! Създаването на това поредно изменение на Закона за храните не беше никак леко от гледна точка на администрацията. И това не е случайно, тъй като на администрацията ще бъде поверена изцяло отговорността по контрола на качеството на храните, които са предоставени на пазара за потребление.
Както в Регламент № 178 на Европейската комисия се казва, храна е всичко онова, субстанция или продукт, обработено или необработено, което е предназначено за консумация от хората или пък е разумно да се очаква, че хората биха консумирали.
Вижте колко е широко определението. И това не е случайно. Никой не може да каже утре или други ден какъв нов продукт ще се появи на трапезата на човечеството. Това обаче, което сме длъжни да направи администрацията, е да гарантира, че това, което е предложено на трапезата на хората, няма да увреди по никакъв начин тяхното здраве.
Ето защо контролът на храните е една от може би най-регулираните сфери на общностно ниво от обществения живот.
Именно поради отговорността, с която ще бъде натоварена по-късно администрацията на базата на този нормативен документ да контролира храните, се подходи изключително отговорно към създаването на това поредно изменение на закона. то беше наложено и във връзка с това, че през 2004 година се приеха няколко нови регламента или се коригираха някои от действащите регламенти на общностно ниво, които корекции ние трябваше да отразим в нашия Закон за храните.
За целта – може би знаете – се наложи да се стигне във връзка с известни спорове за разпределението на компетенциите между двете министерства – Министерството на земеделието и горите и Министерството на здравеопазването, до създаването на един документ, който беше наречен “Концепция”, който документ беше предварително съгласуван между представители на двете контролни институции – тази в администрацията на Министерството на земеделието и горите и тази в администрацията на Министерството на здравеопазването. Тази концепция беше приета от Министерския съвет и на базата на тази концепция по-късно се изработи предложеният на вашето внимание законопроект за изменение на Закона за храните.
Съгласно тази концепция, както вече се чу в изложението на госпожа Радева, се създаде организация за координация на контролните звена, които ще контролират, от една страна, храните – обект на контрол от министерството на земеделието, от друга страна, храните - обект на контрол от администрацията на Министерството на здравеопазването.
Както всички много добре знаете, концепцията беше стриктно следвана при изработването на законопроекта, нещо, което позволи в сравнително кратки срокове изработеният законопроект да бъде приет и от Министерския съвет и предложен на вашето внимание. Общо взето постарали сме се максимално близо и максимално точно да отразим изискванията на всички онези регламенти, които регламентират контрола на храните на общностно ниво.
Виждаме, че тук-там в някои от регламентите сме допуснали някои неточности, нещо, което е уловено от експертите на Комисията по европейска интеграция, за което изключително много благодарим. Ние, разбира се, считаме, че забележките, които са направени във вашето предварително становище, са съвършено коректни и ако е необходимо, между първо и второ четене бихме осигурили експертна помощ за създаване на коректните текстове, такива, че те да бъдат приети в окончателния вариант на закона.
Така че в това отношение ще имате пълно съдействие от страна на Министерството на здравеопазването за което ние предварително ви благодарим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Пейчев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Господин Папаризов, аз много Ви благодаря, че ми дадохте думата, както на арбитража ми дадоха думата, но не се съобразиха с нашето мнение и становище.
Бих искал да ви кажа, че в Министерството на земеделието и горите изключително отдавна се мисли по този въпрос. ние имаме създадена дирекция, каквато липсва в каквото и да е друго министерство, която се занимава специално с храните.
Знаете, че в Министерството на земеделието и горите му е вменено и във връзка с европейската интеграция следене на движението на стоките, които са през границата на България, независимо дали тя е граница на Европейския съюз или граница между държави извън Европейския съюз и Европейския съюз. и тя е на няколко нива.
Едната е граничните ветеринарни пунктове. Следим движението на животни, на месо.
Другите са фито-санитарните контроли, каквито изграждаме и каквито сме задължени да изградим.
С Министерството на здравеопазването работим в тясна връзка и заедно с Агенция “Митници” постигнахме съгласи е почти на сто процента как да можем да оперираме със стоки, които са с неживотински продукти. Ние за животински продукти имаме система за работа, но става въпрос за неживотинските продукти. Смятам, че по този въпрос може би е готов документът между експертите. Но когато ние констатираме ,предаваме на митническите власти, а Министерството на здравеопазването поема по-нататъшния контрол и освобождаването или унищожаването на тези стоки – да не изпадам в детайли.
Става въпрос за нашата концепция, която ние представихме, за общия орган, който рано или късно трябва да бъде създаден в Република България. На англичаните това им костваше над 5 млрд. паунда, за да се случат някои големи пандемии в Англия и да се стигне накрая до истината, че трябва да има един такъв орган, който да е над отделните министерства.-
Стъпката, която се прави в момента е правилна – че започваме да създаваме един такъв координиращ орган.
Но ние гледаме останалата част, която се предвижда в законодателството. В един проект, който ни беше представен на нашето внимание съвсем наскоро, който е на Министерството на държавната администрация, се предвижда включително Държавният ветеринарен контрол да премине към Министерството на здравеопазването.
Струва ми се, че действията в тази посока биха изменили вече баланса, който по някакъв начин се е създал до момента.
Трябва да имаме предвид, че ние следим движението и качеството не само на храните, но и на суровините за тези храни. Както предния път казах на колегите, ние основно внасяме месо, тъй като станахме вносител от доста години, имаме по-малко от 1 млн. прасета в България. Изнасяме, разбира се, пшеница, изнасяме и царевица, но като Министерство на земеделието и горите контролираме тези суровини, които влизат в България. Контролът, който упражнява РИОКОС, е вече в хранителната верига, която е по магазините. Там имаме разписани определени правила.
Ние, стигайки до един единен орган, оттам нататък следващата стъпка е не прехвърляне механично на звена, а създаване на един надведомствен орган. В това се опитахме да убедим като стратегия. Вярно е, че тя ще трае дълго време, че трябва доста хора да бъдат изведени извън тези министерства, за да не служат на тясно ведомствени интереси и на създадени и наслоени с десетилетия традиции. Но не бяхме може би разбрани правилно.
В този случай мислим, че малко е неглижирана ролята на надведомствения контрол и би трябвало да се разгледа от народното представителство точно това – как в бъдеще, приемайки един законопроект, той да бъде доразвит, щото да може да прерасне в изграждането на един такъв орган, който е особено важен. Както чувате от всички колеги, в Европейския съюз много внимателно ще ни гледат за това.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Пейчев, Вие поставяте един много важен въпрос за това, като хармонизираме нашето законодателство във всички области, включително и в тази, в същото време в Министерския съвет се обсъжда въпросът примерно за междинните органи в регионалното развитие и околната среда, дали ние можем изведнъж да възприемем всички европейски практики и да скъсаме с дългогодишните традиции в България. Поне моят отговор на този въпрос е, че този процес е постепенен в нашата страна.
Както каза господин Цеков, ние сме дали някои бележки по определени текстове. Разбира се, забелязваме, че този процес на хармонизация и уеднаквяване има какво още да се усъвършенства.
В същото време предполагаме, че в специализираната комисия въпросите още повече ще се обсъждат. От наша гледна точка законът такъв, какъвто е, в голяма степен хармонизира българското законодателство и едва ли ние сме в състояние да обсъдим всички практически въпроси в тази комисия.
Иначе напълно споделям Вашето виждане, че стъпките в тази посока трябва да се задълбочават и увеличават.
Благодаря на заместник-министър Цеков, че прие нашите бележки. Той иска отново думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Аз ще бъда изключително кратък, за да не затруднявам работата.
Уважаеми народни представители, това, което искам да кажа, е, че ние се опитахме да постигнем и нещо друго, освен че общо взето по някакъв начин сме постигнали някакво принципно разбиране за координация на контролните органи. Друг е въпросът дали някои смятат, че тази координация трябва да бъде направена точно по този начин. това наистина е друг въпрос. Може би по него дебатът ще продължи и през следващите години и няма да го решим сега за една-две седмици.
Това, което се опитахме да направим, е да изтеглим малко – тук вече топката, образно казано, е в полето на парламента – крайния срок за приемане на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, защото това е кажи-речи в областта на превенцията една от основните забележки на Европейската комисия по отношение на нашето законодателство и неговата хармонизация.
Идеята ми е следната. Ако би могло да се възприеме тезата, че е възможно този закон да бъде приет до края на месец март, то ние ще дадем възможност да получим един допълнителен бонус в мониторинговия доклад, който очакваме в края на месец април от Европейската комисия. В противен случай, ако отложим окончателното приемане, това ще остане една от червените зони, която ще виси в доклада, нещо, което всички ние се стараем да избегнем – независимо административна или законодателна власт.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин заместник-министъра. Знаете, че затова сега се гледа законът и в другата комисия. Убеден съм, че поне ние, а знам, че и колегите в парламента, имат желание, колкото и голям да е този закон, да го приемат до месец март. Формалната дата за това, което ние можем да допълваме, е 27 февруари. В крайна сметка всичко, което се направи до 7 април, ще бъде отразено в последния доклад, така че мисля, че ще успеем да не допускаме това да бъде червена област.
Дали колегите биха искали да зададат някакви въпроси? – Не виждам. Мисля, че нещата бяха представени много изчерпателно.
Заповядайте, господин Пейчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз си позволявам още един път да взема думата.
Неслучайно не отидохме в детайли, тъй като ние разчитаме на вашата комисия, която разглежда евроинтеграционните закони. За нас е важно да се постави основата на тази платформа, на която да изградим единния орган. Оставям на вашата преценка къде да поставите въпроса, че трябва да бъде изграден единен орган, върху който да можем да надграждаме във времето.
Също и аз, както и колегата Цеков и госпожа Радева, съм на мнение ,че радикално този въпрос не може да се реши, но ако не го започнем, изграждането му отива много далеч във времето.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дискусията, която проведохме тук, също ще бъде отразена в нашето много подробно становище. Разбира се, ние в пленарната зала няма да изчетем всичко това, а ще се опитаме да кажем най-важното.
Имате думата, госпожо Радева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Искам да споделя мнението на Министерството на икономиката и енергетиката по отношение на становището на Комисията по европейска интеграция. Всички тези забележки, които са установени от експертите по отделните директиви и са в нашата област, ние ги приемаме. Те ще бъдат отразени.
Ние също благодарим за сътрудничеството, което имаме с експертите.
С новия законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните не са отнети каквито и да е функции, които и досега има Министерството на земеделието по цялата верига на контрол върху храните. Така че ние не сме посегнали и по никакъв начин не сме накърнили и досега съществуващата практика. Създаването на този нов орган е само свързан с координацията на контрола, но по никакъв начин не отнема правомощия, свързани с действията на органите за ветеринарно-санитарен контрол.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че представителите на комисията се запознаха доста подробно с този законопроект. Някои от тях трябваше да излязат, но преди това изразиха своята подкрепа за него, като господин Димитров и господин Стоянов.
Колеги, който е съгласен да приемем становището в подкрепа на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте, господин Пейчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Преди много време бях поел един ангажимент към вашата комисия – да ви уведомим за развитието на един проект по UNDP. Искам да ви кажа, че, както обещахме, на 19 януари сме превели пълния размер на сумата на оглавяващата организация в България в размер на 324 хил. лв. за устойчивото развитие на селските региони.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви за тази новина, господин Пейчев, която подчертава отговорното отношение на вашето министерство към поетите ангажименти и създава условия за използване в по-голяма степен на всички ресурси в подкрепа на България.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ НАД ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА, ОГНЕСТРЕЛНИТЕ ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка от Министерството на вътрешните работи присъстват заместник-министър Камен Пенков и Божидар Василев – началник на служба “КОС”.
Ще дам думата на господин Пенков – заместник-министър на вътрешните работи. Ще помоля компетентните представители на Министерството на икономиката също да останат за тази точка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ПЕНКОВ: Благодаря ви, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вниманието ви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
С измененията и допълненията в законопроекта се постига пълно съответствие с изискванията на европейското законодателство в областта на огнестрелните оръжия. Ангажиментът за приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите е заложен като мярка по плана за действие за 2005 година към стратегията за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз по Глава първа “Свободно движение на стоки”.
С цел завършване на процеса на транспониране на изискванията на Директива № 93-15 на Европейския съюз и отразяване на критиките и препоръките от проведеното през месец ноември 2005 г. посещение за оценка в областта на взривните вещества, законопроектът въвежда нова дефиниция на понятието “взривни вещества”.
Предлаганите изменения и допълнения се отнасят и до въвеждането на европейския паспорт за огнестрелните оръжия съгласно изискванията на Директива № 91-477 относно контрола по придобиването и притежаването на оръжия от 18 юни 1991 година и на третата препоръка на Европейския съюз от 12 януари 2005 година, в която се обръща внимание на всички държави – членки на Европейския съюз, да въведат в националното си законодателство европейския паспорт.
В съответствие с чл. 8, ал. 3 от Директива № 91-477 относно контрола по придобиването и притежаването на оръжия от 18 юни 1991 година, държавите – членки могат да забранят или да въвеждат разрешителен режим на тяхна територия за придобиване и притежаване на всички оръжия от категориите “В”, “С” и “D”.
В чл. 12, ал. 2 от директивата се предвижда възможността за движение на оръжие от категориите “С” и “D” за ловни цели и категориите “В”, “С” и “D” за спортни цел, без предварително разрешение за пътуване през няколко държави – членки при наличие на европейски паспорт на оръжието и представяне на покана за целта на пътуването.
С оглед на това в проекта на закон се предвижда по искане на лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие да бъде създадена възможност за издаване на европейски паспорт на огнестрелното оръжие по ред, определен в правилника за прилагане на този закон.
При издаването на европейския паспорт на оръжията за самоотбрана по смисъла на чл. 5, ал. 3 от действащия закон ще се изисква разрешение за внасяне или транзитно преминаване на оръжието от съответната държава – членка на Европейския съюз и в него ще се вписват данни от получените разрешения за внос или транзитен превоз.
Към настоящия момент в Република България са издадени 222 089 разрешителни. Предвид това обстоятелство намираме за необходимо издаването на европейския паспорт на оръжието за самоотбрана, което по смисъла на директивата попада в категория “А” – забранени огнестрелни оръжия, и категория “Б” – огнестрелни оръжия, подлежащи на разрешителен режим, да се обвърже предварително съгласуване с компетентните органи на съответната държава, в която ще бъде внесено оръжието. Такава е практиката в Испания, Германия и Италия.
Изискването за получаване на разрешение за внос или транзитен превоз няма да важи при издаването на европейския паспорт на оръжия за ловни, спортни и културни цели по смисъла на чл. 5, ал. 3 от действащия закон, тъй като по смисъла на директивата формалното изискване за получаване на разрешение не е необходимо при извършване на пътуване с оръжие от категория “С” и “D”, използвано за практикуване на лов, или с оръжие от категория “В”, “С” и “D”, използвано за практикуване на спортна стрелба, при условие, че се притежава европейски паспорт на оръжието и може да се посочи целта на пътуването.
В съответствие със законопроекта, в Единния автоматизиран регистър, който се поддържа от Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 7а от действащия закон ще постъпват данни за издадените европейски паспорти на огнестрелното оръжие.
Предлаганото изменение на чл. 11, ал. 1 от Закона за контрол на взривните вещества е продиктувано от обстоятелството, че от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз ще отпадне необходимостта от издаване на разрешения за внос и износ на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, но ще бъде запазена необходимостта от осъществяване на контрол при издаване на разрешение за пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
В Допълнителните разпоредби на Закона за контрол на взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се въвежда легална дефиниция за европейски паспорт на огнестрелното оръжие, посочваща неговите реквизити, както и за взривни вещества за граждански цели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дали още някой от вносителите иска да вземе отношение? Мисля, че беше изчерпателно Вашето изложение.
Имате ли въпроси?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз благодаря на представителите на Министерството на икономиката и специално на заместник-министър Пейчев специално за това изложение, което беше направено по отношение на този законопроект.
Разбира се, ние като Комисия по европейска интеграция повече се интересуваме от това доколко ACQUIS COMUNITAIR е транспонирано в нашето законодателство и доколко изпълняваме ангажиментите ,поети по време на преговорния процес.
Но аз искам да повдигна един друг много важен въпрос, проблем, бих казала, във връзка с този законопроект. Наскоро на среща с кмета на Бургас господин Йоан Костадинов – аз съм от Бургаски избирателен район - искаше да инициираме промени в този законопроект във връзка със зачестилите инциденти около новогодишните празници с тези бомбички. Аз най-вече се обръщам към представителите на Министерството на вътрешните работи: дали се налагат някакви промени да се извършат във връзка с това?
Аз нямам конкретни предложения в момента, но съм готова да обсъдя и изобщо да поработя по този въпрос заедно с представителите на местната власт в Бургас, за да можем заедно с тези промени, които така или иначе трябва да ги правим във връзка с този законопроект, да предложим изменения, които да гарантират безопасността на гражданите около тези празници.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Макар че това, което Вие казахте, формално няма отношение към нашата комисия, всеки един от нас като народен представител е много заинтересован от проблема, който Вие поставяте, не само заради хората, които са близко до нас, но и затова, че дори отговорни представители на ведомствата ги виждаме с по един пръст по-малко около новогодишните празници. И това е нещо, което действително ни вълнува.
Ако законодателно можем да помогнем да се реши този проблем, ние сме готови да съдействаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАМЕН ПЕНКОВ: Действително въпросът има своята сериозна и актуалност, и значимост. Аз предлагам моят колега полковник Василев, който е началник служба “КОС” към Дирекция “Национална служба полиция”, да сподели свои идеи и виждания в тази насока.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на полковник Василев, искам да кажа, че от Министерството на вътрешните работи присъства още господин Красимир Ципов – от Дирекция “Международно сътрудничество”.
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно този въпрос буди една обществена заинтересованост към проблема за използването на тези пиротехнически изделия.
Аз обаче ще се върна малко по-назад в историята, когато тези пиротехнически изделия ги нямаше, а имаше така наречените самоделни изделия, които правеха по-големи поразии от тези, които наблюдаваме сега. Сега те не са по-малко. Но в онази ера, когато нямаше тези съвременни така наречени увеселителни изделия, се получаваха по-трагични положения – там си отиваха човешки животи. Сега с напредването на техниката, на технологиите и т.н. се откриха и тези нови изделия.
Аз смятам, че в нашия закон има основание някои неща да бъдат пипнати, тоест, някои от членовете и то в тази светлина – забранителната страна на въпроса. Но от моята практика, която все пак не е малка, мога да кажа, че основната причина за тези нещастни случаи, които се получават, е в неправилното боравене с тези изделия. И последните случаи, които имахме сега за Коледа и за новогодишните празници, показват, че хората не обръщат внимание на мерките за безопасност, които трябва да спазват.
Във всяка една община кметът е задължен по Наредба № 1 за опазване на обществения ред да създава ред по този въпрос. А ние в закона сме казали кога може да се употребява и кога не може да се употребява. Тук е въпросът, който ние можем да дискутираме и да направим нещо положително в тази светлина.
Ние сме ги раздели даже и на класове, в четири класа, ползвали сме немския опит. Трябва да ви кажа, че в Германия по същия начин се увеселяват, и в Италия, и в Аржентина, и в Бразилия и т.н. На последния карнавал в Бразилия са похарчени около 2 млн. долара само за увеселение на този празник. Само че те скриха какви са пораженията, тоест, колко нещастни случаи има.
Аз смятам, че тук е мястото, където може действително да се дискутира и може да се направи една положителна корекция в закона – по-голямо ударение да се сложи на разяснителността за действие с тези изделия и по отношение на мерките за безопасност, които всеки един трябва да използва, както и мястото на родителите в това отношение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак вие дали имате наблюдения – позволявам си да задам този въпрос – какво е качеството на това, което се продава на пазара и дали действително като се използват предписанията – как да се борави, как да се действа ,се осигурява безопасност? Дали това, което се продава, отговаря на тези изисквания – определено време да не се възпламеняват, при какви условия и т.н.? има доста изисквания – количеството взривно вещество, което се слага в различните фойерверки, за да не бъде опасно за хората. Кой въобще се занимава с тази страна на нещата? И всъщност самата стока, която се продава на пазара, отговаря ли на някакви стандарти и изисквания за безопасност?
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Съгласно закона ние сме задължили търговците на тези увеселителни изделия при вноса на тези изделия да имат предвид това.
Трябва да се знае, че всички пиротехнически изделия се внасят от чужбина.основните производители са Германия, Холандия и Китай, като Китай е най-големият производител. Знаем, че те са измислили барута и тяхно е правото, те са най-големите производители на пиротехнически изделия.
За целта ние сме задължили търговците за следното.
Първо, ние получаваме сертификат за качество, но той е от Китай. Има други органи, които трябва да проверят дали сертификатът за качество е оригинален, дали е достоверен. Сертификатът за качество удостоверява, че изделието отговаря на изисквания по стандартите за безопасност при боравене с тях.
Второ, първите години ние нямахме тази опция. Мога да кажа, че през 1990 година започнаха тези масови внасяния на пиротехническите изделия. Ние задължихме търговците при сключване на договор с производителя задължително да бъдат прикрепени трайно залепени етикети на български език за безопасно боравене с тези изделия.
При това положение органът, който се занимава със сертификатите за качеството на изпълнение на тези стоки, които се внасят в България, би трябвало да бъде компетентен, за да може да каже действително дали това изделие отговаря на тези изисквания. Те се допускат до нашата търговска мрежа въз основа пак на закона, тъй като те не се продават на пазара, както има такива случаи, а те се продават само в оторизирани магазини с надлежно издадено полицейско разрешение, които магазини отговарят за съхранение на такива изделия, тъй като ние пиротехническите изделия сме ги ретранслирали към взривните вещества, защото те по своему съдържат състави на взривни вещества.
Така че от тази гледна точка действително може да има и по всяка вероятност има изделия от този род, които са некачествени и не отговарят на изискванията.
Мога да кажа само една подробност – че това изделие, което не се е употребило, ако не се съхранява при определен температурен режим и условия за съхранение, то дефектира. И на следващата година ако тези изделия са залежали и не се съхраняват при определени условия, може да дадат дефекти в дейността си.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колкото повече давате отговор на този въпрос, господин полковник, толкова повече разбирам, че фактически той трябваше да бъде отправен към Министерството на икономиката и енергетиката и те да ни кажат дали в закона, свързан със задължителните технически изисквания, свързани с живота и здравето на хората, има вече акредитирана лаборатория, която проверява кой орган редовно проверява тези боеприпаси, изваждат ли се задължително от пазара, като стоят една година.
Разбира се, това не е толкова свързано с този закон и аз мисля, че ние ще го подкрепим, но един важен въпрос, за да знаем все пак в каква посока да се развива законодателството – дали свързано с органите на техническите изисквания.
Позволявам си да задам тези въпроси на госпожа Радева и на госпожа Любенова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви много, господин Папаризов. Очевидна е важността на този въпрос и за мене е трудно след компетенциите на господин полковника наистина да се впиша в дискусията. Но от това, което той каза, мисля, че стана ясно, че в крайна сметка сега пиротехническите изделия и този тип фойерверки, свързани с увеселителни празнични поводи са в общите режими на контрол. няма нито разписан специален режим, нито специален орган, който да сертифицира.
Общото ниво на безопасност при използване на тези изделия обаче се е снижило значително. Опасностите и поразиите са големи. Затова сега в Европейския съюз се работи за създаване на специална директива за безопасност точно на този тип изделия и те ще бъдат официално разграничени от общата номенклатура на взривните вещества, така че наистина да разчитаме на един по-надежден контрол и при тяхното продаване, и при тяхното използване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател. Благодаря Ви за този компетентен отговор, господин полковник. Вие, разбира се, много добре сте запознат с този проблем. Но все пак, така да се каже, моята препоръка е, ако можем, да прегледаме съществуващата нормативна уредба и да видим, ако трябва, в някои текстове да пипнем, за да може ефективно да се прилага този закон с оглед безопасността на гражданите около такива празници и увеселителни събирания.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате ли нещо да добавите, господин полковник?
БОЖИДАР ВАСИЛЕВ: Аз мога да добавя само едно – че в тази посока, в която госпожа заместник-министър Радева съобщи, че се прави нова директива за пиротехническите изделия, това е една форма, откъдето ние можем да тръгнем, за да можем да направим някои поправки в закона, вследствие на директивата, която ще излезе, за да можем и ние да я приложим към европейските изисквания, тоест, за хармонизиране на нашето законодателство.
Пиротехниката стои в този закон. ето възможността, ето полето, където ние можем да реализираме тази идея.
Това е моето становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Любенова, заповядайте.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА: Аз си мисля, че чисто теоретично погледнато, без да съм запозната с конкретни действия, би следвало изделията, които не са изрично регламентирани от отделни закони и нормативни актове, да подлежат на контрол по отношение на общата безопасност, която се извършва от Комисията по търговия и защита на потребителите.
Разбира се, предложението на госпожа Илияз е един преглед на законодателството и установяване точно по какъв начин в момента може да се извършва контрол и къде в момента може да се подобри контролът. Това е много на място в случая. Ние бихме могли да го направим съвместно с Министерството на вътрешните работи. А впоследствие, когато новата европейска директива стане факт, разбира се тя ще бъде въведена вероятно към Закона за техническите изисквания към продуктите, тъй като тя по всяка вероятност ще бъде директива от нов подход. Тогава вече съвсем ще се наместят нещата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: естествено това внимание към въпроса е свързано не толкова с европейската интеграция, тъй като очевидно законът съответства на тези цели, колкото все пак сме още в средата на месец януари и всички се сблъскахме с поредните възникнали проблеми по непредпазливост, по невнимание, а може би и поради качеството на това, което се продава на пазара.
Ако няма други въпроси към вносителите към вносителите, които в момента няма какво да добавят, предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.



Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)






89993