П Р О Т О К О Л

№ 105

На 2 октомври 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на доклад по Директива за изменение на Директива 2003/87ЕО, установяваща схема за търговия с емисии на парникови газове – СОМ /2008/ 16 – т. 1 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС /2008/.
2. Обсъждане и приемане на доклад по Директива за насърчаване на употребата на енергия от възобновяеми източници - СОМ (2008) 19 – т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008).
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси Младен Червеняков.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане на доклад по Директива за изменение на Директива 2003/87ЕО, установяваща схема за търговия с емисии на парникови газове – СОМ /2008/ 16 – т. 1 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите
на ЕС /2008/.
2. Обсъждане и приемане на доклад по Директива за насърчаване на употребата на енергия от възобновяеми източници - СОМ (2008) 19 – т. 4 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008).
Има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ДИРЕКТИВА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВА 2003/87 ЕО, УСТАНОВЯВАЩА СХЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ – СОМ /2008/ 16 – Т. 1 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС /2008/.
По тази точка сме поканили да присъстват:

Силвия Рангелова – старши експерт в Дирекция „Стратегии, координация по въпросите на ЕС”

вашето становище по изготвения доклад от страна на нашата комисия и главно това, което е залегнало в Раздел V като основни изводи и препоръки, приемате ли
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател на Комисията по европейските въпроси! Уважаеми членове! Абсолютно изразяваме подкрепа по изразеното становище от Комисията по европейските въпроси. То напълно съответства на изразената позиция от Министерския съвет и съответно най-важните елементи от нея – защита на потребителите и снижаване до минимум на негативните въздействия, увеличаване на електрическата енергия и съответно други енергийно интензивни сектори, които са в обхвата на изменението на тази директива.
Това е и в съответствие с водената политика в Съвета на Европейския съюз по околна среда и съответно защитаваните позиции на работни групи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: На какъв етап се намира в момента директивата?
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Общо взето обсъждания на заседания в работните групи към Съвета и обсъждане на по-съществените въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Още не е внесена в парламента.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Внесена е. Има предложения на парламента, които се обсъждат също в тази работна група, но няма единна позиция на Съвета по отношение на предложенията на парламента.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз бих искал да кажа няколко думи по въпроса.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По въпроса – във водещата комисия. Нашата задача е да обсъждаме, дотолкова доколкото този проект за директива отговаря на нашите национални интереси. В нашето становище ние сме го отразили в т. 5. Казали сме, че принципно го подкрепяме. В точки 2 – 4 сме изразили позициите на нашата страна предвид онези специфики, които трябва да бъдат отразени в директивата, в това число и с необходимия социален ефект и за какво трябва да бъдат използвани средствата, които се събират от търгове.
Ако сте запознати с нашето становище, разбира се, имате думата да изразите своето становище. Но само по доклада. Повече не влиза в компетентността на нашата комисия.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не може да не влиза, защото в крайна сметка защитата на българската позиция минава и през обсъждане в комисията. Защото това е Комисията по европейските въпроси. В момента примерно беше спомената предната година – Протокола от Киото. За нас специално е 1988 година, за всички останали страни е 1990 година – отправната година, спрямо която се намаляват емисиите. Тук се предлага 2005 година, което не е в наш интерес.
Защо не е в наш интерес? Ние сме намалили с 56 процента емисиите си, които е трябвало да намалим с 8 процента. Другите държави не са постигнали такъв успех в намаляването на емисиите и сега за тях не е проблем 2005 година. И те казват: добре, считано от 2005 година ще намаляваме емисиите. Но ние вече сме ги намалили. Тоест ние ще работим спрямо основния таван, който имаме – между 8 и 56 процента. И това смятам, че не е било отчитано от правителството, когато се е създавала самата директива, мисля, че от предходното правителство. Но това не означава, че сега този въпрос не е важен за нас.
Второ, ако ние подадем емисиите, означава ли това, че ще можем да увеличаваме емисии, когато ще бъдем ограничени от тази директива много по-строго, отколкото преди?
Хората имат два вида емисии – едната част от емисиите са от големите предприятия, от тежката индустрия, а другата част, да кажем, е от бита и някои други по-дребни. Ние там ще имаме възможност да повишим, но не и в основната част, откъдето идват емисиите на парникови газове – от индустрията.
Това са неща, които според мене не могат с лека ръка да бъдат подценявани. Защото в крайна сметка резултатът ще бъде неблагоприятен за обществото, ако ние не си защитим нашия интерес. Това, което се е случило в момента, не е най-добрата защита на нашия интерес.
Затова аз бих искал да имаме дискусия по този въпрос, а не просто формално да кажем: това е директивата, тя съответства на процедурата по приемане на директиви в Европейския съюз, така че ние нямаме нищо против. Тук има една специфика, която трябва да бъде разгледана.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз благодаря на господин Тошев. Просто за информация ще ви кажа следното.
Разработването на годишните работни програми на българския парламент е на базата на проекти за директиви, които Европейската комисия изпраща на всяка една страна членка. На базата на анализа, който се прави, се включват директиви, които представляват интерес за българската страна в Годишната работна програма. Тази година той съдържа 36 проекта на Комисията.
В резултат на това има разработена рамка от позиция на България, която се прави от Съвета по европейските въпроси на Министерския съвет. Тя се изпраща на комисията. Нашата работа като парламент е да съобразим доколко тази рамкова позиция съответства на нашите национални интереси и съответно да отразим това в
Ако сте се запознали с нашия доклад, в точки 2 – 4 ние до голяма степен сме се опитали да защитим тези интереси на Република България, като отбележим тази необходимост да бъдат съобразени със специфичните условия, в които се намира нашата страна.
Считам, че по този начин това е възможността на нашата комисия. Не сме констатирали нарушаване на двата основни принципа за субсидиарност и пропорционалност, които нашата комисия трябва в частност да следи.
Що се отнася до някои същностни елементи, предполагам, че в Комисията по енергетика би следвало да бъдат проведени по-задълбочени спорове.
Колеги, има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен да одобрим доклада, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ДИРЕКТИВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА УПОТРЕБАТА НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ - СОМ (2008) 19 – Т. 4 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008).
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката
Костадинка Тодорова – директор на дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”
Александрина Димитрова – началник на отдел „Опазване на околната среда и ВЕИ” в Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда”.
Отново сме подготвили нашия доклад. Специално в Раздел V сме отразили нашето становище.
Моля за вашето мнение по изготвения доклад на комисията.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! Благодарим ви, че в този Раздел V предлагате да бъде подкрепена директивата.
По втора точка бих искала да отбележа нещо. В доклада има известна техническа грешка по отношение на цените на енергията. Имаме актуални цени към 1 април 2008 година, които са в посока повишаване заради стимулирането на развитието на възобновяемите източници.
Бих искала да отбележа, че през 2004 година беше разработен проект в Министерството на икономиката и енергетиката, свързан с развитието на възобновяемите източници и за възможностите за въвеждането на Директива 77, която в момента действа, и за отражението на този вид използвана енергия върху цената на електроенергията.
Миналата година приключи българо-холандски проект със същата насоченост – отражението на цените. Така че ние имаме готовност за това какво би могло да се случи. Така че смятаме, че вашата забележка е напълно правилна.
Бих искала да отбележа и още нещо. До 2020 година, когато трябва да постигнем 16 процента дял от възобновяемата енергия, очакваме, че в рамките на тези 12 години ще има допълнително силно иновационно развитие на технологиите, които се използват, което означава, че те ще бъдат много по-ефективни и съответно ще намалят стойността на съоръженията, които се
Вторият момент е, че тъй като това все пак ще бъде по-голямо производство в рамките на още по-голямо производство по националната енергетика, предполагаме, че механизмите, които ще бъдат използвани за търгуване на сертификатите на гаранциите за произход едновременно със самото производство на енергия все пак няма да позволят непосилна цена на тази енергия спрямо конвенционалната.
По третата точка. При необходимостта да се създаде механизъм за подпомагане, приемаме, че би трябвало да има такъв, но би могъл да бъде използван и досега действащият механизъм за енергийни помощи за населението, което е с ниски доходи и не би могло да си позволи ползването на по-скъпа енергия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това може би няма да бъде достатъчно.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Да, приемаме, че е така. Би могло, приемаме. Но ако това покаже недостатъчност, разбира се, че трябва да го развием в посоката, която вие сте предложили.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Става въпрос в самата директива да бъдат предвидени такива компенсаторни механизми, имайки предвид положението в нашата страна. Все пак бедните граждани в България не са като бедните граждани в Германия.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Определено е така. Но да се надяваме, че все пак няма да сме в тази позиция още дълго време или поне много време.
Освен това самият механизъм за търговия за гаранциите за произход казва, че тогава тази енергия ще се продава на нормалния пазар, където се продава конвенционална енергия, при цените на конвенционалната енергия. А самият пазар за гаранция за произход ще дава тази добавка на производителите на възобновяема енергия, която ще им позволява заплащане на инвестициите, които са направени. Това е целта на този пазар.
Това предложение предполага и анализите, които са правени в тази посока предполагат, че тогава няма да се получи такова натоварване. Доколко действително ще бъде така, вече е въпрос на реализация на директивата, когато бъде приета, и въпрос на транспониране на законодателството.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, въпроси, становища?
НИХАТ КАБИЛ: В позицията на България е записано, не знам дали това е техническа грешка, че в областта на вятърната енергетика в момента в процес на присъединяване към преносната мрежа са нови 765 мегаватови вятърни централи. Но сега такива няма.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Общо трябва да се смятат.
НИХАТ КАБИЛ: Но вижте, когато ние прецизираме текста, излиза, че ще се включват такива централи.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Аз се опасявам, че това е грешка на прехода.
НИХАТ КАБИЛ: Дайте да направим три-четири такива и да не се
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Разбирам Ви. Но в английския вариант е нормално записано. Опасявам се, че когато е било давано в българския вариант, не е записано добре от преводачката.
НИХАТ КАБИЛ: Позволявам си като човек, който е бил в изпълнителната власт, ако господин председателят ми разреши, да направя една съвсем колегиална забележка. Защото една от причините за промените, които имаме в момента с Европейската комисия и с другите структури на Европа, е неправилният прочит на това, което те ни пращат. Защото ако така се публикува този доклад, нали знаете, че после някой от преводачите ще има проблеми, но какво от туй? Хората от тук до Америка ще ни се смеят, че ние правим 765-мегаватови централи. Такива просто няма.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други становища, колеги?
АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА: Относно цената за изкупуване на електрическа енергия, произведени от вятърни централи, е ясно – 156 лв.на мегават/часа. Но тя е различна от тази на фотоволтаичните централи, защото не е отбелязано в становището.
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Тази цена е в доклада на комисията. Аз казах, че има техническа грешка, тъй като сега цената на вятърната енергия е по-скъпа.
АЛЕКСАНДРИНА ДИМИТРОВА: А можете ли да ни кажете каква е цената
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: При инсталирана мощност 800 киловата и повече е 186 лв. приблизително. При пълните часове, над 2250 часа, защото това е възловият момент при работата на централите – с каква мощност те работят и колко дълго време, е 167, 90 лв., а при тези, които работят с по-малка мощност, е 139,96 лв.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако сме свършили с въпросите и мненията, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим доклада на комисията, моля да гласува. Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Приема се.



Стенограф:
/Божана Попова/



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
Младен Червеняков/