Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
16/10/2008
П Р О Т О К О Л
№ 106
На 16 октомври 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с г-жа Меглена Кунева – член на Европейската комисия, отговаряща по въпросите за защита на потребителите
2. Среща с представители на Комисията по конституционните въпроси на Европейския парламент
3. Представяне и обсъждане на национална здравна стратегия 2008 – 2013 година и План за действие към нея, № 802-03-19/7.110.2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и приемане на становище по проект за решение за приемане на Решение на съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, Евротом), № 802-03-21/13.10.2008 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Меглена Кунева – член на Европейската комисия, Валери Цеков – заместник- министър на здравеопазването, Мариана Димитрова – главен експерт в Дирекция „Европейски въпроси” към Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с г-жа Меглена Кунева – член на Европейската комисия, отговаряща по въпросите за защита на потребителите
2. Среща с представители на Комисията по конституционните въпроси на Европейския парламент
3. Представяне и обсъждане на национална здравна стратегия 2008 – 2013 година и
4. Представяне и приемане на становище по проект за решение за приемане на Решение на съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, Евротом), № 802-03-21/13.10.2008 г., внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения? – Няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с първа точка от дневния ред:
СРЕЩА С ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, КОМИСАР, ОТГОВАРЯЩ ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Заедно с госпожа Комисар Меглена Кунева тук са:
Адриана Сукова – Тошева – член на кабинета
Зинаида Златанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в София
Милена Дамянова – началник отдел „Политически анализи” в Представителството на Европейската комисия в София.
Тази среща е по молба на госпожа Кунева. За мене е изключителна чест и удоволствие да я приветствам с „Добре дошла” в Комисията по европейските въпроси на българския парламент, още повече, че отдавна не сме я виждали в нашата комисия.
Имате думата, госпожа Кунева.
КОМИСАР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, господа депутати, гости! Благодаря за възможността в
Това не е планирано посещение. Нормално аз идвам в България най-малко веднъж в месеца. Иначе получавам информация главно от хората, с които работя – Министерството на икономиката и енергетиката, в чийто ресор е защитата на потребителите, и правителството.
Ситуацията обаче в момента в Европа и в света е такава, че аз исках да дойда и да говорим с вас, с хората, които представляват директно избирателите, какво правим – какво правим във времена на криза, във времена на финансова криза, във времена, когато потребителят усеща по джоба си какво означава да имаш качествени или некачествени услуги. Защото във всички страни, в които аз имам посещения, обикновено искам и правя срещи с парламента. Може би не много типично за комисията, партньор на комисията обикновено е правителството. Но аз винаги съм получавала много голям импулс за работа от срещите с парламента.
Ако беше приет Лисабонският договор, щеше да ми бъде много по-лесно да обясня защо искам среща с вашата комисия, тъй като миналата седмица мина най-важната директива за този мой мандат – това е директивата за правата на потребителите, нова, голяма директива, която ще бъде носеща конструкция за тази политика, надявам се, за дълги години напред. Защото предишната такава директива е приета преди 30 години.
За мене това беше повод да извървя цялата процедура открай докрай, да видя как се прави европейско законодателство съвсем на практика.
Разбира се, сега, когато директивата е в Европейския парламент, аз бих искала да информирам всички. Независимо че нямаме тази система на Лисабонския договор за ранна работа с националните парламенти, аз мисля, че нищо не ни пречи една такава добра практика да започнем да я прилагаме веднага.
Така че българският парламент е първият, пред който аз искам да кажа за какво става дума в тази директива.
Пак ще кажа – аз бих могла да направя това посещение след месец или след два и да поискам среща с вас по-късно. Причината да помоля за тази среща и да се видя с вас и с Комисията по икономическата политика е, защото смятам, че националният парламент, особено Българският национален парламент, трябва да бъде много силно въвлечен в политиката на потребителите.
Ще ви кажа откровено, че след година и половина – две работа у нас тази политика е все още подценена. И бих искала вие да вдигнете политическия профил. Защото това е пазарна политика, но пазарна политика, която поставя в центъра човека, гражданина. Когато казваме, че правим Европа на гражданите, аз мога лесно да го докажа с моята политика. Мога да кажа какви са праговете за защита на влоговете на гражданите днес, мога да кажа какво съм направила в директивата за потребителския кредит, за потребителите, мога да кажа какво сме направили в директива, която предстои да се приеме, която е много важна – за туризма, така наречената директива за time shear или за ползване на определено време на туристически обект и сега с тази директива за
В последната година, от началото на годината работя с България главно в областта на услугите и то главно услугите, които са свързани с електроснабдяването. В последния месец се случиха повече и по-остро дискутирани проблеми с топлофикацията. Но да, това
Къде е потребителят на услуги в България, как е защитен.
Първо, как оценявате, имаме ли достатъчно информация, вие имате ли достатъчно информация, контролирате ли тази политика от страна на българското правителство. За мене е важно да зная колко пъти министърът на икономиката и енергетиката или отделни експерти, или други колеги, които вие прецените за необходимо, са поканени в тази или в друга комисия, за да кажат какъв е техният отговор на потребителските оплаквания, какво може да се направи по-добре, за да може икономиката да вземе тон от това, което е проблем за потребителите, за гражданите, как бихме могли конкурентноспособността на нашата икономика да я ориентираме според това какво искат хората; това може ли да се
В най-добрите и най-стабилните икономики информацията, която идва от потребителите, се следи. Това е информация за цени, това е информация за качество на стоки, информация за качество на услуги, за това можеш ли да смениш доставчика си, било когато става дума за интернет, което в България е сравнително по-лесно, но и когато става дума за водоснабдяване, топлоснабдяване, енергетика и т.н. Защото това е много
Да, в първите години на изграждане на вътрешния пазар се е смятало, че ако създадем добри условия за фирмите, то неминуемо ползата за потребителите ще стане факт. Уви, това не е така. Не е така винаги. И затова ние трябва да следим какво смятат
В много страни между впрочем офисите за защита на конкуренцията и за защита на потребителите са на едно място, в един офис. И това не е случайно. Има различни подходи. Аз не мисля, че българският е лош. Но просто това са много силно свързани политики.
В моя кабинет все повече пристигат оплаквания от България и аз искам да ви запозная с тях, да ви кажа къде са най-много. Защото смятам, че вие бихте могли да говорите с цялата тежест на парламента, с правителството, можете да повикате основни икономически партньори, за да разберете какво се крие зад тези цифри.
Най- голямата част от оплакванията са от некачествени услуги.. осемдесет процента от оплакванията са свързани с услуги – сметки за ток и парно, пътуване със самолет, застраховки, проблеми с мобилните оператори, особено при роуминг, проблеми с
Основни причини за потребителските оплаквания са в областта на електроенергията:
Показанията във фактурата надвишават тези от електромера – 42 процента от
Тук искам да кажа, че от началото на годината работихме с регулатора. И след като аз се опитах да убедя самите електроразпределителни дружества да променят своята практика, тоест да им се даде възможност за саморегулиране, и това не стана, регулаторът буквално от тази седмица въведе едномесечно отчитане на тока.
Дали това е правилно, разбира се, повтарям националния коментар. Но за мене като човек, правещ тази политика на европейско ниво, е много важно това, което регулаторът посочи като причина – оплакванията на гражданите. И аз смятам, че това е добра отправна точка.
Оплакванията трябва да се адресират. Не може от тези, които правят политиката, всяка жалба индивидуално да се реши. Но когато имаме 80 процента от жалбите, ние трябва да сменим политиката. Ние трябва да направим нещо в тази политика.
Така че аз мисля, че това е силен сигнал за бизнеса – че е по-добре те да имат активно поведение, преди регулаторът да се намеси.
Основни причини в областта на потребителските оплаквания в областта на топлоснабдяване :
- 59 процента касаят дялово разпределение;
- начисляване на суми за две помещения, примерно баня, въпреки че в имота им има само едно;
- количество топлинна енергия, разпределено на отделните абонати надвишава показанията на общия топломер.
Останалите жалби касаят изравнителни сметки, смяна на фирми за дялово разпределение, неясни сметки.
Какво можем да направим ние от гледна точка на Европейската комисия.
Имаме една много добра програма, която се нарича „Долцета” и която има няколко модула. Единият е свързан с обучение за финансовите услуги – как можеш да избереш най-добрата финансова услуга за себе си. Изключително бих я препоръчала в България, ако, разбира се, има партньори, които да започнат работа по нея. Тя е свободна, не е необходимо никакво капиталовложение от страна на нашата държава. И европейският дневник, който е насочен към училищата.
През втората половина на 2009 година България ще има специален грант, с който ще може да направи силна кампания в областта на защита на потребителите, за да могат хората да знаят своите права.
Скоро бях във Финландия, където разговарях с регулатора и с потребителски център. Той е платен от правителството, но е много силно подпомогнат и от самите дружества – как да се научим да четем сметките си. Готова съм да направя всичко възможно, за да осигуря възможности с нашите финландски колеги. Ако има интерес в България и някой, който да започне да работи по този проект, мисля, че парите, които българската държава може да вложи в тази политика, ще си струват
И последно, искам да Ви кажа, господин Червеняков, че напоследък зачестяват оплакванията от чужди граждани – граждани на Европейския съюз, които се оплакват, че са неравностойно третирани с българите, защото получават два пъти по-високи сметки от българите, отивайки в хотел или ползвайки други услуги. Моля Ви, направете проверки. Инициирайте такъв диспут. Това наистина ни поставя в много уязвимо положение не само от гледна точка на икономическа демонстрация на един добър пазар, но и чисто политически мисля, че това е тема, с която мисля, че парламентът може да се заеме.
Аз очаквам да науча повече от вас за плановете ви, за това как работите в областта на това законодателство, какво мислите ,че ще бъде най-важно в оставащия мандат до края на този парламент и дали мога да се надявам, че вие ще упражните по-силен контрол и над изпълнителната власт.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, госпожо комисар. За съжаление едва ли бихме могли да кажем много в конкретната дейност на нашата комисия. Както знаете, основният предмет на дейност на нашата комисия е даването на становище относно степента на съответствие на приемани нормативни актове от българския парламент, главно законопроекти. И това, което е новото след февруари 2007 година с промяната на
За съжаление този парламентарен контрол и наблюдение не включва никъде като отделен раздел или отделна насока на дейността някаква работа на нашата комисия по
Независимо от всичко това нашата комисия, разбира се, при прегледа на най-различни актове, в това число и даване на становище и по някои от наредбите, които действат в сферата на Министерството на икономиката и енергетиката, винаги е отразявала това, което се съдържа в европейските директиви. Вие знаете този прословут случай за директива 2006/32 относно ефективността на потреблението на енергия и осъществяването на енергийни услуги и това, което се съдържаше като изискване за гарантиране от страна на съответните държави – членки по отношение заплащането на тези услуги.
Разбира се, хубаво е, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране буквално преди дни премахна тримесечното заплащане и мина на едномесечно. И тук не е чак толкова ефектът в това, че това се направи действително под натиск на потребителите. Важното е ,че поне доколкото аз съм запознат, това ежемесечно отчитане на цените до голяма степен ще подобри и ще отнеме тази възможност, която при тримесечното отчитане се даваше за невярно фактуриране, грубо казано, надписване - разбира се, не трябва буквално да се схваща този израз, от страна на електроразпределителните дружества в страната.
Мога да ви кажа едно мое общо впечатление. Струва ми се, че първото нещо ,което трябва да се каже, е, че българинът не си знае правата. Отдавна съм мислил, че е време да се направи нещо като наръчник или може би някаква малка брошура, в която основните права на българския потребител да бъдат описани, за да знае той как може да реагира. Може би по стар навик, считайки ,че има някакъв монополист и той обикновено е държавата, поне преди не чак толкова дълго време такава беше ситуацията, българинът не реагира, когато по някакъв начин бъде ощетен. Той не знае как да реагира даже в случаите, когато има неизпълнение на договори, касаещи спирането и на топла вода, и въобще на вода, при спиране на тока и т.н.
Очевидно е, че има какво да се направи в тази насока. Но парламентът би могъл да бъде само инициатор в тази дейност, като основното задължение, разбира се, е на изпълнителната власт или пък на някоя от неправителствените организации да разработи някакъв такъв наръчник. Мисля, че това е една добра отправна точка, за да може всеки един гражданин като потребител да знае какви права има, за да може да ги упражнява.
Важно е, разбира се, да посочваме и процедурите, и начините за упражняване на неговите права, не само да кажем какви права има, а и как може да ги реализира, за да може да има някаква по-ефективна защита.
Разбира се, етапът, на който се развива нашата страна, обуславя може би малко по-други цели, по-други приоритети. Важно е, разбира се, много е важно да се осигури защита на потребителите. Но тогава, когато трябва да достигаш стандарт и качество на живот, от които си изостанал доста сериозно, тогава, когато трябва да правиш икономически растеж, тогава, когато трябва да подобряваш конкурентноспособността, да вдигаш производителността на труда, да отстраняваш някои дефекти от други сфери, които дълги години съществуват, касаещи и съдебната система, и правоохранителните органи, някак си този въпрос не е с цялата острота на неговото значение на вниманието, на парламента и на останалите институции.
Има много какво да се направи. Според мене това е една доста неразработена сфера у нас. И независимо че имаме и органи, които са изградени, и като комисия, и като отделни структури в съответните ведомства, струва ми се, че и ние като парламент можем да помислим нещо повече за създаване на законодателната основа на защита на правата на потребителите.
С две думи казано, считам, че на този етап ние, политиците, сме в дълг пред българските граждани в тази сфера. Това е поне моето мнение. И оттук нататък трябва да помислим как действително по-добре да фокусираме нашите усилия в тази сфера.
Сега, ако не възразявате, бих желал да дам думата на другите мои колеги, ако някой от тях има становище и желание да изрази мнение, за да може и Вие, госпожо Кунева, да отговорите на нашите въпроси.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо комисар, уважаеми колеги, в подкрепа и в продължение на това, което каза господин Червеняков, искам да спомена следното. Да, наистина българските граждани не са свикнали докрай, в пълнота да защитават своите права като потребители. И въпреки че ние имаме вече нормативна база, имаме законодателство, което в общи линии отговаря на европейските изисквания, въпреки че има органи, както става ясно, и комисия като държавен орган и много силни и влиятелни неправителствени организации, една от които е и Федерацията за защита на потребителите, която е много активна, все още гражданите срещат трудности да защитават своите права от ежедневието.
Аз искам да изкажа две мнение по този въпрос, които считам, че биха спомогнали по някакъв начин.
Основната област, в която гражданите в България срещат трудности, по които широко се дискутира и в медиите, е защитата им пред монополистите в България – това са топлофикации, електроснабдителни дружества, въобще взаимоотношенията на гражданите с монополистите – доставчици на комунални услуги. Там има нужда от усъвършенстване може би на институционалната уредба, подкрепа за защита правата на гражданите. И там има нужда да се поработи още, може би с подкрепа от страна на Европейската комисия в лицето на нашия комисар.
Втората сфера, това е информираността и възможността на гражданите веднага още при сблъсъка с конкретния случай на накърняване на техните права или когато са недоволни. Аз съм далеч от мисълта и мисля, че никой не си прави илюзии, че гражданите с наръчници и т.н. ще могат да се ограмотят и всички ще могат да се научат да защитават в пълнота правата си.
Затова в другите страни са измислили различни способи за подкрепа, за помощ на гражданите чрез така наречените безплатни телефони, зелени телефони и т.н.
Днес в пленарната зала се обсъждаше новия телефон 112, дълго очаквания закон за този телефон за спешни повиквания. Аз си мисля, че по примера на този телефон не е зле в България да се помисли за въвеждането на подобен номер, на който гражданите, докато получат сметката си за парно или докато констатират, че са били измамени от продавачи в даден магазин или на женския пазар, да могат веднага да завъртят този телефон и да потърсят незабавно помощ за техния конкретен случай, най-малкото с компетентен съвет, ако не и с нещо по-сериозно.
Мисля, че това би бил по-сериозен способ за реална подкрепа, отколкото да им се раздават наръчници, които общо взето не се четат и имат ниска степен на реална ефективност.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател. Уважаемо госпожо комисар, уважаема госпожо посланик на Европейския съюз, госпожи и господа! Аз бих искала да приветствам инициативата за провеждане на една такава среща, защото България всъщност в лицето на Европа е представена с комисар, който отговаря за потребителите. И някак си, когато ние пътуваме извън страната, винаги въпросът, който се задава, е: Сигурно в България нещата са много добре в тази област.
Така че самите ние, политиците, сме длъжници в тази посока към българските граждани и към българските потребители.
В подкрепа на това, което беше казано досега от моите колеги, аз бих искала да обърна внимание за информационната кампания, която трябва да се проведе в страната относно правата, които имат гражданите и потребителите. Защото масово хората не си знаят правата, когато купуват някакъв продукт, който не отговаря на изискванията и на стандартите в тази област. Не говоря само за предоставяне на услуги, където монополът е само едно дружество и така или иначе хората нямат друг избор, освен да се снабдяват от този монополист. Става въпрос за продукти за масово потребление, за дрехи, обувки, ако щете, електрически уреди и какво ли още не. И хората постоянно се оплакват, че нещо не е в ред, а в същото време никой не си знае правата по какъв начин би могъл да сезира компетентния орган, който да вземе съответните мерки.
В тази посока моето скромно предложение е наистина в България да се направи една масирана информационна кампания относно правата на потребителите. Тези неща да се артикулират медиите да бъдат партньори в тази посока, да бъда призвани да бъдат партньори в тази посока, да се говори по тази тема. Защото може би е така във всички нови демокрации. Като че ли гражданското общество все още не е събудено в България. И този процес трябва да бъде подпомогнат по един или друг начин. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не като въпрос или препоръка, просто искам да изкажа една позиция във връзка със злоупотребата на думата „монопол”.
Има естествени монополи, които не можем да преодолеем, и те зависят от източника. Да вземем водоснабдяването. Как да демонополизираме водоснабдяването? Ами не може. Когато имаш една изградена инфраструктура, когато водата ти идва от едно място, ти няма как да разделиш системата. Просто трябва да приемем правила, наистина трябва да се работи по това гражданите да са осведомени, да правят възражения или да приемат позиции. Но не трябва да казваме: този е монополист и той затова е лош. Просто няма как.
Когато в София водата идва от Рила и минава през една единствена пречиствателна станция, не може по друг начин. Това се отнася и за Благоевград, и за повечето градове. Или трябва да пробиваме дупки и да вадим вода отдолу. Няма как, мрежата е изградена, тя съществува.
Монопол била топлофикацията. Изобщо не е монопол топлофикацията и не трябва да се злоупотребява с това. Не говоря само за софийската топлофикация. Първо, имаш възможност да се лишиш от услугата на оператора, да приемеш отопление на електричество, да изградиш собствено парно. Имаш алтернатива.
Второ, топлоенергията се произвежда на две-три места и се разпределя по една-единствена съществуваща мрежа. Нито можеш да нацепиш мрежата, нито можеш да я изолираш, нито можеш да търсиш някакво друго решение, освен това, което е да вкараш монополиста, казано в кавички, в едни правила.
Затова ми се иска тук поне, говорейки за проблемите с така наречените монополи, да имаме предвид кое е монопол. Да, в търговията, във вноса може да имаме монополизъм и да се борим срещу него. В изкупуването, особено в изкупуването на земеделските продукти, има монопол – една много чувствителна тема. Изкупуването на земеделските продукти се прави само от монополи, основно от монополи. И това е тежкият удар върху българското земеделие. Защото едно мляко тръгва от 0,20 лв. и стига на пазара до 2 лв. краен продукт. И това се дължи на монопола на изкупуването. И печалбата се формира не от производителя, а от това, че някой от монопола слага ръка върху изкупуването.
Но да говорим за монополизъм изобщо, поне в тази среда аз смятам, че не е разумно.
Това ми беше, господин председател, позицията. Не очаквам отговор, просто исках да изразя своята позиция.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само, господин Софиянски, ако ми разрешите, бих казал нещо друго. Да, безспорно някъде са естествени монополите. Но това не означава, че тези монополи по някакъв начин не бива да бъдат стимулирани или притискани да търсят по-добри решения за потребителите. Защото топлофикацията е единствена, така е. Но когато цялата й дейност е насочена към това при повишаване на цените на енергоресурсите да натоварва клиента си, без да търси други възможности, като изграждането на когенерати. От колко време говорим, че в София трябва да се изградят когенерати? И топлофикацията стои със скръстени ръце! Ясно е, че когенератите ще доведат до понижаване цената на топлоенергията. Но те не го правят, от какви съображения – не знам.
Именно тук е ролята на държавата и на държавните институции да търсят възможности за стимулиране, за притискане по някакъв начин на тези естествени монополи да търсят по-добри решения за потребителите. Благодаря ви.
Госпожо Кунева?
КОМИСАР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз мисля, че всички мнения са абсолютно валидни за ситуацията, в която е светът и ситуацията, в която е Европа. Защото, уверявам ви, колкото и ние да смятаме, че сме все още в началото на пътя – да, така е, ние сме функционираща пазарна икономика от 2002 година, потребителите могат да бъдат само и единствено част от функционираща пазарна икономика. Ако няма такава, просто няма да има потребители, може би ще има купувачи, но това е друга история.
Навсякъде в Европа има проблеми, когато става въпрос за защита на потребителите. Тоест идеална държава няма. Но има много добри практики. И това е добра отправна точка.
Аз мисля, че ние не можем да отлагаме този въпрос. До голяма степен смятам, че това е същият кръг въпроси, които са свързани с екологията. Така, както никога не сме могли и не е трябвало да отлагаме въпрос, свързан със замърсяването и с най-важните екологични проблеми и въпроси на нашата страна, защото няма кой друг да ги реши, по същия начин това се отнася и за защитата на потребителите.
Защото това, за което говорим, всъщност е икономика. А ние не можем да отлагаме икономиката да бъде решавана друг път. Тя е сега, днес и е животът ни от сутрин до вечер.
Аз си спомням, вероятно повечето юристи в тази зала се сещат за Витали Таджер – професора по Гражданско право – обща част, който започна първата си лекция пред курса, като ни попита: вие какво направихте тази сутрин. Ние започнахме да обясняваме, че сме взели трамвая или сме си купили кафе и т.н. И той каза: Добре дошли в света на гражданското право. Вие сте сключили вече няколко потребителски договора.
Това е, което крепи всъщност икономическия оборот на всяка държава. Така че това трябва да се реши веднага – днес и сега. И въпроса с монополите там, където ги има. Да, това е факт. Но има повече от един отговор на това как се справяме тогава, когато има естествени монополи. И на информацията. Защото няма договор в света, който да бъде сключван без защита на информацията и за двете страни. Защото в такъв случай той просто ще бъде нищожен.
Между впрочем, това е едно от нещата ,които с новата директива е много силен. Ако нямаш информация по всички основни елементи на договора, този договор ще се счита за нищожен. Това е максималната защита, която потребителят може да получи и съответно ще му бъдат върнати парите.
Това, което госпожа Илияз каза – повече информация, в новата директива изглежда така, че се предоставя информация за правата на потребителите на мястото на продажба. Тоест когато плащаш за стоката, било ако пазарът е екранът, от който избираш стоката, или физически присъстваш в магазина, за да си купиш стоката, там има задължение да бъдеш информиран за своите права.
Ако всичко върви добре с тази директива тя ще бъде факт вероятно след две години. Но нищо не ни пречи сега у нас, в България, ако вие решите, да предложите такова изменение в Закона за защита на потребителите.
На мене много ми липсват икономически анализи на основа на отношението на потребителите в България, какво мислят хората. Дали когато се обадят, защото да – в Комисията за защита на потребителите има безплатен телефон. Но дали хората са доволни от това, което получават? И колко хора го знаят?
Всичко това не можем просто да го измислим. Ние трябва да имаме данни, икономически данни, данни от общественото мнение, за да можем да кажем: да, тази политика работи. Или: не, тази политика не работи достатъчно добре и трябва да направим нещо друго.
За монополите. Да, така е. Хората изпитват огромно недоверие към монополите. Искам да кажа ,че това доверие до голяма степен е споделено от Европейската комисия, защото ние имаме много силна политика, дори и днес, когато думата „защита” и думата „протекция” се чуват повече отвсякога. А знаете, че Комисията за защита от конкуренцията и специално Генералната дирекция за защита от конкуренция е безкомпромисна по отношение на монополите.
Ако вие изслушате политиката на правителството за третия енергиен пакет, вие можете да кажете какво мислите за монополите изобщо в областта на енергетиката и това накъде върви Европа. Защото Европейската комисия предложи няколко варианта, за да може, въпреки че има монопол на мрежата например – има един собственик на мрежата, да няма монопол и на собственика на мрежата, и на доставчика, и на крайния разпределител до потребителите. Това вече е някаква стъпка в тази посока.
Тогава, когато говорим за това какво още можем да направим, искам да кажа, че аз от началото на мандата правя Училище за потребителите, заедно с в. „24 часа” и с помощта на нашето представителство. Ако вие искате следващото Училище за потребителите да го направите вие, аз ще съм много щастлива.
Така че имате подиум, имате сцена, на която можете да кажете какво прави парламентът, какви са неудобствата в закона, къде има проблем с правоприлагането.
И още един акцент – много от нещата ще опрат до съда. Дали институтът за магистрати не трябва да има специално обучение по приложение на Закона за защита на потребителите? Уверявам ви, той е много-много предизвикателен за старото разбиране за защита на потребителите като некачествена стока, която аз съм купил от магазина, гаранцията й е изтекла и какво да правя с тази некачествена стока?
Тук става въпрос за услуги, тук става въпрос за измами по интернет – тоест наистина една сложна материя, която ще става все по-сложна.
Това също вероятно моята комисия, както аз винаги съм считала, че е Комисията по европейските въпроси, би могла да бъде отново движещ мотив.
Това, което каза господин Софиянски, е така – че има монополи, които са факт. Но тъкмо затова има регулатор. Защото там, където има монопол, регулаторът трябва да бъде двойно и тройно по-бдителен. И трябва да се правят проверки. Няма как, ако вие не знаете какви проверки е направила Комисията за защита на потребителите, Държавната комисия за електро- и водно регулиране, ако това редовно не се дискутира, няма как да можем да убедим, че това е не просто куп хартия, която ние сме приели, за да можем да затворим Глава двадесет и трета – Защита на потребителите.
Това е една от областите, в която хората имат много точно чувство за това прилагаме или не прилагаме законодателството. Защото от сутринта – използвам пак примера на моя любим професор – ние сме сключили вече няколко потребителски договора и знаем много добре как сме обслужени, доволни ли сме. Защото, както става въпрос за финансовите услуги например, те могат да засегнат непоправимо в лошия смисъл на думата, както виждаме днес по света, живота ни.
Когато говорим за монополите и мрежите. Аз разговарях с разпределителните дружества много пъти. Мога да кажа ,че те показаха много голям интерес към темата. И аз съм убедена ,че ще продължим да си сътрудничим, защото пазарът е за всички – и за тях,
Но това, което ги попитах и те ми отговориха съвсем честно – говоря за електроразпределителните дружества, е следното. Аз ги попитах: кой плаща загубите по
В такъв случай аз като потребител трябва ли да знам дали си изпълняват добре приватизационния договор и дали всяка година инвестициите, които се очакват от вече тези приватизирани дружества, или например от топлофикацията, която не е приватизирана, се дават, дали някой следи как тези загуби по мрежата, ако тази година са
А за това което Вие казахте за селското стопанство, това е абсолютно правилно, господин Софиянски. Много отдавна това е тема, още преди приключването на преговорите – част от селскостопанската политика да е за изграждане на пазарни сдружения на производителите на плодове и зеленчуци, а не това да бъде територия на бандити. Защото всъщност ние тук имаме почти криминален фактор, от това, което аз
Аз бях много заинтригувана от това, което Белгия направи през последната седмица. Тя сложи таван на цените за електроенергия. Има различни модели. Доста страни отхвърлят тази стратегия, защото считат, че това не е пазарно и всъщност ние
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Напоследък ние наблюдаваме непазарно поведение на
КОМИСАР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, така е.
Още един път това е повод. Аз мисля, че ние трябва да имаме много дълбок разговор за това какво може да донесе конкуренцията на пазара. Мое убеждение е, че конкуренцията е това, което помага на потребителите, и е най-добрият приятел на потребителя. Но понякога трябва да направим необичайни ходове, за да можем да стимулираме конкуренцията, а не просто да оставим на самотек, когато се случат нещата – тогава.
Типичен пример е роумингът. Това, което направи „Вивиан Рединг” и което
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Казак.
МЕТИН КАЗАК: Аз също искам да изкажа своето задоволство от това, че тази тема е наистина особено важна и наистина Вашата визита, госпожо комисар, тук, в Народното събрание е една оценка за това доколко Вашата дейност като комисар в този важен ресор, който Вие имате в рамките на Европейската комисия, и естественият партньор, който имате тук в лицето на Комисията по европейските въпроси, е знак, че защитата на потребителите е нещо, което излиза извън рамките на една страна, и тя е общоевропейска
Аз искам само да кажа конкретно по въпроса, който поставихте за оплакванията на европейски граждани от прилагането на двойни стандарти в България, специално в областта на предоставянето на туристическите услуги. Вие знаете, че това оплакване беше
Искам само да ви напомня, че от законодателна гледна точка ние си свършихме, мисля, работата още тогава. Защото Вие тогава като министър на европейските въпроси и аз в предишното си качество при изработването на Закона за защита от дискриминация за първи път записахме и беше приет изричен текст, който забранява дискриминацията на основа националност. А предлагането на двойни стандарти в туристическите услуги е пар
Ние имаме и орган, който е призван да следи за тези въпроси. Отделно от това в Закона за туризма беше приет специален изричен текст за тази практика. Така че от законодателна гледна точка мисля, че нещата до голяма степен са уредени. Друг е въпросът за прилагането. А тук аз се присъединявам към колегите, че няма кой да следи за прилагането на закона.
Може би е хубаво да се насърчат европейските граждани ,които са тук, да потърсят правата си. Защото и чрез Комисията за защита от дискриминация, и чрез другите органи те могат да получат защита, ако наистина спрямо тях се прилага дискриминация на тази основа. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря на господин Казак. Все пак да не забравяме, че има редица български граждани, които си купуват, така да се каже, туристическите услуги от чужди оператори, за да им излезе по-евтино.
Госпожо комисар, разрешете да Ви благодаря от името на цялата комисия за тази среща. За нас е важен знак, че започвате разясняването на директивата за защита на правата на потребителите от България.
Ясно е, че има още доста какво да правим. И ние ще започнем да осмисляме какво ни предстои след Лисабонския договор, как да реализираме тези правомощия, които имаме като парламент и в тази сфера. Съзнаваме нашите задължения и това, че - пак повтарям – всички политици сме в дълг пред потребителите в България и ще се стараем тези въпроси да бъдат на остротата на нашето внимание.
Благодаря Ви още веднъж.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Докато изчакваме Правната комисия, аз ви предлагам да
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2008 – 2013 ГОДИНА И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ КЪМ НЕЯ, № 802-03-19/7.110.2008 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Господин Цеков, ще Ви помоля, ако сте се запознали с нашето становище, което експертите са изготвили, да изразите Вашето мнение по него. Знаете, че задача на нашето комисия е не да обсъждаме стратегията по същество, а дотолкова, доколкото тя кореспондира на европейските директиви и регламенти. Заповядайте, господин Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз се запознах подробно със становището, което е подготвила и предстои да гласува Комисията по европейските въпроси. То обхваща най-важните аспекти от този документ, особено тези, които касаят европейската интеграция.
Относно предложението за корекция идеята на това предложение е ясно – да се подчертае, че в стратегията се записва стратегическа задача, която касае
По-скоро ми се струва, че подобна отправка трябва да има и в изречението по отношение прилагането на нормативните актове на Европейския съюз, които касаят
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да разбираме, че това предложение в т. 2 се приема с неговото развитие в изпълнение на законодателството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тоест по-ясно обхвата на нормативните актове, които имат ангажимент на стратегията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли становища, мнения? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ОТ 7 ЮНИ 2007 ГОДИНА ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (2007/436/ЕО, ЕВРОТОМ), № 802-03-21/13.10.2008 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Мариана Димитрова – главен експерт в Дирекция „Европейски въпроси”
Ренета Михайлова – главен експерт в Дирекция „Европейски въпроси”.
Ще ви помоля да вземете отношение по нашето становище.
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Видях вашето становище. Видяхме становището. Какво очаквате да кажем по вашето становище, след като в крайна сметка вашето заключение е, че трябва да се приеме това решение?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В това становище ние сме изразили нашето становище и сме дали становище, че трябва да бъде прието. Приемате ли нашето становище, не го ли приемате?
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Приемаме го, разбира се. Това е била и целта на внасянето на такъв проект в Министерския съвет, с цел внасянето му в Народното събрание. Така че ние напълно подкрепяме вашето решение да предложите на Народното събрание да приеме това решение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем това становище, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Само едно съобщение. На 14 и 15 ноември в Берлин ще се проведе конференция на тема „Душата за Европа”. Който има желание за участие в тази конференция, моля да го изрази. Струва ми се, че конференцията е интересна. Организатори са Европейският културен борд за наука и икономика.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 106
На 16 октомври 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с г-жа Меглена Кунева – член на Европейската комисия, отговаряща по въпросите за защита на потребителите
2. Среща с представители на Комисията по конституционните въпроси на Европейския парламент
3. Представяне и обсъждане на национална здравна стратегия 2008 – 2013 година и План за действие към нея, № 802-03-19/7.110.2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и приемане на становище по проект за решение за приемане на Решение на съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, Евротом), № 802-03-21/13.10.2008 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Меглена Кунева – член на Европейската комисия, Валери Цеков – заместник- министър на здравеопазването, Мариана Димитрова – главен експерт в Дирекция „Европейски въпроси” към Министерството на финансите.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Среща с г-жа Меглена Кунева – член на Европейската комисия, отговаряща по въпросите за защита на потребителите
2. Среща с представители на Комисията по конституционните въпроси на Европейския парламент
3. Представяне и обсъждане на национална здравна стратегия 2008 – 2013 година и
4. Представяне и приемане на становище по проект за решение за приемане на Решение на съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2007/436/ЕО, Евротом), № 802-03-21/13.10.2008 г., внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения? – Няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с първа точка от дневния ред:
СРЕЩА С ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, КОМИСАР, ОТГОВАРЯЩ ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
Заедно с госпожа Комисар Меглена Кунева тук са:
Адриана Сукова – Тошева – член на кабинета
Зинаида Златанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в София
Милена Дамянова – началник отдел „Политически анализи” в Представителството на Европейската комисия в София.
Тази среща е по молба на госпожа Кунева. За мене е изключителна чест и удоволствие да я приветствам с „Добре дошла” в Комисията по европейските въпроси на българския парламент, още повече, че отдавна не сме я виждали в нашата комисия.
Имате думата, госпожа Кунева.
КОМИСАР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията, господа депутати, гости! Благодаря за възможността в
Това не е планирано посещение. Нормално аз идвам в България най-малко веднъж в месеца. Иначе получавам информация главно от хората, с които работя – Министерството на икономиката и енергетиката, в чийто ресор е защитата на потребителите, и правителството.
Ситуацията обаче в момента в Европа и в света е такава, че аз исках да дойда и да говорим с вас, с хората, които представляват директно избирателите, какво правим – какво правим във времена на криза, във времена на финансова криза, във времена, когато потребителят усеща по джоба си какво означава да имаш качествени или некачествени услуги. Защото във всички страни, в които аз имам посещения, обикновено искам и правя срещи с парламента. Може би не много типично за комисията, партньор на комисията обикновено е правителството. Но аз винаги съм получавала много голям импулс за работа от срещите с парламента.
Ако беше приет Лисабонският договор, щеше да ми бъде много по-лесно да обясня защо искам среща с вашата комисия, тъй като миналата седмица мина най-важната директива за този мой мандат – това е директивата за правата на потребителите, нова, голяма директива, която ще бъде носеща конструкция за тази политика, надявам се, за дълги години напред. Защото предишната такава директива е приета преди 30 години.
За мене това беше повод да извървя цялата процедура открай докрай, да видя как се прави европейско законодателство съвсем на практика.
Разбира се, сега, когато директивата е в Европейския парламент, аз бих искала да информирам всички. Независимо че нямаме тази система на Лисабонския договор за ранна работа с националните парламенти, аз мисля, че нищо не ни пречи една такава добра практика да започнем да я прилагаме веднага.
Така че българският парламент е първият, пред който аз искам да кажа за какво става дума в тази директива.
Пак ще кажа – аз бих могла да направя това посещение след месец или след два и да поискам среща с вас по-късно. Причината да помоля за тази среща и да се видя с вас и с Комисията по икономическата политика е, защото смятам, че националният парламент, особено Българският национален парламент, трябва да бъде много силно въвлечен в политиката на потребителите.
Ще ви кажа откровено, че след година и половина – две работа у нас тази политика е все още подценена. И бих искала вие да вдигнете политическия профил. Защото това е пазарна политика, но пазарна политика, която поставя в центъра човека, гражданина. Когато казваме, че правим Европа на гражданите, аз мога лесно да го докажа с моята политика. Мога да кажа какви са праговете за защита на влоговете на гражданите днес, мога да кажа какво съм направила в директивата за потребителския кредит, за потребителите, мога да кажа какво сме направили в директива, която предстои да се приеме, която е много важна – за туризма, така наречената директива за time shear или за ползване на определено време на туристически обект и сега с тази директива за
В последната година, от началото на годината работя с България главно в областта на услугите и то главно услугите, които са свързани с електроснабдяването. В последния месец се случиха повече и по-остро дискутирани проблеми с топлофикацията. Но да, това
Къде е потребителят на услуги в България, как е защитен.
Първо, как оценявате, имаме ли достатъчно информация, вие имате ли достатъчно информация, контролирате ли тази политика от страна на българското правителство. За мене е важно да зная колко пъти министърът на икономиката и енергетиката или отделни експерти, или други колеги, които вие прецените за необходимо, са поканени в тази или в друга комисия, за да кажат какъв е техният отговор на потребителските оплаквания, какво може да се направи по-добре, за да може икономиката да вземе тон от това, което е проблем за потребителите, за гражданите, как бихме могли конкурентноспособността на нашата икономика да я ориентираме според това какво искат хората; това може ли да се
В най-добрите и най-стабилните икономики информацията, която идва от потребителите, се следи. Това е информация за цени, това е информация за качество на стоки, информация за качество на услуги, за това можеш ли да смениш доставчика си, било когато става дума за интернет, което в България е сравнително по-лесно, но и когато става дума за водоснабдяване, топлоснабдяване, енергетика и т.н. Защото това е много
Да, в първите години на изграждане на вътрешния пазар се е смятало, че ако създадем добри условия за фирмите, то неминуемо ползата за потребителите ще стане факт. Уви, това не е така. Не е така винаги. И затова ние трябва да следим какво смятат
В много страни между впрочем офисите за защита на конкуренцията и за защита на потребителите са на едно място, в един офис. И това не е случайно. Има различни подходи. Аз не мисля, че българският е лош. Но просто това са много силно свързани политики.
В моя кабинет все повече пристигат оплаквания от България и аз искам да ви запозная с тях, да ви кажа къде са най-много. Защото смятам, че вие бихте могли да говорите с цялата тежест на парламента, с правителството, можете да повикате основни икономически партньори, за да разберете какво се крие зад тези цифри.
Най- голямата част от оплакванията са от некачествени услуги.. осемдесет процента от оплакванията са свързани с услуги – сметки за ток и парно, пътуване със самолет, застраховки, проблеми с мобилните оператори, особено при роуминг, проблеми с
Основни причини за потребителските оплаквания са в областта на електроенергията:
Показанията във фактурата надвишават тези от електромера – 42 процента от
Тук искам да кажа, че от началото на годината работихме с регулатора. И след като аз се опитах да убедя самите електроразпределителни дружества да променят своята практика, тоест да им се даде възможност за саморегулиране, и това не стана, регулаторът буквално от тази седмица въведе едномесечно отчитане на тока.
Дали това е правилно, разбира се, повтарям националния коментар. Но за мене като човек, правещ тази политика на европейско ниво, е много важно това, което регулаторът посочи като причина – оплакванията на гражданите. И аз смятам, че това е добра отправна точка.
Оплакванията трябва да се адресират. Не може от тези, които правят политиката, всяка жалба индивидуално да се реши. Но когато имаме 80 процента от жалбите, ние трябва да сменим политиката. Ние трябва да направим нещо в тази политика.
Така че аз мисля, че това е силен сигнал за бизнеса – че е по-добре те да имат активно поведение, преди регулаторът да се намеси.
Основни причини в областта на потребителските оплаквания в областта на топлоснабдяване :
- 59 процента касаят дялово разпределение;
- начисляване на суми за две помещения, примерно баня, въпреки че в имота им има само едно;
- количество топлинна енергия, разпределено на отделните абонати надвишава показанията на общия топломер.
Останалите жалби касаят изравнителни сметки, смяна на фирми за дялово разпределение, неясни сметки.
Какво можем да направим ние от гледна точка на Европейската комисия.
Имаме една много добра програма, която се нарича „Долцета” и която има няколко модула. Единият е свързан с обучение за финансовите услуги – как можеш да избереш най-добрата финансова услуга за себе си. Изключително бих я препоръчала в България, ако, разбира се, има партньори, които да започнат работа по нея. Тя е свободна, не е необходимо никакво капиталовложение от страна на нашата държава. И европейският дневник, който е насочен към училищата.
През втората половина на 2009 година България ще има специален грант, с който ще може да направи силна кампания в областта на защита на потребителите, за да могат хората да знаят своите права.
Скоро бях във Финландия, където разговарях с регулатора и с потребителски център. Той е платен от правителството, но е много силно подпомогнат и от самите дружества – как да се научим да четем сметките си. Готова съм да направя всичко възможно, за да осигуря възможности с нашите финландски колеги. Ако има интерес в България и някой, който да започне да работи по този проект, мисля, че парите, които българската държава може да вложи в тази политика, ще си струват
И последно, искам да Ви кажа, господин Червеняков, че напоследък зачестяват оплакванията от чужди граждани – граждани на Европейския съюз, които се оплакват, че са неравностойно третирани с българите, защото получават два пъти по-високи сметки от българите, отивайки в хотел или ползвайки други услуги. Моля Ви, направете проверки. Инициирайте такъв диспут. Това наистина ни поставя в много уязвимо положение не само от гледна точка на икономическа демонстрация на един добър пазар, но и чисто политически мисля, че това е тема, с която мисля, че парламентът може да се заеме.
Аз очаквам да науча повече от вас за плановете ви, за това как работите в областта на това законодателство, какво мислите ,че ще бъде най-важно в оставащия мандат до края на този парламент и дали мога да се надявам, че вие ще упражните по-силен контрол и над изпълнителната власт.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, госпожо комисар. За съжаление едва ли бихме могли да кажем много в конкретната дейност на нашата комисия. Както знаете, основният предмет на дейност на нашата комисия е даването на становище относно степента на съответствие на приемани нормативни актове от българския парламент, главно законопроекти. И това, което е новото след февруари 2007 година с промяната на
За съжаление този парламентарен контрол и наблюдение не включва никъде като отделен раздел или отделна насока на дейността някаква работа на нашата комисия по
Независимо от всичко това нашата комисия, разбира се, при прегледа на най-различни актове, в това число и даване на становище и по някои от наредбите, които действат в сферата на Министерството на икономиката и енергетиката, винаги е отразявала това, което се съдържа в европейските директиви. Вие знаете този прословут случай за директива 2006/32 относно ефективността на потреблението на енергия и осъществяването на енергийни услуги и това, което се съдържаше като изискване за гарантиране от страна на съответните държави – членки по отношение заплащането на тези услуги.
Разбира се, хубаво е, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране буквално преди дни премахна тримесечното заплащане и мина на едномесечно. И тук не е чак толкова ефектът в това, че това се направи действително под натиск на потребителите. Важното е ,че поне доколкото аз съм запознат, това ежемесечно отчитане на цените до голяма степен ще подобри и ще отнеме тази възможност, която при тримесечното отчитане се даваше за невярно фактуриране, грубо казано, надписване - разбира се, не трябва буквално да се схваща този израз, от страна на електроразпределителните дружества в страната.
Мога да ви кажа едно мое общо впечатление. Струва ми се, че първото нещо ,което трябва да се каже, е, че българинът не си знае правата. Отдавна съм мислил, че е време да се направи нещо като наръчник или може би някаква малка брошура, в която основните права на българския потребител да бъдат описани, за да знае той как може да реагира. Може би по стар навик, считайки ,че има някакъв монополист и той обикновено е държавата, поне преди не чак толкова дълго време такава беше ситуацията, българинът не реагира, когато по някакъв начин бъде ощетен. Той не знае как да реагира даже в случаите, когато има неизпълнение на договори, касаещи спирането и на топла вода, и въобще на вода, при спиране на тока и т.н.
Очевидно е, че има какво да се направи в тази насока. Но парламентът би могъл да бъде само инициатор в тази дейност, като основното задължение, разбира се, е на изпълнителната власт или пък на някоя от неправителствените организации да разработи някакъв такъв наръчник. Мисля, че това е една добра отправна точка, за да може всеки един гражданин като потребител да знае какви права има, за да може да ги упражнява.
Важно е, разбира се, да посочваме и процедурите, и начините за упражняване на неговите права, не само да кажем какви права има, а и как може да ги реализира, за да може да има някаква по-ефективна защита.
Разбира се, етапът, на който се развива нашата страна, обуславя може би малко по-други цели, по-други приоритети. Важно е, разбира се, много е важно да се осигури защита на потребителите. Но тогава, когато трябва да достигаш стандарт и качество на живот, от които си изостанал доста сериозно, тогава, когато трябва да правиш икономически растеж, тогава, когато трябва да подобряваш конкурентноспособността, да вдигаш производителността на труда, да отстраняваш някои дефекти от други сфери, които дълги години съществуват, касаещи и съдебната система, и правоохранителните органи, някак си този въпрос не е с цялата острота на неговото значение на вниманието, на парламента и на останалите институции.
Има много какво да се направи. Според мене това е една доста неразработена сфера у нас. И независимо че имаме и органи, които са изградени, и като комисия, и като отделни структури в съответните ведомства, струва ми се, че и ние като парламент можем да помислим нещо повече за създаване на законодателната основа на защита на правата на потребителите.
С две думи казано, считам, че на този етап ние, политиците, сме в дълг пред българските граждани в тази сфера. Това е поне моето мнение. И оттук нататък трябва да помислим как действително по-добре да фокусираме нашите усилия в тази сфера.
Сега, ако не възразявате, бих желал да дам думата на другите мои колеги, ако някой от тях има становище и желание да изрази мнение, за да може и Вие, госпожо Кунева, да отговорите на нашите въпроси.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаема госпожо комисар, уважаеми колеги, в подкрепа и в продължение на това, което каза господин Червеняков, искам да спомена следното. Да, наистина българските граждани не са свикнали докрай, в пълнота да защитават своите права като потребители. И въпреки че ние имаме вече нормативна база, имаме законодателство, което в общи линии отговаря на европейските изисквания, въпреки че има органи, както става ясно, и комисия като държавен орган и много силни и влиятелни неправителствени организации, една от които е и Федерацията за защита на потребителите, която е много активна, все още гражданите срещат трудности да защитават своите права от ежедневието.
Аз искам да изкажа две мнение по този въпрос, които считам, че биха спомогнали по някакъв начин.
Основната област, в която гражданите в България срещат трудности, по които широко се дискутира и в медиите, е защитата им пред монополистите в България – това са топлофикации, електроснабдителни дружества, въобще взаимоотношенията на гражданите с монополистите – доставчици на комунални услуги. Там има нужда от усъвършенстване може би на институционалната уредба, подкрепа за защита правата на гражданите. И там има нужда да се поработи още, може би с подкрепа от страна на Европейската комисия в лицето на нашия комисар.
Втората сфера, това е информираността и възможността на гражданите веднага още при сблъсъка с конкретния случай на накърняване на техните права или когато са недоволни. Аз съм далеч от мисълта и мисля, че никой не си прави илюзии, че гражданите с наръчници и т.н. ще могат да се ограмотят и всички ще могат да се научат да защитават в пълнота правата си.
Затова в другите страни са измислили различни способи за подкрепа, за помощ на гражданите чрез така наречените безплатни телефони, зелени телефони и т.н.
Днес в пленарната зала се обсъждаше новия телефон 112, дълго очаквания закон за този телефон за спешни повиквания. Аз си мисля, че по примера на този телефон не е зле в България да се помисли за въвеждането на подобен номер, на който гражданите, докато получат сметката си за парно или докато констатират, че са били измамени от продавачи в даден магазин или на женския пазар, да могат веднага да завъртят този телефон и да потърсят незабавно помощ за техния конкретен случай, най-малкото с компетентен съвет, ако не и с нещо по-сериозно.
Мисля, че това би бил по-сериозен способ за реална подкрепа, отколкото да им се раздават наръчници, които общо взето не се четат и имат ниска степен на реална ефективност.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател. Уважаемо госпожо комисар, уважаема госпожо посланик на Европейския съюз, госпожи и господа! Аз бих искала да приветствам инициативата за провеждане на една такава среща, защото България всъщност в лицето на Европа е представена с комисар, който отговаря за потребителите. И някак си, когато ние пътуваме извън страната, винаги въпросът, който се задава, е: Сигурно в България нещата са много добре в тази област.
Така че самите ние, политиците, сме длъжници в тази посока към българските граждани и към българските потребители.
В подкрепа на това, което беше казано досега от моите колеги, аз бих искала да обърна внимание за информационната кампания, която трябва да се проведе в страната относно правата, които имат гражданите и потребителите. Защото масово хората не си знаят правата, когато купуват някакъв продукт, който не отговаря на изискванията и на стандартите в тази област. Не говоря само за предоставяне на услуги, където монополът е само едно дружество и така или иначе хората нямат друг избор, освен да се снабдяват от този монополист. Става въпрос за продукти за масово потребление, за дрехи, обувки, ако щете, електрически уреди и какво ли още не. И хората постоянно се оплакват, че нещо не е в ред, а в същото време никой не си знае правата по какъв начин би могъл да сезира компетентния орган, който да вземе съответните мерки.
В тази посока моето скромно предложение е наистина в България да се направи една масирана информационна кампания относно правата на потребителите. Тези неща да се артикулират медиите да бъдат партньори в тази посока, да бъда призвани да бъдат партньори в тази посока, да се говори по тази тема. Защото може би е така във всички нови демокрации. Като че ли гражданското общество все още не е събудено в България. И този процес трябва да бъде подпомогнат по един или друг начин. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не като въпрос или препоръка, просто искам да изкажа една позиция във връзка със злоупотребата на думата „монопол”.
Има естествени монополи, които не можем да преодолеем, и те зависят от източника. Да вземем водоснабдяването. Как да демонополизираме водоснабдяването? Ами не може. Когато имаш една изградена инфраструктура, когато водата ти идва от едно място, ти няма как да разделиш системата. Просто трябва да приемем правила, наистина трябва да се работи по това гражданите да са осведомени, да правят възражения или да приемат позиции. Но не трябва да казваме: този е монополист и той затова е лош. Просто няма как.
Когато в София водата идва от Рила и минава през една единствена пречиствателна станция, не може по друг начин. Това се отнася и за Благоевград, и за повечето градове. Или трябва да пробиваме дупки и да вадим вода отдолу. Няма как, мрежата е изградена, тя съществува.
Монопол била топлофикацията. Изобщо не е монопол топлофикацията и не трябва да се злоупотребява с това. Не говоря само за софийската топлофикация. Първо, имаш възможност да се лишиш от услугата на оператора, да приемеш отопление на електричество, да изградиш собствено парно. Имаш алтернатива.
Второ, топлоенергията се произвежда на две-три места и се разпределя по една-единствена съществуваща мрежа. Нито можеш да нацепиш мрежата, нито можеш да я изолираш, нито можеш да търсиш някакво друго решение, освен това, което е да вкараш монополиста, казано в кавички, в едни правила.
Затова ми се иска тук поне, говорейки за проблемите с така наречените монополи, да имаме предвид кое е монопол. Да, в търговията, във вноса може да имаме монополизъм и да се борим срещу него. В изкупуването, особено в изкупуването на земеделските продукти, има монопол – една много чувствителна тема. Изкупуването на земеделските продукти се прави само от монополи, основно от монополи. И това е тежкият удар върху българското земеделие. Защото едно мляко тръгва от 0,20 лв. и стига на пазара до 2 лв. краен продукт. И това се дължи на монопола на изкупуването. И печалбата се формира не от производителя, а от това, че някой от монопола слага ръка върху изкупуването.
Но да говорим за монополизъм изобщо, поне в тази среда аз смятам, че не е разумно.
Това ми беше, господин председател, позицията. Не очаквам отговор, просто исках да изразя своята позиция.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само, господин Софиянски, ако ми разрешите, бих казал нещо друго. Да, безспорно някъде са естествени монополите. Но това не означава, че тези монополи по някакъв начин не бива да бъдат стимулирани или притискани да търсят по-добри решения за потребителите. Защото топлофикацията е единствена, така е. Но когато цялата й дейност е насочена към това при повишаване на цените на енергоресурсите да натоварва клиента си, без да търси други възможности, като изграждането на когенерати. От колко време говорим, че в София трябва да се изградят когенерати? И топлофикацията стои със скръстени ръце! Ясно е, че когенератите ще доведат до понижаване цената на топлоенергията. Но те не го правят, от какви съображения – не знам.
Именно тук е ролята на държавата и на държавните институции да търсят възможности за стимулиране, за притискане по някакъв начин на тези естествени монополи да търсят по-добри решения за потребителите. Благодаря ви.
Госпожо Кунева?
КОМИСАР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз мисля, че всички мнения са абсолютно валидни за ситуацията, в която е светът и ситуацията, в която е Европа. Защото, уверявам ви, колкото и ние да смятаме, че сме все още в началото на пътя – да, така е, ние сме функционираща пазарна икономика от 2002 година, потребителите могат да бъдат само и единствено част от функционираща пазарна икономика. Ако няма такава, просто няма да има потребители, може би ще има купувачи, но това е друга история.
Навсякъде в Европа има проблеми, когато става въпрос за защита на потребителите. Тоест идеална държава няма. Но има много добри практики. И това е добра отправна точка.
Аз мисля, че ние не можем да отлагаме този въпрос. До голяма степен смятам, че това е същият кръг въпроси, които са свързани с екологията. Така, както никога не сме могли и не е трябвало да отлагаме въпрос, свързан със замърсяването и с най-важните екологични проблеми и въпроси на нашата страна, защото няма кой друг да ги реши, по същия начин това се отнася и за защитата на потребителите.
Защото това, за което говорим, всъщност е икономика. А ние не можем да отлагаме икономиката да бъде решавана друг път. Тя е сега, днес и е животът ни от сутрин до вечер.
Аз си спомням, вероятно повечето юристи в тази зала се сещат за Витали Таджер – професора по Гражданско право – обща част, който започна първата си лекция пред курса, като ни попита: вие какво направихте тази сутрин. Ние започнахме да обясняваме, че сме взели трамвая или сме си купили кафе и т.н. И той каза: Добре дошли в света на гражданското право. Вие сте сключили вече няколко потребителски договора.
Това е, което крепи всъщност икономическия оборот на всяка държава. Така че това трябва да се реши веднага – днес и сега. И въпроса с монополите там, където ги има. Да, това е факт. Но има повече от един отговор на това как се справяме тогава, когато има естествени монополи. И на информацията. Защото няма договор в света, който да бъде сключван без защита на информацията и за двете страни. Защото в такъв случай той просто ще бъде нищожен.
Между впрочем, това е едно от нещата ,които с новата директива е много силен. Ако нямаш информация по всички основни елементи на договора, този договор ще се счита за нищожен. Това е максималната защита, която потребителят може да получи и съответно ще му бъдат върнати парите.
Това, което госпожа Илияз каза – повече информация, в новата директива изглежда така, че се предоставя информация за правата на потребителите на мястото на продажба. Тоест когато плащаш за стоката, било ако пазарът е екранът, от който избираш стоката, или физически присъстваш в магазина, за да си купиш стоката, там има задължение да бъдеш информиран за своите права.
Ако всичко върви добре с тази директива тя ще бъде факт вероятно след две години. Но нищо не ни пречи сега у нас, в България, ако вие решите, да предложите такова изменение в Закона за защита на потребителите.
На мене много ми липсват икономически анализи на основа на отношението на потребителите в България, какво мислят хората. Дали когато се обадят, защото да – в Комисията за защита на потребителите има безплатен телефон. Но дали хората са доволни от това, което получават? И колко хора го знаят?
Всичко това не можем просто да го измислим. Ние трябва да имаме данни, икономически данни, данни от общественото мнение, за да можем да кажем: да, тази политика работи. Или: не, тази политика не работи достатъчно добре и трябва да направим нещо друго.
За монополите. Да, така е. Хората изпитват огромно недоверие към монополите. Искам да кажа ,че това доверие до голяма степен е споделено от Европейската комисия, защото ние имаме много силна политика, дори и днес, когато думата „защита” и думата „протекция” се чуват повече отвсякога. А знаете, че Комисията за защита от конкуренцията и специално Генералната дирекция за защита от конкуренция е безкомпромисна по отношение на монополите.
Ако вие изслушате политиката на правителството за третия енергиен пакет, вие можете да кажете какво мислите за монополите изобщо в областта на енергетиката и това накъде върви Европа. Защото Европейската комисия предложи няколко варианта, за да може, въпреки че има монопол на мрежата например – има един собственик на мрежата, да няма монопол и на собственика на мрежата, и на доставчика, и на крайния разпределител до потребителите. Това вече е някаква стъпка в тази посока.
Тогава, когато говорим за това какво още можем да направим, искам да кажа, че аз от началото на мандата правя Училище за потребителите, заедно с в. „24 часа” и с помощта на нашето представителство. Ако вие искате следващото Училище за потребителите да го направите вие, аз ще съм много щастлива.
Така че имате подиум, имате сцена, на която можете да кажете какво прави парламентът, какви са неудобствата в закона, къде има проблем с правоприлагането.
И още един акцент – много от нещата ще опрат до съда. Дали институтът за магистрати не трябва да има специално обучение по приложение на Закона за защита на потребителите? Уверявам ви, той е много-много предизвикателен за старото разбиране за защита на потребителите като некачествена стока, която аз съм купил от магазина, гаранцията й е изтекла и какво да правя с тази некачествена стока?
Тук става въпрос за услуги, тук става въпрос за измами по интернет – тоест наистина една сложна материя, която ще става все по-сложна.
Това също вероятно моята комисия, както аз винаги съм считала, че е Комисията по европейските въпроси, би могла да бъде отново движещ мотив.
Това, което каза господин Софиянски, е така – че има монополи, които са факт. Но тъкмо затова има регулатор. Защото там, където има монопол, регулаторът трябва да бъде двойно и тройно по-бдителен. И трябва да се правят проверки. Няма как, ако вие не знаете какви проверки е направила Комисията за защита на потребителите, Държавната комисия за електро- и водно регулиране, ако това редовно не се дискутира, няма как да можем да убедим, че това е не просто куп хартия, която ние сме приели, за да можем да затворим Глава двадесет и трета – Защита на потребителите.
Това е една от областите, в която хората имат много точно чувство за това прилагаме или не прилагаме законодателството. Защото от сутринта – използвам пак примера на моя любим професор – ние сме сключили вече няколко потребителски договора и знаем много добре как сме обслужени, доволни ли сме. Защото, както става въпрос за финансовите услуги например, те могат да засегнат непоправимо в лошия смисъл на думата, както виждаме днес по света, живота ни.
Когато говорим за монополите и мрежите. Аз разговарях с разпределителните дружества много пъти. Мога да кажа ,че те показаха много голям интерес към темата. И аз съм убедена ,че ще продължим да си сътрудничим, защото пазарът е за всички – и за тях,
Но това, което ги попитах и те ми отговориха съвсем честно – говоря за електроразпределителните дружества, е следното. Аз ги попитах: кой плаща загубите по
В такъв случай аз като потребител трябва ли да знам дали си изпълняват добре приватизационния договор и дали всяка година инвестициите, които се очакват от вече тези приватизирани дружества, или например от топлофикацията, която не е приватизирана, се дават, дали някой следи как тези загуби по мрежата, ако тази година са
А за това което Вие казахте за селското стопанство, това е абсолютно правилно, господин Софиянски. Много отдавна това е тема, още преди приключването на преговорите – част от селскостопанската политика да е за изграждане на пазарни сдружения на производителите на плодове и зеленчуци, а не това да бъде територия на бандити. Защото всъщност ние тук имаме почти криминален фактор, от това, което аз
Аз бях много заинтригувана от това, което Белгия направи през последната седмица. Тя сложи таван на цените за електроенергия. Има различни модели. Доста страни отхвърлят тази стратегия, защото считат, че това не е пазарно и всъщност ние
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Напоследък ние наблюдаваме непазарно поведение на
КОМИСАР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, така е.
Още един път това е повод. Аз мисля, че ние трябва да имаме много дълбок разговор за това какво може да донесе конкуренцията на пазара. Мое убеждение е, че конкуренцията е това, което помага на потребителите, и е най-добрият приятел на потребителя. Но понякога трябва да направим необичайни ходове, за да можем да стимулираме конкуренцията, а не просто да оставим на самотек, когато се случат нещата – тогава.
Типичен пример е роумингът. Това, което направи „Вивиан Рединг” и което
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата. Заповядайте, господин Казак.
МЕТИН КАЗАК: Аз също искам да изкажа своето задоволство от това, че тази тема е наистина особено важна и наистина Вашата визита, госпожо комисар, тук, в Народното събрание е една оценка за това доколко Вашата дейност като комисар в този важен ресор, който Вие имате в рамките на Европейската комисия, и естественият партньор, който имате тук в лицето на Комисията по европейските въпроси, е знак, че защитата на потребителите е нещо, което излиза извън рамките на една страна, и тя е общоевропейска
Аз искам само да кажа конкретно по въпроса, който поставихте за оплакванията на европейски граждани от прилагането на двойни стандарти в България, специално в областта на предоставянето на туристическите услуги. Вие знаете, че това оплакване беше
Искам само да ви напомня, че от законодателна гледна точка ние си свършихме, мисля, работата още тогава. Защото Вие тогава като министър на европейските въпроси и аз в предишното си качество при изработването на Закона за защита от дискриминация за първи път записахме и беше приет изричен текст, който забранява дискриминацията на основа националност. А предлагането на двойни стандарти в туристическите услуги е пар
Ние имаме и орган, който е призван да следи за тези въпроси. Отделно от това в Закона за туризма беше приет специален изричен текст за тази практика. Така че от законодателна гледна точка мисля, че нещата до голяма степен са уредени. Друг е въпросът за прилагането. А тук аз се присъединявам към колегите, че няма кой да следи за прилагането на закона.
Може би е хубаво да се насърчат европейските граждани ,които са тук, да потърсят правата си. Защото и чрез Комисията за защита от дискриминация, и чрез другите органи те могат да получат защита, ако наистина спрямо тях се прилага дискриминация на тази основа. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря на господин Казак. Все пак да не забравяме, че има редица български граждани, които си купуват, така да се каже, туристическите услуги от чужди оператори, за да им излезе по-евтино.
Госпожо комисар, разрешете да Ви благодаря от името на цялата комисия за тази среща. За нас е важен знак, че започвате разясняването на директивата за защита на правата на потребителите от България.
Ясно е, че има още доста какво да правим. И ние ще започнем да осмисляме какво ни предстои след Лисабонския договор, как да реализираме тези правомощия, които имаме като парламент и в тази сфера. Съзнаваме нашите задължения и това, че - пак повтарям – всички политици сме в дълг пред потребителите в България и ще се стараем тези въпроси да бъдат на остротата на нашето внимание.
Благодаря Ви още веднъж.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Докато изчакваме Правната комисия, аз ви предлагам да
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ 2008 – 2013 ГОДИНА И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ КЪМ НЕЯ, № 802-03-19/7.110.2008 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Господин Цеков, ще Ви помоля, ако сте се запознали с нашето становище, което експертите са изготвили, да изразите Вашето мнение по него. Знаете, че задача на нашето комисия е не да обсъждаме стратегията по същество, а дотолкова, доколкото тя кореспондира на европейските директиви и регламенти. Заповядайте, господин Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Аз се запознах подробно със становището, което е подготвила и предстои да гласува Комисията по европейските въпроси. То обхваща най-важните аспекти от този документ, особено тези, които касаят европейската интеграция.
Относно предложението за корекция идеята на това предложение е ясно – да се подчертае, че в стратегията се записва стратегическа задача, която касае
По-скоро ми се струва, че подобна отправка трябва да има и в изречението по отношение прилагането на нормативните актове на Европейския съюз, които касаят
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да разбираме, че това предложение в т. 2 се приема с неговото развитие в изпълнение на законодателството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тоест по-ясно обхвата на нормативните актове, които имат ангажимент на стратегията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли становища, мнения? – Няма.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА ОТ 7 ЮНИ 2007 ГОДИНА ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (2007/436/ЕО, ЕВРОТОМ), № 802-03-21/13.10.2008 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Мариана Димитрова – главен експерт в Дирекция „Европейски въпроси”
Ренета Михайлова – главен експерт в Дирекция „Европейски въпроси”.
Ще ви помоля да вземете отношение по нашето становище.
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Видях вашето становище. Видяхме становището. Какво очаквате да кажем по вашето становище, след като в крайна сметка вашето заключение е, че трябва да се приеме това решение?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В това становище ние сме изразили нашето становище и сме дали становище, че трябва да бъде прието. Приемате ли нашето становище, не го ли приемате?
МАРИАНА ДИМИТРОВА: Приемаме го, разбира се. Това е била и целта на внасянето на такъв проект в Министерския съвет, с цел внасянето му в Народното събрание. Така че ние напълно подкрепяме вашето решение да предложите на Народното събрание да приеме това решение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други предложения? – Няма.
Който е съгласен да приемем това становище, моля да гласува.
Гласували: за 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Само едно съобщение. На 14 и 15 ноември в Берлин ще се проведе конференция на тема „Душата за Европа”. Който има желание за участие в тази конференция, моля да го изрази. Струва ми се, че конференцията е интересна. Организатори са Европейският културен борд за наука и икономика.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
