П Р О Т О К О Л

№ 109

На 13 ноември 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-77/27.10.2008 г. за допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-82/31.10.2008 г. За държавния бюджет на Република България за 2009 г., внесен от Министерския съвет.
3. Представяне на Националната програма за реформи на Република България (2008 – 2010 г.) и Плана за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008 – 2010 г.).
На заседанието присъстваха Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Христина Симеонова – директор на Дирекция „Оди на средствата от Европейския съюз”.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, във връзка с едно по-свободно тълкуване на правилата за работа на нашата комисия и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Дневният ред ви е известен. Има ли някакви предложения за изменение и допълнение? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-77/27.10.2008 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
За участие по обсъждането на тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Виктория Нешева – директор на Дирекция „Съвет по законодателство”
Росица Дичева – експерт в Дирекция „Съвет по законодателство”.
Както виждате, този законопроект е изцяло в компетентността на нашата комисия. Той цели да въведе изискванията на директива 2007/63 на Европейската общност от 13.11.1997 г. И изцяло да съобрази нашето законодателство с тези изисквания.
Нашите експерти са изготвили становището по тази точка.
Госпожа Нешева, имате думата накратко да изразите вашето становище по законопроекта и във връзка със становището, което сме подготвили.
ВИКТОРИЯ НЕШЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложения законопроект ще се уреди възможността чрез постигане на писмено съгласие между всички акционери да отпадне задължението за извършване на проверка на преобразуването на търговско дружество. Проверка на преобразуването няма да се извършва и следователно преброители няма да се назначават, доклад няма да се изготви и представи, ако всички акционери и съдружници в участващите в преобразуващото дружество са съгласни с това.
Проверка на капитала ще се извършва в случаите, когато е необходимо да се установи съответствие между капитал и чиста стойност на имуществото, преминаващо към дружеството при преобразуването, като се съставя един общ доклад, който задължително се изготвя и в случаите на отпадане задължението за проверка на преобразуването.
Както вече каза господин Червеняков, законът се привежда в съответствие с директива 2007/63 на Европейската общност от месец ноември 2007 година.
С предлаганото допълнение се намаляват административните тежести за преобразуващите се и приемащи дружества, като се осигурява по-голяма гъвкавост и оперативност и същевременно се спестяват съществени разходи на бизнеса.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за становища, въпроси към вносителите. – Виждам, че няма такива.
Който е съгласен да приеме нашето становище, с което се приема законопроектът за допълнение на Търговския закон, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
За това становище гласуват и Даринка Станчева, Йордан Петков, Георги Близнашки и Фатме Илияз.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-82/31.10.2008 Г. ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2009 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Любомир Дацов - заместник-министър
Добринка Кръстева – началник отдел в Дирекция „Управление на средствата от ЕС”
Женя Динкова - началник отдел в Дирекция „Управление на средствата от ЕС”
Весела Данева – началник отдел в Дирекция „Финанси на реалния сектор”
Христина Симеонова – директор на Дирекция „Оди на средствата от ЕС”
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Икономически политики на ЕС и международни отношения” в Изпълнителната агенция за икономически анализи и прогнози.
Давам думата на господин Хаджиниколов, който е изготвил проекта на становището на нашата комисия.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: В становището са отразени само нещата, които засягат плащането на нашата вноска и евентуалните приходи от фондовете на Европейския съюз, предприсъединителните и други инструменти.
В тази връзка е изтъкната известната загриженост, която беше проявена в Съвета за обществени консултации и в изказването на господин Радослав Иванов председател на Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз, относно даването на сертификат за съответствие на оперативните програми. То е отразено в точка 5.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, да ни запознае накратко с основните макроикономически показатели, които са включени в бюджета – това, което е необходимо да знаят народните представители, като ще го помоля да се съсредоточи своето изказване върху изготвеното от нас становище.
Господин Дацов, ще Ви помоля да ни запознаете с някои макроикономически показатели на бюджета, което според Вас е необходимо да знае всеки един депутат в качеството му на народен представител, и да конкретизирате във Вашето представяне на бюджета главно две неща - първо, изпълнение на задълженията ни за вноски в бюджета на Европейския съюз и второ, за изразходването на средствата, които ще постъпят по структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, както и евентуалните ни виждания по продължаване на дейността по трите предприсъединителни инструмента, като имате предвид това становище, което ние сме изготвили и сме го представили пред вас като проект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще се спра на общата макрорамка, върху която е изготвен бюджетът, макар че, както вече няколко пъти имаме възможността да заявим, тя е изпълнена с много рискове, най-малкото защото макросредата, в която този проект на Закон за и държавния бюджет е изготвен, е силно нестабилна вследствие на процесите, които се развиват през последната една година, започнали, както знаете, в Съединените американски щати и прехвърлили се през последните няколко седмици в Европа.
На базата на тази среда, още повече, че през последните няколко седмици нещата са много по-динамични, отколкото бяха преди това, вече има ясни знаци, че другите пазари – става въпрос основно за азиатския и за близкоизточния, които бяха като че ли неподвластни на тази финансова криза, която беше в съединените щати, показват ясни знаци на забавяне на икономическия растеж и на увеличаване на макроикономическите дисбаланси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има и някои положителни индикации от раздвижване на американската икономика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, но тези положителни индикации, които са много неясни в момента, ще намерят своето отражение, поне по оценката на другите международни компании, които се занимават с прогностична дейност, едва след 2010 година нататък.
Така че позволете ми да се спра съвсем накратко на някои от параметрите, а именно, че през следващата година бюджетът е изготвен при допусканията за намаляване на икономическия растеж спрямо стабилния тренд, който имаше през последните няколко години – знаете, че ние растяхме средно с около 612 процента за последните пет години, а очакваният растеж за 2008 година беше около 7 процента на базата на първите три тримесечия, макар че се наложи вследствие на последното тримесечие да ревизираме тези прогнози за около 6,8 процента.
Очакваме за следващата година да реализираме растеж с близо 2,5 по-ниско ниво – около 4,7 процента от брутния вътрешен продукт. За сравнение, в есенната прогноза на Европейската комисия тази прогноза е за 4,2 процента, а прогнозата на Международния валутен фонд беше 4,5 процента.
Друг е въпросът, че само в рамките на последните две седмици, без конкретно да се споменават отделни страни, Международният валутен фонд публикува два ъпдейта на тези прогнози, намалявайки значително прогнозата си за растеж на световните пазари, включително и на Европа. Така че предполагам, че до няколко седмици, когато те ще публикуват новите си данни, цифрата за България ще бъде ревизирана отново, което поставя конкретно някои въпроси пред нашата прогноза, тоест увеличава риска за по-голям спад на икономиката.
Иначе, съобразявайки се и с тенденциите на изменение на цените през тази година, нашата прогноза за развитието на инфлацията, независимо от точните цифри, които са в прогнозата, аз бих казал, че би следвало да работим с рамки, тоест прогнозата ни за изменение на инфлацията в края на периода е в рамките на 4,2 до 4,8 процента, при което съответно средногодишната инфлация ще бъде между 6 и 7 процента.
От друга страна, ненапразно казах, че през последните няколко седмици пазарите в Азия, които бяха един от основните фактори за повишаване на цените и на петрола, и на цените на хранителните стоки през последните две години, дават ясен знак за намаляване на растежа. И както всички сме свидетели, просто се наблюдава едно огромно сриване на цените на търгуваните стоки на международните пазари, което съответно ще даде отражение и върху инфлацията в България. Дори ако трябва да споделя, се чуват гласове, че може би ще има дефлация през следващата година.
Само за пример, цените на желязото се сринаха близо пет пъти. Цените на хранителните продукти имат връщане на международните пазари с 30-40 процента. Цената на петрола знаете ,че постигна рекордните нива при вчерашното търгуване.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: 63 долара.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Мисля, че беше по-ниско. В момента не мога да ви кажа конкретната цифра.
Като знаете, че три основни фактора движеха инфлацията в страната ни:
От една страна, нарастването на цените на петрола на международните пазари;
Нарастването на цените на хранителните стоки вследствие на лошата реколта през 2007 година – продуктовата реколта тогава не беше много добра;
В допълнение натискът върху високия ръст на работните заплати вследствие на много твърдия пазар на труда и недостига на работна ръка.
Вследствие на тези три фактора имахме високата инфлация през 2007 година и двуцифрената инфлация, както се очертава, през 2008 година.
Ние сме уверени ,че през 2009 година тези три фактора няма да съществуват и ще доведат до тези ниски прогнозируеми нива на инфлацията, които според нас могат да стигнат между 3 и 4 процента.
МЛАДЕН ЦЕРВЕНЯКОВ: Това е за еврозоната.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ние и сега по принцип отговаряме на почти всички условия – на четири от петте. Именно инфлацията беше силно проблемна. Но аз вярвам, че ние ще продължим да бъдем страна, в която инфлацията и през последните няколко години, независимо от конкретиката през следващата година, ще продължава да бъде поне малко над средната европейска инфлация. И това е абсолютно нормално от гледна точка на догонващите темпове, които ще изпитваме в икономиката през следващите няколко години.
На тази база може да се каже, че очакванията ни за нивото на текущата сметка, която беше основен индикатор за дисбалансите в икономиката през последните години, тези дисбаланси силно ще намалеят. Независимо че мисля, че ще има свиване и на обемите на износа, и на вноса. Тъй като в момента повечето „анализатори” се упражняват да обясняват за дефицита.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Каква е прогнозата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Нашата прогноза в момента е за свиване на 22 процента спрямо 24,3 процента от брутния вътрешен продукт за тази година.
Ако ви прави впечатление, в доклада в мерките, които са предвидени за борба с кризата, е казана именно тази мярка за намаляване от 3 процента на 2 процента на превишението. Там условието е икономическият растеж и силно намаляване на този дисбаланс, тъй като това директно ще повлияе на потреблението. Така че ние допускаме евентуално много по-рязко спадане на дефицита по текущата сметка. Трудно ми е в момента да се ангажирам с конкретна цифра. Но имаме евентуални проигравания и механизми, модели, симулации, които допускат падането на този дефицит под 18 процента от брутния вътрешен продукт.
Нека да кажа, че както рязкото покачване на този дефицит и високото ниво, така и твърде рязкото спадане в рамките на една година не е добро от гледна точка на икономическия растеж и за стабилността на икономиката, тъй като това означава еднозначно много рязко свиване на потреблението в страната.
Съответно много е трудно да се прогнозира в тази динамична среда какво ще бъде нивото на безработицата. Очакваме, че чисто инерционно то ще се задържи на ниските нива през следващата година. Много трудно ще бъде да се прогнозира какво ще бъде развитието на това ниво на безработица след полугодието на следващата година, тъй като вече има натрупване на прекалено много фактори.
Мисля, че промените, които ще настъпят в пазара на труда, ще подействат според мене положително от гледна точка на охлаждане на този пазар, намаляване на натиска върху заплатите.
От друга страна, смятам, че колегите в Министерството на труда са подготвени. Програмите, които съществуват в момента, от една страна, за квалификация и преквалификация ще бъдат особено нужни, с оглед нуждите на хората да получат една нова квалификация и възможност да се преструктурират чисто професионално. А и в момента факт е, че имаме недостиг на работна ръка. Така че мисля, че има достатъчно буфери в тази област.
От гледна точка на бюджета има предложени три основни пакета, както вече сте информирани, насочени към борба с евентуалната криза. Не използвам думата „финансова криза”, както се използва в Съединените американски щати, тъй като не смятам, че в България ще има финансова криза. За разлика от повечето европейски страни и от американската финансова система, българската финансова система, за добро или лошо, първо, нямаше експозиции в рискови инструменти, може би поради консервативността си, второ, поради консервативността на централната ни банка изискванията към капитализиране на системата бяха много високи, което, въпреки че имаше само до преди няколко месеца много гласове против, в момента правят нашата банкова система изключително стабилна.
Трябва да се подчертае, че, от друга страна, имаше опасения, че може би ще настъпи изнасяне на капитали във връзка с кризисната ситуация в някои банки в старите страни – членки. Но според мене този лаг на предаване на ефектите върху икономиката като че ли ще позволи този ефект за нашите банки да бъде минимизиран. Имам предвид, че Европейската централна банка почти направи експазионистична интервенция и осигури предостатъчно ликвидност на повечето от търговските банки в старите страни – членки, което позволява те да не се опитват да изнасят капитали от България. А според мене дори от гледна точка на това ,че България ще продължава да бъде добро място за инвестиции и относително по-висока доходност спрямо средното за Европа, евентуално има възможност да привлече относително нови капитали на фона на очертаващите се намаляващи директни чуждестранни инвестиции.
Съзнавам, че може да се каже, че от гледна точка на това ,което се случва в момента, прогнозата ни за намаляване на директните чуждестранни инвестиции може би е малко оптимистична. Но смятаме, че няма да бъдат значителни отклоненията спрямо тези инвестиции. Прогнозата е за намаляване на милиард – милиард и 200 милиона евро спрямо нивата от тази година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Какъв е размерът на очакваните инвестиции?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Очакваните инвестиции са в размер малко над 5 милиарда евро. Очакваните инвестиции за 2008 година са в размер на около 6 милиарда и 200 милиона евро.
Имаме сценарии евентуално с възможност за реакция, ако това ниво на инвестициите бъде съответно на по-ниски нива, тъй като то ще се отрази директно върху икономическата активност в страната ни.
Ако ми позволите, да се върна към буферите, заложени в бюджета.
Мерките са разделени в три основни пакета:
Първият пакет е насочен към поддържане на икономическата стабилност на бюджета и на икономиката. Тук влизат 40-те процента поддържане на размера на бюджетния сектор, трите процента превишение на консолидирана основа и комплекс от мерки и изграждане на фискални буфери в самия бюджет.
Знаете, че сме предложили да се върне правилото, което действаше до преди две години...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Интересно ще бъде да ни кажете в абсолютно измерение какво е очакването за брутния вътрешен продукт за следващата година. Като че ли тази цифра не се спомена досега.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: За следващата година очакваме брутен вътрешен продукт в размер на 73 милиарда 485 милиона лева, като очакваният брутен вътрешен продукт за 2008 година е 66 милиарда и 400 милиона. Тоест очакваме приблизително брутният вътрешен продукт да се измени в рамките между 11 и 12 процента номинално съвкупна инфлация и реален растеж.
Но да се върна на бюджета.
Въвежда се правилото за задържане на 7 процента от разходите по държавния бюджет, с изключение на разходите, предвидени за капиталови разходи, тъй като смятаме, че от бюджетна гледна точка най-ефективното оръжие за борба с кризата е генериране на търсене и генериране на потребление през инвестиционните разходи, а не през текущите разходи. Смятаме, че генериране на потребление през текущите разходи би създало допълнителни макроикономически проблеми, свързани с евентуално увеличаване на търсенето през текущата сметка.
В тази връзка имаме текст, който позволява от текущи разходи да бъдат прехвърляни допълнително към капиталови разходи, но забранява обратното.
Освен това е предвидено нарастването на капиталовите разходи на консолидирана база за следващата година с близо 900 милиона лева, както знаете. Като се има предвид, че има и капиталов резерв в рамките на около 400 милиона лева, може да се каже, че нарастването на капиталовите разходи за следващата година ще бъде в размер на 1 милиард и 300 милиона лева, което представлява приблизително около 7,6 процента от брутния вътрешен продукт като дял на инвестициите.
Аз се опитах да направя една справка, макар че в момента в повечето от държавите се приема бюджет, така че няма много информация. Но мисля, че България ще бъде една от страните с най-висок дял на емисионните разходи спрямо брутния си вътрешен продукт между европейските държави.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това как ще се отрази на икономиката?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това ще бъде най-ефективният инструмент от гледна точка на това ,че ако изключим отраслите, където правителството трудно може да се намеси, а и смятам, че не би трябвало да се намеси, това са специално черна металургия, цветна металургия, химия, които по един или друг начин в момента вече изпитват затруднения, строителството, което беше основен двигател на икономическия растеж през последните години, е най-силно засегнато.
Естествено, че очакваме, че ще има традиционни разходи от фирмите, които евентуално биха могли да трансформират дейността си от строителство на жилища да се ориентират към строителство на публична инфраструктура. Но смятаме ,че тези разходи ще бъдат относително по-малки, отколкото на тези фирми да не бъде предложена никаква възможност за преструктуриране.
Така че смятаме, че именно инвестициите ще бъдат основна причина за намаляване на отрицателните ефекти върху реалната икономика.
Много ми е трудно в момента да кажа какъв ще бъде директният ефект върху икономиката от тези инвестиции и едва ли има икономист, който може да ги прогнозира.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Защо другите страни не го правят, а ние го правим?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Правят го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И те увеличават капиталовите разходи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: като цяло това е обща тенденция и обща реакция и препоръки. Всички страни правят такива преструктурирания в тази посока. Друг е обаче въпросът, че не всички страни имат тази възможност.
Аз ще използвам възможността да напомня на онези ,които ни дават примери за Унгария, а и за Румъния, да погледнат какво се случи в тези две страни благодарение на „умната” политика, която там се водеше и която ни беше давана за пример, само преди няколко седмици. Всъщност всички знаем, че Унгария, за да не изпадне във финансов колапс, беше подпомогната с 26 милиарда от Международния валутен фонд и Европейската комисия. В момента се подписва една много тежка програма за свиване на фискални разходи и стабилизиране на икономиката, каквато не пожелавам на нито една страна.
Румъния в момента е пред изпадане в процедура на свърхдефицит, което неминуемо до няколко месеца ще доведе също до одобряване също на такава стабилизационна програма.
В България основната причина, поради която смятам, че сме по-различни и в малко по-добро състояние, е наличието на валутен борд. Част от тези икономики в момента бяха атакувани също така от валутни спекуланти. Например в случая с Унгария една от причините е, че просто лихвеният процент спря да работи и правителството не можеше да финансира нуждите си тъй като знаете, че там дефицитът беше стигнал до 10-процентни нива от брутния вътрешен продукт и в момента дори е над нивата на 4 процента, поради което се оказа в невъзможност да се намерят публични средства.
Може би следва да се подчертае, че е много важно – това също е в съзвучие с европейските практики и препоръки за съвместно действие, осигуряването на достатъчно ликвидност на банковата система за финансиране на малкия и средния бизнес. И това е акцентът. Общо взето не е прието да се финансира големият бизнес, както знаете.
Именно в тази посока са насочени две мерки. Едната мярка е с увеличаване на капитала със 100 милиона с готовност до 500 милиона на бившата Насърчителна банка, като условието там е не тя директно да излиза на кредитния пазар, а да извърши тази дейност през останалите банкови финансови институции.
Другата мярка е свързана с увеличаване на капитала на друга държавна институция – това е възможността за увеличаване на капитала на фонд „Флаг” до 50 милиона лева във връзка с осигуряване възможността за префинансиране и подготовката на проекти от страна на общините. И директно това, което касае тази комисия, е по-голямата усвояемост на средствата от Европейския съюз.
Да се надяваме, че нещата ще се развият там достатъчно положително. Фонд „Флаг”, както може би повечето от вас са информирани, има готовност да работи в следващите няколко седмици, тъй като там беше избрана банка, която да управлява средствата на фонда. Но за съжаление, по стар български обичай в момента имаме съдебно дело в Комисията за защита на конкуренцията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Прощавайте ,господин Дацов, тук ще Ви прекъсна. Аз ви предлагам да разделим нашето обсъждане на две части:
Първата е това, което прави господин Дацов – изложение на някои макропоказатели на бюджета. Мисля, че това, което се изложи дотук, е достатъчно за нашата комисия.
Ако някой от нас има някакви въпроси, на които господин Дацов трябва да отговори, ще му дам думата. Ако не, да преминем към втората част – конкретно въпросите, които касаят дейността на нашата комисия – вноски в бюджета на Европейския съюз, изразходване на средствата от Европейския съюз и проблемите, които са свързани с това, одитиране на управителните органи, проблемите, свързани с усвояването на средствата и т.н.
Съгласни ли сте така да процедираме? – Има съгласие.
Така че, за да приключим първата част – по отношение на макрорамката на бюджета, имате думата за въпроси към господин Дацов.
Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз не бях се подготвил да говоря по този начин. Но, господин председател, след като представихте толкова розов бюджета, аз съм длъжен да сваля нещата на земята. Защото аз наистина очаквах, че в рамките на тази комисия ние се занимаваме с нашите проблеми.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не се занимаваме. Просто мисля, че е хубаво да бъдем запознати.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Тъй като сме запознати, аз ще се произнеса по макрорамката. Това, което се говори днес, едно към едно опозицията или поне аз съм го препоръчвал миналата година, когато приемахме бюджета. И ако тогава вие се бяхте вслушали в тези разумни доводи, че идва висока инфлация, че идва икономическа криза, че още от миналата година трябва да се разшири инвестиционната дейност, публичните инвестиции да се увеличат за сметка на цесията, особено в строителството, днес нямаше да имаме тази тежка картина.
Аз ще ви обърна внимание и на това, че от прогнозна инфлация за миналата година 4,8 процента, когато ви казвахме, че няма да е толкова инфлацията, вие имате днес 8,3 в момента, а имаме очакване 9,8. Бъркам ли цифрите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не бъркам, нали?
Аз ви казвам и днес, както и миналата година, че инфлацията тази година ще бъде двуцифрена. Пълно разминаване с нормалните икономически критерии. Това да сбъркаш два пъти прогнозната инфлация с реалната, това значи, че най-малкото или си зле подготвен, или си правил нерегулиран бюджет. Не може два пъти да се разминеш с инфлацията, не може. След като от трибуната сме го казвали десет пъти.
Причините? Какви са причините? Именно тези, които вие смятате, че сега ще направите. И пак няма да го направите ,защото бюджетът пак е мазен, скучен и отново не праща парите на правилните места.
Какви са причините? Причините са първо високият излишък, с който работихме. През май месец имахме предложение от ССД за 400 милиона лева увеличение на капиталовите разходи на общините. Още от май го имаме в парламентарна – аргументирано, обосновано, защото очаквахме излишъка.
Вместо да дадете тези пари през общините, където най-лесно се усвояват, откъдето влизат и в стандарта на живот на хората, и влизат като реално изпълнение и генериране на работни места, вие гласувахте – вие, защото аз гласувах против – бюджетен излишък 180 милиона лева за магистрали през ноември – декември. Кажете ми 180 милиона лева магистрали през ноември и декември кой ще построи! Това са 20 километра магистрали. Вие цяло лято не построихте 2 километра, искате през ноември и декември да построите 20 километра! И аз се питам: тези 180 милиона лева от излишъка къде ще отидат? Защото си има икономическа логика.
Оттам нататък – външнотърговският дефицит. Нищо не се прави.
Аз не знам как го смятате 22 процента. Външнотърговския дефицит го очаквам 17 милиарда. Вие казвате: очакван брутен вътрешен продукт 66 и нещо – значи горе-долу 23. Близки са цифрите – 23 – 24, спрямо 14 милиарда за миналата година. Три милиарда увеличение.
Добре, отговорът е, че има рецесия в страните – членки на Европейския съюз. Да, обаче какво правите вие? Външнотърговският баланс с трети страни, извън страните от Европейския съюз, само за първото полугодие се е качил за същия период от 6 милиарда миналата година на 8 милиарда. Тоест и там имате два милиарда увеличение спрямо българския производител. Представете си българският производител на какъв натиск е подложен. От една страна, европейската стока, която вече свободно се движи, влиза и притиска българския производител. От друга страна, третите страни също генерират дефицит. И тяхната стока, въпреки че не са в рамките на Европейския съюз, също притиска българския производител. Трудна ситуация. И нищо в бюджета в тази връзка.
Общините са недофинансирани. Знаете ли защо засягам този въпрос? За полугодието, до март – април месец схемата, по която се трупат резерви и се финансират – процент не мога да ви кажа точно, ще бъдат без пари и ще започнат да трупат задължения. Даже още през февруари. Ще започнат да трупат тежки задължения, ще започнат да взимат кредити, защото при този дефицит на кредити те са надеждни и ще започнат след това парите да ги връщат под формата на кредити и ще затормозяват дейността през цялата година. Отново слабо звено.
Като добавим и неусвояването, независимо че най-сетне прогнозите за усвояване са сравнително добри. Но ако се върнем назад – защо е тази висока инфлация, защо са всичките тези проблеми, неусвояването на европейските средства ще доведе до това ние сега да говорим за нисък прираст на брутния вътрешен продукт.
Ако тази година бяхме усвоили европейските средства, те се реализираха в брутен вътрешен продукт през тази и през следващата година. А това, което ще усвоим през следващата година, то ще влачи евентуално опашка по-нататък. Но ако вие тази година ги бяхте усвоили, ако миналата година бяхте започнали веднага работа с европейските фондове, те сега вече щяха да дават първите си конкретни резултати.
Аз мога да продължа по макрорамката, но няма смисъл. Даже не смятах да говоря. Но понеже имаше изложение, съм все пак длъжен да дам позицията си.
Безспорно дебатът в залата ще бъде тежък. Аз няма да подкрепя бюджета. Не мога да не гласувам против, защото да не приемеш бюджета... Лошият бюджет е по-добър от неприетия бюджет. Сега ще гласувам „въздържал се”. Ще чуем и втората дискусия.
Не очаквам, господин Дацов, да влизам в някакъв диалог. Просто си давам позицията. Тук за протокола съм „въздържал се”. По втората част, ако има нещо конкретно, ще кажа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, по макрорамката на бюджета и политиката, отразена в този бюджет, някой има ли въпроси, становища?
Господин Дацов, имате ли нещо да добавите или да преминаваме към втората част?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз няма да влизам в дискусия. Само ще кажа, че благодарение на този „мазен и скучен бюджет”, аз смятам, че това всъщност е основната причина да не си променяме тези програми, които са в другите страни. Естествено винаги може да се иска повече от гледна точка на вътрешната ефективност на разходите. По това няма спор.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Приключваме по тази част. Заповядайте сега да кажете по това, което е конкретно обект на разглеждане на нашата комисия и по това становище, което сме изготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател. Трудно има какво да добавя или да кажа спрямо становището, което сте изготвили, защото то е едно компетентно становище и вярно отразява това, което е в бюджета. Може би съвсем накратко ще кажа, тъй като въпросите, които са зададени, са свързани с вноската в бюджета на съюза. Не знам точно какво там ви интересува.
Но както вие сами сте подчертали, вноската е увеличена спрямо предходната година. Основно това е вследствие на изменените правила за формиране на вноската. Ако си спомняте, съвсем наскоро и в тази комисия, пък и в залата бе ратифицирано изменението, предложено от Съвета на Европа във връзка с променените правила на собствените ресурси.
Знаете, че вследствие на това, че освен изключенията, които се правят...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Там няма какво да спорим. Вноската е 1,24. След като има увеличение на брутния вътрешен продукт, ще има увеличение на вноската.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Има и променен механизъм. Приблизително около 26 милиона евро, при равни други условия, е увеличаването на вноската за следващата година и то е следствие на това, че фактически има рабат на общите средства не само за Великобритания, но и за Холандия, за Германия и за Франция. И вследствие на това има преразпределение на тежестта на вноските между всички останали страни – членки. Но сумата е в рамките на тези около 26 милиона евро, които са фактически автоматично транслирани.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Правилно ли е отразена тази специфика в § 2 на раздел втори?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да. Точно така е.
Може би трябва да кажа, че за следващата година общо въздействието върху бюджета на финансовите взаимоотношения с Европейския съюз е в рамките на приходната част близо 2 милиарда 957 милиона лева, а очакваните разходи общо, включително с вноската, е 3 милиарда 055 милиона лева. Като трябва да отбележа все пак, че в рамките на Закона за държавния бюджет, тъй като националният фонд е извънбюджетен фонд, в законопроекта за държавния бюджет вие ще намерите само взаимоотношенията с националния фонд и не може да намерите всички цифри. Но мисля ,че сме били достатъчно коректни и тези взаимоотношения са показани в отделна глава към доклада за държавния бюджет.
Може би прогнозата, която е направена, предвижда през следващата година – по-скоро ще говоря за разходите, тъй като в приходите действат повече автоматичните правила, тоест освен че през миналата и тази година продължават да постъпват автоматично аванси по отделните европейски програми, през следващата година продължават, но вече не в такъв голям обем. И очакваме естествено да постъпват и средствата по реализираните проекти, тъй наречените междинни плащания.
По отношение на разходите и тяхната структура, предвижда се по бюджета на Националния фонд, ако трябва да говоря, който е трежърито на европейските средства, разходите да възлязат на 2 милиарда 211 милиона лева, като от тях близо 1 милиард 840 милиона са средства от Европейския съюз, грантове и е предвидено съфинансиране от страна на националния бюджет в размер на 372 милиона лева.
Очакваме като структура разходите приблизително да бъдат споделени между предприсъединителните фондове и Кохезионния и структурните фондове. Кохезионният фонд също е приравнен като структурен, така че можем да говорим само за структурни фондове. Това е останало от стария програмен период – нещо, което все още се използва.
Предвидените суми за усвояване през 2009 година от предприсъединителните фондове по бюджета на националния фонд са 1 милиард 22 милиона лева.
Предвиждаме структурните и Кохезионният фонд да извършват разходи в размер на 1 милиард 60 милиона лева.
Може би ако имате специфични въпроси в тази област?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ7 Няма, така че можете да продължите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Няколко думи за земеделските програми, тъй като те са отделна част от бюджета на националния фонд.
За ваша информация, предвижда се през следващата година подпомагането на земеделския сектор да бъде увеличено значително. Може би трябва да говоря от гледна точка на възможностите, които има, тъй като знаете, че в тази област има определени тавани както за структурните, така и за Кохезионния фонд от страна на Европейската комисия. Всичко останало до тези тавани са възможности на националния бюджет да бъде контрактувано.
По справката, която са изготвили колегите, общата сума на подпомагането по линия на общата селскостопанска политика за следващата година се предвижда да бъде в размер на 1 милиард 697,3 милиона лева. С националното съфинансиране очакваме тази сума да бъде 1 милиард 762 милиона лева. Като това е възможният таван за усвояване от страна на земеделските производители и средствата, предвидени за развитие на селските региони.
За ваша информация, средствата тази година, които беше възможно да бъдат взети и усвоени, бяха в размер на около 1 милиард и 200 милиона лева грантове и около 1 милиард и 330 милиона лева с национално съфинансиране. Към момента отчетът за деветмесечието показва, че са усвоени общо около 580 милиона лева, включително националните доплащания.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Или към 580 милиона лева, което е една четвърт.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Ако броим чисто европейските пари – по-малко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Тук има една съществена разлика, която смятам, че е правилно да се подчертае, между структурните и Кохезионния фондове и земеделските фондове относно гледна точка на причини и на капацитет за усвояване. В случая, ако структурните и Кохезионният фондове са затворени почти изцяло в държавния сектор и са насочени към подпомагане на публичния сектор, то, както знаете, за земеделските фондове крайният бенефициент е извън сферата на публичния сектор, тоест това са отделните ферми.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Те са най-напреднали.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Всъщност не е точно така, както казвате, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не говорим за програмата за селските райони, говорим за директните плащания. Регистрираш и правиш.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: То е въпрос и на капацитет да се регистрираш, правилно да си заявиш земята и т.н. Изглежда, че съществува проблем, дори и капацитет да се направи една регистрация.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Държавата е проблемът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не мисля, че държавата е проблемът.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Те не получават тогава. През юни – юли месец свършва проверката. През юли месец каквото е дошло, то отива директно. За какво говорим? Като ти е призната регистрацията, ги получаваш директно. Но проверяват я май – юни. Не помня кога беше срокът, може би 10 юни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: За директни плащания бяха предвидени 470 милиона лева за 2008 година. Всички, които са се регистрирали, са си получили плащанията. И във връзка с усвояването към деветмесечието може да има още плащания, не мога да ви кажа в момента. Но сумата, която е усвоена за деветмесечието, е 324 милиона лева за директни плащания.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Нормално, добър процент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Което е абсолютно автоматичен механизъм.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Механизмът е добър. Там не спорим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Мисля, че този режим на диалог е полезен за двете страни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това не е проблем. Проблемът според мене е успешното стартиране на програмата за развитие на селските региони. За следващата година сумата, която е предвидена за усвояване на тази програма, спрямо предвидената с бюджета за 2008 година е удвоена и възлиза в размер на 610 милиона лева спрямо предвидените за тази година 330 милиона лева.
Това е съвсем накратко. С удоволствие бих ви отговорил, ако имате конкретни въпроси относно спецификата на отделни програми или средства, които са предвидени в бюджета за следващата година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да чуем сега и госпожа Симеонова по повод на нашите опасения по отношение на одитите, които се извършват, и необходимостта от действия, за да получим все пак това финансиране.
ХРИСТИНА СИМЕОНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дирекцията, която представлявам в качеството си на директор, е одитният орган, който има правомощията да извърши оценката на съответствието по чл. 71 от Регламент 10/83 по оперативните програми.
Съгласно този регламент и чл. 71, най-късно 12 месеца след обявяването на оперативните програми и преди първите искания за плащания трябва да бъдат извършени одити на организацията и процедурите на управляващите органи, междинните звена и сертифициращия орган и да се изрази становище дали те са в съответствие с изискванията на регламент 10/83.
В изпълнение на този ангажимент одитният орган въведе нужната организация, направи необходимия график за изпълнението на седемте оперативни програми. Съгласно тези срокове поредността на одобрението на описанието на системите „Управление” и „Контрол” изготви тези оценки и бяха постепенно, последователно, съобразно графика представени в Европейската комисия.
Първата оценка за съответствието, която беше представена, това е развитие на конкурентноспособността на българската икономика. Срокът беше 27 септември. Това беше първата програма, която беше представена в Европейската комисия.
На 3 октомври бяха представени оценките за съответствие на двете оперативни програми, които са към Генерална дирекция „Заетост” – „Административен капацитет” и „Развитие на човешките ресурси”.
Останалите програми бяха представени през месец ноември. Това са „Регионално развитие”, „Транспорт” и ” Околна среда” и „Техническа помощ”, с което на 7 ноември тази година процесът на представяне на оценките за съответствие в Брюксел беше изпълнен.
Една оценка за съответствие включва доклада за оценката от гледна точка на съответствието с изискванията и ключовите компоненти по регламент 10/83 от членове 52 до 68, описание на системите за управление и контрол и становище на одитния орган доколко проектирането на системи за управление и контрол съответстват на тези изисквания в съответните регламенти.
Разбира се, в хода на изработването и на изготвянето на тези доклади за оценките, одиторите от дирекцията трябваше да се съобразят с насоките, които са разработени от Европейската комисия, и тяхното стриктно спазване, както и при прилагането на международните стандарти.
Едновременно с представянето на оценките за съответствие, от Европейската комисия изискваха от одитния орган да бъдат изпратени и одитните стратегии, което също е ангажимент на одитния орган. Тези стратегии също са изискване на Регламент 283 и те обхващат целия програмен период от 2007 до 2013 година, с които одитни стратегии трябва да се гарантира пред Европейската комисия, че всички рискове области за управляващия орган, за сертифициращия орган, за междинните звена са оценени надлежно от одиторите, с оглед планираните одити, които следва да се извършат през 2009 и 2010 година, и да се гарантира капацитетът от страна на одитния орган, че тези одити ще бъдат покрити.
Естествено главната цел е да се посочи една сигурност, една гаранция, че средствата, които ще започнат по време да междинните плащания, ще бъдат така защитени, че те се разходват законосъобразно и ефективно.
Какви рискове бих посочила с оглед даване на положителна оценка от Европейската комисия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може ли първо да ни кажете какво е състоянието – по колко от тези одити имаме положителна оценка?
ХРИСТИНА СИМЕОНОВА: Съгласно чл. 71 от регламента 10/83, от момента на представянето на оценките за съответствие в Европейската комисия в продължение на два месеца Европейската комисия има право да изиска допълнителна информация, допълнителни справки, допълнителни обяснения. Може да извършва проверки на място в управляващите звена, в междинните звена, в сертифициращия орган, включително и в одитния орган, да изисква допълнителна информация.
Така че във всички аспекти на тези 13 ключови компоненти, които включват оценката за съответствие, Европейската комисия има право и възможност да се произнесе, дали на място или с писмено становище, за състоянието и качеството на оценките за съответствие.
Така, както сме представили оценката за съответствие, очаква се през януари – края на февруари Европейската комисия да се произнесе.
Общото ни заключение и становище по седемте оперативни програми е неквалифицирано мнение, което означава, че така проектираните системи за управление и контрол в седемте оперативни програми съответстват на изискванията и на критериите за системите за управление и контрол в съответствие с тези регламенти, които посочих преди малко.
Като подключов елемент от тази оценка на съответствието се посочва доизграждането и доразвиването на информационната система за управление на тези средства. Но до края на годината като корективна мярка ние трябва да проследим изпълнението на тези три компонента, които останаха за изпълнение, и в процеса на изграждането на тези компоненти ние трябва да информираме Брюксел, че процесът в края на годината и в началото на 2009 година трябва да приключи.
Ето кои са трите модула :
Първият модул е финансовият модул;
Вторият е модул „Проверки и управление на нередности” и
Третият модул е „Наблюдение”.
Като цяло други евентуално рискове, които биха могли да възникнат, това е укрепването на административния капацитет на всички звена от управлението – междинните звена, сертифициращият и одитиращият орган. Най-вече за одитиращия орган има сериозни препоръки за укрепване на административния капацитет.
Като цяло в хода на тази проверка в рамките на тези два месеца Европейската комисия ще проследи изпълнението на тези корективни мерки и укрепването на административния капацитет на посочените звена.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз Ви благодаря. Но в компетентността на нашата комисия е включен един основен въпрос. Очевидно е, че получаването на положителни становища е предпоставка за получаването на средствата от Европейския съюз. Какви са вашите очаквания на базата на направените одити, на база на първоначалната реакция на Европейската комисия? Защото при обсъждането на бюджета ние като комисия трябва да се произнесем доколко е реално това, което е планирано в бюджета като приходи от Европейския съюз по съответните седем оперативни програми, с оглед необходимостта или като абсолютна предпоставка за получаването на тези средства – положителните становища по представените оценки за съответствие.
ХРИСТИНА СИМЕОНОВА: От разговорите, които водя с колеги, които също така работят в одитните органи, и на последната годишна среща на одитните органи в Кардиф, която беше преди 20 дни, беше изнесена статистика относно процедурата по разглеждането и приемането на оценките за съответствие, представени в Европейската комисия.
Беше изнесена информация, че към месец септември 44 процента от представените оценки за съответствие са върнати на страните – членки за доразглеждане, което означава, че Европейската комисия поставя много високи критерии и изисквания при даване на положителна оценка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това означава ли извършване на нов оди и даване на нова оценка? Или какво означава?
ХРИСТИНА СИМЕОНОВА: Съществува процедура за връщане на оценката за съответствие за даване на допълнителна информация. Например на 26 септември изпратихме първата оценка за съответствието на „Конкурентноспособност”. В процеса на изпращане на първата оценка за съответствие до последната оценка за съответствие са настъпили положителни събития, които трябва да бъдат отразени допълнително и да бъдат докладвани на Европейската комисия.
Така че това е един процес на непрекъсната обмяна на информация, доказателства, положителни знаци от наша страна ,че ние предоставяме цялата необходима информация, с оглед даване на положителна оценка. Но в крайна сметка решението е на Европейската комисия. Ние трябва да представим такива доказателства ида бъдем толкова убедителни, че процесите, които трябва да се случат, се случват, за да можем да получим убедителна оценка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбираме, това е месецът, в който се провежда тази обмяна на информация между Европейската комисия и одитиращия орган.
ХРИСТИНА СИМЕОНОВА: Точно така.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това ,което нас ни интересува като Комисия по европейските въпроси и специално Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз, е: считате ли, че има някакви притеснения по някои от оперативните програми, за да можем ние с възможностите, с които разполагаме по линия на парламентарния контрол, по линията на получаването на информация, контрола и наблюдението, което имаме по Глава десета от правилника, да упражним през тези два месеца в съответните оперативни програми, главно в управляващите органи, за да можем да подпомогнем получаването на положителни становища?
ХРИСТИНА СИМЕОНОВА: Аз мисля, че са предприети всички необходими действия, както на ниво Министерство на финансите в лицето на министъра на финансите, така и в лицето на госпожа Плугчиева, която ежеседмично осъществява оперативки, на които срещи се отчита напредъка във всеки един компонент и по всяка една дейност какво се случва. И в случаите, където има проблеми, веднага се намесва ,за да се ускорят или подобрят съответните проблемни области.
Така че мисля, че на това ниво нещата са под контрол и се работи в правилната насока.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест да очакваме в рамките на тези два месеца да получим положителни становища по седемте оперативни програми. Тъй като това е бележката, която сме отразили, че без това всички планирани средства в бюджета едва ли ще могат да бъдат получени и съответно усвоени.
Колеги, ако няма повече представяне от страна на изпълнителната власт, преминаваме към изразяване на становища, въпроси, мнения, препоръки. Имате думата, колеги. Господин Иванов, предполагам, че Вие ще започнете.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Аз смятам, че много интересен бюджет разглеждаме и имам няколко въпроси към заместник-министър Дацов като бюджетар и като национален координатор по предприсъединителните програми.
Първо, виждам, че за ФАР и ИСПА сте заложили очаквания в размер на 814 милиона лева, а очакваните разходи са 1,02 милиарда или бюджетен баланс по това перо минус 208 милиона лева.
Първо, искам да знам това на какво се дължи.
След това да минем в частта „Общи структурни фондове”. Защото статистиката е доста добре представена, но не става ясно какъв е балансът – ние на плюс ли сме от европейското ни членство или сме на минус? Любим въпрос на колегата Софиянски, който го няма.
Това е вторият ми въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да се подчертае, че е любим въпрос на колегата Софиянски.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Третият ми въпрос касае преките плащания. За 2009 година сте разчели средства в размер на 549,5 милиона лева - по-нататък ще кажем как се калкулират тези, - плюс 108 милиона лева от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националните плащания.
Искам да изчистим тези въпроси от 21,7 милиона лева откъде идват, за да се сумира този пакет от 108 милиона лева, който да добавите към основния пакет.
От друга страна, за развитие на селските райони Вие в момента казвате, че за 2008 година – селски райони няма, защото има стартирали само две програми и по тях не може да извършите разплащания – преди малко цитирахте сумата от 470 милиона лева усвоени по линията на директните плащания, а като цяло постъпили за изпълнение 580 милиона лева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Предвидени 470 милиона лева, усвоени до този момент 324,4 милиона лева.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Да. Но мене ме интересува за календарната година като цяло земеделието – какво имате като данни.
После ще минем за оперативна програма „Рибарство и аквакултури”, където сте заложили за 2009 година 22,7 милиона лева. Това за мене също е много интересно, като се има предвид, че още за 2007 година те са усвоили толкова и имат одобрени две оперативни мерки – по Наредба 34 и по Наредба 35.
Моля за Вашия професионален отговор по тези въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам един принципен въпрос. Някой път боравим с еднакви термини за различни неща. Някой път под изразходвани средства се разбират договорирани средства, а друг път се разбира реално извършени плащания.
Ще Ви помоля просто да уточним за какво става въпрос. Защото често пъти гледаме едни и същи цифри за различни неща или обратното, а едни и същи неща гледаме различни цифри.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, когато става дума за бюджет, винаги се говори за извършени плащания. Тъй като бюджетът по закон е на касова база, тоест трябва да има регистрирано извършено плащане, за да бъде то отчетено в съответната статистика.
Когато евентуално в бъдеще преминем към начислена база, има и такива страни, които използват тази практика, тогава вече тъй като може би този въпрос действително ще възникне с актуалност. Но към момента на вашето внимание всички цифри, които предоставяме като отчетни данни, са на база извършени плащания.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Защото аз съм гледал няколко пъти отчети по оперативните програми и често пъти се отразяват цифри като ревизирани договорените средства, а не реално извършените плащания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Значи сключените договори. Обикновено справките се правят във вида ангажимент...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това са справките, които вие правите в рамките на изпълнителната власт и представяте на вицепремиер Плугчиева. Виждал съм тези таблици и съм наясно.
Но гледам отчетите, които ние получаваме в Народното събрание, където често пъти сме установявали това нещо.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Господин председател, с Ваше разрешение взимам думата. Нещата, както знаете, са тотално различни. През съкровищницата, когато се играе в качеството си национален фонд, вие имате разплатени към момента 21 милиона лева или 10,5 милиона евро. Ако имате някаква актуална цифра, може да качите 10 милиона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: 30 милиона.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: 30 милиона! Феноменално! Много добре знаете какъв е инвестиционният ресурс.
Така че дайте сега точка по точка, за да може това нещо да бъде защитено в залата. Защото когато говорите за директни плащания, тук вие казвате, че генералният проблем е максимум и таван.
Аз си записах, че сте предвидили за 2009 година максимален таван от 1 милиард 697,3 милиона лева, които с националната част да станат 1 милиард 762 милиона лева.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Една секунда. Понеже госпожа Симеонова ще тръгва, има ли някакви въпроси спрямо нея по отношение на оценките за съответствие? Ако няма, да освобождаваме госпожа Симеонова.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Въпросът ми е, заместник-министър Дацов, тук националните доплащания, където говорим за директните плащания, има ли ги или ги няма?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Естествено, че ги няма.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Естествено, че ги няма. Но не е хубаво да го зная само аз, добре е да го знаем всички – има ли ги или ги няма? Защото Вие говорите таван. Таван е едното нещо във фиска, а таванът в общата селскостопанска политика, имайки предвид ниската база, от която тръгваме, е съвсем друго нещо. Имате възможност от гледна точка на фиска да ги дадете.
Друг е въпросът дали ги има или ги няма. Само формален отговор искам. Аз не искам конструкцията на бюджета. Защото говорите за таван. Това не е таван. Това е таван, който вие сте предвидили в бюджета като усвояване, без тези национални доплащания. Така ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Точно така е.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви. Сега очаквам да получа отговор по другите въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако ми позволите, господин председател, все пак искам да подчертая, че ако трябва да бъдем абсолютно прецизни, проектът на Закона за държавния бюджет съдържа единствено трансферите към тези фондове. Тоест вие не може да видите баланса по никакъв начин в предоставения ви проект.
Следващото нещо. Може би в тази връзка аз забравих да го кажа в експозето си, но мисля, че високо бихме оценили помощта от ваша страна във връзка с това, което се планира за 2010 година. И мисля ,че ще бъде много по-прозрачно, ако средствата, които се извършват по европейските плащания, бъдат планирани и предоставени на вашето внимание именно с проекта на Закона за държавния бюджет, тоест те бъдат планирани като съставна разходна част на министерствата.
Общо взето това е нещо ,което Министерството на финансите е дало като указание, тъй като този процес е съпроводен с редица технически изисквания още преди две години. Миналата година при подготовката на тригодишната бюджетна прогноза това беше подчертано изрично.
Но аз лично се притеснявам от готовността на повечето министерства към 2010 година да извършат такова планиране, макар че това би подобрило рязко проточността на тези бюджети, тъй като в момента в този смисъл това са извънбюджетни сметки. И де факто, ако трябва да гледаме само проекта на Закона за държавния бюджет, ние няма как да дискутираме реално тези цифри, защото те не са въпрос на дискусията.
Иначе по първия Ви въпрос – за разликата. Става въпрос, че тези 208 милиона лева – разликата, която се получава, това са средствата само без националното съфинансиране, тоест това са грантовете – средствата, които се получават, и грантът, който ще бъде извършен като плащане. Като вземете предвид размера на националните доплащания в размер на 201, 099.7 милиона лева, получавате ,че дефицитът е в рамките на 7 милиона 668 хиляди лева.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Затова Ви питам, за да можем да го отразим и да бъде обективно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Така, както е написано, то е обективно от гледна точка, че става въпрос само за грантовите плащания.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Да, но в единия случай се завишава дефицитът, в другия случай показва нула, което е по-добре за залата да бъде в минус.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: От тази гледна точка – да.
Относно директните плащания, първо справка, че специално за европейския фонд за рибарството са планирани 20 милиона лева за тази година. Към момента няма нищо усвоено, просто защото самата програма не е стартирана. Всички ние сме много добре информирани, включително и вие. Съвсем наскоро имаше преглед на тази оперативна програма. Но това не означава, че не може да бъде планирано правото на разход за следващата година. По принцип при съставянето на бюджета, това, което утвърждава народното събрание като процес на планиране, е право да бъде извършен разход до определени размери, което представлява фискалните лимити. Друг е въпросът, че вече съответната институция в лицето на Министерството на земеделието си носи своята отговорност да подготви програмата и съответно да извърши, съобразно законите и правилата, съответните разходи.
По същия начин директните плащания на земеделските производители са предвидени да бъдат 649 – 550 милиона лева за следващата година. Това не включва национални доплащания.
Може би разликата, която споменахте, е, че има средства, които се прехвърлят към директните плащания. Това е тъй нареченият европейски допинг ъп на тези плащания, тъй като взимат средства от развитието на селските райони и се прехвърлят съответно към директните плащания. Сумата е 86 милиона 750 хиляди лева, която е предвидена за следващата година. Може би Вие имахте предвид дали има включен този допълнителен така наречен национален допинг ъп за директни плащания. Не, няма такъв в бюджета.
Общо взето има много доводи, ако желаете, бих ги изложил. Хубаво е все пак да знаете, че средствата, които е изплащал фонд „Земеделие”, за 2005 година са били 72 милиона лева. Отчетът за 2005 година показва 65 милиона лева средства в земеделието, за 2006 година – 72 милиона лева, през 2007 година има усвоени през фонд „Земеделие” 45 милиона лева. Тази година, както казах, по отчета за деветмесечието държавен фонд „Земеделие” е изплатил средства в размер на 577 милиона лева, а се планират за следващата година 1 милиард и 700 милиона лева.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: 325 милиона са усвоени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: 324 милиона лева са директните плащания за земеделските производители. В момента ви казвам общо средствата за земеделие, които държавен фонд „Земеделие” е предоставил по всички програми, които той управлява.
Така че въпросът за допълнителни национални доплащания при 1 милиард и 700 милиона лева за следващата година за този сектор просто ми се струва извадено от контекста. Друг е въпросът дали този сектор има възможност да усвои тези 1 милиард и 700 милиона лева като капацитет. Защото не е въпросът само до предоставяне на средства, то е и до капацитет за усвояване, от друга страна.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Щом говорим по този начин, да ми кажете в преходните остатъци на държавен фонд „Земеделие” какъв финансов ресурс има акумулиран и дали с него може да се разплатят тези национални доплащания за тази година? Да влезем в конкретика. Защото Вие гледате сумарно числа. Вие ми казвате, че еди-какво си число има за сектор „Земеделие”. Аз Ви питам: какво правим, имайки предвид плюса и минуса на европейското ни членство? А не да ми обяснявате грубите числа. Това не представлява интерес за мене.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако се не лъжа, към момента има близо 400 милиона лева като депозити по сметката на държавен фонд „Земеделие”, но което автоматично увеличава разходите във фискалния баланс. И в края на краищата това са средства, които не са на фонда, те са предоставени от държавния бюджет.
Друг е въпросът дали при такава наличност в момента следва да бъде предвиден национален трансфер към фонд „Земеделие” в момента.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други въпроси, становища? – Няма. Тогава предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
Който е съгласен да подкрепим нашето становище, моля да гласува.
В негова подкрепа са изразили писмено становище Фатме Илияз, Георги Близнашки, Йордан Петков и Даринка Станчева.
Гласували: за 9, против 2, въздържал се 1.
Законопроектът за държавния бюджет се приема.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2008 – 2010 Г.) И ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2008 – 2010 Г.).
Уважаеми колеги, получили сме с писмо от председателя на народното събрание националната програма за реформи (2008 – 2010 г.), в което се казва: „Предоставям на вашата комисия плана за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008 – 2010 г.), приета от Министерския съвет със съответното решение и внесена в Народното събрание.
Предлагам, след като членовете на комисията се запознаят с предоставените материали, при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети съответните действия въз основа на правомощията, съгласно Правилника на Народното събрание.”
Предлагам на днешното заседание да изслушаме едно представяне на програмата от страна на заместник-министър Любомир Дацов, след което, ако имате въпроси към вносителите, да ги зададем, след което да възложим на нашите експерти на базата на самата програма и на базата на това, което чуем днес на заседанието, изготвянето на препоръки за мерки, които нашата комисия може да предприеме.
Съгласни ли сте така да процедираме? – Приема се.
Господин заместник-министър, имате думата.
Може би да кажете няколко думи, преди да започне презентацията, какво представлява тази Национална програма за реформи, защо се изготвя, каква е целта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Така наречената Национална програма за реформи за периода 2008 – 2010 година и ъпдейта, който беше подготвен, е всъщност другото име на така известната Лисабонска програма. Тя се изготвя в изпълнение на Лисабонската стратегия.
Общо взето всяка една страна е задължена в рамките на четирите основни направления на Лисабонската стратегия да изготви своя програма, в която да набележи структурни мерки.
Нашата страна в рамките на открития механизъм за координация на европейския съюз изготвя три основни стратегически документа. Една част от тях са служби за оперативни цели, каквато е именно тази програма за управление. Става въпрос за конвергентната програма, която се изпраща всяка една година в Европейската комисия. Образно казано, конвергентната програма съдържа макроикономическите параметри и бюджета.
Националната програма за реформи съдържа структурните мерки и структурната рамка на реформите, която ще извършва и с която се ангажира нашата страна да извършва за период от три години.
И това, което беше прието в края на 2006 година и през 2007 година беше одобрено от Европейската комисия, а именно Националната стратегическа референтна рамка, която показва разреза какво смята да прави страната ни с европейските средства.
Лисабонската програма всъщност е в четири основни направления. Тя има преплитане с конвергентната програма по отношение на първата част – стабилността на публичните финанси като основа на макрорамката. След това тя акцентира върху двата основни сектора, грубо казано: пазара на труда и реален сектор, съответно от гледна точка на конкурентноспособност и регулиране на икономиката.
Особено важен акцент, особено за новоприсъединилите се страни – членки след 2006 година са административният капацитет и административните реформи, които извършва всяка една държава, с оглед на това, че е ясно, че новите страни – членки имат определени проблеми в тази област. И това е основата за всяко едно добро управление.
Ние представихме своята първа национална програма за реформи ...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тя се представя за сведение на комисията ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не, това е чисто правителствен документ. Той се представя за сведение и представлява конкретен ангажимент на правителство, че ще направи тези доставки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Следи ли се след това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Следи се. Общо взето на всеки три месеца имаме мисия, която проверява какво е изпълнението.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Какви са неблагоприятните последици при констатация на неизпълнение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Чисто административни мерки няма. Изготвя се доклад в края на годината...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: На финансирането отразява ли се по някакъв начин?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Не.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Категорично?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Абсолютно. Но е достатъчно да се каже ,че една страна изостава, не изпълнява своите ангажименти. Това е свързано и с конкурентноспособността на икономиката, когато бъде оценено, че мерките, които се предприемат от определена страна и не се изпълняват ангажиментите, водят до намаляване на конкурентноспособността на икономиката, това, разбира се, съответно се отразява върху оценките, които правят различните рейтингови агенции и оттам – индиректно върху бизнеса и върху кредитните ресурси, до които имат достъп бизнесът и всяка една държава – те стават доста по-скъпи.
Да не говорим, че след това на политическо ниво съответно отделните държави биват принуждавани индиректно да предприемат стъпки за изпълнение на тази стратегия. Тоест директният ефект е политическата оценка за работата на всяко едно правителство, индиректно е свързано с евентуално оценките, които дават банковите институции и рейтинговите агенции.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин заместник-министър, на мене ми е малко неудобно да ви карам в рамките на присъствието на трима народни представители от комисията да представяте Националната програма. Считам, че е абсолютно недопустимо, когато един от тези три важни инструменти точно комисията по Европейските въпроси да ги обсъжда в такъв състав.
Вярно е, че в подготовката на днешното заседание ние мислихме да поканим и министъра по европейските въпроси, и министъра на финансите да присъстват, тъй като считаме, че това е изключително важен ангажимент на нашата страна, още повече, ако има комисия, която да бъде ангажирана с реализацията на тази програма на законодателно равнище, това е именно нашата комисия.
Считам, че планът, който ще бъде представен пред този състав, най-малкото е проява на лош вкус. Ще ви предложа да прекъснем.
Можем да направим следното нещо – да помолим нашите експерти да подготвят някои конкретни предложения по тази програма и да направим едно следващо обсъждане, може би в рамките на двадесетина дни, в които вече, от една страна, народните представители ще бъдат по-подробно запознати с програмата, от друга страна, ще може да обсъдим и нашите законодателни предложения или мерките, които може да предприеме законодателната власт за реализацията на програмата.
Съгласни ли сте с такъв подход?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател. Съгласен съм. Но мисля, че най-ценното нещо ще бъде именно мониторингът от страна на Народното събрание за изпълнението на ангажиментите. Тъй като самата програма представлява около 40 – 50 страници, но планът за действие към тази програма е около 150 страници с конкретни мерки.
Общо взето, в рамките на Министерския съвет има установен механизъм...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Кой отговаря за изпълнението на програмата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: На политическо ниво бяха направени промени и без това да е изрично казано някъде, вицепремиерът Калфин. Технически координатор за изготвянето на този документ към аз, тоест така нареченият „Мистър Лисабон”.
Но всяко едно министерство конкретно си има своите ангажименти, има определени заместник-министри, които отговарят за подготовката и координацията в рамките на системите на министерството за реализацията на Лисабонската програма.
Мисля, че основните министерства, които са въвлечени в изпълнението на тази програма, са на първо място, министерството по труда и социалната политика, тъй като мерките по труда и пазарът на труда са една от най-съществените части.
На второ място, Министерството на икономиката и енергетиката.
Другото много важно министерство е Министерството на правосъдието, заедно с контролните институции, които са под негово звено, тъй като бизнессредата е другият много важен аспект.
Освен това и Министерството на образованието и науката също е ангажирано.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да процедираме тогава по следния начин. Дотолкова, доколкото програмата е за 2008 – 2010...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да, тя всяка година се ъпдейтва.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: ... и 2008 година вече е някак си към финала, да направим през месец декември едно обсъждане за направеното през 2008 година по реализацията, тоест да изпълним ние нашите задължения по мониторинг, със съответно поканата както на „Мистър Лисабон”, така и на съответните представители на онези ведомства, които казахте, че са основно реализирани с реализацията на програмата, евентуално да поканим съответните заместник-министри, и на това заседание още веднъж да запознаем депутатите с основните мерки по тази програма и плана за действие и съответно да изслушаме и предложенията на нашата комисия за законодателни мерки за реализацията на тази програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Това ще бъде много добре.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест разбираме се така като решение на комисията – някъде към средата на месец декември да направим обсъждания с основните отговарящи за реализацията на тази програма за направеното през 2008 година, мерките на законодателно равнище от страна на комисията, като направим още веднъж запознаване на депутатите с основните мерки по плана за действие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Вие ще ни информирате за конкретната дата, за да можем да си направим подготовката.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, разбира се. Ще се опитаме да ви информираме петнадесетина дни предварително, за да имате възможност да реагирате, ако тази дата, която ние конкретно определим, не ви е удачна.
Така че кога ще бъдете готови с деветмесечния отчет.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Той е инкорпориран тук.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест към средата на декември ще може да имате някакъв отчет, който да гледаме. Ще ви помоля, когато ви поканим на заседанието, предварително да ни го дадете, за да може народните представители да се запознаят.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:


(Младен Червеняков)