П Р О Т О К О Л

№ 111

На 3 декември 2008 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

Изслушване на информация от госпожа Меглена Плугчиева – заместник-министър председател, относно усвояването на средствата от ЕС, напредъка и текущото състояние на процеса по усвояването на структурните и кохезионния фондове, както и на предпри-съединителните инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД.

На заседанието присъстваха: Меглена Плугчиева – заместник-министър председател, Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Боряна Пенчева - директор на Дирекция „Управление на средствата от ЕС” в Министерството на финансите, Иванина Белева – директор на Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне”, Константин Паликарски – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, Силвия Инджова – директор на Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите.

Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседание на Комисията по европейските въпроси.
Днешното заседание е с точка единствена:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ГОСПОЖА МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ, ОТНОСНО УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕС, НАПРЕДЪКА И ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОЦЕСА ПО УСВОЯВАНЕТО НА СТРУКТУРНИТЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНДОВЕ, КАКТО И НА ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ФАР, ИСПА И САПАРД.
Във връзка с разговора, който проведохме в края на предишното заседание, отправихме писмо до госпожа Зинаида Златанова – ръководител на представителството, в което тя ни отговаря, че представителството на Европейската комисия в България е организационно звено в рамките на службата за преса и комуникации към Генералната дирекция „Комуникации” и няма компетенции по същество на въпросите, поставени от вас. Това е всъщност писмото, което сме получили.
Така че едва ли бихме могли по този път, по който сме решили, да изискаме информация и от допълнителни източници за конкретните мотиви, които Дирекция „Разширяване” има в писмото на Майкъл Лий от 25 ноември до уважаемия господин Ивановски, който присъства на днешното заседание.
За участие в днешното заседание сме поканили, освен вицепремиера госпожа Плугчиева, още:
Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите
Любомир Дацов – заместник-министър на финансите
Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите
Савин Ковачев - заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството
Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Както виждате, това са всички отговорници по двете агенции, на които беше отнета акредитацията.
Мариана Кордова – директор на Дирекция „Координация и контрол върху дейностите по управление на средствата от ЕС” в Министерския съвет
Анелия Грозданова – съветник на вицепремиера Меглена Плугчиева
Боряна Пенчева – директор на Дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” в Министерството на финансите
Силвия Инджова – директор на Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите
Иванина Белева – директор на Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” в Министерството на финансите
Константин Паликарски – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
Мирослава Георгиева – директор на Дирекция „Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието и храните.
Предполагам, че ще има някои госпожи и господа, които ще закъснеят.
Както виждате от тези имена, управлението на средствата от Европейския съюз е предимно в здравите дамски ръце, което е добър знак за тяхното усвояване.
Предлагам да започнем работа, като в началото на заседанието дадем възможност на госпожа Плугчиева да отговори на поставеното в нашето писмо въпроси, а ако някой от останалите участници в заседанието желае, да вземе отношение.
Заповядайте, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Аз имам молба към уважаемата госпожа Плугчиева и нейния екип в началото на нейното изложение да разясни причините, поради които ние не получихме предварително материалите за заседанието на тази комисия, нещо, което се изисква от писмото на господин председателя Червеняков. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз както гледам писмото, за съжаление не сме изпратили такова искане. Ако си спомняте, господин Димитров, ние направихме искане до госпожа Зинаида Златанова. Аз ви запознах с нейния отговор.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: В писмото до госпожа Плугчиева се казва: очакваме да ни представите информация в срок, с оглед технологичната подготовка на провеждането на нашето заседание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това е предишно наше писмо. Заповядайте, запознайте се с последното наше писмо, което сме изпратили.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Това беше дадено от Вашия екип преди малко.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Съжалявам, ако са Ви дали грешното писмо. Моля да предоставите на господин Димитров писмото.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Плугчиева, уважаеми дами и господа! Не може към искането на господин Димитров да се подхожда така лековато. Извинявайте, но в българския парламент има ред и господин Червеняков знае много добре този ред. Всеки, който докладва в една комисия на парламента, е длъжен предварително да представи съответните документи по съответния ред. И никой не може да прави изключение. Затова, господин Червеняков, ние сме парламентарна република само от време на време. Точно защото не се спазват законите на страната.
Нарушена е процедурата още от самото начало – да дойде госпожа Плугчиева и да ни разказва нещо, за което ние не знаем и не сме подготвени с нашите експерти. Това
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз съжалявам, че членовете на комисията не са проявили интерес към писмото, което подготвихме. Ние предложихме в края на миналото заседание група народни представители да изготви и да формулира въпросите към госпожа Плугчиева. Те са изготвени и са изпратени на госпожа Плугчиева. В това писмо, както господин Димитров, предполагам, се е убедил, няма никъде предварително поставено искане за предоставяне на информация.
Това, което се уговорихме на предишното заседание, беше да изискаме всяка информация, която можем да получим от други източници, и на днешното заседание да формулираме въпроси, на които ще искаме госпожа Плугчиева и нейният екип да отговорят.
Така че нека да бъдем коректни. Хубаво е на такива заседания, особено пред представители на медиите, да търсим някакви политически дивиденти и някакъв ефект от това, което казваме, но това не е добро за работата. Отново ви моля да се държим като български политици, особено в този момент, когато се касае за усвояване на средства от Европейския съюз, и да оставим малко настрани политическите си пристрастия.
Господин Димитров, имате думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Много Ви благодаря, господин председател. На 19 ноември Вие изпращате писмо, съобразно решението на нашата комисия, в което има изричния текст за предоставяне на предварителна информация в разумен срок. А предложеното от господин Иванов писмо е продължение на писмото, което току-що цитирах. Нека да бъде съвършено ясно, че тези две писма трябва да бъдат разглеждани в единство. Те са част от настояванията на нашата комисия.
Тоест от текста, който аз цитирах и който е важен – за добрата подготвеност и обективния анализ на трудната ситуация, трябва да се има предвид, че става дума наистина за нещо много важно, с оглед пълноценното участие на нашата комисия. Така че апелите за отговорност са някак си погрешно адресирани в дадения случай.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Малко трудно на 19 ноември мога да изпратя писмо до госпожа Плугчиева за решения, които сме взели на 26 ноември, когато беше предишното ни заседание. Но ако така твърдите, няма да споря.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на медиите! Първо ,позволете ми да се опитам да успокоя тона, който създаде известно напрежение в началото поради процедурни причини. Това, което аз мога да ви кажа, е писмото, с което разполагам, което ми е изпратено. В тази покана, в това писмо има изброени няколко въпроса, на които трябва да отговорим днес, имам предвид аз и екипът, който работи по темата.
Дали по техническа или друга причина липсва текстът за това ,че трябва да ви бъдат изпратени предварително. Но аз не виждам никаква драма. Защото, първо, както виждате, поканихме медиите. Председателят на комисията покани всички медии. Това направихме и от моя пресцентър на Министерския съвет. И съответно всичката информация, която сме донесли, можете да бъдете уверени, че ще ви бъде предоставена, на ръководството, на всички вас и можете да я ползвате.
Веднага предлагам и още нещо. Ако днешното заслушване вас не ви удовлетворява, не ви устройва поради липсата на предварително раздадена писмена информация, не съществува никакъв проблем след ден-два или другата седмица, когато се запознаете след тази среща и с писмените материали, които ще ви предоставим, да направим следваща среща. Изобщо не представлява никакъв проблем. Затова аз смятам, че не представлява никаква драма и няма нищо, което да се скрие или пък да не бъде предоставено на народните представители и на медиите.
Това е мой принцип на работа и аз съм го декларирала и го спазвам от встъпването ми в длъжност през май месец тази година.
Така че оставам на вас до края на заседанието да решите, да прецените – дали веднага или по-късно. С всяко ваше решение ние ще се съобразим.
Сега конкретно на въпросите, които са формулирани.
Започвам с темата „ФАР”, която е най-актуална в момента и обществото има най-голяма нужда от информация.
Позволете ми да направя следното предложение – аз да направя един коментар, след това вие преценете дали да дам думата или да дадете вие думата на тук присъстващите, както виждате, национален ръководител и съответно отговорниците за двете агенции в Министерството на финансите и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството или вие ще прецените по какъв ред и начин да протече заседанието. Или ще им дадете възможност да говорят само когато вие задавате въпроси.
Господин Дацов вече е тук. Очакваме да се присъедини министър Цветанов.
Започвам по програма ФАР. Да припомня накратко хронологията на събитията.
Първо, още през февруари тази година има съответно наложена санкция от Европейската комисия и съответно през май имаше писмо на господин Майкъл Лий с ангажименти, които трябваше да бъдат изпълнени. Съответно през юли – на 23 юли беше докладът на Европейската комисия с решението за вдигане на акредитацията на двете агенции ФАР – в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Министерството на финансите, с подусловие, че се запазва правото на двете агенции съответно да провеждат процедури и да сключват договори. При условие обаче, че не се възстанови акредитацията на двете агенции, съответно средствата, които ще бъдат контрактувани в този период от юли до края на ноември, когато приключва официално и изобщо програма ФАР, тези контрактувани средства остават за сметка и в отговорността на българското правителство и за сметка на българския национален бюджет.
Да припомня, че към месец юни тази година по финансов меморандум 2006 година, ФАР 2006, това, което заварих като фактическа ситуация, имаше 5 процента контрактуване от общата сума по финансовия меморандум за ФАР 2006. Разбирайте периода 2006 – 2008 година. Или 6 месеца преди приключването на финансовия меморандум България имаше сключени само за 5 процента от сумата съответни договори.
Това, което през юли, след като дойде решението на правителството, беше направено, е следното. След подробен анализ от страна на отделните министерства съответно беше направена една подробна дискусия в министерството кои от тези проекти, които са предвидени от програма ФАР, са най-важни, най-актуални и най-значими, за които отделните министерства поемат ангажимента и риска, при условие, че не бъде възстановена акредитацията на двете агенции, независимо от това се счита, че тези проекти са важни, нужни на България и трябва да бъдат на всяка цена изпълнени.
Тук има справка кои са проектите. Това са проекти в сферата на инфраструктура, правосъдие и вътрешен ред, административен капацитет и, ако не греша, социални дейности. Така че ги има, ще ги видите, конкретно са изброени като проекти и като сфери.
По тези специално няколко проекта правителството взе решение, че се прави избор и се взе решението да бъдат гарантирани със средства от националния бюджет, пак повтарям, предвид тяхната значимост, важност и актуалност.
Това, което стартира от юли месец след докладите на комисията, съответно още през май бяха направени кадровите промени в двете агенции и това, което последва след това, беше пакет от действия, от мерки, насочени по няколко направления:
Първо, укрепване на административния капацитет на тези агенции;
Второ, засилване на контролните механизми на работа в двете агенции;
Фокусът на вниманието падна също върху максимална прозрачност и максимално осигуряване на информация към обществото, към медиите;
Всички случаи на нередности, които бяха констатирани, по процедурния ред през звеното АВКУС бяха подадени към Европейската комисия и през Националния фонд, защото това предвижда съответно регламентът за действие или докладване на нередностите.
Всичко останало, което беше направено в административен порядък, беше, както знаете, формулирано в така наречените планове за действие и тези планове за действие бяха качени на Интернет-страниците на Министерството на финансите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на правителството.
Това, което мога да кажа, е, че в този период аз поисках съответната експертна помощ от господин Майкъл Лий и от комисаря господин Оли Рен, защото имаше препоръки, които изискваха и допълнителна консултантска и съответно експертна помощ от комисията. Едно от нещата беше по линия на „черния” списък за съответно изготвяне на критерии по този така наречен и придобил публичност списък. За съжаление, отговор и такава експертна помощ не сме получили. Но независимо от това с друго съдействие тази тема е третирана специално в промените на няколко закона.
По този въпрос трябва да кажа няколко думи, да отворя скобата и да кажа, че основните бележки към агенциите и към работата по програма ФАР са насочени по нарушение на процедурите за обществени поръчки и съответно нарушения и конфликт на интереси. Да припомня, че поради тази причина освен структурни, кадрови промени, засилване на контролни механизми, едно от основните неща, с които се занимава правителството – и тук трябва да отправя благодарност и към парламента, беше именно промяната на Закона за обществените поръчки и съответно на Закона за конфликт на интереси, както и на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция. Това са основните закони, които пряко тангираха и се отнасяха към темата „нередности, констатирани в работата на агенциите по програма ФАР”.
Другото, което трябва да кажа, е, че през месец юли при този анализ правителството имаше два варианта: имаше възможност да се откаже от риска, от стъпката за пълен преглед и промяна в работата на тези агенции и съответно да каже: дотук, спираме и се отказваме от финансовия ресурс и приемаме вдигнатата акредитация на двете агенции.
Смятам, че правителството, след анализа, който сега представям, пое много по-рисковия път, но по-достойния и политически отговорен път, а именно да направи всичко възможно тези две агенции, които бяха натоварени с подозрение, с нередности, със съмнения за проблеми и корупция, да бъдат максимално санирани и то пред погледа на обществото и съответно пред медиите и да информира съответно комисията за всичко това.
Аз смятам, че този подход колкото и да беше рисков, пак подчертавам, това беше достойният и политически отговорен подход на правителството. В тези няколко месеца – искам да уверя народните представители – се свърши огромен обем от работа. В тези две агенции, като оставим настрани това, че се работеше по 12 – 14 часа на ден и че всички процедури, всички механизми на работа на тези агенции бяха не само преразгледани, отново коментирани, със засилени контролни механизми. Тук, ако трябват повече подробности, ще дам думата на националния ръководител на Националния фонд, на господин Ананиев и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да ви кажат в подробности какви други административни стъпки и действия бяха извършени в тези агенции, за да се направи максимумът и, от една страна, да се покаже волята на българското правителство, че е готово да се пребори с всички негативни явления, които са се натрупали през последните години, и второ, за да не се допусне тези грешки, пропуски, проблеми или опити за нередности да бъдат прехвърлени и да станат такава практика и при действието и управлението на оперативните програми.
Това беше целта, която си постави правителството. Аз смятам, че тя е оправдана, въпреки риска, който беше поет.
За това, което беше извършено през тези няколко месеца, лично аз на всеки две седмици със същия този екип съм давала пресконференции и се стараех да държа обществото и медиите в хода на нещата, за да са наясно всички с това какво става и защо се прави.
Трето, поисках от комисаря Оли Рен съответно контролни мисии тук, в България. Мога да кажа, че, първо, освен всичко, което беше извършено по административен ред, министърът на финансите възложи съответните външни одитни проверки и тези одитни проверки бяха направени в двете агенции по всички възможни начини. Това бяха на Кей Пи Ем Джи и на Делойт. И съответно одитните доклади от тези проверки са факт и има съответните заключения.
Отделно имаше направени проверки от Инспектората на Министерския съвет. Отделно към това трябва да добавя и цялата работа, свързана с Генерална дирекция ОЛАФ. Защото знаете, че до май месец, по думите на господин Брунер, бяха прекъснати отношенията между Генералната дирекция и България. И да ви припомня, че по мое искане и настояване от юни месец тази година в България на всеки две седмици има съответно мисия на Генералната дирекция, която беше концентрирана главно на работата и контрола върху предприсъединителната програма САПАРД.
Така че при тези взаимоотношения, взаимодействие и сътрудничество в последните месеци мога да кажа, че има сериозен, голям напредък. По този въпрос не казвам нищо ново, защото самият генерален директор беше в края на месец август тук, на 20 ноември беше отново тук и той декларира сам постигнатия напредък и промяна в положителна посока.
На това място обаче веднага трябва да заявя, че тук говорим за системи. Смятам, че на народните представители и на всички тук е ясно, че тук става дума за цели системи на управление, тук става дума за много различни звена и много хора, че тук става дума за процеси, че тук не става дума за къща, която днес я събаряме и утре я строим наново, нито за картина, която рисуваме и утре я предлагаме готова.
Така че това, което мога да допълня, е, че след като бяха изпратени по темата „Контрол”, освен взаимодействието с Генералната дирекция ОЛАФ, двете мисии, които бяха изпратени от Генерална дирекция „Разширяване” – едната под ръководството на господин Мартин Керн, другата на Филип Кулински, след всички щателни проверки, които направиха в двете агенции, съответно на срещите в Министерството на финансите, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и при мене на официални срещи, изразиха официално тяхното изключително задоволство от голямата промяна, която е направена през последните няколко месеца.
Искам да припомня, че имаше един етап в края на октомври, когато имаше списък с все още неизпълнени ангажименти, като този списък беше много по-дълъг за Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Съответно те изразиха задоволството си от напредъка, от фундаменталната промяна в работата на агенциите, от новата атмосфера, нов работен подход и максимална прозрачност. От тези срещи има паметни бележки, както може да предполагате, които се съхраняват.
Всичко това даваше основание да се очаква, че след всички положени усилия може да се очаква – и лично аз очаквах – възстановяване на акредитацията на Си Еф Сю в Министерството на финансите. За това решение първо, миналата седмица дойде писмото на господин Майкъл Лий до националния ръководител. Смятам, че така формулирано, писмото не даваше достатъчно аргументи и обосновка за това решение. Затова аз поисках допълнителна информация от Генералната дирекция. Ще ви зачета това което е в резюме, основните моменти в обосновката или аргументите, които изнася господин Майкъл Лий в писмото си от вчера:
Отбелязва се, че заключенията на комисията за невъзстановяване на акредитацията се базират на констатациите и оценките на Генералната дирекция за периода юли 2007 – юли 2008 година.
Не се коментира или се коментира напредъкът, който е постигнат през последните месеци, но при този напредък, в сравнение с натрупването, което го има, оценката е не за периода на последните шест месеца, а оценката е за периода юли 2007 – юли 2008 година.
Другото, което е посочено във второто писмо на господин Майкъл Лий, е следното: Идентифицираните проблеми са в две основни области – пак повтарям, че става дума за този период юли 2007 – юли 2008 година, а именно в провеждане на обществени поръчки и управление и изпълнение на проектите,
- непоследователно и различно интерпретиране на разпоредбите на Закона за обществените поръчки;
- неадекватно структуриране на оценителните комисии; липса на независим експерт в оценителната комисия;
- въвеждане на ограничителни изисквания в техническите спецификации;
- непълноценно функциониране на предварителния контрол при провеждане на обществени поръчки;
- занижен или липса на контрол от страна на Изпълнителната агенция върху управлението на проектите;
- неясен контрол от изпълнителните агенции върху действията и тръжните процедури, провеждани от грантополучателите - неправителствени организации и общини;
- липса на надзор на строителните обекти;
- недостатъчно проследяване на подозрения за конфликт на интереси и нередности;
- недобро архивиране на документацията;
- недостатъчен административен капацитет, съпроводен с високо текучество и загуба на институционална памет и приемственост.
Отчита се напредъкът, който е направен в последните няколко месеца. Отчита се напредъкът главно при Си Еф Сю. Отчита се завишеният контрол от страна на националния ръководител на Националния фонд.
Мога да се почувствам сред поласканите, че персонално съм спомената, макар че това в случая не възстановява акредитацията.
Това е накратко обосновката, която господин Майкъл Лий дава в аргументите или коментира. Като пак казвам, че ударението за съжаление пада върху факта, че натрупването, което е в минал период, този период от няколко месеца е недостатъчен, за да се очаква решението на комисията за възстановяване на акредитациите на двете агенции.
Това е, което аз мога да ви кажа в момента. Смятам, че е добре да спра на това място и ако има уточняващи въпроси по темата „ФАР”, да бъдат зададени, а след това да говорим по останалите програми.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ако сте съгласни с този подход, първо да изчерпим материята по двете агенции с отнета акредитация по ФАР и след това да продължим по остатъчните средства по ИСПА и САПАРД и по изпълнението на оперативните програми.
Ако сте съгласни така да процедираме, имате думата за въпроси по ФАР.
Аз ще си позволя правото като председател първи да задам своите въпроси.
Уважаема госпожо Плугчиева, това, което чух като аргументи в последващото писмо на генералния директор на дирекция „Разширяване” господин Майкъл Лий, в крайна сметка касае доста технически проблеми, които съществуват във функционирането на двете агенции по ФАР. Твърде малко са онези същностни аргументи, които ние бихме желали да чуем. Още повече, че в писмото от 25 ноември буквално е записано, че съществува риск от политическа намеса в управлението на фондовете.
Бих желал да имам поне информация, а предполагам, че и колегите от нашата комисия, има ли някаква такава информация? Какви са били констатациите на комисията, която е приключила на 8 октомври 2008 година в София по функционирането на двете агенции? И не Ви ли се струва до голяма степен несправедливо, ако щете, невъзстановяването на акредитациите да се базира на констатации, които са правени в един доста отминал във времето период, независимо от това, че когато се вдигаха тези акредитации на 23 юли, изрично беше посочено, че се очакват активни усилия от нашата страна по преодоляване на констатираните слабости?
Това е въпросът от мене.
Господин Димитров, имате думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Предлагам, господин председател, да подкрепите моето мнение писмото, с което господин Майкъл Лий уведомява българското правителство за невъзстановяване на акредитацията, както и писмото – отговор да бъдат разпространени в цялост тук между членовете на комисията. Това е необходимо, предвид – повтарям – невъзможността на членовете на комисията да се подготвят пълноценно за това заседание, нещо, за което стана дума, за съжаление, в началото на това заседание.
Уважаема госпожо вицепремиер, след отговора на господин Лий вие считате ли, че действията на Европейската комисия по отношение на тези две агенции са несправедливи?
Подкрепяте ли позицията на министър-председателя, че те са резултат преди всичко от предстоящите избори за Европейски парламент?
И какви са според Вас причините за невъзстановяването на акредитацията извън това, което се пише в писмото или пък заставате ли зад констатациите на господин Майкъл Лий в това писмо?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Плугчиева. Когато гражданинът в България пристъпи закона или когато някой с кола премине на червено или някой не си купи винетка, има съответните санкции. Същото в една демократична държава би трябвало да бъде към държавния чиновник, който не си е изпълнил своите задължения.
В този смисъл са моите три въпроса.
Кои са звената, дирекциите, с кои ръководители, които са отговорни за това, че само 5 процента от сумите, които би трябвало да бъдат оползотворени през 2006 – 2008 година?
На второ място, кои са звената, дирекциите, с кои ръководители, които са отговорни за тези нарушения, които са описани в доклада юли 2007 – юли 2008 година?
И на последно място, кои са звената – дирекции, с кои ръководители, които са отговорни за недостатъчния напредък по отношение на промените, които трябва да бъдат направени, цитирано във вчерашното писмо на господин Майкъл Лий. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Плугчиева! Първо, едно кратко изказване.
От изложението и от позицията на председателя мисля, че се налага нещо, което е очевидно – проблемите са повече технически, отколкото политически. Тоест имаме несправяне с работата, а не политическа санкция от страна на Европейския съюз. Имаме конкретни неща, които не са свършени, а не специално отношение към България. Мисля, че и в този дух беше въпросът на господин председателя и изказването на госпожа Плугчиева.
Тоест ние не сме си свършили работата и затова ни отнемат акредитацията, а не че сме наказани политически. Това е ясно и от констатациите, и т.н.
Защо идва това решение. Това решение идва, защото от Вашето изложение, госпожа Плугчиева, аз останах с впечатление, че тези агенции са паднали от небето. Че те не са си свършили работата, те са лошите. Тези агенции са създадени от вас – от това и от предишното правителство. И затова несправянето с работата на тези агенции тежи върху правителството. Те не са абстрактни агенции. Те са ваши агенции, по-точно наши, български. Но са създадени и са направени от това правителство. Така че ние не можем да говорим за някакви си агенции. Вие говорете: агенциите ,които ние създадохме, не свършиха работа. Това е логиката на Европейската комисия.
И конкретно на въпроса за тези 6 месеца. Да, периодът е очевидно пак в рамките на това правителство – юли 2007 – юли 2008 година. Но Вие сама казахте: имаме одитен доклад. В този одитен доклад са направени конкретни препоръки. И когато днес ни отнемат акредитацията, това означава, че в рамките на тези 6 месеца тези конкретни препоръки не са изпълнени.
Въпросът ми е: какви са препоръките, които бяха дадени в одитния доклад, какви са конкретните препоръки.... Вие споменахте за одитния доклад. Кога е одитният доклад?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Сега, в края на септември.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не, преди това, преди вдигането на акредитацията?
Въпросът ми е: първо, какви са конкретните препоръки, кои от тях са изпълнени и кои не са изпълнени? Защото основанието за вдигане на акредитацията е неизпълнени конкретни препоръки на одитния доклад.
Това ми е въпросът.
Пак моля, като правите изложението, да кажете кога е този доклад.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо Илияз, имате думата.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господа заместник-министри, представители на Министерството на финансите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на земеделието и храните! Колеги! Чухме, че значително количество работа е свършена, откакто госпожа Плугчиева пое този ресор да координира фондовете – предприсъединителните и другите фондове по линия на Европейския съюз.
Така или иначе факт е, че тези 220 милиона евро са спрени за България. И макар че за последните 6 месеца се отчита един огромен напредък по управлението на тези средства, факт е, че те са спрени.
Моят въпрос към госпожа Плугчиева е: какви структурни и персонални промени в структурата на съответните министерства Вие, госпожо Плугчиева, бихте препоръчали? Защото за тях са отговорни други ресорни министри. И какви структурни промени бихте препоръчали като цяло за управлението на фондовете на Европейския съюз?
Вторият въпрос, на който искам да се спра, е следният: дали Вие, госпожо Плугчиева, сте информирана, че средствата по норвежкият фонд, който е в размер на 40 млн. евро за България и се управлява от централното звено за финансиране и договаряне на средства от Европейския съюз, което е към Министерството на финансите, също е препоръчано от Европейската комисия да бъдат спрени, но въпреки това норвежкото правителство има желание да продължи финансирането на тези средства? Дали сте информирана за това? И какво бихте препоръчали на тях, за да продължат помощта от 40 млн. евро за България?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предлагам за другите предприсъединителни инструменти, допълнителни програми и т.н. да се спрем при следващото обсъждане.
Госпожица Гаджева имаше въпрос.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Плугчиева! Вие твърдите, че за Вас прозрачността е от изключително значение.
Аз първо бих ви попитала следното. В началото на заседанието ние видяхте, че тук никой не беше осведомен – първо, не беше раздадено писмото, второ, имаше проблеми с въпросите. Връзката ни с Вас явно не е добра. Явно, ще трябва да правим повече срещи, за да може информацията да протича нормално.
В крайна сметка тези пари са спрени, те явно няма да достигнат до българския гражданин. Дали това е било за последните 6 месеца или в период на една година, това при всички положения съвпада с управлението на това правителство и Вие носите тази отговорност, независимо кога сте назначена на работа. Вие все пак министър по управлението на тези фондове.
Моят въпрос е: ще има ли категорично санкция за хората, които отговарят за управлението на фондовете тук, в България? Ще има ли някаква санкция от Ваша страна или това отново няма да се направи и ние ще продължаваме да се събираме на срещи и да си обясняваме как имало голям напредък, но ето, видите ли, пак ни спират парите?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само ще помоля всички въпроси и упреци за нарушена комуникация да се отправят към мене.
Трябва да ви кажа ,че писмото беше изготвено, както се бяхме разбрали, от трима народни представители, които ние упълномощихме, и беше на разположение на всички народни представители, които желаят, да се запознаят с него. Писмото на Майкъл Лий винаги е стояло на разположение на народните представители в канцеларията на комисията.
Ще ви помоля, ако имате нужда от информация, да се обръщате към нашите експерти и представители на комисията, за да се запознаете с тях.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Процедурен въпрос. Очакваме второто писмо на господин Майкъл Лий. Моля да се присъедините към нашето очакване, тъй като по някаква причина то не е разпространено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Има го и тук и е предадено. Ако трябва, дайте да го размножим. Нямам никакви притеснения, не знам за какво става дума.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател. Смятам да оставим политическите дискусии за накрая, тъй като вероятно всеки ще има какво да каже.
Госпожо вицепремиер, в писмото на Майкъл Лий към господин Ивановски, както и в днешния отговор, който Оли Рен дава в бюджетен контрол пред евродепутати, става въпрос за предложение на коригиращи мерки. Какви са тези мерки и докога ще бъдат изработени? Тъй като днес той казва – цитирам: Ще бъдат предложени коригиращи мерки и има възможност до края на месец декември 2009 година – това е нещо, което не мога да си обясня и затова Ви моля за подкрепа – да може да се променят условията за усвояване на средствата по ФАР.
Има ли някаква комуникация между правителството и Европейската комисия за последващи действия – веднъж коригиращи мерки? Тоест означава ли това, че така наречените контрактирани на риска на правителството проекти досега, както ние разбрахме от Вас, беше ясно, че са в риск на нашия национален бюджет, затова предполагам, че е тук господин Ананиев, дали има шанс след завършването на проектите България да възстанови част от тези средства и това ли има предвид комисарят Рен?
Това е възможна процедура, ако, разбира се, това са коригиращи мерки.
Тези коригиращи мерки се виждат и от писмото, в третия абзац, където се казва, че се очакват адекватни коригиращи мерки и поради липсата им се случва невъзстановяването на акредитацията – така да го кажем.
Вторият ми въпрос по същество е следният. Във втория параграф накрая се казва, че има в скоро време, тоест в най-пресен период, намерени проблеми в одитите и в контрола. Тоест има ли през месец октомври и през месец ноември нещо, което е неизвестно за нас, установени нарушения за така договорени вече проекти или проекти които е започнало да се сключват? Тъй като тук е записано ясно, пак казвам, че има такива нарушения.
МЧЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, нека с това да приключим първия цикъл въпроси към вицепремиера Плугчиева и нейния екип и да й дадем възможност да отговори, след което ще продължим.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Благодаря, господин председател. Аз ще се опитам да отговоря на една част от въпросите, а на тези, на които не мога да отговоря, ще помоля да дадете възможност националният ръководител госпожа Инджова – директор на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, на господин Ананиев, който се явява не само като заместник-министър на финансите, а се явява ръководител на агенция ФАР към Министерството на финансите, и на господин Савин Ковачев, който е ръководител на агенция ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че ще моля да идентифицирате и тяхното присъствие и участие.
Конкретно на въпросите.
Нека да започна с едно уточнение, за да е ясно за какви суми говорим. Ще започна малко отзад напред – с въпроса на госпожа Илияз, че 220 млн. евро са загубени за България. Бързам да внеса уточнението, че това са потенциалните максимални средства от 220 млн. евро, които можеха да бъдат използвани. В случая тези, които реално сега ще се платят от бюджета за реално контрактувани проекти, са 33,5 млн. евро за Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съответно 42 млн. евро за централното звено Си Еф Сю в Министерството на финансите.
Това означава, че в момента става дума за 75 млн. евро, които на практика са средствата, които ще бъдат покрити от националния бюджет или ги губим като невъзстановени от програма ФАР поради невъзстановяването на акредитацията.
По коментара на господин председателя – справедливи или несправедливи са оценките в писмото.
Лично аз смятам, че комуникацията, начинът, по който беше предоставена информацията от Генералната дирекция, според мене не отговаря на нивото на взаимоотношенията между комисията и страна – членка. Защото смятам, че имаме конструктивен диалог с другите генерални дирекции, с другите комисари, постоянна комуникация и много по-конкретни бележки или когато става дума за проблеми и за недостатъци в работата, те са били адресирани съвсем директно, ясно и категорично, за да могат да бъдат коригирани.
В това отношение аз изразих моето разочарование, че не смятам, че това е начинът, по който трябваше да бъде информирано българското правителство минути преди да стартира пресконференцията в Брюксел. Смятам, че нормалният подход е правителството да бъде информирано достатъчно предварително.
Второ, по отношение на проблемите и грешките. Искам да припомня, че аз всеки път съм молила за това Европейската комисия и Генерална дирекция „Разширяване” всички тези техни коментари да бъдат максимално ясни, категорични, конкретни, а не изказани на дипломатичен език. Защото само по този начин, когато се назоват с имена проблемите, тогава могат да бъдат отстранени.
Затова лично аз смятам, че в това отношение този по-общ тон, тези по-общи формулировки за политическа намеса за мене не е ясно каква политическа намеса се има предвид. Затова лично аз очаквам или генералният директор, или комисарят, наистина ако има такава и му е докладвано, че тя трябва да бъде посочена конкретно и ясно, да се знае за кой период става дума. Или ако има сега такава, от кого е. Защото аз не смятам, че има нещо, което трябва да се крие. Напротив, това са явления, с които ние наистина трябва да се преборим.
Кои са звената, които са ръководили преди програма ФАР, за да се стигне до 5-те процента, господин Щерев.
Това, което мога да кажа, защото това е период, докато аз съм била в Берлин, имаше други ръководители на агенциите в Си Еф Сю в Министерството на финансите. Ако не греша, това е господин Тушанов, чието име нашумя в публичното пространство, и съответно господин Михалевски е бил ръководител на програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Така че аз за този период не мога да коментирам. Ще има възможност директно на въпросите да отговори националният ръководител, който и през този период е наблюдавал тези две програми и две агенции.
По отношение на този напредък, който е извършен в тези няколко месеца, мога да твърдя, че всичко, което е било възможно да се направи, поне в голяма степен е направено. Затова аз коментирах мненията точно на двете мисии, които бяха тук от страна на Генералната дирекция. Паметната бележка е от 7 ноември, господин Щерев, и нямам никакви притеснения да я размножим и да ви я дам.
Искам да цитирам накрая мнението на господин Мартин Керн, който казва, че намира ситуацията за фундаментално променена в посока прозрачност, компетентност и твърдо решение за преодоляване на проблемите от миналото.
Това е от срещата с господин Мартин Керн. Това не е среща на четири очи, аз такива срещи не правя. Мога да ви зачета и кои са участвали на срещата.
Вярно, че има друг коментар. Затова аз изразявам моето разочарование, че не може когато са тук, на място двете мисии и намират фундаментално променена обстановката в положителна посока, след това да идва категорично отрицателно мнение за недостатъчен напредък и да се коментира отново, че всичко това касае периода 2007 – 2008 година. Признавам си, че този подход не е много конструктивен, защото не води до реални резултати.
По отношение на това дали има специално отношение към България. Ясно е, че в първите години след присъединяването ни аз си направих труда и трябва да ви кажа, че Десятката е имала подобни, сходни проблеми, а някои от проблемите им са били даже по-тежки. Но трябва да ви припомня, че като цяло обстановката в Евросъюза беше съвсем различна. Защото това беше периодът, който беше първо, свързан с възторга от разширяването на Европейския съюз на изток, второ, свързан с един период, който беше преди да се провали референдумът за Конституцията във Франция и в Холандия. И съответно като цяло е ясно, че критериите към всяка следваща страна – членка съответно стават по-строги. А и мнението на Европейската комисия сега при разговорите, които съм водила, е, че от грешките, които са натрупани при Десятката, и съответно извлечените поуки от страна на комисията, съвсем нормално е да се прилагат с много по-голяма строгост към нас. И те ще се прилагат със сигурност с още по-голяма строгост към всички следващи, които ще се присъединят към Европейския съюз.
Така че в това отношение за България не бих искала да кажа, че това е мал шанс, но ситуацията е такава, че критериите и взискателността към нас са много по-високи. От това ние само можем да спечелим. Етапът, в който се намираме, е изключително жесток и суров период, защото трябва да се очертае, че в същото време и процесът, по който се прави интерпретацията, процесът, който тече, не е оздравителен, а напротив, начинът, по който с абсолютна суровост и понякога с непознаване на нещата се правят едни крайни оценки, демотивира този екип или всичките тези институции, които имат ангажимента да продължат да работят.
И аз си позволявам на това място да кажа добри думи за хората, които в последните няколко месеца са работили. И стоя зад думите си. Защото аз съм ходила на място в Министерството на финансите. Искам да ви уверя, че там работят млади, кадърни, ангажирани хора, със съзнанието, че наистина вършат национално отговорна работа. И начинът, по който жестоко се отрицава всичко, смятам, че не е конструктивен и не ни води напред.
По отношение, господин Софиянски, на агенциите – моите агенции, нашите агенции, българските агенции.
Искам да ви върна в миналото и да ви припомня, че тези агенции са създадени от 1998 година. Така че нито аз съм ги създала, нито аз съм ги измислила, нито съм ги акредитирала аз, а ги е акредитирала Европейската комисия.
Справката показа – тук ще накарам да дадат точните данни, - че на голямата част от проектите, които сега коментира господин Майкъл Лий, са подготвени и сключени договорите по времето на делегацията на Европейския съюз в България. В присъствието на делегацията, когато тя беше надзорник тук, по нейно време, ако не ме лъже паметта, става дума за проекти на стойност 197 млн. за същия този период, са под зоркото око на делегацията. Така че всичко това не е коректно и не е справедливо да се приписва единствено на това правителство.
Затова аз говоря за процеси, говоря за щафета, която е предавана през тези години от едно на следващо правителство. Вие сте тук политици с много опит и знаете, че в системите за управление се проявяват събитията след натрупване, че те не стават от днес за утре и че същите тези промени, които сега са стартирани и текат в тези месеци, ще дадат резултат след време. Те не дават веднага резултат. И всички тук седящи, защото сте опитни политици, това много добре го знаете.
По отношение на конкретния въпрос, господин Ивановски ще каже колко одитни доклади за какъв период. Първо беше на части, след това на цяло по всички възможни проекти, ФАР, транспорт и т.н. Сега ще има грижата господин Ивановски да го каже.
По отношение на въпроса на госпожа Илияз за структурните промени. Тук е и въпросът на госпожа Капон. Въпросният финансов меморандум е така подписан, че приключи на 30 ноември тази година. Предполагам, че господин Оли Рен визира transition facility - това е тази част, която остава и има възможност да бъде продължена като действие. Там става дума за 36 млн. Предполагам, че това има предвид, че има право да продължи. Трябва да видя какво точно има предвид, предполагам, че има предвид само transition facility, за преходния финансов инструмент.
Съответно на въпроса на госпожа Илияз за Норвежкия фонд и решението на норвежкото правителство. Тук госпожа Боряна Пенчева ще отговори конкретно.
Като по отношение на ФАР структурни и персонални промени няма пост фактум вече какво да се прави. Единственото, което е важно за мене, е, че всички тези контролни механизми, начин на работа, на прозрачност – това трябва да продължи и да се пренесе като стабилен, траен подход на работа в оперативните програми. Ще дойдем и на тази тема, за да ви информирам какъв е напредъкът там. Но това е за мене голямата поука, която трябва да си извлечем.
По отношение на други, принципни намерения за преструктуриране мога да кажа, че като цяло мнението на Генерална дирекция ОЛАФ, мнението на Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент, мнението на експертите в Европейската комисия е, че има писмена оценка, че в този децентрализиран модел на управление, който е в момента в България, са заложени тези мини и тези проблеми, които сега излизат. И препоръката е да бъде преразгледан този модел и да се върви на по-добра ,на по-прецизна координация и в определена степен централизация на процеса.
Дадена ни беше за пример Унгария, която след фалове, грешки, проблеми е минала на един съвсем нов модел на управление.
В Словакия междувременно има закон за управление на средствата.
Така че всички малко или много са натрупали своя горчив опит и на тази база са предприели съответните стъпки.
Завършвам с това ,че в тези шест месеца или по-малко от шест месеца физически не беше възможно, при толкова сложни въпроси и толкова много работа, която трябваше да се върши, да се занимаваме или да се стартира някакъв процес на преструктуриране, който да води след себе си и законови промени. Разбира се, че щяхме да блокираме целия процес на работа и нямаше да успеем да свършим абсолютно нищо. Това не беше физически възможно.
Лично аз поддържам тези констатации на комисията и на Европейския парламент, че трябва да се преразгледа този модел. Не става дума нито за това правителство, нито за следващото правителство, а става дума на България да се дадат най-добрите механизми и инструментариум, за да оползотвори тези средства по най-добрия начин.
В заключение ще кажа едно изречение за това, че от вчера има решение на Европейската комисия за удължаване срока на програма САПАРД. Както знаете, преди няколко седмици беше направено предложението на госпожа Фишер, вчера беше решението на комисията. Вие да сте чули нещо по въпроса? Всички го знаете.
Моята спонтанна реакция или въпрос беше: поради това ,че вчера всички от журналистите, които ми се обадиха, пък аз вдигам на всички, защо никой не каза една дума за САПАРД.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Четохме по вестниците и по телевизията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да не говорим кой откъде е получил информация.
Госпожо Плугчиева, продължете с програма ФАР.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз приключих по програма ФАР. Правилно не бива да прехвърлям моста към САПАРД. Нека на тези въпроси, на които аз не можах да отговоря, да чуем господин Ивановски, по норвежката помощ от 40 млн. евро да чуем Боряна Пенчева и сигурно по transition facility и Си Еф Сю.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, аз не чух отговор на трите въпроса, които зададох на госпожа Плугчиева. И ще кажа отново, че това, което тя говори, се разминава с тези писма. Тя говори за прекрасния екип, който има административен капацитет. Във вчерашното писмо пише, че няма политическа воля и достатъчно административен капацитет, наред с по-голямата слабост на цялата децентрализирана система, което отбелязахте. Има и признания за усилията на господин Ивановски.
Но докато не излязат имената на виновните за забавянето, за неизползването на тези средства, за ненапредъка, ние можем да си говорим общи приказки, колкото искате. Ръководителите на дирекции, които са отстранени, от които ще се търси наказателна отговорност по-нататък. Защото се оказа, че ние, българските граждани, разбират добре и само да замазваме тази ситуация, няма да можем да излезем от положението. Затова защото и двете писма ги познавате много добре, анализирали сте ги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Нека да дадем думата на господин Ивановски, господин Щерев. Аз ви казах, че за стар период, в който аз не съм била тук, не мога да коментирам. За последния период кажете какво искате да ви дам.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Кой е виновен...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека да се изслушваме. Господин Щерев, зададохте достатъчно ясно въпроса.
АТАНАС ЩЕРЕВ: И аз мисля, че ясно го зададох. Мерките, които са предприети от месец юли досега, не са достатъчни. Кой е виновен за това, че са недостатъчни мерките?
Аз мога да цитирам и други неща, но Вие знаете много добре и двете писма. Дайте да видим кой е виновен за това.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Госпожа Плугчиева ме помоли да дам разяснение към отговора на господин Софиянски.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа представители на медиите и на обществените и бизнес организации! Господин Софиянски, това, което госпожа Плугчиева представи пред Вас, е окончателен мониторингов доклад на Главна дирекция „Разширяване”, това не е одитен доклад. Този мониторингов доклад на Главна дирекция „Разширяване” беше проведен в периода от 23 септември до 8 октомври. Този мониторингов доклад, както госпожа Плугчиева отбеляза, обхваща периода на действие юли 2007 – юли 2008 година, така, както е посочено и в самия доклад. И тя изрази пред вас фактически констатациите. Сега аз ще ви дам отговорите на тези решения, които са били направени в системата по управление на еврофондовете и по-специално на предприсъединителния инструмент програма ФАР в периода след средата на месец май, когато фактически бяха извършени и персоналните промени в ръководствата на двете изпълнителните агенции.
Първите упреци в заключенията на мониторинговия доклад, още веднъж ще припомня, визират непоследователно, различно третиране в Закона за обществените поръчки, непълноценно функциониране на предварителния контрол при провеждането на обществените поръчки.
След средата на месец май и отчитайки важността на процеса на провеждане на обществените поръчки като ключов елемент от решението за правилното управление на средствата по програма ФАР, двете агенции направиха детайлен преглед и анализ на своите писмени правила и процедури и въведоха нови допълващи контроли по отношение на прозрачност на дейността на оценителната комисия, публично отваряне на документите и проверка за административно съответствие, структуриране на оценителната комисия, задължително мнозинство от бенефициенти по проекта и включване на независимия експерт при търгове над 1 млн. евро, нов формат и съдържание на оценителните доклади, детайлно описване на всеки един етап на оценка и получаване на коментари и разяснения от кандидатите, довели до вземането на окончателното решение от оценителната комисия.
По отношение на другата група критични бележки в този заключителен доклад фактически ставаше въпрос – припомням – за занижен контрол от страна на изпълнителната агенция в управлението на проектите, неясни контроли от изпълнителните агенции върху действията и тръжните процедури, провеждани от Грант Торнтън...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Извинявате, ако не представлява някаква супертайна, има ли възможност този мониторингов доклад да бъде предоставен на комисията, за да може подробно да се запознаят всички членове? В момента едва ли това масово четене е много полезно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Разбира се, аз мисля, че няма никакъв проблем. Ще ви го предоставим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще ви помоля едно копие да пратите на комисията, за да може всеки един член да се запознае.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Аз само ще завърша с това, че всъщност тези подобрения в системите на практика функционират в изпълнителните агенции, както казах, от месец май тази година.
Това, което е ясно изразено де факто и във второто писмо, макар че там се прави едно разграничение между двете изпълнителни агенции ключовият фактор да бъде това разграничение, че действително на Изпълнителната агенция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството тежи основният бенефициент – бившият пътен фонд. Вие добре знаете, че включително и вторият доклад на Кей Пи Ем Джи потвърди съответните констатации от първия доклад. Аз това нещо съвсем ясно и отговорно съм го отразил и в моята комуникация с Брюксел.
Така че аз смятам, че второто писмо на Генералния директор Майкъл Лий от вчера дава по-обективна оценка на свършената работа през тези на практика повече от шест месеца след средата на месец май тази година и по отношение докладването на нередностите.
Аз тук ще посоча само един количествен факт, който трябва да ви даде ясна представа за промяната на системите за рапортуване на нередностите. До средата на месец май от началото на функционирането на програма ФАР общите рапортувани нередности в програма ФАР са били 55. Фактически от месец май до 15 октомври тази година те са се увеличили на 153, тоест едно увеличение от три пъти на рапортуване на нередностите, което само по себе си означава ,че изпълнителните агенции – разбира се, не само тези две изпълнителни агенции, а и останалите изпълнителни агенции, вие знаете, че по програма ФАР работят четири изпълнителни агенции, - с много по-адекватен подход вече се занимават с всякакви нередности, имам предвид административни нередности, ако има, разбира се, крайно измамни практики, включително с тежки финансови последствия.
Аз смятам, както заяви госпожа Плугчиева, че всъщност свършеното в рамките на тези повече от 6 месеца от всички звена, работещи по програма ФАР безспорно е факт. Оттук нататък само това ще кажа на госпожа Капон - решението на комисията действително е окончателно и това, което казвате Вие, госпожо Капон, касае само transition facility, което потенциално би трябвало да бъде управлявано от Си Еф Сю. Тоест до 15 декември следващата година фактически по отношение на transition facility се надявам, че на Си Еф Сю ще бъде възстановена акредитацията, за да може да бъде контрактуван този преходен финансов инструмент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ако може да чуем за норвежкия фонд.
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като това са два съвсем други инструмента, България получава 20 млн. евро по двустранна помощ от правителството на Норвегия, които се контрактуват извън България от специална агенция, наречена „Иновации Норвегия”.
Другият инструмент, който вероятно се визира във въпроса, е така нареченият финансов инструмент на Европейското икономическо пространство, който е на стойност 20 млн. евро.
В момента сме в процес на преговори за одобрение на проекти. Очакваме това да се случи до края на годината. Но през септември, въпреки че нямаме одобрени проекти, бяхме уведомени, че след временното отнемане на акредитацията на двете изпълнителни агенции страните са решили да отнемат и възможността Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите да бъде изпълнителна агенция и по финансовия инструмент на Европейското икономическо пространство.
В момента водим преговори с нашите партньори от офиса на инструмента в Брюксел, като те настояват да им предложим така наречения план „Б” и да бъде избрана друга структура, която притежава надежден капацитет и правила, за да бъде изпълнен този инструмент.
Повтарям, че изпълнението ще стане най-рано през следващата година. Срокът, в който офисът на финансовия инструмент в Брюксел следва да одобри проектите, е месец април.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, разрешете госпожа Иванина Белева, която ръководи Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите да направи един кратък допълнителен коментар.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Преди това аз малко ще разширя въпроса. За мене поне възниква следният проблем.
На 23 юли се взема решение за вдигане или забрана за отнемане на акредитацията на двете агенции. В периода края на септември – 8 октомври се правят проверки от Европейската комисия в двете звена – Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите и Изпълнителната агенция по програма ФАР на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В тези проверки се обхваща периода от 23 юли 2007 до 23 юли 2008 година. Аз нещо не разбирам. Ако ще се обхваща този период и такива са били констатациите на 23 юли, защо тогава не е отнета изцяло акредитацията на агенциите?
БОРЯНА ПЕНЧЕВА: Тя е временно отнета.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вдигната е акредитацията – така да го кажем.
И малко повече подробности за тези проверки, които са извършени, техните констатации и изводи.
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Най-напред искам да кажа две думи по така нареченото временно отнемане на акредитацията. Не знам защо то така циркулира в публичното пространство.
Какво означава временно? С решение на комисията от 23 юли, за което те предупреждават още с първото писмо на Майкъл Лий на 28 февруари и с второто писмо на Майкъл Лий на 6 май, се говори за бъдещо отнемане на акредитацията. Това се случва на 23 юли. Значи не можем да говорим за временно и за постоянно. Дори и догодина комисията може или не може, по нейна преценка, да отмени решението, с което отменя акредитацията. Така че колкото е било временно на 23 юли, толкова е временно и в момента.
Проблемът е, че срокът за договаряне на средствата по програма ФАР изтича на 30 ноември. Тоест средствата, които са договорени по ФАР 2006 година, не могат да бъдат ....
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би частично 2005?
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Частично 2005 не бих казала. Защото когато е отнета акредитацията, бяха изтекли финансовите споразумения, с изключение на един единствен меморандум. Там няма сключени договори.
Искам да кажа няколко думи по въпроса, който възникна по повод окончателния доклад, така нареченото transaction revew, проведено от екипа на Европейската комисия през септември до 8 октомври.
Договорите, които са разгледани, всички те, с изключение на един-единствен, са сключени в периода до месец май 2008 година. Един-единствен е сключен през месец юли 2008 година и по него няма констатирани нарушения. Това е по повод на това как се работи в Централното звено за финансиране и договаряне след промяната на ръководството.
Констатациите по отношение на Централното звено по финансиране и договаряне в доклада в пет точки, където е дадено резюме, са категорични, че в Централното звено има напредък. Ако трябва тук да направя превод в ефир, тук става въпрос за следното.
Първо, по отношение на мониторинга на доставките се отбелязва, че са предприети мерки за подобряване на мониторинга в Централното звено.
По време на прегледа беше очевидно, че експертите, които са включени в мониторинга на договорите, имат много по-добро знание и разбиране и структуриран подход как да контролират и мониторират процеса на изпълнение на договорите.
По отношение на тръжните процедури искам да обърна внимание, че комисията отбелязва, че тъй като прегледът е фокусиран на договори, подписани в периода юли 2007 – юли 2008 година, пак ви казвам, че има само един юли 2008, ситуацията по отношение на тръжните процедури не е представителна за сегашното състояние на нещата по отношение на Си Еф Сю, тъй като са отбелязани мерки за подобряване на практиката на тръжните процедури.
Така че това е моят коментар по отношение на това до каква степен ние сме предприели мерки и какво е било възможно да бъде свършено за петте месеца, в които ние сме работили.
Искам да кажа на уважаемите господа народни представители и на медиите, че поради това, че Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” е изключително тежко натоварена, всеки от вас може да заповяда и да види как хората работят до 7, 8 и 9 часа всяка вечер, включително в събота и неделя. Има един много сериозен проблем с така нареченото текучество на персонала. Хората, които работят в тази дирекция, напускат. Поради целия негативизъм, който в момента продължава да го има и в публичното пространство, и от всички възможни страни, хората продължават да напускат. И моите категорични опасения в тази посока са, че хората ще бъдат безкрайно демотивирани, ако целият този негативизъм продължава да се шири.
Това е, което аз мога да кажа.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател. От изложението, което чухме до тук, мисля, че има нужда от едно уточнение. Явно на 23 юли е отнета акредитацията на двете агенции. Въпросът ми е: защо тогава не са спрени парите, а парите се спират сега? Вярвам, че ще ми отговорят, че срокът изтича на еди-кой си октомври.
Имало ли е някакви надежди за този период нещата да се променят? И какво е трябвало да се направи? Защото обществото е очаквало нещата да се променят. Какво е трябвало да се направи, за да се спаси акредитацията на тези агенции към днешна дата?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Повярвайте, най-искрено задаваме този въпрос, без капчица негативизъм.
ИВАНИНА БЕЛЕВА: Ще ми позволите да отговоря от името на моята агенция, въпреки че това касае и другата изпълнителна агенция.
Нека да не говорим за спиране на парите, а за отнемане на акредитацията, което са две различни неща. В решението на Европейската комисия е посочено, че може да продължават стартиралите тръжни процедури и са дадени редица мерки, които да бъдат предприети. Във връзка с възстановяването на акредитацията ние сме предприели тези мерки. Те са, както госпожа вицепремиерът поясни, включени в плана за действие. И сме отчели какво е свършено до Европейската комисия. Всички необходими мерки са предприети. Оттам нататък, както вече беше казано, това е процес, резултатите от който ще се видят по-късно. Но в рамките на петте месеца категорично е свършено неимоверно количество работа и категорично е имало надежда, че акредитацията ще бъде възстановена. Поне такива сигнали наистина бяха подадени в Централното звено за финансиране и договаряне.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата господин Михалевски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Дами и господа народни представители. Аз ще се опитам да дам един малко по-различен поглед. Защото според мене той е изключително важен, за да си дадем сметка за това, което се случва – и самокритично, и обективно.
Ще ви върна почти три години назад, защото това беше изключително важен период за програма ФАР, когато и аз като програмен ръководител поех ангажимент в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тогава все още не беше стартирало докрай в трите фази получаването на акредитацията, не беше направено разделението в агенциите по отношение на предварителния контрол, договарянето и мониторинга и финансовото управление, не бяха направени стъпки по отношение на архивирането. Разбира се, това са обективни процеси, тъй като това беше горе-долу средата на финансовата рамка до 2004 – 2005 година, говоря за финансовата рамка 2005 – 2006 година.
Какво се случи през декември 2005 – януари 2006 година. Тогава, дори малко емоционално, след като имахме взаимни претенции, специално Министерството на регионалното развитие и благоустройството към делегацията на Европейската комисия по отношение договарянето на пакета Финансов меморандум 2003, си поставихме задачата и получихме официално писмо на 11 февруари 2006 година, че трябва да приведем в действие новите практически правила за ФАР, ИСПА и САПАРД и трябва да подготвим – забележете - за първи път всички тръжни досиета за двата пакета Финансов меморандум – за 2004 и за 2005 година, тоест да наваксаме това забавяне, което е възлов процес и с което медиите в момента много спекулират, че има забавяне, за една година да направим подготовка на тръжните досиета за години меморандуми, имаше воля и от делегацията на Европейската комисия, и от българското правителство. И си поставихме конкретни срокове. Тоест господин Куркулас ни постави императивни срокове – ако до 17 март 2006 година вие не ни представите – това важеше за всички агенции – всички тръжни досиета по финансов меморандум 2004 и ако до август – септември не ни представите всички тръжни документи по финансов меморандум 2005, считайте, че поетите ангажименти от Европейската комисия по тези международни споразумения ще отпаднат като ангажимент за финансиране.
Така че още тогава се разчиташе да се редуцират част от договорите. Само че агенциите се справиха, всичките агенции. Само че тогава контрирахме – затова съм ви раздал това нещо, което ви казвам, съм го написал: Уважаеми партньори, ние искаме от вас не само да ни поставите срока, в който ние ще представим тръжните досиета, а тъй като след това има срокове, одобрени от ваша страна, срокове за обявяване на тези предложения, срокове за подаване на документи от бенефициентите и срок за договаряне, фиксиран с крайна дата 30 ноември на всяка една от годините, много ви молим, поемете ангажимент и вие да си спазвате сроковете.
Между другото, това, което съм ви дал, е съвместният ангажимент към делегацията на Европейската комисия през 2006 година.
Паралелно с това, за да разберете напрежението, което беше стоварено върху всички агенции, ние въвеждахме правилата на ИДИС. Инджова и Ивановски са тук, те могат да ви кажат какво напрежение течеше през същите тези месеци – февруари, март, април, май, юни, юли, август 2006 година.
За съжаление трябва да кажа, че след като ние представихме всички документи и всички агенции го направиха, в края на септември неофициално, а октомври 2006 официално получихме молба от делегацията на Европейската комисия: Уважаеми партньори, нека да се концентрираме върху пакета 2004 година и да забравим за момент пакета 2005, тъй като нямаме физическата възможност да се преборим с тази задача.
Тогава ние съвсем колегиално поставихме следния въпрос: Добре, има два иска, които вие трябва да отчетете. България става член на Европейския съюз от 1 януари 2007 година. Това означава, че всичко, което не е одобрено и не е публикувано до края на 2006, същите тези екипи трябва да го преработват не по практическото ръководство, а по правилата на Закона за обществените поръчки. Тоест това е двойна работа още веднъж.
Втори въпрос. Това ще го направим. Въпросът е обаче кога ще ни предоставите акредитацията. Защото без предоставена акредитация ние сме с вързани ръце.
През месец септември, на 22 септември, когато завърши проверката на департамент 3 на Главна дирекция „Разширяване” и когато беше дадена положителна оценка за доклада, помолихме да ни се съдейства и да се предприемат действия от комисията да не се изчаква бюрократичния, в добрия смисъл на думата, срок от 8 месеца и да получим по-рано акредитацията, поне през февруари или март на 2007 година ,за да можем да наваксаме.
За съжаление нито едното се случи, нито другото. Получихме акредитацията на 29 юни 2007 година. И в средата на 2007 година бяхме върнати в изходната позиция на забавянето при договарянето, което ни се беше случило в началото на мандата. Тоест всичките усилия, които бяха положени през 2006 година, отидоха на вятъра. Всъщност бяха останали пет месеца – юли, август, септември, октомври и ноември 2007, за да се договори пакета 2005, да не се работи по пакета 2006, защото няма физическа възможност за това по новите правила. И всъщност всичките усилия, които се опитахме като акредитирана агенция да направим с цялата сложност... Имайте предвид, че става дума за десетки процедури с включени в тях стотици договори. Нали разбирате, че когато бенефициентите са десетки и може да се направи някъде неумишлена грешка, а аз твърдя ,че винаги сме спазвали правилата и сме избирали за големите договори най-ниската цена и това може да се провери навсякъде, всъщност тук го има политическия елемент – действително ли е справедливо решението, когато отчитаме, че предприсъединителният инструмент ФАР е инструмент за обучение на институциите и бенефициентите, когато има стотици договори – те бяха представени на Бюджетната комисия и на Комисията по регионална политика и те ги видяха с очите си – да налагаш сурова санкция върху цялата програма! Това е въпросът.
И естествено, когато миналата година не можахме да договорим всичко, стана така, че 2006 година започнахме да я работим в края на декември 2007 – началото на януари 2008 година, започнаха да се спират парите, хората бяха под стрес. И затова, уважаеми дами и господа, петте процента...
МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, защо не започнахте с конфликта на интереси?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Само секунда. За какъв конфликт на интереси става въпрос?
Господин председател, с това ще завърша. Затова към юли месец 2008 година имаше 5 процента договаряне, тъй като всички процедури по 2006 година са стартирани като обявление, а това означава – и като подготовка, са стартирани след края на договарянето на финансовия одит 2005 през месец ноември миналата година и затова е този процент.
Така че забавянето, ако трябва да бъдем коректни, е затова, че нашите партньори – делегацията на Европейската комисия, преди две години не можаха да се справят с натиска, който беше свързан с огромното количество работа. Това е. Ние сме ви го представили тук, за да може да го видите.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би за един последен въпрос има думата господин Кабил.
НИХАТ КАБИЛ: Господин председател, госпожо вицепремиер, колеги! Въпросът ми е към госпожа Плугчиева. България тъй или иначе е член на Европейския съюз. Тук от това, което каза заместник-министър Михалевски, както и от всичко, което се изговори в медийното пространство, се наби в общественото съзнание на България, че това е една несправедлива санкция спрямо България.
Въпросът ми е: вие смятате ли, че при тази ситуация България като равноправен член на Европейския съюз трябва да потърси правата си в Съда на Европейските общности в Люксембург?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, госпожо вицепремиер.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин председател, господин Кабил! Едно изречение, преди да се опитам да отговоря на господин Кабил, това, което не отговорих на господин Щерев.
Както чухте, към май месец 2008 има 5 процента контрактувани, към този момент са контрактувани 56 процента. Говорим за фактология, за напредъка, който е извършен през тези няколко месеца като начин на работа, като прозрачност и като количествен измерител, критерий за оценка, което също е важно. Петдесет и шест процента от общата сума на финансовия меморандум 2006.
И сега на въпроса на господин Кабил. Аз съм в по-неизгодната позиция от Вас, господин Кабил, като член на правителството да си позволявам да правя политически оценки. Но това, което аз мога да кажа, е, че първо, това, което се случва със спиране на средства в България, се опитвам непрекъснато да го споделям. Това е и мнението, което идва от комисията ,че това не е уникалният случай само в България. Че средства са спирани и се спират и в другите страни – членки и то в стари страни – членки след много дълъг опит и стаж, който са натрупали.
НИХАТ КАБИЛ: Когато не си съгласен с тази процедура, да си търсим правата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Да, точно така е.
Аз не бягам от отговора. Използвам аудиторията ,за да кажа. Защото моят въпрос преди малко за САПАРД беше точно като провокация, ако щете, за това, че всички сме се фокусирали сега, ако може, да се саморазкъсаме. Това е най-голямото желание, което звучи отвсякъде.
Опитвам се да обясня, без да бягам от каквато и да било отговорност, че няма никаква трагедия, никаква драма, че това са нормални процедури – това е точната дума, която каза господин Кабил. И това се случва и в стари страни – членки, които са създателки на този съюз, и в нови страни – членки, да не изреждам поименно страни, което не ни върши работа. Но молбата ми е да не се прави трагедия от това и да не се счита, че свършва светът и че българските граждани в момента трябва да бъдат отблъснати, да бъдат паникьосани, да бъдат наплашени, ако щете, да не посягат и да не кандидатстват по програмите на Евросъюза.
Нормално е, така го приемете.
На Вашия въпрос, господин Кабил. Лично аз смятам, че е несправедливо това решение. Смятам, че то трябваше да бъде комуникирано по друг начин. Или трябваше през юли месец да ни се каже: Дами и господа, натрупването ви е толкова голямо, че каквото и да искате да направим, ние акредитацията няма да ви я възстановим.
Усилията, които са положени сега, трябваше да бъдат посочени така, както проблемите – ясно, точно, с имена, така и напредъкът да бъде оценен с количествени критерии и да се каже: по това, по това, по това сте постигнали толкова, не ви е стигнало времето. А ако някъде комисията преценява, че има нередности или несправяне, вече нека да си посочи поименно и конкретно.
Затова лично аз смятам, че решението е несправедливо. Не считам, че е отразен напредъкът през тези 6 месеца. Трябва да се каже максимално категорично и ясно. Като страна – членка си позволих да го кажа: ние имаме право да водим разговора на еднаква височина на очите. Аз не мога да бъда информирана в последния момент.
Приключвам. Лично аз казах мнението си. Не смятам, че е справедливо, не смятам, че е конкретно посочено. Смятам, че този подход, който имаме с другите комисари, за повече конкретност, за повече яснота, за ясно посочване на проблемите, но и ясно посочване на приноса, на напредъка и на прогреса, е подходът, който може да ни води напред.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, без да изчерпвам възможността за въпроси, ако по ФАР обсъждахме два часа и половина, остават ни още ИСПА и САПАРД както и седемте оперативни програми. Още два последни въпроса и се надявам, че ще приключим по тази тема.
Темата на заседанието е изслушване на вицепремиера Плугчиева. Изказванията ще направим след това в рамките на комисията.
Има думата госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Мислех да правя наистина изказването си накрая, но ще се опитам да го вместя във въпрос в момента. Защото това, което каза заместник-министърът преди малко, смятам за категорично може би несправедливо към ситуацията, която е в момента.
Първо, искам да ви върна към математиката. Имаме приблизително 72 млн. евро контрактиране, нали така, които са на риск на българския бюджет – около 144 млн. лв. при възможност за усвояване на 220 млн. евро, които загубихме. Не приемам за правилно, госпожо вицепремиер, че сме загубили само 145 млн. от бюджет.
Второ, какво говорим за всички допълнителни договори, които имаше по доклада на Кей Пи Ем Джи? Всичките договори са анексирани, ако те съществуват. Но решенията, които бяха открити, за това, че липсват договори, липсват протоколи, не са правени инспекции по места! А самият доклад е потресаващ сам по себе си с конфликтите на интереси.
Нека да не си заравяме главата, а да погледнем нещата наистина от висотата на проблема, който е. Защото доверието на Европейската комисия в акредитацията...
Тук искам да върна всички колеги, които смятат, че ние трябва да си търсим някакви права в Люксембург. Аз съм категорично против това. Ние трябва да погледнем това от висотата на проблема. И дали има договорени 5 процента или 56 процента, фактът, че в тези 5 процента имаше много тежки доклади с конфликт на интереси.
Аз не получих от Вас отговор на въпроса. Позволих си да Ви дам една пресинформация, която изтече днес от социалистите в Европейския парламент от Маруся Любчева. Защото има такива пресинформации, затова си позволих да Ви задам въпроса.
Стигаме до отговори, по които в момента медиите се чудят за какво става въпрос. Как Оли Рен казва, че до края на 2009 година може да се възстанови акредитацията! Нали вие сами видяхте информацията? Мога да ви я раздам, но повечето от вас може би са я получили на имейлите си. Защото в правенето на кризисен пиар в момента ще направим по-лоши неща за страната ни, отколкото трябва в момента да се направят.
Аз отново задавам въпроса, на който не получих отговор: кои са мерките, които сега трябва да бъдат предприети? И днес в отговори се говори за мерки, и в писмото на Майкъл Лий се говори за това, че няма адекватни коригиращи мерки. Кои са тези коригиращи мерки, които се очакват от нас? Това, че липсва административен капацитет или че хората си отиват от агенциите заради демотивация – прощавайте, те са демотивирани точно толкова, когато виждат конфликта на интереси и начина, по който биват контрактирани отделни договори. Защото това също демотивира екипа на млади специалисти, които искат да работят по европейски правила. Това не е по-малка демотивация от всичко останало.
И за да минем по-нататък в темата, защото говорихме за одит, днес в същия този въпрос става въпрос за парите по САПАРД. И понеже Вие го повдигнахте, аз искам да вържем одитите.
Информацията, която излезе, Ви питам най-отговорно вярна ли е или не е – че от фонд „Земеделие” има хора, които са си взимали отпуска, за да работят за „Делойт”! Това е безобразие, ако е реално. И нали разбирате в какво положение е поставена България?!
Изобщо не ме интересува, госпожо Плугчиева, кой е на власт – дали това са социалистите или десни, или либерали, ако страната ни е поставена в тези условия. Искам да ми кажете от висотата на очите в момента има ли такъв конфликт? Този конфликт е сериозен. И аз ще питам и днес. Защото „Делойт” е сериозна агенция, сериозен одитор и те имат също своите правила, по които работят.
Ако това е факт, в момента течащата мисия на комисията на фонд „Земеделие” ще постави под въпрос парите по САПАРД. И трябва някой да поеме тази отговорност. Нека не си заравяме главата.
И втората част на тази отговорност, която е – много хубаво удължиха сроковете. Технически ли ги удължиха за изплащане или за инвестиции? Означава ли това, че последващите месеци през следващата година може да има нови договори и да се преразглеждат пари. Тоест пари повече няма да има, освен тези, които са договорени, и инвестиции реално от САПАРД няма да има.
Моля ви да престанем да правим пиар. В момента трябва наистина да гледаме проблемите от висотата на проблемите, които имаме.
Извинявам се, господин председател, за това, че бях леко по-емоционална. Но заместник-министър Димчо Михалевски ме активира.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли някакви отговори, госпожо вицепремиер и да прекъсваме по тази тема?
Преди това има думата господин Щерев за въпрос. Но ще Ви прекъсна, господин Щерев, ако преценя, че не е въпрос.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Плугчиева. На базата на проведения досега разговор, който безспорно е полезен, защото стана ясно от изказванията и на ваши сътрудници за реално извършена работа никой не се съмнява в това, и отбелязания напредък в съответните писма, уверенията за това, че наистина има напредък и усилия във всичко, което се е случвало в миналото.
Аз обаче продължавам да мисля, че Вие не гледате адекватно на забележките, които ни се правят в съответните писма.
Искам да отбележа два аспекта, на които Вие не ми отговаряте.
Първото нещо е, че европейските структури няма да ни свършат работата, да ни кажат от кого има политическо влияние, на кого са дадени неправомерно пари, къде има конфликт на интереси. Те ни правят политическите забележки. А те са следните:
- има конфликт на интереси;
- не достига административен капацитет, въпреки че хвалите вашите служители;
- има риск от политическо влияние, остава този риск от политическо влияние – кое е това политическо влияние;
- липса на адекватни мерки.
Единственото нещо, което предполагам, че Вие го искате, това е, че тази децентрализация, която я има сега, не отговаря на възможностите да се подобрят нещата. И съм сигурен, че при едно такова обсъждане ще дойдем до общото становище, че една по-централизирана система ще може по-добре да свърши работа за това, от което се нуждаем.
И накрая, в едно от писмата пише, че липсва политическа воля. Това не е насочено към Вас лично. Политическата воля е от тези, които могат да я осъществят.
Това са първият кръг въпроси, които ние трябва да признаем, а не да търсим чрез юридически институции някакви права. Загубени са правата на българските граждани.
И второто нещо. Наистина няма да достигнете до административен капацитет и до някакви резултати, ако не оповестите хората, които са виновни за сегашната ситуация, и не само че са освободени, а какви наказания са наложени на тези хора или е искано. Какви наказателни мерки са наложени спрямо тези хора? Защото властта – съгласете се, не е само права, тя е и отговорности. Затова Ви питам: кои са тези хора?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли още някой да зададе въпрос на госпожа Плугчиева по тази тема или приключваме по програма ФАР?
Заповядайте, госпожо вицепремиер, за заключителни думи по тази тема.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: На въпроса на госпожа Капон по отношение на административния капацитет. Това е един сериозен проблем, с който още от май месец с встъпването ми в длъжност съм го обявила и се занимаваме. Казвам веднага: към 1 януари – малко преди 1 януари и след 1 януари 2007 година над 400 души, висококвалифицирани български експерти са заминали в Брюксел. Отделно една голяма част са отишли в частния бизнес за по-високо заплащане.
Факт е, че българската държавна администрация не е устроена така, както трябва. Какво имам предвид?
Взетото преди не знам колко време от правителството да се съкратят по 12 процента навсякъде на калпак, по равно, лично аз не го споделям. Българската държавна администрация има нужда от преглед, за да се провери къде, кои звена имат нужда от количествено и качествено укрепване, кои звена са вече останали в миналото и няма нужда от тях. Има в Министерството на земеделието 3000 души, които се занимават с борба с градушките, господин председател!
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: 829, доколкото си спомням. Но да не изпадаме в подробности.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Вие сте по-добре информирани от мене. Извинявам се за примера. Сигурно има други, които аз изобщо не ги знам.
Затова докато не решим този кардинален въпрос – това го повтарям на всяко заседание на Министерския съвет, - ние ще имаме винаги проблем с усвояването на средствата.
Какво е предложението, което сме направили в момента. Възлага се на Световната банка да направи преглед на цялата администрация и на базата на анализ да се каже: Да, вие като страна – членка имате нужда тук да се укрепи, там да се съкрати, да се актуализира и да се направи най-доброто.
Пак опираме до факта, че това е процес и че в тези няколко месеца това, което беше възможно да направим, да ви припомня, че направихме завеждане на бонусна система за стимулиране на тези, които работят. Ето, тук е Иванина Белева, тя ще ви кажа, че въпреки всички процедури и обяви, които бяха пуснати във всички възможни вестници, тя не може да набере в момента нужния капацитет от хора, които да отговарят на всички тези високи изисквания. И че този процес тече и в момента.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: От 70 места има заети 50. Шестнадесет души са напуснали...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да не говорим колко човека са готови в момента да си хвърлят оставките при тази ситуация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Точно така. Така че това е живият човешки фактор, който се гради. Той не става за два дни и тук всички го знаете. И че това е голямата тема, по която трябва да се работи. И се работи. Но пак казвам, че това не става нито за ден, нито за два, нито за шест месеца.
По въпроса на госпожа Капон за САПАРД и „Делойт”. Тъй като тези сигнали дойдоха при мене, аз съм поискала писмено обяснение от министър Цветанов и от господин Паликарски. Господин Паликарски е тук и ще ви даде сега изчерпателен отговор по този въпрос. Хубаво е, че тук са депутатите и са медиите, за да няма скрито-покрито какво и как е направено.
По отношение на САПАРД само ще кажа, че от днес до 5 декември имаме одитна мисия в Разплащателната агенция, която трябва да прецени, дали процедурата, която стартира министър Цветанов за изваждане на агенцията от период на пробация ще бъде потвърдено или не. Това прави тази одитна мисия.
Другата седмица – информирам всички – ще е тук Европейската Сметна палата и ще проверява отново Разплащателната агенция. Така че считайте се поканени абсолютно всички, правете срещи, комуникирайте, правете всичко, което ви трябва.
И на младата госпожица казвам – последният човек, който може да бъде упрекнат в нарушена комуникация или липса на комуникация съм аз. Отварям скобата и ви казвам, че регулярно изпращам писма до опозицията и ги каня на срещи. Досега само господин Константин Димитров изрази готовност да дойде. И госпожа Капон. Тя по-често, а господин Димитров – веднъж, затова казвам поименно.
На въпроса на господин Щерев. Господин Щерев, Вие сте прав, че докато няма наказани, няма да звучим убедително, първо, пред българските граждани, второ, пред Брюксел. За съжаление мога само да Ви кажа, че това, което е имало като информация, нека да кажат всички, го давам. Аз съм казала – всичко, с което се разполага като нередности, доклада на Кей Пи Ем Джи за ФАР. Всичко е изпратено в прокуратурата. Оттук нататък лично аз, ако кажете нещо, кажете го, моля ви като комисия, ще го свърша. Но това не мога да го свърша.
Нашата съдебна система според мене в последните месеци също има коренна положителна промяна. И аз мога със задоволство да кажа, че налице е взаимодействието ми с главния прокурор и с ДАНС, и с МВР, и със създадения екип, който се занимава с проблемните случаи на ОЛАФ, регулярни срещи. Министър-председателят лично се ангажира, работи се и също има напредък. Има и конкретни резултати. Има и осъдена по „Леонардо да Винчи” върната сума и т.н. Но не стават чудеса. За шест месеца не стават.
Това, което се очаква от нас сега, е да продължим с това темпо, с тази прозрачност, с тази ангажираност, с тази политическа воля, както последните шест месеца. Не сега, понеже не ни възстановяват акредитацията, да кажем: не ни интересува. Напротив, заявявам го още веднъж, че независимо от това аз съм дълбоко убедена, че ние само по този начин ще излезем от този лош имидж, от този лош ъгъл, където сме се турили сами. Сигурно има прибавено и нещо отгоре. Но само с този подход, само с тази воля, само с този конкретен и прозрачен маниер на работа заедно можем да успеем. Това е моето дълбоко убеждение.
Иначе споделям вашето мнение, че трябва към всичките тези административни действия да има и наказателни, за да звучим сериозно и убедително.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Остана въпросът на господин Димитров и приключваме по тази тема.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Искам да кажа нещо, което е очевидно. Госпожо вицепремиер, Вие все пак сте политическо лице. Вие предлагала ли сте на министър-председателя да извърши смени на министри? Това е много важен въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може ли едносрично да отговорите?
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Тя може да каже: не. Това също е отговор. Става дума дали сте препоръчвали или не. Нямам предвид да Ви поставям в неудобното положение да кажете кои министри.
Въпросът е много важен. Защото едно е действието на прокуратура и следствие, друго е мнението на вицепремиера по отношение на министри, които пряко носят политическа отговорност за провалите в определени сектори. Ето защо на фона на Вашата искреност и на претенцията Ви да започнете промяна от месец юли насам, за нещо, което се подразбира, би трябвало да се пита.
И второ, вече към представителя на Министерството на земеделието и храните. Бихте ли обяснили във Вашия отговор, който ние тук очакваме с госпожа Плугчиева, да ни кажете защо заместник-министър Пейчев не е в течение, както стана ясно публично, за проведените одити и за резултатите от тях? Това е много важно, за да бъде пълноценен Вашият отговор.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо вицепремиер, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин Димитров, ако е трябвало да се искат оставки, е трябвало да се искат оставки към май или към юни месец. За периода, откакто аз съм тук и работя по тази тема, работя с министрите, те са се оплаквали многократно от мене. Но аз не съм ги оставяла нито за секунда. И за този период, за тези шест месеца не мога да си изкривя душата ида кажа, че имам основание да предложа на министър-председателя да иска оставки. Говоря за последните шест месеца.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, давам 15 минути почивка, след което продължаваме.

(След почивката)

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги и гости, продължаваме по останалите две теми.
Тук е господин Паликарски. Той излита за Брюксел. Отложи си своето пътуване заради днешното заседание. Предлагам да му дадем първо на него думата накратко да каже няколко думи за състоянието по програма САПАРД, какви проблеми съществуват. Нас като парламентаристи главно ни интересува какви са опасностите пред нашата страна, доколко те съществуват в усвояването на остатъчните средства по САПАРД и какви мерки предстои да се предприемат, за да се преодолеят тези опасности.
Преди това господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю да ни осигурите доклада, за да се запознаем с него, защото така не сме запознати. Ние имаме обвинения на базата на този доклад, обаче него го нямаме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Докладът беше предоставен. В момента се размножава. Той ще бъде на разположение на всеки един народен представител в канцеларията. Тъй като, доколкото го видях, той е около стотина страници.
Заповядайте, господин Паликарски.
КОНСТАНТИН ПАЛИКАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще ми позволите първо да отговоря пряко на въпроса, който беше отправен преди малко, след което, ако не възразявате, ще ви предоставя кратка справка за изпълнението на САПАРД към момента.
Бяха поставени два въпроса. Първият въпрос е за това дали служители на агенция САПАРД са работили по проекти на „Делойт”. За да мога да отговоря точно, трябва да кажа няколко неща, които очевидно не са известни на всички.
Държавен фонд „Земеделие” е разделен на две части, които нямат практически никакви допирни точки помежду си като процедури и като функции. Едната част е агенция САПАРД, другата част е Разплащателната агенция.
Планът за действие, който беше изпълняван от ДФЗ, Агенция САПАРД по отношение на прекъснатите – това е точният израз, който се използва от колегите от Европейската комисия – плащания по четири мерки, беше изпълняван за периода август – септември 2008 година.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Паликарски, в рамките на тази комисия неколкократно сме обсъждали дейността на агенция САПАРД. Нас ни интересува: има ли спрени мерки, има ли опасност от спиране, какви са причините за това, какви са мерките, които ще се предприемат? Това ни интересува в момента.
КОНСТАНТИН ПАЛИКАРСКИ: Позволете ми тогава да отговоря съвсем бързо на въпроса, който беше зададен. Служители на агенция САПАРД в нито един момент не са работили с „Делойт” по одитния ангажимент, имащи отношение към агенция САПАРД.
Служители на ДФЗ Разплащателна агенция в частта Технически инспекторати, които нямат нищо общо с процедурите на агенция САПАРД, са били контрактувани, докато са били в отпуска, от „Делойт” да окажат подкрепа на „Делойт” в одитен ангажимент, който „Делойт” е имал не към агенция САПАРД и не към ДФЗ.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Можете ли да кажете колко служители от Разплащателната агенция?
КОНСТАНТИН ПАЛИКАРСКИ: Деветнадесет служители от Разплащателната агенция от регионалните технически инспекторати са работили по този ангажимент на „Делойт”. В нито един момент тези служители не са имали каквото и да било отношение към проектите САПАРД. Те не са участвали в разглеждане на проекти, не са участвали в одобрение на проекти, не са проверявали проекти по САПАРД и поради това не може по никакъв начин да смятаме, че те са били в състояние на конфликт на интереси спрямо процедурите по САПАРД.
ММАРИЯ КАПОН: Моят въпрос беше дали са били служители на Държавен фонд „Земеделие”. Ако обичате, да не го извъртате. Благодаря за отговора – тоест 19 са били.
Второ, на ”Делойт” като сертифициращ орган след процедура, която спечели към Министерството на земеделието и храните, сертифициращ орган на самата агенция.
Въпросът ми е: ако тези хора работят пак за „Делойт”, разбирате ли, че абсолютно са в конфликт на интереси? Не знам как Вие не го виждате.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Отговорихте на въпросите, господин Паликарски. Те са ясни. Вие казахте: те са служители на Разплащателната агенция, нямат нищо общо със САПАРД...
КОНСТАНТИН ПАЛИКАРСКИ: Работили са по договор, който „Делойт” е имал с Министерството на финансите.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Какъв е характерът на този договор?
КОНСТАНТИН ПАЛИКАРСКИ: Трябвало е да проверяват индивидуални бенефициенти по САПАРД, подчертавам, не агенция САПАРД като структура.
И на последно място, бих искал да кажа, че въпреки че това не е моя работа естествено....
МАРИЯ КАПОН: Нека да уточним този отговор, защото аз много държа да го повтори. Деветнадесет човека от фонд „Земеделие”. Нека да уточним, господин председател, точно и ясно как стоят нещата. Деветнадесет човека от фонд „Земеделие”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не от фонд „Земеделие”.
МАРИЯ КАПОН: От фонд „Земеделие”. Работят по трудов договор във фонд „Земеделие”. Това в коя акредитирана агенция са няма никакво значение. говорим за конфликт на интереси. Къде са назначени? Работят за сертифициращ орган, който „Делойт” в крайна сметка спечелва от Министерството на земеделието и храните. Дори по друг проект към Министерството на финансите при проверка на отделен бенефициент по САПАРД. Извинявайте, аз искам да чуя какво ще каже заместник-министър Ивановски – има ли конфликт на интереси? Да или не? По всички европейски практики това е конфликт на интереси. Извинявайте, ако това не можем да го кажем тук, на тази маса, значи наистина няма как да вървим напред в страната. Просто наистина имаме проблем.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Паликарски, много Ви моля да отговорите на конкретния въпрос на госпожа Капон. Оставете заключенията.
КОНСТАНТИН ПАЛИКАРСКИ: Аз мисля, че дадох информацията, господин председател. Служители на агенция САПАРД по никакъв начин никога не са работили за „Делойт”. Служители на Разплащателната агенция, която няма нищо общо като процедури и никога не е имала - и тези хора няма да имат нещо общо като процедури с агенция САПАРД, са работили за „Делойт”, докато са били в отпуска. Това по никакъв начин не представлява конфликт на интереси поради това ,което обясних, уважаема госпожо Капон. Определението за конфликт на интереси е ситуация, при която личните интереси на служителя се преплитат със служебните му задължения по такъв начин, че това би могло да се отрази на изпълнението на служебните задължения. В случая няма служебни задължения, които по какъвто и да било начин могат да бъдат накърнени, просто защото тези хора никога няма да имат нищо общо със САПАРД. Поради това конфликт на интереси няма.
Извинявам се, господин председател, но позволете ми да кажа нещо като коментар. Когато използваме израза „конфликт на интереси” по отношение на една предприсъединителна програма, реакцията на Брюксел е много автоматична. Затова трябва много добре да внимаваме да не повтаряме това, което казват некомпетентни журналисти.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Продължаваме, господин Паликарски, с въпросите, които се зададоха: имаме ли спрени мерки по САПАРД, как усвояваме остатъчните средства по САПАРД и какви са проблемите, които в момента съществуват.
КОНСТАНТИН ПАЛИКАРСКИ: Уважаеми господин председател. С писмо от 26 юни бяха прекъснати плащанията с европейски средства и беше отправена препоръка да бъдат прекъснати плащанията с национални средства по четири частни мерки от САПАРД. Беше изпълнен планът за действие, в резултат на който националният ръководител, след като получи съответстващи уверения от одиторите за това, че планът за действие е изпълнен по подходящ начин, разреши плащането с национални средства по мерките 1, 2, 3 и 4 от САПАРД, които бяха с прекъснати плащания.
В този смисъл към момента няма мерки по САПАРД, по които да не се извършват плащания към крайни бенефициенти. До момента не е получено писмо, с което се възстановяват европейските плащания към България като възстановяване на средствата, които ние сме изразходвали. ДФЗ, Агенция САПАРД не е с отнета акредитация, продължава да функционира, продължава да действа. От месец юли до момента са изплатени 150 проекта на стойност малко над 50 млн. лв. Остават за изплащане по всички мерки 720 проекта на стойност около 280 млн. лв.
Продължаването на програма САПАРД за решение, което беше взето вчера, действително няма да даде възможност и никога не е било предвидено да даде възможност да се провеждат нови кандидатствания по програмата, тя е изчерпана, приключи. Но това ще даде възможност ДФЗ, Агенция САПАРД да се разплати с бенефициентите със средства от европейското финансиране. В противен случай, ако не беше удължена, трябваше средствата да излязат само от националния бюджет.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси към господин Паликарски? – Няма.
Продължаваме с представителите на изпълнителната власт.
Госпожо вицепремиер, след като разбрахме, че апокалипсисът по ФАР не е настъпил, продължаваме по програми ИСПА и САПАРД и по оперативните програми. Това, което нас главно ни интересува, е какви проблеми съществуват, какви опасности съществуват пред усвояването на средствата по тези европейски програми, по специално как стои въпросът с оценките на съответстиве, има ли бележки от Брюксел по тях и какво се очаква да бъде извършено от наша страна да бъде извършено в обозримо бъдеще.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: По САПАРД чухте как са нещата.
По ИСПА да кажа две изречения, защото ФАР и ИСПА са преплетени. В смисъл всичко това, заради което ни разпъвате на кръст, е благодарение на натрупването в бившия фонд „Републиканска пътна инфраструктура” и съответно за това какво трябва да ви докладвам какво все пак става в тази агенция „Пътища”.
Едно изречение на благодарност за това ,че променихте бързо закона и след това всичко, което беше направено - като преструктуриране, като укрепване на капацитет, създаване на надзорен съвет, 2200 души подписаха декларации за конфликт на интереси във вертикала на агенцията. Съответно знаете фалстарта с назначения първи директор.
Предполагам, че днес министър-председателят е подписал вече заповедта и е назначен новият директор.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Назначен е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Значи е подписал заповедта. В петък беше направена последната среща на Надзорния съвет. Аз участвах. Министър-председателят се запозна подробно с етапа, на който се намира агенцията.
В момента това, което мога да кажа по ИСПА е, че след всички възможни одитни доклади, които знаете, че бяха направени, занесохме 20 кг на госпожа Данута Хюбнер и предложихме да си направим сами финансова корекция. Защото знаете, че първата санкция беше от януари 2008, след това през юли беше включена следващата санкция на суспендиране и сега на 23 ноември беше третата сакрална дата, от която трябваше да задейства евентуално следваща санкция на Европейската комисия, в случая изпреварващо. Всички доклади, всички промени, които са направени, и предложението, отразено в национална позиция, беше за финансова корекция на техническата помощ в размер 15 процента от малко над 4 млн. евро, което възлиза на 652 хил. евро. Като предимството е, когато самата страна – членка предприеме тази стъпка, че тази сума не се губи и не се връща към Брюксел, а се прехвърля към друг проект.
В момента се намираме на този етап по ИСПА. Съответно от нас се очаква не само стабилизиране на агенцията, административен капацитет и т.н., тя трябва да покаже реална работа в следващите месеци.
И в края на януари пристига одитната мисия на Европейската комисия, на Генералната дирекция, за да провери как функционира въпросната агенция „Пътища”.
Управляващ орган по ИСПА е Министерството на транспорта, да припомня ,че направихме и тази промяна. Междинно звено по ИСПА остана Агенция „Пътища”. И тъй като това е и бенефициент по оперативна програма „Транспорт”, затова тази структура е ключова и ще остане ключова и за в бъдеще.
Има в момента подписани споразумения между Агенция „Пътища” и съответно Министерството на транспорта по ИСПА подписано е споразумението и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и взаимоотношенията между тях са уточнени, регламентирани и имат ангажимента за изпълнение на ключовите проекти по ФАР – транспорт, магистрала „Люлин” по ИСПА – един рисков проект, по който до понеделник трябва да има готовност с позиция от страна на управляващия орган Министерството на транспорта и агенцията, което да бъде консултирано с комисията, с Генералната дирекция. Защото това е един от проектите, по който, както знаете има забавяне и сега се прави пълен анализ как ще бъде завършен проектът.
Другият ключов проект е Дунав мост – 2, който се наблюдава.
Бързам да кажа, че тези големи инфраструктурни проекти са обезпечени сега със съответната, както е модерно да се казва, пътна карта и съответно се следят. Тези проекти са качени и в Интернет-страницата, и са поставени под абсолютното наблюдение и аз съм разпоредила на ресорните министри, че ежемесечно трябва да докладват за напредъка, за изпълнението на тези проекти пред Министерския съвет.
По ИСПА – воден сектор, където има голямо забавяне отпреди, по което в последните няколко месеца има напредък, министър Чакъров лично е поел ангажимента до края на календарната година да контрактува всички средства по ИСПА – воден сектор, за да може проектите, които знаете, че са инфраструктурни, тежки проекти, да бъдат реализирани в оставащите две години – 2009 – 2010, когато в края на 2010 приключва ИСПА.
Това е накратко по ИСПА.
По оперативните програми.
За оперативните програми – ще разрешите да се похвалим, смятам, че това съм го коментирала вече, но пак ще го припомня. За периода от 1 януари 2007 до май 2008 година са сключени договори по седемте оперативни програми на стойност кръгло 94 млн. лв. Към средата на месец ноември – в петък беше Комитетът по наблюдение на Стратегическата референтна рамка, са сключени договори по седемте оперативни програми плюс развитие на селските райони на стойност 1 млрд. 350 млн. лв.
Смятам, че този напредък е наистина внушителен. Но аз добавям към това, че колкото е радващо, толкова е доказателство точно за нашия български почерк, че неглижираме нещата, влачим ги с месеци и с години, след това за няколко месеца правим едни геройства и се радваме, и се хвалим, че сме големи герои. Което не може да бъде подход, който ще ни доведе до успех, ако няма постоянство, ако няма последователност и ако няма ритмичност, а не кампанийност, каквато има в момента, защото ги пресирам всички. И се получава този резултат.
Дотук с хвалбите. Сега да ви кажа къде са проблемите.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако може само още една цифра. Колко са реално изплатените средства?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Реално изплатените средства в момента са 17 млн., а бяха през месец юни 5 млн. лв. Говоря за оперативните програми, господин председател.
Тук Мирослава Георгиева от Министерството на земеделието и храните ми подсказва, че по развитие на селските райони са 150 млн. лв.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това не е по националния план за развитие на селските райони. Говорим за оперативните програми – това е състоянието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Като, пак казвам, в края на май бяха 5 млн. лв., сега са три пъти повече.
Това е за оперативните програми като напредък, успех, прозрачност, промени, кампании „Отворени врати” и т.н. С това вече няма да ви занимавам. Ще коментирам накратко проблемите.
Първият и най-голям проблем е централният одитен орган на държавата. Европейската комисия ме занима през октомври с този проблем. Оттогава се занимавам и аз с този въпрос. Трите стълба, на които се крепи цялата система, са:
Първо, управляващи органи;
Второ, сертифициращ орган и
Трето, одитиращ орган.
Както знаете, целта е да няма смесване на компетенции на одитиращи и на управляващи органи и да няма намеса на когото и да било.
В крайна сметка, след като се оказа, че одитиращият орган не работи както трябва, трябваше пак да се пише на мой гръб. Но това е друга тема.
Въпросът е, че от един месец се занимаваме с министър Орешарски, защото това е в неговите компетенции. Това, което трябва да направим, е да има стабилен одитиращ орган, което значи, че в момента нашите одитори, които са в централното одитно звено, са млади и са с недостатъчен опит и липса на международен сертификат. Това се счита като недостатък от страна на Европейската комисия и се очаква този капацитет да бъде укрепен, да бъде променен. Затова казвам пред депутатите, че сме провели разговори с четирите големи одитни компании – с „Прайс уотър хауз”, с „Кей Пи Ем Джи”, с „Делойт” и със „Сърсет янг”, съответно да извлечем от тях част от капацитета и на принципа на косорсинга този екип да бъде включен в централния одитен орган.
Освен това моето предложение – и то се споделя от министъра на финансите – е да се вдигне статусът, вместо да бъде дирекция, да се качи на ниво агенция към министъра на финансите, независима агенция, както е Агенцията за държавен финансов контрол – говоря само за сравнение.
Това е предложението. Искам да ви кажа, че има одобрена концепция от правителството. В момента тя се реализира. И аз смятам, че ние ще финализираме процеса сега преди нова година. Това е ангажиментът, който сме поели пред Брюксел, лично пред госпожа Данута Хюбнер.
Другият важен въпрос е свързан с изграждането на централната информационна система, така нареченият ИСУН. В момента тази система е в процес на изграждане, след като трябва да ви припомня ,че това беше също един забавен проект. Миналата година е имало процедура, която е провалена. Тази година през лятото спечелихме нова процедура и има съответно изпълнител на проекта. И се предвижда до края на 2009 година да бъде изградена цялостно информационната система. Като там трябва да се засили темпото. По този въпрос сме говорили. Госпожа Пенчева отговаря лично за изграждането на ИСУН-системата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Повторете, кога трябва да се изгради?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: До края на 2009 година. Защото закъснението е факт.
По темата „Административен капацитет”. Това, което коментирах при предприсъединителните програми, мога да кажа, че по-добре стоят нещата, но в никакъв случай не най-добре или оптимално, което значи, че там трябва да се продължи стабилизирането на административния капацитет.
Трябва да се помогне на общините, защото в това отношение те имат нужда, има голяма нужда от укрепване и обучение на административния капацитет на общините.
Друго какво да ви кажа за оперативните програми?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нещо за оценките за съответствие?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Оценките за съответствие са в пряка зависимост с централния одитен орган.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не можем да чакаме да се изгради тепърва някакво ново звено. Защото някои от оценките са изготвени, представени са в Брюксел, върнати са с бележки. Какви са бележките ни интересува. Каква е опасността от неприемането на тези оценки? Това е, което нас ни интересува като комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това, което аз мога да кажа, е, че от качествения състав на одитния орган ще зависи и мнението на комисията за оценка на съответствието. В момента има една върната оценка на съответствие. Целта е изпреварващо да се изпълнят тези ангажименти, за да няма връщане и на другите.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли срокове за представяне?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Те са представени. Датата беше 7 ноември. Но въпросът е, че комисията, с нейната оценка, очакваме да се съобрази....
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: А какво би станало, ако не се приеме някоя оценка за съответствие?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Става дума, че ако не се даде положителна оценка, не могат да се сертифицират разходите. Но в момента бързам да уточня ,че няма опасност да бъде блокирана която и да е от програмите. Ние се намираме в периода на авансовите средства, които ползваме по структурните и кохезионния фонд. И няма опасност от блокиране на процеса по оперативните програми.
Това обаче не отнема ангажимента ни съответно час по-скоро да изградим или да доизградим централния одитен орган.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси.
Първо давам думата на госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател. Госпожо вицепремиер, ще задам същия въпрос, тъй като аз не съм удовлетворена от отговора на господин Паликарски. И тъй като смятам, че имаме рецидив в системата, моля, разсейте го това у мене, ако е така. Деветнадесет човека, които са били назначени, и получават фишовете си от Държавен фонд „Земеделие”. Те са на работа в Държавен фонд „Земеделие”. Това, че вътре има две, три, пет, десет могат да бъдат, няма никакво значение.
Кажете ми: има ли конфликт на интереси според Вас или не? Той твърдеше преди малко ,че няма конфликт на интереси, защото тези хора работят само за проверка към Министерството на финансите за сертифициращия орган „Делойт” и проверяват директно бенефициентите по САПАРД. Значи в един кулоар – отляво, отдясно...
Аз затова помолих госпожа Николова като юрист, която в момента се занимава със Закона за конфликт на интереси, да каже има ли конфликт на интереси. Защото не исках да споря с него по юридическа терминология. Но за мене категорично от страна на усещането в Брюксел какво значи конфликт на интереси, това си е конфликт на интереси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз не съм последна инстанция в случая и не мога в момента да дам отговор, госпожо Капон. Това, което каза, е, че в първия момент, в който получих този сигнал, аз съм поискала обяснение от министъра на земеделието и от господин Паликарски. Националният ръководител и Националният фонд са тези, които са длъжни да анализират обясненията и да се произнесат по процедура – има ли конфликт на интереси, има ли нередности или няма.
Лично аз си признавам, че ще коментирам този въпрос с Генерална дирекция „Земеделие” и ако има, да си кажем ние сами грешките или проблема, отколкото да чакаме някой друг да дойде да ни санкционира.
Ако господин Ивановски има да каже нещо допълнително в момента, да го каже. Аз нямам сега какво повече да кажа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Кабил, имате думата.
НИХАТ КАБИЛ: Позволявам си да взема думата, защото 7 години съм бил в ръководството, познаваме се с госпожа Плугчиева като член на Управителния съвет на Фонд „Земеделие”, респективно Агенция САПАРД. След това имам претенцията да съм ръководил изграждането на Разплащателната агенция. Първата акредитация аз съм я подписал.
Искам да направим принципни уточнения. Държавен фонд „Земеделие” с разрешението на Европейската комисия, подчертавам, на Ди Джи Агри на Европейската комисия, след надлежен одит, при ясно поставена демаркация е акредитиран във функцията САПАРД. След това пак по съгласувателна процедура с Европейската комисия Ди Джи Агри аз приех условията на регламента за Разплащателната агенция, надлежно одитирана предакредитационно, с надлежно поставени демаркационни линии между отделните функции и акредитиран като Разплащателна агенция.
Ако в случая служители на Разплащателната агенция, които са технически инспекторат, излязат в отпуска, участват няколко човека – каза се, че са 19, аз не знам дали са толкова, вярвам, че са толкова, ако те са участвали в една процедура на Министерството на финансите по отношение на одитни проверки по САПАРД, аз не смятам, че ще има конфликт на интереси. Защото тези служители нямат абсолютно никакво отношение нито по процедурните правила, нито по системите на договаряне, нито по оценка на тези проекти. Те нямат абсолютно нищо общо с тях.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Действително тук госпожа вицепремиер е права – има органи, които могат да установят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Това, което каза господин Кабил, беше много важно, господин председател. Защото той наистина познава изключително детайлно нещата и това малко пояснение беше много коректно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Плугчиева. В продължение на това, което беше казано, искам да ви обърна внимание на следното. Вие казахте, че ще проведете среща с четирите големи одитни компании, които функционират в България, с които работят и Министерството на финансите, и другите държавни структури.
Вие казахте, че ще работите в посока сътрудничество и така наречения косорсинг. Защото сте принудени, поради хроничния недостиг на административен капацитет. Аз забелязах много внимателно използвания от Вас термин. Специално в тези структури – по ФАР и т.н., работят млади, амбициозни хора.
Там е целият проблем, уважаема госпожо Плугчиева. Въпреки че някои хора – и то министри, са натоварени именно с тази задача за администрацията, отричаха доскоро, че има проблеми с текучеството, че има проблеми с административния капацитет, той е налице. Държавната администрация перманентно се обезкръвява от подготвени кадри, след това влизат нови, които тепърва се обучават и т.н., което води до това администрацията перманентно да е в невъзможност да изпълнява самостоятелно своите задължения и да се налага да се търсят външни помагачи, като външни фирми, одиторски фирми т.н.
Искам да апелирам към Вас за следното. Когато проведете този разговори с четирите големи одиторски фирми, апелирайте към тях да не злоупотребяват, тоест да не използват конкуренцията помежду си за сметка на имиджа на страната, да не използват непозволени методи на нелоялна конференция помежду си, използвайки може би някои журналисти от водещи медии, които услужливо да подават сигнали към вицепремиера, само и само с единствената цел да разчистят конкурента, за да получат повече косорсинг.
Това е моята препоръка.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Нихат Кабил иска да зададе въпрос.

НИХАТ КАБИЛ: Аз направих уточнение по темата, защото имаше опасност...

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Беше изключително навременно и полезно за всички нас.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз мисля, че точно за това се касае – зад обвиненията за конфликт на интереси, каквито стана ясно, че няма, се крие нелоялна конкуренция между одиторски фирми. За сметка на имиджа на България и пред Европейската комисия.
НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер. Ще кажа две неща. Който както иска, така да ги разбира. Правя едно генерално уточнение.
Първо, всички тези проблеми по САПАРД, които сега ги имаме, и отчитането на един грандиозен успех – удължаването с една година, от n+2 да стане n+3, просто щяха да бъдат излишни, ако през месец май 2005 година обединените усилия на опозицията – лявата и дясната тогава, и с част от управляващите не беше блокирала втора точка от една ратификация на едно годишно финансово споразумение - 2004 година. Което гласеше: Народното събрание дава право на агенция САПАРД да продължи да договаря 2005 – 2006 година, а плащането да стане в условия на последваща акредитация.
И знаете ли до какъв ефект доведе това? Аз го заявих от трибуната като министър. Казах: Уважаеми господа депутати, правите огромна грешка и вредите на страната ни.
Програмата беше спряна за година и половина. Може би в средата на настоящата 2008 година щяхме да приключим с изплащането. Разбира се, ако последващи одити, проверки и т.н. покажеха, че някой измамно е злоупотребил, има механизъм за изискуемост на тези средства и съответни материални, морални и т.н. санкции.
В момента разбирате ли какво иска да каже някой комисар, че се оказва прекалено много политически натиск върху тези системи?
Второто нещо. Разплащателна агенция в направление „Развитие на селските райони”, където от всички програми – оперативни и т.н., е най-голям ресурсът – 3 млрд. 240 млн. евро, заедно със съфинансирането, беше поставена в пробация. И знаете ли защо? Защото когато излезе докладът на сертифициращия орган, който показва четири несъответствия по акредитация, две от които, най-тежките, казват: административен капацитет като бройки в центъра и в регионите, тогава компетентният орган на тази агенция – министърът, който има ангажимент за това нещо, в този момент моя милост, три пъти да внася в Министерския съвет това искане за бройките. Три пъти! И третия път да бъдат дадени половината бройки. При което вече, имайки информация в Брюксел, се получи писмото не само от Волфганг Мирча, но и от комисар Фишер Бойл с ясното настояване за поставяне на агенцията в пробация.
Това е регламент. Разплащателните агенции могат да бъдат в три състояния – пълна акредитация, никаква акредитация или пробация по отношение на проблемите, които са открили или текущи одитиращи фирми, или сертифициращият орган. Абсолютно излишно беше това нещо.
И знаете ли това защо се направи? Ами защото трябвало да направим 12 процента съкращения!
Така че аз напълно споделям всичко това, което беше казано от всички колеги тук, че ние понякога, мъчейки се да бъдем по-големи католици от папата, вадим очи, вместо да изпишем вежди. Това е една много голяма поука за по-нататък.
Аз обаче искам да Ви задам един въпрос, госпожо Плугчиева. Безспорно това е успех, никой не може да го отрече, за такъв кратък период да бъде договорена такава внушителна сума по всички оперативни програми. Вие на какво го отчитате това: наистина на една много сериозна, много концентрирана, къртовска работа за тези 6 месеца или на една много солидна предварителна подготовка със съмнения, с най-различни перипетии, които в момента имаме. Разбира се, от нищото не пониква реколта и, както се казва, ако засеем през октомври, не жънем през ноември. Все пак минава някакво време тази реколта да узрее. Тук има процедурни правила, има най-малкото половин година период от време, обявяване, договаряне и т.н., и т.н. Това ми е въпросът.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо вицепремиер, по темата за зреенето.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз първо, искам да изкажа съвсем сериозно изключителна благодарност за това, което каза. И имам голямата молба към медиите, чиито представители са тук, това, което каза господин Кабил, съответно да намери място в пресата. Защото тези проблеми, с които сега се борим, са за съжаление в резултат на положени усилия, поискани от тогавашния министър, неудовлетворени, направени грешки. И виждате след това с натрупването как се мултиплицира отрицателният ефект.
Затова първо, затова защото намирам за изключително коректно от страна на господин Кабил, второ, че беше много важно да се чуе това, трето, се надявам да намери място в медиите.
На конкретния въпрос. Това е въпрос на опитен политик и управленец. Защото пак опираме до това, което казах в първата дискусия. Не стават чудеса. Тъй че в никакъв случай аз не твърдя, че всичко това се дължи на това, че системата е била на нулево положение и сега сме вкарали на трета или на пета скорост. Нищо подобно. Това е наистина процес на подготовка, на изграждане. Но в случая има и формиране на системата. Защото ако е работила на първа или втора предавка, сега беше принудена да работи на по-висока. И то не защото Плугчиева е достатъчно проклета – и това имаше значение, но имаше значение комплексът от фактори: и санкцията на Европейския съюз, и натискът на медиите, и натискът на обществото, и вашия контрол от страна на парламента, всичко, взето заедно. Но и че това е абсолютно в резултат и на подготовка.
И трябва да ви кажа, че там, където е имало най-добрата подготовка, там има най-добрият резултат. В случая тук опираме пак до земеделието. Защото в „Развитие на селските райони” този голям резултат, който го има сега, е резултат на това ,че програма САПАРД е работила добре в тези години и че програма САПАРД е дала нужните знания, посяла е тези семена, дала е знания, дала е опит, дала е възможности на бенефициентите. И сега, когато през месец май стартира програмата, нямаше изобщо притеснение за проекти. Напротив, оказа се, че има опасност да се задръсти системата и да не може те да обработват всички проекти, които постъпиха лавинообразно. А те постъпват не защото хората не знаят, а защото наистина през тези години, когато САПАРД е работила и е работила, както каза господин Кабил, е дала не само своите машини и техника по Добруджа, а е дала знания, опит, умения как да се кандидатства, как да се прави проект и как да се поднесе този проект.
Така че опираме именно до това, че там, където системата е работила, най-бързо става прехвърлянето от предприсъединителната програма към следприсъединителната, каквато е в случая.
Затова трябва да се отчете и да се кажат думи на благодарност за това ръководство, което е било преди. И не може да се отрязват нещата на парче и да се каже: до тук е била старата ера, оттук започва новата ера, а преди нас потоп или т.н. Затова се опитвам да говоря за комплексност, да говоря за системи и да говоря, че има и инерционни моменти и в хубав, и в лош смисъл на думата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Все пак, ако разрешите, не бива обаче да си затваряме очите и за някои слабости. Очевидно е, че най-работещите системи имат някои нарушения, които се констатират. И те се констатират не само от наши органи, те са констатирани и от ОЛАФ.
Така че отчитайки всичко това, което е направено, едва ли всичко може да се дължи на грешки, които е допуснал законодателният орган или някой друг.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Точно говорим за комплекс. Но в случаите на ОЛАФ както виждате – нищо друго, освен добра комуникация и координация. И случаите на ОЛАФ с тази работна група – в прокуратурата и съответно органите да се произнесат. И нека да отделим това, което е проблемно, от здравото и да не слагаме всичко под един общ знаменател.
Хубаво е, че коментирате това. Защото искам да ви кажа, че в последно време зачестяват и обажданията на фирми, които казват: чакайте бе, вие ни изкарахте всички престъпници! – Няма такова нещо и не бива по принципа на махалото сега изведнъж да се каже ,че всичко е било опорочено и престъпно. Нищо подобно. И тези фирми не бива да ги поставяме в такова положение. Защото сега всички контролни органи - ДАНС и други, отиват и проверяват. И както променихте закона, никой не пита – влиза и всичко се обръща с хастара нагоре. Няма лошо. Но не може всичко да се слага под един знаменател.
Затова трябва много внимателно да се подхожда. За тези които са проблемни – нулева толерантност от прокуратурата. Но които не са – да оставим хората да работят нормално.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз искам да попитам, понеже апелирахте към медиите да окажат натиск. Върху кого да окажат натиск?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз не съм казала „натиск”.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По коментара на господин Кабил.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: В интерес на истината казах, че е добре коментарът на министър Кабил да бъде отразен в медиите. За натиск не съм говорила.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Защото Вие сте вицепремиер в правителството и нямате нужда от такива инструменти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Съжалявам, че влизаме в диалог.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Става въпрос за случаите с измами, които са засечени, и т.н. дори ако може да ни кажете и по трите колко случая са дадени на прокуратурата горе-долу – и по ФАР, и по САПАРД, и по ИСПА? Горе-долу колко открити измами има, които вие сте ги дали?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: По процедура националният ръководител.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И другият въпрос е за случаите за политическо намесване, за оказване на политически натиск при вземане на решенията и т.н. Защото този въпрос го имаше в писмото на генералния директор Майкъл Лий.
Вие наясно ли сте с този въпрос, имате ли информация за него? Не е късно. Това се отнася и за трите въпроса, които обсъждаме днес.
Така че, ако имате, може да ми кажете само дали имате и какво е направено, ако има.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз смятам, че казах, но пак ще го повторя – че за този период от последните шест месеца, откакто аз съм на този пост, на мене никой не ми е подал сигнал за политическа намеса в работата на което и да е звено. Говоря за политическа.
По отношение на нередностите, които са докладвани, тук господин Ивановски ще даде допълнителна информация. За случаите трябва да ви дадем от звеното АВКУС справка колко случаи са изпратени в прокуратурата, колко сигнала са дошли. Процедурата е такава: те се изпращат от САПАРД, през националния ръководител отиват в прокуратурата и през АВКУС отиват в ОЛАФ.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Ивановски, имате думата. Ако може съвсем накратко да дадете информация по тези въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: В моите правомощия на национален ръководител аз фактически подавам сигнали към прокуратурата и компетентните органи в случаите, в които реално...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Въпросът е колко са такива случаи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Реално са констатирани общи нарушения, които са довели до нарушения на финансовите интереси на Общността и респективно на българските граждани.
Когато става въпрос за подозрения и за съмнения за измами, отговорността е на ръководителите на съответните звена.
Ад хок мога да ви кажа, че по програма ФАР има като минимум десетина такива случая; по програма САПАРД мисля, че цифрата е някъде пак от този порядък. По програма ИСПА реално са предоставени основно нарушенията, които бяха в Пътния фонд.
Но действително, за да не бъдем голословни, през централното звено АВКУС, които ще обобщят информацията на управляващите органи и изпълнителните агенции, когато става въпрос за подозрения за измами и нередности, ще получите тази информация, господин Тошев.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожо вицепремиер, може ли да Ви помолим, тъй като звено АВКУС е на Ваше подчинение, да ни изпратите тази информация?
Колеги, има ли други въпроси?
Разбирам, че няма повече въпроси.
В такъв случай бих желал от мое и от ваше име да благодарим на вицепремиера Плугчиева, на заместник-министрите, на представителите на изпълнителната власт за тяхното присъствие и за ценните мисли, които споделиха днес с нас. Това беше една плодоносна работа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)