П Р О Т О К О Л

№ 113

На 18 декември 2008 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне от госпожа Надежда Сандолова – член на Европейската Сметна палата, на Годишен Доклад на Европейската Сметна палата.
2. Представяне и обсъждане на Националната програма за реформи на Република България (2008 – 2010 г.) и План за действие по Националната програма за реформи на Република България (2008 – 2010 г.).

На заседанието присъстваха: Надежда Сандолова – член на Европейската Сметна палата, Петър Чобанов – изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Мария Дивизиева – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа, Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката,
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, предлагам в условията на падащ кворум да започнем нашето заседание. Предлагам да не се бавим, защото сме поканили много гости по втора точка от дневния ред.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ ГОСПОЖА НАДЕЖДА САНДОЛОВА – ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА, НА ГОДИШЕН ДОКЛАД НА ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА.
Особено ми е приятно да посрещнем госпожа Надежда Сандолова – член на Европейската Сметна палата, по повод на Годишния доклад на Европейската сметна палата. Това е първо изслушване на нашия член на Европейската сметна палата в българския парламент в рамките на нашата комисия. Още веднъж искам да благодаря за проявената инициатива и на председателя на Българската Сметна палата господин Валери Димитров и да дам думата на госпожа Сандолова за кратко експозе по темата.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Първо, искам да благодаря на всички за дадения ми половин час. Разбирам, че програмата е много сгъстена и ще се помъча да спра вашето внимание само на най-важните неща.
Благодаря на председателя на комисията и на председателя на Сметната палата за организацията на тази среща в тези предновогодишни дни, които са твърде натоварени.
Уважаеми народни представители, господин председател. Аз предпочитам да говорим на професионално равнище като колеги, защото това е равнището на тази аудитория.
Не бих искала да повтарям или да правя някакъв прочит пред вас на Годишния доклад на Европейската Сметна палата. Вие всички знаете, че него можете да намерите на сайта на Европейската Сметна палата и на Официален вестник 286, като страниците на този Годишен Доклад са 276.
Бих искала да спра вашето внимание, тъй като това не е само моето първо изслушване. Това е и първата финансова година, покрита от Европейската Сметна палата, в която България е пълноправен член на Европейския съюз. За съжаление трябва да кажа, че България за тази една първа година в този доклад се отбелязва в главата „Разширяване” с малка критика, която касае усвояването на европейските средства.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако е малка критиката, това е радостно.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Аз ще изпреваря малко събитията и ще кажа нещо, което считам, че е важно за тази комисия. Защото за мене най-важна е активността на парламента. И както за тези парламентарни представители, така и за представителите на парламента в Брюксел това е много сериозно нещо. Трябва да се работи там и то трябва да се работи така, както се очаква.
Важното е, че тези забележки, тази критика и от страна на Европейската Сметна палата и от страна на Комисията се базират на състоянието на нещата и на усвояването на средствата главно през първото шестмесечие, най-късно до деветмесечието на годината.
Аз мисля, че във второто шестмесечие има един сериозен напредък в българската администрация във всички изисквания и тяхното приложение, което, разбира се, е добре да бъде отчетено. Аз се надявам, че това ще бъде отчетено и е просто един старт, който тепърва ще бъде изясняван.
Искам да кажа няколко думи за одита, защото одитът на Европейската Сметна палата има и някои особености. Особеностите се базират – мисля, че по-голямата част от членовете на комисията са юристи и са запознати с това – на споделеното управление – това е терминът, който се наложи в преводната документация. Аз не смея да кажа, че той не е добър. Но споделеното управление и структурата на управление на европейските средства налага и една специфика в одита, който извършва Европейската Сметна палата.
Бих искала да подпомогна прочита на това голямо произведение, което фактически се подготвя цяла една година. Какво одитира Европейската Сметна палата?
Европейската Сметна палата одитира преди всичко надеждността на счетоводните отчети. При това надеждността на счетоводните отчети, която се извършва на консолидирано равнище на европейския бюджет, който знаете, че е 114 милиарда – това е една доста голяма сума. Това е, казано точно на български, заверката на отчетите на финансовите документации за всичкото разпределение и ползване, както и за приходната част на европейските средства.
Второто нещо, на което се спира с изключително голямо внимание Европейската Сметна палата, това е законосъобразността на изразходването на средствата. Тук може да се каже, че започват някои от проблемите, особено през 2007 година.
Какво казва тази година Докладът. Защото вие знаете, че винаги има един диалог между контролните органи на високо равнище и парламента. Парламентът вече е в мое присъствие две години. Тази Декларация за сигурност и надеждност, която съобразно тритито трябва да издаде Европейската Сметна палата за разходването на средствата, не дава чисто становище в смисъл, има определени забележки и резерви до 2006 година, както по отношение на надеждността, така и по отношение на законосъобразността.
Тази година за първи път Европейският парламент беше зарадван. Защо? Защото в частта на надеждност на счетоводните отчети беше заверен целият бюджет от всичките 1014 без забележки. Това е общо взето един голям принос за Европа. Защо? Защото от 2005 година се въведе в счетоводството – които от вас са икономисти, знаят това нещо - така нареченото текущо начисляване, което е една голяма стъпка в счетоводното отразяване на финансовата документация и то в този буферен период, който беше обявен на европейско равнище, да се съблюдава вече от всички, се покри и без забележки за първи път от съществуването на Европейската Сметна палата становището е чисто.
Не така стоят нещата, колеги, вие ще го видите в доклада, когато го прочетете изцяло, по отношение на законосъобразността. Бих искала само да обясним някои специфики на проверките по законосъобразност, които извършва Европейската Сметна палата.
Законосъобразността се разбира като стриктно прилагане на всички процедури, наложени на публичния сектор. Вие сте юристи, знаете защо публичният сектор е задължен да въвежда някои процедури – по простата причина, че публичният интерес не се прилага пряко от мениджмънта в публичния сектор и трябва да бъде защитен чрез прилагането задължително на тези процедури.
Мога да кажа, че това е светая светих в областта на управление на европейските средства. Не само приложението на процедурите – при проверките одиторите проверяват всяка една стъпка, всеки един минимален детайл от приложението на процедурите.
Ще дам един такъв пример. Европейската Сметна палата има специална методика за грешките – кое се счита за грешка, което означава, че е невалидна транзакцията и оттам нататък се счита за нещо, което е негативно, и се прави забележка. Тези грешки могат да бъдат от порядъка на следния пример – и неслучайно го давам. Примерно имате една голяма тръжна процедура, която се прави за усвояване на европейските средства. На базата на една добре проведена с цялата документация тръжна процедура се появява последният елемент на тази тръжна процедура – че държавата-членка трябва да уведоми европейската институция – в случая Комисията, за субекта, който е спечелил търга. За юристите е ясно, че това е легитимацията на лицето, което е спечелило, неговото оправомощаване оттам нататък да действа за всичките си правомощия.
За един икономист може би това се вижда малко формално като забележка. Но на базата на такава грешка се прави забележка в законосъобразността.
Как се проверява? Проверява се на базата на извадки. Естествено Европейската Сметна палата не може да покрие абсолютно всички транзакции.
Спецификата на проверките на Европейската Сметна палата се базират и на факта на споделеното управление. Така или иначе най-големите рискове се съдържат на равнище на националното използване на средствата.
Защо? Политическото разпределение е ясно, то се прави на европейско равнище. Оттам нататък обаче цялата информация за разпределението в държавата и тяхното усвояване в голямата си част се извършва на базата на декларации и информация от декларации, които идват отдолу от държавата – членка. Това е отбелязано в нашите методики и естествено във всички международни методики за одит като най-големият риск в управлението на тази система. Затова и в последно време мога да кажа, че и усилията на Комисията, и основната препоръка на Сметната палата вече втора година в мое присъствие е да се засили отговорността на държавите – членки. Защото този един риск, който идва от използването на средствата в държавата – членка, не може по никакъв начин да бъде покрит или застрахован. Единствената застраховка са системите за контрол, които се развиват в държавата.
Затова и цялата логика на проверката на Европейската Сметна палата се базира главно на проверки на системите за контрол, които са развити в комисията, там има съответният контролен орган, който проверява от гледна точка на изпълнителната власт, Комисията в случая, и след това се проверяват всички системи и се оценява доколко те са ефективни или неефективни.
Това ще намерите във втората част на доклада на Европейската Сметна палата. В първата част е самата декларация. Тя тази година е чиста по отношение на надеждност. Втората част е, която има сериозни забележки в някои области по законосъобразност.
Оттам нататък това е ситуацията, в която призивът, основната цел е да се развиват контролните системи в самите държави. Затова и тази година, колеги, комисията е, мога да кажа, изключително критична към отклонения в контролните системи. Те се считат за единствения начин да се управлява риска от тази информация, която идва отдолу по усвояването на средствата. Защото те се считат за една превенция. Ако съществува системата и тя е ефективна, това означава, че превенцията ще удовлетвори и ще премахне риска. Около 90 – 95 процента ще е о,кей, ще остане едно 5 процента – добре. Оттам нататък и Европейската Сметна палата, и органите на Комисията правят проверки при крайния бенефициент. Но този риск така или иначе трябва да бъде преодолян.
Така че това е основната цел, която се развива.
Второто основно, което ще намерите в края на доклада, това са отново неща, които би трябвало да развият инициативата на държавата – членка за поемане на отговорност. Говоря за поемане на отговорност. Знаете вероятно, ние с проф. Валери Димитров работихме, и с подкомисията по финанси, по отношение на декларациите, които са по отношение на инициатива на държавата. Тези декларации вече се правят от три държави. В момента четвърта подготвя подобни декларации. Вече е въпрос на бъдеще и на ваша воля дали те да бъдат прилагани в бъдеще и да покажат една политическа активност на държавата да поема някаква допълнителна отговорност по отношение на усвояване на средствата.
И третото, което никак не е маловажно, което касае селското стопанство и което е една много нова насока - тук Европейската Сметна палата дава също много критични определения по отношение на управлението на средствата, е, че трябва да се опростяват процедурите, особено при приложението на селскостопанската политика. Тъй като там с продължение на времето, с наслагването на програми, които имат чисто селскостопански характер или когато те вече се засрещнат и се кръстосат с екологични програми или други в селското стопанство, процедурите като наслагване стават по-сериозни и сложни. А естествено от гледна точка на управлението, когато една процедура е сложна, тя е рискова в своето приложение.
Така че през следващата година ще се направи опростяване на процедурите.
И последното, но не маловажно като значение. Бих искала да кажа, че през 2008 година със специално решение на Съвета и на Парламента Комисията разви специална програма за повишаване на финансовата дисциплина при усвояването на европейските средства, която програма вие можете да я видите в този „Държавен вестник”, частично спомената и в Интернет, където можете да я намерите. В нея се предвиждат не само санкции като спиране и т.н., предвиждат се плащания, глоба, ако определена държава не гарантира в достатъчна степен....
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В какви размери?
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Размерите още не са много определени, защото то е само направление. Към никоя държава досега не е прилагана такава санкция. Но фактът, че има една идея да се прилагат такива санкции, означава, че наистина има едно желание да се повиши отговорността на държавите.
Това е от моя страна. Не бих искала да губя повече време в този усилен период в края на годината. Ако имате някакъв по-конкретен интерес и ако е от моята компетенция, ще се постарая да ви отговоря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и становища.
Ние естествено сме в самото начало на усвояването на средствата. Доколкото знам, по оперативните програми реалните плащания за тази година са някъде около 84 млн. към настоящия момент. Но договорените средства са към 1 млрд. и 200 млн.
Проверявате ли също и предприсъединителните инструменти? Ако може нещо да кажете нещо повече, за нас ще бъде интересно, тези критики, които специално касаят България. Вие казахте основните от тях, но ако може да кажете нещо малко повече за това, което касае по-сериозни констатации и критики за нашата страна. Тъй като ние имаме и специална подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз и използваме доста активно и средствата на парламентарния контрол за намеса, добре работим с българската Сметна палата. Знаете, че с решение на нашия парламент беше възложено одитиране на всичките оперативни програми от Българската Сметна палата. Считаме, че това е една от възможностите Българският парламент да се намеси в тази сфера, доколкото това е основно задължение естествено на изпълнителната власт.
Така че ако може да ни кажете нещо повече в тази насока, би било полезно за членовете на комисията.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Усвояването на предприсъединителните фондове и по-точно на остатъците по програмите по предприсъединителните фондове, които все още са дължими към България в трите аспекта, абсолютно по същия начин се покрива с одит на Европейската Сметна палата, както и реално действащото усвояване като държава – членка.
Това, което бих могла да кажа, е, че има критики по отношение на контролните системи – това вие ще го прочетете. Защо? Защото предприсъединителните средства в голяма степен се разпределят и усвояват по един съвършено различен механизъм, по съвършено друга техника и съвършено други контроли. Естествено в този един период аз бях тук и немалко участвах и имах някаква представа от тези механизми. Мога да кажа съвсем честно, че може би България е най-хармонизираната държава, която съм видяла във всяко едно отношение – както в законодателството, така и по различни глави. Все пак в последната година знаете, че имаше критични доклади. И едната от критиките в доклада преди нашето присъединяване към Европейския съюз беше именно по Глава Двадесет и осма – за контрола.
Неслучайно не само по отношение на цялостната контролна система в държавата, по която бяха направени немалко усилия и от господина от ляво на мене, и т.н., мисля ,че са преодолени някои неща, но и в съответните инструменти, по които се усвояваха предприсъединителните фондове.
Естествено знаете, че в момента на присъединяването докладът беше положителен. Аз мисля – това е моя лична оценка, че тогава се даде един кредит на доверие, че всичко това със същите темпове ще продължи да бъде развивано и да бъде подобрявано в най-големите детайли. За съжаление някои неща от проверките вече и отвън, и от допълнителните проверки на фондовете показаха, че контролните системи не са действали добре и че има усвоени средства, които не отговарят на регламентите за усвояване.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли конкретни констатации за закононарушения при усвояването на тези средства?
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Процедурни – да. Освен случая на ОЛАФ, който знаете, който касае предходна година, всички други бележки и това, което е над допустимите проценти за грешки по законосъобразност, касае приложение на процедурите, както и недостатъци на контролната система.
Това, което искам лично с вас да споделя, е следното. Когато човек погледне отвън нещата, има и една друга сериозна слабост, по която може да се говори. Тя в докладите на Комисията и в нашия доклад включително е визирана като липса на капацитет. Аз не мисля, че в България има липса на професионален капацитет. В никакъв случай. Защото подписвам се, че българските одитори са по-добри от другите.
Но става дума за така наречената комуникативност. Комуникативността е част от качествата на системата, която работи. И колкото и добре да работи системата, когато няма комуникативността да покаже как работи, за да бъде във всеки един момент на линия и да отрази необходимата промяна или необходимия сигнал, който се дава отвън... Защото, колеги, това е изключителни изискване. Тук има една координация на управлението на средствата, която идва отвън и трябва да бъде отразена отвътре. Комуникацията е един от главните канали, за да се оцени управлението като качествено.
Мисля, че тук , без това да е одитно заключение, имаме какво да си пожелаем. Не може да не се отговаря на мейли, не може да не седи в непрекъсната комуникация една система. Защото за тях недобрата комуникация означава, че системата едва ли не не функционира. И може би това е правилно, когато ти трябва да бъдеш вграден в една обща система на управление на едни средства. Мисля, че тук е най-големият капацитет, който бихме могли да развием. Не е професионалният капацитет, повече е комуникацията като елемент на системата. Това е моето мнение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Много е важно да чуем това мнение. Защото тези бележки, които получихме по оценките за съответствие, са главно две – първо, за информационната система, второ, за одита.
Ние разбираме, че звеното към Министерството на финансите, на което предстои трансформацията му в изпълнителна агенция, е доста натоварено, има сериозни затруднения в работата. Но аз действително съм длъжен да задам тези въпроси.
Вие считате, че нашите одитни органи не работят добре, имат проблеми с комуникацията. Тоест проблемът не е в качеството на работата, проблемът е в комуникацията с Брюксел.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Ако ми разрешите, искам да направя и една друга добавка. Защото аз доста се старая с каквото мога, да подпомагам това развитие.
Специално за централното одитно звено аз мисля, че имаше едно сериозно закъснение при неговото създаване. И не трябва да бъдем крайни. Когато се създава една система, тя винаги има един буферен срок. И не може да се искат невъзможни неща. Аз познавам много добре работата на звеното и на колегите. Мисля, че те професионално са много добри колеги. Капацитетът е налице. Обаче този буферен период трябва да бъде даден. Те просто са подложени на един сериозен риск да покриват едно институционално развитие, което на тях е просто за вчера, сроковете им са дадени за вчера.
Комуникацията също е важна. Това е едно от големите предизвикателства. Говори се вече за самата организация на системата за управление на средствата. Това също е много важно. Зная няколко от идеите, зная няколко от проблемите, които се мислят. Мисля, че би могло да се усъвършенства самата система на управление.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В каква насока?
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Това е мое лично мнение. За мен все още в България съществуват рискове от децентрализация на системата за управление.
Знаете, една система има информационни потоци. За да има контрол, трябва да има единни информационни потоци. Най-вече, за да има нещо като управление, което да потиска рисковете, това е пряката, много сериозна видима отговорност.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тук чукате на една доста широко отворена врата, тъй като в рамките на тази комисия, специално на Подкомисията по управление на средствата от Европейския съюз неколкократно сме предлагали такава централизация. За съжаление все още тази реформа не е извършена, макар че започнаха първите стъпки. Но се надяваме, че в първите дни след Нова година ще имаме някакви по-реални резултати в тази насока.
Колеги, има ли други въпроси, становища, мнения? – Няма.
Тогава да Ви помолим за следното. В скоро време Сметната палата ще бъде готова с одита върху оперативните програми. Може би тогава, когато представят пред нас своите заключения, ако имате тази възможност, също да присъствате.
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: С най-голямо удоволствие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това ще бъде един път и край. Това е първият одит, който се прави в България от Централната Сметна палата, от най-високопоставения одитиращ орган в България. И мисля, че и за Вас ще бъде полезно, а ще бъде полезно и за нас да чуем Вашето мнение като член на Европейската Сметна палата за това как е извършен този одит и какви са неговите заключения.
Аз Ви благодаря от името на комисията. Да Ви пожелая лека работа и весели празници!
НАДЕЖДА САНДОЛОВА: И аз на вас. Благодаря ви. Ще се виждаме пак. Всеки от вас може да намери моите координати в Интернет.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, продължаваме по втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2008 – 2010 Г.) И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РЕФОРМИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2008 – 2010 Г.).
По тази точка сме поканили да присъстват:
Петър Чобанов – изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози
Маринела Петрова – директор на Дирекция „Европейски съюз”, която ще бъде главният оператор;
От Министерството на образованието и науката
Ваня Добрева – заместник-министър
Албена Вуцова – директор на Дирекция „Научни изследвания”
Мария Фъртунова – директор на Дирекция „Политика във висшето образование”
От Министерството на икономиката и енергетиката
Нина Радева – заместник-министър
Силвана Любенова – директор на Дирекция „Европейска интеграция”
Гергана Иванова – държавен експерт в дирекция „Европейска интеграция”, отдел „Обща координация по въпросите на ЕС”
От Министерството на държавната администрация и административната реформа
Мария Дивизиева – заместник-министър
Десислава Терзиева – директор на Дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество”
Владимир Русев – младши експерт в Дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество”
От Министерството на труда и социалната политика
Лазар Лазаров – заместник-министър
Ясен Янев – заместник-министър
Елка Димитрова – директор на Дирекция „Политика на пазара на труда”
От Министерството на правосъдието
Маринела Деливерска – експерт в дирекция „Международно-правно сътрудничество и европейски въпроси”
Николина Шуманова – експерт в Агенцията по вписванията.
Както е известно, имахме вече едно заседание, на което трябваше да бъде представена тази програма пред нашата комисия. Поради обективни причини отложихме това обсъждане. Решихме, че е най-удачно да го направим на последното заседание за годината, за да имаме възможност и нашите партньори от министерствата да ги поканим след това на по една чаша вино за приключване на настоящата година.
По предварителна уговорка с господин Любомир Дацов, който се извинява, че не може да присъства, тъй като спешно беше командирован в Париж, господин Петър Чобанов ще има думата да ни представи Националната програма.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! За мене е удоволствие да ви представя Националната програма за реформи и да имаме възможност да дискутираме по нея. Като аз ще представя в общи линии, разбира се, ще навляза и в подробности ,там, където е необходимо, а ще се радвам колегите от министерствата, ако трябва, да ме допълнят и по-късно да бъдат готови да отговорят на вашите въпроси по-конкретно по съдържанието на програмата.
Самата Национална програма за реформи на Република България за 2008 – 2010 година и Планът за действие към нея бяха одобрени от Министерския съвет на 27 октомври 2008 година, като институционалната рамка, подготовката на Национална програма за реформи на Република България е представена на този слайд на вашето внимание.
След присъединяването към Европейския съюз България успя да се включи в първия цикъл на обновената Лисабонска стратегия, който беше за периода 2005 – 2008 година. Ние се включихме от началото на 2007 година и представихме своята Национална програма за реформи, като през миналата година дори успяхме да изготвим първия отчет за изпълнение на мерките и действията на Националната програма за реформи.
Тогава приехме едно решение, че отчетът за напредъка по Национална програма за реформи става на тримесечна база. Решението за това беше регламентирано през юни 2007 година от Министерския съвет.
Национална програма за реформи се изготвя от работна група на Съвета по европейските въпроси, в който участват представители на всичките заинтересовани министерства и ведомства, като всеки дава своя принос в областта, в която е компетентен.
Освен това след това Агенцията за икономически анализи и прогнози изготвя съответно както програмата, така и докладите за отчета по напредъка.
Национална програма за периода 2008 – 2010 година отново е разработена по същия начин в тясно сътрудничество с министерства и ведомства от държавната администрация, като през юни 2008 година беше взето решение за засилване на участието на политическо ниво при планиране и организация на Национална програма за реформи на Република България. Това решение нямаше формален характер и не доби вид на официално решение на Министерския съвет. Решението беше на високо политическо ниво програмата да се координира от вицепремиера и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, като на оперативно ниво, пак политическо, разбира се, но по-оперативно ниво господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите и координатор по въпросите на лисабонската стратегия за България, който е и съръководител на работната група, остана да координира по посочения начин.
Подготовката на настоящия документ се осъществи в тясна връзка и взаимодействие с експерти от Европейската комисия, с които имахме удоволствието да общуваме на няколко пъти по време на техните мисии, като мисиите бяха както на по-експертно, така и на политическо ниво.
Разбира се, не сме пренебрегнали в този процес на изготвяне на Национална програма за реформи на Република България и социално-икономическите партньори, като проектът на Национална програма за реформи беше представен на вниманието и обсъден в Икономическия и социален съвет. А през годината, за да достигнем до крайния вариант на Национална програма за реформи на Република България, която е тясно свързана, разбира се, и с много други стратегически документи и инициативи на българското правителство, проведохме редица срещи, между които може да се посочат срещи с различни асоциации на бизнеса, със земеделски производители, организации за защита на потребителите, неправителствени организации по въпросите, които тогава ни вълнуваха – цените на хранителните продукти, конкуренцията, функционирането на пазарите, подобряването на бизнес-средата, формирането на заплатите и политиките на пазара на труда.
Както всяка програма, която представяме на вниманието на Европейския съюз, така и при Национална програма за реформи ние имаме една оценка от страна на Европейската комисия, която по-късно се разглежда от страните членки и която приключва с препоръки, които се отправят към страните членки на пролетния Европейски съвет.
Тук на вашето внимание сме представили препоръките на Европейската комисия и на Европейския съвет към България.
Както виждате, те обхващат четири основни области:
Подобряване на административния капацитет, ключови сфери на държавното управление и във връзка с прилагане на политики в областта на пазара на труда, програмно бюджетиране, регулиране на пазарите и усвояване на средствата от Европейския съюз.
Втората основна препоръка касае някои макроикономически неравновесия, като тя е насочена към ограничаване на дефицита по текущата сметка и високите темпове на инфлация чрез прилагане на мерки в областта на фискалната политика, функционирането на пазарите, конкуренцията, защитата на потребителите и политиките по доходите.
Третата препоръка е насочена към допълнително облекчаване на бизнес-средата и прилагане на принципите на по-доброто регулиране.
Четвъртата препоръка засяга нарастването на предлагането на труда, повишаване на качеството на работната сила и равнището на заетост.
Освен тези специфични препоръки към страните – членки могат да бъдат откроени и някои области, отново като стандартна част от оценката на Европейската комисия, по-точно приета от Съвета, някои така наречени области, които изискват особено внимание.
Посочените области отново са представени на вашето внимание и касаят дългосрочната стабилност, публичните финанси, конкуренцията в мрежовите индустрии, единна политика в областта на обществения сектор, в областта на научноизследователската, развойната дейност, иновации, мерки, насочени към намаляване на сивата икономика чрез подобряване на институционалния капацитет за провеждане на проверки и спазване на законите, както и приемане на стратегия за учене през целия живот.
Вследствие на това, за да отговорим на специфичните препоръки и областите за наблюдение, бяха разработени следващите документи, които тази година бяха представени, пакет от документи, като в тях можем да откроим две основни групи мерки по Национална програма за реформи на Република България за 2008 – 2010 година.
В първата група са краткосрочни мерки.
Втората група са дългосрочни мерки.
Краткосрочните мерки естествено отговарят на някои предизвикателства пред българската икономика и подобряване на устойчивостта й към евентуални външни и вътрешни шокове, повишаване на капацитета на българската администрация, подобряване на бизнес-средата, повишаване на качеството на работната сила и нивото на заетостта.
Втората група мерки са по-дългосрочни. Като се възползваме от относително благоприятната макроикономическа ситуация в страната, постигната с усилията на няколко последователни български правителства, поставяме задачата да ускорим прилагането на реформите в горните области, като се осъществи един цялостен преход на икономиката към такава, базирана на знанието.
Документът, който е представен днес на вашето внимание - Национална програма за реформи на Република България за 2008 – 2010 година, има следната структура:
В първата част сме представили едно политическо послание по краткосрочните мерки от Национална програма за реформи на Република България за 2008 – 2010 година. Това послание посочва ясния ни ангажимент да продължим прилагането на реформите, така че да се получат видими резултати в относително кратки срокове. Като това послание бе изпратено от премиера на Република България до президента на Европейската комисия в средата на октомври 2008 година.
Втората част съдържа описание на механизма за отчитане и актуализация на Национална програма за реформи, като се прави кратък преглед на макроикономическата ситуация и се отбелязват, разбира се, най-важните мерки от българска страна, които да бъдат предприети.
Третата част оставя планът за действие, който е в табличен вид и включва описание на съответните мерки, срока за тяхното изпълнение, отговорната институция, ефекти от прилагането и индикатори за измерване.
Ако обърнем внимание на краткосрочните мерки, както казах, излизат някои основни области.
Първата област беше преодоляване на макроикономическите предизвикателства. Като тук можем да откроим някои основни антиинфлационни мерки.
Между другото, тази Национална програма за реформи на Република България и политическото послание, изпратено от нашия премиер, до голяма степен съвпадат с това, което беше представено на вниманието на уважаемите народни представители от премиера, когато дискутираха антиинфлационните мерки, антиинфлационната програма на правителството в Народното събрание. Тоест можем да кажем, че между двата документа има добро взаимодействие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Другото би било много учудващо.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Да, така е. Но все пак липсата на такава интегрираност на документите наистина е основателна критика, която се отправя. Затова си позволих да представя на вашето внимание този аспект от работата на Национална програма за реформи на Република България.
Основно мерките, които се разглеждат тук, са свързани с продължаване на благоразумната фискална политика, политиката на бюджетни излишъци и спазване на тавана на разходите до 40 процента от брутния вътрешен продукт, без отчитане на вноската на бюджета на Европейския съюз.
Освен това правителството декларира, че ще се придържа към принципа за недопускане на данъчни преференции, включително по отношение на ставката по ДДС, както и ангажиментите по отношение на промяната на акцизите ще продължат да следват предварително уговорения график.
Освен това с цел подобряване на качеството на публичните финанси от началото на 2009 година започва ускорено провеждане на процеса по управление на риска в организациите от публичния сектор като част от съответен план за действие, приет от Министерския съвет през март 2008 година.
Освен това много важна част от тези ангажименти е политиката по доходите и усилията, които се полагат за избягване на спиралата заплати – цени и ограничаване на реалните доходи в публичния сектор до растежа на производителността на труда, както и съответните разговори със социалноикономическите партньори за недопускане увеличение на заплатите в частния сектор.
Променената макроикономическа ситуация във връзка с влиянието на глобалната финансово-икономическа криза помогна в това отношение. Както виждаме, в разговорите, които се водят между социалните партньори както помежду им, така и с правителството, вече се наблюдава една по-голяма разумност по отношение на техните искания за увеличение на заплатите.
Както знаем, в България това увеличение на заплатите беше до голяма степен предизвикано от самото развитие на пазара на труда и недостига на работна сила в някои отрасли, което естествено пораждаше по-висока конкуренция и цената, измерена със заплатите, се повишаваше.
Освен това тук не можем да не посочим и усилията на Българската народна банка по отношение на поддържане на финансовата стабилност и всички онези мерки, които бяха предприети през 2008 година в тази насока.
А като говорим за краткосрочните предизвикателства, свързани с конкуренцията, отново тук възниква една успешна инициатива, прилагането на която ще доведе до добри резултати. Това е приемането на новия Закон за защита на конкуренцията, който увеличава правомощията на Комисията за защита на конкуренцията точно по повод повишаване на самата конкуренция на пазарите, като се обръща внимание и на останалите регулатори.
Тук можем също така да посочим и приетата програма за по-добро регулиране и нейното изпълнение през годината.
Освен това това го свързваме, разбира се, и с облекчаване на бизнес-средата.
Имаме и редица политики по отношение на пазара на труда, политики по отношение продължаването на процеса на изграждането на независима и ефективна публична администрация със съответните анализи на съществуващото законодателство, със съответните програми за обучение и т.н.
Следващите краткосрочни мерки, от своя страна, включват пазара на труда.
Тук можем да посочим актуализираната стратегия по заетостта на Република България, приета с решение на Министерския съвет на 20 април 2008 година. В нея се очертава рамката на политиките в отговор на новите предизвикателства пред пазара на труда.
През месец юни беше приета от Министерския съвет Национална стратегия по миграция и интеграция, която имаше за цел да адресира проблемите на местния трудов пазар, свързани с недостиг на работна сила и поражданите от това ограничения след растежа на икономиката.
Освен това можем да посочим и стартиралата през месец април 2008 година национална програма за активиране на неактивните лица, която има доста голям обхват и демонстрира добри резултати.
По отношение на краткосрочните мерки на пазара на труда се планира да се проведе специализирано изследване и анализ на възможностите за интервенции в уязвимите групи на пазара на труда и неактивните лица в рамките на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Освен това продължава целенасочената работа по отношение на активиране и подпомагане на останалите целеви групи по отношение на пазара на труда. Мерките са представени на вашето внимание на този слайд. И може да се запознаете с тях.
Каза се, че част от мерките са краткосрочни, от които трябва да следват видими и бързи резултати. Ние можем да отчетем дори изпълнението на някои от краткосрочните мерки, които бяха предвидени в самата програма.
Тук можем да посочим по отношение подобряването на бизнес-средата продължаващия процес на намаляване на социалноосигурителната вноска за следващата година, което ще има ефект по отношение на работодателите с над 2 процентни пункта.
Освен това, както вече споменах, възможностите, които предоставя новият Закон за защита на конкуренцията, който беше обнародван в „Държавен вестник”.
Имаме нов Закон за енергийната ефективност, който е не по-малко важен, с оглед голямата консумация на енергия за българската икономика и с оглед на това ,че той вече поставя като изисквания най-високите европейски стандарти в тази област.
По отношение на администрацията и подобряване на нейния капацитет имаме един успешно действащ проект с Кей Пи Ем Джи, пилотна институция се оказа и Агенцията за икономически анализи и прогнози. Чрез него се провежда функционален анализ на българската администрация. Ние в агенцията сме дълбоко удовлетворени от резултатите, които се получиха по този анализ, от начина на работа и подхода към него, тъй като в голяма степен бяха обхванати вижданията на всички, които работят в агенцията.
По отношение на по-нататъшните изпълнения на краткосрочните мерки можем да посочим, разбира се, приетата от министерския съвет Стратегия за учене през целия живот, обсъдения проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда от Националния съвет за тристранно сътрудничество, пакета от мерки за младежка заетост, готовата Концепция за изграждане на система за изучаване и прогнозиране на търсенето на труд.
По отношение изпълнението на краткосрочните мерки можем да посочим проекта за обединяване на двата фонда в един национален фонд за научни изследвания и иновации, като този процес на обединяването тече в момента. Още не е сигурно дали крайният резултат е наистина двата фонда да се обединят. Но всички усилия са насочени натам. Това ще даде възможност за интегриране на усилията и политиките по отношение на научните изследвания и иновациите.
Освен това имаме отново някои конкретни резултати по отношение на краткосрочните мерки, които са представени на слайда на вашето внимание.
Дългосрочните мерки, от своя страна, свързваме с повишаване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Вече имаме една приета Национална здравна стратегия за периода 2008 – 2013 година.
Освен това тук планираме мерки по повишаване качеството и ефективността на публичните финанси чрез:
утвърждаване на практиката по многогодишно програмно бюджетиране,
включването на държавата като трети осигурител в пенсионното осигуряване,
разработването на концептуална рамка за оценка на качеството на публичните финанси и показателите за изпълнение,
както и едно планирано изследване на функциониране на пазарите, съгласно предложената от Европейската комисия методология.
Освен това имаме мерки, които, разбира се, са насочени към:
- повишаване качеството на човешкия капитал, към които могат да бъдат по-конкретно адресирани моите колеги от министерствата,
- подкрепа на научноизследователската дейност и иновациите,
- мерки, свързани с изграждане на инфраструктура в областта на информационните и комуникационни технологии и т.н.
Има и някои предстоящи за нашата страна действия по отношение на Национална програма за реформи на Република България и новия цикъл - 2008 – 2010 година. Тя вече е изпратена на Европейската комисия.
Оценката за напредъка ще бъде представена от Европейската комисия в началото на 2009 година. Тогава ще бъдат посочени конкретните препоръки към страната, които ще бъдат включени в решенията на Европейския съвет през март 2009 година. На базата на тези препоръки през есента на тази година ще трябва да изготвим нов доклад за напредъка на Национална програма за реформи на Република България и, разбира се, да я осъвременим и да посочим допълнителни мерки, които да адресират съответните специфични препоръки.
Това в телеграфен вид мога да представя на вашето внимание като Национална програма за реформи и съответните действия по нея.
Разбира се, оттук нататък вече можем да продължим дискусията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря на господин Чобанов. Някой от другите представители на отделни ведомства има ли желание да задълбочи нашето внимание върху проблемите на съответното ведомство, отразени в Национална програма за реформи на Република България?
Ако няма, аз предлагам да преминем към обсъждане. Чрез въпроси, които нашите колеги биха задали.
Разбира се, една такава Национална програма е много повече от компетентността на съответните отраслови комисии. Аз не знам доколко вие сте представили тази програма в другите комисии на Народното събрание. Но ние считахме, че е абсолютно необходимо, дотолкова, доколкото касае изпълнението на обновената Лисабонска стратегия, да се разгледа в Комисията по европейските въпроси и ние да се запознаем с основните мерки.
Има един базисен въпрос. Програмата е приета на 27 октомври 2008 година, когато вече по основните параметри на финансовата криза, която вече прерасна и в икономическа, бяха налице. Но въпреки всичко проблемът, който стои, е доколко тази програма и съответно предвидените в нея мерки, са съобразени с тези условия, в които тя ще се реализира през 2008 – 2010 година. Още повече, че някъде в увода на самата програма посочвате, че новото оживление на икономиката е възможно след 2010 година и достигането на онези темпове, които бяха до миналата година – 6; 6,2; 6,3 процента.
Това, което планираме за догодина – 4,7 процента, е оптимистично, реалистично – трудно ми е да го определя точно. Но то само по себе си крие рискове. Трудно е. Някой трябва да бъде действително икономически гений, за да може в момента с точност да назове цифрата.
Така че въпросът който сто, е ще се наложи ли някаква актуализация на тази програма, с оглед условията, в които тя ще се реализира. Мисли ли се в тази насока? И доколко самата програма вече е съобразена с тези условия, в които ще бъде реализирана?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Самият механизъм, както вече споменах, за отчитане на напредъка по Национална програма за реформи на Република България на три месеца, позволява, ако се прецени за необходимо и се постигне необходимото съгласие, към Национална програма за реформи на Република България да бъдат включвани и допълнителни мерки и действия.
Освен това партньорите ни от Европейската комисия, с които работим по Национална програма за реформи, са доста активни. Ние провеждаме доста срещи с тях. Трябва да се очаква в началото на следващата година или малко по-късно да бъде проведена нова среща с тях, на която да обсъдим необходимостта от включването на допълнителни мерки в самата програма. Като, разбира се, във времето, през което тя беше направена, вече бяха ясни някои от сигналите на глобалната финансово-икономическа криза и евентуалното й отражение върху българската икономика. Тогава беше ясна и самата макрорамка, на която стъпи държавният бюджет, както и основни мерки, които бяха включени в държавния бюджет и които са в съзвучие с Националната програма за реформи. Така че в голяма степен тя отразява тази ситуация.
Аз ще си позволя да коментирам фискалната част, като, разбира се, колегите от министерствата могат да кажат в техните области къде виждат отражението на кризата и мерките, които се отнасят за нея.
Краткосрочните мерки по своя характер – подобряване на бизнес-среда, разбира се, всички политики на пазара на труда и т.н., са полезни в тази ситуация.
Във фискалната област видяхме, че и бюджетът стъпи на трите процента излишък, на четиридесетте процента таван на разходите, на всички онези мерки, които са насочени към подобряване качеството на публичните финанси.
В самата комуникация на Европейската комисия по плана за възстановяване на Европейската комисия, която беше публикувана съвсем наскоро и която беше обсъдена и от останалите институции на Европейския съюз, също можем да видим, че за страни като България, в които се наблюдават големи дефицити по текущата сметка и подобни макроикономически неравновесия, основният фокус и основният акцент продължава да бъде строгата фискална политика, поддържането на фискалната дисциплина и тези приканвания към разходи 1,2 – 1,5 процента от брутния вътрешен продукт не се отнасят до голяма степен в посока разхлабване на фискалната политика за България, както може би някои могат да тълкуват тези послания. Напротив, там има изрично посочване, че за страни с външен или вътрешен дисбаланс, е много важно политиката за коригиране на тези дисбаланси, тоест политиката за запазване на дисциплината, която политика за запазване на фискалната дисциплина можем да видим и вплетена основно в бюджета за 2009 година. Разбира се, там имаме всички онези буфери, които ще ни позволят да запазим тази фискална диспропорция в останалите области, както моите колеги могат да споделят в техните виждания и намерения.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да чуем от представителите на Министерството на труда и социалната политика някои от проблемите, които реализацията на тази програма би породила.
Има думата заместник-министър Ваня Добрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че тук става въпрос за един доста гъвкав документ, който не е константен и който в зависимост от ситуацията подлежи и на ревизия, и на допълнения.
В този смисъл смятам, че всяко нещо, което е дело на човека, всяко нещо, което не може да бъде преценено в цялата му специфика, подлежи на съответните ревизии.
Що се отнася до нашата конкретна област – образование и науката, на този етап не смятам, че нещата са свързани с икономическата криза, защото те са дългосрочна политика, нещо, което е стартирало, нещо, което е устойчиво, и мерките, които сме заложили, ще се случат.
Това, което вече сме реализирали, е приемането на Стратегията за учене през целия живот, което вече е факт от края на месец ноември. В момента се обсъжда и предстои да предоставим на вашето внимание като народни представители, надявам се в най-скоро време, и Стратегия за развитие на научните изследвания, разбира се, след като тя бъде приета от представителите на общественото мнение на академичните среди.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имайки предвид и горещите спорове, които предизвиква.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Имайки предвид и горещите спорове. Като, разбира се, бих искала да изразя и собственото си мнение за това, че една Стратегия за научни изследвания има смисъл, когато подпомага икономическото развитие на страната.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Лазаров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колеги! Аз няма да повтарям това, което споменаха моите колеги.
Разбира се, ние се присъединяваме към изказаното по-рано становище, че Националната програма за реформи и планът за нейното изпълнение са един достатъчно гъвкав механизъм, който позволява да бъде реагирано в съответствие с променените условия. Но като цяло самата Националната програма за реформи представлява един отговор на променящите се динамични икономически и социални условия.
В тази връзка дейностите и мерките, които са от компетентността на Министерството на труда и социалната политика, са свързани както с укрепване на административния капацитет, така и с повишаване на капацитета на контрол от един от основните контролни органи, а именно Инспекцията по труда, с оглед на намаляване дела на нерегламентираната заетост и правилното спазване и прилагане на синхронизираното вече с Европейския съюз законодателство в областта на здравето и безопасността при работа, а също така и с нашата основна задача и препоръка, която също беше изказана от представителите на Европейската комисия, за повишаване пригодността на работната сила за участие в заетостта и повишаване на нейното качество.
Ако трябва да проследя много кратко тези направления, в областта на административния капацитет следва една изключително строга програма за обучение на социалните работници, а също така и на служителите в Агенцията по заетостта. Имам поменик от мерки, които при необходимост мога да споделя с вас, за тяхното обучение, за нов начин на организация на работа, за вътрешни интернет базирани системи за обмен на информация.
Също така бих споделил с вас и мерките, които реализирахме през тази година, за подобряване на административния капацитет на Инспекцията по труда, а именно, че с осигуряването по различни програми на всеки един инспектор по труда вече разполага с мобилен компютър, преносим компютър и интернет връзка, която в реално време може да установи статута на всяко едно лице, като има съответно изградени връзки с Националната агенция по приходите, така че това да може да бъде факт.
Също така преди два дни бяха снабдени с възможности да се придвижват, с оглед на новата политика, която ние провеждаме, а именно изграждане на междинни групи, в която инспектори от различни инспекции по труда ще осъществяват интегриран контрол. Така че те получиха и своите автомобили. На трима инспектори вече се пада по един автомобил.
Също така бих споделил с вас и мерките, които имаме в областта на повишаване на санкциите. Преди седмица Народното събрание прие една сериозна промяна в кодекса на труда, която беше насочена, от една страна, към повишаване на статута на инспекторите и правомощията им, а от друга страна, към съответно административните санкции и глоби, които нелоялните ще плащат.
Аз искам категорично да заявя, че поради това, че България ще претърпи под една или друга форма въздействието на световната финансова криза, която в България вероятно ще има по-скоро икономически проявления, за нас е немислимо толериране и намаляване на нашата бдителност при спазване на законите и нерегламентираната заетост. Така че ние ще продължим в тази насока.
Мерките, които изпълняваме, са насочени към повишаване участието на пазара на труда и заетостта на множество групи. Специален акцент пада, разбира се, върху възрастните, тези, които са над 50-годишна възраст. За тях има множество мерки, които са по програмата и по препоръките, които ние приемаме.
Множество са програмите, които мога да споделя. Към момента вървим към засилено приближаване към тази цел.
Неслучайно Лисабонската стратегия съдържа една цел – неслучайно го споделям, която е - до 2010 година коефициентът на заетост на възрастните работници да бъде 50 на сто. И това е с оглед на демографските проблеми и необходимостта от удължаване на трудовия живот. Това са много непопулярни мерки. Но ние от 2005 година усилено ги провеждаме.
В този момент коефициентът на заетост на възрастните е към 45,7 на сто, тоест приближаваме се към заветната цел от 50 процента.
Също така бих искал да споделя, че България може би ще бъде една от държавите в Европейския съюз, която ще изпълни критерия за достигане на заетост на жените от 60 на сто. В момента той е над този процент.
Когато говорим за заетост на жените в България, трябва ад имаме предвид, че става дума преди всичко за пълна заетост. Защото в една голяма част от другите държави, по-специално за Европейския съюз – 15, се говори за непълноценна или намалена заетост.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И ние правим скромния си принос, като на предишно заседание приехме един закон за равенство на половете, с надеждата, че най-сетне можем да имаме равни права.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: С надеждата, че най-накрая, както аз вече усилено повтарям, джендер-подходът се нуждае вече наистина от мъжа. Това само като скоба.
Също така бих искал да споделя, че, разбира се, множество са мерките, насочени към младите и към безработните до 29-годишна възраст. Твърде много са мерките, които бих могъл да споделя в тази връзка, и има позитивни резултати.
Може би нещото, което бих споделил, е, че поне до този етап коефициентът на заетост на работната сила на възраст 15 – 64 години, който е показателя, за да гледаме в Лисабон, към този момент е 63,7. Разбира се, заветната цел е 70 на сто. Тя е трудно достижима дори и за другите държави – членки. Но въпросът е, че ние го отчитаме като едно сериозно постижение, защото тръгнахме от много ниска база. Той беше само 55,8 на сто. Така че вървим по изпълнението на тази програма.
Ако трябва да отговоря конкретно на въпроса, който зададохте, със Закона за държавния бюджет за 2009 година бяха приети множество мерки, които са насочени и към преодоляване на негативните ефекти от кризата, доколкото това е възможно. Бяха въведени допълнителни възможности за работодателите за използване на гъвкави форми на организация на работното време, съответно нови възможности за държавата да осъществява подкрепа както за заети, така и за безработни. Бяха направени съществени изменения в областта на обезщетенията при безработица, с оглед осигуряване на една по-висока степен на социална защита.
И понеже аз знам, че предмет на обсъждане в комисията през годината е било законодателното уреждане на агенциите за временна заетост, може би това е единственият въпрос, по който дейността, за която ние отговаряме, е изостанала малко. Но в хода на дискусиите, които имахме със социалните партньори, а, както знаете, трудно бихме могли да предприемем каквото и да е изменение без тяхната подкрепа и без техните консултации, към момента нямаше постигнато споразумение относно уреждането на тази материя. Както знаете, има внесен законопроект от трима народни представители.
Добре е като фактор и стимул за продължаване дейността в тази посока да бъде приемането от Европейския парламент на директива по тези въпроси.
Предвиждаме в началото на следващата година да бъдат отразени основните положения по тази директива в този проект за изменение на Кодекса на труда и той да бъде представен на вашето внимание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин заместник-министър, само нещо, което бих желал като мое мнение да кажа. Очевидно ще се наложи да преразгледате и някои свои виждания.
Тази програма, която се прие, за миграцията и привличането на работна ръка в условията на недостиг, която през второто полугодие на 2008 година се наблюдаваше в страната, в сегашните условия, в които се намираме, очевидно трябва да бъде преразгледана. Човек не трябва да бъде кой знае какъв икономически експерт, за да прогнозира повишаване на безработицата вътре в страната, а и завръщане на част от тези хора, които напуснаха страната ни в последните години, поради условията, в които се намира европейската и световната икономика.
Може би да чуем и госпожа Дивизиева по отношение оптимизиране на администрацията, за подобряване на административния капацитет, изпълнението на програмата ОПАК, която е една от челните в страната, с поставената цел – 100 процента изпълнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз бих искала да започна с една благодарност за бързата ви реакция при гласуването на Закона за държавния служител, тъй като той също беше мярка в изпълнение на тази програма, за която говорим по Националната програма за реформи.
Веднага бих се обърнала към вас с две молби.
Първата е следната. В момента сме подготвили, именно в изпълнение на Националната програма за реформи, промени в Закона за администрацията и в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Те в момента са на междуведомствено съгласуване между министерствата, ще влязат в правителството може би в началото на януари и веднага след това ще дойдат за разглеждане в Народното събрание.
Съвсем накратко защо са необходими тези промени.
От половин година може би вече водим разговор с Европейската комисия, като споделяме техните аргументи в посока прилагане на Закона за държавния служител, по-скоро за съотношението между държавните служители и трудовите правоотношения, тоест държавни правоотношения и трудови правоотношения.
Все още има една неизживяна тенденция в някои от администрациите да бъдат повече трудовите правоотношения, макар че имаме действащо законодателство, отколкото служебните правоотношения. Най-голяма е цифрата на ниво общини. Ето защо подготвяме промени именно в тези два закона. Защото към момента цифрата на служебните правоотношения от общия процент работещи в администрацията е едва 44 процента.
Европейската комисия смята, че все пак служебните правоотношения са гаранция за независимост, за растежа в кариерата и компетентност на съответните служители. Така че наистина е наложително да приемем тези промени в двата закона, които да гарантират вече пълното изпълнение в тази посока.
Веднага бързам да кажа, че основното опасение на колегите, които са на трудови правоотношения, е, че ще бъде намалена тяхната заплата, възнаграждението им. Това не е вярно. По принцип имаше такъв текст, че служебните правоотношения са на по-ниски възнаграждения, отколкото трудовите. Направили сме необходимите промени в Единния класификатор, в наредбата към него и в постановленията, които регламентират възнагражденията, така че това няма да се случи. Веднага бързам да направя това уточнение.
Така че молбата ми към вас е наистина да ни подкрепите в тези мерки, тъй като Европейската комисия от нас ще иска именно повишаване на този процент.
Веднага искам да кажа, че сме благодарни на Министерството на финансите и на Националната агенция по приходите, които вече прилагат нормативен акт, приет от Министерския съвет, с който автоматично 8000 души от нас минават на служебни правоотношения от трудови правоотношения. Но пак казвам, тук не гоним само процент за изпълнение, а всъщност реално изменението на закона.
Втората ни молба от гледна точка на вашата взискателност към нашата работа като администрация е следната. Знаете ,че всяка година Министерството на държавната администрация и административната реформа провежда централизиран конкурс за младши експерти. Съответно тази година има 667 млади хора, които много добре се представиха на централизирания конкурс.
Предполагам, че и вие ще насърчите министерствата, както ние го правим постоянно, както и вицепремиера Плугчиева, също и премиера, да бъдат взети на работа там, където има свободни щатни бройки. Това ще бъде втората мярка за укрепване на административния капацитет, тъй като постоянно чуваме обратните оплаквания.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате ли някакви противоречия с Министерството на труда и социалната политика?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Не, нямаме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Те искат да постигнат 50 процента заетост на хората над 50 години.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие искате младите да влязат. А местата са определена бройка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Нямаме противоречия. Бих казала, че Министерството на труда и социалната политика даже е отличник от гледна точка на наемане на хора от централизирания конкурс, така че в случая сме в пълен синхрон.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Радева да каже няколко думи за бизнес-средата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Може би е уместно, когато анализираме Лисабонската стратегия и Националната програма за реформи, да се подчертае, че все пак основното е икономиката, върху която могат да се реализират лисабонските цели.
Адмирирам инициативата на комисията да се запознае подробно както с нация Национален план, така и с мерките, които ние неизменно трябва да изпълним, за да сме поне нормални членове на Европейския съюз. Защото смятам, че пренасянето на този доклад и на парламентарно ниво много може да помогне за преодоляване на ведомствения характер на отделните мерки и за превръщането им в национални политики. Защото само така ние можем адекватно да подпомогнем наистина реализацията на общоевропейските приоритети.
Аз няма да се спирам на част от много съществената информация, която беше изнесена в доклада на господин Чобанов. В контекста на въпроса, който зададохте, искам да кажа, че на Декемврийския съвет по конкурентноспособност господин Ферхойген и държавите – членки препотвърдиха основните приоритети на Лисабонската стратегия, особено в частта й „Икономика на знанието, иновации, технологична модернизация”.
Това се счита за ключовия приоритет, чрез който Европа би могла да преодолее за най-къс срок тежестите на сегашната икономическа и финансова криза.
В този контекст и политиките, които и досега ние сме обсъждали и сме набелязали в този план, трябва да бъдат продължени.
В този контекст се обърна особено внимание на усъвършенстване на бизнес-средата, така наречената бета регулейшън, към което ние имаме много забележки от Европейската комисия и то не без основание, както и, разбира се, изпълняване на програмата на Европейската комисия за намаляване на административната тежест. Знае се, че до 2012 година Комисията има за цел да намали с 25 процента административната тежест върху бизнеса, която произтича от ангажименти за уведомление. А ние до края на годината трябва да набележим нашата национална цел в това отношение, тъй като те трябва да се развиват паралелно.
В това отношение, разбира се, и аз смятам, че трябва много да разчитаме на качеството на законите, които излизат от Народното събрание, в които се надявам, че няма да се приемат ида се одобряват допълнителни режими, които биха създавали допълнителна тежест на бизнеса, която струва много скъпо. И неслучайно се набляга и на факта, че изпълняването на тази цел трябва да бъде свързано с икономията на конкретен финансов ресурс, който не е маловажно.
Другото много важно, на което се наблегна от страна на Комисията, което си мисля също, че е припознато като наша много съществена задача, това е подпомагането на малкия и среден бизнес като основа на стабилността, на гъвкавостта и на жизнеспособността на европейската икономика. И за да не звучи това подпомагане абстрактно, се акцентира особено на финансовия пакет, който Комисията разработва, свързан с финансовото подпомагане на малките и средни предприятия по кредитния ресурс. Тъй като е ясно на всички, че високотехнологични производства не могат да се развиват без гъвкава система на финансиране от страна на банките.
Знаете, че ние имаме да изпълняваме задачи, може би със завишено внимание и с по-голяма скорост. В този контекст на кризата особено актуално за България звучи създаването на гаранционни фондове, ефективното използване на средствата от структурните фондове, в частност средствата от програма „Конкурентноспособност”, трети приоритет, за създаване и в България на система от гаранционни фондове, които на пазарен принцип да подпомагат малките и средни предприятия.
В това отношение мисля, че и държавата съвсем категорично се намеси, осигурявайки ресурс на Банката за развитие и за създаване на такива гаранционни схеми с национални средства. Но очевидно трябва да обединим усилията си на базата на една по-обща, по-интегрирана политика, да се опитаме навреме да дадем ефективна финансова помощ на българския бизнес. Защото ако за европейските фирми това е проблем, за българските малки и средни фирми това е още по-тежък проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИЯ ДИВИЗИЕВА: Ако ми разрешите, господин председател, няколко думи в допълнение на това, което каза госпожа Радева.
Знаете за една инициатива на министър Гергана Грънчарова и на министър Николай Василев за премахване на някои от нелегалните режими на общините. Те внесоха сигнал при главния прокурор за 95 такива режима. В резултат на това 29 общини доброволно, почти веднага премахнаха тези режими.
Прокуратурата в момента е внесла 56 протеста по места в административните съдилища, в резултат на което 45 общини насрочиха общински съвети за премахване на съответния режим за регистрация на търговски обекти, което нямаше никакви основания. Така че се надяваме и на вашата подкрепа в бъдеще.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да благодарим на представителите на изпълнителната власт.
Колеги, имате думата за становища, мнения, въпроси. Мисля, че рамките на нашата комисия това е едно добро представяне. Всеки, разбира се, има право на свое мнение. Това е програма, която ще се изпълнява в следващите две години в страната, независимо от това какви са управленията, как ще се формират оттук нататък.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Дано да не съм изпуснал поради своето закъснение нещо много важно. Но когато има една Националната програма за реформи, сигурно е важно да се види какви реформи се предвиждат в науката, образованието и здравеопазването. И то говорим за програма за една-две години, имаме приети стратегии и т.н. Но има кардинални въпроси, които означават всъщност реформа.
Какво става с БАН? Защото по бюджет 2009 се вижда, че един професор в БАН през следващата година ще взима, колкото един зидаромазач. Отделен е въпросът той каква продукция дава и какво очакваме от този човек тогава.
Докато се финансират учебните заведения и научните заведения по тази система, ние не можем да очакваме нещо особено като резултати. Тоест как ще се финансират държавни учебни заведения?
Да не говорим за реформа в здравеопазването. Какво означава тя - махане на опеката на държавата към независимата каса, отваряне на доброволните фондове, преструктуриране на пазарен принцип, това е реформа. Нищо друго не е реформа. Да не говорим за образованието.
И на последно място, трети парламент не може да приеме един закон за научните степени и звания. За каква реформа говорим в образованието? Трети парламент се мъчи по някакъв начин да го приеме, обаче не може да го приеме. Няма воля, не че няма експерти.
Според мене това са реформите, ако говорим за тези три области. Дано съм изпуснал да се е казало за някои от тези неща.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Нещо съвсем кратко.
Изцяло се солидаризирам с това, което доц. Щерев каза във връзка с образованието. И си мисля, че по темата за така наречената неграмотност ние на практика имаме много повече функционална неграмотност, тоест не е това, което навремето дефинирахме като неграмотност – да не знаят хората да четат и да пишат. Просто изискванията не само към администрацията, а и изобщо към гражданите и към новото поколение на България са на много по-висока степен, ако искаме реално да се интегрираме. И тя пряко кореспондира с темата за безработицата.
Защото аз, включително и в периода, в който съм била министър, знам, че сме имали проблеми, включително за намиране на професионалисти в определени сфери.
Дали в това отношение се мисли, дали тези планове, за които говори доц. Щерев, за образованието, тоест цялата тази стратегия аз адресирам общо въпроса... Но когато говорим за административен капацитет, той наистина започва много отрано, както се казва, още от началните класове.
Сега си спомням, че преди години в „Нюзуик” имаше една много сериозна статия за това, че големият икономически бум в далечна Азия бил предхождан от революция в сферата на образованието. Тоест това е сериозната предпоставка, ако искаме наистина да направим всичките тези хубави неща.
РЕПЛИКА: И Ирландия.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Ирландия – също. Но аз коментирам конкретно тази статия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожа Михайлова иска да каже, че след Втората световна война Япония приема една програма за икономическо възраждане, която се състои от три точки: първа точка образование, втора точка образование, трета точка образование.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Това е едното. А в икономическите тигри, както ги наричат – в Далечна Азия, също е имало една сериозна реформа в образованието, което след това се превръща в сериозен икономически бум.
ЙОРДАН ПЕТКОВ: Аз в общи линии искам да изразя нашето становище ,че ние винаги сме помагали и винаги ще помагаме законодателно, когато идват добри идеи от министерствата. Смятам, че поне в нашата комисия винаги политическите нотки са отстъпвали на практицизма и на това, което трябва да бъде свършено.
Не знам в последната част, която е табличният вид на презентацията, и в другите неща дали са заложени точки „а”, „в” и „с”, поне на макрониво. Тръгваме през 2008 година от точка „а”, минаваме през 2010 година през точка „в” и накрая някъде в бъдещето, през еди-коя си година се озоваваме в точка „с”. Защото ако правим програми, ако правим нещо като планиране, а нямаме целите и нямаме резултата, който гоним, тогава нещо изпускаме точно в конкретиката. Нямаме ли цел, трудно ще стигнем до нея.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако няма други въпроси, може би господин Чобанов и госпожа Добрева ще могат да отговорят на поставените дотук въпроси, имайки предвид, че това е все пак Национална програма за изпълнение на обновената Лисабонска. Стратегия, а не глобална програма за развитие на България.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Аз ще започна с последния въпрос, тъй като смятам, че останалите въпроси могат да намерят добро обяснение от колегите. Като няма как да не се съглася, че образованието е наистина нещо много важно и че връзката между образование и пазар на труда е точно това, което се стремим да постигнем. Тъй като е очевидно, поради факта, че имахме недостиг на работна сила, поради факта, че винаги говорим, че имаме един резерв от неактивирана работна сила, която като че ли в един момент няма какво да прави или че ние не сме я таргитирали правилно. Но всички тези програми са насочени точно нататък – да бъде таргитирана, да бъде приведена в готовност за действие и да бъде по-функционална. Но въпросът остава открит. Адресират се по някакъв начин, с опит да се изгради тази система за наблюдение точно на необходимостта на пазара на труда от труд с определени характеристики.
Този процес е в ход, ще бъде изграждана такава система и ще видим какви резултати ще даде.
По отношение на въпроса за това откъде тръгваме, през къде минаваме и докъде стигаме, разбира се, една стратегия или, както казах, в случая Националната програма за реформи затова е разделена на краткосрочни и дългосрочни мерки. Краткосрочните мерки наистина са насочени да адресират най-конюнктурните, най-големите затруднения и предизвикателства, които виждаме в момента, от гледна точка на запазването на стабилността на икономиката, от гледна точка на поддържането на икономическа активност, която, както знаем всички, през следващата година няма как да бъде на нивото на икономическата активност, която наблюдаваме през последните няколко години. Това е очевидно и няма как да бъде преодоляно поради най-различни причини, по-голямата част от които са от външен характер, поради глобалната финансово-икономическа криза.
Затова говорим за дългосрочните мерки, които, дали ще наречем икономика на знанието, дали ще наречем преход към производство на стоки с по-висока добавена стойност, дали ще наречем въвеждане на иновации, използване на научноизследователска и развойна дейност, дали ще наречем преход на икономиката към стоки, които са повече ориентирани, тоест така наречените търгуеми стоки, най-вече промишлени такива и нарастването им в общия брутен вътрешен продукт като принос в растежа и т.н., по какъвто и начин да наречем този преход и тази необходимост с дългосрочен характер, тя намира своята изява съответно с политиките, които провеждаме и в Националната програма за реформи.
Естествено, че ние ще минем през един етап на забавяне, за да можем по-късно, ако успеем да преструктурираме не само със самата програма, но и с действията на всички икономически агенти в българската икономика, това преструктурирането, което е необходимо на икономиката, за да може да се възползва от новия цикъл на нарастване, което ще се наблюдава в световната икономика, като се изживее тази криза. Затова ние трябва да търсим рационалността на индивидуално икономическо равнище в рационалното поведение на всеки икономически субект.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожа Радева иска нещо да добави.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Аз искам все пак да кажа в този формат, че считам следното. Това е една принципна забележка, която съм изразявала и по друг повод. Но един от най-големите недостатъци на нашия план на действие се състои именно в това, че той включва в себе си приемането на стратегии, национални планове и т.н. В крайна сметка и стратегията, и Националната програма за реформи не е нищо друго, освен един документ. Много по-важно е какво следва, какви действия следват от този документ.
Тоест трябва да се акцентира вниманието не на приемането на стратегия сама по себе си, а на действията, които следват от нея, и мерките, които следва да се предприемат.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Догодина ще ви поканим, за да отчетем какво е изпълнено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Нещо повече, дори смятам, че парламентът може да помогне за формулирането на конкретни индикатори, с които да се отчита степента на изпълнение на тези действия.
Иначе всичко звучи много добре и пожелателно, но в крайна сметка едва ли е резултатно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Добрева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз благодаря за въпросите. Неслучайно дадох повече възможност на колегата да се отчете. Изчаквах вие да зададете въпроси. Не за друго, а просто защото когато говорим за Лисабонската стратегия и въобще ситуирана България в съвременния свят, ние трябва все пак малко или повече да шифроваме какво означава Общество на знанието и успоредно с това да си даваме сметка къде се намираме.
Това, което госпожа Михайлова подчерта, е факт – функционална неграмотност и то доста висока.
Успоредно с това през последните 20 години е увеличена и реалната неграмотност. За съжаление цифрите, с които днес разполагаме и които притежаваме за реалната неграмотност, показват, че в следващите няколко години, може би пет или десет, вече този тип неграмотност ще бъде проблем на националната сигурност.
Неслучайно ние сме разписали – като казвам „разписали”, това означава вече резултат от нашите усилия, а не само декларация, която обявява някакви намерения. Ние говорим за училища „втори шанс”, чиято цел е да обхване този контингент, който за съжаление вече е на 29-30 години и има определено етнически характер. Той именно да има един по-различен шанс и за ограмотяване, и за работа. Това е една съвместна програма с министерството на труда и социалната политика, върху която работим.
Във връзка с това е и определения акцент, който през последните години също поставяме – това е акцентът върху професионалното образование. Искам да подчертая, че ефектът на образованието не идва мигновено, тоест той не е резултат на една или две-годишни действия. За съжаление онова, което вършим в сферата на образованието, е да наблюдаваме цял цикъл на ученици, тоест от първи до единадесети клас. Тогава вече за едно поколение можем да кажем: ето, там сгрешихме или там трябва да поправяме.
Нашето намерение за отделните реформи, независимо кой е политическият екип, неслучайно и Народното събрание беше включено в обсъждането, беше декларирано и прието от всички вас в Националната програма за развитие на училищното образование с 10-годишен период. Същата програма или същият документ, пак свързан се един по-широк времеви хоризонт, ще засяга и научните изследвания.
Защо? Както по проблемите за неграмотността, така и по проблемите за научните изследвания анализите не създават усещане за оптимизъм.
Само искам да кажа, че в началото на промените през 1989 година хората, които са заети с научна и развойна дейност в България – това не включва само научните организации, са 120 хиляди. В момента статистиката отчита 18 хиляди. Като си представим, че минат още пет години, половината от тях са над 55-60 години, лаская се от мисълта за 55, нищо лошо няма за възрастта, знаем какво ще стане.
Имаме един огромен проблем с привличането на младите хора към научна дейност и със средното поколение, което по една или по друга причина го няма. Не обсъждам причините.
От гледна точка на квалификацията на личността. В момента използваме всички възможности на Оперативна програма „Човешки ресурси”. Неслучайно пуснахме вече няколко схеми, те са вече в действие, за повишаване на квалификацията, било на учениците, чрез участие в различни ученически практики и допълнителни възможности и за професионална квалификация, и за сверка на теоретичното познание, и за специални програми за студенти във висшите училища.
Успоредно с това до края на годината ще пуснем и схема, която е директно насочена към висшето училище за допълнителна квалификация на преподавателите на висшите училища, най-вече езикови компетентности. Защото е парадоксално в Европейския съюз една огромна част от преподавателите да не могат нито един курс да подготвят на чужд език.
Освен това този пул предполага и допълнителна схема за развитие на уменията в използване на информационните технологии. Нямам предвид елементарните умения, а електронно съдържание на учебните програми.
В Стратегията за научни изследвания, разбира се, ще влезе и проблемът за кариерно развитие, и проблемът, който доц. Щерев посочи – за научните степени и научните звания.
Вижте, в такова общество живеем, което наистина е интересно. Но 37 са законопроектите, доколкото ние имаме информация, които отлежават в Народното събрание. Факт е, че последната концепция която относително, горе-долу обедини академичните общности, е концепт на акад. Кендеров. Но отново се оказа, че има една огромна част, която не приема определени положения. Така че ние имаме политическата готовност да внесем законопроект. Проблемът е, че когато дойде в Народното събрание, нещата някак си започват да отлежават и има различни становища по една или по друга кауза.
Затова нашият екип, екипът на Министерството на образованието и науката предпочете, имайки предвид, че от излизането на даден законопроект от институцията и преминаването през различните етапи ще срещне различен сблъсък на гледни точки, по тази причина ние организираме широки обсъждания. Но имаме намерението Стратегията за научни изследвания задължително след Министерския съвет да бъде предоставена на Народното събрание, така, както изисква и Законът за стимулиране на научните изследвания, там да обсъдим за и против новия законопроект за научните степени и звания. И живот и здраве, ако вие имате волята, този Закон за научните степени и звания най-накрая да стане факт.
Разбира се, че от гледна точка на финансирането този модел, по който в момента се финансират държавните висши училища, е остарял, категорично остарял. Няма как 37 висши държавни училища да бъдат финансирани по един и същи начин. Но неслучайно започнах със Стратегията за научните изследвания, защото този модел е характерен и в момента в Европейския съюз, висшите училища да бъдат финансирани за научна дейност.
Готова съм да отговоря и на други въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Една реплика от госпожа Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Разсъждавам чисто национално. Ако ние приемем, че проблемите в образованието са в основата – и аз съм убедена в това, на почти всичките ни останали проблеми – демографски срив, безработица, миграция на мозъците на България, вторична или функционална неграмотност, позволявам си да го кажа ,защото емоционално ме провокирахте. Аз съм абсолютно убедена, че тази стратегия трябва да бъде за следващите, да кажем, десет години. Който и да бъде в управлението на България, той трябва да следва някаква национална стратегия за реформа на образованието. И то трябва да се разглежда пакетно. Защото тук е и висшето, и средното образование, и темата за научните изследвания.
При мен дойдоха хора от БАН – 300 лв. са заплатите в БАН. Кой е този млад човек, който ще привлечете в БАН да прави научни изследвания за 300 лв.!
И много е права госпожа Радева. Всичко това, което казахте, е прекрасно. Въпросът е какво се случва. Защото ако програмите не са обезпечени финансово, ако няма наистина политическа воля и то независимо от партийната окраска на когото и да било тази воля да се следва неотлъчно, всичките тези добри намерения ще доведат отново до нулеви резултати.
Господин председател, понеже все пак ние тук ни водите, аз мисля, че Комисията по европейските въпроси може наистина да излезе с предложение образованието да се превърне в един национален приоритет. Защото какво по-добро от това в резултат на тази национална стратегия, която ние гледаме, да се наложи идеята за това да се гледа от Народното събрание – те казват, че там има проблем, да се предложи такава национална стратегия, да се обсъди тази национална стратегия не само по линия на Европейския съюз, а изобщо за образованието и да се скрепи с национален консенсус.
В крайна сметка всички имаме деца, утре, както Вие казвате – внуци и т.н. всички ще учим до края на живота си. Аз се шегувам, обаче работата е наистина много сериозна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако така ще играем на реплики...
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз го казвам съвсем добронамерено.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: За мен базисният проблем на нашата страна е, че ние трябва да си определим националната цел като страна – членка на Европейския съюз.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Ето една национална цел.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Защото 18 години беше някак си лесно. Дали е цел, дали е средство – определихме го, борихме се. Но станахме членове. А сега какво искаме да правим?
Грубо казано, имаме три варианта.
Първи вариант: стоим на дъното, преразпределяме фондовете, правим 200 богати фамилии, кърпим стандарт и качество на живот.
Втори вариант: минаваме на страната на европейските страни – инвестираме в условия за бизнеса, правим инфраструктура, по някакъв начин вдигаме стандарта и качеството на живота.
И някакъв амбициозен вариант: в първите десет. Тогава вече инвестираме в образование, във високи технологии, в информационно общество, в еди-какво си.
Но без да си определим тази цел трудно можем да правим политики.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз за това пледирам – да си определим тази цел.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако ще правим образованието цел, значи се спираме на първия вариант за развитието на страната. Имаме консенсус между политическите сили – тогава правим някакъв национален план, който ще реализира тази национална цел. Защото отговорът на въпроса каква държава ще имаме, каква икономика ще правим, каква социална политика и колко ще остава за духовната сфера, в крайна сметка зависи от това: каква ни е целта?
Госпожа Радева иска думата за реплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Аз по-скоро искам да допълня изказването на госпожа Добрева дори очаквах, че тя ще засегне темата за обединяване на научни изследвания и иновационния фонд. Това е един въпрос, който в някаква степен вече бюджетно е решен. По принцип аз адмирирам този тип обединение, тъй като смятам, че наистина трябва финансовият ресурс да се централизира, стига обаче въз основа на тази централизация да се концентрират и реални политики.
Има много голяма опасност това обединение дори да не се получи и да се загуби в рамките на едни много сложни ведомствени търкания, стремеж за спазване на специфични ведомствени периметри, които всеки счита за особено важни.
По-важно е не това кой ще управлява този фонд и дори не трябва въобще да се концентрираме върху този въпрос, въпреки че Министерството на образованието безспорно счита, че това са те. Много по-важно е каква ще бъде насочеността на средствата и какви политики ще се правят чрез този фонд. Ако акцентът на този фонд не е бизнеса, не е практически ориентирани научни изследвани, комерсиализация на научните изследвания спрямо необходимостта на бизнеса, просто този тип действия няма да подпомогне поне пряко реализирането на лисабонските ни цели. Защото това е страшна липса в момента и базисен проблем за технологична модернизация и иновативна политика на българските фирми. Ние не можем абстрактно да се занимаваме с научни изследвания и подпомагане на развитието на науката изобщо. Или поне ако го правим, нека това да бъде в по-ограничени размери спрямо реалните финансови възможности на нашата държава.
Но този фонд, обединявайки този финансов ресурс, дано да може да се фокусира действително върху нуждите на българския бизнес от иновативна политика.
МЛАДЕН ЦЕРВЕНЯКОВ: Изцяло съм съгласен с госпожа Радева.
Аз мисля, че е ясен въпросът. Давам думата на госпожа Добрева да финализира нашите обсъждания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАНЯ ДОБРЕВА: Аз само искам съвсем набързо да допълня госпожа Радева и да разсея нейните опасения. Защото за този фонд вече има решение, той ще бъде към министър-председателя.
Заедно с това искам да припомня на уважаемите народни представители, че България е на последно място по иновации, което означава, че малките и средни фирми в България нямат този европейски интерес към стимулиране на научните изследвания. Това означава, че ние трябва да осъществим връзката между онова, което се върши в публичните научни организации и онова, което може на практика да се реализира.
Напълно споделям това, което каза госпожа Михайлова и което и Вие, уважаеми господин председател, загатнахте, за това – и това е естествено, - образованието и научните изследвания да са следващата национална цел на Република България.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, понеже изчерпихме кръга от въпроси, предлагам да приключим нашите обсъждания.
Това е първо представяне в рамките на българския парламент на Националната програма за реформи на Република България за периода 2008 – 2010 година в изпълнение на обновената Лисабонска стратегия. Мисля, че подобаващото й място беше пред Комисията по европейските въпроси.
Естествено най-важното е това, което каза госпожа Радева – не е важно какви документи приемаме, а това, което реално се случва в обществото.
Затова, независимо от това кой ще бъде в следващото Народно събрание, мисля, че е задължение на тази комисия след една година да проследи как е реализирана тази програма в първата й година от нейното прилагане.
Приключваме това първо обсъждане.
Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Младен Червеняков)