П Р О Т О К О Л

№ 114

На 15 януари 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на приоритетите на чешкото председателство на Съвета на Европейския съюз от посланика на Чешката република в България – Н. Пр. г-н Мартин Клепетко.
2. Разглеждане на Законодателната и работна програма на Европейската комисия за 2009 година и определяне на проектите за актовете на Европейския съюз, които да се предложат за включване в проверката на КОСАК относно прилагането на принципа за субсидиарност.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-97/9.122.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-2008 г. за кредитните институции, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на:
- проект за решение № 954-02-1/8.01.2009 година за задължаване на Министерския съвет да осъществи процедури за включване в работен режим на І, ІІ, ІІІ и ІV реактори на АЕЦ „Козлодуй” , внесен от Волен Сидеров и група народни представители;
- проект за решение № 954-02-2/12.01.2009 година правителството на Република България да предприеме всички необходими действия пред Европейската комисия с цел рестартиране на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй и да започне своевременни действия за техническа подготовка на блоковете и получаване на лиценз от Агенцията за ядрено регулиране – внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители;
- проект за решение № 954-02-3/12.01.2009 година във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването на доставките на природен газ от Русия, внесен от Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев.

На заседанието присъстваха: Н. Пр. г-н Мартин Клепетко – посланик на Чешката република в България, Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, Яна Пальова – директор на дирекция „Държавно съкровище” в Министерство на финансите.

Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.


МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси, първо за настоящата година.
Разрешете ми да ползвам случая да честитя на всички Новата година, да пожелая преди всичко здраве.
Преминаваме към дневния ред на днешното заседание. Предвидили сме пет точки за днешното заседание. Дневният ред ви е раздаден предварително. Има ли предложения за други точки? – Няма.
Който е съгласен да приемем така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА ЧЕШКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ ПОСЛАНИКА НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА В БЪЛГАРИЯ – Н. ПР. Г-Н МАРТИН КЛЕПЕТКО.
Доста чухме за чешкото председателство и в края на миналата година, и в началото на тази година, за нейното мото „Европа без граници”, за трите основни приоритета. Съзнаваме, че председателството започна трудно, с две сериозни кризи – едната в Близкия Изток, от външнополитическо естество, другата от енергийно естество, все касаещи два от основните приоритети, които чешкото председателство постави.
И така, преминаваме към изслушване на Н. Пр. господин Клепетко. Заповядайте. Имате думата да представите чешките приоритети по време на първото председателство на Чешката Република на Европейския съюз.
Н. ПР. МАРТИН КЛЕПЕТКО: Благодаря, господин председател. Добър ден на всички дами и господа народни представители в залата. Голяма чест за мен е да мога да ви представя приоритетите на Чешкото председателство.
Аз вече започнах с една серия на представяне. Знам, че има много хора, много институции, които се интересуват от тези неща. Вие сигурно вече по принцип сте запознати какви ще бъдат основните приоритети на Чешкото председателство. Те са публикувани преди началото на самото председателство.
Така че аз мисля, че няма смисъл тук да чета някакъв дълъг документ, а ще поговоря за някакви основни приоритети, основни точки от тази програма. И ако имате интерес, може да поговорим за някои от темите. Готов съм да отговоря на вашите въпроси, ако ще има такива.
Мисля, че за мен и за вас сега е добре, че мога да говоря на български език. Аз бях готов да представя приоритетите на английски език, но за съжаление моят колега от Швеция, която ще превземе председателството след нас, не можа да дойде днес. Затова няма смисъл да говорим на английски език, можем да говорим на български език. Вие ще ме извините, ако правя някакви грешки. Надявам се, че ще ме разберете, когато няма да бъде всичко перфектно.
Основните теми на Чешкото председателство.
Господин Червеняков вече спомена мотото на председателството. Аз бих казал само, че с това мото ние имаме малко проблем. Вие казахте, че мотото ни е „Европа без граници”. Ние го направихме в оригинала „Европа без бариери”, което е малко по-широко от „граници”.
Беше ми казано, че на български думата „бариери” не се разбира толкова добре. Затова новинарите се възползват по-често от думата „граници”. Но границите са малко по-тесни, границите са нещо, което е съвсем природно, което няма толкова смисъл.
Когато започнахме с планиране на председателството, а това е от две години, от началото говорихме за „бариери”, защото под „бариери” ние разбираме нещо, което е изкуствено, нещо, което не би трябвало да има между нас. Тези бариери не са само физически като някакви пречки или бариери на улиците. Тези бариери са също така и психически, бариери при движението на хора и т.н.
Затова аз настоявам да говоря винаги за бариери, когато говоря за основното мото на Чешкото председателство.
Забелязахме всички, че Чешкото председателство започна в много труден период. Това не беше нещо неочаквано. Всички знаем за икономическата криза, която продължава. Засега няма новини, че тя ще свърши в кратък период.
Освен това в първите дни на нашето председателство избухнаха две кризи. Трудно е да кажа коя от тях е по-голяма. Разбира се, за България и за Източна Европа е много трудна кризата с газа. Но същото така кризата в Газа, в Близкия Изток е много важна криза за външната политика на Европейския съюз и ние трябва да решаваме или да се опитваме да решаваме, или да допринесем за решаването на тази криза.
Основните точки на нашата програма са трите букви „Е”: Економиката, която е един от приоритетите, второ, Енергетиката.
Когато планирахме тези приоритети, не знаехме, че това ще бъде толкова актуално в този момент. Но се оказа, че нещо беше във въздуха, не мога да кажа, че знаехме, че това ще се случи.
Третото „Е” е Европа и светът, понякога го наричаме Външни отношения на Европейския съюз.
Още искам да спомена, че сега сме в един период, когато имаме няколко юбилеи, които са важни за Европейския съюз.
На 1 май тази година ще се навършат точно пет години, откакто Чехия заедно с още 9 страни от Източна Европа стана членка на Европейския съюз. Това е много важен юбилей за нас.
Също така много важен юбилей е 20 години от падането на желязната завеса. Това ще го споменем през есента. Без да падне тази завеса, първо, аз не бих бил тук, не бих могъл да стана дипломат. Не бихме могли да бъдем в едно такова обкръжение, наречено Европейски съюз, в който сме днес и двете страни.
Промените, които станаха в нашите общества, са толкова големи, че мисля, че няма смисъл да се съмняваме във важността на този юбилей. Освен това се навършват 30 години от първите преки избори за Европейски парламент, също така 60 години от създаването на НАТО. Значи тази година с тази деветка накрая е доста важна година.
Да се върна към темите на Чешкото председателство.
Икономиката. Разбира се, най-важното за нас е да потърсим консенсус за решаването на икономическата криза. Това ще бъде много трудно. Знаете, че няма единна позиция в рамките на Европейския съюз. Не само Европейският съюз може да решава тази криза. Тук има много повече играчи – дали това са големи сили като Съединените щати или групи страни като Г-8, Г-20, световни организации – сега не мога да привеждам директно всички.
Така че ролята на председателството ще бъде да търси общи точки, общи подходи към решаването на тази криза.
Позицията на Чешкото председателство е да намерим такива решения, които няма да означават повече регулации, повече защитни мерки. Това е нещо, на което ние ще се противим. Не бихме искали да постъпваме в тази посока. Знаете, че има обратни становища. Сигурно и тук няма да бъде лесно да се намери едно общо решение.
Много ще се борим за въвеждане на по-големи свободи на вътрешния пазар в Европейския съюз. Всичките тези свободи са наши приоритети, не само като председателстващи Европейския съюз, но общо нашите приоритети в Европейския съюз.
България много добре познава това. Вие имате още много от тези бариери, които правят разлики между някои стари и някои нови страни – членки на Европейския съюз. Според нас би трябвало това да се премахне напълно.
Когато говоря за бариери, тези бариери съществуват и във външните отношения, във външната търговия на Европейския съюз. Също така тук има намерения, има гласове, които биха искали да се затвори пазара, с тази мярка да се постигне развитие на европейската икономика. Ние сме на абсолютно друго мнение. Ние бихме искали по възможност повече да се отвори европейският пазар. Защото без конкурентноспособността на европейските икономики ние няма да преживеем в тази голяма конкуренция, която ни очаква от големите страни, от все по-мощни страни като Китай, Индия, Бразилия, които ще са много важни играчи в бъдещето. За да сме конкурентни на тези страни, ние трябва да намерим възможности само в себе си, не да се затваряме, а би трябвало да се постъпва в обратна посока.
Това е общо за икономиката.
За енергетиката. Изглежда, че това засега е най-важната точка от нашата програма. Надявах се, че когато ще говоря пред вас, вече ще бъде решено всичко. За съжаление не е така. Знаете, че въпреки вече с доста обещаващи договори между Европейската комисия и Русия и Украйна не се получи добре. В събота очакваме да има среща в Москва между правителствата на Русия и Украйна с представители на Европейската комисия и Чешкото председателство. Това няма да бъде среща на върха. От нас най-вероятно ще участва министърът на икономиката. Но това е още една надежда да се постигне решение.
Мисля, че всички разбираме, че няма смисъл да сме прекалено оптимистични. Това, което става днес, не дава много надежди да се постигне решение в кратък период. Бих искал да сме изненадани с позитивен резултат, разбира се.
Доста дълго вече говорихме за енергийната сигурност, сигурност на доставки, не само на газ, а и на други енергенти. Това е нещо, от което Европейският съюз се нуждае много.
Това, което се случва днес, показва, че зависимостта от един източник или от едно трасе е много опасна за всички. Затова трябва Европейският съюз да търси алтернативни решения, да се изграждат трасета, които ще свързват страни на Европейския съюз. Не говоря само за помощ от други страни ,но тя да е технически възможна.
Това, което днес виждаме в България, е, че България не е в състояние да приеме помощ от други държави, защото технически това няма как да стане. Значи тук липсва една връзка преди всичко между севера и юга. Но има и други трасета, които още не са готови, не само за газа, но и за електрическите мрежи, нефта и други неща.
С енергетиката пряко е свързана защитата на околната среда, която също е един от приоритетите на Чешкото председателство. Въпреки че някои мислят, че Чехия или някои представители на Чехия, която се противи на драстичните мерки, които веднага да ограничават вредни емисии, съпротивляваме се веднага да се въведе пазар на продаването на разрешенията, това не означава обаче, че сме против това да се подобрява климатът, да се решават тези въпроси.
Много е важно да уважаваме нашата икономика. Без да сме конкурентно способни, без нашите икономики да вървят добре няма да можем да конкурираме другите. Когато не сме конкурентни, тогава не можем да въведем някои от тези драстични мерки.
Мисля ,че тук ще се съгласим с вас, защото България е в позиция, когато не може да си позволи да въвежда такива стандарти, които се изискват от много по-развити страни от Западна Европа. Така че би трябвало да намерим тук някакво разумно решение.
Толкова за енергетиката.
Накрая, за външните отношения на Европейския съюз или Европа и света.
Тук имаме няколко инициативи. Най-важното, бих казал, с което Чешката република възнамерява да обогати Европейския съюз, е създаването на така нареченото източно партньорство. По този въпрос би трябвало да се състои среща на върха. Още не е прецизирано точно кога, но най-вероятно това ще стане през пролетта. Тогава трябва да се срещнат представителите на Съюза, най-вероятно под формата на тройка, и страни, които са съседи на Европейския съюз – това означава Беларус, Украйна и Молдова и трите страни от Кавказкия регион – Грузия, Азербайджан и Армения.
Трябва да имаме предвид, че тук много зависи как ще се решава кризата с газа. Ако не се решат отношенията с Украйна по енергийните въпроси, много трудно мога да си представя, че ще търсим някакво добро партньорство в рамките на този процес на източно партньорство.
Така че тук се задават някакви въпроси, които не можеха да са планирани преди.
Точка втора от тази тема е „Западните Балкани и процесът на разширяването на Европейския съюз”.
Чешката република винаги е казвала, че иска процесът на разширяване да продължи. Това сигурно никак няма да е лесно, защото сега има институционални проблеми. Тук става въпрос преди всичко за Лисабонския договор. Трябва да призная, че ние сме една от двете страни, които още не са ратифицирали Лисабонския договор, но очакваме това да стане в кратко време. Във възможно най-кратък период ще се съгласим за бъдещото членство в Европейския съюз на Хърватия.
Мисля, че тук няма никакъв спор, освен между Хърватия и Словения. Дори чух някакво предложение, че Чешкото председателство би трябвало да се заеме с решаването на тази криза между двете страни. Но аз не мога да кажа как ще го направим, след като не успяват страни като Италия. Много е сентизивен проблемът.
Въпросът стои и за останалите страни от Западните Балкани. Преди всичко те би трябвало да имат ясни перспективи за членството, да имаме някакви критерии. Тези страни би трябвало ясно да знаят какво да направят и да имат ясна перспектива за членството.
Това касае и Турция. Турция е една страна, която доста дълго време вече чака за членство в Европейския съюз. Перспективите за Турция все още засега са много неясни.
Заради това ние ще настояваме, ако е възможно, да се поставят тези критерии, да са ясни за всички, които ще се интересуват от членството.
И последното, но не на последно място, са транслатлантическите отношения. Много ще бъде важно какви отношения ще създадем с новата американска администрация, която ще встъпи в длъжност след една седмица. Ние като председателство ще организираме първата среща на върха между Европейския съюз и Съединените американски щати.
Ние сме много важни партньори не само по икономика, но също така и в областта на сигурността. Съединените щати като най-важен член на НАТО винаги трябва да останат важен партньор на нас. Ние не можем да ги изоставим от нашите приоритети.
Забравих да кажа нещо за Близкия Изток, една област, където Европейският съюз също се ангажира много силно. Сега е малко трудно, защото сме в ситуация, когато в Съединените щати едната администрация вече си отива, а втората още я няма. Мисля, че всички сега чакат каква ще бъде ролята на президента Обама, с какво той ще дойде. Тук става въпрос не само за отношението към конфликта в Близкия Изток между Израел и палестинците, а също така и отношението към Иран, който се оказва все по-голям играч. Има големи перспективи в Иран, но има и големи опасности, които трябва да имаме предвид в отношенията си с този регион.
Съвсем накрая трябва да кажа, че приоритетите на чешкото председателство не са само наши приоритети, те са приоритети на тричленното 18-месечно председателство заедно с Франция и Швеция. Основен документ беше подписан вече през пролетта на миналата година.
Ние разработихме някои точки, поставихме повече или по-малко акцента върху някои точки от тази програма. Но тя е обща. Ние не можем да измислим нещо, което няма да е в съгласие с тази 18-месечна програма.
Благодаря ви много. Ако има въпроси, аз ще отговоря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да благодарим на господин посланика за неговото изложение и да преминем към обсъждане на темата.
Ще използвам правото си на председателстващ това заседание да задам първите въпроси.
По отношение на първия приоритет, господин посланик, – преодоляването на икономическата криза и взимането на мерки от съответните страни – членки на Европейския съюз и Европейския съюз като цяло. Вие обявихте една специфика на Чешкото председателство – ограничаване на регулациите и държавната намеса. Това до голяма степен се различава от тази политика, която водеше Френското председателство по времето на председателството на Франция.
Независимо от това, че и в Чехия има дясно управление, и френският президент е представител на десницата, виждаме, че редица европейски страни, в това число и Германия, преди няколко дни обявиха поредния план от 50 милиарда евро за подпомагане на икономиката и преодоляване на икономическата криза.
Общоизвестно е, че този неолиберален модел, който господстваше доскоро в нашите страни, е една от причините за тази криза, която първо беше финансова, а сега вече е икономическа.
Считате ли, че именно този акцент за повече пазар, за премахване на протекционизма, държавната намеса, регулациите ще ни доведе до по-бързо преодоляване на кризата по времето на Чешкото председателство?
По отношение на втория приоритет - енергетиката. Вие споменахте, че ще насърчавате алтернативните възможности както на източници, така и на трасета. За България са особено важни двата проекта – първият е НАБУКО, вторият е „Южен поток”.
Дотолкова, доколкото НАБУКО е и европейски проект, какво считате, че би могло по време на Чешкото председателство да се направи за активизирането на този проект, който за съжалени тъпче на едно място от доста време?
В тази връзка Вие споменахте и развитието на междусистемните връзки между страните – членки на Европейския съюз, дотолкова, доколкото трябва да се помага в условията на криза, така, както изисква Директива № 67 от 2004 година.
За нас е изключително важно изграждането на връзката между Димитровград и Комотини с енергийната система на Гърция и може би три възможни връзки с Румъния, които са: Силистра – Калараш, Оряхово – Бекет и Видин – Калафат.
Считате ли, че би могло да се потърсят възможности за финансиране на някои от тези проекти от страна на Европейския съюз в рамките на тези 5 млрд. евро, които се предвиждат за преодоляването на енергийната криза?
По отношение на третия приоритет. Ние изцяло подкрепяме и особено ни е приятно като балканска страна да чуем, че в приоритетите на Чешкото председателство е развитието и ускоряването на процеса на разширяване със страните от Западните Балкани. Това е трайна позиция на нашата страна и ние винаги сме изразявали подкрепата си на разширяването със страните от Западните Балкани, в това число и с Турция.
Безспорно подкрепа заслужава и развитието на отношенията в източно направление. Мене малко ме учуди споменаването на Беларус заедно с Украйна, Молдова и трите страни – Грузия, Армения и Азербайджан. Считате ли, че ще се създават такива обективни предпоставки за включването на Беларус в този процес?
За мене е особено важно някак си пропускането на Русия в този трети приоритет. Това означава ли промяна на курса, който беше следван по времето на Френското председателство, тъй като там на отношенията с Русия беше отделено достатъчно пространно място?
Струва ми се, че особено в сегашната ситуация с газа показва, че ние не би следвало като Европейски съюз да игнорираме или да поставяме на заден план тези отношения, наред, разбира се, с развитието на трансатлантическите отношения, тази нова точка – развитието на отношенията с Канада, наред със Съединените щати, което безспорно заслужава подкрепа.
На последно място, моят въпрос е свързан с бъдещето на Лисабонския договор. Ясно е, че след даването на зелена светлина от страна на Чешкия конституционен съд няма пречки за ратифицирането на договора от Горната Камара. Но президентът Вацлав Клаус изрази едно становище, че би подписал този договор за ратификация евентуално след втория референдум в Ирландия.
Как считате, че ще се развият отношенията? Защото ние като страна – членка на Европейския съюз винаги сме изразявали позиция, че процесът на ратификацията не бива да спира в нито един момент. И колкото повече страни ратифицират Договора от Лисабон, толкова по-силна ще бъде подкрепата за неговото бъдеще. Ние винаги сме го разглеждали като минималния компромис за институционални промени в Европейския съюз и от наша гледна точка, засилване ролята на националните парламенти. Така че сме пряко заинтересовани от продължаване на този процес за ратификацията на Лисабонския договор.
Как предпочитате, господин посланик, да се натрупат повече въпроси, на които Вие да отговорите, или да отговаряте на всеки един въпрос?
Н. Пр. МАРТИН КЛЕПЕТКО: Сега имам четири въпроса.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тогава да отговорите на поставените досега въпроси, а след това ще продължим с поставянето на нов цикъл въпроси.
Н. Пр. МАРТИН КЛЕПЕТКО: По-добре да отговоря сега на тези четири въпроса, а след това може да се натрупат повече.
По въпроса за регулацията или дерегулацията, дали това е начинът за решаването на кризата.
Разбира се, има различни позиции по този въпрос и вероятно няма да се съгласят всички, няма да намерят един подход. Дори не бих казал, че Чехия има единна позиция по този въпрос. Известно е, че опозицията в парламента, която понякога е по-силна от коалицията, понякога е обратно, при нас е малко странна ситуацията, не споделя тази позиция, че би трябвало да се върви в посока на дерегулации.
Сега може да се спори какво е това, което доведе до тази криза. Но има гласове, които казват, че това точно бяха различни форми на регулация, които направиха ситуацията такава, че някакви фирми са третирани по-добре от други, че всички нямаха същия достъп до свободния пазар, че това беше моментът, който доведе до кризата.
Някои икономисти, не само президентът Клаус, който е много добре запознат с тези идеи, казват, че доста дългата историята на икономическата теория доказва, че никоя регулация не води до добри резултати, че много по-полезно и много по-здравословно за пазара е свободната среда.
Сигурно ще има много интересни дискусии по този въпрос. Аз веднага казах, че очаквам, че това ще бъде много трудно, много трудно ще се търси и намира консенсус.
Това, което презентирах, е, че Чешката република в лицето на сегашното правителство ще настоява да се намери решение в рамките на дерегулации. Дали накрая това ще бъде позиция на целия Европейски съюз, това не мога да кажа. Възможно е да бъде обратното. Тогава ние като председателстващи винаги трябва да спазваме консенсуса. Не може на някого да кажем, че нашата позиция е такава и така ще бъде.
Ако страните се съгласят, че решението е при по-големи държавни намеси в икономиката, тогава не ни остава нищо друго, освен да го приемем.
Това не беше точно отговорът на Вашия въпрос. Но аз трябва да призная, че не съм специалист по икономика и по теория на икономиката. Сигурно би било много по-полезно да говорите с някой, който е специалист по тези въпроси. Аз мога само да кажа това, което има в програмата ни.
За алтернативни източници и трасета на енергетиката.
НАБУКО остава приоритет на Европейския съюз. Но Вие казахте точно, че много се говори за тези приоритети, но в последните години не се направи много. Аз съм убеден, че точно тази криза ще провокира реакция в Европейския съюз. Онези, които досега не са смятали, че бързо трябва да се направи нещо, сега сигурно го разбират.
НАБУКО е много важен проект от тази гледна точка, че той предлага не само алтернативно трасе, но и алтернативен източник. Но има още много проблеми с доставчиците на газ за НАБУКО.
България тук свърши много работа, защото си намери своята част за участие в проекта. Но общо НАБУКО засега е само теоретически проект, без да е решен проблема с газа. А тук трябва да постъпваме много по-бързо, отколкото го правихме досега.
За „Южен поток”. Мисля, че той ще стане сега много по-интересен за Европейския съюз. Досега се смяташе, че той не е някаква голяма алтернатива на това, което имахме. Но кризата с доставките през Украйна мисля, че дадоха повод на всички да се търсят алтернативни трасета за руския газ за Европа.
Сега ще имаме няколко срещи. Първата ще бъде на 27 януари в Будапеща.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще има среща в Русия.
Н. Пр. МАРТИН КЛЕПЕТКО: Да. Но тя няма да решава тези европейски проекти.
Срещата за европейския проект за газа е планирана от дълго време – това ще бъде срещата в Будапеща. След това ще планираме втората среща, която би трябвало да бъде срещата, която е инициатива на Чешкото председателство, която се нарича „Южен коридор”. Засега датата е планирана за 7 май. Това означава ,че преди това ще се осъществи срещата, която е планирана по инициатива на България.
Срещи ще има. Остава да има конкретни резултати.
Бих казал, че точно тази криза ще провокира много по-активен подход към този проблем. Мисля, че това може да е една от точките, когато можем да кажем, че лошото може да донесе нещо добро.
За тези 5 млрд. евро от европейските пари за подпомагане на инфраструктурни проекти. Когато първия път говориха по телефона премиерите Тополанек и Станишев, Тополанек спомена, че ще предложим една част от тези пари България да получи за изграждането на тези много нужни проекти. Това е съвсем ясно. България днес се намира в много лоша позиция и трябва възможно по-скоро да се намери някакъв изход от ситуацията.
Ние сигурно ще подкрепим искането на България да има пари от тази сума.
За Беларус като страна – партньор в Източното партньорство.
На нас ни е известно, че режимът в Беларус е проблематичен днес. Също така виждаме, че пак има някакво развитие, което е в позитивна посока в последно време. Би трябвало Европейският съюз да покаже на Беларус и на алтернативните потоци в политиката на Беларус, че има шанс за тях да са партньори на Европейския съюз, да не се чувстват отрязани, изолирани.
Това сигурно не е добре. В исторически план никога, когато се опитваме да изолираме някаква страна, това не води до резултат. Така че много по-добре е да се води конструктивен диалог с Беларус. Беларус не може да бъде избегната. Тя е съсед на Европейския съюз и трябва да бъде включена в партньорството.
Да се изпусне Русия от това партньорство. Когато говорим за Източно партньорство, тук става въпрос за политически процес - процеса за потенциално членство на тези страни или в Европейския съюз или в някакво придружено членство, или специални отношения с Европейския съюз. Ясно е, че още дълго време, без някакви основни промени в Русия, тя няма да се съгласи с това тя да е такъв партньор на Европейския съюз. Не искам да кажа завинаги, но Русия още дълго ще остане конкурент на Европейския съюз.
Мисля, че това е основното обяснение защо Русия не е включена в този процес.
Това обаче не означава, че не искаме да имаме добри отношения с Русия. Ние ще продължаваме да работим с Русия по договора за партньорство. Всички в Европа разбират, че Русия ще остане един от най-важните партньори. Но вероятно няма смисъл да смятаме Русия за перспективна страна – членка на Европейския съюз. Това още е много далеч.
И последно, за Лисабонския договор. Истина е, че президентът Клаус каза, че той е готов да подпише Лисабонския договор, ако има позитивен изход от референдума в Ирландия. Аз не бих искал да спекулирам дали това може да се промени. Първо трябва да направим първите две стъпки – ратификация от двете камари на Чешкия парламент. Бих казал, че това ще има позитивен резултат. Не мога да го кажа със сигурност, но изглежда, че ще има воля да се приеме договорът от двете камари.
След това остава президентът. Ако договорът бъде приет от парламента, аз мисля, че той няма да иска да остане изолиран.
Това аз бих го разбрал като позиция в този момент. Но мисля, че той няма намерение Чехия да остане изолирана от целия Европейски съюз. Затова се възползва от тази възможност, че още нямаме резултат от Ирландия. Въпросът сега е кога ще се състои референдумът в Ирландия. Най-вероятно това няма да стане по време на Чешкото председателство. Така че все още трябва да почакаме с решаването на тази институционална криза.
Ние ще трябва да подготвяме избори за Европейския парламент, трябва да се говори за това как ще изглежда Европейската комисия. Ще има някакво междинно време между изборите и периода, когато очакваме, че ще бъде приет Договорът от Лисабон. Така че пак няма да бъде лесно, без да имаме резултат от ратификацията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата за въпроси, колеги.
ЧЕТИН КАЗАК: Първият ми въпрос беше именно дали Чехия има достатъчно политическа воля за ратификация на Лисабонския договор, но Вие отговорихте на въпроса на председателя на комисията.
Вторият въпрос, който исках да задам, е следният. Вие засегнахте проблема и подчертахте, че България е една от страните, която е най-засегната или може би е страната, която е най-засегната от сегашната газова криза. Но има още една страна, която е ваш непосредствен съсед и много близко исторически свързана с Чехия – това е Словакия. Вие споменахте за обещанието, което е дал чешкият министър-председател Тополанек на нашия премиер.
Искам да попитам следното. Във връзка с последиците от тази криза и трудностите, които среща и България, и Словакия, всички ние станахме свидетели за това какво направи Словакия – тя обяви едностранно, че иска да отвори отново затворената централа в Бохумице, а след острата реакция на Европейската комисия се отказа. Включително днес нашата комисия предстои да разгледа проекти за решение, които в една или друга степен целят в определен момент, ако условията станат такива, че стане наложително да се включат отново в действие някои от спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”, дали Чешкото председателство ще прояви съответното разбиране и ще способства за един подход на разбиране и на вникване в ситуацията и прилагане на практика принципа на солидарност между държавите, тогава, когато някои от тях се сблъскват с такива сериозни трудности?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю. Ваше Превъзходителство! Бих искал да задам един въпрос, пак свързан с Лисабонския договор, тъй като е важно дали той ще бъде окончателно ратифициран преди изборите за Европейски парламент или не. Тъй като от това зависи и броят на депутатските места в Европейския парламент, които съответните страни ще получат. Това засяга и България включително. Този аспект е важен по отношение на времето за ратификация и кога това може да се случи.
Вторият ми въпрос, който беше засегнат вече от председателя на комисията, е свързан с енергийната независимост на Европейския съюз, с общата енергийна политика и по-специално търсенето не само на диверсификация на трасетата, но и на диверсификация на източници за снабдяване с газ, и не само с газ, за да може да се постигне енергийна независимост.
В тази връзка ще бъде ли разгледано по времето на вашето председателство евентуалното свързване на нашата енергийна система с тази на Западна Европа, както някои държави като Унгария например имат? Те имат възможности да получават от Северно море и от другаде газ, каквато възможност ние нямаме.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Дори Сърбия получава.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Не е много далечна дистанцията от България, така че това е постижимо.
И второ, находището в Катар. Никой в момента не разглежда възможностите газопроводът НАБУКО да има южно крило. В скоби само ще напомня, че Набуко е името на цар на Вавилон. А Вавилон се намира доста по на юг от газопровода НАБУКО. А катарското находище е едно от най-големите в света и то е с голям потенциал.
Следващият ми въпрос е свързан с това какви действия ще има вашето председателство за отбелязване на 20-годишнината от падането на желязната завеса. За България това е също важна дата, тъй като това беше началото на демократизацията и на нашата страна и е важно да знаем дали Чешкото председателство ще инициира специални събития, свързани с отбелязването на тази дата и какви.
Последният ми въпрос е донякъде свързан с питането на господин Казак. Той засяга и чл.36, ал. 2 от нашия договор за присъединяване към Европейския съюз, в който се казва, че при възникнала критична ситуация по искане на българското правителство Европейската комисия може да прецени различни мерки, за да се подпомогне нашата икономика при тази критична ситуация, която може да се развие, ако България продължава да не получава газ. Въпросът е, че това може да бъде само за две седмици в рамките само на тази година – 2009. Това не важи за следващата година. И за период, не по-дълъг от две седмици.
Имате ли вие предварителна готовност да предложите такива мерки или не?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Да дадем възможност на господин посланика да отговори на поставените въпроси.
Н. ПР. МАРТИН КЛЕПЕТКО: За кризата в Словакия. Да, трудно е да се каже коя от двете държави е повече засегната – дали България или Словакия. Те са в едно и също положение. Когато става дума за доставки, това се отнася 100 процента и за едната, и за другата страна.
Аз бих казал, че Словакия е малко по-добре, тъй като тя има възможност да приеме алтернативни доставки. Словакия получава газ от Чехия, получава течна газ от Полша с цистерни. Унгария също така има готовност да даде от своите резерви. Така че положението на Словакия е малко по-добро, отколкото в България.
Общото потребление на газ в Словакия е много пъти по-голямо, отколкото в България. Така че двете страни са в много трудно положение. Позицията на Европейската комисия е достатъчно ясна – че няма да позволи да се реактивират атомните реактори или поне единият от тях – в Ясловске Бохунице. Затова дойде тази оферта от Унгария да се използват техни резерви.
Много е трудно да се говори по тези теми. Знаете, че те са малко теми табу, те са нещо, което не може да се спомене. Когато говорите с Европейската комисия, веднага се смята, че е нещо, което не бива да се обсъжда. Ние бихме искали да допринесем за решаване на тези проблеми, поне да може да се говори по тези проблеми.
За нас атомната енергия е един от приоритетите. Ние разбираме, че от така наречените обновителни източници ние няма да покрием нашите нужди. Това е само една малка част от търсенето. Единственото решение, при днешните технологии, с които разполагаме, е само атомната енергия. И за нея трябва да се говори.
Това не означава, че всички реактори, които бяха спрени, са опасни. Ние знаем, че това е политическо решение – да бъдат затворени тези реактори. Дали в България, в Словакия, в Литва, е така. Ако има достатъчно гаранции, че те са безопасни, защо не ги отворят отново?
Аз не казвам, че ние ще дадем предложение отново да се отворят тези реактори. Но бихме искали да се отвори дискусия по тези теми, това да не се смята за нещо мръсно, за което не може да се говори.
По въпроса за Лисабонския договор – дали той ще бъде приет преди изборите за Европейски парламент. Аз мисля, че това няма да стане.
Документът на последния съвет на Европейския съюз от декември има вече някакви приложения, които вече говорят за възможностите за този междинен период. Защото е ясно ,че референдумът в Ирландия няма да се осъществи преди изборите за Европейския парламент. Значи това е въпросът, който трябва да се решава от следващото председателство. Не му завиждам – това ще бъде много труден въпрос. Но поне това е сигурно – че дотогава няма да бъде приет Лисабонският договор.
За енергийната политика на Европейския съюз – това е още един въпрос, по който през последните години много се говори и няма резултати. Ние се надяваме, че не само заради тази криза, но това беше приоритет за председателството ни още преди да възникне тази криза, да имаме конкретни резултати.
Дали източници като Катар ще бъдат включени в НАБУКО. Аз знам, че България водеше разговори с държавите от Арабския свят, с Египет. Оттогава вече се говори за възможности от доставки в тази посока. Технически не знам дали има планове за изграждане на газопровод от Персийския залив или от страна на Египет. Но вероятно това би трябвало да се направи.
Да се направи още един паралелен газопровод – мисля, че това е излишно и би било доста скъпо. Така че е съвсем естествено да се направи една отсечка, която ще доведе газ от този регион към НАБУКО.
Дали планираме нещо специално за 20-годишния юбилей от падането на желязната завеса. Не в рамките на чешкото председателство. Защото този юбилей ще празнуваме през есента, когато вече ще е завършило нашето председателство.
Но има поредица мероприятия, които ще се състоят в Чехия. Има и такива, които планираме на ниво Европейския съюз и на ниво на други страни от Източна Европа. Сега не мога да ви кажа конкретно за кои мероприятия става въпрос. Знам, че има много, че това не е някакво централно мероприятия. Ще има цяла серия, започвайки с конференции, с кръгли маси.
Ние тук в София ще правим няколко такива мероприятия, преди всичко в областта на културата. Но централно не мога да ви дам по-конкретен отговор.
Последният въпрос беше за изхода от кризата, дали ще има някакво продължение на финансова помощ за страните, които са засегнати. Аз мисля, че това още не е известно. Тези 5 млрд. евро са само за инфраструктурни проекти. Но все още не знаем какъв ще бъде резултатът от кризата, когато тя ще завърши, какви ще бъдат общите щети. За това сигурно ще се говори по време на нашето председателство. Но засега няма конкретни планове.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Само едно уточняване, господин председател. Аз отворих договора за нашето присъединяваме, аз го нося. Уточнихме, че периодът е 3 години след присъединяването, то влиза включително тази година и в 5-дневен срок от подаването, а не в 2-седмичен, както казах. В този срок Европейската комисия трябва да отговори на искането на нашето правителство, ако кризата е много сериозна, по какъв начин и с какви мерки ще ни помогне.
Н.ПР. МАРТИН КЛЕПЕТКО: За съжаление не мога да уточня това. Не съм запознат в детайли с тази проблематика.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, разрешете ми от ваше име да благодаря на негово превъзходителство посланик Клепетко за представяне на Чешкото председателство, за приоритетите на това председателство. Естествено е, че то започва в една трудна обстановка и за Европа, и за нашата страна. Чешкото председателство е изправено пред редица предизвикателства. Както виждате, всеки един от приоритетите е свързан с проблеми, с оживени дискусии и в рамките на Европейския съвет, и в рамките на Европейската комисия.
Ние съвсем искрено желаем успех. Надяваме се, че това първо председателство на Чешката република ще бъде успешно. От все сърце ви желаем този успех и ви пожелаваме приятна работа.
Н.ПР. МАРТИН КЛЕПЕТКО: Благодаря Ви много.
Искам накрая да Ви връча, господин председател, официалната вратовръзка на Чешкото председателство. (връчва подаръка.).

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-97/9.122.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта
Красимира Мартинова – заместник-министър
Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна”.
Давам думата на заместник-министър Мартинова да представи законопроекта, като се спре върху нашето становище, което е върху подкрепа на законопроекта. Ще Ви помоля, ако имате нещо изключително, с което да концентрирате вниманието на комисията, да го кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Няма нещо по-различно. Единственото, което ще кажа, е, че това изменение на закона е в отговор на постъпило предупредително писмо за евентуален инфрийджмънт срещу България, на което ние реагирахме много бързо. Това е последната мярка от поетите ангажименти. Ние считаме ,че с финализирането на тази мярка ще изчистим напълно всички проблеми, особено по отношение на твърдението, че регулаторният орган – Изпълнителната агенция „Железопътна администрация” не е самостоятелна и независима. Ние успяхме да го докажем чрез всички мерки.
Това е финалната мярка законодателно да се подчертае и чрез санкциите, които те имат право да налага.
Няма повече да отнемам вашето внимание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли становища, въпроси, мнения? – Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен, моля да подкрепи законопроекта с гласуване.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Яна Пальова – директор на Дирекция „Държавно съкровище”
Милена Бойкова – директор на Дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”
Диана Драгнева – Иванова – държавен експерт в Дирекция „Държавно юрисконсултство”.
От Комисията за финансов надзор
Апостол Апостолов – председател
Ралица Агайн – заместник-председател
Нина Колчакова – директор на Дирекция „Международно сътрудничество”
От Българската народна банка
Мирослава Димова – юрист в Дирекция „Правно обслужване и административна дейност” в Управление „Банков надзор”
Катерина Гигова – юрист в Дирекция „Правно обслужване и административна дейност” в Управление „Банков надзор”.
Давам думата на госпожа Пальова да представи законопроекта. Ще Ви помоля да се концентрираме върху нашето становище и по-специално тази бележка, която сме изразили в § ІІІ от това становище – приемате ли я, не я ли приемате, как считате да избегнем тази ситуация, която е създадена.
Имате думата.
ЯНА ПАЛЬОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции е в съответствие с поетите ангажименти на България за спазване на европейските директиви. Както и във вашето становище е обърнато внимание, са отразени всички изисквания, произтичащи от редица директиви.
По точка 3, разбира се, и във вашето становище е отбелязано, в съответствие с изисквания на ЕКОФИН са нанесени редица промени в закона, доклада на Световната банка, законопроекта за съответствие със Закона за пазарите и финансовите инструменти.
Направени са редица промени в Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на финансовите инструменти, Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Разбира се, ако имате въпроси, колегите ще отговорят.
Аз предлагам, тъй като цитирахте т. ІІІ във вашето становище, виждам, че това е в ресора на Комисията по финансов надзор и може би колегите ще вземат отношение по този въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Апостолов.
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители. Точка ІІІ касае една промяна в Закона за кредитните институции, която касае нашия Закон за Комисията за финансов надзор. Нашето разбиране е, че тя не противоречи по никакъв начин на законодателството, не е в изискване на европейска директива. Но за да можем ефективно да се присъединим към многостранния меморандум на Международната организация на регулаторите на ценни книжа, един достъп до банковата тайна за целите на проверките при изискване на наши контрагенти от чужбина, е необходимо. На този етап ние имаме добро сътрудничество с Българската народна банка и винаги сме работили съвместно с тях, което ще продължи. Но един такъв текст е необходим, за да може България да подпише този меморандум.
Това е целта на промяната – да се даде достъп на комисията, в случаите, когато разследва финансови злоупотреби, да има достъп до сметките, които са запазени с банкова тайна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някой друг от вносителите има ли желание да вземе думата? – Не виждам.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. – Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма. Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА И РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА 2009 ГОДИНА И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОЕКТИТЕ ЗА АКТОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, КОИТО ДА СЕ ПРЕДЛОЖАТ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОВЕРКАТА НА КОСАК ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПА ЗА СУБСИДИАРНОСТ.
Тези два акта са посочени на последната страница от нашето становище – Предложение за директива за намаляване на счетоводните тезиси за малкия бизнес и Предложение за рамково решение относно процедурите и правилата от наказателното производство.
Имате думата по проекта ни за становище и тези два акта, които предлагаме.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Колеги, по точката, която третира решенията вследствие на Лисабонската стратегия и за финансовите пазари на бъдещето. Не знам дали преводът е лош, но смисълът е много правилен - да се осигури прозрачност на финансовите пазари като добра база, за да не стига по-нататък до такава криза.
Друг е въпросът, че първата точка има и незаконодателните мерки.
Но мисля, че много по-голяма тежест и актуалност ще имаме, ако защитим. Това не се третира в решението. Дали можем да посочим само две?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Бихме могли и три. Няма проблем.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз предлагам точки 2 и 3 от програмата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Софиянски, само две съображения ще изкажа по отношение на това, което казахте. Обикновено досега всички предложения, които са правени от наша страна, са били включвани в преценката на КОСАК по линията на спазването на принципа на субсидиарност.
Както виждате, тези две наименования, които са включени, като Европейска рамка за възстановяване, включва и законодателни, и незаконодателни мерки. А втората, законодателните мерки предстои да се канализират.
Ние даваме главно становище по проектодирективи, които са готови и предстои да бъдат обсъдени на заседанията на КОСАК. Струва ми се, че и двете неща ние ще ги гледаме през тази година вътре в нашата комисия. И ние ще дадем нашето становище.
Знаете, че тази Годишна работна програма ние след това я разглеждаме и даваме становище по всеки един от актовете на Европейската комисия.
Затова сме предложили тези два акта – Директивата за обновяване на счетоводните тежести и за Рамковото решение относно процедурните правила, доколкото те фигурират като проекти за актове, по които може да се прецени. Но ако решите, може да го включим. Аз обаче не знам как ще спазваме принципа за субсидиарност за незаконодателните мерки.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Това е проблемът.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Кажете, господин Хаджиниколов.
ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: По точка 3 – това са важни актове, които ще бъдат разгледани. Тук става дума за субсидиарност, а това личи повече в такива актове като наказателно производство или счетоводни проблеми. Само за дискусиите, а не толкова за съдържанието.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз не споря по това нещо. Обаче включването в програмата ни дава възможност за една степен по-голяма интервенция или най-малкото за една степен по-голяма информираност. Това ми е логиката. Но няма да се запъна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще Ви кажа, господин Софиянски, какво ще бъде практическото решение – няма да бъдат приети от заседанието на КОСАК.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не, няма да се запъна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем предложението във вида, който ви е предложен, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма. Приема се.
Който е съгласен да подкрепим допълненията на господин Софиянски, моля да гласува. Гласували: за 8. Приемаме и допълненията на господин Софиянски.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА:
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 954-02-1/8.01.2009 ГОДИНА ЗА ЗАДЪЛЖАВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ОСЪЩЕСТВИ ПРОЦЕДУРИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В РАБОТЕН РЕЖИМ НА І, ІІ, ІІІ И ІV РЕАКТОРИ НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ” , ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ;
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 954-02-2/12.01.2009 ГОДИНА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ С ЦЕЛ РЕСТАРТИРАНЕ НА ТРЕТИ И ЧЕТВЪРТИ БЛОК НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ И ДА ЗАПОЧНЕ СВОЕВРЕМЕННИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ПОДГОТОВКА НА БЛОКОВЕТЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ ОТ АГЕНЦИЯТА ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ – ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ;
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 954-02-3/12.01.2009 ГОДИНА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИТУАЦИЯТА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ДОСТАВКИТЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ОТ РУСИЯ, ВНЕСЕН ОТ РАМАДАН АТАЛАЙ, МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ И ПЛАМЕН РАНЧЕВ.
Колеги, аз ще ви предложа да отложим тази точка от дневния ред по следните съображения.
Първо, нямаме още окончателното становище на Комисията по енергетика. Там се проведе вече едно обсъждане, в което се направи опит да се намери консенсусно решение по този изключително важен за страната ни въпрос. Естествено, че не може да се надцакваме с решения и да се опитваме да гласуваме едно или друго, просто за да си доказваме кой може да събере повече гласове. По такъв важен въпрос трябва да се обединим около едно общо решение на парламента.
И дотолкова, доколкото се чака изслушване в комисията и на министъра на икономиката и енергетиката, и на министъра на външните работи и вицепремиер Ивайло Калфин, аз предлагам, след като имаме някакъв обединен текст по тези три проекта за решение, тогава да го гледаме в нашата комисия.
Има ли други предложения?
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз разбрах, че ви е раздадено становището на външния министър. На мене рядко ми се случва да се солидаризирам със становище. Но причината, поради която го правя, е, че това становище изхожда от самия договор по присъединяване на България и в него много ясно е указана процедурата, която България трябва да направи, за да постави въпроса.
Моето предложение е наистина да се концентрираме върху това, което е възможно. Иначе пожелателната политика е ясна. Въпросът е какво можем да направим. Там са указани много ясно стъпките.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други предложения?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз предлагам да не отлагаме разглеждането на точката, а да вземем решение да видим какво е от нашата компетенция и да кажем как да го поискаме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това, което ние можем да кажем като комисия, е доколко тези проекти за решения съответстват с правото на Европейския съюз и съответно на Договора за присъединяване.
Бих спорил с Вас, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Да направим препоръка да се приведат в съответствие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: До предлагането на консенсусен текст отлагаме това обсъждане. Приема се.
Колеги, няколко съобщения.
Парламентът на Чешката република и Сенатът организират на 25 и 26 януари в Прага среща на тема „Сигурност на енергийната политика в Европа”.
Който желае, да се обади в кабинета, за да може своевременно да подготвим документите.
Второ съобщение. На 11 и 12 февруари 2009 година в Брюксел има годишен интерпарламентарен дебат на тема „Европейската икономика – какво следва нататък”.
Писмото е подписано от господин Пьотъринг до господин Пирински.
В сряда, на 11 февруари темата е „Заетостта и устойчивото развитие”, а на 12 февруари – „Финансовата криза”.
Който желае да участва в този дебат на Европейския парламент, да се обади в кабинета.
Трето, на 12 февруари в Европейския парламент в Брюксел ще има еднодневна дискусия на тема „Миграция и последователност в политиката за развитие”.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Младен Червеняков)