Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
22/01/2009
П Р О Т О К О Л
№ 115
На 22 януари 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проекти на законодателни актове, произтичащи от прегледа на съществуващото законодателство на държавите – членки за намалени ставки на ДДС – СОМ (2008) 428 - т. 20 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-02-94/9.12.2008 г. за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на проект на Решение за бъдещето на Евроюст и на Европейската правна мрежа по криминални въпроси – т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 ).
4. Обсъждане на проект на Регламент относно статута на европейското частно дружество – СОМ (2008) 396 – т. 18 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008).
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-5/9.01.2009 г. за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-7/12.01.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
7. Приемане на становище относно:
- проект за решение за задължаване на Министерския съвет да осъществи процедури за включване в работен режим на І, ІІ, ІІІ и ІV-ти реактори на АЕЦ „Козлодуй”, № 954-02-1/8.01.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители;
- проект за решение правителството на Република България да предприеме всички необходими действия пред Европейската комисия с цел рестартиране на ІІІ и ІV-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” и да започне своевременни действия за техническа подготовка на блоковете и получаване на лиценз от Агенцията за ядрено регулиране, № 954-02-2/12.01.2009 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители;
- проект за решение във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването на доставките на природен газ от Русия, № 954-02-3, внесен от Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев.
На заседанието присъстваха: Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Борислав Петков – началник отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието, Румяна Цочева - държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерството на правосъдието.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси. Предвид напрегнатия дневен ред ще помоля за по-голяма деловитост от всички участници.
Предложеният за днес дневен ред съдържа 7 точки. Има ли някакви съображения и предложения по отношение на така представения ни дневен ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ АКТОВЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ПРЕГЛЕДА НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ ЗА НАМАЛЕНИ СТАВКИ НА ДДС – СОМ (2008) 428 - Т. 20 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Яна Пальова – държавен съкровищник
Цветанка Чипева – началник на отдел в Дирекция „Държавно съкровище”.
Господин заместник-министър, имате думата. Предполагам, че сте видели подготвения проектодоклад, в който принципно се изразява подкрепа на рамковото становище и същевременно се изразява позицията на нашата страна по принципния въпрос, който се поставя – за намаляване на ставките за ДДС за определени стоки и услуги.
Заповядайте да чуем и Вашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да припомня ,че въпросът относно ставките по Данък добавена стойност се обсъжда в рамките на Съвета от 2003 година, когато Комисията за първи път представи предложение за преразглеждане на намалените ставки по данък добавена стойност.
Предстои отново да се обсъждат очакваните ползи, които съгласно позицията на Европейската комисия са, че в страните, които решат да прилагат намалени ставки по данък добавена стойност, потребителите ще почувстват това под формата на по-ниски цени.
Понижението на ставките може да повиши икономическия растеж, като стимулира потребителите да изразходват повече пари. По-ниската ставка по ДДС в отрасли, в които се наемат много ниско квалифицирани работници, може да помогне за създаването на постоянни работни места за тях.
Стремежът и желанието е да се преразгледа списъкът, като към досегашния списък от стоки и услуги, които могат да се облагат с по-ниска ставка по ДДС, да се добавят жилищни услуги, ресторантьорски услуги и услуги, предоставяни на местно ниво, както и лични грижи, например услуги, свързани с доставка на детски пелени, оборудване на хора с увреждания, аудиокниги.
Позициите на отделните държави са в доста широк спектър и разнообразие. Основно са групирани в относително категоричните позиции на Германия, Австрия, Дания, Финландия, Словакия и Естония, които възприемат позиция и изразяват желание за ограничаване – дори Дания настоява за премахване – на намалени ставки по данък добавена стойност.
Повечето от държавите заемат противоположна позиция, като се стремят да запазят някои от изключенията, които имат и са договорени, макар и в определени времеви хоризонти да ги превърнат в постоянни.
Някои държави като Полша, Малта и Гърция поддържат резерви, тъй като не са удовлетворени техни конкретни искания за разглеждане и включване към определена категория стоки в обхвата на Приложение 3.
Напредъкът по принцип и дискусиите, които сега се водят, са блокирани само от групите на Германия и Дания, в по-малка степен от Полша, Малта и Гърция.
Какви са интересите на България.
Към настоящия момент две трети от консумацията в Европейския съюз е обложена със стандартната ДДС ставка, като за различните държави – членки варира от 15 до 25 процента. Останалата една трета е обложена с намалени ставки, като тези размери се простират от 0 до 25 на сто. Единствено Кралство Дания предлага единна стандартна ставка във всички сектори на своята икономика.
Традиционно Република България подкрепя прилагането на единна стандартна ставка по ДДС към всички сфери на икономическия живот. Предложението и позицията на българската държава са свързани преди всичко с общите разсъждения и политика, която се води, исторически най-ниски нива на преки данъци и неутрално поведение на данък добавена стойност, което при сегашната икономическа обстановка и среда е свързано с основната част от данъчните приходи в бюджета.
В принципната си позиция отчитаме, че разпоредбите на директивата, регламентираща прилагането на диференцирани ставки, няма да имат задължителен характер, но включването в обхвата на директивата на нови стоки и услуги ще води до засилване на различни тенденции, допълнителен политически натиск на национално ниво от страна на заинтересованите бизнес-среди.
Може би е добре да споделим някои от цифрите, които са по Закона за държавния бюджет, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Би трябвало да се има предвид, че по годишната задача за държавния бюджет за 2009 година при първоначалните данни, които имаме вече за отчета за 2008 година, е заложен ръст на данък добавена стойност от 24,5 процента, около 1 млрд. и 800 млн. лв., което в сравнение с досегашното поведение и промените във външноикономическата среда според нас е една изключително сложна и трудна за реализирана задача.
Изпълнението ни за 2008 година е 7 млрд. 485 млн. лв. по предварителните данни, за 2009 година е заложено в държавния бюджет 9 млрд. 320 млн. лв.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбрах, Вие споделяте тези три заключения, които сме направили в стр. 3 на нашия доклад, особено това, което посочих в т. 2 за недопускане на прекалено и необосновано разширяване на кръга на стоките и услуги, включени в Приложение № 3.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. – Няма.
Който е съгласен с доклада, който сме изготвили, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-02-94/9.12.2008 Г. ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Яна Пальова – държавен съкровищник
Цветанка Чипева – началник на отдел в Дирекция „Държавно съкровище”.
От Българската народна банка
Нина Стоянова – главен юрист на БНБ.
Давам думата на господин Желев да представи този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Основната цел на проекта на Закона за платежните услуги и платежните системи е въвеждането в законодателството на Република България на изискването на поредица от директиви.
Законопроектът съдържа преди всичко разпоредби, които се отнасят до лицензирането и надзора над операторите на платежни системи в Българската народна банка, надзорът на платежните системи в България, както и функционирането на Националната платежна система за брутъл сетълмент в реално време.
Една не малка част от разпоредбите на законопроекта се отнасят до създаването на правна уредба за въвеждането на директивата за платежните услуги, предвид важността й за създаване на хармонизирана правна рамка за пазарите на платежни услуги като цяло в Европейската общност и като основа за изграждане единната зона за разплащане с евро.
Регламентирани са доставчиците на платежни услуги. Разделени са в пет категории, подчинени на единна правна рамка.
Формулирани са изискванията към платежна институция, че той може да бъде юридическо лице, получило от компетентния орган на държавата съответния лиценз и лицензът е валиден във всички държави – членки.
Законопроектът подробно урежда отношенията между доставчиците и ползвателите на платежни услуги и регламентира техните права и задължения.
Срокът за транспониране на директивата е 2007 за платежни услуги, за нас е 1 ноември 2009 година.
Това, което бих искал да споделя с уважаемите народни представители, е, че във взаимодействие между Министерството на финансите и Централната банка бяха положени сериозни усилия за разработване на съвременна законодателна хармонизирана основа.
Молбата ми е да се има предвид, че ние успяхме да синхронизираме и информацията, която е необходима за нашата платежна система и запазване на тези неща със съвместни действия на Централната банка и Министерството на финансите.
Това, което искам да помоля, е да се има предвид, че би било добре законът да бъде приет, в зависимост от програмата на Народното събрание, в сравнително кратки срокове. И може би ще бъде добре вместо влизането на закона в сила в 6 месеца да дадем възможност той да влезе от 1 ноември 2009 година. Като казвам, да дадем възможност, имам предвид експертите да работят и да подготвят подзаконовата нормативна база, която никак не е малка в тази връзка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това е един безспорен законопроект. Има ли някой желание да зададе въпрос или да изрази становище? – Няма.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОЮСТ И НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРАВНА МРЕЖА ПО КРИМИНАЛНИ ВЪПРОСИ – Т. 15 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008 ).
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Миглена Тачева – министър на правосъдието
Нели Маданска – директор на Дирекция „Инспекторат”
Борислав Петков – началник отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Румяна Цочева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството”.
Ще дойде ли някой от политическото ръководство на министерството – министър, заместник-министър? Каква е вашата информация?
БОРИСЛАВ ПЕТКОВ: Госпожа Тачева в момента е в Правната комисия по НК. Така че аз мога да представя законопроекта.
Проектът на посочения документ беше разгледан за първи път в периода януари 2007 г. в работна група „Сътрудничество по наказателно-правни въпроси” към Съвета.
Предложението за създаването на този проект за решение е съвместна инициатива на 14 държави – членки. С него се допълва решението на Съвета от 2002 година, с което се създаде Евроджъст. То е продиктуване от анализа на вече петгодишното функциониране на Евроджъст, оценен като най-показателното и комплексно въплъщение на сътрудничество и координираност на действията на държавите – членки.
Въпреки положителната оценка на дейността на Евроюст е констатирана нуждата от разширяване на функциите и капацитета му за в бъдеще.
Чрез проекта следва да се реализират следните четири основни цели:
Разширяване на оперативния капацитет на Евроджуст;
Засилване и подобряване на координиращите функции;
Облекчаване процеса на обмен на информация и разширяване възможностите на Евроджъст за набиране на информация;
Повишаване капацитета на Евроджъст с оглед засилване сътрудничеството с трети държави извън Евросъюза.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Каква е позицията на нашата страна по тези предложения?
БОРИСЛАВ ПЕТКОВ: Подкрепяме изцяло.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли становища, въпроси? – Няма.
Те са изложени подробно в нашия доклад. Разширяването на правомощията на Евроджъст главно в борбата с тежката организирана престъпност е предложение на 14 държави – членки.
Становището на Министерския съвет е да подкрепим тези правомощия.
Който е съгласен да приемем този доклад, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕГЛАМЕНТ ОТНОСНО СТАТУТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЧАСТНО ДРУЖЕСТВО – СОМ (2008) 396 – Т. 18 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008).
По тази точка сме поканили да присъстват същите гости, както и по предишната точка.
Има думата Румяна Цочева да представи законопроекта.
РУМЯНА ЦОЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложението за регламент на Европейско частно дружество е част от пакета мерки за стимулиране на малките и средни предприятия, разгледано в плоскостта на Европейското дружествено право. Малкото дружество всъщност е симетрично на европейското акционерно дружество по това, че представлява наднационална дружествена форма, чиято основна уредба е в европейското дружествено право и има облекчена и унифицирана процедура за учредяване и възможности за промяна на седалището без допълнителни административни или законодателни пречки.
Разгледано в плоскостта на вътрешното ни право, Европейското частно дружество е симетрично на дружеството с ограничена отговорност по вида на управление и формата на структуриране на капитала.
В своята позиция, приета от Министерския съвет, Република България е изразила принципна подкрепа на подобен род предложения, имайки предвид, че то притежава потенциала да отговори на нуждите на малките и средни предприятия за по-добър достъп до европейския пазар.
Акцентирали сме върху някои особености в уредбата. В хода на обсъждане текущо ще защитаваме своите позиции.
По последна информация, председателството предложи актуализиран усъвършенстван вариант на предложението, наблягайки повече на вътрешното право и приложението му в случаите, в които не са уредени с договора или регламента някои от въпросите по статута на дружеството.
Предлагаме да подкрепите проекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли становища, мнения, въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем нашия доклад, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-7/12.01.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Комисията по финансов надзор
Апостол Апостолов – председател
Димана Ранкова – заместник-председател
Анна Антонова – главен експерт юрист,
както и представителите на Министерство на правосъдието.
По нашето становище това е един безспорен законопроект, който транспонира една от директивите – 36 от 2007 година.
Така че нека да чуем първо представителите на Министерство на правосъдието. Ако от Комисията по финансов надзор проявят желание, ще изслушаме и тях.
РУМЯНА ЦОЧЕВА: Законопроектът бе подготвен с участието на представители от Комисията по финансов надзор и предполагам, че от тях ще получим принципна подкрепа.
Действително касае се за проект, който предлага транспониране във вътрешното ни право – директива 2007/36 на Европейския парламент и Съвета относно упражняване на някои права на акционерите и на дружества, допуснати до търговия на регулиран пазар.
Основно промяната предлага изменение в тази част на закона, касаеща свикването и провеждането на събрания на акционерни дружества от типа на публичните и приравнените към тях в нашия закон, като дава по-широка възможност за участие на тези акционери, които са така наречените трансгранични акционери, лица, които са закупили акции по повод публичното им предлагане в държава от Европейското икономическо пространство.
Законопроектът дава по-широка възможност за участие именно на този вид акционери, въвеждайки по задължение от директивата възможностите акционерите да гласуват по електронен път, чрез пощата, уреждайки по-подробно упълномощаването за гласуване на акционер, както и задължението на дружествата да оповестяват по широк, най-достъпен начин информацията, касаеща дневния ред и провеждането на тези събрания.
Общо взето действително това са малко революционни методи, които се надяваме, че ще бъдат подходящи за българските дружества.
Широка възможност е предоставена на уставите на акционерните дружества да уредят реда и процедурите, по които ще се осъществяват специалните способи за гласуване на събрания на акционерите.
Моля да подкрепите проекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предполагам, че в резултат на това ще създадете работа на нас, адвокатите, да правим предложения за затваряне на тези дружества. Защото едва ли част от акционерите ще бъдат съгласни с толкова широки правомощия на останалите, особено на миноритарните акционери.
Въпроси, становища? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим това становище, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, докато чакаме представителите на Министерството на правосъдието по изменението и допълнението на Наказателния кодекс, моля да преминем към дълго дискутираната днес в пленарна зала седма точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО:
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАДЪЛЖАВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ОСЪЩЕСТВИ ПРОЦЕДУРИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В РАБОТЕН РЕЖИМ НА І, ІІ, ІІІ И ІV-ТИ РЕАКТОРИ НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ”, № 954-02-1/8.01.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ;
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ С ЦЕЛ РЕСТАРТИРАНЕ НА ІІІ И ІV-ТИ БЛОК НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ” И ДА ЗАПОЧНЕ СВОЕВРЕМЕННИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ПОДГОТОВКА НА БЛОКОВЕТЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ ОТ АГЕНЦИЯТА ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ, № 954-02-2/12.01.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ;
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИТУАЦИЯТА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ДОСТАВКИТЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ОТ РУСИЯ, № 954-02-3, ВНЕСЕН ОТ РАМАДАН АТАЛАЙ, МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ И ПЛАМЕН РАНЧЕВ.
Ръководството на Народното събрание избърза с внасянето на този проект за решение преди Комисията по европейските въпроси. Но така или иначе това е факт. Утре ни предстои гласуване, затова според мене е логично и ние като Комисията по
В становището ни се изразя принципна подкрепа за даване на мандат на правителството за разговори, свързани съвместно с Европейската комисия, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от Договора за присъединяването на България, по този въпрос и евентуално при положително становище и готовност от страна на Европейската комисия да се пристъпи към осъществяването на онези защитни мерки, които са предвидени от законопроекта.
Така че нашето становище е изготвено въз основа на принципна подкрепа проекторешение, което до известна степен беше леко видоизменено след заседанието на Комисията по енергетика включването на една дума – „във взаимодействие” с Европейската комисия на българското правителство.
Предлагам ви, ако има някакви особени становища „за” и „против”, да ги чуем. Ако не, да гласуваме. Защото така или иначе големият дебат вече се проведе в пленарната зала. Гласува се утре. Дебатът вече приключи.
РЕПЛИКИ: Закъснели сме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Закъснели сме, да. Но така или иначе аз бях изправен пред хипотезата да свикам вчера извънредно заседание на комисията при никакви указания за това, че е необходимо такова извънредно заседание.
Другата възможност беше да го разгледаме днес на редовно заседание.
Моето решение беше, че след като няма никакви искания за извънредно заседание на комисията, е хубаво, да разгледаме този въпрос на редовно заседание. Плюс това аз не виждам с какво обстановката кардинално се е променила от вчера до днес.
Затова ви предлагам да обсъдим и да приемем това становище.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз си позволявам да взема думата съвсем накратко, понеже, бидейки в командировка, не съм участвал и не знам какви са били дебатите.
Днес ние, Българска нова демокрация, имаме принципно решение по този въпрос. И то е, че когато се говори за икономическа криза, когато се говори за енергийна криза, то би трябвало да се дискутира не отварянето на реакторите на трети и четвърти блок, а да се дискутират поне три въпроса:
Политиката, която е водена досега, довела до конкретната ситуация;
Взетите мерки за изпълнение на закона за справяне в условията на криза;
Участие в изготвянето на енергийна стратегия на Европейския съюз след изясняване на българските приоритети.
Да говорим така на парче за отварянето на трети и четвърти блок, да правим демонстрации и да предизвикваме референдуми – това са най-малкото популистки жестове според нас, да не говорим за това, че може да има подтекст да ни отдалечат от приоритетите, които имаме за съвместна работа с институциите на Европейския съюз.
Аз ще гласувам против това проекторешение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател. В продължение на два дни някои от комисиите проведоха заседания, в които този въпрос беше доста обстойно дискутиран. В Комисията по външна политика вчера повече от два часа ние дискутирахме този въпрос.
Ние бяхме свидетели на една дълга дискусия с излагане на различни мнения. Аз бих попитал: кому е нужно нашето становище, след като всичко е приключило? Просто не е нужно. Нещата са очертани, приключено е, сега ние тепърва да гласуваме, няма на кого да предложим тази наша позиция.
Това е моето мнение. Аз просто предлагам да не вземаме отношение. Взето е решение, приключено е, така че просто е излишно да правим някакво гласуване за нещо, по което никой няма да има полза.
Това е моето мнение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Величков, от тези разговори, които проведох с ръководството на Народното събрание, стана ясно, че няма никаква пречка утре преди гласуването да се прочете и становището на Комисията по европейските въпроси.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз бих искал да поставя някои въпроси, въпреки че наистина това, което каза господин Величков, е така. Дебатът вече приключи, утре направо се пристъпва към гласуване.
По принцип властите в България са разделени по принципа на Монтескьо, приложен е чл. 8 на Конституцията. Имаме законодателната власт – парламентът, изпълнителната власт – Министерският съвет и президентът и съдебната власт. Във функциите на парламента - чл. 84 от Конституцията, никъде не се казва, че парламентът може да нареди на правителството да извърши едно или друго нещо. А те по тези решения предлагат точно това – парламентът да започне да действа като конвент и да набляга на дискреции, които изцяло са в компетенциите на правителството. Правителството, съгласно чл. 105 от Конституцията, отговаря за вътрешната и външната политика, включително и за европейската политика, тъй като това е европейска политика. Ние можем да поискаме от него да ни информира смята ли да предприеме стъпки, какви стъпки смята да предприеме за приложение на чл. 36, ал. 2 от Договора за присъединяването ни към Европейския съюз.
По този начин трябва да се процедира според мене. Защото днес чухме от министъра на икономиката редица други мерки, които правителството смята да вложи в контекста на разговорите с Европейската комисия по възможността за прилагане на чл. 36, ал. 2, включително свързването на нашата газопреносна система с румънската, с гръцката, с турската и още други мерки, които няма в момента да повтарям. Но това е точно дискреция, правомощия на правителството. И ние бихме могли евентуално да поискаме информация от правителството как то смята да постъпи. И ако то желае, може да сезира парламента, за да може парламентът да се произнесе.
Това според мене е конституционното устройство на България, към което ние трябва да се придържаме.
Какво видяхме днес? Видяхме, че правителството е разцепено, няма единна позиция, премиерът отсъства, мнозинството също е разцепено по този въпрос. А вносителите, между които и Вие, господин председател, предлагате парламентът да задължи правителството да извърши големи неща ида действа като конвента по време на Първата френска република.
Да не говорим за това, че във втората точка има вашето и на другите решения в Комисията по външната политика, взети с 8 на 7 гласа. С толкова е прието ние да предложим на Европейската комисия да отвори и реактори на други държави, не само на българските. Тоест това е изключително амбициозно от страна на депутати, които внасят такива предложения.
Разбира се, правителството може да каже едно или друго на нашето решение. Но ние се поставяме в една ситуация, която не е напълно сериозна според мене. Смятам, че не трябва да се процедира по този начин. Има начин как да се процедира.
Като членове на Европейския съюз ние трябва да видим правилата, по които той функционира, и да ги спазваме, за да бъдем уважавани и да постигаме нашите цели, да имаме успехи в това, което правим и да изглеждаме солидно с нашите аргументи.
Затова смятам, че има редица конституционни въпроси – дали изобщо можем по този начин да процедираме. Друг е вече дебатът по същество. Но въпросът е дали парламентът може да приема такъв вид решения.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само ако разрешите - една реплика. Абсурдна е тази теза, господин Тошев, защото в Конституцията има редица текстове, в това число и чл. 2. Не за първи път, а неколкократно българският парламент е задължавал българското правителство да извършва определени действия или му е предлагал. И това става с решение.
Общо взето това е постоянна практика, произтичаща от разпоредбите на Българската конституция. Аз не виждам никаква пречка от конституционна гледна точка да бъде взето такова решение.
Друг е въпросът какви са нашите съображения по същество.
Имате думата, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Искам съвсем накратко да кажа две неща.
Бих привлякъл вниманието на колегите, които не са били днес по обективни причини на дебата, че първата точка, която се съдържа в проекторешението, е фактически реализирана от българското правителство. Министър Грънчарова – министър по европейските въпроси, каза, че е провела консултации, а това все пак е от името на българския кабинет. И ясно е казано от Европейската комисия, че за този казус не е приложим чл. 36 от Договора за присъединяването към Европейския съюз.
Смятам, че ако сме отговорни български политици, членове на специализирана комисия, това трябва да ни послужи като отправна точка за съответното решение.
И второ, още веднъж обръщам внимание на уважаваните ми колеги върху т. 2. Тя действително създава една доста агресивна предпоставка за, така да се каже, разстройване на енергийната политика на Европейския съюз. Авторите – не казвам, че това е само господин Аталай, действително искат да навлязат дълбоко в темата със затворените реактори, което означава действително днес, когато ние се стремим да сближаваме своите позиции, да се отваря дебат по нещо, по което много държави са били въвлечени по отношение на преговорите със Словакия, с Литва и с България.
Аз мисля, че нашата страна няма интерес да бъде поредният източник, отвъд конкретните основания за нашите компенсации, на нов разделителен дебат и последващо решение в Европейския съюз тъкмо когато действително репутацията на нашата страна в Европейския съюз не е особено завидна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само по повод на това, което е казала министър Грънчарова и донесла информация за това, че комисарят по енергетика е изразил становище, че сега е моментът България да постави този въпрос. Нещо повече, той е казал, че има разлика между Словакия и България, тоест България притежава правни механизми на чл. 36, по който да постави този въпрос.
Имате думата, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз продължавам мисълта, която беше изразена от господин Величков. За мен смисълът на днешното заседание би могъл да бъде един-единствен. По презумпция се счита, че Комисията по европейските въпроси в най-голяма степен познава европейското право и европейските процедури. Казвам, по презумпция. Вече отделен въпрос е дали е така.
Ако може да се коментира, че един или друг от нашите колеги от Народното събрание, поради друга сфера на компетентност не са запознати в детайли както с Договора, така и с отделни разпоредби на Европейския съюз, то всички ние би трябвало да сме съвсем наясно.
Смисълът на днешното заседание, след като е малко – простете за израза, след дъжд качулка нашият дебат, може да бъде само в посока на това, ако ние излезем със смислено решение и на базата на нашата компетентност поискаме преразглеждане или оттегляне на днешното предложение, което беше направено в пленарната зала.
Аз като човек, който се занимава с външна политика, бих извела на преден план отново политическите аргументи. Всяко друго нещо е за мен безсмислено, дори да бъде дебатирано. Защото първо, знаете, че по време на предишното ни заседание външният министър беше излязъл се едно обръщение, в което много ясно и конкретно казваше, че не можем да се позовем на чл. 36. Днес министърът на европейските въпроси каза практически същото. Защото ако Вие сте прав, господин председател, при цялото ми уважение към Вас, то госпожа Грънчарова нямаше да вземе думата ,за да изрази становище, което, меко казано, е противно на становището, което официално е изразено от правителството. Значи очевидно има проблем.
На тази основа, според мен, както Вие казвате, ситуацията ни дава възможност да преразгледаме едно или друго наше решение. Включително и днешната ситуация, че заседаваме след дебата в пленарна зала, ни предоставя възможност да излезем с компетентно становище, подчертавам, като хора, които се занимават с европейските въпроси. И ще ни направи чест, ако точно ние, хората в тази комисия, аргументираме защита на другата теза. Ако обаче това нещо е по силата на някаква партийна даденост, която Вие съблюдавате, което аз напълно разбирам, защото очевидно тук всеки има някакви политически аргументи, значи безсмислено си чешем езиците в момента. Защото това по никакъв начин няма да внесе допълнителна яснота в утрешния дебат.
Тук няма да се спираме на останалите аргументи, които ги казах в пленарната зала. Според мен нашата комисия в много по-голяма степен трябва да се занимае с възможностите за компенсиране на България по силата на неспазване на договора от страна на „Газпром”, отколкото да използваме това отново като повод отново да повдигаме темата с АЕЦ „Козлодуй”.
Колкото до това дали ние сме част от европейската енергийна политика, аз наистина, следвайки предложенията, които бяха направени в пленарната зала, бих казал, че все още ние сме част от руската енергийна политика. Защото наистина да си извадиш извод от кризата с газа, че трябва да се отвори трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, се изисква огромно въображение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз разбирам, че всеки един от нас изразява политическите си виждания. И то не би могло да бъде по друг начин в рамките на тази комисия.
Има две предложения, които след това ще ги гласуваме. Едното е чисто процедурно – да не вземаме решение днес. Второто е да гласуваме това становище, което е предложено.
Имате думата, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Искам да кажа нещо в противовес на изказалите се преди мене, основно от опозицията. Има различни тълкувания – че това е политическо решение, че ние от БСП основно искаме да го прокараме, това да бъде използвано предизборно и т.н.
Мисля си, че сега беше моментът всички да подкрепим това решение, с ясната мисъл, че Европейската комисия може да не го допусне наистина да се случи. Но според мен много силни са аргументите. И стои големият въпрос: ние искаме ли трети и четвърти блок някога да заработят? Ако искаме, това е малката стъпка, която можем да направим сега, като убеждаваме страна по страна. И при този голям процес, който тече, да използваме този момент.
Ако въобще има момент да се включи в действие тази клауза, която не позволява това, то е сега. И възможността пет месеца да работят тези реактори. Знаем, че тази възможност е малка, но в политически план, колкото и да го представяте, че е недобро решение, че ние ще направим лошо впечатление, просто не може да бъде прието.
Мисля си, че като държавническо решение беше, а то е много прецизирано. Ние не тръгваме против Европейския съюз и не казваме: Искаме го на всяка цена, вие си гледайте работата! Съвсем не е така!
Мисля си, че мъдростта на нашия парламент и в случая решението на нашата комисия щеше да се състои в това, че категорично да подкрепим това предложение и един път да покажем, че сме единни.
Има много аргументи. Мисля си, че има моменти, когато можем да си зададем големия въпрос: можем ли да бъдем на висотата на положението и наистина да успеем да си прокараме нашето виждане?
Мисля си, че все пак, въпреки че днес протече дебатът, е необходимо решение на комисията. В това няма нищо лошо, даже и то да не бъде прочетено в залата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Колеги, заемам позицията, която заех и в парламента днес. Ние дали искаме или не искаме, това няма толкова голямо значение. Всеки от нас има собствена позиция, можехме да я обединим, но можехме.
В момента какъв е проблемът – че нито правителството, нито мнозинството знае какво иска. Ако правителството знаеше какво иска, да каже. Но не знае какво иска. Мнозинството, ако знае какво иска, да каже: против сме или за. Но нито правителството, нито мнозинството знаят какво искат.
Миналата седмица аз предложих да вземем решение. В петък беше това. Може ли някой да ми обясни какво се е променило в това, което предлагате, спрямо миналата седмица?
Това е глупаво решение. Прочетете какво пише: „Преустановяването на подаването на руски природен газ доведе до преки и косвени загуби”. Откъде ги знаем ние? Каква комисия сме ние, та да знаем какви са загубите?
По-нататък: „Газовата криза настъпи в момент, когато е глобалната криза”. Какво е това наше решение? Какво ни касае? Всичките точки нямат никакво отношение. Как да го гласуваш, като това няма никакво отношение? Отделен е въпросът, че миналия петък трябваше да го направим. Миналия четвъртък можехме да гласуваме същото решение, без да има някакъв проблем.
Единствената точка, която има някакво отношение към нашата позиция, е четвърта: „Решението трябва да се вземе на базата на конструктивен и откровен диалог”. Това го пише и във вестника.
Просто няма никаква логика. Решението имаше смисъл и обединението имаше смисъл, ако това беше направено преди три седмици. Дори и миналата седмица, когато бяхме в условията на спряно газоподаване. Вие се мотахте безобразно, вие не знаете какво искате – говоря за мнозинството и правителството и искате сега пост фактум, при възобновено газоподаване да взимаме решение за отварянето на реакторите. Ами че ще ни се смее светът!
Аз ви казвам честно – преди три седмици аз щях да гласувам „за”. Честно ви казвам. Въпреки че лично аз съм против отварянето на реакторите, знам някои неща може би, които ги знам поради практиката си. Лично съм против. Но преди три седмици бих гласувал „за”, именно защото тогава можехме да използваме някакви аргументи за диалог, дори за натиск върху Европейския съюз.
Днес с това решение какво ще направим? Те ще кажат: първо, вие не се справихте, нямате задължителните резерви, вие реагирахте панически на кризата, вие пропищяхте света, след като не изпълнихте собствената си нормативна уредба, вие имате газохранилище, което сте го изпразнили по не знам какъв си начин, а сега на всичкото отгоре искате и „Козлодуй”, когато се възобнови газоподаването!
Просто ще вляза конфликт лично със себе си, ако гласувам за това решение. Да не говорим, че формално така, както е написано ,без т. 4, то не касае компетенциите на нашата комисия. Ще оценявам аз на комисията ,че това съвпадало с глобалната световна криза, че Русия безпрецедентно е спряла газа, като нито знам дали е така, нито имам някаква информация от правителството каква е ситуацията. Просто не след дъжд качулка, а не знам как да го кажа, а след газ без електричество или как да го кажа? Никаква логика.
Господин председател, нека да помислим за достойнство на нашата комисия. Не казвам да гласуваме „против”. Предлагам, както си замълчахме миналата седмица, да не взимаме становище и това е. Какво е това становище днес? То даже не е свързано с някаква криза, защото газ има.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Само искам да обърна внимание, господин Софиянски, че Вие коментирате становището. Но най-важната част е отдолу, след т. 5 – диспозитива на решението. Какво казва този диспозитив: „На база на гореизложеното и след проведената дискусия комисията изрази подкрепа на проекта за решение във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратените доставки на природен газ от Русия, внесен от Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев”.
В това становище, в неговия диспозитив има двете точки. Те са други две точки. Ако ние гласуваме, значи трябва да подкрепим тези две точки, това казва становището на комисията, втората от които вече я коментирахме тук.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Абсолютно сте прав.
Има ли други становища? – Няма.
Предлагам процедурно да гласуваме така:
Първо, да гласуваме процедурното предложение на господин Величков нашата комисия да не излиза със становище.
Който е съгласен с това предложение – да не гласуваме становището, моля да гласува.
Гласували: за 6.
Предложението не се приема.
Който е съгласен да гласуваме становището, моля да гласува.
Гласували: за 8.
Предложението се приема. Ще гласуваме становище.
Имаме два варианта.
Първият вариант е да гласуваме становището така, както е изготвено, вторият вариант е да гласуваме само точки 4 и 5, които касаят компетентността на нашата комисия.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Понеже отивам на Комисията по здравеопазване, искам да заявя, че както и да го предложите, гласувам „против”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: първо, предлагам да гласуваме становището така, както е предложено. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 7, против 7, въздържал се 1.
Становището не се приема.
Поставям на гласуване становището само с точки 4 и 5.
Гласували: за 7, против 7, въздържал се 1.
Не се приема становището.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-5/9.01.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
МОТИВИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА
За последните 18 години Наказателният кодекс (НК) е изменян и допълван близо 50 пъти. Тези промени не бяха подчинени на обща идея и не следват единна наказателна политика. Резултатът е, на първо място – недообмислени нови състави на престъпления, често не съвсем сполучливо преведени от международни актове, без да се вземат предвид законодателните модели, традицията и езикът на българския наказателен закон. На второ място – новите текстове често бяха разполагани на неподходящо място в системата на нормите на Особената част и не следват логиката, възприета в закона. На трето място – и това е най-неблагоприятният модел на развитие на законодателството – противно на всички съвременни тенденции беше възприет подход да се реагира на отрицателните прояви чрез използване на предупредително-възпиращата функция на закона чрез предвиждане на тежки и несъответни наказания. В действащия текст на закона се стигна до парадоксални решения – престъпления с еднаква степен на обществена опасност се наказват по различен начин и беше загубена мярата на наказанието.
Независимо от принципното господстващо в теорията и практиката становище, че не следва Наказателният кодекс да се допълва и изменя „на парче”, задължения на Република България като член на Европейския съюз и страна по редица международни договори налагат незабавно съобразяване на наказателния ни закон с тези нови изисквания.
В отговор на обществената нагласа и за да се избегне противоречива съдебна практика по прилагането на института на съкратеното съдебно следствие, се предвижда допълнение в общата част на НК със създаване на специален текст за определяне на наказанието в такива случаи, като се предлагат и съответни изменения в тази насока и в Наказателно-процесуалния кодекс.
С предложената промяна в чл. 59 се въвежда приспадане при определяне на наказанието на всяко задържане на лицето във връзка с престъплението, за което е осъдено, включително задържането по Закона за Министерството на вътрешните работи или по друг закон. По този начин НК се привежда в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и се намаляват основанията за водене на дела за нарушаване на тези разпоредби пред Съда по правата на човека в Страсбург.
Формулировката на действащите чл. 67 и 70 създава впечатлението, че на условно осъдените и предсрочно условно освободените се налага и второ наказание пробация освен това, на което са осъдени. С предлаганите промени в текстовете се цели коригиране на тази неточност.
От най-съществено значение са предлаганите промени в НК, свързани с предстоящото ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, и по-специално с изискванията на глава VI „Материално наказателно право”, които налагат конкретни законодателни изменения в националните наказателни закони. Наред с „традиционно” извършваните сексуални престъпления срещу деца, (изнасилване, извършване на блудствени действия, производство, притежание или разпространение на порнографски материали, за направата на които са използвани деца; и детската проституция), тази глава от конвенцията въвежда и нови форми на сексуална експлоатация на деца, като склоняването на деца със сексуални цели и развращаването на деца. Международният акт предвижда също така криминализиране на „използването на услугите на дете, което проституира”, както и въвеждане на наказателна отговорност не само за организатора на порнографски дейности с участието на деца, но и за техните „клиенти”, когато съзнават, че децата са били принудени да участват в такива дейности. На следващо място, установява се и задължение за ратифициращите конвенцията страни да преследват принуждаването, склоняването или карането на дете по какъвто и да е начин да присъства на актове на сексуално насилие или на сексуални актове, без дори да е необходимо то да взема участие в тях. Препоръчва се и адекватна и своевременна реакция на нарастващия брой злоупотреби с информационни и комуникационни технологии с цел извършване на сексуални престъпления срещу деца.
В съответствие с изискванията на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие законопроектът предвижда съответни промени в НК, глава втора, раздел „Разврат” и създаването на нови 154а, 155б и 158а.
В съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 24 от 2007 г.), в законопроекта се криминализира „съзнателното използване на услугите на лице, което е жертва на трафик на хора”, със създаването на нов чл. 159в. Освен от изискванията на международния акт предлаганите промени се обуславят и от факта, че трафикът на хора намира все по-широко разпространение като една от проявните форми на транснационалната организирана престъпност и се утвърждава като доходоносен престъпен „бизнес”. Предвижда се увеличаване на наказанията за престъпленията, включени в глава втора, раздел „Трафик на хора”, основно размера на наказанието глоба. Предлага се и създаването на нов чл. 281, свързан, макар и косвено, с трафика на хора.
За да се осигури избягване на порочната практика за “купуване на гласове” при провеждането на избори, се предвижда завишаване на наказанията за тези престъпления в раздела “Престъпления против политическите права на гражданите”.
С оглед подобряване наказателноправната закрила на децата срещу неправомерно използване на детския труд и продажбата на алкохолни напитки на непълнолетни в чл. 192а и 193 от законопроекта се предлага актуализиране на размера на наказанието глоба.
В чл. 234б, ал. 1 от НК думата “разрешение” се заменя с “лиценз”. Тази промяна ще приведе в съответствие разпоредбата от НК със Закона за управление на отпадъците (ЗУО), съгласно който търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се извършва след издаване на лиценз от министъра на икономиката и енергетиката – глава V, раздел III, чл. 54 от ЗУО.
Предвид все по-широкото приложение на дебитни и кредитни карти и други платежни инструменти, които не са ценни книжа, нараства и броят на престъпленията, извършвани чрез тяхното използване, както и фалшифицирането им. Това обоснова предложението за допълнение на чл. 195, ал. 1 с нов квалифициран състав, когато кражбата е извършена чрез платежен инструмент или данни от него. В същата насока са и предлаганите промени в чл. 243, 244, 246 и 249.
Държавите – членки на Европейския съюз, следва да разполагат с адекватен и ефективен механизъм и приложими наказателни санкции за борба с измами, увреждащи или застрашаващи бюджета на съюза. Предлага се усъвършенстване на наказателноправната защита във връзка с тези измами и се предвижда отговорност за всеки, който противозаконно възпрепятства упражняването на контрол върху управлението или използването на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
С оглед по-пълна защита на правата на гражданите се криминализира разрешаването и разпореждането за използване на специални разузнавателни средства или прилагането им, или съхраняването на информация, получена чрез тях, в нарушение на закона – създава се нов чл. 284а.
Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие изисква и наказателни санкции срещу юридически лица, облагодетелствали се от престъпления против деца и от трафик на хора, извършени от техни ръководители или служители. В тази връзка в Заключителните разпоредби съответно се допълва чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Този законопроект е безспорен. Поставям го на гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 115
На 22 януари 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на проекти на законодателни актове, произтичащи от прегледа на съществуващото законодателство на държавите – членки за намалени ставки на ДДС – СОМ (2008) 428 - т. 20 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-02-94/9.12.2008 г. за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на проект на Решение за бъдещето на Евроюст и на Европейската правна мрежа по криминални въпроси – т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 ).
4. Обсъждане на проект на Регламент относно статута на европейското частно дружество – СОМ (2008) 396 – т. 18 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008).
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-5/9.01.2009 г. за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет.
6. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-7/12.01.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет.
7. Приемане на становище относно:
- проект за решение за задължаване на Министерския съвет да осъществи процедури за включване в работен режим на І, ІІ, ІІІ и ІV-ти реактори на АЕЦ „Козлодуй”, № 954-02-1/8.01.2009 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители;
- проект за решение правителството на Република България да предприеме всички необходими действия пред Европейската комисия с цел рестартиране на ІІІ и ІV-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” и да започне своевременни действия за техническа подготовка на блоковете и получаване на лиценз от Агенцията за ядрено регулиране, № 954-02-2/12.01.2009 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители;
- проект за решение във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратяването на доставките на природен газ от Русия, № 954-02-3, внесен от Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев.
На заседанието присъстваха: Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Борислав Петков – началник отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието, Румяна Цочева - държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерството на правосъдието.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси. Предвид напрегнатия дневен ред ще помоля за по-голяма деловитост от всички участници.
Предложеният за днес дневен ред съдържа 7 точки. Има ли някакви съображения и предложения по отношение на така представения ни дневен ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към обсъждане на първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ АКТОВЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ПРЕГЛЕДА НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ ЗА НАМАЛЕНИ СТАВКИ НА ДДС – СОМ (2008) 428 - Т. 20 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Яна Пальова – държавен съкровищник
Цветанка Чипева – началник на отдел в Дирекция „Държавно съкровище”.
Господин заместник-министър, имате думата. Предполагам, че сте видели подготвения проектодоклад, в който принципно се изразява подкрепа на рамковото становище и същевременно се изразява позицията на нашата страна по принципния въпрос, който се поставя – за намаляване на ставките за ДДС за определени стоки и услуги.
Заповядайте да чуем и Вашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да припомня ,че въпросът относно ставките по Данък добавена стойност се обсъжда в рамките на Съвета от 2003 година, когато Комисията за първи път представи предложение за преразглеждане на намалените ставки по данък добавена стойност.
Предстои отново да се обсъждат очакваните ползи, които съгласно позицията на Европейската комисия са, че в страните, които решат да прилагат намалени ставки по данък добавена стойност, потребителите ще почувстват това под формата на по-ниски цени.
Понижението на ставките може да повиши икономическия растеж, като стимулира потребителите да изразходват повече пари. По-ниската ставка по ДДС в отрасли, в които се наемат много ниско квалифицирани работници, може да помогне за създаването на постоянни работни места за тях.
Стремежът и желанието е да се преразгледа списъкът, като към досегашния списък от стоки и услуги, които могат да се облагат с по-ниска ставка по ДДС, да се добавят жилищни услуги, ресторантьорски услуги и услуги, предоставяни на местно ниво, както и лични грижи, например услуги, свързани с доставка на детски пелени, оборудване на хора с увреждания, аудиокниги.
Позициите на отделните държави са в доста широк спектър и разнообразие. Основно са групирани в относително категоричните позиции на Германия, Австрия, Дания, Финландия, Словакия и Естония, които възприемат позиция и изразяват желание за ограничаване – дори Дания настоява за премахване – на намалени ставки по данък добавена стойност.
Повечето от държавите заемат противоположна позиция, като се стремят да запазят някои от изключенията, които имат и са договорени, макар и в определени времеви хоризонти да ги превърнат в постоянни.
Някои държави като Полша, Малта и Гърция поддържат резерви, тъй като не са удовлетворени техни конкретни искания за разглеждане и включване към определена категория стоки в обхвата на Приложение 3.
Напредъкът по принцип и дискусиите, които сега се водят, са блокирани само от групите на Германия и Дания, в по-малка степен от Полша, Малта и Гърция.
Какви са интересите на България.
Към настоящия момент две трети от консумацията в Европейския съюз е обложена със стандартната ДДС ставка, като за различните държави – членки варира от 15 до 25 процента. Останалата една трета е обложена с намалени ставки, като тези размери се простират от 0 до 25 на сто. Единствено Кралство Дания предлага единна стандартна ставка във всички сектори на своята икономика.
Традиционно Република България подкрепя прилагането на единна стандартна ставка по ДДС към всички сфери на икономическия живот. Предложението и позицията на българската държава са свързани преди всичко с общите разсъждения и политика, която се води, исторически най-ниски нива на преки данъци и неутрално поведение на данък добавена стойност, което при сегашната икономическа обстановка и среда е свързано с основната част от данъчните приходи в бюджета.
В принципната си позиция отчитаме, че разпоредбите на директивата, регламентираща прилагането на диференцирани ставки, няма да имат задължителен характер, но включването в обхвата на директивата на нови стоки и услуги ще води до засилване на различни тенденции, допълнителен политически натиск на национално ниво от страна на заинтересованите бизнес-среди.
Може би е добре да споделим някои от цифрите, които са по Закона за държавния бюджет, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Би трябвало да се има предвид, че по годишната задача за държавния бюджет за 2009 година при първоначалните данни, които имаме вече за отчета за 2008 година, е заложен ръст на данък добавена стойност от 24,5 процента, около 1 млрд. и 800 млн. лв., което в сравнение с досегашното поведение и промените във външноикономическата среда според нас е една изключително сложна и трудна за реализирана задача.
Изпълнението ни за 2008 година е 7 млрд. 485 млн. лв. по предварителните данни, за 2009 година е заложено в държавния бюджет 9 млрд. 320 млн. лв.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбрах, Вие споделяте тези три заключения, които сме направили в стр. 3 на нашия доклад, особено това, което посочих в т. 2 за недопускане на прекалено и необосновано разширяване на кръга на стоките и услуги, включени в Приложение № 3.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. – Няма.
Който е съгласен с доклада, който сме изготвили, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-02-94/9.12.2008 Г. ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на финансите
Кирил Желев – заместник-министър
Яна Пальова – държавен съкровищник
Цветанка Чипева – началник на отдел в Дирекция „Държавно съкровище”.
От Българската народна банка
Нина Стоянова – главен юрист на БНБ.
Давам думата на господин Желев да представи този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Основната цел на проекта на Закона за платежните услуги и платежните системи е въвеждането в законодателството на Република България на изискването на поредица от директиви.
Законопроектът съдържа преди всичко разпоредби, които се отнасят до лицензирането и надзора над операторите на платежни системи в Българската народна банка, надзорът на платежните системи в България, както и функционирането на Националната платежна система за брутъл сетълмент в реално време.
Една не малка част от разпоредбите на законопроекта се отнасят до създаването на правна уредба за въвеждането на директивата за платежните услуги, предвид важността й за създаване на хармонизирана правна рамка за пазарите на платежни услуги като цяло в Европейската общност и като основа за изграждане единната зона за разплащане с евро.
Регламентирани са доставчиците на платежни услуги. Разделени са в пет категории, подчинени на единна правна рамка.
Формулирани са изискванията към платежна институция, че той може да бъде юридическо лице, получило от компетентния орган на държавата съответния лиценз и лицензът е валиден във всички държави – членки.
Законопроектът подробно урежда отношенията между доставчиците и ползвателите на платежни услуги и регламентира техните права и задължения.
Срокът за транспониране на директивата е 2007 за платежни услуги, за нас е 1 ноември 2009 година.
Това, което бих искал да споделя с уважаемите народни представители, е, че във взаимодействие между Министерството на финансите и Централната банка бяха положени сериозни усилия за разработване на съвременна законодателна хармонизирана основа.
Молбата ми е да се има предвид, че ние успяхме да синхронизираме и информацията, която е необходима за нашата платежна система и запазване на тези неща със съвместни действия на Централната банка и Министерството на финансите.
Това, което искам да помоля, е да се има предвид, че би било добре законът да бъде приет, в зависимост от програмата на Народното събрание, в сравнително кратки срокове. И може би ще бъде добре вместо влизането на закона в сила в 6 месеца да дадем възможност той да влезе от 1 ноември 2009 година. Като казвам, да дадем възможност, имам предвид експертите да работят и да подготвят подзаконовата нормативна база, която никак не е малка в тази връзка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това е един безспорен законопроект. Има ли някой желание да зададе въпрос или да изрази становище? – Няма.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОЮСТ И НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРАВНА МРЕЖА ПО КРИМИНАЛНИ ВЪПРОСИ – Т. 15 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008 ).
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието
Миглена Тачева – министър на правосъдието
Нели Маданска – директор на Дирекция „Инспекторат”
Борислав Петков – началник отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”
Румяна Цочева – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството”.
Ще дойде ли някой от политическото ръководство на министерството – министър, заместник-министър? Каква е вашата информация?
БОРИСЛАВ ПЕТКОВ: Госпожа Тачева в момента е в Правната комисия по НК. Така че аз мога да представя законопроекта.
Проектът на посочения документ беше разгледан за първи път в периода януари 2007 г. в работна група „Сътрудничество по наказателно-правни въпроси” към Съвета.
Предложението за създаването на този проект за решение е съвместна инициатива на 14 държави – членки. С него се допълва решението на Съвета от 2002 година, с което се създаде Евроджъст. То е продиктуване от анализа на вече петгодишното функциониране на Евроджъст, оценен като най-показателното и комплексно въплъщение на сътрудничество и координираност на действията на държавите – членки.
Въпреки положителната оценка на дейността на Евроюст е констатирана нуждата от разширяване на функциите и капацитета му за в бъдеще.
Чрез проекта следва да се реализират следните четири основни цели:
Разширяване на оперативния капацитет на Евроджуст;
Засилване и подобряване на координиращите функции;
Облекчаване процеса на обмен на информация и разширяване възможностите на Евроджъст за набиране на информация;
Повишаване капацитета на Евроджъст с оглед засилване сътрудничеството с трети държави извън Евросъюза.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Каква е позицията на нашата страна по тези предложения?
БОРИСЛАВ ПЕТКОВ: Подкрепяме изцяло.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли становища, въпроси? – Няма.
Те са изложени подробно в нашия доклад. Разширяването на правомощията на Евроджъст главно в борбата с тежката организирана престъпност е предложение на 14 държави – членки.
Становището на Министерския съвет е да подкрепим тези правомощия.
Който е съгласен да приемем този доклад, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕГЛАМЕНТ ОТНОСНО СТАТУТА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЧАСТНО ДРУЖЕСТВО – СОМ (2008) 396 – Т. 18 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008).
По тази точка сме поканили да присъстват същите гости, както и по предишната точка.
Има думата Румяна Цочева да представи законопроекта.
РУМЯНА ЦОЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Предложението за регламент на Европейско частно дружество е част от пакета мерки за стимулиране на малките и средни предприятия, разгледано в плоскостта на Европейското дружествено право. Малкото дружество всъщност е симетрично на европейското акционерно дружество по това, че представлява наднационална дружествена форма, чиято основна уредба е в европейското дружествено право и има облекчена и унифицирана процедура за учредяване и възможности за промяна на седалището без допълнителни административни или законодателни пречки.
Разгледано в плоскостта на вътрешното ни право, Европейското частно дружество е симетрично на дружеството с ограничена отговорност по вида на управление и формата на структуриране на капитала.
В своята позиция, приета от Министерския съвет, Република България е изразила принципна подкрепа на подобен род предложения, имайки предвид, че то притежава потенциала да отговори на нуждите на малките и средни предприятия за по-добър достъп до европейския пазар.
Акцентирали сме върху някои особености в уредбата. В хода на обсъждане текущо ще защитаваме своите позиции.
По последна информация, председателството предложи актуализиран усъвършенстван вариант на предложението, наблягайки повече на вътрешното право и приложението му в случаите, в които не са уредени с договора или регламента някои от въпросите по статута на дружеството.
Предлагаме да подкрепите проекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли становища, мнения, въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем нашия доклад, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към шеста точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-7/12.01.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Комисията по финансов надзор
Апостол Апостолов – председател
Димана Ранкова – заместник-председател
Анна Антонова – главен експерт юрист,
както и представителите на Министерство на правосъдието.
По нашето становище това е един безспорен законопроект, който транспонира една от директивите – 36 от 2007 година.
Така че нека да чуем първо представителите на Министерство на правосъдието. Ако от Комисията по финансов надзор проявят желание, ще изслушаме и тях.
РУМЯНА ЦОЧЕВА: Законопроектът бе подготвен с участието на представители от Комисията по финансов надзор и предполагам, че от тях ще получим принципна подкрепа.
Действително касае се за проект, който предлага транспониране във вътрешното ни право – директива 2007/36 на Европейския парламент и Съвета относно упражняване на някои права на акционерите и на дружества, допуснати до търговия на регулиран пазар.
Основно промяната предлага изменение в тази част на закона, касаеща свикването и провеждането на събрания на акционерни дружества от типа на публичните и приравнените към тях в нашия закон, като дава по-широка възможност за участие на тези акционери, които са така наречените трансгранични акционери, лица, които са закупили акции по повод публичното им предлагане в държава от Европейското икономическо пространство.
Законопроектът дава по-широка възможност за участие именно на този вид акционери, въвеждайки по задължение от директивата възможностите акционерите да гласуват по електронен път, чрез пощата, уреждайки по-подробно упълномощаването за гласуване на акционер, както и задължението на дружествата да оповестяват по широк, най-достъпен начин информацията, касаеща дневния ред и провеждането на тези събрания.
Общо взето действително това са малко революционни методи, които се надяваме, че ще бъдат подходящи за българските дружества.
Широка възможност е предоставена на уставите на акционерните дружества да уредят реда и процедурите, по които ще се осъществяват специалните способи за гласуване на събрания на акционерите.
Моля да подкрепите проекта.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предполагам, че в резултат на това ще създадете работа на нас, адвокатите, да правим предложения за затваряне на тези дружества. Защото едва ли част от акционерите ще бъдат съгласни с толкова широки правомощия на останалите, особено на миноритарните акционери.
Въпроси, становища? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим това становище, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, докато чакаме представителите на Министерството на правосъдието по изменението и допълнението на Наказателния кодекс, моля да преминем към дълго дискутираната днес в пленарна зала седма точка от дневния ред:
ПРИЕМАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО:
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАДЪЛЖАВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ОСЪЩЕСТВИ ПРОЦЕДУРИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В РАБОТЕН РЕЖИМ НА І, ІІ, ІІІ И ІV-ТИ РЕАКТОРИ НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ”, № 954-02-1/8.01.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ;
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ С ЦЕЛ РЕСТАРТИРАНЕ НА ІІІ И ІV-ТИ БЛОК НА АЕЦ „КОЗЛОДУЙ” И ДА ЗАПОЧНЕ СВОЕВРЕМЕННИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ПОДГОТОВКА НА БЛОКОВЕТЕ И ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ ОТ АГЕНЦИЯТА ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ, № 954-02-2/12.01.2009 Г., ВНЕСЕН ОТ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ;
- ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СИТУАЦИЯТА, ПРЕДИЗВИКАНА ОТ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ДОСТАВКИТЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ОТ РУСИЯ, № 954-02-3, ВНЕСЕН ОТ РАМАДАН АТАЛАЙ, МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ И ПЛАМЕН РАНЧЕВ.
Ръководството на Народното събрание избърза с внасянето на този проект за решение преди Комисията по европейските въпроси. Но така или иначе това е факт. Утре ни предстои гласуване, затова според мене е логично и ние като Комисията по
В становището ни се изразя принципна подкрепа за даване на мандат на правителството за разговори, свързани съвместно с Европейската комисия, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от Договора за присъединяването на България, по този въпрос и евентуално при положително становище и готовност от страна на Европейската комисия да се пристъпи към осъществяването на онези защитни мерки, които са предвидени от законопроекта.
Така че нашето становище е изготвено въз основа на принципна подкрепа проекторешение, което до известна степен беше леко видоизменено след заседанието на Комисията по енергетика включването на една дума – „във взаимодействие” с Европейската комисия на българското правителство.
Предлагам ви, ако има някакви особени становища „за” и „против”, да ги чуем. Ако не, да гласуваме. Защото така или иначе големият дебат вече се проведе в пленарната зала. Гласува се утре. Дебатът вече приключи.
РЕПЛИКИ: Закъснели сме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Закъснели сме, да. Но така или иначе аз бях изправен пред хипотезата да свикам вчера извънредно заседание на комисията при никакви указания за това, че е необходимо такова извънредно заседание.
Другата възможност беше да го разгледаме днес на редовно заседание.
Моето решение беше, че след като няма никакви искания за извънредно заседание на комисията, е хубаво, да разгледаме този въпрос на редовно заседание. Плюс това аз не виждам с какво обстановката кардинално се е променила от вчера до днес.
Затова ви предлагам да обсъдим и да приемем това становище.
Заповядайте, господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз си позволявам да взема думата съвсем накратко, понеже, бидейки в командировка, не съм участвал и не знам какви са били дебатите.
Днес ние, Българска нова демокрация, имаме принципно решение по този въпрос. И то е, че когато се говори за икономическа криза, когато се говори за енергийна криза, то би трябвало да се дискутира не отварянето на реакторите на трети и четвърти блок, а да се дискутират поне три въпроса:
Политиката, която е водена досега, довела до конкретната ситуация;
Взетите мерки за изпълнение на закона за справяне в условията на криза;
Участие в изготвянето на енергийна стратегия на Европейския съюз след изясняване на българските приоритети.
Да говорим така на парче за отварянето на трети и четвърти блок, да правим демонстрации и да предизвикваме референдуми – това са най-малкото популистки жестове според нас, да не говорим за това, че може да има подтекст да ни отдалечат от приоритетите, които имаме за съвместна работа с институциите на Европейския съюз.
Аз ще гласувам против това проекторешение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Величков, заповядайте.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател. В продължение на два дни някои от комисиите проведоха заседания, в които този въпрос беше доста обстойно дискутиран. В Комисията по външна политика вчера повече от два часа ние дискутирахме този въпрос.
Ние бяхме свидетели на една дълга дискусия с излагане на различни мнения. Аз бих попитал: кому е нужно нашето становище, след като всичко е приключило? Просто не е нужно. Нещата са очертани, приключено е, сега ние тепърва да гласуваме, няма на кого да предложим тази наша позиция.
Това е моето мнение. Аз просто предлагам да не вземаме отношение. Взето е решение, приключено е, така че просто е излишно да правим някакво гласуване за нещо, по което никой няма да има полза.
Това е моето мнение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Величков, от тези разговори, които проведох с ръководството на Народното събрание, стана ясно, че няма никаква пречка утре преди гласуването да се прочете и становището на Комисията по европейските въпроси.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз бих искал да поставя някои въпроси, въпреки че наистина това, което каза господин Величков, е така. Дебатът вече приключи, утре направо се пристъпва към гласуване.
По принцип властите в България са разделени по принципа на Монтескьо, приложен е чл. 8 на Конституцията. Имаме законодателната власт – парламентът, изпълнителната власт – Министерският съвет и президентът и съдебната власт. Във функциите на парламента - чл. 84 от Конституцията, никъде не се казва, че парламентът може да нареди на правителството да извърши едно или друго нещо. А те по тези решения предлагат точно това – парламентът да започне да действа като конвент и да набляга на дискреции, които изцяло са в компетенциите на правителството. Правителството, съгласно чл. 105 от Конституцията, отговаря за вътрешната и външната политика, включително и за европейската политика, тъй като това е европейска политика. Ние можем да поискаме от него да ни информира смята ли да предприеме стъпки, какви стъпки смята да предприеме за приложение на чл. 36, ал. 2 от Договора за присъединяването ни към Европейския съюз.
По този начин трябва да се процедира според мене. Защото днес чухме от министъра на икономиката редица други мерки, които правителството смята да вложи в контекста на разговорите с Европейската комисия по възможността за прилагане на чл. 36, ал. 2, включително свързването на нашата газопреносна система с румънската, с гръцката, с турската и още други мерки, които няма в момента да повтарям. Но това е точно дискреция, правомощия на правителството. И ние бихме могли евентуално да поискаме информация от правителството как то смята да постъпи. И ако то желае, може да сезира парламента, за да може парламентът да се произнесе.
Това според мене е конституционното устройство на България, към което ние трябва да се придържаме.
Какво видяхме днес? Видяхме, че правителството е разцепено, няма единна позиция, премиерът отсъства, мнозинството също е разцепено по този въпрос. А вносителите, между които и Вие, господин председател, предлагате парламентът да задължи правителството да извърши големи неща ида действа като конвента по време на Първата френска република.
Да не говорим за това, че във втората точка има вашето и на другите решения в Комисията по външната политика, взети с 8 на 7 гласа. С толкова е прието ние да предложим на Европейската комисия да отвори и реактори на други държави, не само на българските. Тоест това е изключително амбициозно от страна на депутати, които внасят такива предложения.
Разбира се, правителството може да каже едно или друго на нашето решение. Но ние се поставяме в една ситуация, която не е напълно сериозна според мене. Смятам, че не трябва да се процедира по този начин. Има начин как да се процедира.
Като членове на Европейския съюз ние трябва да видим правилата, по които той функционира, и да ги спазваме, за да бъдем уважавани и да постигаме нашите цели, да имаме успехи в това, което правим и да изглеждаме солидно с нашите аргументи.
Затова смятам, че има редица конституционни въпроси – дали изобщо можем по този начин да процедираме. Друг е вече дебатът по същество. Но въпросът е дали парламентът може да приема такъв вид решения.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само ако разрешите - една реплика. Абсурдна е тази теза, господин Тошев, защото в Конституцията има редица текстове, в това число и чл. 2. Не за първи път, а неколкократно българският парламент е задължавал българското правителство да извършва определени действия или му е предлагал. И това става с решение.
Общо взето това е постоянна практика, произтичаща от разпоредбите на Българската конституция. Аз не виждам никаква пречка от конституционна гледна точка да бъде взето такова решение.
Друг е въпросът какви са нашите съображения по същество.
Имате думата, господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Искам съвсем накратко да кажа две неща.
Бих привлякъл вниманието на колегите, които не са били днес по обективни причини на дебата, че първата точка, която се съдържа в проекторешението, е фактически реализирана от българското правителство. Министър Грънчарова – министър по европейските въпроси, каза, че е провела консултации, а това все пак е от името на българския кабинет. И ясно е казано от Европейската комисия, че за този казус не е приложим чл. 36 от Договора за присъединяването към Европейския съюз.
Смятам, че ако сме отговорни български политици, членове на специализирана комисия, това трябва да ни послужи като отправна точка за съответното решение.
И второ, още веднъж обръщам внимание на уважаваните ми колеги върху т. 2. Тя действително създава една доста агресивна предпоставка за, така да се каже, разстройване на енергийната политика на Европейския съюз. Авторите – не казвам, че това е само господин Аталай, действително искат да навлязат дълбоко в темата със затворените реактори, което означава действително днес, когато ние се стремим да сближаваме своите позиции, да се отваря дебат по нещо, по което много държави са били въвлечени по отношение на преговорите със Словакия, с Литва и с България.
Аз мисля, че нашата страна няма интерес да бъде поредният източник, отвъд конкретните основания за нашите компенсации, на нов разделителен дебат и последващо решение в Европейския съюз тъкмо когато действително репутацията на нашата страна в Европейския съюз не е особено завидна.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само по повод на това, което е казала министър Грънчарова и донесла информация за това, че комисарят по енергетика е изразил становище, че сега е моментът България да постави този въпрос. Нещо повече, той е казал, че има разлика между Словакия и България, тоест България притежава правни механизми на чл. 36, по който да постави този въпрос.
Имате думата, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Аз продължавам мисълта, която беше изразена от господин Величков. За мен смисълът на днешното заседание би могъл да бъде един-единствен. По презумпция се счита, че Комисията по европейските въпроси в най-голяма степен познава европейското право и европейските процедури. Казвам, по презумпция. Вече отделен въпрос е дали е така.
Ако може да се коментира, че един или друг от нашите колеги от Народното събрание, поради друга сфера на компетентност не са запознати в детайли както с Договора, така и с отделни разпоредби на Европейския съюз, то всички ние би трябвало да сме съвсем наясно.
Смисълът на днешното заседание, след като е малко – простете за израза, след дъжд качулка нашият дебат, може да бъде само в посока на това, ако ние излезем със смислено решение и на базата на нашата компетентност поискаме преразглеждане или оттегляне на днешното предложение, което беше направено в пленарната зала.
Аз като човек, който се занимава с външна политика, бих извела на преден план отново политическите аргументи. Всяко друго нещо е за мен безсмислено, дори да бъде дебатирано. Защото първо, знаете, че по време на предишното ни заседание външният министър беше излязъл се едно обръщение, в което много ясно и конкретно казваше, че не можем да се позовем на чл. 36. Днес министърът на европейските въпроси каза практически същото. Защото ако Вие сте прав, господин председател, при цялото ми уважение към Вас, то госпожа Грънчарова нямаше да вземе думата ,за да изрази становище, което, меко казано, е противно на становището, което официално е изразено от правителството. Значи очевидно има проблем.
На тази основа, според мен, както Вие казвате, ситуацията ни дава възможност да преразгледаме едно или друго наше решение. Включително и днешната ситуация, че заседаваме след дебата в пленарна зала, ни предоставя възможност да излезем с компетентно становище, подчертавам, като хора, които се занимават с европейските въпроси. И ще ни направи чест, ако точно ние, хората в тази комисия, аргументираме защита на другата теза. Ако обаче това нещо е по силата на някаква партийна даденост, която Вие съблюдавате, което аз напълно разбирам, защото очевидно тук всеки има някакви политически аргументи, значи безсмислено си чешем езиците в момента. Защото това по никакъв начин няма да внесе допълнителна яснота в утрешния дебат.
Тук няма да се спираме на останалите аргументи, които ги казах в пленарната зала. Според мен нашата комисия в много по-голяма степен трябва да се занимае с възможностите за компенсиране на България по силата на неспазване на договора от страна на „Газпром”, отколкото да използваме това отново като повод отново да повдигаме темата с АЕЦ „Козлодуй”.
Колкото до това дали ние сме част от европейската енергийна политика, аз наистина, следвайки предложенията, които бяха направени в пленарната зала, бих казал, че все още ние сме част от руската енергийна политика. Защото наистина да си извадиш извод от кризата с газа, че трябва да се отвори трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, се изисква огромно въображение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз разбирам, че всеки един от нас изразява политическите си виждания. И то не би могло да бъде по друг начин в рамките на тази комисия.
Има две предложения, които след това ще ги гласуваме. Едното е чисто процедурно – да не вземаме решение днес. Второто е да гласуваме това становище, което е предложено.
Имате думата, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Искам да кажа нещо в противовес на изказалите се преди мене, основно от опозицията. Има различни тълкувания – че това е политическо решение, че ние от БСП основно искаме да го прокараме, това да бъде използвано предизборно и т.н.
Мисля си, че сега беше моментът всички да подкрепим това решение, с ясната мисъл, че Европейската комисия може да не го допусне наистина да се случи. Но според мен много силни са аргументите. И стои големият въпрос: ние искаме ли трети и четвърти блок някога да заработят? Ако искаме, това е малката стъпка, която можем да направим сега, като убеждаваме страна по страна. И при този голям процес, който тече, да използваме този момент.
Ако въобще има момент да се включи в действие тази клауза, която не позволява това, то е сега. И възможността пет месеца да работят тези реактори. Знаем, че тази възможност е малка, но в политически план, колкото и да го представяте, че е недобро решение, че ние ще направим лошо впечатление, просто не може да бъде прието.
Мисля си, че като държавническо решение беше, а то е много прецизирано. Ние не тръгваме против Европейския съюз и не казваме: Искаме го на всяка цена, вие си гледайте работата! Съвсем не е така!
Мисля си, че мъдростта на нашия парламент и в случая решението на нашата комисия щеше да се състои в това, че категорично да подкрепим това предложение и един път да покажем, че сме единни.
Има много аргументи. Мисля си, че има моменти, когато можем да си зададем големия въпрос: можем ли да бъдем на висотата на положението и наистина да успеем да си прокараме нашето виждане?
Мисля си, че все пак, въпреки че днес протече дебатът, е необходимо решение на комисията. В това няма нищо лошо, даже и то да не бъде прочетено в залата.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Колеги, заемам позицията, която заех и в парламента днес. Ние дали искаме или не искаме, това няма толкова голямо значение. Всеки от нас има собствена позиция, можехме да я обединим, но можехме.
В момента какъв е проблемът – че нито правителството, нито мнозинството знае какво иска. Ако правителството знаеше какво иска, да каже. Но не знае какво иска. Мнозинството, ако знае какво иска, да каже: против сме или за. Но нито правителството, нито мнозинството знаят какво искат.
Миналата седмица аз предложих да вземем решение. В петък беше това. Може ли някой да ми обясни какво се е променило в това, което предлагате, спрямо миналата седмица?
Това е глупаво решение. Прочетете какво пише: „Преустановяването на подаването на руски природен газ доведе до преки и косвени загуби”. Откъде ги знаем ние? Каква комисия сме ние, та да знаем какви са загубите?
По-нататък: „Газовата криза настъпи в момент, когато е глобалната криза”. Какво е това наше решение? Какво ни касае? Всичките точки нямат никакво отношение. Как да го гласуваш, като това няма никакво отношение? Отделен е въпросът, че миналия петък трябваше да го направим. Миналия четвъртък можехме да гласуваме същото решение, без да има някакъв проблем.
Единствената точка, която има някакво отношение към нашата позиция, е четвърта: „Решението трябва да се вземе на базата на конструктивен и откровен диалог”. Това го пише и във вестника.
Просто няма никаква логика. Решението имаше смисъл и обединението имаше смисъл, ако това беше направено преди три седмици. Дори и миналата седмица, когато бяхме в условията на спряно газоподаване. Вие се мотахте безобразно, вие не знаете какво искате – говоря за мнозинството и правителството и искате сега пост фактум, при възобновено газоподаване да взимаме решение за отварянето на реакторите. Ами че ще ни се смее светът!
Аз ви казвам честно – преди три седмици аз щях да гласувам „за”. Честно ви казвам. Въпреки че лично аз съм против отварянето на реакторите, знам някои неща може би, които ги знам поради практиката си. Лично съм против. Но преди три седмици бих гласувал „за”, именно защото тогава можехме да използваме някакви аргументи за диалог, дори за натиск върху Европейския съюз.
Днес с това решение какво ще направим? Те ще кажат: първо, вие не се справихте, нямате задължителните резерви, вие реагирахте панически на кризата, вие пропищяхте света, след като не изпълнихте собствената си нормативна уредба, вие имате газохранилище, което сте го изпразнили по не знам какъв си начин, а сега на всичкото отгоре искате и „Козлодуй”, когато се възобнови газоподаването!
Просто ще вляза конфликт лично със себе си, ако гласувам за това решение. Да не говорим, че формално така, както е написано ,без т. 4, то не касае компетенциите на нашата комисия. Ще оценявам аз на комисията ,че това съвпадало с глобалната световна криза, че Русия безпрецедентно е спряла газа, като нито знам дали е така, нито имам някаква информация от правителството каква е ситуацията. Просто не след дъжд качулка, а не знам как да го кажа, а след газ без електричество или как да го кажа? Никаква логика.
Господин председател, нека да помислим за достойнство на нашата комисия. Не казвам да гласуваме „против”. Предлагам, както си замълчахме миналата седмица, да не взимаме становище и това е. Какво е това становище днес? То даже не е свързано с някаква криза, защото газ има.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Само искам да обърна внимание, господин Софиянски, че Вие коментирате становището. Но най-важната част е отдолу, след т. 5 – диспозитива на решението. Какво казва този диспозитив: „На база на гореизложеното и след проведената дискусия комисията изрази подкрепа на проекта за решение във връзка със ситуацията, предизвикана от прекратените доставки на природен газ от Русия, внесен от Рамадан Аталай, Младен Червеняков и Пламен Ранчев”.
В това становище, в неговия диспозитив има двете точки. Те са други две точки. Ако ние гласуваме, значи трябва да подкрепим тези две точки, това казва становището на комисията, втората от които вече я коментирахме тук.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Абсолютно сте прав.
Има ли други становища? – Няма.
Предлагам процедурно да гласуваме така:
Първо, да гласуваме процедурното предложение на господин Величков нашата комисия да не излиза със становище.
Който е съгласен с това предложение – да не гласуваме становището, моля да гласува.
Гласували: за 6.
Предложението не се приема.
Който е съгласен да гласуваме становището, моля да гласува.
Гласували: за 8.
Предложението се приема. Ще гласуваме становище.
Имаме два варианта.
Първият вариант е да гласуваме становището така, както е изготвено, вторият вариант е да гласуваме само точки 4 и 5, които касаят компетентността на нашата комисия.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Понеже отивам на Комисията по здравеопазване, искам да заявя, че както и да го предложите, гласувам „против”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: първо, предлагам да гласуваме становището така, както е предложено. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 7, против 7, въздържал се 1.
Становището не се приема.
Поставям на гласуване становището само с точки 4 и 5.
Гласували: за 7, против 7, въздържал се 1.
Не се приема становището.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-5/9.01.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
МОТИВИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА
За последните 18 години Наказателният кодекс (НК) е изменян и допълван близо 50 пъти. Тези промени не бяха подчинени на обща идея и не следват единна наказателна политика. Резултатът е, на първо място – недообмислени нови състави на престъпления, често не съвсем сполучливо преведени от международни актове, без да се вземат предвид законодателните модели, традицията и езикът на българския наказателен закон. На второ място – новите текстове често бяха разполагани на неподходящо място в системата на нормите на Особената част и не следват логиката, възприета в закона. На трето място – и това е най-неблагоприятният модел на развитие на законодателството – противно на всички съвременни тенденции беше възприет подход да се реагира на отрицателните прояви чрез използване на предупредително-възпиращата функция на закона чрез предвиждане на тежки и несъответни наказания. В действащия текст на закона се стигна до парадоксални решения – престъпления с еднаква степен на обществена опасност се наказват по различен начин и беше загубена мярата на наказанието.
Независимо от принципното господстващо в теорията и практиката становище, че не следва Наказателният кодекс да се допълва и изменя „на парче”, задължения на Република България като член на Европейския съюз и страна по редица международни договори налагат незабавно съобразяване на наказателния ни закон с тези нови изисквания.
В отговор на обществената нагласа и за да се избегне противоречива съдебна практика по прилагането на института на съкратеното съдебно следствие, се предвижда допълнение в общата част на НК със създаване на специален текст за определяне на наказанието в такива случаи, като се предлагат и съответни изменения в тази насока и в Наказателно-процесуалния кодекс.
С предложената промяна в чл. 59 се въвежда приспадане при определяне на наказанието на всяко задържане на лицето във връзка с престъплението, за което е осъдено, включително задържането по Закона за Министерството на вътрешните работи или по друг закон. По този начин НК се привежда в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и се намаляват основанията за водене на дела за нарушаване на тези разпоредби пред Съда по правата на човека в Страсбург.
Формулировката на действащите чл. 67 и 70 създава впечатлението, че на условно осъдените и предсрочно условно освободените се налага и второ наказание пробация освен това, на което са осъдени. С предлаганите промени в текстовете се цели коригиране на тази неточност.
От най-съществено значение са предлаганите промени в НК, свързани с предстоящото ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, и по-специално с изискванията на глава VI „Материално наказателно право”, които налагат конкретни законодателни изменения в националните наказателни закони. Наред с „традиционно” извършваните сексуални престъпления срещу деца, (изнасилване, извършване на блудствени действия, производство, притежание или разпространение на порнографски материали, за направата на които са използвани деца; и детската проституция), тази глава от конвенцията въвежда и нови форми на сексуална експлоатация на деца, като склоняването на деца със сексуални цели и развращаването на деца. Международният акт предвижда също така криминализиране на „използването на услугите на дете, което проституира”, както и въвеждане на наказателна отговорност не само за организатора на порнографски дейности с участието на деца, но и за техните „клиенти”, когато съзнават, че децата са били принудени да участват в такива дейности. На следващо място, установява се и задължение за ратифициращите конвенцията страни да преследват принуждаването, склоняването или карането на дете по какъвто и да е начин да присъства на актове на сексуално насилие или на сексуални актове, без дори да е необходимо то да взема участие в тях. Препоръчва се и адекватна и своевременна реакция на нарастващия брой злоупотреби с информационни и комуникационни технологии с цел извършване на сексуални престъпления срещу деца.
В съответствие с изискванията на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие законопроектът предвижда съответни промени в НК, глава втора, раздел „Разврат” и създаването на нови 154а, 155б и 158а.
В съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 24 от 2007 г.), в законопроекта се криминализира „съзнателното използване на услугите на лице, което е жертва на трафик на хора”, със създаването на нов чл. 159в. Освен от изискванията на международния акт предлаганите промени се обуславят и от факта, че трафикът на хора намира все по-широко разпространение като една от проявните форми на транснационалната организирана престъпност и се утвърждава като доходоносен престъпен „бизнес”. Предвижда се увеличаване на наказанията за престъпленията, включени в глава втора, раздел „Трафик на хора”, основно размера на наказанието глоба. Предлага се и създаването на нов чл. 281, свързан, макар и косвено, с трафика на хора.
За да се осигури избягване на порочната практика за “купуване на гласове” при провеждането на избори, се предвижда завишаване на наказанията за тези престъпления в раздела “Престъпления против политическите права на гражданите”.
С оглед подобряване наказателноправната закрила на децата срещу неправомерно използване на детския труд и продажбата на алкохолни напитки на непълнолетни в чл. 192а и 193 от законопроекта се предлага актуализиране на размера на наказанието глоба.
В чл. 234б, ал. 1 от НК думата “разрешение” се заменя с “лиценз”. Тази промяна ще приведе в съответствие разпоредбата от НК със Закона за управление на отпадъците (ЗУО), съгласно който търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се извършва след издаване на лиценз от министъра на икономиката и енергетиката – глава V, раздел III, чл. 54 от ЗУО.
Предвид все по-широкото приложение на дебитни и кредитни карти и други платежни инструменти, които не са ценни книжа, нараства и броят на престъпленията, извършвани чрез тяхното използване, както и фалшифицирането им. Това обоснова предложението за допълнение на чл. 195, ал. 1 с нов квалифициран състав, когато кражбата е извършена чрез платежен инструмент или данни от него. В същата насока са и предлаганите промени в чл. 243, 244, 246 и 249.
Държавите – членки на Европейския съюз, следва да разполагат с адекватен и ефективен механизъм и приложими наказателни санкции за борба с измами, увреждащи или застрашаващи бюджета на съюза. Предлага се усъвършенстване на наказателноправната защита във връзка с тези измами и се предвижда отговорност за всеки, който противозаконно възпрепятства упражняването на контрол върху управлението или използването на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
С оглед по-пълна защита на правата на гражданите се криминализира разрешаването и разпореждането за използване на специални разузнавателни средства или прилагането им, или съхраняването на информация, получена чрез тях, в нарушение на закона – създава се нов чл. 284а.
Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие изисква и наказателни санкции срещу юридически лица, облагодетелствали се от престъпления против деца и от трафик на хора, извършени от техни ръководители или служители. В тази връзка в Заключителните разпоредби съответно се допълва чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Този законопроект е безспорен. Поставям го на гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
