П Р О Т О К О Л

№ 116


На 29 януари 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект на директива относно стандартите за качество и безопасност на даряването, набавянето, съхраняването, транспортирането и идентифицирането на човешки органи – т. 33 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 802-01-100/15.12.2008 г. За изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане и приемане на направените предложения и корекции в годишния доклад за състоянието и степента на усвояване на средствата от европейския съюз за 2008 г., изготвен от подкомисията по усвояване на средствата от европейския съюз.

На заседанието присъстваха: Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, проф. Христо Куманов – директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
На вашето внимание е представен дневен ред с четири точки, но точка четвърта ще отпадне, тъй като законопроектът вече беше приет в пленарната зала. Така че дневният ред остава с три точки – един законопроект, обсъждане на проект на директива относно стандартите за качество и безопасност на даряването, набавянето , съхраняването и транспортирането и идентифицирането на човешки органи и обсъждане и приемане на направените предложения и корекции в Годишния доклад за състоянието и степента на усвояването на средствата от Европейския съюз.
По така предложения дневен ред има ли съображения, становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.
По точки първа и втора сме поканили от Министерството на здравеопазването:
Д-р Валери Цеков – заместник-министър
Проф. Христо Куманов – директор на Изпълнителната агенция по трансплантация
Надежда Бранковска – главен юрисконсулт
Д-р Момчил Енчев – главен експерт.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО СТАНДАРТИТЕ ЗА КАЧЕСТВО И БЕЗОПАСНОСТ НА ДАРЯВАНЕТО, НАБАВЯНЕТО, СЪХРАНЯВАНЕТО, ТРАНСПОРТИРАНЕТО И ИДЕНТИФИЦИРАНЕТО НА ЧОВЕШКИ ОРГАНИ – Т. 33 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008 Г.).
Давам думата на господин Валери Цеков да представи становището на Министерството на здравеопазването и главно върху този доклад, който ние сме изготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, разрешете в качеството ми на представител на министъра на здравеопазването да дам няколко допълнителни бележки във връзка с разглеждания проект на директива.
Всички тук вероятно добре сте информирани, че това е една от големите политически цели, представена пред Европейската комисия и пред Европейския парламент – да се разработи общото законодателство, което да гарантира безопасността на медицинските технологии, в частност, разбира се, на всички онези процеси, които са свързани с трансплантацията – като започнем от даряването на органите, тяхното взимане, обработване, транспортиране, съхраняване, идентифициране до влагането на органите в тялото на реципиента, създаването на системи за проследяемост на органите при абсолютно твърдо изискване за запазване анонимността и на донора, и на реципиента.
В тази връзка беше подготвен от Европейската комисия този проект на директива, който днес разглеждаме.
Както сте информирани от вносителя на тази точка и от документацията, съпровождаща тази точка, Министерството на здравеопазването принципно подкрепя проекта на директивата и предлага такава да бъде позицията на България, като, разбира се, трябва да бъде запазена една по-обща формулировка в становището, което предлагаме, както и вие сте предложили в проекта на вашия доклад по тази точка, така щото когато започне гледането на директивата текст по текст в съответните работни групи в Европейската комисия и в Съвета на Европейския съюз, представителите на Министерството на здравеопазването да могат да защитават текстове, които отговарят и на националните интереси на България. Тъй като след акта на приемане на тази директива, разбира се, законодателството на България ще трябва да бъде съобразено с правния регламент, който ще възникне след нейното публикуване в официалния вестник на Европейския съюз.
Така че според нас докладът на комисията, който имахме възможността да разгледаме, който евентуално би могъл да бъде одобрен днес, е напълно релевантен и към нашите виждания относно бъдещата директива.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някой друг от вносителите има ли нещо да добави? – Няма
Преминаваме към обсъждане. Колеги, имате думата за позиция по нашия проектодоклад.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Цеков, уважаеми дами и господа! Искам преди всичко да направя заявление за конфликт на интереси, защото аз работя в тази област. Но точно затова защото аз работя в тази област, се смятам за сравнително компетентен.
Дебатът в миналото и по-късно в сегашното Народно събрание беше изместен от ползването на тъкани, органи и клетки с информирано съгласие или информирано несъгласие. И това беше основната защита на определена ценностна система. Отдаде се по-малко значение на някои подробности, които продължиха в по-нататъшното законодателство.
Вярно е, че Европейският съюз слага регулацията на репродукцията и на трансплантациите общо. Но от страна на Европейската асоциация на репродуктивна медицина и ембриология има 11 възражения между смесването на компетенции по отношение на трансплантации и дейности в областта на репродуктивната медицина.
В този смисъл аз мисля, че България би трябвало да направи същото това разграничение, като бъдат взети под внимание възражения на неправителствени организации, които работят в тази област и които са компетентни да се изкажат по въпроса. Няма нищо лошо в цялата тази регулация, която се предлага. Тя е по отношение на трансплантациите на тъкани, органи и клетки, разбира се. Ако говорим за хемопоетични клетки, това е една регулация, ако говорим за сперматозоиди, това е съвсем друга регулация. Но и едните, и другите са клетки. И трябва да разграничаваме ясно тези дейности. Защото по-нататък, ако ги смесим, се получава или свръхрегулация, или недостатъчна регулация, по-често свръхрегулация за репродуктивните проблеми.
В този смисъл трябва да се търси, освен позицията на хората, които работят в тази област, съответно и спазването на стандартите и съответната регулация. В никакъв случай моето изказване не трябва да се приема против регулацията. Въпросът е по какъв начин се осъществява тази регулация.
Имаше навремето две възможности за тази регулация. От Европейския съюз искат компетентен държавен орган. Имаше възможност да се създаде отдел в министерството на здравеопазването – едната възможност, втората възможност – да се създаде независима агенция по репродуктивно здраве, третата възможност – регулацията да отиде в Агенцията по трансплантация. Беше избрана третата възможност.
Няма нищо лошо, ако дейностите отново в Агенцията по трансплантация се разделят. Защото ако се вършат около 50 или 100 трансплантации годишно, вършат се около 3000 или 5000 дейности по репродуктивна медицина. И естествено, че трябва да има регулация в тази посока, но тази регулация трябва да бъде с определена субсидиарност. Най-близкият компетентен орган съответно да се произнася.
Аз ще взема повече отношение по следващата точка, която е законът. Но специално за директивата бих желал да се запише като пожелание от българска страна отбелязване на особеностите на процесите на трансплантация и на процесите, които се отнасят до компетенциите на репродуктивната медицина. Това е достатъчно, за да се отдели внимание в подробности. Отново повтарям, ЕШЛЕ е изразила около 11 несъгласия с вече действащата директива по този въпрос.
Иначе с духа на директивата за по-добър контрол по отношение на трансплантациите нямам никакви съмнения.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, подкрепяте доклада, който е изготвен от нашата комисия. Желаете ли повече да бъде дешифриран този параграф, който в заключение казва, че „би могло да се препоръча на българското правителство в хора на преговорите да поддържа позиция, с която да настоява за такава редакция на чл. 4, която да осигурява по-голяма свобода на държавите – членки при постигането на целите на директивата”. Или желаете някаква по-различна формулировка. На две места в нашето становище е посочено нашето виждане за по-голяма гъвкавост.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Това, което четете, има и продължение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Няма и това е последното изречение от раздадения ви доклад.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Казано е, че от отдела „Европейски актове” има една бележка, където пише: Българското правителство да поддържа позиция, която да постигне тази гъвкавост на разпоредбите, с оглед минимално създаване на административни затруднения.
Това – да. Но нека да вървим по-нататък. В тази директива трябва да се обърне внимание на процесите на трансплантация и свързаната с нея регулация и минусите по репродуктивна медицина и свързаната с нея регулация. Това е допълнение към доклада.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Добре. Да чуем заместник-министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: За да не се стига до някаква неяснота относно обхвата на директивата, която в момента обсъждаме, аз бих искал да кажа, че предложението на Европейската комисия е директивата да регулира само стандартите за качество и безопасност на човешки органи, предназначени за трансплантация. В тази директива няма нито един ред, който да касае нещо друго, освен трансплантация на човешки органи. Така че тя не е релевантна по отношение на дейностите за скрита репродукция изобщо. Тя не засяга тези дейности и не регулира нищо в тази област на медицината.
Аз бих отнесъл изказването на д-р Щерев по-скоро към т. 2 от дневния ред – Закона за трансплантация, който е Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки. И той регулира тази материя, за която преди малко д-р Щерев говореше. Така че директивата изключва този обхват от медицинските дейности, които са регулирани в националния Закон за трансплантация. Тази директива регулира само дейностите по трансплантация на органи. Тоест отново се връщам на предното твърдение, че докладът е напълно изчерпателен и напълно релевантен и според нас той е уловил същността на директивата. И тази препоръка, която се прави, я подкрепяме изцяло, а именно за по-широка рамка.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин заместник-министър, това беше важно.
Други становища?
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Да уточним. Според Вас проектодирективата касае и, така да се каже, въпросът – да не го наричам по друг начин – за използването на кръв. Вие говорихте, че не касае тъканите и клетките, а кръвта, която се включва към трансплантационната тема или към другите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Да.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Значи тя също тук не присъства.
Тогава да Ви попитам: според Вас бихте ли дали пример за какво бихте да има по-голяма свобода на държавите – членки при постигане целите на директивата, що се отнася до трансплантационния процес, един пример, за който ние би трябвало да подкрепим становището, в което се настоява за по-голяма национална свобода при постигане на зададените от директивата цели. Най-важното – каква е вашата практика? Тъй като нашият интерес и нашите предпочитания са в тази посока.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря за въпроса. Това, което бих искал да отбележа, е, че тъй като директивата регулира различни аспекти от дейностите, свързани с трансплантация на органите, особено тези, които регулират създаването на национални програми за качество, организациите на националните структури, които ще бъдат включени в тези процеси по осигуряване на органи, правилата, по които ще бъдат създавани центровете за трансплантация, тоест там би трябвало да имаме по-голяма свобода за национални решения как тези процеси да бъдат организирани.
Освен това някои от принципите, касаещи даряването на органи, които в чл. 13 са разписани изрично, но може би ще има предложение за малко по-широка формулировка, както и принципа например за изричното съгласие и за изричното несъгласие. Тоест там държавата да има възможност да определи кой от принципите ще бъде заложен в националното законодателство.
И може би онези текстове, като например чл. 18 или чл. 19, които регулират кои ще бъдат компетентните органи на дадената държава, как те ще бъдат определяни и как ще бъдат организирани, тоест държавите да имат малко по-голяма свобода, когато регулират тази материя.
Същото важи и за принципите, по които ще се определят санкциите за неспазване на законодателството. И може би в някакъв по-ограничен аспект правилата, по които ще бъдат регистрирани и докладвани първо, процедурите по трансплантация и второ, нежеланите реакции и очакваните ефекти, свързани с трансплантационната дейност. Тоест какво ще бъде разписано.
Ако вероятно ще има такъв дебат, опитът досега сочи, че държавите искат малко по-широка регулация, малко по-широко разписани текстове, за да има възможност за национални различия. Но общите принципи на директивата, заложени в проекта, ние сме ги подкрепили напълно.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател! По поставения въпрос искам да се съглася с министър Цеков, че свободата на съответните правителства е преди всичко конформирано съгласие и информирано несъгласие. Едва ли е нужно тук да се повдига отново дебат в тази насока, но дебатът беше воден в Тридесет и деветото и в Четиридесетото Народно събрание с три пъти промяна на съществуващата ситуация. Така че тази директива дава възможност на съответното национално законодателство, ако се реши, да се промени тази санкция за информирано съгласие или несъгласие. Всичко друго са подробности.
Това е главната тема, която националното законодателство би могло да регулира. И тук съм напълно съгласен. Сега имаме една позиция, която е коренно различна от тази, която беше приета от Тридесет и деветото Народно събрание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища, мнения? – Няма.
Който е съгласен, колеги, да подкрепим проекта за доклад, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 802-01-100/15.12.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Господин заместник-министър Цеков, имате думата да ни представите изменения в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, като имате предвид нашето становище и конкретния предмет на преценка от страна на комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Господин председателю, аз отново ще бъда максимално кратък, за да дам възможност да бъдат зададени въпроси.
Както ясно е записано и в проектостановището на комисията, това изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки е уредено изцяло от необходимостта за допълнително хармонизиране на законодателството ни във връзка с новите директиви или измененията на директивите, които вече са факт в европейското законодателство. Тоест в т. 2 на вашето становище тотално са изброени онези актове на Европейския съюз, които трябва да бъдат взети предвид при настоящето изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
Тук даже сме донесли една таблица за съответствие, от която е видно, че всички текстове в предложеното изменение произтичат от промените в европейското законодателство.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Спорим по този въпрос. Има текстове, които нямат отношение към европейското законодателство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: ма. Това са няколко текста.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Така че не ни убеждавайте във всеобщата справедливост.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Но те произхождат от това, че във връзка с изменението на европейското законодателство променяме някои от съществуващите вече текстове, така че се налага да бъдат направени корекции и в други, релевантни на тях текстове, които не са пряко свързани с европейското законодателство. Абсолютно сте прав, господин председател. Но общо взето в огромен процент от измененията сме следвали именно тази необходимост.
Законопроектът осъществява по-пълно и точно транспониране на изискванията на Директива 2004/23/EC на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 31 март 2004 г. за установяване на стандарти за качество и безопасност на донорството, осигуряване, експертиза, обработка, съхраняване и разпределение на човешки тъкани и клетки, включително по отношение на актуализирането на режима внос и износ на органи, тъкани и клетки.
Отразени са също всички изисквания на Директива 2006/17/ЕО за някои технически изисквания при даряване, осигуряване и изследване на човешки тъкани и клетки.
С оглед хармонизирането на закона с директивите се допълват редица текстове за регламентиране на изискванията за качество и безопасност на тъкани и клетки с човешки произход, както и за ефективен контрол на тези медицински дейности. Въвежда се задължително изискване за прилагане на система за качество при осъществяване на всички дейности по трансплантация.
Прецизират се условията и редът за финансиране на дейностите по трансплантация, диагностиката и лечението в следтрансплантационния период, осъществявано чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Променя се действащата усложнена процедура по вземане на хемопоетични стволови клетки, като се осигурява възможност за доброволно даряване на такива клетки от всички лица, независимо от родствената им връзка с реципиента. При вземането на хемопоетични стволови клетки няма медицински риск за донора, като същевременно се осигурява възможност за своевременно осигуряване на лечение за нуждаещите лица.
Прецизира се контролната дейност на Изпълнителната агенция по трансплантация, като се дава възможност на компетентния орган да налага принудителни административни мерки за нарушения на медицинските стандарти по трансплантация и асистирана репродукция.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата за становища.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Моят въпрос към вносителите е следният. Вие си спомняте, че имаше доста големи скандали около това, че бяха констатирани ситуации с изнасяне на тъкани от страната, вземане на тъкани от Съдебна медицина и други неща. бих искал да попитам как предлагате да бъдат променени нормативните уредби, така че да се избегнат такива ситуации в бъдеще? Нали е ясно за какво говоря?
ХРИСТО КУМАНОВ: Опасявам се, че не мога точно да схвана.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В тази връзка имаше съдебни процедури и т.н., което показваше, че нашата регулация не е достатъчно ясна и недостатъчно гарантира принципите.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли някакви изменения и допълнения в закона, които предотвратяват тези негативни случаи, които бяха констатирани преди година – година и нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Струва ми се, че няма такива предложения в настоящето изменение и допълнение на закона.
ХРИСТО КУМАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Неща, които са извършвани извън закона в България, през последните три години не са
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Помагат ми колегите от Правната дирекция, че може би, макар че това няма пряка връзка с конкретните факти, които си мисля, че споменавате, въвеждането на възможности за административни санкции, включително преустановяване на дейностите по трансплантация в определени лечебни заведения, когато има нарушаване на изискванията за медицинския стандарт, по трансплантация, ще даде допълнителна възможност на административните структури, които се занимават с контрол на тези дейности в страната, да има по-адекватни действия тогава, когато има нарушаване на тези стандарти. Слава богу, този стандарт специално е правно-нормативен факт за страната. Това, което липсваше в закона, беше тази възможност – когато има нарушаване на тези стандарти, да бъде спирана дейността по трансплантация в съответните лечебни заведения.
Ако това донякъде отговаря на Вашия въпрос, това е отговорът ми.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа! Както виждате от започналата дискусия, отново се поставят проблемите за трансплантация. Около една трета от 34 параграфа се отнасят за репродуктивни техники.
Пак ще повторя тази теза, че по отношение на трансплантацията и по отношение на репродуктивните техники трябва да има регулация, но тя се осъществява по различен начин. Това е нещо, което трябва да бъде заложено в закона.
Аз си позволявам да заявя намерения за поправка между първо и второ четене, като сега се въздържа за приемането на този законопроект, като съм убеден, че трябва да има по-добра регулация.
Искам да свържа две неща.
Първо, тази бележка, която преди малко прочетох, за постигане целите на директивите и минимално създаване на административни затруднения.
От друга страна, констатацията от европейски органи за липса на административен капацитет. Тези две неща са свързани.
Затова ние трябва да се постараем в този законопроект да дадем максимална обективност на оценката на извършваната работа, а не свободната воля на чиновника да прави неща, които са неприемливи. От гледна точка преди всичко на интереса на гражданите. Истинската регулация става при съблюдаване на европейските норми, при съблюдаване на определените директиви и при един активен диалог между специалисти, представители на гражданското общество и съответните регулаторни органи. В това съм дълбоко убеден.
Иначе налагането на санкции и ултимативното налагане на правила, които трудно могат да влезнат в живота, няма да доведе до някакви добри резултати.
В този смисъл казвам, че аз ще се въздържа при това гласуване, ще наложа консултиране с неправителствени организации за съответни промени в закона и силно се надявам те да бъдат обсъдени професионално при окончателното приемане на този законопроект.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тези аргументи са много важни, но за съжаление са по-скоро за Комисията по здравеопазване, отколкото за нашата. Тъй като това, което е отразено в нашето становище, са три директиви и това, което от тях е пренесено в този законопроект. Едва ли можем да разгледаме и възприемем в тази комисия въпрос по същество, който Вие, д-р Щерев, поставяте с основание.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Искам отново да напомня за този дебат, който се води в Европейската комисия, във връзка с несъответствието на съответните директиви, свързани с регулация на репродуктивни дейности.
Аз ще си позволя между първо и второ четене да предоставя на народните представители това ,тъй като точно тук става въпрос за европейска регулация и дебат, който се води по отношение на тези въпроси. Така че това не е нещо, което е абстрактно и което е свързано само с дадена професионална дейност. Този дебат се води и в други европейски държави.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли други въпроси и становища? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене и изготвеното становище, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се двама.
Законопроектът се приема на първо четене и даваме това становище.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА НАПРАВЕНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И КОРЕКЦИИ В ГОДИШНИЯ ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО И СТЕПЕНТА НА УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2008 Г., ИЗГОТВЕН ОТ ПОДКОМИСИЯТА ПО УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Подкомисията, на база на станалото обсъждане ни е представила работен вариант на Раздел ІV от доклада. Ще помоля господин Иванов да акцентира вашето внимание върху промените, които са направени в този раздел, след което да считаме, че сме приели доклада за тази година.
Заповядайте, господин Иванов.
РАДОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Изготвянето на такъв цялостен доклад за 2008 година е в съзвучие с правилата за организация и дейност на Подкомисията, както и концепцията със самото й конструиране.
На база на поетите ангажименти пред вас в събота за отразяване на редакционни бележки беше формулирана цялостна ІV част, която да отразява тези конструктивни забележки от колегите от различни политически сили.
Беше изискано, което е на стр. 2, да се покаже персоналната отговорност, какво е извършено от гледна точка на програмните ръководители.
Показано е в табличен вид смените, които бяха извършени по ФАР – замяната на Гергана Беремска със заместник-министър Кирил Ананиев, замяната на Димчо Михалевски със Савин Ковачев. Сменен бе и Любомир Тушанов, директор на Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” в Министерството на финансите с Ивелина Белева. Това е една от двете изпълнителни агенции, на които беше предметът акредитацията.
Бяха извършени персонални промени в ръководството на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, респективно в Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури” и НАПИ.
В последващата част н стр. 3 е заложен другият консенсусен елемент – че считаме като комисия, респективно като подкомисия в спешен порядък да бъде решен въпросът за въвеждането на цялостен механизъм за въвеждане на конкурсното начало при назначаването на ръководители на административни звена, отговарящи за съответната оперативна програма.
Между другото, правителството работи в момента по тази тема и се очаква през месец февруари да бъде внесено изменение в съответното постановление.
В четвърта и пета част са дадени констатациите, които показва анализът.
Темпът на усвояване за съжаление няма как да бъде променен. Дадена е разбивка – тренда на динамиката, като към 31 юни са 10 млн., към 31 септември са 23 млн. от общия бюджет на оперативните програми, като се отбелязва правилно ,че към края на 2008 година този темп се динамизира. Всичко това е в старата част на доклада, с който разполагате, колеги.
Общата оценка е, че Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз не отговарят в достатъчна степен на критериите за ефективност.
Основните рискови фактори, застрашаващи системите в бъдеще, са недобрата координация и взаимодействие между участниците в процеса, недостатъчния в количествено и качествено отношение административен капацитет, който е даден в една от забележките под черта на стр. 8, тоест препратка 18, съпътствана с липсата на ясно дефиниране и баланс между правомощия и отговорности.
Приветстваме създаването, фактическите промени и организацията на самата институционална рамка, въвеждането на фигурата на вицепремиер Плугчиева. И наистина забелязваме рязко нарастване на контрактуваните средства през втората половина на 2008 година и съответно нещо, при което този тренд, както казах, се прехвърля и в текущата година. Вече над 2 млрд. средства са договорени. Но ние сме указали каква е формалната процедура - тоест следващата фаза на сертифициране на разходите ,така наречените междинни и финални плащания.
На стр. 6 е дадено, на база на изслушване и проявена добра воля от Европейската сметна палата на нашия член Надежда Сандолова, която запозна комисията с годишния доклад в частта „Предприсъединителни фондове”. Констатирана е тази препоръка, че след централизиране на самата система съществуващата да бъде усъвършенствана. Като неписано правило в тези структури е, че системата на управление на фондовете трябва да бъдат единни информационни потоци, което предполага адекватен и надежден контрол.
В заключение, колеги, на стр. 7 са ви дадени два типа мерки. Направили сме ги, както беше вашата молба – краткосрочни мерки и дългосрочни мерки, на които консенсусно се спряхме.
Първата мярка е засилване на оперативните правомощия на заместник-министър председателя чрез преминаването на дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” към нея.
Вторият въпрос, който наистина е много остър, е изготвянето на оценка за съответствие и укрепване на новата Изпълнителна агенция „Оди на средствата от Европейския съюз”, създадена в Министерството на финансите. В тази връзка Комисията по европейските въпроси очаква адресиране на този остър проблем в цялата му сериозност, бързи действия от страна на новия одитен орган, по-добра координация и комуникация с Брюксел, за да може да бъдат отразени бележките по получените вече доклади за съответствие.
Третият компонент от така наречения краткосрочен пакет е изграждането и въвеждането в действие на пълна функционалност на ИСУН като съществен фактор за постигане на добро финансово управление на европейските средства, което е абсолютно необходимо, съгласно Регламент № 1083/2006 и Регламент 1828/2006. Модулното пускане на всички модули по договор между Министерството на финансите и „Информационно обслужване” от 17 септември 2008 година следва да бъдат реализирани в срок, за да може всичко това да даде възможност за бързо задействане на системата до края на 2009 година.
В дългосрочен порядък, на база на извършения цялостен анализ, Комисията по европейските въпроси предлага оптимизация на цялостния механизъм за управление – създаване на държавна структура. Това е де факто централизация на функции, общи координационни, комуникационни и контролни функции, обединяваща в едно разнородните по състав 9 управляващи органа под юрисдикцията и в рамките на Министерския съвет, след необходимия технологичен срок за консултация с Европейската комисия.
В тази връзка предлагаме, след извършения цялостен анализ на Европейския модел за управление на средствата по линия на Структурните и Кохезионния фондове от Европейския съюз, който е заложен в Глава ІІІ от доклада, колеги, и съответно пълния пакет от информация – две папки, са на разположение на техническия сътрудник в комисията. Ако някой прояви интерес, те са там. Това е детайлно, държава по държава, проучване на модела. Предложено е вследствие на този анализ изграждането и функционирането на ефективна специализирана структура „Национална агенция за развитие и усвояване на средствата”. Тази специализирана държавна структура ще бъде в рамките на Министерския съвет.
Това е европейската експертиза – централизиране управлението на дейностите, с оглед повишаване ефективността на координацията, подобряване на прозрачността, обмяната на опит и отчетността, като се постига рационализация и цялостна оптимизация на процеса.
По молба на колегите беше включена още една част – за съдебната система. През юли Европейската комисия вече ни показа недвусмислено след спряното финансиране за България по ФАР, ИСПА И САПАРД, поради съмнения за корупция и неефикасност, липсата на ефективно съдебно преследване срещу нарушителите – бенефициенти, че е време за оптимизиране на цялостния модел за управлението на фондовете – нещо, което направиха страните от „десетката”, присъединили се през март 2004 година, в рамките на предишната финансова перспектива 2004 - 2006. Беше помолено този въпрос да го уточним. Установи се, че Полша е осъществила такова преструктуриране през октомври 2005 година. Съответната Национална агенция за развитие в Унгария е създадена с декрет, тя е написана, колеги, под черта. Там имаме еволюция – от вицепремиер по управление на фондовете през националния опит за развитие и накрая с декрет от 12 юни 2006 година е създадена самата Национална агенция за развитие на Унгария, който е единен направляващ и координиращ орган за усвояването на средствата от европейските фондове.
Дадено е и нейното ръководство. Казах, че е на разположение в Комисията по европейските въпроси.
Тук също апелираме към независимите български правораздавателни органи да са на нивото на европейското ни членство, по простата причина, че според нас като народни представители именно европейските фондове на фона на световната финансова криза са резервът, който след постигната макроикономическа и финансова стабилност трябва да изведем и да капитализираме в пълен размер през 2009 година.
Комисията по европейските въпроси, респективно Подкомисията по европейските фондове предлага тези предложения за решения въз основа акцентиране на експертното начало, оперативното решаване на проблемите, действията в посока превенция на бъдещи негативни сигнали и искания за нови коригиращи, санкциониращи действия от страна на европейските ни партньори, водена от перспективите за ефективно и ефикасно изразходване на европейските и националните публични финанси.
Това са предложения за решения, които отправяме към българското общество, към изпълнителната власт.
Считаме, че те съответстват и на декларираните от правителството икономическа и социална отговорност, категорична политика и ангажимент, че европейските средства и възможностите, свързани с тях, са приоритет на приоритетите.
Конкретните действия от страна на българските държавни институции са в контекста на предстоящата промяна по кохезионната политика на Европейския съюз и ще се постигне опростяване на модела при повишаване на неговата прозрачност, ефективност и ефикасност за действащата финансова перспектива 2007 – 2013 г.
Това е в светлината на реформата, която се извършва на кохезионната политика още в рамките на сега действащата перспектива.
Други нови текстове няма. До края на обединяваме около ангажимента на парламента да партнира за осъществяването на адекватен законодателен мониторинг и да партнира на изпълнителната власт чрез адекватен мониторинг за една адекватна законова рамка за средствата, постъпващи по реда на оперативните програми.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Дами и господа! Аз лично искам да изкажа удовлетворение от дебата, който беше направен в Благоевград, от допълненията, които са направени. Мисля, че те са ползотворни и ще дадат положителна насока на работата по усвояване на еврофондовете.
Искам да кажа, че аз ще гласувам за приемането на този доклад. Но искам да отбележа и още нещо – че от европейските структури и в двете писма от края на декември се отбеляза, че от юни месец 2008 година има съществен напредък по усвояването на еврофондовете и отстраняване на редица слабости. Тоест имаме съответствие не само по нашата оценка, а и от страна на Европейския съюз.
Обаче ако през месец февруари съответните доклади със съответните оценки бъдат отново негативни, като писмата, които казваха, че има осъществени намерения, ето, тук има и показани мерки, които трябва да се вземат, но те закъсняват и не са достатъчни, то тогава отново се поставя въпросът за политическата отговорност, за това, че има спрени евросредства, че те не са усвоени и че не са взети навреме мерки за всичко това.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: След юни месец следват избори.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Точно така.
Искам да обърна внимание, че едно е докладът на Подкомисията към нашата комисия, който аз приемам напълно, защото беше воден наистина откровен разговор и наистина едно към едно са отразени нещата и мерките, които трябва да се вземат, съвсем друго нещо е политическата отговорност за това ,че имаме спрени европари. Това са две различни неща.
в този смисъл искам да кажа, че подкрепям този доклад, но си остава въпросът за политическата отговорност.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също искам да изкажа поздравления и благодарности на екипа под ръководството на председателя на подкомисията, който положи много усилия за изготвянето на този доклад, за проведените многобройни заседания с различните звена на изпълнителната власт, отговорни по оперативните програми.
Докладът е събрал много полезна и актуална информация за актуалното състояние както на усвояването на предприсъединителните фондове, така и на степента и количеството на усвоените средства по Структурните фондове.
Направени са много сериозни констатации, някои от които доста критични, доста тревожни, но съвсем обективни, по мое скромно мнение, за това, че има сериозни слабости, сериозни пропуски в организацията по усвояването на тези средства, някои ангажименти, които България е поела от дълги години насам, не са изпълнени в срокове,
От тази гледна точка докладът дава една много ясна и обективна картина на днешната ситуация, актуална към днешна дата, която изисква повишено внимание и задълбочен анализ и дебати в рамките на коалицията, управляващото мнозинство за причините и последиците, които евентуално биха възникнали от тази ситуация.
Наред с това обаче докладът в последната си част, специално след направените забележки на заседанието в Благоевград, допълнението, което ни се представя, по-специално страници 7 и 8 съдържа конкретни предложения за конкретни мерки, които общо взето най-вече предлагат структурни промени по отношение на тези институции и структури, които конкретно отговарят за усвояването на тези средства.
Аз мисля, че тези предложения имат своето основание, тъй като са цитирани примери от страни от последната „десетка|”, които са предприели подобни действия.
Струва ми се обаче, че в България трябва да се отчете спецификата на нашата организация, начинът, по който сме започнали този програмен период 2007 – 2013, националната референтна рамка, която сме представили, която е акредитирана от Европейската комисия.
От тази гледна точка всяко предложение за радикални промени, за сериозни промени в структурата по усвояване на тези фондове трябва да бъде пречупено през призмата на тази акредитация, на тази система, която е одобрена и която е започнала да действа.
От тази гледна точка аз и моите колеги от движението за права и свободи, членове на комисията, считаме, че да, успешното усвояване на европейските фондове е приоритет и е от жизнено важно значение не само за управляващото мнозинство, но за цялото общество, за всички политически сили, независимо от тяхната позиция в момента, дали са управляващи или опозиция. Но все пак отговорността до следващите избори за това как ще продължи това усвояване е на управляващата коалиция, съставена от три политически сили. И тя трябва да носи тази отговорност. Тази отговорност не бива да бъде размивана с чисто юридически и конституционни понятия, като изпълнителна власт, законодателна власт. Законодателната власт е по-висша от изпълнителната, значи тя едва ли не трябва да вменява някакви задължения на изпълнителната и т.н.
Мисля, че ние трябва да погледнем отговорно на тези констатации и това трябва да стане в рамките на този орган, който е призван да взима такива сериозни политически решения и да набелязва насоките. А този орган е Съветът на коалицията на трите политически сили.
От тази гледна точка, подкрепяйки изцяло доклада в неговата част, която съдържа направените констатации, ние се въздържаме да подкрепим последния вариант на стр. 7 и 8, тъй като считаме ,че тази конкретика трябва да бъде обсъдена на ниво Съвет на коалицията, за да може да се ангажират политическите сили извън институционалните рамки, в които говорим – Народно събрание и изпълнителна власт, за да се ангажират политическите сили – членове на управляващата коалиция, с ясен ангажимент на бъдещото усвояване на тези средства.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Виждам доста заявки за изказване.
Искам преди това да кажа нещо достатъчно ясно. Съзнавам, че нито една политическа сила няма решение за промяна на модела за управление, поне официално формулиране, като някакво решение и т.н. но ми се струва, че вече година и нещо ние обсъждаме в рамките на нашата комисия най-различни мерки за подобряване на модела. И ние имаме и възможността, и правото като комисия, след като сме стигнали до някакви заключения, да предложим тяхното обсъждане.
Няколко пъти променяхме редакцията на тези страници 7 и 8. Ако забелязвате, в тях почти всеки абзац започва с „предлагаме” – да стартира дискусията, да бъде проведена на най-високо равнище, и политическо, и експертно, и т.н.
Така че, колеги, не считайте, че това е някакво решение, че ние казваме: ние решихме това.
Обърнете внимание на формулировките, които предлагаме. След това, разбира се, всеки един от своя гледна точка и от експертна гледна точка, и от политическата сила, която представлява, би могъл да направи своето изявление.
Има думата госпожа Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз искам да изразя мнението, че не възприемам този доклад – точно това, което преди мене спомена и господин Червеняков, че не бива да възприемаме този доклад като някакво забележително вменяване на определени стъпки, които би следвало да бъдат предприети на това ниво, за което са препоръките. Това са едни препоръки, които аз смятам, че са направени достатъчно сериозно, достатъчно добре са обосновани, както с експертиза, така и с един много дълъг дебат, който водим във времето. Не виждам за какво имаме да се опасяваме и какви притеснения бихме могли да имаме като членове на нашата комисия, да изложим едни не само заключения, но и препоръки, които между впрочем се базират изцяло на опита на държавите – членки на Европейския съюз и които са едни проверени модели.
Така че аз бих искала да изразя позиция в подкрепа на доклада. Смятам, че мога да изразя позицията и на останалите колеги от НДСВ в това отношение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Благодаря, господин председател. Ще кажа веднага ,че подкрепям доклада.
Като реплика на господин Казак ще кажа, че ако Съветът на тройната коалиция имаше способността и качествата да решава тези проблеми, ние днес нямаше да сме изправени пред тази критична ситуация.
Очевидно няма потенциал да бъде решен този въпрос и най-малкото трябва да им се изложи една далеч по-професионална позиция от тяхната, каквато смятам, че ние, обединявайки се всички политически сили около този доклад, приемаме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да, хубави са политическите изказвания.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Това не е политическо изказване.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В тази връзка бих казал, гледайки това, което изразяват хората и като резултати на изборите, и като социологически проучвания, че може да има недостатъци и Политическият съвет на коалицията, но нито една друга политическа сила с нищо не е показала, че предлага някаква алтернатива.
Има думата господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Аз бих искал да кажа няколко думи за работа на нашата комисия през този период, който в момента отчитаме. Мисля, че сме били адекватни и винаги точно сме отразявали ситуацията, без да се крием зад всичко, което се е случвало и се случва в страната ни по въпроса за усвояването на средствата.
Мисля ,че сега много навреме приемаме доклада във вида, в който е. Мисля, че по никакъв начин ние не налагаме това на правителството. Ние предлагаме, като считаме, че това са правилните стъпки. Разбира се, ние сме ги разположили във времето – в близък план и в малко по-далечен план. Осъзнаваме това ,че не бива вероятно да бутаме рамката поне в този момент, защото имаме известни успехи, въпреки многото недостатъци.
Мисля, че точно времето, мястото, дедлайнът, както се казва, е сега да се кажат тези неща. и ако с тази наша позиция – аз смятам, че това ще се случи – ние помогнем на правителството да вземе правилното решение, ние сме си свършили работата като народни представители и като членове на Комисията по европейските въпроси.
Мисля, че това е голямата полза от доклада и не бива да се съмняваме в правотата си, когато предлагаме за приемане доклада.
Това е, което искам да кажа. С удоволствие ще подкрепя доклада.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Действително искам да поздравя работата на ръководството на Подкомисията за този дебат. Действително това е едно от малкото звена, където се работи съвсем безпристрастно и съвсем качествено по въпроси от изключително важно значение. Говоря в рамките на българския парламент в сегашния му политически състав.
Основният въпрос, разбира се, този, за който се изказаха няколко мои колеги, е дали ние можем като комисия да направим предложение за изготвянето на цялостен закон, който да преструктурира усвояването и разпределението на еврофондовете в тази посока.
Безспорно изкусително е и има изключителни плюсове идеята за централизацията на еврофондовете. Същевременно много е важно как точно ще изглежда това отвъд приложението, което имаме към настоящия доклад и отвъд принципите, които са очертани.
Второ, ние трябва да бъдем съвсем наясно за това дали съществува базисна воля в мнозинството това да се извърши скоро, в рамките на този парламента и освен това да бъдем много наясно как това ще бъде реализирано в едни плавни взаимоотношения с Европейската комисия, предвид големите провали в комуникацията и накърненото взаимно доверие.
Това е един много сложен процес, в който ти казваш от сегашната си гледна точка, от сегашното си накърнено реноме: ние преминаваме към една мащабна реорганизация, за която дори може би ще имаме разногласия в управляващото мнозинство, камо ли в целия парламент.
Ето защо аз бих предложил, ако искаме да бъдем обективни, тези, които са твърдо убедени и имат разработен в себе си подробно този проектозакон, да го представят на вниманието на комисията в лично качество или като група народни представители, ако не могат цялостно политически да се ангажират, след това нашата комисия и други комисии да го обсъдят, а след това вече да преминем към тази крачка. По простата причина ,че така изложено, ние – Демократи за силна България - не сме в състояние да преценим изцяло дали са плюсовете на страната на така заявената централизация и второ, дали говорим за нещо, което има реалистичен шанс да се превърне в нова реалност в рамките на този парламента.
И, разбира се, трябва да бъдем напълно сигурни в начина, включително на базата на този законопроект, по който ще се извърши плавно, в сътрудничество с Брюксел, предлаганата трансформация. Благодаря.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми колеги, всички ние вече повече от година констатираме, че усвояването на средствата е крайно незадоволително. Причините всички ги знаем. Отбелязани са и тук.
Именно затова тези резултати налагат и една по-радикална промяна на досегашната система за усвояване. Естествено всяка радикална промяна смущава, среща съпротива. И знаем от кого. Но ние можем ли да продължаваме така? Можем ли да продължаваме експериментите, които виждаме докъде доведоха – усвояване под всякакъв критичен минимум, след като има опит на държави, които са показали ,че има и други начини, които наистина само за една-две години им са дали възможност да усвоят огромна част от това, което имат като средства от съответните фондове.
Безусловно аз ще подкрепя доклада. Бих искал да отбележа, че това не е партиен въпрос, за да се обсъжда по партийните централи. Експертите трябва да поднесат на съответните партийни централи нуждата от една такава промяна. Това са идеите.
За мен впечатляващото тук е, че ние наистина след един много полезен дебат в Благоевград стигнахме до един консенсус по отношение на този документ. Наистина обстоен документ, аналитичен документ, обективен документ, който предлага нещо разумно, конкретно, необходимо.
В каква законодателна форма ние по-нататък ще реализираме тези идеи, това е отделен въпрос. Но фактът, че ние имаме консенсус, показва, че ние се отнасяме като към един въпрос, който има изключително национално значение, а не партийно, не на тази или онази коалиция, на тази или на онази партия.
Така че това показа един добър подход в самата комисия, в самата подкомисия. И аз се радвам, че ние наистина в един общ конструктивен дух приемаме този документ с всичките пожелания в бъдеще да предложим сега. В каква степен, ще видим. Времето до изборите е малко. Макар че се отбеляза и в Благоевград, ще има и корекции. Но нека да положим едно разумно, обективно, точно начало, което ще даде възможност за усвояване на средства, а не за политически дивиденти на отделни наши субекти.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю. Редица от предложенията, които бяха направени в Благоевград, ги виждам сега в текста, който ни е предоставен.
Бих искал да започна с това, че проблемът, който се разглежда в доклада, не може да бъде проблем само на управляващото мнозинство, на Съвета на коалицията и т.н. Ето защо всички въпроси трябва да се представят на всички народни представители в пленарната зала на Народното събрание и Народното събрание да дискутира всеки един от тези въпроси и направените предложения, които в никакъв случай не трябва да се смята, че са окончателни. Всяка опция трябва да бъде оставена отворена, за да се намери решението. Но въпросът не може да бъде свеждан само до дискусия в управляващото мнозинство или в Съвета за коалицията.
Факт е, че имаме практически неусвояване на средствата. От 2 милиарда евро са усвоени 22 млн. евро, което прави може би 1 процент и нещо, което категорично не е задоволително. Както знаем, има спрени евросредства, има опасност да бъдат спрени още, както каза господин председателят след заседанието в Благоевград пред представителите на медиите.
Информационната система, която трябваше да бъде готова в средата на миналата година, все още не е готова и като че ли няма в близките няколко месеца да влезе в действие, което е един от големите проблеми.
Така че като заключение можем да кажем, че системата, която досега сме създали, не показва добро функциониране, ако изобщо смятаме, че функционира добре.
Другият въпрос, който постави комисарят Оли Рен, беше за това, че не трябва да има политическа намеса или намеса на частни интереси при одобряването на проектите в отговор на въпрос на Илияна Йотова.
Най-накрая бих искал да припомня комисаря Баро, който се обърна към младите в България, като каза: Вярвайте, че върховенството на закона е постижима цел.
Това е изключително тежка констатация за ситуацията в момента в България. Затова в интерес на всички е да се направи необходимото по този начин да не се продължава във връзка с усвояването на средствата от еврофондовете, защото това, което до момента се случва и очевидно демонстрираме като български модел на функциониране на системата за усвояване на средствата не е в интерес на България. Има нужда от радикална промяна. Каква точно трябва да бъде – нека комисията да предложи дебат на Народното събрание и този дебат да бъде равнопоставен, като всяка една от парламентарните групи да има възможност да направи своите предложения, които да бъдат разгледани в същия дух на откритост, който забелязваме, че вече го имаме тук, в нашата комисия, по този въпрос.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища, изказвания? – Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Разрешете ми като председател да кажа само няколко думи в заключение на този вече с дебат с продължение.
Откакто съм председател на тази комисия, нито веднъж не съм я водил като представител на определена политическа сила- винаги съм се стремял въпросите от компетентността на нашата комисия да бъдат решавани с максимално широк консенсус. И ми се струва, че както всички политически сили бяха съгласни и имахме национален консенсус по отношение на членството ни в Европейския съюз, то по определени въпроси на това членство също трябва да има национален консенсус.
Не мисля, че сме тук, за да изразяваме – в крайна сметка, разбира се, и това правим – своите политически възгледи. Но след като имаме определени заключения, аз мисля, че сме длъжни да ги представим за обсъждане.
Лично аз съм дълбоко убеден, че въпросът за промяна на модела също трябва да бъде въпрос на национален консенсус. Трябва да бъдат извървени всички възможни стъпки за постигането на най-широко съгласие. Защото днес управлява една коалиция, утре ще управлява друга, други ден – трета. Така и средствата са за цялата държава за периода до 2013 година, който се простира и след мандата, ако щете, на следващото Народно събрание.
Така че считам, че ако ние като комисия сме стигнали до някакви заключения, бихме могли да ги гласуваме. Оттук нататък, разбира се, право е на всяка една политическа сила дали да участва в този дебат, как да участва в този дебат. Но аз съм дълбоко убеден, че ние като представители на Комисията по европейските въпроси трябва да направим всичко възможно, всеки един от своята политическа сила да търси този консенсус, който да позволи тези средства действително да бъдат ефективно усвоявани.
С това считам, че приключваме дебата. Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем доклада с последния раздел в тази редакция, която днес представихме, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2. Докладът се приема.
ЧЕТИН КАЗАК: За протокола – подкрепяме доклада, с изключение на съдържащите се в страници 7 и 8 конкретни препоръки за краткосрочни и дългосрочни мерки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря ви, колеги. Закривам заседанието на комисията.



Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Младен Червеняков)