П Р О Т О К О Л

№ 118

На 12 февруари 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване информация от Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, във връзка с Междинния доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по изпълнението на механизма за сътрудничество и оценка.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-02-5/3.02.2009 г. за ратифициране на Международното споразумение за тропическия дървен материал от 2006 година – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-02-7/3.02.2009 г. за ратифициране на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави – членки, от една страна, и Босна и Херцеговина, от друга страна – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-02-8/3.02.2009 г. за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави – членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна – внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 854-01-156/2.12.2008 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – внесен от Елеонора Николова и Мария Капон.

На заседанието присъстваха: Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, Людмила Елкова – директор на дирекция „Данъчна политика” към Министерството на финансите, Красимир Николов – заместник-директор на агенция „Митници” към Министерството на финансите, Димитър Замфиров – председател на Националната асоциация по биогорива в България, Румяна Камберова - от Дирекция „Европейски съюз” към Министерството на външните работи.

Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
В днешния дневен ред сме включили пет точки. Към традиционните четири точки включихме като извънредна първа точка изслушване информация от Гергана Грънчарова – министър по европейските въпроси, във връзка с Междинния доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по изпълнението на механизма за сътрудничество и оценка.
Мисля, че няма нищо по-естествено, след като преди около час и нещо този доклад беше оповестен и чухме изявленията и на Йоханес Лайтенбергер, и на представители на Комисията, редица коментари на политически партии от страната, да чуем и от госпожа министъра по европейските въпроси нейното представяне на доклада, оценките, които правителството прави по него.

Така че преминаваме към първа точка от дневния ред:

ИЗСЛУШВАНЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТ ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА – МИНИСТЪР ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ, ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДИННИЯ ДОКЛАД НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА ОТНОСНО НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МЕХАНИЗМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОЦЕНКА.

Уважаема госпожо министър, имате думата да ни запознаете с доклада и основните изводи и констатации, които са направени в него.

МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Колеги народни представители, много ви благодаря. С удоволствие приех днешната покана и смятам, че е повече от естествено точно в тази комисия да направя първия си официален коментар за начина, по който възприемаме този Междинен технически доклад за развитието, постигнато в областта „Правосъдие и вътрешни работи”.
Всъщност комисията го оповести преди малко повече от час. Самият доклад премина през писмена процедура и в рамките на тази писмена процедура сред членовете на комисията не постъпи възражение от никой комисар очевидно, след като днес вече този доклад се обяви като приет.
Искам в началото да кажа, че ще се опитам да звуча съвсем неутрално, но ако звуча малко по-екзалтирано, моля за прошка. Това е временно. От другата седмица ще заема обичайната критична поза на министър по европейските въпроси. Защото истината е, че е факт, че има позитивни развития в страната, но има и още много и сериозна недовършена работа пред нас.
Все пак струва ми се, че доколкото тези доклади се издават периодично в рамките на този механизъм за сътрудничество и проверка или верификация, механизъм, който България прие преди да влезе в Европейския съюз и който трябва да адресира проблемите, които все още съществуват в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, сред всичките доклади, които ние сме получавали досега – основни и междинни, този безспорно е най-позитивният.
Смятам, че от юли насам – между другото тогава се създаде един нов координационен механизъм по този доклад, с решение на Министерския съвет беше създаден този механизъм, който имам честта и участта да оглавявам, - беше приет график с конкретни мерки, за които правителството следи, част от които бяха в ръцете на парламента и смятам, че парламентът свърши една много съществена част от работата през този период, беше активирана в значителна степен комуникацията с Европейската комисия. Всъщност ние през юли казахме, че няма нужда да спорим с Европейската комисия, трябва да си свършим работата у дома и да я комуникираме с аргументи. Смятам, че този доклад показва, че това е правилният подход – по един партньорски механизъм да работим наистина като с партньори с Европейската комисия.
Казах, че докладът е технически, междинен. Той е много по-различен от големите летни доклади и допускам, е много по-различен от доклада, който предстои през това лято – най-вероятно през август ще бъде. Той ще има много по-съществена аналитична част. Но въпреки това сравнението с предишния февруарски Междинен технически доклад показва наистина пътя, който е извървян от нашата страна и от предишните институции.
Предишният доклад е от 16 страници, с много по-негативен език, този е от 6 страници и с много по-спокойно и хладнокръвно звучене, като за първи път споменава значителен напредък по две отделни сфери основно, две отделни стъпки, бих казала:
Първо, като значителен напредък се оценява работата на Инспектората. Тук е може би мястото да изразя наистина пълното удовлетворение и от активността, и от инициативата на Инспектората, на главния инспектор Анна Караиванова. Спомням си дебатите, когато създадохме тази институция. Смятам, че тя доказа много полезното си действие.
Другият проект, така да се каже, който получава оценка на значителна стъпка в правилната посока, е създаването на тези съвместни екипи, които бяха създадени през септември под ръководството на Прокуратурата. Те включват МВР и ДАНС, в отделни случаи представители на данъчни органи, митници и т.н. Те имат за цел наистина по един много по-фокусиран начин, с много по-комплексни, интегрирани усилия да осъществяват разследването на престъпления, свързани с корупция и организирана престъпност, както и между другото, макар и това да не е пряк предмет на този доклад, на престъпления, свързани със злоупотреба с европейски средства.
Разбира се, в този доклад се споменава по-скоро в позитивен контекст това, че като че ли Висшият съдебен съвет започва да активизира дейността си, споменават се някои от важните закони, които вие приехте. Всички те обаче и тяхното приложение ще бъдат тепърва оценявани.
Говорим за Закона за обществените поръчки, говорим за частичната промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, говорим за Закона за конфликт на интереси, който комисията ще следи много внимателно на какъв тип промяна ще се подложи. И, разбира се, много важната според комисията промяна, свързана със забраната на земеделски земи за гори, за подкрепата, по която ви благодаря.
Основен проблем остават все още малкото на брой резултати. Ние се уморихме да чуваме тази критика, но много често ние самите си отправяме към нашите системи – и по отношение на организираната престъпност, и по отношение на корупцията. Все още липсват достатъчно дела, влезли в съд и съответно достатъчни на брой обвинителни актове и влезли в сила съдебни актове.
С тези няколко думи, господин председател, аз бих приключила. Само ще ви информирам, че според мене въпросът с изработването на нов график по подобие на този, който приехме през август, който се оказа много полезен инструмент, много лесен за употреба, много лесен за проследяване, стои с висока степен на спешност. Още днес ще се срещнем в състав министър на правосъдието, министър на вътрешните работи, главен прокурор, шеф на ДАНС, шеф на Инспектората и Висшия съдебен съвет, за да уточним какви са следващите стъпки.
Много ще е важно и съвсем практично, реалистично, но и с оглед приоритетите да определим кои са онези закони, които могат да станат факт в парламента. Смятам, че от гледна точка на парламентарната дейност много важни закони биха били Законът за конфликт на интереси, промените в Закона за отнемане в полза на държавата на придобитото по престъпен начин имущество, тоест промените в Закона на комисията „Кушлев” и създаването на ефективен контрол върху дейността на ДАНС.
Много сериозна е критиката по отношение на досъдебната фаза, начина, по който се допускат доказателства и т.н., и т.н. Важно е да преценим дали парламентът ще има ресурс да се заеме с тази законодателна промяна.
В обобщение, смятам, че този доклад ни откъсва от точката на замръзване, в която се бяхме поставили през лятото. В тази комисия ще си позволя да кажа, че докладът по отношение на България е в значителна степен по-благоприятен в сравнение с доклада по отношение на Румъния, нещо, което аз смятам, че не може да се експлоатира публично, защото целия процес на преговори и сега на членство показва, че двете страни работят много по-добре, когато партньорски си сътрудничат, отколкото когато се състезават не конструктивно. Но формулировките в нашия доклад са значително по-положителни и отчитат реална промяна от юли месец до днес.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, предлагам да зададем първо своите въпроси и след това да дадем възможност на министъра да отговори на тях.
Ще използвам правото си на председателстващ да задам първите въпроси, след което ще дам думата на вас.
Госпожо министър, аз имам три въпроса.
Първият въпрос е свързан с това, че този доклад и като обем, и като оценки, представен в този вид, показва ли някаква промяна по отношение на реализацията на механизма на сътрудничество и верификация, по отношение на нашето взаимодействие с Брюксел, по отношение на управлението на тези процеси.
Вторият ми въпрос е свързан с този нюанс, който Вие отбелязахте. Напълно споделям Вашата оценка, че ние не бива да експлоатираме това различие, което има в двата доклада – единия за България, единия за Румъния. Но все пак бих желал, ако е възможно, в много телеграфен вид поне тези общи заключения, които са за Румъния, да ги чуем. Защото за нас те представляват определена степен на интерес.
Третият ми въпрос, предвид тези бележки, които са отразени в този технически доклад, е все пак оттук насетне какво следва. Чухме вече първите изявления на министър-председателя със задачите, които той постави. Но все пак Вие като министър по европейските въпроси какво бихте казали по отношение на следващите стъпки след доклада, които нашата страна трябва да предприеме?
Това са моите три въпроса.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател. Госпожо министър, аз имам два въпроса.
Първият е свързан с тъй-наречения „четвърти показател”, където има една констатация за низходяща тенденция през втората половина на 2008 година във връзка с действията по случаите на корупция. Това засяга прословутата тема с усвояването на парите по еврофондовете.
Къде е според Вас причината? Защото Вие сама знаете, че дали ще измерваме колко са постигнатите резултати, най-опасните са тенденциите. Тоест ако има констатирана негативна тенденция, очевидно не само, че не се вземат резултатите, а нещата се влошават, което за мене е много притеснително. Тук се визира и Законът за предотвратяване на конфликт на интереси.
Аз като цяло виждам в доклада, в частта, която Вие коментирахте, че очевидно има позитивни очаквания. Обаче в някои от акцентите, които са поставени, аз виждам сериозно притеснение, както е случаят, който аз коментирам – с еврофондовете.
И вторият ми въпрос засяга изборното законодателство, което вие знаете, че е в основата на още една критика, която се отправя към България, или по-скоро притеснение – така да го наречем. И то е свързано с финансирането на политическите партии, прословутата зависимост между политиците и корпоративните интереси. Която, ако не се реши като проблем, ще продължи да мъчи България и ще бламира усилията вероятно на много почтени хора, хора от администрацията, които се опитват да придвижат страната ни напред.
Това са моите два въпроса.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря на госпожа Михайлова. Има думата господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Госпожо министър, връщам Ви на темата, засегната от Вас, за очакванията за цялостна реформа на досъдебната фаза. Какво смятате, че парламентът в оставащите няколко месеца трябва да направи, за да може Европейската комисия да е удовлетворена от една последваща реформа на досъдебната фаза? Това е първият ми въпрос.
Второ, какво е очакването на правителството за броя и за ориентировъчното наименование на престъпните групировки, срещу които правителството очаква да бъдат повдигнати обвинения в близките три-четири месеца? Все пак като представител на кабинета Вие трябва да имате представа за какво става дума, тъй очевидно и самата комисия има нещо предвид, когато говори за мощни престъпни групировки.
И последният ми въпрос. Бих искал да обобщите основните причини според Вас, поради които няма съществена промяна в наказателното преследване през 2008 година. Това е една заключителна констатация в рамките на шестия показател. Тя в не малка степен дава и облик на цялостното ни впечатление от този междинен доклад.
Все пак българското правителство трябва да има своето обяснение, градирано в определени причини може би, които трябва да изрече публично. Защо? Повтарям – не се отчита съществена промяна в наказателното преследване, включително на съдебна инстанция на организираната престъпност.
Обикновено представителите на опозицията, на гражданския сектор изразяват свое становище, но е добре да чуем и какви са основните причини за това, изразени от страна на българското правителство.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Смятам, че всички сме единодушни в това, че този доклад наистина е много по-конструктивен, обективен в своите преценки, в своите критики и той трябва да служи преди всичко като аргумент за продължаване на усилията във всички тези сфери, които са засегнати в него.
Аз мисля, че един от изводите, който се налага, е, че комисията този път отчита положително постигнатия напредък най-вече по линия на законодателните промени, по линия на организацията, която е съставена в рамките на наказателното преследване, а именно създаване на съвместни екипи по най-трудните дела, съвместни екипи между полиция, ДАНС, прокуратура и т.н.
С учудване констатирах една неточност в доклада, която се дължи на факта, че явно това изречение е останало от една по-стара версия, че измененията в Закона за политическите партии все още се обсъжда в Народното събрание. Мисля, че ние отдавна приехме тези промени.
Това, което според мене трябва да извлечем като поука от този доклад, е, че съдебната власт според мене остава все още длъжник на българското общество. Особено последното изречение е показателно, последният абзац в доклада, че през последните месеци липсват важни съдебни решения по знакови дела за организираната престъпност.
Ние всички констатираме някои положителни факти, арести на знакови фигури и т.н., задържане, налагане на постоянни мерки и т.н., но комисията очаква да бъде постигнато.
Аз имам един конкретен въпрос, понеже в доклада се констатира, че едно от основните предизвикателства пред Висшия съдебен съвет е подмяната на административните ръководители на съдебната власт. Всички ние станахме свидетели, как на последното, изнесено заседание на Висшия съдебен съвет се е спорило по това дали гласуването за назначаването на новите административни ръководители да става тайно или открито. Имате ли индикации Европейската комисия кой вариант би възприела като по-прозрачен и по-удовлетворяващ я?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Давам думата на госпожа Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател. Преди да премина към критиката или към това, което трябва да се каже, аз искам да призная пред всички, че това е най-добрият доклад, който сме чели от 2005 година насам.
Дали това ни харесва на нас, на опозицията или на управляващите, няма значение. Това е доклад, който, въпреки правителството, дава добра оценка на институциите, на усилията, които са направили институциите.
Една от тези институции е Инспекторатът. Аз имах среща през миналата седмица и смятам, че ние трябва да подкрепим тези усилия.
Но да се върнем към темите на доклада. Госпожо министър, за мене е много важно да ми кажете следното. Аз мисля, че има промяна в подхода на комисията. Не приемам това дали е обективен или не. Аз смятам, че всеки един доклад досега е бил обективен. И няма да се съглася с господин Казак, че едва ли не докладът преди една година не е бил обективен. Напротив, смятам, че както той е бил обективен, така и днешният доклад е обективен. Може би подходът е бил различен. Вие ще кажете дали има такава разлика.
Вторият ми въпрос, който е странен за мене. Аз се опитвам да разбера по информацията, която беше в предишния доклад. Кажете ми какво се случва с този Търговски регистър? Защо изведнъж се появява критика към Търговския регистър? Виждам я в доклада. Не мога да намеря основанието и за тази критика. Явно има проблеми между адвокати в прозрачността. Но считам, че трябва да изясним този въпрос.
Казвала съм го в залата, ще го кажа и сега – опозицията и мнозинството трябва да преговарят, за да има контрол върху ДАНС, господин председател. А и това е ангажимент на парламента. И всички трябва да дадат заден ход, но такъв контрол трябва да има. И факт е написаното в доклада.
Това, което се вижда от доклада, обаче – разбира се, той е технически и междинен, наричайте го както искате, - е, че реални резултати се очакват от Висшия съдебен съвет при новите назначения. Ние предложихме да има мониторинг върху критериите, по които ще бъдат оценявани новите назначения. Какво е Вашето становище? Предложили сме го и на Комисията по правните въпроси като решение. Може би и на Комисията по европейските въпроси.
Докладът казва , че Висшият съдебен съвет - и ние го знаем по-добре от Европейската комисия – ще играе ключова роля. Не може дори когато дадеш тайно вота си между трима последни кандидати, да решаваш да няма причини, поради които ти си гласувал за единия. Тоест да задължим по някакъв начин, ако трябва, с промяна на Закона за съдебната власт, да има задължително оценка защо е взето едно или друго решение.
Аз също смятам, че има много критики, които тепърва ще дойдат. Но факт е, че този доклад показва, че дадени институции са започнали да въртят колелото в правилна посока. Резултати няма. Дали те са на база на българската статистика... Защото последния абзац, за който каза господин Димитров, аз искам да ви го цитирам. Чета го три пъти от одеве, и вчера, и онзи ден и не мога да разбера какво означава това „Представената от българските власти статистика не отчита съществена промяна”. Тази статистика я представяме ние. Въпросът е дали наистина може да се прави статистика точно на осъдени или действията, които са извършили в определен период.
Много важни са и докладите, които самото правителство изпраща. Аз лично смятам, че към тези доклади също имаше много критики.
Основният ми въпрос е за Търговския регистър в това допълнение и, разбира се, очаквате ли – това е големият риск според мене от този доклад – да има междинен доклад по европейските фондове? Не е засегнат нито ОЛАФ, нито проблемите по европейските фондове. Очаквате ли Вие като министър през месец март – това е най-големият риск, който в момента има пред България – да има междинен доклад за европейските фондове?
Знам, че моят въпрос не е директно към Вас, но ние сме свикнали във всичките предходни доклади до юни месец да има абзаци за европейските фондове.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Паси.
СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря Ви, господин председател. Ако трябва да сравним последните два доклада, мисля, че можем да кажем, че предишният доклад оценяваше България с три с два минуса, а този доклад ни оценява с почти четири и половина. Това е моят прочит на двата доклада.
Аз си спомням, че в Япония, когато възпитават децата в училище и когато ги изпитват, накрая ги питат: ти сам колко ще си пишеш? Което ги възпитава на самооценка. И самооценката е един от основните критерии, по които те оценяват ученика.
Същото е и когато Брюксел ни оценява. Съществен елемент от оценката, която ни дава Брюксел, е самооценката, която ние сами си даваме. Затова колкото повече се надценяваме и колкото повече спорим с Брюксел, толкова повече ни се намалява общата оценка, която получаваме от тях.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Още повече бяхме свидетели на казаното между Майкъл Лий и Ивановски, когато се правеха самооценки. Те се разминаваха с това, което се дава като оценка.
СОЛОМОН ПАСИ: Вероятно е да е така.
Така че тази единица и половина, която са ни вдигнали в бележката, която я пишат от Брюксел, идва до голяма степен от по-реалистичната самооценка, която в последните месеци ние демонстрираме. Знаем, че дълго време търсехме правилния подход на диалога с Брюксел. Но смятам, че намереният правилен подход, ако бъде запазен и бъде наложен като едно трайно поведение както на това правителство, на което му остава малко от мандата, така и на следващите правителства, ще бъде печелившата стратегия за членството ни в Европейския съюз.
Смятам, че като цяло правителството е напипало верния тон на диалога с Брюксел и това си личи в огромна степен в представения доклад.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, дами и господа! Всеки явно има различен прочит за този доклад. Аз бих го оприличил на една ситуация в медицината, когато болният – България, е в кома, а лекарският екип – правителството, изпълнителната власт полага всички усилия този пациент да излезе от кома.
Докладът посочва, че в настоящия момент правителството или лекарският екип полага всички усилия този пациент да излезе от кома. Но същевременно болният не излиза от кома, въпреки че има други методи за лечение, които би трябвало да бъдат положени.
В медицината, а предполагам, че и тук е важен крайният резултат. Това, че се полагат усилия, е похвално. Това, че се отчита това, също е похвално. Но основният момент е, че по редица показатели, които няма да цитирам, ние не само нямаме успехи, а има влошаване на тези показатели в България.
В тази връзка като представител на Българска нова демокрация искам да кажа, че ние не искаме провал на правителството, защото това би било лошо за всички в България. Но недоумяваме как ще успее да се справи правителството с тази ситуация. Още повече, че има няколко месеца на разположение до този доклад, който ще четем през лятото. И в условията на наближаващи избори се усилват противоречията не само между партиите от управляващата коалиция, а има коренно противоположни становища между управляващите и опозицията по важни въпроси за страната.
Както досега – не казвам, че това важи само за това правителство – така и сега изборните закони се пригаждат към интересите на една или друга партия. Това никой не може да го отрече. Така ще направи и сега управляващата коалиция.
По отношение на финансирането на политическите партии също има различни становища. По отношение на Закона срещу конфликт на интереси, както виждате, има коренно противоположни становища – едното да се отложи, другото да започне действието му веднага. Да не говорим за промени в Конституцията.
Моят въпрос към Вас е най-доброжелателен – в условията на една предизборна кампания, която на практика е започнала, където всяка партия иска да покаже предимствата на своята програма, ще стигне ли това за реални резултати, които да се получат за българите, за българското население, за България?
Усилията съм абсолютно сигурен, че ще продължат. Чухме и министър-председателя Станишев, който декларира това. И няма съмнение, че е самоубийствено тези усилия за преодоляване на недостатъците да не продължат. Те ще продължат. Но как ще постигнете резултатите?
Аз лично много се съмнявам, че това управление ще постигне някакви резултати. Помъчете се да разубедите такива като мене, които мислят по този начин. Не че не искаме да постигнете резултати, а ние смятаме, поради естеството на коалицията, че не можете. Да не говорим, че няма време. Вие досега трябваше да ги постигнете. Не можете заради това разногласие в управляващата коалиция да постигнете тези резултати. И по-добре е да кажем истината, отколкото да очакваме някакви нереални резултати. Защото болният още е в кома. Благодаря ви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Изчерпихме въпросите. Нека да дадем възможност на министъра по европейските въпроси да отговори на поставените въпроси. Оценките оставяме за себе си. Те варираха между „Осанна” и „Разпни го”. Така че всеки си остава на своето мнение.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Започвам с Вашите въпроси, а и моля да ме поправите, ако някъде не съм схванала добре смисъла на въпроса.
Дали този доклад отразява промяна по отношение взаимоотношенията с Европейската комисия.
Трудно ми е да оценявам от собствено име, дотолкова, доколкото, пак казвам, от юли поех координацията на този доклад. Струва ми се обаче – и го свързвам с това, което господин Паси каза, за начина на оценяване на учениците в Япония. Да, там точно така ги оценяват. И между другото, те получават по-ниска бележка от собствената оценка и когато са се надценили, и когато са се подценили. Мисля, че този доклад нито ни надценява, нито ни подценява.
И най-хубавото на цялото това упражнение през последните няколко месеца беше, че ние самите можеше да напишем този доклад. Или поне екипът, който най-пряко работеше и комуникираше постигнатите неща - и проблемите по правосъдие и вътрешни работи. Всъщност - и тук частично отговарям на госпожа Канон: това заключение за Търговския регистър беше за нас самите изненада. Тепърва ще проучим къде точно е проблемът.
Доколкото разбирам, едно от възраженията било, че прехвърлянето на акции на приносител не се регистрирало в Търговския регистър. Със сигурност това е специфична тема. Но ние днес в 5 часа имаме среща, както споменах в началото, с Министерството на правосъдието, с Министерството на вътрешните работи и т.н. и там ще дискутираме онези въпроси, които очевидно изискват конкретни стъпки.
Смятам обаче, че привнасяме една по-голяма искреност в отношенията ни с Европейската комисия тогава, когато самите ние коментираме проблемите в съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Дотук мога да навляза в детайли. Това е оценено и затова и самият доклад е лишен от емоции и в много голяма степен искрен.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само две думи, за да изясня мисълта си.
За мене този доклад показва две неща: първо, подобрена комуникация с Брюксел, нещо, което куцаше години наред, и второ, някак си уплътняване на механизма за верификация и сътрудничество. По-рано като че ли не схващахме думата „сътрудничество”. А като че ли сега някак си успяваме този механизъм да го изпълваме със съдържание. Това е поне моето усещане.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: Аз се солидаризирам с него.
По отношение на румънския доклад. Струва ми се, че не е редно да коментираме доклад на друга държава – член. Но и двата доклада трябва да са публикувани, така че вие можете да направите конкретно сравнение на формулировките. Отварям една скоба – Румъния е оценявана само по четири показателя, а ние – по шест. Още през 2006 година бяха дефинирани шест индикатора, по които се оценява прогрес.
Какво следва оттук нататък. Аз маркирам част от нещата, които смятам, че са единствено и само в ръцете на парламента. И много се надявам, въпреки изборите, въпреки куп други законодателни инициативи, на тях наистина да се гледа приоритетно, защото те със сигурност ще бъдат и отчетени, и критикувани, ако не могат да бъдат реализирани, в следващия доклад.
Този доклад сам по себе си означава аналогичен летен доклад. И това трябва много ясно да се каже. Защото той отчита първите шест месеца. Много е важно какво ще направим в тези шест месеца и дали ще можем да превърнем някакви позитивни промени в тенденции, дали те ще могат да доведат до резултати. Така че в това виждам известен риск.
Пак ще кажа, че Законът „Кушлев”, Законът за конфликт на интереси, парламентарният контрол върху ДАНС са три много ключови въпроса. Надявам се те да намерят решение. Досъдебната фаза - ще се спра съвсем накратко след това – също е проблем. Въпрос наистина на прагматизъм и политическа преценка дали този период ни дава възможност да направим сериозни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, при условие, че през декември направихме последната промяна.
Госпожа Михайлова ме попита за негативните тенденции по отношение на корупцията. Между другото, ние никога не сме твърдели, че по отношение на борбата с корупцията, особено по високите политически етажи, имаме много неща, с които можем да се похвалим за последните шест месеца. Друг е въпросът, че тук се говори за тенденцията от гледна точка на броя дела, стартирани производства, внесени обвинителни актове и т.н. Това е статистика, която този път представяхме много по-начесто. И тя наистина показва малко намаляване на броя на делата. Не смятам, че това само по себе си позволява да се формулира тенденция, още повече като гледаме месец по месец, защото в случая това е подходът на комисията. Най-малкото не отчитаме, да речем, че в определени месеци – юли и август, съдебната система е имала 45-дневна лятна ваканция.
Но все едно, абсолютно съм съгласна, че по отношение на борбата с корупцията България не може да се похвали с сериозни резултати. И това съвсем заслужено намира място в критичната част на доклада.
Самият доклад не е свързан с еврофондовете по никакъв начин. Ние държим на това разграничение, комисията държи на това разграничение.
Нямаме информация – извинявам се за разбъркания отговор – да се предвижда междинен доклад по еврофондовете – отговарям по този начин на госпожа Капон.
Изборното законодателство е маркирано наистина с един въпрос. Тоест все още не е ясно дали подходът, който парламентът е избрал, решава проблема. Тепърва голяма част от законите ще се анализират като приложения и като добавената стойност, която носят.
И за изборното законодателство, и за Закона за финансиране на партиите действително докладът отразява един период до 15 януари. Тоест част от формулировките може би на пръв поглед не звучат актуално към днешна дата.
Същото важи и за промените, свързани със забраната на замените. Но те впоследствие бяха коригирани.
Между другото искам да кажа, че правителството по никакъв начин не се е опитвало да коригира текста на доклада. Имаше някакви спекулации в медиите. Имали сме някои технически бележки, повечето от които са отчетени, защото те бяха чисто технически. Но корекция на тона или съдържанието на доклада ние не сме искали и не сме имали основание да искаме.
Досъдебната фаза е много голям въпрос, който срещаме практически във всички доклади на Европейската комисия по правосъдие и вътрешни работи. Аз съм убедена, че тук има и по-големи специалисти от мене по тази тема и не бих си позволила да навлизам в детайли. Там водещо е Министерството на правосъдието. Но същностната критика към досъдебното производство е свързана с неговата протяжност и разпределение на отговорностите, както и с допустимостта на доказателствата.
За съжаление промяната в Наказателно-процесуалния кодекс от месец декември не отрази в пълна степен предложенията, които Министерският съвет направи. Това беше решение на депутатите. Те са имали някакви причини да не приемат всичките предложения. Аз смятам, че ако те ги бяха приети в тяхната цялост, днес щяхме да сме направили по-сериозна крачка напред. Дали ще се тръгне към нова промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, тук се мислят всякакви възможни решения.
Знаете и разговора за тези доказателства, събрани примерно от институции като ОЛАФ, дали са допустими. В българските съдилища има известен спор, има известен спор и в професионалните гилдии.
Има много на брой въпроси и аз смятам, че е много важно дебатът по тези въпроси да е максимално публичен и да включва всички политически сили. Мисля, че тук интересът е един, независимо дали представляваме правителство или опозиция.
Общо е впечатлението, че някъде там в началото на промените, застраховайки се срещу злоупотреби, ние сме направили един доста формален, тежък процес, който – и ние го виждаме в момента – някак си трудно води до резултат.
Престъпните групи. Смятам, че за разлика от корупцията, където наистина нямаме нещо ново видимо по значимост, с което да се похвалим, в сферата на организираната престъпност като че ли много неща се свършиха. Те не са неща, които са финализирани. Но смятам, че през последните шест месеца прокуратурата, МВР и ДАНС започнаха съвсем конкретни действия срещу основни играчи на подземния свят в България. Това се забелязва, но очакването е това да се трансформира в обвинителни актове и с влезли в сила съдебни актове.
Шест месеца е много кратък период от време, както кратък период от време е изобщо периодът от началото на членството досега, но резултатите наистина ще бъдат много важен параметър, по който ще измерват реалния прогрес. Всъщност ако до лятото нямаме конкретни резултати по ключови дела, ние всички ги знаем или поне частично знаем кои са, смятам, че ще сме много по-малко убедителни, отколкото в момента.
По отношение на предстоящите неща. В частност беше маркиран от господин Казак един много важен въпрос. Той е свързан с подмяната на административните ръководители в съдебната система. Няма го господин Казак, но аз така или иначе смятах да го поставя, защото това ще бъде много важен тест за Висшия съдебен съвет, това ще бъде тест за държавата като цяло. Дали ще е тайно или явно, Европейската комисия е последната институция, която ще ни вменява процедура като начин на вземане на решение. В името обаче на добрите решения и на персонифицираната отговорност за тях моето мнение е, че явното гласуване дава много повече предимства. Знам и аргументите против.
Смятам, че ако в следващите месеци Висшият съдебен съвет излъчи наистина убедителни представители за висшите административни ръководни длъжности, това ще бъде оценено много положително. Съответно обратното. Но това зависи от Висшия съдебен съвет. Ако парламентът обмисля съответно законова промяна, която в Закона за съдебната власт например да задължи такова едно гласуване да е явно, аз също бих я подкрепила.
Мисля, че в общи линии малко разбъркано адресирах повечето от въпроси.
Господин Щерев, аз наистина не приемам крайните елементи от Вашето изказване. Този доклад не е победа в никакъв случай, но той е някакъв резултат. И тогава, когато се опитваме да се оценим като движение на реформите в България, ми се струва, че е важно да подкрепим онези институции, които показват готовност за реформа. Този доклад не може да бъде и не е само в ръцете на парламента или правителство. Затова е много важно цялостното интегрирано усилие на съдебната система и на прокуратурата като част от нея и т .н., и т.н. Самият доклад продължава. Този механизъм формално няма финална дата, в която завършва. Но смятам, че ако ние запазим темпото, начина на комуникация и продължим нещата, които самите ние осъзнаваме, че са важни, следващият доклад може да е наистина приличен като оценка за България.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, мисля, че ще изразя общото становище на благодарност към министъра по европейските въпроси за това своевременно и компетентно представяне на доклада. Досега поне аз не си спомням случай в последните години, когато толкова своевременно и навременно Комисията по европейските въпроси е обсъждала доклад по този механизъм или друг интересуващ нашата страна доклад.
Още веднъж благодаря, госпожо министър. Пожелаваме Ви успех в нелеката работа за изпълнение на всички препоръки, които се съдържат в Междинния доклад.
МИНИСТЪР ГЕРГАНА ГРЪНЧАРОВА: С ваше съдействие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Каквото зависи от нас, ние ще го извършим.

Колеги, продължаваме по следващите точки. Предстоят ни бързи три безспорни ратификации.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-02-5/3.02.2009 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ТРОПИЧЕСКИЯ ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ ОТ 2006 ГОДИНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили г-н Явор Куюмджиев – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
Ще ви моля съвсем накратко да представите законопроекта. Имаме изготвено становище. То е положително. Ако имате нещо да добавите към него.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Аз съм „за”, тъй като съм го подкрепил в Комисията по външната политика.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз също съм „за”.
СОЛОМОН ПАСИ: Вчера ратифицирахме във Външната комисия с пълно единодушие този законопроект. Оставям гласа си „за”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР КУЮМДЖИЕВ: Господин председател, благодаря Ви за дадената ми дума. Становището на Комисията по европейските въпроси е точно и безспорно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-02-7/3.02.2009 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, ОТ ДРУГА СТРАНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на външните работи
Румяна Камберска – от Дирекция „Европейски съюз”
Радка Балабанова – от Дирекция „Политически въпроси”.
Имате думата да представите законопроекта. Изготвили сме становище. Имате възможност съвсем накратко да кажете вашето мнение по нашето становище или нещо допълнително.
РУМЯНА КАМБЕРСКА: Благодаря Ви, господин председател. Ние напълно подкрепяме вашето становище. Не виждам какво съществено бихме могли да добавим. Това е споразумение, с което за първи път се установяват договорно-правни отношения между Босна и Херцеговина и Европейския съюз. На практика Босна и Херцеговина е последната страна от региона, с която сме подписали такова споразумение, като тук можем да изключим специфичните случаи на Сърбия и Косово. Със Сърбия е подписано споразумение, което в момента е блокирано, както ратификацията, така и временно споразумение, а с Косово на този етап не се предвижда такова споразумение, предвид факта че не всички страни – членки на Европейския съюз, са признали страната.
Така че с Босна и Херцеговина на практика се завършва мрежата от такива споразумения в рамките на процеса за стабилизиране и асоцииране, който е основният инструмент на политиката на Европейския съюз къвм страните от Западните Балкани.
До момента, Унгария и Естония са ратифицирали споразумението с Босна и Херцеговина. Ние смятаме, че ако България ратифицира това споразумение сред първите страни – членки на Европейския съюз, това ще бъде в съответствие с декларираната от нас нееднократно подкрепа за европейската перспектива на целия регион.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, това е очевидно споразумение, което съвпада и с третия приоритет на Чешкото председателство, разширяването на Европа със страните от Западните Балкани.
Има ли въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем това споразумение, моля да гласува
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 854-01-156/2.12.2008 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ – ВНЕСЕН ОТ ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА И МАРИЯ КАПОН.
По тази точка сме поканили да присъстват
От Министерството на финансите
Людмила Елкова – директор на Дирекция „Данъчна политика”
Венетка Тодорова – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”
Красимир Николов – заместник-директор на Агенция „Митници”
Наташа Петрова – държавен експерт в Дирекция „Митнически режими и процедури”, Агенция „Митници”
Божидар Алексов – директор на Дирекция „Акцизи”, Агенция „Митници”.
От Националната асоциация по биогорива в България
Димитър Замфиров – председател
Кристина Жечева – член на асоциацията
Марина Узунова – юрист.
Изготвили сме становище по този законопроект. Ще ви помоля да кажете вашите съображения само по становището.
МАРИЯ КАПОН: Законопроектът много държахме да бъде разгледан както в Комисията по бюджет и финанси, така и в Комисията по европейските въпроси и най-вече заради становището, което вашата комисия ще даде. Тъй като е ясно, че нотификацията, която Министерството на финансите е изпратило към Европейската комисия, евентуално е ненужна, въпреки че становището е категорично различаващо се от Комисията по европейските въпроси.
Проблемът възникна от асоциацията, чиито представители сме поканили днес тук. Затова много ми се искаше да дадем думата за тях. Защото спорният въпрос е трябва ли България да прави нотификация или не за въвеждането най-вече за нула лева акциз на биодизел. Това е големият въпрос. Знаете, но само ще кажа, че в България над 55 млн. евро са инвестирани в биогорива и производството им.
Затова ние ви благодарим за първото становище, което сте направили, за това, че категорично трябва да се сменят самите позиции и с формулата комбинирана номенклатура. Съответно ще се радваме да чуем малко повече информация от юристите на асоциацията и, от друга страна, от експертите на комисията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Експертите на комисията са изготвили становище. Доколкото разбирам, вие го приемате. От асоциацията имате ли да кажете нещо допълнително?
ДИМИТЪР ЗАМФИРОВ: Искам да допълня. По отношение на становището на юриста на комисията, специално раздел втори, точка 2, където вниманието се насочва специално по отношение на продукта.
По принцип разбираемо е, че биогоривата са екологичен и природен продукт. Но същевременно той казва, че трябва да има схема за опазване на околната среда. Такава схема по принцип има. Защото самата дългосрочна програма, приета от Министерския съвет, е схема, която е в полза на околната среда. Такова е било и становището на Министерството на финансите, когато е внасяло документи за нотификация, която е показала, че прилагането на биогоривата касае точно опазване на околната среда.
По този начин българският законотворец е приел Закона за действие на биогоривата. Ще се приеме и изменение в наредбата за контрол на качеството на горивата, където са въведени чистите биогорива. Тъй като самите биогорива - и биодизелът, и
Единствено се обръщаме за помощ към народните представители, тъй като вече повече от една година предприятията, в които са инвестирани над 55 млн. евро с капацитетни възможности за 365 хил. тона производство на биогорива в момента не работят. Това касае и българските земеделски производители, които години вече не могат да си получат допълнителните субсидии от Европейския съюз, касаещи енергийните култури.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да чуем и становището на представителите на Агенция
КРАСИМИР НИКОЛОВ: Аз съм заместник-директор на Агенция „Митници”. Аз мислех, че по-скоро представител на Министерството на финансите трябваше да се изкаже, тъй като Агенция „Митници” е просто изпълнител на Закона за акцизите и
Към настоящия момент ситуацията е такава, че разпоредбата на закона е императивна и ние чакаме да има нотификация. Към момента единственото становище,
В резултат на това ние сме длъжни да се съобразяваме с разпоредбите на закона и съответно да ги изпълняваме.
Становището към момента е, че разпоредбите на Регламент 800/2008 не обхващат въпроса за биогоривата като държавна помощ, която би могла да се разглежда като такава за предмет групово освобождаване.
Така че може би по-скоро би трябвало да се получи становище относно това е ли или не е държавна помощ. Но това е становището на Дирекция „Външни финанси” в
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има думата госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Уважаеми колеги, господин председател! Аз съм един от вносителите на исканите поправки, по простата причина, че в моя избирателен район има много сериозни предприятия. Искам да кажа, че благодарение на документите, които нашето правителство е подписало в процеса на европрисъединяването, се е създал цял един бизнес, защото е очаквал, че поведението на правителството е предвидимо и отговорно.
В мотивите, които сме изложили, става ясно, че около 55 млн. евро са инвестирани в производство на биодизел и биогорива и че в закона има ангажимент 1 януари 2008 година да се извършва това смесване. Поне към този момент то трябва да бъде около 5 процента биодизел и биоетанол да бъдат като съставки на горивата.
Нищо от това не се е получило. Ние вече сме месец февруари 2009 година. Нито нотификация е предприета, нито има някакво решение по начина, по който се възприема последният регламент.
Аз няма да влизам в теоретични спорове с експертите на комисията. Благодаря им за доброто отношение, за това, че са проследили, че в една част предложението следва да бъде потвърдено, що се касае до раздел ІІ, т. 1.
Що се касае до втората част, ако комисията не възприеме експертното становище на асоциацията, че регламентът следва да се приложи директно и да се счита, че освобождаването от данъци и акцизи е в полза на околната среда, аз бих искала комисията да вземе решение, с което да задължи българското правителство да си свърши работата по двата закона – по Закона за възобновяемите източници и по Закона за акцизите и данъчните складове. Защото ние имаме бездействие. И в резултат на това цял един ресор в момента е под ударите на митниците. Защото аз не знам на тях кой им каза, че трябва с
Това е моето виждане. Мисля, че Народното събрание трябва да упражни този парламентарен контрол по отношение на правителството да си свърши работата. Първите стъпки са предприети, доколкото ние се интересувахме, в Министерството на финансите преди по-малко от месец. Дотук резултатът е също нулев. А хората очакват тяхното
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имайте предвид, че нашата комисия не е в състояние да задължи правителството. Това може да направи пленарната зала на Народното събрание. И Комисията по бюджет и финанси не може. Комисиите не са самостоятелни органи, които могат да задължават правителството. Ние сме отразили това в последния абзац на нашето становище – какво трябва да бъде извършено. Фактически изразяваме подкрепа
Има ли други становища?
МАРИЯ КАПОН: Да чуем Министерството на финансите.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако Министерството на финансите има становище, да чуем и него, преди да гласуваме. Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Уважаеми дами и господа, господин председател! Съвсем накратко ще взема отношение по въпросите.
Първо, напълно осъзнаваме проблема с цялата му сериозност. В този смисъл е напълно права госпожа Николова. Но този регламент не може да бъде прилаган пряко, тъй като той се отнася за тип устойчиви горива. А устойчивите горива са определени от един проект на директива, който още не е факт. Така че няма как да бъде приет и приложен. Нотификацията първо, е една много сериозна междуведомствена работа, като там трябва да бъдат ясно посочени производствените цени на конвенционалните горива, на биогоривата, влиянието върху околната среда и редица още фактори.
Имаше известно забавяне, но тази форма, която трябваше да попълним всички съвместно, я попълнихме и изпратихме в Европейската комисия.
Другото, което трябва да кажем тук, е, че имаме получени допълнителни въпроси от Европейската комисия, на които в срок трябва да се отговори. Те също са разпратени на всички, които имат отношение към този въпрос в различните му аспекти. Така че в този смисъл всичко, което е по нашите сили, ние сме в пълна готовност да го направим. Как във времето ще стане обаче, не бихме могли да поемем такъв ангажимент.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, и вносителите, и представителите на Националната асоциация по биогорива и на Министерството на финансите подкрепят нашето становище, дотолкова, доколкото то е изразило подкрепа на законопроекта и е предложило българското правителство да извърви онзи път, който е необходим за допълнителни усилия по отношение на намалените ставки за облагането на биогоривата, за да бъде във възможно най-кратък срок съгласувано с Европейската комисия.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Една реплика. Аз много се радвам, че чух, че госпожа Елкова призна, че бездействието на редица министерства води до това да се прави нещо различно от волята на законодателя. Аз питам: има ли пречка те да препоръчат на подопечните си агенции да не събират акциз, при положение че такъв не е определен?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Поставям на гласуване законопроекта, заедно с нашето становище. Който е съгласен, моля да гласува.

Законопроектът се приема.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-02-8/3.02.2009 Г. ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ОТ ДРУГА СТРАНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на транспорта
Красимира Мартинова – заместник-министър.
Имаме изготвено становище. То е в подкрепа на представения законопроект.
Давам думата на госпожа Мартинова. Имате ли нещо да добавите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател. Нещо специално не бих добавила. Има някои неща, които бих казала извън мотивите, при условие че има някакви специални въпроси. Това споразумение е интересно от много гледни точки и е може би историческо.
В този смисъл, ако има желание, аз мога да ви кажа за тези неща.

Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим изготвеното от експертите становище, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Становището се приема, а с това се приема и целият законопроект.
Благодаря ви за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.



Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Младен Червеняков)