ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейска интеграция







П Р О Т О К О Л




На 1 септември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-18/10.08.2005 г., за акредитация – вносител: Министерски съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-19 /10.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за измерванията – вносител: Министерски съвет.

3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-26/10.08.2005 г., за националната стандартизация – вносител: Министерски съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-24/10.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за статистиката – вносител: Министерски съвет.

5. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-40/31.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за здравето – вносител: Христина Христова и група народни представители.

На заседанието присъстваха: Евгения Колданова – заместник-министър на икономиката, д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, Любомир Гайдов – директор в Дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването, Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция”, Александър Хаджийски – председател на Националния статистически институт, Иван Темнисков – председател на “Буллаб”, Живка Станева – представител на Министерския съвет, Силвана Любенова – директор на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерството на икономиката.

Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Благодаря ви, че осигурихте възможност да започнем работата на комисията половин час по-рано.
Искам да ви предложа известни промени в дневния ред, в следния смисъл. Представителите на Министерството на икономиката и заместник-министър Колданова ще дойдат по-късно. Затова предлагам дневният ред да бъде структуриран по следния начин:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-24/10.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за статистиката – вносител: Министерски съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-40/31.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за здравето – вносител: Христина Христова и група народни представители.

3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-18/10.08.2005 г., за акредитация – вносител: Министерски съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-19 /10.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за измерванията – вносител: Министерски съвет.
Предлагам да отпадне точка 3 от предварително огласения дневен ред – представяне и обсъждане на законопроекта за националната стандартизация, тъй като той днес беше гледа и приет на първо четене в пленарната зала.

Има ли други предложения във връзка с дневния ред на нашето заседание?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа точка първа да бъде законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, тъй като от 15 часа започва работата на нашата комисия за здравеопазване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Който е съгласен с това предложение на господин Щерев, който е ангажиран във втора комисия, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.

Преминаваме към предварително обявената втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 554-01-40/31.08.2005 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО – ВНОСИТЕЛ: ХРИСТИНА ХРИСТОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето сме поканили д-р Емил Райнов, заместник-министър на здравеопазването, Любомир Гайдов – директор на Дирекция Правна и Трифон Нешков – експерт в Дирекция “Евроинтеграция”.
От вносителите кой ще представи законопроекта?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз ще го представя.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това е законопроект, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители, един от законопроектите, който би трябвало Народното събрание да приеме във връзка с присъединителния процес към Европейския съюз.
Става въпрос за синхронизация на редица термини за договорености и за неща, които би трябвало да бъдат променени в Закона за здравето във връзка с преговорите, които са водени след приемането на Закона за здравето, който знаете, че беше приет преди близо една година.
На едно от първите места, става въпрос за термина “специалист”, който съществува досега за така наречените средни медицински специалисти. Такъв термин не съществува в Европейския съюз и те би трябвало да бъдат приравнени към степента бакалавър. Именно за досегашните медицински сестри, акушерки и други медицински специалисти, обучавали се в колежи и придобили тази степен “специалист”, би трябвало да преминем към нова категоризация и те да бъдат съответно “бакалавър” и “магистър”.
Това налага първото изменение в Закона за здравето, с което ще можем да отговорим към договора за присъединяване на Република България за взаимно признаване на дипломи.
На второ място, в Закона за здравето има един член, който изисква чужденците, които идват в България да упражняват професията на лекар, стоматолог и т.н., да се явяват на изпит по български език.
Съгласно договорените процеси във връзка с преговорите, се предвиждат други условия, а не изпит по български език, така ултимативно записано. Във връзка с това отново би трябвало да имаме промяна в Закона за здравето.
Друга промяна в закона за здравето, която е съществена, е необходимостта за промяна на нашето законодателство, за да могат граждани на държавите от Европейския съюз да разкриват аптеки у нас, както реципрочно наши граждани ще имат възможност да разкриват аптеки в страни от Европейския съюз и европейското икономическо пространство.
Също така във връзка се едно решение от 2003 година на Върховния административен съд ние трябва да променим наименованието на специалността “Кинезитерапия и рехабилитация” на “Кинезитерапия”
Смятам, че с всички тези неща, които споменах, става въпрос аз една промяна в Закона за здравето, която е съгласувана и която ще допринесе за едно тъй желано приближаване към европейското членство.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Щерев, понеже и вчера, и днес стана дума за тези таблици за технически адаптации, бихте ли помогнали колегите да получат екземпляра и да видят как изглежда той? Той е един, но всички могат да го погледнат и да видят за какво става дума. Става въпрос за една част от договора, която обхваща тези нови специалности и термини, които току-що предложи д-р Щерев.
Предполагам, че преди да вземат думата колегите, заместник-министър Райнов ще иска да каже няколко думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Бих желал да дам думата на нашия директор на Дирекция “Правна” за становище.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Доц. Щерев много изчерпателно каза мотивите за законопроекта. Министерството на здравеопазването подкрепя този проект като нещо изключително важно във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз.
Искам в тази връзка съвсем делово, ако е възможно, да направя няколко бележки и допълнения към законопроекта. Ако предпочитате, ще дадем писмено становище към конкретните бележки, за да бъдат на разположение евентуално за второ четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може би е хубаво да ни ги дадете и ние ще ги приложим към протокола. А конкретните бележки за второ четене да представите по-подробно в Здравната комисия.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Едно от нещата, на които искаме да обърнем внимание, е във връзка с Преходните и заключителните разпоредби. Тъй като, както каза доц. Щерев, в Европа образователната и квалификационна степен “специалист” не е познато като понятие и се приравнява в законопроекта към “бакалавър”.
В тази връзка ние ще направим предложение да се помисли за срока, който е даден в § 7, ал. 1 – началото на учебната година да бъде заменено с друг срок, например 1 май, за да може да се направи нормалното записване от 2006 година навреме, съобразявайки се с промените в закона.
Същевременно предлагаме да се направи уточняване в ал. 3, § 7 и се предлага друга редакция на мястото на сегашната ал. 3 в § 7, а именно, че “Лицата, придобили образователно-квалификационна степен “специалист” по специалности от професионално направление “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве”, ползват правата на лицата с образователно-квалификационна степен “бакалавър” след издаване на удостоверение за приравняване от министъра на здравеопазването. Удостоверението се издава при наличие на стаж по специалността, придобит през последните пет години, при условия и ред, определени от министъра на здравеопазването”.
Тази добавка е принципна и важна, защото в сегашната редакция се дава възможност на завършилите вече и получили образователна степен “специалист” да се приравнят автоматично на “бакалавър”, нещо, което ще е пречка в Европа това да стане и да могат да упражняват, включително и на територията на България, своята специалност.
Поради тази причина Европа иска към днешна дата, освен получената степен, да имат поне три години стаж по специалността за последните пет години.
Ние сме предвидили малко по-либерален режим, но съобразявайки се с това изискване – да се издава удостоверение от министъра на здравеопазването и това да бъде определено с наредба. Към момента, когато се издаде наредбата, ще бъдат съобразени годините и стажа.
Това е нашата принципна добавка.
Другото, което според нас е много важно, е следното.
В този законопроект има предвидени няколко наредби, като например в § 4, ал. 4 и 5. Тези бъдещи законови текстове са правно основание за издаване на важни постановки, които трябва да влязат във връзка с присъединяването.
В тази връзка ние считаме, че в § 10 на законопроектът не следва да се запише, че влиза в сила от 1 септември 2006 г., а по-скоро следва да влезе в сила по-рано, от обнародването му в “Държавен вестник”, а някои от разпоредбите му, като § 1, т. 2, § 4 и § 9 да влязат в сила от 1 януари 2007 г.
Иначе считам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен и бихме се радвали час по-скоро да бъде приет от Народното събрание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие предлагате ал. 1 на § 7 да влезе в сила от май 2006 г., тоест, малко преди началото на учебната година. Това е логично, за да се подготвят документите за следващата учебна година. Тъй като те няма как да ги приемат за 2006-2007 г.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз смятам, че това са бележки преди всичко за второ четене.
Ние би трябвало да приемем законопроекта.
Аз отново имам една забележка, защото и тук, както разглеждахме и въпроса за оптичните дискове, става въпрос за следното.
Във всяко министерство чиновниците имат намерение за увеличаване на сроковете. Това въобще не е мотив и в никакъв случай не е наложително тези срокове да се удължават с една наредба до началото на 2007 г. Ще направите наредбата в по-кратки срокове. Аз ще пледирам и в зала в никакъв случай тези срокове да не се удължават, защото ние трябва да вървим към намаляване на сроковете на наредби и всякакви подзаконови актове, които администрацията прави, а не обратното – да вървим към безкрайно удължаване на сроковете, колкото и да са трудни тези неща.
Аз смятам, че като цяло законопроектът би трябвало да бъде приет.
Господин Гайдов постави въпроси, които са за обсъждане на второ четене, така че бихме могли да преминем към гласуване, ако, разбира се, няма други становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак другите предложения за срокове бяха за намаляване, така че имаше баланс. Отбелязвам го за справедливост.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз имам само един въпрос.
Бих искала да обърна внимание на следното. В § 2 отново се споменава съсловна организация на стоматолозите. Понеже днес приехме закона, стана дебат в пленарната зала, вчера дебатирахме тук. Аз считам, че това трябва да се синхронизира с вече приетия закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно това ще бъде така и ще го отбележим в становището.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Бих искал само едно пояснение по чл. 186, който предвижда гражданите на Европейския съюз да упражняват медицинска професия при условията, предвидени за българските граждани, като им се осигурят условия за придобиване на необходимите езикови знания и професионална терминология на български език, когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти.
Какво значи “когато е в техен интерес”? Естествено, че е в техен интерес. Защо трябва да се пояснява това нещо? Той без необходимата езикова подготовка и езиково ниво как би упражнявал една професия, която без език трудно може да се упражнява? За един инженер е много по-лесно – отива на машината и работи. Дали е тук, дали е в Европейския съюз, дали е в Америка, е все едно. Но специално тук не може.
Знаете какви са изискванията на американското и на канадското законодателство за лицата, упражняващи медицинска професия, идващи от чужбина. Изисква се изключително сериозно ниво на владеене на английски език.
Така че искам едно пояснение, тъй като не ми е ясно, доц. Щерев, какво означава това.
АТАНС ЩЕРЕВ: Аз също обърнах внимание на една такава забележка, още повече, че аз съм настоявал при приемане на Закона за здравето да има такъв изпит по български език за хората от чужбина, които идват у нас на работа. Още повече, че такава практика има и за българите, които отиват зад граница.
Но след като човек се запознае по-детайлно с тези изисквания, ще види, че не става въпрос само за лекари, които общуват с пациенти, а става въпрос например за един много добър специалист, който е лабораторен лекар и при когото езиковата подготовка и това дали знае български език или не едва ли има огромно значение.
В този случай трябва във всеки конкретен случай да се прецени ползата за пациентите и за самото лечебно заведение от познаването на езика.
Искам да дам пример с Дания, една страна, която, приемайки български специалисти, им осигурява възможност за изучаване на датски език, поставя им условия за придобиване на определена квалификация за определен срок от време, след което се провежда съответното препитване, но не изпит, за да се докаже, че са в съответствие с изискванията за преглед на пациенти и т.н. По този начин се осъществява тази подготовка.
Така че мисля, че тази формулировка, която е дадена, е съответстваща на европейските договорености.
Нашата формулировка е много по-стриктна и предполага изпит по български език. Оттам нататък може да се тълкува, че той едва ли не има акцент и т.н. и става не толкова прецизно.
Моето мнение е, че това предложение би трябвало да се възприеме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз имам един въпрос, който се учудвам защо д-р Райнов не го постави, тъй като той го постави на мене преди заседанието.
Става въпрос, че законопроектът не е пълен. Има още един въпрос според д-р Райнов, който не е третиран в този законопроект, по неизвестна за мене причина, може би на организация, когато е внасян от отделни народни представители. Аз искам да бъде изяснен, за да прецените как можем да се справим с този проблем, за който научих преди 5 минути и който разбирам сега от представителите на Министерския съвет, че съществува. Трябва ли да се внася втори законопроект, който ще си тръгне по съответния ред, или вие можете в специализираната комисия да го доработите, тъй като аз не мога да взема това решение, дотолкова, доколкото все пак вашата комисия ще го движи.
Нека д-р Райнов да каже за какво става дума и да чуем вашето мнение.
Ние, разбира се, ще подкрепим законопроекта. Въпросът е дали сега на този късен етап може да се постави още един проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Аз пак ще дам думата на нашия директор на дирекция “Правна”, защото този въпрос наистина ни касае пряко.
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ: Става дума за един такъв въпрос, който се постави във връзка с договора за присъединяване към Европейския съюз.
В проекта на договора е заложено изискването, че медицинската професия следва да се упражнява от лица, които са придобили диплома за медицинско образование.
Към днешна дата в Закона за здравето текстът е малко по-различен. Там се предвижда текст “придобили медицинска право способност”, при което, освен диплома, се изисква и практически стаж. Тоест, това допълнително изискване не е предвидено в Договора за присъединяване.
Колегите от администрацията във връзка с присъединяването към Европейския съюз поставиха остро въпроса и изискват това да бъде променено в Закона за здравето.
Ние считаме, че щом към днешна дата се разглежда точно тази материя в Закона за здравето, би било много по-целесъобразно да се вземат под внимание и тези текстове, а това са именно текстовете 183 и 184 от закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че това е твърде съществена промяна, за да може Комисията по европейска интеграция да я предложи по какъвто и да е повод. Мисля, че ако някой се заеме с този въпрос, това трябва да бъде специализираната комисия.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз споделям Вашето мнение, уважаеми господин председател. Това е много сериозен въпрос. Ние в Закона за здравето променихме начина на дипломиране на медиците в България, променихме го, смятам, към добро. И ако има някакви възражения и каквито ида е пречки във връзка с процеса на присъединяване, това трябва да се обсъжда в комисиите по образованието и по здравеопазване.
Това са много сериозни въпроси, които едва ли можем между другото да ги приемем. Ако се налага това да се промени, ще трябва да се проведе съответният дебат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще бъде отделен законопроект.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с направените в хода на дискусията бележки, които ние ще отразим, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-24/10.08.2005 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
Давам думата на господин Александър Хаджийски да представи законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за статистиката има три главни цели.
Първата е да го въведе в хармония с всички приети досега закони, тъй като Законът за статистиката беше приет през 1998 година. Оттогава досега се измениха и Законът за счетоводството, и Законът за конфиденциалната информация, влезе и Законът за регионалното развитие и всичко това трябва да се отрази в този закон. така че част от промените са свързани с тези изменения в българското законодателство.
Другата част е свързано с изискванията на Европейския съюз за увеличаване на конфиденциалността. И бих казал, че това е съществената част на законопроекта.
Тоест, ако перифразирам малко “истината” – статистиката само за статистика и за всичко друго освен статистиката. Никакви индивидуални данни на никого да не бъдат предоставяни. Това е изключително важно, за да работи статистиката. Важно е доверието на потребителите и на всички, които ползват тази информация.
Третата част на предложенията касаят неща, които ние открихме за тези 7 години работа по закона – някакви неясноти и непълноти, които се изчистват в предоставения законопроект за изменение и допълнение на закона.
Пак повтарям, основната тежест и основният акцент е увеличаване на конфиденциалността на индивидуалните данни, които трябва да бъдат защитени по всякакъв начин, каквато е и посоката за развитие на статистиката.
Тъй като този законопроект е работен през 2002 година, а е внесен през 2003 година, някои от нещата вече са изпълнени, да кажем закона за “Булстат”. Но като цяло мотивите са същите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Както виждате, ние в нашето становище сме засегнали някои въпроси, свързани с това, че в Закона за статистиката има според нас твърде значима степен на конфиденциалност, когато става дума за ползването на данни за научни изследвания. И ние считаме, че трябва тези, които правят научни изследвания, да могат да ползват данни. Разбира се, там е предвиден строг ред – да не ползват само данни, които пряко показват кои са фирмите. Тоест, такава е и европейската практика – такива данни, които косвено могат да служат за идентифициране на фирмите, нормално се предоставят на различните научни организации.
Тази бележка сме направили към закона. Как гледате на нея, господин Хаджийски?
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Съгласен съм с тази бележка. Това ще бъде отразено в изключението от общото правило.
Искам веднага да поясня, че за самите научни изследвания ние никога не даваме истинските данни. Примерно ако трябва да се дава ЕГН, даваме само първите четири цифри, нищо по-нататък, за да бъде идентифициран човекът, така наречените анонимизирани данни. Те са истински, но не може да бъдат съпоставени с лице или фирма.
Съгласен съм с тази бележка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако няма други въпроси към господин Хаджийски, предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, моля да гласува.
Гласували: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се законопроектът на първо четене.
Благодаря на господин Хаджийски, председател на Националния статистически институт.
Останаха два закони на Министерството на икономиката – за акредитацията и за измерванията.
Тук е госпожа Ани Стоилова – изпълнителен директор на Българска служба за акредитация и Димитър Палов – юристконсулт. От Държавната агенция за метрология и технически надзор присъства госпожа Олга Манафова – заместник-председател на Държавна агенция по метрология и технически надзор.
Господин Буров не го каним, тъй като закона за националната стандартизация вече бе приет от парламента. Но по мое предложение отложихме закона за метрология и технически надзор. Аз продължавам да смятам, въпреки че това е работа на специализираната комисия, че е необходимо да има една ясна представа за развитието на целия този механизъм, който замени у нас задължителните стандарти с доброволни стандарти, задължителни технически изисквания, контрол на стоките след пускането им на пазара и преди това отговорност на производителите за повечето стоки, съответно система от лаборатории, които издават сертификати за съответствие, акредитацията на тези лаборатории и спазването на техническите изисквания, Закона за техническите изисквания и след това контрола на потребителите от гледна точка на Закона за защита на потребителите.
Лично моето мнение е, че гледането на тези закони на парче не е продуктивно, но така или иначе такъв е фактът в момента.
Затова по двата закона съм поканил представители на неправителствени организации, които от години следят проблема на единния вътрешен пазар, тъй като тези закони са изцяло свързани със свободното и конкурентноспособно движение на стоки на вътрешния пазар.
Тук е господин Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара. Моля и той да се присъедини към поканените участници. Тук е проф. Бранимир Сандалски, трябваше да бъде и ст.н.с. Катерин Катеринов, тук е д-р инж. Иван Темнисков и Валентина Добрева.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-19 /10.08.2005 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
Давам думата на Олга Манафова да представи законопроекта.
ОЛГА МАНАФОВА: Този законопроект предвижда изменение и допълнение на Закона за измерванията, приет през 2002 година, който създаде една правна рамка за хармонизиране на националното ни законодателство с европейското в областта на метрологията и предварителното пакетиране на стоки.
Изпълнението не този закон е възложено на председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор.
Измененията и допълненията се налагат, на първо място, във връзка с разрешаване на потенциален конфликт на интереси в дейността на председателя на агенцията, тъй като председателят на агенцията има и редица правомощия по Закона за техническите изисквания към продуктите. Тоест, той има задължението да издава разрешения за оценяване на съответствието, задължения по осъществяване на надзор на пазара на продуктите, които са в обхвата на Закона за техническите изисквания.
Конфликтът на интереси е възможно да възникне в резултат на въвеждането на две европейски директиви от тъй наречения “Нов подход” – това са директиви, които се въвеждат към Закона за техническите изисквания. Едната е директивата за неавтоматичните везни и другата е една нова директива, приета наскоро от Европейския съюз – директивата за средства за измервания.
Тъй като се очаква единият от органите за оценяване на съответствието, който да кандидатства за разрешение, да бъде една от дирекциите на нашата агенция, то не е възможно председателят ад издаде такова разрешение на подчинената му дирекция и в същото време след това да осъществява надзор на продукти, които ще бъдат оценени от тази дирекция.
За някои от модулите за оценяване на съответствието се очаква тази дирекция да бъде единствен кандидат, въпреки че има възможност и други органи, включително и частни, да кандидатстват за подобни разрешения.
Съвместяването на дейностите по двата закона определено е източник на потенциален конфликт на интереси, което беше посочено и от Европейската комисия при преговорите за подписване на протокола ПЕКА за взаимно признаване на оценяване на съответствието.
Нашият опит по прилагането досега на законодателството от “Нов подход” в България показва, че е необходимо предварително да са създадени подходящи условия и по-специално към момента на влизане в сила на директивите в България следва да има български органи за оценяване на съответствието.
С оглед на прилагането на директивата за везните и предстоящото въвеждане през 2006 година на директивата за средствата за измерване се налага да се подготви законова основа, която да позволи създаването на орган по оценяване на съответствието на средства за измерване, като смятаме, че този орган ще обслужва предимно български производители и вносители на средства за измерване от трети страни, средства, които са произведени извън границите на Европейския съюз.
Представеният законопроект предлага разрешаване на конфликта на интереси чрез обособяването на един самостоятелен орган – Български институт по метрология, като по този начин ще бъдат разпределени функциите по Закона за измерванията между новия институт и държавната агенция.
Законопроектът ще създаде предпоставки за оправомощаване на орган за оценяване на съответствието за средства за измерване, които попадат в обхвата на двете директиви, които изброих, като се предвижда Българският институт по метрология да се създаде на базата на две главни дирекции, които в момента са в състава на Държавната агенция – това е Главна дирекция Национален център по метрология, която се занимава с националните еталони на България, и Дирекцията за мерки и измервателни уреди, която се занимава със законова метрология и метрологичен контрол на средства за измерване. Това е дирекцията, която в момента извършва изследвания на типа на средствата за измерване да бъдат разрешени за употреба в България.
Това ще позволи на българските производители, ползвайки услугите на същите лаборатории, да имат един по-плавен и безболезнен преход към прилагането на европейското законодателство и предлагането на своите продукти на европейския пазар.
Освен това законопроектът дава възможност Институтът по метрология да развива научноизследователска дейност, тоест, да засили работата в областта на научната метрология за изграждане на една ефективна система от национални еталони.
Друго съществено изменение в този законопроект е свързано с някои изисквания за предварително пакетираните стоки. При разработването на закона през 2002 година – той беше разработен в тази област въз основа на няколко европейски директиви, третиращи предварителното опаковане на стоки, като някои от изискванията, които са доброволни за прилагане в европейския съюз, бяха въведени като задължителни в българския закон.
Тези параграфи се разглеждат като едно препятствие пред свободното движение на стоки от страна на Европейската комисия и в хода на същите преговори по протокола ПЕКА бе поставено изискването да бъде премахнато допълнителното натоварване на стоки, произведени в Европейския съюз, допълнителни изисквания за маркировка, за да бъдат пуснати на българския пазар.
Отпада също така и един регистрационен режим за лицата, които внасят предварително опаковани продукти на територията на България, което също е едно улеснение на свободното движение на предварително опаковани продукти на българския пазар.
Това са основните мотиви за промяна на Закона за измерванията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние малко се засмяхме, че се използва Химнът на България за такива модерни комуникационни цели, смущаващи заседанието. Но е въпрос на разбиране.
Бихп искал да кажа “Добър ден” на госпожа Колданова, която представлява Министерството на икономиката по този въпрос.
Бих искал да помоля поканените представители на неправителствените организации да вземат отношение, защото аз помолих този закон да бъде отложен, за да се види дали с тази промяна, която в момента се прави, се решава въпросът. От ДАМТН се отделя в този нов орган. Все пак ние трябва да имаме представа защо от гледна точка на европейските изисквания се правят тези промени, трябва да имаме цялостно виждане дали като отделим метрологията, решаваме всички конфликти на интереси, от една страна, дали, от друга страна, в оставащата част от тази агенция не се налагат други промени във връзка със Закона за защита на потребителите и дали трябва на парче да изясняваме всички тези промени, свързани с движението на стоките, преди да имаме представени в парламента всички закони.
Може би по тази причина, особено от гледна точка на европейската интеграция, е добре госпожа Колданова да каже няколко думи, защото, доколкото ми е известно, тя отговаря за всичките тези различни етапи, свързани със свободното движение на стоки, доброволните стандарти, сертификацията, акредитацията, техническите задължителни изисквания, свързани с живота, здравето и безопасността на хората и органите, които дават възможност на потребителите да се защитават от неправомерни действия, а така също и надзора, въпреки че не само в тяхното министерство, но и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и в Министерството на здравеопазването има органи по надзор, след като стоката бъде пусната на пазара.
Може би преди да приемем този законопроект трябва да имаме някаква обща концепция, обяснена от госпожа Колданова, за промените, налагащи се от европейска гледна точка за да пристъпим към всеки конкретен закон. Защото сега ще гледаме три законопроекта, другата седмица предстоят и други законопроекти в тази област.
Давам думата на госпожа Колданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Благодаря Ви,господин Папаризов! Уважаеми дами и господа народни представители! Действително предложените на вашето внимание вчера и днес закони – за измерванията, за стандартизацията и за акредитацията са част от общата законова рамка за така наречената инфраструктура по качеството.
Темата е изключително обширна и мисля, че основателно се повдигат въпроси, свързани с това дали изцяло се покриват всички аспекти по отношение на дейностите, включени в тази инфраструктура и също така надзора на пазара.
Това, което аз искам да кажа, е, че Министерството на икономиката, в сътрудничество с агенциите и неправителствения сектор, миналата година разработи и се прие на една разширена среща след неколкократно обсъждане с всички заинтересовани страни стратегия за усъвършенстване на политиката и инфраструктурата по качеството, в която са засегнати изброените вече дейности, както и отношението, доколкото то е налично в някои от тях, с въпроса за защита на потребителите.
Като преки участници и създатели на тази стратегия, смея да твърдя ,че колегите и всички експерти в областта тогава се обединиха около правилността на тази стратегия, като тя включваше актуализацията, осъвременяването на законите, които регламентират изброените дейности, и, не на последно място, извършването на една сериозна административна реформа на структурите, които са свързани с тази инфраструктура.
Нямам възможност в момента да ви представя подробно стратегията. Ако това е необходимо, ще го направим. Пред състава на предишната Комисия по икономическата политика ние представихме стратегията за инфраструктурата по качеството, готови сме и сега да я представим на вашето внимание, включително и това, което възникна като идея днес от екипа на Министерството - да ви представим може би една органограма на всички органи, които са вътре в тази инфраструктура, за да не се пораждат съмнения за това, че има непокрити области. Ако желаете, това би могло да се случи в най-скоро време.
Смея да твърдя, че законите, които се предлагат на вашето внимание, са напълно в съответствие с политиката на Европейския съюз, те са съгласувани с Европейската комисия и никъде няма противоречие с европейските принципи по отношение на инфраструктурата по качеството.
Само една скоба накрая искам да отворя – че по отношение на надзорните функции на Агенцията по метрология, те са в областта на техническия надзор, предимно на инсталации на средства, които са технически. Докато функциите, които има Комисията по търговия и защита на потребителите, са изцяло насочени към защита на живота и здравето на потребителите. Така че няма противоречия, нито пък има необходимост от сливане на тези органи. Поне това е нашето становище.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дали някой от гостите би казал нещо във връзка със закона за измерванията, подкрепя ли се той в този вид от неправителствените организации?
ИВАН ТЕМНИСКОВ: Уважаеми народни представители! Аз съм председател на Сдружение “Буллаб” – сдружение на лаборатории за изпитване, калибриране и измерване, което е асоцииран член на “Евролаб” – има такава европейска организация. От няколко месеца съм председател на новосъздаденото сдружение “Измервателна техника”, което обединява дистрибутори, производители и ремонтчици на измервателна техника в България.
Предварително трябва да заявя, че това, което ще ви кажа, е мое мнение, защото аз нямах информация за това заседание и не можах да организирам едно проучване по линия на двете организации, макар че много пъти сме коментирани проектите на двата закона, които днес ще се гледат. И аз се надявам, че ще бъда максимално близък до мнението на моите колеги и приятели от тези две сдружения.
По отношение на Закона за измерванията.
Ако отворите материала, с който вие разполагате, уважаеми народни представители, в мотивите на т. 2 от глава ІІІ е записано дословно: “Основният акцент на законопроекта е създаването на Български институт по метрология”. И това е всичко. Това е основният акцент – да се създаде един български институт по метрология, който български институт по метрология – за голямо съжаление вие нямате тази информация и то е съвсем естествено, че я нямате, като имаме предвид какво е състоянието на нашата метрология, трябва да развива научна метрология.
Дами и господа, научната метрология струва страшно много пари. Ние нямаме пари да си закупим всички необходими еталони, ние нямаме пари, за да имаме една нормална сграда, в която да се съхраняват нашите национални еталони, а ние ще тръгнем да правим научна метрология! Това просто е смешно.
Така че оттук нататък постановките на закона са само за създаването на този Български институт по метрология.
Ако разлистите страниците, съжалявам, че аз в момента не мога да цитирам по памет, тук е записано дословно примерно с какво се занимава председателят на Българския институт по метрология. Погледнете колко дейности са вменени на него в проекта на закона.
В същото време отворете няколко страници по-нататък, за да видите какво вменява проектът на закона на председателя на бъдещата Агенция по метрологичен надзор. Те са просто несъпоставими.
Много ясно е, че този законопроект е правен за Българския институт по метрология.
Аз споделям становището на господин Папаризов, не защото той е председател на комисията, а защото то действително е логично. Мисля, че тези закони в тази сфера, обхващащи стандартизация, метрология, акредитация, ако трябва да има и някакъв нормативен акт за сертификацията, трябва да бъдат разглеждани заедно, неотлъчно един от друг. Защото в края на краищата в това отношение България има едно огромно изоставане. И ако днешният парламент приеме тези закони и в Европейския съюз кажат: добре, браво на България! – през месец октомври получим необходимия доклад. Но аз ще ви кажа, че миналата година през месец октомври на заседание на “Евролаб” председателят на “Евролаб” господин Ганопа каза следното: “Пътят на българската сертификация не е пътят към Европа”. А под сертификацията стои всичко останало – и метрология, и стандартизация, и акредитация, и т.н.
Тоест, в Европейския съюз имат много добра информация какво става у нас, в България.
Аз не мога да преценя, аз съм външно лице, не съм дори служебно лице, аз работя в частния бизнес от няколко години. Но ако има възможност, не приемайте толкова бързо тези законопроекти. Нека да бъдат огледани. Дайте ни възможност да си дадем писмените становища.
Защото трябва да заявя съвсем директно – в предишния парламент се разгледа не законопроекта за измерванията, а законопроекта за акредитацията. Господин Папаризов гласува против на заседанието на Комисията по икономическата политика, обаче тогава Икономическата комисия го гласува и си го прие. Тогава нямаше чуваемост. Надявам се този път да има чуваемост между нас, обществените организации, и държавната администрация. Ние искаме да работим за благото на България, а не от някакви личностни интереси. Аз работят 33 години в областта на метрологията и от много неща, които стават, ме боли.
За да не бъда многословен и за да не ви отегчавам, мога да ви кажа, че първият закон за мерките и измервателните уреди, който смени закона от 1948 година, е мой. Така че от това ме боли. Не трябва да бъде така.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Темнисков, Вие няма защо да свързвате моята роля днес с моето гласуване против един друг закон в предишния парламент. Аз имам мотиви за това и ще ги изложа, разбира се, като стигнем до разглеждане на законопроекта за акредитацията. Но действително аз винаги съм настоявал за това, което твърди заместник-министър Колданова, че тези закони трябва да се разглеждат в пакет. Аз не съм специалист, за да мога да преценя дали стратегията, която е одобрена, решава всички въпроси или не. Но Вие казвате,че тук не се решават евроинтеграционни въпроси, а се решава само един въпрос – за статута на председателя на института по метрология. Това е едно доста тежко обвинение. Според Вас освен това решава ли се и европейски въпрос?
Изчакайте да чуете въпроса и на господин Филип Димитров, тъй като ние трябва да имаме ясна информация за какво става дума.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Чух Вашите съображения. Някои от тях бихме могли да коментираме на първо четене на закона, други – на второ.
За мене е важно да си изясня следното. По принцип в тази схема, която виждаме в Европейския съюз, съществуват няколко варианта на действие. Единият е институт по организация по-скоро на някаква частна основа – фондационна или асоциативна, другият вариант е някаква смесена държавно-обществена организация, третият вариант е държавна организация, който е най-честно срещаният, доколкото схващам.
Това, което Вие и от името на Вашите колеги казвате, за което всъщност пледирате, какво е – да има ли такъв държавен орган или не?
И вторият ми въпрос е: ако не, каква е според Вас съществуващата традиция в България, която би дала възможност да се види към кой от останалите варианти бихме могли да се ориентираме и как би могъл да разглежда един орган, който няма да е държавен.
Защото вярно е, че действително в този закон основно вниманието е насочено към въпроса за института. Но ако ще има такъв институт, ние можем нататък да коментираме детайлите. Ако приемем, че трябва да го има, естествено, че това е интеграционен закон, защото той ни вкарва в една схема, която съответно ще функционира. Ако не, е добре да видим каква е алтернативата.
Така че мисля, че много ще ни помогнете, ако изясним тези въпроси.
ИВАН ТЕМНИСКОВ: Господин Димитров, благодаря ВИ за хубавия въпрос. мога да ви отговоря следното.
Фактически това, което се предлага, не решава според мене основния проблем, който се изтъква, а това е конфликтът на интереси. Защото в момента как е? Имаме един общ ръководител – това е председателят на действащата в момента Държавна агенция по метрология и технически надзор. Там се намират и едните органи, и другите органи. Едните, които одобряват екипа, тоест, сертифицират, и тези, които извършват съответния надзор.
Добре, съгласен съм. Обаче следващите двама председатели, за които тук се говори – както е записано, председателят на Българския институт по метрология и председателят на Агенцията по метрологичен и технически надзор, на кого ще бъдат подчинени? Те пак излизат до един връх. Примерно те ще бъдат координирани на съответния ресорен заместник-министър на икономиката.
И двете юридически лица са подчинени към Министерството на икономиката и смятам, че ще има един заместник-министър, който ще координира тази дейност, както прави в момента госпожа Колданова. Ами ние пак достигаме до конфликт на интереси. Не е ли така? така е. Помислете ,че това е точно така.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Какво предлагате?
ИВАН ТЕМНИСКОВ: Да не са под едно общо ръководство. Оттук произтича конфликтът на интереси.
Но аз искам друго да кажа. Господин Филип Димитров зададе хубавия въпрос – кое да бъде държавно и кое – към частното. Аз трябва да си призна, че съм подписал тази стратегия за качеството като председател на “Буллаб”. И обявявам официално, че съжалявам, че я подписах. Защо? Защото за да отговоря на Вашия въпрос, трябва да има една ясна концепция – кои еталони в България ще създава, съхранява и използва и кои еталони няма да създава, съхранява и използва. Ние такава концепция в България нямаме. Тоест, кои единици са важни в България – ще измерваме маса, тоест, ще проверяваме всички везни или кантари, както се казва, ще измерваме други единици, а на кои други единици ние няма да създаваме еталони, а ще ползваме единицата от съответните европейски или международни организации?
Да има някъде черно на бяло написано такова нещо и мотивирано? – Няма.
Освен това, аз например като метролог, ако някой поиска от мене да дам някакво виждане по този въпрос, не мога да го дам така, както аз разбирам метрологията. Защото къде е стратегията за икономическо развитие на нашата страна, кои отрасли ще се развиват, коя промишленост? Туризмът? Добре, в туризма метрологията има едни задължения. Промишленост, но коя? Лека промишленост, хранително-вкусова промишленост? Ще имаме ли металургия, ще има ли машиностроене? Там метрологията е съвсем различна. Извинявайте много,че навлизам в такива подробности.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие обаче поставихте един принципен въпрос, който по друг начин се решава в стандартизацията. В европейския доклад също беше записано, че има конфликт между два държавни органа, които са Държавният институт по стандартизация и агенцията, която се занимаваше със сертификацията.
Сега какво стана. Мисля, че агенцията беше превърната в юридическо лице, а институтът с един закон, който днес приехме на първо четене, стана една обществена организация. Там беше избрана друга схема.
В акредитацията пък се избира съвсем друга схема – на пълна централизация на решенията в лицето на изпълнителния директор, докато в стандартизацията се избира една децентрализирана схема.
Аз, без да знам кое е вярното, не мога да преценя кой от тези три подхода е европейският. Ако някой може да ми обясни това, да ми обясни кое отговаря на европейските стандарти, ще съм му много благодарен. И е логично да знаем всичко това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Аз искам най-напред да дам предварителна информация на членовете на Комисията по евроинтеграция, че когато се предлага създаването на Института пометрология, министерството не прави този акт, за да създаде работа или да даде пост на някой определен човек. Това е основна препоръка в последния редовен доклад – за създаване на Институт по метрология.
Във връзка с това неговото създаване е обезпечено с бюджетни средства, като е отреден и подходящ терен, извън всякакви влияния. От бюджета на Министерството на икономиката е отделен първият етап от средства, които са необходими за проектиране. Защото сградата трябва да отговаря на определени критерии.
Така че в никакъв случай не се работи стихийно и без да се мисли за реално прилагане на този закон.
Освен това искам да кажа, че няма никакъв конфликт на интереси фактът,че даден заместник-министър наблюдава определен брой агенции. В правомощията на заместник-министъра няма правомощия по отношение на управлението на тези агенции. Той не би могъл да издава каквито ида било заповеди, разпореждания или каквото и да било друго.
Също така съществува стратегия за развитие на националните еталони. Господин Темнисков може би не е запознат с това.
Така че не мога да приема твърдението, че не се знае какво се прави и че подходът към отделните дейности е случаен.
Визира се законът за стандартизацията, чрез който се преобразува Българският институт по стандартизация, който досега имаше статут на изпълнителна агенция към Министерството на икономиката, в организация, създадена със закон. Това е също в изпълнение на препоръка на Европейската комисия – да се осигури равнопоставеност на всички участници в дейността “Стандартизация” – държава, бизнес, потребители ,научни среди. Това ще бъде направено с този закон.
Въпросът с акредитацията не стои по същия начин, но мисля, че е по-добре, когато стигнем до него, да го коментираме.
Така че тези основни обвинения, които бяха отправени, мисля, че не са достатъчно подплатени с факти.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да си призная, аз не подобрих в резултат на днешната дискусия моето разбиране за организацията в областта на стандартизацията.
Ако няма други въпроси, предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Понеже казахте да преминем към гласуване, не знам дали ще бъде подходящо днес да се произнасяме по същество на тези проекти. Аз бих предпочел в състава на правителството още веднъж да се проведат консултации за синхронизиране на политиката в тази област, тъй като тя има надведомствен характер и не засяга само едно министерство.
Освен това за мене стои един въпрос, който вече не е свързан с евроинтеграцията – докъде България ще отива в раздробяването на държавна система за управление. Защото според мене управляемостта на процесите у нас става все по-сложна, тъй като постоянно се създават някакви органи. Обявявани за независими, те пак са държавни, но някои от тях не съвсем, няма необходимото взаимодействие между тези органи, няма дори минимално необходимата субординация на връзките с отделните министерства. Това води не само до по-големи разходи до правило, но и до трудности за обхващане на системите и оттам – до неефективност в управлението. Така че това е един въпрос, който мисля, че засяга всички народни представители в съответните области, в които работят.
Затова моето предложение е засега да не се произнасяме по същество, ако това е възможно.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Стоилов, аз също бих постъпил така, но как това можем да го оформим.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да отложим вземането на решение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е предложение, което аз ще поставя на гласуване.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз подкрепям законопроекта на първо четене, но трябва да напусна.
ИВАН ТЕМНИСКОВ: Ще кажа само две думи.
До месец октомври миналата година бях председател и на Съюза на метролозите в България. Сега съм член на управителния съвет на този съюз.
Този законопроект, който в момента вие гледате, не беше разглеждан, не беше организирано разглеждането му от членовете на този съюз. Тогава какво ще говорим? Това е само едно действие на съответния държавен орган, на съответното министерство. Къде е мястото и ролята на обществената организация? Защото сдружение “Измервателна техника” беше създадено тази година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам само да кажа какво казаха двамата колеги, които излязоха. Господин Петър Стоянов подкрепя предложението на господин Янаки Стоилов за отлагане приемането на законопроекта на първо четене на днешното заседание на комисията, а господин Филип Димитров подкрепя приемането му на първо четене. Но след малко ще извършим това гласуване. Сега продължаваме с изказванията.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Все пак призовавам комисията, когато взима своето решение, да се съобрази с факта, че ние тук не можем да разглеждаме въпросите в тяхната философия, по отношение спора между държавата и частния сектор. Ние тук сме длъжни да се съобразим със становището, което получаваме, а именно дали предложените промени са в изпълнение на поетите от България ангажименти.
В това отношение за мене предложеното становище е безусловна предпоставка за приемането на първо четене на законопроекта пак казвам, от гледна точка на задачите на нашата комисия. Да не забравяме, че ние сме длъжни да следим за изпълнението на хармонизационните изисквания.
В това отношение аз ще подкрепя на първо четене предложения законопроект и предлагам да не изместваме разглеждането му отново във времето, защото не виждам какво повече може да бъде постигнато. Така или иначе законопроектът е такъв, какъвто е. В този момент ние не можем да го променим и да го гледаме в един следващ момент.
Законопроектът е предложен от Министерския съвет. Нека да го гледаме, пак казвам, само от гледна точка на задачите на нашата комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Становището, което ние сме подготвили заедно с експертите, разбира се, е подготвено на основа на материалите, с които ние разполагаме като Комисия по европейска интеграция и оценката, която е готвена в правителството за съответствие на този законопроект.
Тук се постави един въпрос, който мене ме смущава – че това, за което пише и в нашето становище, преодоляване на конфликта на интереси, въпрос, който ни се поставя от Европейската комисия, очевидно според неправителствените организации по начина, по който ни се представя законопроектът, не е преодолян.
Това е основният мотив лично аз за себе си да се съглася с господин Янаки Стоилов. Разбира се, въпрос е на оценка на всеки един от нас къде се намираме.