Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
05/03/2009
П Р О Т О К О Л
№ 120
На 5 март 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
1. Обсъждане на регламент, изменящ Регламент 761/2001 относно схемата на Общността за управление по околната среда и одитиране – EMAS, № 903-01-15/6.02.2009 г. - т. 9 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-12/23.02.2009 г. за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2009 – 2029 г.), 902-03-1/17.02.2009 г., внесена от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Даниел Вълчев – министър на образованието и науката, д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, Атанас Герджиков – управител на фонд „Научни изследвания” към Министерството на науката и образованието..
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
В днешното заседание на Комисията по европейските въпроси са включени три точки. Предлагам да разменим техните места, като първо гледаме Националната стратегия за развитие на научните изследвания, след това Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и накрая да обсъдим Регламента относно схемата на Общността за управление по околната среда и одитиране EMAS.
Има ли някакви съображения по така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем по този начин дневния ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ (2009 – 2029 Г.), 902-03-1/17.02.2009 Г., ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме особената чест днес на нашето заседание да участва вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
От Министерството на образованието и науката присъстват още:
Лилия Николова – съветник на министъра
Атанас Герджиков – управител на Фонд „Научни изследвания”.
Господин министърът беше и председател на Комисията по европейска интеграция, така че ще съсредоточи своето внимание главно върху изпълнението на приоритетите, залегнали в Седмата рамкова програма на Европейския съюз в тази област, както и изискванията на Лисабонската стратегия, без да навлизаме в дълбочината на толкова много обсъжданата Национална стратегия, която е приоритет на водещата комисия.
Особена чест е за мене да дам думата на министър Даниел Вълчев.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз наистина много се радвам, че имам възможност да съм точно в тази комисия.
По стратегията доста се говори. Има различни дебати, различни виждания и т.н. Аз искам да кажа няколко неща, които ми се виждат много важни по принцип и, разбира се, с оглед спецификата на работа на тази комисия.
Първо, няколко общи бележки.
Ние сме се опитали да разделим документа на две части – от една страна, да очертаем проблемите, които от наша гледна точка съществуват в развитието на научната дейност в България и на второ място, да дефинираме целите и мерките, в това число сме се опитали да определим и някакви целеви стойности, срокове, нормативно организационно осигуряване, както и индикатори при изпълнението на всяка една от мерките.
Една обща бележка. Възприели сме интегриран подход. Знаете, че на английски има няколко словосъчетания, които у нас по различен начин се превеждат. Ние сме възприели разбирането, че под АРЕНДИ дивелопмант разбираме общи изследвания, като към това в повечето случаи сме добавили иновациите, освен в случаите, когато става въпрос за строго научна дейност.
Това като обща бележка.
Иначе стратегията е десетгодишна. Предвиждат се годишни доклади за състоянието и развитието на научните изследвания и иновациите министърът на образованието и науката да внася в Народното събрание до 31 март всяка година за предходната година. Предвиждат се също така в годишни планове да се конкретизират мерките за реализация на стратегията и се предвижда един постоянен мониторинг, анализ и оценка от страна на Съвета за научни изследвания и иновации.
Бих искал да кажа, че България е една от много-много малкото страни, членки на Европейския съюз, в която няма стратегия за научните изследвания. Причините за забавянето на този документ у нас мисля, че горе-долу са очевидни от дебатите. Много трудно се оказа установяването или обединяването около някакви не прекалено размити приоритети в областта на научните изследвания.
Тук за съжаление продължава тази характерна за всички държави, но у нас като че ли особена страст да се проявява една научна ревност. Колкото пъти сме правили такива обсъждания, винаги има становище на ядрените специалисти защо еди-кое си не е приоритет, на космическите, на тези, на онези, на трети, на пети. И в крайна сметка една такава парцелираща научна ревност пречи да се обединим около сериозни приоритети в развитието на българските изследвания.
На второ място, искам да кажа също така, че имаше много сериозен спор дали българските научни приоритети би трябвало да преповторят научните приоритети на Европейския съюз, ако за такива приемем залегналите в Пета, Шеста и сега в Седма рамкова програма, въпреки че тези в Седма са малко повече на брой, те са десет. Но на практика, като направим един по-внимателен анализ, ще видим, че горе-долу около едни и същи научни области се въртят изследванията. И, разбира се, това е политически документ, винаги е въпрос на някакъв вид компромиси, както и с този, който в момента е
Опитали сме се също така при анализа на състоянието на българските научни изследвания да изхождаме от стабилни данни, такива, каквито сме ползвали от ЕВРОСТАТ, а не такива, каквито ни се иска или на някои им се иска да има по отношение на научните изследвания в България. Опитали сме се също така да се съизмерваме, поне в перспектива, с онези основни положения, да речем, Трипроцентната цел Барцелона и т.н. и други няколко индикатора, които според мене също сме се опитали да представим по
Повдигат се няколко въпроса. Има таблици, както може би ви е направило впечатление. Повечето са от ЕВРОСТАТ но има и други източници, които са посочени.
Възможно ли е ние, въпреки че сме поели определени ангажименти към 2010 година, да не изпълним, да речем, еднопроцентовия дял от страна на държавното финансиране да, възможно е. Както и повечето държави между другото, членки на Европейския съюз, особено тези, които са на нашия хал, няма да го изпълнят. Хубаво ли е
В този смисъл бих искал да кажа, че ако в парламентът има нагласа – аз тук ще отворя една скоба и ще кажа, че всъщност ние занижихме някои от финансовите показатели, за да можем да получим съгласувателно писмо от Министерството на финансите. Иначе ние имахме далеч по-смели идеи. Но в крайна сметка, струва ми се важно, макар и с някои компромиси, стратегията да върви напред.
Ако, разбира се, в народното представителство има нагласа за един по-бърз темп на нарастване на държавното участие във финансирането на научните изследвания, без
Последното нещо, което бих искал да кажа, без да навлизам наистина в съществото на документа, тъй като съзнавам по-специфичната роля на тази комисия, е следното. Според мене една част от въпросите, които ние поставяме за решаване, не са решени на европейско равнище. Това е истината. И ако видите една от таблиците, която много добре го показва – връзката наука – респективно въздействие на тази наука върху икономиката, може да видите, че топ 25 на компаниите по пазарна капитализация в Европейския съюз е
Същевременно, ако погледнете от другата страна, какво е положението в съединените американски щати, ще ви направи впечатление, че 8 от тях са създадени през
Тоест ние въобще трябва да си даваме сметка, че имаме много да наваксваме по отношение на Европейския съюз. Но това не може да бъде крайната и голямата цел, тъй като самият Европейски съюз за съжаление има все още много неща, които би трябвало да помисли и да направи, да разреши по отношение на собствения си научен потенциал – и като брой учени на 1000 заети, и като брой доктори на 1000 заети, и, разбира се, като обем и начин на разпределение на финансирането.
Само ще припомня това, че в Европейския съюз има някъде над 3000 институции, които дават степен на образование над средното, разбирано по българските стандарти, и всички те получават финансиране от националните си бюджети, докато в Съединените щати има малко над 2000 такива институции, но само 100 получават директно финансиране от американския бюджет. Тоест става въпрос за една изключително голяма концентрация на усилия в няколко области, в малък брой научни институции и т.н., докато ние поливаме капково всичко.
Това е, което исках да кажа. Ако възникнат някакви въпроси, ние имаме готовност да отговорим. Професор Герджиков е управител на Фонд „Научни изследвания”. Ще се опитаме да бъдем полезни.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ние имаме изготвено становище по националната стратегия. В него са важни две неща.
Първото е, че те правилно отразяват приоритетите на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите, така, както са отразени в Седмата рамкова програма на Европейския съюз.
Второто е, че те са стъпка в достигането на тези амбициозни цели за 3 процента от брутния вътрешен продукт до 2010 година, макар че далеч не ги постигаме.
С оглед на това нашето предложение, предложението на нашите експерти е да подкрепим от гледна точка на компетентността на нашата комисия представената на нашето внимание Национална стратегия.
Така че имате думата за мнения и въпроси към екипа на министерството.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Господин министър, първо, искам да кажа, че ще подкрепя Националната стратегия.
Имам един съвсем конкретен въпрос. В програма „Конкурентноспособност”, която няма да коментирам, че закъснява и не се реализира, но така или иначе там има отделени средства за иновации. Има ли кореспонденция между приоритетите, които сте заложили в програмата? И евентуално да дадете насоки при реализацията на оста иновации в програма „Конкурентноспособност” да се използват средства, които паралелно да подкрепят реализацията на нашата програма.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин министър, известно е, че в период на кризи се подхожда по един по-специален начин, когато се разпределят бюджетите на дадени държави. Ние в момента навлизаме в такъв период, за който не е известно колко ще продължи. Класическо правило е, че пари се влагат в няколко области, когато дадена държава се намира в криза – това е строителството, големи обекти на инфраструктурата, науката, образованието.
Изхождайки от това, моят въпрос към Вас е: няма ли да се постави въпросът, тъй като все още сме в началото на годината, за известно увеличаване на средствата, с оглед на задълбочаване на кризисните процеси у нас в този изключително важен сектор – науката, образованието и съответно иновациите?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Моля, господин министър, да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако не възразявате, да отговоря в обратен ред на поставените въпроси.
По отношение на увеличаването на средствата за наука, вие си давате сметка, че един министър на образованието и науката може само да приветства такива идеи.
Същевременно бих искал да кажа, че през последните две години - това не е кой знае каква хвалба, тъй като на общия фон това не са много пари, но все пак започва нещо да се случва в две направления.
Първо, когато аз станах министър през 2005 година, заварих фонд „Научни изследвания”, ако не ме лъже паметта, малко над 8 млн. лв. И понеже тогава нашият членски внос по Шеста тогава рамкова програма успяхме да го договорим да ни го върнат за реинвестиране отново в нашата наука, се получиха общо 14 млн. лв.
Миналата година фонд „Научни изследвания” беше 60 млн. лв., тази година е 100 млн. лв. Това наистина е лавинообразно увеличение.
Същевременно това промени нещо, което не се възприема от всички, трябва да призная, от ръководителите не на всички институции. Но според мене е правилно. И то промени съотношението в теглото на институционалното и проектното финансиране. Досега ние имахме много засилено институционално финансиране и много леко проектно финансиране. Сега стана обратното. Тоест, създаде се едно неравенство – това също трябва да призная.
С последното наше решение и след съгласието на министъра на финансите ние разрешихме до 35 процента от всеки проект да отива за възнаграждение на колектива, нещо, което създаде известно различие вече в средствата, които самите учени получават. Според мене това също е правилно. Защото това е вид стимул да се прави нещо конкретно, без, разбира се, общата работа да бъде подценявана.
Така че аз тази година не очаквам да има някакво допълнително финансиране. По-скоро искам да ви кажа, че съм притеснен от друго. В Закона за бюджета, така, както е гласуван, а и Министерският съвет засега остана в тази позиция с постановлението за изпълнение на държавния бюджет, всички бюджетни системи работят на 90 процента. Това до голямо съжаление се отнася и до образованието и науката. И за още по-голямо съжаление се отнася не само за институционалните разходи – аз нямам нищо против министерството да работи на 90 процента и това е правилно, но това се отнася и за фонд „Научни изследвания”, това се отнася и за училищата, да не разширявам темата.
Затова моята молба и към министъра на финансите беше, и премиерът се ангажира, някъде към месец април, в зависимост от това как се развиват бюджетните приходи, все пак още веднъж да помислим дали всички системи биха могли да издържат при това положение. В момента и Българската академия на науките, и висшите училища работят на 90 процента от субсидията. Моля това да го имате предвид. Това не е шега работа, особено за някои от тях, които са по-крехко финансово здраве.
На въпроса на господин Софиянски. Тук ще имам нужда от подкрепата на господин Герджиков.
По принцип, ако трябва да бъда честен, оперативна програма „Конкурентноспособност” не се направи като хората. Мисля, че това е известно на всички. Ние имахме известни претенции нашата дирекция да бъде, ако не друго, поне междинно звено по две от мерките. По някаква причина това не се получи. И всъщност, както знаете, Агенцията за малките и средни предприятия е такова междинно звено. Сега вие ще прецените доколко там нещата вървят и т.н.
Но всъщност съвкупно погледнато, по всички оперативни програми ние почти нямаме финансиране за наука, ако трябва да бъда съвсем честен. Там има едни операции, които ние не следим. Господин Герджиков ще даде малко повече информация.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Иновации има.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Иновации има. Обаче според мене тук е много важно да кажем какво всъщност ние разбираме под иновации.
Моето лично мнение от самото начало беше, че под иновации трябва да разбираме не да си купиш нова поточна линия, която е много по-нова....
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Описано е много точно: научни изследвания по нови продукти. Точно кореспондира с това, което Вие представяте като програма.
Въпросът ми е прост: има ли координация между Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката и енергетиката, за да се допълни, да ги насочите да одобряват проекти, които съвпадат с вашите приоритети.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Съгласен съм, но тук все пак продължавам да имам известна резерва. Но за мене, ако конкретно това е въпросът, значи на две равнища имаме такова сътрудничество:
Първо, по отношение на самите два институционални фонда: фонд „Научни изследвания” и Иновационния фонд на министъра на икономиката. А в самата програма е залегнала идеята те да се слеят в един фонд, може би с различни направления на действие и т.н.
По отношение на другото ще помоля господин Герджиков да каже. Ние имаме и документ в този смисъл.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Съвсем накратко ще отговоря, господин Софиянски.
Има такава координация. И с колегите от оперативна програма „Конкурентноспособност” изготвяме вече близо година една обща схема, много голяма, за 20 млн. лв. от тяхна страна и може би 7-8 млн. лв. от наша страна. Двамата министри са подписали основните документи и сега насоките се изготвят и всеки момент ще бъдат готови.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, продължаваме с въпросите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Аз се чувствам длъжен да взема отношение по тази точка, защото от 1975 година всъщност се занимавам с наука и мисля, че имам някакъв опит в това отношение.
Бих казал, че приемането на една Национална стратегия в края на един мандат означава, че науката, научните изследвания не са били приоритет на това правителство за съжаление. Затова защото това не може да бъде задача на отделно министерство или на отделни хора. Това е въпрос на политическа воля и визия кое да бъде приоритет. Не може всичко да бъде приоритет.
Аз ще гласувам за тази стратегия, защото тя е добра основа за едно бъдещо управление, за две неща, които се твърдят в тази стратегия:
- първо, увеличаването на парите за наука и
- второ, програмното финансиране, което се проектира да бъде от 50 до 60 процента от парите за наука. Това е бъдещето и това е част от мерките, които трябва да направим по време на криза.
Дали ще се сформира политическа воля? Силно се надявам, че следващото правителство, за разлика от сегашното, ще оцени, че дадените пари за наука не може просто да се сложат в разходната част на бюджета, а това са едни инвестиции за бъдещето на страната.
Дълбоко съм убеден, че колкото е важна тази стратегия, приета в края на мандата, което до известна степен показва безсилието на това правителство да приложи тези мерки, толкова са важни истинските политически усилия да може това нещо да стане реалност. И силно се надявам, че това ще стане в интерес на всички българи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би логиката на сегашното правителство е, че то ще продължи да изпълнява тази програма и затова я предлага. Не бива да изключваме все пак и тази възможност, която съществува.
Но да оставим политическите изказвания за пленарната зала. Ние имаме точен предмет на преценка в това заседание.
Господин Тошев иска думата. Ще Ви помоля, господин Тошев, да вземете отношение по становището, което сме изготвили, и по предмета на преценка на нашата комисия.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин министър, по време на гледането на държавния бюджет не беше прието предложението да се отличи държавната субсидии за научните институции и за университетите. А се оказа, че те са в едно много тежко финансово състояние. Положението не е това, което са поискали като план. Например Българската академия на науките и други – те са поискали много повече. Този бюджет се оказа. Крайно рестриктивен в областта на политиката за научните изследвания. Сумите за тези изследвания са много по-малко, отколкото бяха поискани.
Как тогава с тази стратегия, която излиза много отвъд мандата на това правителство, смятате, че трябва да се реши въпросът, когато мнозинството, пък и правителството в крайна сметка заложиха в бюджета за тази година една много по-малка сума от необходимата. Което като политика означава, че нашите мозъци продължават да изтичат там, където има повече възможности за тях. Тоест ние не можем да съхраним нашия капацитет тук, в България, което беше целта на едно предложение, подписано от 66 депутати, както сигурно знаете.
Как смятате, че това съответства на стратегията, която внасяте?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря за въпроса. Колеги, все пак тази стратегия е разпределена на водещата комисия – Комисията по образованието и науката, след това на Комисията по бюджет и финанси. Ние сме трета комисия, която я разглежда, и имаме точно определен предмет на преценка.
Въпреки всичко, господин министър, ако желаете, бихте могли да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не, въпросът е основателен.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Той е основателен, но не е предмет на преценка на нашата комисия.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Все пак, ако разрешите, да кажа няколко думи.
Дали ще се харчи повече или по-малко за наука, повече или по-малко за пенсии, повече или по-малко за инфраструктура – това е въпрос на големи политически решения. Още веднъж искам да кажа, че за един министър на образованието и науката винаги е по-добре да има повече пари за неговия ресор, дори извън общите граждански чувства, които предполагам, че всеки един от нас споделя. Ние всяка година правим разчет за образованието, веднъж на 5 процента, което е административно-политическа мечта в нашата сграда, веднъж – толкова, колкото ни каже Министерството на финансите. Това винаги е било така.
В крайна сметка много ли е или е малко това? Разбира се, че е малко. Няма съмнение, че 0,5 процента от брутния вътрешен продукт за наука е по-малко, освен това и при ниска база.
За да няма някакво недоразумение, нека да кажа, че целта от Барселона е бюджетно или централизирано публично финансиране 1 процент, а 2 процента от бизнеса. И всъщност ако ние някъде много сме закъснели и закъсали, даже бих казал, това е, че нямаме практически никакво финансиране от бизнеса или то е малко под 0,1 процент. А за бюджета тази година е около 0,5 процента. Надявам се, че постепенно, ако продължи тенденцията на нарастване на фонд „Научни изследвания” и малко се позасили институционалното финансиране, както е предвидено и в програмата, ние за няколко години ще го наваксаме.
Другото не ми е ясно как ще наваксаме. Ние сме предложили, разбира се, някакви мерки, но сега с кризата нещата се затягат още повече.
Разбирам, господин председател, че излизам извън предмета на дебат и решение на тази комисия, но искам все пак да кажа нещо, което не се знае. Но мисля, че народните представители трябва да го знаят.
С министъра на финансите си направихме труда да направим засечка към 31 декември на всички средства, които са налични по сметките на Българската академия на науките и на държавните висши училища. За информация на народното представителство, към 31 декември 2008 година по сметките на БАН и държавните висши училища имаше 273 млн. лв. само това ще кажа. Не казвам, че са много. Не казвам нищо. Имаше 273 млн. лв. пренос от миналата към тази година.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Защо не са ги усвоили?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз не зная защо не са ги усвоили. Има най-различни хипотези за това.
А иначе, че много повече пари трябват, аз нямам никакво съмнение в това. Нека да се опитаме наистина и чрез тази стратегия да ги насочим целенасочено, а не да поливаме с маркуча. Защото дори и най-богатите държави – още веднъж ще кажа – не си позволяват да напояват всичко. Все пак ние трябва да изберем една от три или пет области, в които да концентрираме ресурси. Иначе който и да управлява, според мене ресурсите на страната няма да са такива, че ние да можем да се съизмерваме във всички области с всички водещи държави. Мисля, че това е разбираемо.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да кажа само едно изречение, господин председател. Аз съм съгласен с Вас, че трябва да се съобразяваме с предмета на обсъждане на тази комисия. Аз ще взема думата в Комисията по бюджет и финанси по този въпрос.
Но мисля, че последните думи на министъра са изключително важни. Той каза, че от бизнеса се очаква две трети за финансиране, а от държавата – една трета. Значи проблемът за комерсиализация на науката според мене е най-важният проблем за нашата наука. Всъщност от тази посока трябва да дойдат сериозните дискусии.
Защото всеки въпрос за това как се развива науката се свързва с онзи половин процент, който дава държавата. Но това е една трета от необходимите средства за развитие на науката в страната. Във всички зрели общества, във всички икономически развити страни бизнесът има изключително важна роля в развитието на научните изследвания. И тези научни изследвания са практически насочени. Те имат висока степен на ефективност в реалната икономика. За това става дума. А ние, наливайки пари чрез бюджета, в края на краищата ще стигнем до онази ситуация, за която спомена министърът – че в края на годината остават стотици милиони лева, предполагайки, че отделните научни институции и университетите не са намерили необходимите теми и актуални задачи, за които да финансират тези средства.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ако няма други становища и въпроси, имаме на ваше разположение становището, което подкрепя от гледна точка на нашата компетентност предложената Национална стратегия.
Който е съгласен да подкрепим това становище, моля да гласува.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин министър, разрешете да благодаря за Вашето участие и да Ви пожелаем успех в другите комисии. Надявам се, че там спорът ще бъде доста по-ожесточен.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-12/23.02.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От министерството на здравеопазването:
Д-р Валери Цеков – заместник-министър
Веселин Делчев – директор на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество”.
Господин Делчев ще представи този законопроект от една точка, като имате предвид нашето становище и това, което сме изразили в т. 2, че даже и това ограничение, което се въвежда, е необосновано и по мнението на Европейската комисия също не съответства на изискването за свободното установяване.
ВЕСЕЛИН ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народното представителите, Министерството на здравеопазването се запозна със становището на Комисията по европейските въпроси и изцяло го подкрепя, тъй като това становище съответства както на конституционните разпоредби на страната, така и на изискванията на Европейската комисия по повод на това ограничение, което ограничава де факто свободата на установяване и не е в интерес на европейските граждани.
Затова Министерството на здравеопазването внесе съответния доклад в Министерския съвет и съответно на 23 февруари внесе за разглеждане в Народното събрание проекта за изменение на закона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли въпроси, колеги? – Няма. Приема се нашата забележка от Министерството на здравеопазването. Така че мисля, че нещата са ясни.
Който от членовете на комисията подкрепя нашето становище, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ, ИЗМЕНЯЩ РЕГЛАМЕНТ 761/2001 ОТНОСНО СХЕМАТА НА ОБЩНОСТТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ОДИТИРАНЕ – EMAS, № 903-01-15/6.02.2009 Г. - Т. 9 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008 Г.).
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Атанас Костадинов – заместник-министър
Нина Симеонова – експерт в Дирекция „Европейска интеграция”
Надежда Христова – експерт в Дирекция „Превантивна дейност на промишленото замърсяване.
Уважаеми господин заместник-министър, на Вашето внимание е докладът на нашата комисия, която принципно подкрепя рамковата позиция на Република България. Ако имате нещо да добавите, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да отбележа с няколко изречения, че освен че системата за участие в организация на системата за общността за управление и одитиране на околната среда и водите е доброволно, до известна степен е един финален процес и завършек на един процес, който е стартирал още през 90-те години в рамките на Европейския съюз и неговата значимост става особена след присъединяването ни в рамките на Общността.
Вътре в самия регламент за управление на околната среда и одитиране, така нареченият EMAS, е заложен един мониторингов период, през който комисията е минала, и сега на базата на оценката на изминатия период се препоръчват дейности и функции, които подобряват в голяма степен прилагането на този регламент.
Затова пред вас е и сегашният му вид, който ние подкрепяме.
Официалното становище, което предлагаме, е, че подкрепяме принципно инициативата за промяна на регламента на Европейския парламент, сравнено с изминатия период и мониторинга, по който е направен по отношение на този регламент.
Подкрепяме по-ясното разписване на изискванията, които компетентните органи и функции трябва да извършват оттук нататък.
Финално с едно изречение. Ние смятаме, че нашата рамкова позиция относно този регламент е в съответствие с глобалната задача, която и ООН си поставя напоследък за така наречения new green deal, който е основната тема на бъдещото десетилетие по отношение на ЮНЕП и който задава параметрите на една нова, зелена икономика, която ще бъде общовалидна, надявам се, и приложима за българската страна.
Това е накратко от нас като информация.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако разрешите, само един въпрос. И в нашето становище, а очевидно, че така е преценено от правителството в изготвянето на неговата рамкова позиция, е посочено, че се налага изменение в действащото законодателство – и в Закона за околната среда и водите, и в други нормативни актове.
Имате ли ясна представа за какви законодателни или други нормативни промени се касае?
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Безспорно това ще бъдат основните места, където би трябвало да се ориентира националното законодателство. Като наша обща оценка на нашия Правен отдел, като че ли промените няма да бъдат толкова много значими в други секторни закони. Но не мога конкретно да ви отговоря кои са тези нормативни актове, които ще трябва да се променят.
Когато казваме това наше становище на база на анализа на Правния отдел, имаме предвид, че все пак системата EMAS е надграждане на ИСО 1401. Тоест прилагането му и функционирането му е добре развито като административна практика и затова не предвиждаме големи колизии в основния закон или в секторния такива нормативни документи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли въпроси и становища? – Няма.
Който от членовете на комисията е съгласен да подкрепим становището на комисията, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпваме дневния ред. Благодаря на екипа на Министерството на околната среда и водите.
Ще помоля членовете на комисията да останат за една минута, за да уточним един процедурен въпрос.
Колеги, имаме два въпроса, които стоят на вниманието на комисията и според мене е добре да бъдат разгледани.
Първото е Националният план във връзка с доклада на Европейската комисия по Глава двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешен ред”. Мисля, че ще бъде добре да поканим министъра по европейските въпроси Гергана Паси, министъра на правосъдието госпожа Тачева и министъра на вътрешните работи господин Михаил Минков, за да изслушаме представянето на този план и да направим едно кратко обсъждане.
Вторият въпрос е следният. Приключи одитът на Сметната палата, който по решение на Българския парламент извърши одит на управление на средствата от Европейския съюз. Макар да не касае предприсъединителните инструменти, касае главно оперативните програми и двата национални плана по Кохезионния и Структурните фондове.
Добре е според мене да изслушаме председателя на Сметната палата и екипа, ако имаме някакви въпроси във връзка с одита и да вземем решение как да процедираме оттук нататък. То е разпределено от председателя на Народното събрание на нашата комисия.
Считате ли, че можем да направим в едно заседание и двете точки или да го разделим на две?
Може би е по-добре следващия четвъртък да изслушаме Сметната палата, а по-следващия четвъртък – националния план.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да получим доклада на Сметната палата. Аз знам, че той доста отдавна е постъпил в Народното събрание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има го в интернет. Ще го раздадем на членовете на комисията.
Значи се уточняваме така – следващия четвъртък каним Валери Димитров и обсъждаме доклада на Сметната палата, а по-следващия четвъртък – Националния план, в присъствието на тримата министри.
Някой иска ли да постави някакъв въпрос за обсъждане? – Няма желаещи.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
№ 120
На 5 март 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
1. Обсъждане на регламент, изменящ Регламент 761/2001 относно схемата на Общността за управление по околната среда и одитиране – EMAS, № 903-01-15/6.02.2009 г. - т. 9 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-12/23.02.2009 г. за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2009 – 2029 г.), 902-03-1/17.02.2009 г., внесена от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Даниел Вълчев – министър на образованието и науката, д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, Атанас Герджиков – управител на фонд „Научни изследвания” към Министерството на науката и образованието..
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
В днешното заседание на Комисията по европейските въпроси са включени три точки. Предлагам да разменим техните места, като първо гледаме Националната стратегия за развитие на научните изследвания, след това Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и накрая да обсъдим Регламента относно схемата на Общността за управление по околната среда и одитиране EMAS.
Има ли някакви съображения по така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем по този начин дневния ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Започваме с трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ (2009 – 2029 Г.), 902-03-1/17.02.2009 Г., ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка имаме особената чест днес на нашето заседание да участва вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
От Министерството на образованието и науката присъстват още:
Лилия Николова – съветник на министъра
Атанас Герджиков – управител на Фонд „Научни изследвания”.
Господин министърът беше и председател на Комисията по европейска интеграция, така че ще съсредоточи своето внимание главно върху изпълнението на приоритетите, залегнали в Седмата рамкова програма на Европейския съюз в тази област, както и изискванията на Лисабонската стратегия, без да навлизаме в дълбочината на толкова много обсъжданата Национална стратегия, която е приоритет на водещата комисия.
Особена чест е за мене да дам думата на министър Даниел Вълчев.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председателю! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз наистина много се радвам, че имам възможност да съм точно в тази комисия.
По стратегията доста се говори. Има различни дебати, различни виждания и т.н. Аз искам да кажа няколко неща, които ми се виждат много важни по принцип и, разбира се, с оглед спецификата на работа на тази комисия.
Първо, няколко общи бележки.
Ние сме се опитали да разделим документа на две части – от една страна, да очертаем проблемите, които от наша гледна точка съществуват в развитието на научната дейност в България и на второ място, да дефинираме целите и мерките, в това число сме се опитали да определим и някакви целеви стойности, срокове, нормативно организационно осигуряване, както и индикатори при изпълнението на всяка една от мерките.
Една обща бележка. Възприели сме интегриран подход. Знаете, че на английски има няколко словосъчетания, които у нас по различен начин се превеждат. Ние сме възприели разбирането, че под АРЕНДИ дивелопмант разбираме общи изследвания, като към това в повечето случаи сме добавили иновациите, освен в случаите, когато става въпрос за строго научна дейност.
Това като обща бележка.
Иначе стратегията е десетгодишна. Предвиждат се годишни доклади за състоянието и развитието на научните изследвания и иновациите министърът на образованието и науката да внася в Народното събрание до 31 март всяка година за предходната година. Предвиждат се също така в годишни планове да се конкретизират мерките за реализация на стратегията и се предвижда един постоянен мониторинг, анализ и оценка от страна на Съвета за научни изследвания и иновации.
Бих искал да кажа, че България е една от много-много малкото страни, членки на Европейския съюз, в която няма стратегия за научните изследвания. Причините за забавянето на този документ у нас мисля, че горе-долу са очевидни от дебатите. Много трудно се оказа установяването или обединяването около някакви не прекалено размити приоритети в областта на научните изследвания.
Тук за съжаление продължава тази характерна за всички държави, но у нас като че ли особена страст да се проявява една научна ревност. Колкото пъти сме правили такива обсъждания, винаги има становище на ядрените специалисти защо еди-кое си не е приоритет, на космическите, на тези, на онези, на трети, на пети. И в крайна сметка една такава парцелираща научна ревност пречи да се обединим около сериозни приоритети в развитието на българските изследвания.
На второ място, искам да кажа също така, че имаше много сериозен спор дали българските научни приоритети би трябвало да преповторят научните приоритети на Европейския съюз, ако за такива приемем залегналите в Пета, Шеста и сега в Седма рамкова програма, въпреки че тези в Седма са малко повече на брой, те са десет. Но на практика, като направим един по-внимателен анализ, ще видим, че горе-долу около едни и същи научни области се въртят изследванията. И, разбира се, това е политически документ, винаги е въпрос на някакъв вид компромиси, както и с този, който в момента е
Опитали сме се също така при анализа на състоянието на българските научни изследвания да изхождаме от стабилни данни, такива, каквито сме ползвали от ЕВРОСТАТ, а не такива, каквито ни се иска или на някои им се иска да има по отношение на научните изследвания в България. Опитали сме се също така да се съизмерваме, поне в перспектива, с онези основни положения, да речем, Трипроцентната цел Барцелона и т.н. и други няколко индикатора, които според мене също сме се опитали да представим по
Повдигат се няколко въпроса. Има таблици, както може би ви е направило впечатление. Повечето са от ЕВРОСТАТ но има и други източници, които са посочени.
Възможно ли е ние, въпреки че сме поели определени ангажименти към 2010 година, да не изпълним, да речем, еднопроцентовия дял от страна на държавното финансиране да, възможно е. Както и повечето държави между другото, членки на Европейския съюз, особено тези, които са на нашия хал, няма да го изпълнят. Хубаво ли е
В този смисъл бих искал да кажа, че ако в парламентът има нагласа – аз тук ще отворя една скоба и ще кажа, че всъщност ние занижихме някои от финансовите показатели, за да можем да получим съгласувателно писмо от Министерството на финансите. Иначе ние имахме далеч по-смели идеи. Но в крайна сметка, струва ми се важно, макар и с някои компромиси, стратегията да върви напред.
Ако, разбира се, в народното представителство има нагласа за един по-бърз темп на нарастване на държавното участие във финансирането на научните изследвания, без
Последното нещо, което бих искал да кажа, без да навлизам наистина в съществото на документа, тъй като съзнавам по-специфичната роля на тази комисия, е следното. Според мене една част от въпросите, които ние поставяме за решаване, не са решени на европейско равнище. Това е истината. И ако видите една от таблиците, която много добре го показва – връзката наука – респективно въздействие на тази наука върху икономиката, може да видите, че топ 25 на компаниите по пазарна капитализация в Европейския съюз е
Същевременно, ако погледнете от другата страна, какво е положението в съединените американски щати, ще ви направи впечатление, че 8 от тях са създадени през
Тоест ние въобще трябва да си даваме сметка, че имаме много да наваксваме по отношение на Европейския съюз. Но това не може да бъде крайната и голямата цел, тъй като самият Европейски съюз за съжаление има все още много неща, които би трябвало да помисли и да направи, да разреши по отношение на собствения си научен потенциал – и като брой учени на 1000 заети, и като брой доктори на 1000 заети, и, разбира се, като обем и начин на разпределение на финансирането.
Само ще припомня това, че в Европейския съюз има някъде над 3000 институции, които дават степен на образование над средното, разбирано по българските стандарти, и всички те получават финансиране от националните си бюджети, докато в Съединените щати има малко над 2000 такива институции, но само 100 получават директно финансиране от американския бюджет. Тоест става въпрос за една изключително голяма концентрация на усилия в няколко области, в малък брой научни институции и т.н., докато ние поливаме капково всичко.
Това е, което исках да кажа. Ако възникнат някакви въпроси, ние имаме готовност да отговорим. Професор Герджиков е управител на Фонд „Научни изследвания”. Ще се опитаме да бъдем полезни.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ние имаме изготвено становище по националната стратегия. В него са важни две неща.
Първото е, че те правилно отразяват приоритетите на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите, така, както са отразени в Седмата рамкова програма на Европейския съюз.
Второто е, че те са стъпка в достигането на тези амбициозни цели за 3 процента от брутния вътрешен продукт до 2010 година, макар че далеч не ги постигаме.
С оглед на това нашето предложение, предложението на нашите експерти е да подкрепим от гледна точка на компетентността на нашата комисия представената на нашето внимание Национална стратегия.
Така че имате думата за мнения и въпроси към екипа на министерството.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Господин министър, първо, искам да кажа, че ще подкрепя Националната стратегия.
Имам един съвсем конкретен въпрос. В програма „Конкурентноспособност”, която няма да коментирам, че закъснява и не се реализира, но така или иначе там има отделени средства за иновации. Има ли кореспонденция между приоритетите, които сте заложили в програмата? И евентуално да дадете насоки при реализацията на оста иновации в програма „Конкурентноспособност” да се използват средства, които паралелно да подкрепят реализацията на нашата програма.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин министър, известно е, че в период на кризи се подхожда по един по-специален начин, когато се разпределят бюджетите на дадени държави. Ние в момента навлизаме в такъв период, за който не е известно колко ще продължи. Класическо правило е, че пари се влагат в няколко области, когато дадена държава се намира в криза – това е строителството, големи обекти на инфраструктурата, науката, образованието.
Изхождайки от това, моят въпрос към Вас е: няма ли да се постави въпросът, тъй като все още сме в началото на годината, за известно увеличаване на средствата, с оглед на задълбочаване на кризисните процеси у нас в този изключително важен сектор – науката, образованието и съответно иновациите?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Моля, господин министър, да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако не възразявате, да отговоря в обратен ред на поставените въпроси.
По отношение на увеличаването на средствата за наука, вие си давате сметка, че един министър на образованието и науката може само да приветства такива идеи.
Същевременно бих искал да кажа, че през последните две години - това не е кой знае каква хвалба, тъй като на общия фон това не са много пари, но все пак започва нещо да се случва в две направления.
Първо, когато аз станах министър през 2005 година, заварих фонд „Научни изследвания”, ако не ме лъже паметта, малко над 8 млн. лв. И понеже тогава нашият членски внос по Шеста тогава рамкова програма успяхме да го договорим да ни го върнат за реинвестиране отново в нашата наука, се получиха общо 14 млн. лв.
Миналата година фонд „Научни изследвания” беше 60 млн. лв., тази година е 100 млн. лв. Това наистина е лавинообразно увеличение.
Същевременно това промени нещо, което не се възприема от всички, трябва да призная, от ръководителите не на всички институции. Но според мене е правилно. И то промени съотношението в теглото на институционалното и проектното финансиране. Досега ние имахме много засилено институционално финансиране и много леко проектно финансиране. Сега стана обратното. Тоест, създаде се едно неравенство – това също трябва да призная.
С последното наше решение и след съгласието на министъра на финансите ние разрешихме до 35 процента от всеки проект да отива за възнаграждение на колектива, нещо, което създаде известно различие вече в средствата, които самите учени получават. Според мене това също е правилно. Защото това е вид стимул да се прави нещо конкретно, без, разбира се, общата работа да бъде подценявана.
Така че аз тази година не очаквам да има някакво допълнително финансиране. По-скоро искам да ви кажа, че съм притеснен от друго. В Закона за бюджета, така, както е гласуван, а и Министерският съвет засега остана в тази позиция с постановлението за изпълнение на държавния бюджет, всички бюджетни системи работят на 90 процента. Това до голямо съжаление се отнася и до образованието и науката. И за още по-голямо съжаление се отнася не само за институционалните разходи – аз нямам нищо против министерството да работи на 90 процента и това е правилно, но това се отнася и за фонд „Научни изследвания”, това се отнася и за училищата, да не разширявам темата.
Затова моята молба и към министъра на финансите беше, и премиерът се ангажира, някъде към месец април, в зависимост от това как се развиват бюджетните приходи, все пак още веднъж да помислим дали всички системи биха могли да издържат при това положение. В момента и Българската академия на науките, и висшите училища работят на 90 процента от субсидията. Моля това да го имате предвид. Това не е шега работа, особено за някои от тях, които са по-крехко финансово здраве.
На въпроса на господин Софиянски. Тук ще имам нужда от подкрепата на господин Герджиков.
По принцип, ако трябва да бъда честен, оперативна програма „Конкурентноспособност” не се направи като хората. Мисля, че това е известно на всички. Ние имахме известни претенции нашата дирекция да бъде, ако не друго, поне междинно звено по две от мерките. По някаква причина това не се получи. И всъщност, както знаете, Агенцията за малките и средни предприятия е такова междинно звено. Сега вие ще прецените доколко там нещата вървят и т.н.
Но всъщност съвкупно погледнато, по всички оперативни програми ние почти нямаме финансиране за наука, ако трябва да бъда съвсем честен. Там има едни операции, които ние не следим. Господин Герджиков ще даде малко повече информация.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Иновации има.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Иновации има. Обаче според мене тук е много важно да кажем какво всъщност ние разбираме под иновации.
Моето лично мнение от самото начало беше, че под иновации трябва да разбираме не да си купиш нова поточна линия, която е много по-нова....
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Описано е много точно: научни изследвания по нови продукти. Точно кореспондира с това, което Вие представяте като програма.
Въпросът ми е прост: има ли координация между Министерството на образованието и науката и Министерството на икономиката и енергетиката, за да се допълни, да ги насочите да одобряват проекти, които съвпадат с вашите приоритети.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Съгласен съм, но тук все пак продължавам да имам известна резерва. Но за мене, ако конкретно това е въпросът, значи на две равнища имаме такова сътрудничество:
Първо, по отношение на самите два институционални фонда: фонд „Научни изследвания” и Иновационния фонд на министъра на икономиката. А в самата програма е залегнала идеята те да се слеят в един фонд, може би с различни направления на действие и т.н.
По отношение на другото ще помоля господин Герджиков да каже. Ние имаме и документ в този смисъл.
АТАНАС ГЕРДЖИКОВ: Съвсем накратко ще отговоря, господин Софиянски.
Има такава координация. И с колегите от оперативна програма „Конкурентноспособност” изготвяме вече близо година една обща схема, много голяма, за 20 млн. лв. от тяхна страна и може би 7-8 млн. лв. от наша страна. Двамата министри са подписали основните документи и сега насоките се изготвят и всеки момент ще бъдат готови.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, продължаваме с въпросите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Аз се чувствам длъжен да взема отношение по тази точка, защото от 1975 година всъщност се занимавам с наука и мисля, че имам някакъв опит в това отношение.
Бих казал, че приемането на една Национална стратегия в края на един мандат означава, че науката, научните изследвания не са били приоритет на това правителство за съжаление. Затова защото това не може да бъде задача на отделно министерство или на отделни хора. Това е въпрос на политическа воля и визия кое да бъде приоритет. Не може всичко да бъде приоритет.
Аз ще гласувам за тази стратегия, защото тя е добра основа за едно бъдещо управление, за две неща, които се твърдят в тази стратегия:
- първо, увеличаването на парите за наука и
- второ, програмното финансиране, което се проектира да бъде от 50 до 60 процента от парите за наука. Това е бъдещето и това е част от мерките, които трябва да направим по време на криза.
Дали ще се сформира политическа воля? Силно се надявам, че следващото правителство, за разлика от сегашното, ще оцени, че дадените пари за наука не може просто да се сложат в разходната част на бюджета, а това са едни инвестиции за бъдещето на страната.
Дълбоко съм убеден, че колкото е важна тази стратегия, приета в края на мандата, което до известна степен показва безсилието на това правителство да приложи тези мерки, толкова са важни истинските политически усилия да може това нещо да стане реалност. И силно се надявам, че това ще стане в интерес на всички българи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би логиката на сегашното правителство е, че то ще продължи да изпълнява тази програма и затова я предлага. Не бива да изключваме все пак и тази възможност, която съществува.
Но да оставим политическите изказвания за пленарната зала. Ние имаме точен предмет на преценка в това заседание.
Господин Тошев иска думата. Ще Ви помоля, господин Тошев, да вземете отношение по становището, което сме изготвили, и по предмета на преценка на нашата комисия.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Уважаеми господин министър, по време на гледането на държавния бюджет не беше прието предложението да се отличи държавната субсидии за научните институции и за университетите. А се оказа, че те са в едно много тежко финансово състояние. Положението не е това, което са поискали като план. Например Българската академия на науките и други – те са поискали много повече. Този бюджет се оказа. Крайно рестриктивен в областта на политиката за научните изследвания. Сумите за тези изследвания са много по-малко, отколкото бяха поискани.
Как тогава с тази стратегия, която излиза много отвъд мандата на това правителство, смятате, че трябва да се реши въпросът, когато мнозинството, пък и правителството в крайна сметка заложиха в бюджета за тази година една много по-малка сума от необходимата. Което като политика означава, че нашите мозъци продължават да изтичат там, където има повече възможности за тях. Тоест ние не можем да съхраним нашия капацитет тук, в България, което беше целта на едно предложение, подписано от 66 депутати, както сигурно знаете.
Как смятате, че това съответства на стратегията, която внасяте?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря за въпроса. Колеги, все пак тази стратегия е разпределена на водещата комисия – Комисията по образованието и науката, след това на Комисията по бюджет и финанси. Ние сме трета комисия, която я разглежда, и имаме точно определен предмет на преценка.
Въпреки всичко, господин министър, ако желаете, бихте могли да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Не, въпросът е основателен.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Той е основателен, но не е предмет на преценка на нашата комисия.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Все пак, ако разрешите, да кажа няколко думи.
Дали ще се харчи повече или по-малко за наука, повече или по-малко за пенсии, повече или по-малко за инфраструктура – това е въпрос на големи политически решения. Още веднъж искам да кажа, че за един министър на образованието и науката винаги е по-добре да има повече пари за неговия ресор, дори извън общите граждански чувства, които предполагам, че всеки един от нас споделя. Ние всяка година правим разчет за образованието, веднъж на 5 процента, което е административно-политическа мечта в нашата сграда, веднъж – толкова, колкото ни каже Министерството на финансите. Това винаги е било така.
В крайна сметка много ли е или е малко това? Разбира се, че е малко. Няма съмнение, че 0,5 процента от брутния вътрешен продукт за наука е по-малко, освен това и при ниска база.
За да няма някакво недоразумение, нека да кажа, че целта от Барселона е бюджетно или централизирано публично финансиране 1 процент, а 2 процента от бизнеса. И всъщност ако ние някъде много сме закъснели и закъсали, даже бих казал, това е, че нямаме практически никакво финансиране от бизнеса или то е малко под 0,1 процент. А за бюджета тази година е около 0,5 процента. Надявам се, че постепенно, ако продължи тенденцията на нарастване на фонд „Научни изследвания” и малко се позасили институционалното финансиране, както е предвидено и в програмата, ние за няколко години ще го наваксаме.
Другото не ми е ясно как ще наваксаме. Ние сме предложили, разбира се, някакви мерки, но сега с кризата нещата се затягат още повече.
Разбирам, господин председател, че излизам извън предмета на дебат и решение на тази комисия, но искам все пак да кажа нещо, което не се знае. Но мисля, че народните представители трябва да го знаят.
С министъра на финансите си направихме труда да направим засечка към 31 декември на всички средства, които са налични по сметките на Българската академия на науките и на държавните висши училища. За информация на народното представителство, към 31 декември 2008 година по сметките на БАН и държавните висши училища имаше 273 млн. лв. само това ще кажа. Не казвам, че са много. Не казвам нищо. Имаше 273 млн. лв. пренос от миналата към тази година.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Защо не са ги усвоили?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Аз не зная защо не са ги усвоили. Има най-различни хипотези за това.
А иначе, че много повече пари трябват, аз нямам никакво съмнение в това. Нека да се опитаме наистина и чрез тази стратегия да ги насочим целенасочено, а не да поливаме с маркуча. Защото дори и най-богатите държави – още веднъж ще кажа – не си позволяват да напояват всичко. Все пак ние трябва да изберем една от три или пет области, в които да концентрираме ресурси. Иначе който и да управлява, според мене ресурсите на страната няма да са такива, че ние да можем да се съизмерваме във всички области с всички водещи държави. Мисля, че това е разбираемо.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да кажа само едно изречение, господин председател. Аз съм съгласен с Вас, че трябва да се съобразяваме с предмета на обсъждане на тази комисия. Аз ще взема думата в Комисията по бюджет и финанси по този въпрос.
Но мисля, че последните думи на министъра са изключително важни. Той каза, че от бизнеса се очаква две трети за финансиране, а от държавата – една трета. Значи проблемът за комерсиализация на науката според мене е най-важният проблем за нашата наука. Всъщност от тази посока трябва да дойдат сериозните дискусии.
Защото всеки въпрос за това как се развива науката се свързва с онзи половин процент, който дава държавата. Но това е една трета от необходимите средства за развитие на науката в страната. Във всички зрели общества, във всички икономически развити страни бизнесът има изключително важна роля в развитието на научните изследвания. И тези научни изследвания са практически насочени. Те имат висока степен на ефективност в реалната икономика. За това става дума. А ние, наливайки пари чрез бюджета, в края на краищата ще стигнем до онази ситуация, за която спомена министърът – че в края на годината остават стотици милиони лева, предполагайки, че отделните научни институции и университетите не са намерили необходимите теми и актуални задачи, за които да финансират тези средства.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, ако няма други становища и въпроси, имаме на ваше разположение становището, което подкрепя от гледна точка на нашата компетентност предложената Национална стратегия.
Който е съгласен да подкрепим това становище, моля да гласува.
Гласували: за 15, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Господин министър, разрешете да благодаря за Вашето участие и да Ви пожелаем успех в другите комисии. Надявам се, че там спорът ще бъде доста по-ожесточен.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-12/23.02.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От министерството на здравеопазването:
Д-р Валери Цеков – заместник-министър
Веселин Делчев – директор на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество”.
Господин Делчев ще представи този законопроект от една точка, като имате предвид нашето становище и това, което сме изразили в т. 2, че даже и това ограничение, което се въвежда, е необосновано и по мнението на Европейската комисия също не съответства на изискването за свободното установяване.
ВЕСЕЛИН ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народното представителите, Министерството на здравеопазването се запозна със становището на Комисията по европейските въпроси и изцяло го подкрепя, тъй като това становище съответства както на конституционните разпоредби на страната, така и на изискванията на Европейската комисия по повод на това ограничение, което ограничава де факто свободата на установяване и не е в интерес на европейските граждани.
Затова Министерството на здравеопазването внесе съответния доклад в Министерския съвет и съответно на 23 февруари внесе за разглеждане в Народното събрание проекта за изменение на закона.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли въпроси, колеги? – Няма. Приема се нашата забележка от Министерството на здравеопазването. Така че мисля, че нещата са ясни.
Който от членовете на комисията подкрепя нашето становище, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА РЕГЛАМЕНТ, ИЗМЕНЯЩ РЕГЛАМЕНТ 761/2001 ОТНОСНО СХЕМАТА НА ОБЩНОСТТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ОДИТИРАНЕ – EMAS, № 903-01-15/6.02.2009 Г. - Т. 9 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008 Г.).
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на околната среда и водите
Атанас Костадинов – заместник-министър
Нина Симеонова – експерт в Дирекция „Европейска интеграция”
Надежда Христова – експерт в Дирекция „Превантивна дейност на промишленото замърсяване.
Уважаеми господин заместник-министър, на Вашето внимание е докладът на нашата комисия, която принципно подкрепя рамковата позиция на Република България. Ако имате нещо да добавите, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да отбележа с няколко изречения, че освен че системата за участие в организация на системата за общността за управление и одитиране на околната среда и водите е доброволно, до известна степен е един финален процес и завършек на един процес, който е стартирал още през 90-те години в рамките на Европейския съюз и неговата значимост става особена след присъединяването ни в рамките на Общността.
Вътре в самия регламент за управление на околната среда и одитиране, така нареченият EMAS, е заложен един мониторингов период, през който комисията е минала, и сега на базата на оценката на изминатия период се препоръчват дейности и функции, които подобряват в голяма степен прилагането на този регламент.
Затова пред вас е и сегашният му вид, който ние подкрепяме.
Официалното становище, което предлагаме, е, че подкрепяме принципно инициативата за промяна на регламента на Европейския парламент, сравнено с изминатия период и мониторинга, по който е направен по отношение на този регламент.
Подкрепяме по-ясното разписване на изискванията, които компетентните органи и функции трябва да извършват оттук нататък.
Финално с едно изречение. Ние смятаме, че нашата рамкова позиция относно този регламент е в съответствие с глобалната задача, която и ООН си поставя напоследък за така наречения new green deal, който е основната тема на бъдещото десетилетие по отношение на ЮНЕП и който задава параметрите на една нова, зелена икономика, която ще бъде общовалидна, надявам се, и приложима за българската страна.
Това е накратко от нас като информация.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако разрешите, само един въпрос. И в нашето становище, а очевидно, че така е преценено от правителството в изготвянето на неговата рамкова позиция, е посочено, че се налага изменение в действащото законодателство – и в Закона за околната среда и водите, и в други нормативни актове.
Имате ли ясна представа за какви законодателни или други нормативни промени се касае?
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС КОСТАДИНОВ: Безспорно това ще бъдат основните места, където би трябвало да се ориентира националното законодателство. Като наша обща оценка на нашия Правен отдел, като че ли промените няма да бъдат толкова много значими в други секторни закони. Но не мога конкретно да ви отговоря кои са тези нормативни актове, които ще трябва да се променят.
Когато казваме това наше становище на база на анализа на Правния отдел, имаме предвид, че все пак системата EMAS е надграждане на ИСО 1401. Тоест прилагането му и функционирането му е добре развито като административна практика и затова не предвиждаме големи колизии в основния закон или в секторния такива нормативни документи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли въпроси и становища? – Няма.
Който от членовете на комисията е съгласен да подкрепим становището на комисията, моля да гласува.
Гласували: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпваме дневния ред. Благодаря на екипа на Министерството на околната среда и водите.
Ще помоля членовете на комисията да останат за една минута, за да уточним един процедурен въпрос.
Колеги, имаме два въпроса, които стоят на вниманието на комисията и според мене е добре да бъдат разгледани.
Първото е Националният план във връзка с доклада на Европейската комисия по Глава двадесет и четвърта „Правосъдие и вътрешен ред”. Мисля, че ще бъде добре да поканим министъра по европейските въпроси Гергана Паси, министъра на правосъдието госпожа Тачева и министъра на вътрешните работи господин Михаил Минков, за да изслушаме представянето на този план и да направим едно кратко обсъждане.
Вторият въпрос е следният. Приключи одитът на Сметната палата, който по решение на Българския парламент извърши одит на управление на средствата от Европейския съюз. Макар да не касае предприсъединителните инструменти, касае главно оперативните програми и двата национални плана по Кохезионния и Структурните фондове.
Добре е според мене да изслушаме председателя на Сметната палата и екипа, ако имаме някакви въпроси във връзка с одита и да вземем решение как да процедираме оттук нататък. То е разпределено от председателя на Народното събрание на нашата комисия.
Считате ли, че можем да направим в едно заседание и двете точки или да го разделим на две?
Може би е по-добре следващия четвъртък да изслушаме Сметната палата, а по-следващия четвъртък – националния план.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да получим доклада на Сметната палата. Аз знам, че той доста отдавна е постъпил в Народното събрание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има го в интернет. Ще го раздадем на членовете на комисията.
Значи се уточняваме така – следващия четвъртък каним Валери Димитров и обсъждаме доклада на Сметната палата, а по-следващия четвъртък – Националния план, в присъствието на тримата министри.
Някой иска ли да постави някакъв въпрос за обсъждане? – Няма желаещи.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
(Младен Червеняков)
