П Р О Т О К О Л

№ 121

На 12 март 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на:
- Доклад за резултатите от извършения оди на системите за управление на Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз за периода от 1.01.2006 г. до 30.06.2008 г. и
- Доклад за резултатите от извършения одит на системитеза прилагане на Националния стратегически план за рибарство и аквакултури за периода от 1.01-2006 г. до 30.06.2008 г.
2. Представяне и обсъждане на Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на европейските общности от името на Европейската общност, изменящо Годишното финансово споразумение 2006 г. по програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 6 март 2009 г.

На заседанието присъстваха: проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, Валери Апостолов – член на Сметната палата, Свилена Симеонова – член на Сметната палата, Снежина Чипева – член на Сметната палата, Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието и храните.

Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание.
В дневния ред са включени две точки, които са ви известни.
Предвид на това, че бърза с една ратификация, сме включили и втора точка.
Имате ли предложения за други точки? – Няма.





Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА:
- ДОКЛАД ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНИЯ ОДИ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СТРУКТУРНИТЕ И КОХЕЗИОННИЯ ФОНДОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА ОТ 1.01.2006 Г. ДО 30.06.2008 Г. И
- ДОКЛАД ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНИЯ ОДИТ НА СИСТЕМИТЕЗА ПРИЛАГАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ ЗА ПЕРИОДА ОТ 1.01-2006 Г. ДО 30.06.2008 Г.
За мене е удоволствие да приветствам с „Добре дошли” на днешното заседание:
Проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата
Валери Апостолов – член на Сметната палата
Свилена Симеонова – член на Сметната палата
Снежина Чипева – член на Сметната палата
Виктория Лазова – директор на Дирекция „Връзки с обществеността”
От Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз” към Министерството на финансите
Райка Онцова – изпълнителен директор.
Както е известно, уважаеми колеги, с решение на Народното събрание от 20.06.2008 г., прието в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата, доколкото на мене ми е известно, за първи път Народното събрание изпълни своите правомощия по чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата, и възложи на Сметната палата извършването на два одита за периода от 1 януари 2006 г. до 30.06.2008 г.
Пред нас са представители на Сметната палата. Получили сте своевременно докладите, които са разгледани така, както изисква Законът за Сметната палата, в присъствие и на заинтересованите ведомства.
Така че днес ни предстои да изслушаме вносителите по този доклад, да извършим кратко обсъждане по него и да решим оттук нататък каква да бъде съдбата на този доклад, тъй като председателят на Народното събрание е разпределил тези два доклада за разглеждане в нашата комисия.
Уважаеми господин Димитров, имате думата да представите накратко двата доклада с основните констатации, свързани с тях.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В изпълнение на възложената ни от Народното събрание задача
Ние извършихме два вида одити.
Първият от тях е на цялостната система за управление на Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз за периода от 1 януари 2006 г. до 20 юни 2008 г. и вторият – за резултатите от извършения одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури за периода от 1.01-2006 г. до 30.06.2008 г.
С други думи, как общата селскостопанска политика на Европейския съюз и общата политика в областта на рибарството и аквакултурите се прилагат в България.
Искам да кажа, че това е безпрецедентна задача. Досега на Сметната палата не са били възлагани одитни задачи с такава цел и такъв обхват.
Първо, искам да благодаря на институциите, които бяха одитирани, тъй като те бяха максимално оперативни, осигуриха ни необходимата информация, бяхме непрекъснато в диалог с тях и мисля, че тяхното участие беше изключително и даде много позитивен принос за крайния резултат от изпълнението на тези одитни задачи.
По първата от тези одитни задачи, системата за управление на структурните и на Кохезионния фонд на Европейския съюз, искам да обърна внимание, че това е от категорията „Одити на изпълнение”, тоест ние даваме оценка на ефективността на цялостната система за управление на средствата по тези фондове и с оглед на нашите констатации, изводи и оценки ние даваме препоръки за подобряване управлението на тези фондове.
Тук искам да направя две уточнения, които са посочени изрично в нашите доклади. Сметната палата не оценява политическите и институционални измерения на решенията на законодателната и изпълнителната власт, а ги приема за даденост. Тоест нашите оценки не са политически, а строго професионални. Системите за финансово управление и контрол на отделните оперативни програми, които са един традиционен обект на одитиране поначало на Сметната палата и в България, и навсякъде в Европейския съюз, не са били обособен предмет на настоящия одит, а само доколкото са елемент на цялостната система за управление.
Много важно е да се подчертае, че в доклада са отразени всички промени в уредбата на тази система за управление до 15 октомври. Тоест ние се постарахме да дадем една обективна картина и за следодитирания период. Това се налагаше поради изключителната динамика на развитието на тези процеси.
Мога да кажа, че системата, така, както е програмирана, образно казано, при влизането на България в Европейския съюз, непрекъснато се развива и усъвършенства и ние не можехме да не отразим важни промени, независимо че те надхвърляха одитирания период. Много институции бяха обект на одитиране, включително като започнем от заместник-министър председателя, който е отговорен за координацията по управлението на европейските фондове, и различните министерства, в рамките на които функционират тези оперативни програми. Наистина обхватът на одита беше много широк.
Искам да обърна внимание, че тук ние си поставихме за основна задача да проверим доколко при тази сложна система от множество органи за управление в много министерства са, образно казано, създадени и функционират добре връзки на координация, на обмен на информация, на взаимодействие. Защото това е задължително условие за едно ефективно функциониране на такава сложна система.
Поначало сложните системи от органи често дават дисфункционалност от гледна точка на недоброто взаимодействие. Прекалената сложност на една система я прави неработеща.
От тази гледна точка ние искахме да видим доколко системата дава, образно казано, някакви фабрични дефекти, които биха могли да бъдат отстранени при нейното по-нататъшно функциониране.
Това, което искам да кажа, е, че като цяло ние сме се постарали да бъдем максимално обективни и безпристрастни в своята оценка. В рамките на одитирания период нашите основни изводи и оценки са следните:
Системата за управление като цяло, която обхваща всички органи, участващи в процеса на управление на структурните и на Кохезионния фонд, в този период показва недостатъчно добро взаимодействие, координация и обмен на информация между различните си компоненти. В този смисъл тя е недостатъчно ефективна. Повтарям, одитираният период е до 30 юни 2008 година.
Рисковите фактори в това отношение са недостатъчни в количествено и качествено отношение административен капацитет, липсата на ясно разграничен баланс между правомощия и отговорности на ключови участъци в процеса на управление. След това обаче, именно след май 2008 година са предприети конкретни мерки за подобряване на координацията и взаимодействието между органите за управление на европейските средства.
Променени са организацията на институционалната рамка за управление на средствата, определен е заместник-министър председател, който подпомага министър-председателя при осъществяването на координацията.
Създаден е специален съвет за координация и оперативно наблюдение на средствата от Европейския съюз. В този съвет има две равнища. Едното е министерското равнище, другото е експертното равнище. Очевидно този съвет е създаден в отговор на необходимостта и нуждата да бъде решен проблемът за координацията и взаимодействието в рамките на цялата система. Като цяло ние оценяваме тази стъпка положително, макар че все още не можем да оценим ефективността на самия съвет поради недостатъчна му практика и история на съществуването му.
Трябва да отбележим, че вече след 30 юни се наблюдава значителен ръст на броя на одобрените проекти и изплатените средства. Категорична е обаче нашата оценка, че трябва да се предприемат допълнителни усилия за подобряване на управлението и за усъвършенстване на механизмите за кандидатстване и одобрение на проекти по оперативните програми.
С други думи, това е една развиваща се динамична система, която е отворена за подобрения и промени. Към нейния начален момент обаче тя показва едни сериозни недостатъци. Това е, бих казал, в определена степен неизбежно поради ранния период, в който ние правим своите констатации и оценки.
Направени са многобройни препоръки за подобрявани за управлението, които са адресирани до заместник-министър председателя, който трябва да упражни в пълна мяра своята координационна власт, към министъра на финансите - в рамките на неговото министерство има ключови участъци в този процес на управление на европейските средства, към министъра на държавната администрация и административната реформа, министъра на икономиката и енергетиката, министъра на транспорта, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите, министъра на труда и социалната политика. Там са министерствата, където са оперативните програми. Дали сме тримесечен срок за предприемането на необходимите действия за подобряване на системата за управление.
Искам предварително да отговоря на един въпрос – доколко ние сме навлезли в дълбочина по отделните оперативни програми.
Искам да кажа, че отделните оперативни програми не са били самостоятелен обект на изследване и на одитиране, те са разглеждани само като отделен елемент на системата. В бъдеще, разбира се, ние ще продължим в тази насока и тъй като ще има достатъчно натрупана история по тези оперативни програми, вече ще можем да проверим и да оценим много по-добре състоянието на оперативните програми.
По втория доклад, ако позволите, господин председател, да кажа няколко думи. Става въпрос за Националния стратегически план, системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Стратегическия план за рибарство и аквакултури.
Това, което казах, важи и за тези обекти на одитиране. Става дума за период от 1 януари 2006 до 30 юни 2008 година. И тук сме отразили, поради динамиката на процесите, промените до 15 октомври 2008 година.
Какви са нашите основни констатации.
Мисля, че и тук можем да отбележим, че стои открит същият проблем за координацията, проблемът за обмена на информация, проблемът за взаимодействието между органите за управление. Мисля, че тук обаче нещата стоят в известна степен малко по-добре, дори в началния етап. Мисля, че тук има ясно разграничение на отговорностите в тази система, което позволява едно по-ефективно управление на цялостните процеси.
Проблемът е, че и тук процесът на изграждане на административния капацитет не е приключил и има определени рискове да нямаме достатъчно добре подготвен административен персонал, който да гарантира успешното приключване на програмата. Мога обаче да кажа, че това все пак е на един ранен етап от развитието на системата.
Тук обаче има един специфичен проблем, на който се натъкваме, и това действително поражда сериозни рискове. Недостатъчният капацитет главно е свързан с проблема за честа смяна на служителите, заемащи ръководни постове. Това означава недостатъчно време за провеждане на една ефективна политика от съответните ръководители. Това вече наистина е сериозен проблем.
Още нещо. Тук имаме и този проблем – все още не е направена интегрирана компютъризирана система за наблюдение и контрол на дейностите по прилагане на двата плана. Тя е в процес на разработване и това създава също така определени рискове.
Аз мисля обаче, че като цяло се полагат много сериозни усилия за подобряване на системата, има ясно съзнание, че системата трябва да бъде в добро състояние. Тук нещата също така имат сериозни позитивни промени след 30 юни 2008 година.
Тук има един специфичен риск, който обаче е общ и за двете системи - така наречената Информационна система за управление и наблюдение ИСУН. Тази система не е доизградена и това вече поражда сериозни управленски рискове. Аз мисля, че тук ние сме дали препоръки, защото тук се крият най-вече рискове за двойно финансиране евентуално, при недобре изградена информационна система.
Постарали сме се да откроим най-важните рискове, които възникват в двете системи за управление и да дадем такива препоръки, които максимално да подобрят управлението. Но аз смятам, че дори самият факт на извършването на този одит смея да твърдя, че даде тласък за подобряване на управлението на Кохезионния и на структурните
Дали сме препоръки по този одит както на заместник-министър председателя, натоварен с координационната власт, на министъра на земеделието на храните и на изпълнителния директор на Агенцията по рибарство и аквакултури. Тук кръгът на одитираните институции е сравнително малък.
Поначало по-простата система за управление, именно защото е по-проста, не генерира такива рискове, свързани с координация, взаимодействие и обмен на информация, каквито се пораждат при едни по-сложни системи за управление с много участници в този процес.
Това е, което аз исках да кажа като встъпително изложение. Аз и моите колеги сме готови да отговаряме на въпроси, свързани с двата одитни доклада. Те са публикувани на нашия сайт – така да се каже, кратките варианти. А одитните доклади в пълен обем са достъпни при поискване за всеки, който се обърне към нас, можем да му ги предоставим. Те са, разбира се, доста по-обемни и изискват по-сериозно време за прочитане и вникване в тях.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Някой друг от членовете на Сметната палата желае ли нещо да добави? – Няма желаещи.
Колеги, да преминем към обсъждане. Имайте предвид и този проект за решение, който сме предложили. На основание на нашата компетентност по чл. 37 от Закона за сметната палата и чл. 86 от Конституцията приемаме двата доклада, изпращаме ги на одитираните институции за изпълнение на препоръките, които се съдържат в тях и на трето място, възлагаме на Подкомисията по усвояването на средствата от Европейския съюз да упражнява контрол по изпълнение на мерките и в тримесечния срок по чл. 42, ал. 1 от Закона за Сметната палата да информира Народното събрание за настъпилите промени след извършването на съответната проверка.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! Беше направено заявлението, че докладът не съдържа политически оценки. И сигурно това е правилно.
Но, от друга страна, когато се разглежда докладът, ние можем да направим политическа оценка на него. Затова защото първото нещо, което се вижда съвсем ясно от доклада, е, че неправилно е заложено децентрализирано ръководството на всичките тези дейности по оперативните програми.
Второ, направен е един опит за централизация с назначаването на заместник-министър председател. Но ние на заседанието на комисията в Благоевград видяхме, че има силна съпротива и това личи от доклада на Сметната палата, има съпротива срещу тази централизация, органи, по които има несъответствие между определени функции и определени дейности. И тази съпротива, макар и да не е отбелязана в доклада, личи. Тези хора, които имат определени правомощия по оперативни програми, не желаят да се съобразят с тази централизация, с тази нововъведена организация на работата.
Това съвсем ясно се вижда от отношението на съответните звена в министерствата, които отговарят по оперативните програми, и съответно усилията, които прави заместник-министър председателя. Между другото, това прозира и в някои нейни изказвания и думи, без тя да го казва пряко.
От друга страна, в доклада е казано нещо, което отбелязахме и на заседанието на комисията в Благоевград, че липсва персонална оценка. Ами липсва персонална оценка. В доклада съвсем определено Сметната палата е показала, че липсва персонализация на задълженията и на отговорностите на управляващите органи и на междинните звена.
Аз започвам да предполагам, че това е направено умишлено. Затова няма виновни. Затова има двама-трима или четирима виновни като имена, с които не може да бъде обяснено спирането на поредица от финансови потоци към България. Да не говорим за текучеството на кадри.
Прави се една забележка в доклада на Сметната палата, че между нивото на работната заплата и между работната заплата в останалите дирекции има съществена разлика. Това означава, че с определени мерки съвсем правилно са увеличени
От друга страна, Сметната палата прави заключение, че не може да се направи връзка между големината на работната заплата и текучеството. Тогава ние трябва да направим извода защо е това текучество, защо е тази непрекъсната смяна на кадри.
В края на мандата на това управление можем отново да направим извода и в резултат на доклада на Сметната палата ,че са допуснати досега много грешки, че са неглижирани проблемите по оперативните програми и че по една или друга причина дори сега, при всичките усилия, които управляващото мнозинство полага, за да се подобри ръководството по тези оперативни програми, не може да се постигне съществен резултат.
Това трябва да бъде урок за следващото управление на страната. Аз силно се надявам по друг начин да бъдат управлявани нещата в България, за да може българските граждани да получат това, което им се полага – средства от европейските фондове.
Много полезен е този доклад, защото ни разкрива тези механизми, които Вие, проф. Димитров, без да правите политически анализ в края на краищата те се набиват на очи.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ще ви помоля само да не повтаряме дискусията, която проведохме в Благоевград.
Този доклад беше предложен от управляващото мнозинство в комисията се взе решение за извършването на този одит. Така че всякакви подмятания за това, че нещо е искано да бъде скрито, това не е станало поне в рамките на тази комисия.
Аз ви предлагам, ако имате конкретни въпроси към председателя на Сметната палата, да ги зададете, защото той трудно би могъл да отговори на политическите оценки, които се правят. Да оставим нещо все пак и за залата, когато ще се гледа този въпрос. Ако тук изчерпим дебата, то какъв е смисълът да го внасяме в пленарната зала.
Ако няма желаещи за въпроси и изказвания, да попитам проф. Димитров: по този проект за решение считате ли, че той изчерпва възможностите, които имаме, който сме предложили на пленарната зала, след като изслуша доклада, да го вземе като решение?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Само един момент, господин председател. По точка 3 - ние сме изпратили докладите на всички одитирани институции и е започнал да тече срок за изпълнение на препоръките.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Така е, проф. Димитров. Но понеже ние сме възложители по чл. 37, ал. 1, няма логика ние да не вземем такова решение като Народно събрание. Още повече, че е наше задължението да контролираме как се изпълняват тези препоръки.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нямаме бележки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, някакви други въпроси, мнения?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Тук е уточнен срокът по т. 3, който е 3-месечен.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Така е по закон.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, но мандатът на Народното събрание изтича на 25 юни. Така че в крайна сметка няма да може да се осъществи тази точка, ако е толкова дълъг срокът. Този срок, който е 3-месечен, изтича към края на мандата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Идеята беше към края на мандата ние да имаме анализ за това какво е изпълнено.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, но това е за самия край на мандата. Така че е добре този срок да бъде съкратен. Иначе се прехвърля към следващия мандат.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, други становища? – Няма.
Да благодарим на представителите на Сметната палата за изключително съвестно свършената работа. Както виждате, уважаеми колеги, констатациите на Сметната палата до голяма степен съвпадат с нашите констатации, които направихме вече при двукратното разглеждане на проблемите, свързани с усвояването на средствата от Европейския съюз. Общо е становището за това дублиране на функции, лош модел за управление, проблемите, свързани с изграждането на единната нормативна база, на единната информационна система, на единния контрол, единния одит и т.н. Очевидно е, че това е проблем, който трябва да бъде решаван, и колкото по-голямо е политическото съгласие, толкова по-добре. Защото средствата са за всички ни.
Предлагам да гласуваме това становище и проекта за решение ида го придвижим към пленарната зала.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По срока нещо ще кажете ли, господин председател? Защото се оказа, че той тече, след като изтече срокът по т. 3.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Срокът е законен.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Значи изчакваме 3 месеца и след 3 месеца подкомисията да започне. Това не е сериозно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: След 3 месеца подкомисията ще представи анализ. Контролът ще бъде в рамките на тези 3 месеца как се изпълняват препоръките.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: От вземането на решение на Народното събрание...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не от вземането на решението. Доколкото знам, докладът е връчен на 9 февруари. На 9 май изтича тримесечният срок по закон.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В средата на май мисля, че ще има информация за изпълнението на тези препоръки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря още веднъж на представителите на Сметната палата.
Колеги, който е съгласен да приемем това становище и проекта за решение, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се с пълно единодушие.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ ИМЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, ИЗМЕНЯЩО ГОДИШНОТО ФИНАНСОВО СПОРАЗУМЕНИЕ 2006 Г. ПО ПРОГРАМА САПАРД (СПЕЦИАЛНА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), № 902-02-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 МАРТ 2009 Г.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на земеделието и храните
Димитър Пейчев – заместник-министър
Ализан Яхова – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”
Мирослава Георгиева – директор на Дирекция „Развитие на селските райони”
От Министерството на финансите
Кремена Йорданова – експерт в Дирекция „Национален фонд”.
Господин заместник-министър, ще ви помоля съвсем накратко да представите този законопроект на членовете на комисията. Ние сме подготвили становище, което подкрепя този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Последното влязло в сила Годишно финансово споразумение по програма „САПАРД” е от 2006 година. То изтичаше на 31 декември 2008 година.
С цел да успеем да усвоим максимално на брой средства от тази предприсъединителна европейска програма, нашето предложение е да удължим срока на плащането до 31 декември 2009 година.
Виждам, че становището, което сте направили, подкрепя тази теза, за което ви благодарим предварително. Надяваме се народните представители да го подкрепят в пленарната зала, за да подкрепим българското земеделие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, това е едно безспорно решение. Договорено е с Европейската комисия удължаването на този срок.
Има ли въпроси, становища? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим това становище, моля да гласува.
Гласували: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Младен Червеняков)