П Р О Т О К О Л

№ 122

На 19 март 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от госпожа Миглена Тачева – министър на правосъдието, и от г-н Калин Славов – заместник-министър на вътрешните работи, относно график на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт, допълващи Плана за действие по показателите за напредъка в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, за периода февруари – юни 2009 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-16/6.03.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-15/5.03.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 954-01-45/26.02.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз – внесен от Георги Юруков и група народни представители.
5. Представяне и обсъждане на проект за решение № 954-02-11/5.02.2009 г. относно въвеждане на мораториум върху разплащанията със средства от републиканския бюджет на Република България на обекти, включени в оперативните програми и фондове, финансирани от източници на Европейския съюз – внесен от Иван Костов и група народни представители.
Допълнителна т. 6: Обсъждане на § 22 от Заключителна разпоредба на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, внесен от Мая Манолова и група народни представители.
На заседанието присъстваха: Миглена Тачева – министър на правосъдието, Калин Славов – заместник-министър на вътрешните работи, Костадин Манев - председател на Патентното ведомство, Емилия Вълчева – експерт в Дирекция „Координация по въпросите на ЕС”.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.


МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
Дневният ред за днес е доста обемист. По предварителна заявка в него са включени пет точки. Пристигна и една допълнителна, шеста точка, касаеща Закона за избиране на членове на Европейския парламент, касаеща само разпределянето на допълнителния мандат, ако договорът в Лисабон влезе в сила. Тъй като знаете много добре, че по Договора в Ница ние имаме 17 евродепутати, по договора от Лисабон трябва да имаме 18. Въпросът е как да се разпредели това място.
Така че предлагам ви тази точка да я включим, тъй като има намерение законът бързо да бъде придвижен в пленарната зала.
Имате ли съображения по дневния ред? – Няма. Да считаме, че сме го приели.

Преминаваме към първата и най-важната точка от днешния дневен ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ГОСПОЖА МИГЛЕНА ТАЧЕВА – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, И ОТ Г-Н КАЛИН СЛАВОВ – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ОТНОСНО ГРАФИК НА НЕОТЛОЖНИТЕ МЕРКИ И ДЕЙСТВИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ОРГАНИТЕ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ДОПЪЛВАЩИ ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА НАПРЕДЪКА В ОБЛАСТТА НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА, БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ, ЗА ПЕРИОДА ФЕВРУАРИ – ЮНИ 2009 Г, ОДОБРЕН С РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 13 МАРТ 2009 Г.
За участие в днешното заседание имаме честта да бъдем посетени от министъра на правосъдието госпожа Миглена Тачева.
От Министерството на правосъдието присъстват още:
Борислав Петков – директор на Дирекция „Международно правно сътрудничество и ЕС”
Ели Вичева – младши експерт.
От Министерството на вътрешните работи:
Калин Славов – заместник-министър
Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция”.
По единодушно решение включихме тази точка в дневния ред на нашите обсъждания. Знаете, че след Февруарския доклад за напредъка на България по така наречения Механизъм за верификация и сътрудничество беше отчетено значително подобрение, особено по първите три показателя, касаещи реформата на съдебната власт.
Естествено има още доста критични бележки по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията. Неколкократно в него се настоява за резултатни действия от страна на изпълнителната власт в изпълнението на тези показатели.
Така че нашето внимание е към този допълнителен график.
Ще помоля госпожа министър Тачева да ни представи този график, след което ще дам думата на заместник-министър Калин Славов.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На мене ми се струва, че ако обсъждаме целия график, тук трябваше да бъде министърът по европейските въпроси, който има координираща роля.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Министърът по европейските въпроси е на Съвет по общи въпроси в момента. Веднага Ви отговарям: направихме всичко възможно да съчетаем тримата министри да присъстват на това обсъждане. Оказа се, че това е невъзможно в рамките на два месеца да го направим.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: И представители на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, защото те също са адресати на голяма част от мерките и от дейностите, които трябва да се случат.
Аз мога да говоря по целия график, дотолкова, доколкото имам представа от разработването, но ми се струва, че не е редно министърът на правосъдието да говори от името на министъра на образованието, на министъра на здравеопазването и на министъра по европейските въпроси.
Затова ще фокусирам участието си до ангажиментите на Министерството на правосъдието, които трябва да продължим да следваме, на базата и на плана по механизма, сътрудничество и оценка. Защото този график се явява едно продължение на плана, който приехме преди година и половина. Да припомня само, че се оценяваме по 6 бенчмарки. Към този момент няма индикация за промяна нито на критериите, нито на бенчмарките. Въпреки че в последните няколко доклада има ясна констатация за това, че по 1.3 – тези, които са в областта на правосъдието, са изпълнени. Защото става дума за промени на закони, не без ваше, а с вашето активно участие, разбира се, като народни представители.
Какво трябва да направи оттук насетне Министерството на правосъдието, за да продължи необратимостта на реформата и да покаже устойчивост на резултатите и промените – всичко онова, което искат да видят българските граждани.
Аз ще бъда много конкретна, защото става дума за четири-пет неща, които ясно могат да бъдат разчетени.
Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Ние направихме съответното предложение, мина през Министерския съвет. С днешна дата законопроектът е на второ четене в пленарната зала. Поне вчера бяха стигнали до § 4 от законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. В момента тече двуседмичният срок между първо и второ четене, в който могат да се правят предложения за промени по Закона за съдебната власт.
Една бележка, която не е известна или е по-малко известна. Получихме становища по наше искане и от Венецианската комисия. Двама от членовете на Венецианската комисия дадоха становища по законопроектите. Те са – казвам – предварителни, но тези становища дават положителна оценка на предоставения Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Очакваме на 20 март 2009 година Венецианската комисия да се произнесе с решение по предложените промени.
Продължава работата на Междуведомствената работна група към министъра на правосъдието по Закона за нормативните актове. Напомням само, че близо година работим по концепция за законотворчество, което да стане основа – тя мина през Министерския съвет, струва ми се, през януари. В момента сме готови с текст на закона.
Поставих текста на закона за обсъждане на оперативно заседание, защото имаше въпроси, свързани със статута на членовете на Съвета по законодателство към министъра на правосъдието и техните възнаграждения.
На оперативно заседание получихме не само неразбиране, но по-скоро като че ли тази концепция не беше минала през този Министерски съвет. Постави се отново въпросът защо да има Съвет по законодателство, защо да има експерти, които да пишат закони, защо те да получават два пъти повече от някои други юрисконсулти към Правни дирекции на други министерства.
Въпреки това текстът на закона ни е готов. Аз ще го внеса по реда на съгласувателната процедура в Министерския съвет. Надявам се, че тогава ще има и други становища, защото се получи ясната подкрепа на законопроекта така, както беше предложен от министър-председателя.
Не става дума за това да уреждаме служители на Министерството на правосъдието да получават по-високи възнаграждения, а става дума за това министърът на правосъдието да дава по всеки един законопроект правна експертиза, за да може да се избегнат няколко елемента. Най-малкото на Вас, господин председател, трябва да Ви разяснявам това. Вие си спомняте, че по Ваше време, когато Вие бяхте министър на правосъдието, не минаваше текст на закона през Министерския съвет, без министърът на правосъдието да каже, че той е достатъчно правно и технически разписан, в съответствие на цялото законодателство. А сега вече ние трябва да говорим за съответствие и с всички онези европейски и
Продължаваме работата и по разработване на продължаваща стратегия за съдебна реформа 2009 – 2013 година. Готови сме вече с три или с четири части от цялостната стратегия – достъпа до правосъдие, вариант на продължаване на реформата в областта на съдебното изпълнение.
Има вече две концепции. Едното е концепция за наказателна политика на държавата, другото е концепция за нов Наказателен кодекс. Защото си спомнете, че има в Юлския и във Февруарския доклад констатация ,че все още не сме разписали нов Наказателен кодекс. Въпреки че на всички тук им е ясно, че нито за един месец, нито за три месеца може да се напише нов Наказателен кодекс. Аз няма да бъда министърът, който ще внесе нов Наказателен кодекс за един месец, така, както направихме с Наказателно-процесуалния кодекс.
Това, което ние сме поели като ангажимент в графика, е:
- концепцията за наказателна политика и за нов Наказателен кодекс да бъдат обсъдени и приети от Министерския съвет;
- да бъдат обсъдени от консултативния съвет по национална сигурност при президента, където са представени и представители на опозиционните партии;
- да внесем за обсъждане и ако остане време, да обсъдим в пленарната зала – в комисии ми се струва, че това би могло да се случи – на този състав на парламента. С идеята, че там действително трябва да постигнем широк консенсус по това какво трябва да се случи и в следващото Народно събрание. Защото очевидно е, че следващият Министерски съвет, следващото Народно събрание, без значение с какво представителство, ще трябва да разработи ида приеме новия Наказателен кодекс.
Готови сме също с концепцията по отношение на Стратегията за Търговския регистър.
Имотният регистър предстои, защото там трябва да имаме яснота по статута на съдиите по вписвания. Очевидно е, че с тези промени в Закона за съдебната власт това не може сега да се направи. Но това трябва да се случи в следващите няколко години, за да се направи така, че деловодителите в Агенцията по вписванията и съдиите по вписванията да имат една единна шапка и по-добра комуникация. Защото сегашната ситуация не е добра.
Продължаваме също така и с работата по единната информационна система за противодействие на престъпността. Трябваше ни близо повече от половин година заседания на Междуведомствената работна група, анализи, оценки, за да стигнем до общо съгласие в междуведомствената група, че трябва да се продължи работата по единната информационна система за противодействие на престъпността, дали технически с този модел, който е направен, или с децентрализиране на информацията, така, както е вече практика във всички европейски държави, защото този модел е започнал преди повече от 14-15 години. Това вече ще се решава на експертно ниво.
Това, по което ние работим или по-скоро ведомствата работят, е да се направи необходимата съвместимост между ведомствените информационни системи и системата на ЕСПП или единната информационна система за противодействие на престъпността.
Направи се пилотно тестване в Министерството на вътрешните работи. Струва ми се, че там има още много малко време, за да кажем, че стандартите са в съответствие.
За прокуратурата също продължава да се работи. Обаче за съдилищата срокът, който Висшият съдебен съвет каза, че е необходим, е 18 месеца – година и половина. И ние така сме заложили в графика , че след година и 6 месеца ще трябва да имаме работеща система, която трябва да ни дава информация за едно лице от извършването на
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може би от получаването на сигнала за извършено престъпление.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: От регистрацията в Министерството на вътрешните работи.
Като ние се задължихме – и по това се работи също – на Министерството на вътрешните работи да дадем отдалечен достъп до регистъра на осъдените лица.
Разбира се, продължава работата и по наблюдението на новото законодателство.
Аз пропуснах в изложението си Гражданския процесуален кодекс, който вече мина през Министерския съвет и е предстоящо обсъждането му в Народното събрание.
Работим в много тясно сътрудничество с Комисията по правните въпроси и с председателството, за да може всички онези приоритетни закони, защото не остава много работно време на парламента, да бъдат приети от този състав.
Готова съм да отговарям на вашите въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Може да чуем господин Славов и след това да преминем към задаването на въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо министър! Както знаете, графикът за неотложни мерки за периода февруари – юни 2009 година е разработен от кабинета на министъра по европейските въпроси на базата на констатациите и препоръките, съдържащи се в Междинния доклад на Европейската комисия от месец февруари. Той е продължение на графика и обхваща периода август – декември 2008 година и допълва плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа. Графикът е приет с решение на Министерския съвет от 13 март тази година.
По отношение на мерките, които изпълнява Министерството на вътрешните работи.
Трябва да отбележим, че те се извършват съобразно предварително отбелязаните срокове.
Първата мярка – промени в Комисията за превенции и противодействие на корупцията към Министерския съвет. Посочен е срок 28 февруари 2009 година. Тази мярка, както знаете, е изпълнена.
На 4 март 2009 година правителството прие изменение в решението за създаване на Комисия по превенцията и противодействие на корупцията, с което се правят промени в управлението на комисията. За председател на комисията е определен заместник-министър председателя по управление на европейските фондове – досега беше министърът на вътрешните работи, и съответно заместници - министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието и министърът по европейските въпроси.
Извършени са промени в състава. Комисията вече се състои само от заместник-министри и председателя на Държавната агенция за национална сигурност.
Предефинирани са някои от целите и задачите на комисията.
Периодично обучение на разследващите полицаи с практическа насоченост. Срокът, който е зададен, е постоянен. Това обучение се извършва с цел повишаване квалификацията и укрепването на административния капацитет, регулярно се извършва със служители от системата на Министерството на вътрешните работи в академията на министерството.
През 2008 година е извършено обучение на 108 служители, които са преминали курсове в областта на организираната престъпност, организацията на оперативно-издирвателната дейност, скрита икономика и организирана престъпност.
Тук искам да отбележа, че се насочваме към експериментиране с една нова форма в рамките на академията – това са така наречените рулеви игри, в които искаме да проиграем цялата верига по разкриването и воденето на разследването, включително с участие на представители на съдебната власт, имам предвид на съдии и на прокурори. Като идеята е да се сработят в една учебна среда в една цяла система.
Други мерки от компетентността на Министерството на вътрешните работи, които са залегнали в графика, чието изпълнение предстои, са:
Организиране и провеждане на месечни срещи по апелативни съдебни райони между представители на съдебната власт, съд и прокуратура и разследващите полицаи, отново със същата цел – постигане на по-тясно взаимодействие;
Разработване на критерии за оценка на ефективността на досъдебното производство след края на този месец. Тук се работи в рамките на специализирано аналитично звено, което е към нашия генерален комисар;
Промяна в инструкцията, уреждаща взаимодействието между МВР и ДАНС. Срок 28 април.
Тук искам да подчертая, че тази промяна в инструкцията донякъде е провокирана от разноговоренето, за което е ставало дума много пъти, понякога в срещи с представители на Европейската комисия. Не искам да прехвърлям топката на колегите от ДАНС, но често използват термина „разследване”. И понякога се получава неяснота у представителите на комисията всъщност има ли припокриване в тази функция между МВР и ДАНС или няма. Така че става въпрос за изясняване, изчистване, терминологично прецизиране;
Изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Целта е разширяване на приложното поле на закона и намаляване на предвидения в него праг от 60 000 лв. целта е да се обхване по-широк спектър от деяния. Тази мярка е съвместно с министъра по европейските въпроси;
Проверка на законността на доходите на лица, придобили недвижими имоти на територията на Република България с цена над 500 хиляди лева.
Имаше коментари по отношение на прага на имуществото, както и сравнително краткия период, за който ще бъде извършена проверката – 2005 – 2008 година. Тук има няколко аргумента в тази посока: веднъж големия обем от работа, който би трябвало да се свърши при други параметри - друга стойност на имуществото и по-обхватен период и освен това съвпада с периода на управление на това правителство и на мандата на това Народно събрание.
Така че това са мотивите за тези параметри.
Ако има допълнителни въпроси, готови сме да отговорим.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, да преминем към обсъждане, изразяване на мнения, становища, въпроси.
Ще използвам правото си на председател, за да започна това обсъждане.
Първото, което прави впечатление, е огромният брой неотложни мерки и действия – 60, които допълват действащия план за действие, който се изпълнява от правителството така или иначе.
Бих поздравил министъра на правосъдието за нейното становище да не изготвя в съкратени срокове Наказателен кодекс. Спомням си, че в Германия през 1974 година се създава една такава голяма комисия за реформа на наказателното законодателство, която през 1994 година предлага своя първи проект. Оставам настрана примера с други страни, които може да се дават. Но действително тук не бива да се бърза.
Много е важна и разработената цялостна концепция за реформа на наказателното законодателство, за да има връзка между материално, процесуално и изпълнително право. В противен случай иначе добри действащи институти, като например пробацията, могат да бъдат въвеждани в нашето законодателство и трудно да действат ефективно поради липсата на обвръзка между материално и процесуално законодателство. Поне практиката
Проблем е за стратегията, която се предвижда да бъде приета към края на мандата на сегашното Народно събрание, предполага се, и на сегашното управление – към 29 май. Това поставя, разбира се, под въпрос доколко планомерно се изпълнява тази стратегия, тъй като след изборите са възможни най-различни виждания. Хубаво е да има такава стратегия, разбира се, но доколкото тя ще обхваща един 4-годишен период, действително
Все още прави впечатление в тези действия и мерки, които се предприемат, че липсват практическите мерки, нещо, за което най-много ни укоряват.
Продължаваме пак с нормативните изменения като основа на тези планове за действие. Нещо, което неведнъж ни се заявява: стига сте правили промени в законодателството, дайте да видим сега какви са резултатите от тези промени.
С други думи, това, което искат от комисията от нас, и не само от комисията, а от българските граждани – конкретни резултати.
Може би тук по-скоро въпросът е към Министерството на вътрешните работи: по какъв начин мисли да организира своята дейност оттук нататък за действително по-ефективни резултати, главно в борбата с организираната престъпност и корупцията. Защото действително 4 и 6 от показателите са проблем на страната, 1 и 3 до голяма степен се изпълняват. Докато аз считам, че първия показател вече може изцяло да го затворим и да го забравим, че съществува като задължение на нашата страна.
Имам и един въпрос. В графика се предвиждат конкретни мерки, разпределени по месеци. Дотолкова доколкото мина месец февруари, има две мерки, които са посочени в началото: Приемане на цялостен анализ за факторите, водещи до забавяне на делата от особен обществен интерес и Публикуване на съдебните решения на интернет-страниците на всички съдилища. Това е на 21 и 22 от мерките.
Конкретният ми въпрос е: какво е направено по тези две мерки, какви са резултатите, има ли действително изготвени препоръки и мерки за подобряване на взаимодействието с институциите извън съдебната власт въз основа на така извършените анализи?
Това са моите въпроси. Предлагам и другите колеги да изразят становища и въпроси, за да може след това да отговорите общо.
Заповядайте, колеги.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми представители на Министерството на вътрешните работи, колеги! Напълно приветствам усилията, които се полагат от страна на двете институции съответно за приемане на неотложни мерки и действия на правителството във връзка с проблемите ,които най-много ни вълнуват – това е корупцията, организираната престъпност и т.н.
Според мене причините добре сте ги видели. Но има още една причина, която доста е тревожна. Лично аз я оценявам като човек, който все пак е бил в тази сфера – прокуратура и следствие.
Една от причините е прекалената медийна активност на някои институции, госпожо министър. Аз не мога да си представя, че за следствие, което не е започнало, веднага се излиза на екраните на съответните телевизии, правят се изявления и т.н. Лично аз съм забелязал няколко пъти случаи, когато се пречи по този начин, пречи се на разследването.
Вижте, има достатъчно политици, които ежедневно ни заливат на екрана, дето се казва, а напоследък започнаха и представители на някои от разследващите органи.
Не може да се казват такива неща, не може да се казва кой ще бъде задържан, кой е заподозрян и т.н. Не може да се казва: еди-кой си е наркотрафикант. Аз бих попитал: добре, но защо не е в затвора? – Той е в еди-кой си район тарторът. – Добре, но защо е на свобода? Или ако не е, това значи клевета.
Аз зная, че тази трета власт е малко без контрол, не можем да й влияем. Но Вие имате отношение все пак като министър на правосъдието да се подскаже на тези колеги. Извинявайте, просто се пречи на разследването. Изнасят се неща, които наистина е недопустимо да се изнасят. И малко да престанат.
Не може да се коментира всеки казус, по който се вълнува нашето общество, пред камерите. Това е недопустимо.
Мисля си, че тази медийна активност по някакъв начин трябва да бъде ограничена. Да, нашето общество трябва да знае. Но тогава, когато започва едно процесуално действие, когато започва едно разследване, не може разследващите органи да изнасят неща, които са още, бих казал, следствена тайна. Това е недопустимо за по-нататъшния ход на каквото ида било разследване. Тук се касае до доста деликатни случаи.
Ние казваме: за информация на престъпния свят. Ами ние често пъти даваме от екраните на телевизиите, на медиите и т.н. такава информация.
Това са боите бележки. Тази борба ако водим, този елемент, този пропуск, този, така да се каже, недостатък трябва да бъде преодолян по някакъв начин. Ако трябва да има говорители, да се знае до каква степен каква информация да се дава. Но не може по всеки казус да се правят анализи пред пресата.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, основния проблем всъщност Вие леко го засегнахте в началото – това, че ние имаме законодателство, но имаме проблем с прилагането на законодателството, на законите. Това е проблем, който се посочва от всички европейски институции. Законите трябва да се приложат и за това трябва да имаме система, която да санкционира случаите, когато не се прилага законът, въпреки че очевидно трябва да се приложи.
Това е проблем. При другите държави, които имат такава система, гарантираща върховенството на закона, вероятно този проблем не е възникнал. Но след като всички у нас казват, че това е проблем и хората от България също са убедени, че е така, ние трябва да имаме механизъм, чрез който да гарантираме, че законите се прилагат.
В този смисъл това е основният проблем – не само самите мерки, но как те ще се прилагат винаги, когато има неспазване на законите от самите институции, които са длъжни да ги спазват.
Знаете, че имаше някои скандални случаи – за възпрепятстване на следствие и други неща - от медиите научихме за това, – които бяха санкционирани. Но това е, защото вече положението става изключително нетърпимо. Но трябва да има механизъм, който да не позволява това да се случва.
Това е моят въпрос: какво предлагате по този повод? Как да се прилагат законите, така че да нямаме случаи на изключения от правилото за върховенство на закона?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: С други думи, въпросът е: кога и ще има ли операция „Сабя” и в България, както беше в Сърбия? Осемдесет и седем съдии освободиха за една нощ.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Трябва да има механизъм, от който да се разбира ,че законите ще се прилагат.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Похвална е инициативата на правителство да приеме план за действие по показателите за напредък в областта „Правосъдие и вътрешни работи”. Има предвидени наистина много сериозни мерки, амбициозни и положителни, които, ако бъдат спазени, наистина биха допринесли за това състоянието на борбата с престъпността и корупцията в България да се промени качествено.
Аз искам да попитам госпожа министърът на правосъдието: има ли предвидени достатъчно щатове в прокуратурата, за да приеме всички следователи от окръжните следствени служби, които биха желали да преминат в прокуратурата?
Чувам, че Министерството на правосъдието имало някакво намерение, извън вече внесения Закон за съдебната власт, да бъдат внесени промени, с които тотално да се закрият, дори звена да няма на окръжно ниво, към Националната следствена служба и всички да минат групово към прокуратурата. Дали това е вярно?
Вторият ми въпрос е по отношение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Възприема ли се идеята, която беше лансирана по време на едни консултации, специално от страна ан председателя на Комисията по правните въпроси, това разширяване на полето на действие на закона да стигне дотам, че да се разшири и обхватът на закона, тоест вече да не се касае за имущество, придобито от престъпна дейност, а да се касае за така нареченото необяснимо обогатяване.
Споделя и се едно подобно становище от страна на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието или не?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други въпроси няма. Нека да дадем възможност на госпожа министъра и на господин заместник-министъра да отговорят на поставените въпроси.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Ще започна от първия въпрос, който е свързан с мерки 21 и 22.
Това е мярка, която е относима към дейността на Висшия съдебен съвет. Но тъй като съм председател на Висшия съдебен съвет и участвам в заседанията, имам информация. Ние обсъждахме анализ на всички дела, които са така наречените дела от особен обществен интерес, включително с предложени мерки за това. И част от предложените мерки бяха първо, съвещания, заседания, от вчера има предложение за нова редакция – да се казва съвещания, между органите на досъдебното производство, разследващи полицаи, прокуратура и съдии.
Междувременно дойде писмо от няколко неправителствени организации, които вчера обсъждахме може би около три часа на заседание на Висшия съдебен съвет, включително и становище на Съюза на съдиите, в което се постави под съмнение това обсъждане на тези знакови дела в един такъв формат, в който да участва и съдия.
Очевидно е, че става дума не само за знаковите дела, а и за анализ на причини за връщане на делата за доразследване на прокуратурата. Това също беше една констатация на предходни доклади. Поради тази причина ние предприехме изнесени заседания на Висшия съдебен съвет, анализ по апелативни райони на дело по дело, коя е причината това дело да бъде върнато.
Но се поставиха основателни съмнения за независимостта на съда по отношение на така предложените мерки. Остана на следващото заседание на Висшия съдебен съвет да се даде окончателна редакция на мерките, които Висшият съдебен съвет ще следи. Затова защото се постави много основателно въпросът – една от мерките беше за специализирани състави, и когато имаме разпределение на случаен принцип на делата – това е текст от Закона за съдебната власт, ал. 2 на чл. 9, тогава какви специализирани състави ще правим? Тогава ние задължаваме или препоръчваме на председателите на съдилища да нарушават принцип, който е въведен в закон.
Не може да имаме специализирани състави, защото няма критерий за знакови дела или за дела от особен обществен интерес. Защото дело от особен обществен интерес обикновено става това, за което първи започват да пишат медиите. Но дали това ще бъде дело, което е свързано със САПАРД – няма да цитирам имена, или е дело, което е свързано с катастрофа, или друго дело. Колко състава трябва да има направени в един съд и дали това въобще е възможно?
Затова приемаме, че следващата сряда тези мерки ще бъдат конкретизирани. Те са набор от мерки. Само по три от тях има възражения.
Колкото до мярка 22, това е изпълнено. Всичките 180 съдилища публикуват вече решенията си на интернет-страницата. Сто и осемдесет, защото слагам и административните съдилища.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не съм убеден, че всичките ги публикуват.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Така е докладвано във Висшия съдебен съвет. Всички имат интернет-страница и всички публикуват. Друг е въпросът, че трябва да има не съвместимост на публикуването, а съвместимост на информацията. Защото ако си адвокат, не можеш да влезеш на 180 страници или поне на 113, говорим за първото ниво, за да прочетеш съдът дали последния месец се е произнасял, да кажем, по текст, по който ти имаш такъв казус, за да видиш две противоречиви решения и това да ти бъде основанието за обжалване – говоря за касационно обжалване.
Сега Висшият съдебен съвет работи по един проект, спечелен по ОПАК – да се систематизира това, да можеш примерно да напишеш един конкретен текст от закон и да ти излизат всички решения на съдилища, за да видиш има ли две взаимно противоречащи си, да не кажа някаква друга дума – изключващи се решения по сходни казуси.
Но това, което е свършено от председателите на съдилища, е факт.
Имаше въпрос за медийните изяви. Аз също не смятам, че прокуратурата и дори Министерството на вътрешните работи трябва да излизат ида казват: днес задържахме този – или да се правят шумни акции. Резултатността от работата на всички тези органи се вижда накрая с присъдата. Ако имаме оправдателна присъда, значи имаме проблем на прокуратурата. Ако имаме осъдителна присъда, значи проблемът е на адвокатурата. Осъдителната или оправдателната присъда никога не са проблем на съда или почти никога, освен ако има дела, по които има ясна неправомерна намеса на съда.
Не мога да коментирам. Има медийни правила, които са приети от предишен състав на Висшия съдебен съвет. Но подозирам, че изявите – тези, които са свързани с работата на звеното по САПАРД, това, което направихме, тези разследващи екипи са свързани и с това да се даде повече информация за случаите, по които работят тези екипи.
Имаше въпроси за прилагането на закона. Действително могат да се дадат не много, но няколко определения за правова държава. Но едното от тях безспорно е върховенството на закона. В този смисъл, ако усилията на Министерството на правосъдието са насочени към наблюдение на прилагането на закона като законов текст, за да видим дали тази разпоредба, която днес е приета, работи достатъчно добре и дали ни пречи.
Няма да влизам в подробности, защото сега до края на месеца на заседание на Комисията за борба с корупцията ще обсъждаме нови иди за промени на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, като че ли преди месец не ги обсъждахме или не приехме промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
За да подобрим досъдебната фаза така, защото има такива желания на прокуратурата че прокуратурата да внася, да кажем, една изрезка от вестник, след което съдът да доказва, че той е виновен.
Става дума за основи на наказателна политика и на принципи в правото, че всеки е невинен до доказване на противното. Става дума за това, че това не може да стане с една козметична промяна. Затова трябва да обсъдим наказателната политика и Наказателния кодекс.
Ако се съгласим всички на това деление – между другото, делението на простъпки и престъпления е нещо, което е било познато на нашето законодателство, още първият наказателен закон от 1896 година го е въвел, има го и в царските закони, само че не се казва простъпка, а се говори за злодеяние, нарушение и престъпление... Но разговорът става много професионален и много дълъг.
Затова казвам, че от страна на механизъм за наблюдение на законодателството – да, този механизъм е заложен. От страна на еднакво прилагане на закона и не противоречи на съдебна практика – също. Има правомощия на председателите на върховните съдилища за това.
За последните няколко месеца Върховният касационен съд има повече от седем или осем разгледани предложения за тълкувателни решения, върховният административен съд също от миналата година. За първи път в цялата си практика или по-скоро за последните няколко години министърът на правосъдието е внесъл четири предложения за тълкувателни решения, защото министърът на правосъдието също има такива правомощия. А като сложим и работата на Инспектората, която безспорно е оценена много положително, която наблюдава как един прокурор, съдия или следовател си върши работата по приложението на закона, ми се струва, че има създадени механизми. Въпросът е сега да положим усилия да има устойчивост на тези механизми, да няма необратимост, а те ще дадат сами по себе си резултат.
Имаше въпрос, свързан с щатовете на следователите.
Чувам всякакви легенди за следствието. Дори вчера чух информация, че имало едва ли не договорка не този текст на Закона за съдебната власт, а промените на целия Закон за съдебната власт да не минат през това Народно събрание, което няма да бъде добър знак. Защото оставете дето е заложен вплана за действие и графика, а затова защото там има текстове, които подобряват дисциплинарната практика, които уреждат статута на Инспектората в някои аспекти и подобряват и работата на Висшия съдебен съвет.
Какво е последното. От година и половина или от 8 месеца, откакто съм министър на правосъдието, от първите секунди водим разговор със следователите как да направим нещата така, че те да имат дела да разследват, без изрично пред закона да им даваме отделни видове престъпления. Защото си спомнете изреченията, които ни съпътстват от 2003 година ,след затваряне на преговорния процес по глава „Правосъдие и вътрешни работи”, и да уплътним този капацитет на тези големи 550 професионалисти. Която обаче работа в някои случаи се поставя под съмнение, защото за последните две години прокуратурата прекрати по давност повече от половин милион дела. Това го оставям настрана.
В началото, когато предложихме следствието да премине към прокуратурата и да запазим термина „следовател” и органа „следовател” като орган на съдебната власт, защото стои в Конституцията, това беше противоконституционно. Когато казахме, че трябва да се закрият окръжните следствени служби като юридически лица, за да има единност на разследването, защото останаха малко дела на следователите и те по-скоро са свързани с международно-правното сътрудничество, и няколко вида дела, по които почти нямаме извършени престъпления, тогава се възрази, че това ще бъде противоконституционно. Не можем обаче да имаме и окръжни следствени служби с двама следователи, от които единият да е директор, а другият да е заместник-директор. И там да има само две дела за години.
Затова, като че ли в някакво съгласие заедно с главния прокурор и с представители на следствието Министерството на правосъдието предложи този вариант. Като казахме: няма със закон да определим колко да бъдат териториалните следствени отдели, за да следваме логиката на структуро-административно Националната следствена служба.
След това при обсъжданията се чуха становища да бъдат колкото са териториалните отдели на ДАНС, а те са 11, 13, 15. Това е правомощие на Висшия съдебен съвет на базата на натовареността на един собствен орган да прецени колко да бъдат териториалните следствени отдели.
Сега обаче, съгласувано с министъра на правосъдието, се връщаме на първоначалната идея следствието да премине към прокуратурата, като се запазят териториалните следствени отдели, но през промяна на Наказателно-процесуалния кодекс да им дадем възможност да разследват всички видове дела, така, както може всъщност и всеки прокурор. Така че няма необходимост от щат. Даже има свободни, незаети щатни бройки, които се надявам Висшият съдебен съвет да закрие, защото трябва да работим по оптимизация на щата в органите на съдебната власт.
Ние нямаме касателство или по-скоро нямаме към този момент становище по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, затова защото няма вариант на текст, който да е обсъждан и да е предоставен на министерството. Но мисля, че заместник-министър Славов ще каже повече за това.
Дано да не съм пропуснала някой въпрос, на който да дам отговор.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате думата, господин Славов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Аз искам да обърна внимание върху факта, че когато говорим за ефективност на правоналагането, дума, която използвахте като термин, ефективността на правоприлагането се изразява в крайна сметка с работата на цялата правосъдна система.
В тази връзка ще дам един малък пример по отношение на организираната престъпност и организираните престъпни групи.
Пред мене е статистика, която, разбира се, няма да чета, само ще направя акцент върху нея – 2007 в сравнение с 2008 година.
Образуваните досъдебни производства са еднакъв брой – 101 – 101.
Броят на осъдените лица през 2007 година са 78, през 2008 – 183.
За мене това е един красноречив пример за подобряване на ефективността в работата на цялата правораздавателна система. При един и същ брой образувани досъдебни производства, близо три пъти или по-точно два пъти и половина е нараснал броят на осъдените лица. Това за мене говори за ефективност.
По отношение на контакта с Европейската комисия, Министерството на вътрешните работи ежемесечно изпраща едни доста сериозни обемни материали, с които запознава Генералния секретариат не само с чисто статистическата информация, но и с движение по конкретни случаи, по тяхното разследване. Така че смея да се надявам, че не малък принос за по-добрия тон на последния доклад има и тази дейност, която показва практическите действия, практическата работа на Министерството на вътрешните работи и конкретните резултати, до които тя достига.
По отношение на въпроса на господин Казак – дали комисията на Кушлев ще се задейства само тогава, когато има извършено престъпление, или ще се търси така нареченото необяснимо богатство.
Иска ми се да обърна внимание върху факта, че при дискусиите с Европейската комисия те ни посочват, че именно това необяснимо богатство е проблем за нашата страна, проблем за имиджа на нашата страна, като акцентират върху това ,че няма механизмите да имаме проактивно отношение към това необяснимо богатство. Министерството на вътрешните работи, съвместно с прокуратурата, предприе някои действия по координиране на работата по отношение на това необяснимо богатство. Но доколкото разбирам, ние коментираме идея на председателя на Правната комисия...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Идея на глава трета от закона „Собствеността на гражданите”, която съществува.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Която съществува открай време.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТЕЧАВ: законът за Комисията „Кушлев” беше отменен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Но съществуваше много години и не беше прилаган в последните години.
В крайна сметка виждате, че това е съвместна мярка с министъра по европейските въпроси. Ние към момента нямаме избистрен текст, който да бъде подписан от двамата министри и те по този начин да изразят волята си. С други думи, по-скоро не би трябвало да има подобно очакване.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Да благодарим на вносителите, колеги, и да им пожелаем успех в изпълнението на тези мерки, с надеждата, че следващият доклад ще бъде вече категорично положителен, с отпаднали някои от показателите.

Продължаваме по дневния ред с втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-16/6.03.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на вътрешните работи
Калин Славов – заместник-министър
Росица Грудева – главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция”.
Имаме безспорно положително становище от нашите експерти. Целта на закона е да въведе законодателно един регламент и две директиви.
Затова ще ви помоля съвсем накратко да представите законопроекта, дотолкова, доколкото касае компетентността на нашата комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: В такъв случай ще ми позволите да се съсредоточа само върху промените, свързани с въвеждане на правото на Общността, ако няма допълнителни въпроси, разбира се.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние нищо друго не обсъждаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛИН СЛАВОВ: Законопроектът отразява изискването на регламент 10/30 от 2002 година на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни.
Мотивите за това:
Задължението за прилагане на регламента, който е част от Шенген AQUEI, произтича от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейската общност. Този единен образец на документа за пребиваване на гражданите на трети страни ще съдържа всички необходими данни, ще отговаря на много високите технически стандарти, особено по отношение на гаранциите срещу подправяне и фалшификация. Това е принос към превантивните мерки спрямо нелегалната миграция и пребиваването с нередовни документи и борбата срещу тях.
Въвеждат се основни принципи, залегнали в директива 20/08/115 на ЕО.
Мотиви:
Установяват се прозрачни правила за създаването и провеждане на миграционната политика на завръщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави;
Въвежда се институтът на доброволното завръщане, като му се отдава предпочитание спрямо принудителното завръщане и се определя срок за доброволно напускане на страната от 7 до 30 дни.
Предимството на доброволното завръщане се състои в привилегията на чужденеца, упражнил това право, да не търси последиците от забраната за влизане в срок от 5 години на територията на Общността.
В § 8 от законопроекта е предвидено редуциране на срока за налагане на забрана за влизане в Република България от 10 на 5 години.
Мотивите за това:
В съответствие с чл. 11, § 2 от директивата и § 14 от преамбюла й следва да се даде европейско измерение от последиците за забрана на влизане на територията на Общността, като нейната продължителност не трябва да надвишава 5 години.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, това е един безспорен законопроект. Има ли становища? – Няма.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 902-01-15/5.03.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Патентното ведомство
Костадин Манев – председател
Маргарита Недялкова – Мечева – заместник-председател
Мариана Рашева – директор на Дирекция „Международно правоприлагане и спорове”.
Това също е един безспорен законопроект.
Запознати сте с нашето становище. То изцяло е положително. Моля, господин Манев да представи накратко законопроекта.
КОСТАДИН МАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително действащият закон за марките и географските означения от 1999 година вече има една 10-годишна история, с някои изменения и допълнения, които текущо бяха свързани с хармонизация на материалното право в областта на регистрацията на марки в България.
Това, което предлагаме днес, е в две направления.
В частта „Общи условия” или „Общи разпоредби” имаме текстове, които усъвършенстват дейността по регистрация на марките и географските означения. И най-важното, което днес се поставя пред вас като законопроект, е промяна на материалната експертиза в областта на регистрацията на марки и географски означения, предопределено от развитието на обществените отношения в областта на закрилата на индустриалната собственост, по-специално към този обект. Така че повече от 10 години действащият закон създаде една правна практика, създаде една практика на материална експертиза, респективно производство във ведомството, при което потребителите на нашите български правни субекти усвоиха много институти – съвременни, модерни, както в европейското право, така и в международно-правните системи.
Днес ние предлагаме да бъде променена материалната експертиза от извършваната такава служебна от Патентното ведомство към опозиционна система, една система, която действа в някои от страните – членки на Европейския съюз, и основните й принципи са залегнали също от действащия регламент 40/94 на марките на общността.
Тези промени отговарят на потребностите на обществото и на изискването да се премахнат пречките пред свободното движение на стоки и пред свободното предоставяне на услуги, способстват българските предприятия да приспособят дейностите си по производството и разпространението на стоки и услуги не само на територията страната ни, но и на цялата Общност. Промените се налагат и с цел създаване на идентичен режим с този, въведен с Регламент № 40/94 за марката на Общността.
Считаме, че при така създадената материална позитивна уредба на регистрацията на марки в България ние ще уеднаквим и ще създадем една правна система, национална и европейска, по един и същи начин, който ще облекчи заявителите в България и ще даде определени пазарни и конкурентоспособни предимства. Тоест имаме един ефект, който очакваме да се отрази в икономическото съществуване на българските субекти и конкуренция на европейския пазар.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, има ли съображения, въпроси? – Няма.
Имаме безспорно положително становище от нашите експерти.
Който е съгласен да подкрепим становището на комисията, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 954-01-45/26.02.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ВНЕСЕН ОТ ГЕОРГИ ЮРУКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъства:
От Министерството на земеделието и храните
Емилия Вълчева – експерт в Дирекция „Координация по въпросите на ЕС”.
Имаме изрично становище, подписано от министър Валери Цветанов, с което Министерството на земеделието и храните подкрепя представения законопроект. Имаме и становище на нашите експерти, които казват, че предлагания законопроект не противоречи на европейските правни норми и на задълженията на страната ни, свързани с членството ни в Европейския съюз. Два регламента са транспонирани чрез него.
Ще помоля господин Атанасов, който е един от вносителите, да ни представи накратко законопроекта.
ПЕНКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Мотивите за закона са, че е нужно опростяване на прилагането и изискването на регламенти, избягване на ненужни административни и финансови разходи чрез замяна на термина „регистри” с „база данни”. С това ще се премахне нуждата от създаване на сложна и скъпа система по регистрацията.
Второ, практиката по отношение на контролиращите лица показа, че това трябва да се осъществява след одобрение на досието, с което географското означение кандидатства. Това налага изменение на процедурата за одобряване на контролиращите лица.
3. Данните за контролиращите лица се публикуват в Официалния вестник на Европейската Общност и са достъпни директно чрез базата данни за произход и регистрация /DOOR/ на Европейската комисия. Това прави обнародването на тези данни в Държавен вестник излишно.
4. С измененията в закона се разширява обхвата на контрола върху използването на означенията, упражняван от органите по Закона за храните. Регламент 510/2006 г. предвижда такова задължение за страните членки, чрез прилагане на разпоредбите на Регламент 882/2004 г.
5. Прецизират се текстовете, които въвеждат санкции при неспазване на разпоредбите на регламентите и закона, с което се постига защита на интелектуалната собственост на територията на Република България.
Приемането на законопроекта ще изиграе съществена роля за успешното прилагане на политиката на Европейския съюз в земеделието, той ще бъде нормативна основа за постигане на следните цели:
• Бързо адаптиране на българското земеделие към изискванията на Единния европейски пазар чрез повишаване на неговата конкурентоспособност.
• Създаване на законови условия за участие на земеделските стопани и на другите бенефициенти във всичките схеми и мерки на Общите организации на пазара на ЕС.
• Създаване на прозрачност и намаляване на разходите при прилагане на схемите и мерките на Общите организации на пазара на ЕС.
• Повишаване качеството на произвежданите земеделски продукти.
• По-добра защита на интелектуалната собственост на територията на Република България.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли становища по този законопроект? – Няма.
Имаме положително становище от нашите експерти.
Който е съгласен да подкрепим това становище, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.

Преминаваме към допълнителната шеста точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА § 22 ОТ ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВНЕСЕН ОТ МАЯ МАНОЛОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Аз ще представя законопроекта. Той е разпределен на нашата комисия главно поради § 22. Знаете, че по Договора от Ница 17 народни представители се избират в предстоящите избори от нашата страна. Въпросът е, ако влезе Договорът от Лисабон, по какъв начин да се разпредели последният, осемнадесети мандат.
Предложението в законопроекта е той да бъде получен от партията или коалицията, която има най-голям остатък от гласове, а при равен остатък от гласове да се получи чрез жребий.
Някакви съображения.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Безспорно това е най- логичното решение и като логика трудно може да се спори срещу него. Но аз поставям така въпроса: какво пречи и защо се налага това да го вкараме в закон? Какво пречи при тази ситуация да се проведат конкретни избори за осемнадесетия мандат?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: В цялата страна се провеждат избори. Разбира се, това, което предлагате, също е решение.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Ние правим два избора през един месец и не се притесняваме от това, а се притесняваме, че ще попълним осемнадесетото си място по възможно най-демократичния начин. И ще дойдат тези не заради единия човек, а ще дойдат тези, дето ги правим два пъти.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има логика и в това предложение.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Просто питам каква е логиката да не предприемем това. А това е класическа процедура. Защото примерно ние нямаме някаква реална представа кога ще бъде осъществена ратификацията. Ако тя бъде осъществена след две години и политическата обстановка в страната е съвсем различна, какво правим? Връщаме се с давност две години назад. Не знаем дали ще има ратификация и кога ще бъде приета ратификацията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Не знаем.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Но ако тя е след две години, се връщаме с давност две години. Политическата обстановка може да е друга през това време.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие знаете много добре какво предстои. Швеция и Чехия и референдум през октомври в Ирландия. Най-вероятно от 1 януари 2010 година ще влезе в сила.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Тази дата е най-вероятна. И тогава? Можем тогава да ги проведем. Не виждам логика да подменяме нормалната система. Защото с този законопроект ние подменяме практически нормалната система. Не знам юридически доколко не може да бъде оспорвано пред съответните компетентни органи на Европейския съюз. Не съм юрист, но за мене едно възражение срещу този тип принцип звучи логично, именно поради тези причини. Ние имаме 17, какво мечтаем за 18! Когато ни се даде право за 18, тогава трябва да решаваме този въпрос. И той се решава по един единствен начин – избори.
Ако примерно аз искам да възразя, бих възразил по този начин. Мисля си кое е най-логичното. Най-логичното за мене е да го оставим да се проведат избори.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да помислим малко върху този казус, който е много интересен. По принцип броят на депутатите в Европейския парламент в момента ще бъде толкова, колкото са определени по договора от Ница. Лисабонският договор не е влязъл в сила. Ако междувременно примерно една държава като Хърватия влезе в Европейския съюз, нейните няколко депутати ще бъдат добавени към този брой и това няма да доведе до намаляване броя на тези, които вече са избрани.
В нашия случай ние имаме добавяне на един депутат, но това е за сметка на някоя друга държава, на която пък ще бъде намален нейният брой. Това е един въпрос, който не е съвсем ясен – дали можем да процедираме по този начин.
Моето мнение е, че мандатите ще останат такива, каквито са до края на целия мандат. И няма да се променят. Защото това означава, че някоя държава ще загуби. Този мандат е взет от някъде, тоест някой има повече в момента.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По принцип се намалява броят на депутатите с договора от Лисабон. От 758 стават 736, ако не ме лъже паметта.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това значи, че има някоя държава, която има избран евродепутат, която обаче ще загуби място. Тогава тя ще бъде поставена пред заплахата кой точно от всичките избрани, защото те се избират горе-долу по един и същ начин, ще трябва да махне от своята квота. Това възможно ли е изобщо? Как става това.
Този въпрос според мене трябва да го проучим по-детайлно, преди да вземем решение. Иначе идеята е добра. Ако гледаме от нашата гледна точка, тя много ни улеснява живота. Ако имаме 18 евродепутати след това, както ще бъде по Договора от Лисабон, тогава ние ще вкараме следващия, който след да бъде, от най-големия остатък. Обаче може нещата да не стоят точно така.
Така че смятам, че трябва да проучим този въпрос. Нямам желание да се конфронтирам или нещо друго, а просто да го проучим точно как стои, за да видим как ще се излезе от тази ситуация, ако се случи така. Във всеки случай до изборите не се очаква Договорът от Лисабон да влезе в сила или да бъде окончателно подкрепен, нито от Ирландия, нито от Чехия и Швеция.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Помислете си, че през 2010 година влиза в Европейския парламент човек с мандат, на който най-големият остатък му е присъден през юни 2009 година. За мене това юридически не е чисто. Какво става? Аз съм депутат в резерва. Как ще се процедира. Как се процедира? Отказва се някой евродепутат – влиза ли следващият?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това неколкократно е играно в Европейския парламент. При отпадането поради някаква причина на някой депутат влиза следващият в листата. По принцип и в 27-те страни изборите за евродепутати се провеждат по пропорционалната система. В нито една страна те не се провеждат по мажоритарната система.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Ако са двама души, пак ще бъде по пропорционалната система изборът.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз мисля, че вариантът, който предлага господин Софиянски, е най-демократичен, но най-скъп.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Да не говорим, че този аргумент отпада. Ясно е, че ако трябва да се правят избори, парите нямат значение, ако е демократично. Вашата логика беше такава, че демократично ще дадем 25 млн. лв. спорим за логиката, не търсим парите. Какво значи скъп? Два избора в един месец не са скъпи, а за един депутат са скъпи!
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, чуха се съображенията.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Вашето мнение какво е?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Лично аз съм убеден, че това решение, което се предлага, е много прагматично. Възможно е, не противоречи.
Имате становище, то е написано от нашите експерти. Проучили са общо взето как стои въпросът. Това е въпрос, който е оставен на националните държави сами да го уредят. Няма някаква европейска практика по него, защото самият Европейски съюз за първи път е изправен пред такава ситуация. Дотолкова, доколкото не противоречи на нашето вътрешно законодателство, за мене това е едно практично решение. Оттук нататък всеки с гласуване ще изрази своя вот.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приемаме законопроекта.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ № 954-02-11/5.02.2009 Г. ОТНОСНО ВЪВЕЖДАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ РАЗПЛАЩАНИЯТА СЪС СРЕДСТВА ОТ РЕПУБЛИКАНСКИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ОБЕКТИ, ВКЛЮЧЕНИ В ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ И ФОНДОВЕ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ВНЕСЕН ОТ ИВАН КОСТОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Господин Димитров, имате думата да ни представите проекта за решение.
КОСТАДИН ДИМИТРОВ: Депутати за силна България предлагат този законопроект относно въвеждане на мораториум върху разплащанията със средства от републиканския бюджет на обекти, включени в оперативни програми и фондове.
Разбира се, веднага предугаждам една атака, която би могла да дойде. Никой не поставя под съмнение необходимостта да изпълняваме нашите задължения с авансовите плащания в оперативните програми. Преди всичко този мораториум се отнася върху действията на кабинета да се компенсира от републиканския бюджет онова, което е безвъзвратно загубено.
В това се състои нашето предложение, което предлагам на вниманието на уважаемата комисия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате становището на нашите експерти. В него изрично е посочено, че финансиране с национални средства е подход, прилаган от всички страни – членки на Европейския съюз, който дава възможност да се плаща по проекти, за които е установено съответствие с нормативните изисквания на националното и европейското законодателство. Мисля, че достатъчно ясно е казано.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз мисля, че мораториумът е крайна мярка и че трудно може да бъде реализиран практически.
От друга страна, дотолкова, доколкото ние трябва да защитим и позициите на нашата комисия, аз мисля, че можем да видоизменим решението в посока на това, че решения за плащане трябва да минават през актуализация на бюджета и през народното събрание. Тогава вече ние ще можем наистина като народни представители да преценим докъде е злоупотребено ида си дадем позицията. Защото в края на краищата бенефициентите, тези, които чакат и сутринта в 8 часа, като чух как говорят, направо ми стана мъчно за хората. Кравите им взели, всичко, вече банките са тръгнали директно на фронтална атака.
Така че ако минат през актуализация на бюджета конкретните суми, а за съжаление вече всички знаем, че те са от порядъка на 400 милиона, тогава мисля, че ще изиграем ролята си, такава, каквато трябва да бъде на парламент.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото такова предложение няма в закона, едва ли бихме могли да го обсъждаме. Ако се стигне до второ четене, такова предложение може да бъде направено.
Аз лично няма да подкрепя този законопроект и ще ви кажа защо. По редица от програмите, по които е спряно финансирането, главно по четирите мерки по САПАРД, има проекти, които са перфектни. Маса от получателите на тези проекти са ги реализирали, сключили са договори, заложили са лично имущество и преустановяването на финансирането по тях би означавало практически изключително несправедлива и крайно тежка санкция спрямо тези лица. Става въпрос не за единици, а за стотици случаи в страната. И ако не се търсят възможности за плащане в рамките на републиканския бюджет, може да се компрометира самото участие в усвояването на средствата за Европейския съюз. Да не говорим, че редица банки при тази ситуация вече започват да се ослушват при предоставянето на кредити. Тоест и оттук нататък реализацията на редица проекти по оперативните програми е поставена на изпитание.
Така че лично аз няма да подкрепя този законопроект.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, в тази формулировка има изключително много противоречия, алогизми. Първо, има европейски плащания, които са свързани директно с националното финансиране.
Второ, някои плащания национално се извършват от държавния бюджет, а не от републиканския.
Трето, тук става дума за проекти, а не за обекти от оперативни програми. Даже има плащания, които са директни, които не представляват нито обекти, нито проекти. Така че смятам, че тази формулировка въобще не трябва да бъде обсъждана.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други становища? – Няма.
Тогава да преминем към гласуване. Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува. Гласували: за 2, против 4, въздържал се 1. Законопроектът се отхвърля на първо четене.
Едно съобщение. На 2 и 3 април ОЛАФ организира двудневен международен семинар в Гранд хотел „София” на тема „Борба с измамите и нередностите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз – равносметка с поглед напред”. Поканени са всички членове на комисията.
С това нашата работа завърши. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на комисията.



Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Младен Червеняков)