Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
02/02/2006
П Р О Т О К О Л
№ 21
На 2 февруари 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-71/29.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-2/23.12.2005 г. за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-70/27.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-3/23.012006 г. за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища (CMN) – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, Мария Колева – експерт в Дирекция “Европейско законодателство;
От Министерството на икономиката и енергетиката:Милена Янузова – главен юрист в Дирекция “Правна” на Министерството на икономиката и енергетиката, Владимир Старирадев – директор на Дирекция “Енергийна
Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейска интеграция Мария Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми дами и господа! Налице са всички предпоставки да открием днешното заседание на Комисията по европейска интеграция.
В днешния дневен ред като точка 3 фигурира законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, който вчера беше разгледан на първо четене в пленарната зала.
В тази връзка предлагам днес да редуцираме дневния ред, като не ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-71/29.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-2/23.12.2005 г. за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-3/23.012006 г. за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища (CMN) – внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Защо е разглеждан този законопроект, без да е минал през нашата комисия?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Дневният ред на комисията е бил предложен в ден и час, който е предхождал разглеждането в пленарната зала.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Не може ли да се направи така, че да задължим съответния орган, на който, струва ми се, трябва да е председателят на Народното събрание, за известно уважение на тази комисия като орган и съобразяване с това дали те са си изпълнили или не своите задължения?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Напълно съм съгласна с Вас. Нееднократно между впрочем сме свидетели на подобно скоростно развитие на законодателния процес. И то при положение, че в предложени законопроекти се третират текстове, свързани с европейската интеграция, хармонизационни норми и т.н.
Поставила съм въпроса и пред председателя на комисията. Аз също смятам, че не е редно да се действа по този начин. Но нищо повече не бих можгла да направя по въпроса.
При появата на нашия председател господин Папаризов можем да обсъдим този въпрос, например в утрешния ден, когато, искам да напомня, в почивката на пленарното заседание ще гледаме Закона за концесиите. Тогава можем да обсъдим и този въпрос.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Този въпрос, който се повдигна от господин Филип Димитров, относно разглеждане на законопроекти, които вече са минали през пленарната зала, е много важен според мене. Според мене е абсолютно безсмислено, след като тези законопроекти вече са гласувани и са подкрепени или са отхвърлени от пленарната зала, ние да ги гледаме.
Така че аз не виждам някакъв смисъл тук в комисията отново да се връщаме към този законопроект и да го обсъждаме.
Аз също мисля да поставя на вниманието на нашия председател този въпрос, когото, за съжаление, много рядко го виждаме и не се случи да го поставим на неговото внимание. Това се случва вече на няколко поредни заседания.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз не знам дали бях разбрана правилно. Но ние днес няма да разглеждаме този законопроект точно поради причината, че той вчера беше разгледан и мина на първо четене в пленарната зала. Заради това аз предлагам той
Това, което е моята позиция, която може би не съм успяла да обясня правилно, е, че не е редно да се гледат в пленарната зала законопроекти, които не са минали през Комисията по европейска интеграция. Особено това се отнася за законопроекти, свързани с евроинтеграцията. Но сами разбирате, че това не зависи нито от мене, нито даже от господин Папаризов, защото си има съвсем други механизми, по силата на които се одобрява дневният ред за седмицата.
Друг е въпросът, че може би комисията като цяло може да вземе едно решение, едно становище, една позиция по въпроса и да го предложи на председателството.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: За това става въпрос.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз бих подкрепила подобно становище.
Предлагам да пристъпим към въпросите от днешния дневен ред.
Започваме с първа точка от нашата програма:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка на нашето заседание от Министерството на правосъдието са поканени:
Ана Караиванова – заместник-министър;
Мария Колева – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”.
Имате думата, госпожо Караиванова, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлаганият проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт съдържа нова регламентация, необходимостта от която произтича от препоръките в докладите на европейските експерти по партньорската проверка по Глава Двадесет и четвърта, проведени през последните две години, както и от цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за България от 25 октомври 2005 година.
В същото време предложените промени представляват по-нататъшно развитие на част от приоритетите в съдебната реформа, съдържащи се и в актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система.
Основните промени в законопроекта се отнасят до:
Първо, въвеждане на конкурсното начало при постъпване в органите на съдебната власт. То е разделено на два раздела, ако бих могла да се изразя.
На първо място, назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за които се провежда задължителен конкурс.
На второ място, при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт, извън младшите магистрати.
Член 127а предвижда провеждането на конкурс за назначаването на младши съдии младши прокурори и младши следователи. Издържалите този конкурс постъпват на задължително шестмесечно обучение в Националния институт на правосъдието. По този начин се избягват и скандалите, които станаха – на всички ви е известно, особено в Софийския градски съд. тоест, първо да се обучат и след това да постъпят.
Член 127б предвижда провеждането на конкурс при първоначално постъпване на длъжност в органите на съдебната власт, независимо на кое ниво в съдебната йерархия.
На законово ниво е предвидено планирането на назначенията на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, като планираните щатни бройки не могат да се променят след обявяването на конкурса. Защото имаше един анализ на НИПА как се трансформират бройки от младши съдии в магистрати, за да се ползва изключението.
Дава се широк достъп до информация за свободните длъжности в органите на съдебната власт - с чл. 127б, ал. 1, и се предвижда възможност за директно кандидатстване на магистратите за назначаване, повишаване и преместване на свободните места в органите на съдебната власт – чл. 125б, ал. 3.
На второ място, промените са в посока допълване и усъвършенстване на разпоредбите относно обучението в Националния институт на правосъдието. Ясно се очертават в законопроекта двете основни форми на обучение, които се провеждат в Националния институт на правосъдието - първоначално и текущо на вече миналите обучението магистрати.
След успешно издържан конкурс за младши магистрати следва задължително шестмесечно обучение което завършва отново с изпит и разпределение в органите на съдебната власт.
По време на обучението обучаваните получават месечна стипендия в размер на 80 на сто от основното месечно възнаграждение на най-ниската съдийска, прокурорска или следователска длъжност.
Завършилите курса на обучение поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на пет години.
Лице, което не завърши успешно обучението си или не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението.
На трето място, промените са в посока допълване функциите на съдебния инспекторат към министъра на правосъдието, като се предвижда, с цел повишаване ефективността на работата на съдебния инспекторат, при неправилна или противоречива съдебна практика същият да подготви проект на предложение до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти на становища по направени от другите оправомощени предложения за издаване на тълкувателни решения. Тази негова функция е пряко с досегашната му функция за извършване на анализ, обобщаване на свършените дела и на актовете на магистратите.
На съдебния инспекторат се възлага осъществяването на текущ контрол за правилното организиране и провеждане стажа за придобиване на юридическата правоспособност.
Предвижда се съдебният инспекторат в рамките на своята компетентност да може да изпълнява и други задачи, свързани с органите на съдебната власт, възложени от министъра на правосъдието или с решение на Висшия съдебен съвет, ако участват в изпитите за правоспособност на магистратите.
Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет, следва да издаде правилник за организацията и работата на съдебния инспекторат.
На четвърто място, предвижда се въвеждане на конкурсното начало във всички случаи на назначаване на държавни съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, като този конкурс вече ще бъде централизиран, провеждан от министъра на правосъдието, той като той назначава и освобождава държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписвания, а критериите, дори там, където се провеждат конкурси на местно ниво, са твърде различни. Затова ние предвиждаме този, който носи отговорността, да си подбира и кадрите.
Предвижда се увеличаване продължителността на стажа за придобиване на юридическа правоспособност с цел осигуряване на по-добра професионална подготовка на дипломираните юристи по отношение на практическото им запознаване с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт.
Предвиждаме стажът за придобиване на юридическа правоспособност да бъде удължен от три на шест месеца. Три месеца сами разбирате, че е твърде кратък срок.
Предвидена е и законова възможност магистратите ,на които е възложено практическо обучение на стажант-юристите, по предложение на председателстващия Висшия съдебен съвет да могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт.
Предлаганите промени имат за цел укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт, чието реформиране ще осигури пълна защита на принципите на правовата държава и ефективно прилагане на европейските стандарти в правораздаването.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз само бих добавила, че се надявам с предлаганите промени, които между впрочем смятам, че са крайно наложителни, особено тези които са свързани с първоначалното назначаване на длъжност в органите на съдебната власт, както и с кариерното развитие на младшите магистрати, че това ще насърчи най-младите хора в редиците на съдебната власт да бъдат мотивирани за тяхното по-нататъшно развитие и ще бъдат пресечени тези практики, които така дълбоко ни потресоха и като юристи, а и като граждани, свързани с някои решения от страна на Висшия съдебен съвет, особено в момент, когато България понасяше най-тежките критики във връзка с правосъдието и съдебната власт.
Това е съвсем накратко моето изказване по повод на предложения законопроект.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Струва ми се, че предлаганият законопроект спада към така обособените от нашата комисия в предишното Народно събрание безспорни законопроекти.
И петте групи промени, които се предлагат в този законопроект, са стъпка във вярна насока, която съвпада с предмета на дейност на нашата комисия.
Разбира се тук сме подложени на една по-специфична преценка на този законопроект. Както е добре известно, по бившия трети стълб “Правосъдие и вътрешни работи” или сегашния “Пространство на свобода, сигурност и правосъдие” няма общностно право. Следователно ние не можем от тази гледна точка да правим стриктна преценка доколко този законопроект съответства на съответните регламенти, директиви и други нормативни актове на Европейския съюз.
Струва ми се обаче, че тези предложения, които се правят, действително съвпадат и с препоръките в мониторинговите доклади, и с това, което е отразено в редовния доклад за 2005 година. И то следва да бъде подкрепено.
Разбира се, стои един голям въпрос – дали тези промени в Закона за съдебната власт са напълно достатъчни, дали не биха могли да бъдат повече, по-сериозни и по-дълбоки в някои насоки, така че по-цялостно да отговарят на онези критики, които са отправени към нашата страна.
Това, което е безспорно, е, че тези пет групи промени следва да бъдат подкрепени от нас поне на днешното заседание.
Само за прецизност бих предложил в нашето становище в абзац 3 на стр. 2 да бъде по-ясно обособено в кои случаи се прилага това конкурсно начало, като се посочи, че то се касае както за първоначалното постъпване на младши съдии, младши прокурори и следователи, така и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, а така също и за това конкурсно начало във всички случаи при назначаване на държавни съдебни изпълнители и на съдии по вписванията.
Струва ми се, че в становището също така трябва да бъде отбелязано и това ,че увеличаването на продължителността на стажа съответства на препоръките за една по-добра подготвеност на магистратите при постъпването им в органите на съдебната власт.
Мисля, че с това нашето становище повече би се доближило към изтъкването на предимствата на този законопроект, с оглед на задачите, които си поставя.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги! Безспорно не е необходимо да обясняваме и да доказваме необходимостта от предложените изменения. Те са наложителни. Но ми се струва, че тези изменения можем да ги обясняваме не само с необходимостта от изискванията и претенциите на Европейския съюз, а от една друга, много важна цел. Казвам това ,защото тук в мотивите се пише само за Европейския съюз. ние бихме могли поне едно изречение да напишем за това, че е необходимо укрепване на основния принцип за разделение на властите.
Ако ние имаме по-нататък политически назначения, а ние имаме драстично нарушаване на този кадрови подход – ние това нещо го знаем, - и ако състоянието на съдебната система е такова, то е затова, защото тази система е изключително силно политизирана. И това е факт.
Затова ние се нуждаем от тези промени главно поради едно по-радикално възприемане на този принцип за разделение на властите. Това – едно.
Второ, тук се споменава Националният институт по правосъдие. Аз не можах да се запозная по-отблизо какво ще представлява тази институция. Тя очевидно има своето място. Но даваме ли си ние обяснение за нивото въобще на юридическото образование в България? И на тези, които ще отидат в този институт, за да преподават? Защото извинете, но навремето имаше един-единствен Юридически факултет, почти всички колеги, които виждам тук, сме го завършили. Аз сега преподавам в друг Юридически факултет – на Югозападния университет. Сега има 11 университета, които готвят юристи. Има декани – философи, филолози, които са декани на юридически факултети. Това е, бих казал, просто едно безумие в областта на правото.
И когато приказваме за ниво, как да подготвим тези, които нямат необходимата подготовка от университетите?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Искам да изразя известно смущение в общо ведрия и оптимистичен тон на тази дискусия. Вероятно би могло да има коментари по конкретни текстове. Те така или иначе няма да бъдат работа на комисията, защото вероятно това ще мине през Правната комисия и там бихме могли да зачекнем някои детайли. Но въпросът според мене не е в това.
За мене има нещо притесняващо в обстоятелството, че говорейки, било от гледна точка на собствените ни дертове и всички принципи, които би трябвало да спазваме в нашата съдебна система, било от гледна точка на мониторинговия доклад, нещата горе-долу са едни и същи.
На нашето внимание се поставя едно предложение за изменение и допълнение на закон, който се нуждае от много здраво пипване, казано съвсем деликатно, ако позволите.
Аз се питам какво означава това – че след един месец ние ще седнем отново да гледаме закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт? Затова ли става дума?
Има предложение в момента за изменение на Конституцията, друг е въпросът дали ще мине или не, в което се третира въпросът за повишаването на квалификацията на съдебните кадри, което има пряко отношение към това, което пише в този закон. Не беше ли редно да го изчакаме и да видим дали ще мине в този вид или не?
Във всички коментари, които се правят, не само в доклада, но във всички коментари, които се правят от Брюксел по повод на ситуацията в България, се говори за сериозните проблеми, които ние срещаме в досъдебната фаза на наказателното производство.
Има една група депутати, които тълкуват по твърде интересен начин Конституцията, смятайки, че всичко, което засяга прокуратурата, е уредено в нея, което по мое дълбоко убеждение не е вярно. Но така или иначе уредбата на прокуратурата и нейното съотношение с останалите части на съдебната система – тя е там по силата на това, че не можем да прескочим решение № 3 така или иначе и в бъдеще – е нещо, което се урежда в Закона за съдебната власт. Нима ние трябва да пренебрегнем това?
Разбирате ли, много важен е въпросът за квалификацията, много важен е въпросът за конкурсното начало. Но започва да изглежда като нещо, което не знам дали е абсурд или просто хумореска – в общия контекст на нещата ние да се спрем само върху това и да се държим така, като че ли това решава въпроса. А ако не го решава, тогава що за законодателна техника имаме – да внасяме всеки месец предложения за изменение в основни закони? Това е, което ме смущава, а не съдържанието на законопроекта.
Така че може би ако чуем нещо за плановете на Министерството на правосъдието в тази насока или съответно на Министерския съвет, защото той е вносителят, би било интересно.
И второ, да си помислим по какъв начин можем да покажем, че дори Министерският съвет не е схванал тази драматичност на ситуацията, то поне народните представители трябва да си дават сметка за нея.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще се присъединя към изказаното мнение, че предлаганият законопроект за изменение на Закона за съдебната власт е необходимо. Заедно с това още по-категорично ще кажа, че то не е достатъчно.
Разбирам обаче вносителите ,които в значителна степен са били ограничени от сегашната уредба, така че те са внесли промените ,които се отнасят до разширяване на конкурсното начало, до повишаване на правомощията и подобряване на организацията на дейността на инспектората, съобразени със сегашната конституционна уредба.
Мисля, че на нас сега ни предстои този въпрос, който засегна господин Димитров – да обсъждаме промените в Конституцията. Това не е пречка Комисията по европейска интеграция да изрази своето становище към предлаганите промени. А вече наша преценка като народни представители е как по-нататък да продължим дискусията по Закона за съдебната власт.
Аз самият смятам, че в комисията по правни въпроси ние трябва да разгледаме този проект, когато стартира процедурата за промени в Конституцията.
Също така ще може да се прецени дали да се упражни допълнителна законодателна инициатива, така че да можем в пакет да разглеждаме тези въпроси. А те като амбиция за решение могат далеч да надхвърлят предлагания сега вариант от Министерския съвет.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това трябва да го направи Министерският съвет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тази законодателна инициатива можем да я проявим и ние. Така че въпросът според мене в еднаква степен е относим и към Министерския съвет, и към народните представители, стига да има воля за такива промени. Тогава ще има възможност да обсъждаме въпроса в една по-голяма широта и дълбочина.
Заедно с това обаче аз апелирам, когато даваме нашето становище за съответствието с европейските очаквания и изисквания, да бъдем по-сдържани. Защото обикновено в тези становища ние казваме, че поредните изменения напълно покриват тези изисквания и очаквания, а няколко месеца след това се появяват нови, които отново в същата степен се покриват.
Тук мога да посоча един пример, който е още по-категоричен - с промените в Търговския закон и предстоящия законопроект за Търговския регистър, в който отново има промени в частта на Търговския закон. и ако в случая ние можем да разберем вносителите ,че те са били обективно ограничени в този обхват на промените, то в други случаи смятам, че сме изправени пред много по-трудни задачи вече като парламент – да можем да направим и промените, и те да не бъдат правени на две стъпки, когато става дума за промени в една исъща област.
Така че, както казах, вече по-тежките задачи остават на специализираните комисии.
От гледна точка на европейските изисквания сега може да се даде положителна оценка на това, което е представено.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз само искам да допълня, че предполагам, че действително Министерският съвет би могъл да си постави много по-амбициозни задачи при разрешаването на тази проблематика. Но никой от нас в момента не може да отрече, че предложеният законопроект отразява препоръки, които са направени в мониторинговия доклад, а освен това допълва едни сериозни законодателни празноти.
Освен това той се опитва поне – ще видим доколко успешно – да се справи с някои много порочни практики, които са се утвърдили в България.
Така че аз самата разбирам вашите препоръки и вашите амбиции за нещо много по-сериозно като реформа. Но нека да се съсредоточим конкретно върху предложеното.
Госпожо Караиванова, ще Ви помоля за Вашата позиция по така изразените мнения на колегите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Аз съм съгласна изцяло с позицията на колегите.
Понеже в изказването на господин Димитров бяха зададени въпроси, аз ще кажа следното.
Съзнаваме, че тези промени не са достатъчни. Освен това съзнаваме, че законът, макар и приет през 1994 година, е многократно изменян и просто е много трудно да се намери доброто систематично място на текстовете. Защото различни идеи са се блъскали в него.
Този законопроект беше направен с оглед на най-необходимите изменения, отразяващи препоръките на мониторинговите доклади, съобразявайки се и с натовареността на народните представители към настоящия момент и до месец април.
Затова в този законопроект са направени само най-неотложните промени.
А когато се изготвяше проектът, още не беше ясно дали ще се внесе законопроект за изменение на Конституцията. Затова, имайки предвид и този факт, ние заложихме само най-неотложните промени.
Не е тайна обаче, министърът на правосъдието няколко пъти го спомена, че в програмата е заложено да се изготви изцяло нов закон за съдебната власт, именно вече съобразявайки се и с Конституцията, с мястото на разследващите органи, с функциите на прокуратурата и на министъра на правосъдието което може би ще бъде ново. И да се надяваме, че за този вече изцяло нов Закон за съдебната власт ще има достатъчно време. Той е предвиден в програмата на Министерския съвет за късната есен на тази година да се приеме. Надяваме се, че той ще бъде много по-прецизно изработен, съобразявайки се с всички настъпили до този момент изменения, направени в нашето законодателство.
Затова още веднъж казвам, макар да съзнавам, че това не е най-добрият начин на законодателстване, ние се спряхме на най-неотложните промени в момента, с оглед отразяване на критиките в мониторинговия доклад и с оглед очакваната проверка, която ще бъде през месец април.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: С интерес слушахме становищата на различните колеги. Повечето от тях са юристи и имат опит в съдебната система.
Очевидно е, че този законопроект е направен с оглед ад изпълним ангажиментите, поети по време на преговорния процес и най-вече, за да отговорим на критиките в последния мониторингов доклад. Очевидно е, че тези промени са от така наречените “бързи” промени
В същото време аз подкрепям забележките на някои колеги, най-вече на господин Червеняков, относно конкурсното начало и това да има конкурс не само при назначаването на младшите съдии, съдебни следователи и изпълнители, но и по-нататък, за да има един постоянен мониторинг или, така да се каже, едно утвърждаване на професионализма в съдебната система.
Очевидно е, че няма и време за повече промени по този законопроект. В момента текат дискусиите относно промяната на Конституцията. И ние като народни представители в момента не сме наясно точно кои промени на Конституцията ще бъдат приети и утвърдени. Доколкото знам утре ще се гласува на първо четене.
С оглед на това мисля, че вече след това трябва да се направят съответните промени и в Закона за съдебната власт, и в други закони в тази област.
Това, което аз искам да кажа също по отношение на законопроекта, е следното. Виждам, че тук вече се регламентират отношенията относно назначаването на съдебни изпълнители в съдебната система.
За разлика от съдиите и прокурорите,за които конкурсът се провежда от Висшия съдебен съвет, тук виждам една промяна на това положение. Тоест министърът на правосъдието назначава комисията и конкурсът се провежда от окръжните съдилища, ако не се лъжа, доколкото си спомням законопроекта.
Въпросът ми към заместник-министъра на правосъдието е: това не подронва ли независимостта на съдебната власт, с оглед на това, че централно се утвърждава от министъра на правосъдието съставът на конкурса, той утвърждава правилата за провеждане на конкурса. Как ще коментирате този факт, госпожо Караиванова?
В заключение аз предлагам да подкрепим законопроекта. Очевидно е, че други промени са належащи, но може би не на този етап. Радвам се, че това е заложено в програмата на Министерския съвет, както споменахте – към края на тази година да има нов Закон за съдебната власт, който закон ще бъде съобразен и с промените в Конституцията.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Държавните съдебни изпълнители, защото вече има и частни, и съдиите по вписванията не са част от съдебната власт. Те и досега се назначаваха от министъра на правосъдието, само че конкурсите се провеждаха от председателите на районните съдилища, защото и двата вида съдии се намират към тях. Казах ви, че и там имаше сигнали за злоупотреби по начина на организиране на конкурсите, а и критериите бяха различни: в един районен съд са решили по един начин, в друг районен съд – по друг начин, а в крайна сметка отговорността е на министъра. Който му предложат, че е спечелил конкурса, той се назначава.
Затова се реши, с оглед на уеднаквяване на критериите в цяла България, и съдиите-изпълнители, и за съдиите по вписванията конкурсът да се провежда от министъра на правосъдието по единни критерии. иначе те и досега се назначаваха от него.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, ако няма някакви други мнения и становища, да преминем към гласуване.
Аз персонално подкрепям предложенията за някои леки промени в нашето становище, изразени от колегата господин Младен Червеняков. Ако сте склонни да подкрепим предложените корекции, нека да приемем становището.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Може би ако наистина намалим малко градуса на ентусиазма и направим ясно това, че Комисията по европейска интеграция все пак се произнася по съответствието, а не по необходимостта, неотложността и обхватността на проекта, това би направило по-леко за нас да гласуваме.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Какво точно предлагате господин Димитров, в смисъл малко смекчаване на тона в становището ли или конкретен текст?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Мисля, че е необходима малко повече резервираност. Ако трябва да напиша ново становище, аз съм готов да го направя, но мисля, че не е редно. Но е необходима една по-резервирана оценка.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз подкрепям това.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз подкрепям позицията Ви и ще помогна на нашите сътрудници да оформим съобразно вашите очаквания.
Който е съгласен да приемем този законопроект на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНА ОБЩНОСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
За участие в днешното заседание от страна на Министерството на икономиката и енергетиката са поканени да присъстват:
Иванка Диловска – заместник-министър на икономиката и енергетиката;
Владимир Старирадев – директор на Дирекция “Енергийна стратегия”;
Милена Янузова – главен юрист в Дирекция “Правна”.
Има думата госпожа Мария Янузова да представи законопроекта.
МАРИЯ ЯНУЗОВА: Уважаемо госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Представяме на вашето внимание проект на закон за ратифициране на Договора за създаване на енергийна общност, подписан на 25 октомври 2005 година в Атина.
Целта на договора е създаването на регионален пазар на електроенергия и природен газ в рамките на Югоизточна Европа, работещ по правилата на общия енергиен пазар на Европейската общност.
Страни по договора са Европейската общност и договарящите страни.
Със статут на договарящи страни са Република Албания, Република България, Босна и Херцеговина, Бивша Югославска Република Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора и Временната административна мисия на Обединените нации в Косово.
Със статут на участници в договора са Република Австрия, Република Гърция, Република Унгария, Италианската република и Република Словения.
По искане на всяка друга страна – членка на Европейската общност, тя може да бъде представена като участник и да получи право да участва без право на глас в дискусиите на институциите, които се създават по договора, а именно: Съветът на министрите, постоянната група на високо равнище и Регулаторният съвет.
След присъединяването си към Европейската общност, всяка договаряща страна, сред които попада и Република България, става автоматично участник.
Наблюдател по договора е Молдова.
Предвидено е, след като влезе в сила, договорът да има директна приложимост и непосредствен ефект. Това означава директно позоваване на разпоредбите на договора, без да са необходими допълнителни опосредстващи процедури на националните власти за привеждането им в действие.
В договора за създаване на енергийна общност са инкорпорирани следните основни правнообвързващи разпоредби и области от Договора за създаване на Европейската общност:
Първо, разпоредбите в областта на Митническия съюз, сред които попадат:
- забраната за налагане на мита;
- количествени ограничения и
- мерки с еквивалентен ефект.
Това е разпоредба, която е особено съществена за осигуряването на равни условия за всички пазарни участници.
На второ място, сред тези правнообвързващи норми попадат и правилата относно конкуренцията. Сред тях са:
- антитръстовите правила;
- забранени са споразумения и са гласувани практики относно цени и предлагане;
- забранена е злоупотребата с монополно и господстващо положение.
По отношение на предприятията, които оказват услуги от общ икономически интерес, е предвидено задължение да се подчиняват на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени.
На следващо място, в Договора за създаване на енергийна общност се съдържащ и други основни правнообвързващи задължения за договарящите страни.
Страните се задължават да въведат в действие и да прилагат законодателството на Европейските общности в областта на енергетиката. Това са:
- Газовата директива;
- Електрическата директива;
- Регламентът за трансграничен обмен на електроенергия.
Графикът за отваряне на пазарите на електроенергия и природен газ в Договора за създаване на енергийна общност е по-разсрочен в сравнение с този по директивите.
Привилегировани потребители, съгласно него са:
От 1 януари 2008 година – всички небитови потребители;
От 1 януари 2015 година – всички потребители, включително битови.
Отварянето на пазарите ще бъде осъществявано при условията на взаимност.
В отношенията с пазарни участници от страни – членки на Европейския съюз обаче българската страна следва да прилага не сроковете, предвидени в Договора за енергийна общност, а сроковете, договорени в преговорите за членство в Европейския съюз. това е предвидено в чл. 103 от Договора за създаване на енергийна общност.
Договорът за създаване на енергийна общност предвижда и прилагане на законодателството на Европейската общност относно околната среда.
Съгласно чл. 15 от договора, строителството и експлоатацията на нови производствени централи ще се осъществява при пълно съобразяване със законодателството на европейската общност в областта на околната среда. Тази разпоредба е особено съществена за осигуряването на равни условия за всички пазарни участници.
И на последно място, изпълнението на дейностите, произтичащи от договора, ще изисква допълнителни разходи за сметка на държавния бюджет за 2006 година, които следва да бъдат заложени в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката.
Годишната вноска към бюджета на Енергийната общност за Република България е в размер на 1 процент от общата сума на бюджета, който възлиза приблизително на 6 млн. евро – става въпрос за бюджета на Енергийната общност. При такава обща сума на бюджета годишната вноска на българската страна към бюджета на Енергийната общност в размер на 1 процент ще възлиза на 60 хил. евро.
До влизането в сила на Договора Европейската общност ще финансира дейностите в рамките на бъдещата енергийна общност в общ размер на 3,3 млн. евро.
Изпълнението на дейностите, произтичащи от Договора ще изисква допълнителни средства за 2006 година в бюджетите на Министерството на икономиката и енергетиката и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за поемане разходите по участието на техни представители в заседанията на институциите и работните форуми по Договора.
Във връзка с гореизложеното и като се има предвид, от една страна, че Договорът за създаване на Енергийна общност се отнася до участието на Република България в международна организация, от друга страна, че за изпълнението му се изискват мерки от законодателен характер, а също и това, че е предвидена годишна вноска за Република България към бюджета на Енергийната общност, същият следва да бъде ратифициран със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Ние благодарим за представения законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Енергийната общност.
Колеги, имате ли въпроси?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Моят въпрос е следният: трябва ли да се направят законодателни промени след ратифицирането на този Договор за Енергийна общност от страна на Народното събрание или с някакви наредби от страна на Министерския съвет? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с ползите за екологията – какво точно имате предвид за спазване на ангажиментите на България относно Протокола от Киото и по Конвенцията за изменение на климата? Как този договор ще се отрази върху това България са спазва ангажиментите си по Протокола от Киото?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Госпожо Янъзова, моля Ви да вземете отношение по тези въпроси.
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: По първия въпрос - по отношение на привеждането в действие на електрическата и газовата директиви.
Към настоящия момент Министерството на икономиката и енергетиката е подготвило проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в който са транспонирани изискванията на електрическата и газовата директива. Тече съгласувателна процедура. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката предстои да бъде внесен в министерския съвет и след като бъде одобрен от Министерския съвет, ще бъде представен на вниманието на Народното събрание за разглеждане и съответно за приемане.
ВЛАДИМИР СТАРИРАДЕВ: В допълнение към това ще кажа следното.
Разпоредбите на договора имат пряко действие и не е необходимо тези разпоредби да бъдат потвърдени с някакво транспониращо го вътрешно законодателство. Но при приемане на нови разпоредби на законодателството на Европейския съюз Договорът постановява общо задължение на страните по него да го въведат в своето законодателство.
Това е едното.
Второто, което бих искал да кажа във връзка със законодателството, е това, че на практика този договор задължава страните по него да прилагат правото на Европейския съюз. ние така или иначе, надяваме се, ставаме страна – членка на Европейския съюз в най-скоро време. И понеже Европейската общност е страна по този договор, то очевидно, че всичко, което е задължение на страните – членки на Европейския съюз, ще бъде задължение на страните по този договор, а за нас и по друга линия - като страна – членка на Европейския съюз.
Това е по първия въпрос.
По втория въпрос – относно ползите за екологията. Договорът задължава страните – членки да се съобразяват отново със всички разпоредби на законодателството на Европейския съюз, свързани с екологията, в частност по отношение на енергийния сектор - големите горивни уредби, влажните територии.
Има задължение на страните, които не са се присъединили към Протокола от Киото, Конвенцията за изменение на климата, да го направят, а също така за тези, които не са се присъединили към Договора за Европейската енергийна харта, където също се говори за екологични аспекти на използването на енергията.
Говори се и за задължение на страните да полагат усилия да насърчават повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници за гарантиране сигурността на енергоснабдяването на собствената си страна и на страните от региона. Както добре знаете, енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници е един от най-добрите начини за превенция на замърсяване на околната среда. Това са мерки, които се самоизплащат от самосебе си.
Това е, което мога да кажа по отношение на въпросите.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз бих искал да поставя един съвсем ясен и конкретен въпрос, свързан с екологията.
Известно е, че едни от най-големите замърсители са енергийни предприятия. Някои от тях, както е добре известно, замърсяват цели региони, както например Старозагорския регион, където постоянно, като депутат от този регион, заседаваме, вземаме отношение, постоянно има оплаквания и т.н.
Съгласно подписаните договорености от тези субекти, които са купили обектите, замърсителите трябва да бъдат ограничени до минимум в близките две-три-четири години.
Аз бих искал да зная подписването на този договор няма ли да влезе в колизия с интересите на тези хора и няма ли да доведе до преждевременно евентуално затваряне на твърде важни енергийни обекти,, които, наред с другото, имат голямо социално значение, защото дават хляб на хиляди хора.
Дали това се отчита от министерството при подписването на този документ?
ВЛАДИМИР СТАРИРАДЕВ: Да, господин Величков, наистина са отчетени и интересите на производителите, както и интересите на потребителите. Мога да Ви уверя, че в този договор е направен много внимателен анализ на задълженията и правата, които получават и потребителите, и производителите на енергия в България. И той е в техен интерес.
По отношение на задълженията, свързани с опазване на околната среда, както и изобщо по отношение на задълженията, свързани с либерализацията на енергийния пазар и инвестициите в енергийния сектор, този договор задължава страните в определени срокове да изпълнят определени разпоредби на законодателството на Европейския съюз и в повечето от случаите тези срокове са не по-кратки, а дори и по-дълги от тези, по които България е задължена като страна по Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Освен това в чл. 103 на договора се казва ,че при наличие на различия между задълженията по този договор, от една страна, и задълженията по Договора за присъединяване към Европейския съюз, от друга страна, изобщо задължения, поети в рамките на преговорния процес за присъединяване, преобладаваща тежест имат задълженията, свързани с присъединяването към Европейския съюз и с Договора за присъединяване към Европейския съюз.
В този смисъл този договор не ни възлага никакви по-големи задължения, отколкото тези, които имаме като страна, присъединяваща се към Европейския съюз.
От друга страна, този договор възлага задължения на страните от Югоизточна Европа, които не са присъединяващи се към Европейския съюз, да се съобразяват със законодателството към Европейския съюз, поради което се създава условие за равнопоставеност на конкуриращите се субекти в рамките на региона.
От такава гледна точка това е добре за нашите производители, тъй като те могат да разчитат на лоялна конкуренция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, има ли някой друг въпрос към участниците в дискусията? – Няма.
Предлагам да преминем към гласуване и да подкрепим проекта на Закон за ратифициране на Договора за създаване на Енергийната общност.
Който подкрепя предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА БУДАПЕЩЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА (CMN) – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, първо четене.
По тази точка от Министерството на транспорта са поканени да присъстват:
Даниела Никифорова – заместник-министър;
Красимира Стоянова – директтор на Дирекция “Правна”;
Мария Съботинова – експерт в Изпълнителната агенция “Морска администрация”;
Иван Игнатов – експерт в Изпълнителната агенция “Морска администрация”.
Представям да изслушаме съвсем накратко представянето на законопроекта за ратифициране на Будапещенската конвенция.
Давам думата на господин Игнатов.
ИВАН ИГНАТОВ: Госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа! На вашето внимание е представен законопроектът за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища.
Конвенцията е наречена така, защото е подписана в Будапеща през месец юни 2001 година. Тя е в сила от месец април 2004 година.
По условията на тази конвенция най-малко пет държави трябва да я ратифицират. Тя е ратифицирана към момента от шест държави, България е седмата.
Като допълнение ще кажа, че България, заедно с Унгария, Румъния и Хърватия, е четвъртата Дунавска държава, която би ратифицирала конвенцията.
Будапещенската конвенция разглежда Договора за превоз на товари по вътрешни водни пътища. Най-важните неща, които са свързани с този процес, това е, че в по-широк европейски мащаб се определят понятия, свързани с този Договор за превоз на товари и определяне отговорностите на превозвачите, по-конкретно ограничаване отговорността на превозвача.
В договора е конкретизирана максималната отговорност. Максималната отговорност е определена в разчетни единици, специални права на тираж на Международния валутен фонд. България е страна по – членка на Международния валутен фонд, така че от тази страна не би трябвало да има проблеми. Нивата на тези отговорности също са съвсем приемливи.
Конвенцията и Договорът за превоз на товари по вътрешните водни пътища има отношение най-много към превозвачите, донякъде и към товародателите.
Досега договорите за превоз на товари по вътрешните водни пътища и регламентацията по тези договори са се извършвали по едно от Братиславските съглашения, които са съглашения между параходства, а не между държави.
Обхватът на този договор е, че се касае само за превози, които не са каботажни, тоест, пристанищата на товарене и разтоварване са в две различни държави.
Това е, което мога да кажа в тази връзка.
Ако вие имате някакви въпроси по отношение на този договор, аз съм готов да отговоря.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, има ли някакви въпроси?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Мисля, че можем да приемем законопроекта. Аз нямам забележки.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: В такъв случай предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за ратифициране на Будапещенската конвенция за превоз на товари по вътрешните водни пътища, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
(Мария Ангелиева)
№ 21
На 2 февруари 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-71/29.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-2/23.12.2005 г. за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-70/27.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-3/23.012006 г. за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища (CMN) – внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, Мария Колева – експерт в Дирекция “Европейско законодателство;
От Министерството на икономиката и енергетиката:Милена Янузова – главен юрист в Дирекция “Правна” на Министерството на икономиката и енергетиката, Владимир Старирадев – директор на Дирекция “Енергийна
Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейска интеграция Мария Ангелиева.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми дами и господа! Налице са всички предпоставки да открием днешното заседание на Комисията по европейска интеграция.
В днешния дневен ред като точка 3 фигурира законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, който вчера беше разгледан на първо четене в пленарната зала.
В тази връзка предлагам днес да редуцираме дневния ред, като не ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-71/29.12.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-2/23.12.2005 г. за ратифициране на Договора за създаване на Енергийна общност – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-02-3/23.012006 г. за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища (CMN) – внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Защо е разглеждан този законопроект, без да е минал през нашата комисия?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Дневният ред на комисията е бил предложен в ден и час, който е предхождал разглеждането в пленарната зала.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Не може ли да се направи така, че да задължим съответния орган, на който, струва ми се, трябва да е председателят на Народното събрание, за известно уважение на тази комисия като орган и съобразяване с това дали те са си изпълнили или не своите задължения?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Напълно съм съгласна с Вас. Нееднократно между впрочем сме свидетели на подобно скоростно развитие на законодателния процес. И то при положение, че в предложени законопроекти се третират текстове, свързани с европейската интеграция, хармонизационни норми и т.н.
Поставила съм въпроса и пред председателя на комисията. Аз също смятам, че не е редно да се действа по този начин. Но нищо повече не бих можгла да направя по въпроса.
При появата на нашия председател господин Папаризов можем да обсъдим този въпрос, например в утрешния ден, когато, искам да напомня, в почивката на пленарното заседание ще гледаме Закона за концесиите. Тогава можем да обсъдим и този въпрос.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Този въпрос, който се повдигна от господин Филип Димитров, относно разглеждане на законопроекти, които вече са минали през пленарната зала, е много важен според мене. Според мене е абсолютно безсмислено, след като тези законопроекти вече са гласувани и са подкрепени или са отхвърлени от пленарната зала, ние да ги гледаме.
Така че аз не виждам някакъв смисъл тук в комисията отново да се връщаме към този законопроект и да го обсъждаме.
Аз също мисля да поставя на вниманието на нашия председател този въпрос, когото, за съжаление, много рядко го виждаме и не се случи да го поставим на неговото внимание. Това се случва вече на няколко поредни заседания.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз не знам дали бях разбрана правилно. Но ние днес няма да разглеждаме този законопроект точно поради причината, че той вчера беше разгледан и мина на първо четене в пленарната зала. Заради това аз предлагам той
Това, което е моята позиция, която може би не съм успяла да обясня правилно, е, че не е редно да се гледат в пленарната зала законопроекти, които не са минали през Комисията по европейска интеграция. Особено това се отнася за законопроекти, свързани с евроинтеграцията. Но сами разбирате, че това не зависи нито от мене, нито даже от господин Папаризов, защото си има съвсем други механизми, по силата на които се одобрява дневният ред за седмицата.
Друг е въпросът, че може би комисията като цяло може да вземе едно решение, едно становище, една позиция по въпроса и да го предложи на председателството.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: За това става въпрос.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз бих подкрепила подобно становище.
Предлагам да пристъпим към въпросите от днешния дневен ред.
Започваме с първа точка от нашата програма:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка на нашето заседание от Министерството на правосъдието са поканени:
Ана Караиванова – заместник-министър;
Мария Колева – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”.
Имате думата, госпожо Караиванова, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлаганият проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт съдържа нова регламентация, необходимостта от която произтича от препоръките в докладите на европейските експерти по партньорската проверка по Глава Двадесет и четвърта, проведени през последните две години, както и от цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия за България от 25 октомври 2005 година.
В същото време предложените промени представляват по-нататъшно развитие на част от приоритетите в съдебната реформа, съдържащи се и в актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система.
Основните промени в законопроекта се отнасят до:
Първо, въвеждане на конкурсното начало при постъпване в органите на съдебната власт. То е разделено на два раздела, ако бих могла да се изразя.
На първо място, назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за които се провежда задължителен конкурс.
На второ място, при първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт, извън младшите магистрати.
Член 127а предвижда провеждането на конкурс за назначаването на младши съдии младши прокурори и младши следователи. Издържалите този конкурс постъпват на задължително шестмесечно обучение в Националния институт на правосъдието. По този начин се избягват и скандалите, които станаха – на всички ви е известно, особено в Софийския градски съд. тоест, първо да се обучат и след това да постъпят.
Член 127б предвижда провеждането на конкурс при първоначално постъпване на длъжност в органите на съдебната власт, независимо на кое ниво в съдебната йерархия.
На законово ниво е предвидено планирането на назначенията на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, като планираните щатни бройки не могат да се променят след обявяването на конкурса. Защото имаше един анализ на НИПА как се трансформират бройки от младши съдии в магистрати, за да се ползва изключението.
Дава се широк достъп до информация за свободните длъжности в органите на съдебната власт - с чл. 127б, ал. 1, и се предвижда възможност за директно кандидатстване на магистратите за назначаване, повишаване и преместване на свободните места в органите на съдебната власт – чл. 125б, ал. 3.
На второ място, промените са в посока допълване и усъвършенстване на разпоредбите относно обучението в Националния институт на правосъдието. Ясно се очертават в законопроекта двете основни форми на обучение, които се провеждат в Националния институт на правосъдието - първоначално и текущо на вече миналите обучението магистрати.
След успешно издържан конкурс за младши магистрати следва задължително шестмесечно обучение което завършва отново с изпит и разпределение в органите на съдебната власт.
По време на обучението обучаваните получават месечна стипендия в размер на 80 на сто от основното месечно възнаграждение на най-ниската съдийска, прокурорска или следователска длъжност.
Завършилите курса на обучение поемат задължението да работят в органите на съдебната власт в продължение на пет години.
Лице, което не завърши успешно обучението си или не изпълни задължението за работа в органите на съдебната власт, възстановява на държавата разноските по обучението.
На трето място, промените са в посока допълване функциите на съдебния инспекторат към министъра на правосъдието, като се предвижда, с цел повишаване ефективността на работата на съдебния инспекторат, при неправилна или противоречива съдебна практика същият да подготви проект на предложение до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти на становища по направени от другите оправомощени предложения за издаване на тълкувателни решения. Тази негова функция е пряко с досегашната му функция за извършване на анализ, обобщаване на свършените дела и на актовете на магистратите.
На съдебния инспекторат се възлага осъществяването на текущ контрол за правилното организиране и провеждане стажа за придобиване на юридическата правоспособност.
Предвижда се съдебният инспекторат в рамките на своята компетентност да може да изпълнява и други задачи, свързани с органите на съдебната власт, възложени от министъра на правосъдието или с решение на Висшия съдебен съвет, ако участват в изпитите за правоспособност на магистратите.
Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет, следва да издаде правилник за организацията и работата на съдебния инспекторат.
На четвърто място, предвижда се въвеждане на конкурсното начало във всички случаи на назначаване на държавни съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, като този конкурс вече ще бъде централизиран, провеждан от министъра на правосъдието, той като той назначава и освобождава държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписвания, а критериите, дори там, където се провеждат конкурси на местно ниво, са твърде различни. Затова ние предвиждаме този, който носи отговорността, да си подбира и кадрите.
Предвижда се увеличаване продължителността на стажа за придобиване на юридическа правоспособност с цел осигуряване на по-добра професионална подготовка на дипломираните юристи по отношение на практическото им запознаване с основните функции и с организацията на работата на органите на съдебната власт.
Предвиждаме стажът за придобиване на юридическа правоспособност да бъде удължен от три на шест месеца. Три месеца сами разбирате, че е твърде кратък срок.
Предвидена е и законова възможност магистратите ,на които е възложено практическо обучение на стажант-юристите, по предложение на председателстващия Висшия съдебен съвет да могат да бъдат стимулирани със средства от бюджета на съдебната власт.
Предлаганите промени имат за цел укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт, чието реформиране ще осигури пълна защита на принципите на правовата държава и ефективно прилагане на европейските стандарти в правораздаването.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз само бих добавила, че се надявам с предлаганите промени, които между впрочем смятам, че са крайно наложителни, особено тези които са свързани с първоначалното назначаване на длъжност в органите на съдебната власт, както и с кариерното развитие на младшите магистрати, че това ще насърчи най-младите хора в редиците на съдебната власт да бъдат мотивирани за тяхното по-нататъшно развитие и ще бъдат пресечени тези практики, които така дълбоко ни потресоха и като юристи, а и като граждани, свързани с някои решения от страна на Висшия съдебен съвет, особено в момент, когато България понасяше най-тежките критики във връзка с правосъдието и съдебната власт.
Това е съвсем накратко моето изказване по повод на предложения законопроект.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Струва ми се, че предлаганият законопроект спада към така обособените от нашата комисия в предишното Народно събрание безспорни законопроекти.
И петте групи промени, които се предлагат в този законопроект, са стъпка във вярна насока, която съвпада с предмета на дейност на нашата комисия.
Разбира се тук сме подложени на една по-специфична преценка на този законопроект. Както е добре известно, по бившия трети стълб “Правосъдие и вътрешни работи” или сегашния “Пространство на свобода, сигурност и правосъдие” няма общностно право. Следователно ние не можем от тази гледна точка да правим стриктна преценка доколко този законопроект съответства на съответните регламенти, директиви и други нормативни актове на Европейския съюз.
Струва ми се обаче, че тези предложения, които се правят, действително съвпадат и с препоръките в мониторинговите доклади, и с това, което е отразено в редовния доклад за 2005 година. И то следва да бъде подкрепено.
Разбира се, стои един голям въпрос – дали тези промени в Закона за съдебната власт са напълно достатъчни, дали не биха могли да бъдат повече, по-сериозни и по-дълбоки в някои насоки, така че по-цялостно да отговарят на онези критики, които са отправени към нашата страна.
Това, което е безспорно, е, че тези пет групи промени следва да бъдат подкрепени от нас поне на днешното заседание.
Само за прецизност бих предложил в нашето становище в абзац 3 на стр. 2 да бъде по-ясно обособено в кои случаи се прилага това конкурсно начало, като се посочи, че то се касае както за първоначалното постъпване на младши съдии, младши прокурори и следователи, така и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, а така също и за това конкурсно начало във всички случаи при назначаване на държавни съдебни изпълнители и на съдии по вписванията.
Струва ми се, че в становището също така трябва да бъде отбелязано и това ,че увеличаването на продължителността на стажа съответства на препоръките за една по-добра подготвеност на магистратите при постъпването им в органите на съдебната власт.
Мисля, че с това нашето становище повече би се доближило към изтъкването на предимствата на този законопроект, с оглед на задачите, които си поставя.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Госпожо председател, госпожо заместник-министър, колеги! Безспорно не е необходимо да обясняваме и да доказваме необходимостта от предложените изменения. Те са наложителни. Но ми се струва, че тези изменения можем да ги обясняваме не само с необходимостта от изискванията и претенциите на Европейския съюз, а от една друга, много важна цел. Казвам това ,защото тук в мотивите се пише само за Европейския съюз. ние бихме могли поне едно изречение да напишем за това, че е необходимо укрепване на основния принцип за разделение на властите.
Ако ние имаме по-нататък политически назначения, а ние имаме драстично нарушаване на този кадрови подход – ние това нещо го знаем, - и ако състоянието на съдебната система е такова, то е затова, защото тази система е изключително силно политизирана. И това е факт.
Затова ние се нуждаем от тези промени главно поради едно по-радикално възприемане на този принцип за разделение на властите. Това – едно.
Второ, тук се споменава Националният институт по правосъдие. Аз не можах да се запозная по-отблизо какво ще представлява тази институция. Тя очевидно има своето място. Но даваме ли си ние обяснение за нивото въобще на юридическото образование в България? И на тези, които ще отидат в този институт, за да преподават? Защото извинете, но навремето имаше един-единствен Юридически факултет, почти всички колеги, които виждам тук, сме го завършили. Аз сега преподавам в друг Юридически факултет – на Югозападния университет. Сега има 11 университета, които готвят юристи. Има декани – философи, филолози, които са декани на юридически факултети. Това е, бих казал, просто едно безумие в областта на правото.
И когато приказваме за ниво, как да подготвим тези, които нямат необходимата подготовка от университетите?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Искам да изразя известно смущение в общо ведрия и оптимистичен тон на тази дискусия. Вероятно би могло да има коментари по конкретни текстове. Те така или иначе няма да бъдат работа на комисията, защото вероятно това ще мине през Правната комисия и там бихме могли да зачекнем някои детайли. Но въпросът според мене не е в това.
За мене има нещо притесняващо в обстоятелството, че говорейки, било от гледна точка на собствените ни дертове и всички принципи, които би трябвало да спазваме в нашата съдебна система, било от гледна точка на мониторинговия доклад, нещата горе-долу са едни и същи.
На нашето внимание се поставя едно предложение за изменение и допълнение на закон, който се нуждае от много здраво пипване, казано съвсем деликатно, ако позволите.
Аз се питам какво означава това – че след един месец ние ще седнем отново да гледаме закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт? Затова ли става дума?
Има предложение в момента за изменение на Конституцията, друг е въпросът дали ще мине или не, в което се третира въпросът за повишаването на квалификацията на съдебните кадри, което има пряко отношение към това, което пише в този закон. Не беше ли редно да го изчакаме и да видим дали ще мине в този вид или не?
Във всички коментари, които се правят, не само в доклада, но във всички коментари, които се правят от Брюксел по повод на ситуацията в България, се говори за сериозните проблеми, които ние срещаме в досъдебната фаза на наказателното производство.
Има една група депутати, които тълкуват по твърде интересен начин Конституцията, смятайки, че всичко, което засяга прокуратурата, е уредено в нея, което по мое дълбоко убеждение не е вярно. Но така или иначе уредбата на прокуратурата и нейното съотношение с останалите части на съдебната система – тя е там по силата на това, че не можем да прескочим решение № 3 така или иначе и в бъдеще – е нещо, което се урежда в Закона за съдебната власт. Нима ние трябва да пренебрегнем това?
Разбирате ли, много важен е въпросът за квалификацията, много важен е въпросът за конкурсното начало. Но започва да изглежда като нещо, което не знам дали е абсурд или просто хумореска – в общия контекст на нещата ние да се спрем само върху това и да се държим така, като че ли това решава въпроса. А ако не го решава, тогава що за законодателна техника имаме – да внасяме всеки месец предложения за изменение в основни закони? Това е, което ме смущава, а не съдържанието на законопроекта.
Така че може би ако чуем нещо за плановете на Министерството на правосъдието в тази насока или съответно на Министерския съвет, защото той е вносителят, би било интересно.
И второ, да си помислим по какъв начин можем да покажем, че дори Министерският съвет не е схванал тази драматичност на ситуацията, то поне народните представители трябва да си дават сметка за нея.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще се присъединя към изказаното мнение, че предлаганият законопроект за изменение на Закона за съдебната власт е необходимо. Заедно с това още по-категорично ще кажа, че то не е достатъчно.
Разбирам обаче вносителите ,които в значителна степен са били ограничени от сегашната уредба, така че те са внесли промените ,които се отнасят до разширяване на конкурсното начало, до повишаване на правомощията и подобряване на организацията на дейността на инспектората, съобразени със сегашната конституционна уредба.
Мисля, че на нас сега ни предстои този въпрос, който засегна господин Димитров – да обсъждаме промените в Конституцията. Това не е пречка Комисията по европейска интеграция да изрази своето становище към предлаганите промени. А вече наша преценка като народни представители е как по-нататък да продължим дискусията по Закона за съдебната власт.
Аз самият смятам, че в комисията по правни въпроси ние трябва да разгледаме този проект, когато стартира процедурата за промени в Конституцията.
Също така ще може да се прецени дали да се упражни допълнителна законодателна инициатива, така че да можем в пакет да разглеждаме тези въпроси. А те като амбиция за решение могат далеч да надхвърлят предлагания сега вариант от Министерския съвет.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това трябва да го направи Министерският съвет.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тази законодателна инициатива можем да я проявим и ние. Така че въпросът според мене в еднаква степен е относим и към Министерския съвет, и към народните представители, стига да има воля за такива промени. Тогава ще има възможност да обсъждаме въпроса в една по-голяма широта и дълбочина.
Заедно с това обаче аз апелирам, когато даваме нашето становище за съответствието с европейските очаквания и изисквания, да бъдем по-сдържани. Защото обикновено в тези становища ние казваме, че поредните изменения напълно покриват тези изисквания и очаквания, а няколко месеца след това се появяват нови, които отново в същата степен се покриват.
Тук мога да посоча един пример, който е още по-категоричен - с промените в Търговския закон и предстоящия законопроект за Търговския регистър, в който отново има промени в частта на Търговския закон. и ако в случая ние можем да разберем вносителите ,че те са били обективно ограничени в този обхват на промените, то в други случаи смятам, че сме изправени пред много по-трудни задачи вече като парламент – да можем да направим и промените, и те да не бъдат правени на две стъпки, когато става дума за промени в една исъща област.
Така че, както казах, вече по-тежките задачи остават на специализираните комисии.
От гледна точка на европейските изисквания сега може да се даде положителна оценка на това, което е представено.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз само искам да допълня, че предполагам, че действително Министерският съвет би могъл да си постави много по-амбициозни задачи при разрешаването на тази проблематика. Но никой от нас в момента не може да отрече, че предложеният законопроект отразява препоръки, които са направени в мониторинговия доклад, а освен това допълва едни сериозни законодателни празноти.
Освен това той се опитва поне – ще видим доколко успешно – да се справи с някои много порочни практики, които са се утвърдили в България.
Така че аз самата разбирам вашите препоръки и вашите амбиции за нещо много по-сериозно като реформа. Но нека да се съсредоточим конкретно върху предложеното.
Госпожо Караиванова, ще Ви помоля за Вашата позиция по така изразените мнения на колегите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Аз съм съгласна изцяло с позицията на колегите.
Понеже в изказването на господин Димитров бяха зададени въпроси, аз ще кажа следното.
Съзнаваме, че тези промени не са достатъчни. Освен това съзнаваме, че законът, макар и приет през 1994 година, е многократно изменян и просто е много трудно да се намери доброто систематично място на текстовете. Защото различни идеи са се блъскали в него.
Този законопроект беше направен с оглед на най-необходимите изменения, отразяващи препоръките на мониторинговите доклади, съобразявайки се и с натовареността на народните представители към настоящия момент и до месец април.
Затова в този законопроект са направени само най-неотложните промени.
А когато се изготвяше проектът, още не беше ясно дали ще се внесе законопроект за изменение на Конституцията. Затова, имайки предвид и този факт, ние заложихме само най-неотложните промени.
Не е тайна обаче, министърът на правосъдието няколко пъти го спомена, че в програмата е заложено да се изготви изцяло нов закон за съдебната власт, именно вече съобразявайки се и с Конституцията, с мястото на разследващите органи, с функциите на прокуратурата и на министъра на правосъдието което може би ще бъде ново. И да се надяваме, че за този вече изцяло нов Закон за съдебната власт ще има достатъчно време. Той е предвиден в програмата на Министерския съвет за късната есен на тази година да се приеме. Надяваме се, че той ще бъде много по-прецизно изработен, съобразявайки се с всички настъпили до този момент изменения, направени в нашето законодателство.
Затова още веднъж казвам, макар да съзнавам, че това не е най-добрият начин на законодателстване, ние се спряхме на най-неотложните промени в момента, с оглед отразяване на критиките в мониторинговия доклад и с оглед очакваната проверка, която ще бъде през месец април.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам думата на госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: С интерес слушахме становищата на различните колеги. Повечето от тях са юристи и имат опит в съдебната система.
Очевидно е, че този законопроект е направен с оглед ад изпълним ангажиментите, поети по време на преговорния процес и най-вече, за да отговорим на критиките в последния мониторингов доклад. Очевидно е, че тези промени са от така наречените “бързи” промени
В същото време аз подкрепям забележките на някои колеги, най-вече на господин Червеняков, относно конкурсното начало и това да има конкурс не само при назначаването на младшите съдии, съдебни следователи и изпълнители, но и по-нататък, за да има един постоянен мониторинг или, така да се каже, едно утвърждаване на професионализма в съдебната система.
Очевидно е, че няма и време за повече промени по този законопроект. В момента текат дискусиите относно промяната на Конституцията. И ние като народни представители в момента не сме наясно точно кои промени на Конституцията ще бъдат приети и утвърдени. Доколкото знам утре ще се гласува на първо четене.
С оглед на това мисля, че вече след това трябва да се направят съответните промени и в Закона за съдебната власт, и в други закони в тази област.
Това, което аз искам да кажа също по отношение на законопроекта, е следното. Виждам, че тук вече се регламентират отношенията относно назначаването на съдебни изпълнители в съдебната система.
За разлика от съдиите и прокурорите,за които конкурсът се провежда от Висшия съдебен съвет, тук виждам една промяна на това положение. Тоест министърът на правосъдието назначава комисията и конкурсът се провежда от окръжните съдилища, ако не се лъжа, доколкото си спомням законопроекта.
Въпросът ми към заместник-министъра на правосъдието е: това не подронва ли независимостта на съдебната власт, с оглед на това, че централно се утвърждава от министъра на правосъдието съставът на конкурса, той утвърждава правилата за провеждане на конкурса. Как ще коментирате този факт, госпожо Караиванова?
В заключение аз предлагам да подкрепим законопроекта. Очевидно е, че други промени са належащи, но може би не на този етап. Радвам се, че това е заложено в програмата на Министерския съвет, както споменахте – към края на тази година да има нов Закон за съдебната власт, който закон ще бъде съобразен и с промените в Конституцията.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Държавните съдебни изпълнители, защото вече има и частни, и съдиите по вписванията не са част от съдебната власт. Те и досега се назначаваха от министъра на правосъдието, само че конкурсите се провеждаха от председателите на районните съдилища, защото и двата вида съдии се намират към тях. Казах ви, че и там имаше сигнали за злоупотреби по начина на организиране на конкурсите, а и критериите бяха различни: в един районен съд са решили по един начин, в друг районен съд – по друг начин, а в крайна сметка отговорността е на министъра. Който му предложат, че е спечелил конкурса, той се назначава.
Затова се реши, с оглед на уеднаквяване на критериите в цяла България, и съдиите-изпълнители, и за съдиите по вписванията конкурсът да се провежда от министъра на правосъдието по единни критерии. иначе те и досега се назначаваха от него.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, ако няма някакви други мнения и становища, да преминем към гласуване.
Аз персонално подкрепям предложенията за някои леки промени в нашето становище, изразени от колегата господин Младен Червеняков. Ако сте склонни да подкрепим предложените корекции, нека да приемем становището.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Може би ако наистина намалим малко градуса на ентусиазма и направим ясно това, че Комисията по европейска интеграция все пак се произнася по съответствието, а не по необходимостта, неотложността и обхватността на проекта, това би направило по-леко за нас да гласуваме.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Какво точно предлагате господин Димитров, в смисъл малко смекчаване на тона в становището ли или конкретен текст?
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Мисля, че е необходима малко повече резервираност. Ако трябва да напиша ново становище, аз съм готов да го направя, но мисля, че не е редно. Но е необходима една по-резервирана оценка.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз подкрепям това.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз подкрепям позицията Ви и ще помогна на нашите сътрудници да оформим съобразно вашите очаквания.
Който е съгласен да приемем този законопроект на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНА ОБЩНОСТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
За участие в днешното заседание от страна на Министерството на икономиката и енергетиката са поканени да присъстват:
Иванка Диловска – заместник-министър на икономиката и енергетиката;
Владимир Старирадев – директор на Дирекция “Енергийна стратегия”;
Милена Янузова – главен юрист в Дирекция “Правна”.
Има думата госпожа Мария Янузова да представи законопроекта.
МАРИЯ ЯНУЗОВА: Уважаемо госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Представяме на вашето внимание проект на закон за ратифициране на Договора за създаване на енергийна общност, подписан на 25 октомври 2005 година в Атина.
Целта на договора е създаването на регионален пазар на електроенергия и природен газ в рамките на Югоизточна Европа, работещ по правилата на общия енергиен пазар на Европейската общност.
Страни по договора са Европейската общност и договарящите страни.
Със статут на договарящи страни са Република Албания, Република България, Босна и Херцеговина, Бивша Югославска Република Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора и Временната административна мисия на Обединените нации в Косово.
Със статут на участници в договора са Република Австрия, Република Гърция, Република Унгария, Италианската република и Република Словения.
По искане на всяка друга страна – членка на Европейската общност, тя може да бъде представена като участник и да получи право да участва без право на глас в дискусиите на институциите, които се създават по договора, а именно: Съветът на министрите, постоянната група на високо равнище и Регулаторният съвет.
След присъединяването си към Европейската общност, всяка договаряща страна, сред които попада и Република България, става автоматично участник.
Наблюдател по договора е Молдова.
Предвидено е, след като влезе в сила, договорът да има директна приложимост и непосредствен ефект. Това означава директно позоваване на разпоредбите на договора, без да са необходими допълнителни опосредстващи процедури на националните власти за привеждането им в действие.
В договора за създаване на енергийна общност са инкорпорирани следните основни правнообвързващи разпоредби и области от Договора за създаване на Европейската общност:
Първо, разпоредбите в областта на Митническия съюз, сред които попадат:
- забраната за налагане на мита;
- количествени ограничения и
- мерки с еквивалентен ефект.
Това е разпоредба, която е особено съществена за осигуряването на равни условия за всички пазарни участници.
На второ място, сред тези правнообвързващи норми попадат и правилата относно конкуренцията. Сред тях са:
- антитръстовите правила;
- забранени са споразумения и са гласувани практики относно цени и предлагане;
- забранена е злоупотребата с монополно и господстващо положение.
По отношение на предприятията, които оказват услуги от общ икономически интерес, е предвидено задължение да се подчиняват на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени.
На следващо място, в Договора за създаване на енергийна общност се съдържащ и други основни правнообвързващи задължения за договарящите страни.
Страните се задължават да въведат в действие и да прилагат законодателството на Европейските общности в областта на енергетиката. Това са:
- Газовата директива;
- Електрическата директива;
- Регламентът за трансграничен обмен на електроенергия.
Графикът за отваряне на пазарите на електроенергия и природен газ в Договора за създаване на енергийна общност е по-разсрочен в сравнение с този по директивите.
Привилегировани потребители, съгласно него са:
От 1 януари 2008 година – всички небитови потребители;
От 1 януари 2015 година – всички потребители, включително битови.
Отварянето на пазарите ще бъде осъществявано при условията на взаимност.
В отношенията с пазарни участници от страни – членки на Европейския съюз обаче българската страна следва да прилага не сроковете, предвидени в Договора за енергийна общност, а сроковете, договорени в преговорите за членство в Европейския съюз. това е предвидено в чл. 103 от Договора за създаване на енергийна общност.
Договорът за създаване на енергийна общност предвижда и прилагане на законодателството на Европейската общност относно околната среда.
Съгласно чл. 15 от договора, строителството и експлоатацията на нови производствени централи ще се осъществява при пълно съобразяване със законодателството на европейската общност в областта на околната среда. Тази разпоредба е особено съществена за осигуряването на равни условия за всички пазарни участници.
И на последно място, изпълнението на дейностите, произтичащи от договора, ще изисква допълнителни разходи за сметка на държавния бюджет за 2006 година, които следва да бъдат заложени в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката.
Годишната вноска към бюджета на Енергийната общност за Република България е в размер на 1 процент от общата сума на бюджета, който възлиза приблизително на 6 млн. евро – става въпрос за бюджета на Енергийната общност. При такава обща сума на бюджета годишната вноска на българската страна към бюджета на Енергийната общност в размер на 1 процент ще възлиза на 60 хил. евро.
До влизането в сила на Договора Европейската общност ще финансира дейностите в рамките на бъдещата енергийна общност в общ размер на 3,3 млн. евро.
Изпълнението на дейностите, произтичащи от Договора ще изисква допълнителни средства за 2006 година в бюджетите на Министерството на икономиката и енергетиката и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за поемане разходите по участието на техни представители в заседанията на институциите и работните форуми по Договора.
Във връзка с гореизложеното и като се има предвид, от една страна, че Договорът за създаване на Енергийна общност се отнася до участието на Република България в международна организация, от друга страна, че за изпълнението му се изискват мерки от законодателен характер, а също и това, че е предвидена годишна вноска за Република България към бюджета на Енергийната общност, същият следва да бъде ратифициран със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Ние благодарим за представения законопроект за ратифициране на Договора за създаване на Енергийната общност.
Колеги, имате ли въпроси?
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Моят въпрос е следният: трябва ли да се направят законодателни промени след ратифицирането на този Договор за Енергийна общност от страна на Народното събрание или с някакви наредби от страна на Министерския съвет? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с ползите за екологията – какво точно имате предвид за спазване на ангажиментите на България относно Протокола от Киото и по Конвенцията за изменение на климата? Как този договор ще се отрази върху това България са спазва ангажиментите си по Протокола от Киото?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Госпожо Янъзова, моля Ви да вземете отношение по тези въпроси.
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: По първия въпрос - по отношение на привеждането в действие на електрическата и газовата директиви.
Към настоящия момент Министерството на икономиката и енергетиката е подготвило проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в който са транспонирани изискванията на електрическата и газовата директива. Тече съгласувателна процедура. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката предстои да бъде внесен в министерския съвет и след като бъде одобрен от Министерския съвет, ще бъде представен на вниманието на Народното събрание за разглеждане и съответно за приемане.
ВЛАДИМИР СТАРИРАДЕВ: В допълнение към това ще кажа следното.
Разпоредбите на договора имат пряко действие и не е необходимо тези разпоредби да бъдат потвърдени с някакво транспониращо го вътрешно законодателство. Но при приемане на нови разпоредби на законодателството на Европейския съюз Договорът постановява общо задължение на страните по него да го въведат в своето законодателство.
Това е едното.
Второто, което бих искал да кажа във връзка със законодателството, е това, че на практика този договор задължава страните по него да прилагат правото на Европейския съюз. ние така или иначе, надяваме се, ставаме страна – членка на Европейския съюз в най-скоро време. И понеже Европейската общност е страна по този договор, то очевидно, че всичко, което е задължение на страните – членки на Европейския съюз, ще бъде задължение на страните по този договор, а за нас и по друга линия - като страна – членка на Европейския съюз.
Това е по първия въпрос.
По втория въпрос – относно ползите за екологията. Договорът задължава страните – членки да се съобразяват отново със всички разпоредби на законодателството на Европейския съюз, свързани с екологията, в частност по отношение на енергийния сектор - големите горивни уредби, влажните територии.
Има задължение на страните, които не са се присъединили към Протокола от Киото, Конвенцията за изменение на климата, да го направят, а също така за тези, които не са се присъединили към Договора за Европейската енергийна харта, където също се говори за екологични аспекти на използването на енергията.
Говори се и за задължение на страните да полагат усилия да насърчават повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници за гарантиране сигурността на енергоснабдяването на собствената си страна и на страните от региона. Както добре знаете, енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници е един от най-добрите начини за превенция на замърсяване на околната среда. Това са мерки, които се самоизплащат от самосебе си.
Това е, което мога да кажа по отношение на въпросите.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата, господин Величков.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз бих искал да поставя един съвсем ясен и конкретен въпрос, свързан с екологията.
Известно е, че едни от най-големите замърсители са енергийни предприятия. Някои от тях, както е добре известно, замърсяват цели региони, както например Старозагорския регион, където постоянно, като депутат от този регион, заседаваме, вземаме отношение, постоянно има оплаквания и т.н.
Съгласно подписаните договорености от тези субекти, които са купили обектите, замърсителите трябва да бъдат ограничени до минимум в близките две-три-четири години.
Аз бих искал да зная подписването на този договор няма ли да влезе в колизия с интересите на тези хора и няма ли да доведе до преждевременно евентуално затваряне на твърде важни енергийни обекти,, които, наред с другото, имат голямо социално значение, защото дават хляб на хиляди хора.
Дали това се отчита от министерството при подписването на този документ?
ВЛАДИМИР СТАРИРАДЕВ: Да, господин Величков, наистина са отчетени и интересите на производителите, както и интересите на потребителите. Мога да Ви уверя, че в този договор е направен много внимателен анализ на задълженията и правата, които получават и потребителите, и производителите на енергия в България. И той е в техен интерес.
По отношение на задълженията, свързани с опазване на околната среда, както и изобщо по отношение на задълженията, свързани с либерализацията на енергийния пазар и инвестициите в енергийния сектор, този договор задължава страните в определени срокове да изпълнят определени разпоредби на законодателството на Европейския съюз и в повечето от случаите тези срокове са не по-кратки, а дори и по-дълги от тези, по които България е задължена като страна по Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Освен това в чл. 103 на договора се казва ,че при наличие на различия между задълженията по този договор, от една страна, и задълженията по Договора за присъединяване към Европейския съюз, от друга страна, изобщо задължения, поети в рамките на преговорния процес за присъединяване, преобладаваща тежест имат задълженията, свързани с присъединяването към Европейския съюз и с Договора за присъединяване към Европейския съюз.
В този смисъл този договор не ни възлага никакви по-големи задължения, отколкото тези, които имаме като страна, присъединяваща се към Европейския съюз.
От друга страна, този договор възлага задължения на страните от Югоизточна Европа, които не са присъединяващи се към Европейския съюз, да се съобразяват със законодателството към Европейския съюз, поради което се създава условие за равнопоставеност на конкуриращите се субекти в рамките на региона.
От такава гледна точка това е добре за нашите производители, тъй като те могат да разчитат на лоялна конкуренция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, има ли някой друг въпрос към участниците в дискусията? – Няма.
Предлагам да преминем към гласуване и да подкрепим проекта на Закон за ратифициране на Договора за създаване на Енергийната общност.
Който подкрепя предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА БУДАПЕЩЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ ПО ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА (CMN) – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, първо четене.
По тази точка от Министерството на транспорта са поканени да присъстват:
Даниела Никифорова – заместник-министър;
Красимира Стоянова – директтор на Дирекция “Правна”;
Мария Съботинова – експерт в Изпълнителната агенция “Морска администрация”;
Иван Игнатов – експерт в Изпълнителната агенция “Морска администрация”.
Представям да изслушаме съвсем накратко представянето на законопроекта за ратифициране на Будапещенската конвенция.
Давам думата на господин Игнатов.
ИВАН ИГНАТОВ: Госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа! На вашето внимание е представен законопроектът за ратифициране на Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните водни пътища.
Конвенцията е наречена така, защото е подписана в Будапеща през месец юни 2001 година. Тя е в сила от месец април 2004 година.
По условията на тази конвенция най-малко пет държави трябва да я ратифицират. Тя е ратифицирана към момента от шест държави, България е седмата.
Като допълнение ще кажа, че България, заедно с Унгария, Румъния и Хърватия, е четвъртата Дунавска държава, която би ратифицирала конвенцията.
Будапещенската конвенция разглежда Договора за превоз на товари по вътрешни водни пътища. Най-важните неща, които са свързани с този процес, това е, че в по-широк европейски мащаб се определят понятия, свързани с този Договор за превоз на товари и определяне отговорностите на превозвачите, по-конкретно ограничаване отговорността на превозвача.
В договора е конкретизирана максималната отговорност. Максималната отговорност е определена в разчетни единици, специални права на тираж на Международния валутен фонд. България е страна по – членка на Международния валутен фонд, така че от тази страна не би трябвало да има проблеми. Нивата на тези отговорности също са съвсем приемливи.
Конвенцията и Договорът за превоз на товари по вътрешните водни пътища има отношение най-много към превозвачите, донякъде и към товародателите.
Досега договорите за превоз на товари по вътрешните водни пътища и регламентацията по тези договори са се извършвали по едно от Братиславските съглашения, които са съглашения между параходства, а не между държави.
Обхватът на този договор е, че се касае само за превози, които не са каботажни, тоест, пристанищата на товарене и разтоварване са в две различни държави.
Това е, което мога да кажа в тази връзка.
Ако вие имате някакви въпроси по отношение на този договор, аз съм готов да отговоря.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, има ли някакви въпроси?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Мисля, че можем да приемем законопроекта. Аз нямам забележки.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: В такъв случай предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за ратифициране на Будапещенската конвенция за превоз на товари по вътрешните водни пътища, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
(Мария Ангелиева)
