П Р О Т О К О Л

№ 22


На 3 февруари 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


Представяне, обсъждане и приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет.


На заседанието присъстваха: Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Георги Йончев – началник отдел “Инвестиции и концесии” в Министерския съвет, Мариана Рангелова – съветник в отдел “Инвестиции и концесии” в Министерския съвет, Милена Павлова - изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия падащ кворум. Предлагам да започнем заседанието, тъй като е по-важно да имаме обсъждане на този законопроект, отколкото да изчакаме 15 минути за кворум и след това направо да трябва да вземем решение.

Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
От Министерския съвет сме поканили да присъстват на нашето заседание следните представители:
Цвета Каменова – от Дирекция “Икономическа и социална политика”;
Георги Йончев – началник отдел “Инвестиции и концесии”;
Мариана Рангелова – съветник в отдел “Инвестиции и концесии”.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството присъства заместник-министър Савин Ковачев.
От Агенцията за обществени поръчки присъстват Милена Павлова и Галя Манасиева.
Давам думата на господин Савин Ковачев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Аз отговарям за концесиите към нашето министерство.
Ще бъда кратък, тъй като действително комисията няма много време.
Все пак ще се опитам да кажа някои от най-важните причини, поради които се налага един нов законопроект за концесиите, както, разбира се, и най-важните принципни моменти в него.
Вече дълго време законопроектът за изменение и допълнение на Закона за концесиите е един доста дискусионен текст. Виждаме, че и в парламентарното пространство, и в публичното пространство се води една доста оживена дискусия по него.
Трябва да кажа, че няколко категории причини налагат приемането на един нов Закон за концесиите. Тези причини аз бих ги разделил на икономически, юридически и политически причини. Но тъй като няма много време да анализирам и трите категории, просто ще кажа най-важните от тях.
На първо място, юридическите причини се състоят в това, че когато беше приета Конституцията през 1991 година и се подготвяха нормативните актове, които тя беше предвидила да бъдат създадени, беше възприето едно понятие за концесия, което в никакъв случай не отговаряше на модерните правни институции на европейското законодателство. Не обиждам никого, защото и аз съм участвал в написването на Закона за концесиите. Но просто тогава нашето разбиране и нашето понятие въобще за вещно право беше малко архаично. Дори и в момента се възприемат постулати на Римското право от 50-те години и ние все още не можем да имаме едно модерно вещно право. Даже за съжаление няма кой да напише нов закон за собствеността. Изглежда, че това не е печелившо занимание. Но, разбира се, това е мое лично откровение.
Крайно време беше да приведем концесиите в съответствие с достиженията на Европейското право. И това е много важно да стане, тъй като концесията е една от много често използваните форми за създаването на така наречените обекти на публичната собственост и за експлоатация на обекти, които са публична собственост, както, разбира се, и способите за изразходване на публични финанси.
Концесията в миналото беше схващана като едно ограничено вещно право на ползване, чрез което се считаше, че само обекти на публичната собственост – на държавата и на общините, можеха да бъдат вкарвани в гражданския оборот. Европейското виждане за концесията, което е изразено в редица актове на acquis communitair, които са надлежно признати на комисията, особено на нейните съветници, е не толкова, че концесията е вещно право, а по-скоро едно облигационно право, едно правоотношение, което възниква между страни, които са публично-правни субекти, и съответните концесионери, което е свързано или с добив на подземни богатства, или със създаване на обекти на публичната собственост, или ползването на тези обекти на публичната собственост.
Това облигационно правоотношение по принцип предполага създаването и експлоатацията за дълготраен период на обекти, които са свързани със задоволяване на определен обществен интерес.
Трябва да се каже, че много близко институтът на концесията е свързан с института на обществените поръчки, като според европейското законодателство можем да кажем, че това са двете страни на един и същ медал. Концесията се отличава от обществените поръчки най-вече на базата на следния критерий – коя страна носи риска от съответната инвестиция.
Субектът при обществените поръчки - това е публично-правният субект, който на свой риск, със собствени средства инвестира определени пари, за да задоволи обществени потребности чрез създаването или експлоатирането на обекти на инфраструктурата – това са държавата и общините.
Когато държавата или общината нямат съответните финансови възможности да задоволят обществения интерес, което много често се случва в България напоследък, тогава имаме нужда от привличането на капитали от трета страна, на инвестиция от трета страна – от рода на публично-частното партньорство, за да може да се задоволи тази обществена потребност. Именно концесията според европейското законодателство е една от най-добрите възможности за осъществяването на това обществено-частно партньорство.
Разбира се, концесията, както казах, ще възникне тогава, когато е необходимо да бъде създаден или експлоатиран чрез оказване на услуга на обществото някакъв обект – публична собственост. Тоест концесията няма да бъде единствената форма за експлоатацията на обектите, които са частна собственост на държавата или пък на общината.
Това е едно от основните положения на закона, - че за разлика от стария закон за концесиите се предвижда да бъде разширен така нареченият обект на концесията, тоест възникване на възможност не само обекти, които са публична собственост на държавата или на общините, но и обекти, които са частна собственост на държавата и на общините да бъдат отдавани на концесия. Не всички, разбира се, обекти на държавата, които са частна държавна собственост или частна общинска собственост, ще бъдат отдавани на концесията, а само тези, които са свързани с така наречения публичен интерес. Това може да бъдат примерно големи търговски обекти.
Именно върху тази проста философия почива и гръбнакът, така да се каже, на Закона за концесиите.
На първо място, Законът за концесиите всъщност въвежда една дефиниция, която е заимствана, бих казал, на сто процента от европейската директива, която беше приета през 2004 година за понятието “концесия”. Ние вече не определяме концесията като особено право на ползване, тъй като тя нито е точно право на ползване, нито е нещо особено. Концесията – това е просто един задължителен в определени случаи способ, който публично-правните субекти в България ще трябва да използват, за да постигнат определени цели. И този способ ние го наричаме концесия. Това е едно вещно право, което се сключва под формата на сделка. Тази сделка се сключва при точно определена процедура, която е разписана в Закона за концесиите.
И тази концесия има три основни форми:
- концесия за строителство;
- концесия за услуга;
- концесия за добив на подземни богатства.
Това са общо взето трите вида сделки, трите вида концесия по закона, който е представен на вас.
Концесията най-общо, разбира се, включва така нареченото право на ползване, тъй като във всички случаи всеки един от трите вида концесии, които аз споменах, включва физическото ползване на даден обект. Само че в интерес на хармонизацията на нашето законодателство с европейското ние сме въвели една малко по-друга дефиниция на понятието “ползване” – ние сме го нарекли “експлоатация”.
Нещо, което трябва да се каже по-нататък, е следното. Така или иначе авторите на закона са се стремили да създадат общо взето подробно разписани процедури, които са свързани с възникването, протичането и прекратяването на концесионните правоотношения, като основен белег за тези процедури е стремежът да бъде отговорено на четири основни принципи на европейското законодателство, свързани с облигационните правоотношения, както, разбира се, и с обществените поръчки.
Тези четири принципа са следните:
- публичност;
- прозрачност;
- равнопоставенот на субектите;
- липсата на дискриминация.
Именно към това са насочени голяма част от текстовете на законопроекта, който визира основните способи за възникване на концесионното правоотношения, въпросите свързани с преговорите по сключване на концесионния договор, неговите основни елементи:
- възможности за прекратяване;
- невъзможности за удължаване на концесионния договор;
- невъзможности за учредяване на концесия по право, тъй като това ще наруши принципите за публичност и прозрачност.
Една от целите на закона е да въведе еднакви правила по отношение на всички публично-правни субекти, по отношение възникването, съдържанието и прекратяването на концесионните правоотношения.
По-рано имахме едни правила, които бяха в стария закон и в Закона за общинската собственост по отношение на концесии, които отдават общините. Създаде се различна практика, различни критерии и правила. С оглед на това да се създаде една трайна практика, законодателят предвижда един и същ правен режим по отношение на императивните изисквания, които се визират и към държавните, и към общинските концесии.
Законодателят разглежда три вида концесии:
Един от основните видове концесии е концесията за строителство. Това ще бъде един от основните способи, по които държавата ще създава инфраструктурни обекти, когато й липсват средства за това. С оглед на това да доведем до успешен край много инициативи, свързани с различни стратегии, приети от различни министерства, да имаме ясна процедура, която да доведе до успешен край строителството на тези инфраструкттурни обекти.
Концесионерът изгражда този обект на свой риск, което, разбира се, включва не само риска, но включва и средства от страна на концесионера. След създаването и изграждането на обекта на концесията се предвижда той да експлоатира обекта, като разглежда приходите в пропорция, която е дадена с договора за концесия. Тоест концесията включва и построяването на обекта, и концесия за услугата. Тя визира вече съществуващия обект или съществуващата инфраструктура, която държавата няма сили, средства и персонал да експлоатира самостоятелно. В този случай държавата прави конкурс за концесионер, който да извършва тази услуга.
Третият вид концесия е концесията за добив., която има предмет със собствени средства на концесионера да организира добива на използваните изкопаеми, като в сравнение със сега съществуващия закон тук се добавя и въпросът за минералните води, които досега се визираха. Сега минералните води ще се отдават на концесия по процедура, която се предвижда в Закона за концесиите, съчетана със Закона за подземните богатства.
Не искам да скриваме, разбира се, че по отношение на инструментариума за възникване на концесионното правоотношение, който използва законодателят в законопроекта, има един инструмент, който смущава депутатите. Аз вече на трета комисия имам възможност да представя този законопроект и имам поглед върху всичко това. става въпрос за така наречения състезателен диалог.
Трябва да кажа, че състезателният диалог по принцип в държавите, които имат нормално мислене, е използван доста често. Във Франция, в Испания, в Португалия, в Италия, в Скандинавските страни, а даже напоследък и в Унгария, и в Полша се използва този състезателен диалог, който широко е критикуван в законопроекта.
Състезателният диалог по принцип е една процедура, която се използва тогава, когато държавата или общината спешно се нуждаят от провеждане на концесионна процедура и нямат възможност да подготвят изначално всички елементи на своето виждане по отношение на това какви трябва да бъдат основните финансови и юридически елементи на концесионното правоотношение.
Ще дам само един пример. Примерно когато затворим атомната електроцентрала в Козлодуй, може да възникне спешно необходимост от изграждане на заместващи мощности за задоволяване на нуждите на нашата енергийна система. В този момент държавата може да не знае точно от какво ще бъде задоволена нейната нужда – дали с атомна енергия, с алтернативна енергия, с енергия от топлоелектрически централи или с изграждането на нови ВЕЦ-ове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това, което казвате, не е най-удачният пример за държавата, която ще реши да си замени мощностите поради спешна необходимост, без дългогодишен анализ. Не знам как си го представяте, но това в случая трябва да е държавата Тамбукту, а не България.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Дай боже да не се наложи такъв пример. Аз давам някакъв хипотетичен пример. мога да дам и друг пример.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека да е от вашата област.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Да речем, примерно държавата иска да задоволи някакви потребности от изграждането на автомагистрала между София и Варна, обаче в този момент не знаем точно къде да мине трасето на магистралата, не знаем каква ще бъде дължината на трасето, колко моста ще има, колко тунела ще има по трасето, по какъв способ ще се изгради магистралата, какви са тези обекти. Предвиждат се сложни инженерни инфраструктурни решения. И тъй като ние спешно се нуждаем от изграждането на този обект, даваме старт на един състезателен диалог, при който фирмите ще трябва да отговорят на тези въпроси, на които ние не сме си отговорили предварително, тоест, не сме успели да уточним, както се казва в закона, финансовата и икономическата рамка, а и доста юридически моменти, свързани с изграждането на този обект.
Това е един елемент, който, както казах, доста често се използва в други държави.
Общо взето, освен че се разширява обектът на концесията, законът предвижда, освен държавата и общините, и някои публично-правни субекти, които имат участие, да бъдат определени като субекти на публичното право, тоест действащи в обществен интерес, също да използват концесията като една форма.
Аз мога да говоря много, но тъй като комисията има малко време, предпочитаме да отговаряме на въпросите на членовете на комисията.
Що се отнася до причините, поради които законът доста бързо беше създаден и внесен, една от причините, която касае и дейността на Комисията по европейска интеграция е, че сегашният Закон за концесиите беше оценен като много незадоволителна част от нашата правна система пред прегледа на нашето законодателство от страна на европейските партньори. Няма да крием, че в областта на концесиите ние имаме едно червено флагче, което е поставено в доклада. Преценката на нашите европейски партньори беше, че законът за концесиите много спешно се нуждае от ремонт, както и Законът за обществените поръчки.
В този смисъл екипът, който разработваше закона, положи доста усилия, за да създаде един нормативен акт, който смея да кажа ,че беше високо оценен от нашите европейски партньори. Аз имах възможност на последното заседание на групата, която е съвместна – работна група от нашите и европейските експерти – да чуя оценките на членовете на Генералната дирекция ,която отговаря по въпросите на обществените поръчки и концесиите. Трябва да кажа ,че оценките бяха сравнително доста високи.
Общото мнение е, че, усъвършенствайки някои текстове на Закона за концесиите в периода между първо и второ четене на закона, дай боже да бъде приет, разбира се, на първо четене, ние ще имаме един от най-модерните и добри закони в Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не знам Европа да си позволява да дава оценки на закони – дали са модерни или не, още повече, че там има равнопоставеност на всички страни и няма такъв тип състезателност за първото място, която е типична за някои мислещи хора от новоприсъединяващите се страни. Европа не е една конкуренция, за да се види кой ще избяга на първо място, а кой ще свърши работата добре. Това – първо.
Второ, все пак няма ли някой да представи и становището на Министерския съвет във връзка с целия пакет от въпроси?
Най-неясното в случая е, че Законът за концесиите изпреварва Закона за обществените поръчки, където са много повече бележките на Европейската комисия и където, фактически ще бъдат разписани процедурите, които сега вие предопределяте чрез един по частен закон.
Някой би ли ми обяснил, включително и от Агенцията за обществени поръчки, ние ще го подкрепим, защо се постъпва по този начин, обратно на цялата логика на работата, тоест, започва се не така, както е редно – от основния закон, който в крайна сметка регулира парите, които ние даваме като данъкоплатци. Всичко това, което се прави с парите от данъците, не е променено, а изведнъж започваме с концесиите, когато държавата не влага ресурси, но отдава едни или други обекти.
Нормално ли е това положение, при което се предопределя оттук нататък съдържанието на другия закон? все пак нека да знаем контекста, преди да продължим да говорим за този частен Закон за концесиите. Най-добре е представителите на агенцията да кажат нещо, ако има възможност.
Давам думата на господин Йончев – началник отдел “Инвестиции и концесии” в Министерския съвет.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: На основния въпрос: защо Законът за концесиите изпреварва Закона за обществените поръчки.
Това стана по стечение на обстоятелствата по процедурни причини.
Двата законопроекта се изработваха в пакет, приеха се едновременно на 8 декември от Министерския съвет. Но тъй като главата “Обжалване” трябваше да се преработи и да се приеме концепцията, която е заложена в директивите за обжалване на Европейския съюз, закъсня внасянето на Закона за обществените поръчки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест Вие казвате, че процедурите в двата проекта са идентични, макар другият закон да не е внесен? Развитието на пазарната икономика и утвърждаването на демократична правова държава в Република България налагат реформиране на водените регистри на юридическите лица и имотните регистри, с цел да се създаде сигурна и прозрачна среда за започване и осъществяване на стопанската дейност.
През последните години в повечето държави – членки на Европейския съюз са въведени или в момента се въвеждат системи за регистрация, които значително улесняват достъпа и разпространението на информация, при наличието на единни и централизирани база данни.
Проектът на Закон за Търговския регистър е разработен на основание Решение на Министерския съвет № 419/ 10 май 2005 година, в изпълнение на правителствената стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България, въпреки че положителната резолюция за разработване на тази стратегия е дадена още от месец август 2003 година. Тоест дълго е била обсъждана самата стратегия.
С приемането и прилагането на предлагания законопроект ще се направи важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основаваща се на следните принципи:
- унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри;
- уникален идентификационен код за всяко лице;
- евтина и бърза регистрация;
- опростени и сигурни процедури;
- електронни база данни, публично достъпни през Интернет.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Процедурите са идентични, тъй като задължението е процедурите, които трябва да се прилагат в закона за концесиите, трябва да удовлетворяват четирите принципа, които се посочиха от господин Ковачев. И тъй като старите процедури бяха оценени като процедури, които не съответстват на тези принципи, ние възприехме част от процедурите в директивата за обществените поръчки, тъй като имаме гаранцията, че те удовлетворяват и няма да бъдат оспорени. И не само няма да бъдат оспорени от Европейската комисия в настоящия момент, а след това при прилагането на закона няма да има оспорване пред Европейския съд. а Европейският съд преценява първо процедурите по отношение на тези четири принципа.
Ние сме въвели част от процедурите, като процедурите на договарянето, тоест, от спорния чл. 3б, който е в действащия закон, сме изключили всякаква възможност за процедура по договаряне.
Основните процедури, това са:
- откритата процедура, която по същество съответства на сега прилаганата процедура по действащия Закон за концесиите, разбира се, с премахване на онези елементи, които се преценява, че нарушават принципите;
- ограничената процедура съответства на така наречения двустепенен конкурс, който е заложен в момента в Закона за пристанищата, най-кратко казано;
- процедурата на състезателен диалог, която е нова процедура в новата директива за обществените поръчки. Поради причините, които посочи отчасти господин Ковачев, тя е приета.
По препоръка на комисията е предложена една добавъчна процедура – така наречения електронен търг. Тя е добавъчна процедура при ограничената процедура и откритата процедура. Тя е като една възможност само при условие, че изграждането на проекта не е съпроводено с проектиране, когато критериите могат да бъдат обективно определени и стойностно, и в проценти. Тя е като една възможност.
Това са основните неща, които са нови, неща, които съответстват и на принципите на правото на Европейския съюз. защото беше подчертано, че независимо че директивите не се отнасят по отношение на процедурите към концесиите, тези четири принципи на Договора на Европейския съюз си важат с пълна сила. И ние смятаме, че няма по-добра гаранция да се възприемат едни процедури, които са проверени и за които се знае, че няма да бъдат оспорени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Милена Павлова от Агенцията по обществените поръчки.
МИЛЕНА ПАВЛОВА: Аз съм изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки.
Бих искала да ви кажа, че проблематиката на обществените поръчки и концесиите в европейското право изцяло е припокрита от две нови директиви в областта. Всъщност ние едновременно разработихме законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки и нов Закон за концесиите в частта им относно процедурните правила.
Тоест имаме едни и същи процедури, така както те са предвидени в европейското право и в двата предложени законопроекта.
В тази част те бяха одобрени от Министерския съвет на заседание в началото на месец декември 2005 година. Тъй като обаче една от основните области, в която търпим сериозни критики, е свързана с възможността за обжалване на процедурите и в последния мониторингов доклад имаме бележка, че системата, която в момента е предвидена съгласно нашето законодателство, не отговаря на европейските директиви, на принципите за ефективност и бързина, се наложи преработване на процедурата за обжалване.
В момента, буквално до вчера продължиха нашите консултации и одобряване на законопроекта за обществените поръчки в областта на обжалването, ние предлагаме една нова схема, съгласувана с Европейската комисия. Предстои приемането й от Министерския съвет. тоест още веднъж приемане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки в частта само за обжалването, след което целият законопроект ще бъде представен за приемане от Народното събрание.
Именно поради тази причина се наложи това разделяне във времето на законопроектите.
Същото важи и за обжалването в законопроекта за концесиите. Там също ще бъде променена процедурата.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие очаквате 10 дни след приемането на закона?
МИЛЕНА ПАВЛОВА: На този въпрос аз не бих могла да отговоря. Бих могла само да ви кажа какъв е планът относно Закона за обществените поръчки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на колегите, които искат да зададат въпроси.
Пръв поиска думата д-р Щерев.
Тук има един проект за становище. Може да кажете дали по него има забележки. Той отразява част от бележките на Европейската комисия, такива, каквито са ги чули нашите експерти. дано и вие да сте ги чули по същия начин, за да ги приемете. Но това е по-малкият проблем. По-големият проблем е защо каруцата е пред коня.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз имам четири по-конкретни въпроса.
Ако се приеме в този му вид Законът за концесиите, какво се случва
- първо, с лечебните заведения – частна държавна и частна общинска собственост, като сгради;
- второ, като възможност за концесиониране на обособени части;
- трето, концесиониране на дейности или услуга, както е отбелязано в закона?
Четвъртият ми въпрос е: какво ще се случи, ако университетските болници са публична държавна собственост? Възможно ли е в този закон, ако се приеме в този му вид, обособени части или дейности да бъдат концесионирани?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак, когато отговаряте, е редно да кажете откъде сте взели концесията за услуга, тъй като тя, за разлика от концесията за строителство, не е европейска норма. И да кажете как сте развили нормите за услуги.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Първо, по отношение на нормата за концесията за услуги.
Самата концесия за услуги и нейните процедурни правила не са предмет на Директива № 18- 2004, но дефиницията за концесията за услуги е предмет на наредбата и е норма.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Точно обратното пише в комуникацията на Европейския съюз.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Дефиницията, определението за концесията за услуги е дадена в директивата и ние сме въвели напълно тази дефиниция.
Разликата между двете се състои в това, че докато при концесията за строителство имаме изграждане на обекта на концесията с поемане на риска по строителството от концесионера, неговото управление и поддръжка, при концесията за услуги, която също, съгласно закона, е свързана с експлоатация на обект в обществена полза, тя е свързана с поемане на риска по управлението и експлоатацията. Като и в двата случая заместващата престация, която при обществената поръчка е плащане от страна на концедента, в тези случаи това е отстъпката – отстъпване правото на експлоатация на стопанска дейност с обекта на експлоатация и съответно получаване на приходите от тази дейност.
Разбира се, в тези дейности, които са социално значими, държавата си запазва правото да определя социално приемливите цени на услугите.
В този аспект искам да посоча, че няма пречка за здравните заведения, от какъвто и да са тип, да се прилагат и двете форми на концесия. За такива, при които водещо е строителството, примерно изграждане на по-голяма част или обособена част, изцяло изграждани или голяма реконструкция, водещо в концесията тогава ще бъде концесията за строителство.
Когато е съпроводено предоставянето на една обособена част или на цяло здравно заведение, където отделни ремонти са съпътстващи, второстепенни, а основната цел е оказването на съответни параметрирани услуги с поемане на риска от управлението и експлоатацията им и право на доходи от експлоатацията, а именно поддръжката е задължение, в тези случаи се прилага процедурата за услуга.
Разбира се, това не премахва другите възможни форми за предоставяне на тези обекти. Когато съответният обект е публична собственост, както е в Закона за държавната собственост, остава и другата възможност – за отдаването под наем.
А при частната собственост има и другата форма – вещното право на ползване.
Така че другите форми на ползване са също допустими. Въпрос на инициатива е на този, който управлява обекта, било той публична общинска или частна държавна собственост, да инициира една или друга форма на предоставяне на обекта за експлоатация, съответно за съответните ангажименти във връзка с управлението или поддържането, като се смята ,че при института на концесията в най-голяма степен могат да се параметрират нещата, които са свързани с поемането на риска, най-вече при новоизграждащите се обекти – риска от строителството, както и при експлоатацията – риска по управлението и поддържането.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Значи и частната държавна собственост може да се дава на концесия. и, д-р Щерев, не е непременно необходимо да има нов закон за приватизация на здравните заведения. Спокойно по този закон очевидно те могат да се дадат на концесия. Дали това е добре или зле, Вие ще прецените. Но това е смисълът на този закон.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Само искам нещо да допълня. В първоначалния проект, който ние представихме пред комисията, бяхме се ограничили, бяхме запазили старото приложно поле на закона в обхвата на публичната собственост. Тяхно беше настояването да включим цялата собственост и то поради основен аргумент, че можем да трансформираме публичната частна собственост и да я предоставим на експертите на Генералната дирекция “Вътрешен пазар и услуги”, които наблюдават този сектор от транспониране на законодателството.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие трябва да обясните, че те преди всичко, за да бъде тяхно становището, не можеха да си представят разликата между публична и частна държавна собственост. Просто обяснете нещата така, както стоят. Иначе се създава малко превратно впечатление за това, което е направено.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: За тях това са обектите от обществена полза. И когато те видяха нашия законопроект, те си представяха, че това са всички обекти от обществена полза. Тоест стопанската дейност, която се осъществява с тях, е от обществена полза. Защото може би във всички страни – членки на Европейския съюз, няма такива категории – публична и частна собственост.
Когато осъзнаха, че ние правим това деление, те веднага реагираха, защото видяха възможност в нашата категория частна държавна собственост ние да трансформираме от публична в частна, с цел да приложим процедури, които не съответстват на тези принципи. И при втората експертна среща с тях се направи изричното настояване да включим цялата собственост. Аз мисля, че за нашата практика това ще бъде от полза.
Даже в този аспект искам да ви кажа, тъй като при нас е националният концесионен регистър, опитът на общините, много често значими търговски обекти от обществен интерес или някакви от обществено обслужващи дейности обекти, те изкуствено от частна собственост с решение на общинския съвет ги правят публична собственост особено тези, които трябва да се изградят или да се реконструират, за да намерят формата да ги предоставят на концесия поради липса на средства. Сега вече тази “гимнастика” няма да бъде необходима.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси към вносителите? – Няма.
Имате ли нещо да добавите?
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Накрая искам да добавя, че становището на комисията в пълна степен отразява абсолютно всички бележки и договорености, които постигнахме на предпоследната среща в Брюксел с експертите от Генерална дирекция “Вътрешен пазар и услуги”. Изключвам последната среща, за която уведомих госпожа Павлова във връзка с обжалването.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тя на практика е във връзка с другия закон, който още не е на нашето внимание.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, вие сте склонни да приемете тези бележки за второ четене. Защото има много сериозни бележки.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Ние сме склонни да ги приемем и напълно ги подкрепяме. Бележките са сериозни. Може би някои от тях са сериозни, някои са редакционни. Но ние приемаме тези бележки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Бележките наистина са сериозни – като тръгнем от дефиницията на понятието и стигнем до заплащането. Това са много сериозни неща.
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Аз не смятам, че са толкова сериозни. Защото ние фактически сме дописали риска, с оглед на това, че инвеститорът, бъдещият концесионер трябва да осигури средствата за изграждане на обекта. Срещу това дописване, изваждане от общото нещо, което се слага в дефиницията, реагираха експертите от Европейския съюз. ние приемаме тази реакция.
Другите опасения бяха по отношение на компенсациите.
Между другото, искам да подчертая, че няма практика, освен при концесиите за добив, в повечето от страните от Европейския съюз да има така нареченото наше концесионно възнаграждение. В дефиницията това плащане винаги от тях е смятано за една компенсация от страна на държавата, с оглед получаване на социална цена при предоставяне на услугите.
Така че и в този аспект, когато искахме непременно да има концесионно възнаграждение, наречено концесионно плащане, те реагираха и се опасяваха, че в случаите, когато ние напълно освободим за целия срок на концесията от гледна точка на социален интерес или във връзка с непреодолими условия, в много ограничени случаи ние ще даваме компенсации. Те смятаха, че един концесионер, освободен от концесионно възнаграждение, от концесионно плащане за целия срок на концесията попада извън приложното поле на закона и ще заобиколи - пак тяхното опасение – тези процедури, които удовлетворяват критериите и показателите.
Затова се наложи ние да направим нормата рестриктивна, което е предложено тук и вероятно ще се направи.
Другите бележки са повече от несъществен характер.
Разбира се, имаше и много бележки, по които ние успяхме да убедим експертите на Европейския съюз и да си запазим текстовете. Но тук са отразени много правилно текстовете, по които те имат право, по отношение на пълната хармонизация с правото на Европейския съюз, с което ние като специалисти, които сме участвали в екипа при изработването на закона, сме съгласни. Ние също бяхме на тази среща в Брюксел и приемаме всички направени предложения от Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря за този отговор. Действително фактът, че и наш представител – експерт можеше да участва, даде възможност това становище да бъде така подробно.
Има един друг въпрос, който не сме написали в становището ,но който навярно и вие съзнавате, че е необходим – че самият текст от правна гледна точка се нуждае от сериозно подобрение – и терминологично, и като изрази. Все пак за второ четене ще осигурите ли поне текстът гладко да се чете, защото преводът ненавсякъде е най-добър от гледна точка на традициите.
Съзнавате ли този проблем и ще имате ли предвид, че и това трябва да се отрази, макар че не е необходимо да го запишем в становището?
ГЕОРГИ ЙОНЧЕВ: Ние споделяме тази препоръка. И ако ни помолите, ще ви окажем експертно съдействие.
Разбира се, това е ваше право да го направите в парламента между първо и второ четене. Но доколкото ни поканите да ви окажем съдействие, то с удоволствие ще помогнем в името на направата на един добър закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли други бележки и въпроси? – Няма.
Предлагам да приемем становището, което дава тези бележки, и да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите за първо гласуване. А вече преди второто четене тези бележки, които са направени, да бъдат отразени и от водещата комисия, а и всеки от нас като народен представител ще може да го направи.
Който е съгласен с този проект за становище, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за това, че така експедитивно свършихме тази важна работа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:


(Атанас Папаризов)