П Р О Т О К О Л

№ 122

На 9 април 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 954-01-73/31.03.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за водите – внесен от Георги Божинов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 945-01-50/6.03.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните – внесен от Захари Георгиев и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 954-01-71/27.03.2009 г. за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс – внесен от Деница Ивайлова Димитрова.
4. Обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Регламент, изменящ Регламент 343/2003 за установяване на критерии и механизми за определяне на държава – членка, компетентна за разглеждане на молба за убежище, която е подадена в една от държавите – членки от гражданин на трета страна – т. 16 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).
5. Обсъждане и приемане на доклад по Предложение за Директива, изменяща Директива 2003/9/ЕО за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище – т. 17 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на ЕС (2008 г.).

На заседанието присъстваха: Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, Чавдар Стоименов – председател на Българския антифашистки съюз.

Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси.
В дневния ред сме включили пет точки. Има ли предложения за още точки? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.



Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 954-01-73/31.03.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ – ВНЕСЕН ОТ ГЕОРГИ БОЖИНОВ.
Тук е вносителят на законопроекта.
По тази точка сме поканили да присъства още:
От Министерството на околната среда и водите
Чавдар Георгиев – заместник-министър
Цветанка Димитрова – директор на Дирекция „Води”
Елисавета Петрова – началник на кабинета на министъра
Васил Маргаритов – директор на Дирекция „Кохезионна политика”.
Господин Божинов, имате думата да представите законопроекта, като имате предвид, че сферата на нашата преценка е твърде ограничена – доколко законопроектът противоречи или не на дадени европейски актове.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Признавам, че е респектиращо да докладвам пред толкова високо уважавана и с такъв висок статус в парламента комисия. На мене за първи път ми се случва да идвам при вас.
Вие сте се запознали вероятно с мотивите. Има и становища на няколко от министерствата – на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от няколко асоциации, които имат пряко отношение.
Аз, от своя страна, се запознах с подготвения от вашите експерти проект за становище на вашата комисия по отношение на разглеждания законопроект и без да подменям представянето на законопроекта със съдържанието, смятам, че много точно е изложено съдържанието на двете директиви, които регламентират отношенията в правото на Общността по този кръг от проблеми.
Посочени са много точно и ангажиментите, които България е договорила в предприсъединителния договор.
Правилно във втората част много кратко е отразена същността на законопроекта. Подчертано е, че законът не е с хармонизиращ характер, а неговата цел е да изпълни поети от нашата страна ангажименти във връзка с присъединяването. И точно тази съществена черта на законопроекта много накратко ще изложа пред вас.
За да бъда коректен, този огромен труд не е лично и само мое дело. Той отразява една национална позиция на правителството на Република България по принципите на управлението на сектора „Водоснабдяване и канализация”. А тази национална позиция е изготвена не само от съответните министерства и от привнесените експерти, а тя е съвместен продукт с експертите на Европейската комисия, които са отстоявали претенциите към нашата страна и изпълнението на договореностите, които вече са факт.
Какво урежда този законопроект.
На първо място, едно ново регулиране на обществените отношения, свързани с планирането, изграждането, управлението, стопанисването и оперирането на ВиК системите и съоръженията.
На второ място, това е подобряване на качеството на ВиК услугата.
На трето място, покриване на тези две директиви, които и вие цитирате във вашето становище – няма да ги преразказвам.
На четвърто място, това е ресурсът, който се полага на България за изграждането на тези системи да се превърне като устойчив и дългосрочен фактор на икономическия растеж на страната. Разбирайте – създава условията и предпоставките този ресурс да започне да се усвоява час по-скоро и да стане и фактор на икономическия растеж и на преодоляването на кризата.
Каква друга обществена потребност има?
На първо място, това е да се определят ясните правила на собствеността и експлоатацията на водоразпределителната и канализационна инфраструктура.
Тук не знам от колко министерства са представителите, като дойдат след малко в моята комисия, ще ги поканим да говорят. Но трябва да призная, че този кръг въпроси се решава и му се търси решение от началото на мандата.
Ако позволите да бъда малко по-обстоятелствен, една наша съседка, която я слушах вчера в другата комисия с посланика на една страна, беше поставила като предварително условие за подкрепа на нашето членство синхронизиране на европейското законодателство в областта на водите и по-точно за управлението на трансграничните води.
Беше предвидено според стратегията на България за управление на водите да има три закона. Единият беше Законът за управление на водите, вторият – за водния регулатор, третият – за собствеността на ВиК системите.
Понеже тогава не можа да се стигне до изработването на този закон за собствеността на ВиК системите, ние променихме нашия план за действие, трансформирахме европейските директиви за управление на водите в съществуващия Закон за водите и този проблем остана за по-късно. Неговото нерешаване стана проблем в отношенията ни с Европейския съюз. И това ускорено решаване на проблемите от въпросната експертна група е налице, беше подготвено в този вид, в който ви казах, като национална позиция, беше сформирано като текстове, експертите на комисията с моето участие го превърнаха в закон и аз се явявам като формален вносител.
Само ще маркирам петте важни раздела на закона.
Първо, определя се политиката за развитие на водоснабдяването и канализацията в България, като се определя Министерският съвет като орган, който ще определя държавната политика за развитие на водоснабдяването и канализацията като част от общата водостопанска политика на страната.
Вторият съществен раздел е разделът, който регламентира, както казах, собствеността – един много сложен, много деликатен въпрос, който решава разпределението на собствеността за десетки, може би стотици милиарди лева активи. Собствеността на тези системи в закона се определя като собственост на ВиК системите – публична държавна собственост и частна общинска собственост. Как е решено, няма да разказвам, защото е много обстоятелствено.
Другият важен раздел, това е управлението на водоснабдителните и канализационните системи. Това управление се регламентира, че се извършва от лица, отговорни за координиране на управлението на системите и съоръженията на национално ниво и лица, отговорни за това управление на ВиК системите и съоръженията на обособени територии. Тоест въвежда се такава фигура и това е едно от изискванията на нашите партньори, за да се гарантира, че ресурсът, който се предоставя на България, няма да се изразходва за решаване на определени локални и регионални проблеми, а ще има лице, което ще отговаря за съоръженията и въобще за решаването на тези проблеми върху обособена територия и с привлечените и с националните средства ще се осигури нещо, което да удовлетворява потребностите на всички граждани на тази територия.
Другият въпрос е въпросът за планирането и изграждането на ВиК системите и съоръженията. Тук се продължава тази линия, която се планира, когато се реализира изграждането, да се държи сметка за цялото и за всички, а не за отделното и частното, за което ще има пари най-напред.
Другият проблем – това е за оперирането на ВиК системите и съоръженията. Принципно нови решения, които са съгласувани с Европейския съюз – нашите партньори.
И едно от последните решения, което се търси – то е намерено преди това в посочения от мен закон за регулатора – това е принципът за единна тарифа на ВиК услугите на определена територия. Тоест да няма различие, когато хората плащат от един и същи регион.
За да стане всичко това, се налагат някои промени на основни закони – това може да го намерите в седмия раздел, промени в Закона за концесиите, в Закона за обществените поръчки, в Закона за опазването на околната среда, в Закона за регионалното развитие, в Търговския закон.
Във вашето становище има една бележка, която на мене ще ми бъде необходима високопрофесионална експертна помощ, за да го погледнем още един път, бягайки от проблема да попаднем в нарушение спрямо така наречената държавна помощ. И аз ще го възложа на експерти, когато го гледаме в нашата комисия.
Между другото, само това ще ви кажа, защото и опозицията, и някой може да спекулира – част от проблемите, които възникваха, идват от това, че два легитимни органа ни дадоха различни отговори на един и същи въпрос. И това беше при каква собственост на тези системи и съоръжения онова, което идва като средства от Европейския съюз, ще се ползва като държавна помощ. На един по-ранен етап български легитимен орган даде едно тълкуване, в едно писмо преди два-три месеца се казваше, че няма нищо страшно, ако собствеността е 100 процента общинска и/или държавна. Което промени релсите, на които беше композирана оперативната програма „Околна среда”. И тези текстове, които тук ви предлагаме, дават отговор на тези претенции, по-скоро отговарят и на двата възможни варианта на интерпретиране.
Така че този въпрос, който поставят вашите експерти, е изключително важен и ще трябва с този потенциал, с който разполагаме, а и в диалог с европейските колеги, да го разгледаме.
И така, последният проблем, който се решава, това е начинът на изграждане на ВиК системите. Това е след чл. 198 до последните алинеи на закона
Това е, господин председател.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Очевидно за нашата комисия този законопроект има и друго важно значение, дотолкова, доколкото се занимаваме и с усвояването на средствата от Европейския съюз. Приемането на този законопроект е една от възможностите за развързване на Оперативна програма „Околна среда”. Неговото забавяне досега беше една от пречките за по-ефективно функциониране.
Чухме бележките на вносителя по отношение на нашето становище. Очевидно е, че ще трябва да се направят някои допълнителни проучвания от страна на вносителите по отношение на поставения от нас въпрос дали предоставяне на имущество чрез описването на такова от ВиК дружествата представлява държавна субсидия или не, предвид изключително строгите изисквания в Европейския съюз...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... и то без да се наруши данък добавена стойност.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: От Министерството на околната среда и водите имате ли нещо да добавите по отношение на законопроекта?
ВАСИЛ МАРГАРИТОВ: Нямаме бележки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, имате думата за въпроси, мнения, съображения по законопроекта.
Ако няма, да прием нашето становище.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 945-01-50/6.03.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ – ВНЕСЕН ОТ ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка сме поканили да присъства Чавдар Стоименов – председател на Българския антифашистки съюз.
Господин Георгиев, ние сме написали едно становище, в което съвсем накратко сме изразили това, което е компетентност за нашата комисия. Ще ви моля да кажете имате ли някакви бележки по нашето становище. Общо взето то е положително. Казва се, че няма европейски акт, който да регламентира тази материя, но такава практика съществува в редица европейски страни, които изрично са посочени. И това е предметът на
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми колеги, действително има много европейски страни, в които законодателството в тази посока е уредено по начина, по който предлагам да се случи. Участието на част от българската нация в антифашистката съпротива е елемент на участието във Втората световна война. В тези страни, за които говорим, същественото е не материални облаги от този акт, а моралното признаване на действията на хора, които са се включили като, образно казано, войници на армията на Обединените нации срещу този бич на човечеството.
В рамките на развитието на нашата държава без съмнение се отива от единия край в другия край по отношение на признанието на участниците в антифашистката съпротива. Но към днешна дата ние се намираме в една ситуация, която е крайно отрицание на нещо, което не заслужават хората, жертвали живота си за антифашистката кауза.
Убеден съм, че от тук присъстващите не сме много хора формално членове на Българския антифашистки съюз. Но съм убеден, че всички сме антифашисти в общия смисъл на тази дума.
Затова мисля, че дължим като нация, като народ тази признателност. Още повече, че като парламент сме дали оценка на следващите събития, които характеризират една друга крайност в политиката, свързана с прилагането на репресия срещу другояче политически мислещите хора в най-новата ни история.
Ето защо мисля, че един акт на Народното събрание в тази посока ще ни направи още по-европейци, отколкото сме в тази сфера.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имаме становище, колеги. То е ясно. Няма общностен акт в тази насока. Има практика в редица европейски страни.
Мнения, становища, въпроси?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми колеги, аз имам известни смущения по отношение на мотивите, които са изложени от колегата Георгиев и групата колеги. Тук е записано: „Пенсиониране при достигане на пределна за страната възраст. Запазване на определен процент от работните места и гаранция срещу уволнение.”
Няма място за едни такива аргументи. Извинявайте, това са били хора на по 18 – 20 години, сега са между 80 и 85 години.
ЙОРДАН ПЕТКОВ: Това са примери от другите държави.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Извинявайте, на 80-годишен човек да му пазите работното място! Просто няма място за тези неща. Като документ олеква малко. Това ми е мисълта.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Искам да задам на вносителя въпрос: всъщност срещу кой фашистки режим се борят тези антифашисти? Бихте ли уточнили?
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Фашизмът е възникнал 30-те години – явление, срещу което се бори цялото прогресивно човечество, в това число и по време на всички фази на Втората световна война. Това е национален елемент в тази борба на българските антифашисти като цяло. Той няма партиен елемент. Сред антифашистите в България ще видите и хора, привърженици на лявата идея, на дясната идея, хора с български произход, с арменски произход, с еврейски произход. Това са хора, които ги обединява общото в антифашистката кауза.
За съжаление, бих казал, техните идеи по-късно, след разпределение на сферите на влияние в света, твърде много се изкривяват. Но ние говорим за тях в този период от време.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Колеги, който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували: за 9, против 2, въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № _%”-01-71/27.03.2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС – ВНЕСЕН ОТ ДЕНИЦА ИВАЙЛОВА ДИМИТРОВА.
По тази точка от Министерството на правосъдието присъства Юлия Маранзова – държавен експерт.
Заповядайте, госпожа Димитрова, да представите Вашия законопроект, главно с оглед на становището, което сме изготвили.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Тези промени в НПК касаят закрила на децата – свидетели или жертва на насилие, по-точно това да се разпитват само веднъж за цялото съдебно и досъдебно производство, като се гарантира те да нямат пряк контакт с обвиняемия.
Този разпит да се записва на видеокасета, на някакъв носител, за да може да служи по-нататък по време на самия съдебен процес.
Изключение може да направят единствено случаите, когато са постъпили или настъпили нови доказателства, нови обстоятелства по процеса.
Между другото, днес в СДВР откриха една такава стая за разпит на деца – жертви или свидетели на насилие. Така че това е нещо, което е крайно време да влезе в законодателството на България.
Бих искала, тъй като сме в Комисията по европейски въпроси, да кажа, че тези промени са в съответствие с Конвенцията на правата на детето на ООН, Европейската социална харта, както и Хартата на основните права на Европейския съюз.
Ако имате някакви други въпроси, ще се постарая да отговоря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, посочени са в нашето становище изрично онези актове, с които са синхронизирани тези изменения, макар че няма изрични правила на общностното право.
Имате думата за становище от Министерството на правосъдието.
ЮЛИЯ МАРАНЗОВА: Госпожо Димитрова, законопроектът предлагам към настоящия момент да не го подкрепяте в този вид, тъй като той доста се нуждае от корекции.
Само преди няколко месеца се гледа това предложение за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в това число и в разпита на малолетните и непълнолетните свидетели, където би могло да се съобразят заедно всичките предложения. Сиреч, ние не се противопоставяме на идеята, а на това, че защитата на децата трябва наистина да бъде направена така, че да осигури това, което Вие сте направили така хубаво в мотивите, за да не направим някаква по-голяма грешка, да не защитим всички деца.
Освен това знаете, че Министерството на правосъдието работи по проект на концепция за наказателна политика на Република България...
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие работите върху концепция за наказателното законодателство.
ЮЛИЯ МАРАНЗОВА: Те са съчетани два проекта, в които ние имаме доброто желание да помислим наистина по-комплексно относно правата на пострадалия въобще. Така че смятаме ,че този хубав анализ, който е направен на всички международни европейски разпоредби в тази насока, трябва да бъде по-добре развит. Смятам, че това трябва да се направи при по-добра уредба и в НПК.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Доколкото разбирам, Вие не възразявате срещу идеята за защита на правата на децата, но считате, че това трябва да бъде направено по-прецизно в рамките на една цялостна реформа.
Колеги, въпроси, становища?
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Аз не съм запозната в подробности със законопроекта на Деница Димитрова, обаче смятам, че тази инициатива е доста добра и прилича на един народен представител, ако мога така да се изразя.
Мисля, че това е добро като идея. Обаче след като изслушах становището на Министерството на правосъдието, тъй като ние сме комисия, която се произнася по хармонизиране на законодателството и съответствието със законите на Общността, съм по-скоро склонна да оставя това на преценката на водещата комисия.
Някак си преди изказването на представителя на Министерството на правосъдието имах едно мнение. Сега като че ли съм склонна да подкрепя мнението на министерството. Защото, доколкото знам, ние бяхме извикали в комисията министър Тачева и знаем от нея, че се работи действително за една цялостна реформа на Наказателно-процесуалния кодекс.
Така че в този случай съм разкъсана, от една страна, от задълженията ми като народен представител и член на българската делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където действително правата на децата са поставени на преден план и са едни от водещите в дневния ред на Парламентарната асамблея.
От друга страна, трябва да се съобразим все пак с българското законодателство.
Лично аз смятам, че Министерството на правосъдието в случая трябва да има приоритет като мнение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, доколкото разбирам, това е повече въпрос на водещата комисия, която трябва да прецени систематичното място на тези текстове, мястото на законопроекта в рамките на цялостната концепция.
Ние имаме изготвено становище, което според мене е достатъчно ясно. С оглед на него аз предлагам да оформим нашето мнение.
Има ли други становища, мнения? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Подкрепяме законопроекта на първо четене. Желаем тези спорни въпроси, които съществуват между Министерството на правосъдието и вносителя да бъдат изяснени в рамките на тази работна група, която готви концепция за наказателна политика, част от която е може би и наказателното законодателство.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕГЛАМЕНТ, ИЗМЕНЯЩ РЕГЛАМЕНТ 343/2003 ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА КРИТЕРИИ И МЕХАНИЗМИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДЪРЖАВА – ЧЛЕНКА, КОМПЕТЕНТНА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБА ЗА УБЕЖИЩЕ, КОЯТО Е ПОДАДЕНА В ЕДНА ОТ ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ ОТ ГРАЖДАНИН НА ТРЕТА СТРАНА – Т. 16 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008 Г.).
По точки 4 и 5 от Държавната агенция за бежанците присъстват:
Владимир Кузманов – началник отдел „Дъблин 2 и Евродак” в Дирекция „Методика на производство и процесуално представителство”
Емилия Георгиева – юрист в отдел „Международен”.
По тази точка сме изготвили становище – доклад относно регламента за установяване на критерии и механизми за определяне на държава – членка, компетентна за разглеждане на молби за международна закрила, която е подадена в една от държавите – членки от граждани на трета страна или от лице без гражданство.
Становището ни общо взето е в подкрепа на позицията, която е изготвена от представителя на изпълнителната власт. Дали сме нашето становище. Запознати ли сте с този наш доклад?
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: Да, получихме го.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Имате ли нещо да добавите?
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: Искам първо, да благодаря, че ни поканихте на заседанието на комисията и да кажа, че подкрепяме доклада. Но трябва да внеса някои уточнения, тъй като нещата динамично се променят.
Първо, да запозная народните представители, че оттеглихме нашата резерва по отношение на сроковете за произнасяне на съда при обжалване на решение за прехвърляне в друга държава – членка.
Освен това във втора точка „Дъблинската конвенция” - може би е техническа грешка е от 1990 година, а не от 1997 година, имам предвид на доклада за регламента.
Всъщност сроковете за обратно приемане и отговор за изискване на информация не се променят, а се въвеждат вече задължителни изисквания при отговор за искане на информация, каквото досега в регламента не съществуваше.
Във връзка с правото на обжалване срещу решението за прехвърляне и възможността за преустановяване на привеждането му в сила бяхме внесли резерва за проучване, тъй като нямахме информация от Административен съд София – град, който ще гледа жалби. И както ви казах, на заседанието в края на месец март ние оттеглихме тази резерва.
Въвежда се срок от 7 дни, в който съдът да се произнесе по жалба, подадена срещу прехвърляне в друга държава – членка, дали докато се разгледа жалбата, лицето да остане на територията на страната или да бъде прехвърлено. И ние се съгласихме, че в този 7-дневен срок може да бъде решено това.
Уредената възможност за организиране на индивидуално интервю е като възможност в Регламента.
Аз искам да кажа на народните представители, че в нашия закон за чужденците ние провеждаме задължително интервю с всички кандидати. Така че малко сме изпреварили европейското законодателство в тази посока.
Внесохме, разбира се, и някои резерви, на първо място, свързани с разширяване на понятието „членове на семейството”., тъй като смятаме, че разширяването на дефиницията за членове на семейството ще доведе до възможност за злоупотреба с молбите за убежище. А тъй като над 99 процента от хората при нас идват без никакви документи за самоличност, е много трудно да установим дали роднинска връзка действително съществува между тези хора или не. Тази наша позиция е подкрепена от повечето от европейските държави.
Това нещо се коментира в чл. 2, буква „и” – предложението за промяна в регламента.
Освен това в същия член, буква „л” съществува една дефиниция за риск от укриване. Ние също направихме резерва, тъй като формулировката на дефиницията казва, че рискът от укриване означава наличие на причини, основаващи се на обективни критерии, предвидени в законодателството. След като има такива критерии в законодателството, не е необходимо да има дефиниция на риск от укриване. Още повече, по наша преценка това е много относително.
Записахме резерва и по отношение на това в ал. 2 на чл. 5, че индивидуалното интервю има цел да улесни процеса на вземане на решение и че трябва устно да запознаем кандидата с процедурата, която ще се следва.
Съгласно нашето законодателство ние провеждаме интервюто, като се води подробен протокол, с който кандидатът бива запознаван, включително и писмено. Така че смятаме, че това е ненужно и излишно.
В ал. 6 се казва, че трябва да изготвяме и кратък писмен доклад от интервюто. Също заявихме резерва и смятаме ,че това е ненужно поради разбраните причини. Цялата информация я има в интервюто. Не е необходимо допълнително още веднъж да пишем доклад. Тази информация се предоставя на всички, също и на хората, които ще представляват бъдещото съдебно производство.
Имаме резерва за проучване по чл. 6, ал. 4, която казва, че имаме задължение за издирването, освен на родителите, и на други роднини, като в регламента се казва, че за територията на държавите – членки директивата се разширява и в държавите по произход на практика по наше мнение е тотално невъзможно. Представяте си в Ирак и в Афганистан как бихме могли да издирим роднини.
Относно забраната за задържане на граждани – тази резерва също я оттеглихме, тъй като от Министерството на вътрешните работи получихме становище, че те нямат възражения.
Промяната както и в доклада беше казано, в най-голяма степен важи за непридружените малолетни и непълнолетни лица, като най-същественото е, че принципът на Дъблинския регламент е, че тази държава, където е подадена за първи път молбата и трябва да я разгледа по същество, с непридружените лица се променя. Държавата, в която последната молба е подало лицето, е тази, която трябва да разгледа молбата по същество. Нас специално като държава, която все още е транзитна, този проблем не ни касае. Но той е много сериозен в Италия, където има над 8 хиляди такива лица, в Швеция – към 1500.
И последното нещо е за временното преустановяване и или прекратяване на трансферите във връзка с предоставяне на убежище. Има се предвид, когато някоя от националните системи е затруднена от прекалено много молби. Дава се възможност до 6 месеца от нея към другите държави да бъдат спрени или пък ако някоя от държавите членки прецени ,че друга не изпълнява задълженията си съгласно изискванията на регламента, тя също може да прецени да преустанови трансферите към съответните държави.
Това са нашите доуточнения по отношение на доклада, който е внесен.
Ако има някакви въпроси, с удоволствие ще отговоря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Господин Калайджиев, по така внесените уточнения имате ли нещо да кажете?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Нямам.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз предлагам с господин Кузманов заедно на стр. 2, раздел четвърти, където са изразени резерви, може би изрично с тирета на нов ред да се даде всяка една резерва, която е изразена от наша страна и цитирането на съответния текст от регламента, към който се отнася тази резерва, за да бъде ясно нашето становище за какво сме изразили резерви.
Колеги, въпроси, становища? – Няма.
Който е съгласен с тези уточнения да приемем доклада, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДИРЕКТИВА, ИЗМЕНЯЩА ДИРЕКТИВА 2003/9/ЕО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО НА ЛИЦА, ТЪРСЕЩИ УБЕЖИЩЕ – Т. 17 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕС (2008 Г.).
Господин Кузманов, там също сме изготвили доклад. Слушаме Ви.
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: По отношение на директивата има едно становище на Министерството на труда и социалната политика.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние в момента разглеждаме нашия доклад.
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: Становището е свързано с доклада, което възразява срещу текста да се осигурява достъп до пазара 6 месеца, а сега е една година, тъй като аргументите са, че нашето законодателство не предполага съкратени срокове.
Предстои на 21 и 23 април следващото заседание, като имаме притеснения във връзка с ал. 1 на чл. 27 от директивата, който казва да се осигури достъп до медицинско и психологично лечение. Става дума за децата, изживели насилие, стрес, загуба на роднини, родител и други във въоръжен конфликт. Нашето мнение е – ако е възможно, ще настояваме – да се промени думата „лечение” с „ психологическа помощ”, която ние в агенцията за бежанците можем да осигуряваме. Иначе до психологическо лечение и нашите граждани имат свободен и безплатен достъп.
С останалите неща - не е нужно да ги повтарям – ние сме съгласни, правилно са отразени. Разбира се, те са още динамични и ще има още промени, докато влязат в Европейския парламент.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Колеги, въпроси, становища? – Няма.
Който е съгласен да подкрепим доклада, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма. Приема се.
С това приключваме по точките от дневния ред.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.





Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:

(Младен Червеняков)