Комисия по европейските въпроси
П Р О Т О К О Л
№ 126
На 21 май 2009 година се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-37/19.05.2009 г. за управление на отпадъците в област София – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 902-01-36/15.05.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност - внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, Калин Славов – заместник-министър на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от Младен Червеняков – председател на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейските въпроси. Имате ли предложения по дневния ред, колеги. Няма. Който е съгласен с обявения дневен ред, моля да гласува. Приема се.
По т. 1- ва сме поканили г-н Чавдар Георгиев - заместник-министър на околната среда и водите. Имате думата, господин Георгиев, като моля да се съобразите с бележките в нашето становище в раздел ІІІ.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е предложен законопроект за управление на отпадъците в област София. Той предвижда дейността по управлението на отпадъците да бъде държавна дейност, т.е. да бъдат преуредени отношенията, които към момента съществуват. Знаете, че управлението на отпадъците в момента е отговорност на Столична община, но предвид постоянните и перманентни кризи, в които изпада общината през последните години, очевидно се налага една държавна намеса и то трайна държавна намеса. Тази трайна държавна намеса ще гарантира постигане на трайно и устойчиво решаване на проблемите, свързани с управлението на отпадъците. Искам да припомня, че в годините държавата се намесваше многократно и подпомагаше Столична община – на първи етап се осигури извеждане на 280 хил.тона битови отпадъци от столицата в депата Карлово и Целапица. Сега тази дейност продължава. Извън това извеждане в столицата имаше натрупани още 600 хил.броя бали, към момента са изведени приблизително 100 хил. Това стана с намесата на държавата, като се подпомагат общините, които приемат отпадъците на столицата.
Директивите ни задължават ние да решим този проблем. Аз съм имал неколкократни срещи с представители на ЕК. Те поставят много остро този въпрос и искат при всички случаи да се осигури решаване на проблема с балираните битови отпадъци. Но проблемът не е само този. Ако си спомняте, за да се реши проблемът с депонирането на отпадъците, с решение на МС и съответно решение на министъра на околната среда и водите се наложи повторно отваряне на депото в Суходол, което за съжаление към този момент отново е изчерпало капацитета си и се налага известно предепониране, т.е. свръхизползване на капацитета му. В момента няма друг подход за решаване на натрупаните проблеми, които не са от вчера и от днес. Това са проблеми, натрупани през годините. Казвам всичко това, за да обоснова обективната необходимост от намеса на държавата. Очевидно е, че на този етап с разполагаемия административен капацитет и ресурси Столична община не може да се справи. Същевременно Законът за управление на отпадъците не дава възможност за пряка намеса на държавата, поради което сега предложеният законопроект трябва да се разглежда като един юридически инструмент, който дава възможност да се ангажира много по-големия ресурс на държавата за решаването на управлението на отпадъците на столицата.
Законопроектът е специален по предмет, с ограничено териториално действие, с ограничено действие, по мое мнение, във времето, докато се изпълнят поставените цели, но при всички случаи за период поне от няколко години ще се налага намесата на държавата, за да се постигне такава система за управление на отпадъците, която да гарантира едно трайно и устойчиво управление.
Със закона се променя начина на събиране на държавната такса. От местна такса става държавна такса, но ще продължи да се администрира от администрацията на Столична община, за което вероятно тя ще бъде компенсирана чрез разпределение на допълнителни субсидии от бюджета.
По отношение на бележките във вашето становище, мога да взема следните позиции. По принцип не възразяваме в периода между първо и второ четене да се намерят по-точните юридически формулировки. Особено що се отнася до предлаганото понятие „кризисна ситуация във връзка с управление на отпадъците”. Що се отнася до това, че към управление на дейностите по отпадъците, както правилно е посочено в становището, се прибавят и дейностите по снегопочистване и почистване изобщо на улиците, ще кажа, че дори и в тези дейности Столичната община има проблеми и затова е разширен кръга от въпроси. Ние не възразяваме тези въпроси да бъдат обсъдени между първо и второ четене на законопроекта. Искам да подчертая, че законопроектът в някаква степен е базиран и на опита, макар и кратък опит, на Кризисния щаб. Беше показано, че за по-малко от един месец София може да бъде и почистена, не само да се решават ефективно въпроси, свързани с управление на отпадъците.
Аз моля за вашата подкрепа на този законопроект, защото считам, че той е необходим и ще даде възможност един проблем, който е проблем не само на столичани, но е един национален проблем, чието приоритетно решаване трябва да се осигури, включително и чрез такъв специален закон. Моля за вашата подкрепа.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Може би трябва да спомена само това, че законопроектът изцяло се съобразява с една съвсем „топла” директива от 19 ноември 2008 г., посочена в нашето становище. Моля за становища, колеги.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз подкрепям изготвеното становището на комисията. Искам само да обърна внимание, тъй като не съм член на водещата комисия, че този проблем, с който се сблъскват в момента гражданите на столицата, може в един момент да стане проблем и на друга община. Тъй като България е поела ангажимента да закрие всички нерегламентирани сметища в определени общини, това може да доведе до трудности при сметосъбирането и сметоизвозването в тези общини. Затова този законопроект между първо и второ четене ще бъде добре да придобие една по-обща формула и да бъде закон за кризисни ситуации при събиране на отпадъци по принцип – една система на интервенция на държавата при подобен род ситуации, с които днес се среща София. Това е моята препоръка. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Други становища. Господин Величков, имате думата.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми, господин заместник-министър, колеги, аз няма да подкрепя този законопроект, защото не само аз, но и експерти, на които възложихме да се запознаят с него, сме на мнение, че няма място държавата и правителството да се занимават с такъв проблем. Бедата не е в това, което стана, а бедата идва от там, че още в началото на приватизиране на тази дейност, се допусна една непростима грешка. Не може частникът да чисти, не може частникът да събира боклук, защото ако на частника дадем 1 млн. лв. той ще гледа поне 100-200 хил.лв. да запази. И затова решаването на този въпрос може да стане само, чрез възстановяване на общинските служби, които чистеха. Това се отнася и за някои други дейности – ВиК, Топлофикация и т.н. Извинявайте, но с това изкривяване на приватизацията, за която ни даваха съвети и ни натискаха някои, този не без известен „неолиберализъм”, видяхме до къде дойдоха някои неща. Така че за мен това е решаване на въпроса, а не държавата да се занимава с боклука. Както каза колегата Казак – сега е в София, утре ще бъде в Пловдив – какво ще правим. Този въпрос е важен, отговорен, но държавата да се занимава с това ... Това, че някой не си върши работата, че някой не може да си свърши работата за това има вина само тотално сбъркания модел. Не може частници да се занимават с дейности, които касаят и са задължителни общински дейности. Това е моето мнение и затова аз ще се въздържа да подкрепя този законопроект. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Заповядайте, господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Не знам защо, когато левите са на власт, държавата трябва да доминира. Частник, господин Величков, не е мръсна дума. Правилно е частник да се занимава с такава дейност.
Има две форми в Европа, които са еднакво разпространени. Едната форма е концесионната, където наистина частникът събира отпадъците. Другата форма е комуналната, при която общината се ангажира. В Германия има различни модели и това не пречи Германия да е достатъчно чиста – там съществува модела с комуналните фирми, съществува и модела с концесионирането.
Аз ще подкрепя този законопроект за първо четене и ще каза защо. Не, че е добър. Напротив, в контекста, в който го приемаме, той е повече политически закон, отколкото същностен. Но в него има едно здраво зърно – държавата се ангажира в един момент, в който общината не може, особено сега в обща финансова криза, да изпълни всичките си ангажименти по събирането на отпадъците. София е специфичен случай, защото тук е съсредоточена държавната администрация, която през годините дори не си плащаше съответните вноски, а имаше един режим, при който тя плащаше минимално, спрямо хората, които плащаха. Приемането на този законопроект е в някаква степен ангажиране на държавата в този наистина национален проблем.
Поради това, че изграждането на едно съоръжение е около ¼ от бюджета на целия град. Не можеш да отделиш всички средства, за да изградиш завод за отпадъци и да се изостават всички други комунални дейности. Това е едното.
Второто, за да бъде решен този проблем, при всички случаи се изисква държавна гаранция. Така че държавата при всички случаи ще участва в решаването на проблема с управлението на отпадъците. Ангажирането на държавата и внасянето на този законопроект е правилно. Начинът, по който това се прави, е повече политически, отколкото прагматичен. Според мен, този проблем можеше да се реши с промени в действащото законодателство, а не със специален закон. Защото утре в пленарна зала ще се обясняваме, кой бил добър, пък кой не бил – Софиянски бил лош, Бойко не се оправил, пък Станишев се оправил, или Станишев не се оправил. Това ще предизвика в пленарна зала този законопроект. Но като принцип, още веднъж казвам, държавата трябва да има ангажимент по въпроса с управлението на отпадъците. Нека да пуснем законопроекта така, нека да потърсим добрите форми между първо и второ четене, да се намери баланса – и държавата да поеме ангажимент, и общината да изпълнява, най-малкото, контрол върху функциите, които в случая държавата поема.
По отношение на такса битови отпадъци – такса битови отпадъци никога не е стигала, за да покрие разходите на общината при третирането на битовите отпадъци. Дали ще ги събира държавата или общината, винаги някой ще трябва да добавя. В момента в България такса битови отпадъци е сбъркана. Аз се борих дълги години, не можах нищо да променя. Това, че такса битови отпадъци е на база на стойността на имота ти, това е абсолютна грешка. Тя не е принципно свързана с дейността. Апартаментът ти не генерира боклук, офисът ти не генерира боклук – дневно се изхвърля от там едно кошче хартия, но е обложен най-тежко. Има си други системи, например броят на обитателите. В някои страни, колкото и парадоксално да звучи, водата е измерителя. Таксата битови отпадъци се определя според количеството вода, която ползваш месечно, защото това количество е основният признак на обитаемост. Ползваш вода, значи ти живееш там, значи генерираш битови отпадъци. Има различни системи. Но не е предмет на нашата комисия да решим този въпрос.
По принцип подкрепям поетия ангажимент от държавата и във водещата комисия ще направя конкретни предложения по законопроекта. Благодаря.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И аз благодаря. Има ли други становища, колеги?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Само две думи, господин председател, ако ми разрешите. Не мога да не се съглася с повечето от нещата, които каза г-н Софиянски. Само искам да ви уверя, че нищо политическо не е влагано в този законопроект. Напротив, той е резултат от постоянната държавна намеса, която се налагаше при управлението на отпадъците. Ние наистина искаме да поемем управлението на отпадъците за постигане на заложените в закона цели, тъй като самата Столична община няма необходимия капацитет. Това е, което мога да кажа в допълнение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ. Добре. Други становища има ли? Няма. Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува. Гласува ли 7 „за”, 3 „въздържал се”. Благодаря.
Преминаваме към т. 2-ра - законопроект № 902-01-36/15.05.2009 г. за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност - внесен от Министерския съвет. Господин Славов, имате думата.
КАЛИН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, част от измененията, които се правят с този законопроект, са ориентирани именно към въвеждането и съответствието на българското законодателство с директиви и регламенти на ЕС.
Законопроектът е насочен към прилагането на Регламент 1030 от 2002 г. на Съвета относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни, който урежда единен образец на документ, съдържащ всички необходими данни и отговарящ на високи технически стандарти, най-вече към гаранциите срещу подправяне и фалшификации.
Насочен е и към прилагане на Регламент 380 от 2008 г. на Съвета за изменение на Регламент 1030 от 2002 г. относно единния формат за разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни. В съответствие с Регламент 380 от 2008 г. в законопроекта документите за пребиваване се категоризират според предназначението им. Разрешение за пребиваване на чужденци, документи за пребиваване на граждани в ЕС и на членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС. С въвеждането на тези изисквания се осигурява правото на свободно придвижване като ключова свобода в рамките на ЕС.
В съответствие с Директива 2004 38 на ЕП и на Съвета относно правото на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки, в документите за премиваване на членовете на семейства на граждани на ЕС, членовете на семейства на граждани на страни по споразумението на Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване и са упражнили това право, изрично се отбелязва, че издаването на разрешение за пребиваване е тип карта.
В общи линии в тази част на изложението се покрива и предмета на дейност на Комисията по европейските въпроси.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря. Въпроси и становища, колеги. Заповядайте, господин Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз имам един въпрос. Както знаете парите по ФАР са все още спрени. Централното звено за финансиране покрива и парите, които вие имате за ШЕНГЕН. Ще направите ли някакви усилия да го извадите от ФАР, да го преместите в друго звено, за да можете да си получите парите до края на годината? Иначе те ще изчезнат. Става дума за финансирането на подкрепата за ШЕНГЕН. Това ми е въпроса.
КАЛИН СЛАВОВ: Ние имахме доста продължителен период на дискусии с ЕК именно относно факта, че на Централното звено за финансиране и договаряне е отнета акредитацията по ФАР. Позицията, която имаме, е, че става дума за два различни финансови инструмента и оттам нататък няма пречка, а и одита, който беше направен през февруари от страна на ЕК, не ни дава основание да се съмняваме, че разходите, извършени по инструмента ШЕНГЕН, ще бъдат признати като разходвани съобразно изискванията на ЕС и съответно от орган, който има тази възможност да го прави.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Но има много неизползвани пари и срокът им е до края на годината.
КАЛИН СЛАВОВ: По ШЕНГЕН, имате предвид. Това беше предмет на обсъждане при г-жа Плугчиева съвсем скоро. И последните отчети, които бяха направени, говорят за факта, че голяма част от проектите, и то на значителна стойност, около 90 млн., което прави повече от 50 % от 161, които са предвидени специално в областта на МВР, са на фаза или открита процедура, или предподписване на договор. Като цяло са готови проекти почти за 140 млн.евро и всичко зависи от тази възможност, която имат участниците в конкурсите да използват правото си да обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията и след това пред Върховния административен съд. Всъщност ние сме притиснати от разтягащите се срокове в резултат на тези обжалвания, а не от технологични проблеми, които имаме по обявяването и провеждането на конкурсни процедури.
Централното звено за финансиране и договаряне е звеното, което в момента провежда търговете. То ги провежда след обсъждане от страна на българското правителство и ЕК, след извършване на одит от страна на ЕК на системата за разходване на средствата по ШЕНГЕН, който беше тук в България и не направи никаква забележка по отношение на Централното звено за финансиране и договаряне. Това е моя отговор в резюме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря, господин Славов. Искам да кажа, че днес изтича крайният срок за подаване на документи за обществена поръчка «Зелена граница» за 12 млн.евро., доколкото знам. Други въпроси и изказвания?
Няма. Който е съгласен да подкрепим законопроекта на първо четене, моля да гласува. Приема се с 10 гласа «за» без против и въздържали се.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Изготвила протокола:
Ели Найденова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: