П Р О Т О К О Л
№ 3


Днес, 31 август 2005 г. от 15,00 часа се състоя съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Заседанието бе открито при необходимия кворум и ръководено от господата Янаки Стоилов и Атанас Папаризов.
Към протокола се прилагат екземпляри списък на присъстващите.
Присъстваха и:– Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, Юлия Митова – Министерство на правосъдието.
Заседанието премина при следния

---

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на Георги Петканов – министър на правосъдието, и Румен Петков – министър на вътрешните работи, относно партньорската проверка по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”.

- 0 –
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имаме кворум и заседанието може да бъде открито и проведено.
Предоставям думата на господин Папаризов, за да започнем съвместното заседание на Комисията по европейска интеграция и Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ръководствата на двете комисии – Комисията по европейска интеграция и Комисията по правни въпроси, решихме да поканим министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи, за да изслушаме работата по партньорската проверка по Глава 24 – “Правосъдие и вътрешни работи”.
От името на двете комисии искам да благодаря на господин Петков и на господин Петканов за това, че се отзоваха на тази покана в такова трудно време, когато водят много интензивни разговори, и в същото време подготвят нови законодателни инициативи.
За нас е изключително важно да бъдем информирани за целите на проверката по Глава 24, за нейния ход, за откритите въпроси, за бележките, които до този момент са постъпили на експертно ниво, и за стоящите пред нас задачи като държава както в законодателната област, така и в областта на приемането на нормативни актове от Министерския съвет, а също така и от гледна точка на институционалните промени, които се налагат във връзка с поетите от България ангажименти. В случая бихме искали да помолим двамата министри да се съсредоточат върху тази огромна задача, върху предизвикателствата, които стоят пред нас, за да може да реформираме системите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на правосъдието, както и да въздействаме върху развитието на съдебната власт в такава посока, че действително да имаме възможност да прилагаме поетите от България ангажименти по Глава 24.
Има думата господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ: Бих предложил да процедираме по следния начин. Най-напред с няколко думи съставът на двете комисии да бъде информиран за обхвата на проверката. Мисля, че не е необходимо да се представя целта, тъй като тя е достатъчно ясна.
Не считам, че в средата на работата на мисията можем да направим някакви генерални изводи. Мисля, че това ще бъде най-малкото прибързано. Не съм много убеден как това ще бъде възприето от мисията. Затова бих предложил такъв подход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Също да посочите проблемите, които считате, че трябва да се решат по време на мисията. Изводите ще ги оставим да бъдат направени след приключване посещението на мисията.
РУМЕН ПЕТКОВ: Обхватът е свързан със съдебната реформа, наказателно-правни въпроси, гражданско-правни въпроси, борбата с корупцията и превенция на корупцията във финансовия и данъчния сектор, корупция по високите нива, пране на пари, отговорност на юридическите лица, противодействие на корупция в сферата на здравеопазването, образование, местна власт и пр., защита на личните данни – хармонизация с директивите на Европейския съюз, прилагане на законодателството, административен капацитет на Комисията за защита на личните данни.
Това, което засяга управлението на границите и конкретния въпрос, свързан с Министерството на вътрешните работи, по синята граница – предстои посещение на речно пристанище в Русе, на пристанища във Варна и Бургас, на сухопътната граница, анализ на риска, визовата политика, посещението на летище София, ГКПП и др., основен аспект на посещението за съдебната реформа и борбата срещу корупцията.
Оценката за напредъка в тези области ще бъде ключова за цялостната оценка за готовността на България за ефективно членство, въпреки че главните въпроси, които са предмет на оценката, не са в областта на вътрешните работи. Министерството има координираща роля предвид водещата си позиция по Глава 24. Това е известно на всички колеги.
В програмата на посещението са предвидени редица срещи в София и страната с високопоставени представители и експерти на българските институции и ведомства, в т.ч. проведохме среща и в Министерството на вътрешните работи. Изложихме достатъчно ясно нашата позиция.
Очакваме специално по въпроса – “Управление на границите”, добра оценка за извършеното.
Предварителната информация относно предстоящата мисия – в мисията участват пет експерти. Те са от Германия, Испания, Италия и Финландия. По време на срещите те ще се придружават от представители на Европейската комисия и делегацията на Европейската комисия в София.
По предварителна информация през юли беше извършена предварителна двуседмична партньорска проверка на съдебната система в България. Проверката беше направена от експерти на Германия. Докладът е подготвен. Предполагам в най-скоро време да бъде представен официално на нашата страна.
В доклада за съдебната система Европейската комисия прави най-обща констатация, че много от срещнатите там проблеми не са свързани с необходимостта от допълнителни финансови или човешки ресурси, а по-скоро произтичат от пасивното отношение на различни служители.
В доклада от настоящата трета проверка по Глава 24 най-вероятно ще има критики по отношение на наказателното правораздаване. Ще бъдат отчетени продължаващите промени в областта на защитата на личните данни.
По време на срещите експертът по корупцията ще постави и търсещи допълнителна информация въпроси. От експертите на Европейския съюз Европейската комисия ще очаква конструктивни препоръки към българската страна.
По графика – сте наясно. Малко рано е да правим това заключение относно резултатите от проверката. Все още не са приключили срещите на експертно равнище. Мисля, че ако прибързваме с определени заключения, няма да е добре за целта, която сме си поставили.
Нека отчитаме и общия характер на мисията и стремежа за непубличност в нейната работа, за непубличност в изводите, които се правят и констатациите на базата на разговорите с нашите експерти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на министър Петков.
Господин Петканов, имате думата.
ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: На 29 август от 14,00 часа в Министерството на правосъдието беше проведена среща между госпожа Чарнота, господин Щок и неговия заместник, който ще работи в нашата страна, и представители на Министерството на правосъдието по стратегията за реформа на съдебната система.
Направих кратко изложение пред членовете на комисията. Започнах с това, че според мен основната част от приоритетите по стратегията за реформа на българската съдебна система и програмата за нейното изпълнение и към своя край, тя е към приключване.
Посочих какво сме направили и какво правим в следните направления, какво предстои да направим.
Първо, по промените в законодателството. Информирах госпожа Чарнота за движението на Законопроекта по Наказателно-процесуалния кодекс.
На второ място – проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, който току що беше приет от комисията на първо четене. Информирах, че проектът на Административно-процесуалния кодекс е внесен в Народното събрание на 10 август 2005 г. Предстои разглеждането му от тук нататък. Вероятно това ще стане след приключване обсъждането на Наказателно-процесуалния кодекс.
Относно работата по Гражданския процесуален кодекс изнесох информация, че има създадена работна група по проект, съвместен с австрийската страна. Идеята е към 15 март законопроектът да бъде готов и внесен в Министерския съвет и евентуално в края на юни – юли да бъде приет от Народното събрание.
По Законопроекта за Закон за правната помощ – информирах комисията, че на 24 август т.г. той е приет на първо четене и очакваме в следващите дни да започне работата му на второ четене.
Относно Търговския закон – информацията беше, че на 4 август има приет такъв Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, с който бяха въведени изискванията на три от европейските директиви.
Подготвен е такъв законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон във връзка с несъстоятелността.
На 28 април 2005 г. Министерският съвет прие стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и на електронен регистърен център на Република България. По този повод е създадена междуведомствена работна група за изработване на проект на Закон за централния регистър юридическите лица, който ще урежда електронния регистър на страната ни. Очаква се този законопроект да бъде изготвен към 1 октомври 2005 г.
Последното нещо от законодателната програма е, че със заповед на министъра на правосъдието е създадена работна група за изготвяне на проект за Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в съответствие с националната концепция за реформа на наказателното правораздаване.
Това бяха въпросите, по които информирах госпожа Чарнота във връзка със законодателната дейност.
На второ място – накратко я запознах с въвеждането на алтернативните способи за разрешаване на спорове и по-специално на приетия Закон за медиация на 2 декември 2004 г. и издадените актове – най-вече заповеди, на моя предшественик по приложението на този закон.
Във връзка с това информирах госпожа Чарнота, че в момента се изгражда административният капацитет по осъществяване на техническата дейност по вписването на медиаторите и провеждането на конкурси за назначаването на такива лица.
На трето място изтъкнах изграждането на специализирани структури за охрана на съдебните сгради – най-вече с подготвения правилник за прилагане на прилагане на Закона за защита на лица във връзка с наказателното производство, който предстои да бъде приет утре от Министерския съвет, с въвеждането на информационните технологии в работата на съдилищата. Въпросът тук опира до компютъризирането на съдебната система и тенденцията, която се очертава, а именно този въпрос да приключи към първата половина на 2006 г. В момента този процес тече. Въведени са много пилотни проекти в една не малка част в съдилищата на страната. Надявам се, че в срок процесът ще приключи.
Последното нещо, което изтъкнах, беше усъвършенстване на системата на съдебното изпълнение и най-вече във връзка с приетия Закон за частните съдебни изпълнители, който влиза в сила от 1 септември 2005 г. и изготвянето на подзаконовите актове, които са пет на брой, от които единият вече е подготвен и е предоставен на работната група за обсъждането на следващото заседание. Останалите са в процес на изготвяне.
По повод на моето изложение ми бяха зададени няколко въпроса, на които съумях, струва ми се, да отговоря по достойнство. Моето впечатление е, че комисията остана доволна от това, което чу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Петканов.
Предлагам да пристъпим към задаване на въпроси към министър Петков и министър Петканов. Бихме могли, ако прецените дотолкова, доколкото както стана ясно от двете информации, че проверката в Министерството на вътрешните работи предимно е свързана с административен и технически капацитет, с прилагане на някои вече постигнати договорености. Предлагам да разделим въпросите на две части. Нека да започнем от въпросите за охрана на границите, въпросите за административния капацитет в службата на Министерството на вътрешните работи и след това да преминем към стратегията за развитие на реформата в съдебната система. Ако не възразяваме, предлагам по този начин да групираме въпросите.
РУМЕН ПЕТКОВ: Имам една молба. Не зная как са протекли разговорите при министър Петканов. По време на разговорите в Министерството на вътрешните работи госпожа Чарнота изрично акцентира върху непубличния характер на тяхната проверка и водените разговори. По тази причина не влязох в детайлите на разговора, отчитайки тяхното предложение. Разбирам необходимостта да бъдат информирани народните представители, но не мисля, че другото би било от полза сега. Казвам съвсем ясно, че съм готов с цялостен доклад, който ще предоставя на председателите на двете комисии. Не мисля, че в момента е полезно да се коментират детайли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие ще прецените на какви въпроси може да отговорите от гледна точка на характера на разговорите. Дотолкова, доколкото колегите са запознати с доклада за 2004 г., има основни направления. Вие бихте могли просто да ги изброите, без да навлизате в подробности. Бихте могли, ако има някакви законодателни проблеми, които стоят пред нас за решаване, да ни информирате какво би трябвало с приоритет от тук нататък в тази област да направим. За нас това е най-важно. Имаме списък от близо 50 закона. Много важно за нас е кои са най-приоритетни от гледна точка на завършване на работата по най-сложния въпрос – Глава 24.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Напълно разбирам, че посещението на екипа не е приключило и естествено не можем да предугаждаме резултатите от тази мисия. Не можем да искаме от министрите да разкрият мненията, които са споделени от гостуващите представители на Европейската комисия.
Има нещо, което би могло да улесни съдържателността на нашата дискусия, а именно да очертаем още веднъж проблемите, по които Европейската комисия ще проследи нашия напредък. Бихме могли да потърсим отговора на министрите за това какви са стъпките ,предприети по вече идентифицираните проблеми, които, според мен, са известни както на българската общественост, така и на нашите европейски партньори. Те не биха представлявали нещо като разкритие на конфиденциалната част от водените консултации по повод визитата на госпожа Чарнота.
В този смисъл на думата бих попитал министър Петков за основните цели на предвижданата девоенизация в Министерството на вътрешните работи. Кои аспекти от нашата интеграция, респ. изпълнението на ангажиментите към Европейския съюз би постигнало това?
Второ, от областите, които определено бяха обект на сериозно внимание и известно безпокойство, това бе борбата с вътрешно-ведомствената корупция в Министерството на вътрешните работи. Бихте ли набелязали стъпките, които ще предприемете и в частност сте изложили като отговор на това предизвикателство пред нашите европейски партньори. Бих те ли очертали действията за подобряване на капацитета на нашата страна да изпълнява функциите на външна граница на Европейския съюз, както сухоземна, така и морска.Това е въпрос, по който България има още какво да направи.
Бих ви помолил да очертаете как предлаганата от вас реформа в Министерството на вътрешните работи ще съдейства за подобряване дейността на българската полицейска дейност като цяло в борбата й срещу организираната престъпност по-специалност и в частност борбата с трафика на наркотици и трафика на хора, които също са две от подобластите на особено безпокойство на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Предлагам да съберем всички въпроси и тогава да се отговори от нашите гости.
Моят въпрос към господин Петканов е свързан със законодателната дейност, където главно ние можем да помогнем за напредъка на България.
Известни са ни графиците на нашите ангажименти. Искам да използваме възможността, за да се даде на народните представители, ако смятате за необходимо, допълнителна информация по съдържанието на нашите ангажименти. Предстои второто четене на цитираните от вас законопроекти. Дали е станало дума още веднъж по време на разговорите с представителите на Европейската комисия или ако смятате да дадете малко информация за вече поетите ангажименти по съдържанието от промените. Народните представители така ще бъдат улеснени за свободата на техните предложения при второто четене – Наказателния кодекс и на някои от другите закони. Мисля, че ще бъде полезно, ако смятате за необходимо да обърнете внимание на това какво се очаква от нас като решение по същество на някои от основните дискусионни въпроси, които вече бяха предмет на обсъждане и които могат да се появят от тук нататък.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Имам много кратки въпроси към господин Петков.
Вашата идея за реформиране на Министерството на вътрешните работи включва ли разтоварването му от част от тези функции, които го правят едно чудовищно голямо мегаминистерство? Как се поставя това в европейския контекст и в каква степен това е обсъждано?
Въпросът ми към господин Петканов. Един от елементите на директивата по глава 24 е свързан с отчетността и отговорността на магистратите. Това е въпрос, който в досегашните планове на нашата законодателна програма като че ли не е поставен много отчетливо. Обсъждахте ли тази тема и какви са вашите впечатления за очакванията на Европейския съюз?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Бих искала да поставя един процедурен въпрос. Част от въпросите, които звучат, нямат нищо общо с темата на днешното заседание. Ние не сме на първо четене на Закона за Министерството на вътрешните работи, а сме на изслушване на двамата министри във връзка с посещението на комисията по мониторинг. Мисля, че е хубаво да уплътним максимално темата, още повече, че проверяващите в момента са тук. Мисля, че ще имаме достатъчно време да се отговори на всички въпроси. Понеже е лимитирано заседанието, мисля, че при зададените въпроси няма да остане време да се отговори на въпросите по темата. Предлагам на водещите тези въпроси, които бяха поставени, са по темата: първо четене на Законопроекта за Министерството на вътрешните работи, но не и на изискванията на евроинтеграцията и пр.
Моят въпрос към министър Петканов е следният, доколкото може да отговори на изискванията за конфиденциалност. Бяха ли поставени някакви очаквания по отношение на Наказателно-процесуалния кодекс като задължително съдържание, задължителен регламент? Бяха ли изразени някакви опасения, че между първо и второ четене могат да бъдат правени промени, които нямат нищо общо с очакванията на изискванията на Европейската комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Министрите имат възможност да отговорят на въпросите от гледна точка на това доколко те засягат евроинтеграционните аспекти. Колегите ще приемат, че в тези рамки ще бъдат отговорите.
ИГЛИКА МАРКОВА: Беше тиражирана информация, че проверката касае не само приемането на закони, но и приложението им. Имам въпрос към министър Петканов, но смятам, че той касае и двете ведомства. Обсъжда ли се материалната и кадровата обезпеченост на съдебната система и евентуално какви забележки има във връзка с това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сигурно тук възниква и въпросът за сградата на института към Министерството, но може би това са детайли от разговорите.
Има ли други въпроси? – Няма.
Предлагам да помолим да отговорят господа министрите на този широк кръг от въпроси. Предлагам най-напред да помолим министър Петков да отговори.
РУМЕН ПЕТКОВ: Въпросът на господин Филип Димитров е свързан като цяло с идеята за структурната реформа и кадровото развитие в Министерството на вътрешните работи, в т.ч. тук влиза и девоенизацията – как съдебната реформа ще съдейства за борбата с организираната престъпност, наркотрафика, в т.ч. борбата с вътрешноведомствената корупция и т.н. Това са част и от мотивите.
По въпроса за борбата с вътрешноведомствената корупция. Министерството доста продължителен период от време работи по модела, който е възприет в Скотланд Ярд. Досега са правени две проверки в министерството точно по въпросите на борбата с вътрешноведомствената корупция. Оценките са положителни. Предстои трета проверка. Аз се надявам, че и досега мерките, които имат традиционен характер, и тези, които ще предприемем, надявам се, след скорошното приемане на Закона за Министерството на вътрешните работи, ще продължават да дават положителни резултати. Най-много служители през последните две – три години са отстранени за корупция именно от Министерството на вътрешните работи. Формите са чрез открити телефони, вътрешно-ведомствени за граждани чрез използване сайта на Министерството на вътрешните работи, чрез приемни в министерството и в регионалните дирекции, ползването на различни пропагандни материали в тази сфера, засиления вътрешно-ведомствен контрол и т.н. Това са неща, които в никакъв случай не представляват откриване на топлата вода. Това са неща, които при една последователност и съзнателно налагана политика очевидно ще дадат своите резултати.
Идеята за реформиране на Министерството на вътрешните работи е част от тази идея за девоенизация. Очевидно е, че има много сериозно припокриване на задължения на различни служби в Министерството на вътрешните работи, има препокриване на различни звена и в Дирекцията на Националната полиция, и в Дирекцията на Националната служба за борба с организираната престъпност. От една страна това препокриване предполага усилията на едни и същи звена понякога поради липса на достатъчна координация в работа по едни и същи проекти, т.е. пилеене на организационен и властови ресурс, чисто кадрови. Очевидно взаимният обмен на информация, който е призван като цяло да обслужва работата на министерството, не е на необходимото ниво. Това в определена степен се дължи и на липсата на координация и на това, че различните служби в една или друга степен имат различни интереси. Необходимостта от тяхната концентрация е очевидна, особено за тези, които имат чисто полицейски функции. Предложението за структурната реформа е свързано с изграждането на една генерална дирекция на полицията, в която влизат Националната служба “Полиция”, Националната служба за борба с организираната престъпност, Жандармерията и Гранична полиция. Идеята е да се изгради силен вертикален и хоризонтален криминален сектор, идеята е да се освободи кадрови ресурс, който да е в помощ на реализация на стратегията – “Полицията в близост до обществото”, идеята да се гарантира пълен информационен обмен за тези служби. Идеята в крайна сметка е да се търси отговорност от ръководителите на отделните звена. Това в много голяма степен ще облекчи цялостната организация на работа в направлението и ще създаде необходимата субординация по вертикала. Запазването на централна служба за борба с организираната престъпност ще позволи централната служба да има строго специфични функции, които са свързани с набирането на информация, анализа и резултативни действия в борбата с тежката организирана престъпност. Естествено, ресурсът, с който в момента разполага жандармерията ще бъде много по-плътно използван в цялостната работа на Министерството на вътрешните работи с оглед на задачите, които стоят пред него.
Това, което засяга девоенизацията или по-скоро кадровото развитие, също през 2004 г. в препоръките, които са дадени, много ясно е записано какво е необходимо да се извърши като реформиране на Министерството на вътрешните работи. Това засяга двата сектора – концентриране на полицейските сили в една национална дирекция, много ясно разпределяне и диференциране на задачите за тяхната работа под шапката на генерална дирекция и много по-солидно присъствие на улицата. Вторият аспект е свързан с кадровото развитие и необходимостта от много ясни показатели и критерии, въз основа на които да се извършва кадровото развитие, необходимостта от обективност на критериите за развитието на кадрите, в т.ч. конкурси, и необходимостта от девоенизация. Девоенизацията не означава посегателство на условията, при които в момента работят служителите на Министерството на вътрешните работи – нито от гледна точка на пенсионирането, нито от гледна точка на заплащането на служителите в министерството. Нещо повече. Много се надявам да получа вашата подкрепа за регулиране на това разминаване на заплащането, което се получи в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Дълбоко съм убеден, че като отговорни хора и като хора, които добре познават спецификата на работата на служителите на Министерството на вътрешните работи, ще подкрепите една такава идея, за да не се чувстват служителите на МВР пренебрегнати.
Кадровото развитие, в т.ч. дава възможност на всеки един от служителите да влияе сам върху своето развитие в перспектива. Той може да прецени в кой сектор търси реализация. Той може да прецени на базата на обективните критерии да търси тази реализация и той може да кандидатства за определена длъжност в определен сектор съобразно собственото си виждане за развитие в рамките на системата на Министерството на вътрешните работи.
Запазва се самостоятелността на Националната служба за сигурност. Мисля, че за всички е достатъчно ясно, че националната служба за сигурност е неделима част от системата на Министерството на вътрешните работи. Когато говорим за ефективно взаимодействие, това означава гаранция за информационен обмен и то гаранции, които да са законови предопределени, които да бъдат предопределени в правилника за работа и които като гаранти пред обществото и пред служителите на Министерството на вътрешните работи в крайна сметка концентрацията на обема информация и нейното разпределение в министерството.
Системата за кадрово развитие предполага един освен обективен критерий за развитие, а също и един много по-солиден граждански контрол върху цялостната работа на министерството.
Като самостоятелна служба се запазва и Националната служба за борба с пожарите, бедствията и авариите.
Държа да подчертая, че съответните институти и академията на министерството също запазват своя самостоятелен характер.
Това са в общи линии реформи, които са препоръчани от Европейския съюз. Искам дебело да подчертая, че те отговарят преди всичко на интересите на българското общество и държава.
Като госпожа Дончева се боя, че тази тема загуби може би малко от времето на народните представители и като че ли не беше много в рамките на дневния ред на двете комисии.
Това, което засяга граничния контрол, и досега правените проверки, и разговорите на експертите с представителите на Национална служба “Гранична полиция”, ме карат да считам, че крайният резултат ще бъде положителен. Самата “Гранична полиция” извърши много сериозно реформиране през последните години, което гарантира и трите типа нейна дейност – и от кадрова гледна точка, и от организационна гледна точка. Ако там имаме проблеми, те са по-скоро от финансово естество, от липса на наличната техника според очакванията на европейските ни партньори. А това, както е известно, не може да стане с добро желание и мерак от страна на министерството и на народните представители. Това е въпрос, който е много по-сериозен и не може да бъде решен с един замах. Това е въпрос на държавна политика. Това е въпрос, който може би трябва да бъде решаван съвместно с нашите европейски партньори от гледна точка на въпроса, който беше поставен за граница на Европейския съюз. Тук считам, че са необходими усилията на всички институции и на първо място на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на министър Петков.
Има думата министър Петканов.
ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Ще отговоря на въпросите така, както бяха поставени.
По въпроса на господин Стоилов относно законодателната дейност и ангажимента, поет от Народното събрание. Без да съм упълномощаван от вас, си позволих пред комисията да декларирам, че подходът на Народното събрание в законодателната дейност към настоящия момент е изключително сериозен. Посочих сроковете, в които тези законопроекти са постъпили в Народното събрание, датите, на които те са приети на първо четене, очакванията за останалите. Изтъкнах пред комисията, че към настоящия момент няма отпуска за народните представители. Това, според мен, беше прието много положително от страна на госпожа Чарнота и останалите членове на комисията.
Изразих увереност, че Народното събрание ще съумее в сроковете, които посочих, да се справи с приемането на тези законопроекти. Това го казвам с моя вътрешна убеденост, че то действително ще стане.
По въпроса на господин Филип Димитров относно отговорността на магистратите. В разговора с госпожа Чарнота не сме се спирали на този въпрос.
При разговори между членове на комисията и наши експерти един от членовете на комисията е отправил препоръки в преходните и заключителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс да бъде включен въпросът за отговорността на магистратите, за забавяне, за неизпълнение на визираните в него срокове. Това в общи линии отговаря и на едно от предложенията, което беше направено по време на обсъждането на Наказателно-процесуалния кодекс. Бих допълнил с едно изречение моето убеждение в този смисъл.
По въпроса на госпожа Дончева. В разговора с госпожа Чернота казах, че очаквам между първо и второ четене да бъдат направени не малко промени.
По въпроса за кадровата обезпеченост - говорихме по този въпрос. Изтъкнах на два – три пъти, че по повод разрешаването на правните спорове текат конкурси. По повод на частната съдебно-изпълнителска дейност текат конкурси, т.е. в две – три направления полагаме усилия за кадровото обезпечаване на тази дейност. Мисля, че всичко това беше прието със задоволство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, чухте отговори на всички поставени от вас въпроси. Мисля, че някои от тях бяха и по-широки от обхвата на проверката.
Ако някой би искал да направи някакво уточнение по обхвата на един или друг от въпросите, също би могъл да вземе думата.
ЧЕТИН КАЗАК: Имам един кратък въпрос.
По време на разговорите ставало ли е дума, господин Петканов, за това къде ще бъдат пренасочени кадрите от следствието, които евентуално ще бъдат освободени след приемането на нов Наказателно-процесуален кодекс и ограничаване на материалната компетентност на следствието?
ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Да, ставаше дума по този въпрос. Аз казах, че по мое виждане една част от следователите трябва да бъде насочена към прокуратурата. По този начин да бъдат обезпечени с кадри като институция прокурорите. Втората част могат да постъпят на работа в системата на Министерството на вътрешните работи като дознатели, адвокати и т.н. Мисля, че в тази насока трябва да се работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако други въпроси, редно е да благодарим на министър Петков и на министър Петканов за тази междинна информация, която получихме. Ние сме с ясното впечатление, че партньорската проверка доуточнява детайлите от нашите ангажименти, поети и в преговорния процес, а така също и бележките, отправени в редовния доклад за 2004 г. Разбира се, ще бъдем заинтересувани да имаме информация и от крайните резултати на тази мисия, която е изключително важна заедно с нашата законодателна дейност, за да може България да има положителен доклад на 25 октомври т.г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Позволете ми да оповестя състава на работната група от Комисията по правни въпроси, която ще работи по второто четене на Законопроекта за Наказателно-процесуалния кодекс: Татяна Дончева /Коалиция “За България”/, Яни Янев /НДСВ/, Христо Бисеров /Движение за права и свободи/, Елиана Масева /Демократи за силна България/, Елеонора Николова /СДС/, Българинов /БНС/. От парламентарната група на “Атака” ме помолиха да не бъде член на комисията и предлагат за член работната група да бъде Батилов.
Предлагам за ръководител на групата да бъде госпожа Татяна Дончева.
В работната група ще се включат и тримата експерти – Даниела Доковска, проф. Екатерина Трендафилова и проф. Чинова. Ще има представители и от Министерството на правосъдието.
Ако нямате възражения, мисля, че можем да приемем състава на работната група, която ще помоля още от следващата седмица да започне своята работа и да има готовност да обсъди постъпващите предложения.
/Предложението бе прието единодушно от присъстващите на заседанието членове на Комисията по правни въпроси./


Закривам заседанието.

(Заседанието бе закрито в 15,50 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

/Янаки Стоилов/

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:

/Атанас Папаризов/

Стенограф-протоколчик: