П Р О Т О К О Л

№ 25


На 1 март 2006 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от господин Георги Петканов – министър на правосъдието, и господин Румен Петков – министър на външните работи, относно резултатите от партньорската проверка за готовността на България по Глава Двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи” – заседанието е съвместно с Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешен ред и сигурност.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-8/21.02.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха:
По точка 1:

От Министерството на правосъдието:
Георги Петканов – министър на правосъдието,
Маргарит Ганев – заместник-министър;
Петър Рашков – директор на Дирекция “Международно правно сътрудничество, европейска интеграция и международно-правна помощ ”;
Георги Рупчев – началник отдел “Международно правно сътрудничество и правна евроинтеграция”;
Митка Захариева - експерт в отдел “Международно правно сътрудничество и правна евроинтеграция”;

От Министерството на вътрешните работи:
Бойко Коцев – заместник-министър;
От Министерството на външните работи: Боян Хаджиев – държавен експерт в Дирекция “Евроинтеграция”;
По точка 2:

От Министерството на икономиката и енергетиката:
Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката;

От Агенцията за обществени поръчки:
Галя Манасиева – директор на Дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки”,
Христина Кирчева – държавен експерт в дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки”,
Матей Марев – председател на Арбитражен съд към Агенцията по обществени поръчки.

Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция. АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми дами и господа, колеги и гости, уважаеми господа министри на вътрешните работи и правосъдието, господин заместник-министър!
Първо искам да благодаря на ръководствата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, че се отзоваха своевременно на тази съвместна покана, която ние отправихме с господин Янаки Стоилов, да представят пред Комисията по европейска интеграция и Комисията по правни въпроси, а впоследствие ние поканихме и Комисията по вътрешен ред и сигурност, резултатите от партньорската проверка по Глава Двадесет и четвърта. Вие знаете, че това е може би най-ключовата част от работата по оценяването на готовността на Република България за присъединяване към 1 януари 2007 година.
Затова тази партньорска проверка, която се проведе миналата седмица, по която е проведено само едно общо информативно обсъждане с участниците в нея, а тепърва предстои да бъдат внесени докладите на експертите и на Европейската комисия, е изключително важна. И ние на възможно най-ранен етап се срещаме с ръководствата на министерствата, за да чуем какви са основните изводи, които те правят от проверката, и по-нататъшните активни мерки, за да можем ние да изпълним нашите ангажименти за присъединяване.
Господа министрите ще засегнат всички аспекти на посещенията на осемте експерти. някои от тях излизат извън конкретните ведомства, за които те отговарят, но спадат към Глава Двадесет и четвърта, за която съответните работни групи са в Министерството на вътрешните работи и съответно на правосъдието.
Бих предложил заседанието да протече по следния начин. Тъй като утре предстои да гледаме един изключително важен закон, свързан с второто четене на изменението на Конституцията, по възможност стегнато да проведем една съдържателна дисуксия, да помолим министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието в рамките на 7 – 10 минути да изложат това, което те считат, че се налага като основни изводи от партньорската проверка, да дадем възможност на народни представители от всички парламентарни групи – няма значение от коя комисия, да зададат въпроси, като всяка група да може да зададе въпроси, естествено и независимите депутати ще имат възможност за това, в рамките на 3 минути, като оставим останалото време на министрите да дадат отговори.
Приемате ли този порядък? – Приема се.
Давам думата на министъра на вътрешните работи Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз ще се опитам да ви поднеса съвсем синтезирана информация, която ще визира базата на нашите впечатления, както и на брифинга, който беше даден в заключителната фаза на проведената Четвърта мисия.
Основната цел на мисията беше проверка на напредъка в изпълнение на поетите ангажименти в следните области:
Управление на границите – летища, сухопътна и речна граница;
Борба с корупцията от правоприлагащите органи;
Борба с организираната престъпност;
Борба с прането на пари;
Защита на личните данни
Правосъдие;
Отчетност, прозрачност, ефективност и независимост;
Изпълнение на стратегията.
Няма да ви зачитам отделните експерти, които проверяваха. Ако представляват за вас интерес, мога да ви запозная, но не мисля, че това е най-важното. В партньорската проверка взе участие и госпожа Бригит Чернота, ръководител на екипа за България в Европейската комисия.
Преди началото на партньорската проверка ние попълнихме изпратените от Европейската комисия въпросници, обхващащи широк кръг аспекти на всички области – предмет на проверката, с изключение на област “Граници”. По време на мисията бяха разгледани следните основни въпроси и области:
В управлението на границите – изпълнение на Шенгенския план за действие, хармонизация и изпълнение на Шенгенските изисквания и практики за граничен контрол противодействие на корупцията на границите и анализ на риска.
Посещението в тази област бе извършено на база на констатациите и препоръките на експертите на Европейската комисия, направени при предходната проверка. Голяма част от въпросите бяха свързани със:
- стратегията за интегрирано гранично управление, има ли вече изпълнени мерки, къде по места може да се наблюдава ефектът от тяхното изпълнение;
- осигурени ли са достатъчно финансови средства за изпълнение на стратегията;
- предвидено ли е допълнително финансиране от националния бюджет за тази цел.
Проявен бе интерес и относно сключените споразумения за гранично полицейско сътрудничество със съседни държави в контекста на общото международно сътрудничество.
Проверени бяха следните пунктове: Елхово, Свиленград, Капитан Андреево, в това число железопътния участък, ГКПП Къпъкуле и бяха проведени срещи с ръководствата на двата гранични пункта от турската и българската страна.
В рамките на проверката на синя граница бяха посетени Регионална гранична служба – Видин, ГКПП – Видин, ферибот ГКПП – Калафат и бе проведена среща с ръководството на пункта и от румънска страна; участие във вечерен патрул по река Дунав; посещение на база Гранични полицейски кораби във Видин.
На всички посетени ГКПП беше предоставена писмена информация относно дейността на пункта, контрол на оборудването и обучението на състава на английски език на хартиен носител и диск.
По време на мисията неведнъж бяха споделяни положителни впечатления от проведените срещи и посещения. Особено висока беше оценката за гъвкавия подход на българската страна при реализирането на програмата, откритостта при предоставянето на данни, изчерпателната писмена и устна информация по всички въпроси, отличната комуникация.
Експертите имаха възможност да се убедят в отличното взаимодействие между службите, от задължителния задграничен контрол, техническата обезпеченост на ГКПП за извършване на ефективен паспортно-визов и граничен контрол, квалификацията на личния състав, чуждоезикова теоретична и практическа подготовка.
Изразените в предварителния план положителни оценки бяха потвърдени и по време на заключителния брифинг с някои препоръки:
- допълнително доразвиване на законодателството в граничната област на ниво подзаконови нормативни актове, включващо изготвяне на заповеди, регламентиращи дейността на всеки гранично-пропускателен пункт;
- внимателен анализ за оптималното определяне на местоположението на бъдещите гранични контролно-пропускателни пунктове между България и съседни страни, чието създаване е предвидено в националния Шенгенски план за действие;
- въвеждане на принципа “на едно гише” в работата на ГКПП, каквито с разпореждане общо вече имаме като реализация на три.

БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА.
Главните акценти на проверката бяха в следните насоки:
- оценка на резултатите от прилагането на досегашната Национална стратегия за борба с корупцията;
- изпълнение на програмата за нейната реализация;
- актуализиране на концепцията за по-нататъшно действие в тази сфера, която да бъде придружена от анализ и оценка на слабите места и пропуските в досега предприеманите мерки;
- конкретна информация за предприети стъпки и постигнатите конкретни резултати в борбата с корупцията на високо равнище;
- оценка на ефекта от прилагането на Закона за политическите партии, като особено внимание бъде отделено на механизма на одит;
- ролята на Комисията за борба с корупцията, институционализиране и перспективи.
В рамките на мисията бяха проведени срещи с министрите на вътрешните работи, на държавната администрация и административната реформа, както и с министъра на правосъдието относно прилагането на стратегията и планове за борба с корупцията.
Бяха поставени въпроси, свързани със:
- структурата на новата комисия;
- неправителствени организации, участвали при изработването на новата стратегия;
- новия Етичен кодекс за лицата, заемащи висши държавни длъжности в изпълнителната власт;
- обучение по новата стратегия.
Бяха проведени срещи с народни представители от Комисията по парламентарна етика и от Комисията за борба с корупцията. Обсъдено беше разпределението на компетентността между комисията и омбудсмана, имунитета на народните представители, лобизма.
При срещите с представителите на Министерството на образованието и науката, Министерството на образованието и Министерството на финансите основно бяха обсъждани:
- обработването на сигналите за корупция;
- специфичните мерки на отделните министерства за борба с корупцията;
- как се провежда изборът на учебници;
- извършена ли е цялостна оценка на риска в сферите, които са уязвими на корупция в областта на здравеопазването;
- по какъв начин и от кого се разглеждат случаите на постъпили сигнали срещу лекари;
- очаква ли се подобряване на дейността на медицинския и финансов контрол в съответствие със заложените в стратегията мерки.
При срещата с Главния прокурор въпросите бяха свързани с ролята на Главния прокурор в съдебната система и необходимостта от засилване на контрола върху работата на прокурорите, предвид по-големите им правомощия и компетенции, възложени им от новия Наказателно-процесуален кодекс, с оглед на факта, че досега няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи, нито за организирана престъпност, какви индикатори трябва да се прилагат за борбата с този вид престъпления, мерки по отношение корупцията на прокуратурата.
Беше приветствана новата стратегия за борба с корупцията, с която според експертите България получава добър инструмент за борбата с корупцията. Планът за действие към нея е също добър, с ясно разписани правила.
Привличането на неправителствения сектор при тяхното изготвяне също е отбелязано като позитивна стъпка.
Представянето на счетоводни отчети от партиите е положителна стъпка, но все още сива област е отчетността на политическите фондации.
Отбелязана беше необходимостта от укрепване капацитета на секретариата към комисията, както и провеждане на обучение по въпроси на борбата с корупцията.
Експертът препоръча Националната агенция по приходите да извършва проверки относно съдържанието на декларациите за имуществото на висшите длъжностни лица.
Що се отнася до корупцията за правоприлагащите органи, по време на посещението бяха инспектирани гранично-пропускателните пунктове в Бургас, Малко Търново, Лесово, Капитан Андреево, Кулата, Гюешево и Калотина. На всички посетени гранично-пропускателни пунктове беше предоставена писмена информация относно дейността на пункта и мерките за противодействие на корупцията, включително и конкретни цифри на английски език на хартиен носител и диск.
Бяха представени мерките, предприети за извеждането на служителите на ГКПП от анонимност, включително чрез номериране на гишетата, въвеждане на задължението служителите да носят баджове, ротация на служителите, извършване на планови и внезапни проверки, монтиране на камери на работните места, поставяне на табелки с информация, че на гишетата на Национална служба “Гранична полиция” не се извършват плащания, създаване на възможности за подаване на сигнали, пощенски кутии и интернет адрес, горещи телефонни линии, плакати с антикорупционни послания, въвеждане на строги правила по отношение на парите в брой, които служителите могат да носят на работното място, както и редовно провеждане на разговори с пътници, преминали през ГКПП, с цел получаване на информация дали имат оплаквания от работата на служителите.
Беше поставен акцент върху доброто взаимодействие и тясното сътрудничество между Национална служба “Гранична полиция” и Агенция “Митници”.

БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ: Трафик на хора, трафик на наркотици, фалшифициране на пари и кредитни карти.
Акцентът беше поставен върху следните въпроси:
всеобхватен преглед на скорошните мерки за борба с организираната престъпност;
представяне на новия Наказателно-процесуален кодекс и новия Закон за МВР;
начина, по който те ще повлияят върху състоянието на организираната престъпност в страната;
работата на Националната следствена служба и прокуратурата върху разследването на случаите на трафик на наркотици и хора;
- фалшифициране на пари и карти;
- взаимодействие с Министерството на вътрешните работи;
- политиката на конфискация на откраднати или незаконни стоки;
- правни разпоредби и приложение;
- схемата за защита на свидетели и превенцията на полицейското насилие;
- условията в местата за задържане в полицейските управления.
По време на срещата бяха поставени въпроси, свързани основно със:
- съществуващия капацитет за разследване;
- прилагането на екипния принцип в работата на органите на досъдебното производство;
- подготовката за прилагане на новата процесуална уредба;
- провеждането на необходимото обучение и техническа обезпеченост на разследващите органи.
Беше направен преглед на политиката в областта на борбата с организираната престъпност, като в повечето от срещите участва и ръководството на министерството.
Подчертано беше наличието на воля за справяне с проблемите и реално подобряване на ефективността от работата на компетентните национални служби и дирекции в тази насока.
Експертът беше информиран за подобреното междуинституционално сътрудничество и постигнатите резултати в борбата с незаконното производство и трафика на наркотици, фалшиви парични знаци, мерките, предприети за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и информация за внасянето в съда на някои от по-сериозните дела, попаднали във фокуса на обществения интерес през последната година.
Представени бяха резултатите от прилагането на екипния принцип в работата на органите на досъдебното производство, който с влизане на новия Наказателно-процесуален кодекс в сила ще бъде издигнат на още по-високо равнище с въвеждането на фигурата на наблюдаващия прокурор по всички дела.
По горните въпроси експертът е разговарял и с представители на централното ръководство и териториалните звена на полицейските служби. Провел е среща и с прокурори от Върховна касационна прокуратура и представители на Националната следствена служба.
Българската страна представи подробна информация относно състоянието на създадения дознателски апарат в Министерството на вътрешните работи, подготовката и техническата обезпеченост на дознателите, както и плановете за доизграждане на този апарат в рамките на Генералната дирекция на полицията, съгласно новия закон, който влиза в сила на 1 май 2006 г. Предоставена беше статистика, илюстрираща ефективността на полицейското разследване и особено на делата, прехвърлени към Министерството на вътрешните работи с изменението на Наказателно-процесуалния кодекс от месец април тази година.
В най-общи линии това са резултатите.
Висока оценка беше дадена на мястото и ролята на НИКК в МВР. Експертът се убеди и даде висока оценка на капацитета.
Определени бележки бяха направени по информацията, която беше предоставена и разговорите, които бяха водени в Националната служба за борба с организираната престъпност.
Дадена е положителна оценка на Националната служба “Полиция”.
Бележки са направени в сферата на борбата срещу изпирането на пари, сътрудничеството между институциите в борбата срещу изпирането на пари, налагането на санкции за констатираните нарушения, засягащи дейността на финансовата система, превантивна дейност в областта на прането на пари и финансиране на тероризъм и международно сътрудничество, лицензионните режими – степен на съответствие на националното законодателство със съответните актове на Европейския съюз.
Бяха проведени и срещи с Агенцията за финансово разузнаване, Българската народна банка, Националната агенция за приходите.
По време на срещите с Главна прокуратура експертът не е могъл да намери задоволителен отговор на въпроса защо няма осъдени за пране на пари при налични материали, предоставени във ведомството.
В законодателен аспект бе препоръчано допълнително опростяване на лицензионния режим и т.н.
Това са най-общо казано извършените предварителни дейности и констатациите от представителите на Европейската комисия на брифинга.
На въпросите, свързани с правосъдието, не се спирам по понятни причини.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на министър Петков. Давам думата на министър Петканов.
Разбира се, на този етап ние можем да обсъдим само тяхното разбиране за това докъде сме стигнали и какво остава да се направи. В този смисъл естествено, че окончателният доклад на Европейската комисия ще отрази точната оценка на комисията. Ние не се занимаваме толкова с доклада на комисията, колкото с нашите виждания в резултат на проведените дискусии какво трябва да се направи оттук нататък.
В този смисъл моля министър Петканов да вземе думата.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители! От 20 до 24 февруари 2006 година се проведе Четвъртата партньорска проверка на експерти от Европейската комисия за оценка на напредъка на Република България по Глава Двадесет и четвърта “Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи".
За целта още в края на месец декември 2005 година Европейската комисия изпрати въпросници за всяка от областите на проверката. Българската страна предостави отговорите на 20 януари 2006 година и след анализа им комисията определи проверяващите експерти и българските институции, които те посетиха.
Областите на проверка в областта на правосъдието бяха две:
Първо, отчетност, което включваше прозрачност, ефективност и независимост на съдебната система с проверяващ господин Бьорнберг, който е съдия от Швеция.
Второ, изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система с проверяващ госпожа Шустер, която е съдия от Германия.
Проверяващите експерти проведоха срещи, освен с представители на Министерството на правосъдието, с народните представители Александър Абаджиев и Минчо Спасов във връзка с представяне на конституционните промени, свързани със съдебната система, с Висшия съдебен съвет, с Националния институт на правосъдието, с Военно-апелативната прокуратура, със съдии от Софийския градски съд, Софийския апелативен съд, Софийския окръжен съд, Софийския районен съд, както и със съдии от съдилищата в град Пловдив и град Перник.
Първо, относно темата “Ответност”.
Конкретните въпроси, които шведският експерт обсъди с представители на различните български институции, бяха следните:
Преглед на изпълнението на стратегията за реформа на българската съдебна система и представяне на новата програма за изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система за 2006 – 2007 година.
На тази среща присъстваха двамата проверяващи експерти, както и госпожа Чернота, която е ръководител на екипа за България в Генералната дирекция “Разширяване на Европейската комисия”.
Бяха представени:
- законопроектът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт,
- отношенията между министъра на правосъдието и Висшия съдебен съвет,
- конституционните промени, свързани със съдебната реформа.
Във връзка с отчетността:
- въпросите, отнасящи се до атестирането на магистратите;
- дисциплинарни процедури;
- процедури за номиниране и вземане на решения във Висшия съдебен съвет;
- практическо въздействие на антикорупционните мерки и повишаване на информираността.
Относно независимостта на съдебната власт:
- функциониране на Висшия съдебен съвет;
- ролята и правомощията на председателите на съдилищата и случайното разпределение на дела;
- администрирането на съда;
- управление на човешките ресурси;
- незаети щатни бройки;
- набиране на кадри;
- натовареност и дисциплинарни производства;
- първоначално и текущо обучение:
- натовареност, роля, брой и обучение на съдебните служители.
По време на заключителната среща на европейските експерти в представителите на посетените български институции на 24 февруари в министерството на вътрешните работи господин Бьорнберг представи своите предварителни констатации и изводи, които ще бъдат в основата на препоръките в неговия писмен доклад.
Второ, относно темата “Изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система”.
Мисията за оценка на германския експерт Шустер включваше както обсъждане на различни аспекти от реформата на съдебната система, така също и проверка на конкретни дела в съдилищата и по критерии, посочени предварително от Европейската комисия, а именно първите 20 дела, решени през месец септември 2005 година в Търговското или Гражданското отделение на първа или втора инстанция.
Конкретните теми, които проверяващият експерт обсъди с българските институции в областта на реформата бяха:
преглед на изпълнението на стратегията за реформа на българската съдебна система и представяне на новата програма за изпълнение на стратегията за реформа на българската съдебна система за периода 2006 – 2007 г.;
-специализация на съдилищата и съответно обучение;
- последващи действия по Закона за частните съдебни изпълнители;
- новия ГПК;
- новия АПК;
- Закона за правната помощ и института за пробацията;
- реформата в търговската регистрация;
- политиката на конфискация на незаконно придобито имущество. Тук отделям кратко внимание на това, че проверяващите имаха възможност да се срещнат с председателя и членове на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
- администрирането на съда.
Бяха обсъдени и конкретни търговски и граждански дела.
Искам да спомена, че госпожа Шустер не взе участие в заключителната среща на европейските експерти с представителите на посетените български институции, поради което тя няма и официално представяне на предварителните заключения. Госпожа Шустер си замина предния ден преди приключването на проверката.
Относно темата “Борбата с корупцията”.
Както спомена и колегата Петков, срещите на експерти от Европейската комисия с госпожа Лансен от Дания, която отговаряше по въпросите за борбата с корупцията, бяха организирани от Министерството на вътрешните работи.
На 20 февруари беше проведена среща с проверяващите заедно с министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на държавната администрация и административната реформа. По време на тази среща бяха представени постигнатите резултати от прилагането на Националната стратегия за противодействие на корупцията и в частност изпълнението на мерките за превенция на корупцията по високите етажи на властта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така, както говорихме в началото, ще помоля представители на всички парламентарни групи да зададат своите въпроси в рамките на 3 минути. Мисля, че тази много подробна информация за предмета на проверките ви дава възможност да зададете тези въпроси, които считате за най-актуални, включително и във връзка с предстоящото заседание на Конституционната комисия.
Заповядайте, колеги.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми министри! Аз внимателно слушах доклада на двамата министри, но за мене, а предполагам, че и за колегите не станаха ясни забележките, които са направени, от какво естество са. Стана ясно къде проверяващите с кого са се срещали, какво са си говорили, но така или иначе, що се отнася до забележките, на мене не ми стана ясно, както и на другите хора.
В тази връзка, тъй като министърът на вътрешните работи на заседанието на МВР каза, че оценката на Европейския съюз изцяло съвпада с оценката на хората в България, в тази връзка искам да попитам следното:
Първо, запазва ли се това съотношение на оценката на Европейския съюз за работата на Министерството на вътрешните работи?
Второ, след като поне за мене не е нормално да бъдете доволни от тази проверка, при положение, че полицията е получила оценка “задоволителен”, а за мене “задоволителен” е “слаб”, тоест “двойка”, означава ли, че тази оценка “задоволителен” ви удовлетворява? И освен това какви са точно забележките?
Моята молба е към двамата министри да бъдат по-конкретни. Защото мене лично като народен представител, а предполагам, че и колегите ще потвърдят, не ме интересува точно кой с кого се е срещнал. Нас по-скоро ни интересува какви са конкретните забележки и какви мерки трябва да се вземат, за да могат тези забележки да се избегнат до излизането на доклада.
Това искам да попитам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Петканов иска да вземе думата за една минута, след което предлагам да чуем всички въпроси.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Колеги, споменах, че в екипа на проверяващите беше и госпожа Чернота, която отговаря в Европейската комисия за България. И при предните й посещения, и сега тя каза следното /цитирам/: “Съгласно правилата на партньорските проверки информацията и препоръките, представени от европейските експерти, следва да не бъдат споделяни, преди българската страна да получи експертните доклади”. (Шум в залата, реплики).
Още повече това би следвало да бъде публично оповестявано, както е в настоящия случай.
Поради това моля ви въпросите да не се отнасят до препоръки, забележки, положителни или отрицателни страни. (Шум в залата.)
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, ние имаме два варианта. Разбира се, единият е да закрием заседанието.
Второ, не да се занимаваме с оценките на експертите, които ще ги предоставят писмено, а с мнението на българското правителство и на министрите какво предстои още да се направи според тях, за да се изпълнят ангажиментите, поети от Европейския съюз.
Аз така и поставих в началото на заседанието въпроса. Така че моля и господин Петканов, и господин Петков да говорят не за това какво са казали експертите, а какво те като ръководители на тези ведомства в резултат на срещите сега считат за най-важно, за да се изпълнят ангажиментите на България към Европейския съюз. Част от тези неща очевидно може да са свързани и с нашата законодателна дейност.
Ние не сме комисии, които трябва да анализират докладите на екснпертите и не това е нашата задача. Нашата задача е да чуем какво е становището на министрите относно това какво предстои да се довърши оттук нататък, като се има предвид целият ход на дискусиите. Нас ни интересува тяхното становище и какви мерки те ще предприемат, преди да чакат един или друг доклад на еди-кой си експерт. Защото последната дата, в която може да се отрази какъвто и да е напредък на България, е 25 април. Сега вече правителството представи своето виждане за напредъка, който е постигнат, и правителството го прие преди една седмица.
Въпросът е в оставащото време какво те считат че е най-целесъобразно да се направи, включително и в парламента, за да се постигнат тези резултати.
В този смисъл може би може да се отговори точно на господин Бакалов.
Но сега нека и другите колеги да зададат въпросите си.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: След уточнението на господин Петканов аз задавам въпроса защо сме се събрали. Ние знаем какво е мнението на министрите и сме се убедили в наличието или неналичието на воля на правят конкретни неща по темите, които ние поставяме.
Но така или иначе аз ще задам своя въпрос.
Миналата седмица на заседание на Комисията по външна политика в Европейския парламент комисарят Оли Рен заяви на зададем въпрос, че основният критерий, по който ще се предопредели оценката на Европейската комисия и препоръката за отлагане или неотлагане на членството на България в Европейския съюз е именно темата, която обсъждаме – правосъдие и вътрешни работи и осъществяване на съдебната реформа в България.
Трябва да имате предвид, че сроковете са още по-къси. Срокът не е 26 април. На 3 април комисарят Оли Рен ще направи изявление пред Комисията по външна политика на Европейския парламент, с което на практика ще се ангажира вече с една по-ясна оценка по този най-важен за нас въпрос.
В тази връзка въпросът ми е, тъй като вие не можете да ни кажете, както разбрах, какви са оценките и препоръките на експертите, може би ще споделите какви са били техните трепети и израженията на лицата им, за да не споделяте оценките. Но аз няма да ви питам за толкова сложни ваши психологически преценки.
Аз ще Ви попитам, господин министър на правосъдието – към него ми е въпросът, следното: след посещението на експертите и след срещите Ви с тях промени ли се Вашата лична оценка за това доколко са правилни, достатъчни, в добрата посока промените на Конституцията, касаещи съдебната система и по-конкретно текстът, който предопределя възможност Народното събрание да освобождава или да препоръчва за освобождаване председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд?
Има ли някаква промяна във Вашето мнение след посещението на експертите, за да не отговаряте какво е било тяхното мнение?
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин председателю. В качеството си на народен представител и всички, които сме се събрали в качеството си на народни представители, олицетворяващи Народното събрание, а в това си качество – целия народ, аз не приемам твърдението на министър Петканов, че някой някъде си казал, че не бива да се разпространява тази информация. Аз не знам някъде в конституция на нечия държава, която е парламентарна република, да има нещо подобно. Вие сте длъжни да ни свеждате до нашето знание всичко онова, което е казано, защото може да е казано от третостепенни чиновници.
И нека господин Бакалов да ме извини, като каза, че ние не се интересуваме кой с кого се е срещал. Напротив, ние имаме много примери през последните месеци и последната година, когато третокласни чиновници се набъркаха в нашата вътрешна политика, в нашите вътрешни работи и казват това или онова. Ние, Народното събрание, трябва да го знаем.
Въпросът ми е следният: каква е Вашата позиция? Можете ли да представите всичките тези неща като имена, като факти, които западните страни, западните демокрации дават като препоръка или задължителни норми?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има думата министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Ако разрешите, господин Папаризов, смятаме да внесем някаква яснота.
Първо, самите експерти не са си подготвили доклада. По тази причина ние няма как да го имаме сега и няма как да ви информираме за детайлите.
Второ, проф. Петканов сподели принципите на работата на Европейската комисия и на нейните експерти. ние, разбира се, че можем трудно да се правим на интересни със споделяне на най-важните виждания – кой се е усмихвал, колко лявата му вежда е била нагоре или на средата. Но самия материал ние го нямаме.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Няма нужда да се правите на интересни.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Аз много моля господата министри да се съобразяват с това, че ние сме народни представители, и да отговарят на въпросите, а не да ни порицават.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Не става дума за порицание. Ние няма как да предоставим каквато и да е информация по причина, че я нямаме. Ако комисията е имала друго очакване, това не е наш проблем. Ние сме извикани и сме се отзовали.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз още веднъж казах какво очаквахме ние, когато организирахме заседанието -– не информация за това какво е казал експертът хикс или игрек, а за това какво българското правителство в лицето на двамата министри считат след тази проверка за най-актуално да се направи, за да успеем да имаме положителни резултати в доклада. Нас ни интересуват мерките на правителството във всяка една от тези осем области. И мисля, че по този начин могат да отговорят колегите.
ЙОРДАН БАКАЛОВ: Извинете, но самите министри не знаят какво да говорят. Според мене тази комисия трябваше да се събере след 25 април.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако искате да я направим след 25 април, може да я направим, както и след 17 май, разбира се.
Нека сега който желае, да зададе въпроси, след което да отговорят министрите. Ако се наложи, след оценките ще проведем още едно заседание. Но на този етап дори идеята на госпожа Кунева, ако си спомняте, беше да провеждаме тези заседания дори преди да дойдат експертите, за да можем да се ориентираме докъде сме стигнали във всички важни области.
От тази гледна точка според мене всеки от вас може да зададе своите въпроси.
Госпожа Масева, от вашата парламентарна група вече беше зададен въпрос. може би сега трябва да отговорят министрите.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не считам, че това е правилно. Дайте възможност поне две изречения да ви кажем.
Изрази се загриженост от това, че министрите ще споделят някои от предварителните забележки пред нас в качеството ни на законодателен орган. В края на краищата ние трябва да бъдем информирани за това как българското законодателство отговаря на европейските изисквания, какви са намеренията на министрите. Това поне е възможно и е важно, щом те не могат да споделят, че е имало някакви изводи от европейските експерти.
Искам да ви кажа,че за втори път присъствам на такава среща. Първата среща беше с интегриране на няколко комисии и с ръководството на Министерството на вътрешните работи, където представихте няколко числа, изгониха журналистите. Сега слава богу те са тук.
Мисля, че е малко унизително за нас да присъстваме на среща, на която застават високо ангажирани и най-високо поставени в държавата министри, за да ни кажат, че няма какво да ни кажат. Не е съществено това с кого са се срещали.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Или по заповед отвън.
ЕЛИАНА МАСЕВА: За нас като законодателен орган е по-важно да знаем какви инициативи проектират те, за да можем да отговорим на високите изисквания и по убеденост, а не по някакви специални прищевки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Именно в този дух ще отговорят министрите в рамките на това, което е възможно.
Има ли други въпроси, преди да пристъпим към отговор на поставените въпроси? – Няма.
Има думата министър Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Аз съжалявам, че ще трябва да повторя някои от препоръките, но ги казах достатъчно ясно в първоначалното експозе.
В законодателен аспект беше препоръчано допълнително опростяване на регистрационния режим в Комисията за защита на личните данни. аз го казах достатъчно ясно. Ако трябва да повторя всичко, което говорих в началото, не бих искал да ви засягам по този начин. Както и, разбира се, невъзможността Комисията по финансов надзор да налага санкции, е друга констатирана слабост. Но всички тези неща аз ги казах.
Ако прецените, ние сме готови да оставим материала при председателите на комисиите. В това отношение нямаме никакви проблеми и съображения. Но аз не виждам смисъл отново да повтарям слабостите, които вече веднъж казах.
Бих искал да добавя, за да има съвършена яснота, що се отнася до поставения от един от експертите въпроси – за необходима информация от Министерството на вътрешните работи, допълнителна, която не фигурираше в първоначалния въпросник. Поради факта, че тя е класифицирана, му е предоставена днес с изричното разяснение, че става дума за предоставяне на класифицирана информация и тя да може да попада на страниците на доклада, който ще бъде качен впоследствие на интернет.
Казвам това, за да има яснота в законодателния орган, както госпожа Масева съвсем уместно отбеляза.
С това завършвам. Готови сме да предоставим този материал, който вече беше зачетен пред вас, ако ръководството на комисията прецени, че трябва да се правят някакви законодателни промени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Този материал действително ще бъде полезен за народното представители, след като го има в комисията, да се запознаят по-подробно с него.
Заповядайте, министър Петканов.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми народни представители!
На въпроса на господин Абаджиев. Разбира се, аз няма да отговоря така, както той постави въпроса, но бих искал да го коментирам. Въпросът е важен.
С експертите на два пъти аз лично коментирах промените в Конституцията така, както те бяха към онзи момент. Първия ден детайлно коментирах направените предложения и изразих пред тях свое лично становище по тези промени.
Тези от вас, които са присъствали на Конституционната комисия, знаят какво е моето становище.
Междувременно на втория и на третия ден, след като излязоха промени, които се правят в Конституцията, аз лично пожелах и се срещнах втори път с тях. Те имаха питания по бюджета на съдебната власт и правомощията на министъра, както и по института на правосъдието. Там бяха внесени известни промени и аз ги запознах с тях.
Искам да спомена и нещо друго. По един туининг проект, по който работи Висшият съдебен съвет, има един предприсъединителен съветник от Испания и експертите са се срещнали и с него. Той им е дал един доклад, в който е изразил своето мнение. Той иска по испански модел да преструктурираме бившия Съдебен съвет, което не се споделя от депутатите и няма такава идея. Така че и това трябва да се има предвид.
Трудно ми е да кажа дали те дават положителна или отрицателна оценка на промените в Конституцията. Във всеки случай бяха запознати детайлно с направените предложения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имам само един уточняващ въпрос към министъра, тъй като ние сигурно вече сме към края на тази дискусия.
Господин министър, проявява ли настойчивост ръководството на ръководеното от Вас министерство пред различните експерти, които идват от Европейската комисия, дали предлагат модели, които действат в собствените им страни? Защото аз останах с впечатление, че някои от тези експерти предлагат за България нещо, което е различно от това, което е в собствените им страни. А друга част от тях като че ли се опитват в България да възпроизведат точно националния модел в страната, от която са дошли.
В този смисъл не е ли по-подходящо да се препоръча на някои от тези експерти, които работят за повишаване на капацитета на Висшия съдебен съвет, да бъдат приети от него, а не от министерството?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: На поставения въпрос бих отговорил така. при многобройните срещи, които съм имал с чуждестранни експерти, нито веднъж никой от тях не е искал да бъде възприет моделът на неговата страна. Тук става дума за нещо друго.
Предприсъединителен съветник – испанец, който работи по този проект, държи на това, а не експертите на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е едно важно уточнение, за което благодаря на министър Петканов.
Преди да дам думата на господин Абаджиев, ще кажа, че по време на партньорската проверка и на други проверки, когато сме имали срещи с представители на Европейската комисия, те също са отбелязвали, че поради многото туининг-проекти в най-различни области – ние примерно в областта на митниците имаме пет туининг-проекта, в крайна сметка това, което се получава, все още не е добре хармонизирано. Не знам дали е така и в съдебната система. Но в крайна сметка въпросът е ние като държава да преценим в каква степен да приемаме едни или други бележки, които ни дават експертите, по линия на многобройните двустранни проекти. Това понякога ни затруднява, тъй като действително се предлагат решения по различните проекти, които невинаги са съвместими. Така е в много области, допускам, че е така и в тази област.
Така че това е един сериозен проблем, който в крайна сметка сигурно ще изисква хармонизация на това, което сме възприели от отделните страни.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Две думички.
Господин Папаризов каза нещо изключително важно. и според мене ние трябва да сме с разбирането, че това ,което се излага като становище на един или друг експерт, не бива да възприемаме съвършено безкритично. Защото в някои от случаите става дума за непълно познаване, най-общо и деликатно казано, на българското законодателство и поставянето на въпроси, пак най-деликатно казано, които не са съвсем резонни.
Тъй че не бива според мене да възприемаме съвършено безкритично всичко, което ни се предлага от експертите. Тяхното мнение не е това на комисията. Мнението на комисията е нещо много по-различно.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Господин председател, аз имам един въпрос.
Разбирам, че министър Петканов след проверката е изключително изнервен. Но Ви моля да му направите забележка да не определя той реда в заседателната зала и да прави забележки на служители на комисиите, в случая на Комисията по вътрешен ред и сигурност, чийто председател е тук. Нека да се обръщат към Вас министрите или към който и да е от залата, ако има нарушение на реда. Освен това изблъсква микрофони на журналисти.
Що се отнася до въпроса, Вие не отговорихте на моя конкретен въпрос с “да” или “не”. Отговорете само с една дума на въпроса промени ли Ви се становището по конкретния текст, свързан с председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд? Да или не?
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Господин Абаджиев, това не е свързано с проверката. Това е мое лично мнение.
АЛЕКСАНДЪР АБАДЖИЕВ: Нали говорим за неща, които не са свързани с проверката! Така се разбрахме. Питам Ви в момента.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак моля да говорим по темите на проверката. Ако има още някакъв конкретен въпрос към министър Петканов или към министър Петков, нека да го зададем. Тук залата е доста неудобна и очевидно с това е свързано известното неспазване на реда. Аз ще се извиня на господин Абаджиев за това, че не осигурихме по-добра зала и с това създадохме условия да се разнасят и бутат микрофони.
Би трябвало да благодарим на министрите за тяхното участие.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Аз имам процедура. Уважаеми колеги, аз ви призовавам повече да не присъстваме на такъв фарс: седем партийно представени политически сили – седем въпроса и с това се приключва! Трябва да присъстваме тогава, когато някой има нещо да ни каже. А не да стоим тук и да слушаме много приказки, изпразнени от съдържание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз благодаря за декларацията,но мисля, че сега предстоят по-важни заседания.
Аз благодаря на двамата министри, защото това, което те трябваше да направят – да споделят своето виждане за това какво трябва да се прави оттук нататък, можахте да го чуете в най-общ вид.
С това приключихме по тази точка.

Продължаваме заседанието само в присъствието на членовете на Комисията по европейска интеграция.

ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз трябва да напусна заседанието и да отида в Конституционната комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Останете поне за пет минути, господин Димитров, за да кажете какво мислите и за законопроекта за обществените поръчки. Заседанието на Конституционната комисия ще продължи дълго.
Има думата господин Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми дами и господа! Аз искам да направя една забележка по протичането на първата точка от дневния ред на това заседание. Смятам, че то би могло да бъде организирано по-добре.
Малко е унизително за Народното събрание по този начин да се правят обсъждания в Комисията по европейска интеграция, която според мене е една от най-важните, да не кажа най-важната в настоящия момент комисия в Народното събрание.
С цялото ми уважение към ведомството, което ръководи господин Румен Петков, той разговаряше с нас като на оперативка с полковници. Извинявайте, но не е редно това нещо. Сигурно не е само негова вината за това. но трябва да има яснота, че ние викаме уважаемите господа министри, за да получим определена информация, с която да определим по-нататъшните си действия като народни представители и като институция Народно събрание. Такъв тип събрания и такъв тип обсъждания мисля, че с нищо не допринасят за работата на Народното събрание и въобще за общата ни работа заедно с изпълнителната власт.
Бих желал да обърна внимание, не исках да го правя пред всички останали присъстващи, за да възбуждам кой знае какви дискусии, но ние би трябвало да уважаваме нашата работа.
С цялото ми уважение към Вас, господин Папаризов, не беше редно по този начин да се процедира по тази точка от дневния ред.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев. Действително аз имах очакванията, че министрите при едно такова открито заседание ще споделят своите виждания за нашата по-нататъшна работа. Но те формално погледнаха на въпроса и на това, че решенията на брифинга, който са имали, изискват да пазят конфиденциалност. Така че те по същество не ни дадоха отговорите, които искахме.
Това заседание по главата “Правосъдие и вътрешни работи” ние ще го проведем тогава, когато бъдат готови нещата, това ще бъде някъде в средата на следващия месец. Смятам, че ние ще проведем още едно заседание с готовите материали, когато те ще могат да се обсъждат и ще имаме възможност вече в дълбочина да се запознаем с проблемите.
Действително ние нямаме практиката да правим закрити заседания. Други комисии ги правят. Ще искам и вашето мнение за в бъдеще как да постъпваме в такива случаи – дали да правим закрити заседания, за да проучим специално нещата на един предварителен етап, или да изчакаме момента, когато докладите на експертите ще са публикувани и в интернет и тогава да провеждаме обсъжданията.
Така че преценете и вие как да действаме. Очевидно изводът от това се налага. Аз считам, че действително в случая трябваше да обмислим тази страна на въпроса. Ние говорихме с Янаки Стоилов и решихме да не правим закрито заседание от гледна точка на това да не се приеме, че нещо се крие по същество. Но действително може би е по-добре в такива случаи да правим закрити заседания ида ги правим като открити по-късно, когато материалите са публикувани. Това нещо действително ще трябва да го обмислим добре.
Ние ще помолим министрите да ни предоставят тези материали, които дадоха, и да ги имаме за ваше сведение. Защото ако се извадят изводите, се виждат много точно областите, в които е била проверката. Това ще ни помогне на следващите заседания да зададете конкретни въпроси.
Аз не мога да считам, че сме завършили работата по този въпрос.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на госпожа Нина Радева, заместник-министър на икономиката и енергетиката, да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин Папаризов. Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да привлека вашето внимание върху един законопроект, който също е от изключителна важност за създаването на един нормален законов режим за харчене на служебните пари както от нашия национален бюджет, така и в перспектива, както и ефективната система за оползотворяване на европейските пари от структурните и кохезионните фондове на Европейския съюз.
Това е една зона на особено внимание при мониторинга, който се прави, и това ще бъде отразено съответно с плюс или с минус в зависимост от това каква е практиката и какво ние ще предоставим до изготвянето на доклада.
Мисля, че нашето внимание към този законопроект обаче трябва да бъде свързано не толкова и само с процеса на присъединяването на България към Европейския съюз, а и с нашата отговорност, която трябва да имаме към рационалното харчене на парите от бюджета.
В каква насока са направените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Преди всичко това са промени, които са свързани с опростяване на процедурите на възлагане, както и една нова система за обжалване на процедурите.
Разбира се, законовите промени са свързани и с прилагането в нашето законодателство на директивите в областта на обществените поръчки, като най-важните директиви са директиви №№ 204-18, 204-17, 89-665, 92-13 и т.н.
В цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия от 25 октомври 2005 година относно степента на готовност за членство в Европейския съюз се правят препоръки за изменение на нормативната уредба относно оформянето на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Ние съответно сме взели предвид тези забележки и сме се съобразили с прилагането на тези директиви, които вече ви цитирах.
В партньорската проверка, която имахме миналата седмица, представителите на Европейската комисия считат, че тези директиви са правилно имплементирани в текстовете на закона.
Аз се надявам, че с тези промени в закона, върху които сега ще спра вашето внимание, ние няма да допуснем това да влезе в червената зона на контрол в мониторинговия доклад.
Първо, за обхвата на закона.
От обектите на обществените поръчки са изключени строителните концесии по смисъла на Закона за концесиите. Прецизиран е кръгът на възложителите. Според действащата уредба възложители са администрациите на държавните органи и институции и съответно съгласно чл. 11 на Закона за обществените поръчки, актовете, които възложителите издават в процеса на възлагане на обществените поръчки, сега не са индивидуални административни актове. А с промените в системата на обжалване, които ще са предмет на изложението по-нататък в законопроекта, се предвижда възложителите да бъдат държавните органи и институции, а не техните администрации. И съответно актовете, които възложителите издават в процеса на възлагане на обществена поръчка, ще бъдат индивидуални административни актове.
Променена е дефиницията на понятието “публично-правна организация”. Според действащия закон в момента това, че едно юридическо лице има търговски или производствен характер, го изключва от обхвата на понятието “публично-правна организация”. Тоест всяко едно общинско или държавно търговско дружество не е възложител, независимо от факта,че е създадено да задоволява нужди от обществен интерес.
Точно в обратен смисъл е разпоредбата в Директива № 204-18 и практиката в съда на Европейските общности. Определящо за това дали едно лице има качеството на възложител е общественият интерес, за задоволяване на който е създаден. Дали лицето е търговец или предприятие вече няма да има значение.
С така променената разпоредба възложители ще бъдат например търговци, както са в случая “студентски столове и общежития” и друг тип организации, които по сегашния режим фактически бяха изключени.
В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е предвидена възможност за създаване на централен орган за обществени поръчки, чрез който могат да се провеждат процедури ида се сключват договори за обществени поръчки или рамкови споразумения за нуждите на изпълнителната власт.
Централното възлагане има за предмет обичайно доставени стоки, които са с голям оборот и висока степен на стандартизация на документацията, както и стандартизирани услуги, например компютърна, периферна техника офис-мебели и т.н.
Голяма част от държавите – членки имат организация за централни покупки – такива са Австрия, Белгия, Великобритания, Италия, Дания, Финландия, Франция и т.н.
В законопроекта се въвежда нова процедура, която се нарича “състезателен диалог”. Тази процедура може да се прилага от възложители в публичния сектор, така наречените класически възложители, когато предмет на обществената поръчка е нещо, което е твърде сложно като спецификация и не е възможно да бъде дефинирано окончателно при фазата на първоначалното възлагане.
Съгласно Директива № 204-18 възложители, които изпълняват особено сложни проекти, могат без това да се дължи на виновно действие от тяхна страна, да преценят, че е обективно невъзможно да дефинират средствата за удовлетворяване на своите потребности или за оценка на това, което пазарът може да предложи по отношение на технически решения, на финансови или правни решения.
Тази ситуация може да възникне при изграждането на много сложни инфраструктурни проекти, при изграждането на големи компютърни мрежи, на проекти със сложно структурно финансиране когато ще бъде необходимо преди това възложителят да оперира множество опции и технически решения, въз основа на които вече ще се премине към фактическата обществена поръчка.
В законопроекта е утвърдена възможността за сключване на рамково споразумение с класически възложители, като освен това в Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки се дава възможност на възложителите да създават динамична система за доставки. Това е изцяло електронен процес за осъществяване на обичайни доставки, като всеки кандидат, който отговаря на критериите за подбор и представи предварителна оферта, може да бъде включен в системата по всяко време на нейното действие, като достъпът до системата ще бъде безплатен. Тя се създава само чрез открита процедура и срокът на нейното действие може да бъде до 4 години.
Възложителите имат задължение да изпращат обявления и информация до Европейската комисия за публикуване в Official journal, когато стойността на поръчката е над определени прагове, като тези прагове са определени по стандарти на Европейската комисия. Тази информация се изпраща също и до регистъра за обществени поръчки, и до “Държавен вестник”.
От 1 януари 2006 година съгласно регламент 2083/19 декември 2005 година стойностите на праговете са до 137 000 евро, до 211 000 евро, като вече видовете доставки и услуги са в приложения, които са изредени в чл. 5 на закона в различни негови алинеи и над 5 млн. 278 хил. евро тогава, когато става въпрос за строителство.
Дадена е възможност на участниците в процеса на възлагане на обществени поръчки да обменят информация чрез електронни средства, факс или телефон. Избраните от възложителя средства обаче трябва да бъдат общодостъпни.
Прецизирани са основанията за провеждане на процедура на договаряне без обявление. Дадена е възможност и на класическите възложители, когато възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени, по-ниски от пазарните при разпродажба на имущество на търговски дружества, обявени в ликвидация или несъстоятелност, да се възползват от тази ситуация и да приложат правилата за договаряне без обявление.
Променена е правната уредба на обжалването на процедурите за възлагане на обществените поръчки. В съответствие с изискванията на директивите новият срез предвижда обжалване на всяко решение, действие или бездействие на възложителя пред специализиран административен орган – Комисията за защита на конкуренцията. Жалба може да се подава до сключване на договор или на рамково споразумение. копие от жалбата се изпраща на възложителя, който може и сам да отстрани допуснатото нарушение до приключване на производството пред комисията.
Подаването на жалбата не спира провеждането на процедурата. когато са налице предвидените в закона предпоставки и след представяне на обезпечение комисията може да наложи като временна мярка спиране на процедурата.
Срокът за обжалване на решението за определяне на изпълнител е 10 дни от уведомяването на кандидатите или участниците в процедурата. До изтичането на този срок договор за обществена поръчка не може да се сключва.
Това е така нареченият standstill период, който държавите – членки са длъжни да въвеждат в законодателството си. Задължението произтича от решението на съда на Европейските общности по дело № 8198, известно като делото “Алкател”.
Съдът е приел, че държавите – членки трябва да осигурят период не по-малък от 10 дни между решението за определяне на изпълнител и сключването на договора, като в този период трябва да се гарантира възможност за ефективно налагане на временни мерки по отношение на това решение.
С оглед изложеното, в законопроекта е предвидено, че когато срещу решението за определяне на изпълнител е подадена жалба с искане за налагане на временна мярка, договор не се сключва до произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по това искане.
Срокът за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по искането за налагане на временна мярка е 7-дневен от образуването на производството.
В законопроекта са предвидени срокове за произнасяне от страна на комисията за защита на конкуренцията и този срок е до 2 месеца. Решението на комисията може да се обжалва при 3-членен състав на Върховния административен съд, а решението на Върховния административен съд е окончателно. Целта на промяната е постигане на бързина и ефективност на производството по обжалването.
Важна последица от промяната на реда на обжалването е закриването на Арбитражния съд към Агенцията за обществените поръчки.
Мисля, че това са най-съществените промени, върху които може да се дискутира.
Още веднъж се надявам, че приемайки тези промени ,българският парламент ще даде един работещ закон, с който ще се гарантира ефективното използване на бюджетните средства както от нашия национален бюджет, така и от европейските фондове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате думата. Тук сме поканили и гости, които също могат да изложат свои виждания.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Законът е ясен и много подробно беше представен.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Единственият въпрос може би, за който пожела да дойде господин Марев, е закриването на сега съществуващия арбитраж, който е част от институциите по досегашния закон.
Разбира се, в България има няколко арбитража, които не са свързани с една или друга институция.
И понеже господин Марев пожела да вземе думата, ще му я дам.
МАТЕЙ МАРЕВ: Искам да кажа няколко думи, които ще бъдат естествено продължение на доклада на госпожа заместник-министъра, които се отнасят за арбитражния съд.
Арбитражният съд е една доброволна алтернатива на задължителното оспорване, което в настоящия момент е алтернатива на съда.
Това, което се предлага в момента, е преминаване към административен режим. Комисията за защита на конкуренцията като специализиран орган контролира, тоест, разрешава споровете по обществените поръчки и Върховният административен съд е като втора инстанция.
Големият въпрос, върху който се дискутираше по време на писането на законопроекта, беше има ли място арбитражът при административното оспорване.
Аз по този повод съм изложил едно становище, което е плод на сериозно проучване на европейския опит. В крайна сметка стигам до извода, че ако приложим модерен съвременен подход към административното правораздаване, отговорът е по-скоро положителен.
Дал съм пример в доклада си с няколко държави, където има възможност за арбитраж при административното използване. И мисля ,че с оглед на новия административно-процесуален кодекс, който вече е приет на първо четене – смея да кажа, че той вече е един модерен за своето време кодекс, много лесно бихме могли да обосновем запазването на тази институция. Защото тя съществува едва от няколко месеца, мога да кажа, че е едва прохождаща. Но за това кратко време тя успя да разгледа няколко дела, което все пак показва, че този механизъм малко или много е работещ.
Няколко думи като аргументи.
Мене ме притеснява фактът, че ние донякъде затрудняваме достъпа до правосъдие на участниците в този процес. Ако сега провеждаме процедура в провинцията, ще трябва за една обикновена жалба няколко пъти да идваме до София.
Хубавото на арбитража е това, че той може да провежда своите заседания извън София, има регламентирана възможност в правилника ако спорещите страни са в едно населено място, да се командирова решаващият съд там. По този начин на мене ми се струва, че ние ще преодолеем това известно затруднение, което създаваме за тези участници.
На второ място, мене ме притеснява, че Върховният административен съд като втора инстанция донякъде е най-натовареният съд в България. Съвсем наскоро беше публикуван докладът. Двеста дела годишно се падат на един административен съдия. По този начин на мене ми се струва ,че малко трудно ще постигнем тази бързина.
В този ред на мисли арбитражът е доказал – говоря по принцип, - че е едно бързо производство, тъй като е едноинстанционно и в крайна сметка той е една доброволна алтернатива- той може да разглежда спорове, само ако участниците пожелаят и се обърнат към него.
И последен аргумент, на който ще се спра. Искам да кажа, че това е един специализиран арбитраж, той разглежда само такива спорове. Има естествено в България други арбитражи, но те са общи, те разглеждат спорове относно изпълнението на договорите. Големият акцент тук трябва да бъде точно върху процедурата. защото там са най-големите нарушения.
Като последно изречение, искам да кажа, че това е една прозрачна процедура. Всяка страна, която оспорва една обществена поръчка, има арбитър, който тя е избрала, има представител в решаващия състав. И смело мога да кажа, че тази прозрачност не позволява да има нерегламентирано въздействие върху този решаващ състав. В този смисъл той е една много прозрачна процедура.
И накрая, един апел. Аз лично смятам, че ако приложим един модерен подход към административното правораздаване, би следвало да намерим място за тази институция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли коментар по този въпрос? защото това, което аз чета на страница 8 в становището, е, че Арбитражният съд като специализиран арбитраж не се подкрепя от вносителите, но се дава възможност за разглеждане на имуществени спорове в арбитраж по принцип. Така че аз виждам, че в становището има някаква възможност за гъвкавост.
Но все пак по-добре вносителите да се произнесат по въпроса.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Господин Папаризов, Вие всъщност очертахте периметъра на нашата позиция. Ние сме против специализиран арбитраж по обществените поръчки, но това не означава, че отричаме ползването на този способ. В случая с нищо не беше доказана ефективността на такъв тип специализиран арбитраж.
Мисля, че аргументите на господин Марев бяха в тази насока – изобщо по принцип за се ползва, да има свободното право на избор и на ползване на арбитраж. Този арбитраж не се отменя по принцип.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак предлагам този въпрос да се обсъди и ако считате,че има някакъв текст, който да отразява възможността, но не задължението, разбира се, народни представители могат да го представят за второ четене.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз искам да задам един въпрос на вносителите.
В законопроекта за обществените поръчки има главно два проблема. Първият е прозрачността, с цел да се намалят корупционните практики. Но обикновено в тази връзка, когато целим да намалим корупционните практики, създаваме определени трудности и икономическата свобода намалява. Как е решено това взаимно влияние? И по някакъв начин този законопроект намалява ли степента на икономическа свобода в действието на икономическите субекти?
Например всеки протестира, след това има арбитраж, има двуинстанционно производство и т.н. Това означава ,че при всяка процедура имаме една процедура, която може да върви. Това намалява възможностите за реакция на един икономически субекти. Защото се знае, че понякога изпуснеш ли даден момент в бизнес-климата, ти търпиш загуби.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Разбирам Ви, господин Щерев. Но за мене винаги има право пропорционална зависимост – може да не е пропорционална, но поне е права – между прозрачност и икономическа свобода. Защото не може да има икономическа свобода там, където няма законов ред и където няма ясно разписани правила.
Мисля, че това, което Вие очертахте като проблематика, беше и основният проблем при прилагането на този закон досега. И именно тази процедура на обжалване, която досега беше много дълга, ние сме се опитали да усъвършенстваме
Именно защото тя беше много дълга, в крайна сметка не се намери начин, по който да се скъси този срок, когато обжалването е само в съда.
Затова се взе такова решение. Всъщност сега се прилага една нова концепция, която е заимствана частично от някои професии и практики, като, така да се каже, първата инстанция вече е Комисията за защита на конкуренцията, където се надяваме, че в указаните в закона срокове те ще имат капацитета да се справят с тези жалби, за да няма такива пропуснати ползи от страна на участниците в търга за обществени поръчки на база на това забавяне и спиране, както сега е една масова практика – недоволни от едно или друго решение да спират самия процес.

АТАНАС ЩЕРЕВ: Тогава да гласуваме. В такъв случай законът е много хубав.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Може би госпожата от Агенцията за обществени поръчки ще ме допълни.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Галя Манасиева.

ГАЛЯ МАНАСИЕВА: Искам и аз да кажа няколко думи в подкрепа на това, което каза госпожа Нина Радева, че ние сме се опитали чрез новата система на обжалване не само да въведем изискванията на европейската директива, а действително да постигнем ефективност. Защото вие знаете, че при предишните два закона обжалването беше една от слабите страни.
В предишния закон това ставаше изцяло по административен ред – класическия начин. и проблемът беше този, че всеки, който е участник в процедурата, можеше да подаде жалба, независимо дали е прав или не. Тази жалба спираше изпълнението на решението на възложителя, а съдебното производство продължаваше с години. По този начин възложителят беше възпрепятстван да извършва основната дейност. Той трябваше да спре работа или да наруши закона, като си изостави това, което му е необходимо. Това наложи първата промяна.
Втората промяна, която е по действащия в момента Закон за обществените поръчки. При първия закон бяха защитени интересите на възложителите, те бяха непрекъснато, ако щете, дори на инат възпрепятствани да свършат работа. А със сега действащия Закон за обществените поръчки проблемът е друг. Сега изцяло не са защитени изпълнителите, затова защото сега жалбата въобще не спира изпълнението на решението. В такъв случай възложиетелят, който, особено в бюджетните организации има много кратки срокове да си набави в рамките на бюджетната година парите, той бърза да сключи договора и да си изпълни поръчката. А жалбата не спира изпълнението, делото отново се точи. И тогава, когато вече изпълнителят получи едно решение, в крайна сметка всичко е приключило, стоките са доставени, може би употребени и той всъщност няма никакъв интерес.
Това е една от причините, с които си обясняваме малкия брой обжалвания за този период на прилагане на закона от влизането му в сила – 1 октомври 2004 година досега.
С тази процедура поне сме се опитали да решим и двата проблема. Тя измина доста сложен път, докато се приеме, тъй като ние съгласувахме всичко с Европейската комисия, предложихме им варианти, които те да одобрят. Те казаха, че за тях, макар че съдът е класическият способ за разрешаване на спорове, е неприемливо, защото все още е доста бавна и тромава системата. Една от причините може би е, че беше записано пред районния съд да се обжалват делата. А всички знаем, че районните съдилища са най-натоварени.
В крайна сметка се стигна до това положение – правителството обсъди въпроса на свое заседание и взе това решение да се създаде един специализиран орган, като едно от преимуществата на този специализиран орган е, че той ще се занимава изключително с разрешаването на такива спорове, той ще може да се намеси много бързо в процедурата на всеки етап.
Между другото не знам дали се разбра, но новите моменти са и тези, че досега можеше само решението на възложителя да се обжалва, докато сега може да се обжалва всяко действие или бездействие. Не е задължително да има административен акт. Например кандидатът има право да поиска разяснение по документацията и ако такова разяснение му бъде отказано – имаме мълчалив отказ, то също подлежи на обжалване.
Тоест осигурени са правата на потенциалните изпълнители в една процедура. А това е едно от изискванията на директивата. тоест всяко действие и бездействието могат да бъдат обжалвани, а не само решенията на възложителя, на всеки етап от всяко заинтересовано лице.
От друга страна, самите европейци приеха добре идеята това да става в Комисията за защита на конкуренцията, тъй като това е органът, който се ползва с много добре име и поне засега осъществява тези функции. Това мога да добавя по въпроса.

РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Да гласуваме.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колегите искат да се премине към гласуване на законопроекта. Има разпространено и становище.
Ако някой от народните представители счита ,че трябва да се добави някакъв текст специално във връзка с арбитража, той може да го направи между първо и второ четене.
Колеги, който е съгласен по принцип да приемем на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, разбира се, и на становището, което сме ви раздали, моля да гласува.Тук трябва да присъединим гласовете и на излезлите вече колеги, които специално се обадиха.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.Законопроектът се приема на първо четене.
Предлагам за второ гласуване да се направят конкретни бележки, ако има такива.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.


Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА:

(Атанас Папаризов)