П Р О Т О К О Л

№ 26

---

На 16 март 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-9/28.02.2006 г., за устройството на българското Черноморско крайбрежие – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-10/6.03.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Пламен Абровски – старши юрисконсулт в Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-9/28.02.2006 Г., ЗА УСТРОЙСТВОТО НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Ще трябва да има и стратегия оттук нататък, каквато бележка сме направили във връзка с европейската практика в тази област.
Давам думата на господин Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Уважаеми народни представители, представям законопроекта за устройство на българското Черноморско крайбрежие.
Действително, както отбеляза господин Червеняков, това е един закъснял закон, един опит за въвеждане на правна уредба на устройството на българското Черноморско крайбрежие и то уредба, която да се опита да въведе интегралния подход при управлението на българското Черноморско крайбрежие.
Трябва да ви кажа, че още от 1994 година започват опитите за създаването на този закон, но поради една или друга причина едва 12 години след създаването на първия законопроект за устройството на българското Черноморско крайбрежие подобен законопроект е внесен в парламента, приет от Министерския съвет за първи път.
Предполагам, че всеки от вас е посещавал българското Черноморско крайбрежие по един или друг повод и е бил свидетел на, бих казал, понякога дори срамни явления, които се виждат по нашето Черноморско крайбрежие. Голям проблем според мене са най-вече екологичните проблеми, проблемите на застрояването, проблемите на липсата на качество, адекватно на инвестиционните инициативи и инфраструктура по българското Черноморско крайбрежие. Според мене вина за това носят всички ведомства, които така или иначе през годините, през които се занимавахме с проектозаконите за българското Черноморско крайбрежие, не намериха сили да си подадат ръце и да направят действително опит за интегрален подход при управлението на българското Черноморско крайбрежие.
Законът цели да реши няколко категории проблеми.
На първо място, една част от проблемите са от гледна точка на доразвиване на разпоредбите на Конституцията на Република България. Според Конституцията на Република България крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. До миналата година, когато ни в клин, ни в ръкав се появиха в Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост дефиниции на понятието “крайбрежна плажна ивица”, “морски бряг” и т.н., ние нямахме дефиниции. Поради тази причина възникваха много спорове между правоприлагащите органи какво представляват понятията “бряг”, “плаж” и т.н. тези спорове най-вече възникват при учредяване на концесии върху обектите – изключителна държавна собственост, морски плажове, а също така и при възстановяване най-вече на земеделски земи и гори, които граничат с морските плажове. Защото при липсата на дефиниции за понятието “плаж” се получават
В този смисъл законопроектът за устройство на българското Черноморско крайбрежие се опитва да изпълни изискването на Конституцията и да очертае чрез точни дефиниции на понятията “бряг”, “плаж”, “крайбрежна плажна ивица” обхвата и съдържанието на изключителната държавна собственост, така, както е предвидил конституционният законодател, изисквайки това да бъде изключителна държавна собственост.
Нещо повече, направен е опит също така определени обекти, които съставляват ценно национално богатство, някои защитени територии, дюни, влажни зони, лонгозни гори, въобще обекти, които дори по много международни конвенции са признати за природни богатства, за ландшафтни ценности, да бъдат обявени за публична държавна собственост, с цел да бъде намалена възможността за тяхното включване в граждански оборот и да имат особен режим на опазване и на защита.
Именно това е една от целите на закона – да засили режима на защита по отношение на защитените територии, по отношение на териториите, които нямат по принцип статут на защитени територии по Закона за защитените територии, но представляват също така едно национално богатство и за съжаление понякога са на изчезване вследствие на засилени инвестиционни намерения.
Друга цел, която си поставя Законът за устройство на българското Черноморско крайбрежие, е да осигури чрез няколко механизма, които той предвижда, равнопоставена възможност за всички лица да ползват изключителната държавна собственост. Ние всички знаем за многобройни опити във времето да се заграждат дюни, да се заграждат плажове, да се обявяват едва ли не определени територии за частни плажове. Именно една от целите на закона, която той си поставя да реши с устройствени, с вещно-правни, а също така с административно-правни методи, които са описани в закона, е желанието на вносителя по няколко начини да бъдат осигурени възможности за свободен достъп до морския плаж, като най-вече на първо време това трябва да се предвиди с модернизация на подробните устройствени планове на зоните, които граничат с плажовете, където да се предвидят достатъчно на брой излази на морето и ако се налага, да се отчуждава земя, за да се осигурят тези излази, а също така да има основание за започване на учредителни процедури по Глава трета от Закона за държавната и
Бих казал, че една от най-важните части на закона е, че възползвайки се от правната възможност, която дава Законът за устройство на територията, в закона се предлага да се създадат две зони за засилена териториално-устройствена защита. Тези две зони за засилена териториално-устройствена защита обхващат морския плаж и определени земи с дължина до 2 км след морския плаж, които, както всички знаем, в момента са зони на засилен инвестиционен интерес и всъщност това е зоната, където най-активно се строят обекти, които са свързани с отдиха, туризма и развлеченията.
На всички ни е ясно, че тъй като се либерализира строителството и се създадоха засилени бизнесконтакти между наши търговски дружества и други туроператори, се появи и голям апетит към строителството на различни обекти в областта на туризма.
За съжаление липсата на една адекватна уредба, която да създава разумни режими на застрояване, доведе до това, че ние превърнахме някои от нашите най-добри туристически комплекси в, бих казал, панелни гета, в зони, в които в момента се практикува туризъм от доста неплатежоспособни западни туристи.
Нашето желание е да се продава един туризъм в страната, който да се основава на разумно застрояване и на разумна икономическа инициатива. Може би нормата на печалба ще бъде малко по-малка и възвръщаемостта на инвестициите ще бъде малко отложена във времето. Но нашето желание е ние да се опитаме да съхраним все пак качествата на природната среда, да се получи едно застрояване с намален интензитет, както казват експертите, тоест застрояване на обекти, които са отдалечени повече един от друг и с една по-малка височина.
С оглед на това туристите, които тепърва ще идват, ще могат да се радват не на едно гъсто застрояване, което наподобява на нашите панелни комплекси, а застрояване, което да е в хармония с природата.
Именно поради тази причина се въвежда и режимът на особена териториално-устройствена защита на зоните “А” и “Б”, така, както са дадени в закона:
Зона “А” установява режим на защита на плажната ивица плюс определени територии, които са на разстояние 50 до 100 м след плажната ивица
По принцип на морския плаж законодателят цели да бъдат забранени всякакви дейности, свързани с масивно строителство, и да се сведе до минимум възможността за поставяне на така наречените преместваеми съоръжения за търговска дейност, като се цели не повече от 1 процент до 1,5 процента от територията на морските плажове да бъде заета от такива съоръжения.
Целта също така е в територията, която е от 50 до 100 м зад морския плаж да се строят съоръжения, които са нужни изключително на отдиха и туризма и да се постигне едно ниско застрояване от 20 процента, което означава, че застроената площ на обектите в зона “А” не може да бъде повече от една пета от площта на цялата територия.
В зона “Б” показателите са малко по-високи. Там се разрешава една по-висока плътност на застрояване – около 30 процента,тоест една трета от площта на имотите.
Разбира се, в закона се съдържат някои ограничителни норми, които целят препятстването на извършването на определени дейности, които биха увредили качествата на средата. Тоест цели се в тази 2-километрова зона зад морските плажове изключително да се строят екологични обекти, свързани с отдиха, туризма и развлеченията, да няма промишлени обекти, да няма използване на пестициди и препарати, които биха нарушили почвата и т.н.
В последната част от закона се предвиждат някои норми, свързани със строителството и застрояването на крайбрежните територии. Предвижда се една система от планове, които и Министерството на регионалното развитие, и областните управи, и общините би следвало да създадат в един двегодишен период от влизането в сила на закона, тъй като именно тези планове са инструментариумът за провеждане на някаква държавна политика или политика на местните власти по отношение на опазването на териториите и по отношение на въвеждането на някакъв ред на застрояване.
Освен плановете се предвижда един специален режим за одобряване на проектите и издаването на разрешение за строеж на тези територии, който въвежда един по-засилен контрол по отношение на инвестиционните проекти. Състава на експертните съвет, които гледат инвестиционните проекти, се предвижда да бъде точно определен в този закон и достатъчно широк, включващ представители на всякакви заинтересовани правителствени и неправителствени организации, за да може и широката общественост да си казва мнението по значими инвестиционни обекти в крайбрежната зона.
За справка само ще ви кажа, че по Закона за устройство на територията не е определен съставът на експертните съвети и понякога общините правят състава на експертните съвети от трима до пет човека. Ние предвиждаме експертните съвети да бъдат в състав най-малко от 20 души, които да гледат подобни инвестиционни проекти.
Не е тайна също така, че се предвижда и определена строителна забрана в активния туристически сезон на териториите за рекреация, за да не допуснем явленията, които може би ще се случат и тази година, ако не бъде приет законът навреме, тоест строителство в активен туристически сезон, което все повече отблъсква дори бедните туристи от нашето Черноморие.
На последно място, за да не притеснявам комисията, бих казал, че действително нуждата от стратегия според мене е крещяща по отношение на интегралното управление на българското Черноморско крайбрежие. Този закон не може да въведе интегрално управление на българското Черноморско крайбрежие.
Няма да издам някаква тайна, ако ви кажа, че когато правехме законопроекта, той имаше много по-голям обем. Но всяко от ведомствата, което припозна в този закон норми, които са от неговата компетентност, каза: изведете тези норми от закона, ние ще си уреждаме нещата сами така, както искаме.
Тоест в момента аз честно трябва да ви кажа ,че в министерствата на Република България по една или друга причина не съществува желание за въвеждане на синхронизирана уредба, свързана с Черноморското крайбрежие. Всяко ведомство тегли чергата към себе си – и Министерството на земеделието и горите, и Министерството на околната среда и водите, може би и нашето министерство, а също така и Министерството на здравеопазването желаят да създават ведомства за правна уредба.
Според мене може би това се дължи на факта, че не сме имали възможност и не сме били организирани да седнем заедно на една маса и да си кажем всичките неща честно и искрено и да започнем действително да пишем една стратегия, която ще има един дългосрочен хоризонт от 10-15 години, която ще може да даде някаква визия за крайбрежието, която в момента абсолютно липсва.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да ви кажа, че ние като Комисия по европейската интеграция търсим това, което Вие накрая казахте, че не е направено. Тоест законът е само малка първа стъпка в това интегрирано виждане засега, а още не можем да говорим за управление на крайбрежните зони.
Бих искал и аз да съм оптимист, че като приемем закона, а той безспорно ще се приеме, тази година няма да има строителство по време на активния сезон.
Мисля, че в България тези неща вече са проблем на прилагането на законите, което е под всякаква критика във всички области на живота. Но може би сте прав, че в случая ще можем да приложим в закона по-добре.
Колеги, имате ли въпроси към господин Ковачев? Неговото изказване беше много убедително и изчерпателно. Няма желаещи за въпроси.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим законопроекта за устройство на българското Черноморско крайбрежие на първо четене, включително с нашата бележка, която е направена там, да гласува. Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Законопроектът се подкрепя единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка при нас са поканени и присъстват следните представители:
От Министерството на икономиката и енергетиката: господин Лъчезар Борисов - заместник-министър;
Госпожа Евелина Горчева – държавен експерт в Дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол”, отдел “Регистриране, лицензиране и контрол на спирт, дестилати и спиртни напитки”;
От Министерството на земеделието и горите:
Надежда Петрова – юрист в Дирекция “Интеграционна политика”;
Пламен Абровски – старши юрисконсулт в Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Давам думата на господин Лъчезар Борисов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! В рамките на две-три минути ще ви запозная с това, което се предлага от двете министерства.
Законът за виното и спиртните напитки беше приет през 1999 година. Няколко пъти след тази дата Законът беше изменян и допълван, като най-сериозното изменение и допълнение претърпя през 2004 година. Освен промените в частта на Закона за лозарските стопанства и винопроизводството, беше променен и режима при производството на спирт, дестилати и спиртни напитки, който от лицензионен беше трансформиран в регистрационен.
Проектът предвижда възможност за служебна регистрация на лозарските стопанства, в случаите когато поради субективни причини от страна на производителите на винено грозде не е направена тази регистрация, в случаи на изоставени имоти или имоти, чиято собственост до този момент не е установена.
Със законопроекта се въвежда събиране на такси за утвърждаване на качествени вина, регионални вина, издаване на контролен номер, предоставяне на право за засаждане на нови лозя, право на презасаждане и право на засаждане от Националния резерв.
Цел на предложения на вашето внимание проект за Закон за изменение и допълнение на закона за виното и спиртните напитки е хармонизиране на българското законодателство в областта на производството на вино и спиртни напитки с разпоредбите на чл. 27 от базовия Регламент 1493 на Съвета на ЕС от 17 май 1999 год. за обща организация на пазара на вино и Глава “Дестилация” на Регламент 1623 на Съвета на ЕС от 25 юли 2000 г., въвеждащ подробни правила относно общата организация на пазара на вино по отношение на пазарните механизми.
Задължителната дестилация на вторичните продукти при винопроизводството досега беше извън обхвата на Закона за виното и спиртните напитки. Извършващата се сега дестилация на вторичните продукти е изцяло доброволна, което не отговаря на изискванията посочените по- горе Регламенти.
Предложението за въвеждането в Проекта на Закон за изменение и допълнение на закона за виното и спиртните напитки на допълнителен регулативен режим и неговата форма - регистрационен се базира на необходимостта от осигуряването на всеобхватен контрол върху процеса на задължителната дестилация на вторичните продукти от винопроизводство.
Регистрационният режим ще осигури стриктното проследяване на суровините, технологията, съдовете за съхранение и крайния резултат. Въз основа на това ще могат да се изплащат субсидиите, предвидени за тези дейност от бюджета на Европейския съюз.
За осъществяване на технически и технологичен контрол и отчетност Министерството на икономиката и енергетиката ще бъде натоварено със задачата да осъществява пълен контрол на процеса на дестилация на вторичните продукти от винопроизводството. За целта е необходимо към досега осъществяваният контрол да се извършва допълнителен контрол, който може да бъде осъществен чрез конкретни условия, разписани и предложени в допълнителния регистрационен режим.
Регистрационият режим на обектите за извършване на задължителна дестилация като форма на регулиране подсигурява непрекъсната възможност за стриктен контрол на дестилаторите, работещи по механизма на задължителната дестилация.
Възможността за установяване на тази форма на контрол върху това производство е предвидена в чл. 42 на Регламент 1623/2000 и в чл. 5 на проекта за нов Регламент относно спиртните напитки /15902/2005/, които дават възможност съответната държава-членка да въвежда по-стриктни национални правила.
С въвеждането на този режим, Република България ще осигури изпълнение на мерките по задължителната дестилация, които произтичат от присъединяването към ЕС. Възможността за преценка по целесъобразност на контролния орган ще позволи точното проследяване на движението на суровините, както на входа, така и на изхода на производственото предприятие и ще спомогне осъществяване на краен контрол на продуктите.
С въвеждането на този режим, Република България ще осигури изпълнение на мерките по задължителната дестилация, които произтичат от присъединяването към ЕС. Възможността за преценка по целесъобразност на контролния орган ще позволи точното проследяване на движението на суровините, както на входа, така и на изхода на производственото предприятие и ще спомогне осъществяване на краен контрол на продуктите.
В предложения проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки се дава дефиниция на понятието “синтетичен спирт”, както и изричната забрана за използването му при производството на спиртните напитки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Някой от вносителите има ли да добави нещо? Разбирам, че на този етап това е достатъчно.
Колеги, може да зададете въпроси към вносителите. Имате ли въпроси? – Няма.
Аз имам един въпрос, който е свързан с това до каква степен този закон ще може да съдейства да се води борбата с всичките тези “ментета”, както ги наричаме на прост език?
Хубаво, ще има лицензиране, но кой ще прилага закона? как на практика ще се използват тези нови процедури, за да се засили борбата с фалшивия алкохол, с нарушаване на правата на законните производители от такива, които използват търговски марки, синтетичен алкохол и т.н.?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин председател, аз ще кажа няколко думи, а след това моите колеги могат да ме допълнят.
Първото е това, че лицензионният режим се заменя с регистрационен, тоест даваме възможност за облекчаване на тези, които имат желание коректно и честно, както Вие казахте, да работят и да се занимават с тази дейност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: След като лицензионният режим се замени с регистрационен, как ще се контролира?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Има контрол към агенцията.
ПЛАМЕН АБРОВСКИ: Контролът към вторичните продукти от винопроизводството до момента, в който влязат в регистрираната дестилерия, в която се извършва дестилация на вторични продукти от винопроизводството, ще бъде изцяло поет от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Ще се прави 100 процента контрол, ще се контролират абсолютно всичките вторични продукти. От момента на влизането на вторичните продукти в дестилерията контролът ще бъде извършван от колегите от Дирекция “Регистриране и контрол” към Министерството на икономиката и енергетиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Искам само да добавя, господин председател, че именно този режим започва от гроздето до дестилацията – върху всичко се упражнява контрол. по този начин действително няма да има завои. Това е като един паспорт на човека – от неговото раждане до непрекъснатото му движение се проследява.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да се надяваме, че този паспорт няма да може да се фалшифицира.
Имате ли въпроси, колеги? Виждам, че няма въпроси. Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта за виното и спиртните напитки, моля да гласува. Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема. С това нашата работа приключи. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:


(Атанас Папаризов)