Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
23/03/2006
П Р О Т О К О Л
№ 27
На 23 март 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-11/14.03.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за патентите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Костадин Манев – председател на Патентното ведомство, Маргарита Мечева – заместник председател и Мариана Рашева – директор на Дирекция Правна в Патентното ведомство.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Имаме за разглеждане само една, но много важна точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Съгласни ли сте с този дневен ред? виждам, че има съгласие.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
За да ни представят този законопроект, при нас са дошли:
От Патентното ведомство:
Костадин Манев – председател на Патентното ведомство;
Маргарита Недялкова – Мечева – заместник-председател;
Мариана Рашева – директор на Дирекция “Правна”.
От Министерския съвет – Дирекция “Европейска интеграция”:
Антоанета Ризова – Калапиш – главен експерт;
От Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев.
Имаме проект за становище, което ви е раздадено. Ще помоля господин Манев да представи законопроекта и да коментира и нашия проект за становище.
КОСТАДИН МАНЕВ: Уважаеми господин Папаризов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите отговаря на изискванията, които са поставени и са предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. С това приключваме хармонизацията и унификацията на българското патентно право в областта на индустриалната собственост. Изпълняваме и последните ангажименти, които сме имали, свързани с този договор, а същевременно отговаряме и на изискванията за уреждане на отношения, свързани с промишления дизайн и за търговските марки.
Наред с това законът предвижда и промяна на експертизното производство в досега съществуващия ред за издаване на патенти и съществена правна реформа по отношение на режима на полезните модели.
Най-важните моменти, свързани с предлаганите изменения и допълнения, са:
- уредбата на биотехнологичните изобретения;
- въвеждането на сертификат за допълнителна закрила, особено важен в областта на фармацията;
- промяна на режима на експертизата в областта на патентите за изобретения и
- правният режим на полезните модели.
По отношение на промишления дизайн и търговските марки се предвижда промяна в режима на изчерпване на правата, за който и в момента съществува нормативна уредба. Но с оглед присъединяването ни ние разширяваме изчерпването на правата, произтичащи от регистрация на тези обекти на територията на Европейското икономическо пространство.
Наред с това ние предлагаме да се приемат и изменения и допълнения в Закона за марките и географските означения и Закона за промишления дизайн, които са свързани пак с присъединяването на България към Европейския съюз и с отразяване на режима за регистрация на марка на Общността и за регистрация на дизайн на Общността.
Също така предвиждаме включването на разпоредби, които се отнасят до прилагането на правата, произтичащи от регистрация на обекти на индустриална собственост и по-специално Директива № 48. Наред с това въвеждаме и допълнителна правна уредба по отношение на мерките за граничен контрол при патентите за изобретения, а също така и уреждане на отношения, свързани правата върху патентованите изобретения в производство по несъстоятелност, когато те се явяват предмет на обезпечителни производства.
Запознати сме със становището, което е представено от Комисията по европейска интеграция. Съществени бележки нямаме.
Само по отношение на предложението, свързано с влизане в действие на изчерпване на правата има едно предложение това да стане с приемането на закона, а не към датата на присъединяването ни към Европейския съюз.
Предвид на обстоятелството, че в Договора за присъединяване точно така е предвидено – тази разпоредба да съществува, но да влезе в действие към датата на присъединяване, така е предложено в законопроекта. От гледна точка на експертите от Патентното ведомство, не виждаме необходимост да се урежда по-рано изчерпване на права.
Ако е необходимо, ще обясня по-специално какъв е този механизъм.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нашето становище не се различава от това, че те трябва да влизат в сила от датата на присъединяването ни. Вие го приемате и то трябва да влезе в сила от 1 януари 2007 г. ние не желаем това да стане по-рано. Но да е факт към датата.
КОСТАДИН МАНЕВ: Може би е въпрос на тълкуване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дали ще бъде от 31 декември, дали ще е от 1 януари, това е проблем, който вие ще решите. Просто нещата трябва да бъдат готови дотогава. Това се има предвид.
Имате ли някакви съображения във връзка с тези наши предложения? Ние само заявяваме какви въпроси и ангажименти сме поели, които трябва да бъдат отразени в закона и те да се имат предвид при неговото приемане.
КОСТАДИН МАНЕВ: Въпрос на неправилно интерпретиране.
Оттегляме тази бележка. Законопроектът е минал на съгласуване през Европейската комисия. Имаме становище, че той съответства на европейското законодателство в областта. Готови сме да отговорим на вашите въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Рашева иска да внесе някои допълнения.
МАРИАНА РАШЕВА: Във връзка на съгласуването на законопроекта с Европейската комисия, във връзка с термина Европейско икономическо пространство или Европейска икономическа зона. Доколкото знам, може аз да не съм запозната, все още не сме се присъединили към така наречения Договор European economical area agreement. И понеже го предлагаме по този начин, Европейската комисия беше предложила да не се използва терминът Европейско икономическо пространство, а само Европейска общност. Това беше тяхна забележка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не може да бъде тяхна забележка. Очевидно тези, които са ви направили забележката, не са тези, които се занимават с отношенията между България и Европейския съюз. България отдавна е приела и има отношения с Европейското икономическо пространство. Тя има двустранен договор с ЦЕФТА, в пълна сила, какъвто имаме с Европейския съюз.
В същото време този текст за Европейското икономическо пространство вече фигурира във всички закони, които приемаме в това Народно събрание. И вие сте първият случай, когато някой казва нещо обратно на това. То е залегнало и в Договора за присъединяване, то е договореност между България и Европейския съюз. от момента на влизане в сила отношенията настъпват не само с Европейския съюз, но и с Швейцария, Исландия, практически с всички страни – членки на това Европейско икономическо пространство.
Имаше проблем, но той вече е решен – с Швейцария се водиха допълнителни преговори. Може би някой от Министерския съвет ще ни каже. Но в този вид с този термин ние в момента приемаме всички закони и това е съгласувано с Генерална дирекция “Разширяване”.
Няма такова понятие Европейска икономическа зона. Аз не знам какво означава то. Не познавам такова понятие. Няма никъде такъв термин и не зная откъде се е появил във вашия закон. Има Европейски съюз и Европейско икономическо пространство, в което влиза Европейският съюз и ЦЕФТА. Така че не ми е ясно каква ви е бележката.
Има ли въпроси към вносителите?
Давам думата на господин Денев. Предполагам, че Вие, господин Денев, дойдохте, за да изразите някакво мнение.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от Патентното ведомство! Благодаря много за тази възможност. Може би първо трябва да се извиня, че не успяхме да дадем писмено становище, но ще го направим до края на деня.
Нашите съображения са във връзка с § 66 на проекта за закон. ние ще изготвим становище по въпроса но аз бих искал да го оформя по-скоро като въпрос, а не толкова като становище към колегите от Патентното ведомство.
Става въпрос за срок на действие на патенти, издадени по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон за патентите. Това са така наречените преходни патенти или преходна закрила. Става въпрос за продукти, които не е могло да бъдат защитени с патент преди влизането в сила на настоящия Закон за патентите през 1993 година.
Дадена е възможност в 9-месечен срок след влизането в сила на този закон притежателите на патенти за продукти, които са защитени в други страни – в Съединените американски щати и в страни от Европа, да получат защита и в България с български национални патенти, като се позоват на патент в съответната страна. Правилото е, че патентът, който се получава по този ред в България, действа, докато изтече патентната защита, патентната закрила в съответната референтна страна.
С § 66 от проекта за закон се предвижда срокът на действие на тези български национални патенти да бъде намален до срока на действие, предвиден в ал. 1 на тази разпоредба – 20 години от датата на подаване на заявката за патент в съответната страна на произход. Разбира се, дава се възможност на тези продукти да кандидатстват за сертификат за допълнителна защита.
Тук нашето становище и същевременно въпрос е следният. Когато става въпрос за български национални патенти, за патенти, издадени по българското национално законодателство, тяхното прекратяване става при три случая, които са ясно изброени в закона:
- случая на изтичането на патентната защита;
- срокът на действие, за който е издаден съответният български национален патент;
- отказът на патентопритежателя от този патент и неплащането на такси за поддържането на патента в сила.
Същевременно този патент може да бъде обявен и за недействителен, пак в точно предвидения от закона случай.
Ние считаме, че патентната защита като право на интелектуална собственост и като право на частна собственост е неприкосновена според Българската конституция, тя се защитава и гарантира от закона
Поради това смятаме, че намаляването на срока на български национални патенти, издадени по реда на българското законодателство от Патентното ведомство, публикувани с уведомление за тяхното издаване в официалния бюлетин на Патентното ведомство не е нещо, което трябва да се случва.
Разбира се тази възможност, която се дава за получаване на сертификат за допълнителна защита би могла да даде някакъв срок на правна закрила, но няма гаранция, че този срок на правна закрила ще бъде същият, също така няма гаранция, че обемът на закрилата ще бъде същият.
Поради това нашето мнение – също и въпросът към колегите от Патентното ведомство – е срокът на патентите, които са издадени по този ред, българските национални патенти, които българската държава в лицето на Патентното ведомство е гарантирала на патентопритежателите, че ще продължат до определена година, да остане такъв, какъвто е в първоначалния юридически акт на патентното ведомство.
Считаме също така, че намаляването и съкращаването на национални български патенти с година-две-три е много негативен сигнал за нашите европейски партньори, а също и за Съединените американски щати.
Също така считаме, че най-вероятно в момента няма окончателно правно становище, но специалистите, с които сме се консултирали, са на мнение, че това би означавало и нарушение на двустранния договор за търговски взаимоотношения между България и Съединените американски щати от 1991 година, според който договор преходните патенти, издадени по този ред, който е предвиден в § 4 от сега действащия закон, трябва да действат, докато действа патентът в Съединените американски щати. Тоест нивото на защита трябва да е абсолютно същото, както и там.
Така че надявам се колегите от Патентното ведомство да коментират, за да чуя тяхното мнение по въпроса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да им дам думата, искам да изкажа една препоръка към Вас. Вие поставяте въпрос, който по същество не е въпрос на тази комисия, а е въпрос на Правната комисия, която ще гледа закона в тези детайли. И е редно това становище, когато е готово, да го изпратите до Правната комисия.
Второ, аз чета § 66, ал. 1 и 2 - разбира се, тук представителите на Патентното ведомство ще уточнят – като текст, който по-скоро е възприет от европейското законодателство, че такива патенти трябва да имат срок от 20 години. Ако съответният патент е регистриран за по-дълъг период, то след 20 години се дава една допълнителна защита за периода на действие на патента.
Все пак трябва да знаете, че в областта на лекарствата се правят всякакви опити в рамките на Световната търговска организация да се ограничат патентите. Създава се и принудителен патент за лекарства, които в случай на епидемии трябва да се произвеждат за развиващите се страни.
Така че аз не вярвам този текст, който е тук, да не е съгласуван с Европейския съюз и второ, да би породил такива последици. Разбира се, колегите от Патентното ведомство ще трябва да заявят. Все пак тенденцията в света е срокът на действие на патентите за лекарства да се ограничава, с цел да могат да се лекуват болните, особено в развиващите се страни, а в определени случаи да се налага издаването на задължителен патент за лекарства, за които има епидемии и т.н.
Заповядайте, господин Манев.
КОСТАДИН МАНЕВ: напълно подкрепям казаното от Вас, господин Папаризов. едно кратко определение. В този текст изобщо не става въпрос за намаляване срока на действие на патента. Напротив, срокът е такъв, какъвто е и такъв, какъвто е въведен във всички законодателства. Ние просто унифицираме режима, свързан с издаването на новия вид защитен документ – сертификата за допълнителна закрила и го свързваме с режима на действие на Регламент № 17 68, в който има изрична разпоредба, на която сме се позовали.
Малко по-подробно заместник-председателят на Патентното ведомство госпожа Мечева ще обясни правната природа на патентите и защитата по § 4, преплитането с нашето действащо национално патентно законодателство и това, което ни предстои от 1 януари 2007 г. – да издаваме сертификатите за допълнителна закрила в областта на медицинските продукти и средствата за растителна защита.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА – МЕЧЕВА: Разпоредбите на § 4 предвиждат възможността за чуждестранните заявители, които по силата на отменения със Закона за патентите Закон за изобретенията и рационализациите нямаха право да получават патенти за химически съединения за продукти.
За да компенсираме тази невъзможност, ни беше включена разпоредбата на § 4, която предвижда притежатели на патенти, издадени в чужбина, или заявители на заявки за патенти, подадени в чужбина, да могат да получават при определени ограничени условия патенти в България въз основа на издадения патент в чужбина или подадената заявка в чужбина, ако по нея бъде впоследствие издаден патент.
Срокът, който се предвижда, съгласно § 4, на действие на такива патенти, издадени по тази разпоредба, е до изчерпване на срока на действие на патента в чужбина.
Навсякъде в Европа във всички европейски страни срокът на действие на патента е 20 години. Такъв срок на действие на патента е предвиден и в българския закон, който е в сила от 1993 година.
Така че за чуждестранните заявители, които в 9-месечен срок от подаване на заявка или получаване на патент в чужбина са подали заявка в България, срокът на действие на патента би могъл да бъде толкова, колкото е срокът на чуждестранния патент, тоест 20 години.
Кога би могъл да се удължи такъв срок на действие. Съгласно Американското патентно право, при фармацевтични, при медицински продукти и продукти за растителна защита, аналогично, както в европейското право, срокът на действие на патента би могъл да бъде удължен при определени условия с 5 години. В този случай срокът на действие на самия патент става 25 години.
В Европа обаче нещата не стоят по същия начин. В Европа срокът на действие на патента е 20 години, след което патентът се счита за недействащ. В замяна на това обаче се издава сертификат за допълнителна закрила. Но още веднъж искам да подчертая ,че този сертификат за допълнителна закрила не удължава действието на патента, а предоставя една допълнителна закрила за срок, не по-голям от 5 години която закрила на практика е същата както с патента, но патентът се счита за угаснал.
Следователно притежателите на патенти и сертификати за допълнителна закрила в Европейската общност и такива, които са издадени в Съединените щати, са поставени при различен режим. Всъщност прилагането в Патентното ведомство на разпоредбите на § 4 доведе до там, че ние удължаваме срока на действие над 20 години в случаите, когато имаме представен и сертификат за допълнителна закрила. Това е абсолютно неправилно. При това сертификатът за допълнителна закрила се издава само за фармацевтичния продукт, докато патентът може да съдържа няколко обекта, между които съединението, въз основа на което е направен медицинският продукт, или методът за производство на това съединение. Но сертификатът за допълнителна закрила се издава само и единствено за една част на този патент, за една от претенциите на този патент и то точно медицинския продукт или продукта за растителна защита.
В такъв случай част от притежателите на патенти действието на патентите в България, за които е удължено над 20 години от европейската зона, черпят права неоснователно, тъй като европейският патент, патентът в съответната страна на произхода в Европа е изчерпил своето действие. Но на базата на сертификата ние водим патента за действащ у нас в неговата цялост, а не с ограничение за определен продукт. Докато притежателите на патенти, които произхождат от Съединените американски щати, черпят права до 25 години от действието на
С въвеждането на сертификата за допълнителна закрила в проекта за изменение на Закона за патентите е предоставена възможност на всички притежатели на патенти, действащи в България, които са получили първо разрешение в която и да е страна от Европейското икономическо пространство, да получат сертификат за допълнителна закрила и у нас. Ако те вече са изчерпили тези права, този сертификат не би могъл да бъде предоставен.
Ето защо беше необходимо да бъде ограничен срокът на действие на тези патенти именно до 20 години, за да може, от една страна, да се поставят в равностойно положение притежателите на патентни права от Европа и от Съединените щати и, от друга страна, справедливо да може да се използва институцията на сертификата на допълнителна закрила за период, който е регламентиран в регламента на Европейския парламент.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви за това изчерпателно обяснение.
За господин Денев искам да кажа, че вследствие присъединяването на България към Европейския съюз България е поела ангажименти да прекрати всички двустранни търговски договори, които тя има а договорът за взаимна защита на инвестициите със Съединените щати се предоговори с участието на Европейския съюз и съответните клаузи, за да могат да позволят нашето членство в Европейския съюз. така че нормите, така, както са тук, аз, без да съм специалист, считам, че отговарят на нашите договорености в рамките на Европейския съюз. Разбира се, вие може да поставите въпроса и в Правната комисия, защото аз не съм юрист и може би има някаква допълнителна тънкост.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие казахте, уважаеми господин Папаризов, за една тенденция – действително намаляване на срока на действие на патентите. Това е тенденция в света във връзка с по-пълно задоволяване на здравните потребности на населението, особено в определени региони на света.
От друга страна обаче, защитата на интелектуалната собственост и нейната неприкосновеност в България е един основен проблем за нашата страна. Мисля, че точно този проблем се поставя тук.
Аз имам опита с колаборация с Асоциацията на научноизследователски фармацевтични производители в България в Здравната комисия във връзка с промени в Закона за лекарствата и аптеките. Тогава благодарение на разговорите, които бяха проведени пак във връзка с различни патенти, условно да ги нарека патенти, ние успяхме и тази асоциация помогна пред посолството на Съединените щати да бъдем извадени от определени списъци, в които бяхме сложени като некоректна страна в международните отношения.
Тогава аз добих опита, че зад определени, привидно логични и елементарни текстове, в този тип законодателство се крият огромни финансово-търговски взаимозависимости, противоречиви интереси, принципи, договорености, договори и междуправителствени спогодби. Това е една джунгла от противоречия и различни интереси, в която, когато човек не е запознат с тази материя, много трудно може да се ориентира. Една дума в даден закон води до огромни загуби или огромни печалби.
В крайна сметка на мене ми звучат напълно обясненията на дамите и господата от Патентното ведомство. Но аз лично за себе си бих решил по този начин този въпрос – да не се гласува сега, да продължат тези разговори и възражения от страна на асоциацията, която представя господина, който е тук при нас, да се изчака решението на Правната комисия и тогава с повече аргументи да вземем решение по този въпрос. в противен случай аз ще гласувам “въздържал се” при приемането на този законопроект.
Не че не съм убеден в това, което се пише като становище на комисията. Но аз си мисля, че няма никаква опасност от няколко дни или седмици повече дискусия по този въпрос, за да се намери общоприемливо решение. влизането ни в Европейския съюз поставя под друг поглед отношенията ни с определени спогодби със Съединените щати. Голяма част от тези производители са представители от тамошни фирми и това може съвсем лесно да бъде разбрано ,да бъде уговорено и да влезе в нашето законодателство.
Такова едно възражение за това, че ние правим нещо, което е в ущърб на тези фирми, като че ли без да се взема тяхното мнение и тяхното разбиране по този въпрос, може само да породи недоразумение. Нищо няма да изгуби този законопроект, ако § 66 се обясни, че е правилно в този му вид приемането. Затова защото никой не може да ме убеди и в обратното – че един патент и един сертификат имат еднаква стойност. Но ние сме принудени да приемем една такава постановка. След като сме принудени, явно е, че ответната страна би трябвало да приеме тези постановки, освен ако има някакви други обстоятелства, които в тези разговори могат да бъдат изяснени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да направим нещо друго – да подкрепим закона, но да отразим във Вашето мнение, че по § 66 в комисията е поставен въпросът за това дали осъществяването на тази хармонизация с европейското законодателство не влиза в противоречие с договорености, които България има с трети страни. И настояваме преди второто четене този въпрос детайлно да бъде изучен в Правната комисия. Просто да отбележим, че тази дискусия е била във връзка с § 66 и проблемът е именно този – да не би тази хармонизация да води в противоречия с поети ангажименти в отношения с трети страни.
Мисля, че това беше смисълът на дискусията. Нека да отразим това в становището, да поискаме основната комисия да се занимае с този въпрос при второто четене на законопроекта. И ако има такива противоречия, всеки народен представител може да внесе предложения за съответните промени в съответния текст.
Бих ви предложил така да приемем становището.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпихме дневния ред. вие вече ще представите вашия материал в Правната комисия, за да може там да го разгледат по-подробно тези, които се занимават с юридическите норми.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 27
На 23 март 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-11/14.03.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за патентите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Костадин Манев – председател на Патентното ведомство, Маргарита Мечева – заместник председател и Мариана Рашева – директор на Дирекция Правна в Патентното ведомство.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Имаме за разглеждане само една, но много важна точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАТЕНТИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Съгласни ли сте с този дневен ред? виждам, че има съгласие.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
За да ни представят този законопроект, при нас са дошли:
От Патентното ведомство:
Костадин Манев – председател на Патентното ведомство;
Маргарита Недялкова – Мечева – заместник-председател;
Мариана Рашева – директор на Дирекция “Правна”.
От Министерския съвет – Дирекция “Европейска интеграция”:
Антоанета Ризова – Калапиш – главен експерт;
От Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев.
Имаме проект за становище, което ви е раздадено. Ще помоля господин Манев да представи законопроекта и да коментира и нашия проект за становище.
КОСТАДИН МАНЕВ: Уважаеми господин Папаризов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите отговаря на изискванията, които са поставени и са предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. С това приключваме хармонизацията и унификацията на българското патентно право в областта на индустриалната собственост. Изпълняваме и последните ангажименти, които сме имали, свързани с този договор, а същевременно отговаряме и на изискванията за уреждане на отношения, свързани с промишления дизайн и за търговските марки.
Наред с това законът предвижда и промяна на експертизното производство в досега съществуващия ред за издаване на патенти и съществена правна реформа по отношение на режима на полезните модели.
Най-важните моменти, свързани с предлаганите изменения и допълнения, са:
- уредбата на биотехнологичните изобретения;
- въвеждането на сертификат за допълнителна закрила, особено важен в областта на фармацията;
- промяна на режима на експертизата в областта на патентите за изобретения и
- правният режим на полезните модели.
По отношение на промишления дизайн и търговските марки се предвижда промяна в режима на изчерпване на правата, за който и в момента съществува нормативна уредба. Но с оглед присъединяването ни ние разширяваме изчерпването на правата, произтичащи от регистрация на тези обекти на територията на Европейското икономическо пространство.
Наред с това ние предлагаме да се приемат и изменения и допълнения в Закона за марките и географските означения и Закона за промишления дизайн, които са свързани пак с присъединяването на България към Европейския съюз и с отразяване на режима за регистрация на марка на Общността и за регистрация на дизайн на Общността.
Също така предвиждаме включването на разпоредби, които се отнасят до прилагането на правата, произтичащи от регистрация на обекти на индустриална собственост и по-специално Директива № 48. Наред с това въвеждаме и допълнителна правна уредба по отношение на мерките за граничен контрол при патентите за изобретения, а също така и уреждане на отношения, свързани правата върху патентованите изобретения в производство по несъстоятелност, когато те се явяват предмет на обезпечителни производства.
Запознати сме със становището, което е представено от Комисията по европейска интеграция. Съществени бележки нямаме.
Само по отношение на предложението, свързано с влизане в действие на изчерпване на правата има едно предложение това да стане с приемането на закона, а не към датата на присъединяването ни към Европейския съюз.
Предвид на обстоятелството, че в Договора за присъединяване точно така е предвидено – тази разпоредба да съществува, но да влезе в действие към датата на присъединяване, така е предложено в законопроекта. От гледна точка на експертите от Патентното ведомство, не виждаме необходимост да се урежда по-рано изчерпване на права.
Ако е необходимо, ще обясня по-специално какъв е този механизъм.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нашето становище не се различава от това, че те трябва да влизат в сила от датата на присъединяването ни. Вие го приемате и то трябва да влезе в сила от 1 януари 2007 г. ние не желаем това да стане по-рано. Но да е факт към датата.
КОСТАДИН МАНЕВ: Може би е въпрос на тълкуване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дали ще бъде от 31 декември, дали ще е от 1 януари, това е проблем, който вие ще решите. Просто нещата трябва да бъдат готови дотогава. Това се има предвид.
Имате ли някакви съображения във връзка с тези наши предложения? Ние само заявяваме какви въпроси и ангажименти сме поели, които трябва да бъдат отразени в закона и те да се имат предвид при неговото приемане.
КОСТАДИН МАНЕВ: Въпрос на неправилно интерпретиране.
Оттегляме тази бележка. Законопроектът е минал на съгласуване през Европейската комисия. Имаме становище, че той съответства на европейското законодателство в областта. Готови сме да отговорим на вашите въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Рашева иска да внесе някои допълнения.
МАРИАНА РАШЕВА: Във връзка на съгласуването на законопроекта с Европейската комисия, във връзка с термина Европейско икономическо пространство или Европейска икономическа зона. Доколкото знам, може аз да не съм запозната, все още не сме се присъединили към така наречения Договор European economical area agreement. И понеже го предлагаме по този начин, Европейската комисия беше предложила да не се използва терминът Европейско икономическо пространство, а само Европейска общност. Това беше тяхна забележка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не може да бъде тяхна забележка. Очевидно тези, които са ви направили забележката, не са тези, които се занимават с отношенията между България и Европейския съюз. България отдавна е приела и има отношения с Европейското икономическо пространство. Тя има двустранен договор с ЦЕФТА, в пълна сила, какъвто имаме с Европейския съюз.
В същото време този текст за Европейското икономическо пространство вече фигурира във всички закони, които приемаме в това Народно събрание. И вие сте първият случай, когато някой казва нещо обратно на това. То е залегнало и в Договора за присъединяване, то е договореност между България и Европейския съюз. от момента на влизане в сила отношенията настъпват не само с Европейския съюз, но и с Швейцария, Исландия, практически с всички страни – членки на това Европейско икономическо пространство.
Имаше проблем, но той вече е решен – с Швейцария се водиха допълнителни преговори. Може би някой от Министерския съвет ще ни каже. Но в този вид с този термин ние в момента приемаме всички закони и това е съгласувано с Генерална дирекция “Разширяване”.
Няма такова понятие Европейска икономическа зона. Аз не знам какво означава то. Не познавам такова понятие. Няма никъде такъв термин и не зная откъде се е появил във вашия закон. Има Европейски съюз и Европейско икономическо пространство, в което влиза Европейският съюз и ЦЕФТА. Така че не ми е ясно каква ви е бележката.
Има ли въпроси към вносителите?
Давам думата на господин Денев. Предполагам, че Вие, господин Денев, дойдохте, за да изразите някакво мнение.
ДЕЯН ДЕНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от Патентното ведомство! Благодаря много за тази възможност. Може би първо трябва да се извиня, че не успяхме да дадем писмено становище, но ще го направим до края на деня.
Нашите съображения са във връзка с § 66 на проекта за закон. ние ще изготвим становище по въпроса но аз бих искал да го оформя по-скоро като въпрос, а не толкова като становище към колегите от Патентното ведомство.
Става въпрос за срок на действие на патенти, издадени по реда на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон за патентите. Това са така наречените преходни патенти или преходна закрила. Става въпрос за продукти, които не е могло да бъдат защитени с патент преди влизането в сила на настоящия Закон за патентите през 1993 година.
Дадена е възможност в 9-месечен срок след влизането в сила на този закон притежателите на патенти за продукти, които са защитени в други страни – в Съединените американски щати и в страни от Европа, да получат защита и в България с български национални патенти, като се позоват на патент в съответната страна. Правилото е, че патентът, който се получава по този ред в България, действа, докато изтече патентната защита, патентната закрила в съответната референтна страна.
С § 66 от проекта за закон се предвижда срокът на действие на тези български национални патенти да бъде намален до срока на действие, предвиден в ал. 1 на тази разпоредба – 20 години от датата на подаване на заявката за патент в съответната страна на произход. Разбира се, дава се възможност на тези продукти да кандидатстват за сертификат за допълнителна защита.
Тук нашето становище и същевременно въпрос е следният. Когато става въпрос за български национални патенти, за патенти, издадени по българското национално законодателство, тяхното прекратяване става при три случая, които са ясно изброени в закона:
- случая на изтичането на патентната защита;
- срокът на действие, за който е издаден съответният български национален патент;
- отказът на патентопритежателя от този патент и неплащането на такси за поддържането на патента в сила.
Същевременно този патент може да бъде обявен и за недействителен, пак в точно предвидения от закона случай.
Ние считаме, че патентната защита като право на интелектуална собственост и като право на частна собственост е неприкосновена според Българската конституция, тя се защитава и гарантира от закона
Поради това смятаме, че намаляването на срока на български национални патенти, издадени по реда на българското законодателство от Патентното ведомство, публикувани с уведомление за тяхното издаване в официалния бюлетин на Патентното ведомство не е нещо, което трябва да се случва.
Разбира се тази възможност, която се дава за получаване на сертификат за допълнителна защита би могла да даде някакъв срок на правна закрила, но няма гаранция, че този срок на правна закрила ще бъде същият, също така няма гаранция, че обемът на закрилата ще бъде същият.
Поради това нашето мнение – също и въпросът към колегите от Патентното ведомство – е срокът на патентите, които са издадени по този ред, българските национални патенти, които българската държава в лицето на Патентното ведомство е гарантирала на патентопритежателите, че ще продължат до определена година, да остане такъв, какъвто е в първоначалния юридически акт на патентното ведомство.
Считаме също така, че намаляването и съкращаването на национални български патенти с година-две-три е много негативен сигнал за нашите европейски партньори, а също и за Съединените американски щати.
Също така считаме, че най-вероятно в момента няма окончателно правно становище, но специалистите, с които сме се консултирали, са на мнение, че това би означавало и нарушение на двустранния договор за търговски взаимоотношения между България и Съединените американски щати от 1991 година, според който договор преходните патенти, издадени по този ред, който е предвиден в § 4 от сега действащия закон, трябва да действат, докато действа патентът в Съединените американски щати. Тоест нивото на защита трябва да е абсолютно същото, както и там.
Така че надявам се колегите от Патентното ведомство да коментират, за да чуя тяхното мнение по въпроса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да им дам думата, искам да изкажа една препоръка към Вас. Вие поставяте въпрос, който по същество не е въпрос на тази комисия, а е въпрос на Правната комисия, която ще гледа закона в тези детайли. И е редно това становище, когато е готово, да го изпратите до Правната комисия.
Второ, аз чета § 66, ал. 1 и 2 - разбира се, тук представителите на Патентното ведомство ще уточнят – като текст, който по-скоро е възприет от европейското законодателство, че такива патенти трябва да имат срок от 20 години. Ако съответният патент е регистриран за по-дълъг период, то след 20 години се дава една допълнителна защита за периода на действие на патента.
Все пак трябва да знаете, че в областта на лекарствата се правят всякакви опити в рамките на Световната търговска организация да се ограничат патентите. Създава се и принудителен патент за лекарства, които в случай на епидемии трябва да се произвеждат за развиващите се страни.
Така че аз не вярвам този текст, който е тук, да не е съгласуван с Европейския съюз и второ, да би породил такива последици. Разбира се, колегите от Патентното ведомство ще трябва да заявят. Все пак тенденцията в света е срокът на действие на патентите за лекарства да се ограничава, с цел да могат да се лекуват болните, особено в развиващите се страни, а в определени случаи да се налага издаването на задължителен патент за лекарства, за които има епидемии и т.н.
Заповядайте, господин Манев.
КОСТАДИН МАНЕВ: напълно подкрепям казаното от Вас, господин Папаризов. едно кратко определение. В този текст изобщо не става въпрос за намаляване срока на действие на патента. Напротив, срокът е такъв, какъвто е и такъв, какъвто е въведен във всички законодателства. Ние просто унифицираме режима, свързан с издаването на новия вид защитен документ – сертификата за допълнителна закрила и го свързваме с режима на действие на Регламент № 17 68, в който има изрична разпоредба, на която сме се позовали.
Малко по-подробно заместник-председателят на Патентното ведомство госпожа Мечева ще обясни правната природа на патентите и защитата по § 4, преплитането с нашето действащо национално патентно законодателство и това, което ни предстои от 1 януари 2007 г. – да издаваме сертификатите за допълнителна закрила в областта на медицинските продукти и средствата за растителна защита.
МАРГАРИТА НЕДЯЛКОВА – МЕЧЕВА: Разпоредбите на § 4 предвиждат възможността за чуждестранните заявители, които по силата на отменения със Закона за патентите Закон за изобретенията и рационализациите нямаха право да получават патенти за химически съединения за продукти.
За да компенсираме тази невъзможност, ни беше включена разпоредбата на § 4, която предвижда притежатели на патенти, издадени в чужбина, или заявители на заявки за патенти, подадени в чужбина, да могат да получават при определени ограничени условия патенти в България въз основа на издадения патент в чужбина или подадената заявка в чужбина, ако по нея бъде впоследствие издаден патент.
Срокът, който се предвижда, съгласно § 4, на действие на такива патенти, издадени по тази разпоредба, е до изчерпване на срока на действие на патента в чужбина.
Навсякъде в Европа във всички европейски страни срокът на действие на патента е 20 години. Такъв срок на действие на патента е предвиден и в българския закон, който е в сила от 1993 година.
Така че за чуждестранните заявители, които в 9-месечен срок от подаване на заявка или получаване на патент в чужбина са подали заявка в България, срокът на действие на патента би могъл да бъде толкова, колкото е срокът на чуждестранния патент, тоест 20 години.
Кога би могъл да се удължи такъв срок на действие. Съгласно Американското патентно право, при фармацевтични, при медицински продукти и продукти за растителна защита, аналогично, както в европейското право, срокът на действие на патента би могъл да бъде удължен при определени условия с 5 години. В този случай срокът на действие на самия патент става 25 години.
В Европа обаче нещата не стоят по същия начин. В Европа срокът на действие на патента е 20 години, след което патентът се счита за недействащ. В замяна на това обаче се издава сертификат за допълнителна закрила. Но още веднъж искам да подчертая ,че този сертификат за допълнителна закрила не удължава действието на патента, а предоставя една допълнителна закрила за срок, не по-голям от 5 години която закрила на практика е същата както с патента, но патентът се счита за угаснал.
Следователно притежателите на патенти и сертификати за допълнителна закрила в Европейската общност и такива, които са издадени в Съединените щати, са поставени при различен режим. Всъщност прилагането в Патентното ведомство на разпоредбите на § 4 доведе до там, че ние удължаваме срока на действие над 20 години в случаите, когато имаме представен и сертификат за допълнителна закрила. Това е абсолютно неправилно. При това сертификатът за допълнителна закрила се издава само за фармацевтичния продукт, докато патентът може да съдържа няколко обекта, между които съединението, въз основа на което е направен медицинският продукт, или методът за производство на това съединение. Но сертификатът за допълнителна закрила се издава само и единствено за една част на този патент, за една от претенциите на този патент и то точно медицинския продукт или продукта за растителна защита.
В такъв случай част от притежателите на патенти действието на патентите в България, за които е удължено над 20 години от европейската зона, черпят права неоснователно, тъй като европейският патент, патентът в съответната страна на произхода в Европа е изчерпил своето действие. Но на базата на сертификата ние водим патента за действащ у нас в неговата цялост, а не с ограничение за определен продукт. Докато притежателите на патенти, които произхождат от Съединените американски щати, черпят права до 25 години от действието на
С въвеждането на сертификата за допълнителна закрила в проекта за изменение на Закона за патентите е предоставена възможност на всички притежатели на патенти, действащи в България, които са получили първо разрешение в която и да е страна от Европейското икономическо пространство, да получат сертификат за допълнителна закрила и у нас. Ако те вече са изчерпили тези права, този сертификат не би могъл да бъде предоставен.
Ето защо беше необходимо да бъде ограничен срокът на действие на тези патенти именно до 20 години, за да може, от една страна, да се поставят в равностойно положение притежателите на патентни права от Европа и от Съединените щати и, от друга страна, справедливо да може да се използва институцията на сертификата на допълнителна закрила за период, който е регламентиран в регламента на Европейския парламент.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви за това изчерпателно обяснение.
За господин Денев искам да кажа, че вследствие присъединяването на България към Европейския съюз България е поела ангажименти да прекрати всички двустранни търговски договори, които тя има а договорът за взаимна защита на инвестициите със Съединените щати се предоговори с участието на Европейския съюз и съответните клаузи, за да могат да позволят нашето членство в Европейския съюз. така че нормите, така, както са тук, аз, без да съм специалист, считам, че отговарят на нашите договорености в рамките на Европейския съюз. Разбира се, вие може да поставите въпроса и в Правната комисия, защото аз не съм юрист и може би има някаква допълнителна тънкост.
Заповядайте, д-р Щерев.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие казахте, уважаеми господин Папаризов, за една тенденция – действително намаляване на срока на действие на патентите. Това е тенденция в света във връзка с по-пълно задоволяване на здравните потребности на населението, особено в определени региони на света.
От друга страна обаче, защитата на интелектуалната собственост и нейната неприкосновеност в България е един основен проблем за нашата страна. Мисля, че точно този проблем се поставя тук.
Аз имам опита с колаборация с Асоциацията на научноизследователски фармацевтични производители в България в Здравната комисия във връзка с промени в Закона за лекарствата и аптеките. Тогава благодарение на разговорите, които бяха проведени пак във връзка с различни патенти, условно да ги нарека патенти, ние успяхме и тази асоциация помогна пред посолството на Съединените щати да бъдем извадени от определени списъци, в които бяхме сложени като некоректна страна в международните отношения.
Тогава аз добих опита, че зад определени, привидно логични и елементарни текстове, в този тип законодателство се крият огромни финансово-търговски взаимозависимости, противоречиви интереси, принципи, договорености, договори и междуправителствени спогодби. Това е една джунгла от противоречия и различни интереси, в която, когато човек не е запознат с тази материя, много трудно може да се ориентира. Една дума в даден закон води до огромни загуби или огромни печалби.
В крайна сметка на мене ми звучат напълно обясненията на дамите и господата от Патентното ведомство. Но аз лично за себе си бих решил по този начин този въпрос – да не се гласува сега, да продължат тези разговори и възражения от страна на асоциацията, която представя господина, който е тук при нас, да се изчака решението на Правната комисия и тогава с повече аргументи да вземем решение по този въпрос. в противен случай аз ще гласувам “въздържал се” при приемането на този законопроект.
Не че не съм убеден в това, което се пише като становище на комисията. Но аз си мисля, че няма никаква опасност от няколко дни или седмици повече дискусия по този въпрос, за да се намери общоприемливо решение. влизането ни в Европейския съюз поставя под друг поглед отношенията ни с определени спогодби със Съединените щати. Голяма част от тези производители са представители от тамошни фирми и това може съвсем лесно да бъде разбрано ,да бъде уговорено и да влезе в нашето законодателство.
Такова едно възражение за това, че ние правим нещо, което е в ущърб на тези фирми, като че ли без да се взема тяхното мнение и тяхното разбиране по този въпрос, може само да породи недоразумение. Нищо няма да изгуби този законопроект, ако § 66 се обясни, че е правилно в този му вид приемането. Затова защото никой не може да ме убеди и в обратното – че един патент и един сертификат имат еднаква стойност. Но ние сме принудени да приемем една такава постановка. След като сме принудени, явно е, че ответната страна би трябвало да приеме тези постановки, освен ако има някакви други обстоятелства, които в тези разговори могат да бъдат изяснени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да направим нещо друго – да подкрепим закона, но да отразим във Вашето мнение, че по § 66 в комисията е поставен въпросът за това дали осъществяването на тази хармонизация с европейското законодателство не влиза в противоречие с договорености, които България има с трети страни. И настояваме преди второто четене този въпрос детайлно да бъде изучен в Правната комисия. Просто да отбележим, че тази дискусия е била във връзка с § 66 и проблемът е именно този – да не би тази хармонизация да води в противоречия с поети ангажименти в отношения с трети страни.
Мисля, че това беше смисълът на дискусията. Нека да отразим това в становището, да поискаме основната комисия да се занимае с този въпрос при второто четене на законопроекта. И ако има такива противоречия, всеки народен представител може да внесе предложения за съответните промени в съответния текст.
Бих ви предложил така да приемем становището.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпихме дневния ред. вие вече ще представите вашия материал в Правната комисия, за да може там да го разгледат по-подробно тези, които се занимават с юридическите норми.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
