П Р О Т О К О Л

№ 5


На 7 септември 2005 година се проведе извънредно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-41/31.08.2005 година, за изменение и допълнение на Кодекса на труда – вносител: Христина Христова и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-30/31.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет – вносител: Министерският съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 50222-01-28/11.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за хазарта – вносител: Министерският съвет
и на
законопроект № 554-01-33/18.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за хазарта – вносители: Атанас Папаризов и група народни представители.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-6/10.08.2005 г. за акцизите – вносител: Министерският съвет.

На заседанието присъстваха: Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Георги Кадиев - заместник-министър на финансите, Гълъб Донев – директор на Дирекция “Условия на труд, управление при кризи и алтернативна служба” към Министерството на труда и социалната политика, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция “Бюджет” към Министерството на финансите, Цветанка Михайлова – държавен експерт – юрисконсулт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”, Людмила Екова – директор на дирекция “Данъчна политика” към Министерството на финансите, Георги Григоров – заместник-директор на Агенция “Митници”.
.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
За днешното заседание е предложен следният

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-41/31.08.2005 година, за изменение и допълнение на Кодекса на труда – вносител: Христина Христова и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-30/31.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет – вносител: Министерският съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 50222-01-28/11.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за хазарта – вносител: Министерският съвет
и на
законопроект № 554-01-33/18.08.2005 г., за изменение и допълнение на Закона за хазарта – вносители: Атанас Папаризов и група народни представители.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-6/10.08.2005 г., за акцизите – вносител: Министерският съвет.

Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема с пълно болшинство.
Ще ви кажа кого сме поканили да присъства на днешното заседание.
По първа точка – изменение и допълнение на Кодекса на труда, от Министерството на труда и социалната политика сме поканили господин Гълъб Донев – директор на Дирекция “Условия на труд, управление при кризи и алтернативна служба”.
По точка втора присъства господин Любомир Дацов, който е заместник-министър на финансите, очевидно той ще представи точка втора, и господин Добрин Пинджуров – директор на Дирекция “Бюджет”.
По точка 3 – законопроекта за хазарта, очакваме да дойде господин Атанас Добрев – директор на Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг” и Цветанка Михайлова – държавен експерт, както и представители на Държавната комисия по хазарта.
Имате думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, по първа точка от дневния ред имам една бележка, която исках да отправя още предния път, но днес моментът ми се струва актуален.
Бих желал законопроектите, внасяни от Министерския съвет, да се докладват от заместник-министър. По мое мнение и по мнение на Демократи за силна България не е приемливо точките да се представят от експерти.
Включително бих желал уводното въведение за политическата, било то интеграционна или вътрешно българска целесъобразност, да се излагат от заместник-министъра, а експертите само да отговарят на уточняващи въпроси. А не да сме свидетели, както не веднъж става сега, на ситуации, в които заместник-министърът е нещо като политически фигурант, сякаш той не разбира същината на предложения законопроект, а експертите доминират в дебатите.
Това е свидетелство за една нежелателна тенденция, която бих искал, ако е възможно, да се изключи от следващия път.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз също считам, че законопроектите, които внасят Министерският съвет, трябва да се представят от заместник-министър.
В момента има вече дори двама заместник-министри на финансите по законопроекти, които са внесени от самото министерство.
Става дума за Кодекса на труда, който е останал от преходния период, когато народни представители тогава внесоха проект на предишното правителство. Може би затова в момента само господин Гълъб Донев, който е директор на Дирекция “Условия на труд” представлява Министерството на труда и социалните грижи.
Не знам дали там вече има назначени заместник-министри. Аз знам, че има две-три министерства, където този процес не е завършил. Така че сте напълно прав. Със сигурност назначаването на заместник-министър на икономиката не беше завършил до обяд. Мисля,че и в Министерството на труда и социалната политика този процес още не е завършил. Но ние ще имаме предвид Вашатабележка, господин Димитров.
По първата точка може би е добре народен представител да представи законопроекта. Все пак вносителят е Министерството на труда и социалната политика. Тогава се прави този вариант заедно с господин Донев. Още повече, че целта е по възможност законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда да бъде представен по такъв начин, който създава най-малко конфликти в сравнение с обсъжданията, които са водене в предишния парламент. Господин Донев сигурно ще каже, че основният проблем във връзка с този законопроект е това изискване, което има Европейската общност – да отпаднат или поне да бъдат вече обективно ограничени в този вариант плащанията за вредни условия на труд. Но ще дам думата на господин Донев, за да видите естественото на законопроекта и проблемите в него.
Следващия път няма да обсъждаме вече при назначени заместник-министър законопроект на Министерския съвет без тяхно участие.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми господин председател, на миналото заседание аз поставих един въпрос и бих искал да дадете някакъв коментар. Радвам се, от че Демократи за силна България подкрепят подобна позиция.
Всъщност за нас приемането на закона не е въпрос само на неговото приемане, а на неговото изпълнение. Затова за нас е много важно да знаем екипът, който ще изпълнява тези закони, дали приема тяхната логика и философия.
Затова аз миналия път поставих въпроса, че е добре тези закони да бъдат препотвърдени, за да не изпаднем в ситуацията утре един министър да каже: този закон го е внесъл предишният екип на правителството, но аз не го приемам като философия и затова имам трудности при неговото изпълнение. Без да искам да спирам работата, пак повтарям въпроса: имаме ли ние гаранции, че сегашният екип на Министерския съвет, който е почти напълно различен от предишния, приема философията на тези закони и дали има намерението да препотвърди внасянето им и тяхната логика и философия? А за детайлите вече ние затова сме комисия, за да ги доработим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Софиянски, във връзка с този въпрос, който Вие правилно поставяте, ако сте видели във Вашите материали, има писмено становище на министъра госпожа Емилия Масларова. Тя в момента не е тук, но с нейния подпис и печат се удостоверява това, което Вие искате да чуете.
Мисля ,че по тази причина ние можем да преминем към обсъждане на точка 1,която е внесена от предишния министър, но между другото, и от народни представители. Госпожа Масларова не е подписала този проект, но друг представител на Коалиция за България го е подписал и сега имате официалното писмо от министъра, с което се препотвърждава законопроекта. Тази бележка беше отчетена.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 554-01-41/31.08.2005 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА – ВНОСИТЕЛ: ХРИСТИНА ХРИСТОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има думата господин Донев.
ГЪЛЪБ ДОНЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Това, което каза господин Папаризов, е точно така – това е един законопроект, който беше изготвен в преходния период между двете Народни събрания – Тридесет и деветото и Четиридесетото Народно събрание.
Това е кратък законопроект, който по своята същност отразява принципите и логиката на законодателството на Европейската общност по безопасността на труда и здравето и при работа. Това е препотвърденото становище от страна на Министерството на труда и социалната политика, което е подписано от министър Емилия Масларова.
С предложения законопроект се въвежда и синхрон с принципите и изискванията на Европейската социална харта, чл. 2.4 от ревизираната Европейска социална харта, която е ратифицирана от България, а също така и се отговаря на условията, които е поела България в преговорния процес за присъединяване на страната ни към Европейския съюз.
Вие навярно сте видели, че тази бележка за премахване на компенсационния механизъм, който е въведен с Кодекса на труда и с редица подзаконови нормативни актове, е за премахване на този компенсационен механизъм за вредни условия на труд, тъй като той не съответства на принципите и логиката на европейското законодателство, и замяната му с механизъм за превенция на здравните рискове.
В тази логика е направено предложението за чл. 137 и чл. 156 от кодекса на труда. А чл. 285 идва, за да замени предоставяната предпазна предпазна храна, която и в момента съществува по нашето законодателство, съгласно кодекса на труда и Наредба № 8.
Тъй като в Европейския съюз отдавна е отречена и не се прилага тази практика за безплатна предпазна храна, становището на Министерството на здравеопазването е, че предпазна храна няма, има профилактично хранене.
Вие ще видите, че с предлагания проект на чл. 285 сме избегнали тази процедура, която съществуваше досега, която беше въведена с Кодекса на труда и с Наредба № 8 за безплатната предпазна храна, с диетите, които се утвърждаваха от министерството на здравеопазването, съгласувано с министерството на труда и социалната политика. Тук е заложен един напълно съвременен европейски принцип, който изисква от работодателите, при специфичен характер и организация на труда, да осигурява безплатна храна или добавки към храната за работещите при тези условия. Като , разбира се, условията и редът, при които ще се изпълнява безплатната храна и добавките към нея, се определят съответно с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Конкретната забележка на Европейската комисия е още от месец юни 2000 година, когато за първи път тя поставя пред правителството на Република България и пред организациите на работодателите и синдикатите въпроса за премахването на компенсационната система за вредни условия на труд.
Съвсем накратко това е по законопроекта. Готов съм да отговоря на вашите въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси или бележки?
Този вариант е съгласуван, доколкото знам, със социалните партньори, с работодателите, с организацията на синдикатите и действително е една форма да се реши въпрос, който в Европейския съюз се разглежда по друг начин. Условията на труд трябва да са благоприятни за работещите и само в случай на обективни трудности да има такива средства и храна, която се дава профилактично, а не се приема априори че може да съществуват вредни условия на труд. Това е смисълът на цялата тази промяна.
Ако няма желаещи да вземат отношение, преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-30/31.08.2005 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Давам думата за представяне на законопроекта на господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми съвсем накратко да представя на вашето внимание предложението за изменение на устройството на държавния бюджет.
Предлаганите промени са в четири основни области:
- въвеждане на многогодишно бюджетиране;
- отпадане на разпоредбите за финансиране на Българска народна банка;
- промяна в разпоредбите за разрешаване на допълнителни бюджетни кредити;
- включване на разпоредби за финансов контрол, препращащи към съответната норма.
Промените са абсолютно срочни и минимални, с оглед на поети задължения по Глава 11, 21 и 28.
Едновременно с това използвам възможността да ви уверя, че Министерството на финансите вече от около година-година и половина разработва абсолютно нов закон за средствата на държавния бюджет. Работата изглежда малко по-трудна и малко по-амбициозна, отколкото първоначално смятахме, че ще стане.
Поради тази причина представяме на вашето внимание тези промени.
Предлаганите промени са в чл. 3 – за отмяната на ал. 5, и са свързани с необходимостта от съответствие със Закона за Българската народна банка и по-специално с разпоредбите на чл. 45, който предвиждаше възможността за финансиране на държавния бюджет. Както знаете, със Закона за Българската народна банка отпадна всякаква възможност да бъде финансиран бюджетът чрез всякакви кредити. Това бяха останали стари текстове в предишния закон, затова те се изчистват.
Предлаганите промени в чл. 10 произтичат от общото задължение за осигуряване на добро финансово управление на публичните средства и направените последни препоръки в областта на Глава 28 – “Финансов контрол”.
Необходимо е просто да има някакви текста, които препращат към съответните три нови закона, които се готвят в тази област.
Става въпрос за това, че във финансовия контрол досега съществуваше моделът на централизиран финансов контрол на държавно ниво. По последните препоръки на Европейската комисия се въвежда централизиран модел, тоест, в Министерството на финансите ще си остане само една нова дирекция, която ще изпълнява методологически функции, а самият финансов одит ще бъде в отделните министерства. А към министерството на финансите ще остане само една малка група от финансови контрольори, която ще изпълнява съответните функции.
Предлаганите промени в чл. 14 произтичат съответно от ангажимента за въвеждане на многогодишно бюджетиране и регламентират въвеждането на многогодишното бюджетиране и съответните кредитни тавани чрез тригодишната бюджетна рамка на ниво първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
На този етап се смята ,че тази поправка е достатъчна, за да задоволи изискванията на Европейската комисия за осигуряване на предвидимост и многогодишност при бюджетирането.
Предлаганата отмяна на чл. 26, ал. 3 е също свързана със синхронизиране на последните промени в чл. 54 от Закона за Българската народна банка, според който банката не може да предоставя кредити и гаранция под каквато и да е форма, включително и чрез придобиване на дългови инструменти.
Може би най-съществената промяна – това са предлаганите промени в чл. 35, които трябва да съответстват на утвърдените добри бюджетни практики. Съответно се предлага да бъде изменен чл. 35, като се даде възможността при евентуално преизпълнение на бюджетните приходи министърът на финансите и съответно Министерският съвет да имат право да преразпределят съответните средства в рамките на 1,5 процента от брутния вътрешен продукт.
Трябва да подчертая, че досега такова ограничение нямаше. Специално чл. 35 беше повод на големи дискусии от гледна точка на самото финансово управление. За първи път се прави стъпка в тази посока за въвеждане на таван или ограничения за извършването на тези разходи.
Ако трябва да се харчат допълнителни средства над тези 1,5 процента, съответно от Народното събрание ще трябва да бъде поискано разрешение.
И последната промяна, която се предлага, е в чл. и тя касае процедурите по финансиране на проекти на общините и текущи трудности, които съществуват в момента с настоящите разпоредби. Пример е осигуряване на безлихвени заеми на общините за финансиране например на програмите по САПАРД, където общините нямат необходимите средства за финансиране. Поради тази причина министерството на финансите осигуряваше първоначално заемообразно тези средства. Но поради текущите ограничения в настоящия Закон за устройство на държавния бюджет трябваше да направим различни финансови трикове, които не удовлетворяваха настоящите нужди на общините.
Това е накратко предлаганият на вашето внимание законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тук очевидно в неевропейско интеграционната част би имало спорове, но вече не в рамките на тази комисия, дали това предложение, което вие правите за чл. 35, следва да бъде оформено по този начин или по друг начин – като процент от вътрешния продукт или като процент от приходите. Но това очевидно ще бъде въпрос, който ще се разглежда във водещата бюджетна комисия и в пленарната зала за всеки един народен представител.
Сега бих помолил колегите да се изкажат по евроинтеграционната част на закона, дотолкова, доколкото ние можем само да приветстваме, че най-накрая има някакво ограничение за харченето на допълнителните приходи. Но едва ли ние сме комисията, в която трябва да обсъдим този кардинален въпрос, свързан с държавния бюджет.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Безспорно измененията и допълненията, предлагани от Министерския съвет, свързани с отпускането от бюджета на безлихвени кредити на общините в случай на недостиг, с оглед реализация на програмите за съфинансиране с Европейския съюз, е положително, както и средносрочното бюджетиране. Това безспорно е въпрос на синхронизация.
Безспорно е важен и актуален текстът, свързан с изменение за ролята на Българската народна банка.
Това, което трябва да се каже, независимо от факта, че тези текстове, както Вие казахте, не са интеграционни, те имат отношение във връзка с въпроса за начина, по който ще се разпределя бюджетният излишък, и имат пряко отношение с принципа, който се споменава на централно място в становището, а именно принципа на разумното финансово управление.
Според Демократи за силна България, предложените промени в закона в чл. 35 противоречат де факто на принципа за разумно финансово управление.
Залагането на критерия 1,5 процента от брутния вътрешен продукт ни тласка към тенденция за един огромен ресурс, който отново ще остане на разположение в Министерския съвет, нещо, срещу което също много партии и обществеността като цяло възразяваше, отчитайки практиката на предходния кабинет.
Ето защо, приемайки частично Вашата логика, господин председател, този текст има отношение към интеграцията. Защото, както казах, той нарушава принципа за разумно финансово управление.
Ето защо ние от Демократи за силна България не бихме могли да подкрепим, включително и в тази комисия, на първо четене този законопроект, ако не настъпят изменения в посока на ограничаване на ролята на Министерския съвет в боравенето с бюджетния излишък.
И другият аспект - съобразявам се с това, което Вие казахте да не дискутираме тези неща днес, тъй като те не са в хармонизационната част на този важен Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз бих искал да поставя още един въпрос.
Разбира се, ако трябва да изразя личното си мнение, аз подкрепям този закон, защото той решава важни интеграционни въпроси и преди всичко многогодишното финансиране, което е най-съществената част.
Бих искал да изразя безпокойство във връзка с друг закон, който би уреждал вътрешния одит. Имаше един друг закон за вътрешния финансов контрол, който беше в някакъв процес. На мене не ми е ясно сега изтеглен ли е, внесен ли е. Тъй като очевидно ще бъде важно и за разплащателните агенции, и за дейността с всички еврофондове този закон или част от друг закон да бъде налице.
Бихте ли ни отговорили по този въпрос, още повече, че се децентрализира вътрешният финансов контрол. Имам предвид в евроинтеграционен аспект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз точно това имах предвид, като казах, че в момента изтегляме предишния вариант на закон. имаме ангажимент до края на месец септември Министерският съвет да подготви и да внесе три нови закона, които уреждат тази материя.
Фактически поради схемата за децентрализиране на финансовия одит досегашните одитори, които се намираха в агенцията, вече ще бъдат в отделните министерства. А в Министерството на финансите ще бъде само една отделна дирекция, която ще се занимава с методологията на процеса и ще дава методологически указания.
Също така ще има отделен проект на закон, който ще урежда дейността на финансовите контрольори, които ще бъдат лимитирани на брой. Фактически те ще изпълняват тези стари функции, които Агенцията за държавен и финансов контрол изпълняваше досега.
Вътрешният срок, който е съгласуван с Европейската комисия, е до края на септември тези закони да бъдат представени за разглеждане в Министерския съвет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Дацов за този отговор. Той е много важен от гледна точка на всички други неща, които пишат и вестниците – разплащателни агенции, тяхното функциониране и т.н. Мисля, че към края на месеца ние ще имаме възможност, навярно заедно с Комисията по земеделие, да разгледаме този въпрос. ще поканим тези представители и на Министерството на финансите, и на Министерството на земеделието, които имат отношение към партньорската проверка, свързана с тази агенция. Тогава навярно ще имаме и повече информация как се подготвя това изключително важно ново звено за България.
Желае ли някой друг колега да вземе отношение по закона?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Първо, искам да кажа, че ние ще подкрепим закона. И ако трябва да лимитираме за нашата функция като Комисия по евроинтеграция, всъщност основното, което касае интеграционните процеси, е единствено отпадането на финансирането от Българската народна банка.
Всичко друго е въпрос на вътрешна уредба и там ние имаме тази степен на свобода, която ни дава възможността да вземем решение.
Веднага ще подчертая, че аз подкрепям една по-висока степен на свобода на правителството, не защото аз съм гласувал против това правителство. Но смятам, че всяко правителство трябва ад има в оперативните си функции възможност за една по-голяма свобода, за да може да реализира съответно задачите си.
Това, което е дадено като 1,5 процента за размера на прогнозирания брутен вътрешен продукт, е напълно нормално.
Единственото нещо, за което мисля, че ние трябва да имаме по-голяма степен на информираност, защото ние ще го потвърждаваме, съгласно следващата алинея, защото ще трябва да го потвърдим в Народното събрание, е да видим дали не трябва в поднормативната уредба да се определят някакви лимити в отделните сфери, за да не може тези 1,5 процента от брутния вътрешен продукт да се изсипят само в `една сфера.
Това е въпрос, върху който може да се мисли и който може да бъде предмет на изменение и допълнение.
Още нещо ще направя като предложение не тук, освен ако комисията не прецени, че трябва да го включи в становището, но при всички случаи ще го предложа като изменение между първо и второ четене, това е чл. 43 – че при недостиг на средства по бюджетите на общините за финансиране на разходи до възстановяването им, подобрени проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, могат да се отпускат безлихвени заеми.
Аз смятам, че тук не трябва да става въпрос за безлихвени заеми, а трябва да става въпрос за безвъзмездни средства. Защо? Логиката е следната.
Когато правителството отпуска програмите, общината кандидатства, но решението тези средства по програмите да бъдат реализирани се взема от съответното министерство -– ако е в сферата на екологията, от Министерството на екологията, ако е в сферата на инфраструктурата, през Министерството на регионалното развитие и т.н. Водещо е Министерството на финансите.
Презумпцията, че това не трябва да бъде безлихвен кредит, а трябва да бъдат безвъзмездно отпуснати средства, е, че всъщност в момента, в който тези средства се отпуснат, Министерството на финансите вече е напълно ясно от потребността на тези средства. И тъй като финансирането от страна на общините в момента е много силно лимитирано от централния бюджет, Министерството на финансите не може да каже: да, ние ще те подкрепим да вземеш тези пари, но останалата част си ги намери, защото просто общината няма откъде да ги намери.
На Министерството на финансите, в момента, в който одобри едно външно финансиране, му е ясно, че трябва да поеме ангажимента и за съответния процент - обикновено той е една трета, - който ще трябва да бъде финансиран местно.
От тази гледна точка, одобрявайки една програма, Министерството на финансите е наясно какъв допълнителен вътрешен ресурс е необходим, за да бъде изпълнена тази програма. Тоест, българският принос е ясен още с приемането на програмата. И с това да се натоварват общините, е неоправдано. Защото и без това самостоятелността на общините в самофинансирането си е сведена под 30 процента. Държавата отпуска 70 процента, общините отпускат под 30 процента. И не е коректно да кажа от държавата: тази програма я изпълняваш ти, ние ти разрешаваме да вземеш средства от Европейския съюз, но от тези едва 30 процента собствено финансиране, ти осигури задела.
Министерството на финансите, в който момент приеме и потвърди европейското финансиране, трябва да мисли за задела, който България трябва да даде.
Отново подчертавам – аз ще подкрепя законопроекта на първо четене, а това ще го внеса като предложение за изменение при второ четене, със съответната логика, която се опитах накратко да развия тук.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Софиянски. Все пак аз мисля, че извън средствата, утвърждавани от държавата, все повече общините ще имат достъп до едни децентрализирани средства по различни фондове на регионите, в случай, когато те самите ще могат да участват в допълнителни проекти. В този смисъл това ще бъде полезно за тях. Очевидно става дума за проекти, които не са част от държавния бюджет – аз така го разбирам, тоест, такива, които в крайна сметка няма та влязат …
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Няма такива.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: засега няма, но може би в бъдеще ще има. Това е идеята на текста, доколкото разбирам.
Разбира се, аз теоретично разсъждавам. Вие от практиката знаете за какво става дума и сигурно сте прав. Просто ще отбележим, че има такова Ваше становище, но ще отразим и другото становище в дискусията.
Аз предлагам да приемем становището такова, каквото е предложено, като отразим и допълнителните мнения, които са безспорно полезни.
Искат ли представителите на Министерството на финансите да кажат нещо по този въпрос? Все пак това е важен въпрос, тъй като сме избрани все от райони, където има общини.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако желаете, аз мога да дам пояснение за какво става въпрос.
Нещата трябва да бъдат разделени първо на две, от гледна точка на това, че става въпрос за средства, които след това се реимбурсират.
В такъв случай Вашето предложение, господин Софиянски, няма как да работи. Защото за тези средства, които Европейската комисия ще върне, трябва някъде да има собственост.
За вторият вид. В края на краищата това е един принципен въпрос, който се базира на принципа на европейския бюджет. Това е принципът за допълняемост.
Тоест, ако ние дадем 100 процента финансирането за някакъв проект на дадена община, какъв е тогава смисълът да се дава?
Самата Европейска комисия и европейският бюджет отпускат като цяло на България средства, защото България участва по някакъв начин, има собствена политика в тези области. Съфинансирането по принцип е израз точно на споделянето на отговорността и споделянето на политиката за насочване на средства в определени области.
Тогава, когато държавата като цяло дава всички средства, тогава именно чувството на собственост и този принцип на допълняемостта се нарушават.
Друг е въпросът, че всички споделяме тази възможност – чрез промени в Конституцията да се търси възможността общините да генерират повече собствени приходи, с които да участват в тези програми. Но иначе – ако държавата покрива 100 процента от една програма, тоест, хем да дава финансирането, а след това да финансира и съфинансирането, сами разбирате, че това не е най-добрият вариант. Може би господин Софиянски ще се изкаже по този въпрос.
СДТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз ще кажа, че е точно така, ако общините имаха едно стабилно дългосрочно финансиране. В момента, в който финансирането на общините се променя всяка година и в момент, в който се въведе държавното финансиране в общините по определени нормативи, примерно казват,че едно училище получава средства на един ученик.
Училището в Пловдив например и училището в Смолян, също и училището в едно село получават на един ученик еднакво и го получават от държавата. Нарушава се принципът на самостоятелността на финансиране на общините.
Аз неслучайно казах: при положение, че ти имаш 30 процента собствено финансиране, а всичко е въпрос на решение на Министерството на финансите колко ще бъде, логичното е и това да бъде решение на Министерството на финансите. Ако вие дадете, ако ние променим бюджета така, че общините да имат над 50 процента собствено финансиране, тогава те естествено от 50 процента могат да намерят задел, за да финансират. В сегашната ситуация на финансиране на местното управление е немислимо една община, независимо дали е спечелила проекта или не го е спечелила, да отдели средства, за да допълни. Тя трябва да ги отдели за сметка на някаква друга функция, която й е присъща.
Затова ако наистина се промени, ако се фиксира 50 процента от данък общ доход да влиза в общините, да се продължи с практиката сто процента от данък собственост да влиза в общините, да се даде степен на свобода за местните данъци и такси, тогава безспорно общините ще имат източници, от които да набавят този ресурс, за да съфинансират програмите. Но понеже общините нямат такива източници, докато държавата нахлува с финансиране в общините и определя какво ще бъде то, логично е, след като определя и програмата, да определи съфинансирането.
Това ми е логиката. Отново подчертавам, аз това ще го разработя като предложение и ще го внеса. Дори не държа да се включи в становището на Комисията по евроинтеграция, за да не предизвикаме трудности. Ще го внеса като механизъм в рамките на срока между двете четения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Софиянски. Мисля, че това е една полезна за всички нас дискусия.
Предлагам да преминем към гласуване и да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 11, против 1.
Господин Димитров беше против и въпреки че излезе, зачитаме неговия глас, тъй като той ясно го изрази.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет е подкрепен на първо четене от Комисията по евроинтеграция.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 50222-01-28/11.08.2005 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
и на
ЗАКОНОПРОЕКТ № 554-01-33/18.08.2005 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА – ВНОСИТЕЛИ: АТАНАС ПАПАРИЗОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Искам да поканя всички представители от министерството по тази точка.
Искам да ви кажа с две думи каква е историята на този законопроект и защо виждате два законопроекта.
Разпределени са и двата закона – преразпределен е законопроектът на Министерския съвет, както и законопроекта, предложен от група народни представители.
Ще прочета списъка на присъстващите по останалите две точки, преди да преминем към обсъждане по същество.
Поканени са:
Господин Атанас Добрев – директор на Дирекция в Министерството на финансите;
Цветанка Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция”
и от Държавната комисия по хазарта:
Пламен Георгиев – началник отдел “Методология, анализи и прогнози”;
Симеон Симеонов- началник отчет “контрол върху хазартната дейност”;
Димитър Терзиев – началник отдел “Правен”;
Димитър Хаджиев – главен секретар на Държавната комисия по хазарта.
Ще участва и по двете точки господин Кадиев – заместник-министър на финансите.
По следващата точка сме поканили следните гости:
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”;
Калина Златанова – началник отдел “Данъчни и нормативни актове”.
По законопроекта за акцизите трябва да бъдат и господин Георги Григоров – заместник-директор на Агенция “Митници”
и Борислав Борисов – директор на Дирекция “Митнически режими и процедури”.
Искам да приветствам нашите гости по следващите две точки и да им благодаря, че сериозно се отнасят към работата на комисията.
По въпроса за законопроекта за хазарта.
В предишната временна Комисия по европейските въпроси, където много от участниците членове и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическата политика, възникна въпросът, че законът, който е внесен в Народното събрание като интеграционен, по същество не е само интеграционен, а решава и други въпроси, които са били спорни в предишното Народно събрание и сега не могат да се решат в спешен порядък. Затова ние се договорихме с моите колеги от тогавашната комисия да внесем по-кратък законопроект, само в частта му, свързани с тези изменения, които се изискват от гледна точка на равното третиране на български граждани и граждани на Европейския съюз и на европейското икономическо пространство. Затова членове на комисията подписаха този закон. както виждате, освен мене го подписаха госпожа Мария Капон, госпожа Таня Калканова, която и сега е в комисията, господин Александър Арабаджиев и д-р Атанас Щерев, за да отбележим това разбиране в предишната комисия, че в нея и в Комисията по европейските въпроси – тогава бяхме водещи – можем да разглеждаме само тази част, която е безспорна.
Очаква се на един по-късен етап правителството на прецени дали има цялостна нужда от ремонт на този закон.
Затова в становището, което ви предлагаме, се казва да отхвърлим единия законопроект на правителството, ако то не го изтегли, и да подкрепим само законопроекта, предложен от групата народни представители.
Това беше ситуацията в комисията. Сега ще помоля господин Георги Кадиев като заместник-министър на финансите, или който той упълномощи, да каже дали така да постъпим или ще се предложи другия вариант за действие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Понеже съм все още член на парламента и не съм освободен от тази длъжност, а освен това не съм навлязъл достатъчно в работата, днес ми е първият работен ден в министерството на финансите, искам да помоля колежката Цветанка Михайлова да коментира.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми колеги, аз напълно подкрепям предложението да бъде разгледан един по-съкратен проект на закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта, тъй като той третира изключително и само материя, свързана с хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз.
В този проект сме се постарали наистина да бъдат извлечени онези правни норми, които третират предоставяне на национално третиране, национален режим на фирми от Европейския съюз и граждани, както и на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по законодателството на Европейския съюз и от европейското икономическо пространство.
Разбира се, има и някои разпоредби, свързани с необходимите правно-технически препратки, които неминуемо също трябва да бъдат включени в този проект.
Най-общо казано, с изменението и допълнението на Закона за хазарта ние изпълняваме един ангажимент, който Република България е поела още в преговорния процес по Глава 3 – “Свободно предоставяне на услуги”, в смисъл, да извърши необходимите законодателни промени. Този ангажимент беше със срок края на 2004 година за предоставяне на такъв режим.
Правото на установяване и свободното предоставяне на услуги е едно хоризонтално право в Европейския съюз. то касае не само тази област, то касае цялото българско законодателство.
Едно малко отклонение. Направен е един анализ от междуведомствена работна група на цялото българско законодателство. Изработена е една много подробна таблица, която е предоставена на Европейската комисия. С този анализ са идентифицирани всички български нормативни актове, които съдържат дисккриминационни разпоредби, свързани с правото на установяване.
Един от тези закони, включен в тази таблица, е Законът за хазарта.
Аз мисля, че с този проект, който е доста лаконичен, но всъщност изпълнява напълно поетия ангажимент, ние бихме могли да отчетем изпълнение на ангажимента в тази област.
По-конкретно в двете разпоредби, чл. 6 предвижда търговски дружества, регистрирани в държава – членка, и отговарящи на изискванията на Закона по хазарта, да могат да организират хазартни игри, както и юридически лица с нестопанска цел чрез клон да могат също да осъществяват такава дейност, с изключение на политическите партии.
В чл. 7 се предвижда да не се прилагат ограниченията, предвидени по сега действащия закон, спрямо трети страни – чуждестранни юридически лица и граждани, за извършване на такава дейност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ви благодаря, че вие фактически подкрепяте това предложение, което ние правим, Комисията по европейска интеграция да подкрепи на първо четене само по-краткия законопроект.
Освен това действително този анализ, който сте направили за правото на установяване, ще бъде полезен. Очевидно той е полезен и за правителството, тъй като към правото за установяване сега няма такива претенции, каквито се оказа, че има към движението на хора, и то поради малко забавяне с нашите закони, свързани с признаване на професии, статут на медицински сестри, зъболекари и т.н.
Така че като че ли това, което сте изготвили, ще ни помага и на комисията, ако ни го изпратите.
Колеги, има ли въпроси към госпожа Михайлова? Става въпрос за малкия законопроект, другия ще го отхвърлим. Разбирам, че Министерството на финансите приема този подход.
Ако сте съгласни с това положение, да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта на Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 9.
Който е съгласен да подкрепим малкия законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма.
Приема се.
По този начин се приема предложението Министерският съвет да оттегли своя законопроект.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-6/10.08.2005 Г. ЗА АКЦИЗИТЕ – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Ще дам отново думата на господин Кадиев или на някой важен представител от Министерството на финансите. Този законопроект е много важен от гледна точка на ангажиментите ни по процедурите, свързани с присъединяването ни.
ЛЮДМИЛА ЕКОВА: Това наистина е един много важен закон, който ние трябва да емблементираме, считано от 1 януари 2006 година. Той отменя Закона за акцизите, действащ сега, и въвеждащ ново акцизно облагане, което е съобразено с европейските изисквания.
Основната промяна тук е въвеждането на система от акцизни складове.
Променя се данъчното събитие, от което възниква акцизът, не както в момента – от реализацията на стоката, а от нейното производство.
Уреждат се изискванията, на които трябва да отговарят акцизните складодържатели, акцизният склад като такъв и режимът за отложено плащане на акцизите, при който се движат стоките.
Това е изключително съществена промяна, като тя най-вече ще бъде голямо облекчение за българския бизнес и системата на акцизни складове в Европейския съюз, а не само в България.
Въвежда се понятието “енергийни продукти”, което също е изцяло хармонизирано. То включва всички горива. След 2007 година ще се включват електрическата енергия, въглищата и коксът.
Друго важно и положително в този проект е въвеждането на диференцирани такси на горивата, когато се използват за битови нужди, селско и горско стопанство, овощарски, рибовъдни дейности, пътни превозни средства. С тези намалени ставки ние изпълняваме друг наш ангажимент – маркирането на горивата, за който ангажимент имаме задължение, с което сме закъснели – то трябваше да влезе в сила е от 1 януари 2005 година. От намалена ставка ще могат да се ползват само маркираните горива.
Запазва се режимът на бандеролните стоки така, както е.
Искам да кажа нещо, което видях в становището и на комисията – защо законът е подреден по този начин и дали е в съответствие със Закона за нормативните актове.
Ние спазваме структурата на Закона за данък върху добавената стойност, който в момента действа, и структурите на директивата.
Също така при подготовката на този проект сме се съобразили със Закона за акцизите на Естония, Ирландския закон за акцизите, испанския закон за акцизите.
Изцяло са хармонизирани всички дефиниции, които се иска да бъдат хармонизирани от нас.
Ако има въпроси, сме на ваше разположение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз имам само един въпрос – дали приемате становището, което сме предложили, за този краен 30-дневен срок да се плати акцизът, ако не си си реализирал стоката, да отпадне. В Европа няма такъв срок колко да си държиш стоката на склад.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина предвидената в чл. 20, ал. 2, т. 7 хипотеза на възникване на задължение за заплащане на акцизния данък е малко по-различен от останалите като логика. Но поне на този етап, предвид на няколко аргумента – това ,че такава е практиката сега в нашия закон, такава е практиката в холандския закон за акцизите, във финландския и в естонския, с които ние сме работили, една защитна мярка за фиска и 60-дневният срок, който не е малък, по който лицето, което е получило бандеролите, ако наистина не предприеме някое от другите действия за освобождаване за потребление или ни върне бандеролите, това е ценна книга, с която той може да разполага.
Затова като защита на фиска ние изискваме една 90-дневна гаранция или 60-дневният срок, възникнал от задълженията за плащане на акциза.
Поне на този етап до присъединяването, с цел защита на фиска, нашата гореща молба е да остане такава разпоредба, тя не противоречи на нищо в директивата.
Спорен и методологичен е въпросът и в страните-членки, ние наблюдаваме развитието на този проблем и е евентуално ако има развитие в друга посока в страните-членки, ние можем да преминем към друг подход по отношение на бандеролите. Но поне за сега това е, което ние считаме, че е по-защитимо за фиска.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, въпреки че нашите юристи считат, че това не съответства точно на директивата, ние казваме, че може да се окаже в противоречие. Ние ще запазим нашето становище, разбира се, ако колегите го
Така или иначе има такъв проблем и Вие сте прав, че поне до влизането ни в Европейския съюз сигурно ще може да се прилага, тъй като за момента е важна организацията на акцизните складове от европейска гледна точка. И ние не можем да прилагаме директивата, преди да станем членове.
Отбелязваме го в становището, а какво ще реши водещата комисия по целесъобразност, ще видим. Това е нейно решение.
Аз имам един друг въпрос за информация. Ние много се опитвахме в тази комисия, тя беше временна, да го придвижим като европейски закон, но нямахме подкрепа от председателския съвет, само защото в новия закон не е включен въпросът от стария закон за безмитните магазини и търговията. Какво ви е намерението по този въпрос? дали ще има някаква преходна разпоредба, дали ще се отмени законът само в тази му част? Все пак добре е да знаем за информация, тъй като има някакви конкурси. Те не са елемент от новия закон.
Имате ли становище как ще се развие този въпрос? Защото на практика това беше единствената пречка, поради която някои колеги от някои парламентарни групи не бяха склонни да го подкрепим изцяло заради неговия европейско-интеграционен характер.
Просто искаме да го чуем за информация, въпреки че това не е толкова проблем на тази комисия.
ЦВЕТАНКА ЕЛКОВА: Преди няколко месеца ние бяхме внесли в Министерския съвет проект на закон за безмитната търговия, който изцяло я урежда, като особен институт, месторазположение, режим, по който се възстановява и т.н. Тя не фигурира тук, просто защото това, което се урежда в този закон за акцизите ще се администрира само от Митниците. Това е един режим за отложено плащане, който е много близо до митническите режими като такива.
Безмитната търговия не е обсъждана в никакъв момент като част, тъй като тя не е за там.
В тази връзка беше разработен проект, който изцяло урежда тази материя, тя е много специфична сама по себе си. Но той така или иначе не беше разгледан.
Може би воля да се запази сега действащият режим, между първо и второ четене на законопроекта трябва да се уредят норми, които да запазят преходен режим до приемането примерно на специален закон, тъй като това ще бъде вече един съвсем друг начин на работа. Това е една специфична материя, която може да
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това беше просто за наша информация. Мисля, че отговорът Ви е напълно ясен за всички нас и от гледна точка на приложното поле. А дали ще има такава преходна разпоредба, докато Министерският съвет подготви друг закон, мисля, че това също отново може да го обсъдите в Комисията по бюджет и финанси.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към вносителите на законопроекта за акцизите? – Няма.
Аз предлагам да го подкрепим.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 7, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се приема.
Ще направя една информация, която засяга само комисията.
След един месец – на 10 и 11 октомври, ще има заседание на комисиите по европейски въпроси. Малко случайно получих тази информация от своите сътрудници, въпреки че очевидно тази информация стои в комисията от средата на месец август.
На 10 и 11 октомври в Лондон ще се проведе редовна сесия на Конференцията на комитетите по европейски въпроси /КОСАК/ на парламентите на страните-членки на Европейския съюз. тази Конференция е създадена през 1997 година и тя по същество засилва дейността си след приемането на Амстердамския договор, който дава по-големи права на европейския парламент. Там се осъществява сътрудничество между Европейския парламент и парламентите на страните-членки.
По време на всяко председателство има заседание, дори разбирам, че понякога по две заседания. Парламентите, които са постоянни членки, могат да имат по 6 души в тази комисия, а наблюдателите като над – по трима души.
Сегашната конференция ще обсъжда актуални въпроси, свързани с мястото и ролята на комисиите по европейските въпроси, приемането на европейските норми и съдбата на европейската конституция. Както вече стана дума, тази конференция се провежда два пъти годишно. Провеждат се от страната, която е домакин.
Предлагам да постъпим така, защото много бързо трябва да се осигурят възможности. Разговаряхме по телефона. На този етап могат да отидат четирима души. Предлагам това да са председателят и заместник-председателите, като следващия път на ротационен принцип ще изпращаме другите три парламентарни групи, за да могат всички да вземат участие. Предлагам така да подходим.
Разбира се, друг път се надявам да имаме по-своевременна информация.
Ако приемете това предложение, докладната ще се изготви утре. Съответните парламентарни групи трябва да подпишат за членовете, а след това на ротационен признак четвъртото място, което извоювахме, ще се сменя. Тъй като сме 7 групи, може да има и четирима наблюдатели. Поне така се разбрахме по телефона днес, доколкото можахте.
Ако приемате по принцип така да действам, ще направя докладна до председателя на парламента.
Приема се това предложение. Докладната ще бъде готова утре.
Ще ви помоля утре да съчетаем нашата работа с работата на другите комисии, защото основното утре е информационната част, в която ще чуем госпожа Кунева.
Бих предложил на юристите да се направи предложение за второ четене за малко по-човешки глоби в закона за личните данни. Проблемът е свързан главно с това как тази комисия да работи по-активно и да защитава личните данни на хората. Но във варианта, в който е даден законът, се виждат едни невероятни глоби, които мисля ,че за този етап в България са малко непоносими. И ако има народни представители, които са готови да го подпишат за второ четене, да имаме един проект по Закона за личните данни, който може да се подпише от колегите. Но това ще стане за втория етап, след като мине на първо четене.
Бих искал да ви помоля за разбиране да изкараме тези закони.
С това нашата работа завърши.



Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Атанас Папаризов)