П Р О Т О К О Л

№ 6



На 8 септември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на информация от госпожа Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, относно посещението на министър-председателя на Република България Сергей Станишев на 29 август 2005 г. в Брюксел.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-1/13.07.2005 г. за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване – вносител: Министерският съвет.

3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-23/10.08.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни – вносител: Министерският съвет.

На заседанието присъстваха: Меглена Кунева – министър на европейската интеграция, Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията, Калоян Симеонов – представител на Министерския съвет, Красимир Ципов – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество” към Министерството на вътрешните работи.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – МИНИСТЪР ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ, ОТНОСНО ПОСЕЩЕНИЕТО НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ НА 29 АВГУСТ 2005 Г. В БРЮКСЕЛ.
Ще имаме възможност да чуем от първоизточника – госпожа Кунева, какви са основните проблеми, които са възникнали по времето на посещението на министър-председателя от гледна точка преди всичко на ангажиментите на парламента. Тук са представители на парламента и на изпълнителната власт и за нас е важно да чуем все пак как се очертава докладът като етап, следващият доклад, какво още може да направи парламентът, как всички ние в областта на европейската интеграция, независимо към коя политическа сила принадлежим, да подкрепим декларацията, с която започнахме.
Разбира се, в същото време ще критикуваме институциите, ако нещо не свършат – вие парламента, а ние правителството, ако не свършат нещо в срок.
Давам думата на министър Кунева.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Може би трябва да започна от посещението на президента на Комисията.
Най-напред трябва да кажа, че съм в деликатна ситуация – да говоря за едно посещение, което, разбира се, не ръководя аз. имаше министър на външните работи, а делегацията беше водена от министър-председателя. Това означава, че единственият човек, който, според моите разбирания и добрата дипломатическа практика, може да дава интервюта на тази тема, е министър-председателят и никой друг. Тоест, всякакви упражнения извън неговото интервю и неговата пресконференция според мене биха били прекалени.
Веднага след срещата с Баросо имаше пресконференция на Баросо и на българския министър-председател на тази пресконференция Баросо не отправи никакви конкретни критики към страната, с изключени е на това, че България трябва да бъде проникната със sense of urgency и нямаше споменаване нито на свободно движение на хора, в частност взаимно признаване на квалификации – mutually condition, нито на управление на фондовете.
Казвам го това, за да знаем къде се намираме, защото оттук нататък би трябвало да видим добрата европейска практика и какво правят страните, които са една година преди членството.
Аз съм сериозно разтревожена от вътрешната степен на критичност, която се забелязва. И мисля, че една година преди членството тя не трябва да бъде излишно упражнявана извън институционално. Ние можем, разбира се, да казваме, но да даваме аргументи как закъсняваме, не трябва.
Между впрочем, думата “закъснение” въобще не беше спомената. Думата delay не беше спомената дори по време на tetе a tetе срещата с премиера и с външния министър.
Мисля си, че е много важно да знаем, че когато се употребява една дума, тя има много точно място в пъзела на картината, която се опитват да обрисуват нашите партньори.
Значи, първо, думата delay не е спомената, второ, публично няма упоменаване на тези две области, които се появиха в публичното пространство.
Хубаво е да знаем къде се намираме.
Че управлението на фондовете е от области, в които България ще бъде много внимателно наблюдавана заради прозрачността, с която се дават средствата и се усвояват те от различни фирми, които кандидатстват за проектите, това е повече от ясно.
Колкото до взаимното признаване, ако се приемат тези пет закона, които аз още като министър в оставка широко бях разпространила и на всички ни е ясно, че те трябваше да бъдат приети доста по-отдавна, мисля, че можем да обезопасим тази тема.
Наистина не би трябвало аз да давам информация от среща, която не се председателства и която не водя аз. Но ще ви говоря неща, които знам и които са факт от анализа, който правим, който беше потвърден и на тази среща с президента. А то е, че ако е имало случаи, в които Европейският съюз е говорил за политическо разширяване, то това няма да бъде случаят с нас по редица причини, първо, защото това политическо разширяване в случая е почти невъзможно, по причина на това, че ние имаме Копенхагенски критерии. ако една Гърция е могла да бъде присъединена с политически тласък – ясно. При нас обаче това няма да е така.
Няма специално отношение обаче към България, както гласят някои планове на конспирацията. Просто е необходимо да си свършим работата.
Между другото, за доказателство трябва да кажа, че половината от Десятката беше забавена на два пъти. Първите четири страни – Вишеградската четворка, трябваше да влязат първо през 2000 година, след това през 2002 година, след това на 1 януари 2004 година и най-накрая се случи на 1 май 2004 година, а не в началото.
Тоест, това чувство, което според мене се насажда, че те ще ни гледат през лупа и ще търсят как да ни отложат, според мене не е здравословно.
Наред с нормалния критицизъм, който е част и от задачата на парламента – и аз съм много благодарна за всяка форма на контрол, която упражнявате, - нека да си дадем сметка, че не ние трябва да казваме колко е тежко положението в Европейския съюз, как са ужасни вотовете във Франция и в Холандия. Това е работа, която Европейският съюз и страните членки разглеждат. Това в българската риторика според мене не трябва да присъства.
Тук има хора, които са запознати в много детайли по външната политика, ако имате друго мнение, кажете го по време на дискусията. Но лично аз смятам, че една година почти преди членство критиката се затваря в държавата, прави се ad maxime. Аз мога да ви запозная с мониторингови таблици на Десятката, когато те са били на нашето положение по отношение на времето. И мога да ви кажа, че България категорично не стои по-зле. Категорично!
Полша до края имаше седем области на изоставане, но никой не се самобичуваше вътрешно в Полша. Аз мисля, че и ние не трябва да го правим.
Разбира се, пак подчертавам необходимостта от действия – викайте ни тук, следете плана за действие. Ние имаме най-добрата система за вътрешен мониторинг от дванадесетте страни и това го признава и комисията.
Да критикуваме, че има “не” на референдума във Франция и в Холандия и да казваме: Ах, колко е страшно за България, не е нужно, защото нищо не можем да променим от това.
Колкото повече нещата се крепят на busyness as usual, толкова по-добре би било за нас. И аз много разчитам всички вие да го практикувате и при срещи с посланиците.
Областите ги знаем, няма смисъл да повтарям тези пет области. Много разчитаме на парламента. Защото и в специалната предпазна клауза, която е за България и за Румъния, се казва, че ако има delay – между другото те затова се пазят да употребят думата “забавяне”, - защото употребят ли я веднъж, тя вече е в обръщение. Вместо тях обаче ние си употребяваме тази дума щедро във вътрешен план. И там има delay many areas of the ACQUIS. ACQUIS не се въвежда по друг начин, освен със законодателство. Затова тези закони са ни много необходими.
Моята молба за кооперативност е, ако може да не се състоят пунически войни, за това дали да бъде дентален лекар или стоматолог, или зъболекар, след като го имаме ратифицирано в договора. Това са просто излишни упражнения.
Ратифицирахме договор. Това, което сега правим, е в съответствие вече с акт, който ние сме ратифицирали. И ако можем това на респективните си групи да го кажем с цялата самокритичност, която понякога и в нашата парламентарна група на НДСВ можем да проявим, наистина няма добавена стойност на подобна дискусия. Колкото повече тази комисия дръпне нещата към себе си, лично аз бих се чувствала по-спокойна, че ще продължат добре нещата.
Няма нужда от лобиране според мене поне на този етап двустранно. И ще ви кажа защо. Защото страните ще разчитат на Комисията.
Освен това особеното при нас е, че ние имаме PR ревюта. Тези PR ревюта се състоят не от комисията, те се назначават от съвета. Това означава, че са страните-членки. Тоест, страните-членки ще наблюдават ситуацията в чувствителните сектори чрез собствените си експерти.
Освен това моите очаквания са, че това ще бъде един класически interim report през октомври, тоест, напрежението ще продължи.
Хубаво е да минимизираме областите, защото е много възможно да продължи засилено наблюдение и PR ревюта в тези области, които се нуждаят от допълнително внимание.
Това е, което имам да кажа. Срещата продължи половин час, нямаше нещо изненадващо. Пак казвам, говоря при цялото ми неудобство да говоря за среща, за която не съм упълномощена да давам интервюта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Разбира се, ние в никакъв случай не бихме могли да окачествим тази среща като интервю, а като разговор с комисията по европейска интеграция. Така че Ви благодарим, че дойдохте да споделите с нас преди всичко атмосферата на срещата.
Слушайки Ви, ние си даваме много по-ясна представа какво предстои, какъв ще бъде етапът октомври, какъв ще бъде етапът март – април.
От тази гледна точка сигурно колегите ще зададат въпроси към министър Кунева.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Госпожо Кунева, на мене ми направи впечатление, че когато говорите пред комисия на българския парламент, Вие използвате повече английски термини, отколкото български думи. Така че според мене трябва да се подсетите къде точно се намирате.
Колкото до това, че не се чува думата “отлагане”, може би трябва да изчакаме да минат изборите в Германия, за да видим после колко стабилен ще остане Европейският съюз относно своите идеи за разширяване.
Бих искал да разбера точно какво мислите по този въпрос – изказванията на госпожа Меркел. Защото знаете, че Германия е най-голямата нация в Европейския съюз.
За мене хоризонтът доста помръква пред бляскавото ни евроатлантическо бъдеще.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Пред атлантическото няма да помръкне. То поне вече е центрирано.
Фактът, че употребих директно взети изрази от редовния доклад и от срещата, моля да ме извините, господин народен представител. Това е само за да не се упражнявам аз върху превода. Обикновено когато се цитират тACQUISва изрази, много е важен нюансът в тях. Понякога при директния превод на български език те губят. Така че мисля, че по този начин съм ви била по-скоро в услуга, отколкото да показвам неуважение към българския език. Знам, че Вие сте много чувствителен към това и Ви уверявам, че имате подкрепа в мое лице.
Има обаче един латински израз – “Traductore traditore”. Мисля, че няма нужда него да го превеждам, защото е от латински. Не искам да бъда предател по отношение на езика и затова не превеждам.
Колкото до изборите в Германия, не бих искала да теоретизирам на този етап, а само да цитирам отново изказвания на госпожа Мерцел, която казва, че ако България и Румъния изпълняват техните изисквания, тоест, Копенхагенските критерии, те ще влезнат в Европейския съюз така, както е предвидено.
Нямам какво повече да добавя към това. нека да видим кой ще бъде и новият външен министър на Германия. Аз знам от това, което чета в пресата, че едно от спряганите имена е на Герхардт, който е либерал. Това правителство ще бъде формирано, ако това е формираното правителство, и със свободните демократи.
Мисля, че ние имаме лостове да покажем достойнствата на нашата страна. Откровено казано, аз мисля, че това е една много патриотична задача и се надявам да успеем да я изпълним.
Не мисля, че Германия досега, така, както се е държала, ще се противопостави на Комисията. Това никога не се е случвало. Германия е страна, която следва много плътно общностния метод и следва Комисията. Включително и по отношение на толкова чувствителната тема за бюджета Германия пак беше страна, която не се противопостави по начина, по който се противопостави една Великобритания например или дори една Франция. Франция също е страна – основател.
Освен това по отношение на Конституцията знаете, че Германия ратифицира Конституцията.
Тоест, има достатъчно аргументи да смятаме ,че Германия, ако имаме добър мониторингов доклад от Комисията, каквото и да е правителството, няма да се противопостави.
Така че всичко отново е в наши ръце. Аз лично предлагам наистина да се концентрираме върху това, което можем ние да направим. И когато сме сигурни в постигнатото, вече можем да го представим добре навън.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за други въпроси по темата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз имам не толкова въпрос, колкото коментар, тъй като това е все пак една дискусия. Ние сме, така да се каже, в един екип, независимо че, госпожо Кунева, Вие сте министър, а ние сме членове на Комисията по евроинтеграция.
Специално искам да обърна внимание на това, че наистина не бива в тези чувствителни един, два или три месеца, които предстоят, сами да нагнетяваме напрежение и да обясняваме колко сме изостанали. Аз напълно подкрепям този подход.
В същото време в момента, в който по един или други начин се дадат критични нотки от страна на правителството по отношение на парламента, че се бави с еврозаконите или че не се работи достатъчно, че няма еврозакони, това Вие най-добре знаете как се връща обратно. Защото го поемат медиите, оттук веднага чрез посолствата то отива в съответните държави-членки на Европейския съюз.
Така че когато Вие отидете в Брюксел, там винаги получавате една справка какво е според българските медии, според реалността тук, каква картина пък Вие им представяте. Това винаги подценява позицията на хората, които отиват да водят преговори.
В този смисъл аз лично смятам, че парламентът общо време работи на максимума по отношение приемането на еврозаконите и по никакъв начин, ако има някакво забавяне по наша вътрешна преценка или недостатъчно бързане, за да не използвам думата “забавяне”, то не е толкова по вина на парламента.
Затова може би си струва малко да сменим и езика, и начина на говорене и да го имаме наистина това предвид. Защото в момента, в който се каже, че парламентът не е приел това и това или трябва да приеме това и това, а още не го е приел, това създава усещането, че нашият парламент не си върши работата. А мисля, че това не е така. Затова наистина трябва да сме много внимателни през следващите месеци.
По отношение на това, което споменахте, че към момента може би не е нужно специално лобиране, специална работа с отделните страни – членки. Аз си мисля, че все пак не бива да подценяваме този елемент. Защото макар и да разчитат на преценките на комисията, паралелно с това работят и екипи в съответните страни – членки.
В края на краищата ние имаме един основен проблем. Моето лично мнение е, че Европейският съвет, независимо от оценката на комисията, няма да вземе решение, с което отлага България с една година, тъй като знаете, че там решението трябва да бъде взето единодушно. Има поне близо половината правителствени и държавни ръководители, които не биха подкрепили едно отлагане.
Нашият проблем е ратифицирането на договора за присъединяване. Ясно е, че по-голямата част от страните ще изчакат становището на Европейския съвет и на Комисията в това отношение. Но заедно с това ние не бива да отслабваме натиска. Не знам това доколко е работа на министъра по европейската интеграция или по-скоро на министъра на външните работи. Но така или иначе това е нещо, което по моя преценка не бива да подценяваме.
Вярно е, че сега - този и следващия месец, сме концентрирани върху друго, но след това ще трябва да започнем много активно да работим в тази посока, не само правителството, разбира се, а и парламентът, и нашата комисия, и особено Комисията по външната политика.
Това бяха моите коментари, не толкова въпроси.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Вигенин, това, което аз исках да кажа за лобирането, е, че ако това е преди редовния доклад, който е в края на октомври, Европейската комисия би го възприела като натиск от страна на страните – членки. А тя е много чувствителна в тACQUISва случаи и крайно хладно приема подобен тип обратна връзка. След редовния доклад, дай Боже той да ни дава достатъчно основание за това, всяко нещо, което вече е направено, бихме могли да го представим навън.
Но как да се лобира пред Франция например, ако още нямаме закон за храните? Това е една от чувствителните области, наред с морската безопасност.
Това е моята идея – не да се обяснява какво сме постигнали, но да има нещо по същество. И не преди доклада.
Това е моето виждане, което искам да го споделя с вас. Отделен е въпросът дали ще се приеме. Създаване на благоприятна атмосфера – според мене това е добър заместител на думата “лобиране”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Бих искал и аз да кажа две думи, уважаеми колеги, от гледна точка на сътрудничеството, което ние постепенно изграждаме с министър Кунева и нейния апарат, с Министерския съвет и с Министерството на външните работи. Специално в областта на законодателството основно работим със служителите от Дирекция “Европейска интеграция” на Министерския съвет.
Искам да отбележа, че имаме голям напредък в това да получаваме законите не само като становища, но и като таблици на съответствие.
От друга страна в комисията ние можем да разполагаме и със самите директиви. Разбира се, всеки, който пожелае, оттук нататък може да ги получи на диск, защото не е възможно да ги даваме за всяко едно заседание.
Но има един момент, който ние започнахме чрез сътрудничите и на комисията, и на госпожа Кунева, който не сме довели напълно докрай и започнахме ние да даваме всяка седмица информация за това какво се прави в парламента. В някаква степен вие получихте тази информация за реакциите в отделните страни. Но не сме достигнали до този материал, който искахме взаимно да направим – преглед по страни, това ми подсказа въпросът на господин Вигенин, за най-чувствителните теми, които всяка една страна има.
Може би ще трябва да помолил и министъра на външните работи за това, допълнително, освен госпожа Кунева. Защото предстоят срещи. Примерно на КОСАК – това е Комитетът на всички комисии по европейски въпроси. Редно е и ние ще предложим на председателя този път да отидат представители на ръководството на комисията и да разговарят с тях.
Редно е в такъв момент да знаем за отделните страни какви са най-чувствителните въпроси. Ако трябва, разбира се, освен към Вас, госпожо Кунева, ще отправим тази молба и към министъра на външните работи. Но тази комисия трябва да разполага с тези материали, за да можем да бъдем пълноценни.
Вторият въпрос, който възниква, е как ние действително да се подготвим и за следващия етап, когато Министерският съвет ще работи по позиции, които са за законодателство, което тепърва ще трябва да прилагаме. Ще трябва да намерим някаква много работна форма да получаваме становища за съвети на Министерския съвет, да подготвяме ние информация за нашите колеги тук. Това все пак се предвижда от промените в Конституцията.
По този въпрос ще помоля да определите хората, с които да работим в Министерския съвет. Ние с помощта на тримата сътрудника, които имаме, ще разпределим главите по теми и ще има съответно партньори за вашите служители.
Но аз имам още един въпрос, преди да дам думата на господин Софиянски.
Все пак при това посещение прозвучаха фрази за това какво ние ще настояваме, ако е редно ние да имаме позиция като България, да се запише в съвета до края на годината, включително България колко е готова, къде е готова. Тоест, работи ли се и по такъв текст извън мониторинговия доклад, който по същество, веднъж приет от Съвета, също да съдейства на процеса на ратификация?
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз съм концентрирала всичките си усилия в момента към мониторинговия доклад. Все още няма никакви работни групи, създадени към председателството, за декемврийския самит.
Но има време дотогава. Ако в този момент изпреварим и започнем ние да настояваме за някакъв текст преди мониторинговия доклад, уверявам ви, че ще извадим очи, вместо да изпишем вежди.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Първо, искам да благодаря на министър Кунева за това, че е с нас.
Смятам, че след като всички сме приели за приоритети за ясна цел България да поеме достатъчно добри ангажименти, които са приемливи за страната, разбира се, за да можем да спазим датата.
Мисля, че освен доброто сътрудничество, което съм сигурен, че имаме, трябва да имаме едно неформално сътрудничество. Аз го виждам в две посоки. Ще помоля за експертите и за колегите от изпълнителната власт да се възползват от това предимство, което ние бихме предложили. А какво е то?
Първо, ако има особени акценти, които ние не сме усетили в нашата ежедневна работа, защото все пак вие сте всеки път с тези проблеми, ние сме един път или два пъти седмично, просто да ни обърнете внимание най-добронамерено. Това е много важно. Ако нещо наистина изисква някакъв приоритет, с господин Папаризов имате достатъчно добра връзка, ние му имаме доверие като председател, за да можем да го реализираме.
Второто нещо, което мисля, че ние бихме могли да използваме като аргументи или като предимство в добрите ни отношения, това е, че в кратката ни практика като комисия видяхме, че в много случаи покрай европейските приоритети се прокарват неща, които далеч не са европейски приоритети.
И отново се връщам на това, че вие живеете всеки ден с тези проблеми, а ние все пак – малко по-рядко. В рамките на едно добро сътрудничество, ако можете да ни подскажете, кое наистина се опитва да се промъкне, кое е важното, смятаме, че бихме прехвърлили тежестта на другите проблеми върху други комисии. Защото имахме вече два-три случая, в които покрай добрите мотиви за европейски приоритети се вкарват неща, които не са толкова важни.
Това исках да кажа и ще бъда благодарен, ако Вие неформално поемете и този ангажимент в рамките на нашето сътрудничество.
МИОНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Много Ви благодаря и за двете предложения, господин Софиянски. Аз съм готова във всеки един момент, защото всички вие имате връзки с вашите партийни семейства, ако вие нещо чуете, дайте ми обратно знак веднага и аз ще ви бъда благодарна. Защото наистина понякога съм зарината в техническата част и всяка информация за мене ще бъде добър сигнал да съм на щрек, когато има чисто политически срещи.
Колкото до второто, не мога да опазя законите. В момент, в който се уговаряме и казвам хиляда пъти,че не трябва да се допускат никакви други текстове и да се смущава хармонизационната част, изведнъж се появява нещо, което смущава. Аз просто не мога да нямам доверие на министрите, които внасят законите, не ги внасям аз. ако минаваха само през мене и ги внасям аз като министър на европейската интеграция, щяха да вървят само хармонизационни закони.
Но когато от съответното секторно министерство ми казват: не, това не може да стане, защото трябва да има още не знам какви си текстове, за да го прилагаме, в Министерството на външните работи са дипломати, аз нямам специалисти по транспорт или специалисти по регионално развитие и т.н. Аз просто съм обречена да вярвам на министерствата.
Единственото нещо, което можем да направим, е с дирекцията в Министерския съвет да се следи хармонограмата ида се вижда кой текст на какво съответства. Ние на първите заседания съвместно като народен представител елиминирахме някои от текстовете. Аз ще продължавам да следя.
Но забележката Ви е абсолютно правилна. Ние нямаме време в момента за нищо друго, освен за хармонизиране на законите. Само и единствено за това.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Ние вече като комисия изпаднахме в едно такова противоречие със Здравната комисия например. И се радвам, че Здравната комисия общо взето възприе нашето виждане.
Вчера за акцизите отново имахме такъв проблем.
Но тук Вашите сътрудници действително ни съдействат с компетентно мнение. Трябва да ги похваля и да им благодаря.
Искам и на Вас да благодаря за тази среща и за тази възможност да установим едно работно сътрудничество с комисията. Разбира се, и за информацията, която ни дадохме за посещението на министър-председателя. Мисля ,че всеки от нас си направи изводите за това кое е важно.
Мисля, че всички ние решихме, че ще работим за европейската интеграция и това го правим, без да имаме претенции един към друг, тъй като в крайна сметка мисля, че каквото можем, го правим.
Аз се опитах да убедя колегите в комисията някои закони да приемем на първо и на второ четене. Но това, което справедливо каза господин Софиянски, беше и доминиращото мнение в комисията – че докато законите не са изчистени от спорни въпроси или, както ги нарече господин Стоянов, понякога лобистки, ние очевидно не можем да бъдем единствената комисия.
Така че тук ще разчитаме на някаква координация и вътре в Министерския съвет, за да можем в тACQUISва случаи да сме партньор за ускорено действие.
Благодаря Ви, госпожо Кунева, от името на всички нас и Ви желая успешна работа.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-1/13.07.2005 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Във връзка с тази точка тук са представителите на Министерството на транспорта и съобщенията: господин Венцислав Иванов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”, господин Петър Киров – старши експерт в Дирекция “Управление на качеството” и госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна”, както и Албена Лазарова, парламентарен секретар.
Има думата госпожа Красимира Стоянова да представи законопроекта.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Ще представя предложения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, а ако имате някакви въпроси, с колегите сме на ваше разположение за отговор.
Основно законопроектът цели въвеждането на право на Европейските общности, регламенти и директиви.
Няколко са основните изменения и допълнения в Кодекса на търговското корабоплаване.
От 1 януари 2007 година законопроектът предвижда създаването на фонд “Вътрешни водни пътища” към министъра на транспорта, като целта е регулирането на капацитета на флота по вътрешните водни пътища на Европа. Предлаганите текстове са в изпълнени е на уредбите на Регламент 718 и Регламент 805 на Европейския съюз.
Втората съществена промяна в предложения законопроект е в чл. 79 от Кодекса на търговското корабоплаване и касае създаването на специализирано звено за разследване на морски произшествия. Разпоредбата е в съответствие с практиката на много развити морски държави, като Великобритания, Холандия, Швеция, Дания и др., където тACQUISва органи действат от доста година и то при една добра полезност.
През миналата година, с изменение на Закона за гражданското въздухоплаване, подобно звено беше създадено и по отношение на въздушния транспорт.
Изискването за създаването на подобно звено за разследване на морски произшествия е в съответствие с препоръките на Международната морска организация, съдържащи се в Международния кодекс за разследване на аварийни случаи в корабоплаването, който кодекс е задължителен за прилагане от държавите – членки.
Разследването, което се извършва от това звено, има само технически характер и получените данни и информации в хода на разследването не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административно-наказателно или наказателно производство.
Друга съществена промяна, която се прави с предлаганите изменения и допълнения, е въвеждането на института на забрана за посещения на българските пристанища от кораби, които не отговарят на изискванията за безопасност и за предпазване на околната среда от замърсяване.
Разпоредбите са в съответствие с изискванията на Директива 95-21 на Европейския съюз относно държавния пристанищен контрол.
В предлагания законопроект се предлага и едно изменение в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с което се цели създаването на правна рамка за предоставянето на речни информационни услуги в българския участък нарека Дунав. Услугите ще бъдат предоставени от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.
Това са накратко основните изменения и допълнения в предложения законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли въпроси във връзка с направеното изложение?
Ние имаме един проект за становище, надявам се, че сте го прегледали, в който ние отправяме и някои конкретни препоръки по текстовете на законопроекта, които, разбира се, се надяваме специализираната комисия да ги вземе под внимание.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Запознахме се със становището, което ни беше предоставено. Основните бележки са две и те са предимно редакционни.
Първата бележка е думите, които са използвани – “действащо вторично право на Европейския съюз” да бъдат заменени със съответните актове на Европейския съюз.
Става въпрос по-конкретно за разпоредбата на чл. 6и от предложения законопроект, съгласно която мерки по регулиране капацитета на флота се предприемат в съответствие с разпоредбите на действащото вторично право на Европейския съюз.
За съжаление към момента ние не можем да посочим конкретните регламенти, които в един следващ момент ще бъдат приети на ниво на Европейската общност и ще съдържат съответните мерки за регулиране капацитета на флота. Затова сме предпочели по-общата формулировка – “действащо вторично право на Европейския съюз”. разбира се, тази разпоредба се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2007 година, когато регламентите ще имат пряко действие и съответно ще съдържат тези мерки.
Ако обаче тези мерки се съдържат в директива, сме предвидили Министерският съвет да приема наредби за тяхното въвеждане.
Така че бихме препоръчали да бъде запазена формулировката на вносителя Министерския съвет, която е “действащо вторично право на Европейския съюз” и дава възможност действително да отразим съответните актове, които тогава ще бъдат, и за една по-голяма гъвкавост.
Втората бележка препоръчва думите “1 януари 2007 гтодина”, тоест, датата на влизане в сила на разпоредбите, с които се създава фондът, да бъдат не “1 януари”, а съответно датата на присъединяването, която корекция мисля ,че няма пречка да бъде приета.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, има ли въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта на първо гласуване.
Който е съгласен да приемем на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали ес няма.
Приема се.

В предварително раздадения дневен ред има трета точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-23/10.08.2005 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
В момента законът се гледа и в двете комисии и представителите на Комисията за защита на личните данни пътуват от едната сграда към другата.
Новосъздадената комисия още не работи. Както сме чели в пресата, си купували само BMV, както сме чели на този етап. Може би представителите на Министерския съвет ще ни информират вътрешно какви са споровете по този законопроект, за да се ориентираме. Защото аз си спомням, че в първите дни на парламента беше много трудно да доведем този закон до залата. Почти го бяхме довели, грубо казано, и най-накрая той пак ни избяга.
КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам първо да ви благодаря за добрите думи, които казахте за сътрудничеството, което ние много сериозно оценяваме.
По отношение на самия законопроект за защита на личните данни, преди да отговоря на директния въпрос, искам да кажа само две изречения.
Има критики на Европейската комисия още в редовния доклад от 2003 година, че както структурата на закона – вие виждате, че в самия закон всъщност има много изменения, - така и много понятия и дефиниции в него не съответстват напълно на директивата от 1995 година за личните данни.
След като се появиха първите сериозни битки в редовния доклад от 2003 година, се случи нещо, което не се случва с всеки един закон. по отношение на Закона за защита на личните данни Европейската комисия представи едни много подробни коментари текст по текст. Тоест, в табличния вид, добре нам познатата ни таблица за съответствие, има още една, четвърта колона, където се казва къде им е коментарът, тоест, за всеки един текст поотделно се дава бележка, проблем, бележка, проблем или съответно намират, че съответствието е пълно.
Това се случи през февруари 2004 година.
Доколкото ние знаем, нямаме пълна информация, в самата комисия бяха правени някакви опити за формулиране на текстове, но те много дълго не се появиха на бял свят и не бяха внесени в Народното събрание.
Дойде следващият редовен доклад през 2004 година, в който формулировката на критиката се появи едно към едно по същия начин, с едно допълнително изречение, в което се казва, че от законодателна гледна точка няма никаква промяна. Това наложи да се създаде една много спешна работна група от различни институции от изпълнителната власт, а именно съръководители. Забележете, това според мене е също знаково, че има двама съръководители от две различни министерства – Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите. Това не е случайно, тъй като личните данни се разглеждат в две глави – ХХІV и ІІІ глава, по които са водещи съответно двете министерства.
Това, което трябва да се подчертае, е, че тази работна група изцяло се ръководеше от директивата. Тоест, гледаха се коментарите на комисията, гледа се директивата в самия текст, гледа се настоящия закон, по който трябва да се правят съответните промени, и беше изготвен законопроект.
Друго нещо, което лично според мене е много важно да се отбележи, е, че по процедурата за предварително съгласуване, която е в Министерския съвет, тоест, процедурата, след като вече е изготвен един нормативен акт, да се съгласува с всички министерства, този законопроект беше съгласуван и с Комисията за защита на личните данни. Получихме становище и редица техни предложения са отразени в този законопроект. Включително бяха проведени няколко срещи между тази работна група и членове на комисията, включително с нейния председател.
Тоест, това не е законопроект, който не е съгласуван с тях. Има, бих казал, взаимен стремеж, да се подобри наистина координацията. Защото, независимо, че това е независима комисия по закон, отново сме в един екип, защото трябва да има един закон, който, първо, трябва да съответства на европейското законодателство и, разбира се, да дава възможност за едно ефективно прилагане на закона. Тъй като, освен защита на личните данни, този закон все пак регламентира и правомощията на самата комисия.
АТАНАС ПАПРИЗОВ: Благодаря Ви. Получихме една обща информация по процедурата на подготовката на закона.
Аз мисля, че ако не дойдат поканените представители, които да представят закона, ще отложим разглеждането на тази точка. Такъв важен закон не можем да гледаме, преди да имаме представянето му от ръководствата на двете министерства. Още повече, че този законопроект много дълго се точи и аз не бих бил склонен в момента да пристъпим към разглеждането му. Така че ще го отложим за едно следващо заседание.
Все пак информирайте ни, за да знаят нашите сътрудници как трябва да се действа. Или най-малко ад ни кажете какви са били принципните бележки в Правната комисия. Ние сега няма да вземем решение. Нека да знаем какъв проблем е възникнал в Правната комисия.
КРАСИМИР ЦИПОВ: На заседанието на Правната комисия имаше представител на Комисията за защита на личните данни. Те изразиха някои бележки по внесения от Министерския съвет законопроект, във връзка с това, че не са уредени редица въпроси, свързани най-вече с практиката, и предлагат, ако народните представители вземат това решение, да се отложи приемането на законопроекта, за да се помисли по какъв начин най-добре да се синхронизират двата проекта – техните предложения и проекта, изготвен от министерския съвет.
Искам да обърна внимание, че целта на внесения от Министерския съвет законопроект е синхронизиране на съществуващия закон с Директива 95-46. Министерският съвет не е имал за цел да обхване абсолютно всички съществуващи практически въпроси, които могат да възникнат със защитата на личните данни. Но в Правната комисия стигнаха до становището, че е по-добре да се изчака с разглежданто, за да се приеме един наистина качествен закон, а не да се налага впоследствие допълнително да се приемат още изменения и допълнения на този закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, този законопроект ще се изтегли от Министерския съвет и ще се внесе някакъв по-широк?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Не мога да ви кажа със сигурност каква ще бъде процедурата. те отложиха разглеждането. Причината на първо място беше принципна, защото нямаше представители на високо ръководно ниво – представители от двете министерства, които бяха основата на работната група, и представители на Министерството на европейската интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние безспорно отлагаме гледането на тази точка.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Необходимо е препотвърждение. Аз мисля, че ние можем да изоставим нашата позиция. Предлагам, докато нямаме ясна представа, получена от новия екип, да не разглеждаме този законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще ви послушам да не включваме тази точка в дневния ред, докато не се изясни в Правната комисия отношението към този законопроект.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Самият факт, че няма достатъчно представителство на достатъчно високо ниво, е основание за това.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодарим на господин Ципов, но неговото изложение не ни е достатъчно, за да вземем решение.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Атанас Папаризов)