П Р О Т О К О Л


№ 28



На 30 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


1. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-12/17.03.2006 г. за фуражите – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-14/22.03.2006 г. за договорите за финансово обезпечение – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Светла Бъчварова – заместник-министър на земеделието и горите,Борислав Шулев – началник отдел “Европейска интеграция” в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”, Цветанка Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”, Росен Грозев – главен директор в БНБ.
Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейска интеграция Мария Ангелиева.


МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Дневният ред за днес има две точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за фуражите – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект за договорите за финансово обезпечение – внесен от Министерския съвет.
На днешното заседание са поканени да присъстват следните следните гости:
По първа точка:
От Министерството на земеделието и горите:
Светла Бъчварова – заместник-министър
Антоанета Крумова Георгиева – държавен експерт в Дирекция “Контрол на храните”;
От Национална служба по зърното и фуражите:
Лединка Василева – главен директор на Дирекция “Контрол на фуражите”;
Станка Иванова Илиева – главен счетоводител;
От Министерството на финансите:
Димитър Ивановски – заместник-министър
Борислав Шулев – началник отдел “Европейска интеграция” в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
Цветанка Михайлова – държавен експерт в отдел “Европейска интеграция” в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
Росен Грозев – главен директор в БНБ.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФУРАЖИТЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Ще помоля госпожа Бъчварова – заместник-министър на земеделието и горите, да представи предложения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви представя кратка мотивация за внесения законопроект за фуражите.
Първо, с този Закон за фуражите ние прилагаме някои от европейските регламенти – това са Регламент № 178/2002 г., Регламент № 882/2004 г., Регламент № 1831/2003 г. и Регламент № 183/2005 г.
Отчитайки спецификата на материята, залегнала в посочените регламенти, в обхвата на законопроекта за фуражите са предвидени:
- разпоредби, осигуряващи прилагането на приетото през 2004 година законодателство, така наречения “нов хигиенен пакет”, както и за пълното прилагане на процедурите, свързани с регистрация и одобрение на производители и търговци на фуражи,
- дейностите, свързани с разрешаване и търговия с добавки, водене на регистър с добавките и
- новия подход при извършване на контрол за качеството и безопасността на фуражите от съответните компетентни органи.
Пълното прилагане на новия хигиенен пакет ще се постигне с изменение и допълнение на актовете по прилагането на съответния законопроект.
Една от целите на законопроекта е да се постигне пълно съответствие на Закона за фуражите с правото на Европейския съюз в областта на фуражите. Той ще подготви фуражната промишленост и органите на официален контрол за въвеждане на европейските регламенти, които съответно от датата на членството в Европейския съюз ще са и директно приложими за страната.
Освен това осигурява по-добър контрол по отношение безопасността на фуражите, за предотвратяване рисковете за здравето на хората и животните и в съответствие със защита интересите на потребителите.
Производителите и търговци на фуражи са длъжни да осигурят възможност за проследяване на фуражите на всички етапи на производство и разпространение. Когато установят, че фуражите, които са внесени, произведени, преработени и разпространени, не отговарят на изискванията за безопасност, незабавно трябва да се предприемат мерки за изтеглянето им от пазара и съответно да се информират компетентните органи.
Затова Министерството на земеделието и горите трябва да изгради и поддържа система за бързо реагиране в случай на опасност за здравето на хората и животните, които произтичат от опасни фуражи.
От прилагането на Закона за фуражите се очакват следните по-важни резултати:
Първо, преструктуриране на предприятията от фуражния бизнес след въвеждане на хигиенните изисквания;
Второ, въвеждане на системите за самоконтрол от страна на производители и търговци;
Трето, изграждане на система за ранно предупреждение в случай на кризи и оттегляне на продуктите, представляващи опасност;
Четвърто, укрепване на контрола по отношение на безопасност на фуражите по веригата от полето до трапезата;
Пето, прилагане на системата за регистрация и одобрение на всички стопански субекти от фуражния бизнес, което е гаранция, за да се проследи и този процес от суровината до крайния продукт.
Това са мотивите, които изложих пред вас в кратък, синтезиран вид.
Получихме становището на вашата комисия по отношение на предложения проект за закон. Приемаме ги изцяло и те ще бъдат отразени съответно в самия закон така, както са посочени.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и позиции.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Тъй като законопроектът и проблемите в него са много специфични, ние можем спокойно, както сме отразили в становището да го приемем от гледна точка на позициите ни за евроинтеграцията.
Въпросът ми е един: какво е становището на специализираната комисия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е първата комисия, в която този законопроект се разглежда. До този момент той все още не е разглеждан в специализираната комисия.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: При това положение аз мисля, че можем с едно потвърждаващо наше решение, що се отнася до това, което ни касае, да изчакаме за окончателната ни комисия позицията на комисията, която е водеща по този законопроект.
Предлагам да подкрепим нашето становище.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Иска ли някой друг от колегите думата? – Няма желаещи.
Подлагам на гласуване становището на Комисията по европейска интеграция по така предложения законопроект.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Във връзка с тази точка са поканени да присъстват:
От Министерството на финансите:
Димитър Ивановски – заместник-министър
Борислав Шулев – началник отдел “Европейска интеграция” в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
Цветанка Михайлова – държавен експерт в отдел “Европейска интеграция” в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
Росен Грозев – главен директор в БНБ.
Давам думата на господин Борислав Шулев да представи така предложения законопроект.
БОРИСЛАВ ШУЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект е изработен на основата на Директива № 2002-47 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Европейския съвет. той транспонира тази директива.
Съвсем накратко ще се спра на основните характеристики на директивата.
Директивата създава общностен режим при предоставяне на обезпечения под формата на ценни книжа и парични средства, било то срещу лихва или чрез прехвърляне на собствеността, включително и с уговорката за обратно изкупуване, така наречените екосделки. По този начин се цели преди всичко да се гарантира стабилността на финансовата система на Европейската общност, чрез намаляване на риска да се намалят разходите на финансовия пазар, като с това се улесни свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали.
Регламентацията, включена в Директива № 2002-47 е частично предмет на регулиране от сега действащото българско законодателство.
Същевременно обаче голяма част от разпоредбите на директивата не са регламентирани и това налага да бъде създадена една нова уредба с този проект на закон.
Регламентацията, съдържаща се в проекта на Закон за финансови обезпечения, следва да се разглежда като специфична по отношение на действащата в момента обща уредба на обезпеченията, принудителното изпълнение, несъстоятелността, съдържаща се в общото ни гражданско и търговско законодателство.
Основната цел на законопроекта е хармонизиране на националната ни регламентация с правната рамка в тази област.
В законопроекта е включена регламентация в следните няколко насоки:
Изчерпателно са изброени лицата, които могат да бъдат страни по договора за финансово обезпечение;
Въвежда се понятието “финансово обезпечение”. По смисъла на законопроекта това са парични вземания, с изключение на парите в наличност и финансови инструменти - налични и безналични ценни книжа, които по силата на Договора за финансово обезпечение се използват за гарантиране изпълнението на основни финансови задължения между посочените категории правни субекти.
Законопроектът урежда не само договорите за залог, но и договорите за прехвърляне на права, с цел обезпечения на финансови задължения между посочените по-горе правни субекти.
Предвидени са специални права на обезпеченото лице, което може да ползва и да се разпорежда като собственик с обезпечението, предоставено му по силата на договора за залог, още преди обезпеченото задължение да стане изискуемо.
По отношение на основните задължения може да се прилага клауза за приключващо нетиране при настъпване на изпълнителното събитие, когато са налице предвидените в законопроекта условия.
Друга съществена част от проекта на Закон за договорите за финансово обезпечение е предвидената възможност обезпеченото лице да се удовлетворява от финансовото обезпечение или от неговата стойност, предпочитателно преди вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Това са основните характеристики на законопроекта.
Смятаме, че той коректно отразява изискванията на Директива № 2002-47 и по този начин изпълняваме ангажимент, който е поет от нашата страна за транспониране на тази директива до датата на членство.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз искам, преди да дам думата на колегите, да Ви попитам: запознат ли сте със становището на нашата комисия и какво мислите по забележката, която е направена в края на становището, а именно несъответствието на разпоредбата на чл. 2, § 1, букви “й” и “к” от директивата на тези дефиниции на “прекратителна процедура” и “оздравителни мерки”, обвързани с мястото на тяхното провеждане?
Господин Грозев, заповядайте.
РОСЕН ГРОЗЕВ: Уважаеми дами и господа, ние се запознахме със становището на Комисията по европейска интеграция и изразяваме благодарност за изключително обективния и коректен анализ, който е осъществен както по отношение на Директива № 2002-47, така и по отношение на законопроекта, който си поставя за цел да транспонира нейните разпоредби в българското законодателство.
По отношение на тази конкретна бележка, която е направена в становището във връзка с редакцията на чл. 15, ал. 1 и 2 от законопроекта. Това уточнение “оздравителни мерки” или “прекратителна процедура”, които се провеждат на територията на Република България или на територията на друга държава, е направено, тъй като прекратителната процедура, която на практика обхваща производството по несъстоятелност, производството по доброволна и по принудителна ликвидация по смисъла на нашето законодателство, както и оздравителните мерки - например такава категория оздравителни мерки също би трябвало да бъдат въведени в скоро време чрез новия Закон за кредитните институции по отношение на банките, - та всичките тези процедури – прекратителната процедура и оздравителните мерки са неразривно свързани с територията на определена юрисдикция, където тези мерки се развиват, където е
В този смисъл, посочвайки, че мерките и процедурите протичат на територията на Република България или на територията на друга държава, ние изрично внасяме тази допълнителна яснота, която се търси и чрез режима на директивата, за това, че режимът, който произтича от прилагането на такива прекратителни процедури и оздравителни мерки, ще намира приложение, независимо дали те се развиват на територията на българската юрисдикция или на територията на друга юрисдикция.
При ваше желание бихме могли да развием и конкретни хипотези, които се имат предвид и които са имани предвид, когато е съставян режимът на директивата.
По отношение на това защо не фигурира тази формулировка в самия текст на директивата. трябва да имаме предвид, разбира се, че текстовете на директивата целят да създадат най-общата регламентация, която националните държави трябва да приложат в своето законодателство.
Що се отнася до тази формулировка – “територията на Република България или територията на друга държава”, откриваме я в редица от законите на държавите – членки на Европейския съюз, които вече са транспонирали директивата за финансовите обезпечения.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз искам да поставя един друг въпрос. в нашето становище е отбелязано, че е констатирано в редовния доклад за 2005 година, че в момента нашата законодателна уредба на финансовите обезпечения, която към момента се съдържа в три закона: Закона за задълженията и договорите, Закона за особените заложи и Търговския закон, не отговаря на изискванията на тази нова директива, сравнително нова, от 2002 година.
Искам да попитам защо сте предприели този законодателен подход да създадете изцяло нов закон за финансовите обезпечения, а не предприехте подход за внасяне на корекции в тези закони, за да ги приведете в съответствие с тази директива?
Поставям този въпрос тъй като ми се струва, че това би било по-лесно за практикуващите юристи например. Защото се наблюдава една тенденция – със всяко ново законодателство, което се създава в рамките на Европейския съюз, ние, за да го приложим, имаме тенденция да създаваме изцяло нови закони, които допълнително усложняват нашата правна уредба, вместо да усъвършенстваме съществуващите вече закони.
Защо сте предприели подхода за създаване изцяло на нов закон, който да взима материя от три съществуващи вече закони и да ги обединява?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата, господин Грозев.
РОСЕН ГРОЗЕВ: Аз ще започна отговора на този въпрос, а може би госпожа Михайлова или господин Шулев ще допълнят.
Господин Казак, Вашият въпрос беше изключително релевантен и в работата на експертната група, която си постави за цел да транспонира директивата. Всъщност ние започнахме именно с тази принципиална дискусия – необходимо ли е да се създава изцяло нов законов акт който да транспонира тези разпоредби, или просто можем да се задоволим с модифициране, с адаптиране на разпоредбите на тези три нормативни актове, които на практика илюстрират и развитието на нашето обезпечително право, ако ми позволите така да го нарека, през последните 15 години?
Всеки юрист знае, че общият режим на обезпеченията, реалните обезпечения и персоналните обезпечения, въпреки че в конкретния законопроект ние се занимаваме само с реалните обезпечения, се съдържа в ортодоксален вид в Закона за задълженията и договорите. Беше модифициран този режим чрез търговския режим – част ІІІ по отношение на Търговския закон, след това беше допълнително модифициран чрез Закона за особените заложи.
На практика, ако се въведе този режим, който е заложен в законопроекта, това ще е третата значима реформа в нашето обезпечително право през последните 15 години.
Защо обаче ние избрахме по-скоро подхода това да бъде отделен законов акт?
От една страна, ние бяхме силно повлияни от сравнително правните изследвания, които извършихме при подготвителната работа върху законопроекта. Ние открихме, че в повечето от 25-те държави, членки на Европейския съюз, тази материя е въведена чрез отделен, самостоятелен законов акт.
Това до голяма степен е обусловено от факта, че материята, която се урежда с този законопроект, донякъде трудно би могла да се имплантира в тези съществуващи вече режими, които Вие посочихте.
Ние разсъждавахме например именно в посоката, която очертахте, дали бихме могли да направим това чрез модификация на Закона за особените залози. Но всъщност на практика режимът, който се въвежда чрез директивата и който ние се опитваме да транспонираме чрез законопроекта, върви в точно противоположна посока на основния нов момент, който е въведен чрез Закона за особените залози. Този основен момент, както всички знаем, беше възможността на залогодателя да може да продължи да използва в своята стопанска дейност имуществото, което е предоставил като обезпечение, което е предоставил под формата на особен залог.
Докато един от основните нови елементи на директивата е това, че вече залогополучателят получава правото да използва придобитото по договора за залог имущество. Това е един от принципно новите моменти, който се въвежда на нивото на европейското законодателство. И той се въвежда, защото договорите за финансово обезпечение по условие се сключват между професионалисти на финансовите пазари.
Предметът на договора за финансово обезпечение е или вземане по банкова сметка, или финансови инструменти под формата на безналични ценни книжа.
В този случай, с оглед на улесняване на оборота, на предоставяне на възможност за допълнителна гъвкавост в оборота в търговската дейност на тези професионалисти се дава възможността например банката, която е получила като форма на финансово обезпечение безналични ценни книжа, да може да реализира на пазара тези безналични ценни книжа, което, както разбираме, е в отклонение на някои ортодоксални положения на заложното право ,както е съществувало досега, да може да реализира тези получени като обезпечение ценни книжа, разбира се, при условие, че към момента, когато вече трябва, така да се каже, обезпечителната сделка да бъде развързана, тя трябва да предостави равностойни по своя вид и по своята стойност финансови инструменти, за да може да ги върне на обезпечителя.
Това е например една от основните причини, поради която трудно тази материя би могла да се побере в регулативния обхват на Закона за особените залози.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Михайлова.

ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Още един аргумент може би в подкрепа на това защо решихме тази материя да бъде изнесена в отделен закон.
Идеята на директивата и регламентацията на Европейския съюз е не да се променя действащата уредба, а да се създаде един допълнителен регламент, една допълнителна регламентация, без да престава да съществува сегашната уредба на обезпечителното право. Тоест общата уредба по нашето гражданско и търговско законодателство остава да действа за всички онези сделки, извън обхвата на този закон.

ЧЕТИН КАЗАК: Нищо ли не отменяте?

ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Не, общата уредба остава да действа и тя продължава да действа за всички онези сделки, които не попадат в обхвата на този закон.
Това беше от гледна точка улесняване и на приложниците, а и тъй като се отнася за един кръг субекти, които са доста специализирани, може би по-лесно би могло да се възприеме. Освен това тази уредба не е императивна. Тези, които отговарят на условията на закона, могат да изберат дали да сключат своята сделка и да използват обезпечението при общия режим на обезпеченията или да приложат по-лесния, по-бързия, по-малко натоварения откъм бюрократични процедури режим, който предлага този договор. Той дори не е снабден със санкционни разпоредби, той е всъщност режим, който улеснява като един бърз влак, на който могат да се качат само специалисти.

МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, аз съм склонна тази малка бележка, която беше включена в нашето становище, с оглед изложеното от господин Грозев, да отпадне от становището.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Само ще помоля за един много кратък отговор, даже с да или не, въпреки че почти го получих, но искам императивен отговор.
Ние безспорно ще подкрепим законопроекта. Но ще наложи ли промени в някой друг закон, който третира материята?

ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: В Преходните и заключителни разпоредби ние не предлагаме промяна на други закони, така че няма да наложи промяна. Единствено сме посочили, че за целите на този закон не се прилагат някои разпоредби от действащото законодателство. Но промени в други закони по отношение на общия режим на обезпеченията няма.

МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Подлагам на гласуване така предложеното становище, като предлагам в него т. 4 да отпадне.
Моля, който подкрепя становището, да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:

(Мария Ангелиева)