П Р О Т О К О Л

№ 29



На 6 април 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-16/27.03.2006 г., за потребителския кредит – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-17/30.03.2006 г., за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки - внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката; Емил Алексиев - началник отдел – дирекция “Защита на потребителите”.
Александър Хаджийски – председател на Националния статистически институт.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Дневният ред е известен. Имаме за разглеждане две точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-16/27.03.2006 г., за потребителския кредит – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-17/30.03.2006 г., за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки - внесен от Министерския съвет.


Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка са поканени да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Лъчезар Борисов – заместник-министър
Камелия Стоянова – директор на Дирекция “Нормативно-правна”;
Емил Алексиев - началник отдел – дирекция “Защита на потребителите”.
Давам думата на господин Борисов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Накратко ще ви запозная с проекта на Закона за потребителския кредит.
Законопроектът за потребителски кредит за първи път въвежда в българското законодателство правна регламентация на отношенията между кредитодателите, от една страна, и потребителите, от друга страна, свързани с предоставянето на потребителски кредит.
Каква е необходимостта от създаване на този закон. Това са:
Първо, бързите темпове на развитие на пазарните отношения;
Второ, предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз;
Трето, потребителите са слаба страна в отношенията, произтичащи от договорите за потребителски кредит и тяхната защита изисква приемането на ефективни законодателни и административни мерки.
Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на европейската директива на съвета 87- 102 на Европейската общност от 22 декември 1986 година относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите – членки, отнасящи се до потребителския кредит; директива на Съвета 90-88 от 22 февруари 1990 година за изменение и допълнение на предната директива и директтива на Европейския парламент на съвета 98-7 от 16 февруари 1998 година за изменение и допълнение на директива 87-102.
Предмет на законопроекта за потребителски кредит са всички форми на потребителски кредит, с изключение на изрично споменатите .
Основна цел на законопроекта е да осигури защита на потребителите при предоставяне на потребителски кредит.
В тази връзка законопроектът въвежда задължение за кредитодателите, като преди всичко сключване на договори за кредит, така и по време на сключване изпълнението му.
Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа задължителна информация за следните основни елементи - тук се изреждат елементите, които са необходими.
Законопроектът съдържа специфични изисквания към някои видове договори за кредит, например за договорите за финансиране, придобиване на стоки, предоставянето на услуги, за договорите за предоставяне на кредит под формата на повишаване на текущата сметка овърграфт, както и за договорите за кредит, свързани с използването на кредитна карта.
Това е, уважаеми госпожи и господа народни представители.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на заместник-министър Борисов.
Имате думата за въпроси, след което ще преминем към решение.
Аз имам един въпрос. Тук се казва, че ние се уеднаквяваме с европейското законодателство. Два въпроса се обсъждаха в хода на подготовката на този закон. единият е дали банките могат във всеки момент да въвеждат допълнителни такси във връзка с обслужването на кредитите, ако те не са известни на потребителите.
В един от вариантите на закона имаше ограничение за изискване на плащане, когато един кредит се изплаща предварително. Сега този текст не е много ясен, вече не е този, който беше в един проект преди година, ако не се лъжа.
Другият въпрос, който се поставя, е доколко информацията за цената на кредита, рекламата на кредита трябва да бъде добросъвестна, какви елементи да съдържат.
Това сред общественото мнение са основните въпроси, които се поставят във връзка с практиката у нас в отличие от европейската практика. В този смисъл ако може да ни информирате как законът решава тези проблеми.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Благодаря на председателя на комисията господин Папаризов за поставените въпроси, които действително мисля, че ще дадат повече светлина от гледна точка на вносителите на законопроекта.
Както и европейската директива, така и проектът на Закона за потребителския кредит правят разлика между лихвения процент на обслужване на кредита и годишния размер на разходите по кредита. Ние всички сме учили от икономическите учебници и теории, че лихвата е цена на кредита. Оказа се, че на практика не е съвсем така, тъй като цената, която потребителят заплаща за ползването на кредита, не се свежда единствено до лихвата. Разбира се, лихвата е основният момент от цената на кредита. Но наред с лихвата банките и другите кредитни институции начисляват редица допълнителни разходи, които потребителят често пъти не знае.
Това е била идеята на европейския законодател от 1987 година да въведе една нова дефиниция и не само дефиниция, а и термин, който да направи отлика между лихвения процент на обслужване на кредита и годишния размер на разходите по кредита.
Този въпрос е много тясно свързан с втория въпрос на господин Папаризов – информацията, която потребителят трябва да получи преди и по време на сключване на договора за потребителски кредит. Потребителите действително трябва да разполагат с информация и с оглед на това те да сравняват различните информации от различните кредитни или банкови институции, за да могат въз основа на информацията, с която разполагат, да направят един оптимален избор.
Проектът на закона въвежда много точно изискването на директивата за единна методика за изчисляване на годишния размер на разходите, която е приложена към приложението на проекта на закона по една формула, която фактически е дадена в самата европейска директива.
Това е по отношение на годишния размер на разходите по кредита.
По отношение на предсрочното погасяване. Да, за първи път в български условия, съгласно изискване на нормативен акт и документ, когато този закон бъде приет и влезе в сила, потребителят ще има право предсрочно да погаси своите задължения по кредита. Не че сега те не могат да го направят, но по сегашното законодателство те търпят санкции, тъй като се счита по общото законодателство, че един договор между две страни има силата на закон. А по силата на подписан договор за предоставяне на кредит издължаването на кредита е за определен период от време – 5, 10, 15, 20 години и т.н. И до момента се счита, че всяко нарушаване на тези договорни разпоредби, тоест, предсрочното погасяване се счита като нарушение, поради което кредитодателите начисляват на потребителите санкция на виновната страна. Потребителят в момента се счита като виновна страна, тъй като тя нарушава клаузата на договора, който е със срок 10 или 15 години.
За първи път, когато този закон бъде приет, когато стане факт и влезе в сила, потребителят ще има и възможността, и най-вече правото предсрочно да погаси своите задължения по договора за потребителски кредит.
Намерен е баланс с кредитните институции и когато потребителят погаси предсрочно своите задължения, той да има също така право на пропорционално намаляване на разходите на лихвата за периода от време, през който той няма да ползва кредит. Разбира се, всичко зависи от периода от време или срока, за който е сключен договорът за потребителски кредит.
Също така е предвидена една разпоредба, че договорът за потребителски кредит, който се предлага от банковите или финансови институции, може да предвиди, но не повече от 3 месечни вноски, които потребителят ще дължи, за предсрочното погасяване, тъй като все пак другата страна е разчитала на спазването на един договор или съответно лихвите по него за един по-дълъг срок от време.
Максималният размер на вноските, които могат да бъдат начислени на потребителя, е не по-голям от 3 месечни вноски. тук не става въпрос за някаква наказателна лихва или санкция, а за три вноски, които ще бъдат допълнителни. Разбира се, може да бъде обсъдено от законодателя дали е разумно да бъдат две или три вноски, за постигане на по-голям баланс на интереси между потребителите, от една страна, и, разбира се, интересите на банковите институции.
По отношение предоставянето на информация. Това е, бих казал, сърцевината или същината на този законопроект, както и на по-голяма част от законодателството за защита на потребителите, тъй като действително потребителят, за да може да направи оптимален избор и да вземе правилното решение, той има нужда от информация – информация преди сключването на договора. Законопроектът предвижда някои съществени реквизити, които трябва да съдържа договорът за потребителски кредит, като максимален размер на кредита, период, срок на вноските, допълнителни изисквания, които работодателят може да предяви, и т.н.
Като продължение на темата за информацията е, разбира се, и рекламата, която много тясно е свързана, тъй като рекламата много често съдържа информационен материал, макар че все пак не бива да отъждествяваме информация и реклама. И тук е въведено изискването на европейската директива, когато рекламодателят – тук става въпрос, разбира се, за банкови или кредитни институции, посочва в рекламата цифра и лихвен процент, задължително трябва да бъде посочен не само размерът на лихвения процент, а също така и годишният размер на разходите. Тук се връщам с въпроса, с който започнахме – към годишния размер на разходите по кредита. Защото именно въз основа на това потребителят може да направи своя най-добър избор, като сравни различните годишни размери на разходите и различните условия в различните банки и кредитни институции.
Това е отговорът на поставените въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, има ли въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам тогава да подкрепим законопроекта.
Във всеки случай въпросът с трите месечни вноски аз не съм убеден до каква степен произтича и съответства на европейското право и това ще трябва да го видим във връзка с подготовката на становище за второ гласуване. Но това е и въпрос на водещата комисия, така че може би ще обърнем внимание този въпрос да се обсъди и там.
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ: Само бих искал да поясня въпроса, който повдигате. Този въпрос е оставен на националния законодател да прецени еквивалента – дали въобще да има такъв и какъв да бъде той – две или три. Това е изцяло в прерогативите на българския законодател.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак трябва да се обсъди от водещата комисия дали това е икономически целесъобразно. Защото все пак ти докато дължиш една сума, чрез високата лихва и цената на кредита даваш възможност на банката да печели.
Разбира се, това е специализирана тема и не бих искал сега да я разискваме.
Това, което беше казано от господин Алексиев във връзка с информираността, с еднаквия подход, с даване на информация, която е задължителна, за годишните разходи и т.н. – това е важно и то е предвидено в закона.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
Искам да благодаря на заместник-министър Борисов и на неговите колеги.
Преди втората точка от дневния ред искам да ви информирам, че наред с двете точки, които са включени в дневния ред и които ние ще разгледаме, е постъпило писмо от господин Константин Димитров, в което той моли да включа в дневния ред на настоящото заседание изслушване на министъра на външните работи господин Ивайло Калфин относно сключен от Министерството на външните работи договор с фирма IJ интернешънъл инкорпорейтид с цел консултантски и посреднически услуги.
Има и предложение за второ изслушване на министъра на външните работи относно поисканото от наша страна становище по бъдещите перспективи на разширяването на Европейския съюз, включително по интегрираните перспективи на Западните Балкани и евентуално членството в Европейския съюз.
Аз смятам, че за да може едно такова изслушване да бъде осъществено, трябва да се спази правилникът, според който, съгласно чл. 23, ал. 4, по искане на една трета от членовете на комисията председателят е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица, държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговорят на поставените въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изчитането на тези 7 дни.
Практиката досега в парламента за подобни изслушвания, поне в комисиите, в които аз съм участвал, защото тук за първи път се предлага такава форма, откакто нашата комисия съществува, темата на изслушването се отправя в писмена форма, както е направил господин Димитров, но се събират и подписите на една трета от народните представители. Това в нашия случай означава подписите на 7 души от 20-те да имаме, за да можем да придвижим този въпрос и аз да отправя такава покана, ако биха искали да има такова изслушване 7 народни представители от комисията.
Лично аз на този етап не бих могъл да подкрепя това искане, тъй като мисля, че се получи достатъчно много информация около този договор, а и според мене той не е някаква централна тема от работата на комисията. Но, разбира се, всеки има право ад има различно от това мое мнение.
Казвам своето мнение, че няма да бъда сред седемте подписали.
Сега давам думата на господин Димитров.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Аз поддържам своето предложение, отправено към Вас, господин председател, независимо от факта, че договорът, бих казал, под натиска на общественото мнение беше анулиран. За нас остават неясноти, свързани със съдържанието на сключения веднъж договор, включително важните му приложения.
Аз бих желал да се информирам за състава на комисията, обявила фирмата IJ интернешънъл инкорпорейтид за спечелила конкурса и какви са мотивите, които аргументират този избор, а не в случая другия кандидат.
Това е изключително важно, за да се разбере какво наложи първо, закъснялата реакция на българското правителство, свързана с проблемите около нашата интеграция и второ, какво наложи по тази непрозрачна процедура да бъде избрана фирма, която се оказа един злополучен партньор на нашето правителство.
Втората точка, а именно поисканото изслушване на министъра на външните работи, произтича от информацията, която достигна до мене, че Европейският съвет на 25 март е поискал проектостановище от Република България по бъдещите перспективи за разширяването на Европейския съюз. И очевидно това стана ясно, че е известно на Министерството на външните работи. Вчера госпожа Колдамова, заместник-министър, каза, че има такова нещо, доколкото аз можах да разбера, като анонс от Европейския съюз.
За мене би било особено важно да обсъдим проекта на становище за българското разширение на Европейския съюз, което нашето правителство готви за изпращане в Европейския съюз, в Европейския съвет или в комисията – това аз не мога да кажа на този етап, включително и по перспективата на интеграцията на Западните Балкани и евентуалното членство на Турция в Европейския съюз.
Актуалността на моята молба да се срещнем с господин Калфин се засилва и от изслушването на господин Оли Рен във Комисията по външна политика на парламента и във връзка с предстоящото му посещение в България.
Тук отварям една скоба, за да Ви попитам, господин председател, коя е датата, дали тя е 13 април и дали работим активно, Вие включително, за среща на нашата комисия с господин Оли Рен.
За мене би било важно ние да се видим с господин министъра, да кажем, непосредствено след като е минала визитата на Оли Рен. Така че това изслушване би трябвало да се разпространи върху още една изключително важна точка, а именно резултата от визитата на господин Оли Рен в България, според оценките на господин министъра на външните работи.
И за да не взимам допълнително думата, искам да се спра на една тема, която все още е актуална в Комисията по външна политика – темата за оценка на ситуацията в Беларус. За мое голямо съжаление вчера Комисията по външна политика, поради позиции на мнозинството от народните представители, не прие проекта за декларация, предложен от Демократи за силна България. Прие се компромисното решение да се работи по друг проект на декларация и то с темп, който за мене е малко бавен.
Въпреки всичко, за да се опитаме да постигнем единна позиция, аз приех най-късно във вторник да имаме този текст, така че в сряда българският парламент да изрази ясна позиция потова, което се случва в Беларус.
С това бих призовал членовете на комисията чрез своите парламентарни групи да се включат в апела към останалите народни представители първо, да се изработи един адекватен проект за декларация и второ, той да бъде гласуван по възможност с единодушие или с голямо мнозинство следващата сряда.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз още веднъж искам да отбележа, че лично аз бих отправил към министъра на външните работи покана за такова изслушване, ако това бъде волята на една трета от народните представители в комисията. Така че бих ви помолил тази официална процедура, която предлагате, да бъде съобразена с правилника.
Що се отнася до това да поканим министъра или негов представител, или госпожа Кунева след срещата с Оли Рен, аз смятам, че това е необходимо да се направи, за да имаме пълна информация за разговорите, които са били водени по време на това посещение. Така че за следващото заседание на комисията, което ще бъде в четвъртък, ще бъде трудно това да стане, защото точно тогава е посещението на Оли Рен, той идва, доколкото съм информиран, в сряда късно вечерта и ще стои в четвъртък някъде до времето на нашето заседание. Разбира се, не му знам точните полети.
Поставен е въпросът за среща с комисията. Вчера говорих с посланик Даскалов и с представителите на Външно министерство. Програмата се прави обаче от Куркулас и от неговите сътрудници. Така че сега ще искам да говоря и с посланик Куркулас, за да видя какво е положението с тази програма. Очевидно ще има среща в парламента, но трябва да се види в какъв формат ще бъде тази среща. По този въпрос се работи, ще видим какво ще предложат и колко в крайна сметка ще бъде продължително посещението.
Това са моите отговори.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Безспорно е, че нашата Комисия по европейска интеграция значително се различава от някои от моделите на такива комисии в Европейския съюз, където становища на правителствата или на изпълнителните органи се вземат след съгласие на парламента. Но това съвсем не означава, че нашата комисия не трябва да се занимава с изслушването на представители на изпълнителната власт, формирането на политиката на страната във връзка с нашата интеграция в Европейския съюз, а не само да одобряваме становища по законопроектите.
С оглед на това всички съзнаваме, че нашата страна се намира в един важен, особен момент по линия на присъединяването и че събитията, които предстоят в едно обозримо бъдеще, са изключително важни.
От тази гледна точка няма нищо лошо след посещението на Оли Рен ние да поискаме такава среща и с министъра на външните работи, и с министъра по европейските въпроси, за да обсъдим ситуацията, пред която ние сме изправени и какво следва до 16 май и след 16 май в перспектива до 1 януари 2007 година.
Считам обаче, че два от въпросите, които се поставят от господин Димитров, най-малкото трудно биха могли да се свържат с предмета на дейността на нашата комисия – злополучният договор, който вече има разрешение и достатъчно информация се изнесе по него, още по-малко виждам какво становище би могла да взима нашата комисия по положението в Беларус. Ако това е проблем, с който може да се занимае Комисията по външна политика, не виждам с какво може да бъде полезна в тази насока Комисията по европейска интеграция, съобразно приетите правила за нейната работа и предмета на нейните обсъждания.
В крайна сметка обаче демокрацията е правила. Ние сме приели едни процедури, ако имаме такова искане, подкрепено от необходимия брой народни представители, нищо не може да попречи на такова изслушване.
Но тъй като винаги сме се стремили в тази комисия решенията да се взимат с максимален консенсус, аз бих се присъединил към това становище някои от тези въпроси, които господин Димитров е поставил, заедно с това, което ще последва след посещението на Оли Рен, в седмицата след неговото посещение на едно от заседанията на комисията да бъдат изслушани представители на изпълнителната власт по тези въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам само да кажа, че действително проблемът с декларацията не се отнася до нашата комисия. Но, доколкото съм информиран, господин Ранчев и господин Ангел Найденов участват в подготовката на този общ документ. Мисля, че вие се събрахте тази сутрин. Не знам с какво темпо върви работата, но смятам, че в рамките на тази процедура, която сте одобрили в Комисията по външна политика, ще има готовност.
Това го приемам само като информация към колегите. Само да уточним този въпрос.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Не да се обсъжда въпросът тук, а аз призовах в качеството си на народен представител хора, които се интересуват отвън, да
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това го приемам като информация в личното качество на народните представители.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Господин председател, очевидно по някои въпроси има общо разбиране.
Предвид на факта, че темата за Беларус е наистина по-скоро апел, а не въпрос от обсега на дейността на комисията и предвид на факта ,че споменатата фирми остават като факт за подкрепа на нашето интегриране не в арабския свят, а в Европейския съюз, си мисля, че бихме могли да постигнем следната удовлетворителна за всички процедура. Нека да бъде открито това предложение, което е направил господин Димитров, за присъединяване и без да си играем на връщане и писане отново, което би било една унизителна технология, с писмено изявление да могат да се присъединят към него членове на комисията. Ако те станат 7, тогава този въпрос ще бъде решен. Естествено те би трябвало да се присъединяват по точки, за да може евентуално ако някоя от точките не събере съответния брой подписи, но останалите ги съберат, да бъде проведено изслушване по съответните точки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това, което Вие предлагате – да се присъединяват колегите по точки, е доста сложна процедура. Аз бих помолил да се процедира така, както прецени господин Димитров. Документът може да стои при нашата секретарка, той не е скрит или закрит, и който желае, да се подпише. Може да се направи и нов документ с формално искане за изслушване.
Но това, което аз мога да направя и което считам, че се приема в комисията – и господин Червеняков го подкрепи, е да поканя министъра на външните работи и министъра на европейската интеграция в седмицата след посещението на Оли Рен да ни информират за постигнатите резултати. Тогава вие ще можете да им зададете всякакви въпроси, което е най-разумното. Но аз няма да ги поканя по един конкретен въпрос, а ще ги поканя да ни информират за хода на преговорите,
Всеки ще бъде свободен да зададе тези въпроси, които той счита за необходимо. Ако някой формално иска да проведем изслушване по така записаната тема, то тогава трябва и формално да спазим правилника.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Притеснява ме да не отлагаме твърде дълго тази среща, защото след две седмици се пада срещата с министъра на външните работи и чак седмица след посещението ние не можем да направим извънредно
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Трябва да видим какво е времето на министрите, да разговаряме с тях. Все пак ние не можем да го направим по време на
От друга страна, според мене при провеждането на тази среща след две седмици ще съвпадне горе-долу със срока, до който България ще може да представи информация на Европейската комисия. И така ще бъдем горе-долу наясно и в резултат на посещението какво още е направено, за да имаме доклада в един завършен вид.
Така че от тази гледна точка мисля, че това забавяне ще ни помогне да сме по-наясно с готовността на страната за присъединяването й.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Тъй като се ориентираме около по-следващия четвъртък, само искам да поясня, че след него излизаме във Великденска ваканция. Нека наистина този четвъртък, който в момента визираме, до Великденската ваканция, да се съберем и с госпожа Кунева, и с всички онези, които имат сериозно отношение по тези въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тогава ще се опитам, ако те имат възможност, да ги поканим на едно извънредно заседание. Но единственият срок е петък, а се боя, че в петък преди Великден никой от комисията няма да дойде.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Значи четвъртък е възможността.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, четвъртък, 20 април – това е единствената възможност да го направим. Друг начин няма. Ако те могат за сряда, ще направим извънредно заседание.

КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Удачно би било да поканим и министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Защото се опасявам, че на някои въпроси вместо госпожа Кунева или господин Калфин, което е тяхно право, трябва да отговорят министър Петканов или министър Петков.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да разговарям с тях и да организирам срещата, като съответно ви информирам. Става дума за 20 април.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Подкрепяйки това, което и господин Димитров казва, тъй като една част от присъстващите тук са членове на Комисията по външна политика, същите интереси има и Комисията по външна политика. Така че може би е възможно да направим едно съвместно извънредно заседание на нашата комисия в сряда, за да не оставяме за последния ден.
АТАНАС ПАПАРИОЗВ: Ако има готовност, аз нямам нищо против.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Ако Вие нямате нищо против, да разговаряте с председателството на Комисията по външна политика и да направим едно съвместно заседание. Предполагам, че ще има интерес и от тях. Но ние изцяло възлагаме задачата на Вас, за да прецените както времето на министрите, които смятаме да поканим, така и на Комисията по външна политика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека да приемем, че сме приели да има една такава среща с министрите след посещението преди Великденската ваканция и да видим кога е най-удобно това да се направи.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Аз мисля, че практиката да викаме по-честно външния министър би била нелоша практика. Но смятам, че трябва много внимателно да преценяваме и прецизираме въпросите . аз мисля, че един въпрос, какъвто е посещението на Оли Рен, е толкова голям, че да вкараме още няколко въпроси към министъра, просто няма да има време. Защото позицията на България за европейското членство на страните от Западните Балкани е един много голям въпрос. изключително голям.
И още един въпрос, който също заслужава внимание, който според мене има по-голямо значение и по-пряко засяга България, това е бъдещата съдба на Косово. Вие виждате, че в момента това е въпрос номер едно на Балканите. Ние също трябва да вземем отношение по него. Това няма да стане с изслушване за 15-20 минути, тоест неформално.
Аз мисля, че трябва по-точно да преценим кой въпрос да поставим като основен въпрос, който пряко засяга нас, и след това въпрос, който засяга и региона. Защото двата въпроса така, както се поставят, мисля, че повече ще има един формален ефект.
След това, дали правителството е готово да ни даде обяснение по този доста и деликатен въпрос – позицията към Турция. Ние трябва да знаем, ако има такава. Но аз мисля, че това е въпрос, който ще изисква повече време. Както каза колегата, не 6 часа да заседаваме, а в рамките на час и половина – два часа да се занимаев с всеки един от тези въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля ,че казах, че аз ще поканя министъра именно във връзка с резултатите от посещението на Оли Рен. По време на това обсъждане всеки колега ще може да задава въпроси. И аз се надявам, че колегите ще отчетат Вашия призив да се съсредоточат върху проблемите на интеграцията. Всички други конкретни въпроси могат да се зададат и в писмена форма по пътя на парламентарния контрол и чрез формално събиране на подписи за изслушване.
В крайна сметка това, с което аз се ангажирах, е да поканя министъра по повод на посещението на Оли Рен и да определим най-удобното време, за да не го поканя във време, когато няма народни представители, с които той да се срещне.

Ако приемате това, предлагам да преминем към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СТАТИСТИКАТА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
ЩЕ поканя господин Хаджийски, председател на Националния статистически институт, да представи законопроекта.
Освен него на заседанието са поканени:
Емилия Данаилова – началник отдел “Статистика на вноса и износа” и
Таня Недялкова – началник Правен отдел.
Имате думата, господин Хаджийски.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Искам в началото да представя един малко процедурен въпрос. Този законопроект е изработен от една междуведомствена група по туининг-проект с испанските митници и нашата Агенция по приходите. Разбира се, той е внесен от министъра на финансите и тук от министър-председателя. Аз нямам тези правомощия. Очаквах тук представител на Министерството на финансите да го представи. Не е проблем да го изложа, този закон е направен преди година и половина. Но чисто процедурно дали това е правилно?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не зная, но Вие сте поканен да представите закона. Има ли някакви проблеми. Не става дума за формално представяне, а по същността на законопроекта. Обикновено ние такава практика имаме – тези, които са подготвили закона, да го представят, въпреки че формално той може да бъде внесен примерно от заместник министър-председателя Калфин. Той примерно внася законопроекта за стоковата борса и тържищата, но ние каним представител на Министерството на икономиката, който в крайна сметка е правил закона.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Няма проблем, просто бях длъжен да го кажа. Ние сме изцяло съгласни.
Уважаеми народни представители, проектът за Закон за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки е изготвен във връзка с нашето членство в Европейския съюз. в него са засегнати два основни регламента – така наречения базов регламент и изпълнителен регламент. Може да се каже, че той изцяло се придържа към европейското законодателство, хармонизиран е, както сме свикнали да казваме.
Необходимостта от този законопроект възниква от това, че когато станем членове на Европейския съюз, този начин, който ние сега използваме на внос и износ, да го наречем най-общо, става вече невъзможен. Тъй като около 60 процента от нашата търговия ще е със страните – членки на Европейския съюз, няма да има митнически декларации и по друг начин ще трябва да се отчита тази търговия вътре в Общността.
Това е основната причина да бъде създаден този закон. той е разработван между трите институции, както казах, Агенцията по приходите, митниците и Националната статистика, тъй като, от друга страна, Националната статистика е длъжна всеки месец да представя пред Генерална дирекция ЕВРОСТАТ данни за търговията.
Знаем, че вътрещнообщностната търговия се развива на три източника. Първата система е ИНТЕРСТАТ, която се създаде за вътрешна търговия; вторият източник е класическата митническа декларация, третата е данни от нашата дебитна система и четвъртият източник на данни са данните за търговия със специални стоки, като електроенергия, газ и т.н. всичко това е отчетено в закона.
Предлага се един доста действен механизъм с минимални подзаконови актове.
Потребители на информацията са всички, които са заинтересовани от търговския баланс на страната. Това са, разбира се, Българската народна банка, Министерството на финансите, всички външни организации – Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и т.н.
Това е съвсем накратко.
Запознах се със становището на комисията. Ние сме изцяло съгласни с него. Още повече, че тези неща бяха потвърдени от нашата междуведомствена група.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам, че вие приемате и нашите бележки.
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Да. Но законът е много необходим. Ние трябва да станем членове от 1 януари 2007 година. дотогава той ще е влязъл в действие. На нас ни трябва известно време да се завърти механизмът. Затова се предвижда той да бъде от 1 септември в сила.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вашето впечатлени е, че има съгласуваност между вас, митниците, Агенцията по приходите. Това е много важно. защото, доколкото разбирам, не е така в земеделската статистика. Тук чета писма, че тя няма нищо общо с действителността, в резултат на това, че се води от едно министерство, а не от вас, така ли?
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Бих се съгласил с такова твърдение, тъй като земеделската статистика е много особена по своя характер.
Ние правим другата страна на статистиката. Те правят натурата, ние правим монетарната страна. Трябва да се съгласим, че това е наша работа, но не бих казал, че е така. Има известна истина в тези твърдения, но не бих казал, че е така, по-скоро е въпрос на взаимодействие.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има взаимодействие между външната търговия и статистиката. Така че спокойно можем да приемем този проект на закона, ако колегите нямат въпроси.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз имам само един въпрос от областта на здравеопазването. България, надявам се, влиза в Европейския съюз и с този закон се приобщава все повече към определени норми.
В областта на здравеопазването в света съществува една връзка между държави, които признават така наречените национални здравни сметки. Това е система за събиране на данни, която се събира проспективно и която отразява обективно определени процеси, които стават в тези страни. България не принадлежи към тези държави. Точно затова определени данни се използват много произволно. Например колко са абортите в България, какъв е дори процентът от брутния вътрешен продукт, който се използва в здравеопазването. Това са данни, които могат да бъдат атакувани много лесно, защото всеки си ги прави произволно, без да има правила за това какво означава една данна.
Тъй като някои от държавите в Европейския съюз принадлежат към тази система, а други не принадлежат, какво става с данните от България по отношение на здравеопазването? Това има ли някакво отношение към този закон?
АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИЙСКИ: Пряко отношение към закона няма. Трябва да кажа, че тези извадки,за които говорите, все пак не са в много държави. Това са така наречените сателитни сметки – има за здравеопазване, има за туризъм. Това са всички съпътстващи общи раздели от нашето общество и икономика. Те в момента се разработват от България – избрани сметки за търговията и други такива. Сметки за околната среда също се правят. Аз ви казвам,че до една година те ще тръгнат. Но това, което Вие казвате, не е свързано точно с този законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако нямате повече въпроси, свързани с този закон, предлагам, уважаеми колеги, да гласуваме.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Законопроектът за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки се приема. Пожелавам успешна работа на Националния статистически институт.
С това дневният ред е изчерпан. Закривам заседанието на комисията.




Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:




(Атанас Папаризов)