Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
15/09/2005
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейска интеграция
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 15 септември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-43/7.09.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Антония Първанова и Тодор Кумчев.
Допълнително!
Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-48/14.09.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Борислав Китов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-39/25.08.2005 г. за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-31/7.09.2005 г. за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
4. Изслушване на информация за подготовката на Министерството на културата за партньорския преглед на ангажиментите на Република България в присъединителния процес в областта на аудиовизуалната политика, извършен от експерти на Европейската комисия на 7-9 септември 2005 г. – закрито заседание.
На заседанието присъстваха: Румен Петков – министър на вътрешните работи, Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, Трифон Нешков – от Министерство на здравеопазването, Ина Килева – заместник-министър на културата.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по икономическата политика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: При условията на падащия кворум имаме необходимия кворум. Седем души участват до момента, тоест, една трета от народните представители се намират в залата.
Искам да благодаря на всички, които успяха да дойдат в 15,15 часа.
Първите три точки са все свързани с проблемите на здравето и на здравеопазването като цяло, сме поканили от Министерството на труда и социалната политика Раймонд Сапарев – и.д. директор на Дирекция “Европейска интеграция”;
от Министерството на здравеопазването присъства д-р Емил Райнов, който е заместник-министър;
Трифон Нешков – началник отдел в Дирекция “Международно сътрудничество и евроинтеграция”,
Людмила Василева – държавен експерт в Дирекция “Правна”;
Ангел Москов – главен експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и евроинтеграция”.
Искам да дам думата на госпожа Първанова да представи първия законопроект.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги! Макар материята да изглежда сложна, тя цели да възстанови текстове, които досега са важели в Република България, и да отмени такива, които бяха включени миналата година в Закона за здравето, но никога досега не са действали, а именно това разминаване между момента на получаване на диплома и получаване на пълна правоспособност за дентални лекари, фармацевти и бакалаври, в случая медицински сестри и акушерки.
За какво иде реч. До този момент практиката у нас е такава, че в България дипломата за тези специалности – това са регулираните професии, се получава след завършване на висшето образование в съответните университети. Докато законът или въпросният чл. 184, който досега не е заработил поради това, че нямаше наредба, която да го уредя – и може би слава Богу, ако мога да си позволя една лична вметка, - предвиждаше дипломата да се получава след семестриално завършване, след което правоспособността се получава след провеждане на стаж и полагане на държавен изпит.
Това категорично не е приемливо за Европейската комисия. От техническата адаптация следва, че дипломата трябва да съдържа в себе си като атрибути пълната правоспособност. Тоест, завършвайки магистратура по медицина, стоматология, фармация и обществено здраве, трябва лицата да са в състояние да получат пълна правоспособност за практикуване на съответните професии в рамките на Европейския съюз.
В най-общи линии това касае законопроекта.
Аз бих помолила за консултации Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика – и то ненапразно го правя именно в Комисията по европейска интеграция, за едно тълкувание на “Пълна правоспособност”, дали е равнопоставено или е равнозначно на “право на упражняване на съответната професия” в страната. Защото в различни други закони и разпоредби е обвързано правото за практикуване специално на тези регулирани професии с “и други изисквания”, а не само чрез дипломата.
Какво имам предвид.
Законът за здравето се явява общ закон, но към него има и специален закон, какъвто е законът за съсловните организации, първо, на лекарите, след това на стоматолозите и съответно в момента има предложение за закон за съсловните организации на фармацевтите, както и на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, където, освен дипломата, за практикуване на съответната професия в рамките на територията на Република България, се изисква и членство в съответната съсловна организация. Без такова задължително по закон членство не би могло да бъде упражнявана тази професия.
Оттам, ако тълкуванието и становището на комисията е, че правоспособността е равнозначна на правото да се упражнява професията, то между първо и второ четене ще се наложи да направим промяна и съответно в законите за съсловните организации, където да отпадне изискването за задължително членство в тези съсловни организации.
Другото, на което искам да обърна внимание, е следното. Благодарение на тези специални закони за съсловните организации е включено и изискване в Националния рамков договор на Здравноосигурителната каса, като лекарите по дентална медицина, фармацевтите и т.н. нямат право да сключват договори в Националната здравноосигурителна каса, ако отново не са задължително членове на тези съсловни организации.
Следващото изискване е, че съответно лекари, дентални лекари и фармацевти нямат право, бидейки регистрирани на територията на една област, нямат право да практикуват в друга, ако не получат разрешение съответно от двете колегии. Тоест, лекар от София не може да разкрие практика или да започне да практикува примерно на територията на Велико Търново, ако не получи разрешение от Софийската и от Великотърновската колегия. Това предполагам, че също ще влезе в колизия със свободното движение на хора и капитали и отново има отношение към пълната правоспособност.
По тези въпроси ще ви помоля между първо и второ четене да ни окажете съдействие.
Иначе, що се касае до общия текст в Закона за здравето, аз вече обясних, че пълната правоспособност, ставайки атрибут на дипломата, с това решаваме въпроса по отношение на техническите адаптации.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз действително искам да чуя това становище на Министерството на здравеопазването. Защото е странно, че по един от законите – на д-р Атанас Щерев, свързан по-нататък със създаването на една организация на стоматолозите, министерството твърди, че това би противоречало на европейските директиви. Там говорят за магистър-фармацевти, но същото очевидно трябва да бъде и за лекарите, които упражняват професията си, членуват в Българския лекарски съюз.
Тук според тях това противоречи на европейските директиви, а никъде не пише, че в другите случаи противоречи.
Ще ми е интересно да разбера от представителите на Министерството на здравеопазването дали ще има една обща позиция по трите професии – за фармацевти, за специалисти по дентална медицина и за лекари.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ако ми позволите, искам да направя една малка вметка.
До този момент са факт Законът за съсловната организация на лекарите и Законът за съсловната организация на стоматолозите, в които е записано задължителното членство като изискване за практикуване на професията. Докато законът за магистър-фармацевтите е нов и той съответно, както и другите два закона, записва това задължително изискване. Ако становището е, че той противоречи, тогава автоматично и другите два противоречат и бидейки обаче вече факт, трябва да бъдат променени с допълнителни и заключителни разпоредби.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По повод на трите становища, които обсъждаме, и аз виждам това противоречие, което Вие справедливо отбелязахте. Може би д-р Райнов ще каже.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: По първия законопроект, внесен от госпожа Антония Първанова и господин Тодор Кумчев, ние го подкрепяме изцяло, защото това вече поставя нещата така, както би трябвало да бъде, тоест, не изпадаме в противоречието, както беше преди, с придобиването на специалност и дипломи.
По втория въпрос, който по-подробно ще обясни господин Нешков, наистина тези противоречия стоят. Защото ние оттук нататък трябва да знаем какво правим. Тоест, госпожа Първанова ги уточни.
Проблематиката е тази. Двата закона за съсловните организации са факт - за лекарите и стоматолозите. Там нещата със задължителното членство стоят, както и с ограниченията, които вече поставяме при свободното движение на хората.
Ще помоля г-р Нешков да уточни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак това означава, че ние приемаме частичните промени, които прави госпожа Първанова, без да променяме другите два закона за съсловните организации. По този начин ние не осъществяваме съответствие с европейските норми. Така ли се получава?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Напротив. Ние уреждаме принципа на възможност и даваме възможност, съгласно закона, да се признава.
Но що се отнася до конкретните приложения, тук има колизия със Закона за съсловните организации. Тук е въпросът това да се изясни между първо и второ четене. Това трябва да го направим не ние, а водещата комисия. Защото ние не можем да решаваме проблемите, касаещи всички проблеми на здравеопазването. Така че да се направи предложение между първо и второ четене да бъдат променени тези законопроекти за съсловните организации.
Аз мисля, че този законопроект, поне по представените становища, спада към така наречените безспорни законопроекти и ние не виждам какво повече можем да го обсъждаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е така. Но дотолкова, доколкото се създава проблем, с който след малко ще се сблъскаме, е добре да си изясним положението.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ще си позволя една реплика, господин председател.
Този закон действително изглежда безспорен, ако ние се водим от параметрите на европейските изисквания и практика. Но той става спорен. И аз ненапразно, бидейки член на Здравната комисия, идвам и поставям този въпрос пред вас, искайки подкрепа именно от гледна точка на европейската хармонизация, по простата причина, че Здравната комисия е подложена на силен лобизъм да включи това задължително членство, с цел протекция на пазара на труда и на съсловието на българските лекари, дори, ако щете, на самата съсловна организация.
Така че ако го оставите без консултация и без мнение, то отново в Здравната комисия ще се разгори този спор, благодарение на който съсловната организация е вкарала задължителното членство и е наложила на Здравната комисия да го приеме.
Така вървят при нас дебатите и тези текстове са благодарение именно на този съсловен лобизъм.
Така че ако ние нямаме подкрепа и становище от Комисията по европейска интеграция, ще ни бъде много трудно да се справим с този вътрешносъсловен лобизъм.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Само един въпрос, госпожа Първанова. Ние можем да подкрепим само това, което Вие сте внесла. Вие не сте внесла такова изменение в другия закон, за да можем да го подкрепим. Но можем да отбележим, че в процеса на дискусията е повдигнат този въпнвос.
ТРИФОН НЕШКОВ: Моето становище като представител на Министерството на здравеопазването е, че казаните дотук доводи на госпожа Първанова са абсолютно правилни.
Ние вчера имахме възможност да се запознаем с един проект за закон за съсловна организация на магистър-фармацевтите който преповтаря голяма част от текстовете на другите съсловни закони. Въпреки че той според нас категорично не е евроинтеграционен, в него има текстове, които противоречат на разпоредбите, които са заложени в законопроектите както на д-р Първанова, така и на госпожа Христина Христова. Тоест, според мене логиката е да се върви натам, че тези законопроекти, както и двата закона, които в момента действат, трябва да се съобразят с текстовете, които ще бъдат разписани в Глава : на Закона за здравето, след като те бъдат записани. И между първо и второ четене, след като се уточни задължителното членство, в самия Закон за здравето може да се отбележи с изрична разпоредба дали то е условие за право на упражняване на професията. Защото иначе ще се това – хората да се движат свободно. А всички останали пречки ще ни създадат проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз се намирам в много трудна ситуация. Вие искате чрез един депутат – госпожа Първанова, да решите едни сложни въпроси, които Министерството на здравеопазването не е внесло. Разбира се, тя има доброто желание да направи това. Но фактът, че министерството не застава зад това свое предложение, мисля, че ще създаде проблеми в Здравната комисия. Така си мисля. Но това вече излиза извън предмета на нашата комисия.
Ние, разбира се, ще подкрепим законопроекта на госпожа Първанова, понеже е евроинтеграционен, ще отбележим, че възниква проблемът, който тя постави, ще го споменем. Но можем да стигнем до тук на този етап.
А според мене вашата роля е да направите другите предложения в специализираната комисия по отношение на законите за съсловните организации.
ТРИФОН НЕШКОВ: Напълно съм съгласен с Вас. Между първо и второ четене Министерството на здравеопазването, заедно с Министерството на труда и социалната политика, би следвало да излезе с позиция по въпроса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние проведохме доста сериозна дискусия. Мисля,че всички подкрепят законопроекта на госпожа Първанова. Аз предлагам да го подкрепим на първо гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на Антония Първанова и Тодор Кумчев, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Тъй като няма кой да докладва по другите законопроекти, касаещи въпроса за здравето, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-31/7.09.2005 Г. ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Благодаря на министъра на вътрешните работи и на неговия заместник, че са сред нас във връзка с обсъждането на Закона за Министерството на вътрешните работи. Освен това виждам, че присъстват и техни сътрудници, както и представители на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерския съвет, която се занимава с тези проблеми.
Както ви е известно, ние сме подготвили проект за становище, който отразява от евроинтеграционна точка, че Законът за Министерството на вътрешните работи, макар и да не е свързан с конкретни директиви, е свързан с всички бележки в редовния доклад за 2004 година.
Искам да кажа, че законът е изцяло свързан с това, че следва да бъдат отчетени проблемите, свързани с прозрачността, обективността, израстването по обективни критерии, прозрачност, субективност в дейността на Министерството на вътрешните работи. От тази гледна точка той отговаря и ни е представен като решаващ проблемите на досегашните препоръки.
Затова давам думата на господин министъра да представи законопроекта.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Част от нещата вече бяха казани. Аз ще се постарая да бъда съвсем конкретен и в това число да дам едно пояснение относно една идея за промени на закона между първо и второ четене.
Представяме на вниманието ви проект на Закон за Министерството на вътрешните работи. Предложеният законопроект цели усъвършенстване на организационно-функционалната структура на министерството в съответствие с най-добрите практики на държавите – членки на Европейския съюз относно устройството, функциите и задачите на Министерството на вътрешните работи.
В много голяма степен предлаганите от нас структурни промени са част от европейското бъдеще на страната ни и са свързани с участието на Република България в общата воля на Европейския съюз за борба с престъпността.
Новият закон цели осигуряване капацитета на държавата ни за противодействие на престъпността, като в него са отразени препоръките в областта на правосъдие и вътрешни работи, направени в последния редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяването.
В редовния доклад, във връзка с полицейското сътрудничество и организираната престъпност е посочена необходимостта от полагане на значителни усилия от страна на България за осигуряване към датата на присъединяването ни към Европейския съюз на надеждна и напълно координирана европейска организация и адаптирането й към стандартите на европейските полицейски структури.
С оглед на това, нашият стремеж е да постигнем създаването на оптимални възможности за защита на сигурността на страната, намаляване на престъпността, разширяване на сътрудничеството с международните полицейски структури и повишаване ефективността във връзка с противодействие на тероризма, трафика на наркотични вещества, трафика на хора и трансграничната организирана престъпност.
В тази връзка с настоящия законопроект се предлага нова структура на министерството. Предвижда се създаването на национални служби “Сигурност”, “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението”, състояща се от генерална дирекция и регионални, съответно областни дирекции.
Предлага се създаване на единна структура на полицията – Национална служба “Полиция”, която обединява съществуващите, съгласно действащата нормативна уредба, национални служби с полицейски функции, изпълняващи задачи по противодействие на престъпността.
Тук искам да направя едно уточнение. С оглед на създаване на сигурност в тези служби аз съм готов да предложа между първо и второ четене да бъде запазен режимът на назначаване на ръководителите на тези служби такъв, какъвто е сега. Имам предвид това, че в Националната служба, дали тя ще бъде Национална или Главна дирекция на полицията, това е друг въпрос, ще участва Национална служба “Гранична полиция”, Национална или Централна служба за борба с организираната престъпност, криминална полиция, охранителна полиция.
Струва ми се, че е добре да запазим режима на досегашното назначаване – предложение от министъра на вътрешните работи, решение на правителството и предложение до президента за издаване на указ за тяхното назначаване. Това в много голяма степен би отнело евентуалните въпросителни, че тези ключови служби за полицейската структура като цяло могат да бъдат решавани, не дай боже, по партиен признак и могат да бъдат решавани лично от министъра на вътрешните работи.
Мисля,че ако, особено в сегашния формат, има предложения до правителството и те се утвърждават от президента чрез указ за тяхното назначаване, това би способствало за внушение на едно чувство на сигурност у служителите и чувство за много ясно изведени професионални критерии при подбора на тези ръководители.
Предложението е принципно и то не може да засяга днешната ситуация – кой е министър и кой е президент. То има принципен характер и по-скоро цели да създаде едно чувство за сигурност както у нашите служби, така и у нашите партньори.
Проектът на Закон за Министерството на вътрешните работи е съобразен и с проекта за нов Наказателно-процесуален кодекс, във връзка с реформите на досъдебното производство, предвиждащи дейността по разследване на престъпленията да се осъществява отново от органите на Министерството на вътрешните работи.
Именно с тази цел, на Национална служба полиция, част от която ще бъде Дирекция “Криминална полиция”, е възложена и функция по разследване на престъпленията.
Законопроектът също така е насочен към оптимизиране на човешките ресурси в министерството. Тези изменения се налагат и във връзка с препоръките в редовния доклад, където е отбелязано, че настоящите разпоредби за справяне с назначението, повишението и понижението на полицейските служители не са прозрачни и е необходим нов подход за управление на човешките ресурси.
С оглед на това се цели да се създаде ясна и стабилна нормативна основа, която да гарантира провеждането на реформата на професионалната кариера в министерството в рамките на туининг-проект по програма ФАР на Европейския съюз с Кралство Испания и в съответствие с утвърдената в тази връзка стратегия за полицейската кариера и за оптимизиране на човешките ресурси в Министерството на вътрешните работи бе предложен един изцяло нов модел на държавната служба, който ще отговаря в достатъчна степен на изменилите се обществени отношения, на утвърдените в страните-членки на Европейския съюз стандарти и практики в областта на управлението на човешките ресурси.
С прилагането на предложения нов модел за полицейската кариера ще се подобрят условията за държавна служба в Министерството на вътрешните работи, ще продължи отварянето на системата към гражданското общество и ще се създадат възможности за подбор на най-добрите кадри, с висока професионална подготовка и мотивация.
Това ще се осъществи чрез създаване на единна система за подбор, назначаване и обучение на служителите, както и за кариерното им развитие.
Отговаряйки на препоръките, направени в редовния доклад за системата на обучение на полицейските служители, законопроектът предвижда подобрения, засягащи професионалното образование и обучение за нуждите на Министерството на вътрешните работи. Академията на Министерството на вътрешните работи се установява като основно учебно заведение за професионалната подготовка на специалистите.
Предвид гореизложеното предлагам на комисията да подкрепите внесения от нас законопроект за Закон на Министерството на вътрешните работи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Министъра.
Давам думата на Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че сме изправени пред един типичен случай на законопроект, който, макар да се включва в предмета на преценка на нашата комисия, не е обвързан пряко с преценка дали се импламентират или транспонират, или каквато думичка използваме, в нашето законодателство на европейски нормативни актове под формата на регламенти или директиви.
Изобщо трудно е, когато говорим за Глава 24, да намерим такива прецеденти. Защото по принцип работата и по третия стълб, както и сега се говори за пространство, свобода, сигурност и правосъдие, регламентите и директивите отсъстват поради приетата схема на работа на Европейския съюз в тази насока, с приемане на съвместни позиции, конвенции и т.н.
Струва ми се, че предлаганият законопроект, макар и в началото на дейността на нашето правителство, е една много добра стъпка в правилна насока, която отговаря на дългогодишни критики, които ние търпяхме в редовните доклади на Европейската комисия.
Първото и най-същественото е новата структура, организацията, дейността и управлението на Министерството на вътрешните работи.
Струва ми се, че тук е направена една значителна стъпка напред, с оглед на критиките, които се отправяха за дублиране на функции между отделните служби, липса на добра координация, изграждането на криминална полиция в нашата страна, нещо, което беше настойчиво изискване на Европейската комисия към усъвършенстване структурата на Министерството на вътрешните работи.
В тази насока аз мисля, че законопроектът е една добра и надеждна основа за съобразяване с препоръките на Европейската комисия в сферата на по-добрата организация и структуриране на дейността на Министерството на вътрешните работи.
Хубавото е, че със закона се прави и следваща стъпка – за подобряване на системата за кадрово развитие на служителите в системата. С оглед на отправената досега критика в редовните доклади за липсата на достатъчна прозрачност, достатъчна яснота за издигане на кадрите.
Предлаганата система е изцяло съобразена с добрите европейски практики и мисля, че това, което предлага Министерството на вътрешните работи, е една значителна стъпка в правилната насока.
Това, което спомена господин министърът по отношение подобряване на квалификацията на полицейските служители с функциите на академията и особено с възможността за създаване на специализирани курсове, отговаря на препоръките на европейските експерти за осигуряване на по-кратки курсове за квалификация на полицейските служители, с оглед придобиването им на по-добра квалификация, главно по дейността на разследва нето.
Мисля, че нашата комисия има всичките основания да подкрепи предложения законопроект и да предложи на Народното събрание да го приема на първо четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Разбира се, господин Червеняков е напълно прав, че този законопроект има доста ограничени допирни точки със сферата на дейност на нашата комисия, тъй като, общо взето, се касае за един законопроект, който цели да оптимизира работата на Министерството на вътрешните работи, да реорганизира функционирането му, да реорганизира начина на взаимодействие между отделните служби. Така че това е въпрос, който по-скоро трябва да бъде обсъден във водещата комисия по вътрешна сигурност.
Понеже така или иначе един от аспектите на този законопроект касае организиране на дознателския апарат в рамките на новосъздадената Главна дирекция “Криминална полиция”, бих искал да задам един въпрос: предвиден ли е в закона механизъм за относителна независимост на служителите в тази Главна дирекция “Криминална полиция”, така наречените дознатели, при вземането на решения, при разследването на конкретните дела, относно това те да имат самостоятелност при формирането на тяхната преценка, при формирането на тяхното вътрешно убеждение дали има достатъчно данни за извършено престъпление, дали да изготвят становище с мнение за съд, както към момента е най-честият случай по отношение на делата, разследвани от дознателския апарат, дали има гаранции за това те да бъдат относително самостоятелни в своята преценка от влияние на техни висшестоящи ръководители в системата на Министерството на вътрешните работи?
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Не относително самостоятелни, напълно самостоятелни трябва да бъдат. Това го изисква Конституцията и изобщо разбирането на съвременното право. “Относителни самостоятелни” е много срамежлив термин, отнесен към такава важна материя, за която говорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега давам думата на министър Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Първо, това е предвидено в НПК.
Второ, в закона, който ние предлагаме, има изричен текст, според който дознателите се водят от закона, съвестта и събраните факти.
Така че това, което трябва да бъде заложено в закона, считам, че е достатъчно ясно формулирано.
Трето, въобще въпросът за работата на дознателите е изключително важен, аз бих казал, фундаментален въпрос от гледна точка на промените, които така или иначе текат в Националната следствена служба.
Аз предложих на министър-председателя за заместник-министър да бъде назначен господин Румен Андреев, досегашен заместник-началник на Националната следствена служба, именно от гледна точка на това, че на следователите трябва да бъде ясен знак от държавата ,че те са ни необходими и че държавата има и нагласата, и волята за голяма част от тях, за тези, които съвестно и почтено си гледат работата, да осигури продължаване на развитието им в Министерството на вътрешните работи.
Навярно това е въпрос, който не е само на Министерството на вътрешните работи. Тук трябва да има едно по-цялостно решение. Но привличането на Румен Андреев цели да докаже на следователите ,че те ще имат в ръководството на Министерството на вътрешните работи. И разбирането, и гаранциите за това, че ще гледат работата си от гледна точка на законовите записи в НПК и в Закона за Министерството на вътрешните работи. А това ще им гарантира да работят на базата на закона, съвестта си и събраните доказателства.
Това е въпрос, който може да бъде третиран и в Правилника аз организацията и изпълнението на закона. Но все едно, записите и в двата закона са достатъчно ясни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси и изказвания, колеги? – Няма.
Предлагам да подкрепим закона.
Който е съгласен да подкрепим Закона за Министерството на вътрешните работи, от гледна точка, разбира се, на неговото съответствие с европейските норми, и представения ви проект за становище, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Единодушна е подкрепата на Закона за Министерството на вътрешните работи на първо четене.
Аз предлагам на колегите без вносителите да не гледаме другите законопроекти. Не е редно.
.................
Поради това, че няма кой да докладва по другите законопроекти, предвидени в нашия дневен ред, отлагаме тези точки.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
Комисия по европейска интеграция
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 15 септември 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-43/7.09.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Антония Първанова и Тодор Кумчев.
Допълнително!
Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-48/14.09.2005 г. за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Борислав Китов.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-39/25.08.2005 г. за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-31/7.09.2005 г. за Министерството на вътрешните работи, внесен от Министерския съвет.
4. Изслушване на информация за подготовката на Министерството на културата за партньорския преглед на ангажиментите на Република България в присъединителния процес в областта на аудиовизуалната политика, извършен от експерти на Европейската комисия на 7-9 септември 2005 г. – закрито заседание.
На заседанието присъстваха: Румен Петков – министър на вътрешните работи, Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, Трифон Нешков – от Министерство на здравеопазването, Ина Килева – заместник-министър на културата.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по икономическата политика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: При условията на падащия кворум имаме необходимия кворум. Седем души участват до момента, тоест, една трета от народните представители се намират в залата.
Искам да благодаря на всички, които успяха да дойдат в 15,15 часа.
Първите три точки са все свързани с проблемите на здравето и на здравеопазването като цяло, сме поканили от Министерството на труда и социалната политика Раймонд Сапарев – и.д. директор на Дирекция “Европейска интеграция”;
от Министерството на здравеопазването присъства д-р Емил Райнов, който е заместник-министър;
Трифон Нешков – началник отдел в Дирекция “Международно сътрудничество и евроинтеграция”,
Людмила Василева – държавен експерт в Дирекция “Правна”;
Ангел Москов – главен експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и евроинтеграция”.
Искам да дам думата на госпожа Първанова да представи първия законопроект.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Уважаеми колеги! Макар материята да изглежда сложна, тя цели да възстанови текстове, които досега са важели в Република България, и да отмени такива, които бяха включени миналата година в Закона за здравето, но никога досега не са действали, а именно това разминаване между момента на получаване на диплома и получаване на пълна правоспособност за дентални лекари, фармацевти и бакалаври, в случая медицински сестри и акушерки.
За какво иде реч. До този момент практиката у нас е такава, че в България дипломата за тези специалности – това са регулираните професии, се получава след завършване на висшето образование в съответните университети. Докато законът или въпросният чл. 184, който досега не е заработил поради това, че нямаше наредба, която да го уредя – и може би слава Богу, ако мога да си позволя една лична вметка, - предвиждаше дипломата да се получава след семестриално завършване, след което правоспособността се получава след провеждане на стаж и полагане на държавен изпит.
Това категорично не е приемливо за Европейската комисия. От техническата адаптация следва, че дипломата трябва да съдържа в себе си като атрибути пълната правоспособност. Тоест, завършвайки магистратура по медицина, стоматология, фармация и обществено здраве, трябва лицата да са в състояние да получат пълна правоспособност за практикуване на съответните професии в рамките на Европейския съюз.
В най-общи линии това касае законопроекта.
Аз бих помолила за консултации Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика – и то ненапразно го правя именно в Комисията по европейска интеграция, за едно тълкувание на “Пълна правоспособност”, дали е равнопоставено или е равнозначно на “право на упражняване на съответната професия” в страната. Защото в различни други закони и разпоредби е обвързано правото за практикуване специално на тези регулирани професии с “и други изисквания”, а не само чрез дипломата.
Какво имам предвид.
Законът за здравето се явява общ закон, но към него има и специален закон, какъвто е законът за съсловните организации, първо, на лекарите, след това на стоматолозите и съответно в момента има предложение за закон за съсловните организации на фармацевтите, както и на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, където, освен дипломата, за практикуване на съответната професия в рамките на територията на Република България, се изисква и членство в съответната съсловна организация. Без такова задължително по закон членство не би могло да бъде упражнявана тази професия.
Оттам, ако тълкуванието и становището на комисията е, че правоспособността е равнозначна на правото да се упражнява професията, то между първо и второ четене ще се наложи да направим промяна и съответно в законите за съсловните организации, където да отпадне изискването за задължително членство в тези съсловни организации.
Другото, на което искам да обърна внимание, е следното. Благодарение на тези специални закони за съсловните организации е включено и изискване в Националния рамков договор на Здравноосигурителната каса, като лекарите по дентална медицина, фармацевтите и т.н. нямат право да сключват договори в Националната здравноосигурителна каса, ако отново не са задължително членове на тези съсловни организации.
Следващото изискване е, че съответно лекари, дентални лекари и фармацевти нямат право, бидейки регистрирани на територията на една област, нямат право да практикуват в друга, ако не получат разрешение съответно от двете колегии. Тоест, лекар от София не може да разкрие практика или да започне да практикува примерно на територията на Велико Търново, ако не получи разрешение от Софийската и от Великотърновската колегия. Това предполагам, че също ще влезе в колизия със свободното движение на хора и капитали и отново има отношение към пълната правоспособност.
По тези въпроси ще ви помоля между първо и второ четене да ни окажете съдействие.
Иначе, що се касае до общия текст в Закона за здравето, аз вече обясних, че пълната правоспособност, ставайки атрибут на дипломата, с това решаваме въпроса по отношение на техническите адаптации.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз действително искам да чуя това становище на Министерството на здравеопазването. Защото е странно, че по един от законите – на д-р Атанас Щерев, свързан по-нататък със създаването на една организация на стоматолозите, министерството твърди, че това би противоречало на европейските директиви. Там говорят за магистър-фармацевти, но същото очевидно трябва да бъде и за лекарите, които упражняват професията си, членуват в Българския лекарски съюз.
Тук според тях това противоречи на европейските директиви, а никъде не пише, че в другите случаи противоречи.
Ще ми е интересно да разбера от представителите на Министерството на здравеопазването дали ще има една обща позиция по трите професии – за фармацевти, за специалисти по дентална медицина и за лекари.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ако ми позволите, искам да направя една малка вметка.
До този момент са факт Законът за съсловната организация на лекарите и Законът за съсловната организация на стоматолозите, в които е записано задължителното членство като изискване за практикуване на професията. Докато законът за магистър-фармацевтите е нов и той съответно, както и другите два закона, записва това задължително изискване. Ако становището е, че той противоречи, тогава автоматично и другите два противоречат и бидейки обаче вече факт, трябва да бъдат променени с допълнителни и заключителни разпоредби.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: По повод на трите становища, които обсъждаме, и аз виждам това противоречие, което Вие справедливо отбелязахте. Може би д-р Райнов ще каже.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: По първия законопроект, внесен от госпожа Антония Първанова и господин Тодор Кумчев, ние го подкрепяме изцяло, защото това вече поставя нещата така, както би трябвало да бъде, тоест, не изпадаме в противоречието, както беше преди, с придобиването на специалност и дипломи.
По втория въпрос, който по-подробно ще обясни господин Нешков, наистина тези противоречия стоят. Защото ние оттук нататък трябва да знаем какво правим. Тоест, госпожа Първанова ги уточни.
Проблематиката е тази. Двата закона за съсловните организации са факт - за лекарите и стоматолозите. Там нещата със задължителното членство стоят, както и с ограниченията, които вече поставяме при свободното движение на хората.
Ще помоля г-р Нешков да уточни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак това означава, че ние приемаме частичните промени, които прави госпожа Първанова, без да променяме другите два закона за съсловните организации. По този начин ние не осъществяваме съответствие с европейските норми. Така ли се получава?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Напротив. Ние уреждаме принципа на възможност и даваме възможност, съгласно закона, да се признава.
Но що се отнася до конкретните приложения, тук има колизия със Закона за съсловните организации. Тук е въпросът това да се изясни между първо и второ четене. Това трябва да го направим не ние, а водещата комисия. Защото ние не можем да решаваме проблемите, касаещи всички проблеми на здравеопазването. Така че да се направи предложение между първо и второ четене да бъдат променени тези законопроекти за съсловните организации.
Аз мисля, че този законопроект, поне по представените становища, спада към така наречените безспорни законопроекти и ние не виждам какво повече можем да го обсъждаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е така. Но дотолкова, доколкото се създава проблем, с който след малко ще се сблъскаме, е добре да си изясним положението.
АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ще си позволя една реплика, господин председател.
Този закон действително изглежда безспорен, ако ние се водим от параметрите на европейските изисквания и практика. Но той става спорен. И аз ненапразно, бидейки член на Здравната комисия, идвам и поставям този въпрос пред вас, искайки подкрепа именно от гледна точка на европейската хармонизация, по простата причина, че Здравната комисия е подложена на силен лобизъм да включи това задължително членство, с цел протекция на пазара на труда и на съсловието на българските лекари, дори, ако щете, на самата съсловна организация.
Така че ако го оставите без консултация и без мнение, то отново в Здравната комисия ще се разгори този спор, благодарение на който съсловната организация е вкарала задължителното членство и е наложила на Здравната комисия да го приеме.
Така вървят при нас дебатите и тези текстове са благодарение именно на този съсловен лобизъм.
Така че ако ние нямаме подкрепа и становище от Комисията по европейска интеграция, ще ни бъде много трудно да се справим с този вътрешносъсловен лобизъм.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Само един въпрос, госпожа Първанова. Ние можем да подкрепим само това, което Вие сте внесла. Вие не сте внесла такова изменение в другия закон, за да можем да го подкрепим. Но можем да отбележим, че в процеса на дискусията е повдигнат този въпнвос.
ТРИФОН НЕШКОВ: Моето становище като представител на Министерството на здравеопазването е, че казаните дотук доводи на госпожа Първанова са абсолютно правилни.
Ние вчера имахме възможност да се запознаем с един проект за закон за съсловна организация на магистър-фармацевтите който преповтаря голяма част от текстовете на другите съсловни закони. Въпреки че той според нас категорично не е евроинтеграционен, в него има текстове, които противоречат на разпоредбите, които са заложени в законопроектите както на д-р Първанова, така и на госпожа Христина Христова. Тоест, според мене логиката е да се върви натам, че тези законопроекти, както и двата закона, които в момента действат, трябва да се съобразят с текстовете, които ще бъдат разписани в Глава : на Закона за здравето, след като те бъдат записани. И между първо и второ четене, след като се уточни задължителното членство, в самия Закон за здравето може да се отбележи с изрична разпоредба дали то е условие за право на упражняване на професията. Защото иначе ще се това – хората да се движат свободно. А всички останали пречки ще ни създадат проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз се намирам в много трудна ситуация. Вие искате чрез един депутат – госпожа Първанова, да решите едни сложни въпроси, които Министерството на здравеопазването не е внесло. Разбира се, тя има доброто желание да направи това. Но фактът, че министерството не застава зад това свое предложение, мисля, че ще създаде проблеми в Здравната комисия. Така си мисля. Но това вече излиза извън предмета на нашата комисия.
Ние, разбира се, ще подкрепим законопроекта на госпожа Първанова, понеже е евроинтеграционен, ще отбележим, че възниква проблемът, който тя постави, ще го споменем. Но можем да стигнем до тук на този етап.
А според мене вашата роля е да направите другите предложения в специализираната комисия по отношение на законите за съсловните организации.
ТРИФОН НЕШКОВ: Напълно съм съгласен с Вас. Между първо и второ четене Министерството на здравеопазването, заедно с Министерството на труда и социалната политика, би следвало да излезе с позиция по въпроса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние проведохме доста сериозна дискусия. Мисля,че всички подкрепят законопроекта на госпожа Първанова. Аз предлагам да го подкрепим на първо гласуване.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта на Антония Първанова и Тодор Кумчев, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема на първо четене.
Тъй като няма кой да докладва по другите законопроекти, касаещи въпроса за здравето, преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-31/7.09.2005 Г. ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Благодаря на министъра на вътрешните работи и на неговия заместник, че са сред нас във връзка с обсъждането на Закона за Министерството на вътрешните работи. Освен това виждам, че присъстват и техни сътрудници, както и представители на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерския съвет, която се занимава с тези проблеми.
Както ви е известно, ние сме подготвили проект за становище, който отразява от евроинтеграционна точка, че Законът за Министерството на вътрешните работи, макар и да не е свързан с конкретни директиви, е свързан с всички бележки в редовния доклад за 2004 година.
Искам да кажа, че законът е изцяло свързан с това, че следва да бъдат отчетени проблемите, свързани с прозрачността, обективността, израстването по обективни критерии, прозрачност, субективност в дейността на Министерството на вътрешните работи. От тази гледна точка той отговаря и ни е представен като решаващ проблемите на досегашните препоръки.
Затова давам думата на господин министъра да представи законопроекта.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Част от нещата вече бяха казани. Аз ще се постарая да бъда съвсем конкретен и в това число да дам едно пояснение относно една идея за промени на закона между първо и второ четене.
Представяме на вниманието ви проект на Закон за Министерството на вътрешните работи. Предложеният законопроект цели усъвършенстване на организационно-функционалната структура на министерството в съответствие с най-добрите практики на държавите – членки на Европейския съюз относно устройството, функциите и задачите на Министерството на вътрешните работи.
В много голяма степен предлаганите от нас структурни промени са част от европейското бъдеще на страната ни и са свързани с участието на Република България в общата воля на Европейския съюз за борба с престъпността.
Новият закон цели осигуряване капацитета на държавата ни за противодействие на престъпността, като в него са отразени препоръките в областта на правосъдие и вътрешни работи, направени в последния редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяването.
В редовния доклад, във връзка с полицейското сътрудничество и организираната престъпност е посочена необходимостта от полагане на значителни усилия от страна на България за осигуряване към датата на присъединяването ни към Европейския съюз на надеждна и напълно координирана европейска организация и адаптирането й към стандартите на европейските полицейски структури.
С оглед на това, нашият стремеж е да постигнем създаването на оптимални възможности за защита на сигурността на страната, намаляване на престъпността, разширяване на сътрудничеството с международните полицейски структури и повишаване ефективността във връзка с противодействие на тероризма, трафика на наркотични вещества, трафика на хора и трансграничната организирана престъпност.
В тази връзка с настоящия законопроект се предлага нова структура на министерството. Предвижда се създаването на национални служби “Сигурност”, “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението”, състояща се от генерална дирекция и регионални, съответно областни дирекции.
Предлага се създаване на единна структура на полицията – Национална служба “Полиция”, която обединява съществуващите, съгласно действащата нормативна уредба, национални служби с полицейски функции, изпълняващи задачи по противодействие на престъпността.
Тук искам да направя едно уточнение. С оглед на създаване на сигурност в тези служби аз съм готов да предложа между първо и второ четене да бъде запазен режимът на назначаване на ръководителите на тези служби такъв, какъвто е сега. Имам предвид това, че в Националната служба, дали тя ще бъде Национална или Главна дирекция на полицията, това е друг въпрос, ще участва Национална служба “Гранична полиция”, Национална или Централна служба за борба с организираната престъпност, криминална полиция, охранителна полиция.
Струва ми се, че е добре да запазим режима на досегашното назначаване – предложение от министъра на вътрешните работи, решение на правителството и предложение до президента за издаване на указ за тяхното назначаване. Това в много голяма степен би отнело евентуалните въпросителни, че тези ключови служби за полицейската структура като цяло могат да бъдат решавани, не дай боже, по партиен признак и могат да бъдат решавани лично от министъра на вътрешните работи.
Мисля,че ако, особено в сегашния формат, има предложения до правителството и те се утвърждават от президента чрез указ за тяхното назначаване, това би способствало за внушение на едно чувство на сигурност у служителите и чувство за много ясно изведени професионални критерии при подбора на тези ръководители.
Предложението е принципно и то не може да засяга днешната ситуация – кой е министър и кой е президент. То има принципен характер и по-скоро цели да създаде едно чувство за сигурност както у нашите служби, така и у нашите партньори.
Проектът на Закон за Министерството на вътрешните работи е съобразен и с проекта за нов Наказателно-процесуален кодекс, във връзка с реформите на досъдебното производство, предвиждащи дейността по разследване на престъпленията да се осъществява отново от органите на Министерството на вътрешните работи.
Именно с тази цел, на Национална служба полиция, част от която ще бъде Дирекция “Криминална полиция”, е възложена и функция по разследване на престъпленията.
Законопроектът също така е насочен към оптимизиране на човешките ресурси в министерството. Тези изменения се налагат и във връзка с препоръките в редовния доклад, където е отбелязано, че настоящите разпоредби за справяне с назначението, повишението и понижението на полицейските служители не са прозрачни и е необходим нов подход за управление на човешките ресурси.
С оглед на това се цели да се създаде ясна и стабилна нормативна основа, която да гарантира провеждането на реформата на професионалната кариера в министерството в рамките на туининг-проект по програма ФАР на Европейския съюз с Кралство Испания и в съответствие с утвърдената в тази връзка стратегия за полицейската кариера и за оптимизиране на човешките ресурси в Министерството на вътрешните работи бе предложен един изцяло нов модел на държавната служба, който ще отговаря в достатъчна степен на изменилите се обществени отношения, на утвърдените в страните-членки на Европейския съюз стандарти и практики в областта на управлението на човешките ресурси.
С прилагането на предложения нов модел за полицейската кариера ще се подобрят условията за държавна служба в Министерството на вътрешните работи, ще продължи отварянето на системата към гражданското общество и ще се създадат възможности за подбор на най-добрите кадри, с висока професионална подготовка и мотивация.
Това ще се осъществи чрез създаване на единна система за подбор, назначаване и обучение на служителите, както и за кариерното им развитие.
Отговаряйки на препоръките, направени в редовния доклад за системата на обучение на полицейските служители, законопроектът предвижда подобрения, засягащи професионалното образование и обучение за нуждите на Министерството на вътрешните работи. Академията на Министерството на вътрешните работи се установява като основно учебно заведение за професионалната подготовка на специалистите.
Предвид гореизложеното предлагам на комисията да подкрепите внесения от нас законопроект за Закон на Министерството на вътрешните работи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Министъра.
Давам думата на Младен Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че сме изправени пред един типичен случай на законопроект, който, макар да се включва в предмета на преценка на нашата комисия, не е обвързан пряко с преценка дали се импламентират или транспонират, или каквато думичка използваме, в нашето законодателство на европейски нормативни актове под формата на регламенти или директиви.
Изобщо трудно е, когато говорим за Глава 24, да намерим такива прецеденти. Защото по принцип работата и по третия стълб, както и сега се говори за пространство, свобода, сигурност и правосъдие, регламентите и директивите отсъстват поради приетата схема на работа на Европейския съюз в тази насока, с приемане на съвместни позиции, конвенции и т.н.
Струва ми се, че предлаганият законопроект, макар и в началото на дейността на нашето правителство, е една много добра стъпка в правилна насока, която отговаря на дългогодишни критики, които ние търпяхме в редовните доклади на Европейската комисия.
Първото и най-същественото е новата структура, организацията, дейността и управлението на Министерството на вътрешните работи.
Струва ми се, че тук е направена една значителна стъпка напред, с оглед на критиките, които се отправяха за дублиране на функции между отделните служби, липса на добра координация, изграждането на криминална полиция в нашата страна, нещо, което беше настойчиво изискване на Европейската комисия към усъвършенстване структурата на Министерството на вътрешните работи.
В тази насока аз мисля, че законопроектът е една добра и надеждна основа за съобразяване с препоръките на Европейската комисия в сферата на по-добрата организация и структуриране на дейността на Министерството на вътрешните работи.
Хубавото е, че със закона се прави и следваща стъпка – за подобряване на системата за кадрово развитие на служителите в системата. С оглед на отправената досега критика в редовните доклади за липсата на достатъчна прозрачност, достатъчна яснота за издигане на кадрите.
Предлаганата система е изцяло съобразена с добрите европейски практики и мисля, че това, което предлага Министерството на вътрешните работи, е една значителна стъпка в правилната насока.
Това, което спомена господин министърът по отношение подобряване на квалификацията на полицейските служители с функциите на академията и особено с възможността за създаване на специализирани курсове, отговаря на препоръките на европейските експерти за осигуряване на по-кратки курсове за квалификация на полицейските служители, с оглед придобиването им на по-добра квалификация, главно по дейността на разследва нето.
Мисля, че нашата комисия има всичките основания да подкрепи предложения законопроект и да предложи на Народното събрание да го приема на първо четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Разбира се, господин Червеняков е напълно прав, че този законопроект има доста ограничени допирни точки със сферата на дейност на нашата комисия, тъй като, общо взето, се касае за един законопроект, който цели да оптимизира работата на Министерството на вътрешните работи, да реорганизира функционирането му, да реорганизира начина на взаимодействие между отделните служби. Така че това е въпрос, който по-скоро трябва да бъде обсъден във водещата комисия по вътрешна сигурност.
Понеже така или иначе един от аспектите на този законопроект касае организиране на дознателския апарат в рамките на новосъздадената Главна дирекция “Криминална полиция”, бих искал да задам един въпрос: предвиден ли е в закона механизъм за относителна независимост на служителите в тази Главна дирекция “Криминална полиция”, така наречените дознатели, при вземането на решения, при разследването на конкретните дела, относно това те да имат самостоятелност при формирането на тяхната преценка, при формирането на тяхното вътрешно убеждение дали има достатъчно данни за извършено престъпление, дали да изготвят становище с мнение за съд, както към момента е най-честият случай по отношение на делата, разследвани от дознателския апарат, дали има гаранции за това те да бъдат относително самостоятелни в своята преценка от влияние на техни висшестоящи ръководители в системата на Министерството на вътрешните работи?
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Не относително самостоятелни, напълно самостоятелни трябва да бъдат. Това го изисква Конституцията и изобщо разбирането на съвременното право. “Относителни самостоятелни” е много срамежлив термин, отнесен към такава важна материя, за която говорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега давам думата на министър Румен Петков.
МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Първо, това е предвидено в НПК.
Второ, в закона, който ние предлагаме, има изричен текст, според който дознателите се водят от закона, съвестта и събраните факти.
Така че това, което трябва да бъде заложено в закона, считам, че е достатъчно ясно формулирано.
Трето, въобще въпросът за работата на дознателите е изключително важен, аз бих казал, фундаментален въпрос от гледна точка на промените, които така или иначе текат в Националната следствена служба.
Аз предложих на министър-председателя за заместник-министър да бъде назначен господин Румен Андреев, досегашен заместник-началник на Националната следствена служба, именно от гледна точка на това, че на следователите трябва да бъде ясен знак от държавата ,че те са ни необходими и че държавата има и нагласата, и волята за голяма част от тях, за тези, които съвестно и почтено си гледат работата, да осигури продължаване на развитието им в Министерството на вътрешните работи.
Навярно това е въпрос, който не е само на Министерството на вътрешните работи. Тук трябва да има едно по-цялостно решение. Но привличането на Румен Андреев цели да докаже на следователите ,че те ще имат в ръководството на Министерството на вътрешните работи. И разбирането, и гаранциите за това, че ще гледат работата си от гледна точка на законовите записи в НПК и в Закона за Министерството на вътрешните работи. А това ще им гарантира да работят на базата на закона, съвестта си и събраните доказателства.
Това е въпрос, който може да бъде третиран и в Правилника аз организацията и изпълнението на закона. Но все едно, записите и в двата закона са достатъчно ясни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси и изказвания, колеги? – Няма.
Предлагам да подкрепим закона.
Който е съгласен да подкрепим Закона за Министерството на вътрешните работи, от гледна точка, разбира се, на неговото съответствие с европейските норми, и представения ви проект за становище, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Единодушна е подкрепата на Закона за Министерството на вътрешните работи на първо четене.
Аз предлагам на колегите без вносителите да не гледаме другите законопроекти. Не е редно.
.................
Поради това, че няма кой да докладва по другите законопроекти, предвидени в нашия дневен ред, отлагаме тези точки.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
