П Р О Т О К О Л

№ 31


На 20 април 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:


1. Изслушване на информация от г-н Ивайло Калфин – заместник-министър председател и министър на външните работи, и от г-жа Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, за резултатите от посещението на г-н Оли Рен – комисар по разширяването, на 13 април тази година в София и за очакваното развитие по-нататък на присъединителния процес.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-19/03.04.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-21/11.04.2006 г., за изменение и допълнение на Валутния закон – внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-23/12.04.2006 г., за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха:
Ивайло Калфин – заместник-министър председател и министър на външните работи;
Меглена Кунева – министър по европейските въпроси.
Евгения Колданова – заместник-министър на външните работи;
От Министерството на труда и социалната политика:
Явор Димитров – заместник-министър;
От Комисията за защита на дискриминацията:
Кемал Еюп – председател на комисията;
От Министерството на финансите:
Любомир Дацов – заместник-министър;
Явор Димитров – заместник-министър;
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”;
Калина Златанова – държавен експерт в Дирекция “Данъчна политика”,
Сабина Йовчева.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
За днешното заседание предлагам да приемем следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от г-н Ивайло Калфин – заместник-министър председател и министър на външните работи, и от г-жа Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, за резултатите от посещението на г-н Оли Рен – комисар по разширяването, на 13 април тази година в София и за очакваното развитие по-нататък на присъединителния процес.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-19/03.04.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията – внесен от Министерския съвет.
По тази точка сме поканили господин Кемал Еюп – председател на комисията, както и члена на комисията Ирина Мулешкова.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-21/11.04.2006 г., за изменение и допълнение на Валутния закон – внесен от Министерския съвет.
По тази точка сме поканили да присъства г-н Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-23/12.04.2006 г., за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
По тази точка сме поканили господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, както и Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” и Калина Златанова – държавен експерт в Дирекция “Данъчна политика”.
Мнението по този законопроект сега ще ви бъде раздадено. Този законопроект е внесен в парламента през последните дни, но той е изключително важен от гледна точка на нашия присъединителен процес. В тази връзка ние проведохме няколко заседания и срещи с експерти. така че си позволявам да ви раздам мнението на заседанието, тъй като ние неведнъж сме се занимавали с този законопроект.
Който е съгласен с този дневен ред от четири точки, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.



Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ Г-Н ИВАЙЛО КАЛФИН – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, И ОТ Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – МИНИСТЪР ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ, ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО НА Г-Н ОЛИ РЕН – КОМИСАР ПО РАЗШИРЯВАНЕТО, НА 13 АПРИЛ ТАЗИ ГОДИНА В СОФИЯ И ЗА ОЧАКВАНОТО РАЗВИТИЕ ПО-НАТАТЪК НА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.
Господин Ивайло Калфин има среща с Вили Клаас от 15,30 часа, не знам дали ще може да съчетае двете неща. Но тук е госпожа Колданова – заместник-министър на външните работи, която ще отговори на въпросите, които имате към министерството в по-широк аспект на присъединяването, тъй като тя наблюдава и тези звена на министерството, имащи отношение към по-широкия обхват от въпроси, които задавате.
Давам думата на госпожа Меглена Кунева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: По първата тема – посещението на Комисаря Рен.
Аз мисля, че информацията беше максимално отразена в публичното пространство и едва ли мога нещо ново да ви кажа, но бих могла да се опитам да я систематизирам.
Това е една среща, която беше много кратка, буквално работни часове, среща, която Комисарят Рен проведе най-напред с премиера, tete a tete среща с президента и със Съвета по европейска интеграция. На срещата със Съвета по европейска интеграция, която беше кратка, 45 минути, се изказаха главно трима министри – министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи и министърът на финансите. Мисля, че е ясно защо – това бяха областите, в които ние имахме основание да изпитваме сериозно безпокойство, както Европейската комисия беше формулирала в доклада си от месец октомври, за да се очертаят отново ангажиментите, които са направени и които в някаква степен са дали резултати.
Освен това Комисарят Рен имаше среща и със Съюза на съдиите – това е среща, на която аз не съм присъствала. И по времето на един работен обяд отново говорихме за необходимостта от по-бързо темпо, от това колко е важно в последните дни да покажем решителност в начина, по който се справяме с проблемите.
Разбира се, първо искам да кажа, че никоя тема не бива да се подценява. Когато говорим за това какво ни остава да правим, аз смятам, че както е важна съдебната реформа, по същия начин е важна и тази област, която е свързана, да речем, със защита на потребителите. Тоест, от това, което аз след малко ще кажа, моля ви, не правете извод, че аз казвам, че с темите, по които нямаме сериозни проблеми, не трябва да се занимаваме. Точно обратното. И ще кажа след малко защо. Но все пак приоритетите.
Да, съдебната реформа е област, в която ние можем да демонстрираме разбиране на това какво трябва да направим и в сравнително кратки срокове да дадем една друга, практична характеристика на нашите усилия.
С две думи. Имаме променено процесуално законодателство. Днес Министерският съвет прие Гражданско-процесуалния кодекс. Това е една нормотворческа работа, която в последно време, години наред, се извършва с настойчивост и завидно темпо.-
Не са за подценяване обаче тези няколко проблема, които носят на пръв поглед названието “технически проблеми”, но те не са технически. Те са, ако мога така да кажа, сигнални за това как функционира съдебната система. Какво имам предвид?
Прочутото случайно разпределение на делата. Това е симптоматично за организацията на работа в съдебната система.
Другата област, това е конкурсното начало при заемането на магистратски длъжности.
Това са области, в които може с много отчетливи действия бързо да се покаже резултат.
Друга такава област е голямата тема за съдебната статистика. Защото съдебната статистика е тази, която дава възможност да се управлява системата и системата да бъде рефлективна на това, което пристига като информация от, условно казано, потребителите.
С тези две задачи се опитвам да се справя отдавна. Когато отидох да разговарям с Висшия съдебен съвет, тези три теми бяха поставени. За съжаление точно тези теми не получиха тази публичност, която според мене заслужаваха.
Вследствие обаче на тази моя молба, преди четири-пет дни получих информация от Висшия съдебен съвет, препратена ми от министъра на правосъдието, в която се казва, че случайното разпределение на делата е факт в България за 90 процента от съдилищата, по случайно разпределение на делата.
Нямам предвид това непременно да става на базата на някаква информационна технология, тоест непременно по електронен път. Случайното разпределение на делата може да става и по механичен начин, въпросът е обаче да бъде случайно.
Данни нямам за Върховния административен съд и за Върховния касационен съд.
За останалите съдилища Висшият съдебен съвет ми е предоставил подробна информация, която ще бъде изпратена съответно в Брюксел. Помолих министъра на правосъдието – и днес бе прието такова решение на заседание на Министерския съвет, да се включи активно инспекторатът, още повече, че той вече има такива правомощия и по Конституция, много високо в йерархията вдигнати като правомощия, който инспекторатът да направи съответните проверки, да анализира информацията и да се продължи работата по разпределението на делата не само по случаен принцип, но и по електронен път. Това е най-препоръчителната система. Между впрочем имали сме такъв ФАР-проект.
Другата тема е конкурсното начало. Имам уверение от министър Петканов като председателстващ съвета, че от началото на мандата не са се случвали назначения, които да са извън конкурсното начало. Това са данните, с които аз разполагам.
Между впрочем и двете възможности съществуват. Едната възможност за случайното разпределение на делата съществува още в Правилника за организация на работата в съдилищата, спомняте си този правилник, който е приет от Висшия съдебен съвет през 2003 година, тоест, такава нормативна основа ние имаме. По същия начин е и за конкурсното начало при магистратите. Тоест ние имаме всичките възможности да прилагаме по този начин нормативните си актове. Въпрос на политика и на проверки от страна на инспектората е дали и в каква степен се спазват.
Ако ние успеем да дадем достатъчно убедителна информация по тези две области, аз мисля, че тя ще бъде много положително отчетена в доклада.
Другата тема – за съдебната статистика, е много голяма тема. Струва ми се, че ако вие искате да получите детайлна информация по нея, би трябвало да поканите министъра на правосъдието и шефа на Националния статистически институт.
Аз съм виждала какво представлява съдебната статистика ,която изпращаме в Националния статистически институт, и съм убедена ,че може да се желае по-добро качество.
Това е една от темите - за съдебната реформа.
Другата тема е свързана пак с политическите критерии. става въпрос за върховенството на закона и борбата с корупцията. Това, което бих искала да ви информирам от гледна точка на изпълнителната власт, е, че правителството прие една програма за прозрачност – ако искате, господин председател аз мога да Ви я изпратя, не само антикорупция, в последна сметка корупцията е престъпление и там говорим за друг тип мерки, а за прозрачност.
Между впрочем, с тази тема е свързана и степента на свобода, която бизнесът има. Това са отново разрешителните и лицензионните режими, стара тема, много настойчиво поставяна винаги, включително и в икономическите критерии.
Между впрочем, не останах с впечатление по време на консултациите с господин Лий, че отмяната на мълчаливото съгласие е добре посрещнато от комисията. Но това е друга тема. Аз след това ще говоря за срещите с Майкъл Лий.
В областите, които бяха свързани с интелектуалната собственост и с гражданската отговорност на автомобилите, министърът на културата и съответно министърът на финансите дадоха според мене една убедителна информация. Не мога да ви кажа новина от тази среща. Ако мислите ,че сме обсъждали дати, предпазни клаузи – не, това не беше обект поне на разговорите, на които аз съм присъстгвала. Тоест точно така, както го видяхте и в изявленията, които даде комисарят Рен, точно така беше и на разговорите, на които присъствах. Няма друг план.
Мисля, че усилията трябва да продължават много настойчиво. Вероятно съм станала банална с това изречение. Но аз не виждам никакъв друг начин да лекуваме и страховете, и напрежението си, освен с работа.
Мога да ви кажа, че през последните дни Министерският съвет много усилено приема нормативни актове в някои области, в които на мене ми се искаше да видя по-рано изпълнение. Не виждам защо не можехме да направим това с потребителите например, с рибарството. Не че нещата са драматични. Ние например нямаме кой знае какъв рибарски флот. Но тъкмо заради това ми се струва повече от нормално, ако тази част от законодателството ни е хармонизирана, ако практиката ни е хармонизирана, ако ние прилагаме сателитното наблюдение на риболовните кораби. Тоест, там, където няма основание за трудност, ако ние по-активно работехме още след доклада.
Това, с което аз ще завърша, е следното. Както знаете, аз мога да следя темпото, с което се приема нормативната продукция на Министерския съвет и съответно на министерствата. Аз следя хармонизацията. Не мога да направя това с приложението. Това е отвъд възможностите ми. Затова толкова често повтарям за всеки секторен министър и министър по европейската интеграция. В момента няма как да бъде иначе. Не от желание да се дистанцирам от колегите си, точно обратното. Но аз не знам как се прилага сателитното наблюдение на риболовните кораби и дали се прилага.
По същия начин не знам колко проверки са направени и дали се правят проверки на митницата например за стоки, които нарушават правата на интелектуалната собственост, нито дали е укрепен административният капацитет на Комисията за защита на потребителите или на дирекцията. Всичко е разписано. Интелектуалният продукт е сертифициран. Но оттам нататък самото приложение е сериозно.
Ние не сме говорили тук в този формат какво представлява така наречената инфрийшмънт просичърс. Което, дай може от 1 януари нещата да са такива, каквито се надяваме да бъдат, ще се стовари върху нас. И тогава няма как да отговаря който ида било друг, освен този, в чийто сектор е изпълнението или неизпъленнието на един такъв ангажимент. Това е много дълъг списък.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Всеки комисар до 30 март може да предложи списък от такива процедури.
МИГЛЕНВА КУНЕВА: За срещата с Майкъл Лий. Тя беше техническа. Вероятно ще ме питате дали там беше обсъждана конституцията. Не, не беше обсъждана. Този въпрос е въпрос, който е политически, в който участваха консултации на друго ниво, в които аз не съм участвала.
Всичко това, което можах да кажа за независимостта на съдебната система, за нейната отчетност, за това колко е важно ние да работим с координирани усилия, го направихме заедно с министъра на правосъдието и с министъра на вътрешните работи. Делегацията беше формирана главно от заместник-министри, защото това са консултации на високо ниво, както се казва, с главния преговарящ на Европейския съюз.
Дискутирахме само тези въпроси, които будят загриженост, тоест това са така наречените жълти или кехлибарени кутии и червените. Всичко това, което е в зелено, не беше предмет на дискусията.
Ще ме питате сигурно колко са областите, които са в червено, и колко са тези, които са в жълто. Няма да мога да отговоря на този въпрос, защото се разгледа целият обем от области, тоест, и в жълто, и в червено, в които ние трябва да продължим да работим с голяма настойчивост. Още повече, че в последните дни е възможно една да премине в друга. До последно аз няма да мога да ви дам достоверна информация.
Освен всичко останало, с цялото ми уважение към публичността, това е среща, която започна с молбата да бъде считана за затворена като информация, защото иначе поставяме комисията в много неудобно положение. Това е среща с Главна дирекция “Разширяване”, а Главна дирекция “Разширяване” събира информация до последно от така наречените линейни дирекции, всеки в своята област. Мога отсега да ви кажа, че има области, за които изключително сериозно се ядосвам, че са в жълто, няма никакво основание да са в тази сфера.
Аз в последната година се фокусирах главно в тези области, които са области на сериозна загриженост, разчитайки, че другите неща, които са добре разписани, ще си вървят от само себе си. Някои от тези области, които събудиха допълнителни въпроси, ме накараха да направя допълнителни срещи с министрите и със заместник-министрите и да изразя своето недоволство.
Когато излезе докладът, ще ви кажа и кои са тези области, които просто не си струваше да бъдат там.
Това мога да ви кажа по въпроса.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Мисля, че сега колегите могат да зададат въпроси.
Искам да Ви помоля, госпожо министър, след като отговорите на въпросите, да информирате колегите и за оставащите стъпки – какво предстои до датата.
Господин Димитров, имате думата.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, госпожо министър, че намерихте време във Вашата напрегната програма да се срещнете с комисията.
Започвам се един кратък коментар. За съжаление оставам с впечатлението ,че важният и може би най-отдаден на европейската кауза министър е донякъде изолиран от кабинета. Госпожа Кунева каза нещо, което буди тревога – аз напълно я разбирам и като неин бивш колега, че тя не може да има поглед върху имплементацията на това, което е прието. Много често в своето изложение тя използваше думите “доколкото ми е известно”, “доколкото се простира моята компетентност”, “там, където аз съм присъствала”.
Затова първият ми въпрос е: бихте ли ни запознали, госпожо министър, ако имате информация, за основните пунктове като области на загриженост, които са поставени от господин Рен пред господин министър-председателя и на останалите срещи? Тъй като Вие предпочетохте, може би с основание, да не възприемате тази гледна точка на Вашето изложение.
И в частност, коментира ли господин Рен качеството на промените в Конституцията, засягащи съдебната власт? Това не стана ясно. Моля Ви да хвърлите повече светлина по този въпрос.
Какви са основанията му за относително по-големия прогрес, който Румъния е отбелязала в сферата на правосъдието и вътрешните работи, в сравнение с България, за да можем да получим ние ориентирите, спрямо които се правят подобни оценки от страна на представители на Европейската комисия, в частност на господин Рен в своето експозе пред Европейския парламент?
Бихте ли ни запознали с реакцията на Европейската комисия от разговорите, които делегация на български парламентаристи от мнозинството проведе, с целта, която в медиите бе обявена като “разясняване на положителния смисъл на конституционните промени”? имам предвид господата Миков, Местан и още някои колеги. Но ние не сме информирани.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И господин Стоилов.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Чудесно. Използвам повода, че тук е господин Стоилов, който да ни представи част от аргументите. И респективно госпожа Кунева да ни каже каква е реакцията, която е дошла от Европейската комисия, за да видим дали дебатът за това дали те са в правилна посока или не е довел за положителното ни членство без предпазни клаузи.
Това е второто нещо, което бих желал да уточня.
Бихте ли ни очертали, госпожо министър, времевите рамки на евентуално разглеждане на въпроса с предпазните клаузи? Това действително ли е малко вероятно да се случи през първата половина на 2006 година? Дали става дума за възможност, която да се обсъди през есента на тази година? С какъв акт на комисията ще бъде направено това – в рамките на редовния доклад на комисията или с друг акт на комисията малко по-късно през 2006 година?
И за да не взимам повече думата, бих искал в присъствието на господин министъра на външните работи, на когото благодаря за това, че се присъедини към нас, първо, да поздравя Министерството на външните работи и българското правителство за това, че публично обяви, че се присъединява към санкциите срещу Беларус и да изразя изключителното си неодобрение на факта, че мнозинството в българския парламент отказа да потвърди волята на българското правителство и волята на българската демократична опозиция, отхвърляйки идеята по един доста грозен начин ние да изразим отношение към нарушението на човешките права и опорочаването на изборите в тази страна от Организацията на независимите държави.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Първо, искам да благодаря на министър Калфин, че е успял да отложи срещата, за да дойде в комисията.
Ще дам възможност на господин Червеняков да си зададе въпроса, след което ще дам възможност на господин Калфин да засегне този въпрос, който е в малко по-широк контекст – Европейски съюз – Беларус.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин председател, понеже господин Калфин има по-малко време от мене, с Ваше разрешение аз ще отговоря след това ,за да може да използвате неговото присъствие тук.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тогава да дадем думата на министър Калфин, след което ще развием тези въпроси, които възникнаха около посещението на комисар Оли Рен. Само за да бъде информиран министър Калфин, ще кажа, че министър Кунева ни информира за срещите с комисаря Рен и за тези области, които будят загриженост, като правосъдната система, като въпросите, свързани с върховенството на зактона и борбата с корупцията. Ако Вие, господин министър, прецените да засегнете други въпроси около присъединяването и координацията в рамките на Министерския съвет, за да можем да имаме положителен доклад, както, разбира се, и каквото счетете за необходимо на този етап да кажете на комисията, имате думата.
Благодаря Ви, че дойдохте. И се извинявам за промените ,но те не зависят от комисията, а от работата на парламента като цяло.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО КАЛФИН: И аз съжалявам, че закъснях и че трябва да си тръгна по-рано.
За Беларус, разбира се, очевидно мога да коментирам малко повече. Но ми се ще да засегна само още един аспект от това ,което сте говорили с министър Кунева. Този аспект е свързан с процеса на ратификация на договора ни за присъединяване.
Знаете, че дотук в 15 дни е ратифициран договорът – това са всичките десет нови членки на Европейския съюз, южните страни на Европейския съюз – няма някаква специална формула, просто така се получава – и Великобритания. Те са приключили с процедурата.
Има няколко страни, в които очакваме да завърши процедурата преди заседанието на Европейския съвет през месец юни. Общо взето моите очаквания са, че между 17 и 19 някъде ратификации бихме могли да имаме преди заседанието на съвета.
При всички случаи това, което ще пише в доклада на Европейската комисия, остава изключително важно. въпреки че ние, имайки пълното разбиране и подкрепа и на Европейската комисия, непрекъснато повтаряме, че процесът на ратификация е различен от процеса на мониторинг. И в самия договор са включени инструментите, които представляват мониторингът да има някакъв смисъл.
Въпреки това очевидно е, че тези два процеса не могат психологически, а и практически да се разделят изцяло. В парламенти, в които не е приключена процедурата, ще бъде много внимателно прочетен и мониторинговият доклад, и всички сигнали, които се получават от страната ни междувременно.
Знаете, че в Европейския парламент на 26 април също ще има дискусия. Това ще бъдат устни въпроси към Оли Рен, на които той ще отговаря. При всички случаи Европейският парламент – това е и неговото желание – ще бъде ангажиран с решението на Европейския съвет през месец юни.
Казвам тези неща, за да подчертая, че за нас не само от гледна точка на нашата си подготовка е важно и посещението на комисаря Оли Рен преди доклада, и това, което ще пише в доклада, но е важно и от гледна точка на успешния процес на ратификация и довършването му в рамките на сроковете до края на тази година.
В този смисъл още един път ще кажа, че правителството, разбира се, прави всичко, каквото може. Много са важни, доколкото процесът е в парламентите и в Европейския парламент, и сигналите, които се получават от българския парламент и от политическите партии в него.
На нас ни е необходимо навън да излезе положителен тон на дискусията за страната ни.
Аз разбирам – и това е нормално, затова са партиите, за да имат различни мнения и това е смисълът на парламента. Но точно по този въпрос ние действително сме в много решаващ момент. И ми се ще още един път да отправя призив за добронамереност и положително отношение от страна на всички, към партньорите – и партийни, и парламентарни, в страните на Европейския съюз. дискусията, която там се провежда, зависи до голяма степен от сигналите ,които се подават от България.
Знам, че е абсолютно невъзможно всички да имат едно и също становище и по законите, и по процесите, и по оценката на правителството. Но пак искам да кажа – ние сме в много важен етап. И това, което за нас е важно да се получи като послание от всички български партии, е, че в България се работи на високи обороти, за да си покрием всички ангажименти, които сме поели. Това е много важно, за да не влизаме пак във варианта да се борим с общественото мнение.
Мисля, че в момента Европейската комисия работи спокойно. Няма натиск от страни – членки в една или друга посока. От нас и от вас зависи този натиск да не бъде създаден, така че да се появят проблеми в национални парламенти, с обществено мнение в страни и т.н.
По отношение на Беларус – това, което каза господин Димитров. Общо взето след изборите имаше едно становище, което беше взето от Европейския съвет, от държавните и правителствени ръководители. На последната среща на министрите на външните работи, тъй като има следствие, беше приет доста по-твърд тон, тъй като отговорът на този сигнал от Европейския съюз от страна на беларуската страна съвсем не беше позитивен. Така че в тази декларация на министрите на външните работи беше препоръчано да се вземат ефективни мерки, които обаче да накажат хората, които са довели до провеждането на подобни избори в Беларус, без да се наказват гражданите на Беларус. Отчита се, че там се появява опозиция, която има свое политическо бъдеще и се отчита също така, че гражданите на Беларус не трябва да бъдат наказвани заради едно или друго действие на властите там.
Това бяха мотивите да бъде прието решение на Съвета на министрите на външните работи да бъдат наложени санкции върху мисля, че са 31 души, един списък с ръководители на Беларус, включително президента, ограничения за издаване на визи за пътуване в Европейския съюз, като отново в това решение беше подчертано, че при наличие на подобна негативна реакция и отказ на диалог от страна на Беларус ще бъдат взети и следващи мерки.
Позицията на българското правителство е абсолютно в тон с тези решения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Има думата господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз не знам дали въпросите ми са точно към министър Калфин, защото изслушахме една информация от министър Кунева.
Аз бих желал да благодаря за тази, макар и пестеливо изнесена пред нас информация и да кажа, че нашата комисия се нуждае може би от малко повече за това какво главно предстои пред нас и какво се очаква от българския парламент в оставащите дни до края на април.
За мене един от основните въпроси относно двете теми, които бяха засегнати като важни, като съществени, особено при посещението на Оли Рен – съдебна реформа, върховенство на закона и борба с корупцията, са по какъв начин се вижда от нашите европейски партньори съчетанието на две трудно съчетаеми неща – необходимостта от запазване на независимостта на съдебната власт и по-голяма отчетност върху дейността й. Защото очевидно е, че абсолютизирането на което и да е от двете начала ще води до накърняване на другото.
Така че въпросът ми е: как да се намери този крехък баланс между двете неща и какви са вижданията в тази насока?
Трудно ми е да се съглася с това, че в съдебната реформа ние имаме главно технически проблеми. За мене един от съществените проблеми е, че ние никога не сме правили в страната си нещо, което правим в последните месеци – в рамките на половин година да приемем четири основни процесуални закона: НПК, ГПК, АПК и ДОПК. Практически ние променяме цялото процесуално законодателство.
В тази насока е важно и как ще вървим към това законодателство. Защото едва ли отчитането на определено количество приемани закони е най-добрият критерий.
Вчера имаше изявление на един от министрите, че един от процесуалните закони, който беше приет, вече се нуждае от някакъв ремонт и то още преди да е влязъл в сила. Дали това е добър знак от наша страна и какво се очаква от нас в тази насока?
Чух, че Министерският съвет вече е одобрил и Гражданско-процесуалния кодекс. Дано това бързане не е за сметка на качеството на ГПК. Защото съмненията в тази насока най-малкото остават.
По въпроса за случайното разпределение на делата според мене трябва достатъчно ясно да се обяснява, че това не е панацея. Особено при сегашното състояние на съдебната система, с наличието на много млади кадри невинаги случайното разпределение на делата ще ни доведе до онези резултати от съдебната реформа, които са необходими. Често пъти има такива дела, които не могат да бъдат разпределени по случаен принцип.
Самият факт, че една от първите стъпки на новия главен прокурор беше създаването на специализиран отдел с прокурори, които имат необходимата квалификация да се борят с корупцията и организираната престъпност, показва ,че определени категории дела не могат да бъдат разпределени по случаен принцип. Тоест трябва много ясно да се обяснява, че това е хубаво да се прави, но има категории дела, по които това просто е невъзможно.
Не знам как сме убеждавали за конкурсното начало и каква е информацията от министъра на правосъдието, но поне по информация, която имаме от пресата, на предпоследното заседание на Висшия съдебен съвет отново синът на ръководител на определено митническо бюро беше назначен без конкурс за прокурор. За Благоевград става въпрос.
Така че конкурсното начало в момента също не можем, че то абсолютно се спазва, независимо че все още измененията на Закона за съдебната власт не са приети и че този принцип не е доведен до неговия завършен вид. Имаме правилник за дейността на Висшия съдебен съвет, но все още нямаме законова регламентация. Така че трябва да бъдем малко по-внимателни.
Въпросът за съдебната статистика е огромен въпрос и едва ли бихме могли в момента да го обсъждаме.
Но за мене основният въпрос, на който аз като член на тази комисия бих желал да получа повече информация, е, ако може да има повече яснота по това какво се очаква от нас.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако няма други въпроси, на този етап нека министрите да отговорят на тези въпроси.
МЧИНИСТЪР ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Стоилов е един от хората, които знаят какво се очаква от нас, защото беше на тези консултации в Брюксел.
Действително ако абсолютизираме трябва ли да бъде прозрачна съдебната система или трябва да бъде независима, ще влезем в някакъв теоретичен спор.
Има много ясни закони, които се очаква да приеме парламентът. В това няма съмнение. До края на месеца ще бъде приет Законът за обществените поръчки. Приет беше и Законът за концесиите. Законът за съдебната власт също е важен. Това – до края на месеца. Разбира се, законодателната програма е по-голяма.
Но когато говорим за ефективност на съдебната власт, тук сте съвсем прав, господин Червеняков, че не е само въпросът до законите, които се приемат, въпросът е до ефективността. В смисъл, те трябва да влязат в действие с всичките трудности на едно ново законодателство, което сигурно в началото ще има някакви скърцания и търкания.
Това, което се очаква от нас, вярно е, че не е точно определимо, но е това да се създаде увереност, че има създадени механизми в България, които работят за ограничаване на престъпността и на корупцията. Не на хартия, но работят и на практика. Има нетърпимост – и политическа, и обществена,, взимат се мерки, има някакви следствия от това нещо.
Надали се очакват от нас чудеса – тук има представители на медиите. Няма списък от такива, които трябва да бъдат арестувани или осъдени до членството ни в Европейския съюз. но трябва да създадем това впечатление, което излиза даже извън обсъжданията в Народното събрание. То се отнася до работа на институции, до атмосфера, която се създава в страната. Действително това са трудно измерими категории, включително и с това, което се получи в Конституцията. Очевидно, че намерението е едно, а това, което се създава като впечатление за промените в Конституцията, е друго. Надявам се да бъде намерено съгласие по тези промени.
Очевидно трябва да приемем, с всичкото уважение към българската законодателна институция, и фактът, че в момента сме на изпит, в смисъл, оценява ни друг. Така че у него трябва да създадем впечатлението, че сме страна, в която работят и законите, и институциите.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Нека министрите да направят изявление за приетите закони преди един месец.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО КАЛФИН: Министър Петков, когото силно визирате, има съвсем практически проблем. В края на април той има значителна роля по новия Наказателно-процесуален кодекс, в смисъл, дознателите трябва да започнат да работят и то активно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Наказателно-процесуалният кодекс ще влезе малко по-късно. Първо трябва да се приеме правилникът за Закона за Министерството на вътрешните работи, който трябва да влезе в сила от 1 май, който още не е приет от Министерския съвет, а след това да говорим за НПК.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не знам дали ние можем да приемем правилника за Закона за Министерството на вътрешните работи и мисля, че това няма да е работа на парламента. Трябва да отидем в изпълнителната власт с Вас, господин Червеняков, и да поработим по правилниците.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО КАЛФИН: Мисля, че сте в добро настроение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Смятам, че всички сме в добро настроение.
Предлагам госпожа Кунева да отговори на другите въпроси, които бяха зададени.
Има ли някакви допълнителни въпроси към министър Калфин? – Няма. Аз мисля, че нашата комисия на този етап не би трябвало да се разпростира нашироко. До Корея още не стигнали, все пак тя не е в Европа.
Предлагам да благодарим на министър Калфин, да му дадем възможност да си проведе срещите, а ние да продължим по-нататък.
Госпожо Кунева, заповядайте.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Най-напред по отношение на това какво трябва да направи парламентът. Вие знаете, господин председател, че аз редовно изпращам информация за това кои закони са най-спешни, правейки компромис с това, че избирам кои закони трябва да бъдат приети до края на април, до края на май и т.н., което не ми се струва, че е много коректно. Затова защото наистина всички закони са важни. Ако обаче трябва да извадим все пак нещо пред скоба, то това са тези закони които са свързани с политическите критерии.
Към тези закони бих прибавила и Закона за концесиите, и Закона за обществените поръчки. На пръв поглед те са свързани със свободното движение на стоки, но тъй като те са антикорупционни закони, те съдържат правила, които доказват прозрачност. Те биха могли много да помогнат.
Разбира се, другата възможна посока на работа на парламента, това е с контрола, който упражнявате върху министрите.
Връщам се към въпроса, който господин Димитров зададе. Недейте да имате чувството, че съм дезинтегрирана от колегите си. Но естествено, че когато става дума за земеделие и за държавния ветеринарно-санитарен контрол например, това е работа на министъра на земеделието. Това е простото правило на ведомствената компетентност. Би било много тъжно, ако аз вече знам повече за земеделието, отколкото знае министърът на земеделието. Или повече за съдебната реформа, отколкото знае министърът на правосъдието. Или повече за финансите, отколкото знае министърът на финансите. Защото това са огромни по обеми сектори. Всеки сектор е много богато снабден с общностно законодателство или с конвенции, или със специфична практика, със специфичен опит, който тези министерства трупат.
Това, което мене ме притеснява, е, че изглежда, че ние се съпротивляваме на факта, че сме приключили преговорите. По време на преговорите това беше моя задача – наистина да обобщавам усилията и обемът беше все пак доста по-обхващаем. Сега обаче става дума за приложение, сега става дума за посещение на тези министри насъответните формати на съвета. Как може друг, освен министърът на околната среда например, да знае по-добре за това как ще повлияе директивата за качеството на водите за къпане? Директивата е истинска, примерът е абсолютно случаен. Или биомасата. Или каквото ида било друго. Достатъчно е да се вземат само няколко примери, за да видим, че действително този формат, който е наложен в Европейския съюз, съвети на министрите, дава много добре и характеристиката на това, че всеки министър в своята област знае и прави много повече, отколкото само един, в чиято длъжностна характеристика е написано “европейски въпроси”.
Между впрочем, задачата на европейските министри е свързана главно със съвет “Общи въпроси” както знаем.
Времевите рамки. Двадесет и шести е първата дата, която ни е важна и тя е свързана с това, че Оли Рен ще говори пред парламента, както каза и министър Калфин. Въпросите ги знаем. Това са обичайните заподозрени и за двете страни.
Следващата дата е двадесет и седми, когато е така нареченият cut off day – датата, до която се отчитат направените подобрения и в областта на приемането на законодателството, и в неговото приложение. Помолих и мисля, че получих разбиране, за отместване на срока по Закона за съдебната власт. Това е един закон, който, за да няма никакви двусмислици, го консултираме не само с нашите предприсъединителни съветници тук, но и с комисията.
Господин Стоилов има пълна готовност за минаване на този закон за четене в залата, но прави последни уточнения с комисията и с предприсъединителните съветници. Така че това може да отиде и след 1 май, без това да компрометира факта, че ние ще сме приели закона, тоест той ще бъде отчетен в доклада.
Вие ме попитахте още какви са времевите рамки за произнасяне по възможните хипотези, които са част от договора. Не мога да говоря от името на Европейската комисия. Този въпрос не беше засегнат на срещите на Оли Рен тук. Аз съм била на тези срещи, за които ви казах. Не мога да говоря за срещи, на които не съм била. Но това, което четох като паметни записки от тези срещи, е, че въпросът не е бил поставен – кога ще бъде разглеждано евентуално задействането на която и да било от предпазните клаузи. Ще припомня договора, че специално за така наречените три малки предпазни клаузи това може да стане в първите три години след присъединяването, тоест до края на 2009 година.
Друго, което ми се струва, че е важно, е, че през октомври или ноември ще има следващ доклад. Тоест това не е последният. Мисля, че поне за това може да сме вече сигурни, че ще бъде така.
С какъв акт ще бъде прието. Това е комуникацията на Европейската комисия, която съпътства мониторинговия доклад, това са така наречените политически изводи. Предполагам, че това би било част от този текст.
Пак ви казвам, че правя уговорка – аз не искам да говоря от името на комисията.
Друго, което ми се струва важно да подчертая, е следното. Чисто правно е, че така наречената отлагателна клауза трябва да бъде предложена от комисията. Тоест, ако комисията не предложи нищо, това в чисто правен план е достатъчно. Тоест не е необходимо някакво специално волеизявление за 1 януари 2007 година, ако не се предложи 1 януари 2008 г.
По въпроса за Румъния. Аз мога само да кажа, че изключително се радвам на това, което постигат нашите съседи. Винаги съм била привърженик за оценка според собствените заслуги. Мисля ,че това е здравословно и за двете страни. Специално на мене ми се струва, че след като Румъния за толкова малко месеци успя да обърне мнението за това как се справя за съдебната система на нас може да ни послужи само за стимул и за доказателство, че дори и тези малки технически на пръв поглед стъпки всъщност са много важни, защото те дават конкретност -– нещо, от което много се нуждаем, когато изпращаме включително и информацията си за това какво е направено.
Днес гласува между впрочем Белгийският парламент ратификацията, с което страните ще станат 16.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, има ли други въпроси към госпожа Кунева?
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Едно уточнение. С две думи, въпросът за качеството на конституционните промени не беше обсъждан, така ли?
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: не, въпросът за качеството на конституционните промени не е обсъждан в нито един от форматите, на които аз съм присъствала. Но аз не пропуснах да подчертая, че нашето Народно събрание е реагирало, включително е нанесло и редакционни промени при третото четене, които показват първо, разбиране на това колко е важно, колко е сериозно вглеждането във всяка една дума на текста и второ, показват рефлекс, показват способност да се реагира на каквото и да било съмнение в коректността на един или друг термин.
Между впрочем, на мене ми се струва, че действително този текст, вдигнат от законово ниво в конституционно, трябваше да намери своето по-подробно обяснение. Защото наистина ние променихме практиката. Това многократно сме го обяснявали. Всъщност не става въпрос за самия текст, колкото за неговото място, тъй като този текст съществува и в сегашния Закон за съдебната власт.
Между впрочем, когато комисарят Рен се е срещал със съдиите, това, което аз знам, е, че е бил поставен въпросът към тях и съдиите не са казали, че този текст ги притеснява.
Става въпрос, че комисията е изразявала съмнение само по чл. 130, по никой друг от текстовете и то по само две от точките.
По този начин чрез срещата със съдиите всъщност парламентът е получил най-силната си подкрепа на това, което е предложил.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева. Ще позволите ,докато сте тук, да дам думата и на господин Янаки Стоилов.
Но преди това искам да кажа, че и аз присъствах, бях поканен на срещата на Съвета по европейска интеграция в Министерския съвет. и от това, което чух от комисаря Рен, разбирам, че по въпроса за, както той се изрази, завършване на реформата на съдебната система, има, както той се изрази, съвместна група експерти. тоест в момента въпросът се обсъжда на експертно ниво. Допускам, че един от тези експерти е господин Янаки Стоилов. Така че можем да чуем от него каква е ситуацията там. Въпросът в момента е експертен. Аз останах с това разбиране на този етап. Затова очевидно той не е бил политически обсъждан.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожо министър, господа народни представители. Още малко допълнителна информация мисля, че може да бъде предоставена. Ако тук не присъстваха представители на медиите, тя можеше да бъде и малко по-голяма.
Правя тази уговорка не за това ,че аз имам притеснение да кажа всичко това, което е било обсъждано, а защото това беше специално настояване на хората, с които разговаряхме. Така че пак искам да подчертая, че ние нямаме проблем в обсъждането на цялата тази информация. Но не би било коректно въпросите и аргументацията, която е била предмет на по-конкретните разговори, да бъде обсъждана тук.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам само да потвърдя ,че комисията многократно настояваше на този етап, докато не завърши политическият процес, да не даваме информация, тъй като така според тях бихме затворили и тяхната позиция в довършването на процеса. Това го подчертаха неколкократно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз искам да започна от тази фраза, която се съдържаше в доклада на комисаря Оли Рен едновременно за независимост и отчетност на съдебната власт. Господин Червеняков посочи, че това са в някаква степен конкуриращи се изисквания, на които трябва да отговаря съдебната система. Следователно въпросът е да се намери баланс между тези ориентири.
Затова аз предпочитам да говоря за това, което ние сме обсъждали и в предишни разговори с представители на Европейската комисия, и там, където са били според мене основателно най-големи техните претенции за по-висока ефективност, за по-голяма прозрачност и отчетност на съдебната власт, като заедно с това ние подчертаваме - като се запази независимостта на съдебната власт.
Въпросът за независимостта е въпрос за способността на магистратите да действат в съответствие със закона и с тяхната съвест, като нашата съдебна система заедно с това трябва да отговори на останалите изисквания.
Мисля, че когато се поставя въпросът за продължаване и завършване на реформите в съдебната власт, се има предвид главно практическата способност на съдебната власт да отговори на всичките тези изисквания.
С това е свързан отчасти, както е и самостоятелен въпросът за съдържанието на конституционните промени, защото те имат значение, което се отнася вече и към цялата конструкция на съотношението на властите.
Надявам се, че ако нашите аргументи, които бяха по всички поставени въпроси, бъдат преценени обективно и професионално безпристрастно, ние трябва да имаме възможност да получим необходимата оценка за тези промени, главно обсъждани – това, което се спомена – като конституционни установени правомощия на министъра на правосъдието. Ние обяснихме, че в тях както се съдържа приемственост, така има и някои промени, и с оглед на систематиката и на това ,че ние лимитативно изброяваме правомощията на министъра на правосъдието по отношение на администриране на съдебните дейности. Затова се налага тези въпроси да бъдат решени на конституционно ниво.
Тук имаше въпрос – някой очаквал комисарят или представителят на Европейската комисия да вземат категорично мнение по направените конституционни промени. Това би означавало да се очаква някаква предубеденост на тяхната позиция. Защото беше уточнено, че именно този въпрос допълнително ще бъде изследван експертно, преди да се дадат някакви допълнителни оценки в доклада на Европейската комисия.
Нашите срещи в течение на два дни бяха на политико-експертно и на чисто експертно ниво, като в първото участваха представители на Дирекция “Разширяване”, а другият разговор вече беше с експертите от Правната дирекция. Мисля, че там имахме възможност да разясним съдържанието на направените промени.
Министър Калфин беше достатъчно дипломатичен. Аз мога да бъда и по-непосредствен. У мене се създаде впечатлението, без това да е било коментирано, че някои от опасенията са породени от интерпретации, които са били представени от различни представители в България. И мога да твърдя, че, да речем, това, което тук се твърдеше, че едва ли не когато става дума за правомощието на министъра да проверява образуването, движението и приключването на делата, в някакъв момент е създало двусмислието за намеса по същество в решаването на делата. Такава идея никога не е имало. Затова бяха направени допълнителни редакционни уточнения тя изцяло да бъде преодоляна.
Също така подлежи на анализ това, че комисарят по правосъдието при посещението си в България даде доста добра оценка за конституционните промени. Само няколко дни тя звучеше по доста различен начин. междувременно не искам да откъсваме този процес от ситуацията в самия Европейски съюз и конкуренцията между основните политически течения. Ако това може да бъде сигнал към част от дясната опозиция към България, нека тя да проявява своята критичност към практическия ефект в правосъдието и вътрешните работи, но нека да не се търсят поводи там, където те според мене не съществуват.
Така че мисля, че нашият манталитет в някаква степен не може изцяло да бъде разбран в Европа по две линии:
Първо, защото те смятат, че ако има някакви критики, зад тях няма как да не стоят реални аргументи.
И второ, че за тях по-трудно се възприема как хора, които са снабдени с авторитета на независими магистрати, да речем, могат да не действат в съответствие с това, което им предписва законът, например по отношение придвижването на делата. В тяхното мислене това са някакви неща, които просто не би трябвало да се случват, и те за мене обясняват не толкова текста, а контекста на това, пред което сме изправени и което трябва да преодоляваме.
Мисля, че това са въпросите. И ако те бъдат взети предвид от народните представители, смятам, че ще повишим нашите шансове в оставащите месеци за членство в Европейския съюз, по възможност безусловно.
Това, което мога да добавя, е, че ние сме дали достатъчно възможност за предложения по Закона за съдебната власт преди второто четене. Очакваме това, което разбрах от Министерството на правосъдието, в близките дни да бъде предоставено при желание становище от експерти в комисията по тези промени.
Смятам да поканим и представителите, които работят по различните проекти, на заседанието на комисията, за да вземат пряко участие, ако искат да заявят свое мнение, колкото и да е необичайно високо нивото за такива лица, комуникирайки пряко с парламента.
Готов съм дори в комисията да обсъдим не само въпроса, който е залегнал, за случайното разпределение на делата, което, надявам се, ще се приеме, но дори за разширяване на конкурсите, като ние можем да ги въведем не само като изискване за вход в системата за придобиване на статуса на магистрати, а, ако трябва, и за всяко едно свободно място в магистратурата, независимо до нивото, на което тези места трябва да бъдат попълване. Но това е вече въпрос на професионална дискусия в Правната комисия.
Ние ще преценим всички тези въпроси, които са предмет на обсъждане и в близките дни, още след ваканцията, ще се заемем с тяхното решаване. Министър Кунева също може да участва в тази дискусия, която е отправена като покана и към ръководителите на висшите съдебни органи в България – към Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз благодаря на господин Стоилов за тази допълнителна информация.
Искам да кажа само едно нещо, преди да дам думата на господин Димитров – че това, което и Вие отбелязахте, и ние всички възприемаме, е, че Комисията по правните въпроси се е обърнала към всички заинтересовани страни във връзка с доработката на закона – Висшия съдебен съвет, организации на съдии, към всички професионални формирования на юристи, които имат отношение към закона, за да може да отчетете всички мнения в този заключителен етап.
Давам думата на господин Филип Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Понеже това все пак е среща с министрите и на практика само с министър Кунева…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Колданова като заместник-министър представлява Министерството на външните работи.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Без съмнение. Искам да благодаря на госпожа Кунева за информацията, която ни даде.
В същото време, особено последното разяснение на господин Стоилов ме изпълни с едни доста смесени чувства. Защото мисля, че партията, която представлявам, е доказала ясно своето желание да улеснява, а не да затруднява движението на България в тези последни дни към Европейския съюз.
Обстоятелството, че ние отделяме толкова време на един коментар, свързан с конституцията, показва, че има сериозен проблем. И този проблем се нарича “мнозинството в българския парламент” – наред с някои министри и част от администрацията. Но понеже ние сме комисия към парламента, си давам сметка, че се намираме на изток от Ламанша и че министрите не са членове на парламента. Но въпреки това вие имате за премиер един човек, който се явява политически лидер на най-голямата парламентарна група и който би трябвало да осъществява коалиционни пълномощия по начин, който да му помага да ангажира и лидерите на останалите политически сили, представени от мнозинството.
Говорим твърде дълго за конституцията. Цялата история около чл. 130а всъщност е резултат изключително и единствено от твърдоглавието, тесногръдието и некомпетентността на представителите на мнозинството, които отговаряха за текстовете на Конституцията. Там имаше един текст, който не будеше никакви съмнения. Сега подозренията на господин Стоилов кой какво е предизвикал в реакциите на Европейския съюз, е отделен въпрос. но факт е, че ако вие бяхте приели предложения от опозицията текст, подобни коментари изобщо нямаше да има.
Пак повтарям, твърдоглавие, тесногръдие и некомпетентност бяха причината ние да отделяме толкова внимание на това нещо сега. Така че ако изпълнителната власт е наясно за това, което иска, тя би трябвало да потърси взаимодействие най-вече със слабото звено, което представлява мнозинството в парламента по тази линия.
Оттам нататък чудесно е, че се коментират с толкова много институции измененията в Закона за съдебната власт. Отрадно е, че забавата в него няма да доведе до някакви фатални последици. Но може би това, което оттук нататък би било полезно, биха били очакванията, които правителството предявява към собственото си мнозинство – да бъдат направено по-ясно и по-публично. Без съмнение ще има такива странни изцепки като тази на министъра на вътрешните работи. но, дето се казва, по-добре да видим къде куца кабинетът, да го пожалим и след това да се намира решение, отколкото да изпадаме в смешните ситуации, в които попаднахме в резултат на измененията на конституцията и в частност на чл. 130а.
Така че това, което си позволявам да изявя, би било едно очакване - по-ясно да бъде поднесена комуникацията между правителството и неговото мнозинство в публичното пространство, щото да се знае като се борим за нещо, какво е то. Оттам
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще дам думата на госпожа Кунева. Но все пак бих искал да Ви помоля да не давате такива квалификации на колегите. Малко съм учуден от начина, по който квалифицирахте усилията на експерти.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Може би малко повече толерантност е необходима
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В интерес на обективността искам да отбележа, че поне депутатите от Обединените демократични сили в своето мнозинство подкрепиха тази промяна и смятам, че няма защо да чувства неудобство от нея. Аз не визирах Вас, господин Димитров, когато имах предвид това допълнително двусмислие, което е създадено по едни текстове, които пък не би трябвало да събуждат такива притеснения.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: То произтича изключително и само от редакцията на текстовете, която, както посочих, беше избрана, за да не се възприеме онази коректна редакция, която опозицията беше предложила.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря за този диалог, който показва, че все пак парламентарният диалог е демократичен диалог. Разбира се, понякога отнема
Заповядайте, госпожа министър.
МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА: Аз ще приключа с тази среща, ако вие нямате повече въпроси към мене, като ви благодаря за това, че ме поканихте.
Мисля, че не бива да оставаме с вкуса, че сме направили нещо, което не можем да обясним по отношение на Конституцията или пък че тук трябва директно да се намеси изпълнителната власт, по повече от понятни причини. Защото работата по конституцията е работа на Народното събрание. Това, което аз се опитах да направя със заповед на министър-председателя, бе да представя адресиране на всички слабости чрез конституционен проект, които са били от 1999 година насам към съдебната система. Това, разбира се, беше една експертна помощ. По никакъв начин не може да се отчита като законопроект. Вие знаете, че изпълнителната власт няма такова правомощие по отношение на Конституцията. И то беше представено на всеки от комисията, който се интересува от промени в Конституцията.
Оттам нататък е въпрос на решение на парламента, което всички ние,
Надявам се, че сте успели да направите най-доброто с тези конституционни промени. Аз лично пак подчертавам, че последните редакционни промени преди трето четене помогнаха, за да се подчертае рефлективността на българския парламент.
По време на партньорската проверка между 20 и 24 април партньорите, които са се занимавали с промените в Конституцията, са разговаряли именно с членове на Комисията за промени в Конституцията, не с изпълнителната власт, не с Министерството на правосъдието.
От своя страна, министърът на правосъдието винаги е присъствал на
Аз много благодаря за поканата, която ми отправи господин Стоилов. Обаче поради ведомствената компетентност, когато става въпрос за съдебната власт, изпълнителната власт изпраща своя представител и това е министърът на правосъдието, който, между впрочем, беше вносител на правителствения законопроект. Аз имам толкова основание да присъствам на тези заседания, колкото и на заседание на комисията по здравеопазване, която гледа няколко текста, свързани с хармонизацията на взаимното признаване на квалификация. Тоест за мене всичките тези глави би трябвало да са абсолютно еднакви като предпочитание.
Фактът, че аз толкова държа на напредъка в частта “Съдебна реформа”, е просто защото това наистина е приоритет.
Усилията, които прави българският парламент, са разпознати и са добре посрещнати. И аз искам да ви пожелая единство и успех в обяснението на всяка една стъпка, която прави парламентът – било по повод на Конституцията, било по повод на законите. Уверявам ви, че това не е намеса в работата на парламента от страна на Европейската комисия, нито това е, срещу което ние се съпротивляваме с битовия израз “Да ни дават акъл”. Защото по начина, по който сега ние си общуваме с Европейската комисия, само след няколко месеца, дай Боже, ако това успеем да го направим, ние ще участваме приемането на Европейската конституция. Вероятно няма да остане този вариант, който е в момента, и ние ще участваме в нейното ново допълнение, промяна и т.н., ще участваме в приемането на регламенти, на директиви. Тоест директно ще участваме в правната сфера на 26-те останали страни.
Така че това е интеграцията. И мисля, че трябва да свикваме с този факт. Както се казва, нищо лично. Това е просто желание да върви Европа с една и съща скорост навсякъде – както в Германия, така и в България.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Ние
Още веднъж искам да отбележа, че е изключително важно да следим и този открит въпрос в Европейския парламент, който неслучайно е зададен от председателя като устен въпрос на Комисията по външна политика господин Брок, заедно с двамата основни докладчици Джефри ван Орден и Мусковиси за България и Румъния. Така че мисля, че ще проследим всички и ще получим информация от наблюдателите за реакцията на правителството във връзка с този следващ важен етап.
Искам да благодаря на госпожа Кунева, на госпожа Колданова, да им пожелая от ваше име весели празници. Ние сме готови да споделяме усилията през тази седмица, която предстои по-нататък, за да имаме един положителен доклад за България.

Уважаеми колеги, предлагам да преминем към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

По нея има представители на Министерството на труда и социалната политика:
Явор Димитров – заместник-министър;
Емилия Войнова – директор на Дирекция “Демографска политика и равни възможности”;
Веселин Илков – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”.
От Комисията за защита от дискриминация:
Кемал Еюп – председател на комисията;
Ирина Мулешкова – член на комисията.
Кой ще представи законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Искам само нещо да уточня. Тъй като вносител е Министерството на труда и социалната политика, аз ще представя законопроекта.
Дами и господа народни представители, промяната на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията се извършва във връзка с изпълнение на ангажименти, които са свързани с подобряване на нормативната уредба във връзка с осъществяване на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете. Целта е да се отстрани една причина, която води до позитивна дискриминация, която е недопустима.
С тази промяна фактически се създава една позитивна норма, съгласно която отпада и необходимостта от 40-те процента представителство на единия от половете.
В досега съществуващия текст, така, както е написан, ако прием, че по-слабо представеният пол са мъжете, и двамата кандидати са равнопоставени на всички останали изисквания, се назначава човекът от по-слабо представения пол. В този случай се получава една позитивна дискриминация, тъй като не се съобразява с отделни личностни качества, свързани със съответния човек.
На базата на промяната, която е направена, която промяна е съобразена и с решението на водещите дела, а именно жалбата на Хелмут Маршал, на базата на становищата и решението на това дело тази промяна, която се прави, довежда до това, че при наличие на равни критерии, когато са изпълнени всички изисквания за длъжността, било образование, квалификация и т.н., които са заложени при провеждането на съответния подбор, ако лицето, което е от по-слабо представения пол, има специфични критерии, които са характерни за него, на базата на преценка да се даде възможност да се назначи лицето от по-силно представения пол, а не
Тук същевременно възниква един въпрос – дали е необходимо да се изписват допълнителни критерии при оценката. Ние сме се съобразили с практиката на европейските страни, а също така и с решенията на Съда на Европейските общности, съгласно които не е необходимо да се изписват допълнителни критерии, а просто да бъде дадена възможност на съда да преценява критериите по съответния случай. Защото може да има различни неща, примерно родител, който е сам или разни други такива обстоятелства, които могат да доведат до назначаване на лицето, което е по-силно представеният пол.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам да попитам дали приемате проекта за становище, който сме подготвили в тази връзка?

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Еюп, заповядайте.
КЕМАЛ ЕЮП: Уважаеми дами и господа народни представители, аз първо искам да подчертая, че ние приемаме вашето становище за законопроекта, тъй като комисията дава становище за първо четене.
Наред с общото съгласие по законопроекта, Комисията за защита от дискриминация намира, че предлаганите промени в ал. 2 на чл. 39 са широко формулирани в средната си част – “се установи, че са налице един или няколко
Тази широка формулировка може да доведе до дискриминация при назначаването на длъжност. Ние не сме съгласни, че не трябва да се изреждат критериите. Защото в работния вариант, подготвен от групата на Министерството на труда и социалната политика, в която участваше и представител на Комисията за защита от дискриминация, а именно моята колежка доц. Ирина Мулешкова, като критерии, специфични за отделния кандидат, бяха посочени тогава, доколкото аз имам информация, и се изброяваха следните критерии: социален, духовен и семеен статус, възраст и кариерно развитие.
Изричното изброяване на критериите ще улесни както съда, така и Комисията за защита от дискриминация при разглеждането на конкретните случаи.
Във връзка с това намирам за подходящо да се спомене, че съгласно част първа, чл. 20 от Европейската социална харта, за България се поражда задължението да осигури ефективното упражняване на правото на равните възможности и равно третиране в областта на заетостта и професиите без дискриминация основана на пола. Ако не се изреждат тези критерии, с новите промени на чл. 39, ал. 2, според нас неизбежно ще се наруши принципът на равните възможности и равното третиране, което ще засили дискриминацията на по-слабо представения пол в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление, както и ще наруши равното третиране при определяне на участници или членове на съвети, експертни групи, управителни и съвещателни или други органи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да разбирам ли Вашето мнение ,че отсъствието на критерии, които винаги не могат изцяло да се изброят, от друга страна, ще даде възможност да се нарушава законът на основание на това, че винаги може да се избере по-силният пол, използвайки закона? Това ли имате предвид?
КЕМАЛ ЕЮП: Точно това. Работодателят винаги ще предпочете да избере от кандидатите кандидата на по-силно представения пол.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпросът е изключително важен – дали ще се спази или не европейското законодателство. Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Аз споменах за това нещо. Действително в работната група, на която аз бях председател при разработването на закона, имаше формулиране на такива критерии. но когато ние по-подробно се запознахме с практиката на европейските страни и с решението на Съда на европейските общности, се оказа ,че действително това, което ни препоръчват на нас – включително ние направихме една консултация с проф. Молер от Европейската комисия, който отговаря за тези проблеми там, - е, че по-добрият вариант е да не се изброяват критерии, тъй като по този начин ние се намесваме в решенията на съда. И може да се стигне дотам, че ние да не изброим определени критерии, тъй като винаги съществува вариантът да изброим част от тях, а не всички. Тогава ние ограничаваме. По този начин именно можем да създадем дискриминация, защото затваряме разглеждането на проблема в определени случаи. Затова в окончателния вариант отпаднаха критериите, които бяха посочени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние все пак можем да отбележим това различие в нашето становище, че има различно виждане. Ние не сме специализираната комисия, която може да уточни кое е най-подходящо за страната. Но в случая не става дума, че има различно тълкуване от страна на органите в държавата на европейските директиви, а напротив, търси се оптималният вариант те да бъдат приложени в България.
Това нещо ние очакваме да го обсъдите във водещата специализирана комисия. Ние ще отбележим, че има различни виждания за това как да се осигури да не се превръща подкрепата на слабия пол в една позитивна дискриминация - не това е целта тук, а именно да се осигури равенство, независимо от пола при назначаването.
Така че все пак ще имаме предвид това и ще го допълним в нашето становище, че тук няма единство на мненията, а считаме, че този въпрос трябва да се види от специализираната комисия. Така ли иначе законът в този вид, в който е предложен, отговаря като цяло на европейските директиви и ние бихме могли да го подкрепим. И кой е по-оптималният вариант, това ще оставим на специализираната комисия, ако сте съгласни.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря ви, че дойдоха представители и от двете институции да представят закона и да представят различните нюанси по начина да изпълним максимално европейските критерии.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

По тази точка от Министерството на финансите присъстват:
Любомир Дацов – заместник-министър.
Георги Кадиев – заместник-министър.
Сабина Йовчева.
Давам думата на заместник-министър Любомир Дацов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Дами и господа народни представители. Ще кажа буквално три думички, тъй като промените, които се правят във Валутния закон, се отнасят до чл. 3, където се премахват
установяване и свободно предоставяне на услуги във валутното законодателство.
Както знаете, съгласно сега действащия закон, дейност като обменно бюро може да извършва само местно лице – търговец, който отговаря на нормативни изисквания за осъществяване на тази дейност и е вписано в публичния регистър на обменните бюра.
Изискването само местни лица да извършват тази дейност съответно нарушава правото на чуждестранни лица от държава – членка на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, да се установяват и свободно да развиват стопанска дейност на територията на Република България.
Затова предлаганите изменения предвиждат лицата, регистрирани като търговци по законодателството на държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, да могат да извършват дейност като обменно бюро, при същите условия, при които и местните лица.
Предлага се промяната в закона да влезе в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, смятам, че и законът, и докладът са много ясни. Предлагам да го подкрепим.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Очевидно е, че няма да се бърза този закон да влиза в пленарната зала. Мисля, че бихме могли другата седмица по-подробно да го разгледаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че ще се гледа за първо четене.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Бързате ли, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Една от причините за критики в данъчните закони е, че данъчните закони са подготвени, но не са вкарани в парламента.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Те вече са вкарани в парламента. Но така или иначе до датата, до която се иска, няма да може да бъдат приети.
ПРЕДС. ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Те трябва да минат на първо четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Още повече, че има опасност да влезем в червена зона заради финансовите въпроси.
Аз ще помоля господин Дацов да представи законопроекта като представител на министерството, а ако имаме въпроси към господин Кадиев, ще го извикаме допълнително.
(Заместник-министър Любомир Дацов и заместник-министър Георги Кадиев представят законопроекта, съгласно мотивите на вносителя.).
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имаме и проект за становище. Ние сме дали някои бележки. Имате думата, колеги, подкрепяте ли становището и имате ли въпроси към господин Дацов, за да получим съответните отговори.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз имам въпрос.
Директивата, с която е съобразен този Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е от 1997 година. Проблемът за освобождаването на правните услуги от данък добавена стойност стои може би още от началото на прехода и по-специално от месец февруари 1995 година, когато влезе европейското споразумение за асоцииране. Почти всяка година Министерството на финансите поставя това изискване да бъде въведен данък добавена стойност върху правните услуги и почти всяка една година след дълбока дискусия този въпрос бива решаван в полза на отпадането на правните услуги от обхвата на Закона за данъка върху добавената стойност.
Очевидно е, че сега се прави поредният опит да се въведе данък добавена стойност върху правните услуги.
Къде е проблемът. Проблемът е, че действително в директивата, там, където са изрично посочени освободените от обхвата на директивата стоки и услуги, не са посочени правните услуги. Същевременно, доколкото аз знам – и то всяка година се повдига този въпрос – този въпрос не е еднозначно решен във всички държави – членки на Европейския съюз, поне в тези 25 държави – членки до момента.
От тази гледна точка се поставя въпросът доколко е местно в момента да въвеждаме този данък върху правните услуги, тъй като са очевидни социалните аспекти на това нещо. Правните услуги ще бъдат вече поставени в условията на възможност за осигуряване на средства за защита, а не като възможност на българските граждани да ползват адвокатски услуги тогава, когато е необходимо и когато се нуждаят от тях.
Затова въпросът ми е: кое налага точно сега отново да поставяме този въпрос и да включваме в обхвата на закона правните услуги?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е един важен въпрос. имат думата вносителите.
САБИНКА ЙОВЧЕВА: Както правилно отбелязахте, в обхвата на освободените доставки по Директива № 6 не фигурира изрично текст, който да дава възможност на държавите – членки да разглеждат правните услуги като освободена доставка. Това именно налага, с оглед привеждането в пълно съответствие с изискванията на Директива № 6…
МЛБАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Данък добавена стойност и правни услуги са две различни като терминология понятия.
САБИНА ЙОВЧЕВА: Става въпрос за доставка на услуга. Има категории, които са освободени, има категории, които са облагаеми.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: как е решен този въпрос във всички страни – членки на Европейския съюз?
САБИНА ЙОВЧЕВА: По наша информация няма държави, в които правните услуги да се разглеждат като освободени услуги и да не подлежат на облагане с данък добавена стойност.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Най-вероятно ползваме различни информационни източници.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз без да съм специалист в тази област, но тъй като присъствах на предпоследното заседание на ЕКОФИН, там една от точките беше точно освобождаването от данък добавена стойност. На това заседание изрично се обсъждаше освобождаването от данък добавена стойност само на услуги и то с един преходен период, като окончателното освобождаване стане от 2010 година, услуги, които са интензивни от гледна точка на така наречените трудоемки услуги.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Правните услуги не са ли трудоемки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Искам да кажа, че от икономическа гледна точка едва ли има такова определение, тъй като не са заети масово цели региони от страната да се занимават с предоставяне на адвокатски услуги, нито са стотици хиляди колегите, които се занимават в тази област.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Те са 11 453.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Още повече, доколкото си спомням, определянето на заплащането на адвокатите няма социални принципи. Така че претенцията, че се извършва социална дейност, едва ли може да има голяма тежест от гледна точка на това, че заплащането при определянето на хонорара на адвокатите няма принцип на социален елемент. Или поне не съм чул някой, че си определя хонорара на база статута на клиента. Може да има, но няма нормативно регулиране.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Как да няма, като това е регулирано на конституционно равнище? Правото на защита е основно право на всеки български гражданин.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: но нивото на заплащане?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако ние го обусловим от финансовите му възможности, тоест допълнително го натоварим с 20 процента, го превръщаме не в една възможност, а точно във финансова възможност.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предлагам този спор, ако трябва, да го продължим след това. и аз мога да кажа, че правните услуги не са сред освободените услуги и спорът, за който говори господин заместник-министърът, е свързан именно с тези изключения, които бяха за трудоемки услуги и които Полша блокира, ако си спомняте, в Европейския парламент, само и само за да запази за по-дълъг период изключенията, които тя беше договорила във връзка с ремонта на жилища и т.н.
Между другото всичко това е трябвало да го договорим при преговорите. Ако сме считали, че правните услуги са такива, не друг, а госпожа Кунева е трябвало да договори едно такова изключение за един по-дълъг период. За съжаление това не е направено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин председател, искам да Ви обърна внимание, че съществува един анекс К, според който се казва ,че чрез данъци не може да бъде извършена социална дейност и социална политика. Това е позиция на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, но някои страни, като Полша например, са успели да договорят такива неща.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз точно говорих за този ЕКОФИН, където Чехия, Полша и още две или три държави успяха да отложат този вид услуги – и там точно е определен обхватът, и да има период до 2010 година, когато да важат тези облекчения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И те го направиха, защото имаше едни други облекчения, които иначе те щяха да блокират. Но това е – като станеш член на Европейския съюз, можеш да се търгуваш. А сега ние сме само, за съжаление, присъединяващи се. Като станем страна – членка, тогава ще можем да влизаме в такива мнозинства и да договаряме за даден вид изключения.
Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имам още един въпрос. той може би не е толкова европейски, но е чувствителен, макар и да изглежда дребен, за което използвам присъствието на господин Дацов.
Става дума за това редно ли е да се начислява данък добавена стойност върху таксите за ползване на определена услуга? Това според мене е един въпрос, на който трябва да обърнем внимание като цяло. Защото практиката за редица услуги е да се плаща данък добавена стойност, освен върху фактическата услуга, и върху таксата за това, че лицата по принцип могат да ползват услугата. И става нещо като данък върху таксата, нещо, което е повсеместно и което при някои категории лица, особено тези ,които са с по-малки доходи, се оказва така, че те плащат по-висока такса и оттам допълнителен данък, който надвишава размера на реалните разходи за самата услуга.
Този въпрос стоял ли е на вниманието на министерството? И ако има европейска практика, повсеместна ли е тази практика да се плаща данък върху самата такса за потенциалното ползване на една услуга.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз не мога точно да отговоря, може би колегите могат да го направят. Но принципът, който важи в случая, е, че данък върху общия доход се начислява върху всички компоненти, които образуват себестойността или цената на една услуга. След като таксите са част от образуването на цената на услугата, това е принципът, който важи в момента. Тоест тогава би трябвало данъкът върху добавената стойност да се налага и върху самата такса.
Не знам дали има някакви изключения или има други практики в европейските страни. Но това е общо правило, което важи и което се прилага.
САБИНА ЙОВЧЕВА: Няма практики. Това е общата практика. Всичко, което формира себестойността на крайната услуга, се включва в основата, върху която вече се изчислява размерът на дължимия данък.
ЦЕНОВА: В чл. 11, б. “А”, т. 2 е записано, че в основата се включват данъци, такси и всякакви други начислявания, които са свързани със съответната стока. Това изрично е записано. Така е записана самата услуга - таксис из дютис. Изрично двете думи са сложени и няма как да се постави въпросът за съмнение в случая.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вече намерихме и текста от директивата.
Имате ли други въпроси? Предлагам да приемем закона по принцип, а дискусията да продължи в пленарната зала.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Но този въпрос да се постави в становището.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ще го поставим, разбира се.
Който е съгласен да приемем законопроекта за данъка върху добавената стойност, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:

/п./(Атанас Папаризов)