П Р О Т О К О Л

№ 32


На 11 май 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-25/20.04.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за здравето – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-28/26.04.2006 г., за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-26/25.04.2006 г., за електронната търговия – внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-24/19.04.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари – внесен от Министерския съвет.

5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-29/19.04.2006 г., за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването, Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване”;
Гюнер Рамис – заместник-министър на държавната администрация и административната реформа, Георги Димитров – консултант в Дирекция “Електронно правителство”, Юри Алкалай – директор на Дирекция “Електронно правителство”;
Нахид Зия – заместник-министър на финансите, Евгени Евгениев – старши експерт в Сектор “Международно сътрудничество и програми за обучение” в Дирекция “Инспекторат” към Министерството на финансите;
Тихомир Тимнев - директор на Дирекция “Надзорно правна” в Управление “Банков надзор” на БНБ.
Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция. Искам да предложа на вашето внимание следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-25/20.04.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за здравето – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-28/26.04.2006 г., за информиране и консултиране на работниците и служителите в транснационални предприятия, групи от предприятия и дружества – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-24/19.04.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари – внесен от Министерския съвет.

5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-29/19.04.2006 г., за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати – внесен от Министерския съвет.

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
По повече от точките становищата ви бяха изпратени предварително. Не знам дали по последния законопроект сте получили становището. Разбирам, че сега сте го получили.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка от Министерството на здравеопазването сме поканили да присъстват:
Матей Матеев – заместник-министър
Д-р Снежана Алтънкова – директор на Дирекция “Опазване и контрол на общественото здраве”;
Д-р Ангел Москов – началник отдел в Дирекция “Национална здравна политика”;
Милена Маринова – главен юрисконсулт в Дирекция “Правна”.
Има думата госпожа Маринова да представи законопроекта.
МИЛЕНА МАРИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването подкрепя внесения от Министерския съвет проект на закон за изменение на Закона за здравето. Измененията и допълненията, които са включени в проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, са свързани с изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Едната част от разпоредбите са свързани с нормите, регламентиращи документите, необходими при издаване на разрешение за извършване на дейности
Другата част са свързани с признаването на професионалната квалификация по медицинска професия.
С предложените изменения в членове 73, 74 и 214 от Закона за здравето се въвеждат текстовете на чл. 1, т. 13 и т. 14 от Директива № 83-477 за защита на работещи от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа, изменена и допълнена с Директива № 81-382 – за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични вещества, като се изменя чл. 12 от Директива № 83-477 и се създава чл. 12Б.
Предложените изменения на разпоредбата гарантират, че признаването на професионалната квалификация по медицинска професия се изпълняват пред договорните ангажименти по Глава ІІ – “Свободно движение на хора”, раздел “Взаимно признаване на професионална квалификация” и се отразяват бележките, направени от страна на Европейската комисия по време на техническите консултации на 1 март 2006 г.
Промените са съобразени с новата Директива № 205-36, относно признаването на професионалната квалификация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси към този законопроект, който привежда в съответствие някои тънкости от действащите в България закони. Защото очевидно това правило петте години да не се прилага професия, е дискриминационно за хората, които не живеят постоянно в България. Другите страни имат по-голямо доверие към медицинската квалификация, отколкото България.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз имам един кратък въпрос. Всички знаем колко чувствителен е Европейският съюз по проблема със защитата на работниците с работа, свързана с експозиция на азбест. Все повече стават разкритията за изключителната вредност и токсичност на азбеста.
Не счита ли Министерството на здравеопазването, че освен изискването за удостоверение за обучение на работниците и служителите, което е предвидено да се изисква от работодателя при работа с азбест, би било добре, за да се избегне формалността на един такъв документ, да се добави изискване всеки работник да подпише декларация, че наистина е било проведено това обучение с него? Тоест всеки работник да се подпише, че наистина с него е проведено обучение, той е запознат с всички рискове и опасности и с механизмите за защита срещу вредното токсично въздействие на азбеста.
СНЕЖАНА АЛТЪНКОВА: Аз считам, че предложението е уместно. Но предстои издаването на нова наредба за прилагане на изискването, свързано с работа и експозиция на азбест. Евентуално там би могло да се включи това като
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Казак, мисля, че това е разумно и ние можем да го отбележим в становището на комисията, да се има предвид от специализираната комисия, когато тя обсъжда първата част на законопроекта. Аз не я споменах изрично, но това също е много важен въпрос. Разбира се, то може да
Има ли други бележки? – Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с проекта за становище на нашата комисия по този законопроект, както и с това допълнение по повод на въпроса, зададен от господин Казак, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ И ДРУЖЕСТВА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Това е един законопроект, който също така е внесен в изпълнение на ангажиментите в рамките на преговорите и в съответствие с хартата за фундаменталните права на работниците, тъй като по този въпрос има специална декларация, одобрена от Европейския съвет в Страсбург.
Разбира се, макар и формално това да е законодателство, имащо отношение към принципите на Съвета на Европа, също така има редица норми в Европейския съюз, които също изискват информиране и диалог с работниците. В този смисъл нашите бележки са свързани с терминологията, която се използва в закона във връзка с информиране на работници и служители в транснационални предприятия и групи от предприятия и дружества.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Горан Банков – заместник-министър;
Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово право и обществено осигуряване”;
Веселин Илков – главен експерт в дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”.
Давам думата на заместник-министър Банков да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГОРАН БАНКОВ: Уважаеми господин Папаризов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представеният на вашето внимание закон е разработено т работна група в министерството на труда и социалната политика, в която бяха включени представители на нашето
Проектът на закон беше също така консултиран с експерти от Европейската комисия, от които непрекъснато получавахме помощ.
В случая става дума за транспониране на три директиви и два регламента. Отразили сме всички бележки, които е трябвало да бъдат отразени.
Директивите са изцяло транспонирани в този проект на закон. С това искам да завърша.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси във връзка със законопроекта за консултиране на работниците и служителите и за тяхното информиране в рамките на транснационалните предприятия.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Очевидно е ,че този законопроект е от така наречените безспорни и ние лесно можем да гласуваме това становище. Но аз имам един въпрос.
Кое налага използването на понятия, които до известна степен са малко по-различни от използваните в българското законодателство? Става дума за “транснационално предприятия” и “групая от предприятия” вместо “търговско дружество” и “търговец”, както е по Търговския закон. още повече, виждаме, че тези документи и директиви, с които се съобразява предлаганият законопроект, говорят за европейско дружество и за европейско кооперативно дружество.
Защо бягаме от тези утвърдени понятия като субекти на търговското право в страната и въвеждаме понятията “транснационално предприятие” и “трупа от предприятия”, които малко или много са нови за нашето законодателство?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз очаквах този въпрос, очаквах и подобни въпроси.
Бих искал да кажа, че този закон е малко странен. Той се различава от нашата досегашна правна техника. Както го нарече един от водещите наши професори, той “е много приказлив”.
За съжаление обаче директивите на Европа са точно такива. Те са много описателни, те са много подробни, с оглед да въведат еднакво право във всичките страни-членки и в тези, които кандидатстват, като нас.
Това наложи тези три директиви да бъдат оформени в един отделен закон, а не в Кодекса на труда, какъвто опит ние направихме при последните директиви и преди един месец го разгледахте. Защото, пришит към Кодекса на труда, това нямаше да прилича на абсолютно нищо – пълна разлика в стила, в езика и в понятията, за които господин Червеняков говори.
Самите директиви слагат тези понятия, господин Червеняков. Те определят що е “транснационално предприятие”, що е “транснационална група от предприятия” по смисъла на директивата и с тези понятия да има най-малкото 1000 души работнии, най-малко две предприятия и т.н. И ние сме принудени да ги транспонираме – това е най-точната дума в този смисъл.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Търговско дружество е, което има най-малко 100 работници.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Но в самата директива няма “търговско дружество”. Там има “транснационално дружество”, както има и “европейско дружество”.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Всеки юрист, който чете този законопроект, ще се чуди какво представлява “транснационално предприятие” и “група от предприятия”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Преди да дам думата на господин Мирославов, искам да кажа следното. Предполагам, че ние ще се изправим пред тази ситуация в подобно разминаване в много случаи. Тъй като формално тези директиви дори ние не трябва в момента да ги включваме в нашето законодателство. Те трябва да започнат да действат от 1 януари 2007 г. Защо ние предварително ги включваме в нашето законодателство и създаваме този разнобой? Това не го правим във всички случаи, а в няколко случаи засега сме го правили.
Като отговорите на господин Червеняков, ако може, господин Мирославов, да ми отговорите и на този въпрос – това чие изискване е на практика?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това е изискване на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За прилагане на диалога ли?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Не. в последния доклад те казаха, че трябва да обсъдим някои недостатъци и някои несъвършенства – мисля, че това беше точният термин, при транспонирането на досегашните директиви, които бяха в Кодекса на труда. Там с изключение на общата рамка, за всички останали бяхме направили опит, но бяха допуснати известни пропуски.
Категорично обаче се каза, че има известно закъснение при транспонирането на тези три директиви, които трябва да започнат да действат от датата на приемането ни в Европейския съюз или по-скоро от датата на влизане в сила на договора. Но казаха ни, че има закъснение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Когато говорих, аз имах предвид регламентите, които директно влизат, защо ги включваме.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Може и аз да не съм разбрал.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Освен директивите, които според мене можем да прилагаме, както каза господин Червеняков, като използваме термините от нашето законодателство, защо регламентите ги въвеждаме сега, а не започват те да действат от 1 януари 2007 година директно?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Ние не сме ги въвели, чисто и просто ние сме се позовали на тях. И сме се позовали единствено и само, когато казваме що е “европейско търговско дружество” и що е “европейско кооперативно дружество”. И казваме, че това е създадено въз основа на регламент еди-кой си. Но ние не можем да ги транспонираме, защото – Вие сте прав – те действат директно.
Интересна е бележката на вашите експерти, които казват: как може да се позовете на нещо, което все още не е обнародвано и не е публикувано. Това е нещо, което ще ни накара да се замислим занапред какво да стане.
Що се касае до понятията – тук има доста известни юристи, - аз искам да споделя, че опитът ни и онзи стремеж да запазим българската традиция в законодателството претърпя неуспех. Аз мога да го кажа пред вас. Опитът да побългарим някои от директивите не беше разбран от нашите европейски колеги, които ни подсказаха пряко – аз си признавам това, - че колкото повече се придържаме и колкото повече буквално транспонираме директивите, толкова е по-добре и за нас, и за тях.
Така и направихме. Ние бяхме изкушени да постъпим така, както са директивите на Европейския съюз и още в първия член да дадем понятията. Тогава няма да е необходимо да четете 35 страници, за да разберете що е “транснационално предприятие”, ако това беше казано още в чл. 1.
Господин Червеняков, не можем да заменим това понятие с “търговско дружество” по нашия Търговски закон, нито можем да го заменим с "българска кооперация" по нашия Закон за кооперациите. Просто това не е възможно и не е допустимо. Защото ако всяка една страна се позове на собственото си законодателство, то няма тогава да има смисъл от директиви.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест ние прилагаме нещо, което не съществува в нашето законодателство?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Но би могло да съществува в нашата практика. Защото и сега има няколко предприятия – това са “Кока кола”, “Солвей” и т.н., които са поделение на транснационално предприятие и това не им пречи. Те даже си избирате представители за Европейския работнически съвет. Друг е въпросът, че са наблюдатели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че действително проблемът е много сериозен, но не знам дали ще можем да го решим в тази комисия. Може да отбележим, че сме забелязали такова несъответствие. И все пак е проблем на Правната комисия навярно да разгледа този въпрос в детайли.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз искам да задам един въпрос. проблемът терминологичен ли е или е същностен?
Ако проблемът е терминологичен, какво трябва да направим. Ние трябва да направим най-простото нещо – да препоръчаме в останалите закони, където се среща този термин, да се преведе – вече юристите ще кажат как, така че да се разбере, че става въпрос за едно и също нещо.
Ако проблемът е същностен, тоест, ако наистина са различни търговските дружества от транснационалните компании, то тогава ние при всички случаи трябва да дефинираме тази разлика.
Затова за мен като наша препоръка би могло да се каже следното: ако проблемът е терминологичен, той да се изчисти терминологично навсякъде; или, ако проблемът е същностен, просто да се дадат ясните дефиниции.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека бъде даден отговор на този въпрос.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал само да внеса едно пояснение.надявам се да стане по-ясно.
Всъщност тук под понятието “транснационални предприятия” не бива да се разбира правно-организационната форма на търговско дружество по нашия закон. това е дейността на тези предприятия в различните държави.
Както спомена господин Мирославов, това е дейността н поне две държави – членки.Това са предприятия, които имат дейност в поне две държави - членки с определен брой работници. Това е една особеност. Досега в България по обясними причини – ние не сме били държава – членка, по тази причина за нас не е имало подобно задължение да въведем подобна правна фигура. Това е най-простото обяснение защо трябва понятието да се запази.
По време на разговорите, за които господин Мирославов спомена, с представители на Европейската комисия, ние имахме две технически консултации, в които изяснявахме нашите позиции – по текстовете, по това кое какво означава, докъде бихме могли да променим текста.
За термините с пълна категоричност от страна на Европейската комисия беше казано, че тези понятия в дефинициите, които са дадени в директивата, не биха могли да бъдат променяни.
Ето защо ние спазихме стриктно това тяхно изискване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не зная, не съм юрист, но на някакъв етап в България също имаше разлика между предприятия като стопански субекти и тяхната юридическа форма.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Има чл. 15.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В този смисъл под предприятие като съвкупност на цялото това имущество, дейност и т.н. очевидно в предлагания законопроект в този смисъл се има предвид определението “предприятие”.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Нашите първоначални думи бяха точно в този смисъл. Тези директиви са насочени към информирането, консултирането и участие на работниците и служителите. Аз съм убеден, господин Червеняков, че ако аз поне доживея в България да се създаде такова транснационално предприятие, то във всички случаи ще бъде обвързано и регистрирано по Търговския закон. Когато обаче то има своите поделения и клонове в основните страни – членки, то тогава става транснационално предприятие по смисъла на тази директива. Но не обръща неговата правна форма от ООД или ЕАД, а чисто и просто по отношение на неговите работници и служители се прилагат тези разпоредби за информиране, консултиране и участие.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Искам да Ви върна към въпроса на господин Софиянски: има ли легална дефиниция в закона на понятието “транснационално предприятие”?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Да, разбира се. Транснационално предприятие е всяко предприятие с най-малкото 1000 работници и служители в държавите – членки и с най-малко 150 работници и служители в най-малко поне две държави – членки.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Тоест Вие казвате, че едно предприятие е предприятие…
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Дава се количествено определение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам сега да не водим тази дискусия. Но на мене ми се струва, че логиката на този закон е това, което е най-чувствителният проблем в момента, когато “Рено” затвори своя завод до Брюксел, а не затваря своя завод във Франция. Очевидно това са едни проблеми, които са доста сериозни и по-скоро те се имат предвид в законопроекта.
От тази гледна точка се изисква този диалог.
Сега виждаме, че френските предприятия “Пежо” ще затворят заводите в Англия, “Пежо 206” няма да се прави там. В такива случаи сигурно трябва да има такива консултации, тъй като напрежението е огромно в подобни случаи в тези транснационални формирования и компании.
От тази гледна точка се надявам, че този закон ще послужи на бъдещото примерно “Рено” - Каспичан, ако възникнат проблеми. Но това може би трябва да се доуточни от правна техническа гледна точка в доработката на законопроекта.
Има ли други въпроси по този законопроект? – Няма.
Мисля, че горе-долу изяснихме, че трябва да са по-прецизно изяснени в полето на дейност различията между контекста на използването на този законопроект от нормалните случаи на прилагане на Търговския закон. Това някак си също трябва да се постигне от специалистите, когато доуточняват закона в крайна сметка Правната комисия.
Ако няма други въпроси по повод на закона, предлагам да го приемем по принцип, като, разбира се, изразим нашите препоръки за яснота на тези дефиниции, които за първи път се прилагат в нашето право.
Който е съгласен да приемем законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Този закон е свързан с Министерството на държавната администрация и административната реформа. Поканили сме да присъстват:
Гюнер Рамис – заместник-министър;
Юри Алкалай – директор на Дирекция “Електронно правителство”;
Георги Димитров- консултант в Дирекция “Електронно правителство”.
Законопроектът ще бъде представен от заместник-министър Гюнер Рамис.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЮНЕР РАМИС: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бързото развитие на информационните и комуникационните технологии и широкото им навлизане във всички обществени сфери доведе до създаване на възможност за размяна на блага и предоставяне на различни услуги по електронен път.
За осигуряване сигурността на оборота и интересите на различните субекти при осъществяване на електронната търговия е необходимо създаването на съответна нормативна уредба, която да уреди по адекватен начин отношенията в съвременното информационно общество.
Предложеният проект на закон за електронната търговия урежда задълженията на доставчиците за предоставяне на информация във връзка с представянето на услуги на информационното общество, дефинира задълженията на доставчиците във връзка със сключване на договори с електронни средства по електронен път, предвижда възможността за налагане на съответно административно-наказателни санкции по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Приемането на Закона за електронната търговия ще доведе до:
значително подобряване на средата за реализация на електронния бизнес;
конкретно той ще допринесе за значителния ръст на броя и обема на трансакциите през електронна среда;
на значителен ръст на броя на електронните услуги и предлаганите услуги от бизнеса;
до увеличаване на броя на малките и средните предприятия, които внедряват системата за електронни разплащания с доставчици и клиенти за управление на поръчки и доставки и системи за планиране на ресурсите.
Приемането и прилагането на Закона за електронната търговия ще повиши конкретно способността на българските предприятия при влизане на България в Европейския съюз и ще създаде правната рамка за създаване на нови и ефективни електронни услуги за гражданите и бизнеса.
С оглед на гореизложеното и като се има предвид, че законопроектът изпълнява европейската директива и е крайно закъснял, моля да го подкрепите на първо четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към вносителите на законопроекта за електронното правителство, който ние чакаме с голям интерес?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Искам да направя само едно допълнение, господин председател.
Вчера законопроектът беше представен на водещата комисия по въпросите на държавната администрация и тази комисия взе решение да се изгради работна група, която да бъде в състав от двама народни представители, експерти от Министерството на държавната администрация, от министерството на икономиката и енергетиката, съответно с представители на Комисията за защита на потребителите, на Българската стопанска камара и на Държавната агенция по информационни технологии и съобщенията, която съответно да обсъди предложенията и да изчисти текстовете между първо и второ четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В становището на нашата комисия също така има отправени бележки към законопроекта. Вие приемате ли ги, какво ви е отношението?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители. Във връзка с направените бележки от комисията, искам накратко да взема отношение. Те безспорно са уместни.
По отношение на първата бележка – във връзка с липсата на необходимост от въвеждане на разпоредбата на чл. 17 от законопроекта, в която изрично се предвижда, че доставчикът на услуги на информационното общество няма задължение да извършва наблюдение на информацията във връзка с предоставените услуги през електронна среда, считаме, че бележката наистина е адекватна.
От друга страна, обаче, когато се транспонира една директива в българското законодателство, ние, разбира се, отчитаме и сме отчели ситуацията в момента в България и българските условия, тъй като имаше много случаи в миналото, те и сега продължават, в които при определени условия репресия и санкция се търси от самите доставчици на услуга на информационното общество, без те да имат технологичната, физическата възможност, както и възможност от гледна точка на персонал, да следят преминаваната през тях информация. Упреците към тях, считано от страна на някои органи на изпълнителната власт, бяха насочени в такава посока и търсене на отговорност от самите доставчици.
От друга страна, считаме, че с изричното въвеждане на разпоредбата на директивата, защото директивата изрично въвежда такава разпоредба, ще се даде пределна яснота и сигурност за оборота, а, от друга страна, ще се попречи за в бъдеще да има неясна практика по този въпрос.
Затова ние препоръчваме горещо тази разпоредба да остане.
Иначе бележката по своята същност е вярна.
По отношение на втората бележка – във връзка с приложимостта на правилата за предоставяне на услуги на информационното общество по отношение на чуждестранните доставчици.
Действително разпоредбата на чл. 19 от закона определя приложимото право спрямо изискванията, започнали осъществяването на такива услуги по отношение на доставчиците с някаква дейност на територията на останалите държави – членки на Европейския съюз. Това ние считаме, че коректно транспонира волята на европейския законодател от директивата, съгласно която се предполага, че след като страната е членка на Европейския съюз, условията за започване и извършване на дейност, местният закон ще бъде хармонизиран с директивата. в тази връзка условията ще бъдат адекватни или подобни на тези, които ще бъдат въведени от нашия закон. Това обаче касае само страните – членки на Европейския съюз.
Що се касае до държавите, които не са членки на Европейския съюз, тогава би трябвало да се прилагат общите правила за приложимо право и ще се определят по клаузите на международното частно право.
Считаме, че изрична разпоредба не е необходимо да се въвежда в тази посока.
Това е единият аргумент.
По аргумент на противното, при условие, че нормата на чл. 19, ал. 1 изрично предвижда, че изискванията, започнали осъществяването на дейност по предоставянето на услуги на информационното общество, се уреждат по закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако на територията на държава - членка на Европейския съюз, ясно е, че във всички други случаи ще се уреждат по тукашния закон. защото ролята на нашия закон е да охрани интересите на българските граждани на територията на Република България.
Така че естествено те трябва да се ползват от закрилата, която дава нашият закон.
Така че считаме, че се създава достатъчно яснота и допълнение на нормата в тази връзка не е необходимо. Разбира се, ако прецените, че е необходимо такова определяне и реферира към Кодекса за международно частно право, това може да бъде направено. Но считаме, че това изрично би затормозило нормативните текстове.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак Вашите аргументи по т. 1 и 2 бяха противоположни. Аз така ги схванах. В единия случай Вие считате, че не трябва да се въвежда изрична разпоредба, в другия – че не е необходимо, защото се подразбира.
Аз лично смятам, че трябва да има една и съща логика в това, когато обяснявате вашия законопроект. И смятам да запазите нашите бележки.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз имам един кратък въпрос. в законопроекта е предвидено в съответствие с директивата да се създаде специален регистър на лицата, които не желаят да получават така наречените непоискани съобщения. Съдържа ли се задължение на доставчиците на такива съобщения задължително в съобщенията да фигурира линк, чрез който получилият това съобщение да поиска повече да не получава подобни съобщения? Освен възможността да се включи в този регистър, ако случайно получи такова непоискано съобщение, задължително да се съдържа линк с край, тоест, повече да не получава подобни съобщения?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Казак може би има предвид и това, че за разлика от поддържаните в България електронни пощи, включително и в парламента, тази в Европейския парламент задължително автоматично има един раздел “спам”, който идва като задължителна папка, заедно с входяща и изходяща, така да се каже, друг вид електронна поща. Така че задълженията на провайдерите, на администраторите са много по-големи, отколкото тези в България.
ЮРИ АЛКАЛАЙ: В отговор на Вашия въпрос ще кажа следното. Няма конкретно задължение на провайдера да осигури такова съобщение вътре в тялото на неговото търговско съобщение. Но има дифинитивно задължение на провайдера, преди да изпрати съобщението, да достъпне регистъра и в случай, че клиентът е член на този регистър, да не изпраща съобщението. Тоест, ако го изпрати, той попада под наказанията, които са предвидени в този закон.
Световната практика в това отношение показва, че при наличие на определено задължение за проверка на регистъра от страна на предоставящия услугата е значително по-силно, отколкото задължението му да поставя линк, който да го води до изключване от съответния обект.
В повечето случаи има такива линкове, Вие сте прав, болшинството компании ги правят, но те ги правят повече от PR гледна точка, отколкото като някакво задължение.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Ако позволите да допълня господин Алкалай.
Уважаеми господа народни представители, очаква се приемането на друг законопроект, който ще бъде внесен в Народното събрание – това е проектът на Закон за електронните съобщения, който е разработен на основа на acquis 2002, тоест европейската рамка в областта на електронните съобщения, който изрично въвежда режим за охрана на потребителите при непоискани търговски съобщения, така наречения оптим режим, тоест, лицето изрично трябва да е заявило, че иска да получава съобщение, за да му бъде изпратено съобщение. Съответно то трябва да осигури такава възможност, че ако получи непоискано електронно съобщение, а е заявило ,че иска да получава, да може във всеки един момент да отговори обратно, че повече не желае да получава.
Така че това е друг режим, който ще бъде въведен от Закона за електронните съобщения. Така че режимът в Закона за електронната търговия ще яви общ по отношение на специалния режим, който ще бъде въведен в Закона за електронните съобщения, тъй като той касае и редица други случаи, не само тези, които са обхванати от Закона за електронната търговия. Той е прекалено общ в това отношение. Там ще се дефинират и адресатите – това са доставчиците на гласови телефонни услуги и други, които попадат в обхвата на регулиране от Закона за електронните съобщения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Законът за електронната търговия действително е много рамков, с общ характер. Да се надяваме, че той ще бъде конкретизиран. Все пак това ще става главно чрез нови закони или чрез конкретен обхват от нормативни и поднормативни актове? Бихте ли казали как във времето се предвижда това да се случи?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Уредбата на електронната търговия обхваща широк кръг от обществени отношения, не всички от които се регулират от Закона за електронната търговия. Електронната търговия в широк смисъл обхваща защита на личните данни при електронната търговия, защита на потребителите при електронната търговия, така наречената дистанционна продажба и т.н.
С оглед на законодателната практика в България тези уредби вече са залегнали в други кодификационни закони, те вече са транспонирани. Практически е останала нетранспонирана единствено тази уредба, която е свързана с обществените отношения, свързани с предоставянето на услуги на информационното общество в електронна среда и задълженията и отговорността на доставчиците на тези услуги и режима на непоисканите търговски съобщения.
Така че въз основа на този закон се предвижда една единствена наредба, един единствен подзаконов акт, който трябва да регулира създаването и експлоатирането на така наречения регистър на лицата, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения.
Останалата уредба на електронната търговия вече се съдържа в други нормативни актове или се предвижда да бъде обхваната, включително по отношение на електронното фактуриране, по отношение на електронните съобщения именно в тези кодификационни актове.
Поради тази причина и вносителят, когато е разработвал проекта на Закона за електронната търговия, се е ограничил единствено в транспонирането на Директива № 2031, а не е създал кодификационен закон, който да уреди всеобхватно всички отношения, свързани с електронната търговия. Голяма част от тях вече са транспонирани, да не кажа почти 90 процента.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приемат се.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват: От Министерството на финансите:
Нахид Зия – заместник-министър на финансите;
От Агенцията за финансово разузнаване:
Евгени Евгениев – старши експерт в Сектор “Международно сътрудничество и програми за обучение;
Светлана Николова – старши експерт – юрист в Отдел “Анализи” в Дирекция “Сигнали за изпиране на пари и за финансиране на тероризма”;
От Българската народна банка:
Мария Григорова – директорл на Дирекция “Специален надзор” в Управление “Банков надзор”.
Давам думата на господин Зия да представи законопроекта. Той е доста важен от гледна точка на това, че за съжаление това ще бъде една от малкото червени области, които ще останат в доклада на Европейския съюз в областта на изпирането на пари и в областта на финансовата дисциплина. Този път ще има две бележки, каквито нямаше в миналия доклад. Тоест в случая в рамките на Министерството на финансите резултатите се влошават спрямо предишния доклад, което много ни безпокои. Бихте ли ни информирали каква е общата обстановка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с Вашето очакване, господин Папаризов, за червени точки, аз се надявам, че грешите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Дано.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Защото нашата информация е, че ние ще бъдем на същата позиция, на която бяхме и при оценката през октомври. Може да има по отношение на следващи действия за пране на пари, но не и конкретно за Агенцията за финансово разузнаване, респективно Министерството на финансите. Тоест, по отношение на други институции, които имат отношение по тези проблеми и по-точно тези, които са по Глава Двадесет и четвърта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Но нещата са свързани. Особено ако сътрудничеството между Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи го няма, просто нищо няма да стане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Абсолютно. Но ако някой не си върши работата, аз си пожелавам това да не е Министерството на финансите. Разбира се, и за Министерството на вътрешните работи желая същото, както и за Министерството на правосъдието.
Тези промени са разработени във връзка с доклада, който преди малко споменахте и Вие, от октомври миналата година, във връзка с реализираните 40 препоръки и деветте специални. Това се направи от една доста широка група от специалисти от Агенцията за финансово разузнаване, от Българската народна банка, от Асоциацията на търговските банки, Комисията за финансов надзор, Комисията по хазарт, представители на Агенция “Митници”. Така че това бяха един доста широк кръг специалисти и експерти, имащи отношение по борбата с прането на пари.
Препоръките, които се дадоха, всички ние ги взехме предвид, както от Българската народна банка, така и от Асоциацията на търговските банки. Според нас се получиха едни доста добри поправки, които ще спомогнат в тази борба срещу прането на пари и финансирането на тероризма.
Най- интересното, което е включено в промените и допълненията на закона, са предвижданията задълженията на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от закона да прилагат разширени мерки за превенция на използването на финансовата система за изпиране на пари по отношение на лица, които заемат или са заемали висша длъжност в Република България или в друга държава, както и по отношение на свързани с тях лица. Тоест може да се каже за хората, които присъстваме в тази зала, и някои отвън тази зала, че се надяваме, че това ще се приеме съвсем спокойно и нормално от всички нас, за да може системата да работи.
Ние имаме вашите бележки и становището по отношение на тези предлагани промени в досега действащия закон. Една голяма част ние ги приемаме, но имаме и някои забележки. Аз ще изпреваря задаването на въпросите.
По отношение на т. 1 от вашите бележки. Нашите юристи считат, че така трябва да остане текстът, без да го променяме, защото този закон не е за целите на наказателното право по принцип и държим това така да си остане, без да се допълва думата “знание”.
По отношение на точки 2 и 3. Ние нарочно така сме подходили, като сме дали една възможност в Правилника за приложението на закона да бъдат детайлно разработени отделните процедури, тъй като тогава очаквахме едни нови имплементирани директиви, в които да има детайлно описание. И днес имаме информация, че едната вече е приета. Очакваме да я получим, за да може да ги включим към правилника.
Същото се отнася и за т. 3.
По отношение на т. 4. Ние по принцип приемаме вашето предложение да разширим алинеите в чл. 5, като вашето предложение бъде включено като ал. 2, а сегашната ал. 2 да стане ал. 3. Разбира се, това ще бъде обсъдено с вашите колеги от Бюджетната комисия и ние ще се постараем да направим най-доброто, което ще помогне в борбата срещу прането на пари.
Още веднъж искам да кажа, че по т. 2 и 3 ние нарочно сме предвидили тези неща да бъдат записани в правилника или с допълнителни указания, защото очаквахме да бъдат приети от Европейската комисия нови директиви. Днес имаме информация, че едната на едно определено ниво е приета. След като я получим, тогава детайлно ще можем да разпишем точно тези предложения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че ние се присъединяваме към Европейския съюз на 27 април 2004 година. Оттук нататък ако вие мислите сега да допълвате законите, просто към тази дата това като че ли не е необходимо. Това ще се прави, като се присъединим, от 1 януари. В момента гледаме да изпълним Договора за присъединяване, където според нас сегашните директиви трябва точно да се изпишат. Иначе всеки ден се приемат нови директиви, законодателството продължава да се развива. Това вие го наблюдавате, участвате в работни групи. Но това в момента не е предмет на Договора за присъединяване и неговото изпълнение. Това ще стане предмет през 2007 година, когато станем постоянен член на Европейския съюз.
Така че това, че сега се приема някаква нова директива и вие нея чакате, не би трябвало да бъде аргумент в този контекст.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Аз може би в началото казах – ние по принцип приемаме тези забележки, но с идеята всичко да е разписано по-точно и по- прецизно, правим това изчакване и предложение тези неща да бъдат разписани в Правилника за приложение на закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам. Но нас не ни оценяват с това когато направим един правилник, а към момента, когато се приеме законът.
Все пак да не водим диалог. Колегите искат ли нещо да кажат, да зададат въпроси?
ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ: Уважаеми народни представители, аз искам само нещо да допълня. В случая не става въпрос за нови директиви, които посочи господин Зия. Това е специална директива на Европейската комисия, която въвежда определени технически критерии, които са свързани с приложението на тази вече приета директива. Тоест тази трета директива не може да бъде ефективно приложена, преди в българското законодателство да бъдат обхванати всички явления, които носят риск от изпиране на пари. И точно чрез Правилника за приложение на закона би трябвало да се конкретизират тези високорискови явления.
Това е свързано също така с постоянен анализ на риска, който съществува при различните икономически дейности. Това налага записването им в Правилника за приложение на закона, а не в самия закон.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак практиката на европейските директиви е да са максимално подробни. Това, че ние ги приемаме по този български начин, е добре, но няма да ни помогне да ги прилагаме. И това да оставяме всички въпроси за правилниците след това ще ни създаде големи трудности. Това е моето мнение. Разбира се, това е въпрос на вашата организация. Надявам се, че при тази избрана от вас организация най-накрая ще започнат да се прилагат нормите в областта на прането на пари от всички ведомства в България.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз имам конкретен въпрос: дали има готовност за поднормативните актове? Има ли вече някакви проекти? След като имате допълнения на този закон, дали в момента се работят и в какъв етап след тези изменения ще бъдат готови поднормативните актове?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Само на работно ниво, защото ние не знаем вие, народните представители, какво ще приемете или евентуално ще отхвърлите от така предложените от нас промени. Но на работно ниво ги има.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Предлагам да приемем по принцип законопроекта. Все пак смятам да направим тези предложения, които имат смисъл. Ще отразим и становището на вносителя. За знанието ще отбележим.
Но моето разбиране е, че колкото по-подробно и по-ясно са разписани нещата, толкова по-добре.
Така че ви предлагам да запазим втора и трета бележка в нашето становище.
Който е съгласен с предложения проект за становище, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-29/19.04.2006 Г., ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили за присъстват:
От Комисията за финансов надзор:
Димана Ранкова – заместник-председател;
Александър Владов – директор на Дирекция “Проверки и финансов надзор”;
Катерина Гигова – главен експерт-юрист в Дирекция “Правна”.
От Българска народнабанка:
Тихомир Тимнев – директор на Дирекция “Надзорно правна” в Управление “Банков надзор”;
Десислава Симеонова – експерт-юрист в Дирекция “Надзорно правна” в Управление “Банков надзор”;
Радостина Божурина.
Давам думата на господин Тихомир Тимнев да представи законопроекта.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Аз не знам до каква степен вие сте запознати с мотивите по законопроекта. Но ще кажа следното.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз се надявам, че вие сте запознати с нашия проект за становище. Ние сме запознати с мотивите.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Целта на законопроекта е да транспонира българското законодателство с изискванията на директива № 2087 за допълнителния надзор върху кредитните институции, застрахователните предприятия и инвестиционните фирми във финансов конгломерат. За тази цел е разработен изцяло нов закон. досега такъв закон в българското законодателство не е имало. В интерес на истината той до известна степен е разработен на празно място.
Идеята на този законопроект беше да се представи заедно с новия закон проектозакон за кредитните институции. Поради тази причина, поради някакво дребно техническо несъответствие, виждам, че пред вас се представя само този. В тази връзка е направена бележка, че се позовава на неприет все още закон.
Ние сме участвали при разработката на други законопроект – за кредитните институции. Известно е, че той също е внесен и вероятно в скоро време ще бъде на ваше разположение.
По първата бележка, която засяга чл. 3, ал. 7, т. 2, разбирам, че става въпрос за някакъв технически проблем. Защото в законопроекта, така, както е изпратен и е минал през Министерския съвет, не липсва този текст. Ако случайно в законопроекта, с който вие разполагате, липсва, напълно естествено е, че ще се добави. Ние не считаме, че въпросът е принципен.
Във връзка с разпоредбата на чл. 3, ал. 10. Ние намираме бележката за основателна. Доколкото действително текстовете са доста сложни, може би при самото писане, ние, разбирайки съдържанието, сме решили, че то се подразбира. Но нямаме възражения и сме съгласни да се добави необходимият текст по такъв начин, че текстът на ал. 10 да стане ясен.
Идеята е, че през трите години, за които става въпрос, ще продължи да се третира финансовият конгломерат като такъв, след като вече веднъж върху него е бил установен допълнителен надзор като финансов конгломерат.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от законопроекта, където се уреждат условията, на които трябва да отговарят лицата, упражняващи дейността на финансов одит, липсва законов критерий. Истината е, че ние намираме, че това вече е възприет подход в много закони. И като се има предвид общия надзорен характер на този закон, разписването на конкретни критерии според нас би довело до едно неестествено ограничаване. В чуждото законодателство на страните, които досега са предложили този закон, ние не успяхме да намерим някакви по-конкретни критерии, които да разпишем. Поради тази причина засега сме предложили в този по-общ вариант да изглеждат нещата, без, разбира се, намерението да се злоупотребява в това отношение.
В интерес на истината този закон във всички страни – членове на Европейския съюз, се прилага от миналата година. Има изключително малка практика по него, за да станат ясни някакви по-конкретни критерии.
Поради тази причина нямаме готовност в момента и считаме, че не би било добро решение да се пишат конкретни критерии. Защото, както знаем, всяко конкретно решение поставя други, много съществени въпроси към него.
Отделно от това, по отделните закони такива критерии има. Но те не могат автоматично да се приложат в конкретния случай. Примерно в Закона за банките или в Закона за кредитните институции, с който ще имате възможност да се запознаете, има такива много подробни критерии.
По четвъртата бележка – за чл. 7, ал. 1. По-скоро ние мислим, че въпросът произтича от таблицата за съответствие, която задължително се изготвя, в която ние сме записали, че Република България няма да се възползва от опцията за четвъртия метод. Ние считаме, че това ще трябва да се промени, специално в таблицата за съответствие, защото реално четвъртият метод, за който става въпрос, не е описан в приложението като другите три, но е отразен именно в чл. 7, ал. 1, доколкото четвъртият метод по директивата представлява комбинация от един или няколко от другите три метода. Както ще видите, в чл. 7, ал. 1 от законопроекта това реално е записано. Няма какво повече да се каже за този метод. Поради тази причина ние смятаме, че няма смисъл той да се отразява отделно като самостоятелен метод, доколкото това изчерпва цялото негово съдържание.
Ще направим необходимата корекция в таблицата за съответствие точно в тази насока, като считаме, че не е необходимо да се променя законопроектът.
По § 5 от Преходните и заключителни разпоредби. Истината е, че това е една нова, доколкото ние знаем, и за България практика в транспониращите закони – конкретно да се разписва каква европейска директива се транспонира. Нямаме достатъчно добро наблюдение дали трябва да бъде в Преходните и заключителни разпоредби или в Допълнителните разпоредби. Не възразяваме, след като такава е практиката на Народното събрание, да бъде включено в Допълнителните разпоредби. Считаме, че това е един технически въпрос, който много лесно може да бъде отстранен.
С последната забележка аз всъщност може би започнах. Нашата визия е – очакваме, че така ще се случи – двата закона – Законът за кредитните институции и Законът за финансовите конгломерати, да бъдат гледани заедно или поне да бъдат разглеждани като нещо, което върви заедно и ще влезе по едно и също време в сила, така, както е предвидено. Поради това не би трябвало да възникнат проблеми от препращането към един такъв закон. Друга възможност просто няма.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Някой от вносителите иска ли да добави нещо към това, което се каза? – Няма.
Има ли въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта на първо гласуване и да се надяваме, че действително и другият законопроект ще се появи в парламента, за да можем да ги гледаме и двата заедно.
Който е съгласен да приемем този законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието.
Сега ще дадем 10 минути почивка, след което ще проведем среща с полска делегация, водена от председателя на Комисията по въпросите на Европейския съюз в Сената на Република Полша Едмунд Витбродт.


(След почивката)

СРЕЩА С ПОЛСКА ДЕЛЕГАЦИЯ


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз в Сената на Република Полша, уважаеми дами и господа сенатори!
Бих искал от името на моите колеги от Комисията за европейска интеграция на българския парламент да ви приветствам с “Добре дошли” и да ви благодаря за подкрепата за присъединяването на България към Европейския съюз. Ние, както и Полша, сме част от петото разширяване.
Надявам се, че вашата визита преди доклада на Европейската комисия през следващата седмица ще бъде още един положителен сигнал във връзка със завършването на петото разширяване на 1 януари 2007 година.
Преди да Ви дам думата, господин председател, бих искал да ви представя моите колеги:
Госпожа Фатме Илияз – заместник-председател на Комисията по европейска интеграция, депутат от Движението за права и свободи;
Господин Младен Червеняков – член на комисията, депутат от Коалиция за България;
Госпожа Силвия Стойчева - член на комисията, депутат от Коалиция за България;
Господин Костадин Димитров - член на комисията, депутат от Демократи за силна България;

Господин Хаджиниколов е сътрудник на нашата комисия.
Още веднъж, преди да Ви дам възможност да представите вашата делегация, искам да ви уверя, че всички ние сме готови да отговорим на вашите въпроси, свързани с България и с нейния процес на присъединяване.
Искаме сега да чуем вашето впечатление от процесите в Полша и вашите препоръки към нас, които сега започваме пътя, който вие започнахте през май 2004 година.
Заповядайте, господин Председател.
ЕДМУНД ВИТБРОДТ: Искам да благодаря за поканата да бъда в българския парламент. Досега не съм присъствал тук, но сега във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз имам възможност да ви посетя.
Когато ние обсъждахме разширения трактат в нашата комисия, ние казахме, че няма никакво съмнение, че трябва да подкрепим кандидатурата на България. И нашият парламент я подкрепи. Този закон беше подписан от президента на Република Полша на 10 май, беше даден за обнародване и след две седмици влиза в сила.
Аз имах възможността, въпреки че не съм се срещал преди това с български парламентаристи, да участвам в работата на българския парламент във връзка с проблемите на бъдещето на Европейската комисия. Ние също така разглеждахме в Брюксел Европейската конституция.
Искам да ви кажа, че ние сега с удоволствие говорим за проблеми, които са неизбежни, когато се извършва такава голяма трансформация. Защото както казахте Вие, господин председател, вие наистина се интересувате от нашия опит. Защото някои промени много трудно ще извършите – те трябва да станат промени в съзнанието, в манталитета, в мисленето на хората. А ние знаем, че това са въпроси, които се нуждаят от време.
Дори когато влезете в Европейския съюз, вие ще решавате пак тези проблеми. защото пълната интеграция ще настъпи чак когато имаме европейско съзнание. Тогава ще бъдем готови за пълноценно участие, ще бъдем готови да ползваме правилата и опита на Европейския съюз.
Освен че можем да говорим за проблемите, можем да споделим и опита на нашата комисия.
Нашата комисия по въпросите на Европейския съюз в Сената на Република Полша вече от две години работи като комисия на държава, която е член на Европейския съюз.
От материалите, които получих, аз разбрах, че вашата комисия в този момент анализира процесите на присъединяването на България към Европейския съюз, законодателството и другите елементи, които се разискват, това, което са европейски стандарти. След това разбрах, че вие много бързо сте навлезли в тематиката и хармонизирате вашето законодателство с европейското, за да може да си взаимодействате напълно с европейските институции. Защото вие знаете, че европейските закони имат предимство над вътрешните закони, защото европейските закони стават задължителни за нашите страни.
Европейският съюз също така е много важен за сътрудничество на различни нива, не само между парламента и правителството. Защото ние искаме да станем членове на европейското семейство, за да разкрием нови хоризонти и възможности за нашите граждани, за България и за цялата Европейска общност.
Затова са много важни въпросите за взаимодействие между предприятията, научноизследователските институти в областта на образованието и дори самите контакти между младите хора.
Полша и България от дълги години имат много добри отношения, много поляци и българи са лични познати. Това е нашият исторически опит и постижения. Това са неща, които ни обединяват. Затова в Полша не се чуват гладове, които да се съмняват, че, както казахте Вие, господин председател, от 1 януари 2007 година България ще стане член на Европейския съюз.
Мога да ви уверя, това е официалното становище на нашето правителство, на президента – да подкрепим усилията на България в тази насока.
През това време ние ще успеем да постигнем нещо повече от очакваното. Българското общество трябва да знае какво трябва да извърши. Оценките ,които са давани и ще се дават, искаме да бъдат положителни за България и да се радваме за България.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател, за добрите думи, които отправихте към нас и за вашата готовност за споделите опита си, който вече имате като член на Европейския съюз.
Аз още веднъж искам да благодаря за ратификацията от страна на Полша за договора за България и за активната позиция на полското правителство в полза именно на това България да стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 година.
Ние сме много признателни за позицията на вашата страна в това отношение по необходимостта да бъде завършено своевременно петото разширяване. Още повече, че, както стана известно тези дни, новите страни – членки нито застрашиха пазара на работната сила на Европейската общност, напротив, дават възможност за създаване на нови 6 милиона работни места, нито забавиха икономическия растеж – напротив, те съдействат за неговото ускоряване, за структурните промени в Европейския съюз. и това беше признато в началото на миналата седмица от комисаря Алмуня в неговия доклад по случай две години от вашето членство.
Ние действително сме впечатлени от оценката, че новите 10 страни дадоха един нов динамизъм на Европейския съюз и създадоха условия за по-голямата конкурентноспособност, за структурни промени, които да направят по-ефективен Европейския съюз в борбата с новата конкуренция, особено в страни като Индия и Китай.
Ние искаме да ви уверим, че ние също като икономика, базираща се на стабилността на нашата национална валута, на един ръст около 5 процента от брутния вътрешен продукт, на намаляваща безработица и на развиващи се бурно туризъм, промишлености възстановяващо се селско стопанство ще имаме своя принос в Европейския съюз.
Не на последно място, благодарение на нарастващите инвестиции от европейски фирми, ние обновяваме нашата икономика. Инвестициите в България преди разширяването надхвърлят вече 2 млрд. евро годишно и фактически дават възможност да компенсираме един значителен търговски дефицит, който сега е едноцифрен, но който е свързан с нашето обновление.
Аз бих искал да ви попитам как предпочитате да продължим нашата среща – вашите колеги ли да кажат няколко думи или да дам думата на моите колеги? Как предлагате, господин председател, да продължим работата?
ЕДМУНД ВИТБРОДТ: Най-напред бих искал да представя членовете на полската делегация:
Госпожа Мирослава Никел - член на нашата комисия;
Сенатор Мечислав Шишка - заместник-председател на нашата комисия;
Госпожа Ягнешка Невчас - която помага в работата на нашата комисия;
Посланик Славомир Доброва, когото не е нужно да представям.
Предлагам да дадем думата на членовете на комисията, а след това вие да зададете въпроси.
Аз ще кажа няколко думи.
И ние, като всяка страна, която става член на Европейския съюз, преди да влезем в Съюза, проведохме референдум, който даде положителен резултат. Днес 80 процента от полското население смята, че присъединяването на Полша към Европейския съюз е добро решение.
Когато проследяваме показателите за увеличение на националния доход в нашата страна и на другите страни – членки, се оказва, че най-висок процент в ръста имат новите страни – членки. Така че процесът на интеграция с Европейския съюз се характеризира с динамика и със създаване на нови възможности. Тоест ние искаме нашият стандарт да се изравни с европейския, доколкото, разбира се, това е възможно.
Ние продължаваме да вярваме, че ще се развиваме все така динамично.
В този момент много хора от Полша смятат, че, след като вече сме в Европейския съюз, няма граници. Много млади хора търсят работа в европейските страни поради различни причини – не само заради сравнително високата безработица в Полша. Просто заплатите в Европа са по-високи. А и поради други причини.
Както Вие казахте, господин председател, опитът на тези страни, които откриха своите пазари - Финландия, Швеция, е добро за всички наши страни. Защото там липсва работна сила. Това помага за намаляване на безработицата в нашите страни.
У нас безработицата е на средно ниво, както е в целия Европейски съюз.
Моето предложение, защото аз съм абсолютно убеден, че през януари вие ще станете член на Европейския съюз, е да работите много интензивно. Ние ще получаваме много проекти, за които трябва да изразим становище и мнение. В двуседмичен срок трябва да се изготви цяла процедура за законодателния процес, да успеем да формулираме становище навреме. Това го изискват от нас европейските институции. Тоест времето не е много.
В Полша ние приехме специален закон за взаимодействие между правителството, парламент и сенат. В Полша имаме две камари. И сеймът има своя комисия, сенатът има своя комисия. И всяка комисия трябва да изрази своето становище, да взаимодейства с правителството, с тези институции, които се занимават с износа, с другите комисии. Защото всички проблеми в различни отрасли в края на краищата трябва да получат нашата оценка. Тоест трябва да се подготвим да овладеем този механизъм на ново взаимодействие, да бъдем ефективни и по-бързо да реагираме, когато ни се предлагат конкретни решения, по които трябва да се изкажем.
С една дума, като допълнение предлагам нашият сенатор да вземе думата.
СЕНАТОР МИРОСЛАВА НИКЕЛ: Благодаря, господин председател, за това, че ни поканихме да споделим нашия опит.
Нашият двегодишен опит е много ценен, както каза нашият председател. В нашия опит, разбира се, има и отрицателни моменти. Но ние никога не сме очаквали, че положителното ще бъде толкова повече.
Аз искам да обърна внимание на един аспект – използването на европейските фондове.
От 1 януари 2007 година - аз съм убедена ,че ще станете член на Европейския съюз – ще потекат към вас големи пари от европейските фондове, които българското общество очаква.
Нашият опит ни показва, че доброто обучение – и то предварително – относно начина на използване на тези средства е много важно. В моята практика, аз преди това имах своя фирма, която се занимаваше с това как да се използват европейските фондове, ме научи на много неща.
Голяма изненада за поляците беше голямото количество документи и различни други бариери от процедурен характер, които трябваше да преодоляваме. През тези две години, а и още преди това, ние се научихме да ползваме европейските разпоредби, така че да можем да поемем колкото се може повече средства.
Нашето удовлетворение в комисията е на средно ниво. Смятаме, че бихме могли и повече средства да овладеем. Новите страни – членки не са използвали в много голям процент тези средства. Но ние вярваме, че до края на 2006 година ще успеем да използваме още повече средства.
Аз обръщам вниманието ви на тези процедури. Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвижда да опрости тези процедури, тоест да не ни пречат европейските разпоредби.
Аз смятам, че могат да се избегнат много препятствия, ако бъдем по-смели в ликвидиране на тези бариери, които създават документите.
Разбира се, има такива документи, които са абсолютно задължителни.
Искам да ви дам един практически съвет - за да се използват европейските средства, ние да не си създаваме сами бариери. Защото Полша си създаде такива бариери. Вместо да скъсим пътя за използване на такива средства, ние го удължихме.
Аз искам да попитам господин председателя какви са настроенията сред населението. Защото, когато се срещнахме с румънски представители преди две седмици, министърът на външните работи на Румъния каза, че румънците не са много оптимистично настроени. Докато в Полша настроенията бяха по-оптимистични, в Румъния ситуацията в сравнение с Полша е по-лоша. Аз знам, че 75 процента от българското население иска България да стане член на Европейския съюз. това е много добър показател. Дали е налице този оптимизъм и тази вяра, че членството ви в Европейския съюз ще бъде използвано по най-добрия начин от българското общество, или българите са скептици?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Илияз – заместник-председател на комисията.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател. Аз също от мое име бих искала да приветствам полската делегация с добре дошли и да им пожелая ползотворен и успешен престой в нашата красива страна.
По отношение на този много фундаментален въпрос за еврофондовете. Аз мога да кажа, че четири години работих по тази проблематика в качеството ми на заместник-министър в областта на Министерството на околната среда и водите. Отговарях специално за програма ИСПА. И трябва да ви кажа, че никак не е лесно да се усвоят тези представени средства от страна на Европейския съюз. Защото самите процедури са много сложни, а също така нашите общини и регионални власти не са до такава степен подготвени за пълно усвояване на тези средства.
Разбира се, България продължава своите усилия за изграждане на адекватен административен капацитет за усвояване на предприсъединителните фондове, а след 2007 година вече и на структурните, и на кохезионния фонд на Европейския съюз. За нас ще бъде много полезен вашият опит, който имате, във връзка с пълното усвояване на тези средства.
Аз по-скоро бих искала да задам два конкретни въпроса.
Първият ми въпрос касае вашия успех в областта на земеделието. Така да се каже, в цяла Европа стана известно какви успешни преговори проведе Полша преди присъединяването си в Европейския съюз, специално за субсидиите в областта на селското стопанство. Доколкото знам, в момента в Полша има много успешни реформи в тази област.
Бихте ли споделили вашия опит – как съумяхте да информирате вашите производители в областта на селското стопанство, така че да успяват да оползотворят субсидиите в областта на селското стопанство?
Вторият ми въпрос е по отношение на промяната на съзнанието на новоприсъединилите се граждани в голямото европейско семейство. Господин председателят постави този много важен въпрос. аз бих искала да попитам как Полша работи в тази посока на промяна на съзнанието и начина на мислене на полските граждани.
МЕЧИСЛАВ ШИШКА : И аз искам да благодаря за това, че днес сме гости на българския парламент в един толкова важен период за България. Само няколко месеца ви делят от присъединяването ви към Европейския съюз. Вие със сигурност ще станете членове на Европейския съюз.
Що се отнася до полския парламент, ние единодушно изразихме своята подкрепа България да стане член на Европейския съюз.
Искам да допълня изказването на преждеговорившите от нашата страна и да обърна внимание на следните въпроси.
В момента, когато вие станете член на Европейския съюз, трябва да имате предвид това, което ние направихме като грешка.
Когато Полша влезе в Европейския съюз, тя допусна няколко грешки. Една от тези грешки е това, което колежката сенатор каза – че ние сами си създадохме бариери, нови документи. Оказа се, че някои от средствата от фондовете бяха усвоени само 5-7 процента. А тези средства трябва да ни направят по-силни като нови членове на Европейския съюз.
Затова обърнете особено внимание да опростите максимално процедурите за получаване и използване на тези европейски средства.
Искам да обърна внимание и на един друг аспект. След като станете членове на Европейския съюз, смятам, че вие ще бъдете наш партньор и наш съюзник. Новите страни – членки трябва да си помагаме взаимно, за да можем да защитаваме своите интереси, тъй като старите страни – членки на Европейския съюз невинаги могат да разберат интересите на новите страни – членки. Затова аз смятам, че взаимно трябва да защитаваме своите интереси и тези интереси да бъдат общи, за да можем заедно да догоним старите европейски страни.
Искам да кажа няколко думи за земеделието.
Когато влизахме в Европейския съюз, полските земеделци бяха най.-критично настроени срещу присъединяването на Полша. Смятам, че моите колеги ще обяснят този въпрос и ще кажат как ние превърнахме в успех нашето присъединяване. Защото пряко в селското стопанство бяха насочени много от тези европейски средства. Тези доплащания и допълнителни средства бяха само около 10 процента и ние имаме претенции, че са малко. Ние отпускахме тези средства въз основа на хектар земя и на обем получена селскостопанска продукция.
Искам да направя една техническа забележка, що се отнася до земеделието. Не знам вие на какъв етап сте, що се отнася до преговорния процес. Сега разбрах, че вече сте ги завършили.
Ние допуснахме една грешка. Полша имаше проблем с млякото. Имахме свръхпродукция на мляко. Европа ни отпусна твърде ниски квоти, спрямо нашите възможности. И се оказа, че селяните трябваше да плащат някакви глоби за своята продукция на мляко. Ние трябва да поправим тази грешка, да се борим за увеличаване на квотите за мляко например.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Общо трябва да се борим, защото и ние сме в същото положение.
МЕЧИСЛАВ ШИШКА: Аз искам да кажа нещо важно. преговорите бяха много важен елемент. Това, че бе включен такъв опростен механизъм, е нещо наистина хубаво – става дума за тези преки доплащания и помощи. Много важно беше взаимодействието със селяните, когато ние им помагахме да попълнят своите молби за получаване на средства, когато показвахме на младите земеделци как да попълват документите. В много частни фирми започнаха да оказват тази дейност срещу заплащане
По едно време и нашата църква се включи в този процес. Оказа се, че свещеникът от селската църква даваше указания на селяните, помагаше им какво да направят, за да се подготвят за използване ан тези средства. Средствата бяха използвани в много голяма степен.
Сега става дума за фотометричните параметри на фондовете, които създават проблеми, за изготвяне на планове, за да се създаде една стройна система. Ние създаваме такива институти, които взаимодействат със селяните им им помагат за преодоляване на съществуващите бариери.
Вие,госпожо, зададохте един въпрос – как се промени съзнанието на полското общество. Това е един от най-важните глобални проблеми. то не може да бъде решено със закони. Дори ако организираме групи за промяна на съзнанието ,няма да се направи нищо. Още от училище трябва да започне да се работи по този въпрос, да се работи още с децата, които са на десетина години. Тоест, цялата образователна система трябва да бъде включена, да се разширяват познанията за Европейския съюз сред младите хора и сред нашето население. Тоест, да има взаимодействие и сътрудничество в училищата на различна степен и на различно ниво.
Ние организираме конкурси за младите хора, помагаме за активизирането им за разширяване на техните знания. Смятам, че и училищата в България действат по този начин в рамките на това общоевропейско пространство.
Аз смятам, че всичко това заедно ще ни помогне. а преди всичко е нужно време. Трябва да открием нашите пазари. Както знаете, сега много поляци пътуват без всякакви пречки, за да могат на място да видят градовете на Европа, да разговарят с европейските граждани, да могат да разберат начина на мислене на хората.
Всичко това помага за изграждането на едно ново съзнание у нашите хора. И всичко това трябва да бъде насочено към младите поколения, които едва сега навлизат в живота. Защото техния начин на мислене напълно ще се различава от нашия.
Аз имам въпрос към Вас, господин председател. В момента говорим за присъединяването към Европа. А като се разшири Европа? Става дума за влизането в зоната на Шенген. Как се подготвяте за това.
Ние се срещаме с представители на Комисията по европейските въпроси и взаимно си обменяме информация за това на какво ниво е нашата подготовка за присъединяване към тази нова зона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам да отговоря във връзка с Шенгенското споразумение.
Част от нашия договор е приемането на новите шенгенски споразумения. там има един преходен период от три години, преди да може в България да се премахнат границите между нас и другите страни от Европейския съюз. ние много работим в това отношение. Имаше партньорски проверки. В изявлението на Оли Рен се казва, че в България има напредък. Но има и трудности. Тоест проблемът не е само едностранен.
Ние ще имаме подобни проблеми с нашето желание да се присъединим към еврото. Виждате, че сега Европейската комисия отказа на една от новите страни да направи това. разбираме, че тяхната политика е по-друга. Но да се откаже на една нова страна да се присъедини е най-малкото несправедливо. Така че във връзка с Шенген имаме много да работим.
Ние полагаме много усилия от три години за присъединяването ни в общоевропейското пространство. Така че трябва да се гледа общия контекст.
Давам думата на госпожа Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Искам първо да приветствам всички, които са дошли в нашата страна и да ги помоля да се чувстват приятели на България.
На първо място, аз бих искала да благодаря за подкрепата, която Полша оказва на България за членството ни в Европейския съюз. вие навярно сте забелязали, че нашата комисия се нарича Комисия по европейската интеграция. Ние всички, включително нашият председател и заместник-председателите на комисията искрено се надяваме ,че след 1 януари 2007 година в българския парламент ще има комисия, която ще се нарича Комисия по европейските въпроси.
В известен смисъл Полша винаги е била интересна за българските политици с нейния опит, с пътя на развитие на нейната демокрация, като започнем с икономическия аспект, с либерализацията на пазара, с демократизирането на политическата структура и най-вече със създаването на гражданското общество, с примера на “Солидарност”. Това са много приятни и романтични спомени както за вас, така и за българските политици.
Ние сме се радвали на инициативите които полските политици предприемат за защита на вашите национални интереси и сме стискали палци за отстояване на тези ваши интереси, защото това е бил положителен пример за нас. Ние също бихме искали да постигнем вашите успехи.
Аз имам един въпрос. Като един безспорен бъдещ член – в това всички сме убедени – на Европейския съюз, нас не може да не ни интересува отношението както на полското правителство, така и на вашите граждани към бъдещето на Европейската конституция. Така че моят конкретен въпрос е да споделите някои ваши виждания и успехи за евентуални предложения за промени, които вие бихте подкрепили.
МЕЧИСЛАВ ШИШКА: Аз с удоволствие ще отговоря на този въпрос, защото просто не знам какво да ви отговоря. Не знам, защото, както казах в началото, взаимодействието взаимодействаме с българските парламентаристи в Европейския парламент. Говорихме за Европейската конституция, критикувахме проекта за Европейската конституция. И трябва да ви кажа, че аз лично смятам, че в Европейската конституция има много записи, които са необходими, за да може да функционира Европейският съюз, но има и такива разпоредби, които не ни харесват. Но ние трябва да потърсим необходимия компромис. Вече 27 страни участват, Турция също участва в тези разговори. Ясно е, че никой не може да бъде доволен на сто процента.
Ние трябва да потърсим варианта в каква посока да се развива тази Европейска конституция. Ние в момента сме в един период на размишление. След референдума във Франция и в Холандия, който приключи с отрицателен резултат, имаме време да помислим върху това. но аз имам следните опасения – че причината за отрицателните резултати не е толкова това което е записано в Конституцията, а това, което ни измъчва всички нас. Това се дължи на реакцията на нашето общество срещу промените, които настъпиха.
Поляците изразяват своите опасения. Защото някои казваха, че всичко ще се развива само в положителна посока. Например ние се питахме: конкуренцията няма ли да застрашава нашите интереси, няма ли да застрашава нашите фирми? Но по-голямата част от нашето общество смяташе, че конкуренцията е нещо положително. Така смятат и във Франция.
Във Франция се проведе дискусия как да се определят данъците – въз основа на произхода на страната или по някакъв друг показател.
Сега се поставя въпросът дали принципът за солидарност, който е фундаментален въпрос за Европейския съюз, ще важи.
В момента получаваме сигнал, който ни дава възможност сега да обсъждаме как да действаме, да подкрепяме ли по-нататъшното разширяване на Европейския съюз.
Аз се връщам сега към положението в Полша. В този период на размишление ние провеждаме дискусии и едва сега нашето правителство, както сигурно знаете, започва да се стабилизира и да функционира нормално. Ние с нашата комисия искаме да открием един дебат, една конференция след ваканцията, някъде през месец септември или октомври, една широка дискусия, извън политическите страни. Тоест искаме да включим различни неправителствени и други организации.
Около 80 процента от полското общество е доволно от факта, че Полша е член на Европейския съюз. Повечето полски граждани смятат, че ние трябва да приемем Европейската конституция, въпреки че обикновеният поляк не знае точно какво съдържа тази Европейска конституция. Ние смятаме, че тя трябва да бъде прочетена и да бъдат въведени промени в тази конституция.
Тази дискусия в Полша едва предстои да се проведе. Нашето правителство в момента изготвя своето становище. Ние смятаме, че този период на размисъл трябва да бъде удължен. Европейската комисия смята, че подписаният трактат трябва най-вероятно да се промени. Може би през 2008 – 2009 година ще бъдат задействани нови механизми.
Има и един друг важен въпрос – как да се контролира принципът на солидарността. Повечето страни – членки на Европейския съюз също така смятат, а и националните парламенти смятат, че се нарушава този принцип на солидарност.
Тези неща трябва да се приемат с квалифицирано мнозинство, а не с обикновено мнозинство. Това са промени, които се правят в Европейския съюз. Защото в противен случай настъпва известно забавяне на тези процеси, които са свързани с конкретни опасности.
В този момент действа принципът на единомислието. Всички трябва да гласуват, за да бъде приет даден закон или дадено решение.
И още една моя бележка. Вие, госпожо, казахте, че както и ние, преди да влезем в Европейския съюз – такова е моето становище по този въпрос като професор от висше учебно заведение, всяка една от страните иска да намери приемливи за нея компромиси. След като вече стане член на европейското семейство, трябва да започнеш да мислиш по европейски, да взаимодействаш, да възприемаш другите страни като партньори и заедно с тях да търсите най-сполучливото решение. Когато този принцип бъде приет и той отчита интересите на отделните страни, тогава всички ще се движим в едно направление – не някой срещу другия, а да си взаимодействаме и да вървим към една обща цел.
И накрая, ние в Полша бяхме Комисия по европейската интеграция, но от 1 май 2004 година, вече две години, бе създадена нова комисия – Комисия по въпросите на европейския съюз. но трябва да се подготви тази бъдеща комисия, за да изпълнява ефективно своите задачи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз благодаря за това изказване. Ние се опитваме да получаваме максимална информация.
Заповядайте, госпожо сенатор.
СЕНАТОР МИРОСЛАВА НИКЕЛ: Аз искам отново да говоря за промените в съзнанието.
От моите наблюдения стана ясно, че когато се получават пари и земеделците дължат в ръцете си такива големи средства, изведнъж тяхното съзнание ще променя. Предприемачите, когато получиха, въпреки тези трудни процедури, конкретни дотации и в техния манталитет започнаха да настъпват промени.
Този процес до голяма степен зависи от тези средства. Оказа се, че парите по-бързо променят съзнанието. Затова нашата надежда е да се интегрираме, особено в селските райони. Там има голямо изоставане. А то се дължи на пропуски в образованието. Вие сигурно също действате в тази област и се стараете да образовате населението в тази насока. Защото именно такива образователни акции могат да дадат добър резултат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ви благодаря много. Както господин председателят предположи, ние ще бъдем много заинтересовани от това какви са вашите впечатления от България през следващите дни.
Благодаря ви още веднъж за това посещение и за тази много интересна размяна на мнения.
Подарявам ви една картина от Панагюрище – един спомен от България.
(Връчва картината на председателя на Комисията по въпросите на Европейския съюз в Сената на Република Полша Едмунд Витбродт.)
С това нашата работа завърши. Закривам срещата.


Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Атанас Папаризов)