П Р О Т О К О Л

№ 33



На 18 май 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-31/03.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-34/10.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-36/10.05.2006 г., за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз - внесен от Министерския съвет.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-30/02.05.2006 г., за кредитните институции – внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Ивайло Грънчаров – главен експерт в отдел “Насърчаване на МСП и предприемачеството” в Дирекция “Политика по отношение на предприятията”, Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката, Емилияна Димитрова – държавен експерт в Дирекция “Професионално образование и обучение”, Димитър Бонгалов – заместник-министър на правосъдието, Вера Николова – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”

Заседанието беше открито и ръководено от Атанас Папаризов – председател на Комисията по икономическата политика.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-31/03.05.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка от дневния ред са поканени да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Анна Янева – заместник-министър,
Николай Истатков – началник на отдел “Насърчаване на МСП и предприемачеството” в Дирекция “Политика по отношение на предприятията”,
Ивайло Грънчаров – главен експерт в отдел “Насърчаване на МСП и предприемачеството в Дирекция “Политика по отношение на предприятията”.
От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия:
Вяра Андрейчева – главен юрисконсулт,
Магда Куцарова – главен юрисконсулт.
Представителите на Министерството на икономиката са подготвили един материал, който онагледява целия законопроект за изменение и допълнение на закона.
Давам думата на госпожа Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание за обсъждане законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия е изготвен в съответствие с препоръката на Европейската комисия по изпълнение на поетите ангажименти от Република България по Глава 16 – “Малки и средни предприятия”, изразени в мониторинговия доклад от 2005 година, а именно, че България трябва да гарантира пълно привеждане на дефиницията за малките и средните предприятия с тази на Европейския съюз.
При измененията на закона през 2004 година бяха възприети изцяло единствено критериите за броя на заетите в едно предприятие и за независимост, докато финансовите прагове за годишен оборот и активи бяха приети с много по-ниски стойности от дефиницията, действаща тогава в Европейския съюз.
От 1 януари 2005 г. на територията на Европейската комисия влезе в сила препоръката на Европейската комисия № 361 от 2003 година, която България трябва да възприеме изцяло.
Активно участие в подготовката на проекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия взеха представители на бизнеса.
В работната комисия, освен представители на Министерството на икономиката и енергетиката, взеха участие представители на Министерството на финансите, на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, представители на бизнеспартньорите, като Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Българската индустриална бизнесасоциация, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Център за икономическо развитие.
Освен това проектът на закона беше обсъден на заседание на консултативния съвет за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката и енергетиката.
Основната и най-важна предлагана промяна в закона е свързана с дефинирането на понятието “малко и средно предприятие” и по-специално с финансовите прагове за годишен оборот и активи.
На пръв поглед тези прагове са изключително високи за България – до 97 млн. лв. за средно предприятие, до 19 млн. лв. за малко предприятие, като за първи път се въвежда изискване за оборот и активи на микропредприятие до 3,9 млн. лв.
Държа да отбележа и да подчертая следното. Напълно погрешна е представата, че с по-високите финансови прагове големите предприятия ще се превърнат в средни или малки. Водещият критерий за това какво е предприятието – малко или средно, е броят на заетите в едно предприятие, независимо от стойността на финансовите показатели. Ако едно предприятие има средно списъчен брой над 250 души, то си остава голямо предприятие.
По данни на годишния доклад за състоянието и развитието на малките и средните предприятия за 2004 година, броят на големите предприятия, тоест със заети над 250 души, е 666. От тях само 174 надвишават финансовите тавани за малки и средни предприятия, действащи в момента.
Пак повтарям, в никакъв случай промяната в дефиницията няма да засегне нито едно от тези 666 предприятия, които според статута се водят големи предприятия.
Двадесет и седем от средните предприятия, които са между 50 и 250 заети, имат стойности на оборотите и активите, които надхвърлят таваните за средни предприятия. На практика това са стабилни средни предприятия, които след промяната на дефиницията ще останат в тази категория.
Промяната в дефиницията ще засегне и статута на 122 предприятия с персонал до 50 души и те от средни понастоящем ще станат малки.
Това ще позволи на предприятията да се възползват от разпоредбите в регламент на Европейския съюз № 264 от 2004 година, и отнасящ се за държавните помощи към малки и средни предприятия и по-специално в областта на научно-развойната дейност и иновациите. Тези регламенти използват критериите за малки и средни предприятия, залегнали в препоръките на Европейската комисия. И ако България чрез оперативните програми желае да се възползва от помощта на структурните фондове от Европейския съюз към малки и средни предприятия, трябва да въведе същите критерии за малки и средни предприятия.
Тези критерии позволяват повече предприятия да се възползват от така наречените групови изключения по държавни помощи, тоест еднократно нотифициране на цели схеми и подкрепи на малки и средни предприятия пред Европейската комисия, като тези схеми обхващат принципно всички предприятия, отговарящи на критериите по дефиницията. Този факт е единствено в полза на българските предприятия.
В проекта са залегнали и нови моменти при изчисляването на данните за средносписъчната численост на персонала, годишния оборот и стойността на активите на предприятието. Тук от голямо значение е самостоятелността на предприятието – дали е независимо, партньорско или свързано.
Наложи се въвеждането на тези нови термини в българското законодателство. При определяне на средносписъчната численост на персонала, годишния оборот или стойността на активите се взимат предвид и данните на предприятията-партньори и свързаните предприятия според това кой с какъв дял участва в конкретното предприятие или обратно.
С новите регламенти относно свързаността на предприятията се цели да се осигури яснота за това, че само тези предприятия, които наистина се нуждаят от насърчителни мерки, ще могат да получат подкрепа.
Предоставя се методика за комулативно изчисление броя на персонала и финансовите показатели на предприятието по такъв начин, че да се получи една реалистична картина за състоянието му и съответно да се определи правилно дали има то статут на малко или средно предприятие.
Презумпцията на европейската комисия е, че едни и същи критерии за малки и средни предприятия в целия съюз ще улеснят използване на структурните фондове и възпрепятстват нарушаването на конкуренцията между малки и средни предприятия на единния пазар на общността.
Освен това с въвеждането на новата дефиниция за малки и средни предприятия са редактирани нови текстове, свързани с разширяване функциите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и то преди всичко с ангажимента, който има Агенцията за малки и средни предприятия, която е определена за междинно звено по оперативните програми по националния план за развитие.
Едновременно с това в проекта се предвижда и отпадането на някои неработещи текстове към момента, именно членове 25 – 28, свързани с отдаването под наем на общински имоти – частна собственост, само на малки и средни предприятия, при условията и реда на чл. 14 от Закона за общинската собственост. Това предложение е подкрепено и от Националното сдружение на общините в България.
Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за малки и средни предприятия съобразява напълно българската дефиниция за малки и средни предприятия с тази на Европейския съюз. след приемането на страната ни в него това ще бъде задължително условие, за да могат нашите предприятия да кандидатстват за финансиране по линия на структурните фондове и кохезионния фонд.
С това приключвам моето представяне. Надявам се вашата комисия да подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за малки и средни предприятия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние сме подготвили един проект за становище ,който е раздаден на комисията. Имате ли някакви бележки по него?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Запознати сме с тези бележки и ги приемаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси към вносителите?
Аз имам един въпрос. Тъй като съм участвал в етапите на подготовка на този закон, тогава дори работодателите настояваха да не се възприемат изцяло европейските норми. Сега разбирам, че те напълно подкрепят тази промяна. Това е добре.
От друга страна, виждам, че има изменение в самия закон. вярно ,че са отпаднали неработещи текстове. Но какво на практика остава в България, което стимулира малките и средни предприятия извън европейските програми и възможността да ползват колективни схеми за държавна помощ? Реално с какво можем да подкрепяме, съгласно нашето, а не европейското законодателство, малките и средни предприятия?
Аз не съм много наясно какво остава в закона, което реално е от тяхна полза.
Освен това, разбира се, че може да има държавни помощи, групови помощи ,да кандидатстват за облекчени програми за европейски пари. За чисто българските фондове какво има? Дали има български закон, който стимулира?
ИВАЙЛО ГРЪНЧАРОВ: Ако разрешите, ще се опитам да отговоря.
Съфинансирането от страна на националния бюджет всъщност ще бъде толкова голямо, че почти няма да остава възможност за самостоятелни политики и за самостоятелни програми. Въпреки това такава възможност има. В чл. 14 от закона, който текст се запазва, са предвидени такива мерки, с които по принцип държавата насърчава, подкрепя и гарантира кредити към предприятия, различни иновационни политики и т.н. Също така насърчава предприемачеството в университети, в училищата.
Така че тези неща остават. Те не са заличени. Напротив, законът допълнително позволява към това да се присъединят и европейските фондове.
Така че страната ни ще продължи да си подкрепя предприятията, без да има някакъв ущърб от страна на националния бюджет. Но проблемът засега ще бъде следният. досега страната ни не е отделяла такива мащабни финансови средства въобще за подпомагане на предприятия. Всичко това ще отиде като съфинансиране от европейските фондове. Натам ще бъдат насочени основните усилия. И много трудно ще остава нещо странично, макар че министерството в момента, а и занапред продължава да поддържа някои програми, които самостоятелно си провежда. Но те са твърде малки по мащаб в сравнение с това, което се предвижда по оперативните програми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Искам само да допълня кои са проектите, които работят от няколко години, включително и тази година. Това е така нареченият проект 100, с който се подпомагат стартиращи малки предприятия и фирми. Сумата е 1 млн.лв., за да придобием за какво става дума. Един милион не е нищожна сума.
Другият проект, това е иновационния ни фонд, който за тази година е 7 млн.лв., също изключително малко.
През тази година стартира още един проект – за насърчаване на предприемачеството в техническите вузове и в училищата. Но там не искам да казвам сумите, защото те са под 500 хил. лв. Изключително малко са средствата, с които държавата подпомага малките и средни предприятия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Фактически с финансирането действително тези средства неминуемо ще се увеличат, ако има готови и утвърдени проекти.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз искам да задам следвния въпрос. с този законопроект, както става ясно ,се вдигат праговете за малки и средни предприятия и по-специално тези критерии за оборот и т.н. Но доколкото разбрах, се запазва водещото – броят на персонала.
Искам да разбера как в такъв случай, след като липсва алтернативност, ще се прави някакъв баланс и някаква по-справедлива оценка за подпомагане на предприятия в различните отрасли, тогава, когато има някои отрасли, които по принцип са по-малко склонни към съкращаване на персонала? Тоест има някои отрасли, където технологичното развитие не спомага до такава степен за намаляване на числения персонал, което прави тези предприятия да надхвърлят основния според вас критерий – численост, тоест в такъв случай да излязат от групата малки и средни предприятия.
От друга страна, по другите критерии те са малки по оборот, по печалба и т.н. Имам предвид земеделие, имам предвид текстилна промишленост, там, където се наемат много работници, понякога може би сезонно, но все пак. Според тези критерии тези предприятия би следвало да отпаднат въобще от всякаква възможност за подпомагане, за разлика на някои високотехнологични предприятия или занимаващи се със софтуер, които наемат 10-15-20 или 50 човека, но които имат голям бизнес-оборот. Те например ще могат да бъдат подпомагани.
Търси ли се все пак някакъв баланс и на социалния ефект от целия процес на подпомагане?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за отговор на този въпрос.
ИВАЙЛО ГРЪНЧАРОВ: Въпросът наистина е може би правилно поставен.
Първоначално след изменението на закона от 2004 година границата за средни предприятия беше 100 заети, сега стана 250.
Алтернативата в показателите е между активи и оборот, тоест активи или оборот. Презумпцията на Европейската комисия е, че производствените предприятия имат по-високи стойности на активите, докато търговските предприятия са с повече обороти. Затова е направена тази алтернатива.
Това, че в България имаме предприятия с над 250 души заети, които за съжаление се представят зле, и активите или оборотите им са ниски. Те са малко над 100, реално от всичките големи предприятия имаме 174 големи предприятия, които имат и активи, и обороти над сега действащите граници.
Не знам дали е редно въобще държавата да подкрепя онези големи предприятия, които за съжаление не се справят с икономическата ситуация. Това е сложен въпрос. както казвате, той има и социален аспект. Вярно е. Но това е положението.
Масата от предприятията, тези, които наистина имат нужда и наистина са малки, останалите 190 хиляди, те влизат в тези критерии и ще бъдат подпомагани.
Не зная. Сами изберете дали трябва държавата да полага усилия за 100 предприятия или за 190 000. Много се е разсъждавало по този въпрос, но такава е политиката на комисията, такава е и нашата политика, че тези предприятия, които наистина заслужават помощ, са наистина малките. Те са предимно микро-предприятия, малки предприятия и някои от средните.
Но критериите по никакъв начин не накърняват. Напротив, с това разширяване на критериите повече предприятия влизат в секцията, в която държавата може да подпомага предприятията.
А що се отнася до големите, те няма да бъдат принудени да съкращават персонала, само и само да влязат в критерия средни предприятия и да получават някакви помощи. Това, че отговарят на критерия, не значи, че ще получат помощ. Те трябва да представят проект, който да бъде одобрен, да бъде жизнеспособен и т.н.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че и за големите предприятия има достатъчно възможност да участват и да кандидатстват за проекти. Има различни фондове, структурни политики, в които да им се разреши да могат да получат до 50 процента от средствата. При малките предприятия с всички натрупвания донякъде се получава над 70 процента от стойността на проекта, ако правилно си спомням, разбира се.
Така че това да можеш да си защитиш проекта и да получиш половината от него, ако той е в такава политика, която се счита важна – социална, структурна, мисля, че е напълно възможно. Тъй като просто има една част от средствата, отделени за малки предприятия. Но има и редица други области, в които всяко едно предприятие може да кандидатства и то да спечели проект.
Така че аз лично не бих се притеснявал от това. даже аз се притеснявам от това разширяване и че средствата са малко. Но отговорът, че все пак те не са дават на калпак, а срещу проект, е добър баланс.
ЧЕТИН КАЗАК: Моето притеснение е от това ,че ако се загърбват останалите критерии и се гледа само числения състав, аз се опасявам, че помощите ще отидат към такива предприятия, които нямат нужда от тях. Тези, които се развиват добре, които прилагат нови технологии, които имат голям оборот и реализират големи печалби, на тях ще се помага, тъй като наемат малко персонал. А тези, които наемат повече персонал, фактически няма да бъдат подпомагани на това основание.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че горе-долу изяснихме темата.
Всеки проект се подпомага и изисква участие и на самото предприятие. Няма проект, който сто процента да се дава на малките предприятия. Така че каквото и да е от тези предприятия, то трябва да се счита за нужно да се подпомага, да се финансира и да участва във финансирането.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: На практика ще се състезават проекти. Това е важното. Това трябва да е водещо. Независимо дали едно предприятие се развива много добре или по-малко. Ако едно предприятие създава добър проект, защо да не бъде подпомагано? Ако проект е лош, естествено е, че няма да бъде подпомагано. Това е основното. Въпросът е ние да определим понятието за малки и средни предприятия, съгласно директивата на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И допустимостта за помощ на предприятието.
ЧЕТИН КАЗАК: Това е спор може би за водещата комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Започваме този спор, ще го продължим и във водещата комисия, ако е необходимо. Мисля, че в тази комисия достатъчно го изяснихме.
Който е готов да подкрепи законопроекта за изменение допълнение на Закона за малки и средни предприятия, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за малки и средни предприятия се приема единодушно.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на образованието и науката:
Екатерина Виткова - заместник-министър,
Диана Трайкова – началник отдел в Дирекция “Правна”,
Емилияна Димитрова – държавен експерт в Дирекция “Професионално образование и обучение”.
Ще помоля заместник-министър Екатерина Виткова да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е разработен от екип на Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и експерти от Министерския съвет.
Той е разработен в отговор на изискванията на Европейския съюз в българското законодателство да бъде напълно уредена материята, свързана с общата система за признаване на правото за упражняване на регулирани професии както на граждани на държави – членки на Европейския съюз, така и на граждани на трети държави. Тази необходимост е породена и от новите икономически условия, изискващи гарантиране на качеството при упражняване на регулирани професии.
Решаващ фактор за успешното прилагане на правото на Европейския съюз в областта “Свободно движение на хора”, който ще съдейства за прилагането на принципите на общия вътрешен пазар, е пълното хармонизиране на националното ни законодателство с изискванията на европейските документи от сектора “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации”.
Последното изменение на Закона за професионалното образование и обучение въведе само частично общата система за признаване на квалификации и за упражняване на регулирани професии, регламентирана с Директива № 89-48 и Директива № 92-51.
Първата урежда признаването на квалификация въз основа на диплома за средно образование;
Втората урежда признаването на квалификация въз основа на диплома за висше образование.
Предлаганият сега законопроект цялостно транспонира двете общосистемни директиви от споменатия сектор и създава нормативно основание за транспониране на третата общосистемна директива № 99-42, която касае признаването на право за упражняване на регулирана професия въз основа на натрупан професионален стаж.
В проекта са отразени и всички бележки на Европейската комисия, направена по време на техническите консултации с Генерална дирекция “Вътрешен пазар” на Европейската комисия в Брюксел на 7 март т.г.
В преговорната позиция по Глава 2 “Свободно движение на хора” Република България е заявила, че приема изцяло ище прилага достиженията на правото на Европейския съюз в областта на свободното движение на хора, което е един от основните елементи на вътрешния пазар.
Наред с това е изразена готовност към момента на присъединяване България да е изградила необходимите институционални структури за прилагане на правото на Европейския съюз в горепосочената област.
Ангажиментът, приет от българското правителство, е отразен и в общата позиция на Европейския съюз.
Директивите на Европейския съюз в сектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации” въвеждат принципите на професионалното признаване само по отношение на регулираните професии.
Предлаганият законопроект предвижда промени както в Закона за професионално образование и обучение, така и в Закона за висшето образование, тъй като режимът на признаване е различен в зависимост от изискваната за упражняване на регулираната професия степен на образование.
Проектът предвижда промяна и в други закони, уреждащи процедури по даване или признаване на правоспособност за упражняване на регулирана професия, като целта е да се уреди не само признаването на правото за упражняване на регулирани професии на граждани на държави – членки на Европейския съюз, но и на граждани на трети държави и на Швейцария.
Това е най-общо. Ако имате въпроси, сме готови да ви отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние няколко пъти се насочваме към този закон. Поначало в областта на образованието – висше, професионално и т.н., виждаме, че много трудно възприемаме европейското законодателство. Това сигурно не е случайно. Защото да приемем чуждото образование, европейски норми, които малко се различават от нашите, чуждата конкуренция е много трудно. Но стъпна по стъпки това става.
Ние имаме някои дребни бележки по законопроекта, които са подготвили експертите. Искам да ви попитам дали ги приемате, за да ги отразим в нашето становище.
ЕМИЛИЯНА ДИМИТРОВА: Аз искам да отчета първата забележка. Тя действително има основание. Ние в нашето предложение не сме отбелязали случаите, когато на лицето може да му бъде признато свидетелство за професионална квалификация на базата на завършено регулиране образование и обучение. Така че първата бележка я приемаме.
За втората си мисля, че в обяснителните бележки на закона е дадено определението за притежаване на диплома за висше образование и е отбелязана точно тази продължителност минимум 3 години.
Ако мислите, че редакцията не е добра, можем да я променим. Или ако прецените, че мястото наистина е в основния текст, що се отнася до изискването за диплома за висше образование, може и там да го вкараме. Но аз не виждам смисъл от това.
НАТАЛИЯ…….: Искам да уточня. Може би не е станало ясно. Отнася се към бележката на т. 3 на чл. 98, където казваме за доказателства за образование и обучение, а не говорим за диплома.
ЕМИЛИЯНА ДИМИТРОВА: Доказателства за образование и обучение – да. Но самата директива в посочения текст 3б поставя изискването все пак тези доказателства за образование и обучение да са образование и обучение което е било с определена минимална продължителност. И тя е тригодишна според директивата. говорим за друг вид доказателства.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В този смисъл нямаме бележки по същество.
Колеги, имате ли въпроси към вносителите към вносителите на законопроекта? – Няма.
Предлагам да го подкрепим с тези бележки, които сме направили.
Моля, който е съгласен да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ИЛИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На заседанието сме поканили да присъстват:
От Министерството на правосъдието:
Димитър Бонгалов – заместник-министър,
Вера Николова – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”,
Василка Малева – началник отдел “Международна правна помощ”.
Ние имаме доста предварителни бележки. Те са свързани с това, че като че ли законът е работен много бързо и не е много добре направен. Тук е и господин Стоилов като член на нашата комисия, но вие ще трябва да го защитаваме по същество при него в Правната комисия.
Нашите бележки се свеждат до две неща:
Първо, нужен ли е отделен законопроект? Може ли това да бъде част от Наказателно-процесуалния кодекс?
И второ, по начина, по който законопроектът е редактиран, дали дава пълна яснота2
И дали приемате бележките, които сме направили и раздали на колегите в заседанието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Действително ресорният заместник-министър е господин Ганев. Той ще има по-тежката част – да защитава законопроекта пред водещата комисия.
Така или иначе добър повод е да обсъдим и вашите забележки, с които Министерството на правосъдието е запознато. Така че след резюмето ще бъдем готови да коментираме и тях.
Трябва да подчертая, че имаме две жълти зони в частта правосъдие и едната от тези жълти зони в момента е законопроектът, който е представен на вашето внимание.
Вторият е свързан със Закона за обезщетяване на лица пострадали при престъпления.
Министерството на правосъдието е вносител на проекта на посочения закон. В рамките на европейския съюз принципът на взаимното признаване на съдебни решения е един от основните принципи на съдебното сътрудничество между държавите – членки.
За улесняване на сътрудничеството и за определяне на правилата, по които всяка държава – членка да признава и изпълнява вна своя територия решенията за обезпечаване на имущество и доказателства, постановени по наказателно производство от орган на друга държава – членка, Съветът на Европейския съюз прие Рамково решение от 22 юли 2003 годила, относно изпълнението на решения за обезпечаване на имущество или доказателства в Европейския съюз. предвидено е неговите разпоредби да бъдат въведени в националните законодателства на държавите – членки на Европейския съюз.
С оглед на бъдещето членство на Република България в Европейския съюз и за възприемане на принципа на взаимното признаване и незабавно изпълнение на съдебни решения при сътрудничеството в рамките на Европейския съюз, нашата правна система също следва да съдържа социален национален закон, с който да се определят условията за изпълнение на посоченото рамково решение на Съвета на Европейския съюз.
За целта беше подготвен настоящият проект на Закон за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз.
Разпоредбите на посоченото рамково решение са изцяло отразени в проекта на закона.
Законът е необходим на правоприлагащите органи у нас, тъй като той предоставя детайлна законова регламентация на ниво национален закон на условията както са приемане и изпълнение на решение за обезпечаване на имущество и доказателства, постановено от орган на държава – членка на Европейския съюз, а така също и на условията за постановяване и изпращане на такова решение от български съд за изпълнение в държава – членка на Европейския съюз.
Разпоредбите на проектозакона регламентират приложното му поле, дават определение на решение за обезпечаване на имущество или доказателства, определят целта на издадените решения за обезпечаване, уреждат въпросите на двойната наказуемост, изброяват престъпленията, за които не се изисква двойна
Посочени са основанията за отказ да се изпълни решението, основанията за отлагане на изпълнението му, срока на обезпечаване и последващото разпореждане с обезпеченото имущество или доказателство.
С отделни разпоредби са уредени правните средства и възможностите за защита на заинтересованите страни и третите добросъвестни лица и случаите на възстановяване на платени суми за претърпени вреди.
Проектът дава определения на понятията и термините, употребени в закона, регламентират изискванията за оформянето, реквизитите и използваните езици в удостоверението приложено към закона.
Определена е приложимостта на разпоредби на националното законодателство – на Наказателно процесуалния кодекс и на Гражданския
Както казах, готови сме да минем към конкретните бележки, ако е необходимо веднага.
По отделните части на становището на Комисията по европейска
Част І и част ІІ на становището отразяват двата коментирани акта – проекта на Закона и Рамковото решение на Съвета на европейския съюз от 22 юли 2003 година, относно изпълнението на решения за обезпечаване на имущество или доказателства в Европейския съюз – уредената от тях материя, целите им и влизането на закона в сила.
Относно бележките по част ІІІ.
Първата бележка е доколко би трябвало да бъде отделен закон и трябва ли

Действително част от материята по международното сътрудничество по наказателни дела се урежда с отделна глава в Наказателно-процесуалния кодекс. Но тези норми уреждат най-общите и приложими за сътрудничеството с всички държави в света правила.
Рамковите решения на Европейския съюз уреждат изключително детайлизирано взаимоотношения само между държави – членки на Европейския съюз в определена област на сътрудничеството по наказателни дела.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Все пак е кодекс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Безспорно, че е кодекс. Ние не отричаме това. казваме като правна техника, че е възможно и в
Като правна техника все пак имаме приложение, което отзад виждате като удостоверение, доколкото си спомням. Не е присъщо в кодекс да прилагаме такива приложения. Като правна техника трудно бихме писали тези разпоредби във
Така че нашата теза е не само с тези правни аргументи. Практиката на всички европейски страни, които са приели, е да имат отделен такъв закон. Тези, които не са приели, вървят по същия правен способ.
Така че използване една европейска практика, която ми е трудно да защитя. Но все пак считаме, че това е полезната правна техника.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не са всички. Според практиката има и едното, има и другото решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Колегите имат готовност да ви представят таблица, доколкото знам. Освен аз да бъркам нещо ида бъда коригиран от колегите.
Но нека все пак да изчистим този въпрос.
ВЕРА НИКОЛОВА: Таблицата, с която ние разполагахме, когато работихме върху закона – беше към края на миналата година, може би трябва да я актуализираме. Вероятно има и други решения на въпроса.
Но аз бих допълнила това, което каза господин Бонгалов и по забележката на нашия бивш министър господин Червеняков.
В момента в Европейския съюз са разработени доста рамкови решения в наказателната област. Те уреждат материята по определен въпрос много детайлно. Освен това се изисква тези рамкови решения на сто процента да се уреждат в националното законодателство.
Аз бих попитала тогава: какво ще стане с нашия НПК? Продължават да се произвеждат рамкови решения и бъдещето е още повече да се произведат.
Ние всичките ли тези рамкови решения ще ги сложим в НПК с по 30-40 разпоредби, защото не можем да съкратим разпоредбите на рамково решение? И какво ще стане от нашия НПК? Всички имат формуляри и образци. Ние вече направихме закон за екстрадицията заповед за арест, където отзад също има сложен образец.
Ако се реши в България така да се работи, трябва да има единно решение по този въпрос и всичките рамкови решения да ги слагаме в НПК. Но той ще стане десеторен.
Това исках да допълня по тази точка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: И още един аргумент. В Швеция, доколкото съм запознат, се е наложило да има даже и подзаконови актове.
ВЕРА НИКОЛОВА: Да, в някои държави има вече и подзаконови актове, изработени за приложението на рамкови решения, което просто показва колко детайлно се развива съответната материя в нормативен аспект.
Ние смятаме, че не е възможно всичко да сложим в Наказателно-процесуалния кодекс. Добре, едно-две можем да сложим, с тези приложения как ще стане, не знам.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Това обсъждали ли сте го въобще – в НПК да бъдат уредени общи положения за приемане и изпълнение на решението, а с подзаконов акт да бъдат дадени процедури?
ВЕРА НИКОЛОВА: Да.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Защото разбирате ли, все пак от систематиката на българското наказателно право от много години е възприета техниката да има някаква кодификация. Когато дълги години сме се борили да няма други законопроекти, в които да се предвиждат състави на престъпления, защото имаме Наказателен кодекс, по същия начин би следвало да постъпим и в процесуалното законодателство
Съгласен съм, че вие сте поставени в една изключително тежка, много трудна ситуация – да вземете едно решение, в което няма общо становище. Как ще се процедира?
Същевременно от гледна точка на систематиката на нашето законодателство това е един огромен проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Господин Червеняков, това не е проблем. Колегите казаха за европейската заповед за арест.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Знам, че не е прецедент. Но трябва да си отговорим на въпроса как ще върви това законодателство. Тогава да се откажем въобще от идеята за съществуване на наказателно-процесуален кодекс, да направим някакъв наказателен процесуален закон и да приемем най-различни други закони, които да съдържат разпоредби за процесуалното законодателство.
ВЕРА НИКОЛОВА: Има една друга възможност. По този въпрос сме обсъждали да се създаде един отделен национален закон за международната правна помощ и сътрудничество, който всъщност да кодифицира по този начин, по който Вие предлагате, а не всичко да влиза в Наказателно-процесуалния кодекс.
Може би нашето министерство ще предложи точно този начин. ние вече започнахме да изваждаме тази специализирана материя от Наказателно-процесуалния кодекс, като създадохме Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Но по-общият закон, където може би пак ще се върне Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест, би могъл да бъде един закон за международната правна помощ и сътрудничество.
Такива закони – дори някъде се наричат кодекси – имат много от европейските държави, а и не само те. По този начин там се урежда въпросът.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпросът е изключително важен. Това го приемаме като начало на обсъждането, което вие ще продължите вече в специализираната комисия.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Би могло да се каже, че не емястото в тази комисия да се обсъждат тези неща. Но като си представя каква ще бъде картината в специализираната комисия, където ще има още повече хора, които твърде много са учили право… Тук има по-малко хора, които са учили право толкова много, колкото ние, които са просмукани с естетическата и може би в някакъв смисъл морална идея, че кодификацията представлява ценност сама по себе си. Тенденцията, която в момента наблюдаваме в европейското законодателство, е съвсем друга.
Мисля, че ако не скъсаме с това, което нашите професори са ни преподавали преди известно количество години, ще имаме сериозни дертове и ще изпадаме в този вид диалози много често.
Европейската система в момента се отклонява в някаква степен от онова, което ни е завещал Наполеон. И това е съвършено разбираемо, защото тя инкорпорира в себе си и правила от други системи.
Може би ако тази комисия е в състояние да се обоснове в тази насока, тя би могла да помогне на Комисията по правни въпроси, където си представям, както и господин Стоилов сигурно си представя какво ще се случи.
Аз бих подкрепил идеята дори не толкова заради конкретния казус, колкото заради принципа. Трябва да се опитаме да излезем от схемата на това, че можем да си позволим да мислим през цялото време единствено и само в рамките на кодификацията. Да не говорим, че кодификацията като идея е нещо, което ние непрекъснато нарушаваме. Защото усъвършенстването на кодификацията чрез писането на нови кодекси на мястото на старите е нещо, което много би-могло да се дискутира.
Ние опитахме с нов Наказателно-процесуален кодекс, твърдейки, че нямаме интелектуалния капацитет да трансформираме стария в нов. Сега пишем нов Гражданско-процесуален кодекс. Още не сме го гласували.
Аз започвам да разбирам вече онези стари юристи, които навремето цитираха текстовете от предишните кодекси или закони и аз им се чудех на акъла. Сега вече започвам да разбирам какво означава това от гледна точка на традицията на държавността.
Отклонявайки се от тези неща, ние всъщност се оказва, че използваме само външната форма на идеята за трайността на закона, което е смисълът на кодификацията.
Така че ако така или иначе ще ставаме европейци, може би трябва да скъсаме с това и да приемем този подход.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбираме, че очевидно и двата подхода ще имат подкрепа при обсъждането във водещата комисия. Проблемът е правилно поставен, обърнали сме внимание и дотук спираме с тази точка. В следващата точка са нашите по-големи бележки, а също и в т. 3.
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Само една реплика.
Кое е доброто в Европа, което трябва да вземем, какви са тенденциите – това, което ние правим.
Все пак да не забравяме, че Наполеоновият кодекс продължава да се прилага във Франция и това се счита като едно от най-големите достижения на френската правна система. Не виждам защо ние трябва да се отказваме от неща, които вече сме ги достигнали.
Тук се предложи една техника, която също има своите достижения – за някакъв международен наказателен кодекс, който би могъл да бъде приет и който да следва също така приети от нас начини за транспониране на европейското право. Не виждам защо изведнъж трябва да измисляме, че, видите ли, в Европа била съвсем друга тенденцията и ние трябва да се движим по друга тенденция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че по темата проведохме една първоначална дискусия, която ще бъде полезна на Правната комисия.
Нека да преминем към втората точка от нашите бележки, където има бележки, свързани с наименования, терминология и т.н.
В проекта има много недоумения, погрешни впечатления, разминавания в термините, много изрази, които не са типични за проекти, които ние пишем. Това значи, че действително законът трябва да съдържа много проблеми, за да може нашите експерти да си позволят такъв език.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Ако позволите, ще кажа едно изречение, за да приключим по старата тема.
Все пак в тези закони, както за европейската заповед за арест, така и за лица, пострадали в наказателното производство очевидно е, че трудно можем да кажем, че уреждаме трайно обществени отношения в момента, в който се адаптираме към изискванията на Европа.
По тези закони действително ще се наложи в скоро време пак забележка, колкото и да спорим в Народното събрание или в изпълнителната власт. Така че по-лесно се изменят законопроекти, които биха могли да бъдат възпроизведени в един качествен вид, за да се инкорпорират впоследствие в НПК.
По отношение на наименованието на закона имаше направена забележка. Ние в Министерството на правосъдието сме съгласни ,че може наименованието на закона да бъде както по-уточняващо, така и по-кратко.
Приемаме, че заглавието на закона би могло да бъде редактирано в Министерския съвет по по-удачен и уместен начин.
Относно признаването на получаваните решения за разминаването в терминологията, за която говорим. Считаме, че съобразно принципите на нашето вътрешно законодателство и практика и както изисква самото рамково решение, трябва да се провери получаваният акт от другата държава дали отговаря на определени условия, за да бъде изпълнено.
Българският съд ще признае или не за изпълнение един акт на друга държава, като издаде свой собствен акт, така, както е регламентирано в проекта. Не е необходимо това да се вписва в заглавието, още повече, във връзка с предходната бележка на комисията по заглавието – то ще стане по-дълго.
Не знам какво ще кажат вашите експерти, господин Папаризов. Ако това ги удовлетворява, бих могъл да продължа по-нататък.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз малко се страхувам засега да водим дискусия. Затова ще ви помоля да продължите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: По точка 3.
Относно отделни хипотези за обезпечаване на имущество и за обезпечаване на доказателства. Хипотезите са уредени в чл. 16, т. 1 и 2.
Относно обезпечаване на конфискацията. Не се касае само за обезпечаване на конфискация, а за обезпечаване на имущество по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, независимо че то е предмет на извършено престъпление.
Не така стои въпросът с обезпечаване на доказателства, особено във фазата на досъдебното производство, когато съществува опасност за тяхното изгубване или събирането им ще бъде затруднено.
Няма пречка за обезпечаването им чрез събиране по реда на чл. 16, т. 2 от закона.
По точка 4.
Относно предмета и приложното поле на закона (чл. 1 и чл. 2), приемаме бележката на комисията.
По точка 5.
Относно правната техника на проекта:
Относно чл. 6, ал. 1 – за факултативния характер на разпоредбата, приемаме бележката.
Относно чл. 10, ал. 3 – сме съгласни за прецизиране на текста. Въпросът е редакционен.
Относно чл. 16, т. 2 – за включване на хипотеза за обезпечаване на доказателства в съдебната фаза. Няма пречка за включването й.
Относно § 2 – за посочване на езика на българските органи, на който ще получават актовете за обезпечаване. Имаме несъгласие. Използваните езици се определят с декларация, посочена в чл. 9, ал. 3 от Рамковото решение, която България трябва да депозира в Генералния секретариат на Съвета и в която посочва, че приема превода на тези езици. Останалите държави – членки ще се съобразят с изискванията по декларацията на основание посочения текст от рамковото решение. тоест, кратко и ясно, нашето Народно събрание не може да определя през глава на другите държави.
По част ІV – относно констатацията, че проектът в този вариант би затруднил прилагането му.
Предлаганият проект е изработен с най-активното участие на съдии от съдилищата от различни степени, прокурори и следователи от Националната следствена служба. Всеки текст е създаден с преценка главно на практическото му приложение. Проектът е оценен и от шведски магистрати, които дадоха висока оценка за практическата му насоченост.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Господин Стоилов, ще вземете ли отношение?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: На този етап се въздържам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз все пак ви предлагам да приемем законопроекта по принцип с направените бележки, като някои, които Вие направихте във връзка с т. 2 от проекта. Това ще го доуточним в становището.
Но мене ми се струва, че общата забележка, която има в чл. 4. Аз лично не съм убеден от това, че няколко юристи – съдии са се произнесли, че лесно ще се прилага този закон. от това, което виждам, аз не разбирам, че той ще бъде лесно приложим.
Какво ще кажат господин Червеняков и господин Стоилов? Лесно ли е приложим един закон, който създава толкова много въпросителни?
Без да съм юрист, лично аз проявявам голям скептицизъм в това отношение.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако разрешите, господин председател, искам да кажа няколко думи.
Аз бих приел това, което е дадено като крайно заключение в нашето становище – че приложението на този закон би създало значителни затруднения. В крайна сметка може би ние трябва да бъдем изправени поне веднъж в тази хипотеза да не подкрепим внесен законопроект, за да може, независимо от бързането и от необходимостта от приемането на редица актове, да дадем възможност на Министерския съвет значително по-добре да подготви тези нормативни актове, които ни предлага, специално законопроектите и някои неща да бъдат подготвени по-прецизно за прилагането им.
В противен случай ние си правим някакво транспониране заради самото транспониране, без въобще да мислим, че тези закони ще бъдат прилагани, без да мислим какви практически затруднения ще създадат и какво ще правят съдиите, прокурорите, следователите, когато този закон им се изсипе върху главите.
Лично аз няма да подкрепя този законопроект в този му вид.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Какво ще кажат останалите колеги – юристи по този въпрос? Аз съм много затруднен да кажа дали да приемем този законопроект.
Тази първа дискусия, която искахме да осъществим като Комисия по европейска интеграция, беше именно във връзка с това, което господин Бонгалов каза и което вчера чух от господин Ганев, че има жълта зона, че тя по някакъв начин трябва да стане зелена.
Но от дискусията, така, както се води тук, аз не останах с впечатление, че този законопроект помага това да се реализира на практика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Може ли една реплика, господин Папаризов?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбира се. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Законът за нормативните актове ни задължава, след като се приеме един законопроект, да проследим неговото прилагане. Правим такъв мораториум по НПК. Не виждам проблеми да се прави по който и да е от тези закони.
Ние твърдим, че той се прилага безусловно лесно, а вие твърдите ,че той се прилага безусловно трудно.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Вие имате свое мнение, аз имам мое мнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Това може да се провери единствено и само в процеса на неговото прилагане и в докладите с обратен отзвук – как се прилага и какви затруднения има в практиката.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам сега да не се води този диалог. Но, господин Бонгалов, това е първият законопроект, откакто аз съм в тази комисия и съм го дал на експерти, когато имам такива мнения. Аз не мога да не вярвам на експертите. Това за мене създава сериозен проблем.
Затова първото заключение беше това, което каза господин Червеняков – аз предложих да запишем нещо по-меко, че той може да се преработи и да се приеме. Но виждам, че това не се приема от всички в комисията.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз имам въпрос вече не пряко по съдържанието на закона, тъй като отчасти то беше разисквано. Въпросът ми е към представителите на Министерството на правосъдието, ако имат информация, да ми отговорят.
Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз е от средата на 2003 година. След този период започна подготовката на новия Наказателно-процесуален кодекс.
Аз не се спирам на дискусията. Мисля, че можем и самостоятелно да уредим тази материя, за да стигнем след време до един квазикодификационен акт точно в рамките на всички тези съпътстващи Наказателно-процесуалния кодекс действия, които се отнасят до наказателния процес по европейска линия.
Но в заданието за изработването на новия Наказателно-процесуален кодекс тази система все пак присъствала ли е? Не за да влезе буквално в проекта. Но няма как тези въпроси да бъдат разделени, когато те се обсъждат и подготвят.
Защото предишното ръководство на министерството продължава да твърди колко качествено е била извършена тази работа, как са били ангажирани необходимите експерти, как са били използвани средствата за това. а ние постоянно се натъкваме на решаване на въпроси в една и съща материя на няколко стъпки – и с промените на Търговския закон, ако вземем пример Гражданско-търговското законодателство, сега и в Наказателно-процесуалната материя, не толкова заради правната техника, която ще изберем, а заради решаването на един кръг взаимно свързани въпроси.
Аз искам да знам тези въпроси поставят ли се наистина в тяхната взаимна зависимост, за да знаем, че ние дори да ги решаваме на стъпки, имаме някаква последователност в действията или те възникват инцидентно, когато някой някъде забележи, че имаме нещо недорешено, недоизпълнено като ангажимент, било по европейската линия или някое министерство, което се сеща в момента на действието на закона, а не когато се праща за съгласувателните процедури в други случаи, че този въпрос е актуален и важен.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Кой от вносителите ще отговори на този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Господин Стоилов, аз съм много затруднен да отговоря, тъй като не съм ресорен заместник-министър.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вашите експерти са до Вас, все пак те са от доста отдавна.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Аз ще предам на моя колега.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В този състав трябва да има яснота и като администрация, и като ръководство. Въпросът не възниква от днес. Това са въпроси на години.
МЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Разбрах. въпросът е много основателен, и аз си го зададох но в момента не мога да отговоря. Ще предам на господин Ганев. Във вашата комисия ще има отговор.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не знам сега какво да направим. Да гласуваме ли това становище по което господин Червеняков е против?
Все пак да приемем ли, че ако законът трябва да се приеме, той трябва сериозно да се преработи? Това е нашето становище, нали?
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ако се приеме, би трябвало много сериозно да се преработи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега става въпрос очевидно да се приеме на първо гласуване.
Това е възможността, за да не го отхвърлим. Това е реалното, което аз ви предлагам – да гласуваме становището на комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател! Изключено е да приемаме някакъв законопроект в тази комисия, където специалистите са на различни мнения. Много трудно е да се разбере тази материя. Аз не мога да разбера кой е прав в един спор, но усещам, че има някои неща, които не са ясни на всички еднозначно.
В този смисъл би трябвало спорът да продължи професионално и да се представи нещо, което е взаимно приемливо за двете страни. Така се постъпва във всяка област.
Изключено е аз да гласувам за този закон, при положение, че част от специалистите тук показват резерви. Не знам защо, не разбирам защо. Но нека да се уточнят на професионално ниво тези резерви и тогава да се дойде до обсъждане и гласуване в тази комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест Вие предлагате да отложим гласуването, докато се обсъди от специалистите във водещата комисия. Проблемът е изключително сериозен и ние едва ли можем да сме компетентни в този случаи и да кажем “да” или “не”.
Аз предлагам да отложим обсъждането на това становище, да използваме тази дискусия да го доработим. И понеже внимателно ще проследим стенограмата, ще дооформим проекта за становище и ще го разгледаме на едно от следващите заседания.
И аз се чувствам много неловко в тази ситуация, тъй като виждам, че има дълбоки проблеми и сериозни различия между специалистите в областта.
Така че аз ви предлагам да отложим въпроса.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мога да се ангажирам, господин председател, в следващите една-две седмици да обсъдим този въпрос и да ви предоставим по-подробно становище.
Това, което е безспорно, е, че в него има проблеми, които се отнасят до ангажиментите на България. Така че вече ние ще се произнесем по самото съдържание. Тогава сигурно ще ориентираме по-добре членовете на Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин Стоилов.
Аз предлагам действително така да постъпим –а отложим приемането на решение и уточняването на нашето становище, след като водещата комисия обсъди въпроса. Тъй като е очевидно, че има много голямо различие между специалистите в тази област.
Все пак дискусията е сложна и едва ли можем да я завършим на настоящия етап. Така че нека да сме сигурни за какво става дума.
Който е съгласен с това решение, моля да гласува.
Гласували: за 9, против и въздържали се няма.
Решението се приема.


Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили от Българската народна банка да присъстват:
Петър Андронов – главен директор на Управление “Банков надзор”,
Росен Грозев – главен директор на управление “Банково”,
Тихомир Тимнев – директор на Дирекция “Надзорно правна” в Управление “Банков надзор”.
Искам да помоля да дойде тук господин Ангел Калайджиев, когото съм помолил да ми помага за становището по следващия. Тук има втори закон на Българската народна банка, който се внася при нас. Този път не виждам представители на Комисията по ценните книжа, въпреки че двата закона вървят в пакет.
Аз четох становището на господин Ангел Калайджиев. Всички си спомняме, когато възникна въпросът за връзката между двата закона и за необходимостта все пак да имаме някаква последователна практика. Сега на нашето внимание е основният закон – Законът за кредитните институции. Аз разбирам, че той е основно на БНБ, но все пак трябваше да има някой от Министерския съвет. информирано е Министерството на финансите, но не зная защо няма представители. Подкрепят ли те закона?
Аз не виждам такива проблеми като при предишния закон. много важно е сега кредитните институции да бъдат стабилни.
Давам думата на господин Петър Антонов да представи законопроекта.
ПЕТЪР АНТОНОВ: Уважаеми народни представители! Позволете ми накратко да представя проекта, който в никакъв случай няма да принуди Българската народна банка отново да раздава кредити. И никой от нас не смята, че ще има ефекти върху кредитирането, тоест ще повлияе негативно или позитивно върху него.
Въпросният законопроект е фактически плод на една дългогодишна работа в Централната банка на повече от1 5 души експерти. Той е една компилация, един продукт на натрупания вече опит от последните години от 1997 година от прилагането на новия закон за банките, както и съдържа, разбира се, всички необходими текстове на европейското законодателство.
Така че от 1 януари 2007 година българският банков сектор благодарение на този закон ще бъде регулиран изцяло в съответствие с европейското законодателство.
В този смисъл законът прилага четири директиви на Европейския съюз – вие ги имате на вашето внимание. Основната от тях е така нареченият рикас на тази директива № 2012 на Европейския парламент и на Европейския съвет от 20 май 2005 година. Тя беше преиздадена в края на миналата година. Фактически предстои публикуването й в европейския Официален вестник.
Тази директива и преди беше във висока степен приложена със сега действащия Закон за банките, но липсваха няколко основни положения, като например единният паспорт, който се въвежда с новите текстове, позволяващ на европейските банки свободно да откриват клонове на територията на страната, както и на български кредитни институции да оперират с клонове на територията на други страни – членки, без да преминават лицензионен режим.
Законът урежда и съществените рамки на взаимодействието между надзорните институции на различните страни – членки, включително ангажиментите на Българската централна банка.
В закона сме доразвили и правилата за лицензиране, правилата за издаване на разрешение, дообогатили сме арсенала от средства, с които Централната банка разполага, за да привежда банковата система в стабилно състояние тогава, когато възникват кризи.
Разбира се, има голям брой отделни промени, които уреждат например професионалната тайна, добавят един нов субект в пространството – така наречените институции за електронни пари, които у нас в момента не са познати, но са регламентирани с европейската норма. Пак въз основа най-вече на нашия опит и прилагайки така наречената Директива за несъстоятелността или за прекратяването на кредитните институции, ние сме обогатили и процеса по прекратяване на институции.
Този законопроект е одобрен от Министерството на финансите. Колегите по банковите въпроси практикуват да ни се доверяват и да ни оправомощават да ги представляваме.
Този законопроект е съгласуван с банковата общност в страната, съгласуван е с Министерството на правосъдието, с Министерския съвет, с другите ведомства в страната. И най-вече онова което беше най-трудно за нас – ние успяхме да го съгласуваме с Европейската комисия, която изрази пълна подкрепа за изготвения законопроект и недвусмислено становище, че проектът на закон съответства на европейското законодателство.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате ли въпроси към вносителите на този законопроект. Освен Министерството на финансите, солидарно двете управления – “Банково” и “Банков надзор” го подкрепят. Това е изключително важен ресор в БНБ.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: По нашите две бележки.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: По направените бележки от проф. Калайджиев. Благодарим за тях. Те съвпадат с две бележки, които получихме от самата Европейска комисия и ние ги подкрепяме. Така че техническите корекции, които те предлага, са абсолютно резонни и ние ги подкрепяме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Поставям на гласуване предложения законопроект и становището, изготвено от проф. Калайджиев.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Атанас Папаризов)