Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
25/05/2006
П Р О Т О К О Л
№ 34
На 25 май 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-35/10.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-37/11.05.2006 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-59/11.05.2006 г., изменение и допълнение на Закона за кооперациите - внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-60/12.05.2006 г., изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-62/12.05.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията – внесен от Пламен Славов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Диана Стефанова – главен експерт – юрисконсулт в отдел “Европейска интеграция в енергетиката” в Дирекция “Европейска интеграция”;
Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Добринка Бонева – главен експерт в Министерството на труда и социалната политика, Стилиян Баласопулов – председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, Диана Цакова – началник отдел “Правен”, Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация.
Заседанието беше открито от Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по европейска интеграция и ръководено от Мария Ангелиева и от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум и можем да започнем нашата работа.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Има предложение, внесено от колегата Червеняков, точка 3 от дневния ред да бъде разгледана последна.
Така че предлагам днешното наше заседание да протече при следното подреждане на
ДНЕВНИЯ РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-35/10.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-37/11.05.2006 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-60/12.05.2006 г., изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-62/12.05.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията – внесен от Пламен Славов и група народни представители.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-59/11.05.2006 г., изменение и допълнение на Закона за кооперациите - внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
Който е съгласен да работим по така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 8 народни представители, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Валентин Иванов – заместник-министър,
Калина Трифонова – началник на отдел “Правно обслужване на енергийните проекти, пазари и преструктуриране” в Дирекция Правна,
Диана Стефанова – главен експерт – юрисконкулт в отдел “Европейска интеграция в енергетиката” в Дирекция “Европейска интеграция”,
Любка Георгиева – държавен експерт в отдел “Електроенергетика и топлоенергетика” в Дирекция “Сигурност на електроснабдяването”.;
От Националната електрическа компания:
Диляна Иванова – старши юрисконсулт.
Има думата господин Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Ще представя съвсем накратко мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е резултат от критиките и препоръките на Европейската комисия, свързани с напредъка на България по пътя й към пълноправното членство в Европейския съюз, както и в съответствие с направените структурни промени в държавата по линия на енергетиката.
Действащият Закон за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с развитието и либерализацията на енергийния пазар в преходния период на поетапно отваряне на пазара, както на електрическата енергия, така и на природния газ.
Промените, които се налагат, са свързани с доразвиване на разпоредбите, хармонизация и въвеждане на задължителни изисквания, предвидени в директивите на Европейския съюз в областта на енергетиката.
Основните цели на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката могат да се разгледат в няколко аспекта.
Първо, да се отрази ангажиментът, който Република България има в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава 3 – “Свободно предоставяне на услуги” за спазване правото на установяване;
- да се доразвият разпоредбите, касаещи търговските взаимоотношения при либерализиран енергиен пазар в Европейския съюз;
- да се въведат предвидените в Електрическата и Газовата директиви минимални задължителни изисквания за независимост на операторите на електропреносни, електроразпределителни, газопреносни и газоразпределителни мрежи;
- също така да се отрази предвидената в Газовата директива възможност за временно освобождаване от задължението за предоставяне на достъп.
Друг аспект е по-пълно и по-точно да бъдат отразени изискванията на директивите на Европейския съюз за сигурност на доставките на електроенергия и природен газ, както и за предоставяне на институции на Европейския съюз на различни по характер информация, държавни органи относно енергийния сектор;
Също така по-пълно и по-точно да се отразят изискванията на директивите на Европейския съюз за стимулите за насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници;
Стимулиране на производството по комбиниран начин на електрическа и топлинна енергия.
В областта на електроенергията се въвеждат законови разпоредби, променящи в предвидения и досега действащ закон модел за преобразуване на електроенергийното предприятие НЕК ЕАД чрез учредяване на ново самостоятелно юридическо лице - електроенергиен системен оператор.
Изменения в проекта са направени във връзка с приетия в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз ангажименти на Република България за прилагане изискването на чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно което са забранени ограниченията върху свободата на установяване на граждани и на дружества от държава – членка на Европейския съюз на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.
С оглед на това законопроектът предвижда да отпадне ограничението лицензии за осъществяване на дейности по Закона за енергетиката да бъдат издавани само на юридически лица, регистрирани по Търговския закон. Тоест считано от датата на присъединяване се предвижда признаване на различна регистрация от държава – членка на Европейския съюз, без да е необходима допълнителна регистрация по Търговския закон.
Измененията и допълненията ,направени в разделите, касаещи търговските взаимоотношения в глави “Електроенергетика” и “Газоснабдяване” се предвижда да влязат в сила от 1 юли 2007 година като краен срок за пълна либерализация на вътрешния енергиен пазар.
С цел въвеждането на свободна конкуренция между участниците на енергийните пазари, считано от 1 юли 2007 година се доразвиват разпоредбите, които дават възможност на всички потребители на електрическа енергия и природен газ свободно да избират своя доставчик и да имат достъп до мрежите в съответствие с Електрическата и Газовата директиви на Европейския съюз.
Същевременно са регламентирани мерки за защита на потребителите, предвидени в Електрическата и Газовата директиви в условията на пълна либерализация на енергийните пазари.
Предвижда се обществените снабдители да изпълняват функцията на крайни снабдители с електроенергия и природен газ. Те ще се снабдяват при публично оповестени общи условия на потребителите, присъединени към съответните мрежи, които не са се възползвали от правото си на доставчик.
Регламентира се и изискването на електрическата директива привилегировани потребители да бъдат снабдявани чрез пряка електропроводна линия от производителите – обществения доставчик, обществени снабдители и търговците на електроенергия.
По аналогия с електроенергетиката, по отношение на пазара на природен газ се въвежда принципът на трансгранично отваряне на газовия пазар при условията на взаимност.
Изменения са направени и в Глава единадесета, отнасяща се до насърчаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по комбиниран начин.
Европейската директива за насърчаване производството на електроенергия от възобновяемите енергийни източници предвижда приемането на общ за Европейския съюз пазарен механизъм за стимулиране.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз искам само да попитам запознати ли сте със становището, което е изготвено от комисията? И ако да, съвсем накратко да ни кажете какво е вашето отношение към това становище, приемате ли нашите препоръки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Министерството на икономиката и енергетиката се спомена със забележките на комисията. В тази връзка експертите, които са работили по тези части, са се подготвили да дадат отговор на тези въпроси.
ДИАНА СТЕФАНОВА: Аз ще отбележа някои от текстовете, по които имаме въпроси и по-скоро смятаме ,че са отразени направените забележки.
Относно липсата на ясни разграничения на отговорностите между Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и Министерството на икономиката и енергетиката, в техните задължения да предоставят информация на Европейската общност, искам да кажа, че с предвидения подзаконов нормативен акт в съответната наредба ще бъдат формирани ясно структурата, начина, условията, времето за подаване на дължимата информация, така че ще бъде избегнато смесването, от което е изразена загриженост.
Съгласни сме с това, че сегашната редакция на чл. 52 не урежда случаите, при които решението за прекратяване или изменение на дадена лицензия ще влиза в сила от датата на преобразуването според законодателството на държавата, от която е чуждестранното лице. Понастоящем фигурира само Търговският закон в България. Тоест ще бъде отразен в тази забележка, която е направена.
Що се отнася до забележката за замяна на употребения израз “организационна форма” с “организация”, искам да кажа, че установеният в националното законодателство израз е “Правно-организационна форма”, поради което намираме за по-конкретно и по-точно употребата на този израз, вместо “организация”, независимо че това е точният превод на директивата. Но в случая все пак директивата изисква задължения за постигане на резултата, а не довеждане на точните думи, с които са въведени задълженията.
По отношение на липсата на правила, за които министърът на икономиката и енергетиката ще изготвя анализ на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство, искам да кажа, че такива правила се предвижда да бъдат включени в подзаконов нормативен акт, така че такива правила ще има.
Относно редакцията на § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, където комисията е предложила вместо думите “могат да бъдат отделени” да се заменят с “отделяни”, искам да кажа, че възможността “могат” е относно срока, в който трябва да бъде извършено това, а относно резултата. Тоест задължението за отделяне така или иначе е налице.
Ако Комисията за европейска интеграция настоява, такава промяна ще бъде направена. Но за нас тя не носи промяна в смисъла.
Що се отнася до искането за предложението в законопроекта да се включи срокът за стартиране на преобразуването, ние считаме, че това е излишно, тъй като на практика и в Булгаргаз, и в НЕК, и в електроразпределителните, и в газоразпределителните дружества преобразуването вече е започнало и всъщност директивата задължава да се постигне резултатът от преобразуването, а игнорира началният момент. Ние считаме, че той трудно може да се определи и едва ли е мястото му в закона.
По отношение на предложението да се задължи регулаторният орган, съгласно чл. 23 от Електрическата директива и чл. 25 от Газовата директива, да се посочи задължение на Държавната комисия да изготвя годишни доклади с конкретно разписано от директивите съдържание. След като комисията е намерила, че сегашният чл. 15 не въвежда изцяло задълженията по директивите, ние ще предприемем нужното, за да изменим законопроекта в този смисъл.
Относно забележката “едномесечен срок” да бъде заменен с “4 седмици”, както е по директивата, смятаме, че забележката е уместна.
Относно следващото задължение – да бъде вписано изрично закрепване на изискването за предоставяне на достъп в случаите, в които освобождаване от такова задължение не е налице, ние считаме това за излишно, след като въведеният принцип в нашето законодателство е предоставяне на достъп винаги, освен когато са налице условията за освобождаване от такива.
Що се отнася до правнотехническите грешки, които са посочени, те са напълно уместни и се работи по тяхното отстраняване.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, има ли въпроси и изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Да се отрази, че господин Филип Димитров гласува “Въздържал се”.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка са поканени да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Явор Димитров – заместник-министър,
Добринка Бонева – главен експерт;
От Комисията за финансов надзор:
Бисер Петков – заместник-председател;
От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:
Никола Абаджиев – председател,
Янко Иванов – ръководител на Правен отдел в “Пенсионно-осигурителна компания “Доверие”.
Давам думата на господин Явор Димитров да представи законопроекта. Едновременно с това ще Ви помоля да вземете отношение и по становището, което сме подготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господа и дами народни представители! За да бъда много кратък, ще спомена само няколко неща.
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се прави поради необходимостта в българското законодателство да се внесат разпоредбите на три директиви а именно: Директива № 86-378 – за прилагане на принципа за равно третиране на жените и мъжете при професионални схеми за социална сигурност, Директива № 98-49, относно запазване на допълнителните пенсионни права при движение в Общността и на Директива № 2003-41 за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, както и съобразяване на текстовете на Кодекса за социално осигуряване с чл. 43-49 от Договора за Европейската общност.
Това, което според мене е много важно, което трябва да отбележа, е, че при това транспониране на директивите това което всички колеги, които са работили в работната група и това, което е постигнато реално, е да се запази тристълбовия модел на пенсионно осигуряване в България.
На всички, които присъстват тук, предполагам, че е ясно ,че има разминаване в пенсионните стълбове в европейските страни и у нас. Но на базата на целия труд, който беше положен, се постигна съгласуваност и това е запазено и не се променя.
С първата директива, която е за прилагане на принципа за равно третиране, това, което се прави по принцип, бе да се създаде еднаква възраст за пенсиониране на мъжете и жените – говорим само за тези професионални схеми, не говорим за първи и втори стълб в пенсионното осигуряване в България. Те са до 60 години или до 5 години преди навършване на тези 60 години се дава възможност да се направи такъв избор за пенсиониране.
Отделно по втората директива – относно запазване на допълнителните пенсионни права при движение в Общността. Това е много важно. на тази база се създава възможност осигуряването да се продължи при командироване на лицето извън страната, когато то отиде в друга държава – членка на Европейския съюз.
Също така професионалната пенсия може да се заплаща и във всяка отделна страна, която е членка на Европейския съюз, когато лицето се движи. С тази сума, която му се полага, на базата на парични трансфери , се плаща пенсията в съответната страна.
Съгласно последната директива – за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, се създават условия за функциониране на институциите за пенсионното осигуряване в България именно на тези пенсионни схеми. Така да се каже, създава се един четвърти тип фондове за които се регламентира дейността им как да бъдат прилагани.
Създава се нов принцип на правила, на методи и на принципи на работа.
Това е съвсем накратко. Наистина иначе мотивите са много обширни, ако тръгнем да ги коментираме.
Относно становището на Комисията за европейска интеграция ще дам думата по забележките, които имате, на госпожа Бонева да ги коментира.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Бонева.
ДОБРИНКА БОНЕВА: По първата бележка. Според вашето становище сме допуснали нееднакво третиране в професионалните схеми по отношение на българските работници и служители, осигурени при българско пенсионно дружество или при чуждестранно пенсионно дружество.
Ние мислим, че не е така. защото в случая става дума за приложимо социално законодателство. Според нас приложимото социално законодателство за хора, осигурени в България, ще бъде винаги българското законодателство. Което означава, че дори чуждестранна институция, когато дойде да предоставя професионално осигуряване в България в български предприятия, трябва да се съобрази с българското законодателство. Тоест тя не може да предостави пожизнени пенсии така, както не може да ги предостави и българско пенсионно-осигурително дружество.
Тоест, не сме съгласни с първата забележка.
Що се отнася до втората забележка, ние считаме ,че понятието “работодател”, така, както е в европейското законодателство, е по-широко от понятието “работодател” в българското законодателство, поради което следва да се обхванат и хората, които възлагат работа по граждански договори, а не само работодателите по трудови правоотношения.
Затова ние сме разширили в т. 11а нашето понятие за “предприятие – осигурител”. Тоест employer на английски език трябваше да го преведем с няколко думи на български език, за да запълним цялото понятие.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз предполагам, че по-обстоен дебат в по-големи детайли ще се проведе във водещата комисия.
Има ли въпроси? – Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Гласували: за 8, против и въздържали се 1.
Господин Филип Димитров предварително обяви, че се въздържа по представения законопроект.
Благодаря ви за участието в днешното заседание.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – ВНЕСЕН ОТ БОРИСЛАВ КИТОВ И ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ.
Не виждам вносителите. При това положение не ми е ясно какво ще дискутираме, когато вносителите не са тук, за да представят законопроекта си. Изрично са казали, че няма да дойдат.
В такъв случай аз смятам, че не е възможно да гледаме законопроекта без присъствието на вносителите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Във връзка с този законопроект, уважаема госпожо председател, има представител на Агенцията по трансплантация.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Тук е главният юрисконсулт на Министерството на здравеопазването.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Но главният юрисконсулт на Министерството ан здравеопазването не е вносител на законопроекта. За мене е малко несериозно да обсъждаме нещо, което не може да бъде представено.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Те нали са поканени?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Поканени са.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има много заседания в този момент и при много народни представители се получи объркване на ангажиментите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Трябва да го отложим.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Спешно ли е точно днес да разглеждаме този законопроект?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е спешно. Но има различни становища, които би трябвало да се изслушат, и е редно да се изслушат вносителите на законопроекта.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Именно в тази връзка предлагам да се отложи гледането, а не за да правя някакви съвсем безпринципни обструкции.
Както виждам, подкрепя се от колегите да отложим гледането на тази точка.
Тъй като в момента сме в невъзможност да гледаме законопроекта за защита срещу дискриминацията, пак поради липса на вносителите, предлагам засега да го отложим.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ - ВНЕСЕН ОТ МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тъй като аз съм съгласен с този законопроект, а има заседание на Комисията по здравеопазването, където аз съм вносител на законопроект, ще помоля да ме освободите от заседанието.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Разбира се.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Националния съюз на ТПК:
Стилиян Беласопулов – председател
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз ще ви моля да допуснете за участие в днешното заседание и госпожа Диана Цакова – главен юрисконсулт на Централния кооперативен съюз.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Съгласни сме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите се обуславя от две групи причини.
Другата причина е необходимостта от съобразяването му с редица
- приетата Наредба за Устав на европейските кооперации, приета през 2003 година от Съвета на министрите,
- Насоките на ООН за създаване на среда, подпомагаща развитието на кооперациите,
- Препоръка № 193 на Международната организация на труда,
- Декларацията за кооперативна идентичност, приета от Международния кооперативен съюз.
Тези изменения и допълнения са съгласувани с Дирекция “Предприятия и промишленост” към Европейската комисия и повече от една година са обсъждани в кооперациите в нашата страна.
Това, което искам специално да спомена като едно от положителните разрешения в този законопроект, е ежегодната членска вноска, вносима от кооперациите в Кооперативния съюз, в който членуват, съгласно цитирания устав на Европейската кооперация.
По отношение на направената бележка за това, че не е съобразена с влизащия в сила през юли тази година устав, приет от Европейския съюз, аз искам да кажа, че въпросът за работещите по трудов договор членове и работещи в кооперациите, в момента не е въпрос, който е актуален, защото по сега действащото законодателство преди всичко там работят член-кооператори.
Второто, което е, че действително тази директива би могла, при едни бъдещи изменения в нашето законодателство, както правилно е посочено в нашето становище, тя да бъде възприета.
Смятам, че с тези изменения и допълнения, които се правят в момента, законопроектът ще стане по европейски.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Някой от поканените за участие иска ли нещо да допълни.
СТИЛИЯН БАЛАСОПУЛОВ: Аз съм председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации в България.
Искам да добавя, че този законопроект не е обсъждан с членовете на трудово-производителните кооперации. Има някои неща, които нас ни смущават.
Първо, що се отнася до сроковете, ние въобще не знаехме, че ще се прави такова предложение и съответно готвим някои бележки по отношение на отразяване спецификата на трудово-производителните кооперации. Така че вероятно ще има законопроект и от наша страна. Ние сме принудени да направим това.
Имам становище от председателя на Съюза на земеделските кооперации, че и те имат някои бележки.
Що се касае до темата, доколко са съобразени тези неща с проблемите на евроинтеграцията и европейските норми, ние нямаме противоречия.
Знам, че има още един законопроект от господин Гущеров, който също трябва да мине през комисията. И може би е хубаво да се изчакат и другите законопроекти – аз обявявам, че ще има и от наша страна, и тогава да се огледат всичките. Но това е вече само наше становище.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам Ви думата, госпожо Цакова.
ДИАНА ЦАКОВА: Запознахме се със становището на комисията. Считаме, че то е правилно. Наистина тази директива трябва да бъде съобразена със Закона за кооперациите.
Според нас също в един бъдещ момент, когато такива европейски кооперативни общества станат действителност и то със седалище в България, тогава, когато нашите кооперации участват в такива общества, тогава ще имат значение тези условия на директивите. в един бъдещ момент наистина тази
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата за въпроси и мнения.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Има ли някакво значение бъдещият момент? В смисъл, че сега не се налага пряко и директно да се влиза. Така или иначе в един момент ще трябва да влезем. Ако не е сега моментът, дали влизането на такава промяна, която се съобразява с директивата, ще се отрази по някакъв негативен начин на кооперациите? Това е моят въпрос. Другите законопроекти, за които се каза, вероятно не касаят европейската интеграция и затова не са ни разпределени.
Да, действително има редица законопроекти - част от законопроекта на господин Гущеров се покрива с този законопроект, - но те не касаят тясната материя и въпросите на преценка, които трябва да прави нашата комисия.
Както чухте в становището, по отношение на европейските изисквания няма възражения от другия Съюз на кооперациите по отношение на неговата необходимост.
Що се отнася до въпроса на господин Стоянов – дали би попречило. Принципно ние трябва да транспонираме тази директива в нашето законодателство. Но самият факт, че все още нямаме кооперации от този тип, така че да се регламентира тази директива, първо трябва да транспонираме този устав за създаването на европейските кооперации, след това да възникнат кооперации от този тип и тогава вече да регламентираме частния въпрос за начина на участие на хора, които работят по трудов договор в тези кооперации, в управителния орган на кооперациите.
Всъщност тази директива предвижда едно единствено нещо – възможност за тези хора, които работят по трудов договор, да учасгтват в управлението на кооперациите. Това е единственото, което се предвижда. Но това може да стане чак тогава, когато имаме този тип кооперации у нас.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Мисля, че се изясниха всички въпроси, които бяха на вниманието ни.
Който е съгласен да подкрепим така предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът се приема.
Тъй като вносителите на отложения законопроект са тук, предлагам да разгледаме и него.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА – ВНЕСЕН ОТ ПЛАМЕН СЛАВОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка са поканени да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Явор Димитров – заместник-министър,
Веселин Илков – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”;
От Комисията за защита от дискриминация:
Кемал Еюп – председател,
Ирина Мулешкова – член на комисията.
Давам думата на вносителя господин Пламен Славов да представи законопроекта.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Моля да ме извините, че закъснях, но в момента заседава като водеща и Комисията по правата на човека и вероизповеданията, а първа точка от дневния ред беше именно този законопроект, който предлагаме заедно с още шестима колеги. Затова моля да ме извините за закъснението, което е породило известно напрежение.
Уважаеми колеги, предлаганият законопроект има за цел да усъвършенства нормативната уредба:
Първо, във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете;
Второ, във връзка с статута на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган;
Трето, във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминация по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминация.
Тези предложения, които са направени във връзка със статута на комисията и във връзка с нейната дейност, са породени вече от практическите измерения на нейната работа, която се осъществява близо вече една година. Те бяха обсъждани предварително и в Комисията по правата на човека и вероизповеданията още при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет за 2006 година.
На първо място, предлага се промяна в наименованието на Закона за защита срещу дискриминацията в “Закон за защита от дискриминация”. Тази промяна е необходима, с оглед уеднаквяване на наименованието на закона и на специализираната комисия, която се учредява с него.
На второ място, законодателната промяна на чл. 39 от Закона за защита от дискриминация е свързана с изпълнението на поет ангажимент пред Европейската комисия за привеждане на разпоредбата на този член в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности. Законопроектът в тази му част създава възможност за отчитане на специфични обстоятелства при равностойни кандидати по отношение на изискванията за съответната длъжност, които да доведат до назначаване на кандидат от по-силно представения пол.
Изричното изброяване на специфичните обстоятелства ще улесни както съда, така и Комисията за защита от дискриминация при разглеждането на конкретни случаи, в които се твърди, че е извършена дискриминация при назначаване на кандидати от по-силно представения пол в администрацията на държавните органи и органите на местно самоуправление.
Предложението е чл. 39, ал. 2 да се измени и допълни по следния начин:
“Ал. 2. При наличието на специфични обстоятелства по отношение на равностойния кандидат от по-силно представения пол извън изискванията на длъжността, тя/той се назначават, ако това не представлява дискриминация спрямо кандидата от по-слабо представения пол.”.
А в Допълнителните разпоредби се въвежда т. 15:
“15. специфични обстоятелства по отношение на равностоен кандидат от по-силно представения пол извън изискванията за длъжността означават такива, свързани със социален, здравословен и семеен статус, възраст и др., без същите да водят до дискриминация на основание на пола.”
На следващо място, предлаганата законодателна промяна в Глава трета, чл. 40 и 45 от Закона за защита срещу дискриминацията, се налага с оглед постигането на действителна независимост на комисията като специализиран държавен орган.
Имайки предвид, че комисията по закон е независим специализиран държавен орган, създаден със специален закон, каквито са например Сметната палата и Комисията за финансов надзор, то би било подходящо тя да придобие независимост чрез предоставянето й на статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
На следващо място, Комисията за защита от дискриминация представлява особена юрисдикция с право да постановява задължителни решения. На комисията са вменени действия, които включват проучване, събиране на доказателства, помирение, открити заседания и постановяване на решения.
В изпълнение на своите правомощия, членовете на комисията, когато са назначени за докладчици по дадена преписка, имат право да разпитват страните по преписката, свидетели, да изискват защитени от закона информации, да събират по принудителен ред доказателства, както и да налагат предвидените в закона глоби и имуществени санкции. В хода на проучването членовете на комисията са принудени да обикалят из цялата страна, включително и извън установената от Кодекса на труда работна седмица, тъй като много често се налага извършване на проверки в заведения, разпит на страни и свидетели в извънработно време.
Във връзка със законно установените правомощия членовете на комисията се нуждаят от гаранции за адекватно заплащане на труд, който не се вмества в законно установените норми за полагане на труд.
Законодателната промяна в Глава четвърта, Раздел І от закона се налага във връзка с редица пропуски в Закона за защита срещу дискриминацията, които създават пречки за постигане на основните цели на производство пред комисията: бързина и опростеност.
Необходимостта да се въведе времева граница, до която страната по производство пред комисията може да предявява иск пред районния съд, който да води до прекратяване на същото, е очевидна. Не може да се допуска злоупотреба с право на защита, като произволно се заменя един орган на защита с друг.
С оглед на процесуална икономия е наложителна и законодателната промяна чрез създаване на нова ал. 3 към чл. 52 от закона относно прекратяване на производството, когато подателят на жалбата или сигнала са ги оттеглили или са установили мълчалив отказ от тях.
Законодателната промяна в чл. 59 чрез въвеждане на нова ал. 2 се обосновава с необходимостта да се спазват кратките срокове за проучване, установени с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от закона. Много често държавните органи и органите за местно самоуправление със свое бездействие представляват пречка за изясняване на фактическата и правната страна по образувано производство пред комисията.
Законодателната промяна в чл. 62, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията е необходима с оглед уеднаквяване ролята на председателя по образуваната преписка с председателя на съдебния състав в гражданското, наказателното и административното съдопроизводство.
Промяната в чл. 82, ал.2 от Закона за защита от дискриминация е необходима поради факта, че комисията не може да постановява наказателни постановления. Нейните актове са решения, тъй като наказанието “глоба” се налага с решение на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли въпроси към господин Славов?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Моят въпрос е свързан с текста на т. 15, § 1.
Вложих известни интелектуални усилия да отгатна каква може да бъде практическата хипотеза, какви могат да бъдат практическите хипотези.
Ситуация, при която, от една страна, това специфично нещо, за което става дума, е свързано с пол, от друга страна, изключва се възможността да бъде дискриминиран по пол.
Единственото нещо, за което се сетих като практически приложимо, е състоянието на бременност, което очевидно не може да бъде характеристика на мъж, тоест, полово обвързано, но само по себе си не представлява привилегия за пола, а привилегия за състоянието. Всяко друго състояние може да бъде характеристика и на двата пола, дори състоянието на самотна майка, освен ако не приемем, че легалната конструкция има някакво значение за това.
Затова бихте ли ни разяснили все пак какви хипотези сте имали предвид, когато сте формирали тази разпоредба на т. 15 от § 1?
Не казвам, че свеждането на една такава конструкция до бременността е нещо лошо. Не казвам, че е недопустимо една единствена възможна хипотеза да бъде обект на такива мъгляви думи ,за да трогне публиката – и това сигурно е възможно. Но просто се мъча да отгатна какво реално влиза в този проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин Славов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Истината е, че когато направихме предложението, ние сме се водили от мисълта, че е по-добре да има изброяване, което да улесни работата на съда и на комисията. Защото липсата на подобно изброяване създава различни решения и при едни и същи казуси се стига до различни решения, което позволява различен подход, различен стандарт, което е недопустимо.
Аз мисля ,че ако вие подкрепите законопроекта и ако в пленарната зала той получи подкрепа, заедно с този законопроект на Министерския съвет, който беше подкрепен на първо четене в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, могат да се избегнат по още по-прецизен начин съмнения и критики, които се отправят за недостатъчно прецизни и точни формулировки.
Аз смятам, че между първо и второ четене тези текстове действително могат да станат по-прецизни и по-точни и да се предпазим от подобни съмнения, които и господин Димитров споделя пред нас.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това не са съмнения. Аз само питам.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Водени сме от доброто намерение, че е по-добре да има изброяване, което да облекчи работата, отколкото да няма и да я усложни.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Простете ми, аз нямам никакви съмнения. Само питам. Понеже от всичките възможни хипотези на мене ми хрумна само една, която да е реална. Питам се дали вие сте мислили и за някакви други ? И само ако не сте мислили за някакви други, тогава вече бихме могли да обсъждаме въпроса дали би възникнало съмнение, че това би се прилагало по маниера на стария текст на чл. 39. Това е въпросът ми.
Всъщност въпросът е много прост: имате ли предвид и други хипотези, освен хипотезата на бременност, или не?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам да кажа, че според мене във връзка с въпроса на господин Димитров и отговора на господин Славов трябва да се отразят в становището, че има възможност между първо и второ четене това изчерпателно изброяване, което винаги е проблем, да се дообмисли и допълни. И господин Славов е прав, че донякъде пък това облекчава прилагането на закона.
Аз сега не мога да взема точно отношение, но ми се струва, че винаги такова изброяване е много отговорно. И вносителите трябва да помислят по въпроса преди второто четене.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Относно това, което се коментираше за критериите, нашето становище е, че по принцип не би трябвало да има изброяване на критерии, тъй като имаме в чл. 4 изрично посочени случаите, които са дискриминация или които не представляват дискриминация. Така че всяко едно изброяване на такива критерии вече излиза извън рамките на чл. 4 с някои от посочените текстове, които са записани.
Може би наистина, когато се коментира, би трябвало да се съобразяваме с това.
Също така смятам, че би трябвало да се даде свободна воля на съда да решава кое представлява в случая дискриминация спрямо личността и кое – не, за да може там да се преценява. При всяко едно изброяване в един момент може да се окаже, че ние не сме изброили всички критерии и в следващия момент може да се постави въпросът защо това не е дискриминация, а другото е дискриминация.
Освен това не знам дали е необходимо да казваме всичките тези неща, защото ние сме го дали като писмено становище, има го приложено към текстовете.
Мога да кажа, че това, което сме написали в становището, ние го поддържаме и продължаваме да поддържаме становището си в тази му форма.
Относно заглавието. – промяната на името на закона, то не е само формално. Това, че променяме закона от Закон за защита срещу дискриминация в Закон за защита от дискриминация първо, може би водещо би трябвало да бъде името на закона и тогава да се променя името на комисията и всякакви други последващи звена, дейности и т.н.
Отделно, в чл. 1 записано, че този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. В случая е заложена превенция за защита срещу дискриминация.
А когато кажем “защита от дискриминация”, ние отиваме на варианта, когато вече има налична дискриминация, ние тогава да реагираме.
Целта на Закона за защита срещу дискриминация е да има превенция срещу дискриминацията, а не да е пост фактум, тогава, когато дискриминацията вече е налице, ние да защитаваме лицата по някакъв начин.
Предложили сме към § 2 да бъде направена една промяна в чл. 7, т. 9 в Закона за защита от дискриминация. Във варианта, който виждам в момента, това го няма – може би ще го уточним след това. това е направено, за да може да бъдат изключени като форма на дискриминация всичките тези 35 програми по заетост, които са по Закона за насърчаване на заетостта, тъй като това е изключено. Там е записано само “действия”. Това означава, че трябва да покрием цялата пълна гама от действия, включително тези 35 програми, които също представляват дискриминация. Това е целта на една дума от текста, която ние фактически променяме по чл. 7, т. 9 от Закона за защита срещу дискриминация.
За чл. 39 споменах, че ние смятаме, че не би трябвало да се въвеждат критерии.
Също така съгласно § 3 и § 4, посочени в момента, би трябвало да се иска съгласуване с Министерството на финансите задължително, тъй като там става въпрос за разпределяне на парични средства, а също така за промени в размерите на финансиране на комисията. Но това е въпрос, който би трябвало да се реши от Министерството на финансите.
Също така по § 9 – той съвпада с това, което ви казах за чл. 39, ал. 2. Ние там поддържаме становището си да остане ал. 3, тъй като смятаме ,че това е текст, който е действал досега в закона и който ние в момента не променяме. Той просто си остава като действащ. Текстът е: “да се прилага при определяне на участниците или членовете на съвета, експертни работни групи, управителни, съвещателни и други органи, освен когато тези участници се определят чрез избор”. Защото когато се определят чрез избор, това е невъзможно. Трябва да се прави някаква съпоставимост по пол и т.н., а не се знае колко хора ще бъдат избрани по пол.
Предлагаме да се промени нашето становище в тази връзка, да се заличат думите “и ал. “, тъй като тази ал. 2 не би трябвало да бъде включена на базата на новите изменения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз действително съм доста затруднен, като имам предвид противоположните становища на Комисията за защита от дискриминация и на Министерството на труда и социалната политика, които са за промяна в заглавието на закона. така че аз трудно мога да разреша този спор.
Все пак ние в нашето становище ще се ограничим само от гледна точка на въпросите, свързани с европейската интеграция. В противен случай ми е трудно до другите въпроси да взема отношение. Надявам се, че то ще бъде обсъдено по-внимателно в специализираната комисия, която би трябвало да навлезе в тези детайли.
Моето лично мнение също е, че да смениш заглавието на закона, не е най-подходящото. Ако това създава проблеми, комисията си има название. Но аз не мога да навляза в този спор. Просто не се чувствам компетентни. Не знам моите колеги дали се чувстват компетентни. Но въпросът е много специализиран.
Предлагам ние да взимаме отношение само от гледна точка на съответствието с европейските директиви.
Заповядайте, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Аз ще се постарая да бъда съвсем кратък, за да не ви отнемам много от ценното време.
Първо, що се отнася до промяната на заглавието на закона. Ние нямаме нищо против дали да се казва “срещу” или “от”, но въпросът е да се уеднаквят имената на закона и на комисията, за да не се създава объркване сред гражданите.
Някои неща, които господин Димитров предлага, мисля, че ще им дойде мястото на второ четене. Ние с някои от тях не сме съгласни, примерно в чл. 7, т. 9 да се включат и програмите. Ами самите програми, ако съдържат дискриминационни моменти, какво правим? Те трябва също да се обхванат от един вид мониторинг.
Що се отнася до това да бъдат първостепенни разпоредители и по други въпроси, които касаят Министерството на финансите, естествено, че по нещо, което касае финансите, компетентните органи ще си кажат думата. Но нашето притеснение е, че, както казва и Европейската комисия, само като пример – с едно постановление на Министерския съвет от миналата година, месец октомври, Устройственият правилник на Министерския съвет и неговата администрация едва ли не ни причисляват към администрацията на Министерския съвет. Все пак ние сме независим специализиран държавен орган.
Отгоре на това с едно писмо ни уведомяват, че ни намаляват щатните бройки от 39 на 25, а по закон по чл. 46, ал. 1 Комисията определя броя, числения състав и структурата на администрацията. Някои от структурите на Министерския съвет сами бяха подали информация. Предполагам, че министърът на държавната администрация, преди още да се роди самата комисия, е направил това.
Не искам да се впускам в подробности
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека да не се впускаме в тези подробности, защото се оказа, че в администрацията вече има 101 000 бройки, а в момента няма да получим европейски средства, защото министрите не могат да назначат 10, 8, 5. В рамките на съществуващите бройки има свободни щатове. Непрекъснато се обяснява, че се обявява конкурс и няма хора, които да работят по евроинтеграцията.
Така че нека да не навлизаме в този омагьосан кръг. Аз се надявам да има специалисти, които да могат да запълнят вашите бройки.
Извинявам се, че това го казвам, но досега това се обсъждаше на заседанието на Министерския съвет, че не могат да се назначат хората, не може да им се одитира централизацията. Защото въпреки тези конкурси, които се обявяват, въпреки тези хора, които казват, че не можело да си намерят работа, въпреки че се удвоиха заплатите има огромно количество бройки – над 50, в Министерството на околната среда, в някои министерства, в Агенция “Пътища” и т.н., които не могат да се запълнят.
Извинявам се за бройките, но едно е бройки, друго е назначени бройки.
КЕМАЛ ЕЮП: Ние с господин Славов общо взето комуникирахме и някои от следващите поправки са резултат от конкретната практика в продължение на вече една година, откакто работи комисията, и те са наложителни в самия закон. включително и спорът с Министерството на труда и социалната политика – дали да се изреждат някакви неща или не. но това ще го направим на второ четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз искам да кажа, че ние като комисия ще подкрепим по принцип закона от гледна точка на неговото значение за приближаването му до нормите от гледна точка на европейската интеграция.
Тези детайли, които очевидно са въпроси за специализираната комисия, предлагам да ги уточните там. Ние ще отразим дискусията, че е имало различни мнения – дали да има изчерпателен списък, дали да няма, дали се налага в момента да се сменя заглавието. Това не е нещо, което е недискусионно. Тези неща, които пораждат дискусия, ние можем да ги изброим.
Но като цяло законът е една добра основа, отразява досегашната практика, както каза накрая господин Еюп и някои неща сигурно ще се доуточнят в специализираната комисия, като се вземе предвид и мнението на министерството.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Господин Стоянов се въздържа.
Приема се единодушно.
Искам да ви информирам с две думи - аз бях на този Съвет по европейска интеграция – какво очаква страната ни.
Другата седмица идва госпожа Чернота. Ще бъдат обсъдени всички мерки на правителството по червените области с нея и с министрите.
Междувременно Министерският съвет прие план от мерки за политическите критерии, ще има и за икономическите критерии.
Аз настоях, имайки предвид отношението на комисията, когато им е готов планът за действие, да го внесат и в парламента, което фактически ще стане в понеделника след следващата седмица. Така че мисля тогава да направим едно по-подробно заседание.
Ако за следващата седмица нямаме много закони, предлагам да пропуснем една седмица, ако нещо ново не е внесено. Въпреки че ако министър Гайдарски внесе законопроект за трансплантацията, имайки предвид и този законопроект, който отложихме днес, има и един по кръвните банки, има и още един закон за стволовите клетки, ако внесат и тях и те са също в тази жълта зона, ще направим заседание. Но ако не ги внесат, ще го направим тогава, когато е готова и програмата на правителството. Още повече, че и колеги от Демократическата партия предлагат да се разглежда такава програма, което е напълно логично. Те са внесли проект за решение и е логично Министерският съвет да реши да си внесе тази програма. Предлагам и нея да я видим, когато е готова, през една седмица, след като свършат срещите с госпожа Чернота.
Ако е възможно да направим среща с госпожа Чернота, ще направим като комисия само среща с нея, в зависимост от това каква й е програмата. Защото тя общо взето се среща с министерствата, където има проблеми.
Също така върви и тази среща, за която вие сте информирани, с нашите конституционалисти по проблемите на съдебната власт. И сигурно ще настояваме да се срещне с Висшия съдебен съвет след тези странни действия с конкурсите в съдебната власт. Според мене си струва тя също да разговаря с тях.
Ако тя има възможност, ще търся да се направи среща на госпожа Чернота и с комисията. Досега такава среща не е предвидена. А в крайна сметка може би ще гледаме направо проекта на Министерския съвет, ще проведем тук дискусия, а след това би трябвало и в пленарната зала да проведем една дискусия по мерките в червените области.
Само това исках да ви кажа.
С това нашата работа за днес приключи. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 34
На 25 май 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-35/10.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-37/11.05.2006 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-59/11.05.2006 г., изменение и допълнение на Закона за кооперациите - внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-60/12.05.2006 г., изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-62/12.05.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията – внесен от Пламен Славов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Диана Стефанова – главен експерт – юрисконсулт в отдел “Европейска интеграция в енергетиката” в Дирекция “Европейска интеграция”;
Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, Добринка Бонева – главен експерт в Министерството на труда и социалната политика, Стилиян Баласопулов – председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, Диана Цакова – началник отдел “Правен”, Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация.
Заседанието беше открито от Мария Ангелиева – заместник-председател на Комисията по европейска интеграция и ръководено от Мария Ангелиева и от Атанас Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум и можем да започнем нашата работа.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Има предложение, внесено от колегата Червеняков, точка 3 от дневния ред да бъде разгледана последна.
Така че предлагам днешното наше заседание да протече при следното подреждане на
ДНЕВНИЯ РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-35/10.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-37/11.05.2006 г., за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-60/12.05.2006 г., изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-62/12.05.2006 г. за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията – внесен от Пламен Славов и група народни представители.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-59/11.05.2006 г., изменение и допълнение на Закона за кооперациите - внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
Който е съгласен да работим по така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 8 народни представители, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Валентин Иванов – заместник-министър,
Калина Трифонова – началник на отдел “Правно обслужване на енергийните проекти, пазари и преструктуриране” в Дирекция Правна,
Диана Стефанова – главен експерт – юрисконкулт в отдел “Европейска интеграция в енергетиката” в Дирекция “Европейска интеграция”,
Любка Георгиева – държавен експерт в отдел “Електроенергетика и топлоенергетика” в Дирекция “Сигурност на електроснабдяването”.;
От Националната електрическа компания:
Диляна Иванова – старши юрисконсулт.
Има думата господин Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Ще представя съвсем накратко мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е резултат от критиките и препоръките на Европейската комисия, свързани с напредъка на България по пътя й към пълноправното членство в Европейския съюз, както и в съответствие с направените структурни промени в държавата по линия на енергетиката.
Действащият Закон за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с развитието и либерализацията на енергийния пазар в преходния период на поетапно отваряне на пазара, както на електрическата енергия, така и на природния газ.
Промените, които се налагат, са свързани с доразвиване на разпоредбите, хармонизация и въвеждане на задължителни изисквания, предвидени в директивите на Европейския съюз в областта на енергетиката.
Основните цели на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката могат да се разгледат в няколко аспекта.
Първо, да се отрази ангажиментът, който Република България има в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава 3 – “Свободно предоставяне на услуги” за спазване правото на установяване;
- да се доразвият разпоредбите, касаещи търговските взаимоотношения при либерализиран енергиен пазар в Европейския съюз;
- да се въведат предвидените в Електрическата и Газовата директиви минимални задължителни изисквания за независимост на операторите на електропреносни, електроразпределителни, газопреносни и газоразпределителни мрежи;
- също така да се отрази предвидената в Газовата директива възможност за временно освобождаване от задължението за предоставяне на достъп.
Друг аспект е по-пълно и по-точно да бъдат отразени изискванията на директивите на Европейския съюз за сигурност на доставките на електроенергия и природен газ, както и за предоставяне на институции на Европейския съюз на различни по характер информация, държавни органи относно енергийния сектор;
Също така по-пълно и по-точно да се отразят изискванията на директивите на Европейския съюз за стимулите за насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници;
Стимулиране на производството по комбиниран начин на електрическа и топлинна енергия.
В областта на електроенергията се въвеждат законови разпоредби, променящи в предвидения и досега действащ закон модел за преобразуване на електроенергийното предприятие НЕК ЕАД чрез учредяване на ново самостоятелно юридическо лице - електроенергиен системен оператор.
Изменения в проекта са направени във връзка с приетия в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз ангажименти на Република България за прилагане изискването на чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно което са забранени ограниченията върху свободата на установяване на граждани и на дружества от държава – членка на Европейския съюз на територията на друга държава – членка на Европейския съюз.
С оглед на това законопроектът предвижда да отпадне ограничението лицензии за осъществяване на дейности по Закона за енергетиката да бъдат издавани само на юридически лица, регистрирани по Търговския закон. Тоест считано от датата на присъединяване се предвижда признаване на различна регистрация от държава – членка на Европейския съюз, без да е необходима допълнителна регистрация по Търговския закон.
Измененията и допълненията ,направени в разделите, касаещи търговските взаимоотношения в глави “Електроенергетика” и “Газоснабдяване” се предвижда да влязат в сила от 1 юли 2007 година като краен срок за пълна либерализация на вътрешния енергиен пазар.
С цел въвеждането на свободна конкуренция между участниците на енергийните пазари, считано от 1 юли 2007 година се доразвиват разпоредбите, които дават възможност на всички потребители на електрическа енергия и природен газ свободно да избират своя доставчик и да имат достъп до мрежите в съответствие с Електрическата и Газовата директиви на Европейския съюз.
Същевременно са регламентирани мерки за защита на потребителите, предвидени в Електрическата и Газовата директиви в условията на пълна либерализация на енергийните пазари.
Предвижда се обществените снабдители да изпълняват функцията на крайни снабдители с електроенергия и природен газ. Те ще се снабдяват при публично оповестени общи условия на потребителите, присъединени към съответните мрежи, които не са се възползвали от правото си на доставчик.
Регламентира се и изискването на електрическата директива привилегировани потребители да бъдат снабдявани чрез пряка електропроводна линия от производителите – обществения доставчик, обществени снабдители и търговците на електроенергия.
По аналогия с електроенергетиката, по отношение на пазара на природен газ се въвежда принципът на трансгранично отваряне на газовия пазар при условията на взаимност.
Изменения са направени и в Глава единадесета, отнасяща се до насърчаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници по комбиниран начин.
Европейската директива за насърчаване производството на електроенергия от възобновяемите енергийни източници предвижда приемането на общ за Европейския съюз пазарен механизъм за стимулиране.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз искам само да попитам запознати ли сте със становището, което е изготвено от комисията? И ако да, съвсем накратко да ни кажете какво е вашето отношение към това становище, приемате ли нашите препоръки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Министерството на икономиката и енергетиката се спомена със забележките на комисията. В тази връзка експертите, които са работили по тези части, са се подготвили да дадат отговор на тези въпроси.
ДИАНА СТЕФАНОВА: Аз ще отбележа някои от текстовете, по които имаме въпроси и по-скоро смятаме ,че са отразени направените забележки.
Относно липсата на ясни разграничения на отговорностите между Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и Министерството на икономиката и енергетиката, в техните задължения да предоставят информация на Европейската общност, искам да кажа, че с предвидения подзаконов нормативен акт в съответната наредба ще бъдат формирани ясно структурата, начина, условията, времето за подаване на дължимата информация, така че ще бъде избегнато смесването, от което е изразена загриженост.
Съгласни сме с това, че сегашната редакция на чл. 52 не урежда случаите, при които решението за прекратяване или изменение на дадена лицензия ще влиза в сила от датата на преобразуването според законодателството на държавата, от която е чуждестранното лице. Понастоящем фигурира само Търговският закон в България. Тоест ще бъде отразен в тази забележка, която е направена.
Що се отнася до забележката за замяна на употребения израз “организационна форма” с “организация”, искам да кажа, че установеният в националното законодателство израз е “Правно-организационна форма”, поради което намираме за по-конкретно и по-точно употребата на този израз, вместо “организация”, независимо че това е точният превод на директивата. Но в случая все пак директивата изисква задължения за постигане на резултата, а не довеждане на точните думи, с които са въведени задълженията.
По отношение на липсата на правила, за които министърът на икономиката и енергетиката ще изготвя анализ на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство, искам да кажа, че такива правила се предвижда да бъдат включени в подзаконов нормативен акт, така че такива правила ще има.
Относно редакцията на § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта, където комисията е предложила вместо думите “могат да бъдат отделени” да се заменят с “отделяни”, искам да кажа, че възможността “могат” е относно срока, в който трябва да бъде извършено това, а относно резултата. Тоест задължението за отделяне така или иначе е налице.
Ако Комисията за европейска интеграция настоява, такава промяна ще бъде направена. Но за нас тя не носи промяна в смисъла.
Що се отнася до искането за предложението в законопроекта да се включи срокът за стартиране на преобразуването, ние считаме, че това е излишно, тъй като на практика и в Булгаргаз, и в НЕК, и в електроразпределителните, и в газоразпределителните дружества преобразуването вече е започнало и всъщност директивата задължава да се постигне резултатът от преобразуването, а игнорира началният момент. Ние считаме, че той трудно може да се определи и едва ли е мястото му в закона.
По отношение на предложението да се задължи регулаторният орган, съгласно чл. 23 от Електрическата директива и чл. 25 от Газовата директива, да се посочи задължение на Държавната комисия да изготвя годишни доклади с конкретно разписано от директивите съдържание. След като комисията е намерила, че сегашният чл. 15 не въвежда изцяло задълженията по директивите, ние ще предприемем нужното, за да изменим законопроекта в този смисъл.
Относно забележката “едномесечен срок” да бъде заменен с “4 седмици”, както е по директивата, смятаме, че забележката е уместна.
Относно следващото задължение – да бъде вписано изрично закрепване на изискването за предоставяне на достъп в случаите, в които освобождаване от такова задължение не е налице, ние считаме това за излишно, след като въведеният принцип в нашето законодателство е предоставяне на достъп винаги, освен когато са налице условията за освобождаване от такива.
Що се отнася до правнотехническите грешки, които са посочени, те са напълно уместни и се работи по тяхното отстраняване.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Колеги, има ли въпроси и изказвания? – Няма.
Подлагам на гласуване предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Да се отрази, че господин Филип Димитров гласува “Въздържал се”.
Законопроектът се приема.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка са поканени да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Явор Димитров – заместник-министър,
Добринка Бонева – главен експерт;
От Комисията за финансов надзор:
Бисер Петков – заместник-председател;
От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване:
Никола Абаджиев – председател,
Янко Иванов – ръководител на Правен отдел в “Пенсионно-осигурителна компания “Доверие”.
Давам думата на господин Явор Димитров да представи законопроекта. Едновременно с това ще Ви помоля да вземете отношение и по становището, което сме подготвили.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господа и дами народни представители! За да бъда много кратък, ще спомена само няколко неща.
Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се прави поради необходимостта в българското законодателство да се внесат разпоредбите на три директиви а именно: Директива № 86-378 – за прилагане на принципа за равно третиране на жените и мъжете при професионални схеми за социална сигурност, Директива № 98-49, относно запазване на допълнителните пенсионни права при движение в Общността и на Директива № 2003-41 за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, както и съобразяване на текстовете на Кодекса за социално осигуряване с чл. 43-49 от Договора за Европейската общност.
Това, което според мене е много важно, което трябва да отбележа, е, че при това транспониране на директивите това което всички колеги, които са работили в работната група и това, което е постигнато реално, е да се запази тристълбовия модел на пенсионно осигуряване в България.
На всички, които присъстват тук, предполагам, че е ясно ,че има разминаване в пенсионните стълбове в европейските страни и у нас. Но на базата на целия труд, който беше положен, се постигна съгласуваност и това е запазено и не се променя.
С първата директива, която е за прилагане на принципа за равно третиране, това, което се прави по принцип, бе да се създаде еднаква възраст за пенсиониране на мъжете и жените – говорим само за тези професионални схеми, не говорим за първи и втори стълб в пенсионното осигуряване в България. Те са до 60 години или до 5 години преди навършване на тези 60 години се дава възможност да се направи такъв избор за пенсиониране.
Отделно по втората директива – относно запазване на допълнителните пенсионни права при движение в Общността. Това е много важно. на тази база се създава възможност осигуряването да се продължи при командироване на лицето извън страната, когато то отиде в друга държава – членка на Европейския съюз.
Също така професионалната пенсия може да се заплаща и във всяка отделна страна, която е членка на Европейския съюз, когато лицето се движи. С тази сума, която му се полага, на базата на парични трансфери , се плаща пенсията в съответната страна.
Съгласно последната директива – за дейността и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, се създават условия за функциониране на институциите за пенсионното осигуряване в България именно на тези пенсионни схеми. Така да се каже, създава се един четвърти тип фондове за които се регламентира дейността им как да бъдат прилагани.
Създава се нов принцип на правила, на методи и на принципи на работа.
Това е съвсем накратко. Наистина иначе мотивите са много обширни, ако тръгнем да ги коментираме.
Относно становището на Комисията за европейска интеграция ще дам думата по забележките, които имате, на госпожа Бонева да ги коментира.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Бонева.
ДОБРИНКА БОНЕВА: По първата бележка. Според вашето становище сме допуснали нееднакво третиране в професионалните схеми по отношение на българските работници и служители, осигурени при българско пенсионно дружество или при чуждестранно пенсионно дружество.
Ние мислим, че не е така. защото в случая става дума за приложимо социално законодателство. Според нас приложимото социално законодателство за хора, осигурени в България, ще бъде винаги българското законодателство. Което означава, че дори чуждестранна институция, когато дойде да предоставя професионално осигуряване в България в български предприятия, трябва да се съобрази с българското законодателство. Тоест тя не може да предостави пожизнени пенсии така, както не може да ги предостави и българско пенсионно-осигурително дружество.
Тоест, не сме съгласни с първата забележка.
Що се отнася до втората забележка, ние считаме ,че понятието “работодател”, така, както е в европейското законодателство, е по-широко от понятието “работодател” в българското законодателство, поради което следва да се обхванат и хората, които възлагат работа по граждански договори, а не само работодателите по трудови правоотношения.
Затова ние сме разширили в т. 11а нашето понятие за “предприятие – осигурител”. Тоест employer на английски език трябваше да го преведем с няколко думи на български език, за да запълним цялото понятие.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Аз предполагам, че по-обстоен дебат в по-големи детайли ще се проведе във водещата комисия.
Има ли въпроси? – Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта на Министерския съвет за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Гласували: за 8, против и въздържали се 1.
Господин Филип Димитров предварително обяви, че се въздържа по представения законопроект.
Благодаря ви за участието в днешното заседание.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – ВНЕСЕН ОТ БОРИСЛАВ КИТОВ И ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ.
Не виждам вносителите. При това положение не ми е ясно какво ще дискутираме, когато вносителите не са тук, за да представят законопроекта си. Изрично са казали, че няма да дойдат.
В такъв случай аз смятам, че не е възможно да гледаме законопроекта без присъствието на вносителите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Във връзка с този законопроект, уважаема госпожо председател, има представител на Агенцията по трансплантация.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Тук е главният юрисконсулт на Министерството на здравеопазването.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Но главният юрисконсулт на Министерството ан здравеопазването не е вносител на законопроекта. За мене е малко несериозно да обсъждаме нещо, което не може да бъде представено.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Те нали са поканени?
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Поканени са.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Има много заседания в този момент и при много народни представители се получи объркване на ангажиментите.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Трябва да го отложим.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Спешно ли е точно днес да разглеждаме този законопроект?
АТАНАС ЩЕРЕВ: Не е спешно. Но има различни становища, които би трябвало да се изслушат, и е редно да се изслушат вносителите на законопроекта.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Именно в тази връзка предлагам да се отложи гледането, а не за да правя някакви съвсем безпринципни обструкции.
Както виждам, подкрепя се от колегите да отложим гледането на тази точка.
Тъй като в момента сме в невъзможност да гледаме законопроекта за защита срещу дискриминацията, пак поради липса на вносителите, предлагам засега да го отложим.
Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ - ВНЕСЕН ОТ МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Тъй като аз съм съгласен с този законопроект, а има заседание на Комисията по здравеопазването, където аз съм вносител на законопроект, ще помоля да ме освободите от заседанието.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Разбира се.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Националния съюз на ТПК:
Стилиян Беласопулов – председател
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Аз ще ви моля да допуснете за участие в днешното заседание и госпожа Диана Цакова – главен юрисконсулт на Централния кооперативен съюз.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Съгласни сме.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кооперациите се обуславя от две групи причини.
Другата причина е необходимостта от съобразяването му с редица
- приетата Наредба за Устав на европейските кооперации, приета през 2003 година от Съвета на министрите,
- Насоките на ООН за създаване на среда, подпомагаща развитието на кооперациите,
- Препоръка № 193 на Международната организация на труда,
- Декларацията за кооперативна идентичност, приета от Международния кооперативен съюз.
Тези изменения и допълнения са съгласувани с Дирекция “Предприятия и промишленост” към Европейската комисия и повече от една година са обсъждани в кооперациите в нашата страна.
Това, което искам специално да спомена като едно от положителните разрешения в този законопроект, е ежегодната членска вноска, вносима от кооперациите в Кооперативния съюз, в който членуват, съгласно цитирания устав на Европейската кооперация.
По отношение на направената бележка за това, че не е съобразена с влизащия в сила през юли тази година устав, приет от Европейския съюз, аз искам да кажа, че въпросът за работещите по трудов договор членове и работещи в кооперациите, в момента не е въпрос, който е актуален, защото по сега действащото законодателство преди всичко там работят член-кооператори.
Второто, което е, че действително тази директива би могла, при едни бъдещи изменения в нашето законодателство, както правилно е посочено в нашето становище, тя да бъде възприета.
Смятам, че с тези изменения и допълнения, които се правят в момента, законопроектът ще стане по европейски.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Някой от поканените за участие иска ли нещо да допълни.
СТИЛИЯН БАЛАСОПУЛОВ: Аз съм председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации в България.
Искам да добавя, че този законопроект не е обсъждан с членовете на трудово-производителните кооперации. Има някои неща, които нас ни смущават.
Първо, що се отнася до сроковете, ние въобще не знаехме, че ще се прави такова предложение и съответно готвим някои бележки по отношение на отразяване спецификата на трудово-производителните кооперации. Така че вероятно ще има законопроект и от наша страна. Ние сме принудени да направим това.
Имам становище от председателя на Съюза на земеделските кооперации, че и те имат някои бележки.
Що се касае до темата, доколко са съобразени тези неща с проблемите на евроинтеграцията и европейските норми, ние нямаме противоречия.
Знам, че има още един законопроект от господин Гущеров, който също трябва да мине през комисията. И може би е хубаво да се изчакат и другите законопроекти – аз обявявам, че ще има и от наша страна, и тогава да се огледат всичките. Но това е вече само наше становище.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Давам Ви думата, госпожо Цакова.
ДИАНА ЦАКОВА: Запознахме се със становището на комисията. Считаме, че то е правилно. Наистина тази директива трябва да бъде съобразена със Закона за кооперациите.
Според нас също в един бъдещ момент, когато такива европейски кооперативни общества станат действителност и то със седалище в България, тогава, когато нашите кооперации участват в такива общества, тогава ще имат значение тези условия на директивите. в един бъдещ момент наистина тази
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Имате думата за въпроси и мнения.
ДИМИТЪР ИВАНОВ: Има ли някакво значение бъдещият момент? В смисъл, че сега не се налага пряко и директно да се влиза. Така или иначе в един момент ще трябва да влезем. Ако не е сега моментът, дали влизането на такава промяна, която се съобразява с директивата, ще се отрази по някакъв негативен начин на кооперациите? Това е моят въпрос. Другите законопроекти, за които се каза, вероятно не касаят европейската интеграция и затова не са ни разпределени.
Да, действително има редица законопроекти - част от законопроекта на господин Гущеров се покрива с този законопроект, - но те не касаят тясната материя и въпросите на преценка, които трябва да прави нашата комисия.
Както чухте в становището, по отношение на европейските изисквания няма възражения от другия Съюз на кооперациите по отношение на неговата необходимост.
Що се отнася до въпроса на господин Стоянов – дали би попречило. Принципно ние трябва да транспонираме тази директива в нашето законодателство. Но самият факт, че все още нямаме кооперации от този тип, така че да се регламентира тази директива, първо трябва да транспонираме този устав за създаването на европейските кооперации, след това да възникнат кооперации от този тип и тогава вече да регламентираме частния въпрос за начина на участие на хора, които работят по трудов договор в тези кооперации, в управителния орган на кооперациите.
Всъщност тази директива предвижда едно единствено нещо – възможност за тези хора, които работят по трудов договор, да учасгтват в управлението на кооперациите. Това е единственото, което се предвижда. Но това може да стане чак тогава, когато имаме този тип кооперации у нас.
МАРИЯ АНГЕЛИЕВА: Мисля, че се изясниха всички въпроси, които бяха на вниманието ни.
Който е съгласен да подкрепим така предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът се приема.
Тъй като вносителите на отложения законопроект са тук, предлагам да разгледаме и него.
Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА – ВНЕСЕН ОТ ПЛАМЕН СЛАВОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка са поканени да присъстват:
От Министерството на труда и социалната политика:
Явор Димитров – заместник-министър,
Веселин Илков – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”;
От Комисията за защита от дискриминация:
Кемал Еюп – председател,
Ирина Мулешкова – член на комисията.
Давам думата на вносителя господин Пламен Славов да представи законопроекта.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Моля да ме извините, че закъснях, но в момента заседава като водеща и Комисията по правата на човека и вероизповеданията, а първа точка от дневния ред беше именно този законопроект, който предлагаме заедно с още шестима колеги. Затова моля да ме извините за закъснението, което е породило известно напрежение.
Уважаеми колеги, предлаганият законопроект има за цел да усъвършенства нормативната уредба:
Първо, във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете;
Второ, във връзка с статута на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган;
Трето, във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминация по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминация.
Тези предложения, които са направени във връзка със статута на комисията и във връзка с нейната дейност, са породени вече от практическите измерения на нейната работа, която се осъществява близо вече една година. Те бяха обсъждани предварително и в Комисията по правата на човека и вероизповеданията още при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет за 2006 година.
На първо място, предлага се промяна в наименованието на Закона за защита срещу дискриминацията в “Закон за защита от дискриминация”. Тази промяна е необходима, с оглед уеднаквяване на наименованието на закона и на специализираната комисия, която се учредява с него.
На второ място, законодателната промяна на чл. 39 от Закона за защита от дискриминация е свързана с изпълнението на поет ангажимент пред Европейската комисия за привеждане на разпоредбата на този член в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности. Законопроектът в тази му част създава възможност за отчитане на специфични обстоятелства при равностойни кандидати по отношение на изискванията за съответната длъжност, които да доведат до назначаване на кандидат от по-силно представения пол.
Изричното изброяване на специфичните обстоятелства ще улесни както съда, така и Комисията за защита от дискриминация при разглеждането на конкретни случаи, в които се твърди, че е извършена дискриминация при назначаване на кандидати от по-силно представения пол в администрацията на държавните органи и органите на местно самоуправление.
Предложението е чл. 39, ал. 2 да се измени и допълни по следния начин:
“Ал. 2. При наличието на специфични обстоятелства по отношение на равностойния кандидат от по-силно представения пол извън изискванията на длъжността, тя/той се назначават, ако това не представлява дискриминация спрямо кандидата от по-слабо представения пол.”.
А в Допълнителните разпоредби се въвежда т. 15:
“15. специфични обстоятелства по отношение на равностоен кандидат от по-силно представения пол извън изискванията за длъжността означават такива, свързани със социален, здравословен и семеен статус, възраст и др., без същите да водят до дискриминация на основание на пола.”
На следващо място, предлаганата законодателна промяна в Глава трета, чл. 40 и 45 от Закона за защита срещу дискриминацията, се налага с оглед постигането на действителна независимост на комисията като специализиран държавен орган.
Имайки предвид, че комисията по закон е независим специализиран държавен орган, създаден със специален закон, каквито са например Сметната палата и Комисията за финансов надзор, то би било подходящо тя да придобие независимост чрез предоставянето й на статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
На следващо място, Комисията за защита от дискриминация представлява особена юрисдикция с право да постановява задължителни решения. На комисията са вменени действия, които включват проучване, събиране на доказателства, помирение, открити заседания и постановяване на решения.
В изпълнение на своите правомощия, членовете на комисията, когато са назначени за докладчици по дадена преписка, имат право да разпитват страните по преписката, свидетели, да изискват защитени от закона информации, да събират по принудителен ред доказателства, както и да налагат предвидените в закона глоби и имуществени санкции. В хода на проучването членовете на комисията са принудени да обикалят из цялата страна, включително и извън установената от Кодекса на труда работна седмица, тъй като много често се налага извършване на проверки в заведения, разпит на страни и свидетели в извънработно време.
Във връзка със законно установените правомощия членовете на комисията се нуждаят от гаранции за адекватно заплащане на труд, който не се вмества в законно установените норми за полагане на труд.
Законодателната промяна в Глава четвърта, Раздел І от закона се налага във връзка с редица пропуски в Закона за защита срещу дискриминацията, които създават пречки за постигане на основните цели на производство пред комисията: бързина и опростеност.
Необходимостта да се въведе времева граница, до която страната по производство пред комисията може да предявява иск пред районния съд, който да води до прекратяване на същото, е очевидна. Не може да се допуска злоупотреба с право на защита, като произволно се заменя един орган на защита с друг.
С оглед на процесуална икономия е наложителна и законодателната промяна чрез създаване на нова ал. 3 към чл. 52 от закона относно прекратяване на производството, когато подателят на жалбата или сигнала са ги оттеглили или са установили мълчалив отказ от тях.
Законодателната промяна в чл. 59 чрез въвеждане на нова ал. 2 се обосновава с необходимостта да се спазват кратките срокове за проучване, установени с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от закона. Много често държавните органи и органите за местно самоуправление със свое бездействие представляват пречка за изясняване на фактическата и правната страна по образувано производство пред комисията.
Законодателната промяна в чл. 62, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията е необходима с оглед уеднаквяване ролята на председателя по образуваната преписка с председателя на съдебния състав в гражданското, наказателното и административното съдопроизводство.
Промяната в чл. 82, ал.2 от Закона за защита от дискриминация е необходима поради факта, че комисията не може да постановява наказателни постановления. Нейните актове са решения, тъй като наказанието “глоба” се налага с решение на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли въпроси към господин Славов?
Заповядайте, господин Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Моят въпрос е свързан с текста на т. 15, § 1.
Вложих известни интелектуални усилия да отгатна каква може да бъде практическата хипотеза, какви могат да бъдат практическите хипотези.
Ситуация, при която, от една страна, това специфично нещо, за което става дума, е свързано с пол, от друга страна, изключва се възможността да бъде дискриминиран по пол.
Единственото нещо, за което се сетих като практически приложимо, е състоянието на бременност, което очевидно не може да бъде характеристика на мъж, тоест, полово обвързано, но само по себе си не представлява привилегия за пола, а привилегия за състоянието. Всяко друго състояние може да бъде характеристика и на двата пола, дори състоянието на самотна майка, освен ако не приемем, че легалната конструкция има някакво значение за това.
Затова бихте ли ни разяснили все пак какви хипотези сте имали предвид, когато сте формирали тази разпоредба на т. 15 от § 1?
Не казвам, че свеждането на една такава конструкция до бременността е нещо лошо. Не казвам, че е недопустимо една единствена възможна хипотеза да бъде обект на такива мъгляви думи ,за да трогне публиката – и това сигурно е възможно. Но просто се мъча да отгатна какво реално влиза в този проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, господин Славов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми господин Димитров, уважаеми колеги! Истината е, че когато направихме предложението, ние сме се водили от мисълта, че е по-добре да има изброяване, което да улесни работата на съда и на комисията. Защото липсата на подобно изброяване създава различни решения и при едни и същи казуси се стига до различни решения, което позволява различен подход, различен стандарт, което е недопустимо.
Аз мисля ,че ако вие подкрепите законопроекта и ако в пленарната зала той получи подкрепа, заедно с този законопроект на Министерския съвет, който беше подкрепен на първо четене в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, могат да се избегнат по още по-прецизен начин съмнения и критики, които се отправят за недостатъчно прецизни и точни формулировки.
Аз смятам, че между първо и второ четене тези текстове действително могат да станат по-прецизни и по-точни и да се предпазим от подобни съмнения, които и господин Димитров споделя пред нас.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Това не са съмнения. Аз само питам.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Водени сме от доброто намерение, че е по-добре да има изброяване, което да облекчи работата, отколкото да няма и да я усложни.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Простете ми, аз нямам никакви съмнения. Само питам. Понеже от всичките възможни хипотези на мене ми хрумна само една, която да е реална. Питам се дали вие сте мислили и за някакви други ? И само ако не сте мислили за някакви други, тогава вече бихме могли да обсъждаме въпроса дали би възникнало съмнение, че това би се прилагало по маниера на стария текст на чл. 39. Това е въпросът ми.
Всъщност въпросът е много прост: имате ли предвид и други хипотези, освен хипотезата на бременност, или не?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам да кажа, че според мене във връзка с въпроса на господин Димитров и отговора на господин Славов трябва да се отразят в становището, че има възможност между първо и второ четене това изчерпателно изброяване, което винаги е проблем, да се дообмисли и допълни. И господин Славов е прав, че донякъде пък това облекчава прилагането на закона.
Аз сега не мога да взема точно отношение, но ми се струва, че винаги такова изброяване е много отговорно. И вносителите трябва да помислят по въпроса преди второто четене.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯВОР ДИМИТРОВ: Относно това, което се коментираше за критериите, нашето становище е, че по принцип не би трябвало да има изброяване на критерии, тъй като имаме в чл. 4 изрично посочени случаите, които са дискриминация или които не представляват дискриминация. Така че всяко едно изброяване на такива критерии вече излиза извън рамките на чл. 4 с някои от посочените текстове, които са записани.
Може би наистина, когато се коментира, би трябвало да се съобразяваме с това.
Също така смятам, че би трябвало да се даде свободна воля на съда да решава кое представлява в случая дискриминация спрямо личността и кое – не, за да може там да се преценява. При всяко едно изброяване в един момент може да се окаже, че ние не сме изброили всички критерии и в следващия момент може да се постави въпросът защо това не е дискриминация, а другото е дискриминация.
Освен това не знам дали е необходимо да казваме всичките тези неща, защото ние сме го дали като писмено становище, има го приложено към текстовете.
Мога да кажа, че това, което сме написали в становището, ние го поддържаме и продължаваме да поддържаме становището си в тази му форма.
Относно заглавието. – промяната на името на закона, то не е само формално. Това, че променяме закона от Закон за защита срещу дискриминация в Закон за защита от дискриминация първо, може би водещо би трябвало да бъде името на закона и тогава да се променя името на комисията и всякакви други последващи звена, дейности и т.н.
Отделно, в чл. 1 записано, че този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. В случая е заложена превенция за защита срещу дискриминация.
А когато кажем “защита от дискриминация”, ние отиваме на варианта, когато вече има налична дискриминация, ние тогава да реагираме.
Целта на Закона за защита срещу дискриминация е да има превенция срещу дискриминацията, а не да е пост фактум, тогава, когато дискриминацията вече е налице, ние да защитаваме лицата по някакъв начин.
Предложили сме към § 2 да бъде направена една промяна в чл. 7, т. 9 в Закона за защита от дискриминация. Във варианта, който виждам в момента, това го няма – може би ще го уточним след това. това е направено, за да може да бъдат изключени като форма на дискриминация всичките тези 35 програми по заетост, които са по Закона за насърчаване на заетостта, тъй като това е изключено. Там е записано само “действия”. Това означава, че трябва да покрием цялата пълна гама от действия, включително тези 35 програми, които също представляват дискриминация. Това е целта на една дума от текста, която ние фактически променяме по чл. 7, т. 9 от Закона за защита срещу дискриминация.
За чл. 39 споменах, че ние смятаме, че не би трябвало да се въвеждат критерии.
Също така съгласно § 3 и § 4, посочени в момента, би трябвало да се иска съгласуване с Министерството на финансите задължително, тъй като там става въпрос за разпределяне на парични средства, а също така за промени в размерите на финансиране на комисията. Но това е въпрос, който би трябвало да се реши от Министерството на финансите.
Също така по § 9 – той съвпада с това, което ви казах за чл. 39, ал. 2. Ние там поддържаме становището си да остане ал. 3, тъй като смятаме ,че това е текст, който е действал досега в закона и който ние в момента не променяме. Той просто си остава като действащ. Текстът е: “да се прилага при определяне на участниците или членовете на съвета, експертни работни групи, управителни, съвещателни и други органи, освен когато тези участници се определят чрез избор”. Защото когато се определят чрез избор, това е невъзможно. Трябва да се прави някаква съпоставимост по пол и т.н., а не се знае колко хора ще бъдат избрани по пол.
Предлагаме да се промени нашето становище в тази връзка, да се заличат думите “и ал. “, тъй като тази ал. 2 не би трябвало да бъде включена на базата на новите изменения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз действително съм доста затруднен, като имам предвид противоположните становища на Комисията за защита от дискриминация и на Министерството на труда и социалната политика, които са за промяна в заглавието на закона. така че аз трудно мога да разреша този спор.
Все пак ние в нашето становище ще се ограничим само от гледна точка на въпросите, свързани с европейската интеграция. В противен случай ми е трудно до другите въпроси да взема отношение. Надявам се, че то ще бъде обсъдено по-внимателно в специализираната комисия, която би трябвало да навлезе в тези детайли.
Моето лично мнение също е, че да смениш заглавието на закона, не е най-подходящото. Ако това създава проблеми, комисията си има название. Но аз не мога да навляза в този спор. Просто не се чувствам компетентни. Не знам моите колеги дали се чувстват компетентни. Но въпросът е много специализиран.
Предлагам ние да взимаме отношение само от гледна точка на съответствието с европейските директиви.
Заповядайте, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Аз ще се постарая да бъда съвсем кратък, за да не ви отнемам много от ценното време.
Първо, що се отнася до промяната на заглавието на закона. Ние нямаме нищо против дали да се казва “срещу” или “от”, но въпросът е да се уеднаквят имената на закона и на комисията, за да не се създава объркване сред гражданите.
Някои неща, които господин Димитров предлага, мисля, че ще им дойде мястото на второ четене. Ние с някои от тях не сме съгласни, примерно в чл. 7, т. 9 да се включат и програмите. Ами самите програми, ако съдържат дискриминационни моменти, какво правим? Те трябва също да се обхванат от един вид мониторинг.
Що се отнася до това да бъдат първостепенни разпоредители и по други въпроси, които касаят Министерството на финансите, естествено, че по нещо, което касае финансите, компетентните органи ще си кажат думата. Но нашето притеснение е, че, както казва и Европейската комисия, само като пример – с едно постановление на Министерския съвет от миналата година, месец октомври, Устройственият правилник на Министерския съвет и неговата администрация едва ли не ни причисляват към администрацията на Министерския съвет. Все пак ние сме независим специализиран държавен орган.
Отгоре на това с едно писмо ни уведомяват, че ни намаляват щатните бройки от 39 на 25, а по закон по чл. 46, ал. 1 Комисията определя броя, числения състав и структурата на администрацията. Някои от структурите на Министерския съвет сами бяха подали информация. Предполагам, че министърът на държавната администрация, преди още да се роди самата комисия, е направил това.
Не искам да се впускам в подробности
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека да не се впускаме в тези подробности, защото се оказа, че в администрацията вече има 101 000 бройки, а в момента няма да получим европейски средства, защото министрите не могат да назначат 10, 8, 5. В рамките на съществуващите бройки има свободни щатове. Непрекъснато се обяснява, че се обявява конкурс и няма хора, които да работят по евроинтеграцията.
Така че нека да не навлизаме в този омагьосан кръг. Аз се надявам да има специалисти, които да могат да запълнят вашите бройки.
Извинявам се, че това го казвам, но досега това се обсъждаше на заседанието на Министерския съвет, че не могат да се назначат хората, не може да им се одитира централизацията. Защото въпреки тези конкурси, които се обявяват, въпреки тези хора, които казват, че не можело да си намерят работа, въпреки че се удвоиха заплатите има огромно количество бройки – над 50, в Министерството на околната среда, в някои министерства, в Агенция “Пътища” и т.н., които не могат да се запълнят.
Извинявам се за бройките, но едно е бройки, друго е назначени бройки.
КЕМАЛ ЕЮП: Ние с господин Славов общо взето комуникирахме и някои от следващите поправки са резултат от конкретната практика в продължение на вече една година, откакто работи комисията, и те са наложителни в самия закон. включително и спорът с Министерството на труда и социалната политика – дали да се изреждат някакви неща или не. но това ще го направим на второ четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз искам да кажа, че ние като комисия ще подкрепим по принцип закона от гледна точка на неговото значение за приближаването му до нормите от гледна точка на европейската интеграция.
Тези детайли, които очевидно са въпроси за специализираната комисия, предлагам да ги уточните там. Ние ще отразим дискусията, че е имало различни мнения – дали да има изчерпателен списък, дали да няма, дали се налага в момента да се сменя заглавието. Това не е нещо, което е недискусионно. Тези неща, които пораждат дискусия, ние можем да ги изброим.
Но като цяло законът е една добра основа, отразява досегашната практика, както каза накрая господин Еюп и някои неща сигурно ще се доуточнят в специализираната комисия, като се вземе предвид и мнението на министерството.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, моля да гласува.
Гласували: за 8, против няма, въздържал се 1.
Господин Стоянов се въздържа.
Приема се единодушно.
Искам да ви информирам с две думи - аз бях на този Съвет по европейска интеграция – какво очаква страната ни.
Другата седмица идва госпожа Чернота. Ще бъдат обсъдени всички мерки на правителството по червените области с нея и с министрите.
Междувременно Министерският съвет прие план от мерки за политическите критерии, ще има и за икономическите критерии.
Аз настоях, имайки предвид отношението на комисията, когато им е готов планът за действие, да го внесат и в парламента, което фактически ще стане в понеделника след следващата седмица. Така че мисля тогава да направим едно по-подробно заседание.
Ако за следващата седмица нямаме много закони, предлагам да пропуснем една седмица, ако нещо ново не е внесено. Въпреки че ако министър Гайдарски внесе законопроект за трансплантацията, имайки предвид и този законопроект, който отложихме днес, има и един по кръвните банки, има и още един закон за стволовите клетки, ако внесат и тях и те са също в тази жълта зона, ще направим заседание. Но ако не ги внесат, ще го направим тогава, когато е готова и програмата на правителството. Още повече, че и колеги от Демократическата партия предлагат да се разглежда такава програма, което е напълно логично. Те са внесли проект за решение и е логично Министерският съвет да реши да си внесе тази програма. Предлагам и нея да я видим, когато е готова, през една седмица, след като свършат срещите с госпожа Чернота.
Ако е възможно да направим среща с госпожа Чернота, ще направим като комисия само среща с нея, в зависимост от това каква й е програмата. Защото тя общо взето се среща с министерствата, където има проблеми.
Също така върви и тази среща, за която вие сте информирани, с нашите конституционалисти по проблемите на съдебната власт. И сигурно ще настояваме да се срещне с Висшия съдебен съвет след тези странни действия с конкурсите в съдебната власт. Според мене си струва тя също да разговаря с тях.
Ако тя има възможност, ще търся да се направи среща на госпожа Чернота и с комисията. Досега такава среща не е предвидена. А в крайна сметка може би ще гледаме направо проекта на Министерския съвет, ще проведем тук дискусия, а след това би трябвало и в пленарната зала да проведем една дискусия по мерките в червените области.
Само това исках да ви кажа.
С това нашата работа за днес приключи. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
