Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
29/09/2005
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 29 септември 2005 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-33/17.09.2005 година, за изменение и доъплнение на Закона за авторското право и сродните му права – вносител Министерският съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-14/10.08.2005 година, за избиране на народни представители в Европейския парламент – вносител: Министерският съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-54/15.09.2005 година, за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията – вносител: Васил Калинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: Георги Дамянов – директор на Дирекция “Авторско право” към Министерството на културата, Георги Саракинов – експерт в Министерството на културата, Радомир Димов – държавен експерт в Съвета по законодателството, представител на Министерството на правосъдието, Асен Иванов – началник отдел “Евроинтеграция” към Министерството на труда и социалната политика, Борислав Димитров – Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” на Министерския съвет, д-р Петър Николов – генерален директор на Националната служба по растителна защита, Калин Томов – представител на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерския съвет, Евдокия Кръстева – началник на отдел “Продукти за растителна защита” в Националната служба по растителна защита.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Искам да помоля представителите на ведомството на Министерството на културата, които са поканени да вземат участие в обсъждането по т. 1 от дневния ред – господин Георги Дамянов – директор на Дирекция “Авторско право” и господин Георги Саракинов – експерт в Министерството, който е един от авторите на Закона за авторското право и сродните му права, може би основният му автор и господин Емил Бехар, парламентарен секретар, да седнат при нас, за да започнем работа по закона.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-33/17.09.2005 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА – ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Раздаден ви е един проект за становище, който е написан по един много добър начин, даже това е единственото становище, което виждате, в което няма бележки. Аз няколко пъти, докато го правехме, все пак имам връзки с колегите, ги попитах действително ли е толкова перфектен законът, че не дават бележки. Отговорът беше, че той е много добре подготвен. Разбира се, вие ще прецените това.
Ще дам думата на представителите на Министерството на културата. Въпросът действително е много важен от гледна точка на интеграционните процеси и на това не само да има законодателна рамка, но и да се спазват изискванията на авторското право – един от най-сериозните проблеми във връзка с Глава “Дружествено право”.
Давам думата на господин Дамянов да изложи съображенията по закона.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съвсем накратко ще представя мотивите, които наложиха поредното изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Преди всичко това са две директиви, които Европейският съюз е приел през 2001 и 2004 година – едната относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството и препродажба на оригинали на произведения на изкуството; другата – относно изпълнението на правата на интелектуална собственост, която е предпоследната директива в тази област.
Сроковете за тяхното хармонизиране в нашето законодателство са: първата на 1 януари 2006 година, втората – на 29 април 2006 година, което значи, че нашата страна се е посготвила достатъчно рано да приеме тези директиви, дори още преди страните-членки на Европейския съюз.
Аз няма да се спирам конкретно коя директива какво въвежда. Само искам да кажа, че това са последните две директиви за момента, които нашата страна трябва да приеме, за да хармонизира нашето правно авторско законодателство. И може да се счита, че с тяхното приемане и превръщането на законопроекта в част от Закона за авторското право и сродните му права ще бъде хармонизирано нашето законодателство в тази област сто процента.
Искам да кажа, че в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права са намерили място и някои уточнения,
Ние имахме няколко пъти доклади от Европейската комисия, в които ни посочваха някои пропуски в нашето законодателство по отношение на по-стари директиви. Тези забележки са взети предвид от Европейската комисия и също са включени в този законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Законопроектът предвижда и някои изменения в международно частно-правни разпоредби, най-вече свързани с предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз. Естествено те не могат да влязат в сила веднага. Затова Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта предвиждат те да се задействат от датата, на която ще влезе в сила Договорът за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Тук има един проблем, за който после ще Ви помоля, господин председателю, да дадете думата на господин Саракинов, за да изясни за какво става въпрос.
Последното, което искам да отбележа, което е много тясно свързано с изменението и допълнението на Закона за авторското право и сродните му права, това е въпросът за правоприлагането, на който проблем в Европа се гледа най-тревожно, не толкова на законодателството, колкото на правоприлагането.
В Допълнителните разпоредби на законопроекта е включен текст относно администрирането и поддръжката на национална система за обменна информация в областта на авторското право и сродните му права, чието финансиране и изграждане бе реализирано по проект на Програма ФАР № 2001.
Това в най-общи линии са най-важните акценти в законопроекта. Ако има някакви въпроси, мога да отговоря.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Тъй като ми се налага ад изляза, искам да кажа за протокола, че аз подкрепям този законопроект, както и следващите два.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на господин Саракинов.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: В началото ще обърна внимание на уважаемите членове на комисията, че в областта на авторското право действат 8 европейски директиви, издадени в последните 12 години, значи на година и половина излиза по една директива. Освен това България участва в седем международни конвенции, които третират същия въпрос, едната от които датира от 120 години. Тоест, авторското право се развива винаги в контекста на световните тенденции. Не може, и да иска, една държава сама да си развива свои правила и институции извън световните и особено европейските. Тоест, то винаги е било свързано и преди въобще да се говори, че България може да се присъедини към Европейския съюз, то винаги се е развивало, отчитайки това, което правят законодателите в Европа.
Това го казвам между другото.
Сега в хода на работата внезапно възникна един въпрос по време на заседание на Комисията по култура, който наистина за момента изглежда непреодолим, колкото и смешно да е това. за какво става въпрос.
Всеки Закон за авторското право и сродните му права, където и да е по света, още в първите си членове има разпоредба къде правото на разпространение се изчерпва, тоест, първата продажба изчерпва правото. Но първата продажба къде? Засега – то се нарича изчерпване на правото – се изчерпва първата законна продажба на територията на Република България. Ако – и когато – се присъединим към Европейския съюз, това се изменя веднага и вече се отчита първата продажба на територията на Европейския съюз, в която и да е държава се зачита.
Това – добре. Но да вземем два закона на две държави от последната вълна. Словенският закон казва “на територията на Европейския съюз”. И по-долу в Допълнителните разпоредби се казва: “Разпоредбите на този закон, засягащи държавите – членки на Европейския съюз, ще се прилагат също спрямо държавите – членки на европейското икономическо пространство”.
Така клауза обаче в закона на Латвия няма. Там се говори само за държавите – членки на Европейския съюз, тоест, там за държавите – членки на европейското икономическо пространство не става дума.
Доколкото разбрах, тези държави реално са три, тъй като европейското икономическо пространство е създадено през 1994 година.
АТАНАС ПАПАРИОЗВ: Какъв е проблемът?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Проблемът е следният. Ние кого имаме насреща като територия?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Веднага мога да Ви отговоря. Вече във всички закони, които приемаме, от гледна точка на дискриминацията, първият закон, който прие това Народно събрание, промени този текст и то по мое предложение, вече е записано “държавите – членки на Европейския съюз, и другите страни – членки на европейското икономическо пространство”. Този израз го използваме в цялото законодателство, което приемаме. И ако този израз не е намерил във вашия закон, то е редно да го отразите.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Не е намерил място.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не зная защо не сме дали такава бележка, ако
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Навсякъде така е написано, без този израз. В министерството никой не е казал.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колегите, които са подготвили мнението, не са се съобразили с нещо, което е изключително важно. Пропускът е наш. Би трябвало да ви го препоръчаме и ще го препоръчаме да се отрази. Това е задължително вече във всички документи, които приемаме. Благодаря Ви, че го отбелязваме, въпреки че би трябвало нашите юристи да го отбележат, а не Вие. Понеже Вие винаги се отличавате с това желание да сравните и да анализирате, сте стигнали до един пропуск, който и ние не сме забелязали, за което само Ви благодаря.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Но ето, в закона на Германия точно се дават страните – членки на Европейския съюз. германците не казват “страни – членки на европейското икономическо пространство” а “държава – страна по споразумението за европейското икономическо пространство”.
Аз дълбоко уважавам немските законодатели във всичко и ми се струва, че техният израз е най-точен. Но във Франция например това го няма.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз Ви предлагам да не продължаваме тази дискусия, тъй като в България, добър или лош, вече е приет един термин, той е предложен от Министерството на външните работи, той съответства на това, което е договорено в преговорите и за нашата страна ще се използва този термин. Че в много европейски държави законодателството не е толкова хармонизирано, колкото се изисква от новоприсъединяващите се страни-членки, това е факт. Но за съжаление те не трябва да преминават процеса, който ние преминаваме.
Това нееднократно го изтъкваха нашите колеги сега в Европейския парламент, че нас ни подлагат на много по-голяма проверка, отколкото старите страни-членки, в които много от това, което ние правим, все още не е направено. Но за съжаление това е положението за новодошлите. Виждате, че ние с всичко трябва да се съобразяваме. А като четете законите на европейските страни, виждате, че в много от тях този въпрос не е решен.
Точно това е проблемът, различно е решен. Но, както виждате, при тях няма това, което го има при нас – хармонизиране на законодателството, годишни доклади доколко сме напреднали в това хармонизиране. И те си живеят така, както са живели 200 или 300 години и така, както са се присъединили към Европейския съюз – с един договор, както са прилагали самите те съответните директиви, както са намерили за добре, и никой не ги е проверявал. Но ние като влизаме, виждате, как ни анализират под лупа. Забелязали сте този проблем. Но това решение, за което ви казах, го има.
Имате думата, колеги.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз напълно подкрепям направената забележка от Ваша страна, господин председател. Действително това е вече възприета терминология по отношение на всички законопроекти, по които се работи в настоящото Народно събрание. Това е и поет ангажимент по преговорите с Европейския съюз.
Аз имам следния въпрос. Тъй като една от шестте критики, които бяха отправени в мониторинговия доклад през месец май тази година беше по авторските права и директивите, въпросът ми е дали с този закон ние изпълняваме тези ангажименти или има нещо допълнително, което в друг законопроект или в друг нормативен акт трябва да приемем, за да отговорим на условията в тази сфера?
АСЕН ИВАНОВ: Критиките поначало не са били толкова по отношение на законодателството, колкото по отношение на неговото прилагане.
Както и господин Саракинов каза, действително нашето законодателство изпреварва законодателството дори на страни – членки на Европейския съюз. в този смисъл ние тези две директиви ще ги приемем преди много от тези страни. С това ще бъде окончателно – до този момент, казвам, защото се очакват много нови директиви в тази област, но през следващата година – хармонизирано нашето законодателство в тази област сто процента.
В това отношение съмнение не може да има. Единствено остава правоприлагането, което, както ви е известно, винаги е един проблем не само в авторското право, но и по други закони.
ФАТМЕ ИИЛЯЗ: Допълнение към въпроса. Предприемат ли се някакви стъпки за спазване на поетите ангажименти във връзка с правоприлагането? Защото това е много важно. другия месец очакваме мониторинговия доклад и вероятно там също ще бъде отбелязано, че практически не се изпълняват тези ангажименти. Има ли нещо допълнително, като контролни органи, за да се спазва нормативната уредба и поетите ангажименти?
АСЕН ИВАНОВ: Един от отговорите на тези критики беше и приетият закон – господин Папаризов е свидетел – за административното регулиране на производството и търговията с оптични носители и други носители на авторското право. Той фактически не е по линията на Европейския съюз и европейската интеграция, но той беше закон, който трябваше да каже на нашите партньори и в съединените щати, и в България, че се полагат извънредни грижи по отношение на това да няма производство на пиратска продукция, която съдържа обекти на авторско право. В този закон например са предвидени доста глоби за нарушения, извършени от производители.
Вие питате дали има нови контролни органи и т.н. Простира се вече в много по-голяма степен контролът на държавата върху производителите, които са един от тревожните фактори за Европа в тази област. Има създадени не нови органи, но с нови правомощия, които ще бъдат прилагани и по отношение на производителите.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Към така поставения въпрос ще кажа, че все пак има нужда според единодушното мнение на всички, които на фронтовата линия, така да се каже, се борят срещу интелектуалното пиратство, от промяна на един текст в Наказателния кодекс – той е един-единствен, чл. 172а. Тенденцията е всеки закон да е за себе си, не знам дали това е възможно. Би било обаче много полезно, ако заедно с този направим малка корекция и в един-единствен член на Наказателния кодекс. Вие ще кажете дали е възможно, защото все пак решават народните представители. Но той е насочен точно към това по-ефективна да стане борбата срещу пиратите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Саракинов, за предложението. Но ние нямаме практика – и това винаги е било отхвърляно – да променяме Наказателния кодекс с други закони. Скоро имаше един такъв опит във връзка с изменение на Закона за движението по пътищата, където беше направен опит – и това само се цитираше по вестниците – да се промени наказателната отговорност за шофиране в пияно състояние.
Това беше отхвърлено и от обществото, и от Правната комисия. Защото подобни промени е редно да се внесат в отделен закон. естествено, че това може да направи Министерският съвет. но той трябва да си мине по установения от Наказателния кодекс ред. Просто не се допуска както да се променят данъчни закони, така и Наказателният кодекс с други закони. Това е твърда практика във всички парламенти поне от 1990 година насам.
Има ли други въпроси? – Няма.
Аз предлагам да подкрепим законопроекта, както предложиха и другите колеги.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Закона за авторското право и сродните му права, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права се приема на първо четене.
Благодаря на всички гости по тази точка за това, че обстойно отговориха на поставените въпроси.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-14/10.08.2005 ГОДИНА, ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
От Министерството на правосъдието присъства Радомир Димов – държавен експерт в Съвета по законодателството, а от Министерството на труда и социалните грижи присъства Асен Иванов – началник отдел “Евроинтеграция”.
Става дума за един закон, който в голяма степен отразява закона за избор на евродепутати, който съществува в европейското законодателство, но, от друга страна, нашият закон има своите специфични изисквания и особености. Затова ще ви моля да го представите.
РАДОМИР ДИМОВ: Госпожи и господа, предложеният законопроект беше изготвен в изпълнение на Решение № 700 на Министерския съвет от 14 октомври 2003 година. Той е съобразен с разпоредбите на Договора за създаване на Европейските общности и е конкретно проявление на принципа за създаване на гражданство на Европейския съюз, съгласно чл. 17 от същия договор. Това
Конкретна последица и проявление на съюзното гражданство е правото на всеки гражданин на Европейския съюз, който живее в държава – членка, чийто гражданин не е, да гласува и да се кандидатира в изборите за Европейски парламент в държава – членка, в която живее, при същите условия, както и гражданите на тази държава.
Правото на глас и кандидатиране в избори за Европейския парламент на държавата – членка по местопребиваването представлява пример за прилагането на принципа на недискриминация между гражданите по произход и гражданите на Европейския съюз, живеещи в тази държава, както и на произтичащото от това право на свободно движение и пребиваване, уредено в чл. 18 от Договора за Европейските общности.
Посочените разпоредби са насочени към премахването на съществуващото в държавите-членки изискване за гражданство като абсолютна предпоставка да упражнят те избирателните си права – както своето активно, така и пасивното си избирателно право.
Европейското съюзно гражданство и свързаните с него политически права, на първо място, избирателните, създават условия за участие в политическия живот както на българските граждани, така и на гражданите на другите държави-членки, които са се установили да живеят в Република България.
В настоящия законопроект посочените обществени отношения, свързани с предпоставките и реда за упражняване на активното и пасивното избирателно право както от българските граждани, така и от гражданите на Европейския съюз, установили се да живеят в Република България, са уредени в изрични текстове. По този начин на законово ниво се доразвива конституционната уредба на тези въпроси, имам предвид част от последните изменения, които бяха направени в Българската конституция през тази година.
При определяне на структурата и съдържанието на законопроекта е търсено сходство с тези на Закона за избиране на народни представители, което е разбираемо поради сходния характер на двата акта, като има и различия, дължащи се на спецификите в регулираната материя.
В структурно отношение законопроектът се състои от 12 глави, с които последователно са регламентирани:
- общите положения,
- избирателните комисии,
- избирателните списъци, избирателните райони и избирателните секции,
- редът и предпоставките за издигане на кандидати за народни представители в Европейския парламент,
- редът за провеждане на предизборна кампания,
- гласуването, определянето на изборните резултати,
- предсрочно прекратяване на пълномощията,
- санкциите при нарушаване на разпоредбите на закона.
Освен това са предвидени допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.
Специфично в настоящия законопроект е, че избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населени места, в които се води регистър на населението, и се въвеждат две части на избирателния списък. Той се съставя от част “А” и част “Б”.
В част “А” на избирателния списък се включват имащите право на глад български граждани, а в част “Б” на избирателния списък – имащите право на глас постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз.
Транспонирани са също и разпоредбите на Директива 93-109 за изискване към кандидатите – граждани на Европейския съюз.
Предвиден е също така и механизъм за проверка на верността на декларираните от кандидатите факти и обстоятелства.
Изброени са изчерпателно основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на депутатите.
В Преходните и заключителни разпоредби е предвидено задължение на Министерството на вътрешните работи да предоставя периодично за въвеждане в Националния регистър на населението данни, необходими за конкретното съставяне на избирателните списъци.
Предлага се органите по Закона за избиране на народни представители да осъществяват функциите на органи по настоящия закон в случай на провеждане на избори за народни представители за Европейския парламент по Закона за избиране на народни представители и на народни представители в Европейския парламент по едно и също време.
Проектът е съобразен и с Разпоредбата на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, съгласно която Република България следва да проведе избори за народни представители в Европейския парламент чрез пряко всеобщо гласуване преди 31 декември 2007 година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за въпроси, уважаеми колеги.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Моят въпрос е по отношение на системата на отчитане на резултата от изборите, тъй като съгласно нашия Избирателен закон системата е Д,ОНТ, а по този проект се прилага някаква нова система, в момента точно не мога да я цитирам.
Това изискване на Европейския съюз ли е или по целесъобразност преценяваме, че тази система може да се приложи?
АСЕН ИВАНОВ: Когато се подготвяше законопроектът, въпросът за това по кой метод да се изчисляват гласовете беше поставен на обсъждане. Затова използвахме различни източници.
Разбира се, че може би най-тежкото мнение беше на представители на Централната избирателна комисия, които споделиха своя опит и плюсовете и минусите от въвеждането на различните системи.
В случая все пак става дума за малко по-различни избори, тъй като все пак за избори за Народно събрание имаме 240 народни представители, докато тук имаме избор на 17 души. По думите на експертите в тази област това е възможно най-справедливият вариант за разпределяне на мандатите.
Именно поради тези съображения е предложен този метод в законопроекта, за да се облекчи процедурата.
РАДОМИР ДИМОВ: Ако ми позволите, бих могъл да направя едно кратко допълнение.
В хода на дискусиите в работната група разработихме математически модел на метода на Д,ОНТ и метода на НИМАЙЕР. И понеже при изборите на депутати в Европейския парламент в България имаме квота от 18 души, поне към настоящия момент, погрешността, която би се получила при прилагането на метода Д,ОНТ, който се използва при парламентарните избори – отварям скоба, за да поясня, че там избираме 240 народни представители, - би била значително по-висока, отколкото при парламентарните избори. Докато методът на НИМАЙЕР е по-подходящ от чисто математически съображения и от гледна точка на справедливост при разпределението на мандатите, когато от същата избирателна територия, от същия брой избиратели - а тя е една и съща при двата вида избори – трябва да се излъчат по-малък брой народни представители.
Тоест, методът на НИМАЙЕР е по-справедлив при по-малък брой излъчени депутати. Това беше основният мотив, който натежа работната група да предложи тук метода на НИМАЙЕР.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искате да кажете, че при тази система преразпределението на гласовете е по-малко, когато математически е било? Защото тук има един национален район, тук няма, както при Д,ОНТ, отделни райони. По различен начин двете системи прехвърлят гласовете, които не са минали бариерата и които не достигат за един мандат. Има ли голяма разлика?
РАДОМИР ДИМОВ: Съвършена система няма, идеална няма. Но всяка една от системите има плюсове и минуси в различен аспект.
В случая този метод, който предлагаме, има по-малка погрешност, дава по-справедлив резултат при избор на по-малък брой депутати от същия брой избиратели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е извод в резултат на изчисления, които сте правили ли? с колко партии? Все пак кажете какво сте заложили в модела. Ако сте заложили две партии – е едно, ако сте заложили 10 – е друго. Двата модела в какви условия са разиграни, колко партии примерно участват в изборите? Кажете това, за да се ориентираме.
РАДОМИР ДИМОВ: При същите изходни условия сме го правили.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Кои са тези изходни условия?
РАДОМИР ДИМОВ: Съжалявам, че в момента не нося да ви демонстрирам точните изчисления, които сме разигравали в работната група.
АСЕН ИВАНОВ: Ние правихме изчисленията при едни и същи изходни условия.
РАДОМИР ДИМОВ: Във всеки случай става дума за това, че различните методи по различен начин оценяват. В случая не е толкова важен броят на политическите партии, колкото практически се преценява тежестта на всеки един мандат. Тук вече навлизаме в чисто математическата част и дори на мене би ми било много трудно да обясня подробностите на отделните методи. Ако комисията желае, бихме могли допълнително да ви предоставим информация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще го направите пред водещата комисия, защото този въпрос очевидно не е евроинтеграционен и той трябва внимателно да се проучи, преди да се приеме един или друг метод. Тъй като по никакъв начин европейското законодателство не ни задължава да използваме един или друг метод. И това, че използваме един метод, трябва да се отрази в нашето становище като мнение на комисията, че по никакъв начин не предопределя, че това трябва да е методът. Трябва непременно във водещата комисия този въпрос да бъде много внимателно разгледан. Тъй като е доста странно, независимо от това, че става дума за по-малко депутати, парламентът да стигне до извода, че за 18 души една система е по-справедлива от една друга, която се признава за избор на 240 депутати. И това трябва да се види във водещата комисия. Струва ми се, че въпросът е много сериозен, много правилно поставен и ние също трябва да го поставим, за да може това да бъде разгледано във водещата комисия.
Така че ние ще дадем тази препоръка.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Започвайки от последната бележка на господин председателя, искам да попита: вие, господа, консултирахте ли се с представители на Централната избирателна комисия? Имате ли тяхното писмено становище?
АСЕН ИВАНОВ: Имаме го.
КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Става дума не днес да ни го покажете, а да го приложите и да го разпространите за сведение. Защото това са авторитети, взети в тяхната политическа съвкупност, ако мога така да кажа, чието правно мнение би ни било полезно. Така че препоръчвам да ни изпратите основанията за препоръчания ни избор, но ако сте сигурни, че това нещо са го направили членове на Централната избирателна комисия, а не други експерти. Това, между другото.
Искам да ви попитам нещо за разяснение. В чл. 1, т. 4 се казва: “Кандидатите, заемащи една от длъжностите, прекъсват изпълнението й в момента на тяхната регистрация”.
Бих искал да разясните за случая на действащи народни представители в националния парламент това означава прекъсване, в смисъл, той престава да бъде народен представител, или прекъсва, докато трае процедурата на предизборната кампания и ако не го изберат, отново става депутат. Това е първият ми въпрос.
И второ, искам да ви попитам следното. В чл. 3, ал. 1 се казва, че правото да избират имат български граждани, които са навършили 18 години, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз. Този срок от 3 месеца по силата на директива ли е или е избран от българското правителство?
И последното уточнение – каква е хипотезата, разбира се, нежелана от всички нас, ако България бъде отложена след 2008 година, запазва ли се необходимостта да се произведат изборите до 31 декември 2007 година? На тези три въпроса ако може да ми отговорите.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Наистина този въпрос, който постави господин Димитров, е много важен. Аз също така се замислих върху това. защото досега няма такъв прецедент народният представител да прекратява своите задължения като такъв и след това пак да се връща, освен ако не е министър. Даже ако бъде назначен на длъжността заместник-министър, след това той няма право отново да се върне в Народното събрание, ако преждевременно си прекрати задълженията. Така че този въпрос е много важен.
Освен това аз искам да поставя още един допълнителен въпрос по отношение на български граждани с двойно гражданство, но второто гражданство да не е гражданство на страна – член на Европейския съюз. Дали тогава имат право да се кандидатират за представители на Европейския парламент?
АСЕН ИВАНОВ: Смятам, че съм в състояние да отговоря на последния въпрос, затова започвам с него.
Тъй като все пак лицата с двойно гражданство в случая имат и българско гражданство, българското гражданство от датата на присъединяването само по себе си е основание за субсидиарното европейско гражданство. Не може да се ограничават правата на лицата с двойно гражданство и те би следвало да участват.
По отношение на въпроса какво ще стане, ако се приложи отлагателната клауза, все пак следва да се има предвид, че в случая ние цитираме дословно текст и разпоредба от Договора за присъединяване, който е пред мене, където изрично е казано: преди 31 декември 2007 година България и Румъния и всяка една от тях провежда избори за Европейски парламент чрез преки и всеобщи избори на техните граждани за броя на членове, определен в § 1 и в съответствие с разпоредбите на акта относно избор на членове на Европейския парламент чрез преки и всеобщи избори. Тоест, тази разпоредба в договора съществува наред с разпоредбата за отлагателната клауза.
След като тук не е предвидено, че ако България бъде отложена, това отлагане се отнася и за евродепутатите, в това отношение мисля, че би било полезно да се знае, че в момента в малко по-особено положение е и Кипър, тъй като Кипър в момента официално се счита за разделен. И по отношение на Кипър има отделно решение на институциите, че в момента, в който Кипър се обедини, в определен срок след това обединение ще трябва задължително да се проведат избори за Европейски парламент.
В момента България е в малко по-особено положение спрямо другите държави, тъй като се очаква ние да се присъединим някъде по средата на мандата на Европейския парламент. До този момент практиката по принцип е била именно това, което и в момента се получава – тоест, националният парламент излъчва представители до избирането на следващия. Но все пак вече се въвежда като принцип прякото и всеобщо гласуване за Европейски парламент, а периодът при нас е прекалено голям. Затова се прилага това.
Що се отнася до въпроса за прекъсване и това дали временно или окончателно се прекратяват правата на депутатите, мисля, че този въпрос не е изяснен дори в европейския акт.
Ще ви дам пример, че в момента, в който комисарят по заетостта и социалните въпроси Диамандопулу реши да се кандидатира дори не в Европейския парламент, а в националния парламент, тя подава оставка. Казвам ви каква е практиката.
В случая ние изпълняваме изискване за несъвместимост, което не е в директивата, а конкретно в този акт относно избора на членове на Европейския парламент чрез преки и всеобщи избори. Това е акт на Европейския парламент, където изрично е посочено какъв тип несъвместимости има и какво трябва да бъде прекратено в случая.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Излиза, че не сте мислили по тази хипотеза.
АСЕН ИВАНОВ: Дали да бъдат временно п прекратени правата?
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Да.
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Този въпрос го обсъждахме. Естествено вие може би знаете, че до момента в България избирателно законодателство не е готвено в изпълнителната власт изобщо и естествено срещахме известни трудности.
Има и в Конституцията разпоредба, която е за несъвместимост. Тя и досега се прилага по отношение на изборите за националния парламент. Може би и там има известни противоречия и неясноти в тълкуването на тези разпоредби. Поне аз като юрист мога да тълкувам, че в момента, в който се придобива статутът на представител в Европейския парламент, в този момент не трябва да има съвместимост с този цикъл.
Тълкуването на тези разпоредби, включително и на нашата Конституция, създава известни проблеми, както е известно. Така че може да се помисли примерно това нещо да се доразвие с текст или да се препрати с подзаконов акт, за да бъде съвсем конкретно и ясно разписано, тъй като може би наистина при всеки избор създава някакви проблеми.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не можах да разбера този текст, за който е поставен въпросът, в момента на тяхната регистрация откъде се е появил. Защото и Вие казахте това, което нормално го има в европейската директива, че несъвместимост може да се оценява от момента, когато някой стане евродепутат. И ние присъствахме поне на два такива случая в миналите дни, когато се обсъжда несъвместимостта на вече избран депутат, а не от момента, когато се е регистрирал за депутат.
Особено в случая с България, ако се отложи присъединяването, изборите примерно ще бъдат на 10 януари 2007 година, той няма автоматично да стане след изборите член на Европейския парламент, както би се очаквало, ако не се приложи защитната клауза, ще трябва до 1 януари 2008 година теоретически да чака и да стои някъде в пространството. Това според мене не е възможно.
Плюс това няма такава аналогия, каквато Вие отбелязвате. Никъде в изборите за българския парламент депутатите от предишния парламент не прекъсваха своята регистрация, те излязоха в отпуск, доколкото си спомням.
Това е много странен текст и очевидно той ще трябва да бъде поставен на обсъждане, тъй като не е европейско изискване, а е някакво наше виждане.
Въобще във всички случаи, където има отличие между този закон и закона за изборите в България, според мене е редно това да се обсъди внимателно във водещата комисия, ако това не е въпрос на някаква изрична европейска норма. Защото самият факт, че ние ще създадем други процедури, други норми за европейските избори и за българските, ще поставим под съмнение или това законодателство, или действащото в България законодателство.
Според мене е редно условията за избори в България да бъдат абсолютно еднакви за национални и други депутати от гледна точка на техния статут, момента на прекъсване на пълномощия, в случая несъвместимост и т.н. Иначе ще се създадат някакви неясноти.
И Вие не отговорихте на въпроса тези три месеца, които са фиксирани в чл. 3, ал. 1, от директивата ли са? Имаше и такъв въпрос.
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ: Три месеца бяха необходими, изобщо за да попаднат дадени лица в избирателните списъци. Технически по друг начин нямаше как да бъде направено.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За мене проблемът е съвсем друг. Вие казвате,че има понятие чужд гражданин или еди-какъв си с постоянно или продължително местожителство в България. Тези три месеца съвпадат ли с понятието “постоянно или продължително местожителство”? Тук технически аргументи не може да има, когато става дума за право.
Аз не мога да разбера как се е появил този текст. Той съответства ли на другото законодателство, когато определя кой е с постоянно или продължително местопребиваване в България? С това трябва да съвпадне. А Вие казахте, че този като навърши 18 години, му трябват още 3 месеца. Би трябвало от деня на навършване 18 години, ако отговаря на другите условия, да може да бъде избираем.
Много правилен е въпросът на господин Димитров. Аз не виждам как така изведнъж едни хора ще бъдат дискриминирани спрямо друго. Въобще такива норми са странни.
Тук действително се зададоха въпроси, които са доста съществени.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, не искам да възприемаме пак критичния тон, но помолихме в такива случай да се явяват съответните заместник-министри. Колегите са добре подготвени, но те не могат политическия мотив да аргументират и се получава една неловка ситуация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Няма значение, че е от вашия ресор. Редно е да дойде някой от политическия кабинет. Нали затова политическият кабинет се състои от 7 или 8 души, със заплати все на заместник-министри. Някой от тях трябва да дойде тук и да седне на масата. Това е много несериозно отношение.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Вчера на заседанието на Комисията по външна политика се прие едно такова становище да се канят министри, заместник-министри, в краен случай шефове на дирекции, направления и т.н. Това не значи, че ние подценяваме нивото на колегите, това са експерти. Ние сме били експерти и знаем, че те готвят, така да се каже, тази материя. Но във всички случаи е необходимо да бъде поета и една политическа отговорност. Още повече, че тук има и някои смущаващи неща, които колегите ги казаха. Аз напълно се присъединявам към тях.
Бих искал още веднъж да обърна внимание на следното. Казва се: право на глас и кандидатиране в избори за Европейски парламент имат български граждани и граждани на Европейския съюз, които пребивават продължително или постоянно. Смущава ме тази дума “продължително”.
Думата “постоянно” е ясна, имат статут на постоянно местожителство, на постоянно живущи български граждани. Регламентирано е точно това право. Получава се документ, водят се на отчет в съответните паспортни служби и т.н. Но какво значи “временно”? Колко време е необходимо?
Има някаква установена практика. Като член на Комисията за българско гражданство – аз членувах в нея няколко години – ние бяхме приели негласна практика след пет години пребиваване в България на чуждестранни лица да се постави въпросът за предоставяне на българско гражданство. Какъв е този срок “продължително” – месец, година, две?
След това, кой временно пребивава? Тоест, продължително пребивава, но го избираме за депутат. И той напуска България. Какво значи това?
Бих искал малко по-подробно да се поясни тази материя, да се каже какво се има предвид.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпросът за продължителното пребиваване къде е отбелязан?
ЖАНА КОЛЕВА: В Закона за чужденците.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това трябваше да бъде отбелязано в становището на комисията.
Аз зададох този въпрос вчера, макар и в писмен вид, защото с такива средства разполагах, но не е намерил отражение в становището.
ЖАНА КОЛЕВА: За което се извинявам. Аз работя към Дирекция “Европейска интеграция”.
Това е разпоредено от закона за чужденците в Република България, като там се прави разграничение между чужденците, които пребивават краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни, а дългосрочното пребиваване може да бъде продължително, с разрешен срок до една година, и постоянно, с неопределен срок.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, повече от 90 дни.
ЖАНА КОЛЕВА: Да. А продължителното е от 90 дни до една година.
АСЕН ИВАНОВ: Първо, ако може коментара и на двата въпроса откъде идват тези три месеца.?
По отношение на това дали трябва да ги приравняваме към чужденци…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не са 90 дни, а са три месеца. Даже тук вие правите разлика с действащото законодателство. Аз просто не мога да си представя защо не са 90 дни, а е написано “три месеца”. Това просто не е сериозно. Дори като писане на закон не е сериозно.
АСЕН ИВАНОВ: Второ, философията и идеята за избори за Европейски парламент е, че водещото тук е европейското гражданство, а не националното. От тази гледна точка ние не би трябвало да ги поставяме в имагинерно положение на лица, които биха желали трайно да се установят в Република България. Тоест, правото на избори в Европейския парламент по принцип е на всеки гражданин на Европейския съюз.
От тази гледна точка все пак пребиваването в чужда държава налага определени ограничения.
Предложените хипотези са на база и на сравнителен анализ на това, което е в отделните държави-членки.
Опитвали сме се да се придържаме до държави със сходна ситуация. Но в случая ние не можем да правим механичен паралел с търсенето на лица, които трайно желаят да се установят в България, защото не е това смисълът и на директивата, и на правото, така, както е предвидено в Европейския съюз.
Що се отнася до другия въпрос, има и друго европейско законодателство извън директивата. Както вече споменах, това е актът, който изрично е цитиран, включително в Договора за присъединяване. Тоест, това е актът относно избор на членове за Европейски парламент.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Той си има номер, година на издаване – 1996 г., кажете го. Така само – акт на Европейския парламент, нищо не значи. Има хиляда акта. Цитирайте го и го цитирайте точно.
АСЕН ИВАНОВ: Актовете на Европейския парламент обикновено нямат номерация, както директивите на Европейския съюз. Това е от официален вестник, обнародван е в Европейския съюз през 1976 година. Тоест, оттогава с приети тези ограничения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз абсолютно и категорично не съм съгласен с това, което Вие казахте в първата част на Вашето изложение. Не е вярно, че европейското гражданство е основа за това да участваш в избори. Основа да участваш в избори е да живееш там, откъдето те издигат – за местни или за европейски избори. Затова трябва да си временно или постоянно пребиваващ в тази страна. Има много депутати, които са избрани в Испания, пък са шведи, но живеят в Испания, работят в Испания, там съществуват и семействата им. Няма такъв случай някой да си живее в Лондон и да дойде тук да се кандидатира в изборите. Просто такова нещо не е възможно. Необходимо е или временно, или постоянно да пребиваваш.
Откъде стигнахте до това заключение, че европейското гражданство е основание за избори? Ако го цитирате отнякъде… Нещо не ми се струват много сериозни изявленията, които правите. Извинявам се, но ние все пак тук сме Комисия по европейска интеграция.
АСЕН ИВАНОВ: Аз не мисля, че двете неща си противоречат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че противоречат много.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Аз пак казвам – нямам нищо, така да се каже, дискриминиращо по отношение на уважаемите представители на министерствата. Но аз бих искал, господин председател, чрез писмо на нашата комисия да изразим неудовлетворението си от съответните министри от начина, по който те, не експертите, а те внасят закон от такъв важен порядък.
Тук вече господинът разсъждава в концептуалното равнище на закона. Той очевидно не е уверен. Председателят с основание репликира. Но това не е ваша работа. Тези думи трябваше да бъдат думите на министъра и на заместник-министъра – кое има примат, каква е логиката на европейските избори. Това не е експертен въпрос, особено ако волно или неволно има подвеждане на членове на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да отложим този закон, да напишем това писмо до двете министерства и да продължим разглеждането му на следващото заседание, когато ще дойдат отговорни представители на министерствата. Защото тук се поставиха много сериозни въпроси, по които не получихме конкретна информация – за избора на системата, за срокове, които се отличават от българското законодателство, за прекратяване на мандати по друго време, при регистрация, а не при встъпване в длъжност, за това какво е постоянно и временно пребиваващ, съвпада ли с българското законодателство и т.н.
Така че отлагаме този закон.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Нека да го приемем за правило.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря ви за присъствието, но трябва и вашите ръководства по такива важни закони да зачитат комисията.
За тази точка трябва да поканим и представител на ръководството на Централната избирателна комисия. Следващата седмица трябва да разгледаме тази точка по един сериозен начин. Защото тук се правят такива изводи, че системата Д,ОНТ не е подходяща, неясно защо, други са норми за прекратяване на мандатността и т.н.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 554-01-54/15.09.2005 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА – ВНОСИТЕЛ: ВАСИЛ КАЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Виждам, че и по тази точка не присъства заместник-министър, но тук става дума за предложение на народен представител.
Присъства д-р Петър Николов генерален директор на Националната служба по растителна защита. Можем да приемем, че той поне се занимава с тази дейност и в случая е компетентният орган. Така че аз ви предлагам да приемем да го изслушаме.
В бъдеще, ако няма подходящ присъстващ от съответната институция, ще отлагаме разглеждането на закона за следващия дневен ред. След като се осигурят хората, тогава ще се прави дневният ред. Винаги може да се промени, като няма заместник-министър и да не се допуска, ако не може да дойде даденият заместник-министър, да се включва точката в дневния ред. Надявам се, че ще организираме това и ще подобрим нещата. Днес трябва да се разкритикува ръководството и сътрудниците на комисията и приемам тази критика с право.
КАЛИН ТОМОВ: Ако ми позволите да кажа две думи, този закон не е на Министерския съвет, а е на народен представител.
Искам накратко да ви разкажа какви бяха обстоятелствата по подготовката на този закон.
Законопроектът в този вид е внесен чрез народен представител, като идеята беше следната.
В Европейския съюз, както и в българското законодателство препаратите за растителна защита са част от едно по-общо европейско законодателство, което е за химикалите. Както в Европейския съюз има една обща директива № 548 от 1967 година, която е въобще по отношение на химикалите, така и в България има Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества.
В частта, която касае препаратите за растителна защита, Законът за защита на растенията създава особените правила, които са в допълнение към общия ред, които са специфични само за препаратите за растителна защита, и хармонизира изискванията на Директива № 911-414, която също е особеният ред в специалното законодателство по отношение на препаратите за растителна защита.
Проблемът, който възникна от сега действащия закон, не е пряко свързан с хармонизиране на законодателството. Той възникна от това, че в един момент с един от подзаконовите актове по закона, който е точно за разрешаване на препаратите за растителна защита, се оказа, че администрацията по предвидения в закона ред няма капацитета да прилага закона.
На два пъти се отложи влизането в сила на подзаконовите актове и се стигна до заключението, че трябва да се коригират разпоредбите в закона, така че да се позволи на администрацията, съобразно наличния капацитет да има възможност да прилага европейското законодателство със съответната координация и възможност, като функции, лаборатория и т.н.
В тази връзка колегите са подготвили законопроекта и аз ще им предоставя възможността да го представят.
ПЕТЪР НИКОЛОВ: Предварително искам да кажа, че аз съм генерален директор на Националната служба по растителна защита. С мене е Евдокия Кръстева, която е работила пряко по закона, също с мое участие.
С няколко думи ще ви запозная с мотивите по законопроекта.
Предлагам на вашето внимание, уважаеми народни представители, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията в частта “Продукти за растителна защита”.
Необходимостта от спешното изготвяне и приемане на този закон се породи от следните причини.
Действащият Закон за защита на растенията е приет през 1997 година, изменян и допълван през 1999 и 2001 година.
През периода на прилагане на закона в процеса на преговорите с Европейския съюз беше отворена и затворена преговорната глава "Земеделие" това беше свързано с поемането и изпълнението на редица ангажименти, касаещи хармонизацията на фитосанитарното законодателство.
Прилагането на закона в този му вид показа празноти, както и неефективност по някои от неговите норми.
Член 154б от него създава правното основание за изготвяне на наредба за разрешаване на продуктите за растителна защита. Такава наредба е приета с Постановление на Министерския съвет № 213 от 16 септември 2002 година, изменена и допълнена с Постановление № 352 от 21 декември 2004 година, с което постановление влизането й в сила е отложено за 1 януари 2006 година.
Отлагането на влизането в сила беше породено от факта ,че при транспонирането на директивите на Европейския съюз бяха създадени механизми и процедури, които са практически неприложими, за които няма изграден административен капацитет. В резултат на това част от хармонизираното законодателство не може да се прилага.
Предвид на гореизложеното и предвид на динамичните процеси в Европейския съюз, свързани с разрешаването на продуктите за растителна защита, Националната служба за растителна защита разработи проект за нова наредба за разрешаване на продукти за растителна защита, която да замести съществуващата.
За да бъде приета тази наредба е необходимо Законът за защита на растенията да бъде съобразен с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Всички услуги и изисквания за прилагането на разрешителни и регистрационни режими трябва да бъдат уредени в Закона за защита на растенията.
Към настоящия момент е изготвен и проект за нов Закон за защита на растенията, съобразен със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Предвид на дългия технологичен период за неговото приемане предвид гореизложените причини и по препоръка на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерския съвет, Националната служба по растителна защита е изготвила настоящия проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за растителна защита.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията ще бъде създадена адекватна законова рамка за въвеждане и прилагане на законодателството на Европейския съюз в областта на продуктите за растителна защита, съобразен с неговата динамика.
Ще бъдат изпълнени ангажиментите ни към Европейския съюз по отношение прилагането на пазара на продукти за растителна защита.
Изменението и допълнението касае Глава втора, раздел ІV – “Продукти за защита на биологични агенти”.
С новите текстове се уреждат условията и редът за разрешаването на продуктите за растителна защита, като се определя точно какви са правомощията на държавните органи, а така също и правата и задълженията на стопанските субекти.
Уредени са: биологичното изпитване, контролът, етикетирането, рекламата на продуктите, както и разрешаването на биологичните агенти.
Бих искал да отбележа, че текстовете в предложения на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията с вносител Васил Калинов и група народни представители, са изготвени и съгласувани съвместно с експерти от водещи страни – членки в тази област, като Франция, Великобритания и Република Чехия, с които имаме дългогодишни контакти по редица европейски програми.
Приемането на този Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията ще доведе до приемането на предвидените в него подзаконови нормативни актове, с което ще се постигне пълна хармонизация с европейското законодателство във фито-санитарната област, както и до създаване на условия за гарантиране безопасността и повишаване качеството на растителните продукти, предлагани на пазара. Това са накратко нашите мотиви.
Получихме вашите забележки и предложения. Ние сме съгласни с тях. Ако искате, нашият експерт може да отговори на вашите въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, госпожа Кръстева.
ЕВДОКИЯ КРЪСТЕВА: Към нас бяха направени само три препоръки, касаещи най-вече отмяната на разрешението на услуги. Те са на базата на вашето становище. С тези препоръки се искаше да допълним текстовете в нашия законопроект, така че те съвсем точно да хармонизират изискванията на Директива № 91-414. Ние
№ 9
На 29 септември 2005 година се проведе редовно заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-33/17.09.2005 година, за изменение и доъплнение на Закона за авторското право и сродните му права – вносител Министерският съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-14/10.08.2005 година, за избиране на народни представители в Европейския парламент – вносител: Министерският съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-54/15.09.2005 година, за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията – вносител: Васил Калинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: Георги Дамянов – директор на Дирекция “Авторско право” към Министерството на културата, Георги Саракинов – експерт в Министерството на културата, Радомир Димов – държавен експерт в Съвета по законодателството, представител на Министерството на правосъдието, Асен Иванов – началник отдел “Евроинтеграция” към Министерството на труда и социалната политика, Борислав Димитров – Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” на Министерския съвет, д-р Петър Николов – генерален директор на Националната служба по растителна защита, Калин Томов – представител на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерския съвет, Евдокия Кръстева – началник на отдел “Продукти за растителна защита” в Националната служба по растителна защита.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по икономическата политика Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Искам да помоля представителите на ведомството на Министерството на културата, които са поканени да вземат участие в обсъждането по т. 1 от дневния ред – господин Георги Дамянов – директор на Дирекция “Авторско право” и господин Георги Саракинов – експерт в Министерството, който е един от авторите на Закона за авторското право и сродните му права, може би основният му автор и господин Емил Бехар, парламентарен секретар, да седнат при нас, за да започнем работа по закона.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-33/17.09.2005 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА – ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Раздаден ви е един проект за становище, който е написан по един много добър начин, даже това е единственото становище, което виждате, в което няма бележки. Аз няколко пъти, докато го правехме, все пак имам връзки с колегите, ги попитах действително ли е толкова перфектен законът, че не дават бележки. Отговорът беше, че той е много добре подготвен. Разбира се, вие ще прецените това.
Ще дам думата на представителите на Министерството на културата. Въпросът действително е много важен от гледна точка на интеграционните процеси и на това не само да има законодателна рамка, но и да се спазват изискванията на авторското право – един от най-сериозните проблеми във връзка с Глава “Дружествено право”.
Давам думата на господин Дамянов да изложи съображенията по закона.
ГЕОРГИ ДАМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съвсем накратко ще представя мотивите, които наложиха поредното изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Преди всичко това са две директиви, които Европейският съюз е приел през 2001 и 2004 година – едната относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството и препродажба на оригинали на произведения на изкуството; другата – относно изпълнението на правата на интелектуална собственост, която е предпоследната директива в тази област.
Сроковете за тяхното хармонизиране в нашето законодателство са: първата на 1 януари 2006 година, втората – на 29 април 2006 година, което значи, че нашата страна се е посготвила достатъчно рано да приеме тези директиви, дори още преди страните-членки на Европейския съюз.
Аз няма да се спирам конкретно коя директива какво въвежда. Само искам да кажа, че това са последните две директиви за момента, които нашата страна трябва да приеме, за да хармонизира нашето правно авторско законодателство. И може да се счита, че с тяхното приемане и превръщането на законопроекта в част от Закона за авторското право и сродните му права ще бъде хармонизирано нашето законодателство в тази област сто процента.
Искам да кажа, че в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права са намерили място и някои уточнения,
Ние имахме няколко пъти доклади от Европейската комисия, в които ни посочваха някои пропуски в нашето законодателство по отношение на по-стари директиви. Тези забележки са взети предвид от Европейската комисия и също са включени в този законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Законопроектът предвижда и някои изменения в международно частно-правни разпоредби, най-вече свързани с предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз. Естествено те не могат да влязат в сила веднага. Затова Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта предвиждат те да се задействат от датата, на която ще влезе в сила Договорът за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Тук има един проблем, за който после ще Ви помоля, господин председателю, да дадете думата на господин Саракинов, за да изясни за какво става въпрос.
Последното, което искам да отбележа, което е много тясно свързано с изменението и допълнението на Закона за авторското право и сродните му права, това е въпросът за правоприлагането, на който проблем в Европа се гледа най-тревожно, не толкова на законодателството, колкото на правоприлагането.
В Допълнителните разпоредби на законопроекта е включен текст относно администрирането и поддръжката на национална система за обменна информация в областта на авторското право и сродните му права, чието финансиране и изграждане бе реализирано по проект на Програма ФАР № 2001.
Това в най-общи линии са най-важните акценти в законопроекта. Ако има някакви въпроси, мога да отговоря.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Тъй като ми се налага ад изляза, искам да кажа за протокола, че аз подкрепям този законопроект, както и следващите два.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на господин Саракинов.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: В началото ще обърна внимание на уважаемите членове на комисията, че в областта на авторското право действат 8 европейски директиви, издадени в последните 12 години, значи на година и половина излиза по една директива. Освен това България участва в седем международни конвенции, които третират същия въпрос, едната от които датира от 120 години. Тоест, авторското право се развива винаги в контекста на световните тенденции. Не може, и да иска, една държава сама да си развива свои правила и институции извън световните и особено европейските. Тоест, то винаги е било свързано и преди въобще да се говори, че България може да се присъедини към Европейския съюз, то винаги се е развивало, отчитайки това, което правят законодателите в Европа.
Това го казвам между другото.
Сега в хода на работата внезапно възникна един въпрос по време на заседание на Комисията по култура, който наистина за момента изглежда непреодолим, колкото и смешно да е това. за какво става въпрос.
Всеки Закон за авторското право и сродните му права, където и да е по света, още в първите си членове има разпоредба къде правото на разпространение се изчерпва, тоест, първата продажба изчерпва правото. Но първата продажба къде? Засега – то се нарича изчерпване на правото – се изчерпва първата законна продажба на територията на Република България. Ако – и когато – се присъединим към Европейския съюз, това се изменя веднага и вече се отчита първата продажба на територията на Европейския съюз, в която и да е държава се зачита.
Това – добре. Но да вземем два закона на две държави от последната вълна. Словенският закон казва “на територията на Европейския съюз”. И по-долу в Допълнителните разпоредби се казва: “Разпоредбите на този закон, засягащи държавите – членки на Европейския съюз, ще се прилагат също спрямо държавите – членки на европейското икономическо пространство”.
Така клауза обаче в закона на Латвия няма. Там се говори само за държавите – членки на Европейския съюз, тоест, там за държавите – членки на европейското икономическо пространство не става дума.
Доколкото разбрах, тези държави реално са три, тъй като европейското икономическо пространство е създадено през 1994 година.
АТАНАС ПАПАРИОЗВ: Какъв е проблемът?
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Проблемът е следният. Ние кого имаме насреща като територия?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Веднага мога да Ви отговоря. Вече във всички закони, които приемаме, от гледна точка на дискриминацията, първият закон, който прие това Народно събрание, промени този текст и то по мое предложение, вече е записано “държавите – членки на Европейския съюз, и другите страни – членки на европейското икономическо пространство”. Този израз го използваме в цялото законодателство, което приемаме. И ако този израз не е намерил във вашия закон, то е редно да го отразите.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Не е намерил място.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не зная защо не сме дали такава бележка, ако
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Навсякъде така е написано, без този израз. В министерството никой не е казал.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колегите, които са подготвили мнението, не са се съобразили с нещо, което е изключително важно. Пропускът е наш. Би трябвало да ви го препоръчаме и ще го препоръчаме да се отрази. Това е задължително вече във всички документи, които приемаме. Благодаря Ви, че го отбелязваме, въпреки че би трябвало нашите юристи да го отбележат, а не Вие. Понеже Вие винаги се отличавате с това желание да сравните и да анализирате, сте стигнали до един пропуск, който и ние не сме забелязали, за което само Ви благодаря.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Но ето, в закона на Германия точно се дават страните – членки на Европейския съюз. германците не казват “страни – членки на европейското икономическо пространство” а “държава – страна по споразумението за европейското икономическо пространство”.
Аз дълбоко уважавам немските законодатели във всичко и ми се струва, че техният израз е най-точен. Но във Франция например това го няма.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз Ви предлагам да не продължаваме тази дискусия, тъй като в България, добър или лош, вече е приет един термин, той е предложен от Министерството на външните работи, той съответства на това, което е договорено в преговорите и за нашата страна ще се използва този термин. Че в много европейски държави законодателството не е толкова хармонизирано, колкото се изисква от новоприсъединяващите се страни-членки, това е факт. Но за съжаление те не трябва да преминават процеса, който ние преминаваме.
Това нееднократно го изтъкваха нашите колеги сега в Европейския парламент, че нас ни подлагат на много по-голяма проверка, отколкото старите страни-членки, в които много от това, което ние правим, все още не е направено. Но за съжаление това е положението за новодошлите. Виждате, че ние с всичко трябва да се съобразяваме. А като четете законите на европейските страни, виждате, че в много от тях този въпрос не е решен.
Точно това е проблемът, различно е решен. Но, както виждате, при тях няма това, което го има при нас – хармонизиране на законодателството, годишни доклади доколко сме напреднали в това хармонизиране. И те си живеят така, както са живели 200 или 300 години и така, както са се присъединили към Европейския съюз – с един договор, както са прилагали самите те съответните директиви, както са намерили за добре, и никой не ги е проверявал. Но ние като влизаме, виждате, как ни анализират под лупа. Забелязали сте този проблем. Но това решение, за което ви казах, го има.
Имате думата, колеги.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Аз напълно подкрепям направената забележка от Ваша страна, господин председател. Действително това е вече възприета терминология по отношение на всички законопроекти, по които се работи в настоящото Народно събрание. Това е и поет ангажимент по преговорите с Европейския съюз.
Аз имам следния въпрос. Тъй като една от шестте критики, които бяха отправени в мониторинговия доклад през месец май тази година беше по авторските права и директивите, въпросът ми е дали с този закон ние изпълняваме тези ангажименти или има нещо допълнително, което в друг законопроект или в друг нормативен акт трябва да приемем, за да отговорим на условията в тази сфера?
АСЕН ИВАНОВ: Критиките поначало не са били толкова по отношение на законодателството, колкото по отношение на неговото прилагане.
Както и господин Саракинов каза, действително нашето законодателство изпреварва законодателството дори на страни – членки на Европейския съюз. в този смисъл ние тези две директиви ще ги приемем преди много от тези страни. С това ще бъде окончателно – до този момент, казвам, защото се очакват много нови директиви в тази област, но през следващата година – хармонизирано нашето законодателство в тази област сто процента.
В това отношение съмнение не може да има. Единствено остава правоприлагането, което, както ви е известно, винаги е един проблем не само в авторското право, но и по други закони.
ФАТМЕ ИИЛЯЗ: Допълнение към въпроса. Предприемат ли се някакви стъпки за спазване на поетите ангажименти във връзка с правоприлагането? Защото това е много важно. другия месец очакваме мониторинговия доклад и вероятно там също ще бъде отбелязано, че практически не се изпълняват тези ангажименти. Има ли нещо допълнително, като контролни органи, за да се спазва нормативната уредба и поетите ангажименти?
АСЕН ИВАНОВ: Един от отговорите на тези критики беше и приетият закон – господин Папаризов е свидетел – за административното регулиране на производството и търговията с оптични носители и други носители на авторското право. Той фактически не е по линията на Европейския съюз и европейската интеграция, но той беше закон, който трябваше да каже на нашите партньори и в съединените щати, и в България, че се полагат извънредни грижи по отношение на това да няма производство на пиратска продукция, която съдържа обекти на авторско право. В този закон например са предвидени доста глоби за нарушения, извършени от производители.
Вие питате дали има нови контролни органи и т.н. Простира се вече в много по-голяма степен контролът на държавата върху производителите, които са един от тревожните фактори за Европа в тази област. Има създадени не нови органи, но с нови правомощия, които ще бъдат прилагани и по отношение на производителите.
ГЕОРГИ САРАКИНОВ: Към така поставения въпрос ще кажа, че все пак има нужда според единодушното мнение на всички, които на фронтовата линия, така да се каже, се борят срещу интелектуалното пиратство, от промяна на един текст в Наказателния кодекс – той е един-единствен, чл. 172а. Тенденцията е всеки закон да е за себе си, не знам дали това е възможно. Би било обаче много полезно, ако заедно с този направим малка корекция и в един-единствен член на Наказателния кодекс. Вие ще кажете дали е възможно, защото все пак решават народните представители. Но той е насочен точно към това по-ефективна да стане борбата срещу пиратите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин Саракинов, за предложението. Но ние нямаме практика – и това винаги е било отхвърляно – да променяме Наказателния кодекс с други закони. Скоро имаше един такъв опит във връзка с изменение на Закона за движението по пътищата, където беше направен опит – и това само се цитираше по вестниците – да се промени наказателната отговорност за шофиране в пияно състояние.
Това беше отхвърлено и от обществото, и от Правната комисия. Защото подобни промени е редно да се внесат в отделен закон. естествено, че това може да направи Министерският съвет. но той трябва да си мине по установения от Наказателния кодекс ред. Просто не се допуска както да се променят данъчни закони, така и Наказателният кодекс с други закони. Това е твърда практика във всички парламенти поне от 1990 година насам.
Има ли други въпроси? – Няма.
Аз предлагам да подкрепим законопроекта, както предложиха и другите колеги.
Който е съгласен да приемем законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Закона за авторското право и сродните му права, моля да гласува.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права се приема на първо четене.
Благодаря на всички гости по тази точка за това, че обстойно отговориха на поставените въпроси.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-14/10.08.2005 ГОДИНА, ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
От Министерството на правосъдието присъства Радомир Димов – държавен експерт в Съвета по законодателството, а от Министерството на труда и социалните грижи присъства Асен Иванов – началник отдел “Евроинтеграция”.
Става дума за един закон, който в голяма степен отразява закона за избор на евродепутати, който съществува в европейското законодателство, но, от друга страна, нашият закон има своите специфични изисквания и особености. Затова ще ви моля да го представите.
РАДОМИР ДИМОВ: Госпожи и господа, предложеният законопроект беше изготвен в изпълнение на Решение № 700 на Министерския съвет от 14 октомври 2003 година. Той е съобразен с разпоредбите на Договора за създаване на Европейските общности и е конкретно проявление на принципа за създаване на гражданство на Европейския съюз, съгласно чл. 17 от същия договор. Това
Конкретна последица и проявление на съюзното гражданство е правото на всеки гражданин на Европейския съюз, който живее в държава – членка, чийто гражданин не е, да гласува и да се кандидатира в изборите за Европейски парламент в държава – членка, в която живее, при същите условия, както и гражданите на тази държава.
Правото на глас и кандидатиране в избори за Европейския парламент на държавата – членка по местопребиваването представлява пример за прилагането на принципа на недискриминация между гражданите по произход и гражданите на Европейския съюз, живеещи в тази държава, както и на произтичащото от това право на свободно движение и пребиваване, уредено в чл. 18 от Договора за Европейските общности.
Посочените разпоредби са насочени към премахването на съществуващото в държавите-членки изискване за гражданство като абсолютна предпоставка да упражнят те избирателните си права – както своето активно, така и пасивното си избирателно право.
Европейското съюзно гражданство и свързаните с него политически права, на първо място, избирателните, създават условия за участие в политическия живот както на българските граждани, така и на гражданите на другите държави-членки, които са се установили да живеят в Република България.
В настоящия законопроект посочените обществени отношения, свързани с предпоставките и реда за упражняване на активното и пасивното избирателно право както от българските граждани, така и от гражданите на Европейския съюз, установили се да живеят в Република България, са уредени в изрични текстове. По този начин на законово ниво се доразвива конституционната уредба на тези въпроси, имам предвид част от последните изменения, които бяха направени в Българската конституция през тази година.
При определяне на структурата и съдържанието на законопроекта е търсено сходство с тези на Закона за избиране на народни представители, което е разбираемо поради сходния характер на двата акта, като има и различия, дължащи се на спецификите в регулираната материя.
В структурно отношение законопроектът се състои от 12 глави, с които последователно са регламентирани:
- общите положения,
- избирателните комисии,
- избирателните списъци, избирателните райони и избирателните секции,
- редът и предпоставките за издигане на кандидати за народни представители в Европейския парламент,
- редът за провеждане на предизборна кампания,
- гласуването, определянето на изборните резултати,
- предсрочно прекратяване на пълномощията,
- санкциите при нарушаване на разпоредбите на закона.
Освен това са предвидени допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.
Специфично в настоящия законопроект е, че избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населени места, в които се води регистър на населението, и се въвеждат две части на избирателния списък. Той се съставя от част “А” и част “Б”.
В част “А” на избирателния списък се включват имащите право на глад български граждани, а в част “Б” на избирателния списък – имащите право на глас постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз.
Транспонирани са също и разпоредбите на Директива 93-109 за изискване към кандидатите – граждани на Европейския съюз.
Предвиден е също така и механизъм за проверка на верността на декларираните от кандидатите факти и обстоятелства.
Изброени са изчерпателно основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на депутатите.
В Преходните и заключителни разпоредби е предвидено задължение на Министерството на вътрешните работи да предоставя периодично за въвеждане в Националния регистър на населението данни, необходими за конкретното съставяне на избирателните списъци.
Предлага се органите по Закона за избиране на народни представители да осъществяват функциите на органи по настоящия закон в случай на провеждане на избори за народни представители за Европейския парламент по Закона за избиране на народни представители и на народни представители в Европейския парламент по едно и също време.
Проектът е съобразен и с Разпоредбата на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, съгласно която Република България следва да проведе избори за народни представители в Европейския парламент чрез пряко всеобщо гласуване преди 31 декември 2007 година.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате думата за въпроси, уважаеми колеги.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Моят въпрос е по отношение на системата на отчитане на резултата от изборите, тъй като съгласно нашия Избирателен закон системата е Д,ОНТ, а по този проект се прилага някаква нова система, в момента точно не мога да я цитирам.
Това изискване на Европейския съюз ли е или по целесъобразност преценяваме, че тази система може да се приложи?
АСЕН ИВАНОВ: Когато се подготвяше законопроектът, въпросът за това по кой метод да се изчисляват гласовете беше поставен на обсъждане. Затова използвахме различни източници.
Разбира се, че може би най-тежкото мнение беше на представители на Централната избирателна комисия, които споделиха своя опит и плюсовете и минусите от въвеждането на различните системи.
В случая все пак става дума за малко по-различни избори, тъй като все пак за избори за Народно събрание имаме 240 народни представители, докато тук имаме избор на 17 души. По думите на експертите в тази област това е възможно най-справедливият вариант за разпределяне на мандатите.
Именно поради тези съображения е предложен този метод в законопроекта, за да се облекчи процедурата.
РАДОМИР ДИМОВ: Ако ми позволите, бих могъл да направя едно кратко допълнение.
В хода на дискусиите в работната група разработихме математически модел на метода на Д,ОНТ и метода на НИМАЙЕР. И понеже при изборите на депутати в Европейския парламент в България имаме квота от 18 души, поне към настоящия момент, погрешността, която би се получила при прилагането на метода Д,ОНТ, който се използва при парламентарните избори – отварям скоба, за да поясня, че там избираме 240 народни представители, - би била значително по-висока, отколкото при парламентарните избори. Докато методът на НИМАЙЕР е по-подходящ от чисто математически съображения и от гледна точка на справедливост при разпределението на мандатите, когато от същата избирателна територия, от същия брой избиратели - а тя е една и съща при двата вида избори – трябва да се излъчат по-малък брой народни представители.
Тоест, методът на НИМАЙЕР е по-справедлив при по-малък брой излъчени депутати. Това беше основният мотив, който натежа работната група да предложи тук метода на НИМАЙЕР.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искате да кажете, че при тази система преразпределението на гласовете е по-малко, когато математически е било? Защото тук има един национален район, тук няма, както при Д,ОНТ, отделни райони. По различен начин двете системи прехвърлят гласовете, които не са минали бариерата и които не достигат за един мандат. Има ли голяма разлика?
РАДОМИР ДИМОВ: Съвършена система няма, идеална няма. Но всяка една от системите има плюсове и минуси в различен аспект.
В случая този метод, който предлагаме, има по-малка погрешност, дава по-справедлив резултат при избор на по-малък брой депутати от същия брой избиратели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е извод в резултат на изчисления, които сте правили ли? с колко партии? Все пак кажете какво сте заложили в модела. Ако сте заложили две партии – е едно, ако сте заложили 10 – е друго. Двата модела в какви условия са разиграни, колко партии примерно участват в изборите? Кажете това, за да се ориентираме.
РАДОМИР ДИМОВ: При същите изходни условия сме го правили.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Кои са тези изходни условия?
РАДОМИР ДИМОВ: Съжалявам, че в момента не нося да ви демонстрирам точните изчисления, които сме разигравали в работната група.
АСЕН ИВАНОВ: Ние правихме изчисленията при едни и същи изходни условия.
РАДОМИР ДИМОВ: Във всеки случай става дума за това, че различните методи по различен начин оценяват. В случая не е толкова важен броят на политическите партии, колкото практически се преценява тежестта на всеки един мандат. Тук вече навлизаме в чисто математическата част и дори на мене би ми било много трудно да обясня подробностите на отделните методи. Ако комисията желае, бихме могли допълнително да ви предоставим информация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това ще го направите пред водещата комисия, защото този въпрос очевидно не е евроинтеграционен и той трябва внимателно да се проучи, преди да се приеме един или друг метод. Тъй като по никакъв начин европейското законодателство не ни задължава да използваме един или друг метод. И това, че използваме един метод, трябва да се отрази в нашето становище като мнение на комисията, че по никакъв начин не предопределя, че това трябва да е методът. Трябва непременно във водещата комисия този въпрос да бъде много внимателно разгледан. Тъй като е доста странно, независимо от това, че става дума за по-малко депутати, парламентът да стигне до извода, че за 18 души една система е по-справедлива от една друга, която се признава за избор на 240 депутати. И това трябва да се види във водещата комисия. Струва ми се, че въпросът е много сериозен, много правилно поставен и ние също трябва да го поставим, за да може това да бъде разгледано във водещата комисия.
Така че ние ще дадем тази препоръка.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Започвайки от последната бележка на господин председателя, искам да попита: вие, господа, консултирахте ли се с представители на Централната избирателна комисия? Имате ли тяхното писмено становище?
АСЕН ИВАНОВ: Имаме го.
КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Става дума не днес да ни го покажете, а да го приложите и да го разпространите за сведение. Защото това са авторитети, взети в тяхната политическа съвкупност, ако мога така да кажа, чието правно мнение би ни било полезно. Така че препоръчвам да ни изпратите основанията за препоръчания ни избор, но ако сте сигурни, че това нещо са го направили членове на Централната избирателна комисия, а не други експерти. Това, между другото.
Искам да ви попитам нещо за разяснение. В чл. 1, т. 4 се казва: “Кандидатите, заемащи една от длъжностите, прекъсват изпълнението й в момента на тяхната регистрация”.
Бих искал да разясните за случая на действащи народни представители в националния парламент това означава прекъсване, в смисъл, той престава да бъде народен представител, или прекъсва, докато трае процедурата на предизборната кампания и ако не го изберат, отново става депутат. Това е първият ми въпрос.
И второ, искам да ви попитам следното. В чл. 3, ал. 1 се казва, че правото да избират имат български граждани, които са навършили 18 години, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз. Този срок от 3 месеца по силата на директива ли е или е избран от българското правителство?
И последното уточнение – каква е хипотезата, разбира се, нежелана от всички нас, ако България бъде отложена след 2008 година, запазва ли се необходимостта да се произведат изборите до 31 декември 2007 година? На тези три въпроса ако може да ми отговорите.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Наистина този въпрос, който постави господин Димитров, е много важен. Аз също така се замислих върху това. защото досега няма такъв прецедент народният представител да прекратява своите задължения като такъв и след това пак да се връща, освен ако не е министър. Даже ако бъде назначен на длъжността заместник-министър, след това той няма право отново да се върне в Народното събрание, ако преждевременно си прекрати задълженията. Така че този въпрос е много важен.
Освен това аз искам да поставя още един допълнителен въпрос по отношение на български граждани с двойно гражданство, но второто гражданство да не е гражданство на страна – член на Европейския съюз. Дали тогава имат право да се кандидатират за представители на Европейския парламент?
АСЕН ИВАНОВ: Смятам, че съм в състояние да отговоря на последния въпрос, затова започвам с него.
Тъй като все пак лицата с двойно гражданство в случая имат и българско гражданство, българското гражданство от датата на присъединяването само по себе си е основание за субсидиарното европейско гражданство. Не може да се ограничават правата на лицата с двойно гражданство и те би следвало да участват.
По отношение на въпроса какво ще стане, ако се приложи отлагателната клауза, все пак следва да се има предвид, че в случая ние цитираме дословно текст и разпоредба от Договора за присъединяване, който е пред мене, където изрично е казано: преди 31 декември 2007 година България и Румъния и всяка една от тях провежда избори за Европейски парламент чрез преки и всеобщи избори на техните граждани за броя на членове, определен в § 1 и в съответствие с разпоредбите на акта относно избор на членове на Европейския парламент чрез преки и всеобщи избори. Тоест, тази разпоредба в договора съществува наред с разпоредбата за отлагателната клауза.
След като тук не е предвидено, че ако България бъде отложена, това отлагане се отнася и за евродепутатите, в това отношение мисля, че би било полезно да се знае, че в момента в малко по-особено положение е и Кипър, тъй като Кипър в момента официално се счита за разделен. И по отношение на Кипър има отделно решение на институциите, че в момента, в който Кипър се обедини, в определен срок след това обединение ще трябва задължително да се проведат избори за Европейски парламент.
В момента България е в малко по-особено положение спрямо другите държави, тъй като се очаква ние да се присъединим някъде по средата на мандата на Европейския парламент. До този момент практиката по принцип е била именно това, което и в момента се получава – тоест, националният парламент излъчва представители до избирането на следващия. Но все пак вече се въвежда като принцип прякото и всеобщо гласуване за Европейски парламент, а периодът при нас е прекалено голям. Затова се прилага това.
Що се отнася до въпроса за прекъсване и това дали временно или окончателно се прекратяват правата на депутатите, мисля, че този въпрос не е изяснен дори в европейския акт.
Ще ви дам пример, че в момента, в който комисарят по заетостта и социалните въпроси Диамандопулу реши да се кандидатира дори не в Европейския парламент, а в националния парламент, тя подава оставка. Казвам ви каква е практиката.
В случая ние изпълняваме изискване за несъвместимост, което не е в директивата, а конкретно в този акт относно избора на членове на Европейския парламент чрез преки и всеобщи избори. Това е акт на Европейския парламент, където изрично е посочено какъв тип несъвместимости има и какво трябва да бъде прекратено в случая.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Излиза, че не сте мислили по тази хипотеза.
АСЕН ИВАНОВ: Дали да бъдат временно п прекратени правата?
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Да.
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Този въпрос го обсъждахме. Естествено вие може би знаете, че до момента в България избирателно законодателство не е готвено в изпълнителната власт изобщо и естествено срещахме известни трудности.
Има и в Конституцията разпоредба, която е за несъвместимост. Тя и досега се прилага по отношение на изборите за националния парламент. Може би и там има известни противоречия и неясноти в тълкуването на тези разпоредби. Поне аз като юрист мога да тълкувам, че в момента, в който се придобива статутът на представител в Европейския парламент, в този момент не трябва да има съвместимост с този цикъл.
Тълкуването на тези разпоредби, включително и на нашата Конституция, създава известни проблеми, както е известно. Така че може да се помисли примерно това нещо да се доразвие с текст или да се препрати с подзаконов акт, за да бъде съвсем конкретно и ясно разписано, тъй като може би наистина при всеки избор създава някакви проблеми.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз не можах да разбера този текст, за който е поставен въпросът, в момента на тяхната регистрация откъде се е появил. Защото и Вие казахте това, което нормално го има в европейската директива, че несъвместимост може да се оценява от момента, когато някой стане евродепутат. И ние присъствахме поне на два такива случая в миналите дни, когато се обсъжда несъвместимостта на вече избран депутат, а не от момента, когато се е регистрирал за депутат.
Особено в случая с България, ако се отложи присъединяването, изборите примерно ще бъдат на 10 януари 2007 година, той няма автоматично да стане след изборите член на Европейския парламент, както би се очаквало, ако не се приложи защитната клауза, ще трябва до 1 януари 2008 година теоретически да чака и да стои някъде в пространството. Това според мене не е възможно.
Плюс това няма такава аналогия, каквато Вие отбелязвате. Никъде в изборите за българския парламент депутатите от предишния парламент не прекъсваха своята регистрация, те излязоха в отпуск, доколкото си спомням.
Това е много странен текст и очевидно той ще трябва да бъде поставен на обсъждане, тъй като не е европейско изискване, а е някакво наше виждане.
Въобще във всички случаи, където има отличие между този закон и закона за изборите в България, според мене е редно това да се обсъди внимателно във водещата комисия, ако това не е въпрос на някаква изрична европейска норма. Защото самият факт, че ние ще създадем други процедури, други норми за европейските избори и за българските, ще поставим под съмнение или това законодателство, или действащото в България законодателство.
Според мене е редно условията за избори в България да бъдат абсолютно еднакви за национални и други депутати от гледна точка на техния статут, момента на прекъсване на пълномощия, в случая несъвместимост и т.н. Иначе ще се създадат някакви неясноти.
И Вие не отговорихте на въпроса тези три месеца, които са фиксирани в чл. 3, ал. 1, от директивата ли са? Имаше и такъв въпрос.
БОРИСЛАВ ДИМИТРОВ: Три месеца бяха необходими, изобщо за да попаднат дадени лица в избирателните списъци. Технически по друг начин нямаше как да бъде направено.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За мене проблемът е съвсем друг. Вие казвате,че има понятие чужд гражданин или еди-какъв си с постоянно или продължително местожителство в България. Тези три месеца съвпадат ли с понятието “постоянно или продължително местожителство”? Тук технически аргументи не може да има, когато става дума за право.
Аз не мога да разбера как се е появил този текст. Той съответства ли на другото законодателство, когато определя кой е с постоянно или продължително местопребиваване в България? С това трябва да съвпадне. А Вие казахте, че този като навърши 18 години, му трябват още 3 месеца. Би трябвало от деня на навършване 18 години, ако отговаря на другите условия, да може да бъде избираем.
Много правилен е въпросът на господин Димитров. Аз не виждам как така изведнъж едни хора ще бъдат дискриминирани спрямо друго. Въобще такива норми са странни.
Тук действително се зададоха въпроси, които са доста съществени.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, не искам да възприемаме пак критичния тон, но помолихме в такива случай да се явяват съответните заместник-министри. Колегите са добре подготвени, но те не могат политическия мотив да аргументират и се получава една неловка ситуация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Няма значение, че е от вашия ресор. Редно е да дойде някой от политическия кабинет. Нали затова политическият кабинет се състои от 7 или 8 души, със заплати все на заместник-министри. Някой от тях трябва да дойде тук и да седне на масата. Това е много несериозно отношение.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Вчера на заседанието на Комисията по външна политика се прие едно такова становище да се канят министри, заместник-министри, в краен случай шефове на дирекции, направления и т.н. Това не значи, че ние подценяваме нивото на колегите, това са експерти. Ние сме били експерти и знаем, че те готвят, така да се каже, тази материя. Но във всички случаи е необходимо да бъде поета и една политическа отговорност. Още повече, че тук има и някои смущаващи неща, които колегите ги казаха. Аз напълно се присъединявам към тях.
Бих искал още веднъж да обърна внимание на следното. Казва се: право на глас и кандидатиране в избори за Европейски парламент имат български граждани и граждани на Европейския съюз, които пребивават продължително или постоянно. Смущава ме тази дума “продължително”.
Думата “постоянно” е ясна, имат статут на постоянно местожителство, на постоянно живущи български граждани. Регламентирано е точно това право. Получава се документ, водят се на отчет в съответните паспортни служби и т.н. Но какво значи “временно”? Колко време е необходимо?
Има някаква установена практика. Като член на Комисията за българско гражданство – аз членувах в нея няколко години – ние бяхме приели негласна практика след пет години пребиваване в България на чуждестранни лица да се постави въпросът за предоставяне на българско гражданство. Какъв е този срок “продължително” – месец, година, две?
След това, кой временно пребивава? Тоест, продължително пребивава, но го избираме за депутат. И той напуска България. Какво значи това?
Бих искал малко по-подробно да се поясни тази материя, да се каже какво се има предвид.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпросът за продължителното пребиваване къде е отбелязан?
ЖАНА КОЛЕВА: В Закона за чужденците.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това трябваше да бъде отбелязано в становището на комисията.
Аз зададох този въпрос вчера, макар и в писмен вид, защото с такива средства разполагах, но не е намерил отражение в становището.
ЖАНА КОЛЕВА: За което се извинявам. Аз работя към Дирекция “Европейска интеграция”.
Това е разпоредено от закона за чужденците в Република България, като там се прави разграничение между чужденците, които пребивават краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни, а дългосрочното пребиваване може да бъде продължително, с разрешен срок до една година, и постоянно, с неопределен срок.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, повече от 90 дни.
ЖАНА КОЛЕВА: Да. А продължителното е от 90 дни до една година.
АСЕН ИВАНОВ: Първо, ако може коментара и на двата въпроса откъде идват тези три месеца.?
По отношение на това дали трябва да ги приравняваме към чужденци…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не са 90 дни, а са три месеца. Даже тук вие правите разлика с действащото законодателство. Аз просто не мога да си представя защо не са 90 дни, а е написано “три месеца”. Това просто не е сериозно. Дори като писане на закон не е сериозно.
АСЕН ИВАНОВ: Второ, философията и идеята за избори за Европейски парламент е, че водещото тук е европейското гражданство, а не националното. От тази гледна точка ние не би трябвало да ги поставяме в имагинерно положение на лица, които биха желали трайно да се установят в Република България. Тоест, правото на избори в Европейския парламент по принцип е на всеки гражданин на Европейския съюз.
От тази гледна точка все пак пребиваването в чужда държава налага определени ограничения.
Предложените хипотези са на база и на сравнителен анализ на това, което е в отделните държави-членки.
Опитвали сме се да се придържаме до държави със сходна ситуация. Но в случая ние не можем да правим механичен паралел с търсенето на лица, които трайно желаят да се установят в България, защото не е това смисълът и на директивата, и на правото, така, както е предвидено в Европейския съюз.
Що се отнася до другия въпрос, има и друго европейско законодателство извън директивата. Както вече споменах, това е актът, който изрично е цитиран, включително в Договора за присъединяване. Тоест, това е актът относно избор на членове за Европейски парламент.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Той си има номер, година на издаване – 1996 г., кажете го. Така само – акт на Европейския парламент, нищо не значи. Има хиляда акта. Цитирайте го и го цитирайте точно.
АСЕН ИВАНОВ: Актовете на Европейския парламент обикновено нямат номерация, както директивите на Европейския съюз. Това е от официален вестник, обнародван е в Европейския съюз през 1976 година. Тоест, оттогава с приети тези ограничения.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз абсолютно и категорично не съм съгласен с това, което Вие казахте в първата част на Вашето изложение. Не е вярно, че европейското гражданство е основа за това да участваш в избори. Основа да участваш в избори е да живееш там, откъдето те издигат – за местни или за европейски избори. Затова трябва да си временно или постоянно пребиваващ в тази страна. Има много депутати, които са избрани в Испания, пък са шведи, но живеят в Испания, работят в Испания, там съществуват и семействата им. Няма такъв случай някой да си живее в Лондон и да дойде тук да се кандидатира в изборите. Просто такова нещо не е възможно. Необходимо е или временно, или постоянно да пребиваваш.
Откъде стигнахте до това заключение, че европейското гражданство е основание за избори? Ако го цитирате отнякъде… Нещо не ми се струват много сериозни изявленията, които правите. Извинявам се, но ние все пак тук сме Комисия по европейска интеграция.
АСЕН ИВАНОВ: Аз не мисля, че двете неща си противоречат.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз мисля, че противоречат много.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Аз пак казвам – нямам нищо, така да се каже, дискриминиращо по отношение на уважаемите представители на министерствата. Но аз бих искал, господин председател, чрез писмо на нашата комисия да изразим неудовлетворението си от съответните министри от начина, по който те, не експертите, а те внасят закон от такъв важен порядък.
Тук вече господинът разсъждава в концептуалното равнище на закона. Той очевидно не е уверен. Председателят с основание репликира. Но това не е ваша работа. Тези думи трябваше да бъдат думите на министъра и на заместник-министъра – кое има примат, каква е логиката на европейските избори. Това не е експертен въпрос, особено ако волно или неволно има подвеждане на членове на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам да отложим този закон, да напишем това писмо до двете министерства и да продължим разглеждането му на следващото заседание, когато ще дойдат отговорни представители на министерствата. Защото тук се поставиха много сериозни въпроси, по които не получихме конкретна информация – за избора на системата, за срокове, които се отличават от българското законодателство, за прекратяване на мандати по друго време, при регистрация, а не при встъпване в длъжност, за това какво е постоянно и временно пребиваващ, съвпада ли с българското законодателство и т.н.
Така че отлагаме този закон.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Нека да го приемем за правило.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря ви за присъствието, но трябва и вашите ръководства по такива важни закони да зачитат комисията.
За тази точка трябва да поканим и представител на ръководството на Централната избирателна комисия. Следващата седмица трябва да разгледаме тази точка по един сериозен начин. Защото тук се правят такива изводи, че системата Д,ОНТ не е подходяща, неясно защо, други са норми за прекратяване на мандатността и т.н.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 554-01-54/15.09.2005 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА – ВНОСИТЕЛ: ВАСИЛ КАЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Виждам, че и по тази точка не присъства заместник-министър, но тук става дума за предложение на народен представител.
Присъства д-р Петър Николов генерален директор на Националната служба по растителна защита. Можем да приемем, че той поне се занимава с тази дейност и в случая е компетентният орган. Така че аз ви предлагам да приемем да го изслушаме.
В бъдеще, ако няма подходящ присъстващ от съответната институция, ще отлагаме разглеждането на закона за следващия дневен ред. След като се осигурят хората, тогава ще се прави дневният ред. Винаги може да се промени, като няма заместник-министър и да не се допуска, ако не може да дойде даденият заместник-министър, да се включва точката в дневния ред. Надявам се, че ще организираме това и ще подобрим нещата. Днес трябва да се разкритикува ръководството и сътрудниците на комисията и приемам тази критика с право.
КАЛИН ТОМОВ: Ако ми позволите да кажа две думи, този закон не е на Министерския съвет, а е на народен представител.
Искам накратко да ви разкажа какви бяха обстоятелствата по подготовката на този закон.
Законопроектът в този вид е внесен чрез народен представител, като идеята беше следната.
В Европейския съюз, както и в българското законодателство препаратите за растителна защита са част от едно по-общо европейско законодателство, което е за химикалите. Както в Европейския съюз има една обща директива № 548 от 1967 година, която е въобще по отношение на химикалите, така и в България има Закон за защита от вредното въздействие на химичните вещества.
В частта, която касае препаратите за растителна защита, Законът за защита на растенията създава особените правила, които са в допълнение към общия ред, които са специфични само за препаратите за растителна защита, и хармонизира изискванията на Директива № 911-414, която също е особеният ред в специалното законодателство по отношение на препаратите за растителна защита.
Проблемът, който възникна от сега действащия закон, не е пряко свързан с хармонизиране на законодателството. Той възникна от това, че в един момент с един от подзаконовите актове по закона, който е точно за разрешаване на препаратите за растителна защита, се оказа, че администрацията по предвидения в закона ред няма капацитета да прилага закона.
На два пъти се отложи влизането в сила на подзаконовите актове и се стигна до заключението, че трябва да се коригират разпоредбите в закона, така че да се позволи на администрацията, съобразно наличния капацитет да има възможност да прилага европейското законодателство със съответната координация и възможност, като функции, лаборатория и т.н.
В тази връзка колегите са подготвили законопроекта и аз ще им предоставя възможността да го представят.
ПЕТЪР НИКОЛОВ: Предварително искам да кажа, че аз съм генерален директор на Националната служба по растителна защита. С мене е Евдокия Кръстева, която е работила пряко по закона, също с мое участие.
С няколко думи ще ви запозная с мотивите по законопроекта.
Предлагам на вашето внимание, уважаеми народни представители, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията в частта “Продукти за растителна защита”.
Необходимостта от спешното изготвяне и приемане на този закон се породи от следните причини.
Действащият Закон за защита на растенията е приет през 1997 година, изменян и допълван през 1999 и 2001 година.
През периода на прилагане на закона в процеса на преговорите с Европейския съюз беше отворена и затворена преговорната глава "Земеделие" това беше свързано с поемането и изпълнението на редица ангажименти, касаещи хармонизацията на фитосанитарното законодателство.
Прилагането на закона в този му вид показа празноти, както и неефективност по някои от неговите норми.
Член 154б от него създава правното основание за изготвяне на наредба за разрешаване на продуктите за растителна защита. Такава наредба е приета с Постановление на Министерския съвет № 213 от 16 септември 2002 година, изменена и допълнена с Постановление № 352 от 21 декември 2004 година, с което постановление влизането й в сила е отложено за 1 януари 2006 година.
Отлагането на влизането в сила беше породено от факта ,че при транспонирането на директивите на Европейския съюз бяха създадени механизми и процедури, които са практически неприложими, за които няма изграден административен капацитет. В резултат на това част от хармонизираното законодателство не може да се прилага.
Предвид на гореизложеното и предвид на динамичните процеси в Европейския съюз, свързани с разрешаването на продуктите за растителна защита, Националната служба за растителна защита разработи проект за нова наредба за разрешаване на продукти за растителна защита, която да замести съществуващата.
За да бъде приета тази наредба е необходимо Законът за защита на растенията да бъде съобразен с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Всички услуги и изисквания за прилагането на разрешителни и регистрационни режими трябва да бъдат уредени в Закона за защита на растенията.
Към настоящия момент е изготвен и проект за нов Закон за защита на растенията, съобразен със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол. Предвид на дългия технологичен период за неговото приемане предвид гореизложените причини и по препоръка на Дирекция “Европейска интеграция” към Министерския съвет, Националната служба по растителна защита е изготвила настоящия проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за растителна защита.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията ще бъде създадена адекватна законова рамка за въвеждане и прилагане на законодателството на Европейския съюз в областта на продуктите за растителна защита, съобразен с неговата динамика.
Ще бъдат изпълнени ангажиментите ни към Европейския съюз по отношение прилагането на пазара на продукти за растителна защита.
Изменението и допълнението касае Глава втора, раздел ІV – “Продукти за защита на биологични агенти”.
С новите текстове се уреждат условията и редът за разрешаването на продуктите за растителна защита, като се определя точно какви са правомощията на държавните органи, а така също и правата и задълженията на стопанските субекти.
Уредени са: биологичното изпитване, контролът, етикетирането, рекламата на продуктите, както и разрешаването на биологичните агенти.
Бих искал да отбележа, че текстовете в предложения на вашето внимание законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията с вносител Васил Калинов и група народни представители, са изготвени и съгласувани съвместно с експерти от водещи страни – членки в тази област, като Франция, Великобритания и Република Чехия, с които имаме дългогодишни контакти по редица европейски програми.
Приемането на този Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията ще доведе до приемането на предвидените в него подзаконови нормативни актове, с което ще се постигне пълна хармонизация с европейското законодателство във фито-санитарната област, както и до създаване на условия за гарантиране безопасността и повишаване качеството на растителните продукти, предлагани на пазара. Това са накратко нашите мотиви.
Получихме вашите забележки и предложения. Ние сме съгласни с тях. Ако искате, нашият експерт може да отговори на вашите въпроси.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Заповядайте, госпожа Кръстева.
ЕВДОКИЯ КРЪСТЕВА: Към нас бяха направени само три препоръки, касаещи най-вече отмяната на разрешението на услуги. Те са на базата на вашето становище. С тези препоръки се искаше да допълним текстовете в нашия законопроект, така че те съвсем точно да хармонизират изискванията на Директива № 91-414. Ние
