П Р О Т О К О Л


№ 35


На 8 юни 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект № 602-01-38/11.05.2006 г., на Граждански процесуален кодекс – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-63/17.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-64/17.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, внесен от Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов.
4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-39/23.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-42/29.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: Сабрие Сапунджиева – заместник-министър на правосъдието, Костадин Манев – председател на Патентното ведомство, Велизар Соколов, Андрей Андреев – директор на Националния център по хематология и трансфизиология, Валентин Божков – държавен експерт в Дирекция Правна на Министерството на транспорта.
Заседанието беше открито от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов и ръководено от заместник-председателя на Комисията по европейска интеграция Фатме Илияз.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, в момента има заседание на Министерския съвет, на което аз трябва да присъствам, което напредва. Ще помоля госпожа Елияз да ръководи заседанието, защото може да се наложи аз да изляза.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам нашето заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект № 602-01-38/11.05.2006 г., на Граждански процесуален кодекс – внесен от Министерския съвет.

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-63/17.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-64/17.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, внесен от Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов.

4. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-39/23.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, внесен от Министерския съвет.

Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-42/29.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Министерския съвет.
Имате ли някакви възражения по така предложения дневен ред? – Няма.
Моля, който е съгласен да приемем предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.-
Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Гости на днешното заседание са:
От Министерството на правосъдието:
Сабрие Сапунджиева – заместник-министър,
Борислав Белазелков – съдия във Върховния касационен съд, член на работната група по проекта на ГПК,
Нанчо Нанчев – експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”,
Елена Владимирова – експерт в Дирекция “Съвет по законодателство”.
Давам думата на госпожа Сабрие Сапунджиева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на комисията, уважаеми дами и господа! На вашето внимание е представен проект на Гражданско-процесуален кодекс, одобрен от Министерския съвет с решение № 342 от 11 май 2006 година и внесен за разглеждане в Четиридесетото Народно събрание.
Действащият Гражданско-процесуален кодекс е приет през 1952 годшина и е претърпял до момента близо 50 изменения, като повечето от половината са извършени в периода след 1990 година.
Налагащите се комплексни изменения в Гражданско-процесуалното законодателство не биха могли да се извършат задоволително чрез едно поредно изменение и допълнение на сега действащия Гражданско-процесуален кодекс. Предвид техния обхват, значимост и дълбочина и в съответствие с Решение № 11 от Закона за нормативните актове, се предлага настоящата реформа да се извърши чрез приемането на нов Гражданско-процесуален кодекс.
Този подход позволява в логична последователност и взаимна свързаност да бъдат формулирани разпоредбите, отразяващи съвременното, хармонизирано с европейските изисквания и добри практики разбиране за ролята и задачите на гражданското съдъпроизводство.
Бих искала да се спра съвсем накратко върху същността на най-важните нови положения в предложения ви проект.
Така например в част І на проекта, освен въпросите, които действащият Гражданско-процесуален кодекс урежда, са включени три нови глави.
Глава втора стистематизира принципите на гражданския процес.
Глава десета съдържа уредбата на правната помощ по граждански дела. Както знаете, от 1 януари 2006 година действа Законът за правната помощ. Той разшири обхвата на правната помощ, освен по наказателни, и по граждански и административни дела и следва тази уредба да намери своето място и в Гражданско-процесуален кодекс.
Нова е Глава единадесета, която съдържа общите за всички процесуални действия на страните правила.
Обновена и детайлизирана е уредбата на съобщенията и призоваването.
Въвеждат се някои наложителни промени в местната подсъдност във връзка с промените в гражданската регистрация, при които местожителството губи правното си значение и с приемането на Кодекса за международно частно право и косвено с Регламент № 44 от 2001 година за подсъдността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела, които в редица хипотези променят международната подведомственост на делата в съответствие с този регламент, както ие Регламент № 44/2001 година, относно изборната местна подсъдност.
Центърът на реформата е фокусиран в общия исков процес, Част ІІ от законопроекта.
Основите са заложени в уредбата на първоинстанционното производство, в което са съсредоточени всички професионални усилия на съда и страните по изясняване на спора от правна и фактическа страна, така че това да се превърне в гръбнак на исковия процес.
В държавите – членки на Европейския съюз, се прилага заповедно производство, в което длъжникът се призовава. По тази причина осъдителните решения, постановени в това производство, се признават пряко във всички страни – членки и може да се получи екзекутива при условията на Регламент Брюксел 1.
Българското определение за издаване на изпълнителен лист няма да може да се признае в държавите – членки след присъединяването ни към Евросъюза, поради което се въвежда заповедното производство в предложения ви проект, наред с производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебни изпълнителни основания.
Проектът предвижда изоставяне на пълния въззив през второ-инстанционните съдилища и вместо него въвежда ограниченото въззивно производство.
Предлага се допустимостта на касационното производство да се обуславя от наличието на три предпоставки:
- една обща – в решението въззивният съд да се е произнесъл по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос
и две специални предпоставки, едната от които е даденото разрешение да е в отклонение или при липса на практика на Върховния касационен съд, както и ако съдебната практика не е единна; или даденото разрешение да има значение за развитие на правото.
Не се предлагат съществени изменения в материята на отмяната.
По-важни промени в процесуалната уредба на принудителното изпълнение са:
Свеждане до минимум възможността за обжалване на изпълнителните действия. Съдът ще проверява законосъобразността на изпълнителните действия само когато се претендира обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди при изпълнението.
Предлага се при публична продан да се потърси цена, от която да започне наддаването. А коя е реалната пазарна цена, ще се установява, когато получи проданта. Така ще се преодолее обжалването на оценката на вещта, което е съществена причина за забавяне на принудителното изпълнение.
Предлага се на систематичното им място в Закона за закрила на детето да премине уредбата на изпълнение на решение по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и особените правила за допускане изпълнението на решения по Люксембургската конвенция, които досега бяха обявени в Гражданско-процесуален кодекс.
Проектът за нов Гражданско-процесуален кодекс е изготвен в рамките на туининг-проект по Програмата ФАР на Европейската комисия, Реформа на гражданския процес, с партньори: Министерството на правосъдието на Република България и Австрийския център за правна компетентност.
Положени са усилия за съобразяване на предлаганите разрешения с препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа в областта на гражданския процес R 95-5 относно въвеждане и подобряване функционирането на системата и процедури за обжалването по граждански и търговски дела.
R-86-12 и R 84-12 относно гаранции за бързо и качествено решаване на делата в съответствие с Европейската конвенция по правата на човека.
Проектът е взел предвид релевантните действащи регламенти на Европейския съюз, като:
Регламент № 44/2001 година за подсъдността;
Признаването и изпълнението на чуждестранни решения по граждански и търговски дела, наречен още Регламент Брюксел 1;
Регламент № 22-01/ 2003 година или така нареченият Брюксел-2 относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела, свързани с родителската отговорност;
Регламент 13-48 от 2000 година за връчване на държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждвански и търговски дела;
Регламент № 12-06/2001 година за сътрудничество между съдилищата на държавите -–членки при събиране на доказателства по граждански и търговски дела и
Регламент № 805/2004 година за въвеждането на европейския изпълнителен титул.
В заключение бих искала да подчертая, че новите задачи и функции на различните по степен съдилища и тяхното професионално изпълнение ще имат за последици:
ускоряване на производството,
приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти разумни срокове,
повишаване капацитета на съда поради по-целесъобразното изразходване на съдебния ресурс,
подобряване качеството на съдебните актове и
повишаване ефективността на изпълнителния процес;
конвертируемост на съдебните актове,
постановяване по граждански и търговски дела,
нарастване на общественото доверие в съдебната система.
Благодаря ви.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми колеги имате думата за въпроси и становища по проекта на Закон за нов Гражданско-процесуален кодекс.
Бих искала да попитам членовете на Правната комисия дали този законопроект е гласуван от правната комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Другата седмица.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Имате думата, колеги.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Моля да ме извините, че се забавих малко.
Искам да попитам: какво е становището на организациите, които малко или много представляват съответните правни гилдии? Минало ли е през тях, имат ли становище, приемат ли, подкрепят ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Както подчертах в изложението си, проектът беше изработен по туининг-проект по Програмата ФАР, съвместно с Австрийския център за правна компетентност и в продължение на две години се работи по този проект. За съжаление, с оглед изискванията на Европейския съюз бяха съкратени сроковете с 6 месеца.
Преди това проектът мина на едно много подробно обсъждане в цялата съдийска гилдия, като на съдийската конференция през месец февруари беше представен вариантът на проекта и са отразени всички бележки на съдебната гилдия.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Господин Софиянски, удовлетворява ли Ви отговорът?
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Доколкото не сме водеща комисия. Надявам се, че тези становища ще бъдат отразени във водещата комисия.
Без да ви тревожа, искам да споделя, че проектът е възбудил доста противоречиви становища. Задачата на нашата комисия е да каже доколко проектът отговаря на изискванията на директивите на Европейския съюз.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САБРИЕ САПУНДЖИЕВА: Бих искама да отговоря на въпроса на господин Софиянски.
Така е, господин Софиянски. Наистина предимно в доктрината е спорът – дали наистина е необходим нов Гражданско-процесуален кодекс.
Моето лично мнение и мнението на Министерството е, че е необходим такъв. Защото сега действащият Гражданско-процесуален кодекс е приет през 1952 година и е претърпял над 50 изменения. Освен това ние сме длъжни да се съобразим с европейското законодателство и въвеждането на заповедното производство е задължително за нас.
Това не би могло да стане с оглед разпоредбата на чл. 11 от Закона за нормативните актове в рамките на едно сегашно изменение в Гражданско-процесуален кодекс, тъй като текстът гласи, че когато измененията са многобройни, би следвало да се приеме нов такъв акт.
Освен това всички знаят, че в края на краищата, след като се постанови един съдебен акт, неговото изпълнение продължава още с години и с възможността да се обжалват действията на съдия изпълнителя, на практика се развива едно второ исково производство. Така че реформата в изпълнителното производство е също много належаща.
Освен това знаете, че в момента вече върви реформата по въвеждането на частното съдебно изпълнение. Започват да действат и частни съдебни изпълнители.
Искам да подчертая, че Румъния вече е осъдена от Европейския съюз по правата на човека заради това, че съдебно решение, което е било постановено, не е изпълнено в разумни срокове, тоест съдебното изпълнение на едно решение е продължило 9 години. Така че ние не сме застраховани срещу това нещо и трябва да вземем спешни мерки, за да предотвратим дори такива бъдещи осъждания на страната от Европейския съд по правата на човека за неизпълнение на съдебни решения в разумни срокове.
Да, всички знаят, че съдебната система е много консервативна система и това би трябвало да бъде така. това не го казвам като упрек. Напротив, казвам го като нещо добро за съдебната система. Защото съдебните актове трябва да бъдат постановявани – и да бъдат справедливи – след едно дълго обмисляне, след събиране на всички доказателства.
Вие виждате ,че цялото общество се реформира и ние не бихме могли да продължим напред, без да реформираме процесуалните закони.
На практика процесуалният закон е този, който урежда съдопроизводството.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Уважаеми колеги имате ли други въпроси? – Няма.
Който е съгласен да приемем проекта на Гражданско-процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Двама колеги също така изразиха съгласието си – господин Червеняков и госпожа Даринка Станчева. Моля да се отбележи в протокола.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на заместник-министър Сапунджиева и на представителите на Министерството на правосъдието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-63/17.05.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ, ВНЕСЕН ОТ НИНА ЧИЛОВА, АТАНАС МЕРДЖАНОВ И ФИКРЕТ ШАБАНОВ.
По тази точка са поканени да присъстват:
От Патентното ведомство:
Костадин Манев – председател,
Мариана Рашева – директор на Дирекция “Правна и спорове”,
Елена Генчева – главен експерт.
Давам думата на госпожа Нина Чилова да представи законопроекта.
НИНА ЧИЛОВА: Преди да премина към изложението, ще ви помоля, ако е възможно, тъй като двата законопроекта, които сме внесли, регламентират една и съща материя от гледна точка на процедурите, тъй като са хармонизационни закони, като разликата е в обхвата на обществените отношения – в единия случай говорим за промишлен дизайн, във втория – за марките и географските обозначения, в моето изложение да акцентирам и по двата законопроекта, за да не се стигне до повтаряне на основните разпоредби по законите.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Колеги, имате ли нещо против? – Няма.
Приема се такъв подход.
В този случай ще разгледаме едновременно и трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-64/17.05.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН, ВНЕСЕН ОТ НИНА ЧИЛОВА, АТАНАС МЕРДЖАНОВ И ФИКРЕТ ШАБАНОВ.
Имате думата, госпожо Чилова.
НИНА ЧИЛОВА: Колеги, основните аргументи, с които ние като вносители направихме тези предложения, са в две посоки.
От една страна, това е поради необходимостта да хармонизираме нашето законодателство с европейското, свързано с интелектуалната собственост.
Другият аргумент, смея да го призная пред вас, това е да съкратим законодателната процедура – вместо да мине през Министерския съвет, да го внесем като законопроект на народни представители. Това е от гледна точка на факта, че една от мерките, които в момента се обсъждат в Министерския съвет за екшън-плана, е именно тези поправки, които ние трябва да приемем с тези законопроекти днес.
Така че в тази правилна посока ние малко изпреварваме хармонизацията на законодателството.
Конкретно, и двата законопроекта касаят Директива 58/2004 г. на Европейската общност, съврзана с осигуряване зачитането на интелектуалната собственост. Адресатите на тази директива, това са правата върху интелектуалната собственост и индустриалната собственост, в това число правото върху мерките, промишления дизайн и географските обозначения.
В голяма степен ние бяхме значително улеснени, тъй като в края на миналата година ние приехме Закона за авторското право и сродните права и изцяло хармонизирахме директивите с гражданското съдопроизводство, от гледна точка на защита на тези права.
Така че тези два законопроекта, които ние предлагаме изцяло са хармонизирани с основния закон – Закона за авторското право и сродните му права.
Разпоредбите, които ние предлагаме в тези два законопроекта, в § 12, 13 и 14, са свързани преди всичко с уреждане на процедурите и мерките, прилагани в хода на гражданското съдопроизводство, които държавите – членки трябва да предприемат, за да се осигури едно по-ефективно зачитане на правата върху марките, географските означения и промишления дизайн.
В тази връзка, отчитайки факта ,че голяма част от страните във вътрешното законодателство и общият режим за защита на тези права в повечето случаи не са ефективни и крайно недостатъчни, тъй като се касае за защита на права върху нематериални блага, каквато е интелектуалната собственост, Европейският съюз налага необходими стандарти и процедури за по-ефективна защита на тези права.
В този смисъл ние сме предвидили норми, които улесняват ищеца да представя доказателства, по-широк кръг мерки за предотвратяване на нарушенията, също така мерки срещу лица, които са в услуга или които способстват за извършване на тези нарушения и по-гъвкави начини за определяне на обезщетението, за по-голяма прозрачност и публичност на осъдителните решения.
Другият обхват от мерки и от промени, които предлагаме, са свързани преди всичко с усъвършенстване на режима за предотвратяване пренасянето на продукти, предмет на нарушения през границата на страната. Всъщност това усъвършенстване се налага от гледна точка на поет ангажимент на България по силата на споразумението за свързаните с търговските аспекти на интелектуалната собственост. Споразумението е известно като споразумение ТРИПС, подписано в рамките на Световната търговска организация и ратифицирано от България през 1996 година.
Бих искала да маркирам още една промяна, която ние предлагаме. Тя е свързана със следното. С оглед предстоящото членство на България в Европейския съюз се налага необходимостта да бъдат приети правни норми, които да регламентират правната закрила на българската територия в бъдеще на така наречения дизайн на Общността или марка на Общността. Това са марките и дизайните, които са регистрирани в европейското ведомство за марки и дизайн.
Това са накратко основните промени, които ние предлагаме в този законопроект. Разчитам, че комисията ще го подкрепи. Защото с приемането на тези два законопроекта ние изцяло можем ясно да заявим, че ние хармонизираме нашето законодателство с европейското в тази сфера.
Разбира се, искам да подчертая, че благодарение на усилията и на доброто взаимодействие и сътрудничество между неправителствения сектор и изпълнителната и законодателната власт ние успяхме да извадим интелектуалната собственост от червената зона в жълтата зона, нещо, което е изключително благоприятно.
Мисля, че с тези два законопроекта ние изцяло ще препокрием необходимите мерки.
ПРЕДС. ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Колеги, имате ли въпроси по предлаганите два законопроекта?
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По принцип подкрепям и двата законопроекта. Мисля ,че те отговарят напълно на изискванията, залегнали в директивите и регламентите на Европейския съюз.
Искам само да задам един въпрос на вносителя, що се отнася до Регламент № 13383/2003 година, който касае превантивната работа на митническите власти. Разбира се, основната цел е да се гарантира интелектуалната собственост чрез намесата и на митническите власти, които биха могли да задържат по молба на правоимащото лице по отношение на съответния дизайн или марка, но също така и по собствена инициатива стоки, за които имат съмнение, че нарушават интелектуална собственост.
Съдържа ли се във вашия законопроект гаранция срещу злоупотреба с тази възможност, на каквито аз лично съм се сблъсквал неведнъж, случаи, при които, поради нелоялна конкуренция между конкуренти става така, че конкурентна фирма обявява в митницата, че неин конкурент продава стоки, нарушаващи интелектуални права, стоките се задържат прекалено дълго време, вследствие на което фирмата чиито стоки са задържани, понася значими загуби и в крайна сметка те се освобождават без някакви последствия.
Предвиждат ли се мерки за бързи срокове, изисквания фирмата, която е поискала задържането, да заведе веднага иск в съда, с което да докаже правото си наистина да претендира, че са нарушени интелектуални права, за да не се превръща този инструмент в механизъм за нелоялна конкуренция между конкурентни фирми?
ПРЕДС. ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Давам думата на госпожа Чилова да отговори на въпроса.
НИНА ЧИЛОВА: Аз благодаря на господин Казак за въпроса, който ми зададе. Наистина една от целите на този законопроект – аз неслучайно споменах в изложението, е, че тъй като процедурите, които се прилагат в общото ни законодателство по отношение на друг вид пренасяне на стока и друг вид контрол от страна на митническите ни органи, важат за цялото ни законодателство, ние променяме сега тези два закона, с оглед на една по-ефективна защита, за едни по-ясни, по-бързи и по-категорични срокове, с оглед да се гарантира правото на страните.
Но този въпрос, който поставяте, има и едно друго измерение и аз съм сигурна, че той не би могъл да бъде само в частност за защита на правата на интелектуалната собственост. По-скоро това е един изключително голям въпрос за работата на митническата администрация, на данъчната администрация, изобщо на всички контролни органи в държавата – до каква степен са защитени правата на гражданите и на тези, които са правоимащи в случая и как те действат. Едва ли ние бихме могли със законова регламентация да прецизираме едно такова коректно поведение от страна на администрацията. То винаги се предполага.
Още веднъж искам да подчертая факта, че изцяло са концентрирани всичките разпоредби точно върху гражданското съдопроизводство от гледна точка на защита на тези права. Това е именно една от целите, които ние желаем да постигнем с този закон – да има един много по-добър контрол и по-бърза процедура за защита на тези права.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: От Патентното ведомство колегите биха ли взели отношение по въпроса?
КТОСТАДИН МАНЕВ: По поставения въпрос гаранциите за преодоляване на нелоялна конкуренция между стопанстващи субекти във връзка със задържане от митническите органи, са предвидени и осъществени чрез способите, по които ще се развие процедурата след самото физическо задържане.
Поначало този институт на задържането от митнически органи е предвидено в международните източници, а също и в нашия закон, именно с идеята специализираната администрация, в случая митническата, да съдейства за пресичане и установяване на факта на нарушението.
Ето защо уредбата, която е заложена както в споменатото споразумение ТРИПС, която съществува и в момента в българското законодателство – чл. 78 и следващите от Закона за марките и географските означения предвиждат това, след задържането инициативата за установяване факта на нарушението, за обезвредата от това нарушение преминава веднага в ръцете на притежателя на правата. Органите на митническото задържане само осъществяват този физически, фактически контрол и съобщават на притежателя или на лице, което е упълномощено, както се казва в наредбата, и оттам се развива по-нататък съдебно процедурата по установяване на нарушенията. Ако не се представят доказателства за задържането, ако няма такава инициатива от страна на притежателя, те освобождават стоката. Това е регламентът.
В проекта за становище на Комисията по европейска интеграция има предложение този срок от 10 дни от уведомяване за осъщественото задържане да бъде намален в случаите, когато става въпрос за задържане по инициатива на самия митнически орган.
Тук мога само да кажа, че десетте дни са предвидени и въведени – те сега съществуват, - именно поради връзката и предвиждането им в международно-правните източници и в ТРИПС. Оттам идват. Ако законодателят прецени, могат да се намалят специално за казусите и за случаите, когато става въпрос за задържане еx officio. Защото между другото, известно ми е от практиката, че понякога се осъществяват еx officio задържания за особено популярни марки - тук присъства и господин Соколов, който работи срещу нарушенията на част от тях, - когато митнически органи задържат и няма кой да реализира след това нарушението.
Дори между другото след това тези стоки остават под разпореждане на митническите органи и няма процедура, по която да ги предадат, защото те са ги спрели само на основание нарушаване на права от интелектуалната собственост. Ако открият някакви митнически нарушения, би могло да се стартира някаква процедура, свързана с митническо нарушение.
Но действително принципът е да се остави процедурата в ръцете на притежателя на правата, защото това е защита на частен интерес, така или иначе е предвидено в закона и това са гаранциите за тези неща.
ЧЕТИН КАЗАК: Една допълнителна препоръка в тази връзка, ако ми разрешите.
Ако не е предвидено, аз бих ви препоръчал да включите в закона възможност срещу злоупотреби с това право да се използва държавната администрация, в случая митническата администрация за защита на интелектуалната собственост при случаи на злоупотреби. Например подава сигнал фирмата – правоимаща интелектуалната собственост, че дадена фирма внася някакви стоки. Впоследствие обаче фирмата не завежда дело, не прави нищо, за да докаже, защото митническите органи не са компетентни да се произнесат дали наистина има или няма нарушение. В такива случаи да се налагат санкции от страна на митническите органи на фирмата, която злоупотребява с правото си да иска от митническите органи да задържат стоки на друга фирма.
НИНА ЧИЛОВА: Бих искала само да допълня, че освен становището, което господин Манев е представил пред вас, там има прецизиране на текстове, които между първо и второ четене ще бъдат взети предвид. Има и становище на Министерството на културата. знаете ,че беше създаден такъв съвет за защита на интелектуалната собственост в подкрепа на законопроекта – мисля, че е към материалите.
Само ще помоля да чуем господин Соколов по тези законопроекти. Той е гост, който се занимава изцяло с неправителствения сектор.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Аз съм представител на кантора, която представлява редица големи компании – правопритежатели, като “Найки”, “Адидас”, “Пума”, “Нокиа” и други компании, чиито стоки се разпространяват на територията на България.
Бих искал, ако ми разрешите, да дам допълнителна информация по така поставения въпрос, свързан с гаранциите мерките за граничен контрол да не бъдат използвани за злоупотреба с цел нелоялна конкуренция на отделни компании и търговски дружества, осъществяващи дейност на територията на Република България.
Към вече съществуващата уредба в Закона за мерките и географските означения, Закона за промишления дизайн и Закона за авторското право и сродните му права Министерският съвет прие наредба за тези мерки, където много подробно е разписана процедурата по допускането на тези мерки и процедурата, която се следва при тяхното прилагане и в пълно съответствие със споразумението ТРИПС и неговите изисквания. Там наистина са предвидени едни срокове, които са оптимални от гледна точка на това след осъществяването на задържане правоносителят има възможност да осъществи оглед на стоките, да се произнесе по отношение на техния произход. Има също така срок, в който следва да се предприемат конкретни действия по осъществяване на спора по същество.
От тази гледна точка мисля, че и по отношение на служебните задължения не съществува проблем по сроковете, защото срокът е 10 дни. В конкретния случай, в който няма представител на марката, е осъществено служебно задържане. а ако никой не предприеме действия и всички останали митнически формалности са изпълнени, стоките се освобождават.
Така че няма опасност те да остават безкрайно дълго или неизвестно на чие разпореждане след изтичането на този срок.
Така че направените в законопроекта предложения наистина целят много повече синхронизиране на разпоредбите между вече приетите в Закона за авторското право и сродните му права гранични мерки или мерки за граничен контрол, и тези, които би следвало да съществуват в огледалните закони, тоест в Закона за промишления дизайн и марките и географските означения.
А в случай на необосновано искане за осъществяване на граничен контрол процедурата изисква да се подаде молба, която молба се разглежда от митническите органи и митническите органи се произнасят по тази молба. Тоест задържането не настъпва автоматично, а по преценка на митническия орган. И при подаването на тази молба се предоставят всички доказателства от искателя за това, че носи правата, че има правните възможности да се възползва от това, което предвижда законът.
Така че с одобряването на молбата се приема, че активната легитимация на искателя е установена и оттам насетне той единствено и само следва процедурите,
КОНСТАНТИН МАНЕВ: Господин Казак, разбрах конкретно въпроса ви. Действително изрична разпоредба, която да предвижда отговорност в такива случаи, няма. Но тук са на разположение общите гражданско-правни институти, обезвредата от непозволено увреждане, ако се стигне дотам. Защото действително възможно е да мине тази процедура, въвеждат се мерките, преценено е, но знакът, който се използва като имитация, да не е такъв, а след това съдът да приеме, че осъществява състава на нарушението. Или да не говорим за крайните хипотези, когато митническите органи се използват, за да задържат основателно или неоснователно, просто да препятстват по някакъв начин търговската дейност на
Принципът е такъв, че освобождаваме от отговорност митническите органи, защото иначе няма да работи тази система. Това е световният опит .
Искам да кажа само още две изречение. Патентното ведомство по принцип подкрепя двата законопроекта.
Абсолютно се присъединявам към казаното от госпожа Чилова – да не го повтарям.
Така завършваме комплекса на законодателството в областта на интелектуалната собственост с тези два законопроекта, които така или иначе щяхме да представим на вашето внимание за втората половина на годината.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Има ли други въпроси и изказвания? – Няма.
Гласуваме двата законопроекта, уважаеми колеги – по т. 2 - Закона за марките и географските означения и по т. 3 - Закона за промишления дизайн.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.



Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА КРЪВТА, КРЪВОДАРЯВАНЕТО И КРЪВОПРЕЛИВАНЕТО, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
От Министерството на здравеопазването присъства доц. Андрей Андреев – директор на Националния център по хематология и трансфизиология.
Ще помоля доц. Андреев да представи законопроекта.
АНДРЕЙ АНДРЕЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръвопреливането и кръводаряването е резултат от две партньорски проверки, които бяха извършени през април и септември 2005 година от Европейската комисия, които не направиха никакви основни забележки по отношение на нашата организация на кръводаряването и кръвопреливането в страната, с изключение на това, че няма определен компетентен орган, който да извършва инспекциите в центровете за кръводаряване.
В досега действащия закон тези функции се предоставят от министъра на оторизирани лица, в случая оторизираното лице най-често бях аз като директор на Националния център по хематология и трансфизиология. Но се получаваше един парадокс, който беше в дисонанс с европейските закони – това, че изпълнителят се проверява сам. Тоест аз съм организатор на цялата мрежа по трансфузионна хематология и в същото време ги контролирам, нещо, което беше в дисонанс.
Предложеният проект точно това променя и допълва.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Колеги, имате думата.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Няма проблеми. ще подкрепя законопроекта.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Който е съгласен да подкрепим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, моля да гласува.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към пета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на транспорта:
Георги Петърнейчев – заместник-министър,
Светлана Чаушева – директор на Дирекция “Административноправно обслужване” към АВтомобилната администрация,
Славка Андреева – директор на Дирекция “Професионална компетентност, психологически подбор и водачи” към Автомобилната администрация,
Валентин Божков – държавен експерт в Дирекция “Правна”, отдел “Международни правни норми”.
Давам думата на господин Божков да представи законопроекта.
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Промените в Закона за движение по пътищата са по инициатива на Министерството на околната среда и водите. Те са свързани с уреждане на обществените отношения, свързани с отнемане на отчет на моторните превозни средства.
Текстовете, които са заложени в това изменение на закона, предвиждат възможността свалянето от отчет да се извърши след представянето на доказателства за окомплектоване на превозното средство.
В законопроекта са включени текстове, които предвиждат задължение за собствениците да предоставят декларация, че превозното средство е снето от отчет. Тези доказателства са разписани в наредби, издавани на основание на Закона за управление на отпадъците. Това са бележките, които се издават от пунктовете за разкомплектоване на моторни превозни средства.
Друго изменение в Закона за движение на пътищата, което е намерило място в този проект, е свързано с възможността през определен период от годината водачите на моторни превозни средства да управляват автомобилите с включени къси светлини или светлини за движение през деня. Искам да уточня, че не става въпрос за габарити, както някои биха си помислили, а за така наречените рънинг дейламс.
Също така е регламентирано задължението на водачите през определен период от годината задължително да управляват моторните превозни средства с включени къси светлини през цялото денонощие. Става въпрос за зимните периоди. А през другата част от годината е предвидена възможността по тяхно желание да става това.
В законопроекта са направени и някои терминологични уточнения, свързани с промени в наименованието, тоест отмяна на единия закон и коректно изписване на наименованието на новия закон.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Колеги, имате думата за въпроси.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ: Аз имам не толкова въпрос, колкото едно кратко изказване. Всъщност ние разглеждаме един чисто технически проблем, по който мисля, че нито един от нас не е такъв специалист, каквито са колегите от Министерството на транспорта. Тук няма политически елемент. Доколкото всеки от нас познава нормалните правила в Европейския съюз, законопроектът абсолютно отговаря на тях.
Затова предлагам без някаква специална дискусия да подкрепим тези промени, а водещата комисия ще влезе по-професионално в детайлите.
ФАГМЕ ИЛИЯЗ: Аз имам един въпрос: предвижда ли се промяна на наредбите спрямо Закона за управление на отпадъците във връзка с тази промяна в Закона за движение по пътищата? Или някакви нови наредби?
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за този въпрос. като представител на Министерството на транспорта аз не мога да взема отношение за наредби, които са издавани от министъра на околната среда и водите. Но бих искал да кажа, че текстовете, които са отразени в този законопроект, всъщност развиват на законово ниво материя, която до момента е била уреждана с подзаконови нормативни актове, с наредби. Така че това е по-прецизен изказ на текстове,които са били заложени в наредба, уреждане на законово ниво на обществени отношения, които са били регламентирани с наредба. И си мисля, че това е един добър текст.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Във връзка с частта за включените светлини на автомобилите, което действително на много места е европейска практика, мислите ли – това като препоръка, - че след приемането на този закон министерството трябва да направи една голяма рекламна кампания, за да може обществото да бъде запознато, че през следващата година ще има едно ново задължение към водачите?
Дали се предвиждат някакви промени в Правилника за движение по пътищата във връзка с нарушаване на тази нова разпоредба?
Какви според Вас трябва да бъдат санкциите и по какъв начин възнамерявате да се справяте с нарушителите?
ВАЛЕНТИН БОЖКОВ: Благодаря Ви за този въпрос.
Промените, свързани с чл. 70, ал. 3 – въвеждането на изискване водачите на моторните превозни средства да ги управляват с включени фарове през деня и с къси светлини на фаровете не налага регламентиране на специфични текстове в Административно-наказателните разпоредби на закона, защото там имаме общи текстове, които регламентират задължението на водача как да управлява превозното средство и с какви включени светлини. С други думи, ако той го управлява в нарушение на правилата за използване на светлините на моторното превозно средство, той тогава ще понесе своята отговорност по общите текстове на Административно-наказателните разпоредби.
Що се касае до опубличаването на тези промени, промените в § 2, свързани с чл. 70, ал. 3 са дискутирани в продължение на повече от година и половина – две. Но когато бъдат приети – аз съм сигурен, че Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи и всички министри, на които е възложено изпълнението на този закон, ще предприемат необходимите действия, за да бъдат максимално облекчени.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Има ли други въпроси и бележки? – Няма.
Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Фатме Илияз)
49032