П Р О Т О К О Л


№ 36


На 15 юни 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-43/2.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата – внесен от Министерския съвет.

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-44/8.06.2006 г., за безмитната търговия – внесен от Министерския съвет.

3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 679-01-45/11.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона мерките срещу изпирането на пари – внесен от Петър Димитров и група народни представители.

На заседанието присъстваха: Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Нахид Зия – заместник-министър на финансите, Емилия Миланова – подуправител на Българската народна банка, Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”.


АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам една малка промяна в дневния ред, който да бъде по следния начин:
Да започнем с
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-44/8.06.2006 г., за безмитната търговия – внесен от Министерския съвет.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-43/2.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за пътищата – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 679-01-45/11.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона мерките срещу изпирането на пари – внесен от Петър Димитров и група народни представители.
Ще има малка гъвкавост в дневния ред, защото всички законопроекти се гледат в още една комисия. В зависимост от готовността на колегите ще пристъпваме към съответните точки.
Законопроектът за безмитната търговия е изключително важен. Вие помните, че когато приехме Закона за визите, този въпрос с безмитните магазини не беше решен и остана да се реши с отделен закон, който е подготвен от Министерството на финансите.
Затова от Министерството на финансите сме поканили:
Георги Кадиев – заместник-министър, който ще представлява министерството;
Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика”.
Давам думата на господин Кадиев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КАДИЕВ: Както Вие, господин председател, правилно казахте, причината за появяването на Закона за безмитната търговия е това, че в Закона за акциза, в който те бяха уредени, след въвеждането на новия Закон за акциза и данъчните складове те вече не се уреждат и те останаха във висящо положение. В момента всички безмитни магазини, част от които са с изтекли лицензи, работят по една преходна и заключителна разпоредба, която твърди ,че те ще работят така докато не бъде приет нов Закон за безмитната търговия.
И тъй като самите данъчни акцизни складове влизат в употреба от 1 юли 2006 година, тоест след две седмици, нашето задължение, което поехме към Международния валутен фонд, беше до 30 юни Законът за безмитната търговия да успее да премине през парламента и да започне да действа заедно с практическото действие на данъчните и акцизните складове.
Това, което предвижда законът и логиката, от която Министерството на финансите се е водило при писането на закона, е:
- първо, съвсем ясно в отделен закон да дадем легална дефиниция на това що е то безмитна търговия;
- второ, след като сме преценили, че в държавите около нас има такава търговия и до известна степен няма смисъл затварянето й от наша страна, тъй като тя съществува буквално на 100 м по-нататък в другите държави, следователно по-добре е да им дадем правото да се развият като нормален бизнес, а в същото време да наложим всички ограничения и целия контрол на закона, който е възможен, за да ограничим контрабандата, която на всички е известно, съществува и понякога преминава и през тях.
За целта това, което ще забележите в закона – той не е много голям, - е, че са предвидени някои разпоредби от типа на постоянен видеоконтрол – 24 часова връзка, по-висок уставен капитал на дружествата.
Има няколко по-особени моменти в закона. Eдиният от тях е, че в него влизат не само търговските обекти за безмитна търговия, а и доста спорните обекти за така наречените бензиностанции, които са както по границата, така и в свободните зони.
Наложили сме някои ограничения, което предполагам, че ще бъде спорна точка, при самите оператори на безмитни магазини – какво да продават, в какви лимити. В случая говорим за един стек цигари при вход в държавата; 1 литър спиртни напитки. Има и ограничения до колко литра бензин може да се зарежда, като сме премахнали изцяло възможността леки автомобили да зареждат бензин на бензиностанциите при вход в държавата – при изход нямаме никакви ограничения. Автобусите също няма да могат да зареждат.
Сложили сме в последния вариант 650 литра или до един резервоар на ТИР-овете.
За ваша информация, самото ограничение го правим, разбира се, заради големите оплаквания, които имаме вътре в страната от оператори на бензиностанции, които твърдят, че през безмитните магазини преминава зареждане с по-евтино гориво, което след това се разтоварва вътре в страната от автомобилите и от автобусите. Тяхното премахване ще премахне приблизително 12 процента от обема на търговията с безмитни горива в безмитните бензиностанции.
Има и някои по-специфични особености:
- специфичен ред за обезпечаване на данъка върху добавената стойност и акциза;
- начините, по които се бутилират спиртните напитки;
- поставянето на бандерол duty-free върху спиртните напитки и върху цигарите;
- описват се и санкциите, които ще бъдат предвидени за лицата и фирмите, които не спазват тези ограничения.
Също така са предвидени и разпоредбите, които ще влязат в сила от датата на присъединяването на България към Европейския съюз и които отразяват промените, настъпващи съгласно ангажиментите ни като страна – членка.
Това, което ще стане след присъединяването на България към Европейския съюз, надяваме се, на 1 януари 2007 година, е, че вече няма да има митница и следователно няма да има митнически контрол. тези учреждения, както ще видите в закона, са в зоните на митническия контрол. След това няма да има митница и митнически контрол, следователно няма да има такива учреждения. Тоест те ще станат едни нормални магазини, няма вече да бъдат безмитни магазини.
Това е, което се забелязва и в Западна Европа – част от тях се казват traveler value shop, част от тях си носят името duty-free шоп, но това е само име. В крайна сметка вътре това, което се продава, вече няма да бъде без акцизи и без ДДС.
Мисля, че това е основното, което имам да ви кажа. Готови сме да отговаряме на всякакви въпроси.
Пак повтарям, логиката на Министерството на финансите беше да им дадем възможността да се развиват като един нормален бизнес, да ограничим максимално възможността през тях да преминава контрабанда и да въведем силен контрол и силни наказания за този, който не спазва правилата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че докладът на заместник-министър Кадиев беше много подробен
Ние имаме един проект за становище с някои по-скоро редакционни уточнения. Бих искал да попитам дали Министерството на финансите ги приема. Те са свързани с това къде да бъдат в някои случаи магазините - на изходящите пунктове или на входящите пунктове; да се заяви в § 9, че след датата на влизане в сила на договора за гражданите на Европейския съюз се продават количества само по време на пътуването и т.н.
Сега гледаме практиката в Европейския съюз – и по различни цени се продават в магазините на летищата, в зависимост от това за коя държава се пътува, дали извън Европейския съюз, дали вътре в Европейския съюз. в тези случаи цената може да е различна -– едната е с данък, другата е без данък.
Така че ще ви помоля евентуално да коментирате и нашите бележки.
Колеги, имате ли въпроси към заместник-министър Кадиев? – Няма.
Давам думата на господин Орешарски, ако има нещо да добави.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. Аз съжалявам, че закъснях, имах друга среща. Но това, което чух от господин Кадиев, мисля, че отразява в пълна степен нашия замисъл тези магазини да продължат да се развиват при един относително по-строг контрол върху тяхната дейност, за да се пресекат, ако щете и профилактично контрабандите или поне такива нагласи в обществото.
В закона са предвидени достатъчно според нас инструменти ,които да гарантират изпълнението на тази му цел.
В хода на изработване на законопроекта сме провели множество дискусии с различни заинтересовани лица, в това число и от бранша, и мисля, че сме се стремели да постигнем баланс: от една страна, да не пречим много на търговията, от друга страна, да имаме инструменти за контрол върху нея.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Елкова, моля Ви да кажете нещо върху бележките, които ние сме дали.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Както казахте, бележките наистина в основната си част са редакционни.
Аз искам да добавя още нещо във вашата комисия. С този законопроект сме положили усилия да уредим дейността след присъединяването ни, като сигурно сте обърнали внимание ,че всичко това, за което говорите – продажбите на летищата и на пристанищата, ние сме го отразили, че когато се пътува в страна – членка, всичко се включва, когато е за трета страна, е наистина duty-free.
Там ще има и промени, които са експертни. Те касаят вече промените, които са свързани с вътрешния пазар и с това, че всички местни стоки на Европейската общност ще бъдат местни стоки тук. Така че на практика те ще са с платени мита, които няма да се възстановяват. Възможно е възстановяването само на акцизите и на ДДС.
Що се отнася до бележките, ако искате да ги коментирам една по една.
Първата бележка е с редакция “Търговски обекти, разположени в зоните на митнически контрол, в зоните на ГКПП, свързващи Република България с държави, които не са държави – членки на Европейския съюз”.
Няма проблем да бъде добавено, но само по себе си изискването за зона на митнически контрол е достатъчно, тъй като на нашите КПП, които ни свързват с други държави – членки, ние нямаме зона на митнически контрол въобще.
Така че в този смисъл зона на митнически контрол има само на границите с трети държави и точно там трябва да бъдат разположени обектите.
Така че няма проблем да се добави, просто трябва да се прецени между първо и второ четене дали е необходимо това.
Следващото, което ще коментирам, са Преходните и заключителни разпоредби. Там също е включено изискването вероятно за местните лица, тъй като това е пак европейско изискване, с цел да не дискриминираме лица, които са местни на други държави – членки.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Затова сме го добавили.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Това би могло да се добави. Ние сме оставили изискването за местно лице само до датата на членство, защото дотогава е възможно. Но няма пречка да се добави.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Понеже се урежда и за периода. След това нормално включваме и такъв текст.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Да, когато в основния текст няма изискване да е местно лице на България, означава, че то може да е местно лице на всяка друга държава, но не е ограничено до държава -–членка, а може би трябва. Може би това не сме го съобразили.
По § 9, който предлагате. Аз не мога съвсем да се ориентирам какво значи това. може би ще трябва да го обсъдим между първо и второ четене. Защото ние сме възприели това, което Министерството на транспорта ни е посочило като съотносимо, що се отнася до пристанища и летища, как се казват и какво означават.
Другото, при което също не разбирам разликата, е за чл. 14. Текстът, който ние имаме, е идентичен с този, който става ал. 2.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Става дума, че по изходящите трасета могат да се създават такива пунктове, както и там, където имаме граница със страна от Европейския съюз.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не, не може. Няма зона на митнически контрол. В това е всъщност разликата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А ако е на летище?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: На летището обектите са разположени на едно място и там се продават както duty-free, така и с всички включени вземания. Но това се установява от билета на пътника – дали той напуска границата на Европейския съюз или пътува в друга страна – членка. Там по този начин се следи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам. Ще уточним бележките за това, което казахте за изходящите трасета и т. 2 да отпадне от нашите бележки. Ще запазим другите.
Аз предлагам да подкрепим законопроекта единодушно, тъй като действително той е внимателно обмислен от гледна точка на възможностите да не се злоупотребява с тези магазини, особено с нашумелите напоследък бензиностанции.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
Имаме още един закон, по който министърът на финансите има отношение, който се гледа в Комисията по бюджет и финанси – това е Законът за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, където има известно процедурно разминаваме с БНБ. Аз не знам чисто технически как ще стане – може би първо ще се гледа този законопроект в Комисията по бюджет и финанси. Ще изчакаме и госпожа Миланова.
ФИЛИП ДИМИТРОВ: Аз искам само няколко думи да кажа. За нуждите на данъчното производство може да бъде поискано от всяка банка данни за сметката на лицето, за което се води разследването. Трябва да бъде известно, че подобно искане е направено и то има право да отнесе нещата в съда.
За нуждите на наказателното производство местният прокурор може да поиска от всяка банка данни за лицето, като там банката има право да оспори това нещо. По силата на ФБР и други институции, които се занимават с престъпността, всяка банка в САЩ има право да поиска данни дали на името на определено физическо или юридическо лице съществува сметка в съответния клон.
Това са ограниченията. Мисля, че ако се стремим към пълно запазване на банковата тайна, няма да бъдем прави.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Поставям на обсъждане втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-43/2.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на заместник-министър Дацов да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Уважаеми господа народни представители! С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата се иска преобразуване на Изпълнителна агенция “пътища” към министъра на регионалното развитие и благоустройството да се преобразува в извънбюджетен фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към министъра на финансите.
За следващия финансов период – 2007 – 2013 година на Европейската комисия за строителство и рехабилитация на републикански пътища ще бъдат получавани средства от Европейския съюз по две секторни оперативни програми към Националната стратегическа референтна рамка – “Транспорт” и “Регионално развитие”, с управляващи органи съответно в Министерството на транспорта и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Оперативна програма “Транспорт” ще финансира строителство на нови, както и рехабилитация и модернизация на съществуващи автомагистрали, първокласни и второкласни пътища по направление на общоевропейски транспортни коридори, а оперативната програма “Регионално развитие” ще финансира останалите пътища от втори и трети клас.
За целта Изпълнителната агенция “Пътища” се преобразува в извънбюджетен фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към министъра на финансите.новосъздаденият извънбюджетен фонд ще бъде юридическо лице и ще осъществява общото ръководство на пътното дело в страната в изпълнение на държавната политика по планиране и изграждане на пътната инфраструктура, която ще се провежда от министъра на транспорта. По този начин планирането на транспортната политика на страната ще бъде осъществявано от Министерството на транспорта, което ще е в съответствие с изискванията на Европейската комисия.
Предвижда се органи за управление на фонда да бъдат управителният съвет и изпълнителният директор. Министърът на финансите ще бъде член по право и председател на управителния съвет, а негови членове ще бъдат министърът на транспорта, министърът на регионалното развитие и благоустройството и заместник-министърът на транспорта.
Изпълнителният директор ще бъде член на управителния съвет по право.
Фондът ще бъде правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция “Пътища”. Трудовите и служебните правоотношения с работниците и служителите в преобразуваната Изпълнителна агенция “Пътища” ще бъдат уредени със закон.
Същевременно съществуващият фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, който е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да се закрие и наличните по бюджета му средства да се прехвърлят към новосъздавания фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.
Същевременно с Решение № 9513 от 2005 г. Върховният административен съд отмени разпоредбите на чл. 11, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок и така на практика стана възможно с един винетен стикер да се движат два и повече автомобила. Това променя изцяло същността на въведената с чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата винетна система и нейния основен принцип – че пътното превозно средство има право да използва републиканските пътища за определен срок само когато на предното стъкло е поставена валидна винетка, доказваща заплащането на винетната такса.
Трябва да се подчертае, че като последица от отменянето на тези нормативни разпоредби вече има масови злоупотреби от страна на водачите на пътно-превозните средства. По данни на контролните органи на дирекцията на Национална служба “Полиция”, направление “Пътна полиция”, са зачестили случаите на движение на пътно-превозни средства по републиканските пътища без залепен стикер на предното стъкло, като при спиране на ППС за проверка от контролните органи водачът представя втория отрязък на винетния стикер и заявява, че е сменил предното стъкло поради счупване или кражба. Тази тенденция е констатирана и от мобилните групи на управление “Пътни такси и разрешителни”.
Във връзка с отменянето на цитираните разпоредби от наредбата и зачестилото движение на пътно-превозни средства само с втората част на винетния стикер на практика става невъзможно осъществяването на ефективен контрол по спазването на въведената винетна система и заплащането на винетните такси. Постъпленията от последните са основен приход по бюджета на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, от който фонд се финансират дейностите по експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища.
Като пряка последица от извършената промяна в нормативната уредба ще се предизвикат значителни загуби за бюджета, които могат да достигнат до 32 млн. лв. за 2006 г. и ще компрометират винетната система.
Във връзка с това и с оглед постановеното от ВАС решение е наложителна промяна в Закона за пътищата, съгласно предложения законопроект, като по този начин ще бъде спазено и изискването за уреждане на тази първична материя в закона, а не в подзаконовия нормативен акт.
С приемането на предложения законопроект ще се създадат условия за оптимално планиране и изпълнение на оперативните програми “Транспорт” и “Регионално развитие”, както и за усвояването на средствата от Структурните фондове по тези програми. Същевременно ще се създадат условия Република България да изпълни поетите ангажименти по глава двадесет и първа – “Регионална политика и координация на структурните инструменти”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имам един специфичен въпрос. Трябва да се координират двете министерства. Защото тук се виждат няколко стъпки. Вече звената по политиката по пътищата отива в министерството на транспорта, другите неща все пак като програми се контролират от общия координатор – Министерството на финансите. Но въпреки всичко за мене остава съмнението, че това ще проработи, тъй като и в този закон не е казано докога ще се изгради предвиденото в
чл. 21г, където е казано, че “структурата, дейността и организацията на работата на фонда се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на Управителния съвет на фонда”.
Като знам колко месеци минаха, за да се стигне до този вариант, не е ли лошо в закона да се запише датата, кога този правилник по чл. 21 да бъде готов. Защото лично аз имам чувството ,че сега спорът ще се прехвърли върху правилника, ако законодателят не фиксира срок за приемане на този правилник. Дано да не съм прав.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Нека да кажа, че проектът на този закон беше консултиран с Европейската комисия, с генерална дирекция Ди Джериджио, така че ние имаме тяхното съгласие. От гледна точка на механизмите, които действат относно усвояването на фондовете те смятат, че е напълно задоволителен, макар че имаха някои бележки. Но за тях този вариант, който се предлага на вашето внимание, е приемлив и смятат, че той може да работи.
Така че от гледна точка на механизмите самата Европейска комисия няма проблем.
Едно от нещата е, че в дейността на сегашната Агенция “Пътища” ще настъпят много малки промени, тъй като единствено две дирекции в сегашната структура ще бъдат преместени в Министерството на транспорта. Други изменения няма. Запазват се абсолютно всички регионални структури, механизмите на действие.
Така че промените, които ще настъпят в правилника, който и сега съществува за дейността на Агенция “Пътища”, ще бъдат минимални. Аз мисля, че ако извикате директора на Агенция “Пътища”, той може да ви увери, че те в момента почти са го подготвили и този правилник ще бъде максимално бързо приет. Не смятам, че ще има някакъв съществен проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест не се предвижда вътре в Агенция “Пътища” да се разделят звена, които да работят по едната група мрежи, магистрали, първокласни и други пътища, тоест да започнат вътре да се дублират структурите на агенцията, за да могат да се удовлетворят двете програми? Така опасност според Вас няма, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Такива звена ще има, ще има специализация на тези звена. Те ще бъдат в рамките на една дирекция. По-скоро това ще бъде специализация на отделните експерти, а не на някакви звена, при които след това да има презастъпване на дейности, сиви зони и т.н. Това нещо не се предвижда. Дори според самата Европейска комисия Агенция “Пътища” ще бъде междинно звено по оперативните програми в областта на транспорта. Има си изискване да бъде създадено междинно звено в самата агенция. И тези междинни звена ще бъдат специализирани от гледна точка на оперативна програма “Транспорт” и от гледна точка на оперативна програма “Регионална политика”. Но те ще бъдат в рамките на една дирекция, може би ще бъдат обособени като отделни отдели.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Те ще бъдат ли сертифицирани? И какви срокове се предвиждат?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Както за всички изпълнителни агенции, в момента, в който стане ясно, че се присъединяваме към Европейския съюз, за тях ще важат абсолютно всички процедури, както за останалите междинни звена, ще дойдат одитори, които ще преценят техния капацитет.
Между другото, знаете ,че звеното, което се намира в момента в Агенция “Пътища” и отговаря по програма ИСПА за пътища, подлежи на одит за въвеждането на ИДИС, което общо взето означава едно и също нещо – сертификация на тази агенция да изпълнява и усвоява средства по европейските пари, от европейските фондове. Така че от тази гледна точка няма да има проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз неслучайно задавам тези въпроси, тъй като в плана за действие на правителството, който обсъждахме, се говори за доста звена, които трябва да минат в тези срокове, съответно предварителен анализ на комисията, попълване с кадри и т.н. Така и така гледаме закона, Вие не виждате никакви проблеми във връзка с неговото приемане, той да отговаря като кадрови състав и като организация, за да може да бъде своевременно прието, че ние сме готови да използваме съответните фондове и нямаме основание да считаме, че нямаме организация за използване на средствата на Общността.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Точно затова запазихме единността на агенцията, господин Папаризов, а не да я разделяме съобразно видовете пътища, каквато беше другата възможност, ако трябваше да правим структури, които да отговарят по оперативна програма “Транспорт” и по оперативна програма “Регионално развитие”.
Тоест подходът е единен. Просто няма да има никакви проблеми, освен организационната форма на самия фонд, който да позволява първо, да се получават средства от няколко източника, а не само от един, което преди това не беше възможно. И ще ви кажа защо.
Вие си представяте схемата, че Министерството на транспорта по линия на оперативна програма “Транспорт” планира в бюджета средствата, те се приемат от Народното събрание. След това в хода на изпълнението Министерството на транспорта прехвърля тези средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а пък то ги трансферира към Агенция “Пътища”. Фактически се получаваше прекалено сложно от гледна точка първо, на бюджетно планиране, осчетоводяване и т.н. Сега това е максимално съкратеният път, при който всяко едно ведомство, което отговаря и има отговорности по осигуряване на средствата, по съответната програма на база годишна програма и проекти, които се одобряват, извършва самите промени директно към този нов извънбюджетен фонд. А едновременно с това ние си запазваме хората, не ги делим и административният капацитет се запазва.
Единствено тези две дирекции, които сега съществуват и които нямат отношение за сертификацията по линия на ИДИС, ще бъдат преместени в Министерството на транспорта. Но те общо взето са много малки дирекции, тъй като тази функция така или иначе не беше много развита в Агенция “Пътища”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тези дирекции следят пътникопотока, товаропотока…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Те се занимават с планирането на самите пътища. Те нямат отношение по прилагането, изграждането, поддръжката на пътищата. Те се занимават с проектиране, пътникопотока, тоест, с всички онези дейности, които са свързани с определяне на посоки и на политика, а не с прилагане и изпълнение на програмите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси къмв заместник-министър Дацов? – Няма.
Аз предлагам да подкрепим този законопроект, който мисля, че ще подпомогне по-ясната организация в процеса на усвояване на средствата от европейските фондове.
Който е съгласен да подкрепим законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за 7, против няма, въздържал се 1.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Аз се въздържам. Консултирах се с моя колега, който имаше възражения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако има въпроси, аз с готовност бих отговорил. Ние говорихме с господин Чачев. Той нямаше възражения срещу самата схема. Той имаше един уточняващ въпрос - дали не е възможно и средствата, които се намират в земеделието по линия на оперативната програма за развитие на селските региони, да бъдат добавени, тъй като там има една съществена част, която ще бъде за четвъртокласните пътища. Те не може да бъде добавена към този фонд. Но общо взето знаете, че Законът за пътищата третира магистралите от първи, втори и трети клас, а за четвъртокласната пътна мрежа са отговорност на общините. Аз лично смятам, че, първо, има прекалено много ограничения, за да поеме тази отговорност на общините.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ето го и министър Гагаузов. Трябва да кажа, че господин Дацов даде подробни отговори на много въпроси. Разбира се, за нас е много важно да чуем и Вашето становище
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Тук господин Димитров постави въпроса, който и господин Чачев зададе – за развитието на селските региони, които не могат да бъдат прехвърлени към фонда. Обяснявам, че това е прекалено голяма стъпка.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Има различни видове собственост. Не може тези средства да преминат, защото собствеността на пътищата е общинска, а тук има държавна структура, каквато е фондът. Той ползва средства от името на държавата и изгражда публична държавна собственост. Така че освен всички други сложнотии, които има, е и тази. Ако парламентът реши, че няма да има общинска пътна структура и всичко ще бъде държавно, тогава може. Но мисля, че това не е добре на този етап. Още повече, че сега вече се отваря възможност и общинската пътна структура да има сериозно финансиране и ние не трябва да й пречим по този начин. има средства по определена програма, те ще бъдат ползвани съответно от съответните общини. Така ще бъдат финансирани.
Това не е проблем. Проблемът тук е, че ние в навечерието на приемането ни в Европейския съюз правим една наглед нова структура, макар че тя не е нова. Ние запазваме по същество структурата на Изпълнителна агенция “Пътища” в рамките на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Но по този начин ние успокояваме Европейската комисия, че всяко министерство е отговорно за отделната оперативна програма и чрез управляващи органи – междинните звена следи за усвояването на собствените си средства, които са съответно в програма “Транспорт” и в програма “Регионално развитие”. Но за да не разделяме агенцията и да правим нещо, което ще влоши изключително много работата, запазвайки тази структура, ние я извеждаме извън което и да е било министерство, за да не е зависимо от другото министерство и от решенията, които евентуално взима министърът.
Затова националният координатор, какъвто е министърът на финансите, който отговаря за усвояването на всички видове средства от фондовете – кохезионния и структурните, той оглавява този борд от тримата министри, които ще следят за нормалното и прозрачно усвояване на средствата. Иначе самият фонд ще си осъществява процедурите – тръжни и т.н., така, както са изискванията на комисията, разбира се, ползвайки вече националното законодателство – Закона за обществените поръчки и т.н.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние имахме един въпрос, който е поставен и в становището на комисията на който господин Дацов отговори. Но аз все пак искам и Вас да Ви попитам. Нас ни притеснява дали няма да се забави правилникът, който е предвиден в закона, макар и да няма много изменения. За него няма срок. Разбрахме, че ще има не много голямо изменение в структурата – ще има само две звена, които ще са междинни звена, по двете програми, в рамките на дирекция на агенция “Пътища”. Това ли са действително измененията и с този правилник няма ли да стане нещо, което да ни забави? Можете ли да кажете точно?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Няма да ни забави. Още повече, че тези звена, за които господин Дацов е казал, формално едното, усвоявайки средства по линия на ИСПА и на ФАР, си има структурата. Ще се прибавят още няколко човека, които съответно ще отговарят за оперативна програма “Транспорт”, каквато досега не е имало. Така че този въпрос не би трябвало да бъде притеснителен. Поне така се надяваме и такива са ни вижданията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Причината да бъде единна структурата е да не загубим административния капацитет.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак остава един въпрос не във връзка с този фонд, който създаваме, а с факта, че в селските райони, макар и да става дума за общинска собственост, ще се използва част от средствата по програма, която координира Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За част от тези пътища от четвъртокласната пътна мрежа финансирането пак ще идва от програмата, която се координира от Вашето министерство. Как най-лесно средствата ще достигат до общините, след като няма да бъде чрез участието на досегашната агенция “Пътища”? Кой ще изгражда там обектите, каква е процедурата, как ще се подпомагат техните пътища, които ще бъдат примерно по линия на ваша програма или по линия на земеделието за развитие на селските региони? Кой в крайна сметка ще се заеме с тази работа на нивото на държавата, че да използва рационално средствата при тях и средствата при вас?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Този въпрос възникна и вчера при разговорите с Ди Джериджио, дотолкова доколкото координацията на национално ниво се прави от Министерството на финансите. Въпросът беше поставен за координацията на регионално ниво и напасване на отделните оперативни програми и тяхното разположение на териториален принцип. Беше ми казано буквално на мене, че никой друг, освен мене, няма да може да се занимава с този въпрос и аз ще съм отговорен. Дотолкова доколкото всички оперативни програми трябва все пак да бъдат съчетани на териториален принцип. Защото е възможно и има такива елементи и при нашата програма, и по околната среда – застъпват се някои от мерките.
При нас има примерно канализация, а в Министерството на околната среда и водите е водоснабдяването.
Въпросът е в това как ще съчетаем един и същ проект по една и съща улица, че да изграждаме едновременно и канализацията, и водоснабдяването, за да не копаем два пъти и да търсим дипломата на някой, който не си я е загубил.
Така че има такива преплитания, които в този период до края на годината ще трябва да изчистим. Или изваждаме примерно канализацията от оперативна програма “Регионално развитие” и я даваме на Министерството на околната среда и водите и казваме, че те ще се занимават с всичките тези въпроси. Защото когато се утвърди един проект, то в него има и канализация, има и водоснабдяване, има и всичко, което трябва да го има, включително и възстановяване на пътната отсечка, по която това се прави. Така че такива застъпвания безспорно има.
Що се отнася до общинската инфраструктура, която ще бъде в така наречената програма за развитие на селските райони, ние безспорно ще трябва да имаме такива функции за координиране и взаимоотношения. Започваме изграждането на един път от трети клас или от втори клас, който минава през територията на няколко общини, който безспорно трябва да бъде свързан с четвъртокласната пътна мрежа. Защото няма как да ги разделиш един от друг. Те затова се правят.
Така че тази координация тепърва предстои да бъде уточнена по какъв начин ще става и какви ще са взаимовръзките, така че са не правим два пъти едно и също нещо или нещо, което да е в пречка на друго, което предстои да се направи или вече е направено.
В този смисъл координация ще има. Признавам си, че на този етап не мога да ви отговоря как точно ще стане това нещо, но то ще стане чрез съгласуване на проектите, които се осъществяват на територията на тези общини. Защото ако говорим за програма, която да финансира малките населени места до 2000 души, която да включва абсолютно всякакъв вид инфраструктура и отделно за програма, да речем, “Регионално развитие”, която също може да финансира някои от нещата, примерно път за достъп до обекти с потенциал за развитие на туризма, тук вече нещата могат и да се преплитат.
От тази гледна точка ще трябва да има стиковка между двете програми.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз бих искал да попитам и Министерството на финансите, защото при тях първо е координацията на национално ниво, но най-накрая се вижда, че на всяко едно равнище трябва да има някаква координация – областно, местно, общинско. Как се предвижда това да става не само по тази програма, но по всички програми – освен функционално, териториално да може да има някакво единодействие в проектите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Първо, това се прави на ниво програмни документи. Знаете, че всяка една програма се работи от работна група и за да има избягване на това дублиране на дейности, във всяка една отделна група има представители на отделните министерства, които гледат да няма дублиране на дейности. От хората, които участват при изработването на регионалната оперативна програма от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, едновременно участват експерти и в селските региони.
Общо взето тези програми осигуряват планиране и уточняване на конкретни дейности чрез проектите.
Вече самите програми ще бъдат изпълнявани чрез тъй наречените мониторингови комитети, които ще одобряват отделните проекти. В тези мониторингови комитети задължително ще присъстват представители на различните министерства и на различните ведомства. Общо взето тяхната основна работа, освен това, че ще гледат ефективността на проектите, ще бъде и да осигуряват да няма това дублиране на отделни проекти и да има някакво степенуване и приоритизиране на отделните пътища. В края на краищата, както каза министърът, като е изграден един второкласен или третокласен път между няколко селища, естествено е тази довеждаща четвъртокласна пътна структура, която отива към втори и трети клас, да бъде ползвана с някакво предимство. Именно това ще бъде ролята на тези експерти на това ниво.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако аз съм един кмет на населено място от 2000 жители, как ще ме посъветвате да се подготвя, когато аз знам,че мога да получа пари за селски район от министъра на земеделието, да получа пари от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за да развия примерно ако тук имам, да кажем, лечебен извор, а там има нещо друго. Кое ще ми помогне на мене като кмет да се възползвам от двете програми и на всичкото отгоре това да стане някак си едновременно? И как да стане тази координация, когато аз като такъв кмет искам да работя за моето село, да реша и въпроса с кварталите и пътищата, за да се заселват хората и да не газят кал, и в същото време за пътя до извора, където мога да взема пари от другото министерство? Кой в държавата ще ми помогне да свърша тази работа?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Нито едното, нито другото министерство ще му дадат пари. Те ще му дадат възможност да си защити проекта. Именно при представянето на проекта ще се види. Ние започнахме вече и на фаза възлагане при разработването на самия проект да правим такава стиковка.
Примерно ние сме наели експерти, които първо да преценят тези проекти, които сега възлагаме, за които Министерството на финансите отпусна една сума от 5 млн. лв., дали отговарят и с тях може да се кандидатства пред оперативна програма “Регионално развитие” въобще за финансиране. Защото в програмите на общините – предполагам, че това не е тайна – има проекти и те си мислят, че след като са в общината, те непременно са в оперативна програма “Регионално
В този смисъл така се подбират проектите, които да отговарят за финансиране от оперативна програма “Регионално развитие”. Давам само пример – между тази програма и програмата за развитие на селските райони се изключва възможността нашата програма да финансира четвъртокласни пътища. Но представяйки и защитавайки един проект, ние нали имаме 6 изнесени звена на територията на шестте планови икономически райони, където ще с кандидатства и където щ бъдат и представителите и на другите комисии. Там винаги може да стане съчетаването.
Да, в момента този район или тези две-три общини, защото невинаги ще се кандидатства за някои от обектите, не може даже да се кандидатства за малки общини, които не са се групирали, така че ако тези три-четири общини са се групирали, за да се изгради един второкласен или третокласен път през тяхна територия, те ще кандидатстват и ще имат предимство тогава, когато имат възможността да изградят или вече са започнали изграждането на четвъртокласна пътна мрежа, която да ги свърже с този останал път.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ясно е, че вашето министерство по вашите проекти има хора във всяка област. Земеделието има други. Кой ще ме посъветва мене като един кмет на малко село, който няма потенциал, как да си изградя проекта така, че да получа финансиране?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Малко село не може да кандидатства.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: А малка община?
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Малка община може. Точно това правим в момента.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Как аз да се обърна към всички тези министерства едновременно.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Господин Папаризов, точно това правим в момента. От понеделник започваме среща на планово-икономическите райони с участието абсолютно на всички кметове – и този път ще ги карам да си записват, за да знаят какво следва от утре нататък, за да получат на 1 януари финансиране – като започнем от проектите и стигнем до начина, по който се кандидатства. За какво могат и за какво не могат в тази програма.
Нещо подобно трябва да направят колегите и за останалите оперативни програми, за да знаят кметовете, че като има да изгражда примерно поликлиника или някакъв медицински пункт, къде да отиде и с какво да кандидатства и от коя програма да се търси финансиране.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мога ли да предложа – ние с комисията искаме да участваме в този процес за плана за действие. Там има написани хиляда обучения. За нас е важно това членство да се използва за хората. Ние може ли на по-следващ етап да поканим вас, представители на Министерството на финансите, за да видим как върви този процес, как стига информация за обектите до кметовете, до тези ниски нива, какво допълнително можем да направим, ако трябва, с наши усилия? Това може да стане някъде в края на юли или в края на август, когато сте провели програмата. Просто да се ориентираме и ние самите. Всеки от нас е някъде народен представител. Ще може това, което ни кажете, да го казваме и на хората по места. Защото тук процесът е много сложен, труден е процесът и колкото повече хора участват, включително и депутатите, в тази информация, в това, което може да се намери, това ще даде възможност на хората повече да се подготвят. Съгласни ли сте някъде в това време да направим специално обсъждане в комисията на този
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Когато се обадите – винаги. Но не ми се струва, че е най-подходящото в тази комисия да правим обсъждане от гледна точка на това, че тук са хора, които би трябвало да са най-добре запознати с европейската практика като хора, работещи в тази комисия. Аз предпочитам да направим тези срещи повече с кметовете, отколкото с депутатите. Но ако ме поканите, с удоволствие ще дойда да ви кажа какво сме направили. Но след поредното идване не е лошо и депутатите, като ходят в съответния район, също да съберат кметовете и да им кажат: вие какво разбрахте, като се видяхте с Министерството на регионалното развитие?
Така че не виждам смисъл да се изпитваме един друг, по-добре да разпитваме тези, от които ще зависи резултатът. Защото ако те не разберат какво трябва да направят, ако не си подготвят проектите и ако не кандидатстват с тях, нищо няма да се случи, колкото и да сме обучени ние в Министерството на регионалното развитие или в което и да било друго министерство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин Папаризов, искам да кажа нещо само като пояснение. Не би трябвало вече някой да казва, че не е чул или да не знае. Това е все едно да ходите на училище и да не знаете какви уроци сте взели. Това не е само проблем на учителя, а и на ученика. Защото бидейки в клас, присъствайки на място, той не внимава какво се случва там.
Самият механизъм за подготовка на програмите и на различните видове планове включва така наречените регионални съвети, които са изградени на базата на Закона за регионално развитие. В тези шест региона, които са изградени, навсякъде има един такъв съвет, който е изграден от представители на различните министерства, областните управители и кметовете. И всичките те са включени в този процес. Този орган беше предвидено да осигури точно тази координация между различните оперативни програми, за която Вие казвате. Тъй като те фактически планират точно регионалното ниво. И дирекциите, които съществуват
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нашата цел не е да изпитваме. Плюс това, ако се дава пример за ученици и учители, знаете, че в момента равнището на нашето образование е много ниско – и на учителите, и на учениците. Така че целта е
От тази гледна точка сме готови като комисия да подпомогнем този процес. И трябва да помислим в каква форма – можем да го правим съвместно със специализираните комисии, които се занимават с кметовете, може да помислим други начини, но трябва да видим как да използваме възможностите и на парламента, за да подкрепим този процес на усвояване на фондовете, не в рамките на изпитването, разбира се.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Това може да стане, след като мине този период на обучение и на самите кметове. И може би след един период от 20-25 дни, през което време се надяваме, че и те ще бъдат активирани в малко по-голяма степен, наистина със специализираните комисии да обмислим по какъв начин да продължим нататък, след като видим в каква степен заинтересоваността им е на достатъчно добро ниво. Защото безспорно и ние, и вие непрекъснато се срещаме с представителите на местните органи за управление. Те идват и ви молят за определени неща. При нас е същото. Винаги можем да се допълваме и в този смисъл.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако мога нещо да допълня. Действително не става въпрос за това държане ученик – учител. Но в момента поне на институционално ниво не бива да бъдат задавани повече въпроси, защото това са неща, с които всеки един трябва да е запознат. Дори при това обучение, което ние се опитваме да провеждаме, не може да става дума за организационни и институционални въпроси. Тези въпроси трябва да са свършени преди година и половина.
При това обучение, което ние ще провеждаме в момента, става въпрос за специфични, тъй наречения finr tuning на нещата. Тоест обучение в областта на project management, обучение за спецификата на отделните програми.
Шест месеца преди присъединяването ни ако трябва да се учим как ще бъдат изграждани структурите и по базисни въпроси, не мисля, че става въпрос за това нещо. Аз смятам, че именно тези комисии, които съществуваха, както и обученията бяха достатъчни и не би трябвало да има нито един човек, който да не е запознат с тези неща.
Между другото, понеже ние имаме статистическата информация при нас, трябва да ви запозная, че почти навсякъде Националното сдружение на общините рапортува, че във всички големи градове фактически имаме следната организация. В най-големите градове е взето решение и почти навсякъде вече е изпълнено, заместник-кмет, който отговаря за европейската интеграция и проекти, плюс
На второто ниво фактически имаме дирекция, която да е ориентирана към подготовката на проекти, без да имаме заместник-кмет, който директно да отговаря само за това нещо.
На трето ниво, в общините, които са малки и които нямат капацитет, а и трудно ще имат възможност за получаване на средства, задължително ще има един специалист, който да отговаря за тази дейност.
Поне това, което казаха колегите от Националното сдружение на общините, е, че може би около 90-95 процента това институционално изграждане вече е завършило. В момента и ние, и колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството провеждат обучение и то вече от няколко месеца – този процес не е започнал отсега, именно на тези колеги по общините, запознаване със спецификата на инвестиционния процес, проектофинансиране и т.н.
Мисля, че и двете министерства смятаме, че институционалните структури са изградени, базисните познания са добри. Въпросът става вече за надстройката.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ще дам думата на господин Атанасов, който има въпрос. Но преди това искам да ви попитам: ако това е изградено, предполагам, че сте получили данните от Националното сдружение на общините и знаете кои са хората по общини, поименно, има я при вас тази информация, така ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Да.
МИНКО АТАНАСОВ: Имам само един въпрос за Националното сдружение на общините и за неговото място в процеса на усвояването на средствата като институция.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Като институция Националното сдружение на общините е организация с нестопанска цел и то може да кандидатства на общо основание, така както всяка една от тях. Но то не може да бъде бенефициент, ползвател на средства от името на общините. Всяка една община лично може да прави това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Или въпросът Ви беше как участват в контрола.
Може би трябва да внесем яснота, че не министерствата ще одобряват проектите. Тъй наречените мониторингови комитети, които задължително се провеждат два пъти през годината, ще включват представители на държавата в лицето на правителството и различните министерства, неправителствените организации и социалните партньори – работодатели и синдикати. Това е форматът, в който всеки един мониторингов комитет към всяка оперативна програма се съставя. Съответно подготвят се проектите, които ръководството на оперативната програма представя пред мониторинговия комитет за одобрение. Там се разглеждат, взима се решение, класират се проектите. Съответно се приемат или се отхвърлят проекти. Но това е форматът, където ще бъде крайното одобряване на проектите, а не в министерствата.
Тоест Националното сдружение на общините ще бъде представено с право на глас в тези мониторингови комитети. Министерството на финансите има отговорността да подготви указанията за дейността. Мисля, че максимум до две или три седмици на вниманието на Министерският съвет ще се представи проектопостановление. В момента е пуснат проектът за съгласуване между министерствата за правилника и организацията на тези мониторингови комитети – кои имат право да влизат вътре, как ще действат и т.н.
Така че фактически ние имахме задължението към месец септември да сме готови, но мисля, че до края на този месец Министерският съвет ще одобри структурите, които ще действат. Така че ще бъдем готови два месеца по-рано, което ще е добре в нашия случай.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Може би скоро ще се наложи да разглеждаме и един друг законопроект – за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, в който знаете, че има определени така наречените зони за въздействие, които трябва да преразгледаме. Защото няма такова нещо, няма такова понятие в Европейския съюз, което да дава предимство на определена територия само защото тя е зле финансово по някакви причини.
Така че от тази гледна точка ние сме създали един институт, зона за особено въздействие, върху която по никакъв начин не можем да въздействаме така, както сега е предвидено в закона. Може би ще ви предложим някои промени тук, защото иначе създаваме излишни заблуди, а и се пречи на начина на организация и действие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Всъщност това е промяна от края на миналата година в политиката на Европейския съюз. Ние двама с господин министър Гагаузов бяхме в Бристол, където министрите, отговорни за регионалното развитие, взеха такова решение. вече няма такива зони, а въздействието става чрез враговете. Това е една от съществените промени на политиката на Европейския съюз – че не определеният регион получава, а центровете, където може да бъде генериран растеж, именно градовете. Те стават такива зони с приоритет.
СИЛВИЯ СТОЙЧЕВА: Аз имам един съвсем кратък въпрос и към господин Гагаузов, и към господин Дацов. Тъй като в почти всички общини в България наистина има екипи, които работят по усвояване на средствата от еврофондовете и на средства от проекти, финансирани от министерствата в България, искам да ви попитам: правен ли е анализ за качеството на проектите, които общините предлагат да бъдат финансирани и дали те отговарят на изискванията? Не става въпрос за броя, защото средствата наистина са ограничени. И това, че примерно един проект не е спечелил финансиране, не означава, че не е подходящ, след като има 500 проекта, а могат да бъдат финансирани само 20. Ясно е, че ще бъдат избрани приоритетните.
Просто ме интересува въпросът за качеството на тези проекти от страна на общините. Дали сте правили такива проучвания?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Картината е много пъстра. Все още има проекти, които са на нивото, бихме искали да финансираме нещо и ще постигнем големи резултати. И в същото време има общини, ако говорим само за общинското ниво, защото същото се получава и на национално ниво, за да бъдем коректни, има общини, които правят действително много добри проекти. Общо взето може да видите как нещата си зависят от кмета. Не че кметът е определящата личност, но колкото един кмет е по-амбициозен и добър, толкова и качеството на нещата е по-добро. Не е въпросът за големината на общината, за ресурсите, с които разполага, а за човешкия фактор – за мениджмънта. Вече има големи различия вследствие именно на този ръководен човешки фактор.
Не бих искал да казвам процентите между добрите и лошите проекти, но се чувства вече съществена разлика между населените места, където кметовете знаят какво искат и как да го направят, които инвестират в тази дейност, защото без инвестиции в хората просто няма как да стане.
МИНИСТЪР АСЕН ГАГАУЗОВ: Мога да добавя само това, че тези програми, в които досега България участваше – и ФАР, и в някаква степен ИСПА, бяха едно упражнение за това как се справяме с тях и дали в този период, в който те действат, можем да се подготвим за същинското членство и за усвояване на структурните и кохезионния фонд.
От тази гледна точка има и по-добри проекти, има и по-слаби проекти. В някои от споразуменията е заложено доста повече обучителен елемент, отколкото по същество някакъв ефект от прилагането на един или друг проект. Но същевременно имаме и такива примери, които всички виждаме всеки ден в страната и те са добри примери. От това как ние ще си организираме нещата, ще зависи и колко и в каква степен ще усвояваме европейските фондове. И ако това не сме съумели да направим досега в значителна степен, кой знае каква революция може да се случи дотогава, докато всяка една от общините в случая не се сблъска с конкретния си проблем и да се опита да го защити чрез даден проект. Това ще зависи от всеки един от тях.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние фактически приехме законопроектът като комисия, но Вашето идване, министър Гагаузов, доведе до повече въпроси, за което сме Ви благодарни.
Още веднъж искаме да отбележим, че сме подкрепили законопроекта. Имаше един глас “въздържал се” на господин Константин Димитров, но той е по-скоро за допълнително изясняване. Иначе изцяло подкрепяме проекта за закон.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 679-01-45/11.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ – ВНЕСЕН ОТ ПЕТЪР ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Господин Калайджиев е подготвил един проект за наше становище. Имаме и някои въпроси във връзка с цялостното съответствие на нашия закон с директивата, която е свързана с прането на пари.
От гледна точка на участниците бих искал да представя господин Нахид Зия – заместник-министър на финансите, госпожа Емилия Миланова – подуправител на Българската народна банка, госпожа Калинка Димитрова – ръководител на екип в Дирекция “Специален надзор” в БНБ, Елизабет Парушкова – старши експерт-юрист в Дирекция “Надзорно-правна”.
Макар че става дума за закон, внесен от народен представител, очевидно той е съгласуван с Министерството на финансите и смятаме, че заместник-министър Зия, който е тук, също ще вземе отношение по законопроекта.
Бих искал да помоля господин Петър Димитров да представи законопроекта.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Първо искам да внеса яснота във връзка с авторството на закона. Законопроектът е разработен от Министерския съвет. той не е от тази група народни представители, които са се подписали.
Просто поради особения режим на работа се появиха две предложения и последното се появи преди три или четири дни. И се получи парадоксалната ситуация да имаме две предложения за провяна на един и същи закон, при това имаше и дублирания, тоест, взаимно отричащи се текстове в двете предложения, което правеше невъзможно внасянето и паралелното им приемане на първо четене, тъй като във втория вариант имаше неща, които отричат предложения от първия вариант.
Затова след консултациите, тъй като няма да има време да се мине по стандартната процедура – да се изтегли от Министерския съвет, да се направи общ вариант и пак да се приеме, затова решихме да го внесем от името на група народни представители, при това практически от всички парламентарно представени партии, за да ускорим този процес.
Разбирам, че вие сте обсъждали вече първия вариант, така че не ви е нова тематиката и едва ли е необходимо да се занимаваме с подробностите.
Това ,което искам да ви кажа, че се случи в Бюджетната комисия и има отношение към процедурата, е, че има едно предложение на Българската народна банка - да се ограничи достъпът на Агенцията за финансов надзор само до случаите, когато има съмнение за пране на пари, тоест Агенцията за финансов надзор да не може да контролира всичко. Дори в комисията прозвучаха намеци за конфиденциалността на банковата информация и че един такъв достъп може да създава проблеми, така че банката би желала тези неща да се разделят. Няма ги в предложението по този закон.
Така че явно ще направим консултация в Комисията по бюджет и финанси доколко това съответства на директивата и на очакванията на Европейската комисия, за да не стане така, че допълнително са създавани проблеми.
Аз прочетох седемте бележки, които сте направили. Признавам си, че това ми звучи като текст, който е поне два пъти по-голям от внесения. И не знам доколко тези промени са неизбежни. Ако са неизбежни, тогава трябва да удължим срока между първо и второ четене точно в посока подготовка на текстовете, които тук са отбелязани. Безкрайно сериозни са бележките, те нямат редакционен характер.
За разлика от това, което обсъждахме в Комисията по бюджет и финанси, ако тези неща трябва да се отразят, явно трябва да има сериозно разширение на закона.
В тази посока господин Зия очевидно трябва да вземе отношение доколко имаме качествен потенциал да го направим за оставащото време.
Остава и другият въпрос – задължително е да отразим тези неща? Тъй като ако това ще се превръща в негативни оценки за България, явно трябва да го направим задължително. Ако няма да се превръща, бихме могли да съкратим малко процедурата и да я ускорим.
Затова е важно да се каже тези препоръки от такава важност ли са за приемането ни в Европейския съюз от 1 януари 2007 година. Признавам си, оказа се, че времето, с което разполагаме, е безкрайно малко, тъй като това, което ще влезе в доклада, май няма да надскочи средата на месец юли. А другото вече ще е само за сведение, но няма да го има в основния доклад.
От тази гледна точка всичко, което се приеме до средата на юли, ще бъде ценно и би трябвало да сме в тези параметри.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Папаризов, аз съм във Вашата позиция по друг закон, който вече мина през залата и съм в същата ситуация. Аз пък внесох предложение за второ четене на един нов правителствен закон – Закона за кредитните институции, където правителството също така в последния момент откри, че банковата тайна трябва още малко да се разшири. Слава богу, там текстът е изцяло съгласуван с госпожа Миланова.
В този закон, който също така госпожа Кунева имаше предвид и който Вие внасяте, на този етап, на който се намираме, ние се опитахме да видим от гледна точка на директивата постигнато ли е съответствие или не е постигнато. И аз ще дам думата на господин Калайджиев и ще помислим и с Министерството на финансите, и с Вас как да постъпим. Но общо взето работим в един и същ режим – приема се някакъв закон, вижда се, че още нещо трябва да се направи по него и го доработваме.
Давам думата на господин Калайджиев.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Всъщност втората, третата и четвъртата бележка ги има и от преди това, тъй като те са взети от предишното становище.
Останалите бележки, които направих аз, и препоръките може би се дължат на обстоятелството, че на мене ми се струваше, че би трябвало да бъде съобразена новата директива. А всъщност тя даже не е била предмет на това предложение. Дотолкова, доколкото срокът за транспонирането й е 15 декември 2007 година, тоест има някакво време. Но като се прави някакво предложение за изменение и допълнение, би било по-добре всичките тези неща да се направят наведнъж, а не да се правят на парче.
Тъй като вчера ми беше даден този законопроект, аз естествено не мога цялата директива да я прочета за една нощ и да напиша предложение за изменение на законодателството. Освен това тук е включено и това предложение на Българската народна банка, само че то е обобщено. Разбира се, то трябва да се съобрази, дотолкова доколкото се вземе решение от водещата комисия и се реши този въпрос. макар че на мене ми се струва, че това предложение наистина е разумно. Не би следвало да се упражнява двоен надзор от Агенцията за финансово разузнаване, от една страна, и от друга страна, от Българската народна банка.
Това е,което мога да кажа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ние по същество бихме помолили господин Зия като представител на правителството да каже все пак дали си струва в този обем, в който ние даваме нашите бележки, да се направи това изменение в законопроекта и да не се прави още едно изменение.
Общо взето действително сме се опитали да намерим някакво общо разбиране между двете институции. Разбира се, Вие като представител на изпълнителната власт можете да си дадете мнението по този законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Тези въпроси ние ги обсъждахме при разглеждане на първия законопроект за изменение и допълнение. Тогава аз се обосновах, че близо две години преди задължителния срок за нас е малко неразумно да ги предложим за приемане и да започне това законодателство да действа. Може би тогава ние щяхме да бъдем пионерите в тази област, тъй като почти никой още не ги е заложил в тяхното законодателство.
Както каза преди малко и госпожа Миланова, нищо не ни притиска и не е необходимо още отсега изискванията на третата директива да влязат в закон.
Тези промени, които ние разглеждаме в момента, ги разработваме и умуваме по тях, така да се каже, вече близо пет месеца заедно и съвместно с представители на Българската народна банка, с участието и на търговските банки, на Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и редица други органи.
Така че считаме на този етап да не се връщаме към този въпрос и отново да започнем да ги разработваме, защото това ще отнеме наистина доста време.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: За нас е по-скоро важно дали вие можете да ни дадете уверение – това, което попита и господин Димитров, - че в този обем, в който вие предлагате закона, на този етап ще ни бъде достатъчно, за да излезем от тази най-червена зона и да действаме нататък, за да заработи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Абсолютно. Аз и тогава казах, че Глава четвърта не е в червената зона. Глава двадесет и четвърта е в червената зона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нещата са вързани.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Съгласен съм. Това, което предлагаме, е напълно достатъчно. И ние отговаряме и на двата доклада – от есента и от пролетта, с тези предложения.
Аз ще изпреваря госпожа Миланова и ще кажа следното. За това, което тя пледира и ще пледира след мъничко, ние не сме го предложили за промяна. То е стар текст.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Защо не сте го предложили?
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на госпожа Миланова.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Ние водихме една дискусия в Комисията по бюджет и финанси. Но наистина има конфузия и тя идва от следното.
Ако ми зададете въпроса това изменение на Закона за мерките срещу пране на пари защо се прави, аз не мога да ви отговоря. Тези изменения в никакъв случай нямат претенции да съответстват на директивата, тъй като срокът за приложение на директивата е краят на 2007 година. А в мониторинговия доклад, който е от месец май, е записано, че усилията на Агенцията за финансово разузнаване трябва да бъдат пренасочени към задължените лица, чиято дейност не подлежи на общ надзор от компетентен орган.
Оттук идва това наше предложение. Иначе всичките други изменения, които са направени в закона, идват, за да отговорят на препоръките 40 плюс 9 на FATF.
Но така или иначе тези препоръки са претворени, така да се каже, в директивата. а Европейският съюз ще иска да приложим директивата в края на 2007 година.
Добре, ние сме решили тези препоръки да ги претворим в Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу пране на пари. Безспорно правихме го в обща комисия. Имахме много спорове, съобразявахме се и с препоръките, и с директивата. но директивата е, така да се каже, току-що написана. По нея ще се създават процедури, за да може да се имплементира.
Защо излезе това предложение от нас, което разбирам, че създаде конфуз, тъй като в предложения вариант на закона за първо четене нашето предложение го няма? Но ние просто искахме, след като ще имплементираме препоръките вътре в закона, не казвам директивата, то тогава тези препоръки да бъдат въведени пълно и точно. А те въвеждат това разграничение на функциите, за които спорим. И казваме,че тогава, когато има надзорна институция и тя изцяло прилага процедурите на пране на пари, то тогава Агенцията за финансово разузнаване ще прави проверки на място само когато има доклад за съмнение на пране на пари. И този доклад идва не само от Банков надзор и от Комисията по финансов надзор, които са надзорните институции за една част от поднадзорните лица, а идва и от самите банки, които са задължени тогава, когато има съмнение за пране на пари, да докладват в Агенцията за финансово разузнаване.
Разбирам, че това не е в процедурата. и така беше взето решението и в Комисията по бюджет и финанси. Нашето предложение на Централната банка е това да бъде направено между първо и второ четене. Но в никакъв случай не мога да приема, че това е отстъпление от сегашната роля на Агенцията за финансово разузнаване във връзка с мерките срещу прането на пари. Не мога да го приема, защото и сега по препоръките трябва да има такова разграничение. И вие трябва да насочите вниманието си, за да можем да излезем от тази зона. И зоната не е по отношение на законодателството. Законодателството си е добро. Единствената препоръка е това, което предложи госпожа Кунева във връзка с адвокатите. То трябва да бъде по някакъв по добър начин изписано в закона.
Това е препоръката, която Европейският съюз иска ние да изпишем в този момент. Ние се намираме в една много особена ситуация.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, но тя не е само тук особена ситуация. Когато един орган още не прилага даден закон, обикновено решаваме, че трябва още да видоизменим закона, казано между нас. Но това нещо вече трябва да завърши в някакъв етап и законът да се прилага.
Сега е важно да видим в кой вариант да го приемем. Така, както предлага господин Димитров, достатъчно ли е да започне да се прилага в тази агенция или още нещо ще трябва да изменим, за да може тя да започне да работи.
Аз не знам кой е виновен – тя, МВР или не знам кой си, каква е връзката и с каква глава. Но така или иначе още няма нищо с борбата с пране на пари в България и трябва да има някакви резултати в тази област. Как да постъпим?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Аз твърдя, че законодателството в областта на прането на пари е много прилично. И процедурите, по които ние правим проверките на място, инспекциите на място в банките специално, защото аз нося тази отговорност за управление “Банков надзор”, което е оправомощено да прави такива проверки, тоест, процедурите са съобразени и с препоръките. Не, разбира се, по отношение на истинските собственици на бенефициентите, които са в офшорни компании, но например тепърва ще установяваме точно процедурите, по които това ще се открива.
Така че в това отношение ние не трябва да си посипваме главата с пепел, че, видите ли, не сме направили както трябва нещата. Аз твърдя ,че те са направени прилично.
Тук недоразумението идва според мене от факта, че Агенцията за финансово разузнаване в един момент съобщава как тя е предоставила на прокуратурата, на полицията или на Националната служба за борба с организираната престъпност страшно много сигнали за пране на пари, а, видите ли, няма резултати. По-скоро трябва да си зададем въпроса направени ли са достатъчно много анализи, за да можем да кажем, че тук има престъпна дейност и наистина за това нещо трябва да бъде образувано някакво предварително производство или да започне някакво съдебно дело. Защото излиза, че страшно много са сигналите в нашата страна, а не можем да се справим с този проблем.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е проблемът, който се получава. Какъв е ефектът от всичко това?
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Нещо в този момент е сбъркано. Аз не съм сигурна, че има страшно много доказателства, че имаме пране на пари.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: ще помоля заместник-министър Зия да каже как според него да излезем от тази сложна ситуация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Аз не можах да разбера госпожа Миланова дали упреква агенцията за това, че няма осъдени.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Напротив, че Агенцията за финансово разузнаване дава много сигнали, че има пране на пари, но не ги довежда до вид, до който да има осъдени. Не ги подготвя в добра форма. Аз така разбрах.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: И аз така разбрах. Трябва да се знае – и госпожа Миланова прекрасно знае, - че агенцията няма разследващи функции. И това не е нейна работа.
Само за сравнение ще ви кажа, че идентичната структура в Англия годишно получава 200 000 доклада, а не като нас 700. Така че тя не може да анализира всичките. И за да ги анализира както трябва, тази структура трябва да има и правомощията за разследване. А ние ги нямаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз в момента не мога да преценя трябва ли да се изменя законодателството да има правомощия за разследване. Ние току-що отнехме такива правомощия на митниците, каквито те имаха. Но Министерството на финансите не защити митниците тогава, не предложи тук да се въведат тези правомощия. Така че, между нас казано, аз не мога да се ориентирам и в позицията на Министерството на финансите – настоявали ли сте за такива правомощия, не сте ли настоявали. Просто не ми е много ясна ситуацията.
Така или иначе на мене ми се иска да имаме такова изменение, което да даде възможност да се прилага законодателството и да не го изменяме непрекъснато.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: В Европа във всички страни сродните структури на Агенцията за финансово разузнаване само събират, обобщават и предоставят информация за разследване на съответните органи, а това е Министерството на вътрешните работи. Aз неслучайно ви казах, че в Англия годишно има 200 000 сигнала. Казвам ви това, защото скоро бяхме там на една среща.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И не го искате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Не го искаме, естествено, това не е наша работа. Има си органи за тази работа.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Анализът обаче, за който говори госпожа Миланова, го няма. Но това са неща все пак не на законодателството.
От гледна точка на законодателните промени в кой вариант на нашите бележки и с коя част от тях сте съгласни, за да можем да подкрепим законопроекта на господин Димитров и той, разбира се, по-подробно да се обсъжда във водещата комисия, която е Комисията по бюджет и финанси.
Аз предлагам да кажете кои от нещата, които предлагаме ние, Вие, господин Димитров, както и представителите на Министерството на финансите ги подкрепят и да дадем подкрепа на законопроекта, за да може да върви за второ четене. Все пак, ако считате, да доуточним нашето становище във връзка с този законопроект.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз за разлика от колегата Калайджиев не съм прочел директивата и тази нощ, така че не бих могъл да кажа: ето, това дали да го включим или няма да го включим. Ясно е, че господин Зия е по-навътре с тези неща.
По-скоро въпросът действително е безкрайно прагматичен. Ако това трябва да се приеме до доклада, ние трябва да го разработим и да го приемем. Ако няма такава потребност, то тогава няма защо да хвърляме толкова усилия, след като имаме две години, а сега имаме по-спешни неща.
От тази гледна точка аз си признавам, че имах дори розовата мечта, че тук всичко е направено във финалния му вид и ще го приемем на първо и второ четене. И сега говорихме с госпожа Миланова, че ако не е това тяхно предложение, ние бихме могли да отидем към такава процедура, за да стане максимално бързо. Но ако ще има етап предложения от народни представители, систематизация, допълваща разработка, тъй като аз тук виждам неща, които ги няма във варианта, който е предложен, значи трябва да се вкара в разрез с философията от първото четене, да се разработи, тогава вероятно ще са необходими и консултации с Европейската комисия, за да не направим фал, което ще изисква над един месец като процедура.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: На нас тази сутрин ни дадоха нашето становище. Набързо нашите специалисти от Агенцията за финансово разузнаване направиха едно кратко становище. Аз ще изброявам.
Точки 1, 5 и 7 явно касаят третата директива, за която говорихме ,че срокът е месец декември следващата година, така че сега не е необходимо да правим тези изменения.
По точки 2, 3 и 4 колегите са записали: “Материята не изисква задължително законодателно уреждане. По-удачно е уреждането на въпросите в подзаконови актове, още повече, че се чака приемането на имплементирната директива по отношение на идентификацията на лицата, заемащи висша държавна длъжност в България и в чужбина относно опростената и разширена процедура”.
По отношение пак на тези лица по т. 4 е записано да се има предвид, че мерките по отношение на тези лица не са различни от мерките по Закона за мерките срещу изпиране на пари, а представляват мярка по принцип по закона.
По отношение на т. 6 аз искам да попитам какво се има предвид тук – Комисията за финансов надзор или какво? Защото такава агенция няма.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Комисията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: То си е така в момента.
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Това предложение не е много коректно. Аз го дискутирах днес.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Значи да разбирам Агенцията за финансово разузнаване?
АНГЕЛ КАЛАЙДЖИЕВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: То и в момента си е така.
В крайна сметка аз подкрепям предложението на господин Димитров да се направи една консултация.
Подкрепям предложението на госпожа Миланова да се приеме ние да нямаме право да влизаме в банковите институции, стига това да не попречи на крайната оценка.
В крайна сметка дори ако не е така, аз предлагам, както предложих и горе, в чл. 17, ал. 4, където е записано, че проверките по ал. 1 могат да бъдат извършвани съвместно с надзорните органи и задължително в тяхно присъствие евентуално, ако се наложи, да правим ние проверки, както в застрахователните институции, така и в банковия сектор.
Нашата цел е една единствена – да можем да получим добра оценка.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: За сетен път взимам отношение, защото тази дискусия се водеше и в Комисията по бюджет и финанси. Има някакво неразбиране, господин Зия. За кое да получим отрицателна оценка? Къде е казано, и да проверявате банките, като започнете от кредитните им портфейли и свършите до акционерната им структура –че вие трябва да влизате без сигнал за съмнение за пране на пари, това, което го прави “Банков надзор”, защото това е функцията на “Банков надзор”, включително и процедурите по пране на пари? Откъде да дойде оценката? Какво е казано в тази оценка?
В мониторинговия доклад какво е казано? Аз го прочетох – трябва да бъдат насочени усилията към лицата, чиято дейност не подлежи на общ надзор от компетентен орган. Това ясно и категорично е казано. Защо изведнъж да се получи някаква друга оценка?
Аз наистина съм склонна, защото разбирам колко е конфузна ситуацията, да оттеглим това предложение на Централната банка. То беше от гледна точка на това, че така и така сме тръгнали с тази промяна в закона да прилагаме препоръките на FAТF, а не директивата. защото директивата няма защо да я прилагаме сега. Няма как да я приложим, тепърва там ще има промени и изписване на процедури. Но тези препоръки искат такова ясно разграничение. Затова ние си позволихме да предложим това разграничение.
Сега тук се тълкува по някакъв друг, неразбираем за мене начин, че, видите ли, Европа ще ни каже, че правим някакво отстъпление. Не, защото в препоръките е записано, че трябва да се разграничат функциите на съответните компетентни органи.
Но аз наистина ще предложа на управителя на Централната банка да оттеглим това предложение, да може тогава по съвсем облекчена процедура да се приемат всичките тези предложения. Те след това ще бъдат доработени. Но поне единственото предложение, което иска Европейската комисия във връзка с адвокатите, ще мине. Защото останалото Европейската комисия въобще не го иска. Но ние го правим малко преждевременно. Хубаво, няма нищо лошо в това. тогава ще излезем от тази конфузия, ще го оттеглим с очакванията от наша страна, че при една следваща промяна на закона за мерките срещу пране на пари изцяло ще се съобразим и с препоръките, и с директивата. Защото ИСЕПС- нашият Европейски комитет за банковите институции, ще направи такива препоръки и ще разработи такива мерки, в които във функцията на банковите надзори в Европейския съюз ще бъде записано изрично като функция, освен съхранение и запазване стабилността на банковата система и защита на интересите на вложителите и борба срещу прането на пари, казано най-общо, и тероризма.
Предстои в това отношение да се развива европейското законодателство. То и сега е направено в директивата. просто мисля, че по този начин ще облекчим нещата. Ще оттеглим това предложение, няма да се разглежда между първо и второ четене, няма да се бавим с експертиза от Европейския съюз. Защото съм сигурна, че няма да бъде друга експертизата. И ако някой се заеме и прочете много внимателно препоръките – сигурно проф. Калайджиев е прочел и двете препоръки, и 26, и 29, - ще види, че там има такова изискване за разграничение. Тогава ще бъде много по-лесно. Ще приемем промените в закона, в срока ще успеем да ги докладваме и по-нататък ще направим и тази промяна, за която ние пледираме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разглеждайки всичко, което чух, предлагам нашето становище да бъде променено, тези неща, свързани с тази бъдеща директива, ще отбележим, че при следващото изменение на закона, ще се отразят.
Готови сме да отидем на този кратък вариант, който имате предвид след това, което каза и госпожа Миланова, и така ще преработим своето становище. Защото в тези кратки срокове няма как всичко това да се направи.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Тогава и нашето становище ще бъде в духа, че нямаме забележки и препоръчваме да се приеме законът на първо четене, за да може да се направи предложение, ако в пленарната зала не възникнат нови предложения, да предложим оперативно да го гласуване и да се разгледа и на второ чете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИД ЗИЯ: Ако искате, това “могат” да изчезне и тези проверки да се правят задължително с “Банков надзор”, докато се направи промяната.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вие разбирате, че отивате към второ четене отделно. Няма други варианти. Ако това не е драма, да го оставим сега така.
ЕМИЛИЯ МИЛАНОВА: Естествено, че не е драма. Но от гледна точка на по-голяма прецизност и справедливост би трябвало да съществува подобно ограничение.
Аз много добре разбирам каква е ситуацията и съм склонна да не драматизираме нещата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Искам да предложа на колегите на основата на тази дискусия да подкрепим законопроекта, внесен от господин Петър Димитров, и съответно да преработим становището така, както се уточнихме.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.


Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:



(Атанас Папаризов)