Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
22/06/2006
П Р О Т О К О Л
№ 37
На 22 юни 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-46/19.06.2006 г., за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, – внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на подготовката на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (проектът се разработва по препоръка на Европейската комисия).
На заседанието присъстваха: Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Иво Стефанов – председател на Комисията за защита на личните данни, Калоян Симеонов – експерт в Дирекция “Европейска интеграция” при Министерския съвет.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Дневният ред съдържа две точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, – внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на подготовката на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (проектът се разработва по препоръка на Европейската комисия).
3. Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Анна Янева – заместник-министър,
Камелия Стоянова – директор на Дирекция “Нормативна основа на икономиката”;
От Агенцията за следприватизационен контрол:
Атанаска Бозова – изпълнителен директор,
Соня Георгиева – заместник-изпълнителен директор,
Татяна Димитрова – главен юрисконсулт.
Давам думана на заместник-министър Анна Янева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Уважаеми дами и господа, представям на вашето внимание законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Предложените със законопроекта промени се налагат поради необходимостта от осигуряване на засилена правна защита на частните държавни вземания по приватизационните договори.
В мониторинговия доклад за готовността на България за членство в Европейския съюз от 2005 година Европейската комисия отбеляза, че неспазването на договорните задължения от новите собственици и неохотното привеждане на договорите в изпълнение от страна на държавата остава проблем.
В съответствие с направената препоръка в плана за действие за 2006 година, за изпълнение на ангажиментите, поети в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз, бе включена мярка за изготвяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Измененията са осъществени в две насоки:
Първо, вменява се на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети или определени от тях органи правомощието да събират дължимите вноски от цената по приватизационните договори по реда на чл. 237, буква “к” от Гражданско-процесуалния кодекс, тоест предоставяне на възможността посочените органи самостоятелно да пристъпват към принудително изпълнение на изискуемите вземания за цена по приватизационните договори, с оглед на тяхното по-ефективно събиране.
С това предложението решението на изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, както и решението на общинския съвет или определен от него орган, взето въз основа разпоредбите на приватизационния договор, касаещи неизпълнените вноски от покупната цена с настъпил падеж става извънсъдебно основание за издаване на изпълнителен лист.
По досега действащия ред неизпълнената част от разсрочената цена на приватизационните договори, както и изчислените неустойки и обезщетения за неизпълнение на задълженията по договорите се събираха по съдебен ред.
Същевременното предлаганото изменение няма да накърни правото на защита на купувачите по приватизационните договори, които могат да защитят правата и законовите си интереси в съответствие с интересите на глава “Оспорване на вземанията по изпълнителен лист, чл. 250 – чл. 255 от ГПК.
Второ, предвижда се съответният орган на Националната агенция за приходите да предоставя конкретно посочена данъчна и осигурителна информация, предвидена в чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на мотивирано писмено искане от Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2.
Посоченото допълнение ще даде възможност за повишаване ефективността и оперативността на дейностите по следприватизационен контрол, като на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2 от закона ще бъде дадена възможност за достъп до данъчна и осигурителна информация.
В искането ще се обоснове нуждата от предоставяне на информация във връзка с осъществяване на предвидените в закона правомощия за осъществяване на следприватизационен контрол по сключените приватизационни договори. Исканата информация ще касае единствено банковите сметки и данните от търговската дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна.
По този начин ще се събира само информация, необходима на органите, осъществяващи следприватизационен контрол, за изпълнение на техните функции по събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение и на плащанията по приватизационния договор.
Надявам се комисията да подкрепи предложения законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси във връзка с този закон, който засяга само част от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, по-скоро въпрос, свързан не толкова с процедурата, колкото с финансовите аспекти и контрола над приватизационния процес и приходите от него.
ЧЕТИН КАЗАК: Не въпрос, а по-скоро едно мнение.
Мисля, че беше крайно време да бъде предложен подобен закон, защото наистина има хронични проблеми, които досега не бяха решавани, във връзка със събирането на необходимите вземания от страна на държавата по сключените приватизационни сделки, и не само от държавата, а и от общините.
За съжаление досега основният проблем беше фактът, че държавата до преди няколко години въобще не разполагаше с орган и механизъм да ги събира, а от няколко години все пак разполага с такъв орган в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол. Но точно заради тази сложност на механизмите, юридическите способи за шиканиране със задълженията и т.н., събираемостта на тези вземания е много ниска. И мисля, че това е една добра инициатива, за да се даде възможност по по-ускорен и по-опростен ред държавата да започне да събира вземанията си от страна на приватизаторите на бившите държавни предприятия.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Само две думи.
Извън всяко съмнение е, че това е един абсолютно необходим нормативен документ, който трябва да бъде подобрен, в духа на който това нещо е направено.
Знаем, че големият проблем са мудните процеси, които текат години, и още по-тежката реализация на вземанията, което знаем до какви загуби води.
Безспорно този закон ще бъде подкрепен. Но аз бих поставил един такъв въпрос.
Приказваме за следприватизационен контрол. а пред приватизацията. Има толкова неизгодно подписани сделки, които просто не могат да се развалят, защото държавата ще загуби или съответните субекти ще загубят значителни суми. Дали смятате, че нещо може да се направи не във връзка с този закон, а въобще, защото наистина има такива случаи.
Аз имах едно питане, много сериозно, към министър Калфин, който отговаря по въпросите на приватизацията, за неизгодно подписана сделка в един много важен сектор на енергетиката. И се оказа, че не може да се пипа тази сделка, тъй като загубите ще бъдат сериозни.
Пита се: защо нямаме необходимия контрол, когато сделката е била подписвана, доведена по финализация и т.н. Това е моят въпрос и ако може да ми отговорите.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Искам да задам следния въпрос: мислите ли, че облекчаването на процедурата, тоест процеса, в който става издължаването на съответната неизрядна фирма по един следприватизационен контрол действително ще облекчи вземанията? Защото аз имам информация от Агенция за следприватизационен контрол, че досега процедурата е била тежка, но все пак има спечелени дела.
Както знаете, повечето от фирмите, които приватизираха България, не са български юридически лица или са дъщерни фирми на чужди юридически лица, регистрирани в България. И въпреки че има влезли в сила осъдителни присъди за изплащане на големи неустойки, тези неустойки не се събират, точно защото фирмата базирана в чужбина и по никакъв начин тя не може да бъде задължена да изпълни осъдителното решение.
Това е основен въпрос. мислите ли, че този закон, въпреки че ще облекчи процедурата, което е хубаво, действително ще доведе до събирането на вземанията?
Аз ще се обърна и към колегите: защо беше отхвърлен проектът на “Атака” за връщане на ролята на прокуратурата в следприватизационния контрол, ако действително се иска подобряване на този контрол?
АТАНАСКА БОЗЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, в качеството си на директор на Агенцията за следприватизационен контрол бих желал да отговоря първо на втория въпрос, а след това ще се опитам да направя връзка и с първия въпрос, поставен от господин Величков.
Прав сте, че имаме присъдени вземания. И ние не бихме могли да бъде удовлетворени в някои от случаите, защото нашият купувач няма имущество. Поискали сме обезпечения. Обезпеченията в повечето случаи са акциите и дяловете на приватизираното предприятие. Но в момента, в който ние имаме влязло в сила осъдително решение, изпълнителен лист, се оказва, че приватизираното дружество няма активи, има много повече пасиви, отколкото активи.
Точно с тези промени на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, особено § 11б, ние оттук нататък, преди да заведем съдебно дело, искаме да имаме информация за активите на купувача, за неговите банкови сметки, за да поискаме от съда възбрана и запор и след влизане в сила на осъдително решение да имаме от какво да се удовлетворим. Тъй като досега ние разполагахме с информация, по силата на закона събирахме информация от приватизираните дружества, но нямахме достъп до информация за купувача. А той е страна по нашия приватизационен договор и е ответник по нашите дела, които към настоящия момент са 850 висящи дела.
А по отношение на това, че по-голямата част от купувачите по приватизационни договори са чуждестранни юридически лица, мисля, че не сте прав. Както всички знаем, по-голямата част от договорите са сключени с така наречените работническо-мениджърски дружества. И особено в тези случаи и особено в случаите, в които в самите приватизационни договори те нямат забрана за разпореждане с активи на приватизираното дружество. Единственият актив на нашия купувач са акциите и дялове, зад които, за най-голямо съжаление, стоят много повече пасиви, дружествата са много по-задлъжнели в момента, в който вече сме ги осъдили, отколкото в някои случаи преди приватизацията им.
Поради тази причина аз считам, че са наложителни промените в закона и не само че са наложителни, но са закъснели. Ако това се беше случило преди определен брой години, може би щяхме да бъдем по-ефективни в събиране на частните държавни вземания. Но въпреки всичко по-добре това да се случи късно, отколкото никога да не се случи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предлагам да се ограничим оттук нататък само в рамките на темата на нашата комисия.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Каква е съдбата на приватизираните дружества, след като влезе осъдителна присъда, че има неуредица в договора? Тоест купувачът не е изпълнил своите условия, има постановено решение, има постановена неустойка. Какво става с дружеството? То остава ли приватизирано в активите на купувача или сделката се счита за развалена?
АТАНАСКА БОЗОВА: Сделката не може да се счита за развалена само поради това, че купувачът не си е изпълнил някое от задълженията.точно затова в договорите са предвидени неустойки.
За да имаме право да удовлетворим нашите вземания, трябва да има влязло в сила съдебно решение. в повечето случаи купувачите ги оспорват. Обжалват до трета инстанция. Затова е и другата промяна в закона – поне това да не става по отношение на покупната цена, нещо, което много лесно може да бъде доказано. Към настоящия момент има около 355 сделки, по които купувачите не са си платили цената, 211 от тях са просрочили две и повече вноски.
И вместо ние всяка една година, ако осъществяваме своевременен контрол да водим дело срещу тях за определена вноска, то можем по реда на Гражданско-процесуалния кодекс да се снабдим с изпълнителен лист извънсъдебно и да можем да си предявим цената. Ако той не е в състояние да си плати неустойката, ние искаме и в повечето случаи съдът ни допуска обезпечение – това са акциите и дяловете, които могат да бъдат продадени от съдия изпълнителя. Така че приватизираното дружество, ако е жизнеспособно, ще си остане, но би си сменило собственика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това са неща, които са много подробно изписани в закона.
Аз предлагам, колеги, все пак да не навлизаме в периметрите на Комисията по икономическата политика, а да преминем към гласуване.
Който подкрепя законопроекта за изменение и допълнение към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, моля да гласува.
Господин Филип Димитров обяви, че няма възможност да проследи дискусията, но се въздържа.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът се приема.
АТАНАСКА БОЗОВА: Аз не отговорих на въпроса на господин Величков и бих искала да кажа едно изречение.
Ако при сключването на приватизационните договори задълженията на купувачите са достатъчно добре обезпечени, това ще им действа дисциплиниращо, те ще ги изпълняват. А когато това не се случи, държавата ще има от какво да се удовлетвори при констатиране на нарушението и начисляване на неустойки. Мисля, че това бихме дали като препоръка на колегите, които сключват приватизационни сделки – задълженията да нямат пожелателен характер.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПОДГОТОВКАТА НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (ПРОЕКТЪТ СЕ РАЗРАБОТВА ПО ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ).
Тук сме поканили представители от много ведомства:
Калоян Симеонов – експерт в Дирекция “Европейска интеграция” при Министерския съвет,
Теодора Петкова – съветник в кабинета на министъра по европейските въпроси,
Ралица Йотова – старши специалист в Дирекция “Евроинтеграция” в Министерството на външните работи,
Светла Атанасова – старши експерт в отдел “Международно правно
От Министерството на финансите – този закон е в неговата договорна глава:
Атанас Добрев – директор на Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”,
Цветанка Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”,
Снежанка Колева – старши експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
От Министерството на вътрешните работи:
Бойко Коцев – заместник-министър,
Александър Петров – началник на кабинета на министъра,
Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция “Международно сътрудничество”,
Габриела Киофанова – юрисконсулт в Дирекция “Международно сътрудничество;
От Комисията за защита на личните данни:
Иво Стефанов – председател,
Красимир Димитров – член на комисията,
Валери Спасов – завеждащ международни отношения.
Ние започнахме този въпрос – Закона за личните данни, в периода, когато още не се беше формирала нашата комисия. Ние тогава разчитахме с много от хората, които виждаме, че ще направим едни промени, които в крайна сметка изпълняват ангажиментите ни към Европейския съюз. Сега виждаме всичките тези бележки отново.
В тази връзка по молба на министър Кунева се събираме тук на този ранен етап, за да видим как действително ще се работи, така че най-накрая следващото изменение на закона да отговаря на бележките, които са отправени към българската страна.
Поканили сме тези присъстващи, за които споменах, за да обсъдим процедурата и внасянето на предложения за този закон.
Все пак в списъка на представителите на Комисията за защита на личните данни аз не знам кой е юристът, който е работил по този закон, който имаме представен от комисията. бихте ли ни казали кои са авторите на този законопроект?
ИВО СТЕФАНОВ: При нас господата Цолов и Димитров са юристите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да се надяваме, че господата Цолов и Димитров ще дойдат да работят. Ще трябва да ги привлечете тук, защото нашата идея е да видим как ще се работи по закона отсега нататък.
Аз помолих нашия експерт в парламента да прегледа новия законопроект и бележките на комисията. За съжаление нашата оценка за готвения работен проект показва, че той е много далече от това, което трябва да се направи във връзка с промените в закона. и ние сме сериозни обезпокоени, както и министър Кунева.
Давам думата на госпожа Любка Ценова да каже какво е мнението на нашите експерти.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: След като днес направихме проучване с таблици, изпратени от Европейската комисия, с директивата и със законопроекта, стигнахме до извода, че промени трябва да се направят.
Първо, чл. 1, ал. 3, т. 1 и т. 3 и ал. 4 трябва да се приведат в съответствие с чл. 4 от директивата. Това е една директива, която се занимава със защита на личните данни. тази забележка е досежно обхвата на закона и изключението от обхвата.
Втората бележка е за чл. 2, ал. 2, т. 3, която трябва да се приведе в съответствие с чл. 6 от директивата. Член 2 трябва да се приведе в съответствие с дефиницията, предвидена в директивата относно личните данни.
Член 3 от закона трябва да се приведе в съответствие с чл. 2 от директивата, относно подобряване на дефиницията за администратор на лични данни.
Член 5, ал. 2, т. 2 – за привеждане в съответствие с чл. 7 от директивата, което е свързано със законосъобразността на обработката на лични данни.
Глава втора от закона трябва да се приведе в съответствие с препоръките, направени от Европейската комисия, за статута и независимостта на Комисията за защита на личните данни.
В чл. 16 трябва да се направи поправка за привеждането му в съответствие с чл. 20 от директивата, което е свързано с предварителните проверки, извършени от комисията.
Член 17 трябва да се приведе в съответствие с чл. 18 от директивата, който се отнася до задълженията на администратора на лични данни, по-специално с процедурата по нотификация.членове 19, 20 и 21 от закона трябва да се приведат в съответствие с чл. 10 от директивата, относно информацията, която следва да се дава на лицата, за които се отнасят данните.
Член 26 и чл. 27 от закона трябва да се приведат в съответствие с чл. 13 от директивата, относно ограничаване на правата на физическите лица, свързани с достъпа до лични данни.
Член 34 от закона – за привеждане в съответствие с чл. 13 от директивата, относно процедурите за отказите за достъп до лични данни.
Член 35 от закона трябва да се приведе в съответствие с чл. 7 от директивата, във връзка със законосъобразността на извършените действия.
Член 36, ал. 5 от закона трябва да се приведе в съответствие с чл. 26 от директивата – относно предоставяне на лични данни на трети страни.
В Допълнителните разпоредби т. 13 трябва да се приведе в съответствие с разпоредбите на директивата, които поради краткото време не сме ги изписали, но е въпрос на техника за няколко минути.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, виждате, че досега проектът за закон, който е подготвен от комисията и който беше на наше разположение, не отговаря на препоръките на Европейската комисия. Ние не можем за втори път да попаднем в тази ситуация, в която веднъж се оказахме миналата година.
Затова аз , без да мога да наложа някаква форма на подготовка, искам да предложа следната организация, тъй като в момента нито можем да обсъдим закона, нито можем да правим текстове. Ясно е, че трябва отново да се работи законът съвместно, както между Комисията за защита на личните данни, която има свои представители, които участват по чл. 29 и чл. 30 от директивата, така и от Министерството на вътрешните работи, който е в органа, който съдейства на комитета по чл. 31 от директивата, така и от страна на Министерството на финансите, което има най-малкото задължението да става дума за текст от неговата глава.
Така че ви предлагам много спешно да направим една група от експерти, естествено предполагам, че и от Министерския съвет ще участват юристи, за да може да се подготви закон, който да отговаря на препоръките.
От наша страна ще участват като експерти и госпожа Любка Ценова, която отговаря за европейското право в нашия парламент, също така ще привлечем и други колеги. Засега госпожа Ценова ще отговаря за това от нас.
Ние сме готови да ви предоставим работно помещение, където да се срещат тези експерти, и да ги събираме, за да можем да имаме един проект за закон до края на следващата седмица.
Аз искам сега само да уточним кои ще бъдат хората, които ще работят, кога ще работят и да организираме работата си така, че до края на следващата седмица да имаме един проект. Настоявам този проект да се оформи и да се види от водещите в това отношение, за да мине през Министерския съвет – от Министерството на вътрешните работи от Министерството на финансите, разбира се, с помощта на комисията. Но преди да се внася този проект където и да било, за да стига до парламента, аз предлагам този готов проект с помощта на секретариата на госпожа Кунева в Министерския съвет с основните автори от всяко ведомство по един човек, да се преведе на английски език и с техните представители да се обсъди още веднъж, за да не получим обратно същите бележки.
Ако до края на следващата седмица ние имаме готов този проект, след това в първата седмица на месец юли да организираме среща в Брюксел с участието на по един експерт от всички ведомства. След това ще го оформим за Министерския съвет и ще се внесе в парламента.
Приемате ли тази процедура?
Аз не искам сега да коментирам какво и как е правено. Знаем, че експертът, с който работим, е труден експерт. Затова ви предлагам една такава съвместна дейност на всички заинтересовани. Само ще ви помоля за имената на хората, които ще работят в този процес.
Сега ще дам думата първо на гостите. Искам да чуя дали те приемат това предложение. Ние представяме логистика, зала, готови сме да помагаме на организацията, готови сме да помагаме в целия този процес, тъй като законът не и е безразличен законът, той започна да се работи, така или иначе, когато нашата комисия беше временна, не ни е безразличен и проблемът с личните данни.
Това предлагам да направим на този етап.
Разбира се, от страна на самата Комисия за европейска интеграция госпожа Ангелиева като юрист и представител на ръководството на комисията също така ще оказва съдействие на цялата група от експерти при събирането, ще участва в този процес, ако е необходимо някъде да се привличат допълнително експерти. така че тя ще участва от ръководството на нашата комисия. Това мога да ви предложа.
Кой ще вземе отношение?
ИВО СТЕФАНОВ: Аз искам да изясня, че законопроектът, който сме представили, е готвен само по последните бележки от месец февруари от PR-ревюто на експертите на Европейската комисия и затова няма тази пълнота.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам това, но сега е въпросът да видим как да направим, че да продължим работата с успех. Искам да знам вие кои хора ще определите да работят. Аз разбирам, че тук има едни бележки на
Аз разбирам, че тук има едни бележки на PR-ревюто, след това има други в мониторинговия доклад. Бележките са много, проблемът е сложен. Затова предлагам да се организираме сега, а не да даваме оценки. В момента това не ми е работата. Аз искам да има закон, който да отразява всичките тези проблеми, които са възникнали, за да направим едно последно изменение на закона.
Кого ще определите от вашата комисия за участие в тази работа? На кого да се обаждат госпожа Ангелиева и госпожа Ценова? Ще ви кажем коя стая в парламента ще определим. Само кажете с кои хора ще работим, за да започнем с тях работа от утре.
ИВО СТЕФАНОВ: Поставяте ме в малко трудна ситуация, защото нашата комисия е колегиален орган.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз имам предвид експерти, а не членове на комисията. на този етап искам да ни кажете имена на експерти, които вие сте назначили към комисията. ако се налага среща на ръководството, и това ще се случи. Сега искам вашите назначения. Знам, че имате 15 души. От тези, които са писали документа, споменахте две имена. Ако може да определите експертите, за да можем да работим с тях. А когато е завършен проектът, вие ще го видите, но това ще стане на един следващ етап.
Бихте ли предложили хората?
ИВО СТЕФАНОВ: Посочвам госпожа Елена Арапкюлиева, която е завеждащ отдел “Жалби”, господин Кирил Генов – младши експерт в нашия отдел “Правни становища”, госпожа Шопова, старши юрисконсулт.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: На този етап кои експерти ще участват от Министерството на финансите?
АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз наистина благодаря за съпричастността на комисията към този проблем. От наша страна ще участва Снежанка Колева.
Аз бих помолил обаче господин Стефанов да каже дали от тези трима души, които той посочи, някой знае английски език, защото може да има някакви нюанси в текстовете.
ИВО СТЕФАНОВ: Кирил Генов знае английски.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Значи има хора, които могат изцяло да гледат текста на български и на английски.
А от Министерството на вътрешните работи кои ще бъдат участниците? Още повече, че това министерство може да се окаже водещо при внасянето на законопроекта в Министерския съвет.
СНЕЖАНА МАЛЕЕВА: От Министерството на вътрешните работи като лице за контакт и експерт е Габриела Киофанова, която и до момента работи по закона, а при необходимост ще участват и други юристи.
ИВО СТЕФАНОВ: Законът изцяло после ще се гледа в министерството.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Докато се направи от експертите, ние трябва да имаме един проект до края на другата седмица. След това ще се гледа, ще се пренарежда, ще се търсят контакти, ще го гледат ръководствата. За мене е важен този първи етап във връзка с всички аспекти, които възникват. Комисията е развила едни въпроси, сега възникват други въпроси. Искам да има един цялостен проект, за да завършим този процес.
От Министерския съвет кой ще участва?
КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Ще участва Калоян Симеонов – главен експерт в Дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международни финансови институции”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Министерството на външните работи също не е лошо да има представител
РАЛИЦА ЙОТОВА: Ще участва Ралица Йотова – старши специалист в Дирекция “Евроинтеграция” на Министерството на външните работи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че събрахме доста добър актив. Госпожа Ценова от името на Правната дирекция ще може да координира работата. Естествено и сътрудниците на нашата комисия ще помагат, също така специалисти от Правната дирекция. Когато е необходимо, госпожа Ангелиева също ще се намесва в този процес.
Колеги, специално имахме молба от министър Кунева да съдействаме на този процес. Защото процесът е важен, сложно е поначало у нас. Дейността на комисията започна малко късно, има нови изисквания, теми, експертите, които ни наблюдават, са много активни. От тази гледна точка се изисква малко по-засилено внимание към тази тема.
Сега ще дам думата на господин Казак и на колегите, които биха искали да вземат отношение по въпроса.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз само искам да попитам наложително ли е, след като правим такава сериозна организация на експертно ниво, такава дълга и взискателна процедура по отношение изработването на този закон, което включва и съгласуване с Европейската комисия? Налага ли се да минава през процедурата Министерски съвет или може след това направо да бъде внесено в Народното събрание? Просто да се съкрати процедурата. не знам колко е спешно приемането на това изменение. Може да се внесе законопроектът направо от народни представители, без да минава през Министерския съвет. Защото знаете, че така процедурата ще е дълга.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека този въпрос да го оставим за по-късно.
Нека да има един общ законопроект на експертите, а ще видим до каква степен той ще има одобрение на всички институции. Спомням си, че миналия път имаше едни спорове, които трябваше да се решат на ниво изпълнителна власт, на ниво ръководства. Мисля, че преди да го внасят народни представители, за мене е по-важно да има съгласие в рамките на трите органа, които работят – Комисията за защита на личните данни, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и накрая Министерският съвет. Нека това да го преценим, след като видим до какво стигаме след консултациите.
Имате ли други въпроси? – Няма.
Започваме тази работа от утре в 10 часа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 37
На 22 юни 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 602-01-46/19.06.2006 г., за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, – внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на подготовката на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (проектът се разработва по препоръка на Европейската комисия).
На заседанието присъстваха: Анна Янева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Иво Стефанов – председател на Комисията за защита на личните данни, Калоян Симеонов – експерт в Дирекция “Европейска интеграция” при Министерския съвет.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Дневният ред съдържа две точки:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, – внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на подготовката на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (проектът се разработва по препоръка на Европейската комисия).
3. Има ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Анна Янева – заместник-министър,
Камелия Стоянова – директор на Дирекция “Нормативна основа на икономиката”;
От Агенцията за следприватизационен контрол:
Атанаска Бозова – изпълнителен директор,
Соня Георгиева – заместник-изпълнителен директор,
Татяна Димитрова – главен юрисконсулт.
Давам думана на заместник-министър Анна Янева да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АННА ЯНЕВА: Уважаеми дами и господа, представям на вашето внимание законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Предложените със законопроекта промени се налагат поради необходимостта от осигуряване на засилена правна защита на частните държавни вземания по приватизационните договори.
В мониторинговия доклад за готовността на България за членство в Европейския съюз от 2005 година Европейската комисия отбеляза, че неспазването на договорните задължения от новите собственици и неохотното привеждане на договорите в изпълнение от страна на държавата остава проблем.
В съответствие с направената препоръка в плана за действие за 2006 година, за изпълнение на ангажиментите, поети в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз, бе включена мярка за изготвяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Измененията са осъществени в две насоки:
Първо, вменява се на Агенцията за следприватизационен контрол и на общинските съвети или определени от тях органи правомощието да събират дължимите вноски от цената по приватизационните договори по реда на чл. 237, буква “к” от Гражданско-процесуалния кодекс, тоест предоставяне на възможността посочените органи самостоятелно да пристъпват към принудително изпълнение на изискуемите вземания за цена по приватизационните договори, с оглед на тяхното по-ефективно събиране.
С това предложението решението на изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, както и решението на общинския съвет или определен от него орган, взето въз основа разпоредбите на приватизационния договор, касаещи неизпълнените вноски от покупната цена с настъпил падеж става извънсъдебно основание за издаване на изпълнителен лист.
По досега действащия ред неизпълнената част от разсрочената цена на приватизационните договори, както и изчислените неустойки и обезщетения за неизпълнение на задълженията по договорите се събираха по съдебен ред.
Същевременното предлаганото изменение няма да накърни правото на защита на купувачите по приватизационните договори, които могат да защитят правата и законовите си интереси в съответствие с интересите на глава “Оспорване на вземанията по изпълнителен лист, чл. 250 – чл. 255 от ГПК.
Второ, предвижда се съответният орган на Националната агенция за приходите да предоставя конкретно посочена данъчна и осигурителна информация, предвидена в чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на мотивирано писмено искане от Изпълнителния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2.
Посоченото допълнение ще даде възможност за повишаване ефективността и оперативността на дейностите по следприватизационен контрол, като на Агенцията за следприватизационен контрол и на органите по чл. 4, ал. 2 от закона ще бъде дадена възможност за достъп до данъчна и осигурителна информация.
В искането ще се обоснове нуждата от предоставяне на информация във връзка с осъществяване на предвидените в закона правомощия за осъществяване на следприватизационен контрол по сключените приватизационни договори. Исканата информация ще касае единствено банковите сметки и данните от търговската дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна.
По този начин ще се събира само информация, необходима на органите, осъществяващи следприватизационен контрол, за изпълнение на техните функции по събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение и на плащанията по приватизационния договор.
Надявам се комисията да подкрепи предложения законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имате ли въпроси във връзка с този закон, който засяга само част от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, по-скоро въпрос, свързан не толкова с процедурата, колкото с финансовите аспекти и контрола над приватизационния процес и приходите от него.
ЧЕТИН КАЗАК: Не въпрос, а по-скоро едно мнение.
Мисля, че беше крайно време да бъде предложен подобен закон, защото наистина има хронични проблеми, които досега не бяха решавани, във връзка със събирането на необходимите вземания от страна на държавата по сключените приватизационни сделки, и не само от държавата, а и от общините.
За съжаление досега основният проблем беше фактът, че държавата до преди няколко години въобще не разполагаше с орган и механизъм да ги събира, а от няколко години все пак разполага с такъв орган в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол. Но точно заради тази сложност на механизмите, юридическите способи за шиканиране със задълженията и т.н., събираемостта на тези вземания е много ниска. И мисля, че това е една добра инициатива, за да се даде възможност по по-ускорен и по-опростен ред държавата да започне да събира вземанията си от страна на приватизаторите на бившите държавни предприятия.
ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Само две думи.
Извън всяко съмнение е, че това е един абсолютно необходим нормативен документ, който трябва да бъде подобрен, в духа на който това нещо е направено.
Знаем, че големият проблем са мудните процеси, които текат години, и още по-тежката реализация на вземанията, което знаем до какви загуби води.
Безспорно този закон ще бъде подкрепен. Но аз бих поставил един такъв въпрос.
Приказваме за следприватизационен контрол. а пред приватизацията. Има толкова неизгодно подписани сделки, които просто не могат да се развалят, защото държавата ще загуби или съответните субекти ще загубят значителни суми. Дали смятате, че нещо може да се направи не във връзка с този закон, а въобще, защото наистина има такива случаи.
Аз имах едно питане, много сериозно, към министър Калфин, който отговаря по въпросите на приватизацията, за неизгодно подписана сделка в един много важен сектор на енергетиката. И се оказа, че не може да се пипа тази сделка, тъй като загубите ще бъдат сериозни.
Пита се: защо нямаме необходимия контрол, когато сделката е била подписвана, доведена по финализация и т.н. Това е моят въпрос и ако може да ми отговорите.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Искам да задам следния въпрос: мислите ли, че облекчаването на процедурата, тоест процеса, в който става издължаването на съответната неизрядна фирма по един следприватизационен контрол действително ще облекчи вземанията? Защото аз имам информация от Агенция за следприватизационен контрол, че досега процедурата е била тежка, но все пак има спечелени дела.
Както знаете, повечето от фирмите, които приватизираха България, не са български юридически лица или са дъщерни фирми на чужди юридически лица, регистрирани в България. И въпреки че има влезли в сила осъдителни присъди за изплащане на големи неустойки, тези неустойки не се събират, точно защото фирмата базирана в чужбина и по никакъв начин тя не може да бъде задължена да изпълни осъдителното решение.
Това е основен въпрос. мислите ли, че този закон, въпреки че ще облекчи процедурата, което е хубаво, действително ще доведе до събирането на вземанията?
Аз ще се обърна и към колегите: защо беше отхвърлен проектът на “Атака” за връщане на ролята на прокуратурата в следприватизационния контрол, ако действително се иска подобряване на този контрол?
АТАНАСКА БОЗЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, в качеството си на директор на Агенцията за следприватизационен контрол бих желал да отговоря първо на втория въпрос, а след това ще се опитам да направя връзка и с първия въпрос, поставен от господин Величков.
Прав сте, че имаме присъдени вземания. И ние не бихме могли да бъде удовлетворени в някои от случаите, защото нашият купувач няма имущество. Поискали сме обезпечения. Обезпеченията в повечето случаи са акциите и дяловете на приватизираното предприятие. Но в момента, в който ние имаме влязло в сила осъдително решение, изпълнителен лист, се оказва, че приватизираното дружество няма активи, има много повече пасиви, отколкото активи.
Точно с тези промени на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, особено § 11б, ние оттук нататък, преди да заведем съдебно дело, искаме да имаме информация за активите на купувача, за неговите банкови сметки, за да поискаме от съда възбрана и запор и след влизане в сила на осъдително решение да имаме от какво да се удовлетворим. Тъй като досега ние разполагахме с информация, по силата на закона събирахме информация от приватизираните дружества, но нямахме достъп до информация за купувача. А той е страна по нашия приватизационен договор и е ответник по нашите дела, които към настоящия момент са 850 висящи дела.
А по отношение на това, че по-голямата част от купувачите по приватизационни договори са чуждестранни юридически лица, мисля, че не сте прав. Както всички знаем, по-голямата част от договорите са сключени с така наречените работническо-мениджърски дружества. И особено в тези случаи и особено в случаите, в които в самите приватизационни договори те нямат забрана за разпореждане с активи на приватизираното дружество. Единственият актив на нашия купувач са акциите и дялове, зад които, за най-голямо съжаление, стоят много повече пасиви, дружествата са много по-задлъжнели в момента, в който вече сме ги осъдили, отколкото в някои случаи преди приватизацията им.
Поради тази причина аз считам, че са наложителни промените в закона и не само че са наложителни, но са закъснели. Ако това се беше случило преди определен брой години, може би щяхме да бъдем по-ефективни в събиране на частните държавни вземания. Но въпреки всичко по-добре това да се случи късно, отколкото никога да не се случи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Предлагам да се ограничим оттук нататък само в рамките на темата на нашата комисия.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Каква е съдбата на приватизираните дружества, след като влезе осъдителна присъда, че има неуредица в договора? Тоест купувачът не е изпълнил своите условия, има постановено решение, има постановена неустойка. Какво става с дружеството? То остава ли приватизирано в активите на купувача или сделката се счита за развалена?
АТАНАСКА БОЗОВА: Сделката не може да се счита за развалена само поради това, че купувачът не си е изпълнил някое от задълженията.точно затова в договорите са предвидени неустойки.
За да имаме право да удовлетворим нашите вземания, трябва да има влязло в сила съдебно решение. в повечето случаи купувачите ги оспорват. Обжалват до трета инстанция. Затова е и другата промяна в закона – поне това да не става по отношение на покупната цена, нещо, което много лесно може да бъде доказано. Към настоящия момент има около 355 сделки, по които купувачите не са си платили цената, 211 от тях са просрочили две и повече вноски.
И вместо ние всяка една година, ако осъществяваме своевременен контрол да водим дело срещу тях за определена вноска, то можем по реда на Гражданско-процесуалния кодекс да се снабдим с изпълнителен лист извънсъдебно и да можем да си предявим цената. Ако той не е в състояние да си плати неустойката, ние искаме и в повечето случаи съдът ни допуска обезпечение – това са акциите и дяловете, които могат да бъдат продадени от съдия изпълнителя. Така че приватизираното дружество, ако е жизнеспособно, ще си остане, но би си сменило собственика.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това са неща, които са много подробно изписани в закона.
Аз предлагам, колеги, все пак да не навлизаме в периметрите на Комисията по икономическата политика, а да преминем към гласуване.
Който подкрепя законопроекта за изменение и допълнение към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, моля да гласува.
Господин Филип Димитров обяви, че няма възможност да проследи дискусията, но се въздържа.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът се приема.
АТАНАСКА БОЗОВА: Аз не отговорих на въпроса на господин Величков и бих искала да кажа едно изречение.
Ако при сключването на приватизационните договори задълженията на купувачите са достатъчно добре обезпечени, това ще им действа дисциплиниращо, те ще ги изпълняват. А когато това не се случи, държавата ще има от какво да се удовлетвори при констатиране на нарушението и начисляване на неустойки. Мисля, че това бихме дали като препоръка на колегите, които сключват приватизационни сделки – задълженията да нямат пожелателен характер.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПОДГОТОВКАТА НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (ПРОЕКТЪТ СЕ РАЗРАБОТВА ПО ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ).
Тук сме поканили представители от много ведомства:
Калоян Симеонов – експерт в Дирекция “Европейска интеграция” при Министерския съвет,
Теодора Петкова – съветник в кабинета на министъра по европейските въпроси,
Ралица Йотова – старши специалист в Дирекция “Евроинтеграция” в Министерството на външните работи,
Светла Атанасова – старши експерт в отдел “Международно правно
От Министерството на финансите – този закон е в неговата договорна глава:
Атанас Добрев – директор на Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”,
Цветанка Михайлова – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”,
Снежанка Колева – старши експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”;
От Министерството на вътрешните работи:
Бойко Коцев – заместник-министър,
Александър Петров – началник на кабинета на министъра,
Снежана Малеева – началник отдел в Дирекция “Международно сътрудничество”,
Габриела Киофанова – юрисконсулт в Дирекция “Международно сътрудничество;
От Комисията за защита на личните данни:
Иво Стефанов – председател,
Красимир Димитров – член на комисията,
Валери Спасов – завеждащ международни отношения.
Ние започнахме този въпрос – Закона за личните данни, в периода, когато още не се беше формирала нашата комисия. Ние тогава разчитахме с много от хората, които виждаме, че ще направим едни промени, които в крайна сметка изпълняват ангажиментите ни към Европейския съюз. Сега виждаме всичките тези бележки отново.
В тази връзка по молба на министър Кунева се събираме тук на този ранен етап, за да видим как действително ще се работи, така че най-накрая следващото изменение на закона да отговаря на бележките, които са отправени към българската страна.
Поканили сме тези присъстващи, за които споменах, за да обсъдим процедурата и внасянето на предложения за този закон.
Все пак в списъка на представителите на Комисията за защита на личните данни аз не знам кой е юристът, който е работил по този закон, който имаме представен от комисията. бихте ли ни казали кои са авторите на този законопроект?
ИВО СТЕФАНОВ: При нас господата Цолов и Димитров са юристите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да се надяваме, че господата Цолов и Димитров ще дойдат да работят. Ще трябва да ги привлечете тук, защото нашата идея е да видим как ще се работи по закона отсега нататък.
Аз помолих нашия експерт в парламента да прегледа новия законопроект и бележките на комисията. За съжаление нашата оценка за готвения работен проект показва, че той е много далече от това, което трябва да се направи във връзка с промените в закона. и ние сме сериозни обезпокоени, както и министър Кунева.
Давам думата на госпожа Любка Ценова да каже какво е мнението на нашите експерти.
ЛЮБКА ЦЕНОВА: След като днес направихме проучване с таблици, изпратени от Европейската комисия, с директивата и със законопроекта, стигнахме до извода, че промени трябва да се направят.
Първо, чл. 1, ал. 3, т. 1 и т. 3 и ал. 4 трябва да се приведат в съответствие с чл. 4 от директивата. Това е една директива, която се занимава със защита на личните данни. тази забележка е досежно обхвата на закона и изключението от обхвата.
Втората бележка е за чл. 2, ал. 2, т. 3, която трябва да се приведе в съответствие с чл. 6 от директивата. Член 2 трябва да се приведе в съответствие с дефиницията, предвидена в директивата относно личните данни.
Член 3 от закона трябва да се приведе в съответствие с чл. 2 от директивата, относно подобряване на дефиницията за администратор на лични данни.
Член 5, ал. 2, т. 2 – за привеждане в съответствие с чл. 7 от директивата, което е свързано със законосъобразността на обработката на лични данни.
Глава втора от закона трябва да се приведе в съответствие с препоръките, направени от Европейската комисия, за статута и независимостта на Комисията за защита на личните данни.
В чл. 16 трябва да се направи поправка за привеждането му в съответствие с чл. 20 от директивата, което е свързано с предварителните проверки, извършени от комисията.
Член 17 трябва да се приведе в съответствие с чл. 18 от директивата, който се отнася до задълженията на администратора на лични данни, по-специално с процедурата по нотификация.членове 19, 20 и 21 от закона трябва да се приведат в съответствие с чл. 10 от директивата, относно информацията, която следва да се дава на лицата, за които се отнасят данните.
Член 26 и чл. 27 от закона трябва да се приведат в съответствие с чл. 13 от директивата, относно ограничаване на правата на физическите лица, свързани с достъпа до лични данни.
Член 34 от закона – за привеждане в съответствие с чл. 13 от директивата, относно процедурите за отказите за достъп до лични данни.
Член 35 от закона трябва да се приведе в съответствие с чл. 7 от директивата, във връзка със законосъобразността на извършените действия.
Член 36, ал. 5 от закона трябва да се приведе в съответствие с чл. 26 от директивата – относно предоставяне на лични данни на трети страни.
В Допълнителните разпоредби т. 13 трябва да се приведе в съответствие с разпоредбите на директивата, които поради краткото време не сме ги изписали, но е въпрос на техника за няколко минути.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, виждате, че досега проектът за закон, който е подготвен от комисията и който беше на наше разположение, не отговаря на препоръките на Европейската комисия. Ние не можем за втори път да попаднем в тази ситуация, в която веднъж се оказахме миналата година.
Затова аз , без да мога да наложа някаква форма на подготовка, искам да предложа следната организация, тъй като в момента нито можем да обсъдим закона, нито можем да правим текстове. Ясно е, че трябва отново да се работи законът съвместно, както между Комисията за защита на личните данни, която има свои представители, които участват по чл. 29 и чл. 30 от директивата, така и от Министерството на вътрешните работи, който е в органа, който съдейства на комитета по чл. 31 от директивата, така и от страна на Министерството на финансите, което има най-малкото задължението да става дума за текст от неговата глава.
Така че ви предлагам много спешно да направим една група от експерти, естествено предполагам, че и от Министерския съвет ще участват юристи, за да може да се подготви закон, който да отговаря на препоръките.
От наша страна ще участват като експерти и госпожа Любка Ценова, която отговаря за европейското право в нашия парламент, също така ще привлечем и други колеги. Засега госпожа Ценова ще отговаря за това от нас.
Ние сме готови да ви предоставим работно помещение, където да се срещат тези експерти, и да ги събираме, за да можем да имаме един проект за закон до края на следващата седмица.
Аз искам сега само да уточним кои ще бъдат хората, които ще работят, кога ще работят и да организираме работата си така, че до края на следващата седмица да имаме един проект. Настоявам този проект да се оформи и да се види от водещите в това отношение, за да мине през Министерския съвет – от Министерството на вътрешните работи от Министерството на финансите, разбира се, с помощта на комисията. Но преди да се внася този проект където и да било, за да стига до парламента, аз предлагам този готов проект с помощта на секретариата на госпожа Кунева в Министерския съвет с основните автори от всяко ведомство по един човек, да се преведе на английски език и с техните представители да се обсъди още веднъж, за да не получим обратно същите бележки.
Ако до края на следващата седмица ние имаме готов този проект, след това в първата седмица на месец юли да организираме среща в Брюксел с участието на по един експерт от всички ведомства. След това ще го оформим за Министерския съвет и ще се внесе в парламента.
Приемате ли тази процедура?
Аз не искам сега да коментирам какво и как е правено. Знаем, че експертът, с който работим, е труден експерт. Затова ви предлагам една такава съвместна дейност на всички заинтересовани. Само ще ви помоля за имената на хората, които ще работят в този процес.
Сега ще дам думата първо на гостите. Искам да чуя дали те приемат това предложение. Ние представяме логистика, зала, готови сме да помагаме на организацията, готови сме да помагаме в целия този процес, тъй като законът не и е безразличен законът, той започна да се работи, така или иначе, когато нашата комисия беше временна, не ни е безразличен и проблемът с личните данни.
Това предлагам да направим на този етап.
Разбира се, от страна на самата Комисия за европейска интеграция госпожа Ангелиева като юрист и представител на ръководството на комисията също така ще оказва съдействие на цялата група от експерти при събирането, ще участва в този процес, ако е необходимо някъде да се привличат допълнително експерти. така че тя ще участва от ръководството на нашата комисия. Това мога да ви предложа.
Кой ще вземе отношение?
ИВО СТЕФАНОВ: Аз искам да изясня, че законопроектът, който сме представили, е готвен само по последните бележки от месец февруари от PR-ревюто на експертите на Европейската комисия и затова няма тази пълнота.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам това, но сега е въпросът да видим как да направим, че да продължим работата с успех. Искам да знам вие кои хора ще определите да работят. Аз разбирам, че тук има едни бележки на
Аз разбирам, че тук има едни бележки на PR-ревюто, след това има други в мониторинговия доклад. Бележките са много, проблемът е сложен. Затова предлагам да се организираме сега, а не да даваме оценки. В момента това не ми е работата. Аз искам да има закон, който да отразява всичките тези проблеми, които са възникнали, за да направим едно последно изменение на закона.
Кого ще определите от вашата комисия за участие в тази работа? На кого да се обаждат госпожа Ангелиева и госпожа Ценова? Ще ви кажем коя стая в парламента ще определим. Само кажете с кои хора ще работим, за да започнем с тях работа от утре.
ИВО СТЕФАНОВ: Поставяте ме в малко трудна ситуация, защото нашата комисия е колегиален орган.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз имам предвид експерти, а не членове на комисията. на този етап искам да ни кажете имена на експерти, които вие сте назначили към комисията. ако се налага среща на ръководството, и това ще се случи. Сега искам вашите назначения. Знам, че имате 15 души. От тези, които са писали документа, споменахте две имена. Ако може да определите експертите, за да можем да работим с тях. А когато е завършен проектът, вие ще го видите, но това ще стане на един следващ етап.
Бихте ли предложили хората?
ИВО СТЕФАНОВ: Посочвам госпожа Елена Арапкюлиева, която е завеждащ отдел “Жалби”, господин Кирил Генов – младши експерт в нашия отдел “Правни становища”, госпожа Шопова, старши юрисконсулт.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: На този етап кои експерти ще участват от Министерството на финансите?
АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз наистина благодаря за съпричастността на комисията към този проблем. От наша страна ще участва Снежанка Колева.
Аз бих помолил обаче господин Стефанов да каже дали от тези трима души, които той посочи, някой знае английски език, защото може да има някакви нюанси в текстовете.
ИВО СТЕФАНОВ: Кирил Генов знае английски.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Значи има хора, които могат изцяло да гледат текста на български и на английски.
А от Министерството на вътрешните работи кои ще бъдат участниците? Още повече, че това министерство може да се окаже водещо при внасянето на законопроекта в Министерския съвет.
СНЕЖАНА МАЛЕЕВА: От Министерството на вътрешните работи като лице за контакт и експерт е Габриела Киофанова, която и до момента работи по закона, а при необходимост ще участват и други юристи.
ИВО СТЕФАНОВ: Законът изцяло после ще се гледа в министерството.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Докато се направи от експертите, ние трябва да имаме един проект до края на другата седмица. След това ще се гледа, ще се пренарежда, ще се търсят контакти, ще го гледат ръководствата. За мене е важен този първи етап във връзка с всички аспекти, които възникват. Комисията е развила едни въпроси, сега възникват други въпроси. Искам да има един цялостен проект, за да завършим този процес.
От Министерския съвет кой ще участва?
КАЛОЯН СИМЕОНОВ: Ще участва Калоян Симеонов – главен експерт в Дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международни финансови институции”.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Министерството на външните работи също не е лошо да има представител
РАЛИЦА ЙОТОВА: Ще участва Ралица Йотова – старши специалист в Дирекция “Евроинтеграция” на Министерството на външните работи.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Мисля, че събрахме доста добър актив. Госпожа Ценова от името на Правната дирекция ще може да координира работата. Естествено и сътрудниците на нашата комисия ще помагат, също така специалисти от Правната дирекция. Когато е необходимо, госпожа Ангелиева също ще се намесва в този процес.
Колеги, специално имахме молба от министър Кунева да съдействаме на този процес. Защото процесът е важен, сложно е поначало у нас. Дейността на комисията започна малко късно, има нови изисквания, теми, експертите, които ни наблюдават, са много активни. От тази гледна точка се изисква малко по-засилено внимание към тази тема.
Сега ще дам думата на господин Казак и на колегите, които биха искали да вземат отношение по въпроса.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз само искам да попитам наложително ли е, след като правим такава сериозна организация на експертно ниво, такава дълга и взискателна процедура по отношение изработването на този закон, което включва и съгласуване с Европейската комисия? Налага ли се да минава през процедурата Министерски съвет или може след това направо да бъде внесено в Народното събрание? Просто да се съкрати процедурата. не знам колко е спешно приемането на това изменение. Може да се внесе законопроектът направо от народни представители, без да минава през Министерския съвет. Защото знаете, че така процедурата ще е дълга.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Нека този въпрос да го оставим за по-късно.
Нека да има един общ законопроект на експертите, а ще видим до каква степен той ще има одобрение на всички институции. Спомням си, че миналия път имаше едни спорове, които трябваше да се решат на ниво изпълнителна власт, на ниво ръководства. Мисля, че преди да го внасят народни представители, за мене е по-важно да има съгласие в рамките на трите органа, които работят – Комисията за защита на личните данни, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и накрая Министерският съвет. Нека това да го преценим, след като видим до какво стигаме след консултациите.
Имате ли други въпроси? – Няма.
Започваме тази работа от утре в 10 часа.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
