П Р О Т О К О Л

№ 10


На 6 октомври 2005 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-39/25.08.2005 година, за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.

2. Обсъждане на законопроект № 502-01-14/10.08.2005 година за избиране на народни представители в Европейския парламент – вносител: Министерският съвет.

3. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-01-13/10.08.2005 година за изменение и допълнение на Закона за местните избори – вносител: Министерският съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроект № 554-01-51/14.09.2005 година за изменение и допълнение на Закона за адвукатурата – вносител: Валентин Милтенов.

5. Представяне и обсъждане на законопроект № 502-02-6/26.09.2005 година за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората - вносител: Министерският съвет.

На заседанието присъстваха: Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, Веселин Илиев – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на фармацевтите, Анелия Неделева – юридически консултант на Българската асоциация на фармацевтите, Димитър Димитров - заместник-министър на труда и социалната политика, Мина Топузова – член на Централната избирателна комисия, Зинаида Велева - директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” към Министерския съвет.

Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам нашето заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите, внесен от Атанас Щерев и група народни представители.

2. Обсъждане на законопроекта за избиране на народни представители в Европейския парламент – вносител: Министерският съвет.

3. Представяне и обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните избори – вносител: Министерският съвет.

4. Представяне и обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвукатурата – вносител: Валентин Милтенов.

5. Представяне и обсъждане на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората - вносител: Министерският съвет.
Който е съгласен да приемем така представения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
След заседанието – или ако то продължава, ще прекъснем обсъждането, за да се срещнем с парламентарна делегация от Комисията по правата на жените и равните възможности към Европейския парламент. Те от снощи са в парламента и искат да се срещнат с нашата комисия. В момента госпожа Ангелиева е техен домакин, след което ще продължи тяхната среща с нас.


Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МАГИСТЪР-ФАРМАЦЕВТИТЕ, ВНЕСЕН ОТ АТАНАС ЩЕРЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Бих искал да помоля господин Валери Цеков, заместник-министър на здравеопазването, да се присъедини към нас. Освен него, по тази точка от дневния ред присъстват маг. Фармацевт Веселин Илиев – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на фармацевтите, Анелия Неделева – юридически консултант на Българската асоциация на фармацевтите, както и Трифон Нешков – началник на отдел “Европейска интеграция”.
Ние сме предложили едно доста подробно становище по този въпрос. а сега ще помоля д-р Атанас Щерев да представи законопроекта.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да ви представя мотиви за законопроекта за съсловната организация на магистър- фармацевтите в Република България.
Българският фармацевтичен съюз е сдружение с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. С този закон се цели, по подобие на Закона на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, на съсловната организация на сестри, акушерки и други медицински специалисти, да се уредят в цялост обществените отношения, свързани с устройството, организацията и дейността на съсловната организация на магистър-фармацевтите, условията за упражняване на професията на фармацевтите, а също така и отговорността на неговите членове за нарушение на професионалната етика и
Опитът от съществуването на съсловен съюз досега показва, че това е работеща структура, която позволява вземането на обективни и работещи решения, отнасящи се до фармацевтичната индустрия по един демократичен начин.
Регламентирането със закон на създаването на единна съсловна организация, която да е представителна в цялото фармацевтично съсловие, ще бъде заявка за по-сериозна позиция на съсловието в съвместната му работа с останалите институции в сферата на здравеопазването и ще гарантира по-добра защита на правата и интересите на фармацевтите, а от друга страна ще се избегнат неудобствата от регистрирането на множество различни сдружения, което би довело до невъзможност за решаване на редица проблеми, например квоти за участие във Висшия съвет по фармация и други, касаещи фармацевтичната общност.
Тези съображения са основание за регламентиране на създаването на единна представителна организация на фармацевтите в България, която да представлява магистър-фармацевтите на национално ниво.
В България съществуват няколко сдружения на фармацевти, които имат различни искания и разнопосочни интереси. Те имат някакви не особено добри взаимоотношения помежду си и искането на част от тази организация е да няма такъв закон, да няма единна организация и да няма задължения за задължително членство и т.н.
Нашите съображения за вкарването на такъв законов текст с такъв законопроект са, че фармацевтичната професия е една регулирана професия в страните от Европейския съюз, безспорно трябва да бъде такава и в нашата страна. В този смисъл би трябвало да се поддържа традицията на досегашното законодателство у нас, каквото е със Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози и със задължителното членство и съответния регистър стриктно се спазва това задължение за регулация на професията, с поемане на определени задължения, от които държавата се отдръпва. По този начин на една организация, създадена със закон, се вменяват задължения, каквито са например за съсловната организация на лекари и стоматолози създаването на правилата за добра медицинска практика и арбитраж към тях, предполагащото медицинско обучение.

Именно в този смисъл ние, вносителите, смятаме, че такъв законопроект ще продължи традицията на Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози, другия закон, приет от нас – Закона за съсловните организации на медицински сестри, акушерки и останалите медицински специалисти, където са спазени същите нормативни условия, включително и за този законопроект. По този начин ще може да има една цялостна уредба на професиите на лекари, стоматолози, фармацевтите, а също така и останалите медицински специалисти.
Българският фармацевтичен съюз се изгражда на национален и на териториален принцип, като органи на национално ниво са конгресът на Българския фармацевтичен съюз, управителните и контролните органи и Комисията по професионална етика.
Клоновете на Съюза са регионалните фармацевтични колегии, така, както са изградени в останалите два закона.
В страната според законопроекта се изграждат 27 районни фармацевтични колегии и една фармацевтична колегия за София град.
Членството във Фармацевтичния съюз възниква с вписване в регистъра на съответната районна фармацевтична колегия.
В законопроекта е предвидена възможността за обжалване на отказ от вписване в регистъра пред управителния съвет.
Допуска се възможността решението на управителния съвет да се обжалва по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд.
Всяка районна фармацевтична колегия води регистър на членовете, който съдържа данни, подробно изложени в законопроекта.
За нарушения, допуснати в изпълнение на професионалните си задължения на магистър- фармацевтите могат да бъдат налагани наказания, включително глоба, заличаване от регистъра за срок от една седмица до три години, което означава невъзможност за изпълнение на професията.
Нарушенията се установяват с актове за констатирано нарушение.
Предвижда се съставянето на актовете и издаване на обжалването да се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвиждат срокове за изготвяне на списъци за всички магистър-фармацевтите, упражняващи професията, избор на делегати, свикване на конгрес.
В случай,че в указания срок не се свика конгресът, се предвижда това да се извърши от министъра на здравеопазването.
В съответствие с разпоредбите на законопроекта се предвижда изменение и допълнение в Кодекса на труда и в Наказателния кодекс.
Ние смятаме, че с приемането на такъв закон, който урежда работата на фармацевтите в страната, ще бъде окомплектовано и завършено законодателството с регулиране на професиите в медицината в Република България.
Именно затова предлагаме на уважаемите народни представители този законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗЦОВ: Д-р Цеков, бихте ли казали и Вие от името на Министерството на здравеопазването какво Ви е становището по законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Уважаеми господа народни представители, Министерството на здравеопазването е депозирало, разбира се, становище по този законопроект. Като цяло отношението на Министерството на здравеопазването е положително към възникването на такава организация, на която да се възложат различни правни функции по контрол и дисциплиниране на част от специалистите, които ще упражняват професията. Тук става дума специално за фармацевтите.
С подобни съображения в българското право са приети и закони, които регламентират отчасти и възлагат подобни функции на Съюза на лекарите в България, Съюза на стоматолозите в България, а миналият парламент прие и Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.
Това е една практика, която съществува в много страни по света и в Европа, когато става дума за регулирани професии, каквито са медицинските професии в областта на здравеопазването.
Забележката, която е отправена в нашето становище, е във връзка с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 3, 4 и 5, които разпоредби уреждат реда, по който граждани на чужди държави могат да придобият право да упражняват тази професия на територията на Република България
С оглед Директива № 85432 и Директива № 85433 на Европейската комисия би трябвало тези три точки в ал. 1 на чл. 5 да претърпят известна корекция и това би могло, разбира се, да стане между първо и второ четене на законопроекта.
Подобни корекции се предприемат и в Закона за здравето, който в момента се гледа на второ четене в Комисията по здравеопазване.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Имате предвид точки 2, 4 и 6 или т. ?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: И т. 5, господин председателю.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защото за т. 6 вие очевидно нямате бележки по отношение на предложението за вписване в регистъра, защото и това е елемент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Тук трябва да се помисли дали да бъде въведен режим на автоматично вписване в регистъра за гражданите на страните от Европейската общност или от Европейското икономическо пространство.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Питам, защото сме засегнали и този въпрос в нашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По този начин ще бъде третиран въпросът вероятно и в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Обръщам се и към колегите, и към представителите на организацията на фармацевтите – имате думата по законопроекта.
Ние сме подготвили един проект за становище, в който сме отразили точно това, което заместник-министърът каза – че що се отнася до тези въпроси дали да има една организация или не, въпросът бе регулиран изрично в европейското законодателство. В повечето случаи практиката в европейските страни е такава и допускам, че по този въпрос може да има и други мнения или пък по други текстове.
Що се отнася до точки 1, 3, 4 и 5 на чл. 5, ал. 1, ние също така сме предложили в нашето становище да се отразят. Имаме и по-подобрен вариант, дори по-ясно сме казали, че трябва да се обърне внимание на водещата комисия да прецени дали текстът следва да се съобрази с предвидените вече промени в Закона за здравето, когато казваме той да се прецизира, и касаещи изискването за владеене на български език при упражняване на медицинска професия. Но ни се струва, че е логично по един и същ начин да се подходи към всички тези законопроекти, които третират регулираните професии.
Това е общо взето нашата препоръка. Разбира се, по-конкретни бележки вие можете да дадете във водещата комисия. Това беше във връзка с нашето становище. Вие имате ли бележки към проекта за становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, който в момента се гледа в Комисията по здравеопазване, фактически това изискване за владеене на български език за гражданите на страните от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария ще отпадне. Така че вероятно и тук ще се наложи да се направи същото между първо и второ четене.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Давам думата на магистър- фармацевт, който е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на фармацевтите.
ВЕСЕЛИН ИЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря от името на Българската асоциация на фармацевтите за предоставената ни възможност да представим нашето становище относно законопроекта за съсловните организации на магистър- фармацевтите.
Българската асоциация на фармацевтите е сдружение с нестопанска цел, което е съсловно сдружение на български магистър- фармацевтите и може би единственото, което дава представителност и на българските помощник- фармацевтите.
Поради числеността на членовете си – над 600 правоспособни магистър-фармацевтите, сдружението има категорично право на представителност на съсловието.
Асоциацията възникна като институционален израз на етичния ангажимент на своите членове да поставят в услуга на обществото своя опит и знания.
Становището на Българската асоциация на фармацевтите по цитирания законопроект по принцип е отрицателно и сега ще изредя нашите аргументи за това.
По извадка от официалния регистър, воден от Министерството на здравеопазването за аптеките, получили разрешение за работа, техният общ брой е над 4000 за цялата страна. По справка от публичните регистри, Съюзът на фармацевтите в България – това е другата съсловна организация, обхваща към 1300 магистър- фармацевтите, а Българската асоциация на фармацевтите – още над 600 правоспособни магистър-фармацевтите.
Останалите близо над 2000 управители на аптеки и други магистър-фармацевтите, които практикуват в момента, към настоящия момент не изпитват нужда от членство в съсловна организация, тъй като техните права и задължения, свързани с упражняването на професията, са изчерпателно уредени от действащото законодателство.
За разлика от съсловната организираност на лекарите и стоматолозите, която е изградена върху принципа на членуването в един-единствен легитимиращ професията съюз в съответствие с европейската традиция в този дух, съсловието на фармацевтите в България не познава такава традиция, не изпитва такава необходимост и се развива по различен начин на принципа на доброволното членство в множество съсловни организации, при спазването на еднакви етични и професионални норми. Тази представителност е в съзвучие с Българската демократична конституция от 1991 година и прогласената от нея свобода на сдружаването.
Разбира се, ние знаем, че професията на магистър- фармацевтите е свързана пряко и единствено с най-ценното за всяко общество – здравето и живота на българските пациенти.
Ето защо съзнаваме и възможността на този обществен интерес да наложи разпоредби, които са свързани с нашата професия, различни и дори по-ограничителни в сравнение с тези на другите професии. Но по отношение на правото ни на сдружаване не намираме нужда за приемането на закон като разглеждания. Липсва основание, което да е залегнало в Конституцията на Република България, в българското законодателство или в разпоредбите на правото на европейския съюз. напротив, българската законодателна уредба относно дейността на магистър-фармацевта е установена върху принципа на свободата на сдружаването, съгласно Конституцията.
Така Конституционният съд в Решение № 10 от 4 юли 1996 година по конституционно дело № 8 от 1996 година прогласява, че законът съдържа достатъчно други разпоредби, които защитават правата на потребителите на лекарствени средства.
Допълнителна и по-голяма гаранция чрез ограничаването на сдружението на фармацевти не може да се въвежда от закона. В същия дух има и последващо решение на Конституционния съд № 3 от 27 април 2000 година по конституционно дело № 3 от 2000 година, в което Конституционният съд още веднъж постановява възможността за създаването на множество съсловни организации на фармацевтите и противоконституционността на действия по ограничаване на правото на сдружаването в тази обществена сфера.
Разбира се, ние се противопоставяме на императивното сдружаване на магистър-фармацевтите посредством закон да членуват само в един съюз, за да има възможност да упражняват професията си само защото, както се потвърждава от Конституционния съд, българското законодателство вече съдържа точни и строги разпоредби, гарантиращи упражняването на професията само при наличието на правоспособност и компетентност.
Въпреки убеждението си, че българското фармацевтично съсловие следва да се организира изцяло в съответствие с гарантираната от конституцията свобода на сдружаване, ние бихме приели принципно подобен законопроект, ако задълженията на страната във връзка с присъединяването към Европейския съюз го налагат. Това обаче не е така. правото на Европейския съюз не ограничава фармацевтите да членуват в единствена организация, за да може да упражняват професията си.
Страните на Европейския съюз познават различна практика в тази област на регулацията. Дания, Франция и Португалия познават съсловни асоциации на фармацевтите и отделни асоциации на фармацевтите – собственици на аптеки.
Във Финландия, също както в други страни на Европейския съюз, членството не е задължително дори по отношение на Асоциацията на финландските фармацевти, което е съсловната организация на тази държава.
Не е задължително членството в съсловна организация на фармацевтите и в Холандия, Естония и Малта. Това е възможно само поради обстоятелството, че правото на Европейския съюз не съдържа задължаваща норма по отношение организацията на съсловието на фармацевтите в страните-членки. Тук е разликата по отношение на съсловията на лекари, стоматолози, медицински сестри и акушерки. За тях Европейският съюз препоръчва начин на организираност.
За тях България получи препоръка от страна на Европейската комисия да хармонизира законодателството си, като приеме закон, регулиращ професията на медицинските сестри и акушерки. Препоръки по отношение на съсловието на фармацевтите не бяха отправени именно поради факта, че то се развива както в България, така и в Европа по различен начин, гарантиращ, от друга страна, както защита на правата на потребителите, така и защита на правата на самите фармацевти.
Мотивите към законопроекта също така не съдържат препратка към правото на Европейския съюз, каквато задължително изисква чл. 63, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако законопроектът е свързан с присъединяването на Република България към Европейския съюз. Това подкрепя и тезата ни, че законопроектът не е израз на изпълнение на задълженията ни към Европа.
Искам също така да обърна внимание, като взимам повод от анализа на законопроекта, изготвен от експерти на Комисията по европейска интеграция, предоставен любезно миналия път, че в България също съществува цитираната там множественост на различни категории профилирани фармацевти, тъй като съгласно българския закон българските фармацевти упражняват професията си или в производството на лекарства, или в складовете за търговия на едро с лекарствени продукти, в аптеките, в държавни контролни органи, Националната здравноосигурителна каса, районните центрове по здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата. Тази диференциация няма как да не бъде взета предвид при решението на законодателя да съществува ли като условие упражняването на професията за членство само в една организация. Благодаря за вниманието.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: както и ние сме отбелязали в становището, въпросите в тази част на законопроекта – за една организация, разбира се, не произтичат от европейското законодателство. И това е въпрос на обсъждане в специализираната комисия. Ние, разбира се, ще отразим и Вашето мнение. Вие засегнахте страните, където няма такива съюзи. Тук в становището са отбелязани тези страни, в които има. Би трябвало то да се допълни, за да е обективно, с това, което и Вие казахте, за да бъдат нещата поставени така, както са. В крайна сметка специализираната комисия ще вземе отношение по тези първи две точки от становището.
За нас основно важни са чл. 4 и чл. 5 от законопроекта, защото те имат пряко отношение към европейската интеграция. В този смисъл аз не съм съгласен с Вас, че законът не е изискване. То е изискване в тази му част – за чл. 4 и чл. 5. Разбира се, в другата област е въпрос, който ще решат по целесъобразност колегите. Аз се надявам, че и те ще Ви поканят, както ние сме Ви поканили на заседанието.
Ние, разбира се, ще отразим това, че по тези първи два текста имате различни мнения. До тук можем да се ограничим, тъй като не сме специалисти.
Дали имате желание, колеги, да се изкажете по този въпрос. Думата иска господин Червеняков. Тук се цитира едно конституционно дело. Ако можете да ни помогнете от тази гледна точка, господин Червеняков, как да прецизираме становището си, ще сме много благодарни.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Предполагам, че вносителите разбират, че предметът на мнения на нашата комисия е значително ограничен. Едва ли всичко това, което чухме подробно от д-р Щерев, подлежи на преценката на нашата комисия.
Но според мене има един общ принципен въпрос, който е спорен, очевидно и от мненията, които чухме, и той трябва да намери отражение в нашето становище. Това, което посочи господин Папаризов – задължително да влязат страните, които са посочени, където има такива организации, те са единствени съсловни организации, е така. Има и страни, в които няма такива. За да дадем ясна представа и възможност на парламентът да вземе правилното решение, съвсем логично е в нашето становище по този принципен въпрос трябва да бъдат отразени и онези страни, където няма такова задължително изискване.
Разбира се, тесният предмет на нашата преценка е това, което се посочи – чл. 4 и чл. 5. И аз много бих желал тук не само да чуваме представянето на законопроекта, а това, което е наша тясна сфера за преценка – мнението на вносителя дали приема тези бележки, които са отразени в становището на експертите. Ако се приемат тези бележки, аз мисля, че това становище с тази добавка би могло да се приеме от комисията.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз уважавам мнението, което беше изказано. Но искам да обясня пред уважаемите народни представители, че Съюзът на фармацевтите в България, който има около 1300 души членове, настоява за приемането на такъв законопроект от много отдавна. Вашата организация, която има около 600 души членове, включително помощник-фармацевти…
ВЕСЕЛИН ИЛИЕВ: Извинете, че Ви репликирам, само магистър-фармацевти.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Само 600 плюс представителство на помощник-фармацевти. Тази организация не желае такъв закон. от друга страна, 2000 души не се нуждаят от такъв закон, защото не членуват никъде.
Ние не правим този закон за някои фармацевти, които се нуждаят или не от такава организация. Ние изхождаме от презумпцията, че става въпрос за регулирана професия. Вие споменахте, че в някои страни на Европейския съюз няма такава практика да има една организация. Но не споменахте например, че в Белгия, за да откриеш аптека, трябва да умре фармацевт и чак тогава можеш на негово място да откриеш аптека. Такова стриктно законодателство у нас няма. У нас аптека открива който поиска.
Междувременно магистър-фармацевт при сегашната уредба на нормативната база може да има няколко аптеки.
Законът не позволява на по-малко от 50 метра да се откриват две аптеки, но това е масова практика – да се откриват аптеки на по-малко от 50 метра.
Освен това аптеки не могат да се откриват в гаражи, което е масова практика. И т.н., и т.н.
Става въпрос за следното. Никой не забранява конституционното право на гражданите да се сдружават. Вие може да се сдружавате в колкото искате организации. Обаче ние искаме чрез законопроекта да постановим създаването на едно задължително членство в организация, която да следи за определени стандарти, и по този начин да бъдат запазени интересите на гражданите на Република България – искам това да разберете, а не интересите на фармацевтите. За това става въпрос. Тук става въпрос за регулация, която, вместо да бъде в Министерството на здравеопазването, тази регулация да я създавате и поддържате вие като неправителствена задължителна организация, в която да се изпълняват държавни функции.
И това е нещо, което, имайки спор помежду си фармацевтите и техните организации, някак си не могат или не искат да разберат. За това става въпрос.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Д-р Щерев, това е въпрос, който Здравната комисия и Вие по същество можете да го обсъдите. Ние ще отбележим, че има две мнения по този въпрос, което е обективният факт, ще изброим и това, което каза представителят на асоциацията. За мене е по-важно ние да се съсредоточим върху това как приемате тези забележки по членовете, които имат отношение към нашата задача като комисия. Иначе въпросът е сложен и ние не можем да бъдем арбитър, защото просто не сме компетентни.
Така че аз ще Ви помоля, ако Вие имате по тази част някакви бележки, да ги кажете. Ако не, спора ще го оставите за Здравната комисия.
ВЕСЕЛИН ИЛИЕВ: Искам само да уточня, уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, че фактически правата на пациента да получава …..
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз ви моля този въпрос – за правата на пациента, да го оставите за водещата комисия.
ВЕСЕЛИН ИЛИЕВ: Искам да кажа, че в България в момента един магистър-фармацевтите може да разкрие една-единствена аптека, което е регламентирано в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз разбирам, но нека да не водим този спор тук.
ВЕСЕЛИН ИЛИЕВ: Извинете ме, искам също да кажа, че има изисквания, които са описани в закона, които определят как една аптека може да бъде аптека. И няма такова положение с гаражи, с много аптеки. Изискването за 50 метра разстояние между две аптеки не съществува от години.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: И двете позиции се изясниха. Дадох ви възможност, отбелязахте различния подход. Това ще бъде отразено. Нека дискусията по същество бъде предмет на специализираната комисия. Аз ви благодаря за това участие.
Ако колегите приемат становището на комисията такова, каквото е, допълнено, разбира се, с това мнение по въпроса, който пряко не ни касае, да преминем към гласуване.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Казваме, че трябва да приемем този закон, защото има два члена, които регламентират някаква европейска норма за признаване на диплома за свободно движение на хора. Само че защо трябва да е точно в Закона за съсловната организация това нещо? Аз не мога да разбера. Чисто от европейскоинтеграционна гледна точка това може да бъде в някой съвсем друг закон. Има и други закони, които уреждат фармацевтичната дейност.
Така че аз не мога да взема отношение по този закон, ако е свързан само с тези два члена.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: В тази част ние ще направим предложението. Разбира се, че е било възможно и по друг начин да се изрази волята. Но имаме законодателната воля на д-р Щерев и на няколко народни представители, те са предложили такъв законопроект. Този законопроект се приема от министерството. В случая по-важното е, че в рамките на един законопроект те решават този въпрос, който касае нашата комисия. Другите въпроси не са от нашата компетентност.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Това, което исках да обясня, е, че ми се струва, че се използва евроинтеграционна норма, за да се подсили мотивировката на закона.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважавайки становището на господин Стоянов, искам да отбележа, че той възразява по принцип. Защото многократно политическата сила, която той представлява, се ангажира със защита свободата на гражданите и т.н.
Но искам да обърна внимание на нещо, което е изключително съществено – че свободата е нещо относително. (Шум в залата). Моля ви, нека да завърша тази реплика.
Ние правим с този закон нещо, което е свързано с развитие според нас на гражданското общество – изземваме на функция на Министерството на здравеопазването и на друг държавен орган и го предоставяме на гражданите по определен начин. Със закон се вменяват задължения на една свободна, неправителствена организация, която да регулира действията в тази професия. В друг закон не се обръща внимание на работата на магистър-фармацевтите. Подробно са описани в другите закони на лекарите и стоматолозите, а също така и на медицинските сестри взаимоотношенията с пациенти, с граждани, с други организации, с държавата. По този начин се дават действително големи права на фармацевтите.
Аз не приемам Вашето изказване в тази част. Разбирам Вашата загриженост за свободата на определени категории граждани, но, от друга страна, пак повтарям, че ние имаме същата цел, внасяйки този законопроект, за която говорите Вие. Само че по различен начин я разглеждаме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Разбирам всичко, но ви моля тази дискусия, която вече излезе извън проблема с фармацевтите и отиде към едни принципни въпроси, да се води извън контекста на нашата комисия, защото има смисъл да се води тази дискусия.
АНЕЛИЯ НЕДЕЛЕВА: Единственото, на което искам да обърна внимание, е, че доколкото става въпрос и тук се концентрираме върху чл. 4 и чл. 5 във връзка с упражняване на професията, която е регламентирана, като имам чувството, че това се опитва да каже и Вашият колега, в момента дори се гледат три обединени законопроекта…
АТАНАС ЩЕРЕВ: Ние това не го знаем.
АНЕЛИЯ НЕДЕЛЕВА: Напротив, знаете го. Като извадим това от този законопроект за съсловните организации, който се предлага на вашето внимание, което определено ще има уредбата си в Закона за здравето…
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Много Ви моля да не се намесвате в законодателния процес. Имате ли да кажете нещо по текста на съответните членове?
АНЕЛИЯ НЕДЕЛЕВА: Те ще бъдат разгледани на няколко места.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, отнемам Ви думата. Вие се занимавате с проблем, който не е наш. Говорим за този закон в тази му част, другите закони се гледат отделно. Моля Ви, не злоупотребявайте с това ,че ви каним на комисия.
Който е съгласен с така предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували: за 8, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът за съсловната организация на магистър-фармацевтите, предложен от Атанас Щерев и група народни представители, се приема.



Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 502-01-14/10.08.2005 ГОДИНА ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ – ВНОСИТЕЛ: МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Този път има представители на Централната избирателна комисия, както и от вносителите – Министерството на правосъдието, представени от заместник-министър Маргарит Ганев и от Радомир Димов, който е държавен експерт в Съвета по законодателството.
От Министерството на труда и социалната политика присъства заместник-министър Димитър Димитров, Асен Иванов – началник на отдел “Европейска интеграция и Начо Нанчев – старши експерт в Дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
От Централната избирателна комисия има много представители, за което им благодаря, че ни уважиха при разглеждането на този много важен законопроект. Тук присъстват Александър Евлогиев – заместник-председател на ЦИКМИ и членовете на ЦИК и ЦИКМИ Иларион Иларионов, Мина Топузова, Красимир Вълев, Румяна Сидерова, Антоанета Груева и Александър Александров.
Ние започнахме да обсъждаме този законопроект миналия път, но се оказа, че няма представители, които да изразят политическото отношение към законопроекта, и стигнахме до някои въпроси, свързани с това защо трябва да се смени системата на отчитане на резултатите от изборите. Ние като комисия не бихме могли да приемем такава промяна, ако за нея няма някакви аргументи, тъй като тогава се постави въпрос въобще дали системата Д,ОНТ или друга система е най-подходящата за избирателната система – един много сериозен въпрос, който без представители на министерството и ЦИК ние не можем да обсъдим.
Вторият въпрос е моментът на регистрацията на един кандидат до какви правни последици води. Тук имаше текст, който казва ,че той престава да изпълнява не само служебни функции, а и изборни длъжности. И се оказва, че някой, който се регистрира за кандидат за народен представител, трябва в същия момент да напусне парламента, нещо, което за нас не беше много обяснимо, още повече много различно от българското законодателство.
Радвам се, че тук е и госпожа Зинаида Велева, която е директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” към Министерския съвет, който ще разгледа законопроекта от гледна точка на съответствието с европейското законодателство.
И така, в закона има много норми, свързани с европейското законодателство, но има и норми, които са национално решение. Затова може би господин Ганев ще вземе думата, като има предвид какви въпроси възникнаха миналия път.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност доколкото разбрах от изложението, миналия път са проведени определени дискусии в тази насока, макар и неофициализирани. Затова аз бих искал да спестя времето на комисията и ще се лиша от стандартното експозе в този случай. Но все пак бих искал да обърна внимание, че предложеният законопроект е в изпълнение на решение на Министерския съвет от 14 октомври 2003 година и мисля, че моментът за неговото разглеждане две години по-късно вече е напълно благоприятен, с оглед и на добрата организация на последващото реализиране на законопроекта.
Тези задължения, които ние имаме, са доразвити в директива на съвета от 1993 година, а ангажиментите за транспониране на европейското законодателство относно избирателните права и за пълното въвеждане на ACQUIS е поет с допълнителната информация по Глава втора – “Свободно движение на хора”.
В структурно отношение законопроектът се състои от 12 глави, където са регламентирани последователно основните проблеми.
Би следвало да се изтъкне, че при подготовката на законопоректа приблизително е спазвана архитектониката на Закона за избиране на народни представители. В същото време, разбира се, някои от по-значителните различия са, че територията на Република България за този тип избори представлява един многомандатен избирателен район. Условието е гражданите на държава – членка на Европейския съюз, различно от Република България, които не са български граждани, да имат право да бъдат избирани в изборите за български представители. Такива граждани могат да се кандидатират за депутати в Европейския парламент от българската квота.
В проекта се предлага разпределянето на мандатите при тези избори да се извършва по метода на най-големия остатък, именно този метод, който е предизвикал съответните дискусии.
Разбира се, бихме могли да изтъкнем в тази насока и основни съображения ,че предлаганият метод на Нимайер се счита за по-достоверен и по-справедлив, особено тогава, когато трябва да бъдат разпределяни по-малко от 80 места.
Също така в законопроекта трябва да имаме предвид разпределянето на мандатите само от Централната избирателна комисия, а районните комисии осигуряват организационно-технически провеждането на изборите.
Също така предлагането на списък на гласоподавателите, обособен в две части, респективно български граждани и имащи право на глас постоянно и продължително пребиваващи у нас граждани на Европейския съюз.
Разбира се, има и механизъм за проверка верността на декларираните от кандидата факти и обстоятелства.
Така или иначе проектът е съобразен с разпоредбата на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, съгласно която Република България следва да проведе избори за български представители в Европейския парламент най-късно до 31 декември 2007 година.
Всъщност не знам доколко би било уместно, тъй като ние имахме възможност да разгледаме становището на комисията, което постъпи при нас, да го интерпретираме сега или да го оставим за по-нататък.
От получените становища по т. ІІІ.1 комисията предлага да се добави уточняващ текст. Ние на този етап се въздържаме от приемането на това предложение по правно-технически съображения, защото, съгласно чл. 9 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се формулират кратко, точно и ясно. Предлаганият текст съществува в законопроекта и е включен на систематичното място, което ние считаме, че трябва да заеме, именно чл. 3, ал. 2. Приемането на предложението би довело на практика до повторение на разпоредбата.
По т. ІІІ.2 от становището на комисията, приемаме, че бележката, която е направена, носи предимно редакционен характер и е основателна. Съгласни сме с нея.
По третата бележка, предложена от комисията, също приемаме, че е основателна.
По четвърта точка, именно възприетия метод на най-големия остатък Хеър Нимайер, направените проучвания водят до извода, че методът на Д,ОНТ разпределя равномерно мандатите, когато техният брой е над 80. При по-малък брой този метод възпроизвежда големи диспропорции, с което изкривява изборните резултати.
Предлаганият метод на Хеър Нимайер осигурява по-строга пропорционалност между броя на гласовете и броя на мандатите и погрешността при него е максимум 1 мандат, дори когато броят на мандатите е по-малък от 80.
По петата бележка, предложението е основателно и го приемаме.
По шестата бележка, препоръката за допълване е основателна.
По седмата бележка – тя е по същество и е основателна. Приемаме я.
По осмата, последна бележка, която приемаме като редакционна, също е основателна.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Може ли да чуем съдържанието?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Ние съзнаваме, че първоначалният вариант от момента на регистрацията представлява техническа грешка. Именно в този смисъл ние приемаме, че трябва да стане от момента на избирането.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е доста съществено.
Има думата заместник-министър Димитър Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Министерството на труда и социалната политика цялостно координира изпълнението на ангажиментите ни по Глава две. Наш представител е участвал в работната група по подготовката на този законопроект. Така че ако има някои специфични въпроси към министерството, кажете.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Госпожа Велева на този етап няма забележки.
Остава да помолим представителите на Централната избирателна комисия да вземат отношение по тази страна от законопроекта, която след това би се реализирала на практика от ЦИК. Освен чисто европейски директиви законопроектът съдържа един механизъм, който е важно да знаем дали според вас е добре отразен. Има ли някакви препоръки, които вие на този етап можете да направите, за да може законът после да се прилага? Тоест, може ли да създаде двусмислие в тази редакция? Има ли нещо, което би ви затруднило в работата? От тази гледна точка бих искал да ви помоля да вземете отношение.
МИНА ТОПУЗОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко бих искала да благодаря за предоставената ни възможност да изкажем мнение по предложения законопроект.
Това становище на Комисията по европейска интеграция, което предварително ни беше раздадено, аз лично напълно подкрепям и се присъединявам към него.
Тази бележка, която бих искала да направя, е по-скоро редно да бъде отправена към водещата комисия. Но бих искала да използвам възможността, която ни е предоставена, за да я направя.
Аз лично § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта не го разбирам. Това според мене касае пряко Централната избирателна комисия. Предвидено е, че комисията по Закона за избиране на народни представители ще осъществява тези функции на Централна избирателна комисия за избиране на представители в европейския парламент, ако се провеждат избори по едно и също време.
С оглед на сроковете, които са дадени в този законопроект, а именно, че избирането на 18 народни представители следва да бъде извършено до 31 декември 2007 година, това очевидно означава че няма да съвпадне мандатът на едната и на другата комисия, тъй като мандатът на настоящата Централна избирателна комисия изтича през 2009 година. Според мене така, както е направена, тази редакция, абсолютно не е ясно кой е централният орган, който би следвало да проведе изборите за представители в Европейския парламент.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Все пак аз мисля, че този закон ще действа не само за следващите избори. Това е някакъв принципен текст, че ако се провеждат едновременно избори за народни представители в страната и за Европейския парламент, ще бъде един и същ органът. Може би редакцията трябва да се подобри.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Логиката е как при съвпадение на изборите да действа изборната администрация.
МИНА ТОПУЗОВА: Само че тъй като в случая не е налице съвпадение на сроковете, тогава става въпросът коя ще бъде комисията, която ще ги проведе.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, не е поставен въпросът когато не съвпадат изборите, кой е органът. Тоест, ясно е само какво става, когато съвпадат изборите, а не е ясно кой е органът, който ще ги проведе, когато изборите не съвпадат. Това е въпросът – дали това е органът, когато не съвпадат изборите. Логично е той да е и тогава, тъй като това е орган, който в момента постоянно действа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Приемам изцяло това съображение. Трябва да се отиде към прецизиране на текста.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Което да означава, че и когато не съвпадат изборите, органът е същият.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз мисля, че няма смисъл много да се задълбочаваме в този проблем. Това е един политически въпрос, който ще се реши, когато се приема законът. Ако Народното събрание прецени, че е необходимо Централната избирателна комисия за избиране на народни представители да изпълнява функциите и на Централна избирателна комисия по този закон, ще се приема такава разпоредба. Но ако се прецени, че ще се избере нова Централна избирателна комисия в друг състав за този избор, който е различен от избора на народни представители, тогава текстът ще бъде друг.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Извинявайте, но ние действително навлязохме в детайли. Ако приемем чл. 10, е ясно, че има една Централна избирателна комисия, която действа за цялата страна. Но нека да оставим двата текста - на чл. 10 и на Преходните и заключителни разпоредби, да бъдат уточнени в специализираната комисия, за да не се получава двусмислие.
Аз ви предлагам, като чухте тези становища във връзка с въпросите, които миналия път бяха изложени, да кажете имате ли допълнителни въпроси.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Действително бих призовал представителите на Централната избирателна комисия да кажат своето мнение или препоръка коя да бъде системата, по която да се изчисляват изборните резултати.
Аз се радвам, че Министерството на правосъдието ще коригира чл. 4, свързан с това, че прекъсването на изпълнението на дадена длъжност ще бъде от момента на оповестяването или на избирането на съответния кандидат.
Искам да отворя още една тема. Тази тема касае кои български граждани могат да избират а европейски депутати, тоест, чл. 3, ал. 1, и кои български граждани могат да бъдат избирани – чл. 4, ал. 1.
По чл. 3, ал. 1 в началния вариант на законопроекта се казваше: “които са живели постоянно най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава, членка на Европейския съюз”.
Когато повдигнахме въпроса за прецизността на понятието “три месеца”, очевидно вносителите на новото становище са решили да заменят “три месеца” с “90 дни”. Но остана без отговор въпросът кое е подтикнало вносителите да изберат именно три месеца, а не, да кажем, по-дълъг срок. Това е първият ми въпрос.
Смисълът на този въпрос се отнася и към смисъла на чл. 4, т. 1, където се казва, че “Право да бъде избран за народен представител има всеки български гражданин, който е навършил 21 години към изборния ден, живее постоянно в Република България”. Не е ли уместно да се каже от кога живее постоянно в Република България? И какви възможности има в това отношение, включително и от гледна точка на европейската практика. Тъй като едва ли е подходящо да бъде избран за народен представител български гражданин, който примерно една седмица преди изборите или 20 дни преди това е получил статут на постоянно пребиваващ в страната.
Това е темата, която бих искал да третираме.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Той за да е постоянно пребиваващ, трябва да е повече от една година в България, доколкото разбирам.
КОНСТАНТИН ДИМИТРОВ: Деветдесет дни. “Живее постоянно” се различава от “постоянно пребиваващ”. Значи трябва прецизирано да се изясни.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, поставяте въпроса за еднаквост на терминологията.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Прощавайте, господин председател, но нашата комисия има приети правила за нейната работа. Предметът на нейната преценка е строго определен. Много ви моля да не обсъждаме въпроси, които са предмет на преценка на водещата комисия и въобще тези въпроси да не се поставят на обсъждане в нашата комисия. Ако има някакво разминаваме с регламенти, директиви, препоръки, мнения, решения на Европейския съюз, дайте да го обсъждаме. Но въпроси ,които не са предмет на преценка на нашата комисия просто да не се поставят.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Господин Червеняков, Вашата бележка по принцип е правилна. Но в случая в миналата дискусия ставаше дума за това дали трябва въобще да има ограничение. В този смисъл ние тук ги включихме. Защото тогава вносителят предлагаше едва ли не всеки чуждестранен гражданин да може да бъде избиран. Това доведе до този спор в комисията. Вие сте прав, но на миналото заседание ние чухме становище на Министерския съвет, че дори не трябва да си временно пребиваващ, а щом си чужденец и си дошъл със самолета в България, могат да те избират, нещо, което не произтича от европейските директиви. Затова може би стигнахме до тази дискусия, която е вярно, че е за водещата комисия на законопроекта.
Така че аз предлагам да дам думата на господин Ганев, след това на някой от колегите в ЦИК, който да прецени проиграван ли е този вариант, при колко партии, винаги ли при 80 души е по-справедлив този метод, за да приключим с този въпрос.
Давам думата на господин Ганев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: По повод на повдигнатите въпроси господин Радомир Димов ще има възможност да изложи становището си.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има още един въпрос от господин Димитър Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Аз подкрепям това предложение на господин Димитров. В този толкова важен закон, щом ще се делегират такива правомощия, термините трябва да са специално уредени в него и да не се използват субсидиарно други източници – Законът за чужденци и т.н.
Другият ми въпрос е: защо избирателният праг е 21 години, при положение, че аз знам, че прагът в европейската практика е 18 години?
Може би вие стъпвате на българската традиция, но аз не виждам причина за това, при положение, че вече има избрани такива депутати в европейския парламент.
Другият ми въпрос е към представителите на Централната избирателна комисия, що се отнася до метода. Доколкото разбирам, вие предлагате метода с делителите, който е методът на Д,ОНТ, да се замени с метода на квоти. Това е една много радикална промяна. Наистина ще бъде много добре да разясните точно какво представлява методът. И защо точно този метод на квоти, след като има и други методи на квоти, които са по-подходящи за по-малък брой места?
И още един въпрос. Мисля, че споменахте за избиране на 18 депутати. Това записано ли е в закона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: Да, записано е.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Това не е правилно, защото, доколкото разбирам, при разширяването на Европейския съюз ще настъпят промени в разпределението на местата и България има вероятност да получи по-малко места – 17 или 16.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: България през следващия мандат ще има точно 17 места. Първо ще има 18, а след това – 17.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Избираните ще бъдат 17, така че това трябва да се поправи. Засега са 18, но когато настъпи разширението, понеже общият брой на депутатите в Европейския парламент няма да се увеличи, тоест, ще бъде намален на 732, ако нямаме Конституция, и 750, ако имаме, така че България получава 17 места. И това трябва да бъде поправено още сега.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега ще дам думата за отговори на всички поставени въпроси на представителите на Министерството на правосъдието и на представителите на Централната избирателна комисия, след което предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРГАРИТ ГАНЕВ: И по двете групи представени въпроси са извършени проучвания. Господин Димов ще представи проучванията от гледна точка