Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
06/07/2006
П Р О Т О К О Л
№ 38
На 6 юли 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-60/12.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов
и на
законопроект № 602-01-51/21.06.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-87/28.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – внесен от Георги Божинов.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-55/27.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-54/27.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-86/23.06.2006 г., за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Мая Манолова.
На заседанието присъстваха: Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, Жозефина Иванова – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”, Мария Григорова – директор на Дирекция “Специален надзор”,
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам нашето заседание да протече с малко променен
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-60/12.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов
и на
законопроект № 602-01-51/21.06.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-55/27.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-54/27.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-86/23.06.2006 г., за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Мая Манолова.
Втора точка предлагам да отпадне, тъй като вече законопроектът мина през пленарната зала.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-60/12.05.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – ВНЕСЕН ОТ БОРИСЛАВ КИТОВ И ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ
И НА
ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-51/21.06.2006 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на здравеопазването:
Д-р Валери Цеков – заместник-министър,
Надежда Бранковска – старши експерт в Дирекция “Правна”,
Проф. Христо Куманов – директор на Изпълнителна агенция по трансплантация.
Както виждате, по тази точка са внесени два законопроекта. Представям да представим законопроектите по реда на тяхното постъпване.
По първия законопроект за представяне давам думата на колегата Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги! Най-напред бих искал да направя едно уточнение, че, както много правилно отбеляза преди малко, преди започване на заседанието народният представител Младен Червеняков, ние горе-долу имахме предвид това, което се представя от Министерския съвет, и макар и по-рано, се опитахме да допълним някои от нещата.
Тук категорично заявяваме, че не сме трактували това, което Министерският съвет трактува.
Къде са разликите между двата законопроекта?
На първо място, ние се опитваме да изпълним изискванията на Европейската директива № 2004-23, която изисква регламентация на дейността, свързана с експертиза, обработка, съхраняване, предоставяне, разпределение на репродуктивни органи и тъкани, както и на човешки ембриони.
Аз искам да заявя на уважаемите колеги, че досега този момент се разглеждаше по принцип в Закона за здравето, в Глава “Репродуктивно здраве и асистирана репродукция”. Но въпреки че там се искаше да има наредба, вече няколко години такава няма и този процес не се регламентираше и не се регулираше.
Това беше част от забележките, които направи партньорската проверка.
Има две възможности за решаване на този проблем. Едната е това да бъде в Закона за трансплантацията и в Агенцията по трансплантация. Има възможност това да бъде направено в допълнителния закон. но ние на този етап нямаме допълнителен закон, а имаме една добре развита, работеща Агенция по трансплантация.
Това са и нашите мотиви. Всичко това беше съгласувано с партньорската проверка. Ние считаме, че там има капацитет за осъществяване на този контрол.
Второто различие и в § 4. Разбира се, няма някакво синхронизационно изискване, свързано с него. Но там се регламентира със закон този непрекъснат 24-часов достъп на медицинския персонал до регистъра на Агенцията по трансплантация, нещо, което беше регламентирано досега с наредба. Но ние считаме, че е по-добре това да става със закон.
В § 6 има известна новост, която пак не е свързана със синхронизацията. Но ние считаме, че вече трябва да може за лечебните заведения, свързани с трансплантацията, да правят дарения физически лица.
В общи линии и двата законопроекта приемат принципа за информирано несъгласие.
Така че аз считам, че по отношение на нещата, които касаят Комисията по евроинтеграция, става въпрос само за § 2, а именно за възможността регулацията на този процес, така, както изисква Европейският съюз, да става от Агенцията по трансплантация. Останалите неща така или иначе не са толкова свързани с обекта на работа на вашата комисия.
Аз мисля да приключа представянето, като бъда съвсем кратък. Както се разбрахме с някои от колегите, да покажа само различията, касаещи Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, д-р Китов. Вие сигурно сте запознати със становището на нашата комисия. Ние имаме определени бележки по прецизирането на вашия законопроект, предложили сме определени текстове, примерно във връзка с използваните понятия, като “лечебна процедура”, където ние предлагаме да се използва понятието “хирургическа процедура”.
Така или иначе, без да навлизаме в спецификата, ние сме се позовали на някои съотношения между вашия законопроект и директивите, които сме разгледали.
Дали сте видели тези бележки?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, господин председател, видели сме ги и сме съгласни с почти всички направени забележки, които ще бъдат съобразени между първо и второ четене, както изисква директивата на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега давам думата на заместник-министър Валери Цеков да представи законопроекта на правителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Госпожа народни представители! В мотивите които представляват предложения на вашето внимание законопроект на Министерския съвет, ясно е отбелязано какви са основните причини да се пристъпи към изменение на този закон, който е сравнително нов в нашето законодателство.
Основните причини за това са приетите с решение на Министерския съвет мерки, които България трябва да изпълни по пътя си при присъединяването си към Европейския съюз.
Същевременно този законопроект има намерението да отрази и бележките, които постъпиха в Министерството на здравеопазването по време на партньорската проверка през месец септември миналата година, която обхвана преглед на законодателството в областта на кръвта и кръвопреливането, а също така и трансплантацията на органи, тъкани и клетки.
Една от съществените забележки на тази партньорска проверка беше необходимостта да се регулира законодателството, касаещо автотрансплантацията, което е един процес на присаждане на органи, взети от тялото на реципиент и присадени обратно в него, след като са обработени, при което за тази цел е необходимо те да не се извършват в рамките на една процедура.
Уточняването на това каква да бъде процедурата и как да я наречем е свързано с това, че в директивата се говори за хирургическа процедура, докато в българската практика терминът “хирургическа процедура” обикновено означава, че това са процедури, които се извършват от хора с хирургическа специалност.
Поради тази причина ние предлагаме терминът “хирургическа процедура” да се замени с термина “инвазивна процедура”, която е с по-широко значение и обхваща и процедури, които имат инвазивен характер, тоест проникване в тялото, но могат да бъдат извършвани не само от специалисти с хирургическа специалност.
Прецизира се съществено редът за финансиране на дейностите по вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки. Също така се прецизира внимателно и финансирането на дейността по поддържане на пациентите, които имат проведена трансплантационна процедура. Знаете, че това е поддържащо лечение, което се приема през целия живот на пациента. В Закона за здравето това е разписано като ангажимент на държавата и заплащането на тези дейности по поддържане на пациентите е вменено като отговорност на държавата и се финансира от държавния бюджет.
Целта, разбира се, е да бъдат покрити не само лица, които са здравно осигурени, но и такива, които поради някоя причина имат неуреден здравноосигурителен статус.
Другото съществено намерение и съществена промяна, която правим с този закон и същата, която предлагат и колегите Китов и Иванов, а именно да се предприеме друг вид на заявяване на волята за донорство на тъкани и клетки, а именно, както доц. Китов отбеляза, така нареченото информирано несъгласие. Тоест, ако няма изрично изразена воля за несъгласие за донорство на органи, тъкани и клетки, то се приема, че лицето, от което се взимат, е съгласно.
Бих искал да кажа само, че досега действащият регламент се оказа твърде сложен, твърде труден за медицинската практика. Може би поради тази причина само 2000 души до момента в нашата страна са заявили желание да бъдат донори на органи, тъкани и клетки, нещо, което съществено затруднява развитието на този аспект от медицинските дейности.
Ето защо ние също смятаме, че трябва да се премине към по-широкия вариант, при който само при единствено заявено несъгласие тези органи, тъкани и клетки да не могат да бъдат вземани. Условието, което ние обаче предвиждаме, все пак въпреки че дадено лице може да няма изрично изразено несъгласие, то близките да могат да откажат взимането на органи, тъкани и клетки, нещо, което не се предвижда в законопроекта на колегите Китов и Иванов.
Аз смятам и Министерството на здравеопазването смятаме, че това е едно правило, което не бива да се отстранява от сега действащия закон.
Още нещо, което бих искал да коментирам във връзка със законопроекта на колегите. Според нас регистрацията на волята “изрично несъгласие” би могла да бъде запазена в досегашния ред, а именно заявяването на несъгласието за даряване да става при личния лекар и то да се вписва в здравната книжка на лицето, заявило несъгласие, и да влиза в специалния регистър на изпълнителната агенция по трансплантация. Тоест да се избегне уведомяването на общините и вписване в регистъра на ЕСГРАОН поради простата причина ,че той е невинаги достъпен.
Това означава, че ще има момент, в който за дадено лице ще може да бъде направена справка в регистъра на Агенцията по трансплантация, но няма да може да бъде направена справка в регистъра на ЕСГРАОН и ще има съмнение за това дали съответните тъкани и органи биха могли да бъдат взети или не.
Така че ние предлагаме да се запази досегашният специализиран ред за заявяване на волята на лицата и той да бъде прекият път през личния лекар и регистриран в Агенцията по трансплантация.
Спирам дотук, уважаеми господин председател. Може би после, ако ни дадете възможност, ние ще направим някои коментари по становището на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпросът е много сериозен. Аз ще си позволя да кажа, че от доклада на вносителите стана ясно, поне това, което аз бих предложил на основа на становището, което сме дали, че господата Китов и Лъчезар Иванов приемат доста от бележките, които ние сме направили от гледна точка на текстовете, а също така и бележки, направени от Министерството на здравеопазването.
В този смисъл аз предлагам, задавайки въпроси, да се ориентираме към подкрепа по принцип и на двата законопроекта. Поне за мене от самия доклад се вижда, че има желание да се направим един много по-добър от сега действащия закон, отразяващ европейските норми, нуждите на медицината, но и правото на всеки един човек и на неговите близки след смъртта му да вземат отношение дали органите му да се използват за спасяване на човешки живот или не.
Имате думата, колеги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нещо, което пропуснах, господин председател, уважаеми колеги, да заявя, е това, че има още един пункт в законопроекта на колегите, по който Министерството на здравеопазването би желало да направи забележка. Това са предложенията за регламентиране на дейностите по асистирана репродукция в Закона за трансплантация.
Първо, бих искал да обърна внимание ,че съгласно Допълнителния протокол, ратифициран от нашето Народно събрание през 2003 година, протокол към Конвенцията за защита правата на човека и човешкото достойнство, който е във връзка с прилагане на постиженията на медицината относно трансплантация на органи и тъкани от човешки произход към Съвета за Европа, изрично в чл. 2, който указва областта на приложение и дефинициите в тази конвенция, се казва, че “Определенията на настоящия протокол, отнасящи се за тъкани, важат и за клетки, включително клетки от кръвотворен вид”. И още се казва, че “Протоколът не се прилага за ембрионални зародишни органи и тъкани, за кръвта и за нейните производни”.
С това бих искал да кажа, че ние бихме внесли известно недоразумение в това законодателство, ако запишем процедурите по асистирана репродукция именно с този закон, който е предназначен да регламентира дейностите, свързани с трансплантацията.
Затова бих искал да информирам уважаемите народни представители, че Министерството на здравеопазването счита, че според настоящият регламент, който съществува в Закона за здравето, в раздела “Асистирана репродукция или репродуктивно здраве”, биха могли да намерят място някои от предложенията, които иначе по принцип бихме подкрепили, които са направени в този законопроект на уважаемите колеги.
Така че в тази връзка бих искал да предложа, ако е възможно и това да намери отражение в становището на комисията, че регламентирането на тези дейности би било по-разумно да се направи в Закона за здравето, където и досега съществува този регламент.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, аз бих искал само да прочета директно директива № 2004-20 на Европейския парламент от 31 март 2004 година относно установяване на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхранението и разпределението на човешки тъкани и клетки.
В ал. 7 е ясно казано: “Настоящата директива трябва да се прилага само за тъкани и клетки, включително и на периферна кръв, пъпна връв, столови клетки, костен мозък само на репродуктивните клетки”.
По-нататък в доклада на партньорската проверка се казва:
“5. Текуща оценка на партньорската проверка, основана върху предоставената информация, показва, че правилникът на Изпълнителната агенция по трансплантация към Министерството на здравеопазването ще й позволи да работи като компетентен орган в областта на тъканите и клетките. Освен това тя може да изпълнява тази роля и за тъкани и клетки, използвани при изкуствено оплождане. Възможно е обаче да се наложат някои промени в правилника”.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа следното. Аз съм съгласен с д-р Цеков, че досега там се опитваше да стане някаква регламентация. Но вече две години откакто е приет законът, а няма правилник, няма наредба.
Знаете за скандалите, които станаха преди известно време в София със столовите клетки. И неслучайно и колегите и от партньорската проверка, и от директивата ясно казват, че трябва да има регламент. Както казах в началото, той може да бъде в отделен закон, но такъв няма.
С оглед на присъединяването на страната ни към Европейския съюз ми се струва, че при изградения капацитет на Агенцията по трансплантацията място на този етап е там. А утре, ако има един нов закон, който да регламентира още по-добре нещата, ние не бихме възразили.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е един въпрос, все пак твърде специализиран за нашата комисия. Разбира се, обаче ние ще чуем мнението и на двете страни, дотолкова доколкото ще го отразим в становището.
Аз не бих се задълбочавал в това. заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Аз също, господин председател, мисля, да не се задълбочаваме технологично в дискусията. Просто искам да обърна малко внимание на всички присъстващи тук, именно защото става дума за Комисията по европейска интеграция.
Директивата, която колегата прочете, всъщност касае една директива, която въвежда изисквания по отношение качеството и безопасността, както и начините на вземане и манипулиране на различни видове органи, тъкани и клетки от човешкия организъм. Но тя не създава никакъв общ регламент в областта на трансплантацията. Тя се грижи единствено за това да се даде общ регламент по осигуряване на качеството и безопасността на всичко онова, което би могло да бъде взето, преработено и чак след това използвано за медицински цели в човешкия организъм. Докато Законът за трансплантацията се занимава единствено и само в сферата на трансплантацията. Затова в директивата се говори за органи и тъкани, хемоклетки и репродуктивни клетки, които обаче в протокола са извън обсега на дейностите по трансплантация.
Затова ми се струва, че ние бихме могли чрез този закон да направим изменение в Закона за здравето, където да въведем тези изисквания. Но регламентът да остане в Закона за здравето, където е в момента, без да се смесват различни видове дейности и те да бъдат слагани изрично в областта на трансплантационните дейности, тъй като трансплантация и репродуктивно здраве са съвсем различни по своя характер медицински дейности.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно въпросът трябва да се реши в специализираната комисия, още повече, че аз виждам, че вие не спорите по съществото, а по-скоро по мястото на тези норми от гледна точка на българското законодателство, нещо ,което за мене е трудно сега да преценя, тъй като все пак въпросът излиза извън рамките на нашата комисия.
Иначе чисто формално като че ли проектът на Министерския съвет по-точно отговаря на смисъла на директивите, които сега транспонираме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Както току-що чухме от д-р Валери Цеков, ние естествено, че трябва да следим директивите.
Аз имах възможност с група колеги да присъствам само преди две седмици на един конгрес на Европейската асоциация по репродуктивна медицина и ембриология.
Има един комитет, който е създаден към тази асоциация, който се занимава с проблемите на репродуктивната медицина, асистираните репродуктивни методи, на чиято база и решения всъщност се правят съответните директиви. Имаме кореспонденция по този въпрос, материали, с които всеки би могъл да се запознае.
Законопроектът, представен от Министерството на здравеопазването, отговаря на всички тези изисквания на съответната директива и по-късно на партньорската проверка.
Желанието репродуктивната медицини по непонятни за мене причини да се вкара в дейността на трансплантациите датира от преди две години с предложенията на д-р Кенаров преди години и на доц. Китов.
От гледна точка на репродуктивната медицина трансплантациите са съвсем отделен тип дейности. Навсякъде в европейските страни уредбата им е на специализирани органи, затова защото става въпрос за широка дейност в областта на медицината. Тук не става въпрос за трансплантацията, колкото и да е широка тя, като трансплантация на органи и тъкани. Репродуктивните дейности или дейностите по отношение на репродуктивното здраве – няма да се впускам в подробности – включват редица регулации и в частност регулациите по асистираните репродуктивни технологии.
Това е само един частен случай. И ние, убеден съм, в крак с европейското право трябва да отидем към създаването на един специализиран орган, компетентен орган, било то агенция по репродуктивно здраве, било то нещо подобно като орган. Но ние задължително в бъдеще ще трябва да имаме такава регулация, ще трябва да имаме и закон за репродуктивното здраве, който ще включва, като се започне от асистираните репродукции, лечението на стерилитета и инфертелитета, раждания, децата до 7-дневна възраст, контрацепция, репродуктивно здраве – една много широка тема. И изведнъж тази тема да се натика тук, ние повтаряме една дискусия от преди две години, когато решихме тогава, приемайки Закона за здравето и Закона за трансплантациите, да се направи отделен закон. Но така или иначе има глава “Асистирана репродукция” в Закона за здравето, където са разписани част от дейностите. Най-важните, това са за донорските сперматозоиди и донорски яйцеклетки. И мисля, че много добре са разписани там.
Сега остава да се разпише допълнителната дейност, която се отнася за ежедневната работа по отношение на асистираните репродуктивни методи.
И така, както е описан контролът, съответно регистърът, който ще се води, който става задължителен, в Министерството на здравеопазването, обърнете внимание, че когато този въпрос се обсъждаше в европейските страни, се оказа, че там, където няма създаден със закон регистър, там на практика няма добра регистрация и добър контрол върху тази дейност, независимо за коя страна става въпрос. и това е едно от първите изисквания – да има регистър.
Законът на Министерството на здравеопазването има такова изискване и аз смятам, че това е едно от основните неща, към които би трябвало да се придържаме.
В заключение искам да кажа, че в съответствие с решенията и обсъжданията на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве единодушно беше взето решението за предложение пред Специализираната комисия по здравеопазване, а също така и пред Европейската комисия да се предложи тази регулация, която предлага Министерството на здравеопазването с – обърнете внимание – регистрационен режим. Докато другият режим, за който се говори в законопроекта на доц. Китов и д-р Иванов, е различен.
Затова моето становище е следното: аз ще гласувам за приемането на първо четене на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки на Министерския съвет и ще гласувам “въздържал се” за законопроекта на доц. Китов и д-р Иванов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам сега да не водим тази вече специализирана дискусия. Към това становище, което сме ви предложили, освен това, което забелязвам, че има неточности, които ще се отстранят, също така предлагам да помолим специализираната комисия да уточни обхвата на измененията и тяхното систематично място от гледна точка на българското законодателство – кои се отнасят към този закон, кои се отнасят към Закона за здравето и т.н. Ще запишем един такъв общ текст. Защото очевидно е, че ние сега не можем да преценим кое е по-доброто място примерно на въпроса, който в момента е спорен – този закон или Закона за здравето и т.н. Престо ще дадем една такава обща бележка, наред с другите.
Предлагам нашето становище така да бъде подготвено. Разбира се, ще гласуваме законопроектите поотделно.
Който подкрепя по принцип законопроекта, предложен от господата Гласували: за 6, против няма, въздържали се 2. Законопроектът се приема на първо четене.
Който е съгласен да приемем законопроекта, предложен от Министерския съвет, моля да гласува. Гласували: за 7, против няма, въздържал се 1.Приема се.
С тези резултати комисията приема и двата законопроекта и се предлага на Народното събрание да бъдат подкрепени на първо гласуване в пленарната зала, като, разбира се, се отразят бележките, които вносителите приемат, и се видят предложенията къде е систематичното им място от гледна точка на европейските норми в българското законодателство.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-55/27.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този закон сме поканили доста представители – на Българската народна банка и на Министерството на финансите:
Жозефина Иванова – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг” в Министерството на финансите,
Мария Григорова – директор на Дирекция “Специален надзор” в Българската народна банка.
Давам думата на госпожа Жозефина Иванова да представи законопроекта.
ЖОЗЕФИНА ИВАНОВА: Аз бих могла да кажа първоначално няколко думи.
Законопроектът за гарантиране на влоговете в банките и съответно за измененията, които се предлагат в сега действащия закон, са резултат на поети ангажименти на Република България в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз. тези конкретни ангажименти са поети в рамките на преговорна глава ІІІ – “Свободно предоставяне на услуги”.
Ние сме изработили предварително един график за поетапно увеличаване на минималния гарантиран размер на влоговете в банките. Той през всичките тези години на предприсъединителния процес е бил стриктно следван.
С настоящия законопроект всъщност се прави последното изменение, като се постига минимално гарантиран праг за рамките на Общността.
До този момент и съгласно сега действащия закон минималното ниво на гарантираните депозити в банките е 25 000 лв. С промяната се цели постигане на 40 000 лв. гарантиран размер, което отговаря на изискуемото равнище от приблизително 20 000 евро.
Наред с това основно изменение на действащия закон, се доразвива правната уредба, като се постига и съответно изцяло хармонизиране с изискванията на Директива № 94-19 О на Европейския парламент и на Европейския съвет относно схемите за гарантиране на депозити.
Преразгледан е и обхватът на закона, като съответно са включени и разпоредби, които гарантират минималното ниво на влоговете и тяхното съхраняване при настъпване на определени събития за трети държави, било то на територията на страната или на такива, които са лицензирани от Българска народна банка и се намират в трети страни.
Предполагам че това малко или много покрива обхвата на направените предложения за изменение.
Аз съм готова да отговарям на евентуално възникнали въпроси заедно с представителя на Българската народна банка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие, госпожо Григорова, бихте ли допълнили становището?
МАРИЯ ГРИГОРОВА: Българската народна банка подкрепя предложенията за изменение на закона. по този начин се постига пълно съответствие с изискванията и с поетите ангажименти, за да може от 1 януари напълно да се хармонизира съответствието за 20 000 евро влог, което е застъпено в законодателството на държавите – членки на Европейския съюз. по този начин се покриват и другите изисквания на директивата - за наш клон в страна-членка, за списъка на лицата, които са освободени от задължения по закона. Така че директива № 94-19 е напълно имплементирана в закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта.
Който е съгласен да приемем на първо четене този законопроект и да предложим на пленарната зала да го подкрепи, моля да гласува. Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-54/27.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Този закон напоследък не се обсъжда така, както в миналото - с голямо внимание. Някак си липсва този хъс около това как ще се определят цените на цигарите, какво ще се прави, кой ще ги продава на дребно, на едро. Тези въпроси минават много леко.
По този законопроект сме поканили следните представители на Министерството на земеделието и горите:
Гюрсел Емил – изпълнителен директор на фонд “Тютюн”,
Георги Цачев – главен секретар на фонд “Тютюн”,
Валентина Пенкова – държавен експерт “Растениевъдство”.
Давам думата на господин Георги Цачев да представи законопроекта.
ГЕОРГИ ЦАЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че съвносители на законопроекта в Министерския съвет са министърът на икономиката и енергетиката и министърът на труда и социалната политика, аз ще ви кажа няколко думи, тъй като съм запознат и с предишните перипетии по приемането на тези текстове.
Общо взето през 2003 година подобен законопроект беше одобрен от Комисията по европейска интеграция към предишното Народно събрание, но по други причини целият законопроект не мина тогава. Ето защо сега двете министерства се правят същите промени на база на същите директиви. Това са ангажименти на тези две министерства и е малко странно ,че аз ще ги представя. Но предполагам, че имате доклада.
Общо взето, въвеждат се директиви от 2003 година, ангажименти, приети във връзка с членството ни в Световната търговска организация, а също така някои ангажименти от Директива № 95-59, касаещи възможността на производителите и вносителите на цигари свободно да регистрират цени – това, което и Вие отбелязахте, господин председател.
Това, което касае респективно фонд “Тютюн”, е възможността промишлена обработка на тютюн да се извършва и от лица, които и имат лицензии в страни – членки – такава практика вече има и в Полша, тоест, тютюн могат да изкупуват лица, които имат лицензии в други страни. Това ще се отнася и за България за в бъдеще.
Коригират се някои неточности, констатирани от тези две министерства в действащия закон.
Ние се запознахме и със становището на вашата комисия. Нямаме бележки като Министерство на земеделието и като фонд “Тютюн”. Ако нещо конкретно желаете да ни попитате, ние ще ви отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите? Мисля, че законът горе-долу е ясен. Няма въпроси.
Предлагам да подкрепим внесения законопроект. Който е съгласен, моля да гласува. Гласували: за 7, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Остава една-единствена точка от дневния ред, колеги, която малко ни затруднява:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-86/23.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ МАЯ МАНОЛОВА.
Има само един вносител, въпреки че става дума за Наказателния кодекс.
По тази точка присъства госпожа Кети Бозукова, инспектор, член на работната група по ЗИД на НК на Министерския съвет, която представлява Министерството на правосъдието.
Ще помоля господин Червеняков, понеже той е участник в тези баталии около проекта на Министерския съвет, парламентарния проект, който в случая е внесен от госпожа Манолова и по принцип е известен специалист в областта, за която става дума в законопроекта, предлагам да ни помогне в неговото представяне.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние имаме вече изготвено становище. Ясно е, че тези изменения са свързани с мониторинговия доклад и направените препоръки и целят хармонизация между Наказателния кодекс и новоприетия Наказателно-процесуален кодекс. Посочени са конкретните становища по отделните текстове.
Аз мисля, че направеният извод е верен и комисията следва да подкрепи внесения законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, Вие сте съгласен със становището на комисията, което е раздадено.
Какво ще каже представителят на Министерството на правосъдието?
КЕТИ БОЗУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз бих искала да кажа само това, че представеният законопроект е съгласуван с Министерството на правосъдието. Голяма част от текстовете голяма част от текстовете бяха и в предишния законопроект, но тук са доуточнени и прецизирани. Така че той отговаря на изискванията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли някакви въпроси по този законопроект? – Няма. Предлагам да го подкрепим. Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, моля да гласува. Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Законопроектът се приема.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
№ 38
На 6 юли 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-60/12.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов
и на
законопроект № 602-01-51/21.06.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-87/28.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда – внесен от Георги Божинов.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-55/27.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-54/27.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет.
5. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-86/23.06.2006 г., за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Мая Манолова.
На заседанието присъстваха: Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, Жозефина Иванова – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”, Мария Григорова – директор на Дирекция “Специален надзор”,
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам нашето заседание да протече с малко променен
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект № 654-01-60/12.05.2006 г., за изменение и допълнение на Закона трансплантация на органи, тъкани и клетки – внесен от Борислав Китов и Лъчезар Иванов
и на
законопроект № 602-01-51/21.06.2006 година, за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-55/27.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на законопроект № 602-01-54/27.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на законопроект № 654-01-86/23.06.2006 г., за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Мая Манолова.
Втора точка предлагам да отпадне, тъй като вече законопроектът мина през пленарната зала.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Приема се.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-60/12.05.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ – ВНЕСЕН ОТ БОРИСЛАВ КИТОВ И ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ
И НА
ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-51/21.06.2006 ГОДИНА, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на здравеопазването:
Д-р Валери Цеков – заместник-министър,
Надежда Бранковска – старши експерт в Дирекция “Правна”,
Проф. Христо Куманов – директор на Изпълнителна агенция по трансплантация.
Както виждате, по тази точка са внесени два законопроекта. Представям да представим законопроектите по реда на тяхното постъпване.
По първия законопроект за представяне давам думата на колегата Борислав Китов.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги! Най-напред бих искал да направя едно уточнение, че, както много правилно отбеляза преди малко, преди започване на заседанието народният представител Младен Червеняков, ние горе-долу имахме предвид това, което се представя от Министерския съвет, и макар и по-рано, се опитахме да допълним някои от нещата.
Тук категорично заявяваме, че не сме трактували това, което Министерският съвет трактува.
Къде са разликите между двата законопроекта?
На първо място, ние се опитваме да изпълним изискванията на Европейската директива № 2004-23, която изисква регламентация на дейността, свързана с експертиза, обработка, съхраняване, предоставяне, разпределение на репродуктивни органи и тъкани, както и на човешки ембриони.
Аз искам да заявя на уважаемите колеги, че досега този момент се разглеждаше по принцип в Закона за здравето, в Глава “Репродуктивно здраве и асистирана репродукция”. Но въпреки че там се искаше да има наредба, вече няколко години такава няма и този процес не се регламентираше и не се регулираше.
Това беше част от забележките, които направи партньорската проверка.
Има две възможности за решаване на този проблем. Едната е това да бъде в Закона за трансплантацията и в Агенцията по трансплантация. Има възможност това да бъде направено в допълнителния закон. но ние на този етап нямаме допълнителен закон, а имаме една добре развита, работеща Агенция по трансплантация.
Това са и нашите мотиви. Всичко това беше съгласувано с партньорската проверка. Ние считаме, че там има капацитет за осъществяване на този контрол.
Второто различие и в § 4. Разбира се, няма някакво синхронизационно изискване, свързано с него. Но там се регламентира със закон този непрекъснат 24-часов достъп на медицинския персонал до регистъра на Агенцията по трансплантация, нещо, което беше регламентирано досега с наредба. Но ние считаме, че е по-добре това да става със закон.
В § 6 има известна новост, която пак не е свързана със синхронизацията. Но ние считаме, че вече трябва да може за лечебните заведения, свързани с трансплантацията, да правят дарения физически лица.
В общи линии и двата законопроекта приемат принципа за информирано несъгласие.
Така че аз считам, че по отношение на нещата, които касаят Комисията по евроинтеграция, става въпрос само за § 2, а именно за възможността регулацията на този процес, така, както изисква Европейският съюз, да става от Агенцията по трансплантация. Останалите неща така или иначе не са толкова свързани с обекта на работа на вашата комисия.
Аз мисля да приключа представянето, като бъда съвсем кратък. Както се разбрахме с някои от колегите, да покажа само различията, касаещи Комисията по европейска интеграция.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, д-р Китов. Вие сигурно сте запознати със становището на нашата комисия. Ние имаме определени бележки по прецизирането на вашия законопроект, предложили сме определени текстове, примерно във връзка с използваните понятия, като “лечебна процедура”, където ние предлагаме да се използва понятието “хирургическа процедура”.
Така или иначе, без да навлизаме в спецификата, ние сме се позовали на някои съотношения между вашия законопроект и директивите, които сме разгледали.
Дали сте видели тези бележки?
БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, господин председател, видели сме ги и сме съгласни с почти всички направени забележки, които ще бъдат съобразени между първо и второ четене, както изисква директивата на Европейската комисия.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Сега давам думата на заместник-министър Валери Цеков да представи законопроекта на правителството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Госпожа народни представители! В мотивите които представляват предложения на вашето внимание законопроект на Министерския съвет, ясно е отбелязано какви са основните причини да се пристъпи към изменение на този закон, който е сравнително нов в нашето законодателство.
Основните причини за това са приетите с решение на Министерския съвет мерки, които България трябва да изпълни по пътя си при присъединяването си към Европейския съюз.
Същевременно този законопроект има намерението да отрази и бележките, които постъпиха в Министерството на здравеопазването по време на партньорската проверка през месец септември миналата година, която обхвана преглед на законодателството в областта на кръвта и кръвопреливането, а също така и трансплантацията на органи, тъкани и клетки.
Една от съществените забележки на тази партньорска проверка беше необходимостта да се регулира законодателството, касаещо автотрансплантацията, което е един процес на присаждане на органи, взети от тялото на реципиент и присадени обратно в него, след като са обработени, при което за тази цел е необходимо те да не се извършват в рамките на една процедура.
Уточняването на това каква да бъде процедурата и как да я наречем е свързано с това, че в директивата се говори за хирургическа процедура, докато в българската практика терминът “хирургическа процедура” обикновено означава, че това са процедури, които се извършват от хора с хирургическа специалност.
Поради тази причина ние предлагаме терминът “хирургическа процедура” да се замени с термина “инвазивна процедура”, която е с по-широко значение и обхваща и процедури, които имат инвазивен характер, тоест проникване в тялото, но могат да бъдат извършвани не само от специалисти с хирургическа специалност.
Прецизира се съществено редът за финансиране на дейностите по вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки. Също така се прецизира внимателно и финансирането на дейността по поддържане на пациентите, които имат проведена трансплантационна процедура. Знаете, че това е поддържащо лечение, което се приема през целия живот на пациента. В Закона за здравето това е разписано като ангажимент на държавата и заплащането на тези дейности по поддържане на пациентите е вменено като отговорност на държавата и се финансира от държавния бюджет.
Целта, разбира се, е да бъдат покрити не само лица, които са здравно осигурени, но и такива, които поради някоя причина имат неуреден здравноосигурителен статус.
Другото съществено намерение и съществена промяна, която правим с този закон и същата, която предлагат и колегите Китов и Иванов, а именно да се предприеме друг вид на заявяване на волята за донорство на тъкани и клетки, а именно, както доц. Китов отбеляза, така нареченото информирано несъгласие. Тоест, ако няма изрично изразена воля за несъгласие за донорство на органи, тъкани и клетки, то се приема, че лицето, от което се взимат, е съгласно.
Бих искал да кажа само, че досега действащият регламент се оказа твърде сложен, твърде труден за медицинската практика. Може би поради тази причина само 2000 души до момента в нашата страна са заявили желание да бъдат донори на органи, тъкани и клетки, нещо, което съществено затруднява развитието на този аспект от медицинските дейности.
Ето защо ние също смятаме, че трябва да се премине към по-широкия вариант, при който само при единствено заявено несъгласие тези органи, тъкани и клетки да не могат да бъдат вземани. Условието, което ние обаче предвиждаме, все пак въпреки че дадено лице може да няма изрично изразено несъгласие, то близките да могат да откажат взимането на органи, тъкани и клетки, нещо, което не се предвижда в законопроекта на колегите Китов и Иванов.
Аз смятам и Министерството на здравеопазването смятаме, че това е едно правило, което не бива да се отстранява от сега действащия закон.
Още нещо, което бих искал да коментирам във връзка със законопроекта на колегите. Според нас регистрацията на волята “изрично несъгласие” би могла да бъде запазена в досегашния ред, а именно заявяването на несъгласието за даряване да става при личния лекар и то да се вписва в здравната книжка на лицето, заявило несъгласие, и да влиза в специалния регистър на изпълнителната агенция по трансплантация. Тоест да се избегне уведомяването на общините и вписване в регистъра на ЕСГРАОН поради простата причина ,че той е невинаги достъпен.
Това означава, че ще има момент, в който за дадено лице ще може да бъде направена справка в регистъра на Агенцията по трансплантация, но няма да може да бъде направена справка в регистъра на ЕСГРАОН и ще има съмнение за това дали съответните тъкани и органи биха могли да бъдат взети или не.
Така че ние предлагаме да се запази досегашният специализиран ред за заявяване на волята на лицата и той да бъде прекият път през личния лекар и регистриран в Агенцията по трансплантация.
Спирам дотук, уважаеми господин председател. Може би после, ако ни дадете възможност, ние ще направим някои коментари по становището на комисията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Въпросът е много сериозен. Аз ще си позволя да кажа, че от доклада на вносителите стана ясно, поне това, което аз бих предложил на основа на становището, което сме дали, че господата Китов и Лъчезар Иванов приемат доста от бележките, които ние сме направили от гледна точка на текстовете, а също така и бележки, направени от Министерството на здравеопазването.
В този смисъл аз предлагам, задавайки въпроси, да се ориентираме към подкрепа по принцип и на двата законопроекта. Поне за мене от самия доклад се вижда, че има желание да се направим един много по-добър от сега действащия закон, отразяващ европейските норми, нуждите на медицината, но и правото на всеки един човек и на неговите близки след смъртта му да вземат отношение дали органите му да се използват за спасяване на човешки живот или не.
Имате думата, колеги.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Нещо, което пропуснах, господин председател, уважаеми колеги, да заявя, е това, че има още един пункт в законопроекта на колегите, по който Министерството на здравеопазването би желало да направи забележка. Това са предложенията за регламентиране на дейностите по асистирана репродукция в Закона за трансплантация.
Първо, бих искал да обърна внимание ,че съгласно Допълнителния протокол, ратифициран от нашето Народно събрание през 2003 година, протокол към Конвенцията за защита правата на човека и човешкото достойнство, който е във връзка с прилагане на постиженията на медицината относно трансплантация на органи и тъкани от човешки произход към Съвета за Европа, изрично в чл. 2, който указва областта на приложение и дефинициите в тази конвенция, се казва, че “Определенията на настоящия протокол, отнасящи се за тъкани, важат и за клетки, включително клетки от кръвотворен вид”. И още се казва, че “Протоколът не се прилага за ембрионални зародишни органи и тъкани, за кръвта и за нейните производни”.
С това бих искал да кажа, че ние бихме внесли известно недоразумение в това законодателство, ако запишем процедурите по асистирана репродукция именно с този закон, който е предназначен да регламентира дейностите, свързани с трансплантацията.
Затова бих искал да информирам уважаемите народни представители, че Министерството на здравеопазването счита, че според настоящият регламент, който съществува в Закона за здравето, в раздела “Асистирана репродукция или репродуктивно здраве”, биха могли да намерят място някои от предложенията, които иначе по принцип бихме подкрепили, които са направени в този законопроект на уважаемите колеги.
Така че в тази връзка бих искал да предложа, ако е възможно и това да намери отражение в становището на комисията, че регламентирането на тези дейности би било по-разумно да се направи в Закона за здравето, където и досега съществува този регламент.
БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаеми колеги, аз бих искал само да прочета директно директива № 2004-20 на Европейския парламент от 31 март 2004 година относно установяване на стандарти за качество и безопасност при даряването, доставянето, контрола, преработването, съхранението и разпределението на човешки тъкани и клетки.
В ал. 7 е ясно казано: “Настоящата директива трябва да се прилага само за тъкани и клетки, включително и на периферна кръв, пъпна връв, столови клетки, костен мозък само на репродуктивните клетки”.
По-нататък в доклада на партньорската проверка се казва:
“5. Текуща оценка на партньорската проверка, основана върху предоставената информация, показва, че правилникът на Изпълнителната агенция по трансплантация към Министерството на здравеопазването ще й позволи да работи като компетентен орган в областта на тъканите и клетките. Освен това тя може да изпълнява тази роля и за тъкани и клетки, използвани при изкуствено оплождане. Възможно е обаче да се наложат някои промени в правилника”.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа следното. Аз съм съгласен с д-р Цеков, че досега там се опитваше да стане някаква регламентация. Но вече две години откакто е приет законът, а няма правилник, няма наредба.
Знаете за скандалите, които станаха преди известно време в София със столовите клетки. И неслучайно и колегите и от партньорската проверка, и от директивата ясно казват, че трябва да има регламент. Както казах в началото, той може да бъде в отделен закон, но такъв няма.
С оглед на присъединяването на страната ни към Европейския съюз ми се струва, че при изградения капацитет на Агенцията по трансплантацията място на този етап е там. А утре, ако има един нов закон, който да регламентира още по-добре нещата, ние не бихме възразили.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Това е един въпрос, все пак твърде специализиран за нашата комисия. Разбира се, обаче ние ще чуем мнението и на двете страни, дотолкова доколкото ще го отразим в становището.
Аз не бих се задълбочавал в това. заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Аз също, господин председател, мисля, да не се задълбочаваме технологично в дискусията. Просто искам да обърна малко внимание на всички присъстващи тук, именно защото става дума за Комисията по европейска интеграция.
Директивата, която колегата прочете, всъщност касае една директива, която въвежда изисквания по отношение качеството и безопасността, както и начините на вземане и манипулиране на различни видове органи, тъкани и клетки от човешкия организъм. Но тя не създава никакъв общ регламент в областта на трансплантацията. Тя се грижи единствено за това да се даде общ регламент по осигуряване на качеството и безопасността на всичко онова, което би могло да бъде взето, преработено и чак след това използвано за медицински цели в човешкия организъм. Докато Законът за трансплантацията се занимава единствено и само в сферата на трансплантацията. Затова в директивата се говори за органи и тъкани, хемоклетки и репродуктивни клетки, които обаче в протокола са извън обсега на дейностите по трансплантация.
Затова ми се струва, че ние бихме могли чрез този закон да направим изменение в Закона за здравето, където да въведем тези изисквания. Но регламентът да остане в Закона за здравето, където е в момента, без да се смесват различни видове дейности и те да бъдат слагани изрично в областта на трансплантационните дейности, тъй като трансплантация и репродуктивно здраве са съвсем различни по своя характер медицински дейности.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Очевидно въпросът трябва да се реши в специализираната комисия, още повече, че аз виждам, че вие не спорите по съществото, а по-скоро по мястото на тези норми от гледна точка на българското законодателство, нещо ,което за мене е трудно сега да преценя, тъй като все пак въпросът излиза извън рамките на нашата комисия.
Иначе чисто формално като че ли проектът на Министерския съвет по-точно отговаря на смисъла на директивите, които сега транспонираме.
АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Както току-що чухме от д-р Валери Цеков, ние естествено, че трябва да следим директивите.
Аз имах възможност с група колеги да присъствам само преди две седмици на един конгрес на Европейската асоциация по репродуктивна медицина и ембриология.
Има един комитет, който е създаден към тази асоциация, който се занимава с проблемите на репродуктивната медицина, асистираните репродуктивни методи, на чиято база и решения всъщност се правят съответните директиви. Имаме кореспонденция по този въпрос, материали, с които всеки би могъл да се запознае.
Законопроектът, представен от Министерството на здравеопазването, отговаря на всички тези изисквания на съответната директива и по-късно на партньорската проверка.
Желанието репродуктивната медицини по непонятни за мене причини да се вкара в дейността на трансплантациите датира от преди две години с предложенията на д-р Кенаров преди години и на доц. Китов.
От гледна точка на репродуктивната медицина трансплантациите са съвсем отделен тип дейности. Навсякъде в европейските страни уредбата им е на специализирани органи, затова защото става въпрос за широка дейност в областта на медицината. Тук не става въпрос за трансплантацията, колкото и да е широка тя, като трансплантация на органи и тъкани. Репродуктивните дейности или дейностите по отношение на репродуктивното здраве – няма да се впускам в подробности – включват редица регулации и в частност регулациите по асистираните репродуктивни технологии.
Това е само един частен случай. И ние, убеден съм, в крак с европейското право трябва да отидем към създаването на един специализиран орган, компетентен орган, било то агенция по репродуктивно здраве, било то нещо подобно като орган. Но ние задължително в бъдеще ще трябва да имаме такава регулация, ще трябва да имаме и закон за репродуктивното здраве, който ще включва, като се започне от асистираните репродукции, лечението на стерилитета и инфертелитета, раждания, децата до 7-дневна възраст, контрацепция, репродуктивно здраве – една много широка тема. И изведнъж тази тема да се натика тук, ние повтаряме една дискусия от преди две години, когато решихме тогава, приемайки Закона за здравето и Закона за трансплантациите, да се направи отделен закон. Но така или иначе има глава “Асистирана репродукция” в Закона за здравето, където са разписани част от дейностите. Най-важните, това са за донорските сперматозоиди и донорски яйцеклетки. И мисля, че много добре са разписани там.
Сега остава да се разпише допълнителната дейност, която се отнася за ежедневната работа по отношение на асистираните репродуктивни методи.
И така, както е описан контролът, съответно регистърът, който ще се води, който става задължителен, в Министерството на здравеопазването, обърнете внимание, че когато този въпрос се обсъждаше в европейските страни, се оказа, че там, където няма създаден със закон регистър, там на практика няма добра регистрация и добър контрол върху тази дейност, независимо за коя страна става въпрос. и това е едно от първите изисквания – да има регистър.
Законът на Министерството на здравеопазването има такова изискване и аз смятам, че това е едно от основните неща, към които би трябвало да се придържаме.
В заключение искам да кажа, че в съответствие с решенията и обсъжданията на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве единодушно беше взето решението за предложение пред Специализираната комисия по здравеопазване, а също така и пред Европейската комисия да се предложи тази регулация, която предлага Министерството на здравеопазването с – обърнете внимание – регистрационен режим. Докато другият режим, за който се говори в законопроекта на доц. Китов и д-р Иванов, е различен.
Затова моето становище е следното: аз ще гласувам за приемането на първо четене на Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки на Министерския съвет и ще гласувам “въздържал се” за законопроекта на доц. Китов и д-р Иванов.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Аз предлагам сега да не водим тази вече специализирана дискусия. Към това становище, което сме ви предложили, освен това, което забелязвам, че има неточности, които ще се отстранят, също така предлагам да помолим специализираната комисия да уточни обхвата на измененията и тяхното систематично място от гледна точка на българското законодателство – кои се отнасят към този закон, кои се отнасят към Закона за здравето и т.н. Ще запишем един такъв общ текст. Защото очевидно е, че ние сега не можем да преценим кое е по-доброто място примерно на въпроса, който в момента е спорен – този закон или Закона за здравето и т.н. Престо ще дадем една такава обща бележка, наред с другите.
Предлагам нашето становище така да бъде подготвено. Разбира се, ще гласуваме законопроектите поотделно.
Който подкрепя по принцип законопроекта, предложен от господата Гласували: за 6, против няма, въздържали се 2. Законопроектът се приема на първо четене.
Който е съгласен да приемем законопроекта, предложен от Министерския съвет, моля да гласува. Гласували: за 7, против няма, въздържал се 1.Приема се.
С тези резултати комисията приема и двата законопроекта и се предлага на Народното събрание да бъдат подкрепени на първо гласуване в пленарната зала, като, разбира се, се отразят бележките, които вносителите приемат, и се видят предложенията къде е систематичното им място от гледна точка на европейските норми в българското законодателство.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-55/27.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този закон сме поканили доста представители – на Българската народна банка и на Министерството на финансите:
Жозефина Иванова – главен експерт в Дирекция “Европейска интеграция и мониторинг” в Министерството на финансите,
Мария Григорова – директор на Дирекция “Специален надзор” в Българската народна банка.
Давам думата на госпожа Жозефина Иванова да представи законопроекта.
ЖОЗЕФИНА ИВАНОВА: Аз бих могла да кажа първоначално няколко думи.
Законопроектът за гарантиране на влоговете в банките и съответно за измененията, които се предлагат в сега действащия закон, са резултат на поети ангажименти на Република България в процеса на преговори за присъединяване към Европейския съюз. тези конкретни ангажименти са поети в рамките на преговорна глава ІІІ – “Свободно предоставяне на услуги”.
Ние сме изработили предварително един график за поетапно увеличаване на минималния гарантиран размер на влоговете в банките. Той през всичките тези години на предприсъединителния процес е бил стриктно следван.
С настоящия законопроект всъщност се прави последното изменение, като се постига минимално гарантиран праг за рамките на Общността.
До този момент и съгласно сега действащия закон минималното ниво на гарантираните депозити в банките е 25 000 лв. С промяната се цели постигане на 40 000 лв. гарантиран размер, което отговаря на изискуемото равнище от приблизително 20 000 евро.
Наред с това основно изменение на действащия закон, се доразвива правната уредба, като се постига и съответно изцяло хармонизиране с изискванията на Директива № 94-19 О на Европейския парламент и на Европейския съвет относно схемите за гарантиране на депозити.
Преразгледан е и обхватът на закона, като съответно са включени и разпоредби, които гарантират минималното ниво на влоговете и тяхното съхраняване при настъпване на определени събития за трети държави, било то на територията на страната или на такива, които са лицензирани от Българска народна банка и се намират в трети страни.
Предполагам че това малко или много покрива обхвата на направените предложения за изменение.
Аз съм готова да отговарям на евентуално възникнали въпроси заедно с представителя на Българската народна банка.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Вие, госпожо Григорова, бихте ли допълнили становището?
МАРИЯ ГРИГОРОВА: Българската народна банка подкрепя предложенията за изменение на закона. по този начин се постига пълно съответствие с изискванията и с поетите ангажименти, за да може от 1 януари напълно да се хармонизира съответствието за 20 000 евро влог, което е застъпено в законодателството на държавите – членки на Европейския съюз. по този начин се покриват и другите изисквания на директивата - за наш клон в страна-членка, за списъка на лицата, които са освободени от задължения по закона. Така че директива № 94-19 е напълно имплементирана в закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли въпроси към вносителите? – Няма.
Предлагам да подкрепим законопроекта.
Който е съгласен да приемем на първо четене този законопроект и да предложим на пленарната зала да го подкрепи, моля да гласува. Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Приема се.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 602-01-54/27.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Този закон напоследък не се обсъжда така, както в миналото - с голямо внимание. Някак си липсва този хъс около това как ще се определят цените на цигарите, какво ще се прави, кой ще ги продава на дребно, на едро. Тези въпроси минават много леко.
По този законопроект сме поканили следните представители на Министерството на земеделието и горите:
Гюрсел Емил – изпълнителен директор на фонд “Тютюн”,
Георги Цачев – главен секретар на фонд “Тютюн”,
Валентина Пенкова – държавен експерт “Растениевъдство”.
Давам думата на господин Георги Цачев да представи законопроекта.
ГЕОРГИ ЦАЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки че съвносители на законопроекта в Министерския съвет са министърът на икономиката и енергетиката и министърът на труда и социалната политика, аз ще ви кажа няколко думи, тъй като съм запознат и с предишните перипетии по приемането на тези текстове.
Общо взето през 2003 година подобен законопроект беше одобрен от Комисията по европейска интеграция към предишното Народно събрание, но по други причини целият законопроект не мина тогава. Ето защо сега двете министерства се правят същите промени на база на същите директиви. Това са ангажименти на тези две министерства и е малко странно ,че аз ще ги представя. Но предполагам, че имате доклада.
Общо взето, въвеждат се директиви от 2003 година, ангажименти, приети във връзка с членството ни в Световната търговска организация, а също така някои ангажименти от Директива № 95-59, касаещи възможността на производителите и вносителите на цигари свободно да регистрират цени – това, което и Вие отбелязахте, господин председател.
Това, което касае респективно фонд “Тютюн”, е възможността промишлена обработка на тютюн да се извършва и от лица, които и имат лицензии в страни – членки – такава практика вече има и в Полша, тоест, тютюн могат да изкупуват лица, които имат лицензии в други страни. Това ще се отнася и за България за в бъдеще.
Коригират се някои неточности, констатирани от тези две министерства в действащия закон.
Ние се запознахме и със становището на вашата комисия. Нямаме бележки като Министерство на земеделието и като фонд “Тютюн”. Ако нещо конкретно желаете да ни попитате, ние ще ви отговорим.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси към вносителите? Мисля, че законът горе-долу е ясен. Няма въпроси.
Предлагам да подкрепим внесения законопроект. Който е съгласен, моля да гласува. Гласували: за 7, против няма, въздържал се 1. Приема се.
Остава една-единствена точка от дневния ред, колеги, която малко ни затруднява:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ № 654-01-86/23.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, ВНЕСЕН ОТ МАЯ МАНОЛОВА.
Има само един вносител, въпреки че става дума за Наказателния кодекс.
По тази точка присъства госпожа Кети Бозукова, инспектор, член на работната група по ЗИД на НК на Министерския съвет, която представлява Министерството на правосъдието.
Ще помоля господин Червеняков, понеже той е участник в тези баталии около проекта на Министерския съвет, парламентарния проект, който в случая е внесен от госпожа Манолова и по принцип е известен специалист в областта, за която става дума в законопроекта, предлагам да ни помогне в неговото представяне.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние имаме вече изготвено становище. Ясно е, че тези изменения са свързани с мониторинговия доклад и направените препоръки и целят хармонизация между Наказателния кодекс и новоприетия Наказателно-процесуален кодекс. Посочени са конкретните становища по отделните текстове.
Аз мисля, че направеният извод е верен и комисията следва да подкрепи внесения законопроект.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Тоест, Вие сте съгласен със становището на комисията, което е раздадено.
Какво ще каже представителят на Министерството на правосъдието?
КЕТИ БОЗУКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз бих искала да кажа само това, че представеният законопроект е съгласуван с Министерството на правосъдието. Голяма част от текстовете голяма част от текстовете бяха и в предишния законопроект, но тук са доуточнени и прецизирани. Така че той отговаря на изискванията.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Има ли някакви въпроси по този законопроект? – Няма. Предлагам да го подкрепим. Който е съгласен да приемем на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, моля да гласува. Гласували: за 8, против и въздържали се няма. Законопроектът се приема.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
(Атанас Папаризов)
