П Р О Т О К О Л

№ 39


На 13 юли 2006 година се проведе заседание на Комисията по европейска интеграция при следния

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от посланика на Финландия негово превъзходителство Кауко Ямсен за приоритетите на финландското председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2006 година.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект № 602-01-48/21.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект № 602-01-55/28.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект № 654-01-95/07.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности – внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова.

На заседанието присъстваха: Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта, Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, Савин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейска интеграция Атанас Папаризов.

АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по европейска интеграция.
Предлагам днешното наше заседание да протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация от посланика на Финландия негово превъзходителство Кауко Ямсен за приоритетите на финландското председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2006 година.
2. Представяне, обсъждане и приемане на проект № 602-01-48/21.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози – внесен от Министерския съвет.
3. Представяне, обсъждане и приемане на проект № 602-01-55/28.06.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията – внесен от Министерския съвет.
4. Представяне, обсъждане и приемане на проект № 654-01-95/07.07.2006 г., за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности – внесен от Йордан Цонев, Татяна Дончева и Камелия Касабова.
Поставям на гласуване така предложения дневен ред.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПОСЛАНИКА НА ФИНЛАНДИЯ НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО КАУКО ЯМСЕН ЗА ПРИОРИТЕТИТЕ НА ФИНЛАНДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 2006 ГОДИНА.

Първо искам да благодаря на Вас, господин посланик Ямсен, и на Вашия немски колега за това, че се отзовахте на нашата традиционна покана да започнем с изложение на страната – председател за следващия 6-месечен период.
Вие добре разбирате, че за нас тази традиция е изключително важна. Защото нашата комисия, наред с подготовката за присъединяването на страната, се готви и за следващия етап – пълноценното участие в живота на Европейския съюз, свързано със законодателството, с приемането на новите нормативни актове и с развитието на европейските институции и норми.
Ето, затова, господин посланик, Ви благодаря, че се отзовахте на нашата покана.
Още веднъж искам да Ви приветствам с “Добре дошли!” в Комисията по европейска интеграция.
Сега бих искал, без повече уводни думи, да Ви дам думата, за да можете да представите програмата на Вашето председателство и да дам възможност след това на моите колеги да зададат въпроси, ако има такива към Вас.
Заповядайте, господин посланик. Благодаря Ви, господин председател.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИК КАУКО ЯМСЕН: Господин председател! Дами и господа!
Твърди се, че във Финландия председателството е едновременно лесно председателство и трудно председателство. Защо?
Защото ние сега сме в кризисна ситуация, въпреки усилията на британското и австрийското председателство.
Австрийското председателство беше много добро и нашият президент каза, че австрийците са показали големи умения за 6-те месеца председателство. Те положиха много усилия в сферата на финансовите и на международните въпроси, на прозрачността, на Набуко и т.н.
Искам да заявя, че финландското председателство няма да бъде едно обикновено председателство, при което нещата текат обикновено, без определени резултати накрая.
Всички ние очакваме голямото немско председателство след края на финландското председателство от 1 януари 2007 година.
Ние имаме съвместна програма с Австрия, имаме обща програма и си сътрудничим много тясно с Германия, като продължаваме да работим съвместно по програма с Германия.
Защо сме оптимисти за финландското председателство.
Както вчера писа един италиански вестник, “Моля, Финландия, изненадайте ни!”. Това е така, защото има очаквания в тази посока. Ние трябва да предадем на Европейския съюз част от положителния опит, който Финландия има.
На първо място конкурентноспособността. Ние сме световен лидер в няколко сфери – икономическа дееспособност, иновации, образование, устойчивост на организациите. Освен това имаме и най-ниското ниво на корупцията в света и това вече в продължение на няколко години, според индекса на “Прозрачност без граници”. Освен това бихме искали да споделим своя пример.
Ние не считаме, че конкурентността на икономиката е в противоречие със социалната сигурност и благосъстоянието на гражданите. Ние можем да подкрепим това твърдение с доказателства от нашия исторически опит. Бихме искали да погледнем напред в бъдещето и да си зададем въпроса какъв Европейски съюз бихме искали да съществува след 10, 15, 20 години. Защото Европейският съюз трябва да работи по нови правила.
Именно затова договорът за конкуренцията вече е одобрен в 17 държави. Тоест голямото болшинство от държавите вече са го приели. Този договор трябва да бъде поддържан жив. Той, разбира се, ще се промени, но той е свързан с дискусията за бъдещето на Европейския съюз.
Сега приключваме един кратък период на размисъл. Според нас е важно да се мисли за бъдещето на Европа. Но сега ние смятаме да дадем тласък на този процес. Договорът ще се ратифицира през месец септември и ние ще станем 18-та държава, която го е направила.
Вторият въпрос е за разширяването. Финландия е много доволна от резултатите от последната среща на Европейския съвет, където не бяха добавени нови критерии към съществуващите критерии от Копенхаген. Не беше споменат въпросът за приемането на новите страни – членки и новите критерии.
Разширяването на Европейския съюз показа, че се постига огромен икономически успех. Оценката е такава. Ние искаме да дадем повече икономически възможности на повече държави да реформират своето законодателство, да реформират своето общество, да наложат върховенството на закона.
Ние обаче много активно подчертаваме, че новите страни – кандидатки трябва да отговарят на критериите, на изискванията за членство и да изпълняват своите ангажименти, поети в договорите за присъединяване, например България и Румъния. В противен случай не можем да гарантираме напълно свободата, сигурността и демокрацията в Европа.
Тук стигаме до важния въпрос и голямото предизвикателство, пред което е изправен Европейският съюз – процентът на одобрение от страна на гражданите на Европейския съюз. Във Финландия сме най-скептично настроени пред старите страни – членки, като Австрия и Швейцария. Сред новите страни – членки, десетте държави, които се присъединиха преди 10 години, средният процент на одобрение на дейността на Европейския съюз е 40 процента, а в Латвия – под 30.
Защо това е така едва две години след присъединяването? Като че ли са забравени уроците от предишните периоди. Като че ли очакванията по отношение на резултатите са прекалено високи, а това не може да бъде изпълнено. Трябва търпение, трябва да се изчакат резултатите, трябва да се работи за резултатите. Именно за това е необходимо да се положат повече усилия за сигурността на Европейския съюз в бъдеще.
Достигаме до един от основните приоритети на финландското председателство, а именно в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Когато България и Румъния се присъединят към Европейския съюз, ще имаме 27 различни наказателни законодателства, 27 различни изисквания по отношение на миграцията, а също така бих казал, 27 различни правила, свързани с корупцията. Защото няма ясно споразумение по отношение на корупцията. Всички казват: нулева толерантност, никаква корупция. И това е много хубаво. Но за да се постигне тази цел трябва да се положат усилия. Това е причината да бъдем толкова активни.
Европейската комисия също настоява Балканските страни да бъдат готови, когато се присъединят към Европейския съюз. Надяваме се това да стане в края на годината.
Трябва да увеличим доверието в Европейския съюз в ситуации, когато не можем да вземем решение - по отношение на наказателното право, миграцията, граничните въпроси. Досега всички въпроси се решаваха с мнозинство. Сега вече ще има възможност гласуването да се извършва по отношение на въпроси, свързани с организираната престъпност, с трафика на хора, с наказателното право. Ние трябва да разработим по-добри правила. Трябва да се положат усилия да се подкрепят България и Румъния в техните усилия. Затова е много важно да са ясни изискванията с тази сфера.
Вторият приоритет, който е важен, който ще подобри доверието в Европейския съюз, е свързан с други дейности. Необходимо е да има по-голяма прозрачност при вземането на решенията. По време на заседанията на Европейския съюз те трябва да бъдат открити за обществеността, да има тя достъп on line, да има отразяване в пресата, хората да имат усещането, че имат достъп до заседанията и да се отървем от регламентите, които не са необходими.
Не е необходимо Европа да взема решения по въпроси, които не са важни за Европейския съюз. Това се прави много добре в отделните страни – членки. Ние във Финландия сме открити, ние сме прозрачни и искаме този опит да бъде предаден и на Европа.
Третият приоритет е свързан с подобряването на конкурентноспособността на Европа в световната икономика. Европа е изправена пред предизвикателства в световен мащаб. Икономиките на Съединените щати, Китай, Япония са по-гъвкави икономики и в момента тези страни се справят по-добре от Европейския съюз.
Преди две години проведохме среща с министър Овчаров по време на една неформална министерска среща. Ние разговаряхме за това как да се увеличат инвестициите в страните от Европейския съюз, как да се увеличат инвестициите в научноизследователската и развойната дейност.
Финландия в рамките на Европейския съюз е един добър пример, защото ние сме световен лидер по отношение на дела на брутния вътрешен продукт, който се отделя за научноизследователска и развойна дейност. У нас 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт се отделя за научноизследователска и развойна дейност. А в България този процент е около 1 на сто.
Именно затова днес Финландия има “Нокия”, защото пред 80-те години беше взето решение да се инвестират големи суми в научноизследователската и развойната дейност и финландските изобретения да се превърнат в търговски продукти, във високотехнологични продукти, които добре да се продават на пазара.
И сега частният сектор във Финландия инвестира 70 на сто от средствата за научноизследователска и развойна дейност, а останалите 30 на сто са държавни средства. Преди 10-15 години съотношението беше обратното.
Ние считаме, че иновациите изискват повече гъвкавост на пазара на труда. Хората трябва да имат възможност да се движат от една страна в друга. Разбира се, стабилността е нещо много хубаво, но иновациите и мобилността също имат своята роля.
И последният приоритет, който искам да спомена, е свързан с външните отношения, особено със Западните Балкани и Русия. Европейският съюз засега не говори с еднозначни послания. Не е достатъчно да говорим с един глас, както ние често пъти казваме на нашите министри във Финландия. Важно е на международните партньори да се изпращат едни и същи послания. Тези послания трябва да бъдат ясни и да бъдат едни и същи. Резултатът в това отношение е свързан с европейските приоритети.
Русия също е много важна, защото всякакви договори за сътрудничество с Русия трябва да бъдат подновени в следващите години. Въпросите, свързани със сътрудничеството в енергетиката, са изключително важно предизвикателство за Европейския съюз.
Президентът Путин ще посети Лахти за среща на високо равнище през октомври и там ще се говори предимно за енергетиката. Надяваме се да намерим по-добра база за бъдещо споразумение с Русия през октомври. Но трябва да имаме и обща координирана европейска политика в сферата на енергетиката. Зная, че това е трудно, тъй като всяка държава има своите традиции, свои собствени проблеми и предизвикателства пред своята енергетика. Трябва обаче да бъдем в състояние да изготвим европейска политика в сферата на енергетиката, да използваме алтернативни енергийни източници, да прилагаме повече възможности за икономия на енергия, повече иновации и творчество в този отрасъл. Това е нещо много необходимо.
С това искам да открия дискусията и да обобщя, като цитирам председателя на Европейската комисия Баросо. Той каза следното по отношение на финландското председателство и неговите очаквания - той очаква да направим голяма крачка напред в областта на правосъдието и въпросите, свързани с наказателните дела, по отношение на иновациите.
Чрез подобряване на отношенията с Русия трябва да се подготвят документи, свързани с разширяването на Европейския съюз, тъй като в момента се води голяма дискусия по отношение на разширяването. Различните европейски държави вземат предвид общественото мнение, вземат предвид възможностите Европейският съюз да приема нови членки. Но Европейският съюз може би трябва да се разшири и на Балканите, и в Турция. Това е обаче една дългосрочна перспектива. Вратата е отворена за всички държави, но предизвикателството за тях е голямо. Те трябва да трансформират своите общества.
Господин Баросо очаква от Финландия нещо, което трябва да бъде направено по време на председателството, с оглед на бъдещето, с оглед на Конституцията на Европейския съюз.
През следващата година ще празнуваме 50 години от подписването на Договора в Рим, така че ще бъде важно да имаме нови правила.
Ние няма да бъдем готови до немското председателство поради предстоящите избори, но поне да се направи крачка напред, което да бъде повод за оптимизъм, що се отнася до бъдещето на Европейския съюз.
Именно затова и символът, който ние използваме по отношение на всички свои материали, е нещо много оптимистично. Това са чистите финландски гори, природата, оптимизма, прозрачността.
Ние сме донесли значки и химикалки за вас и ако няма достатъчно, ще изпратим още впоследствие. Химикалката също е прозрачна, чиста, оптимистична.
Ние вярваме в бъдещето. Ние имаме доверие в бъдещето на Европейския съюз и сме готови да работим, за да се подобри практиката на европейския съюз.
Благодаря много за вниманието.
Ако имате въпроси, с удоволствие ще ви отговоря.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря на господин посланика, че ни окрили с тези думи за следващите месеци.
Очакваме след доклада на Европейската комисия на 16 октомври Съветът по общи въпроси да потвърди датата на нашето членство.
Разбираме обаче, че Сами Тафлахти, който ще бъде заедно с президента Путин, няма да приема формални решения. Така че може би формалното решение за България и Румъния ще бъде чак в края на годината.
Надявам се, че това няма да попречи равномерно и планомерно България и Европейският съюз да се подготвят за нашето членство от 1 януари 2007 година. Надявам се, да получа вашето уверение за това.
Разбирам, че енергетиката е важна тема на финландско председателство. Тя ще бъде обсъждана и по време на немското председателство. И там ще се работи на основа на тези неформални разговори за една енергийна стратегия на Европейския съюз.
Аз се надявам, че все пак думата “ядрена енергетика” ще намери своето достойно място, както засега тя само се споменава в “зеления” документ на комисията. защото наред с възобновяемата енергия, наред с енергийната ефективност очевидно независимостта на страни като България и Финландия в енергийно отношение не може да се постига без ядрена енергетика.
Вие не споменахте тази енергия, но се надявам тя да не бъде забравена в дискусия. Независимо че страни като Германия не смятат в момента да строят нови ядрени централи, но страни като Финландия и България имат такова намерение при спазване на всички мерки за безопасност.
Особено е важно това, което споменахте във връзка с приоритета на правосъдието и вътрешните работи. на нас ни е ясно ,че ако има политическа воля в Европейския съюз и сега може на основа на чл. 43 от Договора от Ница да се подобри взаимодействието в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Говоренето за така наречената “пасарел” или “въжен мост”, тази възможност още съществува. И дано вашето председателство да убеди страните – членки да напреднат в тази област.
Действително ние с Румъния полагаме големи усилия, но те сигурно ще бъдат още по-ефективни ако всички страни -– членки на Европейския съюз полагат същите усилия в тази област. Защото е много важно всички да се борим с престъпността, с организираната престъпност и корупцията и да имаме ефективни резултати дори и при Договора от Ница.
Желаем вашето председателство да успее да постигне това ,което нито едно председателство не постигна досега след договора от Ница.
Иначе нашите ангажименти ние смятаме да ги изпълняваме.
Много е важен въпросът, който също така Вие поставихте – за конкурентноспособността. И за нас ще бъде много важно това ,което ще бъде направено в изпълнение и на Лисабонската стратегия, и за другите мерки, свързани с ролята на иновацията и особено с по-целенасоченото използване на средствата на Европейския съюз в рамките на Седмата рамкова програма за изследвания, в рамките на други европейски програми, включително и по отношение на бъдещия европейски институт, за който толкова много говори председателят на Европейската комисия Баросо.
За нас също така представлява голям интерес и въпросът, който Финландия повдига във връзка с осигуряването на една по-ефективна помощ за развитието от страна на Европейския съюз, създаването на нови инструменти за развитие, които се отделят от другите инструменти, - проектът на Финландия в това отношение е доста напреднал - заедно с подкрепата на Великобритания в тази област Европа да стане по-ефективна в оказването на помощ на развиващите се страни. Навярно в това отношение също ще има един нов инструмент, създаден по време на финландското председателство.
Така че искам само да потвърдя, че действително има много области, където ние очакваме напредък и сме готови да следим този напредък и, разбира се, да го отчитаме и в процеса на нашето присъединяване.
Сега бих искал да дам думата на моите колеги за въпроси към Вас специално в областите, които споменахте.
Колеги, имате ли въпроси към господин посланика? Заповядайте, госпожа Илияз.
ФАТМЕ ИЛИЯЗ: Благодаря, господин председател. Ваши превъзходителства! Аз с голямо внимание изслушах какви са приоритетите на финландското председателство. Тези цели, които са заложени, са изключително важни както за самия Европейски съюз, така и за България и Румъния, които ще станат членки на Европейския съюз от 2007 година, като например борбата с корупцията и с престъпността, който е първи приоритет на сегашното председателство на Финландия.
Аз бих скала да получа повече яснота за друг приоритет – става въпрос за прозрачността във взимането на решения. Какво точно имате предвид? Какви мерки мисли председателството да предложи на Европейския съюз във връзка с този приоритет? Благодаря.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: има ли други въпроси? – Няма.
Заповядайте, господин посланик.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИК КАУКО ЯМСЕН: Ние се опитваме и ние наистина ще се опитаме да отворим заседанията на Европейския съюз за обществеността, хората да могат да идват, да слушат и протоколите от тези заседания да могат да бъдат публикувани и качени на интернет.
Освен това документацията ще бъде по-добре достъпна, ще бъде оформена по-разбираемо и по-просто за хората, ще намалим бюрокрацията по отношение по отношение на езика, който се използва в Европейския съюз. нещата ще се подобрят.
Това са някои от мерките, които смятаме да въведем, да слезем по-близко до пората, както и министър-председателят каза. Ние трябва да се свържем отново с хората, да свържем Европейския съюз отново с хората.
Освен това ние трябва да направим така, че да се подобрят регламентите, да уточним по-добре правилата, които ни трябват, да ги обясним по-добре на хората.
Комуникацията е голямото предизвикателство. Когато хората казват, че Европейският съюз не е демократична организация, аз трябва да кажа, че всъщност това е много демократична организация. Всички служители в Европейския съюз, всички хора на всички нива са на изборни длъжности. Просто хората нямат достатъчно информация за функционирането на Европейския съюз.
Има много информация, но проблемът е как политиците, ръководителите на правителствата комуникират с хората, как изпращат своите послания.
Естествено това ще го направим стъпка по стъпка. В Германия и в Португалия това също ще бъде един непрекъснат процес, защото рейтингът на Европейския съюз е доста нисък сред всички европейски граждани.
Имаме някои подробности. Нашият министър-председател ги представи пред Европейския парламент и аз мога може би малко по-късно да цитирам неговото изказване.
Аз искам да се извиня, защото малко закъснях. Имахме проблем в Хелзинки. Аз непрекъснато трябваше да давам интервюта по повод с вашето посолство в Хелзинки и бях много зает с журналистите. Затова се извинявам, че закъснях.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Действително Вие сте извинен за закъснението. Така че нямаше смисъл да поставяте този въпрос.
Ако в момента няма други въпроси към Вас може би немското председателство, което е следващото председателство, да спомене ако сега не е преждевременно, кои от повдигнатите въпроси ще бъдат проблеми на приемствеността в двете председателства.
Аз специално искам да отбележа, че и председателят на Европейската комисия господин Баросо и мнозинството групи в Европейския парламент, изключвам някои малки групи, които традиционно не са по европейски, приветстваха решението на Финландия да ратифицира договора през септември като един пример за това, че финландското председателство счита да отстоява тези основни принципи, които са залегнали в договора, и на тяхна основа вбъдещия конституционен договор да се гради по-нататъшното развитие на европейските институции, така че процесът на разширяване да може да продължи.
Всеобщо е одобрението за това, което и Вие повторихте тук. Вашият премиер започна с тази фраза, че той е радостен, че способността на Европейския съюз да приема нови страни не се превърна в нов критерий за присъединяване. И ние се надяваме, че това становище на вашия министър-председател ще се потвърди и в тази дискусия, която смятате да проведе през месец декември по проблемите на присъединяването.
Също така трябва да отбележа много положителното впечатление ,което прави финландското председателство с това, че представя своята програма не само в Европейския парламент като цяло, но и във всички водещи комисии.
Вчера вашият външен министър представи вашите приоритети в Комисия по външни отношения. Онзи ден вашият министър по европейските въпроси и развитие пък представи вашата програма в областта на развитието пред Комитета по развитие на Европейския парламент, който се занимава с помощта за третите страни.
Също така се предвижда, доколкото разбирам, във всички основни комисии на Европейския парламент да бъдат представени вижданията на финландското председателство.
Още веднъж искам да изразя надеждата, че много от въпросите ще бъдат придвижени, като този, който Вие споменахте – директивата за услугите, която е изключително важна, за да може и този пазар действително да се приближи до свободното движение на услуги, макар че това ще бъде едно приближаване – още доста има в това отношение да се развива свободното движение на услуги. Но това е една важна първа стъпка.
Вчера например Европейската комисия успя да отстои това европейските граждани да говорят помежду си при едни малко по-разумни цени, когато те се движат из Европа. Това предложение на комисаря Рединг във връзка с ограничаване не само на цените на едро, но и на дребно на роуминга също е една стъпка към това Европа да е по-близко до хората и комуникациите в Европа да отговарят на техническите възможности, а да не бъдат източник само на печалби. Ето, едно такова развитие е много важно.
Надяваме се, че финландското председателство, от друга страна, ще изиска европейската комисия да отчете интересите и на гражданите на Европа, а не само на финансовите компании в новата директива, свързана със стоковите борси, с финансовите пазари. Тук вие има какво да направите, за да може да се отчетат всички мнения в Европейския съюз, а не само мненията на основните финансови институции, на основните финансови крупни конгломерати.
Желая ви успех по време на вашето председателство.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПОСЛАНИК КАУКО ЯМСЕН: Позволете ми да добавя някои неща, които съм забравил.
Господин Баросо наскоро каза, че след разширяването на Европейския съюз няма да бъде необходима нова конституция. Преди това обаче Европейският парламент реши, че тази конституция е необходима преди по-нататъшното разширяване. Така че днес в рамките на Европейския съюз има две мнения по този въпрос.
Господин Баросо казва, че договорът от Ница дава възможност за разширяване.
Финландският парламент преди около 3-4 седмици ратифицира договорите за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, но имаше много интензивен дебат в парламента, който продължи два-три часа. Дебатът беше за това доколко държавите са подготвени, не само в сферата на правосъдието и вътрешните работи.
За голяма изненада се оказва, че човешките права са един въпрос, който буди тревога по отношение на Румъния и България. Дори се предложи възможността да се отложи членството им с една година, за да се даде повече време на двете страни да работят в сферата на своите вътрешни работи.
Ще приключа, като апелирам към вас да постигнете повече и в парламента, и в правителството, и в обществото, за да се подобри прозрачността в българската политика и българската икономика. Защото корупцията се увеличава, според данните, които получаваме. И повече фирми твърдят, че са засегнати от
Проучването на Центъра за изследване на демокрацията твърди, че има увеличение в политическата и административната корупция. За Европейския съюз този факт буди голяма тревога.
Така че апелирам към вас да се постигне по-голяма откритост, по-голяма прозрачност в обществото. И това ще ви помогне.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Четвъртата точка от нашия дневен ред, който ще разгледаме днес, е законопроектът, който колегите Цонев, Дончева и Касабова предлагат - за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на
Ние наистина искаме да направим по-прозрачна информацията за всички, които вземат решения, за тяхното имущество, за техните доходи, за да могат те да бъдат осветлени пред обществото и да може тази информация да бъде достъпна за анализи, за разследвания, без, разбира се, тази информация да може да бъде ползвана от престъпния свят, тоест без да могат винаги публично да бъдат идентифицирани имотите им по улици и номера, но като стойност, като размер, трябва да бъде ясно на всеки. Без да се знае в коя банка е банковата сметка, но банковата сметка трябва да е известна, примерно.

Разбира се, ние не се съмняваме, че борбата с корупцията, с престъпността и с прането на пари може да се води, както Вие в началото казахте, със съвместните усилия на всички европейски страни. Да се надяваме, че този факт, че в един конкретен случай от австрийска страна получихме информация за сметки в чужбина няма да бъде изолиран случай в нашите усилия да се борим срещу престъпността и корупцията, и че нашето международно сътрудничество в това отношение също ще се засили и ще даде възможност да имаме по-добри резултати.
Разбира се, това, което зависи от нас, следвайки Вашия призив, ние сме решени да направим.
Що се отнася до законодателството, ние като че ли отново тази година, ако имаме, ще имаме много кратка почивка, за да може всички необходими законодателни, нови промени, които са необходими, свързани с нашите ангажименти за присъединяване, да бъдат осъществени във връзка с предстоящия доклад на Европейската комисия на 26 септември.
Уверявам ви, че диалогът с Комисията продължава. Въпреки че голямата част от европейските институции са в отпуска, има няколко души, които работят, с които ние контактуваме и продължаваме да даваме информация.
Иначе Брюксел се изпразва тази събота, летището ще бъде задръстено, започват стачки на операторите от много хора – чиновници, които отиват в отпуск. Но не всички чиновници за България ще са сред тях. Пък ние въобще няма да бъдем.
Благодаря Ви, господин посланик за това, че дойдохте да участвате в това заседание. Още веднъж Ви благодаря.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ № 602-01-48/21.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили следните гости:
От Министерството на транспорта
Георги Петърнейчев – заместник-министър
Володя Киров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”
Красимир Калайджиев – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”
Любомир Христов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”
Славка Андреева – директор на Дирекция “Професионална компетентност, психологически подбор и водачи”
Светлана Чаушева – директор на Дирекция “Административноправно обслужване”
Галин Банков – директор на Дирекция “Пътни превозни средства”
Валентин Божков – държавен експерт в Дирекция Правна, отдел “Международни правни норми”.
Ще дам думата за представяне на законопроекта. Очевидно с вашите представители сте обсъдили проекта за становище на комисията, който е изготвен от нашите експерти. има някои съвместни предложения да доуточним този проект.
Давам думата на господин Киров да изложи становището на министерството.
ВОЛОДЯ КИРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предполагам, че всички имате на разположение становището, което е подготвено от господин Калайджиев.
Искам да кажа няколко думи за мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Неговата цел е постигане на пълно хармонизиране на българското законодателство с различни регламенти, като например Регламент № 684 за общите правила за международни превози на пътници с автобус, с последващите изменения на този регламент с Регламент № 1198 и Регламент № 881-92; също така въвеждането на изискванията на Регламент № 484 от 2002 година, който от своя страна изменя регламенти № № 881-92 и 31 18-93.
Ако позволите, съвсем накратко ще кажа цялата философия по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Не знам дали е необходимо да чета и останалите нормативни документи, предполагам, че ги имате на разположение – става въпрос за Директива № 2003-59 и други нормативни документи. Всичко това е описано в становището, което господин Калайджиев е подготвил.
Ние имахме предварителни консултации с нашите експерти – моя заместник Красимир Калайджиев, юриста на министерството господин Божков и директора на Правната дирекция на агенцията госпожа Чаушева.
Бих казал, че благодарение на кооперативността на двете страни и на стремежа към решаване и намиране на най-точния изказ ние приемаме забележките, които ни бяха направени. След дискусията се уточнихме, че някои от забележките, които касаят въвеждането на текстове от регламенти, които без друго имат пряко действие и при присъединяването на България към Европейския съюз стават задължителни за нашето законодателство, както и за неговото пряко прилагане, не е необходимо да бъдат въвеждани в законопроекта за изменение и допълнение на закона.
В същото време ние приемаме забележките, свързани с необходимостта от отразяване в закона – втората забележка на господин Калайджиев, - да бъдат отразени най-важните изисквания към водачите, граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз, които са предвидени в чл. 6, ал. 2 от Регламент № 484, поради което сме подготвили текст, който конкретно да бъде въведен в законопроекта за изменение и допълнение на закона, който да върви нататък със самия текст.
Не знам дали е необходимо да чета текста, но той е съгласуван на експертно ниво. Става въпрос за чл. 7а, ал. 5, в който се урежда въпросът за това как се издава сертификат за водачи на моторно превозно средство, които са граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз. най-важните изисквания са отразени в този член и той е съгласуван предварително на експертно ниво. Ние сме готови да го предоставим във вида, в който е съгласуван между нашите експерти и експертите на комисията.
С това си позволявам да приключа моето кратко изложение.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Във връзка с това, което казахте, господин Киров, не е лошо този текст да ни го дадете тук. Аз смятам да го включим в становището. После народни представители от комисията ще го предложат на водещата комисия за второ четене. Очевидно това, което вие сте приели като бележка, ние ще го отразим в нашето становище и ще заявим, че колеги от комисията ще го предложат за второ четене и че това е текст, който вие приемате.
Очевидно по този начин ще го отразим, защото процедурно така може да стане.
Колеги, имате ли някакви въпроси към господин Петърнейчев, към господин Киров, към директора на Правната дирекция госпожа Чаушева?
Ако няма, предлагам да подкрепим законопроекта и становището, така, както го променихме и допълнихме.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ № 602-01-55/28.06.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА – ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка сме поканили да присъстват:
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството:
Савин Ковачев – заместник-министър
Виолета Ангелиева – директор на Дирекция “Технически правила и норми”.
Давам думата на заместник-министър Ковачев да представи законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, господин председател, за това, че ни поканихте да присъстваме на днешното заседание и да представим законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Този законопроект практически не е свързан със самата материя, която пряко се отнася до проектирането или до строителството, тоест с разрешителните режими, свързани с разрешаване на строителството. Но бих казал, че той разглежда две основни групи от въпроси, които имат доста важно отношение към качеството на самото строителство, безопасността на строежите и законосъобразното ползване на строежите.
Единият от въпросите е свързан практически доста тясно с процеса на европейската интеграция на България, другият е толкова тясно свързан, но все пак има връзка, която ще имаме възможност да изложим пред вас.
Първата група промени, които са включени в обхвата на предлагания законопроект, обхващат някои норми, които са свързани със съществените изисквания към строежите. В Закона за устройството на територията, чл. 169 и следващите, са дадени една група от изисквания, на които трябва да отговаря всеки строеж, както незавършен, така и вече завършен, за да може той да бъде безопасен, качествен, непредставляващ опасност за ползвателите на строежа, за трети лица, тоест ние да имаме едно безопасно, качествено и, разбира се, отговарящо на всички национални, европейски и световни стандарти строителство.
Тези текстове бяха практически доста бедни със създаването на самия Закон за устройство на територията в самото начало, но ние, натрупвайки опит и изучавайки законодателствата на европейските държави, както и, разбира се, изпълнявайки нашите ангажименти за хармонизация на националното законодателство с достиженията на европейското право, казано най-широко, бяхме щастливи да можем да възприемаме сега една доста добра редакция на текстове в Закона за устройство на територията, които да предложим, които в пълна степен отговарят на една директива на Европейския съюз, която е Директива № 89-106. Тази директива ние я наричаме с работното наименование “Строителна директива”, а тя всъщност е директивата, която спомага за хармонизиране на законодателствата на страните – членки на Европейския съюз, които имат отношение към строителството.
Тоест ние имаме една далечна цел – всички страни-членки на Европейския съюз, да имат сравнително еднакво законодателство, що се отнася до проектирането, строителството, изискванията към строителството и строителните продукти.
Това е една от вече съществените крачки, които ни дават основание да кажем, че изискванията към българските строежи са хармонизирани с изискванията към строежите, които ги има и в страните – членки на Европейския съюз.
Това, от една страна.
Самият строеж, разбира се, е едно сложно събирателно понятие и то е съвкупност от строителни материали. И ние не можем да подминем реда, по който в България влизат строителни материали от различни страни, не само членки на Европейския съюз, а, разбира се, и от други страни, както и редът за обследване на това дали строителните материали съответстват и на българското законодателство, и на това, което ние ще възприемем след влизането ни в Европейския съюз като изискване за строителните материали.
Поради тази причина, също така в изпълнение на директивата, за която имах възможност да кажа, ние сме предложили и нов ред, запълвайки една празнота в нашето законодателство по която следва да се установява дали и как се установява, разбира се, съответствието на строителните материали към изискванията на българските и на европейските стандарти.
В случая една от най-важните празноти, която е запълнена, е за това как се оценява съответствието на строителните продукти, за които няма европейски стандарти, все още приети в страните от Европа. Тоест по този начин ние правим едно сравнение за това дали стандартите на някои държави от Европейския съюз съответстват на нашите изисквания към продуктите.
В момента тази празнина донякъде възпрепятства влагането в строителството на някои материали, за които няма европейски стандарти. Запълвайки тази празнина, ние ще разширим гамата от строителни продукти, които се влагат без това да се отразява на качеството на материалите, които ще се влагат в строителството.
Също така не е маловажна една празнота, която се запълва по отношение на нормите, които целят осъществяване на контрол върху самите строителни продукти - системата за контрол на качеството на тези продукти в момента не работи като добре смазана машина за съжаление, - а също така контрол върху лицата, които осъществяват контрола върху строителните продукти и лицата, които оценяват съответствието на строителните продукти, които се влагат в строежите, както и на лицата, които издават европейски или български технически одобрения.
Това е много важна празнина, която е запълва в нашето законодателство.
Със закона се създава възможност, дава се законова делегация на Министерския съвет да определи национален ред за регулиране на строителните продукти, за които не са публикувани хармонизирани европейски спецификации. Именно с наредбата на Министерския съвет всичко ще се направи по-подробно, самата процедура ще бъде дадена по-подробно, става въпрос за процедурата, по която могат да навлизат нова гама строителни продукти.
Разбира се, с това не се изчерпва цялата гама от предлаганите промени в закона.
Другата основна група от промени в закона, които не толкова пряко се основават на нашите предприсъединителни ангажименти, но все пак се основават на общата логика на закона, са следните. Ние предлагаме да се съставят технически паспорти на новите или съществуващи строежи, с цел установяване на характеристиките му и с цел установяването на това дали той съответства на изискванията на строежите в страната.
Преди години е имало практика за създаването на подобни технически паспорти, която за съжаление през годините е изоставена. Поради това се наблюдават някои неблагоприятни тенденции, които лично аз съм ги изпитал на гърба си в моята практика. Примерно един блок се приема, а след 20 години ние сме загубили информацията за него. Когато искаме да го санираме, когато искаме да направим преустройство, надстрояване, промяна на конструкции, ние не можем да намерим изходна информация за него. И това е било в епохата, когато не е имало такива завишени изисквания към строителството. В момента, предлагайки ние да въвеждаме световните стандарти и европейските стандарти към нашите строежи, се засилва необходимостта ние да събираме информация за новите и за съществуващите строежи в страната, именно имайки предвид едно засилено желание за тяхното преустройство и реконструкция, и за нашите бъдещи програми по саниране на жилищата. И не само това, разбира се. За много от тях имаме програми за енергийна ефективност, за създаване на достъпна среда и т.н.
Първоначално законът разделя строежите на две категории по отношение на възможностите за създаване на така наречените технически паспорти. Първата категория са строежи, за които задължително ще се изисква в началото технически паспорт. Това са обществените сгради с разгърната застроена площ над 1000 кв. м. Това ще бъде, разбира се, само стартът. За останалите строежи се предвижда правната възможност за създаване на технически паспорт.
След набиране на скорост на прилагането на тези разпоредби на закона е възможно на един следващ етап да се предвиди вече и разширяване на кръга на задължителните обекти, за които ще се въвежда така наречената паспортизация. Аз съм сигурен, че след три или четири години ще се разшири този кръг.
В момента ние предлагаме норма, която да е земна, която да отговаря на техническите и кадрови възможности на хората, които ще правят паспортизацията.
Общо взето с това се изчерпват двете основни групи, предлагани в закона.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Колеги, имате възможност да зададете въпроси. Аз имам само един въпрос в началото.
Не ми стана ясно каква празнина се запълва, след като имаше Закон за техническите изисквания към продуктите, който действително даваше един срок, когато чуждите, за разлика от българските, строителни продукти не се проверяваха, а само се разчиташе на хартията, която удостоверява тяхното качество. Но мисля, че този преходен период завърши и би трябвало след това вече съответно да могат да се окачествяват въз основа на действащите в България стандарти. Не ми стана много ясно какъв е новият принос на закона в това отношение. Защото всички строителни материали са сред тези ,които засягат живота, здравето и безопасността на хората и би трябвало задължително да подлежат и по сега действащите закони на проверка, контрол и т.н.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Ще ви помоля да дадем думата на госпожа Ангелиева.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Аз съвсем накратко ще се опитам да обясня.
Бих казала, че тази строителна директива наистина е една от най-сложните директиви от нов подход и нейното приложно поле е огромно. Към нея има ръководство за прилагане, има тълкувателни документи и около 2000 стандарти, от които над 600 хармонизирани продуктови европейски стандарти, които не са готови и на европейско ниво и в Европа фактически също частично се прилагат. За тази празнина става дума.
Ние трябва да имаме чисто национален ред до този момент, до който се приготвят тези хармонизирани европейски стандарти, които да можем ние да прилагаме. Защото при нашето присъединяване всичките продукти от чужбина, които имат си-марк, ще си влизат свободно. И това е целта.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако не станем членки на Европейския съюз нали пак трябва да си има национален ред за оценка на всеки продукт?
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Разбира се.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Така че не разбирам какво ново тук има.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: В сега съществуващия ред ние сме дали тези неща не на две места, а на едно. Казваме, че когато няма хармонизирани, се прилагат европейските изисквания; когато няма европейски – се прилага международни. Когато няма – се прилагат български одобрения.
Когато съгласуваме тези неща с експертите от Европейската комисия, те искат да видят една чисто европейска наредба, въвеждаща директивата, и никакви български приноси и примеси. За това става дума.
А понеже по другите директиви от нов подход нещата са малко по-чисти, тоест там има само един вид стандарти, един вид техническа спецификация. Докато тук имаме три вида, които сега довъвеждаме със Закона за техническите изисквания към продуктите. По-сложна е материята. Тези съществени изисквания са към строежа, а не към строителните продукти.
Затова има едно преливане и съвместяване на Закона за устройство на територията и Закона за техническите изисквания към продуктите, на чието основание е и в момента действащата наредба. Наистина отдавна свърши този период – 2003 година, когато в нашето министерство и това правехме – давахме съгласие ,една техническа проверка на чуждите документации. От 2004 година действа абсолютно еднакъв ред и за вносители, и за нашите производители. Редът е абсолютно един и същ.
Това формално разделение, което трябва да направим, е заради ангажиментите ни по присъединяването, където трябва да покажем една изчистена наредба и по нея ние да можем да нотифицираме, да обявим пред Европейската комисия лица. А в момента те са смесени – работят и по хармонизирани, и по български. А когато направим тези две наредби, тогава вече ще имаме яснота – ще имаме ли лица, които да нотифицираме или няма да имаме, за какви продукти трябва да бъдат те. А съответно нашият живот не трябва да спира. Ще си работим по тези нотификации, които си имаме, като същевременно утвърждаваме едни преходни срокове, в които даваме възможност за възприемане.
Материята е много специфична и дълга, да не ви отегчавам.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Стига това да не доведе дотам, че да няма никакъв контрол над това, което се строи, да падат сгради и т.н. и да се каже, че законът е виновен. Аз мисля, че не може да бъде виновен законът, защото закони си имаме. Но трябва да бъде ясно ,че както и да се хармонизираме, това не ни отменя отговорността да си спазваме българските закони, докато няма европейски, по всички въпроси, които са задължителни за здравето и живота на гражданите. Това беше моят въпрос.
ВИОЛЕТА АНГЕЛИЕВА: Дори засилваме нещата.
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Колеги, имате ли въпроси?! – Няма.
Предлагам да подкрепим предложения законопроект.
Който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, моля да гласува.
Гласували: за 10, против и въздържали се няма. Приема се.

Следващата точка от дневния ред е:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ № 654-01-95/07.07.2006 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ – ВНЕСЕН ОТ ЙОРДАН ЦОНЕВ, ТАТЯНА ДОНЧЕВА И КАМЕЛИЯ КАСАБОВА.
(По тази точка становището на работната група беше прието на подпис от членовете на Комисията по европейска интеграция и е депозирано в Деловодството.)
АТАНАС ПАПАРИЗОВ: С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:




(Атанас Папаризов)